Original subtitles

Ядях домат по времето за чай преди няколко седмици

и внезапно осъзнах, че мама въобще не е мъртва...

Изключително мистериозно.

Татко знаеше езици, изкачваше върхове.

Беше авантюрист.

Мама пък беше толкова отворена към света.

Кралицата на сдържаните изказвания.

Авантюристка.

Докато той беше студен и мрачен, тя беше топла и лъчезарна.

А аз бях малкият Тони.

Чао. Мама те обича.

Аз бях парата при срещата на горещината със студа.

ДИВАШКА БЛАГОДАТ Мич? Обаждам ти се заради Ашуин,

принц Ашуин Липе, братът на принц Бернард.

Според Ашуин ще бъде прекрасно да се срещнем в клуба довечера.

Той иска да се запознае с теб и Джуст и ме помоли...

Разбира се. Да речем... в 10:30?

Не е ли прекалено по европейски?

Бъди потаен колкото си искаш, но Тони чува всяка твоя дума.

Представяш ли си в какъв свят израства?

С Брукс ще дойдем довечера.

Брукс...

Скъпи.

Разбирам, че ми създаваш ангажименти.

Без позволение, без питане.

Принц Ашуин де Липе, моля.

Може да кажете, че се обажда Барбара Бейкланд.

Не бъди заядлив. Не и тази вечер, скъпи.

Извинете за натрапването и за внезапното известие,

но ще вечеряме с Мич и Джуст ван ден Хувъл,

а те биха се радвали на компанията ви.

Ще са възхитени.

Както и аз.

Както и Брукс.

Благодаря ти, скъпи.

Сега казват, че трябва да съм ги мразил заради... Раждането си?

Няма да закъсняваме, обещавам.

Всичко, което се случи, се случи от любов.

Приличам ли ти... на маймуна?

Защо тогава трябва да обличам шибан костюм, само за да ям?

Не ти е необходим смокинга. И не е нужно да си вулгарен.

Пред момчето ли? - Облечи униформата си.

Няма. - Толкова си красив в нея.

Войната свърши. Не чу ли? - Прав си. Спечелихте войната.

Доброволците. Затова си в своето право да облечеш униформата си.

Баща ти изглеждаше толкова красив, толкова елегантен.

Малкото съкровище ще дойде ли, или ще го оставиш тук само?

Нини ще дойде в 9:00.

В такъв случай се радвам, че ще вечерям навън.

Тони...

Майко, не трябва ли да го наричаме Антъни?

Антъни ще е пълното му, официалното му име, името му за пред света.

А Тони ще е детското му име, името му за пред близките.

Когато го споменавам,

ако съм със снимката му, казвам... - Казваш: "Това е Тони."

И ще ти отговарят: "Какъв ангел!"

О, да.

Ангел. Какъв ангел.

Какъв ангел си ми само.

Може и да останеш до късно. - Непременно.

О, да. Мама те обича.

Барбара.

Лека нощ, Тони. В добри ръце си.

Приятно прекарване в клуба.

И можете да закъснеете колкото си искате.

Мамка му!

Г-н и г-жа Бейкланд. Насам, г-жо.

Здравейте. Чудесно е да се видим.

Приятно ми е.

Аз съм Барбара. - Симон.

Приятно ми е.

Брукс беше с Дитър на своето велико пътешествие в Перу,

във Вийа...

Скъпи, знаеш, че географията не ми е най-силната страна.

Брукс, помогни ми?

Не го притискай, скъпа. Може би не му е до вечеря.

Брукс, моля те. Ако не ти е до това...

Вилкабамба.

С Дитър отидохме до Вилкабамба в Перу.

Е, кажи ни какво беше твоето "малко приключение"?

Не беше нищо особено.

Лъжа ви. Беше.

Бях заинтригуван от 400-годишна мистерия. Случилото се с Манко Инка.

Исках да открия руините на изгубения град.

Това всъщност е вярно. Дайте му мръсен път и той ще поеме по него.

Много добре.

Какво мислиш, Симон? - Не знам.

Съпругът ти ти зададе въпрос.

Изглежда... нечестно.

Изглежда... досадно.

Но все пак? - Да, какво мислиш?

Бих ли изяла половин тон човешко месо за 10 милиона долара?

