Original subtitles

FILMI99.COM Ви пожелава приятно гледане!

- [Репортер] През цялото време историята на медицината,

станахме свидетели на невероятни неща крайъгълни камъни и чудеса,

но сега изглежда така може да сме на ръба

от един от най-важните медицински открития

на века, благодаря на д-р Джейн Дънинг,

известна още като майката на неврохирургията,

и нейния екип от изследователи.

- Благодаря ви много, на от името на моите колеги.

Е, нека просто го кажем може вече да сме преминали

прагът, въпреки че е ни отне близо 10 години

и цялата история е все още доста експериментално.

[Джейн се смее]

След много препятствия и задънени улици

този проект Aftermath се натъкна,

вече сме в състояние наистина стигна до дъното на всичко,

за първи път.

Трябваше да осъзнаем, че ние видях само много малка част

от цялата картина досега.

[Джейн се смее]

Няколко теста и най-точни изчисления

все още са необходими, за да можем да кажем

точно това, което имаме постигнато, но смея да твърдя

че сме успели достигат нови измерения.

[мрачна оркестрова музика]

[мрачната оркестрова музика продължава]

[приглушена хеви метъл музика]

[обороти на двигателя] [приглушена хеви метъл музика]

♪ Тя ще те изтръпне от това никога няма да забравиш, не не ♪

♪ Когато дойде нощта ♪

[телефонът звъни и вибрира]

- [Кейт] Кейт говори.

- [Роби] Кейт, какво по дяволите се случва?

Трябваше да предадеш в материала снощи.

Вие много добре знаете това това беше третият срок.

- Наясно съм с това, да.

- [Роби] Но тогава...

- Знаеш ли защо го знам, Роби?

Това е Роби, нали?

- [Роби] Хм, да, но...

- Защото вероятно аз съм единственият човек

който е работил по това глупости за почти пет години,

докато членовете на борда се сменят

като кучки в къщата на Хефнър.

- [Роби] Кейт, аз не...

- Сигурен съм, че не го правиш.

От колко време сте ръководител на RandD?

За три седмици?

Четири?

- Две и половина, но... - Точно.

Ако имах по долар за всеки краен срок, с който бях прецакан,

Можех да се пенсионирам.

Така че кажете на изпълнителния директор и на всички иначе ще е готово,

защото винаги доставям.

И благодарение на работата ми, ще можем да хвърлим

стотици хиляди долара в комисионна

един към друг в края на годината,

докато работя върху същия скапан компютър

за какво, вече пет години?

Така че, направи ми услуга и недей звъни ми на всеки 10 минути.

[телефонът бие]

задник.

[тъмна оркестрова музика]

[пръски кафе]

мамка му

[дрънкане на ключове] [приглушен клаксон]

[скърцане на гуми]

[мрачната оркестрова музика продължава]

[смущения пукат]

[вятърът духа]

[слаба зловеща музика]

[леко скърцане на дърво]

[Кейт ахва]

[Кейт въздиша]

[Кейт изсумтя леко]

[Кейт диша рязко]

[зловещата музика продължава]

[Кейт диша тежко]

[напрегната оркестрова музика]

[листата шумолят]

[пушечни стрелби]

[Кейт хрипти]

[зловещата музика продължава]

[приближаване на стъпки]

[удряне на дуло]

[стъпките се отдалечават]

[Кейт изпъшка леко]

[Кейт диша тежко]

[приближаване на стъпки]

[зловеща музика]

- [Бета] Знаехме, че ще дойдеш

[пушечни стрелби]

[Кейт хрипти]

[приближаване на стъпки] [зловещата музика продължава]

[драматична оркестрова музика]

[пушечни стрелби]

[Кейт стене]

[панталони Кейт]

[панталони Кейт]

[удари с юмрук]

[звъни с висок тон]

[Кейт диша тежко]

[панталони Кейт]

[пушечни стрелби]

[тяло тупти]

[зловеща музика]

[чуруликане на птици]

[приближаване на стъпки]

[непознати панталони]

- Ела с мен,

иначе няма да има нищо остават от вас до утре сутринта.

- Благодаря ти.

Благодаря ти, че ме спаси.

- Няма да струва много, ако не станеш сега,

и няма да се измъкнем от тук.

Да побързаме.

Скоро ще пристигнат.

