Original subtitles

Не вдигайте шум

Не насочвай тази гадост срещу мен, келешче! Да не си посмял!

По дяволите!

Добре ли сте, г-жо Дънхил? - Разбира се, че съм добре.

Това не беше тапешникът на келешчето.

Това си беше изстрел от 33 калибър.

Или пък револвер от 38 калибър. - Може да е рикошет.

На кого говориш? Не ми казвай кое е било изстрел и кое не е!

Изстрел ли чух? - Определено.

Някой притича зад блока.

НЕБЕЗИЗВЕСТНАТА ХАЗЯЙКА

Жилище под наем

Добро утро. Дойдохме да питаме за жилището по обявата в "Таймс".

Тук не пише с колко стаи е.

Съжаляваме. Трябва да сме се объркали.

Вероятно сме прочели неправилно звънеца, искам да кажа, обявата.

Съжаляваме, че ви обезпокоихме. Глупава грешка. Съжалявам.

Агата!

Давам жилище под наем на "Грей Скуеър" 33, "Мейфеър".

За предпочитане съпрузи.

Добър ден, младежо. - Добър ден.

Дошъл сте за жилището? - Да, така е.

Надявам се да го наемете. Напоследък нещата на "Грей Скуеър" не вървят.

Довиждане. - Довиждане.

Тя е забележителен съсед.

Не мислиш ли, че тя е най-интересната хазяйка.

Най-интересната, г-жо Дънхил.

Да, сър. Какво желаете? - Здравейте.

Казвам се Гридли. Дойдох да видя апартамента...

жилището. - Да не сте янки?

Да, но някой от нас са свестни хора. Бих ли могъл да видя жилището?

Женен сте, нали? Искам да кажа, че има и госпожа.

Не, нямам госпожа. Сам съм.

Съжалявам. Познавам изискванията на госпожата. Тя иска двойки.

Къде е стопанката? - Няма никой вкъщи, сър.

Нали вие сте тук? - Кой - аз?

Да. - Аз само приемам посетители.

Няма ли да ми покажете жилището? - Не отговаряте на изискванията й.

В обявата пише, че се предпочитат съпрузи. Това говори за откритост.

Мразя хората с открити... - Отпуснете се.

Моля ви, местонахождението е идеално за мен.

Бихте ли я помолила да ми се обади в американското посолство.

Работя в държавния департамент. Току-що ме назначиха тук.

Как се казва тя? Собственичката на дома.

Нейното име? - Да.

Ами, то е... г-жа Хардуик.

Така ли е? - Да.

Г-жа Майлс Хардуик.

Ардуик с "А"? - Не й ли знаете името?

Не. От скоро съм тук. Би трябвало, но не го знам.

Хардуик с "Х".

Добре. Дори г-жа Хардуик

да има нещо против ергените, мога ли да хвърля един поглед?

Ако ми хареса много бих могъл да се оженя.

Американското посолство? - Точно така.

Е, ако е само за един оглед. - Добро момиче.

Но не се надявайте. Тя няма да ви го даде.

Не е ли прекрасно? Безупречно е. Сигурно е благодарение на вас.

Г-жа Хардуик е извадила късмет с вас.

Всеки би имал късмет. - Жилището е на горния етаж.

Добре. - Оттук, моля.

Предварително ви казвам, че вече съм луднал по жилището.

Какво е това предубеждение на стопанката ви към самотните мъже.

Заради съседите, много са любопитни, и все пак, аз...

Тя живее сама тук.

Повярвайте ми, репутацията й няма да пострада щом вие сте наоколо.

Сам сте. Вие, янките, не сте много дискретни, нали?

Поне повечето. - Нашите обичат да се ровят.

Предполагам, че поддръжката на къщата ви коства доста.

Пада голямо тичане, сър. - Нима?

Понякога. - Разбира се. Вижте бузите си.

Почервенели са. Кажете ми, г-жа Хардуик наистина ли е излязла?

Да, сър. - Щом е така... Как се казвате?

Хилда. - Тя кара ли ви да работите много?

Знам какво е. Бузките се зачервиха. Това е първият признак.

Мислих, че искате да огледате жилището.

Да, знаех си. Обожавам го.

Знаете ли, понякога се плаша, от инстинктите ми.

Тук е спалнята.

Определено я бива. Вашата работодателка ще се върне ли скоро?

Всеки момент. - Кажи ми, Хилда, тук ли спиш?

Тук и там, вън и вътре. - Където ти падне.

Може и така да се каже, сър. - Да се върнем на месинговите дръжки.

Кажете добра дума за мен пред това бедно

и наплашено създание, за което работите.

Какъв наем е определила дъртата кранта?

Дъртата кранта иска по 40 лири месечно.

Е, това е разумно.

Г-н Гридли... - Да, г-жо Хардуик?

Не бих ви пуснала при никакви обстоятелства.

Откъде сте?

Чикаго. - Не думайте?

Огромната пропаст между нас взе да се стеснява.

Съжалявам. Нямам възможност да ви дам под наем жилището.

Добре и за двама ни. - Ясно съм посочила в обявата, че...

Ще ви кажа какво ще сторим.

Ще се оженя за прислужницата ви и ще се нанесем тук като двойка?

Не сте много изтънчен. Прислужница или стопанка, за вас е все едно.

Аз съм демократ от Ню Ингланд. Нямам предразсъдъци.

Защо да не задействаме прислужницата?

Няма нищо лошо в това

да се проверяват бъдещите наематели без личното ми участие.

Все пак, сега живея тук сама.

За да съм ясна, г-н Гридли, аз съм със съмнителна репутация.

Така ли? Ще ви плащам по 45 на месец.

Не е този вид съмнителност. - Какво нередно има в един мъж?

Казаха ми, че кварталът е неспокоен. Ще поправям душовете,

ще пропъждам обирджиите. Мъжът с безкрайни възможности.

Ще ви плащам по 50 на месец. - Щяхте да сте идеалният наемател.

И парите щяха да са ми от полза, но...

Да погледнем от друга страна. Настанени сме принудително, нали?

Но аз нямам място. Г-жо Хардуик, умолявам ви като съгражданин.

Аз не ви ли се молих?

Това си е ваш проблем. За мен ще е все едно.

Да. Г-жо Х., взехте мъдро решение. - Надявам се.

Ще отскоча до банката за някой друг паунд.

Първият и последният месец, предполагам?

Да, така е.

Ще изпратя багажа си днес следобед.

Ще се обадя в посолството и после ще се върна. Как сме с храната?

Съжалявам, г-н Гридли, не бих могла да ви осигуря...

Не вие, аз ще ви осигуря. Да започнем с вечерята?

Свободна ли сте? - Да, свободна съм, но...

Вече не сте свободна. Ще се видим към 18:00.

Помолете Хилда да извади леда.

Добър ден, сър. Това е г-н Гридли е.

Да, Гридли. Очаквах ви. Влезте.

Благодаря, сър.

Изучавах биографията ви, Гридли. Дотук - добре.

Радвам се, че сте при нас. - Благодаря ви, сър.

Разбрах, че сте бил в Саудитска Арабия.

И аз веднъж бях там. Две доста възбуждащи седмици.

Благодаря. Бях там две години, сър,

а времето променя гледната точка. - Служим там, където ни изпратят.

Не е задължително да се забавляваме. - Не се оплаквах, сър.

Разбира се, че не сте. Намерихте ли къде да отседнете?

Да, сър. Вече наех жилище... имам предвид апартамент.

Няма проблем. Казвайте го както си искате.

Англичаните ще ви държат ушите наострени.

Това произношение!

Сега за жилището. Надявам се, че е в приличен квартал.

"Мейфеър", "Грей Скуеър"? - Прекрасно! Прекрасно!

Шефът е много държи на примерното поведение.

Работете усилено, живейте прилично и ще направя

приятен престоят ви в Лондон. - Слушам, сър.

Лейди Фалат се обажда, сър. - Свържете ме.

Лейди Фалат. Много влиятелна. Може да ви умори от скука.

Ще имате контакти с нея, може да ви хрумне нещо наум.

Лейди Фалат, чудесно е, че се обадихте.