Не, не бих.

Обаче съм яла конско месо.

Месото на френски кон и месото на френски рицар се различават.

Брукс, за 10 милиона долара би ли спал със Симон?

Би ли... - Недей, Барбара.

Не ставай досадна, моля те.

Би ли се прибрал с първия човек, влязъл в нощен клуб?

Да, бих.

Е, ще се върнем ли на питиетата си?

Брукс, Барбара, били ли сте в Енгадин? - Аз на практика съм родена в Гещаад!

Тя на практика обожава ски-инструкторите.

Благодаря ви, че дойдохте. - Довиждане.

Барбара. - Каза, че би се прибрал с първия човек,

влязъл в нощен клуб. - Не...

Затова си помислих, че и аз може да се прибера с първия човек...

Ехо!

Здравейте, ужасно съм жадна. Ще ме почерпите ли едно питие?

Ашуин, Симон...

Барбара! - Брукс.

Беше ми изключително приятно!

Нини.

Съжалявам. - Няма нищо.

Трябва да съм... - Заспала си. Напълно нормално.

Късно е. Заспала си.

Сигурно вечерта ти е била... - Добре си прекарахме.

Мога да удържам фронта.

Къде е Барбара? - Връщаме се поотделно.

Да ти донеса ли палтото? - Ще тръгвам.

А принцът беше ли там? - Моля?

Принцът на Амстердам. Там ли беше?

Струва ми се, че имаш предвид принц Бернард. Принца на Холандия.

Той беше граф Липе-Бищерфелд, преди да се ожени за Джулиана.

Човекът, с когото вечеряхме, си е просто Ашуин Липе, по-малкият брат,

престолонаследникът...

Защото Барбара каза... - Със сигурност!

Въпреки това е свестен човек. - Разбирам.

Добър човек.

Точно така.

Здравей, детенце. Какъв живот само.

Жаден ли си? Жадно момче ли си?

Тони жадно момче ли е?

Татко казваше: "Срещу 2 долара за съда и 10 долара за сватбен оркестър

превърнах майка ти в г-жа Брукс Бейкланд..."

Извинете!

"... а себе си - в съпруг на Барбара за идните 30 години."

Ти си същински ангел.

Къде е татко? - Отиде да се види с Дюран.

Какво ще правим днес?

Довечера ще излизаме с Марсел и жена му, Тийни.

Помниш ги.

На английски, моля те.

Не звучи като забавление за дете. - Не е нужно да идваш.

Когато ме оставяш сам, се чувствам като емигрант.

Няма да си сам. Ще си с Клотилд.

Щом като ще съм със скучната Клотилд, ще го компенсираме с нещо по-забавно.

Разбирам накъде биеш.

Трябва ми време да рисувам. - Искам на виенското колело.

Наистина? - А за обяд искам сладолед.

Но ти яде сладолед за закуска.

Моля те, не казвай на татко.

Няма. Ще бъде нашата тайна.

Както и аспирина, който ще донесеш... - От банята, до мивката.

Майка ти има страшен махмурлук.

Мамо...

Ще те излекувам.

Добре!

Загубих, предавам се.

Доста съм опитен.

Няма място за притеснение от загубата.

Обичаш ли ме? - Разбира се.

А когато косата ми побелее и циците ми провиснат?

Разбира се.

Помниш ли кучето? - Какво куче?

Кое куче? - Което имахме в Италия.

Джото.

Помня, когато умря.

Беше стар. За куче.

Все още пазим нашийника му. - Знам.

Някъде. - Знам къде.

Лео беше известен. Не колкото теб, разбира се.

Е, аз не съм...

За Бога! Ти спечели "Премио Надал".

Познаваш Пикасо, Камю, Малро и Дали. - Пилар ги познава. Аз само пиша.

Казвам, че славата на Лео беше продукт на постиженията му.

Гениалното хрумване на Лео

беше възгледа, че формалдехидът може да стабилизира фенола, да му дава сила.

Но те не се смесили. Лео решил да опита с напрежение.

Ето ги и полимерите. Бакелит, пластмаса.

Телефон, радио, грамофонни плочи, гривни,

ковчези, подводници, корпус на атомна бомба -

светът, който познаваме днес.