[стъпките се отдалечават]

[чуруликане на птици]

- [Кейт] Чакай малко.

- Ако не искаш да получиш хванат от тези задници,

по-добре побързай.

Има скривалище не много далеч от тук,

където можем да починем за малко.

- [Кейт] Какво е това място?

- Не знам.

- Как попаднахте тук? - Събудих се тук.

Изобщо нищо не мога да си спомня.

Не знам какво ми се случи.

Намерих само колие и снимка на жена в джоба ми.

Проверихте ли джоба си?

[тъмна музика]

- [Кейт] Това съм аз, а също и моят...

[Кейт стене] [звъни с висок тон]

- Не си затваряй очите.

Само ще става по-зле.

Не си затваряй очите.

Ще изчезне от само себе си след минута.

[набъбва тъмна музика]

[зловеща музика]

- [Кейт] Как разбра това?

- И на мен ми се случи същото.

[тъмната музика продължава]

Твоето семейство?

- [Кейт] Не знам.

- Тя е красиво момиче.

[тъмната музика продължава]

- "Софи, Кейт и Питър."

- Помните ли името си сега?

[зловеща музика]

- [Питър] Кейт, скъпа?

- Да?

[Кейт ахва]

- Кейт.

Казвам се Кейт.

- Това е половината от битката.

- Как се казваш?

- Буба.

- А паметта ви?

Искам да кажа, знаеш ли кой си?

- Да тръгваме.

Скривалището не е далеч от тук.

[Кейт въздиша]

[слаба зловеща музика]

- [Алфа] Тя има спътник.

- [Гама] Още бегълци са заловени, сър.

- [Алфа] Върнете се и изчакайте поръчката.

- [Гама] Да, командире.

Ход.

[зловещата музика продължава]

[щракване на бутон]

[холограма цвърчи]

- Отчет за състоянието. - Много сме близо, сър.

- Сигурен съм, че нямам нужда да ви кажа колко е важно

намираме тази цел.

- [Алфа] Наясно съм с сериозността на ситуацията.

- Само ще разберете, командире,

когато целта започне да си спомня.

И не се съмнявайте, тя ще запомни.

- [Алфа] Ще я спрем, сър.

- Рано или късно тя намира това, което търси

и това може да бъде фатално за това място и за всички нас.

Часовникът тиктака, командире.

[чуруликане на птици]

[Бъба въздиша]

- Вземе това.

Взех го от един от войниците.

- Благодаря.

[Кейт преглъща]

[Кейт ахва]

Благодаря ти.

[Кейт ахва]

Как намерихте това място?

- Както казах.

Събудих се недалеч оттук.

- За какво става въпрос?

Имам предвид...

Какво е това място?

И защо ние?

- Не знам.

Но това не е единственото интересно нещо.

имаш ли часовник

Колко е часът?

- [Кейт] 11:07.

[Бъба преглъща]

- И сега?

- Но аз просто...

- И сега?

- [Кейт] Какво, по дяволите?

Какво по дяволите става тук?

Това е невъзможно.

- И аз бих се притеснил за това.

Не само тези тъпаци.

- Може би това е всичко някакъв експеримент,

и ние сме субектите.

- Може би.

Не можем да изключим това.

- Виждали ли сте някой друг освен нас?

Имам предвид хора, които не са го направили имате сърбящи пръсти на спусъка.

- Никой.

Може ли тя да е твоя жена?

- Не знам.

Може би.

аз...

Просто чувствам, че тя е много важно за мен.

Дълбоко вътре.

Тези снимки не могат да бъдат случайни.

Спомен за теб, спомен за мен?

Трябва да има причина.

[Кейт трепва] [тъмна музика]

[звъни с висок тон]

Почти свърши.

Почти свърши.

[тъмната музика продължава]

[двигател рев]

Почти свърши.

- Стана случайно.

Седях в колата си и изведнъж имаше друга кола,

точно пред мен.

- Когато се събудих,

където се събудих -

- Да?

- Имаше кола.

Предницата беше повредена и имаше голям дим.

Исках да погледна по-отблизо виж, но се разсеях.

- Знаете ли къде е колата?

- Да, разбирам.

Не е много далеч от тук.

- Тогава да вървим.

Нека не чакаме повече.

Хайде!

Хайде да тръгваме.

