Original subtitles

Планини.

Пусти пътища.

Още пусти пътища.

Трактор на пуст път.

Пощенски кутии.

Дом със сателитна антена.

Пуст двор.

Тъпи овце. Тъпа плевня.

Тъпи момиченца на батут.

Добре дошли в Шкодамин.

ВЪЗБУДИ МЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ!

Алилуя!

Ако можеше да видиш, какъв ми е мощен сега.

Той е толкова огромен, горещ и...

Би ли искала, да съм ти го вкарал вече?

Просто ще ти го вкарам, а после ще видим.

Господи, колко е хубаво.

На теб хубаво ли ти е? Аз съм почти готов...

Каня се да приключвам. А при теб, как е?

Алма? - В кухнята съм.

Здравей, скъпа. Как е в училището? - Както обикновено.

А ти как си? - Не съвсем обикновено.

Идваха да ни снимат момчета от местните новини.

Шефът ми ги заведе, да видят реколтата ни от репички.

Защо телефонът е на пода?

Здравей, Алма. - Здравей, Артур.

Мило кученце. - Точно така.

Нещо против, да се разходя с теб?

Нощем си представям, как Артур се качва на прозореца ми.

Гледа ме нежно.

Завежда ме до леглото.

Внимателно ме слага на него.

Съблича нощницата ми, и ме гали с топлите си ръце.

Ляга до мен, притиска ме нежно.

И така до сутринта.

Аз съм до тук. - Добре.

Ще дойдеш ли на купона?

Да. - Чудесно.

Съжалявам. - Пушенето е вредно.

Да, дяволски вредно. Но пък ме успокоява.

Не можем да висим цял ден така. - Права си.

Той ли е? - Може би.

Извинете? Здравейте. - Здравей.

Исках да купя бира, но съм забравила потребителският си номер.

Колко жалко

Всичко е наред. - Може би.

По бързо. Автобусът.

И ти ли правиш така? - Постоянно.

Диви и мокри фантазии, Стиг е на линия. - Здравей, аз съм Алма.

Алма? Притесних се. Изведнъж прекъсна. Какво стана?

Мама си дойде. - О, скъпа.

Това не може да го разбере. - Няма нищо.

- Просто исках да ти кажа. До скоро. - До скоро.

Е, какво ще кажеш? - Симпатично е.

Бягането засилва имунитета. - Имаш ли такъв проблем?

Може да се появи. Не можеш да знаеш.

Във всеки случай, да поддържаш форма, е добра идея.

До скоро.

Здравей, Магда. - Здравей.

Артур ще ходи на купона. Купих си нова рокля.

Аз се колебаех, но Мария ми каза,

"Според мен, ти отива. Купи я. "

Мария е супер. Сестра е на най добрата ми приятелка. Учи за социолог в Осло.

Тя ми каза. "Ела при мен. Майната му на Артур. "

И заговорнически ми намигна.

Здравей, Артур. - Здравей, Алма.

Искаш ли да се разходим? - Разбира се.

Бягаме в гората.

Артур ме гледа.

Казва, че сме създадени един за друг.

Хваща ме за ръката.

И ставаме едно цяло.

Заминаваш ли вече? - Не мога да остана за дълго.

Забавлявайте се. И не пийте прекалено много.

Добре. До скоро, Мария.

Тя ще се забавлява в Осло. Купони, концерти, готини съседи.

А ние тук, затворени, угнетени.

Не се ядосвай. - Омръзна ми тая дупка.

Стига толкова. Ще замина. - И къде?

В Тексас. Ще протестирам срещу смъртното наказание.

Нима? - Ще повишавам съзнанието на хората.

Ще организирам демонстрации пред съдебната зала.

Успех. - А ти тук ли ще прекараш живота си?

Да работиш в магазин, и да излизаш само в петък докато си жива?

По късно ще получа диплома. - Каква?

Специалист по опаковка на стоки, или бакалавър по залепване на етикети?

Това е Артур. Свири на китара в църковната група.

А аз пея там. - Здравей, Артур.

Всички мъже са потенциални насилници. Винаги са готови за това.

Не. - Инструмента им е винаги с тях.

Отпусни се. - Отпусната съм.

Този певец е фашист. Винаги е бил такъв.

Не може да бъде. - Вярно е.

Не искате ли да излезем? - Не.

По късно. - Аз също.

