Original subtitles

Само в нашата професия липсва маркетинг.

Трябва да се превърнем в луксозен продукт.

Нищо ли нямаш? - Нищичко.

Липсвах ли ти? - Не.

Искам да разберат за нас.

Здравейте. Имам среща.

Става дума за три момичета - Карин, Луна и Магали.

Всяко нещо си има цена. Каква е цената на секса?

15 000, 20 000, 30 000?

субтитри от YavkA.net

БИЗНЕС ПРЕГОВОРИ

Юри. Юри?

Юри! Пристигнахме.

Къде? - Пред Вас.

Май прекалих с пиенето.

Забелязах. Дори се смя на шегите на чичо ми.

Бяха забавни. - Да бе!

Наистина ми беше смешно. Какво да направя?

Много ти благодаря, че дойде. Задължена съм ти.

Няма защо, за мен беше удоволствие. Нищо не ми дължиш.

Като спомена за това... - Какво?

Все аз се правя на гаджето ти.

Ще ми се веднъж и ти да ми бъдеш гадже.

В смисъл?

Ще празнуваме 10 г. от завършването на гимназията.

Бих искал да ме придружиш.

Може да ти звучи тъпо, но само ще минем да пийнем по нещо.

Юри... Ще бъде забавно.

Наистина ли ще дойдеш? - Разбира се.

Благодаря.

В такъв случай...

До тогава. - Да.

В следващите дни се забавлявах с нещо,

което не съм и предполагам, че ще ми хареса.

Счетоводни дела.

Все повече клиенти бяха готови да ни плащат повече.

Превръщахме се в нещо, доскоро немислимо -

луксозен продукт и почти непостижим обект на желание.

От кого е този чек?

От един клиент от вчера.

Започнахме да изкарваме сериозни пари.

7 000? - Беше адски богат.

Малко му вдигнах цената. - Божичко!

Но Карин, пак не беше доволна.

Можем да изкарваме още повече. - Никога не съм печелила толкова.

Но успя да му вземеш 7 000, при положение че цената е 6 000.

Да я вдигнем ли на 7 000? - Не.

За тези мъже една хилядарка не е нищо.

На 8000 ли да вдигнем? - Не.

А на колко? На 15, 20? - Прекалим ли, ще изгубим клиентите.

Иначе, ще изгубим пари. - Трябва ни златната среда.

Винаги има някой, който би платил повече.

Няма как да го измислим.

Може би има. Няма да им казваме цена.

Като "Рейдиохед", които пуснали албум в нета без цена.

Оставили на купувачите да решат кой колко да даде.

Богати са, дреме им, че ще загубят. - Не загубили, напротив.

Някои хора плащали стотинки, но на повечето им било неудобно

и им дали повече от цената в магазина.

Така спечелили повече, отколкото при фиксирана цена.

Наистина ли?

Казвай, че свиря. - Ти не можеш да свириш, Ариел.

Не мога ли? Трябва да чуеш учителя ми.

Слушам те. - Няма да увъртам.

Искам по 6 000 на клиент.

Ливия, общото помежду ни е...

че и аз искам по 6 000.

Искам да изкарвам повече.

Ако е така, съблечи се за някое списание.

Знаеш, че не съм от тези момичета. - Тогава се съблечи в риалити шоу.

Карин не прави такива неща.

И не печели по 6 000. - Печели.

Не печели. - Всички казват, че печели.

Хората дрънкат прекалено много и само си хабят гласните струни.

Няма да изкарвам по-малко от нея. Карин е по-стара.

Аз съм по-хубава, по-слаба и по-млада.

Няма да стане. Няма логика да изкарвам по-малко.

Не бръчкай хубавото си личице. Ще измислим нещо.

Ела по-късно, и ти обещавам, че ще измисля нещо.

Благодаря.

Шалом. - Намасте.

Хладилникът се клати. - Пингвинът ми!

Съжалявам. - Край! Чашата преля, Оскар!

Водата за пиене винаги е топла, защото не я връщаш в хладилника.

Телефонът винаги е без батерия.

Почакай... - Все забравяш да заключиш.

Объркваш кутийките на дивидитата. Драскаш по книгите ми, а сега и...

Но съм голям добряк.

