Original subtitles

УЕЙНСТЪН КАМПЪНИ представя

в съдружие със СЕМТЕКС ФИЛМС

Превод и субтитри: Дари

У + Е

Някои я наричат най-великата любовна история на 20-ти век.

Кралят, който се отказал от трона си, заради любимата жена.

Уолис Симпсън не се славела с красота, пари или потекло.

Но 40 години по-късно, разпалила конституционна криза,

когато Крал Едуард решил да абдикира,

за да се ожени за тази на два пъти разведена американка.

Заточени и лишени от титла в кралството,

те стават дук и дукеса на Уиндзор.

Легендата за тяхната любов е жива и до днес.

Здравей, Уоли, аз съм. Още съм в столицата.

Няма да успея да се върна тази нощ. Дори още не съм си подготвил речта.

Трябва да бягам, ще се видим утре. Обичам те.

Уолис и Уинфийлд Спенсър Шанхай, 1924 година

Уолис се е омъжвала два пъти, преди романса й с принца.

Първият й съпруг, лейтенант Ърл Уинфийлд Спенсър,

се запознал Уолис в екзотичния свят на Шанхай през 1924.

Бракът приключил с развод, три години по-късно.

Уолис!

Уолис? Къде, по дяволите, си?

В банята!

Къде ми е вечерята? Гладен съм!

Не ми казвай да чакам! Искам си храната сега!

Чаках те шест часа.

Уин, недей! Бебето!

Гладен съм.

Много необичайна ситуация, Уоли. - Е, какви са ми възможностите?

Ти си само на 28. Можеш да се успокоиш и да продължиш да опитваш.

Женени сме от шест години. Никога не сме се пазили.

Искам да опитам ин витро.

Ами съпругът ти? Ще иска ли да дойде?

Може той да е... - Не, не е. Каза, че гаджето му

от колежа забременяла от него. - И все пак, ин витро е твърде

агресивен метод за жена на твоята възраст. Да ти препоръчам диетолог?

Или със съпруга ти може да идете на почивка?

Съпругът ми не ходи по почивки.

Моля за внимание, искам да вдигна тост.

Знам, че вече го чухте на церемонията по награждаването, но

искам лично да благодаря, Уилям, от името на неизлечимо болните деца

за усилената работа и неуморните усилия и подкрепа на фондацията ни.

Може да забогатееш като психиатър на богатите и безсрамните.

Какво лошо да си богат и безсрамен? - Абсолютно нищо, Дафни,

докато пишеш чековете. За нашия си принц на Уелс,

д-р Уилям Уинтроп. - За Уилям!

Съпругът ти... какво да кажа? Щедър, умен и ПП: разкошен!

Щастливка.

Уоли. Уоли! - Арабела.

Как си? Трябва да се гордееш с Уилям.

Такава чест е. - Какво ще ви накара да дойдете в

Хамптън това лято? Едгар започна да си мисли, че не ни харесвате.

Не. Бих извела Уилям за уикенда, но не иска да остави пациентите си.

Е, затова печели награди. Такава щастливка си.

Благодаря, ще се видим вътре.

Името й е Беси Уолис Уорфийлд. Родена е в бедно, южняшко семейство

на 19.06.1896г. 40 години по-късно, кралят на Англия, красивият и

елегантен Едуард VІІІ, се влюбва и решава да се ожени за американката.

Утре в "Сотъби" ще се изложат впечатляващите им вещи, които сега

принадлежат на Мохамед Ал Файед, колоритния и спорен собственик на

лондонския "Хародс". От "Сотъби" казват, че на търга ще се

предложат над 44 000 експоната, разказващи за лукс и романтика.

Коя е блондинката? - Коя блондинка?

Онази, с която разговаря цяла нощ. - Говорих с много хора тази вечер.

С всички, освен с мен.

Тя ли ти е новото гадже?

Ти си ми новото гадже.

Много смешно.

И ако това не е експерт №1 на "Сотъби"!

Тентен! - О, Боже мой!

Липсваше ми тук! - И на мен ми липсва.

Стига! Кое ти липсва? Многото работа за малко пари?

Всичко. - Изглеждаш страхотно!

Г-ца Брук се нуждае от помощ. - Не смей просто да си тръгнеш.

Искам да науча всичко, госпожо. - Добре.

Болонският лес 1948 година.

Мари? - Да, мадам.

Използвай по-къси свещи. - Да, мадам.

Светлината трябва да е на нивото на очите, за да ги милва.

Да, мадам.

