Original subtitles

СЪГЛАСИЕТО

Този филм е адаптация на разказа "Съгласието"

от Ванеса Спрингора.

Базиран е на реални събития и герои, но съдържа и елементи,

които са пресъздадени за кинематографични цели.

Съкрушен съм, Ванеса. Как можеш дори да си представиш,

че ще сложиш черта на най-красивата любовна история?

Най-чистата и най-ярката, който някога е съществувала?

Как мислиш, че ще живееш без вкуса на кожата ми?

Без устата ми, без нашите ласки, без нашите целувки?

Твоето прощално писмо те издаде.

Веднага се вижда колко ме обичаш.

Тогава защо искаш да ми причиниш болка?

На мен, мъжът, който ти бе най-верен от всички.

Обещах на Бог, че ти никога...

никога...

няма да станеш част от моето минало.

Хайде, кажете го:

Горко на човека, чрез когото идва скандалът.

Мацнеф е прекалено красив,

прекалено щастлив, прекалено нахален...

и прекалено влюбен. Така че може да не съм

като всички останали, но аз винаги съм имал съучастници.

Като ви слуша човек може да си помисли,

че принадлежите към някоя престъпна група.

Само съдиите могат да говорят за престъпници.

Може да съм грешник, но това касае само мен и моя изповедник.

Ако трябва да обвиняваш... по-добре бий по собствените си гърди,

а не по тези на ближния си.

Извинявайте, скъпа приятелко.

Вашата съседка с радост би ви предоставила гърдите си.

Това, в което всъщност ме упрекват тези "достопочтени люде" е,

че имам смелостта да бъда себе си, да не съжалявам за нищо и да пиша,

както Толстой обичал да казва, с кръвта на сърцето си.

Може би около мен има само призраци,

но това, в което съм сигурен е,

че живите са в моите книги.

Да, скъпа.

Обичаш ли да четеш, Ванеса? - О, да.

Тя обожава литературата.

Предпочита книгите пред всички развлечения

на децата на нейната възраст. - Литературен темперамент, интересно.

Когато аз бях на 11 години открих "Тримата мускетари".

Благодарение на Дюма станах лют ездач.

Прочитането на една книга може да промени хода на живота ти.

Затова е важно отрано да се срещнеш със своите учители,

когато умът още се формира.

Има ли вече някой, на когото се възхищаваш, Ванеса?

Ванеса е на 13 и вече е прочела толкова много.

Тя обича Коен, Достоевски, Толстой.

По-културна е от майка си. О, да, да, наистина.

Уверявам ви. - Достоевски, Толстой.

Трябва да поговорим за това с теб, Ванеса.

Мисля, че имаме много общи неща. - Габ Рафал?

Това бе псевдонимът ми като войник. - Така ли?

Дори не мога да си ви представя. - Бях най-добрият с автомата.

Както казваше моят адютант: "Мацнеф от 200 метра

уцелва задника на муха".

Какво става с тазгодишния Гонкур?

Разочарована съм. Журито е същото от миналата година.

"Разочарована"? - Не ми харесва Дюрас.

"Любовникът" беше... - Да, но се продава чудесно.

Прочетох "Варварската сватба" на Кефелек...

и съм доста изненадан.

А вие? - Аз харесвам Бесон.

Правилно. А "Дара"? - "Дара" е нещо изключително.

Къде точно живеете?

Това е много добър избор...

но тази книга не е за момиче на вашата възраст.

Точно този писател ли ви интересува?

Да.

Тогава тази е по-подходяща.

Те още не носят сутиени, но леката материя...

Ванеса, ето ти пощата.

Скъпа Ванеса, осмелявам се да ви пиша днес,

с перо потопено в кръвта на сърцето ми.

Но това перо е неспособно да пресъздаде чудното вълнение,

което породихте в мен.

Напразно се опитвах да се боря с чара на красивите ви очи

вперени в мен в онази ноемврийска вечер.

Вие ме преследвате. Вие не сте като останалите.

Скъпа Ванеса, каква чаровница сте!

Бих искал да бъда довереник

на сърцето ви и пазител на тайните ви.

Мисълта за вас изпълва сърцето ми с щастие.

Не знаех, че съм толкова уязвим.

Сладка моя принцесо, вълнувам се

и не мога да мисля трезво.

Скъпа Ванеса, вашето отсъствие ме измъчва.

Непоносимо е да нямам вести от вас.

Вие не сте като другите.

Забелязах го от първия момент.

Скъпа Ванеса, готов съм на всичко.

Ще бъда най-щастливият мъж да прочета скъпите ви думи

адресирани до мен.

Моя сладка принцесо, отговорете ми,

когато сметнете, че съм достоен за вас

и когато сте готова. Мечтая за вас и денем, и нощем.

И така, кое е подлогът? - Кой е тоя?

Баща ти ли? - Глаголът е в инфинитив.

Причастие на глагола.

СРЕЩА В СЪБОТА В 13:00 МАКСИМ

Спрингора, тук ли сте?

Нали не мислите, че отличните ви оценки

ви освобождават да слушате?

"Пазете се от надменността, която съсипва героите."

За следващия път намерете значението на думата:

Надменност. Н-а-д-м-е-н-н-о-с-т...

и ще я обясните на съучениците си.

И така, това причастие...

Мадам?

Готова сте да ни го кажете веднага?

Надменността, мадам, според гърците е прекомерната гордост.

Това е грешка, която често причинява загуби на героите.

Едип, например. Именно заради прекомерната му гордост

го сполетява трагичната съдба.

Трябва ли да търся още нещо, мадам, или това ви е достатъчно?

Не знам как такъв човек може да насочи вниманието си към мен...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ВАНЕСА!