А сега уби и пингвина ми!

Сега ли? Ще отида друг път. - Да, сега, иначе ще забравиш.

Какво толкова? Хората се оправят и без пингвин.

Тръгвай. - Добре, добре.

Кое е момичето, което ще водиш? - Гаджето ми.

Не я познавам. - Отскоро сме заедно.

Как изобщо е тръгнала с теб?

Да няма брада и мустаци?

Да не е някоя дебелана? - Бъзикай се ти.

Ще остане ли до теб и в тежки моменти?

Много смешно! - Не се шегувам.

Трябва да знам що за човек е. Трябва да съм готов за Страшния съд.

Да видим дали ще говориш същото, когато я видиш.

Не вярвам, че излизате. - Това е положението.

Влюбена е, какво да я правя.

Ти сериозно ли? - Напълно.

Къде се запознахте? - В едно заведение.

Ясно.

Знаеш, че дори да ти купя същия, старият няма да се върне.

Ти ще платиш паркинга.

Ами ако нямат същия? - Ще си търсиш нова квартира.

Какво му става на тоя асансьор?

Майтапиш се, нали? - Не.

Заради един пингвин? И то статуетка! - Да, заради един пингвин!

Не е истина! Заседнахме, Оскар!

Видя ли? Боговете се разгневиха, като разбраха, че ще ме изхвърлиш.

Не може да бъде! Не го заслужавам.

Не стига че ми писна от теб, ами сега и заседнахме заедно.

Благодаря.

Чу ли за Карин? - Да не е умряла?

Защо все мислиш, че някой е умрял? Какво да чуя за Карин?

Взема по 6000 на клиент. - Мили боже! По 6000?!

А Але й сводничи за 300. - Да.

И кой й е сводник сега? - Никой.

Плащат й по 6 000 друг път. Никой не й ги плаща.

Виж, аз наистина имам момиче, за което и повече ще платят.

Ще се редят на опашка. - Нима? И коя е тя, Камило?

Табата. Познаваш я, нали?

Ще бъде на корицата на две списания и ще танцува на живо.

Браво, Камило. - Ще играем ли?

На момичета ли? - Да.

Дълго ли ще стоим тук? - Спокойно.

В асансьор сме, не в газове камера.

Кислородът ни е ограничен,

но мисля, че ще ни стигне за още няколко часа.

Млъкни.

Ало?

Какво? - Какво казаха?

Не мога да повярвам. - Какво?

Обадете се, щом се върне.

Би ли ми казала какво казаха?

Техникът не разполагал с частта за смяна

и трябвало да я купи, така че ще си почакаме.

Мразя затворени пространства.

Без дълбоки вдишвания. Трябва да пестим кислорода.

Изведнъж се оказахме заклещени натясно.

Оскар не спря да дърдори, за да убием времето.

Телата всъщност никога не се докосват.

Най-голямото разстояние между два атома

е една милиона от метъра.

За З млн. години мозъкът ни се е увеличил три пъти.

Майка му му казала, че е осиновен,

а той отвърнал, че припича на баща си.

Тогава майката казала: "И баща ти е осиновен."

Докато Оскар дърдореше, Карин и Магали действаха.

Новата стратегия даваше резултат.

Доскоро цената ни за сеанс беше 6 000,

но откакто я оставихме отворена

Клиентите започнаха да ни плащат повече.

Колко да ти напиша? 10 000 добре ли е?

Колкото решиш.

Как си? - Добре.

Ще влизаме ли? - Още не, ще я почакам.

Ще те намери вътре.

Луна, чакам те на барбекюто.

Сигурно идваш насам и тъкмо излизаш от ъгъла.

Явно не си ти. Може би ще чуеш съобщението ми, като пристигнеш.

Ако е така, все едно не съм ти го пратил.

Този път си ти. Пак не си ти. Ще влизам при останалите.

Ще се видим вътре. Целувки.

Готов ли си? - Да.

Здрасти. - Как сте?

Елемента от Б клас. - Юри от Б клас.

Никой не те знае като Юри. - Е, и?

Как така "е, и"? И ти трябва да си кажеш прякора.

Не искам.

Една.

Две.

Играл ли си с Двете минути? - Не.

И недей. Тая има толкова силикон, че лицето й не помръдва.

