Original subtitles

Странно е да съм тук с баща ми в юдейската пустиня,

която баща му прекосява през 1917 г. по време на Първата световна война,

когато е най-младият офицер от германската армия.

Тридесет години по-късно, когато наближаваше смъртта си, той написа:

"Животът и смъртта на евреите са истинскa загадка, която не разреших."

Дотогава беше убил повече хора от всеки друг човек в цялата история.

СЯНКАТА НА КОМАНДИРА

ОСВИЕНЦИМ, ПОЛША

УЛ. ЛЕГИОНОВ

Помня го по-голямо

1937 г.

Моята година на раждане,

къщата явно е била построена през 1937 г.

Тук долу...

Това беше твоето малко царство като дете.

Това беше всекидневната ни.

ХАНС ЮРГЕН ХЬОС

Тук имаше няколко кожени дивана,

кафяви кресла.

Винаги беше специално,

когато бяхме във всекидневната.

Коледа, рождени дни...

семейството беше заедно.

Баща ми не беше в униформа,

беше с бяла риза

с папийонка,

пушеше пурата си.

Баба ми даде това.

Виж.

Да. Да. Да.

Това беше след раждането на най-малката ми сестра.

Осемдесет години по-късно.

Баща ми беше Рудолф Хьос,

Командир на Аушвиц.

Семейството ми се премести в Аушвиц,

когато бях на три или четири години.

Живеехме в непосредствена близост до работното му място.

СПРИ! СТОП!

Като деца си мислехме, че това беше затвор...

СТОП

...и той беше шефът.

ЗАД СЕМЕЙНАТА ГРАДИНСКА СТЕНА СА УБИТИ НАД ЕДИН МИЛИОН ДУШИ

ПОВЕЧЕТО СА ЕВРЕИ

Зловещо и сензационно

беше изявлението на бившия командир

на концентрационния лагер Аушвиц, Рудолф Хьос.

Р. ХЬОС, НЮРНБЕРГ ПРОЦЕСИ, 1946 г.

През лятото на 1941 г.

бях призован в Берлин, за да получа заповеди

лично от Райхсфюрер СС Химлер.

Той ми каза:

"Фюрерът издаде заповед...

за "Окончателното решение на еврейския въпрос".

Ние, СС, трябва да изпълним тази заповед.

Ако не я изпълним сега,

в този конкретен момент,

тогава евреите по-късно ще унищожат германския народ."

Добре.

Виж.

Да.

Моят бомбардировач.

Кой го направи? Откъде беше?

Не е нещо, което да купиш в детски магазин.

Не, не.

Един от затворниците го построи с отряда си.

Построиха го за теб? - Да.

За рождения ми ден. - Да. Да.

Еврейски затворници?

КАЙ ХЬОС

Не знам дали са били евреи.

Вероятно не са били евреи, а поляци.

Добре. - Да.

Имах наистина прекрасно и идилично детство в Аушвиц.

Сестра ми Пюпи и аз винаги бяхме заедно.

Плавахме по реката с баща ми

или играехме с кучетата в градината.

Това беше пътят към нашите спални.

Ето, тук можехме да гледаме.

Имаше голяма морава

и накрая беше крематориумът.

Можехте да видите крематориума от тук? - Да.

Тогава нямаше дървета.

Така и не разбрах какво наистина се е случвало там, когато бях дете.

Не, нищо.

На летището във Варшава пристига самолет

с бивши високопоставени нацистки служители,

които по време на немската окупация

заемаха важни длъжности в Полша.

Те са обвинени в безброй престъпления срещу човечеството.

Бекман, бивш шеф на Гестапо в Краков.

Дауме, упълномощен представител на германското правителство в Полша.

Хьос, командирът на концентрационния лагер Аушвиц.

Това е човекът, който направи безпрецедентното признание,

че е отговорен за насилствената смърт

на милиони хора.

Съдът във Варшава ще реши за вината на всеки човек.

ОЧАКВАЙКИ ПРОЦЕСА В ЗАТВОРА, ХЬОС ПИШЕ АВТОБИОГРАФИЯТА СИ.

Не съм писател.

Писането никога не е било силната ми страна.

Записал съм всичко, както си го спомням.

Животът ми беше пъстър и разнообразен.

ПАЛЕСТИНА, ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Съдбата ме преведе през всички върхове и падения на живота.

Имах две пътеводни звезди,

тъй като се върнах като мъж от войната, на която отидох като ученик.

Моето отечество и моето семейство.

Баща ми никога не ни е разказвал нищо за работата си,

абсолютно нищо.

Мисля, че се е занимавал с документи, вършел си е работата,

това е било всичко.

Не мисля, че той...

се е занимавал с нещо лично, не мога да си го представя.

С масови убийства?

Да.

Станах командир на нов лагер - Аушвиц.

Аз самият не очаквах да ме повишат в командир толкова скоро.

И това не беше лесна задача.

ХЬОС СЪЗДАВА НАЙ-ГОЛЕМИЯ В ГЕРМАНИЯ КОНЦЛАГЕР.

РАЗПОЛОЖЕН Е НА 15 КВ. МИЛИ ОГРАНИЧЕНА ЗОНА,

НАРЕЧЕНА ОТ НАЦИСТИТЕ "ЗОНАТА НА ИНТЕРЕСИ".

От нищото и без никакви ресурси

трябваше да построя нещо огромно възможно най-бързо.

Лагерът трябваше да бъде построен от руски военнопленници.

Пристигнаха в напълно окаяно състояние.

Давахме им постоянно допълнителни дажби, но без успех.

Умираха като мухи.

Случаите на канибализъм не бяха необичайни.

От повече от десет хиляди руски военнопленници,

които се предполагаше, че съставляват основната работна сила,

до лятото на 1942 г. само няколкостотин бяха все още живи.

Химлер посети Аушвиц и разгледа всичко старателно.

Прекосихме цялата Зона на интерес.

Непрекъснато обръщах вниманието му върху оскъдните ресурси. Той също го видя.

Развика ми се, когато не спирах да говоря за ужасните условия.

"Не искам да чувам повече за трудностите.

За ръководителя на СС няма трудности.

Неговата задача е да ги разрешава."

Огромните мащаби, имам предвид...

на това, което направи, което сътвори.

В продължение на години да планира, да превръща този концентрационен лагер

в най-ефективната машина за унищожение, която някога е съществувала, нали?

Искам да кажа, това е неговият план. Аушвиц беше като плод на въображението му.

НА ДВЕ МИЛИ ОТ КЪЩАТА НА ХЬОС

Е ПОСТРОЕН ГОЛЯМ НОВ ЛАГЕР: АУШВИЦ-БИРКЕНАУ.

ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ И КРЕМАТОРИУМИТЕ МОГАТ ДА УБИВАТ ДО 10 000 ДУШИ НА ДЕН.

Аушвиц се превърна в еврейски лагер,

лагер за събиране на евреи в непозната дотогава степен.