Обаждам се във връзка с една американска програма,

която беше излъчена по телевизията и страшно ме разтревожи.

Мога ли да попитам, коя е била програмата?

Един уестърн, "Въоръженият".

Бях потресена от шокиращото ниво на насилие.

Видях пет убийства, две обесвания, престрелка,

и един пребит до смърт щатски шериф.

Беше прекалено. Но не забравяйте, че шоуто беше едночасово.

Имаме ново попълнение, лейди Фалат. Г-н Уилям Гридли.

Той е заместникът на г-н Колинс. Веднага ще го въведа в материята.

Надявам се да е по-адекватен от г-н Колинс.

Той е един от най-добрите ни сътрудници.

Дочуване, г-н Амбрюстър. - Дочуване, лейди Фалат.

Схванахте ли картинката? - Разбирам, че не е понасяла Колинс.

Ще трябва да се оправите с нея, Гридли.

Разбира се, ще имате и много други задължения.

Какви са плановете ви за вечерта? - Имам среща.

Толкова бързо? Та вие още не сте изчистил пясъка по обувките си.

Да, с хазяйката ми. - Наистина ли?

Не е нужно да я каните на вечеря.

Е, тя е американка. Тя е...

Мога ли да говоря неофициално? - Да.

Поверително бих казал, че тя е към 90-60-90.

Звучи добре, дори и официално. - Тя е неженена, както разбирам.

Е, има едно "госпожа" пред името й, но нямаме данни за съпруг.

Разделени? - Предполагам.

Иначе защо ще ми дава под наем половината си къща?

Съпругът й може да е командирован в чужбина,

и може да изникне внезапно. Реактивни самолети, знаете как е.

Може да е на закуска в Афганистан, и да сте посред скандала за обед.

Не мисля, че е така. Г-жа Хардуик действаше доста самостоятелно.

По-добре проверете. Хардуик ли казахте?

Да, сър. Познавате ли я? - Не. Само ми светна лампата.

Само... е, както и да е, помнете какво ви казах.

Не прекалявайте с веселбата, няма да ви навреди

да разберете цялата история със съпруга й.

Разбрано, сър. - Това е всичко.

Бих искал да го погледнете тази вечер.

Това е доклад на Колинс, върху който той работеше.

Докладвайте ми на другата сутрин. - Довиждане, сър.

Информация? Опитвам се да си спомня нещо.

Говори ли ви нещо името г-жа Хардуик от "Грей Скуеър"?

Дали ми говори? Определено.

Здрасти. - Здравей.

Изглеждаш сияеща.

Така ли? - Да.

Опитвате се да накарате Хилда да ревнува.

Чакай малко!

Чудехме се дали харесвате цветя.

Ах, вие, янките!

Чудесни са. Какво смятате, че бих харесала?

Не съм виждал цветя от две години. Ще вземем всички.

Всичко накуп. - Бог да ви благослови, сър.

Колко струват тези? - Благодаря.

Вие сте щастлива жена, госпожо. Имате толкова грижовен съпруг.

Той не ми е съпруг. - Не, само живеем заедно.

Благодаря, сър.

Много мило, че изкупихте цветята й.

Егоистично е, наистина. Тъкмо се опитах да впечатля дамата ми.

Вашата дама? - Ами, да, ние...

Предполагам, че не ви оставих шансове да ми откажете?

Така е, но аз бих могла. - Виждам, че Хилда е извадила леда.

Освободих я за тази вечер. - Добре. Тримата щяхме да си пречим.

Какво ще кажете, ако отпием първата глътка в моето ново жилище?

Страхотна идея.

Особено след като сте купил и бутилка скоч.

Открих я, когато ви разопаковах багажа. Така правят в Англия.

Така ли? - Дано всичко ви е на мястото си.

Сложих ви нещата там, където мисля, че вие бихте искал да са.

Преоблечете се за вечеря, аз ще ви налея.

Първо, бих искал да подпишем стогодишен наем.

Аз съм съгласна, но ако платите в аванс.

Винаги ли пиете скоч? - В Саудитска Арабия имате избор

да пиете скоч или да сондирате за нефт.

Иначе щях да сформирам профсъюз на сондажниците на скоч.

Малко вода в моето, моля. - Добре.

Това не е вашият шкаф. Заключен е. - Така ли?

Нещата ви са в спалния шкаф.

Добре, благодаря.

Няма да се бавя.

Какво е това? Ако имате багаж колкото мен, щяхте да сте професионалист.

Вижте това палто. Нито една гънка.

Изгладила сте го. - Цялото беше намачкано.

Трябва ли да извикам г-жа Хардуик?

Не. Малкото ми име е Карли. - Карли?

Карли Хардуик. Странно.

Досега не съм познавал момиче с такова малко име.

Карли Хардуик. Харесва ми. Много хубаво име.

Благодаря. - И моето си го бива. Бил.

Не е ли малко екзотично? Ще се оправите ли с едносричните думи?

Винаги мога да надзърна в учебника.

Нека да помисля. Имам голям избор. Хилда, Карли...

Но точно сега предпочитам да се върна към г-жа Хардуик.

Защо? - Мога ли да ви питам нещо направо?

Какво? - Къде е съпругът ви?

Не знам.

Не знаете?

Ако ви бях съпруг, щях да знам къде сте всяка една минута.

Така ли? - И щях да знам къде сте вие.

Няма ли да ме осветите по въпроса? - Практически никъде.

Разведена ли сте?

Не.

Разделени? - Нещо подобно.

Не искам да съм много настоятелен, но да не сте вдовица?

Наистина не бих могла да ви кажа. Ето, дано да е станало добре.

Изобщо възможно ли е да объркате нещо?

Защо да не изчакаме и да разберем? Ще се преоблека.

Тя тъкмо излезе с вашия Гридли, сър.

Предполагам, че е някой от вашите сътрудници.

А вие кой сте? - Дилингс. Скотланд Ярд.

Скотланд Ярд? Това е ужасно. Днес беше първият му работен ден.

Да се надяваме, че утре ще се появи на работа.

Добър вечер, сър.

Чарлс, първа маса.

Облякла се е убийствено, нали?

Бих казал, че е дяволски привлекателна.

Стига, Клайд!

Чакайте да видя, след Банкок, изкарах шест месеца в Маракеш,

а после в Саудитска Арабия.

А Лондон беше най-големият успех в кариерата ми.

Така беше преди да ви срещна.

Бил, какви ще са задълженията ви в посолството?

Ще прекарвам повече от времето си,

резервирайки билети за кораби и самолети за вип гости,

изготвяйки визи, накрая ще събирам топките за тенис.

А после ще стана държавен секретар.

Вече съм твърде стар за президент. - Ще го закача над леглото ви.

Някой ден ще мога да кажа: "Тук спа Уилям Гридли".

Да, точно сега можете да сложите значимостта ми в шкафа ви.

Чудя се дали на някой от началниците му просветва

за нашето положение в чужбина?

Добре. - Звучи малко грубовато,

но за мен работата ми означава повече от кариерата.

А вие сте избрал правилната кариера. Ще станете много успешен дипломат.

Зад всеки успял мъж стои по една жена като вас, ако е с късмет.

Какво знаете за мен? Бих могла да ви съсипя.

Искам да се отпусна. Компромисът е в основата на дипломацията.

А сега ми кажете, какво във вас е толкова опасно?

Не и тази вечер.

Карли. Какво ви докара в Лондон?

Отидох на екскурзия в Европа, от онези, с всичко платено.

Това си беше моя мечта, още откакто чух чуждестранен акцент.

Навсякъде празнувахме: Рим, Мадрид, Париж.

А после дойдохме в Лондон. - И какво се случи?

Тъкмо когато екскурзията приключи и аз се канех да се прибирам вкъщи,

тогава...

Майлс Хардуик. - Как узнахте името му?

Споменахте ми го на вратата, забравихте ли?

Танцувайте с мен, Бил. - Разбира се.

Ще ни извините ли?

"Харесва ми да танцувам с теб".

Не си научил така мамбото в Саудитска Арабия.

Не. Южна Америка. Студентските вълнения.

