Original subtitles

Сега, ти виждаш…

същия сън, както и всеки път.

Този сън…

е спомен от миналото ти.

Какво виждаш?

Епохата Хейан.

Ерата, когато същинският мрак все още съществува.

Хората дълбоко вярват, че рамо до рамо с тях живеят невидими за очите същества.

Не в далечните гори или в сърцето на планините.

Хората, демоните, чудовищата…

живеят в мрака на една и съща столица,

понякога, дори и под един и същи покрив,

притаили дъх едни до други. Такава е тази епоха.

Широка 4.5 км от изток на запад,

5.2 км от юг на север,

и разцепена по средата от широкия 84 метра булевард Сузаку:

това е старата столица Хейан-кьо.

В северната ѝ част е Дайдайри, външният дворец,

център на всички държавни функции, както района Касумигасеки в Токио днес.

А в неговия център е Дайри, личните покои на императора.

В тази епоха, императорът е върховен управник,

последван от висшата аристокрация и държавните чиновници,

а индивидуалните политики се решават чрез гадателство.

Хората, които извършват това гадаене се наричат…

онмьоджи.

О н м ь о д ж и 0

Бюро по онмьо

Бюрото по онмьо е еквивалент на днешните департаменти,

и е работното място на държавните чиновници, наречени онмьоджи.

То също така изпълнява и функцията на учебно заведение,

където се учат тези, които искат да станат онмьоджи.

Ученици

Техните научни ръководители са докторите.

Доктори

В тази епоха, социалният статус е всичко, и за тези, които не са родени аристократи,

държавната служба е единственият възможен път за издигане.

Но този път е тесен и труден.

Много хора отпадат от него.

А някои, които не искат да се откажат, и на средна възраст си остават ученици.

Доктор по астрономия

Няма да е много удобно да използваме езика от преди повече от 1000 години,

така че нека преминем на модерен японски.

Десният министър лорд Сугавара-но Мичизане е заточен в Дазайфу,

където и умира, изпълнен с омраза към висшата аристокрация.

Бедствията, сполетели столицата след това, се приписват на неговото проклятие.

Как е усмирено това проклятие?

Садафуми?

Рангът му е възстановен посмъртно,

и миналата година бе обожествен под името Тенман-дайджизай-тенджин.

Точно така.

Да пазим столицата от проклятия и бедствия:

това е нашата работа като онмьоджи.

Слушате ли?

Тоест, ядките от кайсия и праскова могат да се използват като лекарства,

но ако сбъркате начина и дозировката,

могат да се превърнат и в отрова.

Доктор по онмьо

Някакви въпроси?

Коя е най-силната отрова на света?

Вземате змии и стоножки,

отровни паяци, жаби и т.н.,

общо 100 отровни гадинки,

и ги слагате заедно, живи, в едно гърне.

И така,

ги принуждавате да се ядат едни други.

Съществото, което последно остане живо,

е най-силната отрова в света.

Това се нарича кодоку.

Ой! По-внимателно.

Ако вътре имаше отрова, щеше да си мъртъв!

Напиши ми доклад по случая. - Да, сър.

Теорията за петте елемента започва от Портата на Пролетта, тоест от дървото.

Дървото расте, и с негова помощ се ражда пламък.

Огънят поражда пепел, тоест, земя.

В недрата на земята се поражда метал.

И накрая, както знаете, по повърхността на хладния метал се появяват капки,

тоест, се поражда вода.

А тя, от своя страна…

храни, тоест поражда, дървото.

Водата е и краят, и началото на всички живи същества.

Тя е мостът между този свят и следващия, между подсъзнателното и съществуващото.

Доктор по календара

Водата в нашия воден часовник излиза от дълбоките недра на земята

и не познава и най-лекото омърсяване.

Проклятие

Заклятие

Проклятия.

Или още заклятия.

Те не са нещо, което действа директно върху физическия свят.

Глава на бюрото по онмьо

Те оказват влияние първо и най-важно върху съзнанието.

А то, от своя страна, влияе на физическото.

Канешиге.

Да?

Дай ми ръката си.

Вземаме този нажежен прът за въглени и…

Но в действителност,

това не е прът за въглени.

Канешиге.

Погледни хубаво.

Канешиге…

беше толкова уверен, че това е нажежен прът за въглени,

че това се отрази на тялото му.

Това се нарича внушение.

Или още известно като хипноза.

Внушение / хипноза

Известни са много случаи,

когато умира човек, ухапан от змия без отрова, защото я е сметнал за отровна.

Внушение / хипноза

Първокласният онмьоджи е добър в използването на това заклятие.

Заклятие

За днес приключваме до тук.

Убеден бях, че ръката му изгоря.

Да, даже миришеше на изгорено.

За да се издигне до онмьоджи, ученикът първо трябва да стане магистър.

Магистър

Над него са онмьоджи,

после доктори,

и начело се намира главата на бюрото по онмьо.

Но…

върхът на професията, към който се стремят всички онмьоджи,

е постът на Онмьоджи на императорското домакинство,

Онмьоджи на императорското домакинство

тоест, личния онмьоджи на императора.

В този момент, тази позиция е свободна.

А какво става със Сеймей? Пак ли бяга от час?

Нали е личен ученик на доктора, прави каквото си ще.

Това е то, връзките са важни, а не уменията.

Нали бил син на лисица, значи може да използва магия?

Магия? Ти виждал ли си такова нещо?

Не, не съм.

Нали? Такова нещо не съществува.

Ако съществуваше, нямаше ние да чистим тука.

Щяхме да чистим с магия. Нали?

И това е така.

Садафуми! Препиши копия на тези до края на деня.

До края на деня?

Някакъв си ученик ще ми възразява ли?

И ти още си ученик, Ясуие.

Кво?