Съжалявам, не исках... - Не, няма проблем.

Отзад имаме много кристал от ХVІІІ век.

Вярвам, че е от ХІХ век.

Днес бях при лекар за безплодието.

Знае ли какво ти има?

Да, трябва ми почивка.

Искам да се подложа на ин витро.

Ин витро?

Не можеш да го решиш, без да го обсъдим.

Вечно те няма. - Исусе Христе!

Говорим за деца, Уилям.

Не, ти говориш за деца.

Стига, били са нацисти. Или поне техни симпатизанти.

Кой го казва? - Всички. Общоизвестно е.

Благодаря. През 30-те са отишли в Германия, срещнали са Хитлер.

Защото Едуард отчаяно искал да избегне война.

Може да е наивно, но това не ги прави нацисти.

Документирано е, Уоли. - Не, повечето са слухове.

Да се съгласим, че не сме съгласни.

Мислех, че докторите разчитат на емпирични факти, не на слухове.

Този доктор не е на работа тази нощ.

Каква съм щастливка.

Ограничение на скоростта. - Гражданска война.

Стари новини. - Лош късмет.

Безопасен секс.

Безпрекословна любов.

Скороговорка или спунеризъм? - Определено скороговорка,

защото не знам какво е спунеризъм. - Не знаеш какво е?

Боя се, че не, госпожице. - Не го вярвам.

Опитай това.

Петър плет плете, през три плета преплита.

В устата ти звучи толкова секси.

Опитай се.

По дяволите! Трябва да се върна в болницата.

Сега? - Да, връщам се веднага, щом мога.

Ще ме изчакаш, нали? - Добре.

Здравейте, презвитерианска болница, Ню Йорк.

Д-р Уинтроп там ли е? - Не, не сме го виждали тази вечер.

Сигурна ли сте? - Да, госпожо, напълно.

Добре, благодаря ви.

Уолис и Ърнест Симпсън. Лондон, 1931 година

Наздраве. - Благодаря. Проклета настинка!

Не е задължително да ходим.

Луд ли си? Шест месеца любезнича с Телма, за да получим тази покана.

Разбирам го, Уолис, но си зле.

Не е важно, няма да подведа Телма. Знаеш колко се старае да направи

тези уикенди перфектни за Негово Кралско Височество.

Не можем да го разочароваме. - Да го разочароваме?

Той дори не знае кои сме. - Затова и отиваме, скъпи Ърнест.

Кълна се, ти си най-инатливата жена, която познавам.

Извинете ни.

Просто опитвам да съм любезна. - Благодаря ти, скъпа.

Има една от ляво! Знаеш ли какво не разбирам? Защо Телма нарича

принца Дейвид, когато името му е Едуард.

Цялото име е Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид.

Само семейството го наричат Дейвид. - Телма не е от семейството.

Сигурна съм, че би се радвала да бъде.

Наздраве.

Замък Белведере

Можеш ли да повярваш, че сме тук?

Скъпа.

Просто съм щастлив, когато съм някъде с теб.

Ърнест, трябва да се упражняваме. - Да, добре.

Ела тук.

Ваше Височество.

С ляв крак. - Добре.

Едно, две, три. - Едно, две, три.

Две, две, три. - Две, две...

Съжалявам.

Дано нямаш нищо против, ако танцувам с принца.

Скъпа.

Ще съм разстроен, ако не го направиш.

Дейвид.

Кони, изглеждаш прекрасно. - Как си, скъпи?

Кони! - Боже мой!

Здравейте.

Ваше Кралско Височество.

Как намирате живота в Англия, г-жо Симпсън?

Обичам го! Освен липсата на централно отопление.

Вечно ми е студено.

Може би трябва някой да ви топли. - Съпрузите не са ли затова?

Не знам. За какво са съпрузите?

Трябва да се ожените, за да разберете, сър.

А на вас как ви се струва брака, г-жо Симпсън?

Всичко е компромис, нали?

Не звучи много романтично. - А, романтиката.

Тя е съвсем друг въпрос, Ваше височество.

Всички американки ли са толкова добри танцьорки?

Няма как да знам, сър. Не съм танцувала с много.

Извинете ме, госпожо, сега затваряме.

Съжалявам. Просто сънувах будна.

Не е проблем.

Все още затваряме.

Добре.

Липсва ми това място. Толкова е хубаво отново да си зад бюро.

Моля те, дай ми работа. - Не, тук съм от 12 часа,

трябва ми разсейване. Казах ти и преди, искам да чуя всичко.

