Original subtitles

ЦЕНТРАЛНА КИНОСТУДИЯ М. ГОРКИ

ВТОРО ТВОРЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ

Татко, започна война!

ЗАПОВЕД ДА НЕ СЕ ОТКРИВА ОГЪН

Сценаристи ГЕОРГИ МАРКОВ и ЕДУАРД ШИМ

Режисьори ЮРИ ИВАНЧУК

ВАЛЕРИ ИСАКОВ

Не, все пак какво става? Защо спираме на всяка жп спирка,

при всеки стълб?

Оператор ВАЛЕРИ ГИНЗБЪРГ

Композитор МАРК МИНКОВ

Какво става? - Не виждате ли, че е червено?

Дявол знае какво става!

И така закъсняваме с четири денонощия.

Като че ли не сме воински ешалон.

Най-накрая потеглихме!

Филип Андреевич, всички влакове са насрещни.

Преди ни изпреварваха, а сега са насрещни.

Според мен изобщо пътуваме наобратно.

От съветското информационно бюро.

Вечерно съобщение от 13 август.

През деня на 13 август войските ни водеха боеве

с противника на Пексколското, Староруското, Смоленското

и Белоцерковско направления. Преди няколко дни

войските ни оставиха град Смоленск.

Нещо им се е случило. - Не.

Просто закъсняват. - С четири денонощия?

Водичка от извора.

Почерпете се, че ще умрете иначе от глад.

Вземете си, др. командир. - Благодаря, бащице.

Не смятахме да останем толкова дълго тук.

Влакът.

Наистина е влакът.

Стани!

Излизайте, пристигнахме!

Стани! Размърдайте се, слизаме! Хайде, слизайте!

Льоша... - Стани!

Интересно къде пристигнахме?

Загасете светлините!

Къде ни завя вятъра? - Да... Пристигнахме.

Здраве желая, др. командир. Най-накрая!

А къде са останалите командири? - Няма никой друг.

Само Баришников - командирът на сапьорския взвод и сержант Соловей.

Никой друг ли не пристигна? - Съвсем не.

Не може да бъде!

Така... Както се казва: "Няма връщане назад."

Вероятно неуредици в щаба. За съжаление се случва.

Случва се... Приеми командването на втора рота.

Сержант, на трета. Да се ускори максимално разтоварването.

Старшина, по-бързо. Побързайте! - Слушам.

Побързайте, момчета! - Докато пътувахме не бързахме,

а сега - давай.

Какво ме задържате като диверсант? - Върви, върви.

Я ме пуснете! - Дръж го, Кукенбаев.

На, получи си го. Нямаш право да ме залавяш.

Остави! Какво става? - Криеше се във вагона, в сеното.

И без документи. - Имам документи.

Гледай! И ордени си е накачил. - Значи имам право.

Ето документа - справка от колхоза.

Така... Ахим Иванович Демидков? - Същият.

Как попадна тук от Смоленска област?

Много просто, др. капитан. Тръгнах да продавам къща.

Леля ми от Благовещенско умря през пролетта и остави хубава къща.

Затова пътувах. Освен мен, нямаше кой.

А сега накъде? - Обратно вкъщи.

Ще се видя с роднините и отивам на фронта.

Без това ще ме призоват след половин година. Няма да чакам.

Не си тръгнал в същата посока. - Как така?

Не си хванал подходящия влак. - Но нали...

Нали е военен? Значи на запад, към фронта.

Добре, няма кога да се занимаваме.

Ще тръгнеш с нас. - Но, др. капитан.

Не мога. Трябва да отида на фронта.

Нямате право да ме задържате.

Гледайте да не избяга.

Какво се мотаете? - Всичко е наред,

изкарваме последните. - По-бързо!

Батальон, в колона по трима, строй се!

Къде все пак пристигнахме? Що за местност е това?

Защо не ни обяснят човешки?

Да знаеш, дългуч, че така или иначе ще избягам.

Предупреждавам те, да не се обидиш после.

Ще видим.

С по-голяма крачка!

Накъде са ви подкарали в този пущинак?

Шльонкин, не изоставай. - Сега.

Задните крака му се спъват на него. - Крака... Много говориш.

Защо го взехте, др. капитан? - Че къде ще замине?

Неговото село вече е завзето от немците.

Как така? - Той просто не знае.

А вашето семейство? - Засега никакви вести.

Излъгахме се в сметките си при първите стратегически операции.

Как така се случи, че не минаха три месеца и завзеха Прибалтика?

Приближиха се към Киев, Ленинград? - Стегнете се, по-широка крачка!