Но…

имаме часове днес…

И какво си мислиш че ще стане ако учиш?

На кои години си, а си още ученик.

Даже и по някакво чудо да станеш магистър,

ще умреш преди да успееш да станеш официален онмьоджи.

Ще има повече полза от тебе в света ако работиш като прост прислужник.

Видя ли го?

Лицето на човека, който уби родителите ти?

Не.

Трябваше да можеш да го видиш, нали?

Не можеш да си го спомниш защото…

сърцето ми ми пречи да го видя.

Да.

Трябва да отхвърлиш омразата и страха си,

и да гледаш само в реалността.

Тогава,

един ден,

трябва да успееш да го видиш.

Лисичия син ли е тук?

Да, сега е при преподобния Канчо.

Ето го, идва.

Ти ли си лисичия син от бюрото по онмьо?

Щом си син на лисица, можеш да ползваш магия, нали?

Можеш да убиеш някого, например, нали?

Можеш ли или не?

Не можеш ли?

Ако желаете да знаете дали мога…

да проверим ли?

Върху някой от вас.

Н-не, не, нямахме това предвид!

Тогава защо не проверим с нещо друго, а не с човек?

Това звучи забавно!

Ей там има една жаба. Можеш ли да я убиеш с магия?

Жабата не е човек, няма значение дали ще я убиеш.

Каква кръвожадност, и то в храм.

Какъв е проблемът? Това е просто за развлечение.

Така ли?

Е, щом вие така смятате.

Ако използвам магия,

само с едно ей такова листо…

мога да убия.

Ох, ужас, какво беше това!!

А тази жаба беше слушала сутрите на учителя Канчо всеки ден.

Като едното нищо може да е придобила съзнание и да иде да мъсти за смъртта си…

на един от вас.

Кой е онзи човек?

Абе-но Сеймей, ученик в бюрото по онмьо.

Абе-но Сеймей…

Каква чест за нас, лорд Хиромаса е тук!

Да ни бяхте повикали, щяхме да дойдем, вместо Вие да идвате в бедното ни бюро.

Не, понякога е добре да походя.

Днес за гадание ли сте тук?

Или за ритуално пречистване?

Не. Днес не съм дошъл при вас.

Идвам да видя Сеймей.

Сеймей?

Ученика ми?

Пак ли си тука?

Ти винаги си тук.

Какво искаш?

Имаш посетител.

Аз?

Лорд Хиромаса, дворцови надзорник, от Министерството на Центъра.

И като такъв, той е наш началник.

Сега носи името Минамото, но е роден като първи внук на предишния император.

Първи и ненадминат специалист по дворцова музика.

Даже му е позволено да се явява в ежедневни дрехи пред императора.

Внимавай, много внимавай, да не го обидиш някак.

Каквото и да иска, откажи му.

Не е работа на прост ученик да говори с такъв като него.

Колкото и да сте доктор, мисля, че нямате право да ми нареждате с кого да говоря.

Но така или иначе,

нямам намерение да ви крада безценния клиент.

Така че успокойте се.

Лорд Абе-но Сеймей?

Днес съм дошъл с една молба.

Отклонявам молбата.

Довиждане.

Чакай!

Грубиян такъв!

Грубиян?

Кой е грубиянът тук? Не е ли този дето дърпа хакамата на хората?

Издокаран с цветенце на шапката и се държи все едно е над всички. Мразя такива типове.

И аз също не обичам такива невъзпитани типове като теб!

Идеално значи.

Иди моли някой официален онмьоджи, а не учениците.

Защо отказваш?

Не ме интересува.

Тук си заради странни звуци вкъщи или нещо такова, нали?

Хората си мислят, че чудовища са виновни за звуковете,

но всъщност е слягането на дървесината.

Чуват се в дни с големи промени в температурата. Затова са чести през зимата.

90% от работата на един онмьоджи са такива неща. Затова не ме интересува.

А това с жабата какво беше тогава?

Жаба?

Уби една жаба в храма на учителя Канчо.

Аа.

Онова ли.

Онова беше…

заклинание.

Заклинание?

Или заклятие, от "проклятие."

Значи си използвал магия?

Не.

Не е това, което си представяш.

Какво е тогава?

Например ей това.

Дръж, мишка.

Какво търсят толкова мишки тука!?

Погледни по-добре.

Погледни по-внимателно.

Ъ?

Това е то.

Работи особено добре в стаи, където гори благовоние с халюциногенни свойства.

И в онзи храм гореше такова.

Ама аз бях сигурен, че това е мишка…

Хората се водят по думите.

Ако използвам магия,

само с едно ей такова листо…

мога да убия.

Думите се подсилват чрез другите възприятия.

Но същността на заклятието е в човека.

Тоест,

в този, който пада под него.

Какво значи това?

Знаеш ли разликата между реалност и истина?

Реалността са нещата такива, каквито са се случили.

Истината е заключението, което си вадиш, базирайки се собственото си възприятие.

С други думи, тя се изменя според това какво мисли и вижда всеки отделен индивид…

и ето ти заклинание.

Има толкова истини, колкото и хора на земята.

Искаш да кажеш…

че всичко е внушение?

Разбира се. И колкото по-тъп си, толкова по-лесно падаш под него.

"Тъп!?"

Ти… тъп ли ме наричаш?

Не съм ли прав?

Що за…

Та, довиждане.

Но какво ще стане с принцеса Йошико?

Тя е в беда, а не аз.

И принцеса Йошико не е тъпа като мен!

Бившата велика жрица на храма в Исе?

Точно така.

Тя е служила на божества.

Ясно.

Ясно. Това вече е забавно.

Добре! Да вървим.

А?

Хайде, да вървим.

Това кото беше.

Изглежда всяка нощ свири само.

Струните се късат, но аз ги подменям.

От кога продължава това?

