Original subtitles

Фини настройки, и други такива, Нидер Карлов, от Третата планета.

РИЧАРД ФАРНСУЪРТ

СИСИ СПЕЙСЪК

ИСТОРИЯТА НА СТРЕЙТ

Музика: АНДЖЕЛО БАДАЛАМЕНТИ

Режисьор: ДЕЙВИД ЛИНЧ

Здравей, Роуз. - Здравей, Дороти.

Отивам там.

Ще чакаме.

Алвин! Алвин Стрейт!

Роуз излезе преди няколко часа.

Чу ли ме да викам Роуз? Не търся нея.

Не съм виждала Алвин днес. - Не съм те питал.

Стрейт, закъсняваш!

Алвин!

Алвин!

Алвин!

Влизай, Бъд. - Какво има, Алвин?

Къде по дяволите си? Не виждам нищо.

Насам, Бъд, внимавай къде стъпваш.

Какво по дяволите става тук?

Защо лежиш на пода? Да не си се побъркал?

Трябваше да бъдеш при Давмар преди час.

Какво става?

Боже мой! - Здравей, Дороти.

Кой е номера за 911? - Остави телефона, Дороти.

Какво правиш? Ще се обадя в бара за да им кажа, че няма да отидем.

Да не си луд? Имаме болен човек.

Болен ли си, Алвин? - Дороти! Остави телефона!

Татко, за какво е целият шум?

Какво сте направили на баща ми?

О, за бога!

Добре ли си, татко?

Просто ми трябва малко помощ, за да се изправя, скъпа.

Отивам при Давмар. Скоро се връщам.

Добре, Бъд.

Няма да вляза. - Татко...

Няма да вляза. - Ти ми обеща, татко.

Господин Стрейт, трябва да съблечете дрехите си и да облечете тази роба.

Просто доведете лекаря.

Ти харесваш птици.

Аз строя къщички за птиците.

Това е хубаво.

Да... Пийт... Пийт продава моите къщички в железарията.

Ще ги потърся следващия път. - Наистина ли?

Никаква операция.

Тази сутрин си паднал и не си могъл да се изправиш, това е бедрото ти, Алвин.

И сега ти трябва проходилка. - Никаква проходилка.

Добре, втори бастун тогава.

Казваш, че имаш проблеми със зрението. Това може да е свързано с диабета.

Бих искал да направя няколко теста. - Никакви тестове и никакви рентгени.

Виждам и чувам, че пушиш. Предполагам, че имаш ранен стадий на емфизема.

Имаш проблеми с кръвообращението и се безпокоя за твоята диета.

Ако не направиш промени скоро, ще има сериозни последици.

Има червен покрив. - Още една добра, Роуз.

Искам да боядисам следващата в синьо. - Добра идея.

Какво каза докторът?

Каза, че ще живея до 100.

Мисля да взема да окося поляната.

Мога да го направя вместо теб, татко. - Ще се справя, скъпа.

По дяволите!

Е... днес няма да косим.

Идва буря.

Обичам бури със светкавици.

Аз също, татко.

Ало?

Роуз се обажда.

Да... Да...

Лайл? О, не...

Кога?

Да... добре... добре...

Ще му кажа. Да...

Дочуване.

Беше Боби.

Чичо Лайл е получил сърдечен удар.

Татко?

Не, Боби, не каза нищо.

Те и двамата бяха толкова упорити.

Не, не, по-отдавна беше, спомням си.

Беше през юли, на 7-ми, 1988, Боби...

Боби, аз винаги помня датите.

Да.

Не знам какво ще направи.

Роуз, скъпа?

Роуз, трябва да се върна на пътя.

Трябва да отида да видя Лайл.

Но, татко...

Как си...?

Още не съм го осмислил.

Първо, зрението ти не е добро, затова и не караш... кола.

И второ, чичо Лайл... живее в... Уисконсин,

което е... на 317 мили оттук.

Ще трябва да стоиш... цяла нощ... в Де Мойн.

Освен това няма... автобус... за Цион.

Трето, ти едва... стоиш изправен за две минути...

И когато... се изправиш... това е звукът, който издаваш...

когато... стоиш прав.

Четвърто, ти си... на 73 години.

Ти си... роден, когато Келвин... Коулридж

е бил президент... на Америка.

Ти си на... 73 години, татко.

И... аз не мога да те закарам дотам.

Роуз, скъпа, аз още не съм умрял.

