Original subtitles

Досега...

В гората има мрак.

Кошмари, каквито не можеш да си представиш.

Кръвта ми вече е твоя кръв.

Всеки път, като видя нещо странно, присъства и този символ.

Виждала съм го. - В някакво видение ли?

Не, по стените в тунелите.

Майката на Виктор е искала да спаси децата, заключени в кулата.

Така всички щели да се измъкнат оттук.

Мислех, че децата се опитват да ме уплашат,

но може би са ме молили за помощ.

Чувате ли това?

Помощ!

Моля ви! Помогнете ми!

Тя говореше насън. - Какво казваше?

"Те пипат, чупят и крадат. Никой тук не е свободен."

Вече има нещо ново тук.

Никой не бива да заспива.

Всички ще умрете! - Изведете го оттук.

Спомних си съня си.

Имаше момче, облечено в бяло,

което повтаряше едно и също.

"Те идват, идват за трима, освен ако не спреш мелодията."

Това е старо детско стихче.

"Те пипат, чупят и крадат. Никой тук не е свободен.

Те идват, идват за трима, освен ако не спреш мелодията."

Джули, спри.

Горе са.

Майка ти и...

... Виктор заведоха Итън в закусвалнята.

Бойд...

Качи се горе, може да имат нужда от помощ.

Това момиче трябва да си избира рокля за бала, не да...

... лежи като...

Проблемът е, че много неща не знаем.

Все едно да започнеш да четеш книга от средата

или да си представиш как изглежда пъзелът,

като имаш само няколко парченца.

И дори не са ъгли или ръбове, а са...

... неясни.

Просто...

Въпросът е да съединиш две парчета.

Тогава поне има откъде да започнеш.

Къде отиваш? - Трябва да говорим със Сара.

Ако вече не може да спим, тогава какъв е смисълът?

Трябва просто да тръгнем

и да видим какво можем да открием.

Бойд вече се опита.

Може би Бойд не е отговорът на всичко.

Защо дойдохме? Рандъл беше задник.

И ти си задник, но не бих те оставила да гниеш.

Мамка му.

Най-сетне излязох навън, а ме ангажират да прибирам трупове.

Иди да огледаш в онази посока. Елджин, насам.

Благодаря, че дойде. - Радвам се да бъда полезен.

Ти вече помогна.

Вероятно сънят ти ще се окаже отговорът на всичко,

колкото и странно да звучи. - Да.

Може би.

Трябва да видите това.

Мисля, че не е мъртъв. - По дяволите!

Леле!

Не каза ли, че ще има мъртви чудовища?

Толкоз за сребърните куршуми.

Натоварете го в буса. - Мамка му.

Действайте! - Добре де.

Майчице!

Пулсът й е силен, диша дълбоко.

Да видим...

Боже мой! Какво става?

Какво става?

Не знам. - Какво се случва?

Не знам.

Направи нещо!

Джули, чуваш ли ме? - Не!

Мариел!

Погледни ме. Мариел!

Мариел, кажи нещо.

субтитри от YavkA.net

О Т В Ъ Д Имало едно време

Това как ще помогне?

Като бяхме в гората,

ти каза, че момченце в бяло те насочило към дървото.

Същото дърво ме изпрати на мястото, където започна всичко.

И?

Елджин е сънувал момченце в бяло,

което цитирало някакво детско стихче.

Същото, което Пола повтаряла, преди да умре.

"Те пипат, чупят и крадат. Никой тук не е свободен.

Те идват, идват за трима, освен ако не спреш мелодията."

Разбираш ли нещо?

Не.

Можеш ли да ми кажеш нещо повече за момченцето?

Опитваше се да ни помогне.

Значи някакво дете обикаля из вълшебна гора и върши добрини,

появява се в сънища...

Не мисля, че в действителност е било момче.

Слушай, Сара.

Моментът настъпи.

Казах ти, че можеш да бъдеш от полза,

да помогнеш на хората тук.

Сега имаш тази възможност.

Разбираш ли?

Добре.

Натам.

Ето тук.

Цялото това място беше...

Тук имаше човек, окован за стената.

И имаше трап, към 10-15 метра дълбок, а аз...

Какво има? - Чувам я.

Музиката. Тук е.

За какво говориш? - Музикалната кутия е тук.

Къде?

Ето тук.