За евреите от Аушвиц няма повече надежда.

Те знаят, че са осъдени на смърт без изключение.

КОМАНДИРЪТ НА АУШВИЦ АВТОБИОГРАФИЯТА НА РУДОЛФ ХЕС

Циклон Б е използван постоянно за борба с вредителите в Аушвиц.

Решихме да използваме този газ за масовото изтребление.

"Аз самият гледах едно убийство, защитен с противогаз.

Вратата беше затворена и газта навлезе през отворите.

Някои викаха "Газ". И силни викове..."

...последваха викове и блъскане към двете врати.

но издържаха на натиска.

Бяха отворени едва след няколко часа, когато камерата беше проветрена.

Не съм сигурен колко време отне това убийство,

но все още можеше да чуеш приглушен шум за дълго време.

Тогава видях за първи път обгазени трупове на куп.

Не съм се замислял за самото убийство.

Беше наредено и трябваше да го изпълня.

Когато прочетох за първи път мемоарите на дядо ми,

това, което ме изуми е, че той беше като клиничен наблюдател,

просто гледаше себе си, гледаше какво прави.

Той беше много клиничен, като учен, който наблюдава безжизнен експеримент.

И това ми показа някакъв вид хладина в душата му.

ЮЖНА ГЕРМАНИЯ

Не е имало много разговори за Аушвиц в семейството ми.

Мисля, че баща ми винаги е бил доста мълчалив за това.

Това е просто мълчаливо поколение, нали?

Те наистина не говорят много за неща и...

днес също не е много приказлив, така че е трудно.

Дядо, какво си правил, когато си бил дете?

Исках да те попитам от години,

някой от твоето семейство свирил ли е на инструмент?

Веднъж взех магнетофон,

но не беше за мен.

Запуших дупките, сложих грахови зърна в тях

и го използвах за изстрелване на грах.

Да.

Правихме много глупости.

Имахме всичко, плувен басейн.

Искам да кажа, малко e стряскащо като си помислиш, че е имало

този щастлив семеен живот,

всъщност доста красиви подаръци и радост, забавление,

да имаш играчки и да се радваш на живота. И след това само няколкостотин ярда,

зад стените,

знаете, стени от бодлива тел, там са убивали хора.

Това е просто умопомрачително, като се замислиш.

Знаехте ли какво се случва зад стените?

Не, не знаехме.

Веднъж разбрах, че са застреляли някого на оградата,

той искаше да избяга

и аз и братята и сестрите ми говорихме за това за известно време.

Но иначе не знаехме нищо.

Нямаше дим.

Помня много добре, че като дете,

ако нещо имаше остра миризма или гореше,

ти осъзнаваш това...

дим и люспи пепел...

Не, нямаше дъжд от пепел, нито облаци дим.

Нямаше такива.

Мислиш ли, че е възможно

да потискаш това, с което си бил наясно тогава?

Ако нещо не е било съвсем наред

и ако е имало дим,

щях да го видя, щях да знам

и щях да задавам въпроси, защото...

Никога не би ми хрумнало,

че са изгаряли хора.

Доста ми е трудно да си представя,

че наистина не са усетили мириса и не са чули или видели нещо.

Мисля, че баща ми вероятно подсъзнателно

потиска някои от нещата, които е преживял.

Заровил ги е дълбоко в съзнанието си,

където просто не си спомня.

Като защита на себе си и разума си.

ИНТЕРВЮ НА BBC, АПРИЛ 1945 Г

Това е Анита Ласкер, немска еврейка.

В Аушвиц

здрави, живи хора бяха хвърляни живи в огъня.

Останалите бяха обгазявани до смърт.

Моята барака беше на около 20 метра

от един от петте комина.

Видях всичко с очите си.

Постоянно имаше музикален съпровод.

Аз самата бях в оркестъра.

ЛОНДОН, ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

В Аушвиц убиваха по най-изтънчения начин.

АНИТА ЛАСКЕР-УОЛФИШ

Хората бяха обгазявани в газова камера.

Мястото е пълно с черен дим, ужасна миризма. Ад.

"Адът на Земята" е Аушвиц.

Когато пристигнах в Аушвиц,

Се оказа, че там имаше група,

която се нуждаеше от виолончелист. Нямаха виолончелист.

И така, пристигането ми изглежда беше, знаете, страхотно събитие.

Така станах единствената виолончелистка в лагерния оркестър,

което беше много, много голям късмет.

Определено ми спаси живота.

Майка ми е преживяла убийството на родителите й...

МАЯ ЛАСКЕР-УОЛФИШ

... била е свидетел на убийството на милиони други, умрели от глад.

Всеки ужас, който можете да си представите.

Имахме задачата да свирим маршове за хилядите

хора, които работеха във фабриките,

намиращи се около Аушвиц.

Тъй като немците обичаха всичко да бъде хубаво и спретнато,

трябваше да свирим маршове, за да могат трудещите се...

нали разбирате, да излязат с музиката.

Но това беше замислено също като вид забавление за охраната.

За войниците беше много скучно да са охрана в Аушвиц.

Бяха времена много преди телевизията или каквото и да е забавление.

Разбрах след войната, че във всеки лагер е имало оркестри.

И командирът на лагера на Биркенау, където бях, изведнъж решил:

"Всички имат музика, искам и аз музика."

Свирехме, надявайки се да сме живи на следващия ден.

Така беше, разбираш ли?

Просто гледах, мамо, калъфа ти за виолончело.

Толкова е...

като паметник, нали?

Да. - Символ на живота ти като челист.

Знам.

АНИТА ЛАСКЕР-УОЛФИШ, ВИОЛОНЧЕЛИСТ АНГЛИЙСКИ КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР

Начинът, по който майка ми е успяла

да живее в света след Холокоста, е бил да не говори.

Беше се отдала на тишина.

Мислех само за едно, когато дойдох тук. Да наваксам изгубеното...

Моят изгубен живот, изгубената ми младост.

Когато пристигнах в Англия, никой не ме попита нищо за Аушвиц.

И така, решихме: "Какъв е смисълът?"

Така че не сме говорили за това. Отне почти - мисля, че 50 години.

И тогава децата ми казаха:

"Мамо, ти всъщност никога нищо не си ни казвала."

Като дете бях много наясно, че имаше забранени неща.

Всичко немско беше лошо.

Накрая приемаш, че нищо не знаеш,

не знаеш факти, но знаеш, че

има нещо наистина ужасно в хинтерланда.

Сега знам, като психотерапевт, че родените от оцелели от Холокоста,

като мен, може да наследят травма,

която се намира в съзнанието

и няма форма, няма думи,

защото думите са без контекст.

И аз усетих това като малко дете.

Но никой в онези дни не разбираше ефекта на Холокоста

върху второто поколение.

Това беше моята стая.

Това беше първата моя стая,

но не беше щастливо място.