Не е нищо особено. Да речем насърчение от моя страна.

Много вярвам, че се ражда един млад писател!

Мерси, трогната съм. Много.

Шампанско!

Писането започва, дори да ти се стори глупаво,

със сядане на масата...

И да пиша всеки ден? - Точно така.

Слушайте...

аз още нищо не съм написала, но...

но аз... - Дай да видя, скъпа.

Великолепно е. Мерси, Жан-Дидие.

Пак заповядайте.

Ванеса има толкова възможности,

затова винаги й казвам да бъде взискателна към себе си.

Следвай съвета на Жан-Дидие.

Като литературен критик той знае какво говори.

Толкова се гордея с теб, скъпа,

И това е само началото.

Мерси.

Трябва да се пише, когато сме в добро настроение.

Ето защо искам винаги да гледаш нависоко.

По-нависоко от себе си.

Никога надолу.

Разбираш ли?

Скъпи Габриел...

Не искаш ли да останеш за вечеря? - Не мога, знаеш.

Кога ще говориш с нея?

До другата седмица. Става ли?

Целуни от мен дъщеря си.

Между нас няма тайни, нали?

Това е договорът помежду ни.

Има ни нас и останалия свят.

Накрая мъжете винаги разкриват гнилата си същност.

Виж баща си...

Трябва да отидеш да си починеш.

Аз ще се погрижа за вечерята.

Радвам се да ви видя, Ванеса.

Толкова съм щастлив.

Не е нужно да се страхувате.

Заповядайте.

Това е мястото, където пиша.

Не.

Аз вече чета книги за възрастни, нали знаете.

Тези книги ще ги четем заедно,

когато се опознаем по-добре.

Седни.

Мога ли да ти говоря на ти?

Не знам дали е правилно да съм тук.

Може би... ще е... по-добре да си отида?

Не, Ванеса...

няма от какво да се страхуваш да си с мен.

Кълна се пред Пресвета Богородица.

Това ли е Света Богородица?

Погледни я.

Тя ни защитава.

Нека не бързаме.

Бях с Габриел, мамо.

Не го знам.

От твоя клас ли е?

Не.

Виж, той ми написа стихотворение.

Написал е, че ме обича.

Вярно е, виж.

Виж.

Какво си направила?

Мамо? - Ти не го познаваш.

Той е злобен и развратен. - Не е.

Не, грешиш, уверявам те.

Той не е такъв. Той ме уважава, мамо.

Той ме обича. - Не, не те обича.

Желае твоята младост.

Той е педофил.

Не си ли наясно?

Какво, всички го знаят.

Защо тогава ме заведе там?

Ако го видиш отново, ще те пратя в интернат.

Нямаш право. Аз го обичам.

Аз съм ти майка. Имам всички права.

Чу ли ме? Аз отговарям за теб.

Ти отговаряш?

А оставяш дъщеря си отзад в колата с педофил, така ли?

Говориш някакви глупости. Аз вече не съм дете.

Ти просто ревнуваш... всъщност.

Ти ревнуваш. Това е, нали?

Ако ме спреш да изпитам тази любов ще напусна училище.

Не ми пука. Ще живея, където ми падне.

В моето училище едно момиче се обеси в стаята си.

И аз мога да го направя, ако ме отделиш от него, чу ли?

Ние не правим нищо лошо.

Това, което се случва между нас е красиво, много рядко.

Защо 14-годишно момиче да не може да обича, когото иска?

Може би, когато ме опознаеш по-добре ще се разочароваш?

Аз те познавам много добре.

Ти и аз сме еднакви.

Майка ти се страхува от това, което не знае.

Ние ще им докажем, че истинската любов съществува.

За истинската любов само съм чела в книгите.

Успокой ме, нали не те е страх?

Не.

Освен това аз вече съм правила разни неща... с Жулиен.

С Жулиен? Кой е Жулиен?

Момче на твоята възраст ли е? - Беше, когато бях малка.

Ами кажи ми. Разкажи ми.

Не сме правили любов.

Само се галехме...

през ваканциите.

Беше на игра. - Галехте се, но ти бе голичка?

Понякога, почти.

Смяташ ли да се виждаш отново с този Жулиен?

Къде живее?

Още има ли нещо между вас?

Не.

Не, той вече не ме интересува. Кълна се.

Сигурна ли си?

Виждам ясно в очите ти, че не ми казваш всичко.

Кажи ми истината.

Още ли го харесваш?

Не.

Не и... той сега има приятелка.

Няма да се повтори, обещавам.

Обещаваш ли ми, Ванеса? - Да.

Обещаваш ли ми? - Да.

Да... и освен това...

той е още дете. Няма нищо общо с теб.

А още ли си девствена?

Да. Да, разбира се.

За пръв път исках да го изпитам с някого,

когото обичам и който също ме обича.

Извини ме, извини ме...

Знаеш ли, толкова те обичам, че не бих понесъл мисълта,

че някой друг се докосва до теб.

Това ме подлудява. Разбираш ли... и...

за теб това е можело да бъде ужасно, травмиращо.

За първия ти път да си с брутално и неопитно момче.

Провървяло ти е, че аз ще ти бъда първият.

Знаеш ли...

аз може и да не съм идеален...

но владея изкуството на любовта.

Ще бъда най-добрият учител за теб.

Нежен...

настойчив...

и изобретателен.

Извинявай, извинявай... - Не се безпокой.

Няма да бързам,

защото това си ти.

Защото си уникална.

Трепериш ли, мило мое дете?

Искаш ли да спра?

Няма да те принуждавам да правиш нищо.

Ти го знаеш, нали?

Боли ме, боли ме. Извинявай, извинявай...

