Original subtitles

Беше месец май, 1942 година.

На запада, през нощите от там се чуваше тежък звук на артилерия,

и двата лагера, твърдо задържайки позициите,

окончателно се заклещиха в опозиционната война.

На изток немци ден и нощ бомбардирали канал и железници на град Киров.

На юг продължавал упорита борба блокиран Ленинград.

А тук беше курорт.

На 171-во разклонение оцеляха няколко къщи, до дълга почвена линия.

Немци от време на време кръжаха на разклонението, и командването,

за всеки случай, съхраняваше там две зенитни ракети.

Какво има? Какво мърмориш там?

Жив е твоят Вася, жив е. Още за ябълките трябва да му искам сметка.

В градината ми. Когато се върне.

А СУТРИНИТЕ ТУК СА ТИХИ...

От тишината и безделието, военните в уволнение бездействаха като в сауна.

В дванайсетте къщи оставаха достатъчно още млади девици и вдовици,

които успяваха да добиват ракия едва ли не от писъка на комари.

Три дни военните наспиваха се, оглеждаха се.

А на четвърти започваше нечий рожден ден, и на отклонението

вече не се изветряваше лепнеща миризма на местен първак.

Федот Евграфич!

Федот Евграфич!

Федот Евграфич! - Не викай. Какво има?

Пак...

Спрете! Спрете!

Ами, какво, Васков. Получаваш порицание.

И на фронт, по-далеч от бели.

Пратете, които не пият. - Които не пият ли?

Две отделения, почти 20 човека такива, които не пият.

Дори и целия фронт да претърси, и пак се съмнявам.

Пратете, които не пият, и това... Които с жените...

Примерно евнуси? - Не знам. Началството по-добре знае.

Ще разбием врага и веднага при теб. - Да, знам вашето "веднага".

Като пристигна веднага ще ти напиша.

Добре, Васков, ще имаш непиещи. И за жени също. Ще имаш.

Но този път внимавай, старшина, ако и с тях не се оправиш...

Полузат, колата!

Внимавай, старшина, ще те срещна след войната.

Не унивай, Евграфич, утре ще пратят други.

Може би поне седмица ще издържат.

Какво ти е? - Войската ви... пристигна.

Най-накрая. Второто денонощие разклонението без охрана.

С командира ли са тук? - Не ми прилича на това.

И добре. Няма по-зле от това да делиш властта.

Рано се радвате.

Строй се.

Равнис! Мирно!

Другарю старшина, първо и второ отделение на трети взвод пета рота,

на отелен зенитноракетен батальон пристигнаха за опазване на обект.

Докладва сержант Кериянова.

Намериха значи... непиещи.

А зенитчиците, между другото, живееха по къщите ни.

Ние сме жени-зенитчици. - Всички сте новобранци.

Или по-правилно новобранки. Кой е воювал, освен вас?

Обиждате ни другарю старшина, опитни сме.

Младши сержант Осянина, колко белега има на оръжието?

Недостатъчно е... засега.

Как се казваш? - Редник Бричкина.

Елизавета. - Селянка?

Да, тъй вярно. - Разбираш от работа.

Ето, взимайте пример, как да държите инструмент.

Откъде си? - От Сибир сме.

От Енисей. - Така ли...

Не е близко.

Защо дойде? Не виждаш ли, че личен състав настанявам.

Ами... това... борш е готов. - И какво борш?

Ще изстине.

И между другото, другарю старшина, моля да се погрижете за помещение.

За кое помещение?

Не виждам храсти наблизо...

Висшестоящи началство. - Нямаме късмет, момичета.

Един мъж, и неговото легло е заето.

Разбираемо, че са живели по къщи, и той с хазяйката върху пещ.

Не е така.

Влюби се! Бричкина се влюби, момичета!

Влюби се в душата на военния.

Горката Лиза.

Целия си живот Лиза Бричкина живяла в очакване на утрешния ден.

Насам! Насам ти казах! Всяка сутрин я преследваше

нетърпеливо предусещане на щастие.

И веднага житейските обстоятелства

отлагаха тази среща с щастие за утрешен ден.

Не са го убивали, не са го отменяли, а само отлагаха.

Дори когато нея с цялото й семейство нарекоха врагове на съветската власт,

взеха къща, стопанство,

и с хиляди подобни семейства изпратиха в Сибир,

и дори тогава това не уби вярата й в сияещо щастливо утре.

Източна Сибир, февруари, 1941 г.

Така и си отиде детството й.

Какво искаш?

Скучно ли ти е? - Скучно.

Оставих на баща ти координатите ми.

Ще дойдеш през лятото. Ще те уредя в техникума.

Тук ще се затриеш.