Трябва да мърдаш някъде, инак всичко приключваше.

Желаете ли нещо за пиене, сър? - Тоник, моля.

Да хванем такси. Как виждаш в тази мъгла?

И на теб ще ти се наложи. - Не мислиш ли, че някъде има пожар?

Добър вечер, г-жо Хардуик. - Добър вечер.

Дали бих могъл да говоря с вас?

Да, разбира се. Ще ме извиниш ли за малко?

Да.

Съжалявам, сър.

Съжалявам, Бил. Беше по работа. - Няма нищо. Това не е моя работа.

Защо не се разходим? - Добре.

Къде е...

Домашно.

Ехо? - Това какво беше?

Само исках да съм сигурен, че никой няма да ни изненада.

Никого не очаквам. - Това е добре.

Удобно е да живеем в една и съща къща, нали?

Пестим от таксито и всичко останало. - Ето, доставен сте в безопасност.

До вратата ли ме докарахте? Вие как се прибирате вкъщи?

Ами, както аз си знам. - Не, не.

Карли, не бих могъл да те оставя да се прибереш сама.

Ако ти се случи нещо, никога няма да си простя.

Прав си.

Е? - Ами...

Какво ще кажеш за утре вечер?

Вечеря, а може би представление?

Защо не изчакаш да видиш какво ще стане утре?

Ще видим как ще се чувстваш. - Знам как ще е.

Така ли?

Карли, нали не си видение? Не изчезвай в нощта.

Благодаря.

Наемът.

Отново благодаря.

Внезапно там аз те видях.

О, не.

Карли.

Бил! Ти ли си? - Съжалявам.

Изплаши ме. - Чух органът да свири.

Съжалявам, че съм те обезпокоила. - Изобщо не си, аз съжалявам.

Не знаех, че свириш. - Да.

Моля.

Боже, в колежа свирих на барабани.

Може би някой ден...

Често ли го правиш по нощите? - Не е често.

Нямам нищо против. Харесвам музиката на орган.

За мен тези звуци идват като от вечността.

Така си е.

Знаеш ли "Моята любима Валънтайн"?

По-добре е да се прибера, Бил.

Само се сбогувах с един стар приятел.

Съжалявам, че те събудих.

Г-н Гридли е тук, сър. - Кажи му да изчака.

Хората се страхуват Скотланд Ярд.

Бих искал да оценя вашия човек, без да ме види.

Отидете в заседателната зала. Ще ви включа уредбата.

Натиснете третото копче. Ще чуете всичко казано.

Третото копче. Какво? Вземи ги де.

Повикайте Гридли, моля.

Добро утро, сър. - Добро утро, Гридли.

Прегледах доклада на Колинс. - Как е храната в "Ламплайтър"?

Отлична. Защо?

Вие сте вечерял с г-жа Хардуик, изпили сте две бутилки шампанско,

напуснали сте клуба в 23:42. И сте се прибрали пеша вкъщи.

Доста подробен отчет. Ако бях загрижен за сигурността...

Седнете, Гридли. - Слушам, сър.

Да ви попитам, как избрахте жилището на "Грей Скуеър" 33?

Отидох по обявата във вестника на Карли... г-жа Хардуик.

Изглежда г-жа Хардуик има навика да се изявява по вестниците.

Не ви разбирам, сър.

Според вас, тя какъв тип жена е?

Ако желаете, можете да говорите неофициално.

Нека да е официално, сър. Намирам я за абсолютно божествена.

Успяхте ли да разберете нещо за г-н Хардуик?

Да, сър. Разделени са. - Тя ли ви го каза?

Да, сър. По мое мнение, разводът е неизбежен.

Тя ще се развежда с него? - Да, сър.

Това не е ли обида към съдебния състав?

Моля? - Г-жа Хардуик е убила съпруга си.

Това определено е основателно... Какво е направила?

Казах, че абсолютно божествената жена е убила съпруга си.

Това е невъзможно. - Тя се е объркала, подавайки обявата.

Преди 6 месеца е попаднала на първите страници.

Защо тогава не е арестувана? - Защото още не са открили тялото.

Няма дело. - Още не е влязло в съда.

Но след като открият останките на г-н Хардуик,

г-жа Хардуик ще има среща с палача. Не познавате случая.

Познавам Карли Хардуик. - Само след един ден?

След една минута. И ще науча всяка една подробност от случая

и ще докажа, че не го е сторила. - Този младеж може да ни е полезен.

Мисли, че тя е невинна, сър? - Да, това е в наша полза.

Откакто я познавате да е направила нещо подозрително?

Абсолютно не. Тя просто беше любезна и всеотдайна.

Отклонявате се. - Ако я познавахте колкото мен,

щяхте да знаете, че не е способна... - А защо ви е излъгала за мъжа й?

Защо? Защото...

Не знам защо. Но ако го е направила, трябва да е имало причина.

Може би тя е поела вината, за да защити другиго.

Мислили сме за това. Но кого? - Не знам, но е възможно.

Вярно е. - Виждате ли. В ефир ли сме?

Това е инспектор Олифант от Скотланд Ярд.

Не бях предупреден, че полицията ме подслушва.

Моля ви. Съжалявам, но ще трябва да ви разпитаме.

С радост ще приема вашата помощ. - Помощ! Не смятам да ви помагам.

Сътрудничество, Гридли. Вие сте гост на Обединеното Кралство.

Но не съм доносник. - Нека да го кажа иначе.

Ако г-жа Хардуик не е виновна,

не би имало проблем, да узнаем всички факти.

Следователно, всяка информация, което съберем, ще е важно за нея.

Дори нещо случайно, може да е връзка към доказване на невинността й.

Разбирам.

Искате да душа наоколо и да ви докладвам всичко, което открия?

Ако искате да й помогнете - да. Вие ще работите вътре, аз - отвън.

Ще сме отличен отбор. - Искате да докажете, че е виновна.

Не, не. Не познавате добре Скотланд Ярд.

Наш дълг е да защитаваме невинните, отколкото да обвиняваме виновните.

Така ли? - Да, разбира се.

Но трябват солидни доказателства за нейната невинност.

Изградили сте мнението си за нея само въз основа на външния и вид.

Г-н Гридли, някога да сте чувал за Анджела Кроули?

Анджела Кроули? Не. - Виждате ли колко малко знаете?

Хубава като г-жа Хардуик, бих казал, тя спяла в ковчег.

Изпратила с жестокости на оня свят солиден брой мъже.

Била отличен готвач, използвайки подбрани подправки и редки отрови.

Признание на дарбите на Анджела дала една от жертвите,

която, след като си изяла порцията отровен пай,

поискала втора.

Именно тя го убила.

А ако ви кажа, че преди няколко седмици, г-жа Хардуик

се опитала да изтегли застраховката "Живот" на съпруга си?

Бях насочен към нея от застрахователите,

които искаха доказателства за смъртта на мъжа й, преди да я изплатят.

Вероятно са й трябвали пари.

Вярно е.

Кое е я накарало да мисли, че с живота му е приключено?

Знаете ли, че са се били често?

Във всяко семейство има кавги. Но техните са достигнали

такива висини на интензивност, че полицията е била викана на три пъти.

Това нищо не значи. - Има две основни причини

за брачните скандали: парите и извънбрачните връзки.

А г-жа Хардуик е безспорно привлекателна.

Би могла да има любовник. Тайни срещи с друг мъж,

който лесно би се превърнал от любовник в съучастник.

Убиец... инспекторе, Карли Хардуик е прилична и кротка...

Кротка? Видяхте ли? И Моли Паско беше кротка.

Не би наранила съпруга си чрез развод,

така че Моли и любовникът й зазидали г-н Паско жив в една стена.

После убила любовника и забягнала с търговец на тухли.

Е, аз мразя капризните убийци. - Бъдете сериозен, Гридли.

Такъв съм. Но не мога да видя

какво общо имат тези смъртоносни дами с Карли Хардуик.

Аз ви скицирах набързо убийствените тенденции при нежния пол.

Жените могат да бъдат не само обичливи съпруги и предани майки,

но и много ефективни убийци, благословени да са.

