Original subtitles

У дома казват,

че като ги духнеш, може да си пожелаеш нещо.

На френски се казват "писанли".

Значи "пишкам в леглото" - изядеш ли едно,

опикаваш леглото.

Вземи.

Беше в багажника на една кола.

Настроих я колкото можах.

Отец Жан учи ли те да свириш?

Обичаше рока от 70-те - Нийл Янг, Джоан Баез, "Лед Цепелин".

Ти няма да дойдеш, нали?

Някой трябва да остане.

Логично е да съм аз.

Да поговорим за това?

Защо? Ти няма да размислиш.

Всеки път, щом стане нещо хубаво,

става нещо лошо, което го разваля.

Само временно е.

Защо имам чувството, че е завинаги?

Америка е далече, а ти ще бъдеш сам.

И преди съм бил сам.

Много пъти.

Ще се върна.

Не можеш да ми обещаеш.

Погледни ме.

Мога да ти обещая.

Ще се видим пак.

Ясно?

Хайде, изсвири нещо.

Невинаги получаваш каквото желаеш.

Невинаги получаваш каквото желаеш.

Невинаги получаваш каквото желаеш.

Но ако се опиташ някой път,

може да откриеш,

че получаваш това, което ти е нужно.

субтитри от YavkA.net

По поредицата графични романи

ЖИВИТЕ МЪРТВИ: ДАРИЛ ДИКСЪН - КНИГАТА НА КАРЪЛ

Как върви?

Аз няма да дойда с вас.

Искам да вземеш Дарил и детето.

Защо да ви помагам?

Доведе ме тук

с лъжа.

И за какво?

Защо сега да ти правя такава голяма услуга?

Искаш да ме накажеш,

но не можеш да надминеш това, което аз си причинявам.

Не си го изкарвай на тях.

Замъкът е превърнат в болница.

Известно време е бил психиатрична клиника.

Може да е останало нещо.

Ще оставим конете тук.

Време беше.

Задъхала се е.

Виждаш ли този спазъм?

Означава, че е дехидратирана.

Разбираш от коне, Акила. - И то доста.

Баща ми беше селянин в Алжир, преди да дойдем тук.

Братя и сестри?

Двама братя, те умряха.

И сестра - Джамила, но изгубих следите й.

Ти имаш ли близки?

Дойдох сам от Камерун.

Когато гладниците се появиха, вече нямах нищо за губене.

Ако няма какво да губиш, е трудно да продължиш.

Да огледаме. Тя може да остане с конете,

По-добре да сме заедно.

Вътре може да е опасно.

Точно това казах.

Интересна жена.

Внимавай да не се влюбиш.

Твоята мадама.

Френското здравеопазване...

Най-доброто на света!

Ще видя оттам.

Кодрон!

Хубав пищов.

Къде е самолетът?

Какво те интересува?

Каузата ви беше дотук.

Нищо подобно.

Сестра Хасинта се грижи пророчеството да се сбъдне.

Те заминаха.

Наблюдавахме.

През последните два дни не е прелитал самолет.

Е?

Нищо не ни казаха.

Говори.

Мисля, че ти знаеш.

Какво...

Приятеля ти ли да убием?

Мъже!

Да предупредим Диксън.

Не знаем къде са.

Аз знам.

Мисля, че не ме харесва.

Кой, Аш ли?

Доста му се събра.

Защото го излъга ли?

Нещо такова.

Сега и ти се чувстваш зле.

Не бива да се лъже.

Така е.

Но добре че си го направила.

Ако му бе казала истината, може би нямаше да си тук.

Дарил също.

Гледаш по особен начин на нещата.

Ще си спечелиш много приятели в Общността.

Мислиш ли, че Дарил ще успее да се върне сам?

Какъв маркуч търсим?

Достатъчно дълъг, за да свърже външния резервоар -

така няма да спираме.

Чух за Гренландия.

Виж...

Нямам нужда от помощ.

Добре.

Къде са родителите му?

На Лоран ли?

Той е сирак.

Съжалявам за сина ти.

Каръл ми каза.

Бях с нея, като загуби София.