Когато гледам мои снимки, вероятно под двегодишна възраст,

обзема ме тъга.

Това са снимки на дете в дълбоко отчаяние.

Дете, което не е приятно пълничко,

а деформирано дете.

Моята борба в живота е някак си отразена в тези ранни снимки.

Майка ми не беше там.

Това са снимки на неспособността

да се грижи за мен по начина, по който се нуждаех.

И това за мен определено беше...

последствие от преживяванията на майка ми през Холокоста.

Аз съм грешната майка за дъщеря ми.

Много съм първична.

Травматизирана. Забрави. Продължавай с живота.

Ако сте преживели невероятния ужас,

който аз съм преживяла, всъщност е доста трудно

да изпитваш съчувствие или съпричастност.

Знаеш, че аз съм някой, който няма нужда от нищо.

Никога не мога да разбера защо ти трябваше всичко.

Пълна анатема за мен.

И все още е анатема за мен.

Това, от което имах нужда, просто не беше налично.

Мисля, че ти се нуждаеше да имаш майка си у дома.

Така е.

Така мислех. Но за мен... - Да.

...майка ти не беше вкъщи, защото трябваше да се издържаме.

Да, да. - Но как може едно дете да го разбере?

Да. Разбира се. - Да

Мисля, че според теб ти и аз сме много различни.

Мислиш ли, че има прилики?

Ще трябва да гледам надалеч.

Ще трябва да гледам надалеч. - Наистина?

Да.

Наистина е интересно, нали, че целият ми живот,

през част от него имах чувството, че не принадлежах...

по никакъв начин на на британското общество или...

просто не принадлежах

и всичко беше винаги една огромна борба.

Но имах късмет,

защото имах много пълноценен живот в Англия, който...

ти не успя да имаш.

За теб това е било място за убежище. - Да.

Е, човек трябва да осъзнае също, поглеждайки назад, как е било в Германия.

Голяма безработица и тогава се появява този прекрасен г-н Хитлер.

Изведнъж отново сме някой.

Така че, да, националсоциализмът има голям успех.

Считах, че мирогледът на националсоциализма

е единственият подходящ за германския народ.

Антисемитизмът не е нищо ново.

Винаги го е имало по целия свят.

Става по-очевиден, когато евреите напредват

прекалено много в стремежа си за могъщество.

Бих искал да подчертая, че лично аз никога не съм мразил евреите,

но ги считах за врагове на нашия народ.

Може ли да питам нещо?

Тази книга съществува от много години,

защо никога не си я прочел?

Едва сега разбрах, че има негова книга.

Не знаех за нея преди.

Никой не ми е казал.

Знам, че имахме копие на немски език на книгата у дома.

Ти го имаше.

Може би не си я чел, но книгата

"Командирът на Аушвиц"

беше в дома ни дълги години.

Там я прочетох за първи път на немски.

Беше на баба.

Мама никога не ми е казвала, че е имало биография,

но ако е била там, щях да знам

и щях да я прочета, това не може да е вярно.

Не знам.

Защо избягвате да се изправите пред семейното минало?

Е, Холокостът е толкова ужасна тема...

Просто не исках...

да се натоварвам с нея.

СЕВЕРНА ГЕРМАНИЯ

КОМАНДИРЪТ НА АУШВИЦ

Затворниците на Зондеркомандо се увериха,

че процесът на събличане преминава бързо,

така че жертвите да нямат много време за размисъл.

Веднъж две малки деца бяха толкова погълнати от играта си,

че не искаха изобщо да позволят майка им да ги отдели от нея.

СЕЛЕКТИРАНИ ЗА ОБГАЗЯВАНЕ

Дори евреите от Зондеркомандо не искаха да вземат децата.

Никога няма да забравя погледа на майката,

молеща за милост, защото със сигурност е знаела какво се случва.

НА ОПАШКА ЗА ГАЗОВАТА КАМЕРА

Тези в газовата камера вече ставаха неспокойни.

Трябваше да действам. Всички ме гледаха.

Кимнах на подофицера

и той взе децата, които се съпротивляваха ожесточено

в ръцете му и ги сложи в газовата камера с майката,

чиито писъци бяха сърцераздирателни.

Видях и жена, която се опита да изблъска децата си от газовата камера,

докато вратата се затваряше.

Плачейки, тя извика: "Оставете поне скъпите ми деца да живеят."

Виждайки жени да влизат в газовите камери с деца,

често мислех за моето семейство.

Когато прочетох, че е бил там

и е гледал как деца и жени

са били водени в газовата камера...

и е мислил за нас, за децата и съпругата му...

Иска ми се да не го бях чел.

Ужасно е.

Направо не вярвах.

Но...

това бяха неговите думи, значи трябва да е истина.

ЛОНДОН, ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Произлизам от напълно асимилирано немско-еврейско семейство.

Баща ми беше войник в Първата световна война

с Железния кръст и всички... Да, ние бяхме немци...

и евреи, но не изповядвахме еврейската вяра.

МОЯТ БАЩА

Баща ми, за съжаление, беше пълен оптимист.

Той каза, че немците не могат да бъдат толкова глупави.

И след това осъзна, че немците са толкова глупави.

През 30-те години на ХХ век на евреите в Германия е отнета немската националност

Майка ми и баща ми, във връзка с това,

никога не са искали да си възстановят немското гражданство,

въпреки че биха имали право.

Германия свърши за мен. Мястото ми не е там.

Нямах търпение да стана натурализирана британка.

Животът без паспорт е много сложен.

Но реших, че е време да получа моето гражданство.

Когато немският ми паспорт беше доставен в дома ми,

спомням си само, че изпитвах огромно чувство на въодушевление.

Ликувах.

Не искаш ли това?

Ще се промени ли домът ви в рамките на следващите 28 дни?

Да.

Ще се промени ли домът ви в рамките на следващите 28 дни?

Да!

И така, сега започвам нов живот.

Реших да опитам да живея в Германия,

страна, в която никога не съм живяла, и дори не говоря езика.

Но костите ми принадлежат там.

Никога не трябваше да се раждам тук. Трябваше да се родя в Германия.

Здравей, мамо.

Ще ми отнеме малко време да натоваря.

Може ли да се преместиш малко напред?

Не, спри!

Искаш ли тези лампи?

Е, просто ги донеси. - Добре.

Правя каквото мога, мамо.

БЕРЛИН, ГЕРМАНИЯ

Емигрирането в Германия беше посрещнато със скептични реакции,

защото все пак това беше държавата, в която баба ми и дядо ми

са убити, както и толкова много евреи,

и е страната, от която родителите ми са избягали.

Наистина майка ми не се върна в Германия много, много години.

Мамо.

Добре, добре, добре, значи живееш тук?

Да, тук.

Добре, добре, добре. О, господи.

О, това изглежда красиво.

Седни и изпуши една цигара. - Да

О, да, има цяла галерия. Да.

Много, много впечатляващо.