Дами и господа, изложбата затваря.

Изложбата затваря.

Извинете ме, госпожо. Госпожо?

Забравихте си чадъра.

Благодаря ви.

Аз съм Евгени Колпаков.

Уоли Уинтроп.

Да, бяхте едно от момичетата на г-ца Брук, нали?

Не говорят много с персонала.

Приятна вечер.

На вас, също.

Млъкни.

Уолис вече бе напуснала страната и пристигнала във Франция.

Бившият крал заминал за Австрия за детронирането си.

Следващите 5 месеца били разделени. Тя била с приятели на Ривиерата, но

той и изпращал дузини писма и й телефонирал всеки ден.

Никога не съм чувал, при цялата човешка история,

за човек, така крайно обсебен от друг,

както той беше от нея.

Бе много забележително.

Не беше доминация.

Беше форма на притежание.

Да знаеш, доста хубава си.

Определено това не е една от дарбите ми.

Никога не са ме наричали красива, нито дори хубава.

Мисля, че си била.

Имам предвид, че още си много привлекателна.

Привлекателна, е учтив начин да кажеш на жена,

че е направила максималното с това, което има.

Единствено можех да се обличам по-добре от останалите.

Ако всички ме гледаха, щом вляза в стаята,

знаех, че съпругът ми ще се гордее с мен.

Не мислиш ли, че жената е повече от начина си на обличане?

Разбира се, но мъжете са толкова зрителни същества, скъпа.

Така че е добро начало.

Най-важното е лицето ти.

Другият край... просто седиш на него.

Да не прекъсвам нещо?

Не.

Нищо.

Аз просто... - На мен не ми приличаше на нищо.

На какво ти приличаше?

Изглежда, че се опитваш да си някоя, която не си.

Къде беше тази нощ? - Работех.

Ами снощи? Дори не се прибра. - Какво е това? Разпит?

Работех. Спах в болницата. - Звънях в болницата.

Казаха, че не си там. - Бях в спешното.

И няма отново да водя този разговор.

Работата ми не е от 9 до 5, Уоли. - Можеше да се обадиш.

Звънях на мобилния ти. Беше изключен.

Тревожих се!

Тревожила си се?

Затова ли си се облякла като проститутка?

Не знам, Уилям. Защо не ми кажеш.

Как се обличат проститутките?

Не мога да се състезавам с дука на Уиндзор.

Уелс, 1936 година.

Кралят получи прекрасно посрещане в Южен Уелс,

при посещението си при изстрадалата общност в този потиснат район.

Здравейте, сър - Приятно ми е.

Добър вечер, сър. - Здравейте, Бог да ви благослови.

Благодаря ви, сър.

Бог да ви благослови, сър. - Сър.

Благодаря ви.

Здравей.

Сър, не мисля, че това е добра идея.

Благодаря, че ме приемате в дома си.

Минали през изоставени селища в Ронда, Монмът Валис.

Целият регион умирал за работа.

Ваше Височество, какво е впечатлението ви от Южен Уелс?

Впечатлението ми...

Впечатлението ми е, че това е място на почтени мъже и жени,

живеещи в отвратителни условия!

И нещо трябва да се направи!

Благодарим ви! Благодарим ви, Ваше Височество!

"Нещо трябва да се направи".

Това естествено чувство, някои нарекоха "политическа обида".

Защо да е обида, щом само казвате очевидното?

Кралят не бива да има мнение. - Да се правиш на глух, ням и сляп?

Именно! - Откъдето идвам, казваме,

каквото мислим и мислим, каквото казваме.

Харесва ми, откъдето идваш. - Балтимор?

Ваше Кралско Височество! - Ърнест!

Направих на Негово Височество мартини. Би ли искал и ти, скъпи?

Би било прекрасно, скъпа. - Трябва да е Кони.

Телма се обади. Може да закъснее. - Ще трябва да ме забавлявате.

Правя прекрасно мартини. - Да видим как ще потръгне.

Съжалявам, че закъсняхме. - Скъпа, Кони е тук.

Ваше Кралско Височество. - Кони, прекрасно е да те видя.

Уолис, скъпа. Дано не възразяваш, доведох няколко жадни приятели.

Повече е по-весело! Радвам се да ви видя. Коя сте вие?

Може ли? - Обожавам роклята ти.

Здравей! - Здравей, как си?

Нека ви донеса питиета. Стойте там. Знам какво харесвате.

Питиетата ви се превръщат в легенда, г-жо Симпсън.