Намирам за странен този разговор, идващ от човека, който каза,

че е заинтересуван да докаже невинността на г-жа Хардуик.

Приближете се. - Какво?

Помогнете ми и ще разберете, че и аз съм нетърпелив да го докажа.

Имате думата ми.

Добре, ще си помисля. - Гридли!

Добре де, вярвам ви. - Добре, добре.

Ето визитката ми. Обаждайте ми се по всяко време на денонощието.

Гридли, не забравяйте, че живеете с дискретността на дипломат.

Връзката ви с тази жена не бива да става достояние.

Не трябва се появявате на публични места с нея, където и да било.

Сега. Вземете тези изрезки и вървете в кабинета си да ги изучите...

Не, не там. Отидете някъде. Прочетете ги в парка.

Починете си до края на деня. - Слушам, сър.

Един момент, Гридли. Ако мога да ви кажа две неща.

Не позволявайте на г-жа Хардуик да разбере, че знаете за положението й.

Искате да я хванете неподготвена.

Знаете как да накарате една жена да ви сподели най-съкровените си тайни.

Колкото сте по-близък с нея,

толкова по-големи са шансовете тя да каже истината.

Накъде биете? - Нали знаете какво следва?

Искате да стана мъжката Мата Хари? Не съм от нравствената полиция.

Ако я накарате да си признае, ще направите услуга на страната си.

Някак не ми се вярва, че Америка иска това от мен.

Гридли, ако се издъните, ще ви върна толкова бързо в Сахара,

че Лондон ще ви се стори мираж.

С други думи, ако тя разбере, че аз знам, си заминавам.

Точно така. Но се надявам да не ми отговаряйте в рими.

И се грижете постоянно за вашата лична безопасност.

Който и да е убил г-н Хардуик, може да посегне отново.

Ще проверя дали паят не е отровен. - Странно, че го споменахте.

Г-жа Хардуик е закупила голямо количество арсеник тази сутрин.

Майка ми казва, че вие сте следващият.

Карли!

Скъпа г-жо Х, времето е от съществено значение -

ако решим случая довечера, ще го отстраня веднага от дома ви.

Той знае всяка ваша стъпка. П. Л.

Ало? Да, получих съобщението ви.

Знаете, че го мразя, но няма друг изход.

По-добре да не е довечера.

Да, мъжът, с когото ме видяхте миналата вечер.

Може и да сте права, разбира се, аз...

Най-добре е да го направя и да се приключва с това.

Бих казала, че е към 80 кила.

Проблемът ще е с изкарването от къщата.

По-добре изпратете двама мъже.

Добре. Дочуване.

Здравей. Има ли някой вкъщи?

Ехо?

Не те очаквах толкова рано.

Предположих, че не си. Нито пък аз.

Как мина денят? Да е станало нещо особено?

Особено? - Нещо различно или необичайно.

Не, нищо. Беше голяма скука.

Ами ти? Нещо необичайно да се е случило?

Всъщност, да. Благодарение на теб платих всичките си сметки.

Ще ви осигуря прехраната довечера, г-н Гридли.

Вие само ще си почивате.

Супер. Нека и аз да участвам. Много ме бива в готвенето.

Недейте. Аз съм много темпераментен готвач.

А и не понасям някой да ми наднича над рамото.

Нали ще съблечете тази посланическа униформа?

Чака ме работа. - Добре.

Карли?

Ако нямаш нищо против, нека да е без сосове и подправки.

Не можем ли да хапнем нещо просто? - Да не се боиш от гозбите ми?

Не, няма такова нещо. Стомахът ми не е наред.

Бил, да не си мислиш нещо?

Не, честна дума. Просто нерви. Знаеш, първи ден в новата работа.

Добре. Сега се качвай и си почини.

Докато се преобличаш, ще налея по нещо. Побързай.

Имам изненада за теб.

Карли? - Насам, Бил.

Готов ли си за изненадата?

Забеляза ли нещо? - Още не.

Ами, погледни. - Барбекю. Това ли е изненадата?

Да, част от нея. - Само заради мен ли го взе?

Не, но не съм го ползвала. - Защо?

Майлс не харесваше американската храна.

Не харесваше нищо друго, освен брюкселско зеле,

пушена херинга и пай с бъбречета.

Достатъчно просто ли е за теб?

Стекове. Перфектно. - Добре.

Не съм наясно как да се оправя с въглищата.

Ще ти трябва малко леснозапалима течност.

Ще намеря отнякъде. Наздраве. Това ще те оправи.

И баща ми казваше същото.

Мисля, че намерих нещо. Не знам за какво е, но пише "леснозапалимо".

Така ли? Ами... това е барбекю.

Всичко се вмирисва. Не знаех, че ги ползвате толкова често.

Трябваше да обиколя цял Лондон за тях. Виж етикета:

"Произведено в Калифорния".

Дори не си докоснал питието си. - Не съм ли?

Нека да изживеем всеки момент като за последно.

Много ли е силно?

Сигурен ли си?

Бил?

Какво не е наред?

Бил, какво има?

Нищо.

Нищо. Нищо няма.

Искам да кажа... Не, яко е.

Нека да го оправя. - Не, моля те.

Чудесно е. Просто... Ти...

Нека да запалим огъня. - Правилно.

Мислят си, че горим държавни тайни. - Или вещици.

Бил, навесът!

Дай маркуча. Къде е...

Пускай водата.

Назад!

Разплети го.

Някой от вас ще се обади ли на пожарната?

Разчистете пътя. Отстъпете. Нека пожарникарите да влязат.

Слава Богу, че дойдохте.

Това ще свърши работа. Да, момчета. Събирайте. Вече е ваш.

Стълбата насам, моля. Благодаря. - Добре, кой запали огъня?

Аз.

Сър, ще трябва да попълня някой подробности в отчета.

Наистина ли е наложително? - Може ли да ми представите

документ за самоличност? - Документ... за самоличност.

Разбира се.

Дипломатически паспорт. Г-н Уилям Гридли.

Това съм аз. - Посолство на САЩ.

Ужасно съжалявам. Няма да има отчет. Само ще докладвам на сержанта.

Предайте му много поздрави. - Да, сър. Съжалявам за неудобството.

Това е вашият дълг и т. н. - Да, сър. Благодаря ви и лека нощ.

Предвид обстоятелствата, вечерята имаше убийствен успех.

Пълна бъркотия! Съжалявам, Бил.

Исках само да организирам една тиха и приятна вечер, насаме с теб.

Само една вечеря, а после, аз...

Е, после планирах да направя нещо,

което исках още от момента, в който твоят крак прекрачи прага на къщата.

Наистина ли? - Сега всичко пропадна.

Не е точно така. - Полицията и всичко останало.

Държавните мъже не могат да си позволят скандал.

Щяха, стига да прилича на теб. - Вие не ме слушате.

Ако името ви бъде свързвано с моето...

Не се тревожете за полицая. Всичко е уредено.

Дипломатически имунитет. Той ви предпазва от всичко...

От глобите за паркинг до убийството.

Аз ще вдигна.

Ало?

За теб е, Бил. - За мен?

Ало? Г-н Амбрюстър.

Гридли, веднага трябва да ви видя.

Добре... Не е ли малко необичайно? - Извънредно необичайно.

Но тогава няма нищо по-обичайно да наминеш към нас, нали?

Гридли, искам да се видим в "Лайънс Хед" в Челси.

Посолството?

За какво говориш? Казах "Лайънс Хед" в Челси.

Не казахте ли "посолството" защото тя е до вас?

Да, сър. Не исках да повтарям адреса пред нея.

Щом тя е до вас, защо го повтаряте? - Тя не е до мен.

Защо тогава шепнете? - Няма значение, Гридли.

Започвам да разбирам вашият начин на мислене и това ме плаши.

Тръгвам веднага. Очаквам от вас същото.

Слушам, сър.

Веднага, сър.

Прощавайте. - Какво има?

Нищо.

Ето ви и вас, сър. - Гридли.

Да, сър.