Защо се усмихваш? - Артур ме докосна с члена си.

Артур те е докоснал с члена си?

За какво говориш? - Излязох отвън. Артур се приближи.

Застана до мен, отвори си ципа, и го извади.

Докосна го до бедрото ми. Ето тук.

Сигурна ли си, че това е било член? - Да.

Просто си стоях там. - Послушай, какви ги говориш!

Нещо като, здравей, Алма! "И ме докосна с члена" Слез на земята.

Знаеш ли, какво ни разказа Алма? - Отивам да пуша.

Че си я докоснал с члена си. - Много ти благодаря, Алма.

Но... той наистина го направи.

Виждала съм достатъчно, за да твърдя, че не ти стоят добре.

Нищо лично.

Алма, събуди ли се?

Да.

Може ли да вляза? - Не.

Алма, още си много малка, за да пиеш бера.

Почти на 16 съм. - Алма...

Какво да чакам?

Разбираш, за какво говоря. - Болна съм.

Както и да е, аз не одобрявам.

Алма в къщи ли е?

Добро утро, Алма. - Здравей.

Какво ти стана вчера?

Не помня. Напих се.

Да не се страхуваш, че ще те зарежа?

Ще си сваля гащите.

Ти ще зарадваш мен, а аз теб.

Артур дойде, и ме изчука. Хареса му.

Но аз искам повече.

Хвани ги.

Да, Алма...

Сега ме зарадвай. Живо!

Направи го! Сега!

Всички знаят, какво каза. Никой не иска да говори с теб.

Идва Ингрид. Извади си гланца за устни.

Аз се възбудих.

Изправих се. Хванах я за циците, а тя се развика.

Ти си полудяла! И си отиде.

Моят личен ад започна.

Алма. Закъсняваме! Ставай. Ще те закарам.

Много съжалявам.

Приятен ден.

Дай ми я.

"Всички ти го тикат... "

Тишина.

Ден първи. Бележка.

Ден втори. Аз и кофа за боклук.

Ден трети...

"Алма и члена"

Мисия "изгнаник" изпълнена.

Трябва ми цигара. - С трева?

Да. - Добре.

Ела при мен на обед. 100 крони.

Днес никой ли не е мушкал Алма с член?

Някой иска ли да пуши? Артур?

Този ден Артур ме изпрати до дома. Той ми каза.

Сестрите не ми харесват. Особено блондинката, Ингрид.

Тя е тъпа. - Наистина?

Ти ми харесваш, Алма. Но ми е трудно да изразя чувствата си.

Ти си толкова...

Непопулярна. - Точно така.

Но сега сме заедно. И аз ще те защитавам.

Вече е много късно. Заминавам за Ню Йорк, ще стана модел.

Но...

Какво е това?

Бързо. Мама не е в къщи.

Скочихме в леглото й, хвърлихме дрехите и правихме секс.

После пушихме трева.

Артур пушеше като професионалист.

Отново се възбудих. На Артур му стана.

Правихме секс до сутринта.

Алма и член, Алма и член.

Къде беше? - Ходих до пощенската кутия.

Добре.

Невероятно, вонята му се усеща чак от тук.

След малко ще има пауза.

Ингрид ще извади гланца си устни. Ще отиде при Артур и ще му каже.

"Да вървим, ще ти покажа нещо" Ще го заведе в тоалетната.

Ще му покаже огромните си, тлъсти цици.

Ще се целуват, след това ще се оженят и ще имат деца.

Шибана църковна кучка.

Достатъчно ли мирише?

Здравей. - Готино яке. - Благодаря.

Гадно време.

Зная. Безнадеждно е.

Какво? - Усещаш ли миризмата?

Не. - Трева.

Якето ми. Мирише на трева. - Не, смърди на пот.

Не, на трева. Кълна се. - Браво.

Не съм ненормална. - Разбира се.

Здравей, Харатян. - Здравей, Сара.

Защо гледаш така? - Съжалявам, напуших се.

Искаш ли? Имам много. - Не, благодаря.

Може по късно да го пуснеш?

То не е мое.

До скоро. - До скоро, Сара.

6374 крони?

Какво е това? Номер за услуги?

Алма, ползвала ли си такъв номер?

Това е секс по телефона.

Секс по телефона? - Успокой се.

Ще ги платя. - Но ти не работиш.

Може на Серж да му трябва помощ в магазина.