Ваше Височество, нещо трябва да се направи

с неловките часове между чая и вечерята.

Телма, ето те, скъпа!

Дейвид! Вече си тук? - Да. Какво те забави толкова?

Здравей. - Здравей.

Лондон, 1934 година.

Трябва да кажа, че Мармадюк бе такъв джентълмен при развода.

Една или две бучки? - Една.

Почти се отказах да го напускам. - Не скачай отново в същата река.

Както и да е, след 10 минути с Дейвид, напълно забравих тази река.

Снощи ме заведе на "Тоска". Божествено!

"Тоска" или Негово Височество? - И двете!

Телма, може ли да те попитам нещо? - Разбира се.

Казваш ли му Ваше Кралско Височество?

Знаеш... казваш ли му Ваше Кралско Височество...

Не. Викам му единствено Дейвид. Или "скъпи".

Наистина мразя мисълта, че остава сам, докато съм в Америка.

Колко време ще си там? - Три месеца.

Обещай ми да се грижиш за него. Дейвид така ви обожава с Ърнест.

Никой не може да те замести, но ще дам всичко от себе си.

Благодаря ти, Уолис. Толкова добра приятелка си.

Дами и господа, изложбата затваря.

Изложбата затваря.

Здравейте.

Да ви дам още 15 минути, докато заключим?

Не, благодаря. Тъкмо си тръгвах. - Добре.

Лека нощ, г-це Уинтроп. - Г-жа Уинтроп.

Г-жо Уинтроп, лека нощ. - На вас също.

Не мислите ли, госпожо, че жените някак са пострадали през

последните 30 години, опитвайки се да са наравно с мъжете?

Загубили са част от тяхната чувственост и чар.

Не, не мисля така.

Уоли? Уоли? - Идвам веднага.

Използват женствеността си в бизнеса.

Искате ли да имате деца с дука? - Да.

Аз съм кретен.

Уилям?

Какво има? В мен ли е причината?

Не.

Просто ми се щеше секс, без вечния натиск от нуждата да забременееш.

Нищо не съм казала за това. - Не, но винаги е там!

Съжалявам.

Може би не искам дете.

Откога?

Не знам.

Искаш ли да поговорим за това?

Не. - Уилям...

Ти ми каза, че искаш деца, че не искаш да работя.

Отказах се от кариерата си. - Щом така я наричаш.

Независимо от това, което мислиш, за мен си беше работа и я харесвах.

Успокой се!

Ти...

приключи ли?

Сър, не вярвате на безсмислиците за Телма и Али Кхан. Тя ви е отдадена.

Отдадена е на мен, на съпруга си и сега, на жокей на камили.

Удължила е престоя си в Америка за още месец.

Значи заслужава съжалението ви, а не ревността ви.

Ревност? Кой казва, че ревнувам? - Всички мъже си пазят територията.

Аз не съм всички мъже. - Но сте мъж.

Аз съм мъж, нуждаещ се от питие.

Разкажете ми за деня си. Как мина срещата в Камарата на общините?

Пагубно. Бях обвинен, че съм социалист.

Невероятен напредък. Преди седмица ви обвиниха, че сте фашист.

Ще кажат нещо, да ме злепоставят. Убеден съм, че не искаш

да говорим за работата ми. - Всъщност, искам.

Тъкмо прочетох книгата ви за социалните реформи.

Смятам, че се опитвате да направите нещо, изключително важно.

Една или две маслинки?

Две. - Готово.

Всеки заслужава покрив над главата си.

Сега ти звучиш като социалист.

Е, щом германците могат да го направят...

защо да не могат и англичаните?

Уолис, ти си единствената жена, показваща интерес към работата ми.

Така ли... сър?

Моля те, наричай ме Дейвид.

Ваше Кралско Височество...

Каква изненада. - Наистина?

Тази седмица всяка вечер съм тук. - Ще останете ли за вечеря, сър?

Ако ме поканите. - Щом нямате против пилешко.

Отново? - Отново?

Искаш ли питие, скъпи? - Да, да моля.

Здравейте. - Г-жо Уинтроп, здравейте.

Съжалявам, не може да влезете тук. - Защо не?

ВИП вход. Имате ли пропуск?

Откъде мога да получа такъв? - Много е сложно.

Имате ли лична карта? - Уоли!

Това става ли за лична карта? - Брук е пратила агента си от КГБ.

Виждам, че някой си има почитател. - Каква е историята му?

Руски интелектуалец, мизерстващ като охрана.

С лопата да ги ринеш.

Тази вечер съм ужасен. - Защо?

