Original subtitles

УБИЙЦИТЕ НА СТАРАТА ДАМА (1955)

Добро утро. - Добро утро.

Добро утро, г-жо Уилбърфорс. - Добро утро, г-н Браун.

Добро утро, мадам. - Добро утро.

Внимание, викнете началника! Задава се г-жа Уилбърфорс.

Добро утро, госпожо. - Добро утро, сержант.

Добро утро, г-жо Уилбърфорс. Драго ми е, че ви виждам отново.

Добро утро, сержант.

Думата ми е за приятелката ми Амелия и космическия кораб.

Видяла го е в своята градина миналата сряда.

След това не го ли е виждала пак?

Не го е видяла и първия път. - Сега ми е по-леко.

В сряда децата играха пиеската "Посетители от Космоса".

Очевидно Амелия е заспала и всичко й се е присънило.

Беше толкова уплашена. Беше много притеснена да ви го каже лично.

Старая се да помагам на властите.

Не се притеснявайте. Благодаря за това важно съобщение.

А сега ще ви изпратя до вратата.

Мисля, че съм длъжна да дойда и всичко да обясня.

Ако потрябват свидетели, не бих могла да ги доведа, а вие?

И аз не бих могъл. - И без тях сте претоварени, нали?

Всичко беше различно, когато бях девойка. Съвсем различно.

Сержанте! - Чадърът ви, госпожо, забравихте го.

Все го забравям. Не се затваря, може да е повреден.

Няма да ви задържам. Благодаря за отзивчивостта ви.

Благодаря за оказаната помощ. Винаги ми е приятно да ви видя.

Благодаря.

Някой не е ли питал за онази обява?

Няма значение.

Все пак благодаря.

Наред, всичко е наред, мили мои.

Не бях дълго навън...

Помощ, помощ!

Г- жа Уилбърфорс? - Да?

Ако добре съм разбрал, давате стая под наем?

Да, стая. Влезте, моля. - Благодаря.

Казвам се Маркус. - Приятно ми е, г-н Маркус.

Професор Маркус. - Драго ми е, професоре.

Имам две стаи горе... Почакайте за малко.

Боя се, че не може да ги изправите.

Заради слягането. - Слягане?

Стената, а не снимката.

Нямате други наематели? - Не. Другите стаи не стават.

Но тези две са съвсем наред.

Живеете тук съвсем сама? - Да.

Мога да ви кажа, че може сутрин да ви приготвям закуска или чай.

Това е дневната. Спалнята е тук.

Чудесно.

Такава стая търся, г-жо Уилбърфорс.

Утре ще се настаня, ако е възможно.

Какво е това? Кой говори?

Това е Генерал Гордън. Донесе го моят последен мъж. Имах четири.

Мъже? - Не, папагали. Останаха само три.

Още нещо. Няколко приятели и аз имаме малка музикална група.

Струнен квинтет - Музикант ли сте. Професор по музика?

Не, не. Аматьори сме. Но ни трябва място да свирим.

Бихте ли се съгласила...

Ако желаете да свирите тук, много ще се радвам.

Винаги съм обичала музиката.

Елате в дневната да ви намеря ключа.

Имах един някъде тук в масата.

Давам ви го, за да влизате, когато не съм будна.

Трябва ми да мога да поканя приятелите, и да не ви безпокоим.

Няма да ме безпокоите. Аз има много малко приятели.

Хубаво ще бъде да има отново някой вкъщи.

Ето ги трите ми малки приятелчета.

Този е Генерал Гордън, този е Руби Ин,

а този е Новалий.

Искам да ви предплатя за няколко седмици напред.

Не, не, ще платите утре, като се нанесете.

Ако трябва нещо да направя, кажете. Не се стеснявайте да питате.

Много сте любезна.

Ако мога да кажа, имате много странна... очарователна къща.

Толкова хубав прозорец. - Благодаря. Непрекъснато се движи...

Винаги съм гледал на прозорците, като очи на къщата.

Нали казват, че очите са прозорец на душата.

Не знаех. Такава очарователна мисъл.

Надявам се някой да се изразява така.

Е... довиждане. - Приятен ден, професор Маркус.

До утре.

Разбрахте ли? Ще имаме гости.

Чакайте, г-жо Уилбърфорс. Аз ще отворя.

Трябва да са приятелите ми.

Добър вечер, майор Кортни.

Добър вечер, професоре. Надявам се не съм подранил.

Ни най-малко. Г-жо Уилбърфорс, представям ви майор Кортни.

