Original subtitles

= Да Оцелееш в Чосон = - епизод 16, последен -

Досега се борих, за да защитя ориза в нивите на обикновените хора.

Но

ще имам ли сили за това

след като наследникът губи своите сили?

Няма да мога повече да спазвам закона.

Има много хора, които се нуждаят от ориз,

но аз не зная вие за какво се борите. - Какво?

Нямам сили да мълча повече. - Лекарю Им!

Много е трудно на обикновения народ.

Ваше величество,

аз съм с нисш произход.

Ваше величество, ще го изведа.

Гледам как се опитвате да се грижите за интересите на простия народ,

и не мога да сдържа сълзите си.

Такъв презрян човек като мен, не може да сдържи сълзите си.

Кой би могъл да остане равнодушен?

Моля, чуйте гласовете на обикновените хора!

Само когато ваше величество не се ръководи от дворa

хората няма да търпят мъки.

Ти правилно говориш.

Само че стените на този дворец са много високи

и в него е невъзможно да се чуе гласът на хората.

Ако някой ми предаде техния глас,

тогава моята борба може би нямаше да е самотна.

На хората нямаше да им се налага да търпят притеснения.

Да пием вино.

Евнух Хан.

Да пием.

Защо няма вести?

Да не би Гу Сул да се е изплашила и да не е отишла?

Може би не е могла да отиде тази вечер?

Вие ли сте лекарят Им?

Да.

Сега Съл Ги е в дома на господин Юн.

За какво говориш? Съл Ги е короно… - Не е тя.

Това е дъщерята на господин Хан.

Това означава… - Пазете го в тайна или ще умрете.

Дай ми ръка.

Това… - Знам.

Ще пазя твоя знак за любов.

Настръхвам от тази къща. - По дяволите, не говори така.

Това е Кок Чонг, Кок Чонг.

Бързо, бързо.

Госпожо, тук съм.

Какво да правим?

Трябва да бягаме бързо… - Какво се е случило, Кок Чонг?

После ще ви разкажа подробности. Да вървим.

Кой си ти?

Опитват се да избягат. - Бързо, хванете ги.

Хванете ги!

Ти кой си?

Ама че животно.

Хванете, хванете ги.

Какво става?

Не знам.

Хванете ги!

Господине, госпожо,

момичето избяга.

Какво?

Къде, по дяволите, е охраната?

Незабавно ги хванете и ги върнете.

Отдръпнете се.

Внимавай.

Кок Чонг

Кок Чонг

Вол Ме

Йон Му

Излезте.

Хей, Йон Му. - Чо Сон!

Чо Сон, какво правиш тук?

Кок Чонг, какво става?

От Ханян ли дойде?

Какво се е случило? - И Съл Ги ли е тук?

Коронованата принцеса!

Не, не. Не съм коронованата принцеса.

Съл Ги не е коронованата принцеса.

Какво говориш? - Ставайте бързо.

Но…

Какво се случва в края на краищата?

Това… - Къде е Чон Уан?

Сега тук не всичко е както трябва.

Уан Чи смачка всичко.

Как се случи това?

Как да кажа - и чиновници и осъдените престъпници - всички са крадци.

Не очаквахме, че стражата на провинцията ще се обединят с бандити.

С всеки изминал ден работите стават все по-зле.

Въпреки това трябва да се оцелява в този проклет свят.

Моля, чуйте гласовете на обикновените хора.

Стените на този дворец са прекалено високи

и в него не може да се чуе гласът на хората.

Ти какво правиш тук?

За какво мислиш?

Радваш ли се, че се върна в родния град?

Какво?

Госпожо Съл Ги,

имам какво да кажа на този безмилостен свят,

който затваря очите на бедните хора.

Ще можеш ли да ме разбереш, ако го направя?

Да.

Изглежда, че е дошло времето.

Им Кок Чонг.

Джонг Нок

Евнух Ю

Виждали ли сте Кок Чонг? От сутринта не мога да го намеря.

Така ли.

Кок Чонг, Кок Чонг

Ей, не си ли виждала Кок Чонг?

Как си позволяваш? Дошъл си тук и се осмеляваш да ми говориш?