Ако и тази нощ се скъса струна, ще са се скъсали всички.

Лорд Сеймей,

Вие ясновидец ли сте?

Ясновидец?

Човек, който може да вижда демони, духове и други неща, които другите хора не могат.

А Вие виждате ли ги?

Понякога…

ми се струва, че ги виждам.

Когато се късаха струните,

мисля, че видях дракон.

Дракон?

Нещо лошо ли ще се случи?

Фурми, кестени и сладки. Заповядайте.

Ако ме извините.

Какво мислиш за лейди Йошико?

Притесняваш се, че друг мъж се доближи до любимата?

Ъ!?

За какво говориш!?

Какво? Значи още не си пипнал даже и ръката ѝ?

Няма такова нещо. Бъркаш се! Пък не бих и посмял…

Социалният ни статус е различен! Нямам право да я докосвам.

Статусът ви?

Що за скука.

Защо пиеш саке?

Тук си по работа!

Няма значение дали ще съм пил или не.

Каквото има да стане ще стане, а каквото не - няма.

Що за извинения.

Извинения?

Не са извинения. Такава е реалността.

Не обичаш ли саке?

Доста вкусно е.

Не. Аз няма да пия.

В никакъв случай няма да пия!

Лорд Хиромаса…

Съвсем се напи, а?

Нее!

Нищо ми няма.

Започна.

Не го пипай.

Струните не свирят сами.

Как така?

Не усещаш ли?

Koe?

Вибрациите.

Ъъ…

А, нещо клати ли се?

А, или ми се струва заради сакето.

Струните на котото се синхронизират с нещо.

Синхронизират се?

Виждаш ли нещо?

Хиромаса.

Донеси ми някакъв съд, с капак.

С капак? Колко голям? - Какъвто и да е.

Веднага.

Лорд Хиромаса!

Лорд Сеймей работи по въпроса!

Лейди Йошико, Вие се скрийте!

Лейди Йошико!

Стой настрана!

Драконът!

Лейди Йошико!

Хиромаса! Бягай!

Лейди Йошико!

Какво беше това!?

Изложи лейди Йошико на опасност…

Всичко се разреши, голяма работа.

Голяма е!

Та? Как беше усещането да държиш любимата в обятията си за пръв път?

Ми беше…

много мекичка и…

и ухаеше хубаво…

Остави това сега!

По-добре кажи какво ще правиш с шишенцето?

Хвана нещо в него ли?

Искаш ли да видиш?

Да.

Къде е лорд Хиромаса?

Вече си тръгна.

А Сеймей? Какво стана?

Каза, че би трябвало повече да не чувате звуци.

Така ли…?

Какво Ви се случи там?

Изведнъж припаднахте.

Той не ви ли каза?

Истина беше.

Появи се златен дракон.

И Сеймей го хвана.

Празно е.

Значи не го виждаш?

Колко жалко.

Какво имаш предвид?

Е, както и да е.

Господарке!

Господарят Ясуие!

Господарке!

Ужас! Ужасна новина!!

Ясуие!

Господарке! Дръжте се!

Убит чрез проклятие?

Това беше намерено в дома му.

Глупости.

Няма такова нещо.

Било е самоубийство.

Самоубийство?

Как така?

Много се е тревожел за оценките си.

Ха!

Той нямаше за какво да се тревожи с оценките си.

Магистър от бюрото по онмьо

не трябва да бъде убит

от проклятие.

Ако такова нещо се разчуе,

цялата ни репутация ще се срине.

Тогава, това и ще докладваме на високопоставените.

На високопоставените - добре.

Но ние самите трябва да знаем кой и защо е проклел и убил един от магистрите ни.

Между другото… кого ще изберем да запълни мястото на магистър?

Аз номинирам Абе-но Сеймей.

Сеймей?

Онзи мързел?

Но способностите му са ненадминати.

Твърде пламенно хвалиш протежето си.

Колкото и любим ученик да ти е.

Твърдиш, че някой има по-големи способности от Сеймей ли?

Тогава…

какво ще кажете за следното?

Събрахме ви тук по една специална причина.

Мисля, че всички вече сте чули, но все пак.

Тази сутрин,

магистър Ясуие почина.

Каква беше причината за смъртта му?

Официално - самоубийство.

Но в действителност е бил убит от някого.

Тази кукла с проклятие на нея беше намерена в дома на Ясуие.

Така че…

ако мотивът на убиеца е бил…

да заеме мястото му на магистър…

то тогава всички вие имате мотив.

Какво ще кажете?

Един от вас ли е убиецът?

Кой е следващият магистър?

Решихме, че изпитът за заемане на позицията на магистър ще бъде…

да разкриете кой и защо е убил Ясуие.

Този, който разкрие убиеца, ще бъде следващият магистър.

Колко удобно умря!

Фактът, че е бил убит чрез проклятие, е най-строга тайна.

Ясно ли е?

Къде отиваш?

Не ме интересува магистърското място, та…

Защо?

Какво ще ми даде това да съм магистър?

Докторът по онмьо, лорд Тадаюки, те препоръча за магистър. Знаеше ли?

Защото му е личен ученик ли? Това е нечестен фаворитизъм!

Успокой се. Казах, че не ме интересува.

Не те ли притеснява, че предаваш доверието му?

Не ме притеснява.

Така ли.

Тогава ще те махнем от списъка с кандидати за мястото.

Но изпитът си е изпит.

Докато си ученик тук, трябва да държиш изпитите си.

Заповядвате ли ми? - Точно така.

Крайният срок е след пет дни, в Часа на Коня.

Тишина!

Това е първата стъпка за да станете държавни онмьоджи.

Направете всичко по силите си.

Сеймей.

Наистина ли нямаш желание да станеш онмьоджи?