Приятно ми е, г-жо Уилбърфорс. Очарован съм.

Влезте, господа, влезте.

Това е г-н Лоусън.

Драго ми е, господа. Г-н Лоусън. - И г-н Робинсън.

Това е г-жа Уилбърфорс.

Г- н Робинсън. - Благодаря.

Вие сте челист, г-н Лоусън? - Челист?

Да, той е челиста. - Да, аз съм...

Остава само г-н Харви.

Може да се качим горе.

Извинете, г-жо Уилбърфорс. - Извинете, майоре.

Да. За какво става дума, Док?

Извадете инструментите. Вече няма Док.

Аз съм професор.

Добър вечер, г-н Харви.

Вие ли сте г-н Харви, или не?

Да! Той е г-н Харви.

Влезте, влезте. Останалите пристигнаха.

Това е г-жа Уилбърфорс.

Много е темпераментен.

Надявам се да ви бъде приятно, господа.

Всичко най-добро в работата ви.

Професор Маркус ми разказа всичко за вас.

Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че сте тук.

Благодаря.

Коя е тая? Какво си й казвал за нас?

Трябва ли сега да дрънкаме с тези инструменти?

Какво дрънкане? - Не дрънкане, музика.

Питах те тя какво си мисли...

Това няма значение. Трябва ни някой професионалист, за да изнесе парите.

Или сами да ги изнесем. - Мислиш за зрелищно бягство?

Да караме със 110 км/ч през Лондон.

Ще го върнем на гарата... - И ще го изпратим с влака.

Това най-малко ще очакват да направим.

Най-малко се вижда това, което е пред очите ти.

Нима не оценяваш това, което е г-жа Уилбърфорс?

Не може ли да бъде част от моя план?

Изкукала бабичка.

Да. Как може да сме сигурни, че ще свърши работата,

като че не знае какво прави.

Един-рунд?

Сладка малка бабка като нея.

Струва ми се не е редно да я лишим от дял.

Не обичам старици. Не ги искам около мен.

Не ги понасям.

Рекох, да изчакам да довършите свиренето.

Може би вие и вашите гости, бихте желали чай?

Не трябваше.

Професоре, не казахте истината за себе си

и останалите господа.

Вие никак не приличате на аматьори,

трябва да сте професионалисти.

Свирите много повече от добре. - Не съвсем. Но сме благодарни

първо от изпълнението на г-н Харви.

Вашето изпълнение, г-н Лоусън, беше толкова прецизно.

Мога ли да ви попитам къде сте учили?

Ами... никъде не съм учил.

Учил съм се сам.

Бях толкова изненадана, когато чух как свирите.

Сетих се за нещо, което съвсем бях забравила.

Честването на 21-вия ми рожден ден.

Баща ми ангажира струнен квинтет, за да свири вечерта.

Тъкмо започнаха да свирят...

някой каза,

че старата кралица е умряла.

Това беше краят на забавата ми.

Колко отдавна беше.

Извинете, трябва да направя чая.

Водата трябва да е завряла.

За коя говореше?

Коя стара кралица?

Не ме интересува, но трябва да сме наясно.

Да го обсъдим по-късно.

Не искам приказки, това искам да кажа! Тук и сега.

Добре, Луи. Накратко.

Никой не е незаменим. Както и ти, Луи.

Само планът е незаменим. Моят план.

Майоре...

Ако не изберем г-жа Уилбърфорс

и потърсим някой друг, с него ще трябва да делим.

Да... - Ако погледнем така...

Не ме интересува, не я искам в тази работа.

Двама "за", един "против". - Хари?

Мисля, че не трябва да зависим от някаква баба.

Зависи от теб, Един-Рунд.

Искаш ударът да зависи от тъпак като него? Какво знае тя.

Какво си мислиш? И аз имам очи! Това демокрация ли е или не?

Нали всичко е измислено?

Аз съм с теб и майора.

Операцията е избрана с гласуване. - Какъв глупав начин за избиране!

Не съвсем. Важното е операцията да се извърши интелигентно.

Луи, приеми нашето решение или се чупи и отиди другаде.

Добре. Само още нещо.

Преди не съм работил, не знам нищо за теб.

Но майорът е и казва, че имаш репутация на голям мозък. Дано да е прав.

Намери общ език с г-жа Уилбърфорс

и ще бъда много доволен. - Ти по-добре обясни плана си.

Да я използваме за куриер, ми изглежда като идея на луд.

Да ви налея?

"Извинете, майор Кортни, ще желаете ли чай?"