Когато ви помолих да запазите в тайна престоят си у г-жа Хардуик,

имахте ли усещането, че най-добрият начин за това ще е

да запалите пожар, да бъдете на косъм от ареста,

разгласявайки цялата история по вестниците?

Какво искате да кажете с вестниците? - Какво ще пиеш, миличък?

Скоч с вода. - И лед, разбира се.

Без лед и никаква вода. По вестниците?

Имало е представители на пресата, когато полицаят е докладвал.

Направили са допълнителни проучвания сред съседите

и ликуващо са разтръбили новината, че г-жа Хардуик живее с мъж.

Не с някой обикновен човек, а с г-н Уилям Гридли

от Държавния департамент на САЩ, и любител - пожарникар.

Вината не беше в Карли. - Не се тревожи за г-жа Синята брада.

Новината няма да се публикува. - Какво?

Инспектор Олифант ме информира и аз я задуших преди да се разпространи.

Вие сте задушил новината в... - Същото, моля.

Да, сър. - Благодаря. Но как го направихте?

Как? Гридли, удържам позицията си в Лондон вече няколко години.

С гордост заявявам, че през този период

успях да изградя достатъчно влияние,

така че в случай на нужда няколко обаждания

от мен на нужните хора и всичко е готово.

Ако историята се беше появила, щяхте да загазите, и тук и във Вашингтон.

А когато някой от моите хора загази, загазвам и аз.

Искам да знаете, че нямам намерение да ви наблюдавам как падате надолу,

използвайки кариерата ми като парашут.

Добро утро, сър. Г-н Гридли чака.

От руското посолство се обадиха... - Зарежи руснаците.

Г-н Гридли се е превърнал в много по-голяма заплаха.

Добро утро, сър. - Видяхте ли това?

Кажете ми едно хубаво нещо, с изключение на това,

че ви е последната в Лондон. - Последната... чакайте малко.

Сър, стори ми, че миналата вечер вие казахте нещо за власт

и влияние и обаждания, които задушават вестникарските истории.

Очевидно нещо се е объркало. - Очевидно.

Нека това не ви носи удовлетворение. Моята грешка си остава между нас.

Вашата е по лондонските вестници.

Предполагам, г-жа Хардуик ги чете. И за да ви цитирам, тя знае,

че вие знаете. Така че вие си отивате.

Съжалявам. По някакъв странен начин те харесвах, но ти ме ядоса.

Аз съм ви ядосал?

Мисля, че отговорът на нашите огорчения е,

че ще сме в различни страни. Аз избирам Англия.

Нека видим какво сме ви подбрали. - Не. Сър, ако позволите, не мисля,

че поемате нужната част от вината. Ако бяхте "задушил" историята...

На колкото по-висок пост сте, толкова повече грешки са ви позволени.

Ако забъркате достатъчно, това ще се счита за ваш стил.

А сега сте в положение едно-грешно, и вие го направихте.

Нека да видя: Исландия, Оукленд или Микронезия.

Няма ли да размислите? Поставете се на мое място.

Не мога. Още не съм избрал.

Пакистан.

Огнена земя. - Земя... Къде е...

Г-жа Хардуик иска да ви види, сър. - Помолете я да изчака.

Значи дамата е дошла да моли посолството за вмешателство.

Не мисля така. - Не съм особено заинтересуван

от вашите мисли, Гридли, но за какво предполагате, че е дошла?

За да се застъпи за мен. - Мили Боже! Имате много да учите.

Имам 20-годишен опит с всякакви инциденти и какви ли не жени.

И съм много горд със способността ми да виждам

под повърхността и на най-невинните жени.

С времето също ще придобиете тази способност,

но точно сега отидете в кабинета си,

и си съберете партакешите. Пътят до Огнена земя е дълъг.

Дори не съм сигурен дали имаме консулство там.

Сега, ако обичате...

Другата врата, ако нямате нищо против.

Благодаря.

Помолете г-жа Хардуик да влезе.

Г-жа Хардуик, сър. - Здравейте. Искате ли да седнете?

Предпочитам да стоя. Няма да ви отнема от времето.

Осъзнавам колко сте зает.

Няма такова нещо. Това е и вашето посолство, г-жо Хардуик.

Тук сме, за да ви служим. - Не съм дошла за обслужване,

въпреки че бих приветствала такова изказване преди няколко месеца.

Дойдох да ви видя заради... - Г-жо Хардуик, ще ви съдействаме

но не можем да действаме във вреда на Великобритания.

Това би довело до международни усложнения.

Не очаквам моята родина да обяви война заради мен.

Но фактите говорят, че аз съм преследвана от полицията,

оклеветена от пресата и унижавана от съседите.

Предполагам, че сте видял вестниците.

Направо ми пилят мозъка. Седнете.

Бях лишена и от моя паспорт, така че не мога да напусна страната.

И ако мога да добавя, обвиняват ме в убийство.

Има ли някоя специална тема, която искате да обсъдим?

Да. Не ми дадоха работна виза, което ме принуди да пусна един наемател.

Което ни отвежда до г-н Гридли. - Имате предвид г-н Гридли и вас.

Не, имам предвид само г-н Гридли. - Моля ви, седнете!

Добре ли го познавате? - Не съвсем.

А би трябвало. Необикновен човек. - Това го знам.

Той има такова желание да се труди в Лондон.

Г-н Амбрюстър, няма никаква истина в намеците на пресата,

че между нас има някаква връзка.

Разбира се, че няма. - Та той дори не ме е опознал.

Няма да е честно да бъде наказан за нещо, за което не е виновен.

Сбърках като не му казах всичко. Бях много егоистична.

Всъщност, миналата вечер щях да му кажа,

когато вие се обадихте...

Това е всичко. Надявам се да се отнесете с него честно.

Обещавам ви, че ще изпълня своята роля. Благодаря ви за посещението.

Един момент, моля. Ако мога да ви предам моето мнение...

Знам вашето мнение. - Не. Вие сте много убедителна дама.

Г-н Гридли наистина е имал голям късмет с вас.

А и вашите снимки във вестниците не ви представят много точно.

Знаете какво е осветлението в полицията.

Да, така е. Струва ми се, че съм бил малко нехаен,

и имам силно желание да направя проверка на вашия случай.

Ако мога да ви предложа, зад ъгъла има едно спокойно ресторантче,

където си мисля, че бихме могли да хапнем

и да обсъдим цялата ситуация.

Не ви ли е страх да ви видят на публично място с мен?

Напротив, това ще е облекчение от тези постоянни обаждания.

Ресторант "Паризиен"

Значи няма да го изпращате никъде?

Подобна мисъл никога не е минавала през главата ми.

Имате светлокафявите очи на едно наивно и невинно дете.

Лесно е да се разбере защо той ви е толкова посветен.

Ако бях по-млад,

бих искал да ви отговоря вместо Гридли.

Хареса ли ви храната, сър? - Напълно очарователно.

Какво има да ми казвате? - Да ви кажа правичката, Гридли,

така бях увлечен по г-жа Хардуик, че не помня какво беше.

Нека да ви кажа нещо за това момиче. - Какво ще ми кажете за нея, сър?

Вероятно тя не го е убила. - Това ли е вашето откритие?

За вас ще е мнение, за мен - убеждение.

Нека да ви кажа още нещо. Не се налага да напускате Лондон.

Оставате тук. С вас ще проверим изцяло този случай.

Трябва да измъкнем Карли от тази бъркотия.

Изкарала е един ден в провинцията. Избрала го е за ден на убийството.

За да няма никакви свидетели. - Това е най-силната ни улика.

"Кървави петна по килима, едно по контакта..." А, да.

"Тялото е било преместено с кола. От мазето до гаража."

Това не може да е Карли, мъжът е бил огромен.

Пробвах му палтото. Откъде ще има толкова сила да го пренесе?

Вероятно затова инспекторът е повярвал, че е имала съучастник.

Виждате колко нелепа е изглеждала срещата ви?

Доказателствата говорят, че част от деянието е извършено от мъж.

Така е.

Мъж?

Вижте! - Какво?

Забравих за него. Сблъскахме се с него, когато излизахме.

Кой е той? - Тя не ми каза.

Това не ми харесва. - Да, сър. Не, сър.