Тук е.

Няма никаква музикална кутия. - Има.

Това... - Тук е.

Чувам я, казвам ви.

Какво има?

Какво става?

Чувам писъците им. - Какво?

Има нещо... Нещо...

Тук е.

Причинява им болка!

Бойд, какво става? - Сара, обясни ми.

Те идват, идват за трима.

То иска...

Иска те да останат вътре, да...

Трябва да я махнем оттук.

Кени, помогни ми, приятел.

Вдигни. Хайде. Да отидем от другата страна.

Съжалявам, не биваше да... - Не! Спрете!

Добре.

Спокойно.

Така...

То ти се присмива.

Какво? - За това, че си го занесъл в града,

че си го пуснал на свобода.

То иска да ни навреди.

Иска да страдаме.

Много се е въодушевило, като е докоснало ръката ти.

Как да го спра?

Сара, как да спра всичко това? - Джули!

Джули?

Джули.

Джу... Джули.

Джули и другите... - Да?

Те умират.

Умират.

И като умрат,

ще бъде късно.

Трябва да я спреш. - Да спра кое?

Музиката. Трябва да спреш музиката.

Как? Как да спра нещо, което не виждам?

Не знам. - Добре, спокойно.

Дишайте.

Точно така. Дишайте.

Затворете очи. Да се помолим.

Да тръгна и по долината на смъртната сянка

няма да се уплаша от злото,

защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.

Матиас?

Заключи оръжията в бараката. Не ги искам в къщата.

Успяхме да избутаме нощта,

сега да видим как ще е през деня.

Добре.

Джим?

Ела.

Трябва да направя нещо, но първо искам одобрението ти.

Майката на Виктор му е казала, че някакви деца са заключени в кула,

и ако им помогне, всички ще могат да си отидат вкъщи.

Не разбирам.

Децата, които виждам, кулата, която сънувам...

Може би тя е била права.

Може това да е единственият начин да спасим Джули.

Таби... - Знам, звучи налудничаво.

Имах теория за това място, заради която едва не загинах.

Това е различно. - Как?

Просто е различно.

Дъщеря ни лежи в другата стая в кошмарно състояние.

Снощи ме викаше,

а не можех по никакъв начин да й помогна.

Просто стоях.

Единственото, което виждах, е Томас, проснат на пода.

Не мога, Джим.

Не може просто да се надяваме нещата да завършат добре.

Майката на Виктор е тръгнала и не се е върнала.

Каквото и да е отишла да прави,

не се е върнала.

Виктор е трябвало да порасне сам.

Ами ако и с теб стане същото? - Знам, знам.

Затова трябва да чуя от теб, че ме пускаш.

Трябва да опитам, Джим.

Джули ще се събуди гладна.

Приготвихме й любимото ястие.

Донесохме храна. - Добре.

Виктор, може ли да говоря с теб?

Ще му се караш ли за нещо?

Не.

Ела да ми помогнеш.

Каза, че майка ти искала да спаси децата, заключени в кулата.

Знаеш ли как се стига дотам?

Но знам как се стига...

... до дървото с шишетата.

Кое?

Така се стига до кулата.

Трябва да посетиш дървото с шишетата.

Можеш ли да ме заведеш?

Мисля, че да.

Би ли ни оставил за секунда?

Джим...

Трябва да се опитам.

Поне да се опитам.

Просто...

Знам, скъпи.

Знам.

И какво да правим сега?

Ще се върнем в града.

Какво?!

Тя каза, че музикалната кутия е тук. Трябва да я намерим.

Как по-точно?

Не знам, но връщането в града няма да помогне.

Животът на хората е в опасност.

Не е нужно да ми напомняш.

Тук нищо не можем да направим. Засега.

Сблъскваме се с неща, които са отвъд нашите...

Сега знаем повече, отколкото знаехме сутринта. И това е нещо.

Добре.

А какво ще кажем на хората?

Ще им кажем, че работим по въпроса.

Най-доброто решение засега е да успокоим хората,

да намалим страха им. Можеш ли да го направиш?

Да.

Добре. - Така те искам.

Хей...

Добре ли си?

Защо хората задават този въпрос, като отговорът е очевиден?

Виж, съжалявам за снощи.

Затворихме те, защото...

Аз си бях виновен.

Изпуснах си нервите.