Може би желаете чай, майор Кортни?

Не, благодаря, г-жо Уилбърфорс. Моля, не се затруднявайте.

Мога да сваря кафе, ако предпочитате.

Не, благодаря. Много сте любезна.

Да, г-жо Уилбърфорс?

Съжалявам, че ви досаждам, но преди да започнете,

някой може ли да държи генерал Гордън, за да му дам лекарството?

Сама не мога.

Г- н Робинсън, искате ли да помогнете на г-жа Уилбърфорс?

С удоволствие.

Както ви казах госпо... Извинете... Благодаря.

...много е немирен.

Мисля да ги питам има ли някое по-приятно лекарство.

Дайте на мен. Добре се разбирам с птиците.

Наистина? - Да.

Чай, кафе, на папагала лекарства...

Дай на папагала лекарството?

О, толкова съжалявам.

Не, не, наред съм. - Извинете.

Уверявам ви, че никога до сега никого не е наранил.

Как да го свалим долу?

Толкова съжалявам, г-н Робинсън.

Ще донеса бинт. - Оставете, наред съм.

Млъкни, гадино...

Бедният г-н Робинсън.

Съжалявам, майор Кортни,

боя се, че генерал Гордън ухапа пръста на г-н Робинсън.

Сега е на бюфета и не иска да слезе. - Г-н Робинсън е на бюфета?

Не, г-н Харви. Генерал Гордън.

Г- н Лоусън, вие сте най-висок. Ще можете ли да го свалите?

Разбира се. Ще го сваля, госпожо. - Неприятно ми е, че само досаждам.

Как може да си помислите такова нещо?

Мръдни!

Успокой се, непослушна птицо.

Ела, птиченце.

Внимателно, г-н Лоусън!

Генерал Гордън! Г-н Робинсън, хванете го! Дръжте го.

Генерал Гордън!

О, майоре!

Г- н Лоусън, в стола ли се заклещихте...

Идвам след теб. - Генерале! Хубава птичке.

Какво правиш? - Ето го папагала.

Че хванете го! Вие трима не можете да хванете един папагал.

Избяга през прозореца.

Сега напред. Помогни му. Хванете го.

Имам бинт на пръста. Ти му помогни!

Извинете, че ви безпокоя.

Повече няма да ви занимавам.

Последния път викнах полицаите.

И те дойдоха с пожарна стълба.

Лоша, непослушна птица.

Генерал Гордън е много непослушен.

Не ме интересува никакъв папагал. Ако ще да е и фелдмаршал.

Генерал Гордън. - Не обичам високото.

Стой където си. Аз ще го хвана.

Г- н Лоусън! - Чудесно! Сега пак отлетя.

Майоре, да не ви удари по носа?

Добре ли сте?

Добро утро, Луи.

Ето го! Съжалявам, че ви обезпокоих.

Непослушникът, не си обича лекарството.

Мисля, че е много изнервен.

Ще го оставя до утре. - Добре. Утре.

Професоре, вашата репетиция и така се прекъсна, сигурни ли сте, че...

Не благодаря, не искаме чай. Благодаря ви.

Сигурна съм, че няма да ви преча повече.

Сега ще те затворя. Ти си добро момиче.

Нервен ли си, Луи?

Да започваме.

Дай ми пистолета. - Добре.

Благодаря.

Хей, какво правиш?

Мръдни се!

Хайде! Мръдни се, трябва да преминем от тук!

Какво става?

Отдръпни се!

Обир на "Кингс крос".

Ало MGW, тук е HPC.

Важно съобщение: Автомобилът, с който се предполага че са откраднати парите

е намерен изоставен на Филд стрийт.

Няма следа от откраднатото.

Ще проверяваме всички багажи.

Не може да притеснявате хората. - Сигурни сме, че е тук някъде.

Пратката е открадната под носа ни.

Ще проверяваме всички заминаващи. Трябва да е вътре.

Ако нямате нищо против, отворете.

Извинете...

Извинете, можете ли да ми кажете къде да получа един багаж.

Тук, госпожо, където пише "получаване".

Колко багажа сте описали последните 10-15 минути?

Извинете... - Момент, госпожо.

Заминали или получени?

Заминали! Кои са напуснали станцията. Колко?

Сега ще проверя. - Това е един куфар.

Багаж на професор Маркус.

С изпратен багаж... дрехи бельо... Кембридж.

Той заминава днес.

Кембридж, за Маркус. - Подпишете тук.

Заминали! Колко?

Майоре, започваме, натиснете бутона R, може ли?