Добре.

Ще му се обадим. Само обещай, че повече няма да го правиш.

Добре. Не казвай, че трябва да плащам за секс по телефон.

Не бъди толкова праволинейна. - Секс по телефона!

Алма. Номер за услуги. - Секс по телефона!

Секс по телефона! Психясалата ти дъщеря звъни на секстелефон!

Набирам. - Не му казвай!

Ще видим.

Каза ли му? - Не.

Ще започнеш...

Утре.

Ще ми кажеш ли, защо звъни там?

Защото съм възбудена.

Мисля, че трябва да остана сама.

Криеш ли се? - Да.

"Той ме бутна с члена си" Добре казано.

Класика.

Не се ли притесняваш от последствията?

Не. - Харесва ти?

Иска ми се да крещя.

Ами крещи. - Направих го. Чувствам се като идиот.

Никога не съм се влюбвала.

И не ми се иска.

Поне не тук. - Защо?

Ще завърша като домакиня. - Винаги става така.

Наистина.

Мама е учила в Берген.

Там срещнала татко. Край на историята.

Мога да се мотая с теб тук, но не и в училище.

Добре.

Ало? - Здравей, аз съм Стиг.

Това е безплатно бонусно позвъняване. Готова ли сте?

Да. - Ние сме в центъра на Ню Йорк.

Вечер е. Вали дъжд.

Минавам през входа, пътувам с асансьора. С мен ли сте?

Облечена сте в строг костюм с пола. И жадно ме гледате.

Усещам, как жезълът ми се повдига. Отварям си ципа.

Ти го гледаш. Направо е огромен. Раздирам полата ви.

Полата ми? - В Америка така правят.

Ти се възбуждаш...

Алма?

Вечерята!

Да ядеш сама не е много весело.

Ако се храним заедно, ще е по вкусно. Можем да вечеряме утре заедно.

Чудесно. Все едно това е боклук.

Какво? - Безвкусни боклуци.

След като опаковаш, попитай дали ще го вземат.

Ако отговорят "да", то...

Всичко е много просто. - Да.

По това време винаги е пусто.

По късно започват да идват.

Скучно ли ти е? - Малко.

Знаеш ли, какво ще правим сега?

Ще заключа магазина.

Ще отидем в килера, и там...

Добре.

Ти си секси.

Даже не си представяш.

Алма.

39.50.

Беше ми страшно скучно, правех си кули от монети.

А после се замечтах за Серж.

Какво не ми е наред?

И Артур просто си тръгна.

Защо просто не си призна?

Защо не си призна? - Ти си болна.

Но ти го направи! Направи го!

Не е добре. Стегни се. - Майната ти.

Така не се говори на учител. - Добре, грозник.

Хора! Следващата седмица имам рожден ден! Ще правя купон.

Вземи.

Не. - Защо? - Така!

Как върви училището? - Нормално.

Това е добре. - Наистина.

Ще отида да проверя поръчките.

Обещах на мама, че ще работя 2 дена седмично.

Тя едва понася присъствието ми.

Старае се. Тя ми е майка.

Но това я вбесява.

Знае, че съм възбудена. Това я вбесява.

Може би даже ме чува.

Артур!

Виждам го в очите й.

Със сигурност ме чува.

Малка тиква.

Здравей! - Здравей, Харатян.

Посветих ти стихотворение. - Наистина?

Красиво е.

Защо не искаш да си с мен?

Защото не спазвам приличие за чистота и дезодоранти?

Не е за това. - Заради мустаците ми?

Не. - Тогава защо?

Искам да се махна от тук.

Когато навърша 16, ще си купя мотор. И ще заминем заедно.

Къде искаш да отидеш? - В Тексас. Ще протестирам против

смъртното наказание. - Важна мисия. - Много.

Знаеш ли, харесва ми, как миришеш.

Гадно, но по мъжки.

Ще почистиш ли рафта със списанията? Ще ти платя допълнително.

Разбира се. - Чудесно.

Благодаря.

Той се прибра в къщи с велосипеда.

Попита Ингрид, защо вече не излиза с Алма.

"Вие бяхте неразделни"

Ти не чу ли? - Не.

"Тя каза, че Артур я докоснал с члена си. Била възбудена."

Серж останал шокиран.

Трябва да го изхвърля.

Да се взема в ръце. - Мъдро.