Да, какво ти става? - Има ли някой отвън?

Има ли някой отвън? - Какво… Какво е това?

Съл Ги, какво правиш?

Бързо изведете този човек? - Какво? Защо?

Съл Ги!

Пуснете ме.

В село Санче има повече от сто души.

Четирима какво могат да направят?

Няма ли да ги хванат? Ще се върнат ли?

Чо Сон - Да, коронована принцесо.

Не, де.

Какво, Съл Ги?

Нищо лошо няма да се случи. Той е Им Кок Чонг.

Боже, отдавна не съм те виждал, Кок Чонг. Какво те доведе тука?

Татко, позволи ми да обясня?

Тази воня казва, че е дошла да ни завладее.

Дори е довел няколко човека.

Веднага ще се оправя с него. - Не бързай.

Кок Чонг

Замръзнеш ли, не можеш да се стоплиш в долината, без да запалиш огън.

Просто се поклони пред мен и ще ти дам място в бандата.

Уан Чи… - Правилно

Ако ти се поклониш сега, и аз ще го направя. Ще ти дам място в бандата.

Кок Чонг, не е точно така.

Не искам да те убивам - И аз не искам да те убивам.

Со Рим! Хайде, кажи му.

Няма значение дали са големи или малки

въпросите, но хората трябва да бъдат лоялни.

Правилно. - И че според закона сме престъпници,

това не оправдава нарушаването на човешките закони.

Правилно. Со Рим добре го каза.

Има човешки закони.

Как можеш да водиш хората като главатар?

Ние никога не сме отказвали да убиваме.

Ограбвахме дори мизерните колиби на простите селяни.

Дори храм на Буда запалихме

по ваша заповед. - Со Рим!

Всичко откраднато, беше дадено на губернатора на областта.

За нас дори ориз не остана.

И кой тук е странният?

На земята лъвът управлява прайда,

а крадците ги управлява главатарят.

Не сме ли в тази ситуация заради него?

Со Рим, много си прав.

Ти си идиот! - Аз ще служа на новия главатар

и това е Им Кок Чонг.

Ако още някой мисли като мен, не е късно да се присъедини.

Вие всички сте подли предатели.

Не си мислете, че ще ви позволя да живеете, след като ме предадохте.

Трябва да видите кръв, за да се осъзнаете.

Уан Чи, смяташ ли да вредиш на всички тези хора?

Ти и аз.

Нека да решим всичко само двамата.

Главатарю Им, Уан Чи е ветеран. Той е изключително силен.

Преди време е служил в армията и е много добър в боя.

Бъди внимателен.

Хей, имаш сила в ръцете.

И ти си много силен. - Аз съм най-силният човек.

Е, хайде, идвай.

Врана.

Толкова досадно.

Нищо няма да се случи.

До 1562 година остават още 3 години.

Така че нищо няма да се случи.

Татко.

Татко.

Боже!

Уан Чи.

Изглежда, че ще ми се наложи да заема мястото на главатар.

Нямах намерение да ставам крадец,

но след като страната ни се управлява от крадци,

аз ще стана порядъчен крадец.

Ще ми помогнеш ли?

Какво може да направи такъв неопитен младеж?

Както се казва не ние сме такива, а животът е такъв.

Нима ти някога си искал да станеш крадец?

Това не е ли начин за оцеляване?

Моля те, помогни ми.

Аз, Пан Уан Чи, роден през май в годината на дървения бик

от този момент ще служа на Им Кок Чонг, новият главатар.

Аз, съветник Со, роден през януари в годината на водния кон

ще служа на главатаря Им Кок Чонг.

Аз, Ю Бок, роден през март в годината на дървения кон

ще служа на главатаря Им Кок Чонг.

Аз, през май в годината на дървения… - Аз, Пал Ме, в годината на водния…

ще служа на главатаря Им Кок Чонг. - Ще служа на главатаря Им Кок Чонг.

Аз, Ка Го Ри, роден в годината на дървения кон, ще служа на Им Кок Чонг

като на главатар…

ще служа на главатаря Им Кок Чонг. - Ще служа на главатаря Им Кок Чонг.