Има само една мимика.

Не знаеш блъфира ли, или не.

Така си е. - Защо й викат Двете минути?

Можела да накара всеки да свърши за 2 мин.

Тая свиня ли бе? - Не сега, преди да надебелее.

Когато още беше на повикване.

Залагам 500.

Плащам ги и добавям...

Жизел.

Аз излизам. - И аз.

Ще залагаш ли, или не?

Ще залагам. Залагам Сузана и вдигам на Пиетра.

Пиетра Пърженото яйце ли? - Не, Пиетра Же Же.

Бива. Залагам и Талма.

Приказка! Отдавна си мечтая да своднича на Жизел.

Страхотно е да печелиш. Ако ти се отдаде шанс, пробвай.

Ама че досадник! - Още една?

Твърде много се забави, Франсиско. Направи ми една услуга.

Дай ми телефона на техника да му звънна.

Чакай. Казвай.

Благодаря.

Моят никога не работи в асансьори.

Мамка му! И моят. - Стига си пуфтяла!

Ти изхаби целия кислород с твоето дърдорене.

Скуката убива по-бързо от липсата на въздух.

Разкажи ми нещо. - Аз ли? Ти ми разкажи.

Вече ти разказах. Ти си на ред.

Да, не млъкна.

Присъни ми се... - Без сънища.

Защо все ви влече към сънищата? - Че какво им е?

Скучни са. Предпочитам истински разкази.

Например за това как започна.

Как започнах кое? - Да се занимаваш с това.

Дълга история. - Не е като да нямаме време.

Добре. Вече знаеш къде работех преди.

Защо в банка бе, дъще?

На баща ми хич не му хареса.

Заплатата е добра. - Парите не носят щастие.

На бедните им носят.

Не заслужаваш да робуваш в някаква банка.

С твоя интелект...

Със захар ли го пиеш? - Без. Благодаря.

Скоро станах любимка на шефа...

... и на клиентите.

Търся Мария-Клара? - Излезе в обедна почивка.

Но Саманта е на разположение.

Благодаря, ще я почакам. - Както решите.

Трябваше да се измислят такси

под неясна за клиентите, но вдъхваща доверие абревиатура.

Такси, които клиентът плаща, без да забелязва.

И аз измислих.

Всяка такса беше по 2,99 реала на месец.

Умно момиче си.

Станах най-младият помощник-управител

в Южен Сау Паулу

със завиден брой клиенти.

Идваха дори само да си поговорят с мен.

Това са ползите за вас.

Плащаха чудесни комисионни и ми имаха доверие.

Може ли извлеченията от инвестиционните операции

да пристигат в работата ми? - Разбира се.

Не искам жена ми да знае колко пари имам.

Разбирам. - Чудесно.

Но някои колеги завидяха на успеха ми.

Виж я само, съвсем си е повярвала.

Заговорничиха срещу мен. Напрежението растеше.

Според мен ще я уволнят.

Шефът бе принуден да ме уволни.

Заповядай.

Ще ме уволнявате ли? - Не, разбира се.

Ти си най-добрият ни служител. - Слава богу.

Но трябва да те прехвърля. - Да ме прехвърлите ли?

Не се тревожи. В Отдела за депозити ще ти хареса.

Чакай да звънна на портиера.

Г-н Франсиско, има ли нещо ново?

Техникът какво? - Какво казва?

Г-н Франсиско? Ало?

Какво стана? - Нищо не чувам.

Г-н Франсиско? Ало?

Дай да те закопчая.

Относно онова, което каза по телефона за цената...

Колкото искам ли да ти дам? - Да.

Може ли да ти дам 50 сентаво? - Може.

Може да ми дадеш и 50 000 реала.

Имам предложение.

Празен е. - Така е.

Вместо да пиша сумата на чека, ще я вкарам в сметката.

Напиши колкото искаш на чека.

Ако има толкова в сметката, твои са.

Но ако се окажат и с реал повече, ще ти отхвърлят чека

и няма да получиш и стотинка.

Ало? Здрасти, Луна. Няма ли да идваш? Чакам те.

Показах снимката ти на всички.

Трябва да се появиш. Чакам те. До скоро.

Тук ли си бил? - Да.