Ако са ни докарали в тила, защо ни пришпорват така? Не разбирам.

Какво правите? - После ти ще ги поносиш.

Мислите, че ще вървим дълго ли?

Не, Филип Андреевич. Веднага ще подам рапорт.

Вижте момчето. И то бяга на фронта.

Момчета, вода! Момчета...

Моля ви, водица!

Глътчица... А? - Заповядай, дългуч.

Преварена ли е? - Кое?

Водата, казвам, преварена ли е? Че стомахът ми...

Да не ми се привижда. Село!

Ето, селото. Вече е наблизо!

Здравейте, капитане. - Здравей.

Здравей. - Какво се е случило?

Вчера имаше пукотевица, а днес - заповед за евакуиране на семействата.

Какво? Толкова ли е сериозно?

Седим върху буре с барут. Кажи още сега на хората си,

че тук сме на косъм от войната.

Въздух!

Разпръсни се! - Въздух!

Да вървим по-бързо!

Добре де, самолет. И какво? - Японец е. Разузнавач.

Как така? Над нашата територия? - Границата е близо.

Но нали с Япония сме в неутралитет?

Ще го сваля, др. капитан. Ще ми се търколи.

Не, Ефим Иванович, ще почакаме. - Какво да чакаме?

Дайте ми само винтовка.

Няма заповед да откриваме огън. Ясно ли е?

Жалко.

Не се разпростирайте. По-широко крачете!

С дясно рамо напред, марш!

Направо!

Стой!

Виждате ли граничната застава? Там ще напълните вода.

Не мога. Повече не мога!

Ако щете ме застреляйте. - Стани. Ставай!

Хайде! Ставай, Терентий. - Шльонкин, влезте в строя.

Сега... Ще му помогна.

На рекичката, на онзи бряг,

Марусенка си миеше белите крачета.

Миеше, избелваше и казваше ми тя...

Застава, на оръжие!

На конете!

Защо стрелят, а? В кого стрелят?

Стой! Подредете се.

Надясно!

Равнис!

Мирно!

Другари червеноармейци,

поздравявам ви с пристигането на мястото на служба.

И къде е мястото? - Тук с вас

ще построим военно градче и ще служим тук.

Разбирам, че всеки от вас би искал сега

да попадне на фронта и да се сражава с фашистите,

но родината ни заповяда да сме тук - на Изток.

И ние с вас ще изпълним тази заповед.

Предупреждавам, че няма да приемам рапорти за изпращане на фронта.

Нашата линия на фронта е тук. Свободно. Разпръсни се!

Ведерников, дай винтовка с оптически прицел.

Бързо! По-бързо!

Търсете, иначе ще се скрие в тревата.

Какво става? Какво е това?

Шпионско донесение. По дяволите, не успях да стрелям.

И аз щях да го сваля.

Мислих, че отдавна си изловил тези гълъбари.

Тук да не би да стоим със скръстени ръце?

Не се обиждай. Твърде дълго се разпореждат тук.

Пробвай ти да ги хванеш. Знаеш ли с кого си имаш работа?

Това са бивши белогвардейци на атаман Семьонов.

Ето любовницата му - Маруся. Наблизо е, а все още си живее.

Двадесет години седели тихо и се крили като дървеници.

Но се появила надежда, заедно с немците и японците,

да освободят майчица Русия. - Ти как мислиш,

ще има ли война със самураите? - Лично аз не се съмнявам.

Ще започнат. Те са натрупали грамаден военен потенциал.

Фактически са превърнали цялата държава във военна машина.

Лейтенант Ведерников е нашият стратег.

Това ми е потомствено. И баща ми, и дядо ми са служили в щабове.

Научиха ме да мисля мащабно.

Япония неизбежно ще се намеси в конфликта.

Въпрос на време е. - И аз така мисля.

Прекалено е удобен моментът. Всичките ни сили са на запад,

затова самураите ги сърбят ръцете да ни ударят в гръб.

Току виж... Как ще воюват, командире?

Генералът.

Др. генерал, повереният ми батальон... - Знам. Защо закъсня?

Отбранителните позиции трябва да се заемат навреме.

Полковник Дубов - началник на укрепения район.

Запознайте се. Така...

Дубов, я ни дайте картата и по възможност по-бързо.

Имаш ли гребенче? - Гребенче?

Гребенче, гребен - няма значение какво.

Благодаря.

Задачата ясна ли е? - Тъй вярно.

Ще успееш ли? Имай предвид, че най-слабото звено

е твоят участък. - Разбирам.