- Първо трябва да я намеря.

От тук, ако продължите направо,

трябва да пресечете две малки луфтове.

След втория,

дръжте вдясно покрай гората път и ще намерите колата.

- Ами ти?

- Мога да се грижа за себе си.

Вземе това.

Лесно се борави.

Прицелете се и стреляйте.

Но ти остават само три куршума.

Така че внимавай.

- Не трябва да се разделяме. - Знам.

Намерете колата.

Вижте дали можете да намерите отговори на вашите въпроси.

И ще се срещнем отново тук, след два часа.

Бъди много внимателен.

Може да ви наблюдават от въздуха.

Ако ги видите, скрийте се.

Трябва да се съсредоточим върху намирайки изход от тук.

Нямаме шанс срещу тях.

[слаба зловеща музика]

[приближаване на стъпки]

[капак трака]

[колба звъни]

[Кейт преглъща]

[Кейт въздиша]

[панталони Кейт]

[клавиатурата на телефона бие]

[телефонът звъни]

[телефонът бие]

[клавиатурата на телефона бие]

[телефонът звъни]

[телефонът бие]

[Кейт въздиша]

[меланхолична пиано музика]

- [Кейт] Това са моите снимки.

[меланхоличната музика продължава]

[Софи се кикоти]

- Здравей, Кейт.

това е...

- [Кейт] Татко?

- Мартин.

Телефонът ви е изключен, така че

Опитвам се да ти изпратя това съобщение.

Пийт се обади преди няколко минути.

Виж. [въздишка]

Не знам какво става между вас двамата в момента,

и не бих искал да влизам в това.

Знам, че това вече не е моя работа,

но веднага щом получите това съобщение, обадете му се.

Той е

много се тревожа за теб.

Чувам го в гласа му.

[Мартин въздиша]

Те са твоето семейство, Кейт.

Много те обичат.

[Мартин диша дълбоко]

Добре, хм...

Трябва също да поговорим отново на някаква точка, както преди.

[Мартин въздиша]

Като баща и дъщеря.

Обади ми се по всяко време.

Аз винаги съм тук.

[Мартин се смее]

Чао момиченце.

[чуруликане на птици]

[отдалечена клонка щрака]

[приближаване на стъпки] [напрегната музика]

[напрегнатата музика продължава]

[пистолетни петли]

[пушечни стрелби]

[тяло тупти]

[пушечни стрелби]

[приближаване на стъпки] [слаба зловеща музика]

[списание кликвания]

[отдалечени стрелби]

[ципове на якето]

[отдалечени стрелби]

[тъмна музика]

[пушечни стрелби]

[пушечни стрелби]

[пушечни стрелби]

[пушечни стрелби]

[тъмната музика продължава]

[холограма цвърчи]

- Командир.

- [Алфа] Имаме прекрати четирима бегълци.

- А жената? - Търсим я.

- Това не е достатъчно добро.

Той уби Бета.

Не я чакай спомените се връщат, защото,

последствията ще бъдете сурови към нашия свят.

Провалът не е опция.

[тъмната музика продължава]

[чуруликане на птици]

[напрегната музика]

[дронове със силово поле]

[дронове със силово поле] [Кейт стене]

[Кейт стене]

- [Кейт] Майната му.

[Кейт стене]

[дронове със силово поле]

мамка му

[дронове със силово поле]

мамка му!

[панталони Кейт]

мамка му

[Кейт въздиша]

[Кейт скимти]

[чуруликане на птици]

[меланхолична оркестрова музика] [Кейт ридае]

Това не се случва.

Това е невъзможно.

[Кейт ридае]

Това е невъзможно.

Това не може да се случи.

Защо?

Защо аз?

[Кейт ридае]

[меланхоличната оркестрова музика продължава]

Може ли някой да ми помогне?

Не знам къде да отида.

[Кейт ридае]

[Кейт ридае] [меланхоличната музика продължава]

[Кейт ахва]

[чуруликане на птици]

[зловеща музика]

- [Алфа] "Кейт".

Знам къде отива.

Всъщност винаги съм знаел.

Да тръгваме!