Не искаш ли да се опиташ да станеш личен онмьоджи на императора?

За това, първо трябва да станеш магистър.

Вие…

ме приютихте когато останах сирак и ме отгледахте. Благодарен съм Ви за това.

И за храната, и покрива над главата ми, и образованието ми.

Без Вас отдавна щях да съм мъртъв.

Изпълних обещанието си и влязох в бюрото по онмьо.

Но…

Да разпалвам страха от "демони" които дори не съществуват за да си изкарвам хляба?

Да правя подозрителни гадания и ритуали, които само укрепват страха на хората?

Да наричам черното бяло и да продавам илюзии?

Нямам абсолютно никакъв интерес към професията на така наречените онмьоджи.

Стига само да съм жив,

един ден ще намеря човека, който уби родителите ми.

Само това искам.

Не се тревожете.

Ще се явя на изпита.

Все пак ми беше заповядано.

И първи ще намеря убиеца.

Чакай малко!

Виж какво показа гаданието на Нобусада! - Кой бе, Нобусада?

Ей!

Взех го от гражданското министерство!

Коя е рождената дата на Ясуие!?

Гледай насам, ето го!

Да гадаем по Дванайсетте Небесни Генерала! Генбу е първи. Полярната звезда е в центъра.

Как точно умря лорд Ясуие?

Това не е ваша работа! Айде! Ходете си, махайте се!

Къш, къш, къш, къш, нямат работа такива като вас тука!

Ама…! - Къш!

Къш! Вървете си!

Казвам се Садафуми, ученик.

Какво има?

Искам да видя почерците на всички ученици.

Аз, ъъ. Такова…

Как се чувствате след онзи случай?

Добре.

Благодарение на Сеймей, звуците престанаха.

Но…

Станало ли е нещо?

Лорд Хиромаса?

Спомняте ли си?

За Исе.

Как толкова исках да се прибера у дома че плачех.

Да.

Спомням си го, все едно беше вчера.

Трябва да Ви е било ужасно самотно,

да служите на божествата, сама, далеч от родителите си.

Тогава…

Вие бяхте до мен, лорд Хиромаса,

и това ми придаде толкова много сила.

Не бях си и представяла,

че дори и след като се завърна в столицата,

Вие пак ще ми преподавате кото.

Но…

Но?

Някак си… все още се чувствам…

самотна.

Сякаш…

нещо ми липсва.

Чувствам незапълнима празнота у себе си.

Лейди Йошико.

Аз… бих направил всичко, каквото и да е, за Вас.

О?

Лейди Йошико…

Ние с Вас сме първи братовчеди, въпреки разликата във възрастта.

Но за разлика от Вас, аз вече не съм част от императорското семейство.

Аз съм един прост държавен служител.

Лорд Хиромаса…

Но… ако по някакъв невероятен късмет…

колкото и да е невъзможно това,

ако Вие ме о…

Лорд Сеймей!

Ъ? Сеймей?

Хиромаса! Казаха ми, че си тук.

Трябва ми помощта ти.

М-моята?

Пак ли ученици от бюрото по онмьо?

Казах ви вече да се разкарате!

Защо ходиш след мен?

Заради кого си мислиш че те пуснаха?

Нали ме пуснаха. Повече не ми трябваш.

Ще ти стане ли нещо от едно "мерси?"

Насам, господа.

От такава височина ли е паднал?

Лорд Хиромаса!

Колко мило от Ваша страна, да дойдете до тук заради моя Ясуие!

Аа! Ъъ, няма проблем.

Моят Ясуие… той никога не би се самоубил!

Самоубийство ли е било?

Цял живот нищо не го е измъчвало!

Нещастен случай, тогава?

Не мога да го повярвам…

Защо би отишъл до кладенеца посред нощ?

Отишъл е, и то съвсем не спокойно.

Хвърлил е капака настрана.

Опитал се е да извади вода за да пие.

И тогава е бил блъснат в кладенеца.

Какво? - Как?

Вижте. Има следи от още един човек.

Какво!?

Той ли е убил Ясуие!?

Значи е бил някой, който мрази Ясуие.

Сещате ли се за някой?

Той наистина беше такова добро дете!

Не би си навлякъл ничия омраза! Той не беше такова момче!

Тогава…

кой е бил!?

Кой го е убил?

Лорд Хиромаса, моля Ви, намерете го!

Открийте кой е убил моя Ясуие!

Ъ? А, какво?

Аз ли да го открия?

Моля Ви!

Сеймей?

Искам да се помоля за душата на лорд Ясуие.

Къде са останките му?

Нямаше ли да се молиш!?

Ей сега започвам, не виждаш ли.

Защо правиш такова нещо?

Какво нещо?

Ти си онмьоджи, не трябва ли да гадаеш или нещо?

Открий убиеца с гадание.

И гаданието е вид заклинание.

Самото то е просто статистика, но резултатът зависи от получателя.

Хората виждат и чуват само това, което им се ще.

Добре де, но трябва ли да оскверняваш гробове!?

Ще си навлечеш проклятие!

Що за онмьоджи би дал да го прокълнат?

Да, ама ти още си ученик, нали? Прост ученик.

Тези, на които Сугавара-но Мичизане им прокле целия род, да не се обаждат.

Какво каза!?

Е, и неговото проклятие е заклинание.

Типове със силно гузна съвест просто си го самовнушават.

Не че очаквам твоите хора да го разберат.

Защо само изкарваш всички че са идиоти!

Защо да не наричам идиота идиот?

Аз гледам само реалността, а не това, което ти искаш да видя.

Никога няма да имаш приятели, с това поведение!

Даже и идеята за "приятели" също е заклинание.

Хората просто си го въобразяват.

Никога няма и да ми потрябват такива.

Отрова.

Очевидно не е проклятие.

Какво?