И още нещо... Каквото и да се случи,

не се поддавай на провокации.

Може да се случи и най-страшното, но ти се дръж до край.

Разбираш ли, ръцете са ни вързани?

Разбирам, другарю генерал.

Др. генерал, разрешете да се обърна към др. капитан?

Виждам че се познавате. Две минути. Повече не мога да ви дам.

Здравей, Павлик. - Здравей, Катя.

А аз си мислих, че си на фронта. - Да ти кажа, отказаха ми.

Наистина ли? Мислех си, че никога няма да ти откажат.

Но ето. Не знаеш ли случайно... - А как е семейството ти, момчетата?

Другарко военен лекар, време е.

Командире, направих справка, както обещах.

Засега никакви вести. Ще чакаме.

Катя, ти познаваш ли семейството му?

Да, с жена му сме приятелки от училище.

Изглежда семейството му е загинало.

Попаднали са под бомбардировка.

Върви, хайде!

Я дай да пробвам.

Какво си наготвил? - Как какво?

Супа от грах - концентрирана. - Знаеш ли какво е сготвил?

Искаш ли да ти кажа какво си сготвил?

Е, какво?

Я стига! Престани да ги приказваш такива.

Видя ли каква вода ми докараха? Да ти кажа ли с какво готвя?

Това наистина не е вода.

Дръж. Пробвай.

Да вървим.

Благодаря.

Когато бях цивилен, не можех да понасям

дори ресторантската храна. - Къде са останалите?

Момчета!

Червеноармеец Симочкин, стани! - Какво има?

Ще отидете на наряд.

Повторете, как е прието по устав? - Прието е да се отговори:

Червеноармеец Симочкин прие поста. - Тогава отговаряйте така.

Чакали... Те не закачат хората. - Аз изобщо не се страхувам от тях.

А това какво е? Та нали това е град?

Град, само че зад кордона. - Японците ли са?

Манджурия. - И все пак там са японците.

Червеноармеец Симочкин, приемете поста както е по устав.

Слушам. - Др. сержант,

червеноармеец Дуюнов предаде поста.

Червеноармеец Симочкин прие поста.

И какво, има ли вода? - Каква ти вода тук.

По всички белези тук няма изобщо вода.

Не умеете да търсите. - Я си гледай работата!

Тук има вода, др. капитан. Повярвайте ми.

Дядо ми е търсач на вода. Ходили сме по селата

и сме извели стотици кладенци. - Подпочвените води тук са дълбоко.

Др. капитан, искате ли да ви докажа?

Ако намеря вода, ще ме изпратите с почести обратно - на фронта.

Какво ще кажете? Хайде да се хванем на бас.

Стиска ли ви? Хайде.

Хваща ме ли се на бас? - Добре, търси.

Ефим Иванович, хайде излизай.

Давай, давай...

Ето така.

И как е? - Земята е някаква друга, др. капитан.

Не е като нашата. - Но басът си е бас.

Така че ще се наложи да служиш тук.

Това какво е? Да не би да е цялата дневна норма?

Цялата - триста грама.

Стига, момчета. Така не мога. Полага ми се двойна норма.

Не ти се полага. - Почакай малко.

Ахимбаев... - Кукенбаев.

Добре де, Кукенбаев. Ти самият сигурно...

смучеш, колкото си искаш. Наливай!

Слушай... Мислиш се за голям ли?

А съвестта ти е толкова - едва се вижда.

Хайде, хайде. Разкарай се.

Да... И какво ще правим с водата?

Нали виждаш, копаха цяла нощ. - А къде е водата?

Добре, съгласен съм да съм без жилище,

дори без сносна храна, но без вода...

Прекрати разговорите!

И това ми било сапьори.

Стегни редиците!

Влизайте по един.

Момчета, нима минаваме границата?

Това е първата КСП - контролно-следова полоса.

По-бързо, по-бързичко!

Държавната граница на СССР.

ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ ЗАВЗЕХА КИЕВ

Разрешете да погледна? Не се ли виждат японците?

Льоша... - Вървете в строя.

Окоп в пълен профил. По два кубика на човек.

Симочкин? - Аз.

От този камък до онзи. Егоров, от този - до онзи.

Червеноармеец Дуюнов, от този камък до този.

Филип Андреевич, но това практически е невъзможно.

Льоша, престани да ме наричаш по име и презиме.

Трудно ми е да отвикна. - Вече не съм учител, а ти - ученик.

И двамата сме войници.

Добре, браво! Дръж.

Един за всяко отделение.

И за да не се сърдите, през час се сменяйте.

Шльонкин.