Извинявай, не ми се сърди. - Няма нищо.

Можем да го направим и иначе, нали знаеш.

Като малко момченце.

Жан-Дидие се обади. Може ли тримата да вечеряме заедно?

Ти нали обичаш да говориш за литература с него.

Боли ме.

Не знам дали си чела "Алиса в страната на чудесата"?

Да, разбира се, че съм я чела.

Защо?

Този шедьовър никога не би се появил,

ако авторът не се бе влюбил лудо

в малко момиченце на име Алис.

Но днес на дневен ред са други писатели.

Бих бил много горд, ако дойдеш с мен на концерта.

Нека всички да ме видят с красивата ми ученичка.

Какво гледаш?

Теб.

Отдавна не съм се чувствал толкова вдъхновен.

Писах за теб, не спрях да пиша...

страници и страници в дневника си,

страници с твоя образ, възвишени.

Нали не си забравила какво ти обясних миналия път?

В любовта няма нищо мръсно.

Няма мръсни или забранени действия.

Когато нещо ти се струва неудобно,

кажи си, че всички ги правят.

И това е нормално.

Това е просто любов.

Защо го направи? Това е моят дневник.

Отвращаваш ме. Чуваш ли, противна си ми!

Страхувам се за теб. - Това е моят живот, не е твоя работа.

Сега ще трябва да му кажа всичко и баща ти ще се съгласи с мен.

Вече не ми пука за него. Не искам да го виждам повече.

Вече нямам баща и не ме е страх да загубя и майка си.

Ванеса, стой, остави си чантата. Няма да ходиш никъде!

Чуваш ли ме? Спри!

Ще отида в полицията.

Няма да ти позволя да провалиш живота си.

Той е на 50, а ти си едва на 14.

Той те използва! - Не е вярно.

Велики художниците са обичали момичета на моята възраст.

Били са техни музи. Говоря ти за истинската любов.

Но какво знаеш ти за това?

А ти какво направи с живота си? Накрая остана сама.

И ми е жал за теб.

Защо плачеш?

Освен това миришеш на алкохол.

Всичко е наред, върви.

Прави каквото искаш. Не ме интересува.

Само че после няма да ми плачеш на рамото, нали?

Върви, махай се!

Ти не я познаваш.

Не й бе лесно в живота. - Не искам да сея раздор между вас.

Но се боя, че предпочиташ майка си пред мен.

Това е несправедливо.

Иска ми се животът ми да е празна страница,

но миналото не може да бъде изтрито.

Преди теб живеех разгулно,

но сега с това е свършено. Остана място само за теб.

Ти си моето изкупление, Ванеса...

но ако не вярваш в мен...

Преди теб обичах друго момиче - Франсиска.

Тя ме накара да страдам ужасно.

Беше ревнива, истерична, властна, безумна.

Луда.

Можеше да ме унищожи.

Ти си "най-доброто дете", на което се надявах.

Ако се наложи ще се бия, за да се оженя за теб.

Ти си моята последна любов.

Култура без съвест е просто гибел на душата, нали?

Значи след като не съм имал деца нямам опит?

Не, не съм казала такова нещо.

Всички бяхме деца и първо се сблъскахме с родителите си.

Това вече е опит.

Моите са се разделили, когато съм бил на 6 месеца.

Никога не ги бях виждал заедно в една стая.

Възпитаваха ме сестрите. Дадоха ми основните правила:

Без лакти на масата.

Ние не ходим по тревата.

Ние не плачем, особено момчетата.

Но до какво води това като възрастен?

Лъжи след лъжи. Да, разбира се...

ти си учтив и приятелски настроен в обществото,

но... на каква цена?

Аз мисля, че трябва да оставим децата да растат

както искат. С тяхното темпо.

Трябва да ги оставим да грешат, да се нараняват...

Трябва да ги оставим да се учат. Да бъдеш себе си е най-важното.

Не можем да кажем, че нашите поколения...

ние не сме съвсем връстници...

че сме възпитавани според тези принципи.

Позволете ми да кажа...

ти не слушай, Ванеса...

че вие знаете как да уважавате природата на дъщеря си

и аз ви поздравявам.

Тя наистина се различава от другите, тя е...

по-зряла, по-автентична...

уникална.

Мамо, мога ли тази нощ да спя у Габриел?

Не, не, аз...

Не намирате ли, че е малко уморена?

Мамо, моля те.

Не. Майка ти е права.

Мое скъпо момиче,

ще се видим утре.

Внимавай да не се удавиш в шоколада, моя сирена.

Той е тор за акнето.

Майка ви работи в издателството, нали?

Да... - Тя и майка й са много близки.

Майка ви не вижда ли нищо неудобно в това, че вие така близко...

общувате с толкова скандален и неустоимо настойчив кавалер?

Не я ли притеснява разликата в годините?

За любовта няма възраст.

Съгласен съм и ти си много умна щом мислиш така.

Аз не само мисля така, но...

но съм готова и да го крещя. - Тя е добра ученичка.

Има добър учител. - И е много старателна.

И много решителна. - Вече не съм дете.

Вие сте абсолютно очарователна.

Чувал ли си нещо за Франсиска? - О, не, много малко.

Как е Мари-Агнес?

Много добре. Още е толкова свежа и искряща.

И въпреки, че разбих сърцето й,

животът не е я направи твърде закоравяла.

Видях се и с Даян, и тя ме покани на конференцията й в Сорбоната.

Естествено не можех да откажа...

но Ванеса се отличава от другите. Тя е самата интелигентност.

Изпреварва във всяко отношение абсолютно всички.

Е... почти.

Какво е това?

Любовно писмо.

Тогава защо си тъжна? - Защото се разчувствах.

Думите са великолепни.