Така е по-добре.

Майоре, но...

Майоре, искам да сте спокоен, говорете тихо

и концентрирано, разбрахте ли?

Отлично.

Госпожата би трябвало да излезе...

сега.

Сега потегля с колата.

Майоре, майоре, майоре!

Овладейте се! Успокойте се!

Връща се. Връща се на гарата!?

Какво не е наред? - Майоре, какво става?

Луи, Луи, стой си на поста, моля те!

Щях да го забравя.

Какво става?

Всичко е наред. Само се е върнала за чадъра си.

Можеше да ни провали. Тъпото куко...

Престани. Нали успя?

Отиваме в къщата, Луи. Какво може да се обърка сега?

Шофьор, веднага спрете!

Младежо! Престанете!

Какво правите с коня?

Махай се! Тръгвай веднага!

Младежо! - Успокойте се.

Махнете коня от тук! Оставете коня!

Гледайте си работата. И не ме бодете!

Махай се от тук! - Госпожо, не разбирате.

Преследва ме от "Бъргън стрийт".

Яде най-хубавите ми ябълки. Те са 1,60... махай се!

Махай се! Изчезвай!

Ако не престанете, ще кажа на полицията.

Госпожо, гледайте си работата. - Шофьор! Шофьор!

Госпожо, ако защитавате коня, платете ми това, което изяде.

И го отведете далеч!

Шофьор, моля да направите нещо и да усмирите този зъл човек.

Честно, аз...

Не се намесвай, предупреждавам те!

Усмирете този насилник...

Вижте...

Дете, викни полицая.

Чуйте...

Престанете!

Скандал! Знаех си. - Да изчезваме далече.

Карай леко до ъгъла и се върни.

Полицай!

Къде ми е коня? - Престани!

Къде ми е коня?

Къде ми е коня?

Полицай! Аз мога да обясня.

Той започна.

Твое ли е таксито? Вижте ми дрехата?

Къде ми е коня?

Не мога да повярвам. - Млъкни.

Гледай, стой там, можем...

Надявам се няма да предложите да го откраднем.

Тихо! Тихо! - Какво става тук, полицай?

Толкова ми е приятно че сте тук, началник.

Г- жо Уилбърфорс, защо сте тук?

Този тук... - Познайте, си позволява да...

Достатъчно!

Ако видите какво е направила... - Тишина да не ви арестувам!

Но, тя... - Тишина!

Той е 11 годишен кон, отговаря на името Денис.

Оставете го там.

Надявам се, че не ви претоварих? - Не, госпожо. Всичко е наред.

Довиждане.

Полицаи. В къщата са... - Знам, знам.

Къде са останалите?

Ченгетата й помогнаха да донесе куфара. Какво друго си очаквал?

Професоре. Добър ден, господа.

Професоре, трябва да ви върна вашите 10 шилинга.

Таксиметровият шофьор отказа парите. Каза, че си имал друга работа.

Надявах се да посвирите за моите приятелки.

Да, Бокерини.

Ако можехте да останете още няколко минути.

Ще бъдат така разочаровани, че сте си отишли.

Много съм тъжна, че заминавате.

Отивам горе да си взема челото.

Надявам се да ви е било приятно колкото и на мен.

Разбира се, госпожо, наистина. - Довиждане, майор Кортни.

Желая ви щастие.

О, извинете.

Сбогом, професор Маркус.

Сбогом, госпожо. Сбогом.

Г- н Лоусън, искам да ви кажа, когато слушах,

мислех, че това е най-доброто изпълнение, което съм слушала.

Така ли мислехте? - Да, наистина.

Довиждане... Довиждане, г-жо Уилбърфорс.

Благодарим за чая и всичко останало.

Довиждане. - Довиждане.

Какво ли прави тоя дебил?

Защипа го вратата...

Е, позвъни, умнико. Няма само да стоиш.

Благодаря.

Наред е, г-жо Уилбърфорс. Всичко е под контрол, довиждане.

Довиждане.

Какво ще правим с нея?

Трябва да предприемем нещо. - Видяла е ограбеното. Ще ни издаде.

Моята снимка е в картотеката. И твоята, както и твоята.

Ако й покажат снимките, ще ги познае, имат и отпечатъците ни.

Професор Маркус, аз не знам...

Сигурно се питате за парите в калъфа на челото?

Обяснението е просто... - Вероятно не сме ви казали,

че г-н Лоусън продаде своята месарница в Хадърсфийлд.

Така е, продадох я. - Да. А парите бяха в калъфа, защото,

нямаше време да му напишат чек.