Всички питат къде е Зехтина.

Чукам много повече мацки от теб!

Спокойно де. Идвам с мир и съм ти приятел.

Видя ли се с Густаво? Същият си е, не спира да мели.

Пак за пътешествието си из Азия разказва.

Ами?

Все същите са си. Топката омете храната.

Рафаела си е същото готино маце, а Кико същият палячо.

Човек не се променя.

Е? Ще влезеш ли най-сетне? - Не, скоро ще се появи.

Ще те чакам вътре. - Добре.

Виви. - Ясмин.

Барбара.

Шарън.

Този е луд! - Обичам лудите, особено богатите.

Може да напишем колкото си искаме.

Какво ще кажеш за 30 000?

30 000 ли? - Не стигат ли?

Ами ако е вкарал само 50 сентаво. Не каза ли толкова?

Казах и 50 000. - Къде е Луна в този важен миг?

Звънях й, но не вдига.

Г-н Франсиско? Ало?

Ало? - Огладнях.

Поръчай пица.

Май имам шоколадче. - От онези ментовите ли?

Да. - Добре де дай малко.

И после? - Докъде бях стигнала?

До прехвърлянето. - А да.

В новия отдел беше ужасно и се чувствах много нещастна.

По колко изкарваш на месец? - Не питай.

Да ти кажа ли колко печеля? - Няма да ме убедиш.

За 20 мин изкарвам колкото ти - за месец.

Как може да спиш с непознати? - Свиква се. Човек свиква с всичко.

Дори да удряш цял ден печати, затворена в банка.

Ще се спека още на първия път.

Първия път е най-сложно.

Но той е само веднъж. - Нямам кураж да го направя.

Ех, Мария-Клара!

Виждаш ли онова момиче? - Какво за нея?

И тя нямаше кураж. - В твоя екип ли е?

Забрави. Тая работа не е за мен.

Не издържах дълго в новия отдел.

Скоро разбрах за свободно място в друга банка.

Трябваше да си създам нова клиентела,

Което никак не е лесно.

Тогава ми хрумна нещо.

Г-н Енрике? Мария-Клара се обажда.

Работех в "Астра Банк". Как сте? Хубаво.

Сега съм в "Копа Банкинг".

Обадих се на старите си клиенти с надежда да сменят банката.

Добре. Ако имате нужда, насреща съм.

Ще чакам да звъннете.

Но никой не го стори.

Буболечка - Каква буболечка?

Ей там! - Едва се вижда.

Убий я! Оскар, махни я!

През това време Карин и Магали мъдруваха над чека.

Ако напишем малко, цял живот ще съжалявам.

По-добре така, отколкото да не вземеш нищо.

Карин, храната дойде. - Ей сега идвам.

Виж, акциите на фирмата му са се покачили с 13 на сто.

Бъкан е с пари. - Но наскоро се е развел

и джобът му е поолекнал.

Кой знае как ни се смее сега, като си ни представи пред компютъра.

Той да си плати, пък да се смее колкото ще.

"Казана дума, хвърлен камък." Виждаш ли?

Не можем да пропуснем тази възможност.

"Играй на сигурно."

Кълна се! Наистина така пише.

Нещо се е случило. - Да, зарязала те е.

Млъкни! Не ме е зарязала. - И на мен ми се е случвало.

На всеки се случва.

Отивай при останалите. Аз ще почакам.

Стига вече. Ела да се забавляваме.

Не съм в настроение. - Целият клас е тук.

Не сме ги виждали от години.

След толкова време отново сме заедно.

Жилсо, Алекс, Васкино... Всички са тук.

Стига! Усмихни се! Ела да купонясваме.

Срам ме е да отида. - Я стига, голяма работа!

Всички разбраха, че е влюбена в мен, а тя не дойде.

Е, и? Трябва ти една водка.

Нави ме. - Така те искам, братле.

Но няма как да не се е случило нещо.

Споко, и без това никой не ти повярва.

Какво? - Какво "какво"?

Мамка му!

Къде хукна? - Да я потърся.

За Наташа давам Джойс. - Бива.

Един ден късметът ще ти изневери. - Но това ще е след края на играта.

Буболечката избяга, нали? - Да.