Никога не съм чела по-красиво писмо.

Мога ли да го видя? - Не.

Мен не ме смущава, че ти още не си готова за друг вид сношения,

но трябва да се постараеш и да станеш по-смела.

Мисля, че съм много добър с теб, нали?

Ти също може да се грижиш повече за мен,

както аз се грижа за теб.

Казах ти, че в любовта няма нищо мръсно.

Може да съм несправедлив

или може ти да си твърде млада за мен...

но фрустрацията, неудовлетворението на мъжа

е източник на болка и...

дете мое, смея да се надявам,

че ще ме направиш истински щастлив.

Ванеса?

Не си ли с малките си съученици?

Намирам ги за все по-тъпи.

Нямам нищо общо с тях.

Никой повече не ме интересува, освен ти.

Ако ме изоставиш ще се самоубия.

Аз съм твоята ученичка и ще бъда твоя дъщеря,

твоя любовница, твое малко момиченце, всичко, което поискаш.

Прави с мен каквото искаш.

Какво да направя, за да зарадвам любимия си учител?

Нека неговата ученичка се опита да му покаже на какво я е учил.

Габриел, любов моя, живот мой... обичам те!

Мамо...

Мамо, боли ме...

Обади се на Габриел!

Утре ще дойда отново. Довиждане, Ванеса.

Кой е този тип, който току-що ме погледна ядосано?

Той е психолог. Приятел е на мама.

Каза, че съм преживяла травма

и това е психосоматична реакция.

Не знам какво му е наговорила мама.

Така, така...

Ясно, ясно.

За начало ще седна.

Малко назад. Работя върху впечатляващия си поглед.

Интензивен поглед.

И така... Слушам ви... е...

Въпреки, че вече имам пълна представа за моята пациентка.

Тя е красива, много красива.

Много, много... красива.

Питам я за сънищата й и я оставям да говори.

Ако може по-бързо да установим близък контакт.

Добре, знам, че е неетично, но е за моята кауза.

Това естествено, няма да го кажа на глас,

но си приготвям оръжията.

Бързо и внимателно й изпращам мощен цитат,

който я зашеметява.

Като този: "Сънищата са пазител на съня".

Ето, тя вече не може да ми устои.

В ръцете ми е. Сега и последният удар.

Може да й липсва достатъчно опора? Баща...

опора... победа.

Прекрасно дете, по-добре се консултирайте с доктор Габриел.

Той ще ви каже, че болестта ви не е психосоматична.

Това е инфекция или възпаление.

Какъв идиот е този психолог.

По природа никога не съм харесвал много

проповедите на стария Зигмунд, но това са пълни глупости,

с които се опитват да ти бъркат в мозъка.

Аз... предпочитам монахини.

Мензисът ви болезнен ли е?

Понякога, но като цяло е нормален. - Имате ли гадже?

Да, дори нещо повече. Ние сме двойка.

Двойка?

Не се смущавайте от въпроса ми: Правила ли сте някога секс?

Бих искала да се любя с него, но не мога.

Той е човек, който се грижи много за мен...

но всеки път, когато се опитва...

мен ме боли много и изпадам в паника, така че...

Така че се боя, че ще му писне.

Въпреки, че ме обича се боя,

че ще му писне, че не му се отдавам напълно.

Ще помисли, че съм още дете и ще ме изостави.

Не е справедливо.

Бих искала... много искам да ме възприема като жена,

а не като дете.

За това би трябвало да има обяснение.

Моля ви да сложите краката си тук.

Много добре.

Вие наистина сте въплъщение на девствеността.

Никога не съм виждал толкова плътен химен.

Истински пояс на целомъдрието.

Не се притеснявайте. Мога да ви помогна, ако искате?

Малка хирургическа интервенция

с местна упойка и всичко ще е наред.

Няма да има затруднения и няма да има никаква болка.

Обичам те.

Днес е голям ден. Сакрален ден за теб и мен.

Страниците, които ще напиша ще бъдат най-красивите в живота ми.

Върни се в леглото, скъпо мое дете.

Никога не посмях да ти кажа, но...

аз също пиша.

Наистина.

Ще посветя първата си книга на теб.

Там ще пише само за теб.

Не искам да забравя нищо от момента, в който те посветих.

Нещо, което не съм записал...

много бързо ми се струва, че не съм го преживял.

Аз ще бъда твоята памет. А ти, дете мое...

ще се видиш там като в огледало.

Ти си рогоноска.

Видях дъртака ти да целува едно момиче в автобуса.

Баща ми каза, че той шибан педофил.

Точно това казвам.

Писанията ми са и ще продължат да бъдат най-големите ми врагове.

Използват моите книги, вероятно без да са ги чели,

за да кажат нещо за мен.

Като например твоят малък сополив приятел.

Бъди сигурна, че той просто повтаря това,

което са му казали глупавите му родители.

Защо не искаш да прочета книгите ти?

Какво криеш от мен?

Просто се притеснявам, че някои страници ще те шокират.

Освен това те вече не се отнасят за мъжа,

който станах благодарение на теб.

Когато остарея ще ме обичаш ли още?

Благодарение на мен...

ти ще бъдеш вечно млада.

Взех велико решение, Ванеса.

Ще напиша роман, вдъхновен от нашата среща.

Свидетелство за нашата слънчева любов

и за моето реформирано съществуване

в красиви очи на 14-годишно момиче.

Тя ще се казва Алегра, а той Нил.

Друго още нямам... но ще трябва да има

много обрати и съспенс.

Ние ще го измислим заедно.

Да.

Алегра. Нил.

Гледай в мен.

Гледай в мен.

Аз тръгвам.

Мосю Мацнеф, бригада за малолетни. - Приятно ми е.