Аз, Пан Дил Ко, роден през юли в годината на желязната маймуна

ще служа на главатаря Им Кок Чонг.

Независимо от това кои сте и откъде сте

ние ще станем знаме, което показва пътя в тъмнината

докато съм ваш главатар.

Им Кок Чонг, роден през април в годината на железната маймуна.

Да живее новият главатар Им Кок Чонг!

Трябва ли да тръгваш? - Първият път се озовахме на място

близо до Кепунг.

Отидем ли там, ще имаме шанс да се върнем.

Да вървим, Га Ик… - Хье Джин,

мислиш ли, че можем да се върнем?

Много пъти опитвахме да намерим обратния път, но така и не се получи.

Понякога си мисля,

че има някаква причина, заради която сме попаднали тук.

Хье Джин.

Причината, заради която сме тук,

е че можем да променим порядките в тази страна.

Аз ще стана крал,

а ти ще станеш кралица и ще променим страната.

Га Ик!

Какво говориш? Как ще станеш крал?

Хье Джин,

ще те направя най-важната жена в Чосон.

Га Ик, защо правиш това?

Ти ще станеш моя жена и майка на този народ.

Га Ик!

Всичко се промени и ние ще останем тук.

Всичко се промени.

Ще останем в Чосон.

Защо човек, който е решил да си тръгне продължава да чете книги?

Ще си идеш, когато кралят е в безопасност.

И както вече казах,

не можеш за дълго да напускаш двореца

без разрешение на негово величество.

Дворецът може да се напуска само за определено време.

Искаш да напуснеш службата на евнух ли?

Да, ваше величество.

След като подредя моите работи,

ще се върна към службата на придворен евнух.

Добре, евнух Хан.

Тогава, ваше величество,

ви пожелавам много здраве

и ви моля да се пазите.

Какъв глупак.

Какво стана?

Пожелания за много здраве,

пожелания да се пази.

Не се ли говори така на човек, когото благославяме?

Така ли?

А аз толкова се подготвях.

Погледни в сърцето и ума си.

Негово величество беше така доволен да приеме твоето благословение.

Евнух Хан,

не е важно какво и къде правиш.

Ти беше част от този дворец.

Не го забравяй и се гордей с това.

Благодаря, евнух Ю.

Наистина ми е малко неловко.

Да. През това тежко време ни се наложи да преживеем доста неща.

Нашите чувства също се промениха.

Това тежко време ги проясни.

Наистина.

Да вървим.

Га Ик,

Благодаря за времето, което прекарахме заедно.

Ще съхраня в сърцето си спомена за теб.

Това е лекарство, което може да замени инсулина.

Въпреки, че не го заменя напълно, ще помогне.

Заминавам не защото не ми харесваш,

а просто се промених.

Прости ми, Га Ик.

Пръстена оставям в писмото.

Главатарю Им, припасите са в отдела,

но там има много войници.

Изпратих хора да съберат повече информация.

Ще ни стигнат 100 човека.

С толкова хора можем да започваме да действаме.

Какво ще кажете, главатарю Им? Нека да опитаме всички заедно.

Така ще изгубим голяма част от хората си.

Няма да се сражаваме, за да победим. - Как ще победим без бой?

Ще използваме хитрост.

Ще се маскираме като търговци, дървосекачи, гуляйджии и т.н.

Събери всички.

Освен това ще им изпратим съобщения, за да ги подмамим.

Вдигаш шум на изток, нападаш на запад. (На неочаквано място)

Негодник.

Как смееш да идваш по време на пролетното наводнение, да искаш пари?

Аз непременно ще ги върна след есенната реколта.

Моля да ме пуснете.

Ненормален! Трябва веднага да ми върнеш парите.

Ти продължаваш да ядеш храна, която не можеш да си позволиш.

За да платя,

ще трябва да дам половината останала земя.

Как искате да оцелеем?

Този мръсник говори прекалено много.

Продължавайте с мъчението, да не смее да си отваря устата.

Да.

Има нещо…

Какво? - Има нещо

Какво? - Крадци превзеха близкото село

и са много зли. Разрушават къщите, грабят имуществото.

Голяма бъркотия! - Това е много важно.

Къде е стражата? Стража!