Значи… е бил убит два пъти?

Първо с отрова,

и после в кладенеца?

Не.

Отровата може да е била за да го подмами до кладенеца. От някои отрови се ожаднява.

До кладенеца?

Но защо?

Някакъв ритуал, може би?

Кажете… а историята за летящото сливово дърво истина ли е?

Летящото сливово дърво?

Дървото пред Шишинден в двореца, което полетяло за да е с лорд Мичизане в Кюшу.

Ах! Историите за лорд Мичизане не са на добър късмет.

Ами ако хвърли светкавица и на нашия покрив?

Толкова много го е обичало, нали?

Онова сливово дърво.

Ако беше човек, щеше да е жена, нали?

Да полетиш за да си до този, когото обичаш.

Какво има? Да не би да се е появил някой в сърцето Ви?

Не си много съобразителна, а.

Като някой друг, когото познавам.

Няма ли някакъв начин?

Остават ни само още два дни!

Никога няма да се предам!

Голяма шумотевица стана пред дома му!

Наистина ли?

Няма как такива идиоти като тях да са открили нещо.

Какво правиш?

Сейрьо-ден, домът на императора

Прекрасно!

Каква красота!

Колко добре изсвирено!

Хиромаса.

Да?

Познаваш ли Абе-но Сеймей?

Да?

Ученик е в бюрото по онмьо.

Чух, че бил изгонил цял дракон, който тормозел принцеса Йошико.

И ти си бил с него тогава, нали?

Да.

Вярно ли е, че е син на лисица?

Може и да е вярно.

Толкова невъзпитан човек като него не може да има.

Невъзпитан?

Да.

Шефът на бюрото по онмьо, как мислиш ти?

Не е лисица. Човек е.

Само дето…

като дете са убили родителите му пред очите му

и сега има проблеми с характера. Това е всичко.

Той е просто още един ученик.

Не заслужава да губите ценното си време и внимание с него.

Но… защо бюрото по онмьо държи такъв човек?

Колко страшно! - Наистина!

Чувам, че бил виждал демони и духове,

и ги превръщал в свои шикигами, и ги пращал да убиват тези, които не харесва!

Охо, ами тогава значи,

смъртта на онзи магистър в бюрото по онмьо

сигурно също е дело на Сеймей!

Сигурно! - О, да!

Такъв студен човек би убил някого без да му мигне окото, нали!

Сигурно той го е убил! - Ами да!

А помните ли проклятието над шонагона? - И това трябва да е негова работа!

О, колко страшнооо!

Нищо подобно!

Сеймей не е такъв човек.

Той просто е малко странен, и не разбира чувствата на хората,

и може и да не е много емоционален,

но той не би направил такива ужасни неща!

И не е студен.

Просто отчаяно иска да запази хладен ум и да вижда само реалността.

Така ли било.

Хиромаса, и ти си загубил баща си като дете и разбираш чувствата на Сеймей, нали?

Извинявам се, че повиших тон.

Това наистина беше необичайно за лорд Хиромаса.

Нали? - Да!

Съжалявам.

Но както и да е, Хиромаса.

Искам да предадеш едно писмо.

Любовно писмо?

Точно така.

Удостоявате ме с тази чест?

Мисля, че си по-подходящ от който и да било друг.

О!

Благодаря Ви за доверието.

Непременно ще го предам.

Да.

Но на кого?

На принцеса Йошико.

А?

Сеймей.

На колко години си?

Не ти искам рождената дата за да те прокълна. Не настръхвай така.

27.

Аз съм на 45.

Семейството ми не е благородно.

Знаеш ли? Населението на тази страна е 6 милиона.

От тях, държавни служители са 12 506 души.

Има 30 ранга от Старши Първи до Младши Долен Девети.

Същинската аристокрация, от пети ранг нагоре, обхваща едва 150 души.

С други думи, тези 150 души управляват тази държава.

Дори и главата на бюрото по онмьо, който е с най-високия пост тук,

е Младши Пети ранг, и висшата аристокрация го смята за долен плебей.

Изкарва си хляба паразитирайки върху висши аристократи като твоя Минамото-но Хиромаса.

Това е работата на един онмьоджи.

А какво остава за нас, учениците, толкова далеч под него?

Изобщо не ни смятат за хора.

Но аз все пак искам да се опитам.

Да надмина главата на бюрото ни.

Да станеш онмьоджи на императора?

Точно така.

Знаеш ли колко печели един човек от простолюдието?

Искам да стана държавен служител, заради майка си която остана в провинцията.

Но затова, първо трябва да стана магистър, трябва да стана човек.

Така и не се ожених, нямам деца.

А съм на 45.

Вече не ми остава много време.

А аз какво общо имам с това?

Разучих почерка на всички ученици тук.

Ето го твоя почерк.

Същият е, като на дървената кукла с проклятието.

Ти си убиецът на Ясуие.

Аз?

Дотук беше.

Това благовоние ще Ви помогне да се отпуснете.

Благодаря.

Лорд Хиромаса е тук за да Ви види.

Лорд Хиромаса?

Уби ли магистъра?

Не съм.

Нямам и причина да го убивам.

Казваше как не искал да стане магистър. Но това беше само за да скрие мотива си!

Всъщност искаш да заемеш мястото му, нали?

Ако това е мотивът, то всички вие тук го имате.

Пак се прави на умен!

Какво правеше в архива?

Търсех информация за отрови.

Отрови?

Да, защото някой е отровил Ясуие.

Да го е отровил?

Защо мислиш така?

Защото я открих в трупа на Ясуие.

Кегаре!! Каква мерзост!

Знаеш, защото ти си го убил.

Почеркът му върху това е доказателството.

Всеки може да подправи един почерк.

Кой твърдиш, че го е подправил?

Например…

ти, Садафуми.