Това е било дело на баща ти? - Не, на дядо ми.

Баща ми е алкохолик. Дядо ми несъмнено не беше.

Какво прави татко? - Какво имаш предвид?

Франсоа от... - От училището?

Франсоа ме попита... - Кажи му: "Баща ми е писател."

"Баща ми е откривател."

"Баща ми има изключителни познания по математика."

И му кажи, че майка ти почти стана филмова звезда.

Намираш ли жена ми за привлекателна? Повечето мъже я намират за такава.

Но това, което тя не...

Което Барбара не осъзнава...

... е че жените намират мен...

... сещаш се...

... за привлекателен.

Бащите на някои хора, майките на някои хора

трябва да ходят в кантора, фабрика или магазин всеки ден.

Но ние сме късметлии...

... защото това, което правим, е това, което обичаме.

Какво прави бащата на Франсоа?

Работи. - Ние работихме.

Тоест баща ти работеше, Нини също. Нямаше друг начин.

Аз трябваше да се издигна и тогава също работих. У семейство Файлийн.

И при първа възможност, напуснах. Просто така.

Нини искаше само най-доброто за мен. Казваше да търся.

Мисля, че говореше за "мъж" и за "пари".

Богаташите не държат сметка на парите.

Знаеше ли, че Леонардо да Винчи е пишел отзад напред?

Така че написаното да се разчита само с огледало.

Карлос!

Пилар! Боже, толкова си елегантна!

Г-жо Бейкланд, позволете ми да ви представя на г-н Совиестър.

Жан-Пиер, толкова се радвам да се запознаем.

Влизайте, моля.

Умирам да ви питам за Марсел Пруст,

чиято писана от вас биография все още чета, усъвършенствайки своя френски.

Не е необходимо да се извинявате. - За Брукс френският е като роден език.

А Тони го упражнява всеки ден в училище.

Но трябва да призная, че е трудно, нали?

Разбирам ви.

Какво казвах? О, да.

Пруст наистина ли е хомосексуалист?

Какво мислите?

Значи срещна Карлос в Париж?

Учех в Сорбоната. Бях дипломираща се студентка, пишеща за работата му.

И тогава... една сутрин се събудихме и всичко това нямаше значение.

Разбрах за неговите сериозни намерения, когато ме запозна със семейство Дюшам.

Днес се натъкнах на тях. Казаха, че може да се отбият... по-късно.

Да се обадя ли по телефона?

Може да бъдеш сигурна, че просто са били учтиви.

Не искам да съм неучтива, но г-н Совиестър утре ще става рано.

Ще ходи във Вител.

Непростимо е, но е така.

Едно бързо кафе за из път? И да се запознаете с Тони.

Извинете ме.

Г-н Совиестър, позволете да ви представя своя син, Тони.

Правилно ли беше? Спазих ли реда?

По-младият се представя на по-възрастния.

Изключение се прави, когато става дума за мъж.

Изключението тук пък е, ако мъжът е президент, кардинал или властимащ.

Значи е правилно.

Това е Тони. Поздрави ги.

Добър вечер, г-н и г-жо Дюран. - Добър вечер.

Добър вечер, г-н Совиестър. Приятно ми е да се запознаем.

Добър вечер. - Казах ви, че френският му е по-добър.

Може би ще прочетеш нещо.

Може би Тони ще предпочете да си ляга.

Особено когато г-н Совиестър ще става рано.

Моля те. Заради мен.

Благодаря ти, Тони. Беше мило, че се отзова.

Пак заповядайте, г-жо. - Майка ти е леко изморена, както и ние.

Както и ти, разбира се.

Вечерта беше дълга.

Както казва приятелят ви, г-н Дюшам...

Съпругът ви или синът ви ще го преведат.

Да не сте посмели да ме гледате отвисоко. Шибани французи!

Казват ти как да гледаш детето си, а после ти зяпат задника.

Да, "задник", знам думата!

Извратено е. Това общество е извратено!

Извинете ме.

И аз ще тръгвам. Кажи на Тони, че баща му му желае лека нощ.

Почакайте, моля.

Заповядайте.

Какво правиш в хотелската ми стая?

Подкупи рецепциониста, нали?

Ехо?

Ехо?

Мамо?