А глупости... не трябва да вършиш дори когато ти е скучно.

Това е, тръгвай си.

Ще ме хвърлете ли до града? - Качвай се, дъще.

Следващия път опитай се по-рано.

До последно се мъчи да гледа. Чака те.

Добре.

Сутрин се събуди, няма те, пак ще се разстрои.

Добре... - Хайде.

Внимателно там.

Хенде хох!

Ами ако са немци? - Откъде тук немци, другарю старшина?

Колани... - Какво?

Свалете коланите!

Три денонощия арест за нарушаване на дисциплината при фронтова линия.

Така...

Трябва да чукате, другарю старшина, това не е къща, а казарма.

Това какво е? - Не припознавате ли?

Маскирайте се. - Има нареждане.

Какво нареждане? - Съответстващо.

На военни от женски пол позволено да си сушат бельо на всички фронтове.

Лично от главнокомандващ. Нима не сте чули?

Както и да е...

Тази пролет Федот Евграфович навърши 32 години.

И до този момент, той смятал живота си късметлийски.

Все пак той със своите незавършени четири класа завършил полково училище,

и заслужил званието "старшина".

Женен за медицинска сестра от военна болница, която му роди момче.

И тъкмо тогава започна Финската война, и Васков замина за фронт.

Сортавала, декември 1939 г.

А след ранения, докато той обикаляше болници,

съпругата му се сближи с полкови ветеринар и замина на юг.

Федот се раздели с нея, а момчето взе чрез съда,

и изпрати при майка си на село.

А след една година, момчето му почина.

И оттогава Васков се усмихна само три пъти.

На генерал, който го награждаваше, на хирург, който му махна куршума,

и на хазяйката си Мария Никифоровна, за досетливост.

По-бързо!

Пригответе оръжията!

Азимут 270.

Разстояние 3000. - Слушам.

Височина 2500. - Слушам.

Зареди. - Заредено.

С къси! Огън!

Азимут 290.

Разстояние 2500. Зареди.

Заредено.

Зареди! По-бързо!

Надя! - Жива ли е?

Защо така...

Азимут 320. Височина 2900. - Слушам.

Разстояние 3400. Стреляй!

Браво, момичета!

Виж, пилотът скочил.

Остави, Рита. Няма да го уцелиш, не хаби патроните.

Заредено! - Спрете!

Кой?

Какво си направила? Ще те съди трибунал!

Другарю майор... - Знам вече, знам...

Свален самолет, кой го направи? - Командир на второто отделение,

младши сержант Осянина. - Браво на Осянина.

Жалко само, че не хванахте пилота жив.

Бих го питал какво прави неговият самолет във вашата местност.

Нима се объркал посоката...

Добре, приеми попълнение.

Жена на фронта сами разбирате, е обект за особено внимание.

Има и случаи, когато не издържат. - Какво имате предвид.

Един командир от щаба, женен, между другото,

хванал си приятелка.

Член на военен съвет като разбра за това,

показа ми тази приятелка,

и ме помоли да я уредя в добър колектив.

Вашият колектив нали е добър? - Разбрах.

Позволете да си вървя, другарю майор? - Върви си.

Командир на отделението Осянина. - Боец Гурвич.

Боец Четвертак. - Боец Комилькова.

Ето, моите са тук. - Честито, татко.

Лично Сталин ги връчваше? - Да, и ръката ми стисна.

Ето, предавам. Запознай се, Алексей, дъщеря ми Евгения.

Не вярвай на ангелския облик. Дявол с пола е.

Това е Женя, това е подполковник Лужин. Заедно воювахме във Финската.

Женя... той е женен.

Друг град, съвсем друг живот.

Здравейте. - Здравейте.

Равнис! Мирно!

Другари бойци, за смелостта проявена по време на битката,

в поверен на мен гарнизон обявявам ден за къпане.

Извънреден.

Женя, ти си русалка! Кожата ти е прозрачна.

Горката жена, такава фигура да я пакетираш в униформата.

Красива е! - Красивите рядко са щастливи.

Намекваш за себе си.

Женя, ти и без сутиен можеш да ходиш. - Е, не...

Хубаво бельо всъщност е моята слабост.

Ще облека днес, и старшина няма да може да му устои.

Пред такава красота някой да устои.

Тази красота, Галка, е човешка работа.

Днес ще направя от теб такава красавица!

и горната дреха ще зашием както трябва, и ще си съвсем ненагледна.

Ако искаш и с теб ще се заема.

Пошегувах се аз за старшината, пошегувах се.

Взимай си го, така да бъде. - Женя, заеми се с мен.

Ще притисна днес старшината, нека ме топли.

И мен, толкова ли му е трудно. - Стига.