Наздраве. - Наздраве.

Между другото, аз се влюбих. - Нима!?

Голяма работа. - Но това е супер.

Трябва да се държа хладно с него. - Добър план.

Не много.

Кой е щастливеца? - Харатян.

Сара и Харатян. - Голяма работа.

Отвратителен град! Шибан магазин!

Свобода за папагалите! Майната им на телефонните сметки!

Шибано американско правосъдие! Шибан хор!

Майната й на демокрацията! Майната му на обществото. По дяволите.

Наздраве.

Според мен Артур те харесва.

Почти съм сигурна.

Защо? - Не зная.

Просто така ми се струва. - Нима?

Да. Представи си. Аз с Харатян, а ти с Артур.

Ще ходим на двойни срещи. - Не е зле.

Ало. Аз съм Серж.

Порно журнал?

Просто Алма има някакви проблеми.

Може ли да й дадеш още един шанс?

Много ти благодаря.

Порно? Ти наистина ли одобряваш тази гадост?

Наказана си. Марш в стаята си. - Чудесно.

Отново ли? - Днес е обичайният ден.

Във вторник и четвъртък. А ти още си наказана.

Искам да пия. - Добре.

Аз използвам предпазни средства.

Алма Солемсид.

16 години и 3 месеца. Отхвърлена, избягвана от всички.

Заради това, че казах, че Артур ме е докоснал с члена си.

А той просто каза. Много ти благодаря, Алма.

И аз ти благодаря, Артур.

Алма, тук ли си? - Да.

Добре. Имам план.

Не плачи, защото не мога да те утеша. - Аз не плача.

Добре.

Мисля, че е време да поговориш с Артур.

Не знам. - Може да сложиш край на всичко това.

Ще ходиш ли на купона у Кери? - Вероятно.

Сигурно ще е пълна скука.

Да.

Ще кашляш ли? - Зная, че се срещаш с Алма.

Следих те. Като ходеше на пощата. Видях те на автобусната спирка.

Стана ми интересно, защо той не ти пише. И проверих шкафа ти.

Беше пълен с неизпратени писма. Това ли е радикалната дъщеря на Серж?

Жалка лицемерка. - Алма не е направила нищо лошо.

Освен, че лъже. - А ако Артур е излъгал?

- Не. Вчера се опита да ме целуне. - Разбира се.

Истина е! - Писна ми.

И аз ще поговоря с Алма в понеделник.

Няма ли да ходим на купон?

Диви и мокри фантазии, Стиг е на линия.

Аз съм Алма. - Здравей.

Отдавна не съм те чувал. Да не ти е провървяло?

Боя се, че не. - Започваме ли?

Не съм в настроение.

Заради Артур? Не те ли иска? - Никой не ме иска.

Не е вярно! Всеки си има по някого.

Себе си ли имаш в предвид? - Не.

Аз имам много работа. Помисли, Алма.

Сигурно има някой, който те разбира, с когото можеш да поговориш.

Може би. Не съм сигурна.

Има нещо, което ще ти помогне.

Какво? - Да си пийнеш.

Сара пише писма на осъдени на смърт. Ингрид пее в хора.

Мария добре си прекарва времето Осло.

А Алма как е?

Неудобно ми е да говоря така за родната си дъщеря, но...

Направо ме вбесява. Само едно нещо и е в ума.

Секс. Звъни на секс телефони, и краде порно списания.

Постоянно я чувам като го прави. Толкова е унизително.

Не зная, какво да правя. - Бедното момиче.

А ти твоите чуваш ли ги? - Не.

Здравей. - Здравей, рогач.

Ние сме създадени един за друг. - Ти си пияна.

Ела тук.

Ти ме докосна с члена си. - Не съм.

Да.Да.Да. - Не, Алма.

Ти го направи! - Добре. Така е.

Мислех, че това означава нещо. - Не.

Животът ми е съсипан. - Зная, но...

Искаш, да си призная пред всички? - Би било добре.

Никога. - Ние сме създадени един за друг.

Трябва да сме заедно.

Алма...

Аз вече си имам момиче.

Турит. От Ставангер.

Запознахме се миналото лято на фестивала.

Фестивала? - Хоровият фестивал.

Съжалявам.

- В Осло ли? - Да.

Качвай се.

Ей. Събуди се.

Пристигнахме.

Първо междучасие. 15 минути.