[отдалечени стрелби] [мрачна оркестрова музика]

[отдалечени стрелби]

[приближаване на стъпки]

[врата скърца]

[дрон бръмчи и чурулика]

[дрон бръмчи и чурулика]

[струи свистене]

[врата скърца]

[вратата се затваря]

[напрегната музика]

[врата скърца] [напрегнатата музика продължава]

[пистолетни петли]

[Буба се смее]

- Кейт! [пушечни стрелби]

[напрегната ударна музика]

- Буба. [меланхолична пиано музика]

Боже мой.

- Не ми обръщай внимание

махай се! - Няма да те оставя тук.

- Изходът е там някъде.

Проследих копелетата тук.

Продължи.

Сега.

Вие сте ключът към всичко това.

Една стая, един вид или друг,

съдържа отговора на всичко.

Продължи.

тръгвай

Сега.

[панталони Bubba]

[панталони Bubba]

[панталони Bubba]

Никой...

Никой не минава покрай мен.

[Бъба се смее и се гащи]

[напрегната оркестрова музика]

[пушечни стрелби] [драматична музика]

[пушечни стрелби]

[пушката стреля бързо]

[тяло тупти]

[панталони Кейт] [тъмна музика]

[пистолетни петли]

- [Алфа] Нямам работа с теб.

Ти се оказа страхотен боец.

Заслужаваш да не умираш сам.

[тъмната музика продължава]

[панталони Кейт]

- [Питър] Кейт.

- Питър?

Петър?

Питър, къде си?

- [Репортер] През цялото време историята на медицината,

станахме свидетели на невероятни неща крайъгълни камъни и чудеса.

Но сега изглежда, че ние може да е на прага на едно

от най-важните медицински открития на века.

Благодарение на д-р Джейн Дънинг,

известна още като майката на неврохирургията,

и нейния екип от изследователи.

- [Джейн] Благодаря ви много от името на моите колеги.

Е, нека просто кажем, че може да имаме

вече прекрачиха прага.

Въпреки че ни отне близо 10 години

и цялата история е все още доста експериментално.

[Джейн се смее]

След много препятствия и задънени улици

този проект Aftermath се натъкна,

вече сме в състояние наистина стигна до дъното на всичко,

за първи път.

Трябваше да осъзнаем, че само виждаме

много малка част от цялата картина, досега.

[Джейн се смее]

Няколко теста и най-точни изчисления

все още са необходими, за да можем да кажем

точно това, което имаме постигнато, но смея да твърдя

че сме успели достигане на нови измерения,

и да ги трансформирате.

Проектът Aftermath е успешен

в моделирането на мозъка активност на пациенти в кома,

и всъщност поставят своите умове в нова среда.

Струва си да се замислим всичко като вид криосъстояние,

в която пациентът може да живее някакъв живот,

докато тялото и ума им продължавайте да се борите да се събудите.

Въпреки това, най-ефективният начин да направите това

винаги беше да поставите въпросното съзнание

в познат и обичаен контекст.

[статично пращене] [Софи се кикоти]

[статично пращене] [Софи се кикоти]

[мрачна пиано музика]

[лъжица дрънка]

[лъжица дрънка]

- Не виждаш ли какво е случва ли се на нашето семейство?

[Кейт въздиша]

- Не искам да гние тук, а ти?

Просто се опитвам да направя какво е по-добре за всички.

Просто си мисля за Софи, разбираш ли?

Значи ще имаме по-добър живот?

Не мислиш ли, че заслужаваме нещо по-добро от това?

Защото го правя.

Бих искал да й дам всичко,

и не мисля, че е твърде много за искане.

- Но ти нямаш нито нощ, нито ден.

Миналата седмица тя чакаше за теб до полунощ.

Не можеше да заспи и намигване.

На собствения си рожден ден, тя направи подарък за вас.

— Мама се прибира. [присмива се]

- Какво?

- [Питър] Тя му даде това заглавие.

[приближаване на стъпки]

[мрачна пиано музика]

[тракане на стъпки]

[меланхоличната музика продължава]

[меланхоличната музика продължава]

[автомобилни клаксони]

[дрънчане на коли]

[стъкло се разбива]

[колата тропа]

[драматична оркестрова музика]

- [Доктор] Масов инцидент.

Една от колите се опитваше да се обърна по пътя,

но спря, когато се случи инцидентът.

Никой от пътниците са били с предпазни колани,

и четиримата пострадаха тежки наранявания на главата,

и починал преди пристигането на линейката.

