Original subtitles

НЕМСКИ СТРАХ

Последното момиче

Старото ми морско свинчета Муки загуби два пръста.

Не знам как стана.

Една сутрин исках да я нахраня, а тях вече ги нямаше.

Откритите рани не можаха да зарастат сами,

защото от тях стърчаха кости.

Не била останала никаква тъкан, за да се зашие раната,

каза ветеринаря.

Затова ампутира цялата предна лапичка на Муки.

Аз исках да я ампутира само до коляното,

но лекаря каза, че е лоша идея,

защото с цялото си тегло ще се опира на оставащото чуканче.

Много ветеринари просто отказват да правят такива операции,

защото след това свинчетата много трудно се възстановяват.

Но раната зарасна много добре

и Муки има щастлив живот, въпреки че беше трикрака.

Близо до площад Потсдам многодетен баща убил

и разчленил съпругата си пред очите на децата си.

Полицията намери тялото на 30-годишната жена на петия етаж

в здание, където живеят много турски и арабски семейства.

Съседите извикали полиция в 13:15, когато чули силен скандал.

Разгневеният 32-годишен Хакан нападнал жена си Зейнеп,

измъчвал я на покрива на блока,

преди да я обезглави и да хвърли главата и на двора.

След това отрязал лявата и гръд

с викове "Аллах Акбар", Бог е велик.

Според говорителя на полицията е бил арестуван бързо,

въпреки, че оказвал яростна съпротива.

Полицията не дава информация за религиозната принадлежност на мъжа.

Обвинения за убийството е признат за душевно болен

и настанен в психиатрична клиника.

"Мислех, че съм Исус, а тя дявол", пояснил той в съда.

Сега на шестте деца на двойката, две момичета и четири момчета

ще е нужна помощ от психолог.

Те са на възраст от една до 13 години и до момента са физически невредими.

Според съседи, мъжът често е виждан със стопанката на сградата,

която също живее там и има две деца. Съпругата му го е запрашвала с развод.

Това е бил повода за скандала и за последвалото убийство.

Мъжът е бил съден за укриване на данъци.

Има и много актове от пътната полиция.

По данни на полиция не е участвал в други престъпления.

Сега за времето...

Мъжките свинчета се кастрират, чрез отстраняване на тестисите.

Процедурата се извършва под упойка от ветеринарния лекар.

Много е стресираща

за здравите животни.

След процедурата раната се зашива, но може да бъде оставена и отворена.

Откритите рани зарастват по-бързо,

но има опасност от инфекция.

Операцията отнема само 20 минути,

но после свинчето трябва да остане под наблюдение на ветеринаря

до спиране на действието на анестезията, защото не всички свинчета

понасят упойката и могат да умрат след операцията.

След операцията може да се получи абсцес,

затова трябва да се лекува с антибиотици.

Те могат да предизвикат странични ефекти,

които отслабват животното допълнително.

След процедурата животните губят апетит

и се променя начина им на държане.

Аз съм Исус, а ти си дяволът.

Много свинчета не обичат да ги милват.

Когато аз галя моята тя започва да си повдига главата.

Така ми показва, че иска да я оставя на мира.

Това е нещо като предупреждение.

Морските свинчета не обичат да се гушкат с хората.

Ние разбираме неправилно поведението им.

Преди, когато я вземах тя се сгушваше до шията ми.

Мислех, че и харесва да се гушка.

Но тя оставаше напълно неподвижна,

за да привлича възможно най-малко внимание към себе си.

Всъщност само чакаше да се върне в клетката си.

Много ми е лесно да хващам свинчето,

защото тя знае, че не може да ми избяга.

Примирена е с насилието и съдбата си,

защото знае, че не ми пука за нейния дискомфорт.

Остави ми поне да си поема дъх, гадино.

Държиш се като идиот. - Кой трябва да си почине, ти или аз?

Виждам те.

Да погледнем там.

Пожелай си нещо Режисьор Михал Касаковски

Готино е!

Много е красиво, какво е?

Една стара история.

Парче от семейна магия.

Бързо, побързайте. Бегом!

Размърдайте си задниците! Движи се!

Темпо!

Не ни закачайте!

Ела, ела, ела!

Ела.

Излизайте се! По-бързо!

Добре. Дядо, добре.

Назад!

Тишина!

Ханс.

Тишина!

Ела! - Вие сте убиец!

Млъквай, полска курво!

Стой!

Стой!

Стой!

Откъде се взе?

Тя е красавица.

Какво имаш там? - Това за нас ли е?

