Original subtitles

ПЕТЗВЕЗДЕН ХОТЕЛ ЗА КУЧЕТА

Това е моделът, проектът е много важен за нас.

Искаме да построим хотел за домашни любимци.

Клиентите ни и техните малки приятели

ще се наслаждават на почивните дни заедно.

Не ели добра идея?

Да, но съжалявам.

Не успяхме да ви убедим?

Съгласни ли сте?

Благодаря. - Къде отивате?

- Поклатихте си главата. - Това беше просто тик.

Да видим какво мисли директорът.

- Директоре! - Какво?

Благодаря, Аде

Проектът, за който ви говорих,

хотел за кучета.

- Това тик ли е? - Не, съжалявам.

Софи, какво правиш? Слез долу!

Не съм я виждал толкова щастлива. Харесва ли ти?

Харесва й! Проектът надежден ли е?

Бодан, да или не, не мога да те разбера?

Надежден е? - Да.

Невероятна е, Софи има шесто чувство за бизнес.

Имате ли допълнителна гаранция?

Всъщност...

Родителите ви? Могат ли да подпишат?

- Да. - Разбира се.

Спартак трябва да пикае.

Спартак трябва да пикае.

Спартак, пропусна! Виж какво направи!

Уцели човек, сега трябва да бягаме.

Дръж се нормално.

Родителите ми могат да предложат салона за гаранция.

А моите апартамента,

въпреки че не съм виждал баща си от 6 месеца,

остави бележка "връщам се след малко".

Все още го няма.

Майка ми се надява, баща ми да избяга с някоя,

но не се случва,

обича я.

Хубаво е.

Така е. Баща ми е човек, на който може да се разчита.

Давай, Спартак, донеси пръчката.

Донеси пръчката на татко.

Донеси я на татко, добро момче.

Браво на Спартак, че донесе пръчката.

Телефонът, изчакай.

- Донеси пръчката. - Татко.

- Ало? - Ало?

Татко?

Татко, добре ли си?

- Здравей. - Татко?

Не чувам нищо.

От обхвата ли е? Спартак, това е пръчка.

Ще отида при тях, къде е баща ти?

Сигурно се крие някъде.

- Ще го потърся. - До после.

Тайният код! Помня го! Шест, две, шест, три, глупак.

Съпругът ми.

Шест, две, шест, три, колко съм глупав.

Помислих, че са крадци,

но е моята Лили.

Дами и господа, как сте? Всичко наред ли е?

Добро утро, добър вечер.

Как сте? Кажете ми.

- Глупав е на всеки език. - Защо се омъжи за него?

Трябваше да го видиш, когато се запознахме

през лятото на 1987-ма,

беше най-красивият мъж на плажа, погледни го.

Много се е променил.

Не е по моя вина, заради психиката е.

Разбрах къде е баща ми.

Говори ли с твоя?

Ще говоря с него, чао.

Виж кой е дошъл! Малкото ни момиченце.

Не толкова малко.

Винаги ще бъдеш такава за мен.

Почти на тридесет е.

- Когато бях на нейната възраст... - Се омъжи за мен!

Не ми напомняй, плаче ми се.

Майка ти беше много красива в сватбената рокля.

Меденият месец беше прекрасен, вече беше бременна.

Кажи на всички.

Какво искаш да кажа?

Всичко трябва да кажеш.

Може ли да поговорим?

Любов моя, когато това стане и мое,

ще променим всичко.

Какво означава това?

Ще е правилно, ако се оженим.

Сериозен ли си?

Разбира се, трябва да се оженим.

Както казват хората:

"Твоето е мое и моето е твое"

Какво имаш? - Нищо.

Добри намерения, Мартина,

завладя сърцето и душата ми.

- Искам да имаме дете. - Дете?

- Разбира се. - Наше?

Ще бъде прекрасно. - Невероятно.

- Това е баща ми. - Да, разбира се.

Нямам търпение да държа детето ни в ръцете си и да изрече името ми.

- Татко! - Ето го, знаех си.

Татко!

Какво иска? - Прости ми, любов моя.

Какво искаш?

Това шега ли е? - За жалост не е.

Наистина ли му е син?

Нещастник!

Трябва ми гарант, трябва да се подпишеш.

Няма да се подпиша за кучета, полудя ли?