Момчета!

Дойде попълнение.

И вижте само какво е.

Тук ли? - Хайде, земляк.

Какво, да ви покажа ли

как копаят в смоленска област? Я мръдни малко.

Другарю капитан? - Слушам ви.

Чух, че ви трябва грамотен писар. - Да, трябва ми.

Ами ето, аз съм подходящ. В цивилния живот

работих като ревизор в системата "Вторчермет".

Каква е тази система? За суровинни отпадъци ли?

Приблизително. По принцип замествах дори счетоводителя.

Какъвто и да е документа... ще го оформя.

Тежко ли ти е? - Организъм, др. капитан.

Винаги съм бил на седяща длъжност.

Добре, дайте лопатата, др. капитан. - Нали ви е трудно?

Не, ако случайно ви трябва писар... - Че какъв е писарят?

Писарят при нас работи наравно с всички.

Денем копае, а вечер съставя документи.

Така че, ако искате... - Не, съвсем не, др. капитан.

Защо така? - Като се замисля, почеркът ми е лош.

Филип Андреевич, вижте там.

Леле!

Др. капитан, вижте.

Знаех, че ще се започне. Ето!

Така... Оръжие. - Батальон, на оръжие!

Готови за бой.

Побързайте! По-бързо! Дръж.

Всичко е закономерно. Ще ударят по слаб участък.

Знаят къде е слабият участък. Ето ти нашето закъснение,

ето ти и изгубените дни. - Престанете, Ведерников.

Просто ми е обидно, др. капитан. Заради някаква дреболия.

Заради нечии грешки. - Престанете!

Е, командире? Виждам, че веднага ти провървя.

Така... Обявете заповед:

да не се открива огън. За самоволна стрелба -

разстрел на място.

Ясно.

Ще ви дам да припалите.

Заповедта е да не се открива огън. За самоволна стрелба,

разстрел на място. - Това пък защо?

А ако те стрелят в мен? - Да му се не види!

Пак да не стреляме.

Не ни достигат командири. - Като не ви стигат,

си назначи свои. Веднага!

Егоров... Поеми командването на трета рота.

Аз ли? - Ти, ти.

Висше образование, минал си подготовка. Давай, командвай!

Как се нарича това? Ще стрелят в мен,

а аз да търпя.

Ей, вие! Давайте си баките. Храната изстива.

Какво ти става? - Че какво?

Погледни. Сега ще започне едно... - Докато започне, ще успеете.

Я върви на... с концентрата си! - Стига, защо така?

Ама че си се разпрострял. Искаш ли да се нахраниш?

Да ги моля аз... - Защо, не искат да ядат ли?

А ние няма да се откажем. Нали, Дубов?

И ще докажем, че не е лесно да ни развалят апетита.

Заповядаха ти да не стреляш!

Кой? Кой стреля? - Др. полковник, аз...

За неизпълнение на заповедта... - Др. полковник,

не са успели да му предадат заповедта.

Егоров, нали не успяхте? Не успяхте значи.

Тъй вярно, не успяхме. Аз съм виновен.

Не, аз чух заповедта. Но летеше гълъб, другари.

Пак шпионски гълъб през границата. - Др. полковник,

този случай трябваше да го предвидя аз, а войникът...

Той не можеше да постъпи другояче.

Е, войнико, късметлия си.

Льоша! Льошенка!

Как така? - Егоров!

Не стреляй!

Въпреки всичко, да не се стреля.

Повтарям заповедта.

Да не се открива огън.

Лейтенант!

Диверсанти нарушиха границата.

Началникът на заставата моли за хора.

Да не е полудял? - Да претърси хълмовете.

Срещу нас има най-малко полк.

Какво се е случило? - Пак нарушител, др. генерал.

На Тарасенко не му стигат хора. - Ще помогнем.

Да му се не види!

Разбра ли? Играят ни по нервите.

Ти, по-спокойно, лейтенанте.

Иначе тук не можеш да се издържиш дълго без това.

На реката, на рекичката,

на онзи бряг

Марусенка си миеше белите крачета.

Рота, слушай заповедта ми.

Да се претърсят хълмовете. След мен!

Слушай, Егоров, а по тези - диверсантите,

може ли да открием огън? Кажи, Егоров!

Пийни водица, Егоров.

Момчета, водата!

Хайде, Кукенбаев! - Назад! Къде така?

Отваряй, хората искат да пият. - Не може. Казах, не може!

Какво не може? - Водата е за кухнята.

Какво като е за кухнята? Ще докараш още.