Сега трябва да махнеш всички тези schnuckis, за да видиш книгите.

Това изложбено място ли е или лавица за книги?

Не, харесвам моите schnukis.

Предполагам, че по някакъв начин, създаването на този дом тук

има нещо общо с идеята за възстановяване на откраднати животи,

както и моя неизживян живот.

Да.

И да покажа какво е могло да бъде

и е било унищожено безпричинно и единствено поради глупост.

Да. Да. Да.

Но, уви, глупостта изглежда се увековечава.

Знаеш ли, очевидно хората имат нужда от изкупителни жертви

и мисля, че светът е много объркан в момента.

Типично е.

Вината отново е на евреите.

Тук продължих да изпитвам това ужасно културно различие.

И бях изправена пред неосъзнат антисемитизъм.

Сигурна ли си, че не си го въобразяваш? - Не, не си въобразявам.

И понякога е трудно да не поискаш просто да се обърнеш и да избягаш.

Но накъде? - Именно.

Това е еврейска съдба. - Това е еврейската съдба.

Не принадлежиш никъде. - Да.

И където би трябвало да принадлежиш, имаш най-големия проблем.

Процесът на подбор на рампата беше пълен с инциденти.

Когато семействата бяха разделени,

мъжете отделени от жените и децата,

голямо вълнение и смут по време на транспортирането.

И отделянето на годните за работа допринесе за това.

Защото семействата искаха да останат заедно по всякакъв начин.

Евреите имат силно развито чувство за семейство.

Вкопчват се един в друг като кукички.

Това накара да се замислят много онези, които имаха тази чудовищна работа.

Тя остави трайни впечатления.

Повечето от участващите често идваха при мен по време на моята проверка.

Чувах един и същ въпрос отново и отново.

"Нужно ли е стотици хиляди жени

и деца да бъдат унищожени?"

И аз, който си бях задал същия въпрос

безброй пъти, дълбоко в себе си,

трябваше да ги подлъжа със заповедта на фюрера, да ги утеша с нея.

Трябваше да им кажа, че изтреблението на евреите

беше необходимо за освобождаването на Германия и потомците ни

от нашите противници веднъж завинаги.

Дядо ми, очевидно, той някак си преглътна,

знаете, нацистката идеология.

Имам предвид социалния дарвинизъм, той лапна куката, въдицата и стръвта.

По това време за него имаше смисъл висшата раса.

Дадоха му Аушвиц и начинът, по който беше програмиран като човешко същество

и характерът му изискваха да извърши отлична работа.

ЮЖНА ГЕРМАНИЯ

Отче, много ти благодаря, Господи, за твоето слово.

Благодарим за любовта ти към нас, Господи. Твоето търпение към нас, Господи.

Грижата ти за нас сякаш сме твои деца, Боже.

Благодаря ти за това, че ни благослови по този начин.

Моля се за всичко това в името на Исус. Амин.

Добре, вземете, момчета. Хубаво е. - Бих казал първо дамите.

Вземете си.

Аз съм пастор в Библейската църква в Щутгарт.

Служим на международна общност,

включително персонал от американски военни бази и други емигранти.

Имаме нашата месечна молитвена закуска за мъже.

Просто мъжете от църквата, които прекарват

добре времето си заедно, това е всичко.

Момчета, имате ли си достатъчно място?

Когато учат, той просто мисли за, знаеш ли, тук днес,

всеки християнин и всеки човек.

Хората като цяло в 21-ви век, нали? Каква е нашата мисия?

Библията ни призовава да бъдем ръководители.

С ръководството има голяма отговорност,

не само за това, което показваме у дома,

но и как действаме и вървим с Бог всеки ден, така че...

Правилно.

Когато станах християнин и прочетох Стария завет,

в него се говори за греховете на бащите,

че Бог ще ги проверява, знаете, до трето или четвърто поколение.

И аз си помислих: "Уау".

Дядо ми, той беше целенасочен, амбициозен, педантичен човек.

Но в такава степен, че се превърна в това чудовище,

този безмилостен убиец, и да, той не беше бдителен.

И аз не мисля, че можем да станем масови убийци,

но мисля, че всяко човешко същество, всички ние,

сме склонни да тръгнем в посока, която е напълно погрешна.

Благодаря много. И така, нека се помолим.

Мислейки за наследството от дядо ми,

ръцете на семейство Хьос са опетнени с кръв.

Хората сега все още страдат, искам да кажа, дори в моето семейство,

знаете, почти 80 години по-късно.

ИЗТОЧНО КРАЙБРЕЖИЕ, САЩ

Не съм виждал сестра си от 55 години...

и чакам с нетърпение да я видя.

Може би ще успеем да поговорим малко за нашето...

минало и нашето детство.

Донесох изненада...

защото като деца играхме "Кралят Жаба"

и аз бях Кралят Жаба и трябваше да намеря...

златната топка на принцесата,

която беше паднала в езерото...

и в действителност не исках да го направя.

Здравей, Крал Жаба.

Здравей, Крал Жаба.

Принцесо!

Както виждаш аз съм Кралят Жаба с короната.

Боже мой. Боже мой. Виж Краля Жаба.

Преди около 80 години твоята златна топка падна в езерото.

О, боже.

Каза ми да я намеря.

Отне ми 80 години да я намеря.

О, боже. Хайде.

Трябва да отида...

Малко ми е неспокойно без бастуна, нали знаеш?

Да.

О, боже.

О, боже.

Ти беше модел на Баленсиага...

Да.

И двамата сме остарели малко.

Как си?

Не съм добре...

защото ракът прави неща с тялото ми.

Това не е добре.

Нищо не може да се направи.

Щастлива съм, че вече си тук.

Добре си облечен, хубави обувки!

Само най-доброто ще свърши работа.

Това са мама и татко.

Да.

Тяхната сватбена снимка.

Виж...

ти и аз в басейна.

Красиво.

Семейството ми живееше чудесно в Аушвиц.

Съпругата ми имаше своя цветен рай.

Децата можеха да водят безгрижен и приятен живот.

През лятото се плискаха в детския басейн в градината.

Но най-голямата им радост беше, когато баща им се къпеше с тях.

Често се случваше у дома да се замисля изведнъж

за някои от процесите на унищожаване.

Често, когато гледах децата ни да играят щастливо,

съпругата ми, сияеща от щастие с най-малката,

Аз си мислех: "Колко още ще продължи щастието ни?"

Чудех се...

когато четеш книгата на татко,

замисляш ли се за това?

Не.

Накара ли те да си спомниш нещо?

Имам хубави спомени.

Имахме красиви родители.

- Да. - Красиви.

Много хора нямат толкова добър...

- Да. - ...живот.

Да, така е.

Когато пише книгата си, че е извън газовите камери,

където са вкарвани жените и децата.

Какво чувствате, когато се замисляте за това?

Бях много тъжна и понякога сънувам кошмари

защото той е единственият, който каза какво е правено там.