Мисля, че трябва да го проследите? - Така ли мислите, сър?

Не бихте могъл да го намерите. - Да, сър.

Не е добре за нея, но това не ме тревожи.

Гридли. - Тръгвам.

Може да се прибираме вкъщи. - Да, сър.

Не, чакайте.

Това ще е всичко за тази вечер, Брюстър.

Разкарай се, "котенце". - Съжалявам. Продължавайте.

Какво си мислите, че правите тук?

Само гледам.

Оскверняване на свещената земя? Засрамете се.

Внимателно, сър. Още не съм изстинал.

Мога ли да ви помогна, сър?

Сигурен съм, че г-жа Хардуик не би го продала, ако не й трябваха пари.

Парите, които й дадох, не стигат и за половината.

Красиво е, нали? - Така е.

Всичко е красиво, когато истината най-накрая ви достигне.

Нещо против, ако го използвам в неделната ми проповед?

Карли!

Няма нужда да ги отваряш. Всичко е там.

Карли, какво означава това? Защо багажът ми е стегнат?

Дължа ти само за два месеца.

Чакай малко. Карли, моля те. Нищо не разбирам.

Първо се видя с Амбрюстър заради мен. А после изведнъж...

Заради теб? Г-н Гридли, имам свои проблеми. Не са ми нужни вашите.

По-добре ме оставете на мира. - Няма да ви оставя на мира.

Някой трябва да се погрижи за вас. - Мога да се оправя и сама.

Грижете се само за безценната ви кариера.

Не се тревожете ми кариерата ми. Ако ситуацията не беше отчайваща,

нямаше да сте толкова упорита. Не си тръгвам.

Защо искате да останете? Не знаете ли? Убих съпруга си.

Не ми пука дали сте го убила или не. - Ами, аз...

Нима? - Напълно.

Разбрах го в деня след като се преместих.

Разбрал сте го? - Разбрах го.

Защо тогава не казахте нещо?

Тогава казах няколко неща и между тях споменах, че ви обожавам.

Е, може и да не съм. Сега го казвам.

Обожавам ви.

Дори да сте убила трима съпруга, аз пак ще ви обичам.

Бил, вие сте глупак. Идиот.

Ще се махнете ли оттук? Не ми трябвате.

Не ви ли трябвам? - Не.

Обичам ви.

Но не съм го сторила.

Знам, че не си. Не би могла да убиеш и муха,

а Скотланд Ярд и ФБР съвместно не биха ме убедили в противното.

Скъпа, аз те обичам и ти вярвам. Амбрюстър.

Откъде знаеш? - Защото той е г-н Поникоевреме.

Кой друг би могъл да се обади? - Ще му отговориш ли?

Трябваше ли? - Още не.

Добре.

Гридли, тя върна ли се? - Да, сър.

Ако нямате нищо против, нека да говорим за това утре.

Не ми давай срокове, Гридли. Говорите с един възкръснал човек.

Да сте чувал за кланицата Лейн? След като си тръгнахте, аз я проследих.

Полицейско досие? Сигурни ли сте? Що за магазин е това?

Доколкото успях да разбера, това е заложна къща.

Заложна къща?

За Бога.

Трябва да е заложила нещо, за да ми върне наема.

Какво облекчение.

Какво поведение следвате?

Това, сър, е министерско поведение,

като се надявам да не съм ядосал началника му.

Гридли, ние бяхме прави. Тя не би могла да го стори.

Непрестанно повтарям това, сър.

Но все още има едно детайлче, което ме безпокои. Арсеникът.

Арсеникът.

Той се използва срещу градински вредители и джентълмени.

Да, разбира се.

Разбира се.

Лека нощ, г-н Амбрюстър.

Лека нощ, Карли. - Лека нощ, Бил.

Лека нощ? Още ли сте там, сър?

Ще затворя веднага след като си затворя устата.

Нима отново съм се обадил в неподходящ момент?

Доста неподходящ, сър.

Тогава имате моето позволение да ми затворите.

Благодаря, сър.

Инспектор Олифант. Гридли, по какъв повод се обаждате?

Да. Не. Обаждам се от етични подбуди.

Моля? Етика по това време на нощта? - Инспекторе, подавам оставка.

Не мога да ви сътруднича, защото съм убеден, че Карли е невинна.

Г-н Гридли, ако тя е невинна, то аз също съм нетърпелив да го докажа.

Минахме през всичко заедно, инспекторе.

Показанията бяха доста уклончиви и вие го знаете.

Гридли?

Да?

Гридли? Изслушайте ме много внимателно.

Ако г-жа Хардуик е там и е насочила пистолет срещу вас,

кажете каквото и да е, но започнете с г-жа Хардуик.

Г-жа Хардуик не... се цели в мен.

Защо е тогава тази внезапна оставка по никое време?

Гридли, какво става в тази къща? - Ами, нищо не става.

Бихте ли изчакал... Само един момент.

Гридли? Гридли!

Тя е насочила пистолет към него.

Мъртъв ли е?

Обирджия.

Моят съпруг.

Сержант Дилингс, вие сте бил разположен през къщата на Хардуик,

в нощта на деянието. - Да, сър.

Ще ни разкажете ли какво се случи? - Приблизително към 23:00,

забелязах мъж, който влезе в къщата, отваряйки си с ключ.

Той отговаряше на описанието на покойния г-н Майлс Хардуик,

и малко по-късно наистина доказа, че е починал.

Отидох до телефонната будка и се обадих на инспектор Олифант.

Трудно се свързах с него, тъй като линията му беше заета.

Най-накрая той ми се обади и следвайки инструкциите му,

аз проникнах в къщата и влязох в спалнята на г-жа Хардуик.

Кажете ни, моля, какво видяхте там?

Г-жа Хардуик и г-н Гридли бяха застанали заедно и едно тяло.

Всички бяха по нощно облекло, с изключение на тялото.

Казахте "Застанали заедно."

Какво точно имате предвид?

Те бяха много сближени, прегърнати. Тя беше положила глава на рамото му,

а в лявата си ръка държеше оръжието, с което току-що беше стреляно.

Ще помоля г-жа Хардуик да заеме банката.

Г-жа Майлс Хардуик. - Аз представлявам г-жа Хардуик,

и тя ме уведоми, че не желае да дава показания.

Г-жа Хардуик осъзнава ли сериозността на това решение?

Тя е запозната с последствията, сър. - Моля адвокатът й да се приближи.

Ти си единственият свидетел, трябва да говориш.

За шест месеца не ми повярваха... - Трябва да говориш. Заради мен.

Добре. - Сър, сър.

Извинявам се, но г-жа Хардуик размисли.

Г-жо Хардуик, кажете ни, ако желаете, какво стана онази нощ.

Моят съпруг беше застрелян. - Това ни е известно.

Ще ни кажете ли как беше застрелян?

Мисля, че да. - Заповядайте.

Беше нещастен случай. - Така ли?

Това е всичко. Беше нещастен случай.

Г-жо Хардуик, вие сте доста пестелива на подробностите.

Ще можем ли да възстановим инцидента малко по-подробно?

Вероятно мога да ви помогна. Като начало, къде точно се намирахте

към 23:00, на датата на твърдяната стрелба?

В стаята си. - И какво правехте?

Отидох до прозореца.

Исках да спусна завесите.

Прощавай, скъпа. Мразя да ти отнемам удоволствието да пищиш,

но за съжаление не мога да поема този риск.

Това не е обичайният вход към съпружеската спалня, нали, скъпа?

Тогава аз не съм обичайният съпруг. Нали, Карли?

Още съм пресен мъртвец и ето го моят приемник.

Преодоля ли вече желанието да викаш?

Добре.

Няма ли да целунеш съпруга си? Ще му кажеш колко ти е липсвал?

Що за садистична игра, Майлс? - Игра?

Всички си мислят, че си мъртъв. - Това не беше игра, миличка.

Единият от нас трябваше да бъде обвинен в убийство,

което направи моя избор сравнително прост.

Това си бил ти!

Предполагам, че си се чудила къде бях през тези месеци.

Ами, укривах се.