Да дам командата аз? Те не свикнали още,

че вие сте командирът на ротата. - Остави!

Слушай командата ми. Рота, строй се!

Ето, че се напихме.

А вие кой сте? - Степан.

Овчар. Тук пасе овцете. Добър овчар.

Мамоновски съм, тукашен. - Изгубил овца. Търси я.

Нямаше да я търся, да я вземат дяволите,

но сега за всяка овца може и да те разстрелят. Заповед.

Заповядано ми е да задържам всички външни лица без изключение.

Сержант, здраве желая. Застъпи се за мен.

Спомни си как те посрещнах.

Срещали сме го с лейтенант Ведерников.

Хранил ни е. - Но все пак трябва да го задържа.

Заповедта си е заповед.

Какво да се прави, да отидем в заставата.

Кой ще дойде с мен? Ти ли, сержанте?

Иначе ще избягам от новобранеца.

Заплували към Маруся сивите гъски.

Лейтенанте, паметта ти е лоша. - Защо? Нали си спомних за вас?

А помниш ли пожара? Кой те измъкна от огъня?

Алексеев?! - Може ли така, Витенка?

Все пак си спомни. - Откъде се взе тук? Защо?

Аз те посещавах и в детския дом.

Баща ти е жив и здрав, Витенка.

Не, ти лъжеш!

Лъжеш! - Каза да ти пратя поздрави

и да ти кажа това-онова.

Е и какво? Нищо ли не забелязахте?

Нет. - Др. капитан,

никого не открихме. Само пратихме овчар при вас в заставата.

А той не куца ли? - Май куцаше.

А тук имаше ли нещо? - Имаше - белег.

По дяволите!

Разбери, баща ти не е виновен, че те писал за безпризорник.

И той не е знаел дали ще остане жив.

Но нищо, слава тебе Господи. Всичко ще си дойде на мястото.

Отново ще станеш руски дворянин, а не някаква твар

без род и семейство.

А къде е баща ми?

Обеща да дойде скоро. Много скоро.

Той да не би да е в бандата на атаман Семьонов?

В бандата, Витенка, са бандитите. А той е офицер.

И не служи на Япония, а на Русия.

Легни! Тихо, Витенка. Тихо!

Не трябва да ме хванат. Следят ме.

Отдавна ме следят.

И какво сега?

Спасявай ме, както аз теб.

Ще минем кордона. Спокойно може да избягаме.

Стани! - Стига, Витенка.

Ти нямаш друг изход. - Ръцете!

Хайде, ръцете горе!

С тези ръце съм те носил, Витенка.

Бягай. Хайде, махай се!

И запомни, че нямам баща. Нямам!

Предай и на него.

Пак стрелят. Какво става, да му се не види!

Поне веднъж ще успея ли да стрелям?

Да...

Подръж.

Така...

При опит за бягство.

Създаде ни допълнителни грижи, сержант.

Ничаев, претърсете трупа.

От съветското Информбюро.

Вечерно съобщение от 15 декември.

През деня на 15 декември войските ни водеха боеве с противника

на всички фронтове.

На 14 декември са унищожени 24 немски самолета...

Разрешете, др. генерал? - Да.

Идвам по повод дървата за огрев.

С нищо не мога да помогна. ЖП линията е претоварена.

Ширина кримска, дължина колимска.

Ти какво? - Погледни.

Какво, дънгалако? Повярва на тази измислица ли?

На нищо не съм повярвал.

Веднага се сви. - Премръзнах, Ефим Иванович.

Организмът ми не понася студа. - Студено ли ти е?

Тогава се сгрей. Загрей се!

Какво е часовият? Часовият е жив труп.

Загърнат в кожух и изложен на студа.

Да, ако ми бяха дали и кожух...

щях да съм богат. Я почакай!

Идва смяната.

Др. командир... Др. младши лейтенант!

Значи ви го дадоха? - Разрешете да ви поздравя.

Благодаря. Днес съм наистина щастлив.

Роди ми се втори син. - Виж ти!

Вярно, че преди половин месец, но писмото пристигна току-що.

Да извикаме "ура". - Само че тихо!

Неговата ръка. - Неговата?

Жената я очертала с молив. - Мощна ръка.

Имам предвид, че ще бъде. Има данни.

Докладвайте как е обстановката. - Никакви произшествия,

др. младши лейтенант. - Вярно, че окачиха плакат, но...

Но това е художествена измислица. Да плюем и да забравим, ясно?

ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ ЗАВЗЕХА МОСКВА!

Не знам. Не съм чул сводката...

но мисля, че това са пълни глупости. - Ясна работа. Какво ти казах?