Все още не разбирам добре. - Питате се откъде е онази музика?

Питате се каква е тя... г-н Лоусън...

е можел да свири...

без чело.

Трябва да я отведем там. - Да я вземем?

Да я заведем до колата.

Добър ден, Луиза. - Добър ден, Амелия.

Влезте. Това са...

Все пак сте останали за чая.

Много хубаво. Каква приятна изненада.

Трябва да ги отвлечем всичките.

Какво ще правим сега? - Ще ни трябва автобус?

60000 ЛИРИ СА ОТКРАДНАТИ ОТ КАМИОН ПРЕВОЗВАЩ ПАРИТЕ

Съжалявам, че закъснях.

Дами, да пием чая в дневната.

Ограбена е голяма сума пари на гара "Кингс Крос" днес в един следобед.

Каква е новината. Може ли да погледна?

На гара "Кингс Крос"? Да. Било е много вълнуващо. В новините пише...

...60000 лири.

В новините пише, че полицията...

полицията не знае как парите са изнесени от гарата.

60000 лири.

Дами, дами, моля ви.

Излез и премести колата на съседната улица.

Остави това тук.

Професор Маркус, няма нужда да чета новините.

Наистина мисля, че няма нужда.

Шокирана съм от това, което разбрах.

Шокирана и съкрушена.

И трябва да ви кажа... на всички вас...

Къде е г-н Робинсън? - Сега ще се върне.

Госпожо, нямаме много време...

Амелия... ако нямаш нещо против...

Нали разбра, отиваме в дневната? Няма други...

Дръжте се прилично. И запомнете, че това са

най-старите ми и най-близки приятелки.

Те нямат и най-малка представа за тази ваша афера.

Ситуацията е много неприятна.

Неприятна... и унизителна.

Почакайте още един час и се дръжте като джентълмени.

Добре, госпожо.

Моля ви.

Сега... да влезем.

Помислих, че никога няма да си отидат.

Госпожо, мисля че не сте разбрали съвсем точно

сложността на ситуацията.

Нека да ви обясня.

В този случай не е добре да се върнат парите.

Може да ви звучи странно...

Никой не иска парите обратно.

Не очаквайте да ви повярвам.

Но е истина.

Тази пратка пари е застрахована.

Сега застрахователната компания

просто плаща на фабриката 60000 лири.

А тя ще си върне парите...

Ще направи попълване от всички вноски

по полиците за следващата година. Виждате ли?

Каква щета сме нанесли и на кого?

Едни вноски, г-жо Уилбърфорс. Едни вноски.

Навярно не сте си го помислила, госпожо.

И аз не съм си го помислил така.

Сигурно не е толкова просто.

Уверявам ви, че ако върнем парите, само ще създадем бъркотия.

И никой няма да ги иска. - Това е самата истина.

Това е съвсем безсмислено. - Преди да кажете,

дали се запитахте защо аз и тези хора

сме доведени до тук? Защо бихме рискували

явен срам и унижение?

Имаме много причини. За нас е бреме и отговорност за другите.

Майоре, кажете й.

Кажете си думата.

Моля ви, Клод. Кажете й.

Това е... само...

В това време, г-жо Уилбърфорс...

Един инвалид чака. Една мила старица,

която, много прилича на вас...

чака за грижи.

Но аз се надявам да няма от какво повече да се страхува...

моята майка.

Всеки от тях може да ви разкаже подобни неща.

Аз съм разпределил парите, г- жо Уилбърфорс.

Исках да им помогна.

Не... аз не мисля...

че това, което говорите, е истина...

И после не мисля...

че има достатъчно оправдание...

Мадам, как може да сте толкова упорита? Коравосърдечна жено!

Как може така да не съчувствате на хората?

Жал ми е.

Това не води до никъде. Трябва да направим нещо.

Прав сте, г-н Харви, трябва да й кажем.

Г- жо Уилбърфорс, желаех да ви спестя това,

но се боя, че полицията търси и вас.

Така е. Вътре сте колкото и ние.

Ако я арестуват, не се знае какво могат да й направят.

Да ме арестуват? Обяснете ми...

Обирът е планиран в нейната къща и тя е донесла плячката.

Да, знам че донесох плячката. Но... - Тя точно не е знаела за плана.

Незнанието на закона не е оправдание.

Дори ако се закълнем, че не е знаела какво прави.

Няма да ни повярват.

Кой ще повярва на думите ни? - Но... Това е безсмислено.