Аз?

А не си ли го убил ти?

За да се издигнеш. Вече не ти остава много време, нали?

Убил си го, и искаш да прехвърлиш вината върху мен.

Разследвах случая, и открих убиеца.

Направете ме магистър.

Затворете го някъде докато ние разследваме.

Отведете го.

Идвай.

Сеймей!

Сеймей!

Отвлякоха принцеса Йошико!

Мърдай.

Вдигни го. - Добре.

Не му давайте да избяга!

Сеймей!

Хиромаса!

Бягай напред!

След него!

Който го хване ще е магистър!

Затворете портите!

Хванете Сеймей!

Хиромаса!

След него!

Магистър ще съм аз!

Значи наистина бил син на лисица!

След него.

Какво се случи?

Но урокът ни по кото е чак утре?

Лейди Йошико…

Днес…

нося писмо за Вас.

Писмо?

От Вас, лорд Хиромаса?

Императорът…

вече е женен за лейди Ясуко, която наскоро роди принцеса,

и лейди Нобуко, която почина едва миналата година!

Желае Вие, лейди Йошико,

да заживеете с него в двореца.

Защо?

Защо ми донесе това писмо?

Беше лична молба от императора.

Аз…

аз няма как да откажа!

Щом веднъж го прочетох,

и аз също не мога да откажа, не разбираш ли!

Защо…

Защо всички винаги решават всичко вместо мен?

И когато бях десет годишна и ме изпратиха сама в Исе,

аз не исках да ходя!

Исках да бъда с майка си!

И защото отидох в Исе,

даже не можах да съм до нея, когато почина!

Защо ми донесе това писмо, Хиромаса?

Аз исках…

исках писмо от теб, Хиромаса!

Защо!?

Съжалявам.

Аз…

Аз просто…

Мразя те, Хиромаса! Мразя те!

Не мога повече.

Искам да се махна от тук!!

Хирома…

Лейди Йошико!

Лейди Йошико!

Как трябваше да постъпя?

Дай първо да намерим лейди Йошико.

Сеймей?

Къде отиде!?

Изпуснахме ли го? По дяволите.

Още не. Насам.

Лейди Йошико.

Лейди Йошико!

Не минахме ли оттук и преди малко?

Хиромаса.

С този танц ви проклевам,

бъдете всички погълнати в подсъзнанието,

следвайте страстите си и се убийте едни други.

Защо обикаляме тука?

Търсим Сеймей, не помниш ли.

А защо изобщо търсим Сеймей?

Защото Садафуми го търси.

Садафуми, а?

А дали е така?

Кое?

Дали изобщо говори истината?

Пък и…

дори и да хванем Сеймей,

това няма ли да значи победа за Садафуми?

Сега като го каза, така е.

Няма ли да е по-добре Садафуми да изчезне?

Да…

Тъкмо и аз… започвах да си мисля същото.

Хиромаса?

Хиромаса!

Мястото от съня ми…

Нека омразата се превърне в оръжие.

Мислехте, че ще ме изиграете?

Аз изиграх вас.

Какво?

Такъв гнусен тип като тебе

никога не може да застане на върха на онмьоджите.

За какъв се мислиш, като нямаш и капка талант?

Вземи си думите назад.

И ти си същият!

Мое е.

Магистърското място е мое!

Личен онмьоджи на императора… ще съм аз!

Всичко ще е мое.

Целият свят ще е мой!

На никой няма да го дам!

Нека огънят на омразата да изгори всички ви

Татко…

Мамо…

Точно така.

Аз убих родителите ти.

Не затваряй очи!

Не искаше ли да виждаш само реалността!?

Сеймей?

Какво стана?

За нещо тъжно ли се сети?

Защо засвири?

Защо?

Аз непрекъснато свиря на флейтата си.

Когато съм весел, когато съм тъжен, когато ме е страх.

Така сърцето ми се успокоява.

И спира да ми пука за всякакви дребни неща.

И тогава, всичко в света ми е наред.

Твоята флейта ме спаси.

Благодаря ти.

А?

Ти каза "благодаря"!?

Каза го!

Кажи ми го пак!

Вторият път вече няма да е с чувство.

Не, няма такова нещо!

Ще се радвам колкото и пъти да ми благодариш!

Искам да го правиш често. Често!

По-важното, Хиромаса, е че и да търсим лейди Йошико, няма да я намерим.

Защо?

Даже… колкото повече я търсим, толкова повече няма да я има.

Мислех, че това е реално място,

но не е.

Какво значи това?

Ние сме в подсъзнателното.

Това място е…

светът на неосъзнатото, дълбоко в човешкото подсъзнание.

Аха?

Това, което таиш в сърцето си, се появява тук, усилено и увеличено.

Ако се поддадеш на страстите си,

този свят ще те погълне и никога повече няма да се върнеш.

Как изобщо се озовахме тук?

Попаднахме в заклятие.

Нещо като хипноза.

Кога?

Най-вероятно, тогава…

Лейди Йошико!

Аз…

вече съвсем нищо не разбирам.

Тоест…

Къде е лейди Йошико? Как можем да я спасим?

В дълбините на съзнанието си, всички хора са свързани.

Затова ти и аз сме тук сега.

Трябва ни някаква нишка, която да ни отведе до нейното съзнание.

Нишка?

Флейтата ти.

Свири. Някаква мелодия, която си свирил заедно с лейди Йошико.

Лейди Йошико?

Лейди Йошико.

Хиромаса…

Да?

Защо ми донесе онова писмо, Хиромаса?

Защото…

Защото императорът… - Лъжеш!

Донесе го, защото ме мразиш!

Винаги, винаги, винаги, винаги…

всички постъпват точно така!

Никой не го интересуват моите чувства!

Всички решават всичко вместо мен!