Срамота е. - Що, Рита? Нека говорят. Забавно е.

Ако се влюбват - нека, няма да кажа и дума.

А да се стискат по ъгли, това не го разбирам

Не разбираш?

Може би ще кажеш къде ходиш по нощите?

Женя, а може би ще ни попееш?

Момичета, Женя толкова песни знае.

Колко и да има в живота раздели,

свикнал съм да идвам в тази къща,

Сега съм вече прекалено стар твой приятел,

за да изневеря на навика си сега.

Ако аз от далечни земи,

прекалено дълго не пращам писма,

и тогава съм жив и здрав,

просто не обичам да пиша писма.

Майка ми, сестра ми, братчето ми...

Всичките с картечница са ги убили. - Обстрелваха ги?

Разстрелваха ги.

Седем къщи събраха, и с картечницата.

А мен ме скриха тогава в съседната къща.

Всичко видях.

Женя...

А полковник?

Как можа?

Ами можах!

Можах...

Червено село, щаб 11 на стрелкова дивизия. Септември 1941 г.

Стой.

Другарю полковник, задържаната е доставена.

Коя е? - Кой знае, може би шпионин, а може...

Женя!

Сега ли ще ме възпитаваш или после, след лягане?

Другарю старшина!

Какво има?

Магаре ли видя? - Немци са в гората.

Откъде разбра? - Лично видях.

Двама, с автомати. С маскировъчни дрехи.

Убиха Бакажич.

Ето как...

Всички за оръжие, бойна тревога. Кериянова при мен.

Бор!

Мамка им, или са заспали, или пак се развали. Бор!

Бор слуша. - Говори 17-ти. Дай ми Трети.

Спешно! - Не викай! Спешно му е...

Ти ли си, Васков? - Точно така.

Какво има? - Немци в гората, до разположението.

Днес са открити, двама са. - От кого са открити?

От младши сержант Осянина. Обявих тревога, другарю Трети.

Мисля да претърся гората. - Как изглеждат? Немците ви.

Казва, че, маскирани, с автомати. Гаранция, че са диверсанти.

Вземи пет човека от групата, и тръгвай по горещите следи.

Слушам, другарю Трети.

Значи на този път си го видяла?

Ето тук. Минаха покрай мен посока шосето.

Раници казваш, че имат. - Да, зад гърба.

Мисля си, че динамит имат там.

И щом носят експлозиви, тогава техен маршрут съвсем не е към шосето.

А към железници. На Кировската железница.

В разположението са открити врагове, двама са.

Задачата ни да настигнем противниците, и да ги арестуваме.

В краен случай, да ги убием.

Младши сержант Осянина.

Крачка напред.

Избери четирима бойци от отделението си.

Боец Комилкова. - Аз съм.

Боец Четвертак. - Аз съм.

Спрете.

Отиваме да хващаме немците, а не риба. Такива, които поне могат да стрелят.

Аз мога да стрелям. Баща ме учеше.

Боец Бричкина.

Има още нещо. Някой с немски? - Аз съм.

Какво значи "аз съм"? Трябва да докладваш.

Боец Гурвич.

Може би още някой знае?

Как на техен "горе ръцете"? - Хенде хох.

Така е. Добре, Гурвич.

Добре, че поне мокрици няма тук. Събуйте се.

Хубава команда. Добре, че поне не да се съблечем.

Говорим много...

Така...

С подобно обуване вие след три километра краката ще съсипете до кръв.

Така, почистете оръдията, обуйте се като хората.

Ако някой има нужда, научете ги. Оправете се и се подгответе.

Вземете патрони и суха храна за два дни.

На всичко имате 40 минути. Изпълнявайте.

От града ли си? Личи се.

Добре, ще ви пиша, задължително.

Соня Гурвич. Минск, Октомври 1940 г.

Здравейте.

Соня!

...Днес, в 4 сутринта,

без обявяването на война, германската войска

атакуваха границите ни в различни направления...

Соня, ние сега тръгваме. Притеснявах се, че няма да дойдете.

По колите!

Това е Блок. Там вътре в книгата... ще видите.

Довиждане, Соня. Задължително ще ви пиша.

Соня така и не дочакала писмото му.

Той загина в края на октомври с цялата си рота,

в състава на една от московските дивизии на народно опълчение

в обкръжение под Вязма.

Значи така, слушайте ме.

Заместник по време на цялата операция назначавам младши сержант Осянина.

В случай на разкриване на противника или нещо неясно,

някой като звяр, или като птица, може ли да имитира?

Сериозно питам!

В гора не може с глас, и немци имат уши.

Аз мога, като магарета.

Няма тук магарета.

Добре, ще се учим да крякаме. Като патици.