Не... - Спокойно, това не е цялата история.

Виж там!

Няма нищо по-трогателно от влюбена двойка.

Здравейте! - Колко мило, две млади гълъбчета.

Направо идилия. - Какво ще кажеш, Хилда?

Нали много знаеш? - Млъквай, идиот!

Стига толкова.

Нали се разбрахме да говорим английски.

Да уважаваме нашия приятел.

Какъв чудесен ден.

Мога ли да седна и да отпусна старите си кокали?

Говорите ли английски?

Въобще ли не разбирате?

Нито "здравей", нито "довиждане", кажете каквото и да е.

Иначе аз и моите бесни кучета ще се ядосаме много.

И ти ли не разбираш?

Ние не можем да говорим. - По дяволите!

Те са неми и глухи.

Неми?

И глухи?

И двамата?

Само по устните ли четете? - Боже мой!

А може ли гаджето ти да чете по моите устни?

По дяволите, това е отвратително!

Чети по устните ми.

Пич, това е шибано отвратително! - Да, точно така!

Какво каза? - "Какво каза?"

Той може да пише!

Това е първият ми имейл от двама неми, много интересно.

Не, не е, аз изчезвам оттук, пич. Не ми е интересно.

"Моля ви, не искаме неприятности."

Тук аз решавам дали ще имате проблеми или не.

Това е моята територия. Моята.

Мислиш ли, че може да дойдеш тук и да се забавляваш?

Ти... сигурно се майтапиш?

Какво е това? Кой, по дяволите, си ти?

Кучко... хапи.

Дори не помисляй да скачаш!

Какво е това? - Имаме си герой!

Шибан герой? - Претърси го.

Да видим... Кой е при нас?

Яцек Фалецки... полски боклук. Това обяснява много неща.

А ти, малко котенце.

Кася Би... Биедрисчинска.

Дори не мога да произнеса това е шибано име.

Нищо чудно, че си няма.

Това нахлуване на миризливи поляци ли е или какво?

Поляци ли са? Шибани поляци?

Мразя ги, плъзнали са навсякъде из Англия

и ни заемат работните места. Шибани свине!

Заеби ги и да вървим да пием бира! - Спокойно!

Дори не сме започвали.

От колко години си в моята страна?

Това е Германия. Германия!

Добре.

Няма нищо по-лошо от очакването.

"Родени сме и сме израснали тук. Ние сме немци".

Те са немци, това е добре, много добре.

Сега ми стана много по-леко.

И ще видим дали наистина сте такива немци като нас.

Да видим дали сте истински немци.

Ако се справите просто ще си отидем и ще ви оставим на мира.

Повторете текста и мелодията на химна на Германия.

Не чувам нищо, повтаряте ли? - Не.

Гаджето ти е много срамежливо. Може вече да започнете?

Започвай! Не чувам нищо.

Пейте! Не пишете.

Тя е смела.

Какво пише?

"Чукай нацистката си майка".

"Чукай нацистката си майка".

Не е ли сладка?

Проклятие!

Имаме не герой, а героиня.

Полски боклуци! Веднъж вече ви го начукахме!

Дръж това копеле, нека да гледа.

Не е ли красива?

Извинете, не ви разбирам. Да ви дам ли нещо за писане?

Да! Да!

Дръпни се! Шибана полска курва!

А сега десерта за днес.

Къде беше?

Йенс!

Ти глупак ли си или не?

Какво става?

Той иска нещо да каже. Какво има?

Нямаме време да се занимаваме с кореспонденция, пич.

Не, не, дайте му хартия.

Давай, уплаши ли се!

Покажи му. - "Аз съм Йенс."

Това го разбирам. Какво, по дяволите, значи?

Брилянтно! Ти може да си истински артист!

Здравей, Йенс. Аз се казвам Йозеф Гьобелс!

Не е смешно. Какво да правим с него?

Отиваме в царството на болката!

Йенс!

Давай, събуди се, да изчезваме!

Хвани я.

Какво става с Йенс, Хилда?

Нямам представа, той постоянно е нещо недомаслен.

Какво искаш? - Давай, движи се!

Давай, върви!

Сядай!

Наплю ли ме? Виж приятелката си.

Как направи това?

Знаеш ли, на мен започва да ми харесва, а на теб?

Ти няма да се върнеш обратно. Само през трупа ми.

Алилуя, той говори отново! - Йенс, добре ли си?

Да.

"Аз ще ви..."

Избий му всички глупости!

Това ще хареса на курвата ти.

Дай ми кърпата.