Глупости! - И пак не ни докараха дърва.

Виж, дори не се пали готварската печка.

Добре, съгласен съм да сме без вода,

дори без сносна храна, но без топлина...

Вървете, а аз след малко. - Хайде, ела.

Червеноармеец А. Г. Симочкин 1923 - 1941 г.

Др. младши лейтенант, разрешете за се обърна?

Какво, Кукенбаев? - Няма повече да раздавам писмата.

Ще ги карам, но да ги раздава някой друг.

Не искам, др. младши лейтенант.

Но нали пристигат и хубави писма? И дори са много повече.

Ето как ме зарадва с последното писмо.

Не, др. младши лейтенант. Не мога.

Който иска, нека ги дава. Аз не мога.

Не мога... - За Ефим Демидков?

Вие да не си помислите? Не съм искал.

Без да искам. Беше разтворено още в пощата и...

И какво толкова пише в него? - Не мога!

По-добре да не го даваме. Изобщо да не го даваме.

По-добре такова писмо да се изгори.

Сержант Соловей?

Болен ли сте? - Съвсем не.

Тогава каква е работата?

Не вдигнахте навреме хората.

Спря ми часовникът.

Командвайте да стават.

Рота, стани! Събличай се, излез за утринна гимнастика.

Дежурният по част - лейтенант Ведерников.

Момчета!

Нищо не знаят. Момчета, вижте кой е пристигнал!

Ама че сте!

Къде отивате?

Благодаря. - Момчета, ощипете ме.

Женка... тоест жена.

Жива. - Премръзнахте ли?

Разтоварете колата. - Малко, да.

Закъде сте докарали толкова елхи?

Катя?! - Др. капитан,

военният лекар трети ранг Беляева пристигна да по-нататъшна служба.

За по-нататъшна... А вие?

Старши политически ръководител Буткин.

Ето документите ми.

Много добре. Отдавна ви чакаме. Вие?

Старши лейтенант Сергачов.

Ведерников, настанете командирите. А вас, докторе, ви моля да останете.

Ето какво, капитане...

По-добре направо, за да не ви въвеждам в заблуда.

Не разчитайте, че ще остана тук. Казвам ви честно.

Подадох рапорт до началника на укрепения район, а днес - до вас.

Така... По-нататък? - Ще замина на фронта.

Няма нужда да ми обяснявате нищо, да ме агитирате.

Работил съм като секретар в Районния комитет на партията.

Ако съм се решил на такава крачка, значи съм я обмислил и...

отговарям за действията си.

Край Москва, където... се решава съдбата на Родината,

воюва танков екипаж - моите синове. Бяха трима.

Единият от тях загина.

Длъжен съм да заема мястото му.

Помогнете ми. Ако имате деца, синове...

ще ме разберете.

Забранено ни е да даваме рапорт за изпращане на фронта.

Но аз...

Ще ходатайствам за вас.

Благодаря, капитане.

Защо пристигна. - Тук ме пратиха.

Питам те защо дойде точно тук? - Павлик, аз не лъжа.

Постъпи разпореждане. - Добре, не се преструвай.

Знам отлично защо дойде. Дори ми намекваше това в писмата.

Това престъпление ли е? Мислех, че мога да ти помогна

поне някак си. - Не е вярно.

Катя, как можеш? Нали бяхте приятелки от училище?

С нищо не съм оскърбила паметта й. - Паметта й?

Каква памет? Аз вярвам, че те са живи.

Разбираш ли? Живи!

Др. капитан, ако заповядате и аз ще подам рапорт.

Искате ли да замина още днес? Но пристигнах тук не заради вас.

В батальона се очаква скорбут, избухване на инфекция,

затова ме изпратиха тук.

Здраве желая, др. военен лекар. - Здравейте.

Вие ли приготвяте храната? - Тъй вярно.

Тези клонки да се накълцат, да се залеят с вряла вода

и от днес нататък всички ще пият витаминна запарка. Ясно?

Страхувам се, че е невъзможно. - Защо?

Нямаме дърва. - Но това е от първа необходимост.

Това е лекарство.

Нима не може да се измисли нещо? - Тъй вярно. Може.

Какво да се прави? Ще започнем изпитанията на нова техника.

Егоров, пристъпете.

Пускай!

Да... Виждате ли? А трябва да не се страхуват.

Истинският танк е по-страшен.

Ей, за колко ти стиска? - Ти пробвай сам.

Окопчето е малко. Не се побирам вътре.

А тя е сляпа глупачка.

Командире, разрешете на мен. - Давате.