Какво прави стражата?

Нареди на офицерите веднага да отидат там.

Планът сработи. Отпратиха войниците.

Хайде да започваме.

Влизаме.

Какво прави тази банда?

Къде са всички войници?

Уан Чи, ти си мръсник.

Как сте, господине?

Какво? - Какво говориш?

Дойдохме да вземем запасите от складовете ви

и всичко да раздадем на добрите хора.

Да, ето така.

Кок Чонг, ти за какъв се мислиш?

Хванете губернатора и писаря,

и ги подгответе за разпит.

Да, шефе… - Какво?

Главатар ли? Ти му помагаш!

Как смееш да се съпротивляваш?

Не знаеш колко жесток е този свят.

Главатарю, там е баща ти.

Татко, татко, събуди се.

Аз съм Кок Чонг. Кок Чонг.

Сине, ума си ли загуби? Къде беше?

Дойде чак сега.

Татко,

не се притеснявай за нищо.

Ще се погрижа за теб.

Върни това. Ей, ей. Върни го.

Може ли да пия вода?

Хей, момчета, пригответе инструментите за мъчение.

Знаете ли кой съм аз? Аз съм чиновник трети ранг.

Защо постъпвате така?

Хей, това беше подготвено за голяма сделка.

Спри, Кок Чонг!

Избройте престъпленията на губернатора на Кепунг.

За потисничеството на обикновените хора, за изнудване

се налага смъртно наказание.

Мамел е и вземал по-голям процент от печалбата при събиране на тръстиката.

Заемал пари на обикновените хора с такъв процент,

че те оставали само кожа и кости.

За това заслужава смърт. - Това не прилича на шега.

И аз така мисля. Те май не са с всичкия си.

Да опитаме да се договорим.

Това… Уважаеми главатарю Им…

Уважаеми главатарю Им! - Признавате ли престъпленията си?

Да, но постъпвах така, защото съм чиновник.

Правех само това, което искаше от мен страната ми.

Господин Кок Чонг, нямаме ли общи спомени?

Сигурно помните как бяхме заедно на водопада…

Имаш ли нещо против да те попитам?

Моля те, прости ми, че изпълнявах заповедите на този жесток губернатор.

Моля те, умолявам те. - Какво, не!

Всичко е, защото бях чиновник. Нямах избор.

Трябва да умреш сто пъти за грехове си.

Главатарю Им, умолявам ви, позволете ми да живея.

Ти трябва да умреш. Но ако те осъдя на смърт,

ще стана същия човек, като теб.

Ще пощадя жалкия ти живот. - Благодаря, уважаеми главатарю.

Но ти си извършил тежки престъпления и ние не можем да забравим за тях.

Ударете му 100 удара и го оставете в затвора,

за да съжалява за стореното. - Сто удара ли?

Господине, господине, господине! Добре ли сте, господине?

Батко!

Съл Ги. - Съл Ги!

Какво се е случило? Трябваше да ме предупредиш.

Извинявай. Всичко стана толкова бързо.

Ти добре ли си? - Да.

Толкова се притеснявах.

Ето, вземи. От двореца ме помолиха да ти го предам.

Това ли.

Въпреки че в двореца има стотици хора,

този, който ми даваше най-много сила беше принцесата.

Въпреки, че в двореца има безброй вещи,

най-приятните вещи бяха свързани с вас, коронована принцесо.

Скоро, след като напуснахте двореца, разбрах, че сте била замяна.

Това, което ми казвахте, вашите слова съдържаха мъдростта на хиляди думи

и проникнаха дълбоко в сърцето ми.

Там, където съм сега

е дворецът Кьонбоккун в Чосон.

Аз съм крал на Чосон,

но къде сте вие сега, как е вашето име,

аз не знам.

Затова ще си мисля, че ви наричат коронована принцеса.

Коронована принцесо,

благодаря ви, че ми позволихте да прекарам

с вас най-щастливите моменти от живота си.

Сега се каня да направя това, което съм длъжен да направя

и да стана истински крал на Чосон.

Коронована принцесо, на добър път!

Главатарю Им, сто войници са наблизо.

След малко ще се насочат насам… - Какво? Какво да правим?