Всички, винаги, ме игнорират!

Толкова ли…

толкова много ли ме мразиш?

Затова ми го донесе, нали?

Не…

точно обратното, точно обратното е!

Толкова те обичах,

че не можех да кажа нищо.

Лъжеш.

Не лъжа.

Тогава защо не ме отвлече, защо не избяга с мен!

Защо не ми каза какво чувстваш, защо не изгуби писмото!

Лейди Йошико…

аз…

от мен не става нищо.

Всичко, което ми трябва за да съм щастлив, е да свиря на флейтата си.

Не ме бива в нищо друго, освен в музиката.

Не знам дали имам каквото и да е бъдеще.

Може да загубя ранга си и да живея в някоя развалина.

Това изобщо не ме интересува!

Лейди Йошико.

Ако не ставаше въпрос за императора, аз може би…

ако бях събрал дори само още малко смелост, аз може би…

може би наистина щях да избягам някъде далече заедно с теб.

Но…

аз всъщност съм сигурен,

че императорът е достоен избор за теб.

Щях да съм по-щастлива с теб, а не с императора!

Лейди Йошико.

Досега,

колко време си прекарала с императора?

Бъдещето може да крие щастие, което още не познаваш.

И…

няма да изгубиш това, което те е правило щастлива досега.

Когато свиря на флейтата си, аз съм щастлив дори и когато съм сам.

Ти не чувстваш ли същото?

Спомни си.

Когато свириш на кото, ти…

не си ли щастлива дори и ако си сама?

А пък и…

любовта ми към теб…

никога няма да се промени.

Независимо

с кого си

ще те обичам.

Лейди Йошико…

Аз…

винаги…

бях самотна.

Мислех, че татко и мама са ме изоставили,

и винаги…

мислех че съм съвсем сама.

Но…

когато дойдох тук,

осъзнах нещо.

Аз…

никога

не съм била сама.

Благодаря ти.

Хиромаса.

Сега наистина съм…

много

щастлива.

Лейди Йошико.

Лейди Йошико!

Хиромаса!

Нещо идва.

Хиромаса, бягай.

Какво е това!? Какво ще правим!?

Тихо! Сега го обмислям! Трябва да избягаме от този свят!

Сеймей, направи нещо!

Ако това е подсъзнателния свят, ти нали можеш да влияеш на съзнанията! Действай!

Точно така е. Ти си прав.

Ъ?

Елементът вода побеждава елемента огън. Трябва ни много, много вода. Да вървим!

Бягай!

Сеймей!

Сеймей!

Хиромаса!

Хиромаса!

Хиромаса!

Ръцете ми.

Ръцете ми…

Ръцете ми!

Това е краят!

Това е краят! С тези ръце… с тези ръце вече не мога да свиря!

Хиромаса, чуй ме!

Няма да умреш.

Няма да позволя да умреш.

Не ме интересува!

Ако не мога да свиря, по-добре да съм мъртъв!

Хиромаса!

Повярвай ми.

Вярвай ми.

Кълна се.

Кълна ти се, че ще свириш отново.

Не мога да ти вярвам като ти самият не вярваш в никой.

Вярвам на флейтата ти.

Вярвам в твоята музика.

Ако ти повярвам…

ще мога ли пак да свиря?

Да.

Заклеваш ли се?

Заклевам се.

Затова, вярвай в мен.

Добре.

Вярвам ти.

Няма да ви го простя.

Ще ви изтрия от лицето на земята.

Всичко е мое! Мое!

Всичко е мое!

Всичко е мое!

Всичко е мое!

Мое!

Всичко е мое!

Ела, водни драконе, спящ под столицата!

Всичко е мое!

Синът на Абе-но Масуки,

Абе-но Сеймей ти заповядва.

Намери източника на това заклинание…

и го разбий!

Какво…!?

Невъзможно!

Такова нещо не съществува в света на реалността!

Лорд Хиромаса.

Върнахме се в собствения си свят.

Лорд Хиромаса.

Къде е Сеймей!?

Щом ние сме тук, значи и той е жив и здрав.

Значи се спасихме.

Да.

Лейди Йошико…

Извинете поведението ми.

Лорд Хиромаса.

Ние двамата

винаги

ще бъдем свързани в едно невидимо място.

Осъзнах това докато бях в онова странно, мистериозно място.

Лорд Хиромаса.

Взех решение.

Отивам да бъда с императора.

Лейди Йошико.

Поздравления.

Най-сетне си възвърнах изгубените спомени.

Ти беше, нали?

Ти уби родителите ми.

И не само това.

Използва доктора по астрономия Корекуни

за да наложиш заклинание над учениците.

Началник на бюрото по онмьо.

Защо?

Мислиш ли, че ще ти кажа?

Мисля.

Хората обичат да говорят за себе си.

Независимо дали е за победите или загубите си.

Тогава бих ти казал същото, което Садафуми вече ти каза.

Садафуми беше на 45. Аз съм на 70.

Това е единствената разлика.

Скоро ще станат две години откакто заехте трона.

Не е ли вече време да изберете кой ще е Ваш личен онмьоджи?

Ако никой друг не е привлякъл вниманието Ви,

аз смятам, че главата на бюрото по онмьо е подходящ.

Началнико на бюрото по онмьо.

Да?

Ако снизходите да ме счетете за подходящ…

ще се посветя изцяло,

тялом и духом,

в служба на Ваше Многоуважаемо Величество.

Познаваш ли един Абе-но Сеймей?

Бил усмирил цял дракон в дома на Йошико.

А докторът по астрономия, Корекуни, ти беше съучастник, нали.

Много беше лесно да го спечеля на своя страна.

Искате аз да бъда…

следващият началник на бюрото по онмьо?

Толкова много ми помогна.

Той подправи твоя почерк на дървената кукла с проклятието.