Така мъжки вика женски. - Правилно!

Сигналите ще са следните. Два пъти - внимание виждам врага.

Три пъти - всички при мен. Ясно ли?

След мен.

Васков осъзнаваше, че ако целта на немците

е диверсия на Кировската железница,

една от най-важните транспортни възли, по която се доставяха стоки за фронта,

тогава да ги спре, е задача не е само като битка от локално значение.

Пряк път към Вопезеро, който Васков намерил още праз Финската война,

немците нямаше как да знаят. На карти само блатата са обозначени.

И значи към железниците немците имаха само един път.

Към езерото, на Синюхини поляни.

А да подминат тази поляна, нямаше как да се случи.

Добре немците ще потичат.

Даже много добре.

Около 40 километра.

Хайде.

Татко ти и майка живи ли са, или си сираче?

И ти ли не си сигурна?

А кой сега е сигурен в това? - Имаш право.

Родителите ми са в Минск. Учих в Москва, подготвях се за сесия,

И изведнъж... - Уведомление имаш ли?

Не, разбира се.

Родителите евреи ли са? - Естествено.

"Естествено". Ако беше естествено, нямаше да питам.

Соня не е знаела, а и нямаше как да знае,

че майка й Вера Иософовна Гурвич,

точно в този момент носеше на гърдите си жълта звезда

и бездушен номер на лагер Малък Тростинец.

И нито баща й, нито сестра вече не бяха живи.

Беларус, окупирана територия.

Може би успяха да си тръгнат?

Хайде, боец Гурвич, подай сигнал три пъти.

Защо? - За проверка на бойна готовност.

Забравила си как ви учих? - Не, не съм забравила.

Какво се случи? - Ако беше се случило нещо,

архангел щеше да ви посреща горе. Газиш като теле, разбираш ли.

И бъдете бдителни.

Какво забелязахте по пътя? Един по един, младши сержант Осянина.

Май нищо... На завоя само имаше счупен клон.

Браво. Вярно е.

Който отзад? - Нищо не забелязахме.

Всичко е наред.

От храстите росата е премахната.

От лявата страна има, а откъм пътя няма.

Това е друго. Браво червеноармеец Бричкина.

А още имаше на пътя две следи, от гумен немски ботуш,

които носят техните десантчици.

Ако съдим по стъпките, държат се покрай блатото.

И нека да се държат там, защото ние ще вземем това блато под наблюдение.

Това е. Сега можем да пушим 15 минути,

а на който му трябва, да е облекчи.

По-тихо, и не се отдалечавайте.

Така. Маршрутът е опасен. Порядък за придвижване ще е следният:

Аз съм отпред, след мен Гурвич,

Бричкина Комилкова, Четвертак.

Младши сержант Осянина най-отзад. Има ли въпроси?

Дълбоко ли е там? - На места ще е...

При вас ще е до онова... До кръста...

Пушките пазете.

Блатен излиза. Притеснихме го.

Старци разказват, че точно в такива места гоблини живеят.

Измишльотини, разбира се. - Пиявици има ли тук?

Никой няма тук. Мъртво място.

Смъртно.

Другарю старшина, ботуш се изплъзна от крака ми!

Да те... Намерихте ли?

Не. - Трябва да вървим.

А ботуш? - Как ще го намериш сега?

Напред! Напред след мен. Не изоставайте.

Стой, не мърдай! - Да й помогна.

Стой! Няма връщане!

Спокойно, спокойно!

Малко остана до острова.

Там ще починем. Напред.

По-нататък ще е по-лесно. Ще стигнем до сухата бреза, и край.

Как ще съм без ботуш? - Ще ти измислим нещо.

Но вече след блатото. Ще издържиш ли?

Студено е, момичета. - Цялата съм мокра.

Мислиш, че аз съм суха? Препънах се веднъж и цялата...

Хайде, другари бойци,

Взимаме летвите и след мен в същия порядък.

Подпрете ги ето тук.

Още малко, другари червеноармейци, напънете се.

Малко по-натам до водопада ще си починем.

Как е, другари червеноармейци? Наред ли е всичко?

Всичко е наред другарю старшина. - Замръзнахте ли?

Така или иначе няма кой да ни стопли.

Рязка си. Как е? Добре ли е?

Много даже. Благодаря ви, другарю старшина.

Да тръгваме, другари бойци.

Имаме още час и половина да се разхождаме.

Колко е тихо!

Като на сън.

От левия нос започва Синюхина поляна.

А от другата страна другото езеро я притиска.

Легунтово се казва. Тук някога живял монах.

С прякор Легун. Търсил безмълвие.

Безмълвието тук е предостатъчно.

Немци имат само един път, между езерата, чрез поляната. А там е ясно.