Пола беше тази, която запазваше самообладание.

Не си давах сметка колко сме крехки.

Колко лесно се пречупваме.

Аз бях на долния етаж и приготвях вечерята, като пълен глупак.

Нищо не е можело да направиш.

Никой не е виновен.

Да.

Никой не е виновен.

Как е той?

Не знам какво бих направил, ако нещо подобно...

Ако беше ти.

Ела тук.

Не бях аз.

Хайде да се оженим.

Днес.

Не знаем какво ще стане, дали баща ти ще намери начин да...

Ако това е краят, искам да съм с теб, като настъпи.

Искам да се оженим.

Добре. - Съгласен ли си?

Да, разбира се.

Значи такива ги вършиш в бара ми.

Това е мисловен експеримент.

Преди ми помагаше, докато разработвах...

Ти умря.

Правилно.

Добре. Само проверявам дали нямаме разминаване.

Няма ли да ме питаш дали съм реален?

Предполагам, че това е психоза заради стрес,

и скоро сам ще си изчезнеш.

И каква е целта на упражнението?

Пренастройвам гледната си точка. Опитвам се да...

... намеря друг начин, по който да гледам на този символ.

Защо?

Защо...

Защото досега бях на грешен път.

Тук трябва да има отговор, просто не го виждам.

Мислех си...

Какво?

Сменил си дестилатора.

Няма защо да ми благодариш.

Твърде много го мислиш.

Така ли смяташ, Мъртвецо Том?

В какъв смисъл?

Вече знаеш какво трябва да направиш.

Табита ти каза, че е видяла символа в тунелите.

Въпросът е докъде си готов да стигнеш.

Ще е лудост да вляза в тези тунели.

Дори ако това спаси живота на Джули? - Мамка му!

Не знам ще намеря ли нещо там.

Много ясно. Това е естествен дизайн.

По същата причина мозъкът ти е в черепа, а сърцето - зад ребрата.

Природата слага най-ценното на най-труднодостъпните места.

Нищо в това място не е естествено.

Грешиш.

Нищо в това място не ти е познато.

Има разлика.

Ако могат да се намерят отговори...

... като признавам, че надеждата е слаба,

те ще са там.

Значи очакваш да се вслушам във...

Ти влетя в срутваща се къща, за да спасиш Табита,

а тя дори не беше там.

Знаеш ли какво?

Бих го направил отново.

Значи си пълен идиот.

Не може да вземаш решения според очакваните резултати,

а според това дали смяташ, че са правилни.

Като се втурнах в къщата,

не мислех за задачата с вагонетката или за детерминизма.

Изобщо не мислех за подобни неща.

Там има 16-годишно момиче, което се нуждае от помощта ти.

Погребахте ли Пола?

Какво?

Погребахте ли вече Пола?

Мили боже! - Аз ще го направя.

Ще намеря хора да ми помогнат.

Бойд? - Да?

Правиш най-доброто, на което си способен.

По дяволите!

Прибираш оръжията, а?

Да, Дона не иска да стоят в къщата.

Умно решение. Искаш ли да ти помогна?

Не, приключих вече.

Спокойно.

Просто си отиваш малко по-рано от останалите.

Това е някаква система. Всичко е свързано.

Всичко ще бъде наред.

Да му се не види и живота!

Не, не! Скапан боклук!

Добре.

Няма страшно.

Фасулска работа.

Абсолютно фасулска.

Има ли някой там горе?

Ето какво.

Ако наистина Те има,

си абсолютен задник, да знаеш.

Приятно ли Ти е да гледаш това?

Ако Катри беше тук, щеше да каже...

"Неведоми са пътищата Господни." О, да.

Понеже Катри имаше план.

Мислеше, че Ти си го изпратил тук с определена цел.

Мислеше, че ще отидем в гората

като Буч Касиди и Сънданс Кид.

И го вярваше до момента,

в който една от тези твари му преряза гърлото.

И какво направи с последния си дъх?

Моли се.

Задъхвайки се, каза молитва,

за да знаеш,

за да Ти покаже, че не е изгубил вярата си.

Знаеш ли какво, кучи сине?

Аз не съм дошъл да се моля.

Ако си нещо повече от приказка за лека нощ,

която си разказваме, тогава ми обясни защо!