Мамо?

Добро утро, мамо. - Добро утро.

Кое е момчето? - Франсоа.

От училището.

От училището за чужди езици.

Знам откъде е.

Когато двамата с мама тръгнахте, не исках да бъда сам,

затова се обадих на Франсоа и той дойде.

Слушахме радио. Звучеше Боулз, композиция по поема на Рене Шар.

Искам да съм като Боулз. Ти не искаш ли, мамо?

Знам, че някои го смятат за атонален,

но аз мисля, че те просто не знаят как или какво да слушат.

Приятелят ти си тръгва.

Веднага.

Дай му хавлия.

Не беше зле.

Тони, имаш ли цигара?

От черните.

Обичам черен тютюн, но понякога копнея за кафяв.

Знаеш какви са. - Моля?

Винаги правят кавги. - Не всички жени.

Почти всички.

Винаги ни натякват.

Винаги ни натякват къде да си го вкарваме,

къде да не си го вкарваме...

... и така нататък.

Не е необходимо да ти казвам. Виждал си го.

Какви ги говориш?

Скоро ще си... Вече си самостоятелен.

Само исках да ти кажа част от това, което бащите казват на синовете.

Благодаря тогава.

Майка ти беше актриса.

Понякога се държи като актриса.

Мама може да е позьорка, но не е... - Не я защитавай. Не ти е необходимо.

Обичаш я, аз също, но сега тук сме само двамата, двама мъже.

Ако беше жена на място, нямаше да водим този разговор.

Мислиш ли, че е купонджийка?

Испанка е.

Струва ли си?

След теб, приятел.

Пуши ли ти се?

Да.

Благодаря.

Научена от експерти.

Знаеш ли какво му трябва на това място?

Малко музика.

Имам си. - Моля?

Не знам. - Каква е?

Не знам. Испанка е. - С име като Бланка...

Каква е фамилията й? - Не я знам.

Не е град, а пристанище, затова е нормално да сме на малки имена.

А ако питате за това, дали е от работническо семейство...

Ако питате за това, нямаше ли достатъчно графове и графини

сред тестето с визитки във фоайето? Точно на каквото Нини те е научила.

Визитката на принц Бернард - винаги най-отгоре, а сметките - най-отдолу.

Няма да говориш на майка си така.

Няма да те подкрепя.

Разкарайте се!

Една майка знае.

Когато синът й... харесва някого.

Откритието е направено през 1907 г.

След по-малко от десет години дядо ми е доста заможен човек.

През 1924 г. лицето му е на корицата на списание "Тайм".

През 1930 г. всички манекени на Коко Шанел са с аксесоари от бакелит.

Тогава следва Депресията, която удря всички, освен семейство Бейкланд.

Смяната на курса. Нашият триумф и нашият провал, разбира се.

Какво имате предвид?

Лео познава социалния регистър,

но не той го тласка напред, не към него се стреми той.

За него всичко е забавление.

Но не и за Джордж, синът му, моят баща.

Той омаловажава всичко и в крайна сметка го губи.

Келнер! Никой тук не пие достатъчно.

Още по едно.

Тони, да пием, докато баща ти отегчава до смърт приятелката ти.

Не е особено щастлива.

Тогава разбираш.

Е, беше дълга нощ.

Чао, хлапе.

Лека нощ, Бланка. - Лека нощ.

Сигурна ли си? - Да!

Не мисля, че съм срещала семейство като твоето.

Цялото това вълнение, цялата тази история.

Има нещо такова. - Да.

Ти си такова красиво момче.

По-късно мама каза, че съм изпращал Бланка така,

сякаш е котенце, донесло ти първата си убита мишка.

И ти... Ти го прие.

Извинете, в колко часа пристига самолетът от Ница?

Кога каца? - Полетът е отменен.

Ще е след 6:00 вечерта.

Г-н Бейкланд да се яви на гишето на "Авиако", моля.

Вашата половинка ви чака.

Качването на борда е в 1:30?

Дай да погледна.

Да, в 1:30 е.

Ела, скъпа.

Страхливка!

Страхливка!

Страхливка!

Да, за теб говоря, малка пачавра.

Малка курва такава!

Наистина си отвратителен. Ти и малката ти испанска мръсница.