Иначе нямаше да идва тук.

Спрямо тях трябва да заемем наши позиции.

Основната, и резервната, както ни учи уставът.

Ще изберем, и ще чакаме.

Чуйте бойно нареждане.

Противникът в лицето на двама въоръжени до зъби немци,

движи се в района на Вопезеро, с цел да стигне до Кировските железници,

Боломорско-балтийски канал, на името на другарю Сталин.

На нашия отряд, в количество 6 човека

наредено да отбраняваме Синюхина поляна, където и да ги арестуваме.

Съседът ни отляво Вопезеро, съседът отдясно, Легунтово езеро.

Въпроси?

Моля да заемете позициите.

Може би напразно висим тук?

Може би и напразно.

Но не мисля. Освен ако тези немци, не си ги объркала с пънове.

Поспете другарю старшина, раничко ще ви събудя.

Стига с това спане, Осянина.

Ще имаме вечен сън, ако проспим немците.

Ами, може би те спят сега?

Федот Евграфич?

Спят? - Ами да.

И те са хора.

Вие казвахте, че поляната е най-удобен път към железницата.

А до там имат... - Почакай Осянина...

Почакай.

Петдесетина километра със сигурност.

Но в непозната местност, плашиш се от всеки храст.

Правилно ли мисля? - Да, другарю старшина.

А щом е така, значи спокойно могат да си почиват някъде сега.

И ще спят чак до слънцето.

Ще пушим ли, другарю Рита? - Не пуша.

Да... това е някак си...

За онова, че и те са хора.

Малко недоразбрах.

Правилно подсказа, че трябва да почиват.

И ти почивай. Отивам да огледам позициите.

Как е, Бричкина? Нищо ли не забеляза?

Засега е тихо. - На всичко обръщай внимание.

Дали храсти мърдат, птици дали се плашат от нещо.

Ти си човек от гора, всичко разбираш. - Разбирам.

Като стана дума, в колхоз работила ли си?

Не. Повечето помагах на баща ми.

Той е горски, и живяхме в гора.

Затова добре крякаш.

"Лиза, Лиза, Лизавета, що не ми пращаш привети.

Защо не пееш песни, или аз не съм хубав?"

Има такава песен в наши краища.

А при нас пеят... - После ще пеем с теб Елизавета.

Ще изпълним бойното нареждане, и ще пеем.

Честна дума? - Нали ти казах.

Внимавайте, другарю старшина, обещахте ми.

"Родени в тежките години, не помнят своя път,

ние сме деца от страшните години на Русия, нищо не можем да забравим.

На кого четеш?

На никого. На себе си.

А защо на глас? - Нали са стихове.

Разваляш очите си. - Светло е, другарю старшина.

Аз принципно...

Недей да седиш на камъни.

Те бързо ще изстинат, и ще дърпат топлото от теб. Няма и да забележиш.

Подложи шинел. - Добре, другарю старшина. Благодаря.

И все пак не чети на глас.

Вечерно време въздухът е плътен, влажен,

А сутрините тук са тихи, чува се за 5 километра.

Оглеждай се. Оглеждай се, боец Гурвич.

Боядисана е май. - Естествена.

Рошава съм. - Нищо, нищо, оправяй се.

Другарю старшина, женен ли сте?

Женен съм, боец Комилкова. - А къде е съпругата ви?

Къде другаде. Вкъщи е. - А деца имате ли?

Деца ли... Имах момченце...

Как така "имах"?

Почина.

Точно преди войната.

Почина ли?

Да.

Не го е опазила майка му.

Съпругата ни... Изоставила ни.

Защо се сви, другарю боец? - Студено е.

Така, не се дърпай. Дай ми челото ти.

Температура имаш, другарю боец. Усещаш ли?

Ето го блатото... И изгубен ботуш.

Така ли ще пиеш, или да разреждам? - Какво е това?

Лекарство.

Дръж.

Лекарство... Спирт е. - Спирт, да. И какво?

Не, няма да го пия. - Нареждам ти, да го изпиеш.

И веднага вода.

Какво говорите? Майка ми е медицински работник.

Няма майка. Война има.

И немци има. Майка ще е тази, която ще мине през войната.

Разбираемо ли говоря?

Пий!

Не дишай. Хайде.

Нещо главата ми започна да се бяга.

Няма нищо. Утре ще я настигнеш.

Почивай, другарю боец.

А вие? И шинелът ви?

Не се бой, аз съм здрав. Гледай да се оправиш до утре.

Много те моля. Оздравявай.

Няма майка. Война има.

И немци има. Майка ще е тази, която ще мине през войната.

Защо моята Галя? Галя!

Рита! - Какво има?