Не го пожелавам на никого.

Да...

Когато загубиш

съпруга или съпруг, ставаш вдовец

или вдовица.

Но когато загубиш дете...

За това няма дума.

Може би е твърде ужасно, за да бъде назовано.

Имаш ли деца? - Не.

Поне не се налага да се тревожиш за тях.

Тревожа се за много неща.

Дойде да спасиш дете.

Това още е възможно.

Чакай.

Хей!

Май се радвам, че ще дойдеш с нас.

Когато се преместих тук, живеех на тази улица.

Бях избягала от малкото ни селце.

Исках да стана певица.

Мразех майка си за това, че не вярваше в мен,

но тя може би просто се опитваше да ме предпази.

Да можеше да те види сега.

Чудя се дали би се срамувала от мен.

Къде е тя?

Вероятно у дома.

В Карелия.

Слез от колата!

Какво става? - Да не искаш да ни убият?

Сигурно ме помниш от дупката, която ръководиш.

О, да!

Дойде с един мъж,

но си тръгна сама.

Искам същото, което искаше той.

Не му помогнах. Защо да помагам на теб?

Ох..

Знам, че имат самолет.

Кажи къде са,

или хубавата ти приятелка е следващата.

Това е причината да не си създавам приятели.

И не давам нищо, без да получа нещо в замяна.

Какво ще кажеш за живота си?

Може да приема... Или да откажа.

Какво искаш?

Да се прибера. При близките си.

Затова...

Ще помогна да намерите детето,

но самолетът е за мен.

Пилотът също.

Така...

... ще можем да си говорим.

Това показва височината,

а това - накъде пътуваме.

А това?

С негова помощ разговаряме.

Добре се разбира с него. - Така е.

Да.

Донесох ти нещо. - Не може да бъде!

Чак до тук ли го донесе? - Той позволи само един ръчен багаж.

Да...

Благодаря.

Дарил, виж... - Знам какво ще кажеш.

Няма да останеш.

Така е най-добре за всички.

Вече е решено.

Ще се прибереш, ако ще аз да остана тук.

Ако ти се случи нещо, няма да мога да живея със себе си.

Той е прав.

Дарил е тук по-отдавна. На място.

Знае как да оцелее. Познаваш самолета.

Ще ми помагаш. - Не става дума за това.

Целта е да заведем това дете на сигурно място.

Май сме болшинство.

Спокойно, спокойно! - Фалу?!

Хасинта е още жива. Идват за Лоран.

Готов ли си?

Трябва да тръгвате.

Хайде, да съборим тази стена.

Добре.

Тук е добре.

Ще пробвам двигателя.

Самолетът е от другата страна, до пистата.

Оттук няма да ви видят.

Остани, може да опитат да избягат.

Вървете.

Не изглежда както преди.

Нали?

Пак ще е хубава...

Някога.

Дано скоро се прибереш.

Сега накъде?

През паркинга - оттам ще стигнете до пистата.

Добре.

Води ни.

След теб.

Знаела си!

Диксън ще ви убие. - Не. Бог е на наша страна.

Бог отдавна ни изостави.

Чувате ли?

Самолетът!

Вие двамата, вървете! Другите - с мен!

Карбураторът прави номера.

Трябва да го пипна.

Скачай.

Прекъсва, защото... - Има въздух в горивния маркуч.

Точно така.

Ще го затегна, трябва да е достатъчно.

Това ли е всичко? - Да.

Идват!

Намериха ни.

Дайте ни време да стигнем до пистата.

Дадено!

Погледни ме.

Скоро ще се видим. Обещавам.

Вземи оръжието.

Знам. Тръгвайте.

Тръгвайте!

Да!

Да потегляме.

Помогни ми да преместя това! - Добре.

Наред ли е всичко?

Да.

Наред е.

Вижте!

По дяволите!

Хайде, хайде, хайде!

Хайде!

Майната ти, скапаняко!

Справих се.

Да, знам.

Казват, че до залез слънце ще са тук.

Ще тръгнем на сутринта.

Кои са тези хора? - Срещнах ги в "Съблазън".

Ще ни заведат до Англия.