Егоров, давай.

Засегна ли ви? Дайте да ви помогна. - Не ми трябва помощта ви.

Аз сам.

Какво? Лошо ли ви е?

Няма нищо. Сърцето...

Съвсем ли да си съблека бельото? - Съвсем.

И без нищо ли да остана? - Да, и по-бързо. Да не замръзнете.

Оправя си маникюра. - Маникюра... По-добре да мълчеше.

Заповядайте. Съблечете се.

Момчета, направо като на кино.

Обърнете се към мен. Отворете уста.

Зъбите ви не се ли клатят? Кървят ли ви венците?

Какво говорите, докторе? Организмът ми е като часовник.

Вие ли ви се свят? Подуват ли ви се краката?

Краката винаги са ми били такива. - Имате ли насекоми?

Лично аз не ги допускам. Тровя ги с газ.

Какво? Културни хора сме. - Ще ви направят инжекция.

Легнете там по корем.

Не! Каквото искате правете с мен,

колете ме, стреляйте, но аз няма да отида там.

Не, няма да отида.

Много ли боли? - Никак.

Следващият. - За него, все едно бълха го ухапала.

Нищо работа. - А ние мислихме, Терентий,

че ти заради докторката... - Какви ги измисляш?

Ама и ти... - Не мога.

Каквото искате правете, не мога. - Накъде, герой?

Изплаши се от инжекцията ли? На кого сега не му стиска?

Като цивилен, в обединението "Вторчермет",

работих като ревизор.

Терентий! - Вие ми се свят.

И още един въпрос. Овчарят беше ли въоръжен?

При обиска до трупа беше намерен "Маузер",

но той не се е възползвал от него. Не знам какво се е случило между тях,

но си мисля, че сержантът е избързал.

Защо сержант Соловей досега изпълнява задълженията

на командир на взвода? - Защото батальонът ми

не е окомплектован. Не ми стигат командири.

От кого е назначен на тази длъжност? - От мен.

От вас? Добре. Др. капитан, свободен сте.

Сега ме интересува червеноармеецът Ефим Иванович Демидков.

Демидков... - Зачислен в частта ви

на 11 август тази година. Има справка,

че е роден в смоленска област и няма други документи.

Как да разбирам това? - Всичко си е така.

Той ми е земляк.

Моля, поканете тук командира на трета рота Егоров.

Налитайте, орли. Днес давам по 100 грама.

Какво си забъркал пак? - Горска приказка.

Шампанско по рецепта на военния лекар - Екатерина Ивановна.

Да му се не види! А къде ни е масата?

Къде се е дянала масата ни? - Масата ви, Ефим Иванович,

по случай гуляя излетя през комина.

Жив терпентин. Дървениците ще умрат.

Момчета, а колко например струва един танк?

Не най-големият, а някакъв среден.

Да не би да искаш да си купиш?

Господи, къщичката на леля ми с трите прозореца...

Какво ще кажете?

Купувам си танк и директно на фронта.

Демидков! Демидков... - Аз.

При командира на батальона.

На дневен ред: Събиране средства за фонда на отбраната.

Трябва да ти съобщя...

Другари червеноармейци...

Синчета мои...

Ето какво пише сестрата на Ефим Демидков.

Като дойдоха фашистите в селото, събраха всички

и стари, и млади в Дома на културата.

После доведоха тате целият в рани и го разстреляха пред очите ни.

Хората започнаха да викат. Тогава немците... от автоматите

започнаха да стрелят по жените, по децата...

По нататък пише как немците убили по-малкия брат на Ефим Демидков.

И на мен - старият човек, ми е страшно да го чета.

Ето какво мисля, синове мои: независимо, че не ни е позволено

да подаваме рапорт за изпращане на фронта,

мисля, че за най-добрите войници ще успеем да получим разрешение.

Това е за фонда за отбрана.

Ето военната поща, където служат синовете ми.

Да не го загубиш.

Непременно се примоли да отидеш при тях.

Пиши. - Е... Дръж.

За спомен.

Върви.

Ефим Иванович!

Заповядай. Вземи го за из път, приятелю.

Ефим Иванович! - Момчета!

На добър път! - Пиши, да му се не види.

Довиждане. - Ще пиша. Помнете ме с добро.

Като в Ташкент.

Др. младши лейтенант, разкажете ни някоя книжка,

за да е пълно удоволствието.

Днес се измъчихте. Какви ти книжки.

Хайде, др. младши лейтенант. Филип Андреевич, моля ви.

Е, добре. Ще разкажа.

Имало е такава историческа личност протопоп Авакум.