Тихо, тихо! Чуваш ли?

Птиците викат.

Свраки. Свраки се събудиха, Рита.

Значи някой ходи, безпокои ги.

Не иначе, гости имаме.

Хайде, Осянина, събуждаш бойците, бързо, но скришно.

Без звук. И преводача при мен.

Здравейте, другарю старшина. - Здравей.

Четвертак как е? - Спи.

Решихме да не я будим. - Правилно решение.

Бъди наблизо, за връзка. Но не се показвай.

Няма да се показвам.

Хайде...

Вървете...

Ето ги.

Чифт. Двама са.

Три.

Четири...

Пет...

Шест.

Седем, осъм...

Девет, десет...

Единадесет, дванадесет...

Четиринадесет, петнадесет.

Шестнадесет.

Шестнадесет!

Другарю старшина, нали уж двама бяха.

Бяха...

Значи онези двамата бяха само разузнаване.

Урвич, хайде натам.

Прати ми Бричкина. И само тихо.

Пълзейки, другарю преводач!

Оттук нататък животът само пълзейки, разбра ли?

Другарю старшина, другарю старшина.

Какво ти е? Бъди по-усмихната, Бричкина.

Това даже по-добре, че са шестнадесет, а не двама.

Само двама как ще ги намериш в гората? А така, ето ги!

Пътя обратно, добре ли го запомни? - Да, другарю старшина.

Виж сега, отляво на немците, има борова гора.

Ще го минеш, после покрай езеро. - Където дърва цепихме.

Браво, момиче. Оттам тръгваш към извора. Няма да се объркаш?

Познато ми е, другарю старшина. - Не бързай, Елизавета.

Блатото е на трудно. Пътечката е тясна.

Крачка наляво, надясно, ще загазиш. Ориентир - бреза.

Оттам, към двата бора, които са на острова.

Там почини малко, и не тръгвай веднага.

Така, оръжието, багаж, чувала - всичко оставяш тук. По-бързо ще стигнеш.

Ще докладваш на Кериянов обстановката.

Ще ги повъртим малко немците, но няма да издържим дълго, знаеш това.

Значи... сега да тръгвам?

Да... Да не забравиш летва, преди блатото.

Тръгвам аз... - Тръгвай, Елизавета.

Лоша работа, момичета. Лоша.

Излиза, че са 16, а 16 автомата, това вече е сила.

В лице такава сила не можем да я спрем, и да не я спрем, също не можем.

И ще са тук след час и половина-два, така смятам.

Как си? - Добре съм. И спах добре.

Изпратих Бричкина в разположението.

На помощ можем да разчитаме през нощта. Не и по-рано.

Ако започнем битка с тях, няма да издържим до нощта.

На никакви позиции няма да издържим.

И какво, ще гледаме как покрай нас минават?

Не можем да ги пуснем направо през поляната.

Трябва да ги объркаме. Да тръгнат да заобикалят.

Зад Легунтово езеро да минат.

Но как?

Разбира се не минават оттук, за да се бият.

През тази втора глуха минават, за да се промушат тихо.

Значи трябва да ни видят.

А ние все едно не ги забелязахме.

Тогава може би, ще се отдръпнат, и ще опитат през друго място.

Другото място е Легунтово езеро, едно денонощие пеша.

И кого ще им покажа? Вас ли?

И мен?

Ще се забавят, ще пратят разузнаване. И ще разберат, че сме само петима.

Ако за час, час и половина няма да измислим нещо друго...

Другарю старшина, ами ако примерно ще се натъкнат на дървосекачи?

Какви секачи? Война е, горите са празни, сами видяхте.

Сега жени секат гори. - Жени...

Обаче е вярно...

Дървосекачи работят на групички.

Търси ги там, във втора глуха.

Не могат да убият всички с един изстрел.

А ако изпуснеш един,

ще каже, на който трябва...

Е, момичета,

орлици сте ми!

Другарю старшина, другарю старшина.

Идват!

Помогни ми.

Давай...

По местата, момичета. Комилкова след мен.

Викайте по-гръмогласно.

Може би се махнаха? - Може би се махнаха.

А може би и не. И те не са вчерашни.

За такава работа няма да пратят всеки един.

Почакай...

Виждам...

Ще действат с разузнаването.

Ще ни изброят на пръсти на една ръка, ще се усетят и...

Ням да ги допусна ей така.

А вие, момичета... може би даже...

...ще успеете да избягате.

Стой!

Рая, Вера, елате да се къпем.

Разцъфтяха ябълките и крушите,

Заплуваха мъгли над реката.

Излязла на брега Катюша,

на високия стръмен бряг.

Щом не искате,

не искайте.

Момичета, хайде да се къпем!