Защо ме накара да мисля, че мога да намеря решение?

Че съм някакъв герой, който ще заведе хората у дома.

А всъщност съм един загубен глупак, заради когото умират хора!

По дяволите!

Забавно ли Ти е това?

Стоиш си горе и се смееш, а?

Отговори ми!

Кажи нещо!

Да знаеш, че да счупиш пощенска кутия, е федерално престъпление.

Влез.

Как е тя?

Влошава се.

Става все по-студена.

Дали това ще е краят?

Така ли ще приключи всичко?

Не знам.

От момента, в който...

... я видях да слиза от автобуса,

си позволих да вярвам, че зад всичко това има някакъв замисъл.

Че сме имали някаква мисия тук.

Но...

Няма никакъв грандиозен замисъл.

Всички ще умрем тук.

И всичко ще е било напразно.

Баща ми казваше:

"Не можеш да видиш пуловера, когато си само конец".

До този момент не го разбирах.

Всички хора, които са попаднали тук...

Може би няма да сме ние тези, които ще се измъкнат.

Но може би...

... това, което сме направили тук,

ще улесни хората след нас.

Може благодарение на нас те да си идат у дома.

Това, че сме само конец, не значи, че не сме важни.

Готово. Само духът на Катри ти липсва да те тероризира.

Късно е за това.

Джули и Мариел,

Рандъл...

Сара казва, че умират.

Няма как да върнем духа в бутилката.

Това нещо чака да заспим и после...

Като при Пола.

Да.

Тя каза, че музикалната кутия е там.

Там, на сечището. Само че я нямаше.

Все едно гледам упътване с липсващи страници. Как да...

Как се очаква да...

Снощи видях жена си.

Как изглеждаше?

Трябва да има някакви правила, Дона.

Трябва да има нещо,

което да хвана в ръка. Трябва да...

Аз направих това.

Аз донесох това нещо тук.

Да, така е.

И даде на редица хора много повече време,

което нямаше да имат иначе.

Даде повече време и на мен.

Синът ти ще се жени.

Е, не официално, вече нямаме свещеник.

Искат да използват максимално оставащото им време.

Съветвам те да направиш същото.

Ела с мен в Колониалната къща.

Няма да се откажа.

Казах ли да се отказваш?

Бойд, това може да са последните часове от живота ни.

Спри да се правиш на мъченик

и ела да присъстваш на сватбата на сина си.

Краят на света няма да ти избяга.

Майка ти каза ли нещо друго за децата?

Как е смятала да ги спаси?

Не знам. Каза само, че имали нужда от нея.

Трябваше да е тук.

Не, не, тези дървета не бяха... - Спокойно.

Минало е много време, Виктор. Може да...

Може да сме объркали пътя.

Насам.

Кой е окачил шишетата?

Не знам.

Тук я намерих.

Майка ти ли?

Да. Като умряха всички, тръгнах да я търся. Тялото беше...

Не беше успяла да влезе в дървото.

Как така да влезе в дървото?

Ела.

Това е отдалечаващо дърво.

Като чудовищата влязоха в Колониалната къща,

Джули каза, че сте избягали, като сте влезли в дървото.

Винаги те изпращат на различно място и не знаеш къде ще се озовеш.

Но майка ми казваше, че това е специално.

Че ще я отведе при кулата и децата.

И после?

Само това си спомням.

Виж.

Аз...

... ти сложих това-онова за хапване.

Ето.

Благодаря, Виктор.

Боли ли, като влизаш?

Не, все едно минаваш през врата.

Добре.

Благодаря ти.

Хайде връщай се.

Внимавай.

Да.

Божичко!

Какво правим? - Той искаше да бъде изненада.

Кое да бъде изненада?

Винаги казваш, че с тази гледка дори това място става хубаво.

И реших...

Харесва ли ти?

Прекрасно е.

Защо не отидем да го извикаме?

Той е зает с куп неща.

Шериф Стивънс! - Все пак дойде, значи.

Ти пък! Нищо не би могло да ме спре.

Е, хайде да започваме.

Чакайте...

Знам, че не е като пътека в църква, но...

Ще ми окажеш ли честта?

Готова ли си? - Да.

Вече не е нужно да ме наричаш "шериф Стивънс".

Добре...

Тръгваме ли?

Първо дамите.

Добре.