Дарън... има една игра,

която играехме като деца.

Казва се "горещия стол".

Свали го. Натисни му ръцете към земята.

Аз ще скоча.

Три, две, едно... - Бягай!

На мен... ми е... удобно!

Едва ли ще напишеш нещо скоро.

Копеле!

Време е да действаме!

Това английски метод ли е? - Не знам.

Английски, руски, китайски... Няма значение, болката е универсална.

Дръж му краката.

Искаш ли и ти да опиташ? Искаш ли да ти изтече кръвта?

Давай, режи го. Иначе ще те убия.

Тъпа ли си? Режи го.

Това какво е, шибания полски орел?

И той отлетя по пътя си.

Елате да видите.

Това е изкуство, по дяволите. - Отлична работа.

Тук може да крещиш колкото си искаш.

Яко, пич! - Тази кучка е още жива, добро утро!

Чакай.

Какво правиш? - Аз...

Ти имаш избор.

Избор? Не, нямам.

Гаден, мръсен поляк. Шибан задник.

Вижте го. Лицето му.

Да се басираме, че иска да си сменим местата.

Но... това е невъзможно.

Защото никога не сме питали. И не сме обяснявали.

Ние просто казахме...

ти си жертва...

и ще бъдеш подложен на наказание.

Той не трябва да се оплаква.

Днес е късметлийският му ден.

Късмета му е страдание...

съчувствие...

разбиране...

и мъченичество.

Аз ще бъда презрян...

Ненавист и презрение.

Аз съм този, който трябва да живее,

с тази мраморна плоча от вина, която мачка гърдите ми.

Където и да отида!

За него... безмълвната тишина ще свърши...

а за мен... ще започне кошмара.

Как мислиш? На кого сега му е по-лесно?

Довиждане!

Давай, скъпа!

Бай, бай!

Ти трябва да довършиш това, което ние започнахме.

Ще ти помогна да го запалиш.

По дяволите! - Дай пак!

Как са поляците сега? Тъпа путко!

Да!

Върви по дяволите!

Сега може да вървим. - Давай, дебелак!

Всеки път, когато разказвам тази история

не знам дали спомените ми са реални

или е само болен сън от мислите, промъкващи се в мозъка ми.

Алраун Режисор Андреас Маршал

Скъпи,

когато си тук с мен

стаята вече няма стени.

Само дървета, безкрайни дървета.

Чу ли това? - Какво?

Нещо шуми.

Причуло ти се е, скъпи. Какво става с теб?

Все едно няма да ми повярваш, Мая. - А ти опитай.

Ами...

това започна...

в деня... когато ти ме напусна.

Мая, не ме разбра правилно.

Тази кучка ти е изпратила снимка на циците си.

Тя е само модел. Това ми е работата.

Готови сме, Еден. - Не ми говори, Еден.

Може ли да си поговорите после? - Тук има петно.

Може ли да го обсъдим по-късно? - Къде да оставя бутилката?

Чакай малко. - Спокойно, сега ще имаш много време.

Чуй ме, по дяволите. - Няма да ти липсвам.

Ти никога не си бил с мен.

Мистър Хелмут Нютън, кажете на младшия си асистент къде да сложи бутилката.

Знам едно отлично място, където ще си е точно на мястото.

"Фото Арт" ме нарече гений на камерата.

Но в последно време това прилича повече на конвейер.

Никакви награди, само бутилки.

За това си виновна ти, скъпа. Трябваше някак да не мисля за теб.

Трябваше... да се обадиш на телефона на доверието.

Започнах да търся.

Натъкнах се на един блог, където се запознах с нея.

Снежанка. Любовта и похотта несъвместими ли са?

Любовта е програмата, похотта е злонамерен вирус.

И тогава ми дойде наистина лоша идея.

Какво ще кажеш да излезем тази вечер, имам предвид в реалния свят?

Изпрати!

Не се срамувай.

Сериозно ли?

Бъди сигурна.

Знаеш ли клуб Мабус? 23:00, бъди там.

Знам къде е, но не съм ходил никога. Не съм имал време.

Как ще те позная?

Просто се отпусни и облечи нещо готино.

Ще ме познаеш.

В клуба идват тълпи от туристи.

Довиждане!

Чувствах се като старец. Дрехите свършиха останалото.

Добре, да се забавляваме.

Невъзможно е да я намеря тук.

Или поне така си мислех.

Тя се наслаждаваше на вниманието ми.

Здравейте, аз съм Еден. - Приятно ми е, Кира.

Харесва ми акцента ти. - А на мен бръчките ти.