Направих едно полетче за един мой работодател,

та изглежда съм бил подпийнал

когато съм му отмъкнал един ценен товар.

Нужно е да се каже, че той беше доста ядосан, и изпрати наемник

да си върне полагащото му се, а между другото и да ме пречука.

Предполагам, че вече няма да има подобно предупреждение.

За мое щастие, убиецът беше твърде непохватен,

така че успях да убия убиецът.

Затова и се укривах, Карли, и от полицията и от приятелите.

След като научи моите "спални" премеждия...

Защо се върна, Майлс? - За пари.

Достатъчно, за да напусна страната. Все пак минаха шест месеца, Карли.

Не ти ли липсваха най-приятните аспекти на брака?

Ни най-малко. - Стига, Карли.

Нараняваш ме. - Това целя.

Повече те харесвам изплашена. - Махай се, Майлс.

Борбата, както знаеш, прави нещата по-привлекателни.

Ще ни е по-добре без полицейски посещения през първата ми нощ у дома.

Нали, безценна моя?

Г-жо Хардуик, имате ли сили да продължите?

Добре тогава, г-жо Хардуик.

Това е всичко? - Това ли е всичко?

Това ли са вашите показания? - Да.

Но какво стана със стрелбата, г-жо Хардуик?

Той ме сграбчи, настоявайки да му дам пари.

Дори стана по-груб след като му казах, че нямам.

Опитах се да му взема пистолета и той гръмна.

Това ли е всичко, г-жо Хардуик?

Да.

Пред мен е полицейски доклад, където е посочено, че след като сте наел

жилището, сте извел г-жа Хардуик на вечеря и танци.

Защо да не го кажем, вечеря, танци и пиене?

Иначе няма да звучи добре.

Има и още един леко смущаващ доклад, за една съвместно прекарана

с г-жа Хардуик вечер, когато е била извикана пожарната команда.

Просто вечеряхме в градината.

Докато къщата е горяла?

Искахме да вечеряме на свещи и решихме да има повече светлина.

Вероятно ще изискам обяснение от полицията за този случай.

Когато сержант Дилингс е влязъл в спалнята, според показанията му,

вие сте бил прегърнал г-жа Хардуик.

Сър, вие задавате ужасно много въпроси

за танците ми с г-жа Хардуик, вечерята и прегръдките.

Какво точно целите? - Имало ли е нещо повече

в това познанство между вас и г-жа Хардуик,

отколкото между наемател и хазяйка? Мое задължение е да го установя.

Защо тогава не го направите? Питате ме влюбен ли съм в нея?

Честно казано, не исках да е толкова директно.

И много правилно, защото зададохте риторичен въпрос.

Ако си мислите, че тя го е убила заради това... Моля да се заличи!

Г-н Гридли, съветвам ви да се отнасяте

към процеса малко по-сериозно.

Но сте бил на местопрестъплението, когато полицията е пристигнала.

Точно така.

Фактически още не е установено

дали аз съм участвал в предполагаемото престъпление.

Добре, сър, участвахте ли? - Не си спомням.

Г-жа Хардуик ясно заяви, че не сте бил в стаята по това време.

Излъгала е, за да ме защити. Откъде знаете, че не съм участвал

в борбата за пистолета на ревнивия съпруг?

Защо просто не седнем и не помислим малко?

Държи се като маниак. Опитва се да поеме вината.

Ако продължава така, сам ще се изпрати на бесилото.

Не можем да го позволим. - Едва ли ще се стигне дотам.

Дръжте се.

Бих искал да поправя впечатлението, което г-н Гридли може да е създал,

намеквайки, че е свързан по някакъв начин със стрелбата на г-н Хардуик.

Сержант Дилингс свидетелства, че не е успял да се свърже с мен по телефона.

През това време аз говорех с г-н Гридли,

който ми се обади от къщата на Хардуик.

Точно в момента на изстрела аз разговарях с него,

Съмнявам се, че той е участвал в боричкането или пък в стрелбата.

А защо говорихте с г-н Гридли по телефона в 23:00 през нощта?

На следващия ден, след като се премести в къщата на г-жа Хардуик,

г-н Гридли, по моя молба, и с любезното сътрудничество

на г-н Франклин Амбрюстър, започна да действа като агент

под прикритие за Скотланд Ярд.

Мога ли да кажа нещо?

Госпожо, опитваме се да проведем едно нормално следствие.

Трябва да кажа нещо на съда.

Помолете я да застане тук.

Заклевате ли се, че ще кажете истината пред съда?

Заклевам се. - Кажете си името и адреса, моля.

Г-жа Агата Браун, хотел "Марстън".

По времето на този нещастен инцидент пребивавах на "Грей Скуеър" 35.

Имате ли информация, отнасяща се до следствието?

Видях, че е инцидент, ако това е относимо към него, сър?

Казахте, че сте видяла инцидента?

Прозорецът на номер 35 гледа към спалнята на г-жа Хардуик.

Първо чух нещо, което ме накара да погледна.

Те спореха, и като знаех, че г-н Хардуик е изчезнал,

а другият джентълмен живееше с нея, естествено се заинтригувах.

Видях г-жа Хардуик да се връща към прозореца,

а после г-н Хардуик вървеше след нея с пистолет в ръка.

Той я сграбчи, извивайки китката й.

Те се сбиха, тя се опита да го спре, пистолетът гръмна,

и г-н Хардуик застина с изненадан вид на лицето, а после падна.

Тогава влезе другият джентълмен.

Г-жо Браун, защо скрихте тази информация досега?

Беше ме страх. Не исках да се замесвам в нищо.

Докато видях колко зле вървят нещата за бедната г-жа Хардуик,

разбрах, че трябва да говоря.

Бедната, само се опита да се защити. Нямаше убийство.

Беше просто един ужасен нещастен случай.

Ред в залата!

Карли!

Карли! Карли, трябва да говоря с теб.

Г-жо Хардуик, ще кажете ли... - Няма какво да кажа.

Защо не превключите на друг канал?

Г-н Гридли, имате половин час, за да се изнесете от къщата ми.

Да се изнеса от къщата? - Ако не се махнете от...

Гридли, говоря ви не като мъж, а като държавен служител:

Имате един час да се изнесете от къщата й.

Сгрешихте. Половин час. Тя току-що ме изхвърли навън.

Влезте, драга. Вярвам, че имаме да обсъждаме доста важни неща.

"Грей Скуеър" 33.

Прекрасно, поздравления. Лошото е вече зад нас.

Беше много мило от ваша страна да ми го дадете, скъпа.

Аз също съм ви благодарна, че пропуснахте

един дребен детайл от разказа ви. Поразително, нали?

Колко ми допадна осигуреният и комфортен живот!

Защо не подремнете, докато не се върна, скъпа?

Това беше тежък ден за вас.

Като се върна ще ви напълня една гореща вана, а после ще вечеряме.

Мисля, че долу ще е по-добре за мен.

Стълбите ме уморяват на моята възраст.

Да, трябва да го направим.

Ще е много по-добре, ако живея с вас,

отколкото онзи ужасен съпруг или Гридли.

Поне, скъпа, няма да ви предам.

Карли!

Защо беше всичко това? Тя какво прави тук?

Още ли работите за Скотланд Ярд или слухтите за лично удоволствие?

Повярвайте, никога не съм работил срещу вас.

Знам само, че вече на никого не трябва да вярвам.

Нима показанията ми са прозвучали, като опит да ви изкарам виновна?

Карли!

Кажи ми какво става!

Защо г-жа Браун се е преместила тук?

Къде си?

Карли, повярвай ми, не бих сторил нищо, което да ти навреди,

но не мога да ти помогна докато не ми кажеш всичко.

Карли?

Отговори ми.

Добре ли си?

Карли, отвори вратата.

Скъпа, моля те.

Какво правиш?

Къпя се.

Би ли ми обяснила

защо ще го правиш точно сега?

Защото се чувствам мръсна. - Карли.

Свали пистолета и излез оттам.

Няма да изляза, докато не ми кажеш какво става.

Г-жа Браун спомена някакъв детайл, който си пропуснала в разказа си!