Баща ми си имаше една сентенция...

Всъщност имаше много сентенции.

Но любимата ми винаги е била...

"Животът е пътуване в неизвестното.

И макар очите и умът понякога да те заблуждават,

сърцето никога не лъже."

Сърцето ми ти принадлежи от мига, в който те срещнах.

Ти си любовта на живота ми,

независимо колко ще продължи този живот.

Е, Елис Стивънс,

ще ми окажеш ли честта да станеш мой съпруг?

Да.

Направих ти нещо.

Твой ред е. - Добре.

Ти вдигна летвата високо.

В деня, когато с нашите видяхме онова дърво,

животът ни се промени завинаги.

Но денят, когато те видях да слизаш от колата,

бе денят, в който животът ми наистина започна.

Имаше...

... много моменти тук, когато ми се струваше,

че се препъвам в тъмното.

Но всеки път

ти беше светлината, която ме напътства.

Ти си моята любов.

Ти си моят дом.

Ти си моята светлинка в мрака.

Е...

Ти, Фатима Хасан-Ростами,

ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена?

Да.

Значи според правилата сега трябва да се целунем.

Бойд?

Къде се отнесе?

Добре ли си, тате?

"Светлината в мрака..."

Трябва да вървя.

Съжалявам. - Няма нищо.

Обичам ви.

Хайде. - И ние те обичаме.

Ще видим ли отново Томас?

Моля? - Ако умрем.

Ще видим ли Томас?

Да.

Да, ще го видим.

И дядо ли? - И дядо.

Значи няма да е толкова лошо.

Тя обича да спи с две възглавници.

Дай да ти помогна.

Реджи... - Ти си виновен.

Всичко беше наред, преди да отидеш в гората.

Заради теб става всичко това. - Чакай, изслушай ме.

Чуй ме.

Знам, че не разбираш.

Но мисля, че тази факла

ще ми помогне да оправя нещата.

Майчице! - Съжалявам. Винаги съм те харесвал.

Господи!

Мамка му!

Мамка му.

По дяволите.

Мамка му!

Моля те.

Хайде де.

Леле!

Какво...

Джули!

Хей? Джули?

Чуваш ли ме?

Ще ви измъкна оттук.

Ще ви измъкна веднага.

Махаме се оттук.

Бойд!

Унищожаването на кутията няма да спре страданията им,

само ще ги удължи. - Не.

Хората в този град ще страдат така,

както дори не можеш да си представиш.

Всички ще умрат с писъци.

Какво й е?

Спокойно. - Какво става?

Какво й е? - Скъпа? Моля те.

Мислиш, че трябва да си герой.

Че ти си отговорен за спасяването им.

Вече не е нужно да страдаш, да се страхуваш.

Нищо от това няма значение.

Може да бъдем заедно. Много ми липсваш.

Значи...

Значи каквото и да е това нещо,

то ти позволява да дойдеш да си побъбрим?!

Знае, че няма да се вслушаш.

Иска да се бориш, да имаш надежда, че можеш да победиш.

Защо?

Заради надеждата си готов да страдаш.

Надеждата те изпрати в гората.

Надеждата те накара да ме оставиш, когато най-много имах нужда от теб.

Не страхът ти храни гората, Бойд,

а надеждата.

Откажи се, Бойд.

Ако не умрат днес, ще умрат утре.

Не.

Джули? Добре ли си?

Добре ли си?

Здравей.

Какво става?

Скъпа!

Тя е добре. Сестра ти е добре.

Успокой се, миличка.

Всичко е наред.

Гад такава!

Няма да ме пречупиш.

Чуваш ли?

Няма да ме пречупиш!

Изпий това. - Добре съм.

Знам. Направи го заради мен.

Жуженето е спряло.

Дали всичко е свършило?

Надявам се.

Татко?

Къде е мама?

Ехо?

Съжалявам.

Наистина.

Това е единственият начин.

Изчакайте за момент.

Как се чувствате?

Къде съм?

В болница "Сейнт Антъни". Аз съм д-р Броуди.

Преди три дни планинари са ви намерили в гората.

Лежали сте край пътеката в безсъзнание.

Не.

Помните ли какво сте правили там?

Не.

Не!

Не, не...

Не!

Превод КАЛИНА КИРИЛОВА

субтитри от YavkA.net @ 2023