Лейди Кюнард може да е така изтощителна. Не харесва никой.

Нищо. Партито е за Телма, а тя е скъпа приятелка. Трябва да идем.

Сигурно ще седиш до Питър Пан. - Не го наричай така.

Защо не? Може и да завиждам на човек, който не трябва да порасне.

Струва ми се нечестно предимство. - Какво целиш с това?

Надявам се да не ме игнорираш цяла вечер.

Ърнест, скъпи.

Как мога да те игнорирам, когато изглеждаш така елегантно в смокинг?

Не толкова, колкото принца.

Сега просто ставаш глупав. Върви и ме остави да се приготвя.

Добре. - Тръгвай.

Ще се видим след малко.

У + Е

Домът на Аскуит. 1934 година.

Как е месото ви? Малко сухо?

Ето идея как да съберем червените и зелените в една стая.

Харесва ми. - Дейвид?

Може да го направим следващия или по-следващия уикенд?

Искам да вдигна тост за скъпата ми Телма, която я нямаше твърде дълго!

Лондон бе пуст без теб, скъпа. Добре дошла!

Благодаря ти. - За Телма!

За Телма! - Добре дошла вкъщи.

Дейвид, няма да познаеш къде бях в Манхатън.

Къде? - Емпайър Стейт Билдинг.

Изкачих се до върха. 102 етажа, представяш ли си?

От гледката ми спря дъха!

Звучи опасно. - Не може да ми платите достатъчно,

за да изкача тази сграда. - Никой не може да ти плати,

Емералд, омъжена си за най-богатия мъж в Англия.

Мислех, че аз съм най-богатият мъж в Англия.

Боже, Дейвид, виж какво направи!

Скъсахте ми роклята.

Много съжалявам.

Е...

тя е "Скиапарелли".

Някой да иска още вино?

Виждам потенциална опасност в отдела с бижутата.

Да, сигурен съм, че е така.

Просто си върша работата, Дуейн.

Да, сигурен съм, че е така.

Хотел "Морис" Париж, 1936 година.

Постъпихте изключително доблестно за всичко това, стари приятелю.

Как иначе да постъпя? Обичам я.

И винаги ще я обичам. Само ви моля да направите същото.

Имате думата ми.

Ваше Величество.

Работилница "Картие". 1936 година.

Лазурният бряг. 1936 година.

Мисля, че това е твое.

Да не се опитваш да ме съблазниш?

Получава ли се?

Че той е прекрасен човек.

Всички го признаваме.

Всички го признаваме. Всички го признаваме.

Че той е прекрасен човек. Че той е прекрасен човек.

Че той е прекрасен човек. Всички го признаваме.

Отвори го. - Не е моят рожден ден.

Като Форт "Нокс" е.

"Всичко за любовта или светът ще е загубен. Честит Рожден Ден! У+Е"

Благодаря ти, Дейвид.

Кой е "У+Е"? - Уолис и Едуард, глупаче.

Толкова е сладко.

Портофино, Италия.

Чаят ви, мадам.

Ваше Величество!

Със сигурност познавате пътя към женското сърце.

Не се целех толкова високо.

Добре ли си? - Ваше Величество,

колко ще останете в Италия? - Може и да поостанем.

Уолис, скъпа, обърни се. Опитай се да се насладиш.

Сигурен ли си, че снимките няма да плъзнат из Англия?

Не се тревожи, скъпа, имам уговорка с пресата. Нали така, Слипър?

Надявам се да си прав. - Слипър никога не греши.

Ваше Величество, популярността му не е под въпрос.

Изглежда, че колкото по-зле се държи, толкова повече е обичан.

В чудесна бъркотия сме се забъркали.

Британската преса ме погна, дори американската взе да маха с опашка.

Такива са времената, нали, премиер-министре?

Какво предлагате?

Нищо не предлагам, Ваше Величество. Явно е направил избора си, нали?

СКАНДАЛНАТА АФЕРА НА КРАЛ ЕДУАРД КРАЛСКИ СКАНДАЛ

КРАЛЯТ И Г-ЖА СИМПСЪН ОТПЛАВАХА

КРАЛЯТ И Г-ЖА СИМПСЪН НА КРУИЗ ПО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

Живей си живота!

Добре ли сте?

Добре съм.

Не знам какво ми става.

И аз не знам какво ви става.

Вижте, в почивка съм, защо не пийнем по кафе?

Става ли? Хайде.

Та какво имате с тях? - С тях?

Дукът и дукесата. - Дълга история.