Карли, ако не спреш водата, ще сляза долу и ще срежа тръбите.

Карли! Помогни ми!

Сега, искам да знам какво е участието на г-жа Браун в цялата история.

И сантиметър няма да се помръдна, докато не разбера!

Ти си луда! Не можеш ли видиш, че се опитвам да ти помогна?

Иска разписката от заложната къща. - Защо не си... Каква разписка?

Тази, заради която съпругът ми щеше да ме убие.

Не разбирам.

Стига!

Добре.

Аз излъгах на следствието.

Или поне не казах цялата истина.

Вярно е, че той поиска пари и ме нападна с пистолет.

Но не им казах, че...

Добре, Карли, нека се договорим. Къде е?

Кое? - Не ме прави на глупак.

Говоря за свещника, онзи, дето изчезна от дневната.

Ами, заложих го. - Какво си направила?

Заложих го. Трябваха ми 40 лири.

Заложила си го за 40 кинта?

Не знаеше ли, че натъпканите в него украшения струват половин милион?

Кога го заложи? - Тази вечер.

Добре, Карли, дай ми разписката.

Казах да ми дадеш разписката! - Не е в мен.

Какво искаш да кажеш? - Не знам къде е.

Трябва да я намеря.

Махни се от прозореца. Странно нещо е това убийството,

но като минеш първото, започваш да се оглеждаш за следващо.

Дай ми разписката или...

Просто бях много уплашена.

Беше ме страх, че ако спомена за украшенията

те щяха да си помислят, че съм замесена в нещо незаконно.

Така че не исках неговите приятели да ме навестят.

Само исках да забравя за украшенията и свещника.

Исках да скъсам разписката и... - Сега това е целта на г-жа Браун.

Тя ме изнудва. - Ще се наложи да идем до полицията.

И да си призная, че не съм казала цялата истина?

Преди си мислих, че съм в беда,

но едва сега наистина осъзнах нещата.

Карли, няма друг начин. - Бил!

Стоейки до прозореца, започнах да си спомням нещо.

Онази нощ му се измъкнах и изтичах до прозореца да викам за помощ.

Тогава видях г-жа Браун да идва по улицата.

Докато тя е стигнала до къщата, всичко беше приключило.

Нищо не е видяла. Не би могла. - Как е разбрала какво се е случило?

Как е чула за свещника и разписката? - Г-жа Дънхил.

Тя трябва да е видяла, а после и е предала.

Тогава да посетим г-жа Дънхил. - Премести се в деня след стрелбата.

Преместила се е? Къде? - Г-жа Браун трябва да знае.

Може да успеем да я хванем... - Чакай малко.

Не е ли по-добре да се преоблечеш? - Ще те чакам долу.

Добре. Ще извикам такси.

Изчакай.

Собственикът на заложната къща?

Мъртъв ли е?

Знаел е какво има в свещника. Бил е нетърпелив да си върне разписката.

Така, г-жа Браун... - Да.

Ясно е, че сега тя няма да се върне в къщата.

Но как ще открием г-жа Дънхил?

Следващата врата е нейната. Трябва да е оставила новия си адрес. Да вървим.

Обратно към "Грей Скуеър".

Чакай.

Здравейте. Сеансът започва след половин час.

Няма ли да влезете? - Не сме за него.

Жената, живяла тук остави ли нов адрес?

Г-жа Дънхил.

Гара Падингтън.

Инспекторе. - Вътре ли са?

Не мисля. Щях да ги видя... Защо?

Гридли и Хардуик са забелязани да напускат местопрестъплението.

За ново убийство ли говорим?

Не. Собственикът на заложната къща. - Гридли не би го сторил.

Сигурно, но смъртността в Лондон се повиши след идването му.

Ще трябва да прибера и двамата. - Чакайте! Вижте, инспекторе.

Олифант?

Говори инспектор Олифант. Съобщение до всички.

Засилете контрола върху летищата и гарите.

Да се арестуват г-жа Майлс Хардуик

и г-н Уилям Гридли - Американски граждани.

Следва описанието на г-жа Гридли - Висока около 1,65 м, бяла,

кафяви очи, говор... - Светлокафяви.

Светлокафяви очи. Всъщност е много е привлекателна.

Кога е влака за Пензънс? - Тръгва след малко от шести перон.

Кога точно? - След пет минути.

Два билета, моля. - Едно или двупосочен?

На какво разстояние е хотел Уесекс? - Разстоянието е малко, госпожо.

Колко ще струва? - 16 лири и 8 шилинга, сър.

Ако си мислите за почивка, сър, "Уесекс" е за по-стари хора.

Да, знаем. Благодаря.

Светлокафяви очи.

И двамата са американци. Да, сър. Ще ги потърся.

Ами ако г-жа Дънхил не дойде да свидетелства в моя полза?

Г-жа Браун каза, че била злобна. А може и да е много болна.

Ще завлечем съда до Пензънс и ще я накараме да свидетелства.

Знаеш ли нещо?

Имам нужда от теб.

Чудя се кого ли убива сега г-жа Браун?

Ако има малко разум, тя ще се скрие.

Веднага се връщам.

Разбрах. Разбрах. Няма никой.

Добре. Дилингс, остани там.

Остани на място. - Какво е положението?

Никой не е доближавал или влизал в къщата през нощта.

Добре ли спахте, сър? - Имах чудесен сън.

Бях на стрелбище, а всяка мишена беше с лицето на Гридли.

Превърнал се е в изпитание за вас. - Малко?

Говори инспектор Олифант. Къде са те?

Трябва да бъдат арестувани веднага щом влакът пристигне в Лондон.

Били са разпознати на гарата в Бристол, по време на престой.

По незнайни причини са се насочили към Пензънс.

Не можете да ги арестувате. Нямате представа какъв ще е отзвукът.

Вашингтон ще побеснее. - Това няма да ми повлияе, сър.

Само да поговоря с него. Ще ви предам Гридли, когато ви потрябва.

Моля ви само за 5 минути. Апелирам с цената на останалите ми нерви.

Г-н Амбрюстър, вижте, бих искал да ви помогна,

но до Пензънс са часове. Ако ги изгубим там...

Мога ли да ползвам телефона ви? Ще стигнем дотам за нула време.

Да сте забелязал, че гербът върху американското посолство е орел?

Какво правите, г-жо Браун?

Толкова ми липсвахте, скъпа. Мислих, че може да си побъбрим.

Не ми се бъбри! Върнете ме, преди да съм изпуснала "Микадо".

Първо ще се разходим малко покрай скалите.

Настоявам да ми кажете какво става.

Разбира се, скъпа. Решихме, че трябва да отида в полицията,

за да им разкажа за онзи ужасен случай,

предпазвайки ви разследването?

Това беше твоя идея. Знаеш как съм със сърцето.

От тогава се случиха доста неща.

Можех да отида в затвора или да прекарам живота си в лукс.

Предпочитам последното и исках да се уверя, че няма да го провалите.

Как бих могла?

Гридли, ако има някакво обяснение за това сразяващо изявление,

няма да намерите по благодатна публика.

Г-жа Браун се опита да ме убие. - Г-жа Дънхил е видяла стрелбата.

Било е самоотбрана. Всичко видях. - Не бях забелязал свещника.

Тя не е казала на никого. - Боях се, че ако кажа на полицията...

Трябваше да си пробия път към банята й, за да разбера.

Тези украшения бяха в чантичката й.

Опитала се е да убие г-жа Дънхил, за да й попречи да каже истината.

Стана ли ви ясно, инспекторе?

Долу-горе. - Разбира се, че е ясно.

Това обяснява всичко, нали? Англия ще продължава да я има,

но мога да ви предложа и нещо друго.

Какво ще кажете за едно назначение в щатите?

Дали искам?

Искаме. - Разбрахме се.

И двамата ще ми липсвате.

Г-жо Хардуик, обещах си нещо в деня, когато се запознахме,

и никога не бих го нарушил.

Гридли, надявам се, че вашият живот оттук нататък ще е по-спокоен.

И аз се надявам. - Успех, старче.

Благодаря, сър. - А, не.

Не!

Превод: y68. org Редакция: sean_connery