Какво мога да направя за вас? - Искаме да поговорим.

Разбира се, но имам да разписвам книги.

Това е рутинно посещение. - Много добре, но ми позволете

да се сбогувам с тази млада ученичка,

която дойде да ме пита за работата ми. - Разбира се, мосю Мацнеф.

Мерси. Ще се видим скоро.

Вече няма да влизаме в студиото ми заедно. Твърде е рисковано.

Няма да се държим за ръце и да се разхождаме заедно.

Цял ден крих следите от присъствието ти.

Наблюдават ни, шпионират ни и са възможни всякакви сценарии.

Ние нарушихме закона... никога не го забравяй.

Ти не осъзнаваш сериозността на ситуацията.

Мен могат да ме осъдят.

А ако загубя попечителството над теб?

Представи си, че те настанят

в приемно семейство докато навършиш 18 години.

Осъзнаваш ли го?

Всичко мина чудесно.

Бях абсолютно великолепен.

Полицията ме увери, че е просто административна формалност.

Това са писма с обвинения към знаменити хора.

"Мосю, получаваме стотици такива на ден.

Да ви донеса ли нещо за пиене? Седнете... моля.

Винаги нося в мен похвалното писмо,

което ми изпрати Франсоа Митеран.

Ако искаха да ме арестуват на място,

нямаше да се поколебая да им го покажа.

Митеран? Наистина ли?

Той е голям почитател на работата ми.

Да, мадам.

Анонимното писмо... прочетох го.

Беше подписано: "В, приятел на майката".

Приятел на майката?

"В"? Това е някаква безсмислица.

А защо да не е... вашият приятел...

Жан-Дидие Волфром, този бездарен драскач?

Вярно е, че вие отклонихте три негови покани.

Може да се е обидил.

Не, не може да е той.

Той ме насърчаваше да пиша. Мил е.

Насърчавал те е?

Копелето не може да понесе факта,

че може да си красива и умна едновременно.

Отвратителен е. Сигурен съм, че иска да спи с теб.

Как да пиша с ченгетата на гърба си? Писна ми.

Благодаря на Бог, че ми изпрати тези спонсори.

Те ще платят всичко. И стаята, и храната в "Лип".

Аз им благодарих и знаеш ли

какво ми отговори момчето от фондацията?

Не ни благодарете. Това е нищо в сравнение

с удоволствието от вашите книги. Ще пиша на Пиер и Ив,

за да им кажа колко много ми помогнаха.

Хотелът е непретенциозен, но е добре разположен, нали?

От прозореца виждам училището ти.

Справяш се все по-добре и по-добре. Какво блаженство.

Какво те подтикна да се гримираш?

Тази вечер е изключителен момент и затова...

Искаш да изглеждаш дама, така ли?

Не, исках да съм красива за теб.

А, Мацнеф, вие сте тук.

Каква чест е да сте сред нас. - Мерси, добър вечер.

Имахте ли удоволствието да се запознаете с Ванеса.

Моята млада, много млада... моята сладка, много сладка...

нежна, много нежна приятелка, скъпа на сърцето ми?

Всъщност вие не ме питате.

След този забележителен спор под вашия внимателен поглед...

Габриел Мацнеф, нали не се криете зад черните очила?

Имате проблем с очите ли?

Да, имам проблем с очите, но главното е заради акцията,

която започна министъра на вътрешните работи.

Всеки път щом се появя във вашето предаване

се налага да слагам тъмни очила.

Не знам защо, но след това винаги получавам

призовка от бригадата за малолетни.

Боже, притесних малките зрителки.

Повечето писатели го правят, но аз отнасям шамарите.

За да завършим това предаване

нека да прочетем няколко думи от Габриел Мацнеф.

Цитирайте ме, цитирайте ме.

Добър вечер. Добър вечер.

Мерси. Приятна вечер.

Беше фантастично. - Много благодаря.

Мерси. Беше много интересно.

Страхотно, мерси, приятна вечер.

Габриел, Габриел. - Не се притеснявайте, продължете.

Габриел.

Габриел! Габриел!

Търсих те сред публиката, но не те видях.

Жалко, че Габриел не можа да вечеря с нас.

Къде те бяха настанили?

Наистина гледах внимателно, но не те видях.

А сега?

Сега виждаш ли ме, а? Аз съм пред теб.

Не съм по телевизията, ясно? Не ти ли е интересно?

И все пак какво стана? - Искаше да ме видиш?

Мамка му, ами гледай ме, когато съм тук.

Той толкова се обиди, че ти не дойде.

Ще ходим ли на концерта? - Млъкни.

Има само две дати. Трябва да побързаме с билетите.

Ако изтърва този концерт ще се застрелям.

Много ми хареса последния им албум. - Така ли?

Да.

Често ги слушам. - Така ли?

Фенка си на "The Cure"?

Не мислех, че това ти е интересно. - А кое ми е интересно?

Ами да, харесват ми.

Може да дойдеш с нас, ако искаш?

Да, определено искам. - Да, защо не.

Как се казва този млад идиот? - Валентин.

Защо това момче те кани? За да те опипва между песните

или за да те целува в някой тъмен ъгъл.

Надявам се, че си му казала "не".

Нали няма да започнеш да хленчиш?

Уморен съм. Цял ден работих върху ръкописа.

Напомням ти, че утре заминавам

и имам нужда от тишина и спокойствие.

Тези няколко дни без секс, тютюн и алкохол

са ми много необходими.

Колко ще останеш в Швейцария?

Достатъчно, за да можеш да прочетеш цялата Библия.

Две седмици. Не е толкова дълго.

Ще може да идваш в студиото ми. Имаш ключове.

Добре, съблечи се.