Не можете ли да я скъсите? - Момиченцата обичат приказки.

Добре. - Като "заживели щастливи".

Откъде знаете, че са живели щастливо до края на дните си?

Недей валя на парада ми. - Моля?

Това е израз.

Да, знам.

Разкажете ми за семейството си.

Например? - Например за майка ви.

Майка ми? Кръстила ме е на Уолис Симпсън.

С баба бяха обсебени от нея. Мисля, че са искали да се оженя за принц.

И направихте ли го?

Това е дългата история.

Ами вие? - Какво за мен?

Откъде сте? - Върмонт.

Много смешно.

Бежански лагер във Върмонт. - Във Върмонт?

Върмонт е пълен с изненади.

Харесва ми часовника ви. - Благодаря.

Изглежда стар. - Такъв е. Подарък.

От кого?

Жена ми. - Женен сте?

Бях.

Отново ли валя на парада ви?

Не. - Напомняте ми на нея.

Това хубаво ли е?

Не е лошо.

Ало? - Здравей, аз съм.

Здравей, Уилям. - Няма да се прибера тази нощ.

Много изоставам с работата, трябва да попълвам документи.

Добре ли си? Вечеряш ли?

Затова ли си облечена като проститутка?

Уолис ни прати покана за Белведере първата седмица на септември.

Да, много ще е забавно! - Свикнали сме поканите да са

от теб, Дейвид. - Щастлив съм да ми пише писмата.

Бива я повече от мен. - Какъв си късметлия.

Колко още ще останете в...

Южна Франция? - До септември.

Съжалявам за закъснението. Обедът ще е готов всеки момент.

Едуард точно ни разказваше колко незаменима си станала за него.

А къде е съпругът ви тези дни, г-жо Симпсън?

Работи. В Лондон.

Уолис... Добре ли си? - Защо питаш?

Тръгна толкова бързо след обяда. - Така ли, съжалявам.

Уолис, какво има? - Обядът с брат ти и снаха ти.

Доста са суховати, нали? - Никога няма да ме приемат.

Оставяш Бърти и Елизабет да решават бъдещето ни?

Не само те, а всички. - Ще е друго, щом се оженим.

Да не говорим за брак, ужасява ме. Нищо добро не ще излезе от това.

Защо?

Семейството ти никога няма да го приеме, премиерът - също!

Тогава ще се откажа от трона!

И ще бъда най-презираната жена в света.

Защо се подценяваш? Ще са щастливци, ако си им кралица.

Халюцинираш! Ако имах капка здрав разум, просто щях да изчезна.

Не разбираш ли? Прави, каквото искаш. Иди, където искаш,

но каквото и да направиш... ще те последвам.

Тихо, Честър!

Очевидно е поканила куп американци да останат с тях в Кан.

Колко обикновено.

Знаете колко обича Дейвид американците.

Замъкът "Уиндзор" 1936 година.

Сигурна съм, че слуховете не са напълно верни, Ваше Величество.

Кои слухове?

Че той... я приема доста на сериозно.

Как така сериозно? Тя е омъжена жена!

Дейвид винаги е имал ужасна преценка.

Моля се никога да не се ожени за нея или да имат деца.

Нищо не стои между Бърти, Лилибет и трона!

Ваше Величество, Дейвид винаги е бил предопределен за величие.

И във всеки случай, сигурна съм, че няма да се стигне до това.

Видя ли се вече с татко?

Не. - Но трябваше да вечеряме заедно.

Няма да остана. - Ти обеща.

Моля те, не ме оставяй сам с баща ни.

Съжалявам, Бърти. - Дейвид!

Какво да му кажа?

Не знам. Кажи му...

Кажи му, че съм си загубил апетита.

Уоли? Здравей!

Евгени. - Търсих те.

Има нещо, което искам да ти покажа. Мисля, че много ще те заинтересува.

Но трябва да идеш в изложбената зала,

след като затворим и да ме изчакаш там. Бързаш ли?

Не, не бързам. - Не?

Добре. Десет минути.

Не можа ли да я заведеш на бар като всички?

Не се коси, на практика работи тук. - Добре, защото, ако се разбере,

ние няма да работим тук. - Спокойно, бебчо.

Държа всичко под контрол.

Готова ли си?

Тост.

Какво означава това? - За любовта и...

Други бедствия?

За времето да й се наслаждаваме. Наздраве!

Моля.

Боже мой!

И още едно нещо.

Евгени?

Какво правиш? - Какво изглежда, че правя?