Какво строим, татко?

Парти ли ще имате? - О, аз много... обичам партита.

О, и аз.

И така... къде е?

Къде е какво? - Твоето... парти.

Аз нямам парти. Мислех, че ТИ имаш парти.

Аз? - Е, добре.

Погледни всички тези брауншвайгери.

О, да, това са много брауншвайгери.

Те са за баща ми, за пътуването му. Баща ми отива в Уисконсин.

Питах го, той... отива там.

Той... няма да каже нищо.

Уисконсин? Това е истински парти щат. - Да.

Аз... мразя... брауншвайгери. - Да.

Алвин, тук имаш 3 бидона по 5 литра.

15 галона бензин.

За какво ти трябва толкова бензин, Алвин?

Сиг, ти си любопитен кучи син.

Добре си го разбрал.

Искам да купя това.

Какво? - "Ръката".

О, Алвин. Това е моята помощна "ръка".

Е?

О, Алвин, аз нямам... аз... аз имам две от тях...

Мисля, че 5 долара са достатъчни.

Това е много добър уред, Алвин.

Аз... аз... - Е?

Бавно ги доставят, Алвин. Ще отнеме два месеца, за да получа друга.

Господи, Алвин, десет долара. - Включи я в сметката.

За какво ти трябва, Алвин? - За хващане.

Чуй този стар зърнен елеватор.

Време за жътва е.

Това... ремарке е прекалено тежко... за това. Косачка за трева е все пак.

Ти ще... караш... косачка до друг щат?

Роузи, аз трябва... трябва да отида да видя Лайл.

И... трябва да направя това пътуване сам.

Знам, че разбираш.

Предполагам.

Погледни небето, Роузи.

Тази вечер е пълно със звезди.

Крименето, това е Алвин, и кара своята сенокосачка.

Алвин! Какво започваш да правиш? За бога, Алвин!

Алвин, ще бъдеш издухан от пътя, от това се страхувам!

Никога няма да стигне до Грото.

ГРОТО. 8 километра

Имам малък проблем с двигателя.

Какво е това, което караш, по дяволите?

"Rehds". Ще ме закараш ли до града?

Да, до Грото. Това е "Сън Рей Тур". Качвай се.

Ще ти намеря помощ там. - Оценявам го.

Моят Едуард обичаше своята косачка.

Хей, ела насам, побързай.

Побързай.

Горкият Алвин.

Човекът... с... пикапа, той докара татко обратно.

О... аз трябва да съм била в парфюмерията.

Каква марка пикап?

"Форд".

Какво прави баща ти с тази пушка? - Не знам.

Последния път ти дадох този "Rehds", нали?

Така направи.

Ще го продаваш ли днес?

Не, не вярвам, че ще го направя.

Пийт ми каза, че си използвал косачката по интересен начин.

Още ли мислиш да направиш това? - Да, Том.

Знам, че не бива да те разубеждавам от нещо, което си си наумил,

но, Алвин, винаги си ме впечатлявал като умен човек.

Благодарен съм ти за това.

Досега...

Коя година е? - 66-та.

Има двигател "Кохлер". Използвахме я за части, но аз винаги ги подменях.

Двигателят е добър. Има старата трансмисия. Никакви прищевки.

Добра машина ли е? - Да, добра е.

Том, имам 325 долара. Това е положението.

Това ми звучи добре, Алвин.

Още нещо, понякога може да разбереш повече

за тези машини, ако знаеш кой ги е използвал.

Знаеш ли кой е собственикът й? - Можеш да се обзаложиш... аз.

Добре.

Не мога да си хвана стоп.

Гладна ли си?

Какво имаш за ядене?

Кренвирши.

Кренвирши?

Кренвирши. Искаш ли да опиташ?

Ето ти една хубава пръчка.

Каква купчина боклук.

Яж си вечерята, госпожичке.

И така... от колко време си на пътя?

Пътувам през по-голямата част от живота ми.

Откъде си? - Лоурънс.

Имаш ли жена? Деца?

Жена ми, Франсис, роди 14 деца. Седем от тях оцеляха.

Моята дъщеря, Роузи, живее с мен.

Франсис умря през 1981.

Къде е твоето семейство?

Бягаш ли?

От колко време?

Пет месеца.

Аз отивам да видя брат си, Лайл.

Какво?

Казах, че отивам да видя моя брат Лайл в Маунт Зайън.

Къде е това? - Уисконсин.