[драматичната оркестрова музика продължава]

Шофьорът на др кола, млада жена,

е в кома, но в стабилно състояние.

Три пъти я съживявахме.

[драматичната оркестрова музика продължава]

Имаше и мотоциклетист участник в произшествието.

Подхлъзна се върху разлятото масло.

Жена му чака в коридора, така че,

моля, дръжте я в течение и кажи й какво правим

всичко, което можем за нейния съпруг.

- [Питър] Събуди се, Кейт.

[напрегната музика]

- [Алфа] Това е интересна ситуация.

Трябва да те оставим да живееш, така че че и ние можем да живеем.

В крайна сметка всичко зависи от вас.

[животоподдържащи машини свирят]

- Кейт.

- Тогава имам силата да сложа край на всичко.

- [Алфа] Чуваш ли?

Това е.

Нито пък аз.

Нищо не се е променило.

Ти си тук.

Ние сме тук и този свят е тук,

и всичко това, защото не можете да промените нищо.

Ти си станал неоспорим част от този свят,

и сега идваш с нас.

[мрачна оркестрова музика] [машината бие ритмично]

- Софи.

Моето бебе.

[машината издава хаотичен сигнал]

- Някой, помогнете!

[щракане на пистолет]

[оръжия стрелят бързо]

[оръжия стрелят бързо]

[мрачната оркестрова музика продължава]

- [Алфа] О...

мамка му

[пушечни стрелби]

[мрачната оркестрова музика продължава]

[мрачната оркестрова музика продължава]

[чуруликане на птици]

- [Питър] Дадохте ли заглавие на вашата картина?

- [Софи] "Мама се прибира."

- [Питър] [смее се] Това звучи добре.

[дрънкаща верига]

[чуруликане на птици] [нежна пиано музика]

[машината бие ритмично]

[вятърът духа] [звънят вятърни камбанки]

[дърветата скърцат]

[водни пръски]

[чекмеджето се отваря]

[тъмна оркестрова музика]

[чекмеджето се затваря]

[приближаване на стъпки]

- [Питър] Здравей, скъпа.

- [Кейт] О, здравей.

- И накрая, без каране за една седмица.

Без портове, без скокове в трафика, без проблеми.

- Радвам се, че най-накрая си у дома.

[музиката се възпроизвежда от телефона]

[Питър въздъхва]

- Съжалявам. Трябва да взема това.

Здравейте?

- [Джейн] В който пациентът може да живее някакъв живот

докато тялото и ума им продължавайте да се борите да се събудите.

Въпреки това, най-ефективният начин да направите това

винаги беше да поставите въпросното съзнание

в познат и обичаен контекст.

[приближаване на стъпки]

- [Питър] Съжалявам. Просто обаждане от работа.

- Всичко е наред.

- Добре. Все пак го реших.

Хей.

Кейт.

- Какво стана там горе?

- Не разбирам.

- Почти напълно съм свикнал с това място.

Картините на Софи.

Повтаряне след известно време.

Вашият точен работен график.

Фактът, че трябва превъртете през календара

по-малко от обикновено.

Странно, но всичко беше толкова истинско.

И все пак...

Какво стана там горе?

- Предупредиха ме, че този ден може да дойде.

- СЗО?

- Всичко е част от експеримент.

В трета фаза е,

така че все още не може да бъде перфектно.

Неговият водач се е съгласил доброволно да контролира всичко с теб,

след като се възстанови напълно от катастрофата.

- Доброволно? СЗО?

- Д-р Буба Едуардс.

Той и жена му имат пое проекта

от жената, която е сънувала всичко това.

С него на борда, това напредна повече за няколко седмици

отколкото когато и да било преди.

Той ми каза, че те е срещнал в момента на смъртта ти.

Не можех да му повярвам.

За малко.

- Какво стана с мен?

[мрачна пиано музика]

- Събудихте се от кома.

Но състоянието ви бързо се влоши.

И трябваше да бъдеш поставен обратно на машините.

Малко след това бях свързал д-р Дънинг

за да разрешим вашето участие в проекта Aftermath.

В замяна,

Понякога съм участвал на тяхната симулация за...

За всички тези години.

- От години?

- да

- Колко мина оттогава?

- Кейт, аз- - Питър.

Колко дълго?

- Симулацията работи от...