Тези деца от Манила

имат свежи дупета, от които изпитвам

невероятно удоволствие.

Няколко банкноти са достатъчни, за да задоволят желанието ми.

Понякога в леглото си имах

четири момчета между 8 и 14 години

и изпитвах с тях най-изискани удоволствия.

Да, тези малки момчета, които приласкавам в леглото си

са рядък вид.

Екзотични подправки,

на които се наслаждавам ненаситно.

Спрингора, Ванеса? - Отсъства.

Хайде, обърни се. Застани на четири крака.

Да, хайде.

Погали се, става ли? Гледам те, хайде.

Хайде, покажи ми хубавото си дупе.

Да, добре е, да.

Видя ли колко много ме възбуждаш?

Виждаш ли колко много ме възбуждаш?

40 000 франка. Получих 40 000 франка от Академията.

Явно много добри хора ме подкрепят.

Какво става? Цупиш ли се?

Не се ли радваш за мен?

Аз прочетох...

Прочетох всичко.

Наистина ли си чукал деца?

Онези момчета от Манила?

И момиченцата, които описваш с най-малки подробности.

С които спиш...

като ги лъжеш през цялото време?

Просто искам да поговорим за това.

Обичам те. Да, обичам те.

Обичам те, но не те разпознавам в тези книги...

Няма да те осъждам, ако ми кажеш истината.

Ти ще бъдеш последната от един дълъг списък.

Хайде, кажи ми го и ти на свой ред. Знам този упрек наизуст.

Но аз не те упреквам.

Просто искам да разбера кой си всъщност?

А ти коя си с такива въпроси?

Съвременна версия на инквизицията ли?

А може би си феминистка? Само това ми липсваше.

Няма нищо по-малко съблазнително от това, което правиш сега.

Осъзнаваш ли, че изглеждаш нелепо?

Животът ти преди мен трябва да е бил много по-приятен.

Съжаляваш, така ли?

В живота има не само моите книги и моите приятели.

Има и други теми за обсъждане. Политика, религия.

Виж какво става по света, осъзнаваш ли го?

Кажи ми нещо интересно, моля те.

Вече не те разбирам, Ванеса.

Още ли искаш да ме вдъхновяваш?

Но способна ли си въобще на това?

Не, не. Не, днес не ми се иска.

Може ли да правим нещо друго? Поне веднъж?

Значи си решила да бъдеш непоносима, а?

С Мари-Агнес и Даян бе много по-весело в леглото.

Освен това те бяха образец за добро настроение.

Ти не умееш да се наслаждаваш на момента,

както и повечето добри жени. Това е в гените ви.

Все повече заприличваш на майка си.

Искам да отбележа, че съм само на 15 и ти го знаеш.

Все още не съм това, което биха нарекли добра жена.

А и какво знаеш ти за жените?

След като станат на 18... не, на 16 те вече не те интересуват.

Ти си решила да ме накараш да страдам?

Или искаш да убиеш привързаността ми към теб?

Искрено се тревожа за отпечатъка,

който ще оставиш върху моите читатели.

В крайна сметка и тях ще разочароваш.

Защото когато пиша аз подписвам с тях пакт...

и им дължа цялата истина,

а истината е, че имах планове

за бъдеще с теб. Мечти за бъдеще.

Но сега ме плашиш.

Най-накрая виждам истинското ти лице на истерична лъжкиня.

Не.

Това не е вярно. - Не е вярно ли?

Не. - Тогава почакай.

Ето... ето го:

Любовта ти за мен е слънце, което грее

и осветява всичко, което сме преживели заедно

от първата ни целувка. Или още...

Това е в още по-директен стил:

Страстно искам още хиляди пъти да изпитвам световъртежа,

когато ме галиш по трите точки...

С теб отново съм щастлива

и съм луда по тялото ти,

по кожата ти, по устата ти.

Обичам те.

Обичам те и тем подобни...

Това въобще искрено ли го написа?

Защото на мен също внезапно ми се прииска да се убедя.

Бъди благоразумна. Ванеса!

Ванеса? Съблечи се, моля те.

Съблечи се, моля те.

Моля те.

Упадъчен феминизъм, злоба и манипулация.

Това е Синдром на Ванеса. Тя ме преследва.

Желанието й за притежание ме измъчва. По-зле е и от Франсиска.

Тя няма нейната харизма. Просто е предсказуема.

Това е провал. Бедното ми момиче се вбеси.

Стана истерична и непоносима.

Това е дяволският ти портрет в моя черен бележник.

Не, нямаш право!

Без силата на нашата любов, Ванеса неизбежно ще изпадне

в екстравагантност, поквара и лудост.

И лудост.

В красив огледален замък...

прекрасна принцеса със златна коса...

страдаше от това...

че никога не бе срещнала истинската любов...

И изведнъж... смел рицар дойде да я спаси.

Той бе най-сладкият...

най-добрият и най-красивият от всички благородници в кралството.

И когато тя го видя...

за пръв път...

веднага разбра...

че това е нейната...

голяма любов...

завинаги... и... - Юри?

Защо Ванеса плаче?

Аз съм вечерната детегледачка.

Оттук поемам аз.

Искаш ли да отидем да пийнем нещо?

Това е един нов бар с хубава музика.

Но не трябва да закъсняваме, защото ще ни накажат.

Както обикновено. Слушаш ли ме?

Отиваме ли?

Да, да вървим.

Как смееш да ми правиш сцени

докато съм потопен в работата си?

Не, нямаш представа какво е да си творец.

Това, което си прочела е само чернова на нов роман.

Няма нищо общо с теб и с мен.

Всичко свърши.

Напускам те.

Не издържам повече.

Не издържам повече.

