Original subtitles

ИСТОРИЯТА НА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ

"Желанието ми е Чарлз Мей, Том Милюк и Арнолд Хамънд

да присъстват на четенето, но не на стихове.

А на четенето на завещанието ми, което пак няма да им е забавно.

Заради благосклонността, с която неведнъж приемаха поканите ми,

оставям на всеки от господата по едно листо от парка.

Поетичен дар, който, надявам се, ще оценят благородните им души.

Гореспоменатите приятели за последен път ще бъдат свидетели

на онова, в което приживе вярвах и в смъртта отново потвърждавам.

Единствената истинска здрава връзка е тази между мъжа и жената.

Затова определям за наследник на всичко, което притежавам,

моята съпруга Констанс Рейд Чатърли.

Единственото условие е Констанс да остане да живее тук.

Декларирам, че съм в пълно психическо здраве."

Подпис: сър Клифърд Чатърли. 5-ти октомври 1924 г.

Мисля, че поздравленията са по-уместни от съболезнованията.

Режисьор ЛОРЪНС УЕБЪР

За какво мислеше?

Не се ли сещаш? -Може би. Доста се издигна.

Казват, че си много скандален писател.

Това значи пари и успех, нали, скъпи Хърбърт?

Доколкото чух, и при теб всичко се развива добре.

Прекрасна, както винаги. Тогава защо ме повика?

Не аз, а горкият Клифърд. -Не бях споменат в документа.

Не Клифърд е искал да дойда. Идеята е била твоя.

Аз само се погрижих за един негов малък пропуск.

Беше толкова разсеян, винаги забравяше по нещо.

За да отиде на фронта, забрави да консумира брака ни.

А когато се сети за това, беше вече твърде късно.

Твърде късно.

Горкият Клифърд. Възвърна му се само паметта.

Честно казано, не беше много. Но след удар с байонет

в гръбначния стълб, беше нещо.

Утешаваше се с взаимната ни симпатия. Започна да пише дългите,

скучни стихове за душата. Като път към вечността.

Две съвършени половини, но без тяло.

Кони, ти имаше тяло. Аз ти помогнах да го откриеш.

Аз бях първият.

Горкичкият! Преди пет години мислех, че се преструваш от любезност.

Щеше да е забавно, но беше жалък. -Какво искаш да кажеш?

Съжалявам, но ще те разочаровам. Изгубих девствеността си на 16 г.

с един немски семинарист.

Както изглежда, проявил съм самонадеяност.

По-скоро наивност. Но не се огорчавай,

всички мъже имат този дефект.

Включително Клифърд? -Той не се залъгваше за нищо.

Значи е знаел?! -Че не съм девственица? Да.

И ме караше да се чувствам фригидна. "Ние сме над доброто и злото."

За да те принуди да си му вярна. Така ли е?

Хърбърт. Тук не беше оазисът на интелекта, както изглеждаше в очите ти.

Том Милюк, Чарлз Мей, Арнолд Хамънд.

Литературен критик, доцент от Оксфорд и известен комедиограф.

Като теб, и те се възползваха от подаръците и поканите на Клифърд.

В замяна трябваше да слушат отегчителните му стихове.

Ти се запозна с тях едва днес, но е хубаво да имаш

по-пълна представа за тях.

И Минерва, богинята възвишена на мъдростта върховна.

Ябълката на Олимп огромна мъка, смърт навсякъде посея.

Заради плътска похот на глупак.

Прекрасно е, Клифърд. -Да, наистина.

Имаш уморен вид, Кони.

Господа, надявам се, че няма да се обидите, ако се оттегля.

Но, моля ви, милейди.

Лека нощ, господа. -Лека нощ.

Взаимната симпатия, скъпи Хърбърт, не се ограничава в духовното общуване.

Е?

Да играем с открити карти! Какво искаш да ми докажеш?

Ако сам не си разбрал, няма как да ти го обясня.

Трябва да призная, че Хамънд беше много по-схватлив от теб.

Добър ден, милейди.

Извинявай, но тази философия се дължи на твоя недъг, Клифърд.

Грешиш. Признавам, че сексът невинаги е неприятен инцидент,

но той не може да е решаващ за взаимното привличане в една двойка.

Ако духът е силен, плътта може да си позволи лукса да бъде много слаба.

Винаги надделява духът. Това е дълбокото ми убеждение.

А ако жена ти си хване любовник, същото ли ще говориш?

Признавам, че и Кони може да има своите "инциденти".

Но нашата привързаност е силна. Аз винаги ще бъда част от живота й.

За това нямам и най-малко съмнение. -Нима?

Клифърд призоваваше секса, както медиумът призовава

призрака на скъп покойник. Със същата блестяща лудост.

Хайде!

Кукловодът дърпа конците и куклите танцуват.