Говориш прекалено високо. - Мръсница, два пъти по-малка от теб.

Погледна Тони и теб само за около пет секунди

и си каза: "Ето ги парите." Разбираш ли?

Вървиш по стъпките на дядо си и по пътя на шибаната мисъл...

Няма ме седмица и какво правиш?

Нещо много интелектуално. Нещо повече от интелектуално.

Отзад ли те чука?

Така му харесва.

Смята, че е много мъжествено. А аз мисля... точно обратното.

Намигва ти с очи и казва: "О, Брукс...

... колко велик мъж си."

А ти почиташ великото име Бейкланд като я чукаш.

Добре. Чукай я.

Чукай я. Разбирам. Но да ме изоставиш?

Да разбиеш сърцето ми? Сърцето на Тони?

Не е разбил сърцето на Тони.

Нито пък аз.

Повечето току-що изречени от теб думи са смес от параноя и злоба.

Отдавай се на своята похот, но не предавай сърцето си.

Така постъпват другите.

Малко си стар за това, не мислиш ли?

Нямате ли багаж?

Нямам.

Вие сте много мил човек.

Един... прекрасен... човек.

Джейк беше като дявол или магьосник.

Нищо не е истинско. Всичко е позволено.

Носеше кокалчета и дрънкулки по себе си.

Тони! Джейк!

Трябваше да почукаш. - Почуках.

Днес ходих до летището, за да взема Сам.

И кого другиго да видя, ако не баща ти?

Разменихме няколко думи, за твоя осведоменост.

Осведоми ме. Това правиш.

Не бъди груб с мен. - Съжалявам.

Защитаваш ли го? На негова страна ли си?

Сигурно си имала дълго пътуване. Седни да ти налея нещо за пиене.

Казах на Сам, че ще вечеряш с нас.

Ще се видим към 9:00.

Как можете да живеете в тази дупка?

Сам често беше наричан компаньон -

хомосексуалист, придружаващ заможни жени на вечеря или опера,

когато съпрузите им не могат.

Но предаността на Сам към Барбара не беше заради парите.

Всъщност, той ни харесваше повече, когато я бяхме закъсали.

Помниш ли как беше с Максим де ла Фелас?

Имаше труден период.

Помогнах й доколкото можах. Също и други няколко души.

А сега...

... никой не помни този период, нали?

Това са фактите.

Първо, имаме си работа с нестабилни и капризни хора,

които при съмнение или колебание, винаги преследват парите.

В този случай имам предвид Брукс.

Второ, което е в твоя полза...

... за всеки с набито око ти беше

по-очарователната и по-виталната от двамата.

Трябва да накараме това да работи в твоя полза.

Така се радвам, че си тук. - Удоволствието е мое.

Разходка из Кадакес за ден-два.

Трябва да си горда, а не потисната, когато си сред хора.

А това ще ги окуражи да са в твоята компания.

Нека да помислим, кои са онези,

от които другите вземат пример?

Ще е чудесно да е някой като Пилар Дюран.

А после, разбира се, ни трябва важна особа за затвърждаване.

Познаваш Тийни Матис Дюшам, нали?

И, естествено, ще се уверя, че диалогът се получава.

Както и останалите.

Трябва отново да започнеш да рисуваш. - Художник и развод.

Значи разбираш.

Това е за начинаещи.

Някои от творбите несъмнено ще бъдат емоционално отблъскващи.

Къде е той? - Сигурен съм, че ще се появи, Барбара.

Това си е Тони.

Не разбирам Брукс, мамо.

От всички възможни места, защо ще избере да почива

точно до нас, а няма да иска да ни види?

Защо й е на Бланка да ходи в Майорка, щом толкова ме мрази?

Тя не те мрази.

А Брукс? - И той не те мрази.

Отдавна се отказах от опитите си да разбера Брукс...

... да го разтълкувам, да го оправдая.

Мъжете правят... Това е нещо, което много добре знаеш.

Мъжете правят... своите си работи.

Мамо?

Смятам, че той ни казва нещо. Казва ни нещо,

но в стил, различен от този на Бейкланд, което никой да не може да разшифрова.

Понеже проблемът на Брукс е, че той... - Моля те.

Не се сърди, мамо.

Не се сърдя.