Отвъд щатската граница.

Главите с чедър сирене.

Не са ли това най-глупавите неща,

които си виждала някой да слага на главата си?

Чувала съм, че това е забавно място - Уисконсин.

Предполагам, че никога няма да ми се наложи да разбера.

Има одеяло в ремаркето. Вземи го, ако искаш.

Семейството ми ме мрази.

И ще ме намразят още повече, когато разберат.

Не им ли каза? - Не?

Никой не знае. Дори моят приятел.

Те може да са луди, но не мисля, че са дотолкова, че да искат да те загубят,

или твоя малък проблем.

Не знам.

Е, и аз също, но...

топло легло и покрив звучат по-добре от...

това да ядеш хотдог с дядка, пътуващ със сенокосачка.

Моята дъщеря Роуз е...

Някои хора я наричат бавноразвиваща, но тя не е.

Умът й е като капан за фактите.

Поддържа всичко в ред, всичко свързано с къщата.

Беше много добра майка. Имаше четири деца.

Една нощ друг гледаше децата и избухна пожар.

Второто й момче изгоря много лошо.

Роуз нямаше нищо общо с това,

но заради състоянието на Роуз, Щатът реши,

че тя не е в състояние да се грижи за децата, и й ги взеха.

Няма ден оттогава, в който тя да е спряла да тъгува за тях.

Когато моите деца бяха малки, играех една игра с тях.

Давах на всяко едно пръчка и... По една за всяко от тях...

и след това им казвах да я счупят, разбира се, те го правеха лесно.

После им казвах: "Съберете пръчките в сноп и опитайте да ги счупите".

Те не можеха.

Казах им: "този сноп - това е семейството".

Защо не спиш в ремаркето?

Този стол е добре за мен за през нощта.

Не, по-добре да спя навън.

Гледането на звездите ми помага да мисля.

Благодаря.

Какво става?

Благодаря.

Какво е това, по дяволите?

Добре съм.

Хей, Айрийн.

Не мислиш за старостта, като си млад. - Не трябва.

Трябва да има нещо хубаво в това да остарееш.

Е, не виждам нищо хубаво в това да си ослепял и оглупял едновременно, но...

на моята възраст съм видял всичко, което животът е могъл да ми предложи.

Знам как да отделя житото от плявата и да оставя малките неща да отпаднат.

Да тръгваме.

Кое е най-лошото от това да си стар, Алвин?

Най-лошото от това да си стар, е да си спомняш времето, когато си бил млад.

Мога ли да Ви помогна, госпожо?

Не, не можеш да ми помогнеш. Никой не може да ми помогне.

Пробвах да карам с пуснати фарове, пробвах да свиря с клаксона! Виках,

свалях прозореца и удрях по вратата, пусках много силно "Public Enemy"!

Молих се на Свети Франсис от Асизи, на Свети Кристофър също! По дяволите!

Опитах всичко и въпреки това всяка седмица удрям поне един елен!

Ударила съм 13 за седем седмици, карайки по този път.

И трябва да карам по този път

всеки ден, 40 мили до работата и обратно.

Трябва да карам до работа и после да карам обратно до вкъщи!

Откъде идват?

О... мъртъв е.

А аз обичам елени.

Е, поне са избрали добро място да тренират гасене на пожар.

Този Rumelthanger беше много грозно място.

Какво мислиш...?

Това косачка ли е?

Господине, добре ли сте?

Господине, късметлия сте, че не се обърна върху вас.

Мисля, че ремъкът се скъса.

Не бих се учудил. Нямате спирачки на ремаркето, нали?

Работих за "John Deere" 30 години и мога да ви кажа,

че не трябва да теглите нищо с тази косачка.

Или поне не надолу по такъв хълм.

Аз съм Дани Риордан.

Алвин Стрейт.

Алвин, нека да преместим теб и това съоръжение от пътя

и да видим какви са пораженията.

Хайде да махнем това от пътя. - Сигурен ли си, че си добре?

Добре ли си? Всичко ли е наред? Връщам се пак на тренировката.

Благодаря. Оценявам го.

Добре... нека погледнем тази косачка.

Какво е това, 65, 66? - 66.

Алвин, ще ти кажа, че няма да ходиш никъде тази нощ.

Освен, че ремъкът е заминал, има проблеми и с трансмисията.

Накъде си тръгнал? - Маунт Зайън.

Маунт Зайън, Уисконсин? Бившия Прери дю Шиен?