Беше добър човек.

Искате да кажете, че е бил честен относно ролята си в масово унищожение?

Да, но той я прие и не можа да я остави.

Какво ще кажете за майка ви, Хедуиг?

Мислиш ли, че мама е знаела повече

и е била по-замесена в цялата история?

Не мисля, че е знаела.

Не мога да си го представя.

Ако е знаела,

със сигурност татко щеше да го спомене в книгата си.

Да. Никога не сме говорили за тези неща.

Мама се справяше с всичко.

Да.

Тя ни предпазваше от всичко

и правеше така, че всичко да бъде хубаво за нас.

Мама преживя много.

Да.

И винаги беше любезна.

Никога не съм видяла нищо лошо в Аушвиц.

Винаги всичко беше красиво.

Тогава войната свърши и всичко се разпадна на парчета.

Срамота е, че сме толкова далеч един от друг.

Можехме да говорим за всичко това...

Да.

...за да го преодолеем по-лесно.

Да. В живота не всичко се случва както искаш.

Така е.

В края на 1942 г.

съпругата ми беше уведомена от тогавашния областен управител

на Горна Силезия

за случващото се в моя лагер.

Съпругата ми ме попита дали това беше вярно

и признах, че беше така.

Това беше единственото ми неспазено обещание към Райхсфюрера.

Иначе никога не съм говорил с никого.

Не мисля, че майка ми наистина е била в течение.

Вероятно е имала някаква бегла представа,

но съм сигурен, че тя не е знаела никакви подробности.

Не искам да говоря повече за това.

Мислите ли, знаете ли, мислите ли, че вие...

Депресиращо.

Депресиращо ли е? - Да, да.

Понякога дори съм си мислила:

"Защо трябва да страдам,

толкова много физически?"

Дори съм си казвала:

"Ядосан ли ми е Господ заради нещата, сторени от баща ми?"

Но аз казах: "Никога няма да се ядосвам на баща ми."

Трябва да е бил много силен човек,

за да живее така и да направи каквото е трябвало.

Затова...

Това, което е трябвало да направи, е било да убие над един милион души в...

Не мисля по този начин.

И вижте всички хора, за които казват, че са умрели в лагера,

но всички оцелели, защо не са умряли?

Те все още живеят в...

Сега получават пари от Германия или от еврейския народ.

И знаете...

Човек вярва в това, в което иска.

Мислите ли, че сте в процес на отричане?

Не. Защо?

Имам предвид, станало е, каквото е станало.

Това беше Третият райх.

Било е много отдавна.

Всичко това е история според мен. Какво мога да направя? Какво да кажа?

Честит рожден ден

ЛОНДОН, ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Честит рожден ден

Честит рожден ден, скъпа мамо

Честит рожден ден

Няма проблеми с дишането ти или нивата на кислород.

Браво.

Аз съм почти на 100 години. Не знам защо е трябвало да навърша толкова.

Трябва да има някаква причина.

Имам предвид, някои от нас, слава Богу, които са живели тогава, все още са живи.

Но когато си отидем... Край.

Мама винаги казва, че мрази рождените дни, мрази суматохата,

оставете я на мира и така нататък, и така нататък.

Но днес тя отпразнува своя... Тя празнува своя 98-ми рожден ден

и е заобиколена от много любими хора.

Направо е невероятно, Анита, като помислиш, че родителите ти

са били толкова близки приятели на моите баба и дядо.

Да, бяхме страхотни приятели.

Моята история е типичната еврейска история,

защото дядото на Джуди и баща ми, живяхме много щастливо в Германия.

И когато проблемите започнаха,

Семейството на Джуди беше достатъчно умно да си тръгне

и те насърчаваха баща ми също да си тръгне.

Баща ми отиде в Палестина, върна се и каза:

"Не искам да живея в пустинята."

Но семейството на Джуди оцеля, а баща ми не.

ВРОЦЛАВ, ПОЛША

И това е мястото, откъдето е семейството ми.

Сега се казва Вроцлав и е в Полша.

Въпреки че вече не е Бреслау, за мен винаги ще си остане.

Аз искам, аз трябва,

Трябва да свържа частите от семейната ни история

в един разказ, който да продължава да съществува.

Затова трябва да съм тук...

защото всичко е част от една история.

Спомените от моята младост са много щастливи.

Имах две сестри, Мариан и Рената.

Баща ми беше адвокат, а майка ми беше много, много престижна цигуларка.

Имам предвид, че в дома ни пишеше "култура" с много големи букви.

Имаме голям албум със снимки от Бреслау

и домът, в който живееше майка ми, който беше елегантна,

красива, извънградска жилищна сграда с прекрасна тераса.

Знаех, че вече не е там,

но не си бях представяла какво има на мястото й.

СКАЙ ТАУЪР

АНИТА - РЕНАТЕ - МАРИАН МАЙКА БАЩА

Бяхме, да, наистина просто нормално семейство.

Станахме различни от нормалното с идването на Хитлер.

Фронтът просто се затвори и...

беше прекалено късно, за да избяга цялото семейство.

И тогава избухна войната

и това беше очевидно краят на всичко.

И през 1942 г. започна депортацията.

И родителите ми бяха депортирани на изток.

Баба ми и дядо ми получиха

24-часово предизвестие от Гестапо,

че трябваше да се явят на следващия ден на мястото,

където се провеждаше задържането на евреите.

И така, майка ми прекара последната нощ в събиране на багаж,

а баба ми плачеше в другата стая.

Знам, че косата на дядо ми побеля тази нощ.

Майка ми искаше да отиде с родителите си, но дядо ми каза,

"Не, там, където отиваме, ще дойдете скоро и вие."

ИЗБИЦА, ПОЛША

Баба ми и дядо ми бяха депортирани до място, наречено Избица.

Трябва да оставя нещо символично,

за да ви кажа, че дъщеря ви, нейното виолончело буквално спаси живота й.

По чудо, дядо ми успял да изпрати нелегално

две бележки до майка ми и нейната сестра.

Втората била Псалмът,

"Вдигам очите си, откъдето идва моята помощ, помощ, идваща от Господ."

"Изпрати храна, мама не може да пише, тя не е добре."

От което винаги съм била наясно, че вече е била мъртва.

Мотивирана съм от нуждата да създам

нещо, което да остане завинаги за моите баба и дядо.

Това се е случило, тези хора са съществували,

и тези хора са били моите баба и дядо,

и милионите други които нямат гробове.

Мисля, че искам да се обадя на майка ми.

- Здравей, мамо. - Здрасти, къде си?

Можеш ли да видиш?

Можеш ли да видиш?

Какво е?

Твоите родители. - Какво?

Снимки на твоите родители и свещите, които запалих.

Да, не мога да ги разпозная. Много красиво.

Но... аз искам

О, да, да. Сега виждам.

Пушех пред моите баба и дядо и се чувствам виновна.

И така, къде точно си сега?