Обичам те.

Обичам те, мамо.

Беше чудесен. Имах нужда, наистина. Не мога да изкажа с думи напредъка.

Тя ще се оправи.

Винаги ще си остане Барбара.

Да.

Ами ти?

Какво е да живееш в света на Тони Бейкланд?

Бива.

"Бива"?

Като "добре"?

Не, не, не! Не е добре и на половина.

Тони се грижи за Джейк. Тони се грижи за Барбара.

Някой трябва да се погрижи за Тони.

Искам да те свържа с галерия.

Или, ако това не стане, с частен търговец,

а това е нещо, което знам, че мога да направя.

Не трябваше да правиш това.

Сам...

... не трябваше да правиш това.

Твое дете е и това винаги ще бъде така,

но той е голям мъж със собствен живот и собствени желания.

Не знаеш какво говориш.

Тони си е Тони.

Тони не си е Тони!

Скъпи татко,

не знам как да го кажа инак, освен да бъда директен.

Би ли се върнал при мама, моля те?

Тя е толкова нещастна.

Нуждае се от теб...

... но е прекалено горда, за да те помоли.

Помниш ли кучето ни, което ти кръсти Джото?

Кучето си отиде, но нашийникът му си остава.

Винаги, когато се премествахме, аз го разнасях наляво-надясно.

Така и не се изгуби, дори и веднъж.

Не знам защо се страхуваш от мен.

Аз не се страхувам от теб.

Понякога имам порочни мисли и не знам какво да правя,

но се боря с всички сили.

С цялата си любов, Антъни.

Тони!

Тони!

Брукс!

Всичко ще бъде наред.

Мама ми каза, още когато бях на седем:

"Не падай духом."

Много е странно, когато чарът ти си отива...

... и по една или друга причина ставаш унил.

А хората спират да те разбират, когато най-много се нуждаеш.

Сега осъзнавам, че от много години живея в пълна лъжа.

Както и да е...

Заради мама реших да се променя.

Ще ни е страшно скучно без теб.

По-трудно е хората да дойдат... - В сравнение с Кадакес? Знам.

Време е.

Време е.

Радвам се, че го няма.

Не съм сигурен, дали би искал да знаеш това, татко,

но тя използва шест или седем свещички за сън,

за да не може да размисли. И не можа.

Помня, че тя ми каза за баща си, моя дядо, който се бил самоубил,

затова се опасявах, че всичко това я е белязало много сериозно.

Беше си чудо, че онази нощ се прибрах вкъщи,

вместо да купонясвам до сутринта, което си е моя традиция.

Беше си чудо и това, че когато се прибрах, тя беше все още жива.

Грижата за мама беше твоя работа.

Но когато ти си тръгна, Брукс,

грижата за мама се превърна в мое наследство.

Барбара?

Здравей.

Току-що се разминахме. - В болницата ли?

Казаха ми, че си била там. - Сигурно ти е много тежко.

А музиката? А писането?

Това ли?

Карлос те цени много високо. Винаги го е правил.

И съм сигурна, че той ще... - Виждала ли си Брукс?

Карлос се видя с него.

Не смятам, че Брукс напоследък ме харесва особено.

Нарече ме негодник. - Моля те!

За Брукс всеки е боклук. Всеки човек по света.

Аз, ти, дори Карлос, за Бога!

Но не и Лео.

Не и дядото светец.

Какво каза той? - Кой?

Хемингуей, струва ми се. Или другият...

Фицджералд ли? - Да, един от тях.

Опитвам се да си спомня казаното!

Боже!

Превръщам се в Нини.

Беше свързано с Париж, струва ми се.

"Отегчиш ли се от Париж, отегчаваш се от всичко."

Помня.

"Да кажеш, че някой е отегчен от Париж,

е все едно да кажеш, че е отегчен от живота."

Нещо такова.

Мама се надяваше, че с нов дом за нас ще настъпят по-добри дни

и беше права. Но не съвсем.

Обаче Париж все пак си беше стъпка напред.

Там започнах да пиша отзад напред в дневника си,

така че никой да не може да прочете мислите ми.

Но изглеждаше, че мама все пак е способна да ги прочете,

като че ли беше в главата ми.