Това са още 60 мили хълмове. - Отвъд Мисисипи.

Какво има в Маунт Зайън, Алвин? - Брат ми живее там.

Защо не взе кола? - Нямам книжка.

Той не можеше ли да дойде? - Получи лош удар.

Откъде идваш?

Уест Юнион?

Хоукай? - Не.

Дори не и Ню Хемптън? Не може да идваш от толкова далеч.

Изминал си дълъг път, нали?

Да, изминах. Лорънс, Айова.

Лорънс?! - Това е на запад от Грото.

От колко време пътуваш? - Коя дата сме днес?

8 октомври.

Пет седмици. Тръгнах от Лорънс на 5 септември.

В това ли спа? - Това е моят подвижен дом.

А къде спираше? - В полето, отбивах от пътя.

Не пътувам през нощта.

Не те ли беше страх, че си сам? Опасни хора има навсякъде.

Госпожо, аз съм се бил в окопите през Втората световна война.

Защо да се страхувам от едно царевично поле в Айова?

Докато не оправим тази косачка...

защо не си направиш бивак тук на двора?

В гаража има баня, която можеш да използваш.

Това е много щедро от ваша страна...

и съм сигурен, че и моята косачка също е съгласна с това.

Искам да ви благодаря затова, че ми помогнахте днес.

Според прогнозата ще вали дъжд.

Със сигурност няма да искаш да стоиш в това ремарке.

Занимавам се по малко с дърводелство.

Помислих, че ще искаш няколко допълнителни подпори.

Дъщеря ми се занимава с дърводелство. Прави къщички за птици.

Чудесно.

Свърши ли там? - Мисля, че да.

Трябва ми телефон. - Разбира се, заповядай вътре.

Искам да се обадя на дъщеря ми за моето пътуване.

Разбира се. Заповядай. - Ако за теб е едно и също,

имаш ли безжичен телефон?

Вратата е широко отворена, влез... - Мога да се обадя и оттук.

Ето.

Може да седнеш в кухнята. Ще излезем, ако ти трябва усамотение.

Тук е добре. Местният код все още ли е 712?

Не, Алвин. Този хълм те прехвърли в 319.

Трябва да набереш единица и след това твоят код.

712, благодаря.

Ало? - Роуз?

Татко? Татко...

Толкова... се радвам да те чуя.

Ще му трябват доста пари, за да оправи тази косачка.

Не мисля, че ще има достатъчно.

Няма да закарам това до Екселсиор. Все пак е косачка, за бога.

Чекът за твоята пенсия? Тук е, татко.

Роуз, можеш ли да ми го изпратиш? - Да.

Голям късметлия е, че успя по този хълм.

Лесно можеше да умре. - Да.

Не е много силен. Видя ли го как ходи с тези бастуни?

Добре, татко.

Имам молив, татко.

Хълмовете стават все по зле, колкото се приближаваш до Мисисипи.

Върви и го закарай, скъпи.

Маунт Зайън не е на повече от половин ден. Всичко е наред.

Ти си добър човек, Дани Риордан.

Заради това се ожених за теб, въпреки това, което казваше майка ми.

Липсваш ми, татко.

Обичам те, Роузи. - Аз също те обичам, татко.

Чао, татко.

Чао... татко.

Какво готвиш тук, Алвин? - О, правя си мексиканско кафе.

Нещо против да се присъединя към теб? - Вземи си стол... онзи железният.

Ще бъдеш гост в собствения си заден двор.

Говорих с близнаците Олсън и

те пресметнаха, че ремонтът ще струва около 250 долара.

Това е два пъти повече, отколкото трябва.

Предполагам, че е защото са близнаци?

Ще се радвам да те закарам до Маунт Зайън.

Ще бъде чудесно неделно пътуване.

Ще прекосим реката,

особено сега, когато дърветата са обагрени от есента.

Оценявам това, но... искам да завърша моя път.

Пробвай това.

Благодаря.

Знаеш ли, Алвин,

нататък има много хълмове, по-големи от тези на Клермонт оттук до Зайън.

Дори да оправиш косачката, тя може да се счупи пак.

Ти си добър човек, за да говориш с такъв инат като мен.

Искам да завърша това по начина, по който го започнах.

Здравей, Верлън.

Как си? - Добре.

Чудесно.

Дали са ти от техните шоколадови сладки.

Точно навреме.