От там ще намерите начин да стигнете до Америка.

Говорят ли английски? - Шотландци са...

Не.

Прегрява.

Като коня.

Да имахме камили...

В Англия било по-хубаво.

Не.

Като дете ходих в Лондон, храната е ужасна.

И все пак...

Може да дойдеш.

Обичам Париж.

Има нещо особено, което още съществува.

И се надявам да намеря Джамила.

Фалу!

Нека приятелите ти спрат да насочват оръжие към нас.

Здравейте, приятели!

Това са Фиона и Ангъс.

Те ще ни заведат до островите.

Радвам се да те видя.

Дарил. Кодрон.

Каръл и Акила. - Здравейте.

Приятно ни е.

Това са запаси, за да минем по-лесно КПП-то.

Така ли?

Запаси...

Добре...

Вино, храна...

Много добре.

Трябва да е достатъчно.

Тази ще е в повече.

Първите няколко години живяхме в Единбург.

Фиона каза: "Хайде да се оженим".

Мислех, че в Париж ще е романтично.

Бяхме млади. - Млади и глупави.

Винаги съм си мечтала за Франция.

Историята й, културата, храната...

Как беше тук,

преди светът да отиде по дяволите?

Във Франция? Идеално.

През повечето време.

Разбира се, не всичко беше хубаво.

Имах едни съседи - Дежарден, бяло семейство.

Те не бяха особено мили.

Храната ми миришела лошо, свирел съм прекалено силно...

Тогава работех в болница, влизах и излизах по всяко време.

Те се оплакаха от това.

Г-н Дежарден

загуби работата си.

Пиеше много. Започна да ме обижда.

Изричаше ужасни думи.

Трябвало да живея в квартала с имигрантите,

при "моите хора".

После - "бум"!

Светът се промени.

Затворихме се у дома,

за да издържим.

Чакахме това ужасно нещо да отмине.

Една нощ се почука на вратата.

Взех си оръжието и погледнах навън.

Беше той.

Носеше двегодишното си дете, отпуснато в ръцете му.

Молеше ме с очи да помогна. Мислеше, че е мъртва.

Дишането й бе блокирало

и тя бе припаднала.

Помогнах й, започна да диша.

Усмихна ми се.

А бащата?

Взе я и си тръгна.

Но видях благодарност в очите му.

Значи...

... апокалипсисът е сложил край на расизма?

Е...

Може би съвсем малко го смекчи.

Сега има само два вида хора.

Мъртвите...

... и живите.

Трябват ни още дърва.

Чакай, ще дойда с теб.

Е...

Лека нощ. - Лека нощ.

Историята ти ме натъжи.

Детето оцеля.

Какво стана после?

Семейството се премести.

Използвах мебелите им за огрев. Стигнаха ми за цялата зима.

За "довиждане".

Утре няма да се осмеля.

Тогава ела с нас.

Не и без Джамила.

Да се сбогуваме още веднъж?

Съжалявам за случилото се

с монахинята.

Сигурно сега е на по-добро място.

Като брат ми.

Казваше се Мишел.

Това е много старо френско име.

Шегувах се с него по този повод.

Той много се дразнеше.

Беше ми трудно да го гледам така.

Налагаше се...

... да го довърша.

В известен смисъл

убиваш част от самия себе си.

Представям си.

Не ми каза какво стана,

когато уби Мишел.

Не го убих аз.

Едно момиче ме изпревари.

Какво?

Какво момиче?

Едно слабо момиче на пътя.

Беше с един стар мъж,

който ме подведе, че е сляп.

Тя каза, че си бил ти.

Какво очакваше да ти каже?

Значи всичко, което започна в Марсилия...

Абатството,

Централата, Гнездото, всичко, което направих...

Всичко е било заради нея?

Явно е била много добра лъжкиня.

Добре ли си?

Трябва вече да са пристигнали.

Може би Езекиил развежда Аш,

а Джудит учи Лоран

да се бие с катаната.

Там не беше лесно.

Не се чувствах у дома.

Този път ще е различно.

Ще останем заедно.

Не мога да си спомня лицето й.