Моят прадядо Лео веднъж казал:

"Едно от предназначенията на парите е,

че те ни позволяват да не живеем с последствията от грешките си."

Но се страхувам, че Лео е грешал.

Тони?

Знаеш ли какво бих хапнала с удоволствие?

Какво би хапнала? - Как смяташ?

Толкова е вкусно. - Радвам се.

Точно това ми се искаше.

Тогава се радвам още повече, че го донесох.

Има ли по-хубав сладолед на света?

Четвъртък ли е? - Да.

Ще вечерям с Етел де Крозе довечера. - Имам други планове.

Тя няма да възразява, ако дойдеш. - Не искам да се натрапвам.

Не харесвам последствията от твоите "други планове".

Мамо, моля те.

А следобедът с най-дългото пране? - Вече не го правя.

Какво е това "Д"?

Моля? - Буквата "Д".

"Джордж". Като името на баща му.

Ще намажеш ли китките ми?

Беше прекрасно.

А сега...

... искам да остана насаме.

Изчезвай, за да се облека.

Тийни, толкова съжалявам.

Мама ми натякваше, че трябва да съм ти бесен, защото ми отне момичето.

Но аз казах: "Мамо, той не нарани мен.

Нарани теб."

Все пак трябваше да се върнеш, татко.

Смятах, че един ден ще се събудиш и също ще разбереш това.

Но ти така и не го направи.

И още нещо, което искам да знаеш.

Нашийникът на Джото изчезна

и няма да мога да заспя, докато не го намерим.

Не формалната вечеря за откриване.

Става дума за мен и седемнайсет от най-близките приятели на търговеца.

Различно е, по-интимно.

Смятах след предварителната програма да събера малка група -

теб и Мишка, Етел и семейство Дюран

и Бил и Роуз Стайрън, ако все още са в града.

Без купувачи. Без делови въпроси.

Благодаря. - Хора, които обичаш,

и които биха се обикнали.

Тони изключително много обожава Лондон.

Вярвам в настъпващата промяна у него.

Помниш ли колко потиснат и затворен в себе си може да стане в Париж?

А сутрешното му безпокойство?

Това си е Тони все пак.

В Лондон се храни, разхожда се, дори пазарува.

Сутринта четохме вестници в леглото до 11:00.

За него е необичайно. За мен е благодат.

Благодаря. - За мен е удоволствие.

Какво мислиш за малка вечеря след предварителната програма?

Звучи чудесно. - Смятах, че може да се състои тук.

Мислех, че може да придаде малко класа на собствените ми творби.

Разбира се, че тук може да се състои малка вечеря.

Не знам как да ти благодаря.

Тони ще е развълнуван.

Е? Къде е?

Къде е?

Къде го постави?

Нещата ти не са моя отговорност. - Няма го никъде.

Миси Харндън е същинска благодат.

Когато стана дума за предварителната програма,

тя предложи да уреди малка вечеря у тях.

Много се радвам за теб, мамо.

Харесвам начина ти на обличане напоследък. От Гийвс ли е?

Не. Всъщност е от Андерсън и Шепърд.

И влезе ей така? - Не, влизаш ей така у Гийвс,

но не и у Андерсън, там биваш въведен.

В моя случай, от Тимъти Чалмърс.

Запознат ли си достатъчно с младините на Тимъти Чалмърс?

Не смятам, че е човек, подходящ за пример,

ако искаш да научиш какво е да бъдеш мъж.

Какво имаш предвид? - Не мисля, че Тимъти харесва жени.

Англичанин е.

Той е човек, който помага на хората.

По начина, по който Миси Харндън помага на теб.

Надявам се, че не си поел някакви ангажименти.

Майко, говорим за представяне пред шивач, търговец на дрехи.

Много ми харесва този материал. Тази материя.

Каква е? - От камгар, струва ми се.

Много по-добра е от другите. - От Андерсън е все пак.

Интересно.

Барбара... Моля те.

Не се съпротивляваш. Част от теб не се съпротивлява.

Допускам, че е така.

Изглежда, че дори ти харесва. - Така изглежда.

Напипвам някакви копчета.

Колко са? - Пет.

Правят ги с пет. - Петото.

Четвъртото.

Третото.

Задръж така.

Боже...