Какво е това? Свещеник ли? - Свещеник.

Един от първите руски писатели. Изключителен човек.

И съдбата му е изключителна.

Значи вие съвсем не помните родителите си?

Казах ви вече, че не ги помня. - Може някакви детайли

да сте съхранили в паметта си? Дали е било град или село?

Не знам. - Би трябвало да са ви останали

някакви първи впечатления. - Помня само детския дом.

Детският дом? Но в Белореченският детски дом, съдейки по документите,

сте попаднали през 1922 г. Странно е, че нищо не помните

от предходното време.

Помня само как живях като безпризорен и...

живях по гарите. - По гарите?

На кои? Гарите биват различни. Южни, северни,

в Сибир, в Далечния Изток. Тези какви бяха?

Не знам. - Ще ви повикам още веднъж, сержант.

А вие, много ви моля, се постарайте да помислите

и да си спомните. Вървете.

Слушам.

Сержант? - Какво?

Извинете.

Не разбирам какво особено има?

Мръзнал е, гладувал... Е, и?

Ами, например, копал ли е с лопата?

Или просто си е седял така. - Трябва да чуеш как го е написал.

За десет години - много неща.

Бойна тревога! - Рота, тревога!

Сержант Соловей, взводът ви отдавна се е строил.

Психологическа атака ли е? - Сега ще видим.

Но изглежда като обикновена провокация. Играят ни по нервите.

Паша! - Какво ти става?

Полудя ли? Бягаш по окопите в цял ръст.

На реката, на рекичката,

на онзи...

... бряг.

Др. сержант... Къде отивате?

Др. капитан, това е сержант Соловей.

Ще избяга.

Какво прави? Та там е минно поле.

Да не се открива огън!

Така...

Така.

Копчето.

Редник Кучер? - Аз.

Защо не сменихте якичката? - Не успях, др. старши сержант.

Тогава извънреден наряд в кухнята. За неспретнат външен вид.

Слушам. - Ето така.

А това какво е? Защо учебното пособие не е на място?

Защото е пробито. - Пробито било.

Дий! Давай!

Хайде, давай!

Ще ми плашиш коня! Ще ти покажа къде зимуват раците.

Да имаш вода? - Ефим?! Ефим джан.

Ефимушка! Да му се не види! Я да те видя.

Виж какъв юнак!

Др. старшина... - Браво!

Др. старшина? - Какво?

Съобщение. - Какво?

Великата отечествена война,

която съветският народ води срещу немско-фашистките окупатори,

завърши победоносно.

Германия е напълно разгромена!

Ура! Победа!

Случи се да бъдем разделени преди да сме се срещнали.

И все пак аз сънувам теб.

Един без друг не бихме преживели,

мили мой, ако нямаше война.

Мили мой, ако нямаше война.

Навярно станала съм стара преждевременно,

но само във това не си виновен ти.

Каква красива двойка щяхме с теб да бъдем,

мили мой, ако нямаше война.

Мили мой, ако нямаше война.

На портичката никой не почуква

и оглушавам аз от тази тишина.

Ти щеше да си по-голям, а аз по-млада,

мили мой, ако нямаше война.

Мили мой, ако нямаше война.

Мили мой...

ако нямаше война.

Поздравявам ви. - Благодаря.

Преливам я тук, за да бъде красиво.

Какво донесе? - Картофи.

Гореща е.

Катя! - Другари офицери?

Свободно. Значи вече празнувате?

Ясно. А мен ще ме вземете ли в компанията ви?

Заповядайте, др. генерал. - Благодаря.

А къде е Тихонов? Я виж ти! Не може да бъде.

Кого виждам! Вие ли сте, др. капитан?

Аз съм. - Разрешете?

Поздравявам ви с победата. - Благодаря.

Поздравявам ви.

Комисар, ние не се сражавахме на запад, но...

в тази велика победа има и наш принос.

Направихме всичко, каквото можахме. Нали?

Значи това е и наша победа. Правилно ли казвам, комисар?

Всъщност, комисар, офицерите ти не злоупотребяват ли с алкохола?

Съвсем не, др. генерал.

Гледам, че нещо съдовете миришат на водчица.

Ела с мен. Имаш да ме черпиш.

Командире, твоето семейство се намери.

И жената, и децата ти. Ето, заповядай.

Всички са живи и здрави.

За медалите не се притеснявайте. За вас ще изсекат нови.

Къде ти вече, Ефим Иванович. В мирно време?

В мирно? Самураите продължават войната.

А кой ще я приключи?

Превод и субтитри harpv