Аз познавам началника, ще му кажа че, не съм знаела...

...който никога няма да я защити.

Жестоки разпити. Затвор до края на живота...

Позорния стълб... - Позорния стълб?

И няма кой да се грижи за папагалите.

Няма да им позволим да ви хванат, г-жо Уилбърфорс.

Защо не? - Какво е направила за нас?

Ако ни хванат, ще кажем, че тя е планирала обира.

Ще кажем, че тя е разделила плячката.

И в обира на "Ийст Касъл"...

Ако е тя... Какво ще правим?

Ченге! - Ченге?

Останете по местата си. Не отваряйте! - Трябва да отвори, вижда се светлината.

Когато бяхте на гарата, какво им казахте?

Нищо. Не знам. Не си спомням. - Ще бъдем оттатък!

Къде да отида?

Г- жо Уилбърфорс, отидете до вратата и попитайте какво иска.

Кажете, че си лягате рано.

Ако пита за мен, кажете, че днес съм отишъл в Манчестър.

Не го пускайте вътре.

Не може да влиза без заповед за обиск.

Ако не искате да влезете в затвора, бъдете разумна поне веднъж.

Бъдете сдържана. - Сдържана?

Добър вечер, г-жо Уилбърфорс. - Какво желаете?

Аз съм полицай Макдоналд. - Знам кой сте. Какво желаете?

Началникът ми каза да ви посетя на връщане.

Защо? - Нищо определено.

Само да ви кажа, че сме глобили онзи зарзаватчия.

Имате ли нужда от нещо. - Нямам нужда.

Няма да влизам... Само минавам.

Не може да влезете! Лягам си рано!

Професор Маркус замина след обед. Не може да влезете без заповед за обиск.

Заповед за обиск? Защо ми е заповед за обиск?

Нямате право... Заповед за обиск?

Нямам, мадам. Тогава, лека нощ.

Той...

Връща се! - Не го пускайте вътре!

Каквото и да каже, кажете му да се разкара.

Сигурна ли сте, че сте добре?

Много съм добре. - А сега ви моля...

Да се разкарате!

Тръгна. Дали мина добре? - Отлично. Хайде, да тръгваме.

Хайде, г-жо Уилбърфорс, опитайте. - Ключовете...

Ще ви дам един съвет.

Не ходете повече в полицейския участък.

В никой полицейски участък. Не разговаряйте повече с полицаи.

В никакъв случай.

Дръжте се настрани и ще бъдете спокойна. Не казвайте нищо на никого.

Сигурно не мислите да вземете парите.

Парите трябва да върнем.

Мисля, че трябва да се държим

на страни и ще сме спокойни.

Но няма да е справедливо да задържим парите.

Чуйте, чуйте ме.

Направихме за вас повече, отколкото можехме да понесем.

Вие не разбирате положението.

Не...

Не съм била права. Нима не разбирате?

Това не е добро. Знам какво трябва да направим.

Знам, че ви донесох плячката.

Въпреки, че ме доведохте до тази неприятна ситуация

и пак бих...

отишла в полицейския участък, за да се предам.

Трябва да изглежда...

Като нещастие.

Какво ще кажете за самоубийство? - Какво имаш предвид?

Ами, ще напишем писмо: повече не мога да издържам...

ще подпишем г-жа Уилбърфорс, а тя ще отиде долу и ще се обеси.

Много смешно.

Имаш ли по-добра идея?

Кой може да го свърши?

Аз не бих могъл... Ужасявам се...

Искам да кажа... Че...

Трябва да е някой опитен.

Защо аз? Защо...

Знаем какво мислиш за нея. Колко пъти каза, че мразиш старици.

Защо не ти? Ти си "мозъкът" на отбора.

Професоре, трябва да отидем до полицейския участък

и то веднага.

Планирахме да отидем, но не в този дъжд.

Г- н Лоусън им лоша простуда.

Добре. Веднага, след като престане дъжда.

Мисля че временно е по-добре да ги заключа.

Благодаря.

Не, не. Не искам... Не мога...

Успокойте се, майоре.

Стига с това.

Не, аз... Не мога...

Добре, Луи.

Изгубих.

Аз ще го свърша.

Не искам долу. Не искам в стаята й...

пред папагалите...

Доведете я тук.

И ще го направя.

Е, добре. - Г-жо Уилбърфорс...

Майор Кортни би желал да поговорите двамата, горе.

Нека да изчака малко, моля.

Ако нямате нищо напротив, качете се горе.

Мисля разбрахте, че майорът има решение за всичките ни проблеми.