Когато видиш майка си, й кажи, че

минавам през труден момент и ми трябва време да помисля.

Ти никога не мислиш.

Как смееш да говориш така на баща си? Покажи уважение!

Спомни си първата божия заповед: "Уважавай майка си и баща си!".

Това е четвъртата.

От първите десет е, колко са общо?

- Не са ли десет? - Да.

Прибирай се! Тук съм скъпа.

Подпис в банка...

Трябва да станеш фризьор като баща си.

Погледни старицата.

Старица?

- Говориш италиански? - От Пинероло съм.

- Представи си, Пинероло. - Ела при мама.

Остави я на мира, говорихме си.

Ето те, Елда. - Кажи ми за проекта.

- С Лука добре ли сте? - Всичко е наред.

Ще ти покажа снимки.

Какво ще правим? Искаш ли да те боядисам?

Не бъди глупав.

Давай Спартак, донеси ми четката.

Господи.

- Какво е това? - Гел.

Казваш, че искаш да се оженим,

а си женен от 20 години и имаш син?

Не ми е син! Иска да си похарча парите за кучета.

Спри да пушиш, пушенето е забранено.

Няма тютюн, само пушек е.

Има вкус на женско биле, искаш ли да опиташ?

Върни ми поемите, които написах за теб!

Кои поеми? - Моите поеми!

- Не знам за какво говориш. - Изхвърли ли ги?

Дали съм ги изхвърлил? Полудя ли? Никога не бих го направил.

Пазя ги в сърцето и ума си.

Рецитирай ми ги.

- Коя от всички? - По твое желание.

Да видим.

Има толкова много, всички са хубави и важни,

замъгляват ми мислите.

Мога да си спомня само за: "Да бъдеш или да не бъдеш..."

- Изчезни, не искам да те виждам. - Защо ми го причиняваш?

Изчезни! Върни ми ключовете от къщата.

Къде да спя?

Не ме питай колко много ми липсваше.

Домът ни, гнездото НИ

и парфюмът.

Същият е от 20 години.

Точно така.

Какво има за вечеря?

Прибираш се за първи път от шест месеца и ми казваш това?

Спомняш ли си вечерите ни?

Ти, аз и свещите.

Свещите.

Ти си тръгна, защо се върна?

Заради него!

Моят малък гений, изправи се!

Разбра ли за идеята му за приют за кучета?

Не е приют, а хотел.

Ето, за кучето.

Момче, виж - бакшиш за теб.

Довиждане, г-жо, затворете вратата!

Затворете я или алармата Ще се включи.

Виждаш ли Сара, не е лошо да си фризьор.

Правиш много пари, а косата никога не свършва.

Достатъчно на тази тема, защо не се върнеш вкъщи?

Стаята ти е, както си я оставила.

- Върни се при нас. - Ще ми хареса.

Направи го. - Имам си живот,

учих за ветеринар по тази причина.

Чистих прозорци,

събирах мед, баща съм ти, ще преценя вместо теб!

Баща съм ти и глава на семейството!

Разбира се, че си главата на семейството.

Утре всички ще отидем заедно.

Не прави това с ухото.

Майка ти има собствен начин да ми каже,

че утре ще отидем в банката.

Благодаря.

Бях ли прекалено строг?

Малко.

Със Спартак съм по-търпелив.

Само формалност е, всичко ще бъде наред.

Разбират ли се родителите ви?

- Не са се срещали. - Не е имало повод.

Хубава двойка сте.

Ще се разбират.

Надявам се.

Погледни го, ще го удуша.

Нещастник! Глупак!

Моля те...

Нищо не съм направил, извинете ме.

Къде си взе книжката, на блъскащите колички?

Още не ми е ясно

откъде взе колата.

За теб е, заслужаваш най-доброто.

Не мисля, че проектът е добър, не ме ли разбираш?

Мислиш ли, че хотел за кучета е добра идея?

Идеята е нелепа.

Не повишавай тон.

Звучиш като малък невъзпитан хулиган!

Слушай кучето или мен.

Не ели същото?

Не се дръж като себе си в банката, Сара вече е голяма.

Не можеш да й сложиш каишка.

Искам да знам всичко от"А" до"Я".

Тогава се подпиши.

- Ако преценя! - Разбира се, както винаги.

Проклети нокти!