Помня я само след фермата.

Но преди това,

момиченцето, на което четях приказки...

С което пеех и се смеех...

Времето ми отне тази София.

Помня само какво излезе от плевнята.

Не е само това.

Само така ти се струва.

Уморих се.

Мина толкова време, а всичко пак се върна.

Тя...

Лизи.

Хенри.

Хей...

Ти нямаш вина.

Ела тук.

Ела.

Ние продължаваме напред.

Това правим.

Това ли е?

Поостарял е, но пак можем да минем.

Еха!

Тунелът под Ламанша. - Тунелът.

Петдесет километра до Англия.

Ние дойдохме за осем часа.

Пази се. - Ти също.

Ние ще бъдем тук и ще си мислим за вас.

Да вървим.

Успех, приятели!

Знам, че ще стигнете.

Няма ли да дойдеш?

Сега имам причина да остана.

Предупредих те.

Беше чест да се бия редом с вас.

Благодаря ти за всичко.

Братя по оръжие завинаги!

Какво каза?

Каза, че сте братя по оръжие.

И аз така си помислих.

Френският ти става по-добър.

Как е в Англия?

Ужасно е. - Толкова ли е зле?

Армията взе нещата в свои ръце и бързо затвори всичко.

Беше хубаво, когато тръгнахме.

Но си е английско, така че не струва.

Шотландия обаче е като мокър сън.

Какво е това, по дяволите? - Гуано.

Гуано?

От прилепите е. Не го пипай.

Не се тревожи.

Въздейства на психиката.

Сега сме под Ламанша.

Дано таванът не поддаде.

Да се удавя, не е в списъка ми с желания.

Не се тревожи,

налягането ще те убие, преди косата ти да се намокри.

Сега вече се успокоих, благодаря.

Как ще разберем колко път сме изминали?

Тази врата води към служебен тунел. През половин километър са.

Остават още 91.

Чакайте.

Това е пропускателен пункт. - Защо е така близо до Франция?

За да спират французите. - Хайде, приятел, успокой се.

Приберете си оръжието. Оставете ме аз да говоря.

Ти само ще ги ядосаш.

Ехо!

Англичани сме.

Моля ви, не стреляйте. Носим ви подаръци.

Ангъс, дай ги.

Добре.

Вино! Имаме вино!

Бог да пази кралицата!

Няма да им трябва вино.

Остава за нас.

Спрете Контролно-пропускателен пункт

Бог казал:

"Да бъде..."

Избили са се взаимно.

Защо ще го правят?

Може би е заради гуаното.

Ако го вдишваш дълго, започват да ти се привиждат неща,

ставаш параноичен.

Хората откачат.

Да вървим.

Какво е това?

Биолуминесценция.

Някои животни и растения излъчват светлина.

Като светулките. - Да.

Точно така.

Бродещ.

След мен. В колона по един.

Пазете тишина.

Добре ли си? - Не се тревожи за мен.

Държа те.

Чакайте.

Господи...

Не! Не!

Не!

Не! Не!

Не! Мишел!

Мишел!

Мишел!

Аз съм!

Не!

Къде е Каръл?

Ти уби брат ми!

Спри!

Спри!

Аз съм!

Спри.

Мишел?

Мишел!

Мишел!

Мишел!

Приятел!

Ето, сложи го.

Това си ти...

Съжалявам. Няма противогази за всички.

У дома ни чакат.

Тук ли ще го оставим?

Толкова време мина...

Може ли...

Може ли да дойда с теб?

Вземи пистолета ми! - Какво?

Вземи пистолета от чантата ми.

Къде е чантата ти?

Дадох ти я.

Мислиш, че ти е омръзнало.

Че в теб вече нищо не е останало.

Мислиш, че това е краят.

Но няма да умреш тук.

Не и като него.

Помниш ли, като се запознахме,

какво ти казах?

"Заложи на надеждата."

Успех, г-н Диксън.

Сложи това.

Господи...

Добре ли си?

Мисля, че да.

Къде е Кодрон?

Избяга.

Да си вървим у дома.

Да.

Субтитри от YavkA.net @ 2024