Благодаря, рускиня? - Украинка.

Само танцувахте ли, а нещо друго? - Да, разбира се.

Танцувахме, говорихме, пихме...

Снежанка...

Ти беше права. Щом те видях разбрах, че си ти.

Знаех, че Бог ще изпрати някого да спаси душата ми.

Непослушно момиче.

Извинявай.

Навий я.

Ще спасиш ли душата ми?

Не ти трябва да влизаш в моя свят.

Изглежда вече съм доста дълбоко в него.

Спри... спри.

Снежанка

Познавал си я само от няколко минути и хукна след нея.

Нещо ме теглеше към нея. Като магнит.

Кира?

Късен гост.

Здравейте, аз съм Еден. Приятел съм на Кира.

Видях те в клуба, Еден. Ти светиш и в тъмното.

Имах много обещаваща среща тази вечер,

която за съжаление беше прекъсната.

Да, и сега искаш да я доведеш до край.

Да. - Но не и тук, приятелю.

Тук е само за членове на клуба.

Няма проблем. И аз ще стана член.

Какво си готов да платиш за това?

Аз съм най-добрия моден фотограф в Берлин.

Мога да съм много полезен.

Това е достатъчно, само трябва да ме признаеш за свой господар

и да си готов за неща, които ще ти се сторят безумни

на дневна светлина.

И... клуба не може да се напусне.

Прав си, ще е пълно безумие да се съгласиш на това.

Аз просто се шегувам.

Лека нощ.

Ще поздравя Кира от вас.

Той беше някакъв безобиден глупак, така че...

Добре, приемам.

Тогава ме целуни за начало.

Казваш, че си намерил таен клуб и за да влезеш в него е

трябвала само целувка?

Звучи налудничаво, нали? Не ми вярваш на нито една дума.

Продължавай. - Трябваше да бъда внимателен.

Може би той знаеше, че ще дойда.

Сякаш някак... чакаше моето пристигане.

Човек на моята възраст повече трябва да цени "Слънчогледите" на Ван Гог,

но трябва да призная, че все още предпочитам сочните вагини.

Клио, мила моя. - Кой е вашият нов приятел?

Ерихонската ми роза, не забравяй, че следващата нощ е моя.

Искаш той да участва в някоя от твоите кофти програми.

Аз съм прилично момиче.

Клио е продуцент в един частен канал, а мъжът до нея е известен биолог.

Генетично модифицира растения и подобрява природата.

Той е подходящ за нас, Петрус. - Знам.

Извинете, науката ме зове.

Едва ли можех да ги нарека пуритани. Чувствах, че нещо трябва да се случи.

Кира? - Бъдете дискретен.

Ако искаш да си там, където сега е Кира

забрави за нея и ме последвай.

Иначе тя ще изчезне. Решението е твое.

"Алруен", Мандрагора. През Средновековието са смятали,

че притежава магически сили.

Вярвали са, че расте под бесилката, оплодена от спермата на обесения.

Днес сигурно е трудно да се отглеждат.

В немския език думата "алруен" произлиза от думата "раунен".

Мънкане, шепнене...

Чрез мандрагората мога да чувам трепетливите гласове

на нервите ти, приятелю.

Те те доведоха тук. Кира беше твое страстно желание.

Но това, което ще получиш тази вечер ще бъде много, много по-сладко.

Ще привикнеш към това. Дай още веднъж.

Сега... трябва да ми се довериш. Ще можеш ли?

Не ми харесва всичко това.

Все още може да станеш и да си отидеш.

Те ще ни трябват, но само в началото,

докато не привикнеш към този опит.

Сега идва най-важното.

Когато се случи, ще ти се прииска да погледнеш.

Но каквото и да става не се опитвай да сваляш превръзката.

Не трябва да виждаш, разбра ли? - Да.

Какво, по дяволите, правя тук? Но беше късно да се отказвам.

Еден...

Еден... - Кира, Кира...

Не мога да поема повече. Това е зло.

Моля те, Петрус, беше за последен път.

Детето ми, надявам се да не ме разочароваш повече.

Накратко ти я изчука? - Беше нещо друго...

Беше по-скоро като... на сън.

Добре, тогава това не е проблем.

Никога не съм преживявал нещо подобно.

Всяка мисъл, всяко желание, което ми идваха в главата

бяха изпълнени от нея.

Добро утро.

Страничните ефекти скоро ще минат.

Аз съм наред. - Знам.

Добре дошъл, Еден.

В къщи се почувствах опустошен.

Много самотен.