Всичко ще стане бързо.

Да, майор Кортни?

Искам да стане тайно. Сама си го търсеше.

Сигурно си го е търсила цял живот. - Да.

Погледнете какво направи с продавача, таксиста и търговеца на "стари неща".

Всичките ги забърка за 10 минути. - Уверявам ви, г-жо Уилбърфорс,

те нямат намерение да ви позволят да отидете в полицията..

Но професор Маркус каза... - Лъжеше.

През това време, те мислят да... че посягам на живота ви.

Тези хора са престъпници.

Аз също. Аз съм от тях.

Само казвам, че това не ми харесва.

Млъкни, можеш ли? Млъкни! - Моля ви.

Нека бъдем търпеливи.

Всичко, което искам, е да ми вярвате като кажа...

остана ми малко достойнство.

Бях трогнат от вашето държание.

Отивам в полицията.

Дори другите да не искат. Но ми трябва помощта ви.

Останете тук. Пазете парите.

Дайте ми време...

да стигна до полицията... и да ги доведа тук.

Вярвате ли ми? - Да, но...

Майоре.

Защо му трябва толкова време? Защо му трябва...

Още разговаряме с майор Кортни.

Чакайте долу.

Избягал е! Майорът е избягал! - Изпревари ни!

Г- жо Уилбърфорс.

Няма я! Плячката я няма!

Не е излязъл от предния вход! Прецака ни! Всичко е задигнал!

Няма какво да ви кажа! И не искам нищо да знам!

Луи! На покрива!

На покрива! Бързо!

Хайде, Луи! - Не се и опитвай.

О, Боже.

Професор Маркус... - Не, благодаря, не искаме чай.

Какво правите? Професоре...

От къде взехте калъфа за челото? - Взех го от г-н Робинсън.

Дадох дума, г-жо Уилбърфорс.

Няма да се опитваме да вземем парите.

Благодаря... благодаря!

Бъди разумен. - Не си мислил, че бих отишъл?

Ти знаеш по-добре... Луи!

Лиу, стари приятелю.. Моля те... недей... Луи!

Не! Луи, Луи!

Сега мога спокойно да ви кажа.

Майор Кортни отиде в полицията.

Побърза в дъжда.

Какво е това? - Нещо падна от покрива.

Виж какво е.

Всичко ще обясним, когато дойде полицията.

Полунощ мина отдавна. Имах тежък ден.

Къде е майора? Още ли е горе?

Не. Не е... Слезе.

Доведи го. - Слезе... заедно с комина.

С комина... Дали е наранен?

Мисля, че нищо не е усетил.

Нещо размислих.

Нещо реших. - Не искам да правя това.

Защо? - Какви ги говориш?

Вътре си колкото и ние.

Чудесно, Един-Рунд, че сега се размисли.

От това зависи всичко, Един-Рунд.

Защо трябваше майора да загине,

него сега го чака Откачалката. - Работата не е в това.

Хайде. - Млъкни.

Исках да рискувам, вие се съгласихте.

Казах му, че майорът трябваше да го свърши.

Добре, достатъчно ми е! Трябваше да го свършим навреме.

Ти си глупав. - Добре, глупав съм.

Но никой няма да докосне г- жа Откачалка.

Никой!

Разбирам.

Може би г-н Един-Рунд е прав. - Какво?

Както казва Един-Рунд,

първо да се освободим от тялото на майора.

Количката е тук. Искаш ли да го откараш?

Защо? - Майорът трябва да хване влака.

Хари и Луи са отчаяни. Трябва да се пазим.

Да разчистим. Наоколо няма никой.

Тоя тъпак... - Той е неуправляем.

И опасен. Опитах се да го залъжа.

Сега сме трима.

Добре.

Стига палячовщини.

Хари, аз ще помогна на Един-Рунд, ти остани с Лиу.

Твърде бавно, а?

Не, не. Ще се справя. Наред съм, благодаря.

Мисля че трябва да докараш колата. Ето ключовете.

Няма нужда да минаваш през къщата.

Не бихте решили да ме разкарате, нали?

Не бъди глупав, Един-Рунд - Не ми казвай, че съм глупав.

Казвай какво става!

Хей, не влизай вътре!

Не, не съм аз. - Ти, ти...

Виж, беше Хари!

Взе парите и избяга!

Нямаш ли чувство за хумор, Един-Рунд?

Казах, че никой няма...

Казах... - Г-н Харви!

Казах никой да не смее да закача г-жа Откачалка!

Престанете!