Джанет прави най-добрите шоколадови сладки в окръг Лафайет.

Всяка година печели награди на местния панаир.

Вземи си. - Благодаря.

Свърших с поръчките и отивам да пия бира.

Помислих си, че може да се присъединиш към мен.

Е, аз не пия вече, но... винаги съм готов за промяна.

Добре, идвай.

Сега се возя малко по-високо и малко по-бързо.

С изключение на спускането ти по хълма.

Научих се лошо да пия алкохол във Франция.

Когато се върнах, не можех да пия достатъчно.

Не струвах нищо.

Бях пропаднал.

Един свещеник ми помогна да се отдалеча от алкохола.

Той ми помогна да разбера причината,

заради която пиех - виждах всички неща,

които бях видял там.

Много мъже се върнаха и започнаха да пият много.

Всички се опитваха да забравят.

Мога да го видя в човека още сега.

Да.

Имаше време...

когато ние просто...

чакахме за първото топло ядене от десет дена.

Мислехме, че сме видели най-лошото.

Не бяхме имали много проблеми от небето.

Бях станал сутринта...

и с интенданта правехме кафе за мен и моите другари.

Заблуден "Фокер" дойде над дърветата...

и хвърли запалителна бомба над стола.

Всичките ми другари...

Швабата зави точно пред мен на онзи хълм...

и сега мога... да видя... свастиката.

Фини настройки, и други такива, Нидер Карлов, от Третата планета.

Това е нещо, от което не мога да се отърва...

Лицата на всичките ми другари са все още млади.

Работата е там, че колкото години имам аз, толкова изгубиха те.

Не виждам винаги само техните лица, понякога това са и немски.

Към края вече стреляхме по момчета.

Бях снайперист.

Там където израснах, се научих как да стрелям, за да набавям храна.

Сложиха ме отпред. Близо до първите редове.

И останах... завинаги.

Изумително е какво може да видиш, докато чакаш.

Внимавах за офицери, радисти

или артилерийски разузнавачи.

Понякога откривах някое огнево гнездо по дима

и стрелях в него.

Понякога беше просто движение сред дърветата.

Имахме разузнавач,

дребен приятел на име Катс.

Беше поляк от Милуоки.

Следвахме неговите указания и това ни спаси живота много пъти.

Беше дребен...

Излязохме от ниските дървета...

Притичахме през откритото пространство...

и навлязохме в гората.

Започнахме стрелба.

Заех моята обичайна позиция...

и видях нещо да се движи много бавно.

Изчаках 10 минути, движението се повтори и аз стрелях.

Движението спря.

На следващия ден намерихме Катс... прострелян в главата.

Той се е придвижвал назад към нашите позиции.

Всеки в частта мислеше, че немски снайперист го е прострелял...

Всеки, през всичките тези години.

Всеки освен мен...

Видя ли, Харолд... умнико...

Сглобих косачката без проблеми, с този малък френски ключ...

Според теб нямаше начин. Аз казвам, че стана доста добре.

Нали?

Помогни ми да го преместя. Може да си оправим сметките сега.

С частите и труда излиза $247,80.

Според мен е множко за толкова малко работа. Ти как мислиш?

Аз съм стар човек...

Е, взехме ги на разпродажба, но грайферите са добри!

Приятел, за какво ми взимаш парите - за добри или за нови?

Торвалд?

Може да направим малка корекция.

Мисля, че корекцията трябва да е към 30 долара.

Това ли показва моливът ти?

И... за труда...

Оценявам това, че вие, момчета, загубихте доста време над това...

човек обаче трябва да се запита дали, когато работи с близнаци -

особено с такива, които се карат -

колко работа е свършена за това време. - Правилно.

Млъкни, Дани.

Ако трябва да преценя, от това, което видях днес,

бих сметнал може би 20% по-малко за труда.

Нещо друго?

Не съм много наясно с тези неща, но там, откъдето идвам,

бих казал, че тук имаше малко повече нафта.

Вземи горивото безплатно.

Това е чудесно предложение и аз го оценявам.

Каква е крайната сметка?

180?

Прието.

Благодарение на вас, момчета, ще върна това нещо пак на пътя.

Карах я целия път отвъд Айова и се надявам

да удържи, докато стигна до Уисконсин.

Брат ми живее там. Не съм го виждал от 10 години.

Никой не познава живота ти по-добре от един брат горе-долу на твоята възраст.

Той знае кой и какво си, по-добре от всеки друг на Земята.