Стоя в центъра на Избица.

Какво, това е просто село, нали?

Не, аз съм в нещо като голяма гора.

Какво е това?

Още един паметник.

Какво гласи?

Не мога да чета иврит или полски,

но направих това, което исках.

Добре, добре.

Чао, чао.

Чао, чао.

ИЗТОЧНО КРАЙБРЕЖИЕ, САЩ

Да видя гроба на майка ми за първи път...

МАЙКА 1908 г. - 1989 г.

... някакси е поразително да мислим за миналото.

Да.

Всички спомени изплуват отново.

Не й беше лесно след войната с пет деца.

Без пари...

МАМА

Сестра ми постъпи правилно.

Анонимно е.

Ние знаем кой лежи тук и коя е мама

и никой друг не трябва да знае.

ХЕДУИГ ХЬОС ОСТАВА ПОД РАДАРА ДО 1964г.

ПРИЗОВАНА Е КАТО СВИДЕТЕЛ НА ПРОЦЕСА НА БИВШ ПЕРСОНАЛ В АУШВИЦ

Свидетелка Хедуиг Хьос, домакиня, Германия.

На колко години сте?

Петдесет и седем.

Петдесет и седем годишна. Вие сте вдовица.

Да. - И къде живеете?

Лудвигсбург. - Работите ли?

Не. - Не.

Бих искал да знам от какво живее свидетелката, дали се издържа от...

организации, в които...

някога е членувал съпругът й?

Майка ви контактувала ли е с други нацисти или бивши нацисти?

Не.

Не получавахме много помощ.

Два пъти получихме колет от Южна Америка.

И веднъж ни посетиха хора,

които правеха бизнес,,,

с баща ми, извършваха доставки.

Майка ми не е...

получавала вдовишка пенсия или нещо подобно.

Защото баща ви е бил престъпник?

Да.

Имам спомени за моята баба Хедуиг.

Тя понякога идваше на гости, когато бяхме малки.

Тя беше като господарката на имението.

Майка ми винаги се чувстваше като уплашена от нея.

Тя носеше бяла престилка, косата й прибрана на кок.

Тя имаше също много строги възгледи.

Никога не съм говорил с нея за Холокоста като дете.

Майка ми ми каза,

че не е била склонна да го признае,

да го нарече така, както е било, масови убийства, Холокост.

Разбира се, виждам милиони хора убити от, знаете, от съпруга й.

Моята баба, Хедвиг Хьос,

тя получи еднопосочен билет да посети леля Пюпи.

Слуховете обаче гласят, че е взела таблетката цианид,

която наистина е показала на членове на семейството години по-рано.

И тя все още е имала

този инструмент за самоубийство от Втората световна,

което всички те са получили или им е било заповядано да се самоубият,

ако са били заловени от врага или нещо такова.

Какво мислите за слуховете, че се е самоубила

като е изпила таблетка с цианид?

Кой?

Майка ви. - Няма начин.

Не е възможно.

Кой е казал това?

Не е вярно.

Просто бих искала да умра, както умря тя, просто заспа и не се събуди.

Тя имаше тези идеи че всичко се е объркало,

но можеше да бъде толкова добре, нали знаете, ако е имало възможност.

Както тя каза, изгряхме с тази звезда и паднахме с тази звезда.

Фюрерът беше мъртъв.

Съпругата ми и аз имахме една и съща идея в същото време.

Сега и ние трябва да тръгваме.

Нашият свят загина заедно с Фюрера.

Имаше ли смисъл да продължим да живеем?

Щяха да ни преследват. Щяха да ни търсят навсякъде.

Искахме да вземем отрова.

Не го направихме заради децата ни.

По-късно съжалих многократно.

Бяхме вързани и приковани към онзи свят.

Трябваше да паднем с него.

Знаех, че английската полиция за сигурност ме търсеше,

че наблюдаваха строго семейството ми

и че имаше постоянни обиски в квартирата им.

Англичаните се появиха с няколко камиона, пълни с войници,

те се доближиха, изскочиха с картечници...

втурнаха се към нас сякаш бяхме банда престъпници.

Изкрещяха: "Горе ръцете!" и ние застанахме срещу стената.

Казах ни, че баща ни е избягал с руснаците,

нещо такова.

По-късно разбрахме, че баща ми

е живял в голяма ферма на датската граница.

На 11 март ме арестуваха.

Моята ампула с отрова се беше счупила два дни преди това.

Бях третиран много зле от полицията за сигурност.

Показваха ме публично като особено интересно животно.

Разпитите не бяха много приятни.

Не мога да роптая срещу разпитващите. Всички бяха евреи.

Сега отивам да видя мама и ще й покажа

някои много забележителни документи, който получих преди 48 часа

и мисля, че тя ще бъде много впечатлена от тях.

"Аз, Рудолф Франц Фердинанд Хьос,

с псевдоним Франц Ланг, надлежно уведомен,

с настоящото декларирам, че следните твърдения са верни."

Очевидно са първите документи от разпита,

когато Рудолф Хьос е арестуван,

- когато са го хванали да бяга. - Боже мой.

Кой ти изпрати това?

Някой, който ми писа, казвайки: "Чичо ми почина наскоро

и намериха тези на тавана му, не знам какво да правя с тях.

Мога ли да ви ги изпратя?"

Каква находка, каква находка.

Тук казва: "Наредиха ми да се явя в Берлин през юни 1941 г. при Химлер,

където той ми каза приблизително следното.

Искаше в рамките на четири седмици да съставя

строителни планове в съответствие с тези указания.

Добави, че задачата е толкова трудна, че можеше да я повери само на мен.

Затворниците трябваше да бъдат обгазени, след това вратите бяха затворени здраво

и две туби Циклон Б бяха хвърлени през малки отвори.

Хората щяха да умрат в рамките на три до десет минути.

След половин час вратите бяха отворени

и телата бяха извадени от специален отряд затворници,

които бяха наети постоянно за тази работа."

Каква находка.

Хайде сега иди и го отречи.

ХЬОС Е ПЪРВИЯТ, КОЙТО ДАВА ДАННИ ЗА НАЦИСТКАТА ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ.

ПРИЗОВАН Е ДА СВИДЕТЕЛСТВА НА НЮРНБЕРГСКИТЕ ПРОЦЕСИ,

ЗАПОЧНАЛИ 4 МЕСЕЦА ПРЕДИ АРЕСТУВАНЕТО МУ.

Знаеха ли жертвите какво ги очаква?

Повечето от тях не, защото бяха взети мерки

да не знаят

и не можеха до подозират,

че вървяха към смъртта си.

ХЬОС Е ИЗПРАТЕН В ПОЛША, ЗА ДА БЪДЕ СЪДЕН ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СИ.

ФЮРТ, ГЕРМАНИЯ, 1946 г.

На 25-ти май, точно на нашата годишнина от сватбата,

бях закаран до летището и предаден на полските офицери там.