Първо трябва да се върнем в селото. Там ще ги срещнем.

Не, нашите сили няма да бъдат равни. Не може да ги чакаме да нападнат.

Уан Чи, главатарят Им има право.

Селото е укрепено добре. Никой не може да го превземе.

Нека така да направим.

Чух, че войниците са се обединили с ловците.

Ловците не трябва ли да ловят тигри?

В планините е опасно затова войниците ще ги използват като основни сили.

Така ще бъде трудно.

Те и местните войници са на различни ниво.

Ако има проблеми, тук ще дойдат основните сили.

Страхувам се, че местните хора може да загинат.

Е, аз имам хубава идея.

След като всички напуснат домовете си, подпалете всичко и тръгвайте.

Това е тактиката на изгорената земя.

Такава тактика е използвала Русия по време на втората световна война.

Хей, ти, от династията Мин, още не си вечерял?

Майко, изглежда, че нашият гост от Мин е много гладен.

Да, знам. Нека да дойде насам.

Истина е.

Погледнете тази точка.

Мини и сядай.

Тактика на изгорената земя. - Така се нарича

тактиката, когато немските войски са атакували Сталинград.

Спри да говориш за войната. По-добре изяж това.

Какво е това? Още е останало? - Да.

Изяж и този картоф.

Ако изпиеш и купа вода от кимчи

главата ти веднага ще се проясни. Хайде,хайде.

Съл Ги, защо не ядеш?

Ти обичаш царевица.

Не искам.

Защо?

Времето за раздяла е близо.

Джонг Нок

Бензинаджията и полицай О казаха ли, че вратата ще се отвори утре?

Казаха, че са видели учения И.

Скоро всичко ще свърши.

Кога? - Следобед от един до три.

Тогава, най-накрая, ще можем да се върнем.

На Съл Ги ще се наложи да се сбогува с Кок Чонг.

Хей, къде отиваш? Там има военен съвет.

На нас не ни трябва победа.

Главното е да оцелеем.

Ще се изправим срещу истинска армия.

Това би било най-доброто нещо. Нека така да направим, главатарю Им.

Тази вечер по-рано ще отведа децата.

Какво говориш? Това е нашият заден двор.

Не чу ли, че са се присъединили и ловците?

Ако ние сме на задния двор, те ще са на предния.

Силата им е по-висока от планините. - Трябва да победим.

Тази сила е проблем, така ли е?

Да, проблем е.

Надявам се да видя падаща звезда.

Ако си намисля желание, когато пада звезда,

то ще се сбъдне.

Желание да отидем да ядем токбоки ли или да отидем да пийнем?

Какво е желанието ти?

Да тръгнем заедно.

Можем ли заедно да тръгнем?

Знаеш ли какво е тъга?

Това е, когато си загубил радостта.

За първи път в живота ми ми е толкова тъжно.

Нищо не ме радва, защото до мен няма скъп за мен човек

и това никак не ми харесва.

Но аз съм длъжен да се погрижа за другите.

Не мога сега да си затворя очите.

Затова,

когато падне нощ, ще ми стане много мъчно.

Значи искаш да дойдеш с мен? - Много искам да дойда с теб,

да видя твоя прекрасен свят. Искам да го видя.

В този свят бих искал да премина с теб през гори и поля.

Тогава защо няма да дойдеш?

Тук са моите приятели.

Насам идват войници. Ако аз замина,

ще ограбят и избият моите приятели.

Попитай ме какво бих си пожелал,

ако падне звезда?

Какво би си поискал?

Ако падне звезда, бих помолил,

желанието на Съл Ги да не се сбъдне.

Затова

по този дълъг път

тръгвай с радост и усмивка.

И аз ще бъда такъв.

В нашето село се чува кудкудякане на кокошки.

В него играят свине.

В нашето село цъфтят дървета

и дори реколтата пее.

Няма да разрешим да ни отнемат този свят.

Искам да се смея, когато ми се смее,

искам да плача, когато ми се плаче.

Искам да живея в мир

с моето семейство и приятелите ми.

Любим, любима, любовник, съпруга.

Свят, в който всички хора са важни.