Извикайте и Иван. Ваня къде си?

Идвам.

Идваме.

Сега, почакай! - И мен изчакайте!

А кой ще работи тогава?

Идвам, идвам!

И къде си? Чуваш ли ме?

Кой ще работи те питам? Я, ела тук.

Излизай. Ах ти...

Обаждаха се от щаба, сега ще пратят кола.

Стига си се къпала, излизай. Излизай ти казвам.

Стига вече, нареждам ти да излезеш.

Излизай! Стига вече. Дай ръката.

Излизай, излизай, стига си играла с огъня ти казвам.

Хайде, тръгвай, давай, давай!

Те тръгват,

Тръгват...

Ами това е, момичета.

Това е.

Сега вече няма къде да ходят.

Ако Бричкина, разбира се, навреме ще стигне.

Ще стигне, тя е бърза.

Хайде тогава за тази работа по една. За бързите й крака,

и за вашите светли мозъци.

Усещаш ли? Културата подведе немците.

Кафе им се прииска. - Защо мислите така?

Усещам аромат.

Значи седнали да закусват.

Ама дали всички 16?

Ще се наложи да ги изброим, Маргарита.

Да не се отклонил някой.

12 човека, двама са на пост.

Значи всички са тук.

И онези двамата отидоха на разузнаване.

За дълго са тук. Сложиха дрехите да се сушат.

Точното време да сменяме местоположението ни, Маргарита.

Аз още малко ще се покатеря по скалите, ще се поогледам.

А ти тръгвай към момичета, и към онази резервната позиция.

И тихо! - Разбрах.

Чакай!

Сложих тютюна да се суши, вземи го, бъди добра. И дрехите ми, разбира се.

Ще донеса, Федот Евграфович.

Табакерата донесе ли?

Забравих.

Федот Евграфович, мили...

Аз там... Добре... Какво сега...

Имам стар тютюн.

Раницата ми поне не я забравихте?

Аз ще донеса тютюн, знам къде е. - Стой, боец Гурвич! Другарю преводач!

Май Гурвич е извикала.

Комилкова след мен.

Останалите тук да чакат.

Немци?

Невнимателно...

Невнимателно.

Ето защо успяла да извика. Ударът му беше като за мъж.

Не е стигнал до сърцето от раз. Гърдите му попречиха.

Лежи тук засега, Сонечка.

Почини. Тук са някъде.

Ето ги.

Стой тук, и когато минават покрай теб, вдигни шум с нещо,

с камък, или приклад, за да те погледнат.

И пак не мърдай. Разбра ли? Разбрах.

Браво Комилкова. Имаш благодарност.

Ето... С двама вече... по-малко.

Махнете се.

Тук трябва да свикнеш, Женя,

Да нямаш душа.

Тук и големи мъже тежко страдат.

И разбери едно:

това не са хора.

и не човеци, дори не са зверове.

А фашисти.

И прави съответни изводи.

Ще намериш ли сама нашите? - Ще намеря.

Тръгвай. И елате при Соня, натам.

Не се бавете там много, после ще се измъчваме.

Без истерики.

Беше отличничка. Кръгла отличничка.

И в училище и в университета.

А най-важното, че щеше да роди деца.

Деца ще родят свои деца, и така нататък...

Но няма вече да има...

тази верижка...

Скъсаха я.

Ще отбележим на картата.

И следвоенен паметник ще сложим.

Какво е това? - Обувай се.

Няма. - Защо го правите?

Защото имаме бос боец. - Няма да ги обуя.

Не играем на игра, момичета.

На война има един закон. Трябва да мислим за живите.

Обувай се, нареждам ти. - Не може така.

Майка ми е медицински работник. - Стига си лъгала. Нямаш майка.

и никога не си имала. Гледах документите ти.

Сирак си, и няма какво да си измисляш. - Защо го направи?

Защо? Не трябва да се озлобяваме.

Иначе ще озлобим всичките. Като немци ще се озлобим.

Закачи ли ви? - Не. Малко кръв потече.

Благодаря ти, младши сержант. - За какво?

За онази секунда, която си ми дала, за да си сменя пълнителя.

За тази секунда до гроба съм длъжен да те черпя с водка.

Другарю старшина, комунист ли сте? - Да, защо?

Искаме да бъдете председател на комсомолската ни сбирка.

Каква сбирка? За какво?

Затова, че се уплаших.

Сбирка...

Това е добре.

Това е прекрасно... Сбирка...

Значи ще има мероприятие.

Ще съдим нашия приятел. Ще съставим протокол.

А немците на протокола ни ще сложат резолюцията си.

Затова, както старшина, и като комунист,

отменям на този етап всичките сбирки. Ясен ли съм?