Отидохме до Варшава с американски самолет.

Ти, скъпо малко момче, може ли да запазиш любящия си характер.

Животът, мое скъпо момче, ще те изтръгне твърде рано от света на детството.

Горкото момче, сега ти остана само скъпата ти добра мама.

"Винаги ще си скъпото момче на Татко."

Това беше последното писмо, което получих от баща ми.

Мисля, че моята ситуация е доста уникална.

Нося огромно бреме.

ЮЖНА ГЕРМАНИЯ

Знаеш ли, през годините на моето духовенство съм говорил с много хора.

РАЗВАЛЯНЕ НА ПРОКЛЯТИЕТО НА ПОКОЛЕНИЯТА

Хора, чийто живот е белязан от изпитания, премеждия, трудности...

бедствия.

Някои от тях се чудеха дали тяхнана ситуация, тяхното страдание,

се дължи на проклятие на поколенията, предизвикано от прародител.

Това се отнася много за дома ми в собствения ми живот.

Искам да кажа, че съм внук на Рудолф Хьос...

омразният безмилостен командир на СС в концентрационния лагер Аушвиц.

Представете си такъв човек да е дядо ви.

Имам предвид, че хората казват, "Какъвто бащата, такъв и синът."

И така, когато обмислях моето бъдеще, аз се питах:

"Дали съм като дядо ми?"

"Дали приличам на него в известна степен?"

Изход глава 20, стих 5,

Ужасяваше ме мисълта, че след като съм роден

от второто поколение на Рудолф Хьос,

Божият гняв беше върху мен...

заради нечестивото, хладнокръвно зло,

което дядо ми е нанесъл на евреите,

божия народ, народа на Израел...

и, разбира се, на много други.

Нека просто прочета отново какво казва Бог тук, в стих 5.

"Въздавам беззаконието на бащите върху синовете

и синовете на синовете

до третото и четвъртото поколение."

Но Бог казва, че всяко проклятие върху поколението

и вината и страданието, и болката, която идва с него,

може да бъде отменено чрез искрено покаяние.

С други думи, това, което прекъсва проклятието на греха,

е кръвта на Божието неопетнено Агне и Той е Исус Христос.

Повярвай и ще бъдеш спасен.

Холокостът хвърля дълга сянка.

Травмата не е само от страната на оцелелите.

Колко немски семейства са травматизирани,

които знаят или не знаят какво са направили техните дядовци?

С много малко "А". Мисля за себе си като за активист.

И една от ключовите фази е да работиш и да разбереш

преживяването на децата на извършителите.

Това пътуване до Лондон е най-вече, за да видя майка ми.

И този път идвам с много голяма молба, която...

предизвиква известно безпокойство у мен.

Здравей, мамо.

О, Мая. - Тук съм.

Успях. - Добре. Добре ли пътува?

Да, не беше зле в сравнение с други пъти.

Как си? - Добре.

Какво ново?

Новото е, че вече не мога да шофирам и се чувствам малко като животно в капан,

но ще свикна.

Както и да е, така стоят нещата. Нищо не може да се направи.

И така, Мамо...

Ще се срещна със сина на командира

и внука на командира на Аушвиц.

Да.

Отчасти мотивирана или всъщност бих казала

до голяма степен мотивирана от това, което научих от теб и което си ми казала.

- И какво мислиш за това? - Е, мисля, че е фантастично.

Тъй като омразата продължава

и антисемитизмът процъфтява изцяло,

Много е важно да говорим за тези неща.

Исках да те попитам дали би искала да дойдеш в Аушвиц с мен.

Всъщност не. Знаеш ли, моят Аушвиц е много различен от твоя Аушвиц.

Не си била наистина в него. Искам да кажа, това имам предвид.

Не си била наистина в тази ситуация, в която не знаеш

дали ще живееш още един час или не.

Ти не знаеш какъв е моят Аушвиц.

И искам да го оставят на мира. Искам да го оставят на мира.

Нямам нищо против срещата със сина на Хьос,

но няма да отида в Аушвиц.

Трябва да дойдете вкъщи. Знаеш, че съм съм инвалид.

Всеки, който иска нещо трябва да дойде тук.

Това е доста добра идея.

Какво? - Kaffee und kuchen в твоята къща.

Да, защо не? Ако отидеш за kuchen.

ОСВИЕНЦИМ, ПОЛША

И така, това е Освиенцим,

печално известен и винаги ще бъде запомнен като Аушвиц.

Много е странно, че има град

толкова близо до действителния концентрационен лагер.

Когато се появи тази възможност да мога да придружа

сина на командира на Аушвиц, който никога не е бил в лагера...

и синът му, мой съвременник, да мога да ги видя,

да видя това, което не бяха виждали преди това,

беше някакси подарък, по някакъв извратен начин.

Никога не съм изпитвал нужда да посетя концентрационния лагер в Аушвиц.

Не можем да върнем времето назад, трябва да се справяме с настоящето.

Кай ме помоли да отида там и да го видя.

Мислеше, че може да е нещо добро.

Хьос и аз се срещнахме за първи път в кафенето,

последната останала синагога от Освиенцим,

която имала процъфтяваща еврейска общност.

Сякаш времето спря. Чувствах, че всички останахме без дъх.

Здравейте. - Здравейте. Трудно е да намеря думи.

Да, знам. да.

Беше ми тежко на сърцето, просто...

Да.

И аз мога само да помоля за прошка. Това е всичко.

За мен ще бъде много трудно утре да отида там...

и да видя с очите си...

това, за което съм чел.

Да. Разбирам това.

АУШВИЦ-БИРКЕНАУ

По волята на Райхсфюрер СС Химлер

Аушвиц става най-големият център за унищожаване на хора.

Когато той лично ми нареди

да подготвя място за масово изтребление в Аушвиц

и да извърша лично това изтребление,

нямах ни най-малка представа за мащаба и последствията.

Тази заповед беше необичайна, наистина чудовищна.

Но аргументът направи процеса на изтребление правилен за мен.

А. ЛАСКЪР, ИНТЕРВЮ, 04.1945 г.

На рампата имаше лекар и командир, когато транспортите пристигнаха

и селекцията се случи пред очите ни.

Надясно, наляво, надясно, наляво.

Надясно означаваше живот, наляво означаваше коминът.

И така, това е крематориумът...

Газовата камера. - Точно така

Която...

колкото и да е невероятно, се е намирала на около сто стъпки

където е свирила майка ми и женският оркестър.

Влак след влак, хората са минавали по този път,

слушайки музиката и хората...

които са вървели към смъртта си...

са идвали до тази сграда...

казвали са им да се съблекат...

мислили са, че ще се изкъпят...

казвали са им да си оставят подредени обувките и дрехите,

за да могат лесно да ги намерят отново.

И през следващите 30 минути били обгазени.

Просто е шокиращо как е прилагана тази зла измама,

която е карала тези хора да вярват, че е имало нещо...