Той измисля желанията им и те наистина ги проявяват.

Колкото и отвратителни може да бъдат, те ги проявяват.

А той ги гледа.

Не може да пиеш с жаждата на другиго.

Сега ще направим една прекрасна партия, лейди Чатърли.

Поздравления, Кони! Примерната съпруга винаги се подчинява на съпруга.

Поздравления за теб, Хърбърт. Най-накрая разбра!

В дълбините на непонятна тъга,

където съдбата мен реши да затвори, където ни лъч не прониква,

подтикнат от глад тъй прокобен, варя и изяждам сърцето си.

От време на време призрак прихожда, изпълнен с нежност и блясък.

Тя! Любовник докосва любимото тяло,

на спомена най-прекрасното цвете!

Обожавам Бодлер.

А аз обожавах онези паузи на възстановителна скука.

Когато всички заминаваха и домът ни утихваше.

Дама купа и поп пика сваляха маските си

и най-накрая понасяха без мъка недостатъците на телата.

Но един ден Клифърд ми отне и това.

Бях сигурен, че Никълъс ще се хареса на Чарлз Мей.

Никълъс наистина е привлекателен. Жалко, че предпочитанията му

са толкова очевидни. -Опитай се да му ги промениш.

Това е достойна задача за лейди Чатърли.

Чаят ви, милейди. -Той ще почака.

Сега лейди Чатърли иска да си поиграе с теб, Никълъс.

Това беше жената, за която месец по-късно си мислеше, че ще дефлорираш.

Значи съм бил играчка на Клифърд!

Не беше първият ми мъж, но първата искра – може би.

Твоя заслуга е да осъзная, че Клифърд ме ограничава.

И че чувствата наистина съществуват. -Кони, скъпа.

Значи с мен беше различно? -Честно казано,

в леглото дори беше по-зле. -Как така?

Преди това беше различно.

Ти беше влюбен в мен. И ме накара да се влюбя в любовта ти.

Кони, представям ти г-н Лорънс, многообещаващ писател.

Ще бъде наш гост. -Очарован съм, милейди.

Добре дошъл, г-н Лорънс.

За мен започна празник, все едно пак се напивах с шампанско.

С теб преживях розовите романи, които четох на 15 г.

Цветята, птиците, залезите. Моят доблестен и смел герой!

Да, нищо не липсваше.

Почти нищо. Но не беше трагедия.

А и в розовите романи в леглото само се спи.

Или се мечтае. Две неща, които можех да правя и сама.

Хайде, ела!

Приятна разходка! -Кой е този?

Мелърс – новият ни лесничей.

Става студено, искам да влезем.

Стига да видиш огъня, за да разбереш, че изгаря. Само за това Клифърд е прав.

Спести ми останалото от историята. За нея говори цял Лондон.

Да говориш не означава, че знаеш. -Съжалявам, че ще те разочаровам,

но грешиш. Всички разбраха за скандала ти!

От най-изискания салон до най-долнопробния бордей!

Там ли ходиш да пишеш? Галантен, както винаги!

Прости ми, но не съм като коняря. -Той е лесничей.

Признай, Кони! Искаше само да ме накажеш!

Вината е моя! Ако не те бях оставил, това нямаше да се случи!

Ако бях останал, нямаше дори да го забележиш!

Чувствала си се предадена! Признай, че е така!

Какво знаеш ти. Какво знаят в Лондон за истинския мъж.

Какво знаят изобщо.

Какво знаете за неговия гняв.

За неговата нежност.

Аз шпионирах страстта, Хърбърт.

Не я познавах.

Не знаех, че тя е...

всичко.

А вие, дребни салонни червеи, какво знаете за страстта?

Превърнахте я в розов роман, в задължение, в интрига!

Всичко друго, но не и това, което всъщност е любовта!

Да, върни се в салоните и бордеите! От истината боли!

Добре, вече знам, че ме мразиш. И че за теб съм не бил нищо.

И никога няма да бъда. Дойдох чак от Лондон.

Струва си да разбера и останалото.

Няма да избягам, Кони. Не.

Какво има, Кони? -Нищо.

Кони, кажи ми истината. -Добре съм, Клифърд. Наистина.

Не, благодаря. -И тази вечер ли няма да ядеш?

Зададох ти въпрос? С нас ли си отново, скъпа?

Искам тази нощ да спиш с мен.

Кони!

Кони, върни се!

Гробар, който разравя червеите. В това се беше превърнал Клифърд.

Но аз не понасях повече мръсните му игрички. Не понасях вече това тяло,

което вегетираше като гнило водорасло. Не успявах дори да се преструвам.

Бях искала живота, но винаги бях прикована към смъртта.

За щастие животът не се предава лесно.

Животът никога не се предава.

Трябва да викаш! Хайде!

Така... Още!