И след това…

подготвихме почвата като насадихме внушения в умовете на учениците.

Канешиге беше толкова уверен, че това е нажежен прът за въглени,

че това се отрази на тялото му.

Това се нарича внушение. Или още известно като хипноза.

По този начин могат да се насаждат внушения и на цели групи от хора.

Защо въвлече и принцеса Йошико?

За разлика от другите ученици, на теб внушенията ми не ти действат, нали?

Вместо тях,

използвах силата, която принцеса Йошико притежава.

Това е благовоние от лотосов лист.

Със сигурност ще помогне на лейди Йошико.

Защото реших, че тя ще е добър катализатор,

който да те отведе още по-дълбоко в подсъзнателното.

Според резултата от гаданието,

резултатът ще е най-благоприятен ако поверите писмото на лорд Хиромаса.

Знаех, че ще я последваш и ще се опиташ да я намериш.

Хиромаса!

С други думи, тя беше стръвта, потъваща все по-надълбоко.

Ти превърна учениците на бюрото по онмьо в съставки за кодоку.

Точно така, Сеймей.

Точно това направих.

Затворих ги в гърнето на подсъзнанието,

заставих ги да се бият помежду си,

знаейки, че вероятно ти ще си последният оцелял.

Исках така да си присвоя силата ти.

Всяка година

правя гадания за всеки един член на бюрото по онмьо.

За да елиминирам всеки, който ще се изпречи на пътя ми.

И моите родители ли уби заради резултата от гаданието?

Не искаше ли да виждаш само реалността!?

Точно така.

Баща ти беше наистина талантлив онмьоджи.

И стоеше на пътя ми.

Какво ще кажеш?

Гадателските ми умения са ненадминати, нали?

Ако бяха толкова ненадминати, щеше да предвидиш и този край.

Да.

Ти ще си гибелта ми.

И в крайна сметка,

ще станеш личен онмьоджи на императора.

Но това е просто едно гадание!

Ако вярвах на такива неща, щях да съм същият като онези глупаци.

Мога да променя крайния резултат колкото си искам!

Още не съм загубил.

Все още имам шансове.

Все още имам шанс да стана личен онмьоджи на императора.

И той е…

сега!

Помниш ли я?

Това е куклата, която ти зарови заедно с родителите ми.

Не, не е.

Тя трябва отдавна да е изгнила!

Донесох я от света на съзнанието.

Да превръщаш съзнанието в материя е сърцето на магията.

Тя не съществува.

Хората не могат да правят това!

Могат.

Поне аз мога.

Само че това е тайна от всички.

Призовавам покойния Десен министър, Тенман-дайджизай-тенджин Сугавара-но Мичизане.

Невъзможно!

Лорд Мичизане!

Като глава на бюрото по онмьо ти оказвам най-високата възможна чест.

Не е ли най-достойният за теб отмъстителен дух?

Това е невъзможно! Няма как да е истински!

Синът на Абе-но Масуки,

Абе-но Сеймей ти заповядва.

Дай на главата на бюрото по онмьо

най-заслуженото наказание.

Значи ти си…

истински магьосник!?

Да.

За разлика от всички вас.

Каква хубава луна.

Да.

Сеймей?

Какво?

И аз все пак не разбрах съвсем.

Какво точно се случи там?

Къде имаш предвид?

Ами, онова де… Ние наистина ли бяхме в света на съзнанието?

Да.

Значи… всичко това се случи само в съзнанията ни.

В реалния свят не се е случило нищо от всичко това?

Точно така.

Нито драконът, нито битката?

Всичко това се случи в сърцата ни.

Този свят си остава самото спокойствие.

Не мога да го повярвам.

За мен всичко, което се случи в света на съзнанието, беше истинско,

както и това, че сега сме тук, е истинско.

Искаш да кажеш, че за теб реалността и истината са едно и също нещо?

Ами да. А за теб?

Ама това не е ли нормално нещо?

Нормално е, предполагам.

Ако умреш в сърцето си, умираш и в реалността.

Учениците, които умряха в света на съзнанието, бяха мъртви и в нашия.

А аз не умрях защото…

повярвах в теб!

Ти си ме спасил!

Не е вярно, Хиромаса. Ти сам спаси себе си.

Така ли направих?

Реалност и истина, субективното и обективното:

когато съм с теб, изведнъж ми става все едно за всичко това.

В крайна сметка, ние нямаме нищо друго освен момента, който изживяваме сега.

Точно така! Сега пием саке.

Това е всичко, което имам.

И…

ние двамата с теб

сме свързани в едно невидимо място.

Хиромаса.

Ти си такъв добър човек.

Кой смяташ, че е най-подходящ за мой личен онмьоджи?

Сега, когато загубиха главата на бюрото си и доктора си по астрономия,

следващ по ред на старшинство е докторът по онмьо.

Смятам, че Камо-но Тадаюки е най-подходящ.

Така ли.

Какво ще кажеш, Тадаюки?

Ще ми станеш ли онмьоджи?

Какво има?

Просто…

той съвсем наскоро стана магистър, но…

аз бих искал

да препоръчам Абе-но Сеймей.

Сеймей ли?

Така ли?

Сеймей, а?

Разбирам…

значи, огненият дракон е въплъщение на завистта,

а водният - на подземното езеро под столицата.

Обаче, какво тогава беше златният дракон на лейди Йошико?

Искаш ли да знаеш?

Искам.

Той беше…

въплъщението на любовта ѝ към теб.

Какво?

Чувствата ѝ бяха и това, което караше струните на котото да се късат.

В това беше цялата работа.

Това ли било.

Хиромаса.

Ще посвириш ли малко?

Защо изведнъж?

Помислих си, че няма нищо лошо понякога да ми се приисква да те чуя.

Превод: mizunoiro