Имало е надежда за тях, може би безопасност, дори...

Когато каза, знаеш, трябвало да сгъват дрехите си

и щели да се изкъпят

и, може би, за да не изпаднат хората в паника,

защото ако всички тези хиляди хора бяха изпаднали в паника...

Да. - ...щеше да е много трудно

да се удържат. Мисля, че това е толкова ужасно.

Schrecklich, както се казва на немски. Това е ужас.

И тогава осъзнаваш: "Кой направи това?"

И всъщност не е никой друг, освен дядо ми.

Ужасно е да се види...

какво е направил тук.

Трудно е за вярване и за мен това е голям шок...

Да.

... защото...

познавахме го като друг човек.

НА 190 ЯРДА ОТ СЕМЕЙНАТА КЪЩА НА ХЬОС

Трябваше да видя смъртта през шпионката на газовата камера.

Трябваше да стана свидетел на всички процедури.

Трябваше да гледам денонощно

влаченето и изгарянето на телата...

изваждането на зъбите...

подстригване на косите, цялата тази жестокост часове наред.

Трябваше да направя всичко това, защото трябваше да покажа на всички,

че имах желание да присъствам навсякъде,

защото трябваше да изисквам от тези, които командвах.

Миризмата на изгоряло се носеше на много километри

и беше повод цялото население да говори за изгарянето на евреите.

Мисля, че никой друг не е правил това, което направи той, в такъв мащаб.

Това е факт.

Безспорен факт, че дядо ми наистина е...

най-големият масов убиец в човешката история.

Нямам думи.

Не знам какво да кажа.

За мен е ужасно.

Това неочаквано ли е? Това ли си представяхте?

Не.

Това е невъобразимо.

Не.

Можем само да се надяваме, че това няма да се случи пак някъде...

и че сме си взели поука.

Не мисля, че сме...

иначе нямаше да има пак антисемитизъм, както сега.

Нека обществеността продължи да вижда в мен кръвожадния звяр,

дивия садист...

убиеца на милиони.

Защото повечето хора не могат да си представят

Командирът на Аушвиц да бъде нещо друго.

Те никога не биха разбрали, че и той е имал сърце.

Рудолф Хьос.

Мисля, че сякаш подобряваше малко имиджа си.

Беше стигнал до края на пътя. Смъртта беше неизбежна.

ХЬОС Е ОСЪДЕН

Рудолф Хьос, верен служител на престъпния нацистки режим

е осъден на смърт от Върховния национален съд.

Рудолф Хьос, основател на най-големия лагер на смъртта в историята,

е типичен представител на германската нация.

Сляпа дисциплина, ужасяваща жестокост, алчността на властимащите.

Какво е смъртната присъда, предвид мащабите на престъпленията му?

Сега знам какво е правил баща ми в Аушвиц...

и трябваше да плати цена за това.

И това беше смърт чрез обесване.

Това е последното изказване на Хьос, направено преди неговата екзекуция.

"Съвестта ми ме принуждава да направя следната декларация.

В самотата на моята затворническа килия стигнах до горчивото признание,

че съм съгрешил тежко срещу човечеството."

Като командир на Аушвиц, осъществих част от жестоките планове

на Третия райх за човешко изтребление.

По този начин нанесох сериозни щети на хората и човечеството.

Трябва да платя с живота си за това, за което съм отговорен.

Чувам те.

Нека Господ Бог да ми прости един ден за това, което съм направил.

Мислите ли, че можем да видим отново нещо, подобно на Холокоста?

Може да се случи отново, нещо като Холокоста може да се повтори.

Искам да кажа, вижте света сега. Изглежда различно.

Да, може да се случи отново, защото мисля, че ние, хората, се държим ужасно лошо.

ЛОНДОН, ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Никога не съм срещал оцелял от концентрационен лагер.

Настръхнах,

бях ужасен.

Видяли сме и сме живяли в Аушвиц от различни перспективи.

Изпитвах кръвна вина.

Благодаря. - Заповядайте.

Майка ми, Анита Ласкер Уолфиш.

Исторически момент. - Да, кой би си помислил.

Невъобразимо.

Wunderbar. Fantastisch.

Синът на командира на Аушвиц седи в къщата на Анита Ласкер.

Как е възможно това?

Да.

За първи път ли бяхте в Аушвиц?

Да.

Това е смело от ваша страна.

Това е необходима стъпка...

но не мога да променя нищо.

Никой не може.

Баща ми беше германец до мозъка на костите си.

Железен кръст.

Ние бяхме немци.

Това е безумие.

Живеем с вината.

Да. - Да.

Не са ви питали чий син искате да бъдете.

И мен не са.

Е, сега мразите ли дядо си? Какво изпитвате?

Бих го мразил, да. Мога да кажа това.

Мразя го, да. - Ами вие?

Поглеждайки назад, мразите ли баща си или все още е добрият баща?

Не...

Нито едното. - Нито едното. Сега сте неутрален.

Иначе би било непоносимо.

Да. - Да.

Това е много специална ситуация да седим тук заедно

и да говорим за тези ужасни дни, да.

И ето ви вас, които не сте знаели нищо за това,

защото имаше ограда между ужаса и нормалния живот, да.

За някой като баща ви, предполагам, че тези евреи са били като вредители.

Не хора, а вредители. - Да. Да.

Нуждаете се от евреите, за да има нещо, с което да оправдаете недостатъците си,

знаете. - Да.

Всички евреи са богати и всичко това, те са просто хора.

И е време да спрем тази глупава омраза към евреите.

Евреите са богоизбраният народ.

За какво обаче сме избрани? Знаете известната молитва на евреите...

Защо не избереш някой друг за разнообразие,

като избран народ, разбирате ли? Какво сме направили?

Какво сме направили?

Имам предвид, днес едно момче с кипа на главата не е извън опасност.

Така че не сме постигнали особен напредък все още.

Така че имаме още много работа.

Ние имаме отговорност, второто поколение,

да продължим да комуникираме

и да говорим за човечност и за отсъствието на...

И да се уверим, че не е забравено, да продължим напред.

Не можем да простим това, което се случи.

Но важното е, че разговаряме...

и се разбираме взаимно.

Това е следващата фаза, не това, което сме направили,

а това, което правим сега? Това е важно.

Да, определено беше уникален момент

синът на командира на Аушвиц да влезе в къщата ми,

да седи на стол срещу мен и да пием чаша кафе заедно.

Искам да кажа, че в известен смисъл това беше красиво.

Моят дядо, Рудолф Хьос,

е бил инструмент за унищожението на две трети от евреите в Европа.

Тридесет години след като прекосил Юдейската пустиня

по време на Първата световна война, тук е провъзгласена еврейска държава...

с надеждата, че ще защити бъдещите поколения.

В ПАМЕТ НА ДЕНИС БЛЕЪР

Превод на субтитрите: Ася Александрова Терпешева