Както тревата си е трева, дървото си е дърво,

така и между хората от различните съсловия няма разлики

в свят, в който всички са равни.

За този свят

аз, Им Кок Чонг, съм готов да се боря.

Ще дойдете ли с мен? - Да.

Искате ли да дойдете с мен? - Да.

Към нас идва войска, която иска да ни унищожи.

Ако загубим, ще умрем.

Ако избягаме, ще живеем завинаги като умрели.

Ще направите ли това с мен? - Да.

Готови ли сте да се бием рамо до рамо? - Да.

Да вървим. - Да

Да излезем и да се бием.

На бой, да вървим.

Ти наистина си Им Кок Чонг.

Братко, когато учителят дойде, вие ще можете да тръгнете.

И докторът, и госпожа Съл Ги…

Тя е сама в стаята.

Сбогувай се с нея преди тръгване.

Не знам какво ще се случи с мен в сражението.

Кок Чонг

Какво, братко?

Благодарение на теб оцеляхме в Чосон.

Радвам се, че помогнах.

Ще ценя този подарък.

Преди беше нож за убиване на добитък,

но сега нека стане нож, режещ този грозен свят.

Братко, не се разстройвай.

Разбери какво можеш да промениш в своя свят.

Добре. Ще използвам този красавец, за да изрежа всичко излишно.

На добър път!

Бъди внимателен, Кок Чонг.

Разузнайте разположението на войниците и кой ги ръководи.

Добре, главатарю. Да вървим.

Там, някой идва.

Какво се случи? - Нападнаха ни.

Момчетата, които ловят тигри в планините, ни нападнаха.

Казвах ви, че са силни. Казвах ви да сте внимателни.

А Уан Чи?

Хванаха го. Главатарят Уан Чи загина.

Ние едва успяхме да се изплъзнем.

Преподобният Бу не е човек.

Дори когато загуби ръката си и не можеше да държи меч

продължи да се бие с тях.

Въпреки всичко, когато си отиде, беше много красив.

Очите му бяха широко отворени.

Враговете идват!

Преговори ли?

Как сте? Нека вървим заедно.

Това е учителят И Джи Хам.

Вие ли сте учителят И Джи Хам?

Какъв лош човек!

Защо по твое желание ни доведе тук?

Джонг Нок, спокойно.

Нека да го изслушаме. - Не ви доведох аз.

Това е съдба. - Казвате, че е съдба ли?

Аз само за кратко отворих вратата

и в това време вие дойдохте тук.

Мислех, че съм сгрешил. Исках да ви върна обратно.

Значи сте сгрешили. Така ли?

Заради вашата малка грешка едва не загинаха хора.

В началото и аз си помислих, че съм сгрешил, но не е така.

Грешката на небето и земята не е грешка.

Грешката на небесата е съдба за земния свят.

Какво? - Не е важно.

Все ми е едно грешка ли е това или съдба. Можем ли да се върнем?

Чол Гу.

Да, учителю. Всичко е готово.

Махни се от пътя.

Преди да влезнеш в селото, ще трябва да ме убиеш.

Половината от хората, които изпрати отидоха в подземния свят.

Твоят приятел Уан Чи също.

Ръцете му също бяха отрязани.

Тук няма да опазиш нито ръцете, нито краката си.

Обкръжени сте.

Имам заповед

и никой не може да напусне долината.

Така ли?

Хайде да се бием един срещу друг.

Дойдох да намеря жена си.

Ако взема Хье Джин, селото няма да пострада.

В такъв случай, трябва да заповядаш на войниците да напуснат.

Може да е измама.

Може би искат да проникнат в селото, за да съберат информация за нас.

Ще дойда сам.

Ще се върнете ли? - Брат

Брат, какво ще направиш първо когато се върнеш?

Нямам идея.

Искам само да се върна.

Отиваш ли си?

Прости ми.

Благодаря ти.

Не бъди придирчива към храната, ако ме няма да ти разкъсвам кимчито.

Ще ядеш ли? - Ще се храня добре.

Яж дори и да не ти е вкусно.

Спи надясно,

защото винаги се свиваш наляво.

Не ме забравяй, Чо Сон.

Няма да забравя.