Трябва да се опитаме да поговорим, иначе всичко ще свърши зле.

Много лошо.

След всички усилия, които положих за теб...

Виждаш ли ясно, че твоята лудост съсипва всичко.

Не!

На мен ли говориш, по дяволите?

На мен ли говориш, по дяволите?

Не, не е така.

"Шофьор на такси". Приличам на Де Ниро, нали?

Исках да бъда актьор, но ще стана добър адвокат.

Влязох в юридическия, като свободен кандидат.

Не е лесно, но ще работя здраво и ще успея.

Освен това исках да го направя заради майка си.

Тя ме отгледа сама и сега съм длъжен да й помагам.

Баща ви вече не живее ли с вас?

Не, баща ми почина от инсулт.

Той бе руснак.

Бих искал да го познавам по-добре, но...

Какво съвпадение. Моето гадже също е руснак.

Отдавна ли се срещаш с него?

Държа се доста неделикатно, нали?

Извинявай, ние почти не се познаваме.

Не, не, работата не е в това.

Просто никога не говоря за това, това е всичко.

Никой няма да може да го разбере.

И какво няма да можем да разберем?

Че... че ходя в хотелска стая

с мъж по-голям от баща ми,

който ми изневерява и ме лъже.

Той има повече опит от мен и...

е много умен, така че вероятно е прав.

Те сигурно са по-интересни от мен.

Така че аз се мразя.

Мразя се и хабя нерви без полза.

Това е всичко.

Ти си умна.

Ти си супер красива.

Целият ти живот е пред теб.

Всичко е наред.

Ванеса. Седни, моля те.

Треперя, трогнат съм... защото... сервитьор?

Да. - Същото...

за красивата госпожица. - Веднага, мосю.

Хрумна ми страхотна идея. Имам важни новини.

Отивам в Манила, за да довърша нашия роман

и те каня с мен... за моя сметка.

В този хотел, който обичам толкова много... Харисън Плаза.

Романът, който пиша

е за най-красивата любовна история.

Нашата, както я виждам аз, но главното е...

че там ще бъдем далеч, само ти и аз. "Алегра и Нил."

Ние двамата, заедно. - Искаш заедно да спим с малки деца?

Не говори глупости.

Просто искам да разбереш защо обичам тази страна.

Изключено, чуваш ли ме?

Никъде няма да отидеш без мое разрешение.

Най-малко пък в Манила.

Ванеса, за теб е.

Здравейте.

Помислих си...

дали няма да искаш да отидем на кино?

Не, не мога, извинявай.

Всъщност исках да говоря с теб.

Не мога да спра да мисля за това, което ми каза онзи ден.

Не мисля, че осъзнаваш колко този тип

се възползва от теб и те наранява.

Ти не си луда.

Трябва да повярваш в себе си и да го напуснеш.

Ще ми липсваш.

Габриел, в детството или в юношеството ти

имало ли е възрастен, който както ти на мен,

ти е показал всичко? - Да, веднъж.

Когато бях на 13 години.

Приятел на родителите ми.

Скъпи Габриел, любов моя, прости ми моето страдание...

Пусни ме...

Ти си моята първа любов. Ти ми отвори очите...

2:00 през нощта е.

Да, разбирам...

Ще й предам.

Кълна се.

До утре.

Днес се обади три пъти.

Притеснен е.

Защо си такава?

Напуснах го, мамо.

Напуснах Габриел.

Бедничката.

Сигурна ли си? Той те обожава.

Ще живея с Юри.

Влюбена ли си в това момче?

Да.

Не мога да живея повече с теб, разбираш ли?

Ще дойдете ли заедно на вечеря?

Ще приготвя нещо.

Направи го, хайде. - Сигурна ли си?

Не искам да те боли.

Не го ли правя добре?

Направих ли нещо, което не ти харесва?

Разочаровах ли те? Не ти ли харесва?

Плача от щастие, това е всичко.

Знаеш ли, че говорим много за теб в учителската стая?

Но аз не те осъждам, за разлика от останалите.

Дори съм ти почитател.

Алегра.

Трябва да влизам в час.

Извинете.

Остави ме, остави ме, остави ме!

Защо въобще си с мен?

Не виждаш ли, че... Не виждаш ли, че съм отвратителна?

Ванеса? Ти ли си?

Ванеса?

Вкъщи ли си?

Върна ли се?

Ванеса? Хайде, отвори вратата.

Преди мен ти бе само едно изгубено момиченце.

Аз те спасих.

Каква ще станеш без моята безусловна любов?

Ужасно съм обезпокоен, Ванеса.

И двамата знаем, че си крехка, нестабилна и уязвима.

Имаш нужда от мен.

Ванеса Спрингора! Тук не е на самообслужване.

Длъжна сте да спазвате графиците.

За коя сте се взела?

Тук всички имат еднакви права.

Доколкото знам не вие определяте правилата.

И така...

продължаваме урока.

Достатъчно.

След двата дисциплинарни съвета поради вашите постоянни отсъствия,

да не говорим за лошия пример, който давате на съучениците си,

вашите учители се опълчиха срещу вас,

защото не признавате авторитета им.

Знаете ли, че след 16 години

училището не е задължително.

Затова ви предлагам да напуснете

по ваше желание по лични причини.

Така ще е по-добре за вашето бъдеще. Няма да бъдете изключена.

Габриел Мацнеф, стоящ пред вас твърди,

че е истински сексуален просветител.

Ако има истински учител по сексуално възпитание,

това е Габриел Мацнеф.

Вие обичате да ги съблазнявате и инициирате.

Защо се специализирахте именно на ученички?

Момичетата на 20 години не са ли ви интересни?

Харесват ми хора още не са закоравели от живота.