Влезе в онази дупка. - Сигурен ли си?

Стига. Продължавай с разказа. - Добре.

В новата банка беше пълно с богаташи, но почти нямах клиенти.

Не бях щастлива.

Голямо мрънкало си, да знаеш.

И аз не искам да се оплаквам, но положението е сложно.

Може, но не съсипвай свободното ни време с това.

Добре, спирам.

Край. Разкажи ми за мъжа, с когото си се запознала.

Исках да поговорим за него.

Бива си го, но братовчед му е още по-готин.

Така ли? - Утре ще излизаме тримата.

Искаш ли да дойдеш?

Не съм в настроение. - Именно. Трябва да разпуснеш.

Тогава идвам.

Ей сега се връщам.

Беше права. Наистина имах нужда да разпусна.

Смята, че си приказна.

Това и направих.

На следващия ден бях щастлива. Бях си изкарала страхотно.

Здрасти. Добро утро. - Добро утро.

Изглеждаш страхотно. - В живота не всичко е работа.

Влизай. - Само минах да ти оставя нещо.

Какво е това? - Делът ти.

Какъв дял? - Край с най-големия ти страх.

Това беше първият ти клиент.

Няма ли да вдигнеш? - Нали е развален.

Чакай.

Ало. Да? - Какво става?

Наистина ли? Оправили са го. - Оправили ли са го?

Как така? - Какво казва?

Защо не казахте веднага? Оправили интеркома.

Тогава за какво ни звъните?

Гост ли? Млад мъж?

Ако не може да оправи асансьора, да си ходи.

Какво става? - Кой е Юри?

Приятелят ми. - Приятел ли?

Да, фалшивото ми гадже.

Прави се на гаджето ми пред нашите.

Защо? - Как така "защо"?

За да си мислят, че водя нормален живот.

Кой е с нея в асансьора? - Г-н Оскар.

Тук ли живее? - У тях.

Най-много да съм спала с него безплатно.

Много жени го правят непрекъснато.

Пиша 30 000, и толкова.

Съгласна ли си? - Не знам. Бих написала по-малко.

Но ти си решаваш.

Нали обичаше да рискуваш?

Богат ли е? - Много.

Тогава да си пробваме късмета. Напиши 80 000.

80 000? - Като ще е гарга, да е рошава.

Напиши 80 000, пък да видим!

Какво има?

Чакай малко. Не съм сигурна. 30 бива, но 80 е твърде много.

Готово. Дали ще стане?

Дано стане, дано стане!

Какво е това? - Моят светец.

Ако не спечеля, ще стои с главата надолу цял месец.

Изнудваш ли го? - Не, само го...

Измъчваш? - Преговарям с него.

Това са глупости.

Парите или са в сметката ти, или не са.

Той ми е само приятел, на когото помагам. И ти ще сториш същото.

Добре, до скоро, Юри.

Доста е ревнив за фалшиво гадже.

Не знам какво го прихваща, но да си довърша историята.

И така, беше ми уредила първия клиент, без да знам.

Ама че приятелка! - Да, но поне ми плати всичко.

Откъде знаеш? - Не знам, но няма значение.

Скарахме се. Постъпката й беше долна.

На следващия ден реших да й върна парите.

Не желаех да ми тежат на съвестта и минута повече.

Но се замислих. Не стига, че ме измами, а сега и парите ще вземе.

Тя ще ме подвежда, а аз пари ще й давам. Няма да стане.

Задържах парите и се върнах у нас.

Така И така взех парите за първия си клиент...

Защо искаш да напуснеш? Да го обсъдим.

Започнах В салон за масажи.

всички момичета си имаха клиентела.

Освен мен.

Трябваше да започна от нулата и да си намеря клиенти.

Тогава ми хрумна нещо.

Започнах с богатите ми клиенти от банката,

които искаха да им пращам извлечения та в офиса.

Здравейте, г-н Енрике, обажда се Мария-Клара.

Бях помощник-управител в "Астра Банк".

Казах, че работя на друго място под псевдоним,

и ги поканих да ме посетят.

Добре, ще ви чакам.

Дойдоха всички до един.

Здравейте. Как сте? - Добре.

С какво да ви помогна? - Луна тук ли е?