Аз няма да те забравя… - Тръгвайте бързо.

Вратата няма да бъде отворена целият ден.

Учителю, това… всичко в ред ли е?

Добра работа, Чол Гу.

В бъдеще ще бъде по-трудно.

Наистина си отиде.

И вие отивайте.

Вървете! - Хье Джин, да вървим.

Хей, Хье Джин!

И Хье Джин!

Га Ик.

Какво правиш тук?

Не ти ли казах, че ще те направя

най-важната жена?

Хье Джин.

Хье Джин. Обичам те.

Това, което казвам е толкова важно.

Защо не ме слушаш?

Хье Джин, ти си моята единствена любов.

Га Ик,

това не е любов.

Да вървим. - Га Ик

Моля те, да се върнем заедно.

Не. - Га Ик, умолявам те.

Не искаш ли да останеш тук?

Тя каза не.

Опа, опа

Опа

Не

Они

Джонг Нок - Опа

Какво е това? Пусни.

Джонг Нок

Га Ик, полудя ли! Хвърли бързо пистолета!

Ти не можеш да постъпиш така.

Аз

не те обичам.

Ами нашето обещание -

заедно за цял живот?

Не си ли обещахме?

Моля те. - Отдръпни се.

Никой няма да се върне.

Няма да го допусна.

Няма на никой да те дам.

Затова

нищо няма да получиш.

Ти нямаш нищо,

което можеш да защитиш.

Кок Чонг! - Спри се.

Спри се.

Га Ик

Га Ик

Хье Джин

Защо направи това?

Хье Джин

Бързо тръгвайте!

Не мога да го удържа повече! Тръгвайте бързо!

Извинявайте, отивам си.

Прости ми. - Да вървим.

Га Ик, прости ми.

Га Ик

Га Ик

Хье Джин, да вървим.

Га Ик

Аз

няма да те забравя.

Моето желание се осъществи.

Ти отиваш надалече

и аз се моля да си щастлива.

Няма време, проходът се затваря.

На добър път, госпожо.

Отивам си.

Чо Сон

Спомняй си за мен.

След 3 години.

Въпреки, че времето минава, споменът остава.

Утре днешният ден

ще бъде минал,

ще стане спомен,

и също ще стане история.

Хората изчезват

като листенца, носещи се по реката на времето.

Как мога да забравя хората,

които останаха в миналото?

През 1563 година

една година след моето напускане,

моят малък принц умира.

Хье Джин казва, че причина за смъртта е нарушената функция на бъбреците.

Плачещият крал след смъртта на престолонаследника,

според хрониките започнал да пие често, загубил увереност

и много се променил. Правителството не успяло да постигне резултати

в създаването на военно-морски флот.

Той починал на 34 години.

Най-лошата жена от династията Чосон

След смъртта на кралицата, Юн Уон Хьонг и Чонг Нан Джонг,

не се справили с нападките на министрите.

Накратко, те погълнали отрова в стария дом в Канджин.

Трябва да полегна.

Когато хората от двореца дошли да го арестуват,

Юн Уон Хьонг решил, че е по-добре да умре вместо да живее като престъпник.

Първо той погълнал отровата,

а госпожа Чонг го последвала.

И това ли е любов?

Разбойникът Им Кок Чонг

Аз обичах Им Кок Чонг.

Според историята той не предал своята дясна ръка Со Рим.

Екзекутирали са го

Да вървим.

през 1562 година.

Хье Джин се върна към медицинската практика.

Джонг Нок заедно с Мьон Чон си почиваха, за да намалят стреса.

Ако с Кок Чонг се бях върнала в Сеул,

какъв ли щеше да бъде животът ми?

Щеше ли да се промени историята на нашата страна?

Записаното в историята не отразява действителността.

Не идвай, не идвай. Не.

Поне кара сърцето ми да бие.

Аз…

Вкусно

Аз…

ако го видя отново,

отново бих се влюбила в него.

Джонг Нок - Хье Джин, много време мина.

Закъснях. Извинявай.

Когато се канех да тръгвам, позвъниха от отделението за бърза помощ.

Не, и аз бях зает.

Как са работите? Как е Съл Ги? Добре ли се учи?