С брат ми си казахме някои непростими неща последния път, когато се видяхме,

но аз се опитвам да забравя това.

Това пътуване е начин да преглътна... гордостта си,

надявам се само да не съм закъснял много.

Братът си е брат.

Е... аз ще си лягам.

Ще... се видим сутринта, преди да тръгнеш.

Ще тръгна много рано.

Искам да ви благодаря за вашата любезност към един непознат.

Беше истинско удоволствие да ни гостуваш, Алвин.

Пиши понякога. - Ще пиша.

Видях огъня.

Донесох ти нещо за вечеря... Картофено пюре и руло Стефани.

Много ти благодаря. Вечерях вече, но...

ще се присъединиш ли към мен за малко? - Разбира се.

Благодаря.

Надявам се нямаш нищо против, че минавам оттук.

О, не, изобщо.

Направил си добър избор.

Лагеруваш до едно от най-старите гробища в Средния Запад.

Трапери френски католици.

Групата на Маркет? - Двама от неговите хора.

Нямаше как да не забележа необичайното ти превозно средство.

Падре, ти не си първият, който го забелязва.

Очите ми не са наред. Не мога да шофирам.

Не обичам да се возя, а трябва да отида до брат ми.

Къде е той?

Толкова е близо, че мога да го усетя. Маунт Зайън.

Как се казва? - Лайл Стрейт.

Той не получи ли удар преди няколко седмици?

Да. Познавате ли го?

Работя в болницата в Боскобел. Спомням си, когато го приехме.

Привлече вниманието ми, защото... живее в моята енория.

Той е баптист. - Каза ми това.

Всъщност ми каза малко неща, но...

не спомена, че има брат.

Нито един от нас двамата нямаше брат за доста дълго време.

Видя ли го? Добре ли е?

Видях го единствено тогава и след това не съм чул нищо повече.

Двамата с Лайл израснахме толкова близки, колкото могат да бъдат братя.

Отгледани сме във ферма в Мурхед, Минесота.

Работехме много.

Родителите ни се скъсваха от работа, опитвайки да накарат фермата да върви.

Аз и Лайл се опитвахме да обърнем нашите неволи на игра.

Измисляхме си разни неща за надбягвания и залози

и правехме всичко, за да не мислим за студа. Боже, колко студено беше.

Аз и той преди спяхме на двора

всяка лятна вечер, ако не валеше дъжд.

След 9 месеца зима, не можехме да се наситим на лятото.

Лягахме, когато слънцето залязваше.

Говорехме си, докато не заспим.

Говорехме за звездите...

и дали е възможно в космоса да има някой друг като нас,

местата, на които искаме да отидем и...

това правеше нашите трудности да изглеждат незначителни.

Разговаряхме много и след това, докато растяхме.

Какво се случи между вас?

История, стара като Библията. Каин и Авел.

Гняв, суета.

Смеси това заедно с алкохол и

ще получиш двама братя, които не са разговаряли един с друг десет години.

Това, което ни направи толкова глупави с Лайл...

вече няма значение.

Искам да се сдобрим. Искам да седна с него,

и да погледнем звездите... както правехме...

толкова отдавна.

Амин.

Как си?

Не съм пил от много години. Сега ще си поръчам една студена бира.

Каква? - Какъв вкус има "Милър" Лайт?

Ето.

Как е на вкус? - Добра е.

Задръж рестото. - Благодаря.

Имаш интересно устройство отвън. Изкачил си хълма?

Този хълм и още 200 като него.

Откъде идваш? - От Айова.

Отивам към къщата на Лайл Стрейт.

Айова! Боже, трябва да си много жаден.

Още една бира? - Тази ми стига.

Чудех се дали можеш да ми покажеш къщата на Лайл?

Не съм го виждал от страшно много време.

Пресичаш 61-ва улица...

после хващаш Weed Road и след това по Remington Road.

Отдясно ще ти бъде къщата на Лайл.

Ако е там, това е.

Как е...? - Не много добре.

Просто се умори.

Има ли нещо, с което мога да ти помогна?

Не знам. Просто спря. - Защо не пробваш пак?

Отивам към мястото на Лайл Стрейт.

Лайл!

Лайл!

Алвин?

Седни, Алвин.

Да не би да си карал това нещо през целия път дотук, за да ме видиш?

Да, Лайл.

Субтитри: European Captioning Institute

Превод: Chilko