Тъй като мъжете обикновено са егоисти или страхливи

на жените им остава само да закоравеят.

Момичетата в началото са мили,

въпреки, че с възрастта стават истерични.

Все още са хубавки и...

Вашите приятели, които ви познават твърдят,

че вие нищо не си измисляте.

Няма да крием, че нас много ни интересува...

въпреки, че въпросът е малко вулгарен:

Чукате ли ги за дневника си?

Колкото повече любовници, толкова повече страници.

Не, аз мразя хора, които...

се отричат от тези, които са обичали,

които забравят всичко, което са преживели.

Аз имам памет за другите.

Слушаме ви, Дениз Бомбардие. - За мен мосю Мацнеф е жалък тип.

Не разбирам как в тази държава

"литературата" в кавички, служи за алиби на подобни хора.

Мосю Мацнеф содомизира 14, 15 годишни момичета,

които са луди по него.

Знаем, че момиченцата полудяват

по мъж с литературна аура.

Старите мръсници ги примамват с бонбони,

а Мацнеф ги примамва с репутацията си.

Но това, което не знаем, е какво става после със съблазнените.

Как те преживяват тези неестествени отношения.

Това е злоупотреба, да си го кажем директно.

Мисля, че тези момичета ще бъдат

изсъхнали до края на живота си.

Не разбирам как може да се публикуват...

Видя ли, откраднах ти дрехите.

Как изглеждам?

Мислиш ли, че ми отива?

Или изглеждам като дърта курва?

Е, чак пък дърта.

Изглеждам вулгарно, нали?

Навън се води война.

Аз съм на мисия.

Трябва да ми повярвате.

Правила съм неща, които не може да си представите.

Мисля, че те са от друга армия,

където всичко е идеално организирано.

Може ли да чета книга?

Книгите могат да повлияят на вашето въображение, а не трябва.

Никога не трябва да се връщаш в забраненото време на спомените,

в благословеното време на детството си.

Соарето бе добро, а?

Всички дойдоха... само заради теб.

Поне беше ли ти приятно?

Гирляндите бяха прекалено много, нали?

Беше перфектно, мамо.

Ще духнеш ли свещите?

Сега... само за нас двете.

Хайде.

Ето така.

Давай... духай.

Моля те.

Винаги плача, когато слушам тази песен.

А ти не ли?

Никога не трябва да се връщаш в забраненото време...

на спомените от детство си.

Защото сред всички спомени тези от детството са най-лошите.

Те разкъсват сърцата ни. О, майко моя...

Къде сте днес?

Вие спите в топлото лоно на земята,

а аз дойдох тук, за да намеря отново

смеха ви, изблиците на гнева ви и вашата младост.

Но защо аз се върнах тук с моята мъка?

Защо се върнах тук, където миналото ми ме разпъва на кръст?

Където е заспало навеки моето детство.

ГАБРИЕЛ Мацнеф ДНЕВНИК

Като свидетелство за нашата убита любов...

Това е вечността...

28 юли 1986 г, 17:20.

Пенисът ми триумфира над химена

на красивата ми 14-годишна любовница.

Петък 19-ти. Ванеса ме гали "сладострастно"...

27, 28, 29... Ванеса ревнува и е непоносимо.

30 септември.

Вчера, истеричните писъци на Ванеса.

Ноември, декември, януари, 3-ти, 12-ти, 14-ти.

Разочарованието ми надделява.

24-ти. Въпреки моите жертви

отново попаднах в мрежата на несправедлива и тиранична любовница.

Това е фаталност. 25, 26, 27, Ванеса е само на 15,

но вече се вижда, че ще стане женище като майка си.

Да, Ванеса вече е жена.

31-ви.

Финални акорди.

Ванеса, всичко е наред.

Втори етаж.

Добър ден. - Добър ден.

Скъпа Ванеса, дълго се опитвах да го възпирам,

но той не се успокоява и затова ви препращам писмата му.

С уважение, мадам Верн, директор на издателство "Жулиард".

Ванеса не отговори на писмата ми.

Всички са написани с кръвта на сърцето ми?

Аз съм тежко болен, моля ви...

Нищо не трябва да се отказва на умираш човек.

Мълчанието на Ванеса е мистерия и тя вероятно съжалява

за причинената ми болка.

Нашата луда страст никога

няма да спре да блести в нощта благодарение на моите книги...

Не, никога няма да бъда част

от миналото на Ванеса, нито тя от моето.

Не, но нека бъдем ясни:

Това е протекция от приятели. - И вие ли същото?

Чел ли сте пресата? - Ако говорите за онази полемика

подхвърлена от млади журналисти,

това е шега, но скандалът засегна всички.

И това е защото той има смелостта да разкаже какво се е случило.

Изведнъж всички се възмутихме.

Произведение, в което той говори

за влюбени момичета, които спят в леглото му.

Те са знаели какво правят.

Дори няма за какво да говорим. - А тези истории

със секс туризъм във Филипините? И за тях ли не можем да говорим?

Било е друга епоха, това е всичко.

Цензурираме ли Селин, Женет или добрият стар Жид?

Не, литературата е особено изкуство и има всички права.

Той не може лесно да бъде смутен.

Доста е корав и умее да се защитава.

Той винаги ще олицетворява свободата на изразяване.

А вие, Ванеса... какво мислите за това?

Много години обикалях в кръг в клетката си.

Сънищата ми бяха изпълнени...

с мисли за убийство и отмъщение...

до деня, в който ясно видях

очевидното решение.

Хванете ловеца в собствения му капан.

Заключете го в книга.

СЪГЛАСИЕТО

Разказ от ВАНЕСА СПРИНГОРА

превод и субтитри Ivon