Харесвам боксерките ти. - Избрах ги за себе си.

Какво е усещането? - Мисля, че знаеш.

Свърши ли?

Не.

Можем да направим нещо по въпроса.

Ти си най-добрият. Така е.

Ти си най-добрият.

Сигурна ли си, че не си го поставила някъде?

Защо толкова те е грижа за този предмет?

Заради причината някой да го е грижа за нещо -

заради неговата стойност, сантименталната му стойност.

Говорим за нашийник... - Нашийник, принадлежащ на Джото,

куче, което обичах, и което умря! - По-тихо, моля те!

Кучето го няма, но все още пазехме нашийника!

Ние се местихме ли местихме, но никога не сме го губили!

Тони, моля те.

Иди го потърси.

Тръгвай!

Тони?

Тони!

Извади палеца от устата си!

Не си бебе!

Скрила си го.

Скрила си го в шкафа. Най-отзад, сред приборите на Нини.

Не съм го правила. - Тогава как се е озовал там?

Може би ти си го поставил там за по-сигурно и после си забравил.

Всичко ще се оправи.

Нека ти помогна. Тони...

След като се скарахме сутринта, ти написа нещо на парче хартия.

А аз бях така ядосан, че щом излезе да обядваш, го скъсах.

Сутринта не сме се карали. Четохме вестниците, забрави ли?

Ти го написа отзад напред.

Но аз не съм глупав.

Знам, че не ме мислиш за умен, но аз съм...

... достатъчно умен, за да знам, че когато написаното е отзад напред...

... то се разчита с огледало.

Скъсах го на малки парченца и го пуснах в тоалетната.

Но ти знаеш как е. Малките парченца продължиха да се носят най-отгоре.

Не знам за какво говориш. Когато говориш глупости, не мога...

Не говоря... - Не мога да ти помогна.

Казвам ти! - Бръщолевиш!

Ще извикам линейка.

Да.

Номер 83. Кадоган Скуеър.

Благодаря ви.

Да, искам да направя поръчка.

За доставяне.

Да, Бейкланд.

Много съм гладен.

От оризовата юфка с нарязаното на ситно свинско месо.

Да, точно така.

И малко пържен ориз.

Не, от едрия.

Скъпи татко,

надявам се да получиш това писмо.

Преди станалото се случиха доста странни неща.

По-рано същия следобед разговарях с наша приятелка, живееща в Уелс.

Тя ми каза, че съм пропаднал в асансьорна шахта.

Сметнах го за доста странно.

То все още оказваше силен ефект върху мен.

Бях в ужасно състояние.

От дълго време не знаех къде съм.

Спомени от миналото продължаваха да нахлуват в ума ми

и се чувствах така, сякаш отново изживявам моменти от живота си.

Знаеш, че обичах и все още обичам и обожавам мама повече от всекиго.

Ехо?

Ехо?

Г-н Бейкланд?

Вие ли сте г-н Бейкланд, сър? - Да.

А това кой е? - Майка ми.

Иска ми се всички отново да сме заедно.

И още нещо. Тая толкова много мисли, че...

... ако ги освободя, със сигурност биха ме погубили.

Въпреки това, сега се чувствам по-добре...

... и дори усещам как огромен товар е паднал от плещите ми.

Да, тук е много досадно,

но се опитвам да съм добър и да не се тормозя.

Питаш ме какво е да си в затвора. Ами...

... точно както човек би си представил.

Ще има литургия за тези, които я познаваха добре,

и за тези, които помнят колко мила и възхитителна беше тя,

в църковното гробище на "Света Богородица" в Кадоган,

в 6:30 вечерта, на 30-и ноември.

Тя щеше да се радва, ако ти също присъстваше.

Антъни Бейкланд е признат за виновен в непредумишлено убийство

при смекчаващи вината обстоятелства и е предаден на "Бродмур",

заведение за душевноболни престъпници.

Освободен е през 1980 г.

и се завръща в Съединените Американски Щати.

Заживява при майката на Барбара, Нини Дейли.

В рамките на седмица, по време на спор,

Тони пробожда Нини с кухненски нож.

Тя е приета в болница, но оживява.

Той е арестуван и изпратен на остров Райкър.

Самоубива се през 1981 г.

Използва найлонов плик.