Ало? - Кира, твоя поклонник е.

Еден. - Здравей, аз...

Не искам да ми се обаждаш тук.

Тогава не трябваше да го пишеш на визитките си.

Аз... просто исках да ти благодаря

за най-вълнуващото нещо, случило се в живота ми.

Беше наистина нещо особено.

Еден, не се обаждай повече тук. Никога.

Кира, остави, очаквам с нетърпение срещата ни следващата събота.

Кира? Още ли си там?

Знаеш ли какво означава думата "Алрауне"?

Според мен е "мърморене". - Това е втората сричка.

Първата "Алб" е от "Нахтмаре", кошмар на немски.

Еден, ти трябва да си напрегнеш мускулите на врата.

Когато ти вържат очите ще стане един илюзионистки трик.

Ако си отпуснеш мускулите превръзката на очите ще се отпусне.

Така ще видиш какво всъщност става. - И?

Трябва да го видиш.

Растението израства от мъртвата глава на мравката...

Познай за къде се приготвих следващата събота.

Но този път всичко беше различно.

Да... този път не беше толкова привлекателно.

Здравей...

Кира?

Здравей! Как си?

Кира няма да се върне. Тя напусна клуба.

Мислех, че това е невъзможно.

Ти си тук да се наслаждаваш или да мислиш?

Трябва да си напрегнеш мускулите на врата.

Това е илюзионистки трик.

Напред, моряче.

Започна отново, но усещанията бяха други.

Вътрешните ми рефлекси бяха готови.

Трябва да видиш това...

Еден... ти ще изпълняваш правилата.

Работата не е в това, че ме излъга,

а в това, че сега си в опасност.

Мама ми каза същото, когато ме предупреди за мастурбацията.

Ти така и не разбра нищо.

Мамка ти!

Извинявам се.

Сънищата не причиняват реални травми. - Не.

И разбрах, че бях наистина в беда.

Трябваше да говоря пак с Кира, но тя не отговаряше на телефона.

Така че, на следващата вечер...

Кира?

Ало?

Кира?

Кира?

Кира?

Кира...

Кира?

Еден? - Да, добре ли си?

Еден... - Извинявай, врата беше отворена.

Върви си. - Исках само да поговорим.

Върви си. - Моля те, Кира, дай ми минутка.

Махай се! - Ти... чуй ме...

Махай се!

Махай се оттук!

Недей!

Боже... спри, Кира!

Спри!

Сега ще ти помогна.

Мамо! Мила мамо!

По дяволите, отговорете! Вдигнете шибаната слушалка!

Помогна ли и някак? - Никак.

Ще спасиш ли душата ми?

Петрус, отваряй! Отваряй или ще разбия шибаната врата!

Трябва да поговорим.

Кира е мъртва. Тя се самоуби.

Това е тъжно. Беше още дете.

Като пеперуда. С криле от прах.

Красиво казано. Грозна ситуация.

Ако искаш да станеш техен слуга трябва да имаш по-здрави крила.

Млъквай, майната ти. Чий слуга?

След като опита вкуса на тяхната страст ти вече им принадлежиш.

Грешиш... Грешиш, старче.

Аз не принадлежа на никого!

За теб това изглежда ужасно,

но аз не съжалявам за нито един белег.

Еден... в тези времена ние създадохме свой свят.

Нашият свят.

Но както преди оставаме роби на несъвършенството

на заплетените ни взаимоотношения?

В своите усещания винаги сме ограничени от въображението си.

Алрауната ни спасява от това.

Тя ни дава наслаждение, което не може да ни даде нито една любовница.

Слушай... правете каквото искате,

а аз... аз се отказвам от членството.

Разбра ли ме?

Никога и за нищо няма да се върна!

Те няма да ти позволят да си отидеш, приятелю.

Когато се прибрах у дома думите му още звучаха в главата ми.

Забравих си ключовете.

Господи... - Не е моя кръв.

Това беше моята история и ти си щастливият и край.

Мая... погледни ме.

Погледни ме...

Еден... Еден...

Еден... какво?

Събота

Какво правиш?

Аз... не можах да спя.

Еден... искаш да отидеш там... отново?

Не, не... не.

Последен път.

Дай ми го, моля те, Мая...

Мая... дай ми го.

Трябва да приключа нещо. - Не отивай там.

Чувствам, че умирам. Трябва да съм там... трябва!

Не знам какво се надяваш да намериш там,

но аз мога да ти дам повече.

Мая...

Какво стана, Мая?

НЕМСКИ СТРАХ

превод и субтитри Ivon