Да, тя много се старае.

Ей, какво е това? - Това? Това е увод на книга.

Какъв е проблемът?

Дай да видя.

Да, да погледнем.

Когато е ветровито и вали искам да съм като чадър.

Пишеш книга ли? - Дай! Още не е готово.

Чакай малко.

Чувствам, че сега мога да я защитя.

Разбирам цялата й болка.

До нея.

Ако това можеше малко да я утеши.

Искам да съм с нея.

Ако й е тъжно, и аз ще тъгувам с нея.

Ще се радвам, когато тя се смее.

Извинявай,

но вероятно не е дошло времето да говорим за това.

Джонг Нок,

можеш ли да обещаеш,

че никога повече няма да губиш?

Това място се нарича КунЧонгЧон.

КунЧонгЧон. Какво означава КунЧонгЧон?

Това означава да управляваш добре заради хората.

Освен това, камъкът, инкрустиран на земята,

се нарича Паксок. Паксок.

Защо е толкова неравен?

Тези които знаят, да вдигнат ръка. - Аз, аз.

Да. Кой го каза?

Това е верният отговор. Да го поздравим.

Първо - този камък не позволява да се бяга.

Второ - дъждовната вода не се задържа върху него.

Но той е ужасен, ако трябва да се почиства.

Отговорността за почистването на двореца Гьонгпок била на служителите.

от вътрешния дворец. Заслугата е на евнусите,

които поддържали чистотата в Гьонгпок.

Какви са били те?

Изпълнявали са заповедите на краля, а също така са пазели и вратите.

Евнусите са били и телохранители. Били са добри бойци.

Защо разказвате за ежедневието на евнусите?

Само за да ни разкажете ли?

Аз приличам ли на евнух? - Не, не.

Не, не е така. Съвсем не.

С това днешната екскурзия завършва.

Може да останете и да продължите да разглеждате двореца.

Обиколката проведе екскурзоводът евнух Хан Джонг Нок.

Благодаря. Добра работа.

Екскурзовод Хан Джонг Нок!

Още ли виждаш евнух Ю?

Понякога, когато съм в двореца, мога да видя евнух Ю.

Какво правиш тук? - Искам да хапна с брат ми.

Идвам тук и искам да ям както преди.

Ей… Ти толкова яде и спа тук.

Това е за първи път от 500 години.

В такъв случай

накратко - трябва да тръгвам. - А яденето?

Имам много работа. Тръгвам. - Върви.

Дори песъчинката трябва да се разглежда като нещо значимо.

И цветето на лотоса в езерото има аромат. За да го усетиш,

трябва да го помиришеш.

Най-големият закон на Вселената е, че всички неща са полезни.

За да бъде крал, човек трябва да осъзнае това.

Коя си

ти?

Извинете, може ли да ви помоля

да ни снимате.

Добре. Това… Ето тук…

Това е увеличението. Натиснете тук, за да снимате.

Добре, разбрах.

Побързайте. Хайде по-бързо. - Благодаря. Благодаря.

Застани тук. Тук, тук.

Ти си висок. Иди отзад.

Тук.

Кок Чонг. Хей, Им Кок Чонг.

Хей, Им Кок Чонг! - По-бързо!

По-бързо! - Идвам, идвам.

По-бързо! - Да, идвам.

Добре.

Готови сме. - Можете да снимате.

А, да…

Снимам.

Едно, две, три.

Какво? Отивай.

Тя наистина ли ти харесва?

Харесва ми. - Тогава отивай. Не стой тука.

Как да го направя? - Само ти нямаш приятелка.

Направи си подарък. Не се ли измори да си сам?

Какво да направя като никоя не ми харесва?

Това те устройва, нали? - Не…

Това не е ли лентата на момичето?

Давай. Напред.

Почакайте… Една секунда.

Това…

Ето.

Забравихте го.

Благодаря.

Това.

Какво е това?

Срещаме се за първи път… Може би е малко грубо.

Няма проблем.

Какво?

Няма проблем.

Наистина ли?

Да

Хей.

Получи се.

Превод: lenazai Редакция: fractal

Благодарим, че гледахте с нас.