[Питър въздъхва]

За пет години и три месеца.

Според времевата рамка тук.

Там горе минават дни също четири пъти по-бързо.

- 21 години?

- да

- А Софи?

тя добре ли е как е тя

щастлива ли е

[мрачна оркестрова музика]

[Кейт се смее]

- Ето го нашият внук.

Той също се казва Петър.

Не можах да я разубедя.

[Кейт се смее]

Тя настоя за името.

- Толкова са големи.

И те са истински.

- Кейт.

[Кейт се смее]

- Моля те, кажи това на Буба

Оценявам всичко, което направи.

Завинаги ще му бъда длъжник.

Изглежда ме спаси два пъти. [смее се]

И аз благодаря.

Петър.

Сега трябва да ме пуснеш.

За Софи.

За Петър.

За теб.

За двама ни.

Трябва да ме пуснеш.

Трябва да ме пуснеш.

Трябва да ме пуснеш.

[компютърът пука и скимти]

[компютърът пука и скимти]

[мрачната оркестрова музика продължава]

[машината бие]

[мрачна музика на акустична китара]

♪ Малко повече от спестяване на думи ♪

♪ Намерих друг начин да се чувствам добре ♪

♪ Всъщност изобщо няма значение ♪

♪ Това няма да кажем какво ми прави ♪

♪ Може би съм малко кисел ♪

♪ От споменаването на красив живот ♪

♪ Чувството, че ще забравя всичко ♪

♪ За този, който разсея целият гняв в мен ♪

♪ Мисля за някой друг ♪

♪ Може би греша ♪

♪ Вашите герои са мъртви ♪

♪ Погребахме ги преди 100 мили ♪

♪ Знам, че те виждам ужасно сам ♪

♪ Изтича времето и прашната светлина ♪

♪ Запълване на шевовете със заимствана злоба ♪

♪ И въпреки че тук е студено ♪

♪ За момент само за да видя ♪

♪ Експлозия на душата далеч от мен ♪

♪ Старо и кисело ♪

♪ Сякаш никога не се разваля бавно ♪

♪ Искам да избягам от тук ♪

♪ Обратно пренаредете мястото си ♪

♪ Отлети в космоса ♪

[мрачната музика на акустична китара продължава]

♪ Може би в различен свят ♪

♪ Гори огън дълбоко в очите ни ♪

♪ Симфония от тъмно и странно, чувство на любов ♪

♪ Гледайте как се мъчите да кажете ♪

♪ Обикновено докосване на вълна ♪

♪ Меко се съгласи с нужда от живота ни ♪

♪ При липса на сутрин изглед, парцаливи страници на истината ♪

♪ Че загубихме в съня ♪

♪ Мисля за някой друг ♪

♪ Може би греша ♪

♪ Вашите герои са мъртви ♪

♪ Погребахме ги преди 100 мили ♪

♪ Знам, че те виждам ужасно сам ♪

♪ Изтича времето и прашната светлина ♪

♪ Запълване на шевовете с поглед назаем ♪

♪ И въпреки че тук е студено ♪

♪ За момент само за да видя ♪

♪ Експлозия на душата далеч от мен ♪

♪ Старо и кисело ♪

♪ Сякаш никога не се разваля бавно ♪

♪ Искам да избягам от тук ♪

♪ Обратно пренаредете мястото си ♪

♪ Отлети в космоса ♪

[мрачната музика на акустична китара продължава]

♪ Малко повече от спестяване на думи ♪

♪ Намерих друг начин да се чувствам добре ♪

♪ Всъщност изобщо няма значение ♪

♪ Това няма да кажем какво ми прави ♪

♪ Може би съм малко кисел ♪

♪ От споменаването на красив живот ♪

♪ Чувството, че ще забравя всичко ♪

♪ За този, който разсея целият гняв в мен ♪

♪ Мисля за някой друг ♪

♪ Може би греша ♪

♪ Вашите герои са мъртви ♪

♪ Погребахме ги преди 100 мили ♪

♪ Знам, че те виждам ужасно сам ♪

♪ Изтича времето и прашната светлина ♪

♪ Запълване на шевовете със заимствана злоба ♪

♪ И въпреки че тук е студено ♪

♪ За момент само за да видя ♪

♪ Експлозия на душата далеч от мен ♪