Артур гледа там, където стоя обикновено.

Боря забелязва и му казва.

"Алма днес не дойде на училище" - "За какво говориш?"

"Трябва да събереш смелост, за да свалиш от Алма това бреме. "

Артур се чувства виновен.

"Тя даже е симпатична." Елнар го подкрепя.

Артур се съгласява. Започва да съжалява.

Но вече е късно.

Защото, аз няма да се върна.

Ало? - Мария в къщи ли е?

Здравей, Аз съм Елизабет. - Алма.

Влизай.

Мария знае ли, че ще дойдеш? - Не.

Защото е много рано. - Няма проблем.

Имаш гост.

Алма? - Здравей. - Какво правиш тук?

Добро утро, слънчице.

Здравей. Готино яке. - Благодаря.

Как си?

Не много добре.

Сега е напрегнато време.

Скоро са изпитите, и аз се готвя.

Ще поговорим довечера, става ли? - Разбира се.

Радвам се да те видя.

Здравейте. Това е телефона на Алма.

Оставете съобщение, или вървете на майната си.

Здравей, Магда. - Здравей.

Извинявай, че те безпокоя. Алма не се прибра тази вечер.

И какво?

Не си ли я виждала? - Не.

Съжалявам за завесите.

Това не беше вежливо. - Глупаво. Излишно.

Мислеше си, че ви шпионирам.

Разбира се, че не. - Разбира се.

Значи, не си виждала Алма?

Нека да видим...

Около осем часа вчера вечерта. Алма излезе от къщи.

Крайно разстроена. Показа ми среден пръст. И тръгна по пътя.

Зави наляво. Сигурно е била при Артур.

2 часа по късно я видях на автобусната спирка.

Качи се на синьо Волво. Предполагам, че са тръгнали към града.

Сигурно е тръгнала на автостоп за Осло. - Боже! Осло?

Приятелката й Мария живее там.

Голямата дъщеря на Серж. - Благодаря.

Алма беше много самотна в последно време.

Знаеш ли, какво е станало на купона? - Не.

Кой е? - Номерът е скрит.

Избягала си от къщи? - Да.

Защо? - Не си длъжна да казваш.

Всичко е наред. - Хайде да чуем тогава.

Преди шест седмици имаше купон.

Всичко беше нормално.

Излязох да подишам въздух. Артур се приближи, и застана до мен.

Изведнъж си отвори ципа,

извади си члена, и го опря в бедрото ми.

Шегуваш ли се? - Не.

И аз казах на всички. "Той ме докосна с члена си"

Никой не ми повярва. Артур, разбира се, отрече всичко.

Всички взеха страната на Артур.

А мен ме изкараха психарка.

Никой не разговаря с мен в училище. Наричат ме "Алма с члена".

Мамка му.

Затова дойдох тук.

Всичко ще се оправи, Алма.

Според мен, Артур си е падал по теб.

Не може просто така да си вадиш члена.

Наздраве.

Майната му на Артур.

Алма с члена, Алма с члена,

къде отиде ти?

Богиня на нощта.

Нещата не са важни, но сега си в града,

и всичко е просто отлично.

Твоята мила усмивка.

Нищо друго не ми трябва, освен теб, Алма с члена.

Майната им на всички. Щом ти си Алма с члена!

Всички са смотаняци, щом не я харесват!

Малко искри.

Ей, отговори.

Здравейте, това е телефонът на Алма.

Тя е тук.

Шефът ми даде една седмица отпуска.

Отиваме в Париж!

Наистина?

Чудесно!

Това ли е шефът на плантацията?

Здравей. - Арилд. - Алма.

Чудесно.

До скоро.

Артур? Какво правиш тук?

Може ли да слезеш?

Здравей.

Аз те излъгах.

Когато ти казах, че това не значи нищо. - Няма значение. Каквото било, било.

Но...

Да? - Аз те обичам.

Артур, не трябва. Ти имаше шанс, и го профука.

Ние с теб си подхождаме. - Аз не съм парцал.

Не. - До скоро, Артур.

Здравей.

Нашата пътешественичка? - Сестра ти изпраща много поздрави.

Чудесно.

Какво ти е, Ингрид? - Предозирах блясъка.

Аз докоснах Алма с члена си.

Това ли е Артур?

Да.

Мамо?

Може ли Артур да остане през нощта?

Не.