Излезе за малко. Да ви предложа Джойс?

Благодаря, ще почакам.

Вие си знаете.

Влез.

В кой клуб си работила, че имаш толкова много клиенти?

Напуснах, тате. Вече не работя в банката.

Ти си добър човек, дъще. Знаех си, че банките не са за теб.

Без захар, нали? - Благодаря.

Ето как започнах. Сега доволен ли си?

Оскар?

Оскар? - Какво?

Тръгна!

Не се ли радваш?

Не мога да повярвам, че е била с друг.

Кофти, а? Поне му разбих мутрата.

А тя какво каза? - Нищо. Били само приятели.

Целуваха ли се? - Не.

Не ли? Как така? А тогава какво правеха?

Просто седяха заедно. - Заедно ли?

Докато аз кесих тук сам, тя е била с друг.

Скъсахте, нали? - Не, не знам какво да правя.

Остави я. Казах ти, че не заслужават страданията ни.

Две.

Пет хиляди.

По-лош блъф не съм виждал. - Залагай, пък да видим.

Няма да залагам, освен ако не заложиш сериозно.

Ще бъде забавно да загубиш.

Пет хиляди малко ли са ти? - За съжаление, да.

Колко искаш? - Момичето от корицата...

Как беше? Талита? - Талита.

Табата.

Искаш да заложа Табата, а?

Късметът те напусна, и се огъна, а?

Изобщо не ме е напуснал. - Какво чакаш тогава?

А ти кого ще заложиш?

Русата Таис и Сиена.

Русата Таис и Сиена за Табата?

А ти кого искаш, Камило?

Таис... и Ливия.

Ливия ли?

Ливия.

Дадено.

Е? - Спокойно. Току-що влязох.

Влез пак!

Защо, като си на зор, най-много се бави?

Казвай де!

Радвам се, че ти се доверих! - Лъжкиня.

Представих си сцената с душа в "Психо" и съм заспал.

Все тая. - Кажи ми края на историята.

Нали ти купих пингвин. - Но счупи стария.

Новият е по-хубав. - Същият е.

Старият приличаше на лицемер.

Млъкни.

Здрасти, Юри. - Здрасти.

При портиера има подарък за теб.

Съжалявам за днес. - Нищо.

Не съм виновна. Асансьорът заседна.

На мен ми беше много по-тежко, отколкото на теб.

Предполагам. - Не ми се сърди.

Следващия път ще мина по стълбите. - Хубаво.

Целувам те. - Чао.

600 реала?! Как може едно шампанско да струва толкова?

За него не знам, но аз струвам 30 000.

Мислиш ли, че ги заслужавам? - Луди колкото щеш.

Така е, и трябва да се възползваме.

Измисли ли нещо? Пъпна съм с идеи как да забогатея.

Камило много ще се зарадва. - Кой Камило?

Новият ти сводник.

На мацки ли играхте? - Да.

Мамка му, Ариел! - Само не викай.

Загубих осем момичета и ме боли глава.

Бяхме добър отбор. - Така е.

Искаш ли бира? - Да.

Кажи ми края на историята. - Няма. Да не си заспивал.

Ти така приспивно разказваше. - Сега аз съм виновната!

Кажи ми де. - Никога няма да узнаеш края.

И стига си блъскал вратата на хладилника.

Изненада!

Ще празнуваме с шампанско! - Супер, но какво ще празнуваме?

Няма да повярваш. - Казвай.

Здрасти. - Магали удари рекордна тарифа.

Трийсет хиляди. - Колко?!

Трийсет хиляди. - Да празнуваме!

Да се напием до козирката! 30 000!

Не, първо трябва да се изстуди.

Звъни ми пичът с чека.

Вдигай де.

Ало? - Здрасти, Магали.

Видях, че са приели чека. - Да.

Трийсет хиляди, а? - Благодаря.

Няма защо. Заслужаваш ги.

Все пак защо не написа повече?

Повече ли? Защо? Повече ли имаше в сметката?

Естествено.

Не е истина! Колко повече?

50 сентаво...

Или 50 000 реала. Наистина ли искаш да знаеш?

Не, не искам!

Превод ЕЛЕНА МИНКОВА

ТВ рип субтитри от JJD @ 2018 YavkA.net