Да, така!

Моя си.

Беше истински ад.

Цели дни те гледах тайно.

Очите ти, устата ти... Постоянно бяха пред мен.

За тях мислех, когато бях с друга. Но нямах теб.

А сега?

Сега си моя, лейди Чатърли. Независимо дали ти харесва.

Опитвам се да разбера, но не успявам.

Да не те е страх да се изцапаш?

Толкова ли съм забавен?

Ако можеше да се видиш. Културата се е заровила в калта

на една порядъчна дама, предпазвайки се с бяла кърпичка.

Смешен си, Хърбърт. -Един е смешен, друг...

Кажи го, събери смелост.

Е?

Тогава аз ще ти кажа нещо, което бялата ти кърпичка не знае.

Защото тя не знае, че ти точно в този момент

не мислиш за обстановката и добродетелта.

Не, горката, не го знае. Трябва да й го кажеш.

Кажи й, че си обсебен от един черен чорап.

Ти си уличница, Кони! -А ти си прикрита свиня.

Значи сме квит. -Не. Защото ти наистина си свиня.

Сега е мой ред да се смея. -Направи го, ако искаш,

но първо си прибери кърпичката. Много се изцапа.

Какво съм ти причинил? Защо ти харесва да ме унижаваш?

Не искам да те унижавам, а само да ти покажа,

че истинската мръсотия се крие в мислите. Страстта не се крие никога.

Искам да ти дам всичко.

Страстта дава и взима без срам.

Страстта е нещо просто.

Страстта е любов.

Винаги.

Много добра и способна сестра.

Тя се грижеше за мен в полевата болница.

Но това е твоят дом, не е болница.

Искаш да кажеш, че не оценяваш жеста ми към теб?

Какво значи той? Не разбирам. -Напротив.

Не се страхувай, не трябва да се срамуваш.

Предпочитам да плащам за отвращението на една сестра,

отколкото да понасям гратис това на съпругата ми.

Да си чул в салоните в Лондон да се говори за г-жа Болтън?

Струва ми се, че не. -Сигурен ли си?

Да. Защо ме питаш? -Така, от чисто любопитство.

Госпожа Болтън.

Очаквахме ви. Добре ли пътувахте? -Всъщност ужасно.

Войната свърши, но железниците не се подобряват.

Какво ще обичате? -Само ростбиф.

Изглеждате добре, сър Клифърд. -Благодаря.

Близостта на съпругата ви има подмладяващ ефект.

Беше влязла от пет минути, а сякаш беше господарката на дома.

Пренебрегваше ме като мебел, която не е на място.

Но имах странното чувство, че заемам повечето от мислите й.

Странно е. -Кое?

Мислех си за писмото ви.

Ако не греша, искате помощта ми,

за да не товарите излишно крехката си съпруга.

Е, и?

Вие сте много грижовен съпруг.

Лейди Чатърли е най-жизнената и задоволена жена, която познавам.

А може би и най-красивата.

Извинете, но трябва да разопаковам багажа си.

Ако не възразявате, ще ми трябва камериерката ви.

До скоро, сър Чатърли.

Госпожо.

Е, Кони, какво ще кажеш?

Прилича на един пруски офицер, с когото бях преди войната.

Уверявам те, Кони, няма да се смееш, когато я опознаеш добре.

Чакай! Първо долното бельо.

Трябва много да внимаваш.

Е, какво има? -Госпожо, извинете, но...

Какво? Хайде, Еми, кажи. -Моля ви само за малко уважение.

Стига, курво, веднага се вижда що за стока си!

Изписано е на лицето ти. -Но на курвите се плаща!

Или се уволняват. Да отида ли при сър Клифърд?

Ела тук.

Ще видиш, че ще ти хареса.

Стой така.

Има ли проблем? Или искате да я заместите?

Внимавай, не ми посягай пак, защото ще е за последен път.

Красива уста. Но всяко нещо с времето си.

Е, Кони, още ли мислиш, че е много забавна?

Значи е опасен тип? -Много.

И ти какво направи? -Нищо.

Нима? -Очакваше веднага да избягам ли?

Да. -Почваш да мислиш като Клифърд.

Съвсем същата техника. -Тоест?

Играта на котка и мишка. Позната ли ти е?

Не разбирам. -Беше много добър.

Стигаше му един жест, една реакция. -Наистина ли?

Но тогава го изненадах. Престорих се, че няма нищо.

Защо? -Защото Клифърд щеше да ме смаже.

Както винаги досега.

Любов моя! -Кони.

Любов моя! Любов моя! Винаги имаме толкова малко време.

Кога? -Трябва да реша.

Препоръчвам ви да не чакате много.

Г-жо Болтън, пазете за себе си мръсните си желания.

Аз винаги мога да ги задоволя. А вие...