Каквото се касае за уплахата нямаше я.

Уплахата се вижда чак във втората битка, момичета.

А това е обърканост, от липса на опит.

Така ли е, боец Четвертак?

Така е.

Тогава нареждам да забършете сополи и сълзи.

И още, закъснява помощта ни, момичета.

А немците няма да чакат, могат да избягат в гората, после ги търси...

А това значи, че трябва да ги преследваме,

за да знаем положението им.

Война, това е не кой кого ще убие, а кой кого ще надмисли.

Чакай тук.

Застреляха, неговите, в тила.

Сигурно е бил ранен.

Такъв значи е техен закон.

Ще имаме предвид.

Двама там уцелихме, Галя, двама

И излиза 12 останаха.

А това не е страшно за нас, дреболии са.

Другарю старшина!

Федот Евграфич! - Другарю старшина!

Защо, момичета, недейте...

Спокойно, спокойно...

Какъв съм ви старшина, сестри мои.

Сега съм като брат.

Казвайте ми Федот.

А Галя?

Загинаха другарките ни.

Със смъртта на храбрите.

Четвертак в престрелка,

а Лиза Бричкина затъна в блато.

Така че излиза със Соня, три вече загубихме.

Това е така.

Но вече цяло денонощие между езерата объркваме противника. Денонощие!

Няма тук нищо... - Загуби ли нещо?

Предпазител няма. Помня, че сложих, но изчезна.

Граната без предпазител като парче желязо.

Така че останахме без артилерия. - Нищо, другарю старшина.

Ще се отбраним.

Слушайте нареждането ми, другарки бойци.

Противникът, въоръжен до зъби, движи се по наше направление.

Съседи отдясно нямаме. Отляво също.

Затова нареждам на всичките бойци,

и лично на себе си да пазя фронт.

До последна капка кръв да го пазя,

защото зад гърба ни Русия,

тоест Родината ни, с една дума.

И помощ няма да има. Тук трябва да приемем битката.

И като че ли последен...

Идват! По местата си.

Слънце...

Да, парцали, бельо дай. Дай лененото, да попие кръвта.

Нямам. - Мамка му...

Върви...

Нищо Рита, нищо. Парчето отгоре мина.

Хей, вие!

Тръгват...

Тя ги води към гората.

Колкото и да бяха в живота раздели...

В тази къща съм свикнал да идвам.

Аз сега вече стар твой приятел...

Гадини...

Здравейте...

Гадини!

Женя... веднага ли... почина?

Няма чувалите ни, и оръдия...

Или взеха с тях, или ги скриха.

Но не са ни победили, разбираш ли?

Аз съм още жив, мен трябва да свалят.

Боли ли? - Не ме боли там.

А ето тук ме боли. Тук ме сърби, Рита.

Така сърби...

Нали аз ви подложих под куршумите.

И петте подложих.

И за какво? За десетина немци. - Защо така?

Всичко е ясно. Война е. - Докато е война, ясно е.

А после, когато ще свърши?

Ще бъде ли ясно защо се наложи вие да загинете?

Защо не пуснах немците да си минат? Защо взех това решение?

Какво да отговоря, Рита?

Когато питат: защо вие, мъжете, майките ни от куршуми не опазихте?

Защо ги заведохте при смъртта, а вие сте живи и здрави?

Кировските железници пазихме, и Беломорски канал.

Сигурно и там има охрана, и хората са повече отколкото пет момичета,

и старшина с пистолет. - Недейте.

Родината все пак...

не започва от каналите.

А ние я защитавахме.

Преди всичко нея.

И след това вече канал.

Последната ми молба.

Ще я изпълниш ли?

Вземи, останаха патрони още.

С него някак си по-спокойно.

Аз ще ходя да проуча наоколо.

Привечер ще се върна.

А през нощта ще стигнем до нашите.

През деня, сещаш ли се, когато се натъкнах на немците.

Тогава ходих при майка ми в града. Сина имам там.

Годинка и половина.

Алберт се казва.

Майка ми е много болна.

Не се тревожи, Рита, всичко разбрах.

Целуни ме.

Боцкаш.

Хайде, тръгвай.

Долу! Всички долу!

Какво? Взехте ли ни? Взехте ли, да?

Пет момичета...

Пет момичета бяха, само пет! И не можахте да минете!

До никъде не стигнахте, и ще умрете тук!

Всички, ще умрете!

Лично ще убия всеки!

Дори ако началството ще помилва, а после нека ме съдят.

Нека ме съдят.

Вземи захарчето.

Другарю старшина.

Другарю старшина! Федот Евграфович.

Докараха новите.

Превод: flakonbg

Синхронизация за WEB-DL: motoras