Какво правите?

И коя е г-жа Откачалка, може ли да знам?

Къде е г-н Робинсън?

Навън е. - Някой е взел ключа.

Калъфът от виолончелото го няма.

И той е навън.

Ами, внесете го.

Заспала съм.

Някой е взел ключа от джоба ми.

Много съм сърдита. - Имате пълно право да бъдете.

Това е срамно поведение, г- жо Уилбърфорс.

Г- н Робинсън, ще отговаряте за това.

Аз ще взема това, благодаря.

Професор Маркус, това е още нещо против вас.

Всичко ще кажа на полицията.

Какво стана?

Мислих, че я убил.

Мислих, че Хари го е извършил. - И?

Оправих го. Сбърках.

Сложи го в количката. - Не.

Какво? Какво говориш?

Вие се отървете от Хари. Аз оставам с госпожата.

Защо ли на полицията й трябва толкова време да дойде?

Всичко е наред.

Преди нея трябва да се погрижим за него.

Какво ли би казал мъжът ми за всичко това, ако беше жив?

Кралския морски капитан Уилбърфорс...

Искам да ти предложа нещо... Аз ще се погрижа за него.

Ако ти се погрижиш за нея. Това е почтена делба, фифти-фифти.

Не, не. Бих желал да е обратното.

Аз да очистя Един-Рунд, а ти госпожата.

Почакай.

Почакайте, кой е следващият?

Почакай, Един-Рунд. Не стреляй, не стреляй.

Не стреляй. Нека се договорим.

Никога няма да успееш сам, аз ще ти помогна.

Очисти него, той те забърка в това. Очисти го.

Чух ви. И двамата. През цялото време бях тук.

Вие искате да ме хвърлите във влака.

А през цялото време говорите колко съм глупав.

Кой е глупакът сега?

Беше свършен.

Беше добър план. Имал съм много планове. Всичките бяха добри.

Но този беше върхът. Освен човешкият фактор.

Всички добри планове включват човешкия фактор.

Мисля, че си прав. Няма истински добър план...

който да включва г-жа Уилбърфорс.

Ако имахме повече хора.

Бяхме само петима.

Какво ти е? Какво става с теб? Успокой се.

И да имахме 20, 30, 40 души, нямаше да можем да я убием.

Винаги ще бъде с нас.

Винаги и винаги, и винаги...

И ние тук не можем нищо. - Ти си луд!

Не смей да говориш такива неща, Луи. Казах ти...

Тук съм, Луи.

Имал си седем, остана ти един.

Луи.

Какво правиш?

Не се стягай, Луи. Скоро ще мине друг влак.

Надявам се, че ми вярвате.

Самата аз съм донесла куфа... Но не съм член на бандата.

Признавам, че планът е изпълнен в моята къща,

но аз не съм го извършила.

Не съм го измислила, нито съм била с тях...

обирът на "Ийст Касъл стрийт".

Защо не сте? - Аз и не знам къде е тази улица.

Добро утро, началник. Тъкмо разказвам на заместника...

Добро утро, ако ме извините, бързам за важна конференция.

Сигурен съм, че заместника Харис ще ви обърне внимание.

Какво стана с останалите от бандата?

Това е странно.

Всички изчезнаха през нощта. Но плячката е при мен...

Извинете, толкова се вълнувам.

Всичките пари са в къщата ми.

Аз ги пазих, а те бяха толкова уплашени, че просто ги изоставиха.

И нямаше никакви извънземни?

Да не мислите, че всичко това си го измислям?

Началник, да не мислите, че съм превъртяла?

Не, г-жо Уилбърфорс, само... И... Само си измисля...

Бихте ни извършили услуга, ако забравите всичко това.

И не казвайте на никого.

Няма да казвам, наистина.

Няма ли да изпратите някого за парите?

Какво ни засяга...

може да си задържите парите.

Да задържа парите?

Не... не мога да повярвам...

Знам че това са само вноски по застрахователните полици.

И те казаха, че никой няма да иска парите обратно.

Това би донесло само усложнения.

Права сте, г-жо Уилбърфорс. А сега, ако няма друго...

Имаме някои важни дела.

Да, разбира се. Довиждане.

Г- жо Уилбърфорс!

Почакайте!

Един момент!

Забравихте го.

Няма да го взема. Никога не съм го харесвала.

Сега мога да си купя хиляди други.

Довиждане, сержанте.

Добър ден.

Всичко наред ли е? - Да, да...

Госпожо, вижте...

Субтитри: premo52@abv. bg