Този нож за хартия е доста остър.

Сякаш е кинжал. Но ако го забия в мъртвия ви член,

няма да имате удоволствието дори да извикате.

И болката е лукс за нещастниците като вас!

Трябва да си тръгваш. Стана късно. -Не.

Искам да остана още малко при малкия Томас.

Не виждаш ли, че той вече спи?

Кой знае, може би сънува.

Ей сега ще го попитам.

Сънуваш ли, малки Томас?

Да, виждал принцеса Джейн! -Добре, Кони.

Събуди го и го заведи при Джейн.

Как сте, милейди? Приятна ли беше разходката?

Колко странно. Не сте откъснали и едно цвете!

А порядъчните дами го правят винаги.

Но не и онези, които се увличат по "малкия Томас".

Спокойно, няма да те издам. Обожавам тайните между жени.

Пуснете ме! -Престани, Кони.

Играта продължи твърде дълго. Знаеш защо бях повикана.

Пусни ме! -Бъди добра. Не се страхувай.

И аз не искам да те деля с онази ларва мъжа ти.

Остави всичко на мен. Ще видиш колко е приятно.

Ти си истинска кучка. Разбрах го още щом те видях.

Пази си силите за момента, в който ще крещиш от удоволствие.

Милейди, какво се е случило? -Мислите се за много хитра,

но мъжът ми не може да бъде заблуден. Ако смятате да ме изнудвате,

и аз мога да направя същото с вас. -Много си глупава.

С него ще стане по-лошо. Ще съжаляваш!

Вината е само твоя! Затваряй си устата! Ще си платиш!

Не знам какво наказание му наложи. Жал ми беше, че никой

не се интересуваше от горкия Никълъс. Но не можех да направя нищо.

А госпожа Болтън?

Към мен се държа така, както обеща.

Ето ме, тук съм. Защо ме извика? -Аз настоях.

Сър Клифърд не е доволен от моите грижи.

Всеки си има методи, милейди. Покажете ми вашите.

Кони!

Клифърд, моля те, позволи ми да се оттегля, не се чувствам добре.

Кони.

Изпитвала ли си такава наслада с онова животно?

Не се заблуждавай, Кони. Вече нищо няма да е същото.

Няма "малък Томас", по-добър от езика на жена.

Да я спра ли, сър Клифърд? -Не.

Ако знаехте къде отива... -Г-жо Болтън! Винаги съм знаел.

За съжаление, ларвите винаги знаят всичко.

Заплатата ви. -Какво значи това?

Че сте уволнена.

Мога да отмъщавам много добре. Уверявам ви, че тази история

няма да си остане между нас, сър Клифърд.

Мелърс!

Любов моя! Вземи ме!

Вземи ме веднага. -Да, скъпа.

Пророчеството на г-жа Болтън се оказа фалшиво колкото и женствеността й.

Заминахме още същия ден. Мелърс ми зае негови дрехи. Бях смешна, но щастлива.

Тръгнах си оттук, без да взема обувките и достойнството си.

А този път? -Сега мога да си взема обувките.

И това е лукс. -Няма да се откажеш от всичко!

Как не разбираш, че Клифърд се опитва пак да ме върже?

Жал ми е за него. Наистина вярваше във връзката ни.

Не очаквах да се окаже толкова наивен. Дори повече от теб.

Защо от мен? -Сигурен ли си,

че не познаваш г-жа Болтън? -Казах ти вече, че...

Трябва да си й предложил малко, иначе щеше да ти помогне да ме изнудваш.

Проклета кучка! -Три години ли ти трябваха,

за да напишеш такива глупости? Горката г-жа Болтън!

Кой знае колко се е старала да ти опише премеждията си тук.

А тук е сводница на средна възраст. Не може да се отнасяш така с дамите.

И Клифърд нямаше да ти благодари, ако разбере, че си го превърнал

в жалък провинциалист. Но си описал себе си отлично.

Екзотично име, станал си неразбран гений, отчаян любовник.

Сигурно много ти харесва, само ти се виждаш така.

Но най-интересни сме аз и Мелърс.

Две наложници от водевил не разсмиват толкова.

Накрая разбрах защо ме накара да дойда. Искаше да си отмъстиш.

Така ли? Защо? Може да я публикуваш, когато поискаш.

Но искам да видя, след като научи истината, дали ще наречеш нещата

с истинските им имена. Съмнявам се. Дори заглавието не е така.

Всъщност, позволих си да го поправя.

Ужасно самовлюбена съм, Хърбърт.

Сбогом, скъпи.

Ти си толкова жалък и нещастен, че дори не ме ядосваш.

Любопитно ми е. С г-жа Болтън къде се запозна? В някой салон или в бордей?

"Любовникът на лейди Чатърли"

Преводач неизвестен

Субтитри Nikred