Слава богу, че не кърви.

Спартак, оближи го, за да мине.

Да се опитаме да не изложим сина си в банката?

Да чуем какво ще кажат.

Какво мислиш, че ще кажат?

Интересува ли те какво ще кажат банкерите?

Побързай, ще закъснеем, ще те чакам

на първия етаж в офиса на директора.

Добре.

Тръгвай! Закъсняваме.

Дай минута на Спартак, почти е готов.

Няма да се бавим - само няколко минути.

Достатъчно, за да питаме директора какво мисли.

Защо ще одобри хотел за кучета,

по-добре да отворим пицария за плъхове или зала за крокодили.

Не дърпай! Виждаш ли колко ме обича?

И ти трябва да се влюбиш.

Трябва да си направиш семейство, да си намериш момиче,

защото никой няма да те погледне като остарееш.

Погледни ме, никой не се интересува от мен.

Направи си кученца, да тръгваме.

Не се лигави, ще ми оцапаш обувките.

Съжалявам, извинете ме, благодаря.

Софи, виж какво хубаво куче.

Браво.

Прави го.

Софи, изглеждаш много щастлива.

Винаги прави така, като е щастлива.

- Разбира се, че е щастлива. - Плодовит е.

Направи 101 далматинци.

- Най-накрая. - Няма да идвам повече!

Какво се е случило?

Освен проблемите на паркинга, в асансьора със Спартак

беше като "Анимал Планет".

- Нещо подобно. - Най-накрая.

Денят е ужасен, остави ме на мира.

- Започна зле. - Вие трябва да сте майката на Лука.

« Да, Моника. « Лиляна.

Да, видях ви на паркинга.

- Колата ти червена ли е? - Да, а ти "Порше" ли караш?

Човекът, когото нарекох "Нещастник! Глупак!", беше ти?

Показа ми и пръст? - Не, но ще го направя сега!

С ръката си? Използвай главата си.

- Татко? - Прекрасна си!

Срещнали сте се.

Разбира се, говорим си със сватовете.

- Може ли, прекрасен човек сте. - И вие.

След вас, професоре. - Не съм професор.

Инженер? - Не.

Маршал? - Не съм маршал, директоре.

Директор ли сте?

Той е директор, говоря с него, защо си толкова глупав?

Трябва да внимавам, той не е нормален.

Благодаря.

Трябва да се гордеете с децата си.

Имат много добър проект,

това е само първата стъпка,

но ако хотелът е пълен до Коледа, се надявам...

Ако...

Може да отпуснем повече пари.

Може ли?

Това е Фабиана, съпругата ми.

Удоволствието е мое, срещнахме се в асансьора.

Разбира се, как е кучето?

Много е добре, щастлива е.

Имаше моментална връзка в асансьора.

Така ли?

Голямото и малкото куче.

Беше като в "Анимал Планет".

Да, точно така.

Какво прави тук?

- Страх ви е от кучето? - Мен?

Обичам животни.

Уплаши те, нали? - Глупак е.

Добре, ще тръгвам, спорна работа.

Ще отида на пазар. - Не, любов моя, изчакай.

Трябва само да се подпишат, изчакай ме.

Както казвах, директоре,

това е важно решение.

Децата са отговорни, но решението не е лесно.

Съгласен съм, децата са млади.

Ще им дойде времето да поемат по пътя си,

но сега ще бъдат в тежест на родителите си,

ще имат голям дълг.

Увериха ме, че ще подпишете.

Да, но искам да напомня на съпругата си, че

половината апартамент е мой.

И половината салон е мой.

Половината сешоари, половината ножици.

Всичко е наполовина, разбираш ме, нали?

Хайде, скъпи, направи го заради мен.

Нямам химикал.

Ето.

- От хубавите е. - Да.

Проблемът е разрешен?

Не, защото...

Ако не подпишеш, ще те изгоня от вкъщи.

Нямам химикал.

Колко пъти се подписа?

Всичко е добре, щом свършва добре.

Доволен ли си? Виждаш ли какво прави баща ти за теб?

Да се надяваме, че всичко ще е наред.

Ще дадеш ли целувка на татко? Осигури ти кредит.

Две, едно...

Лука!

Какво ще правим, ако не се получи.

Ще се получи.

Знам, но хотелът е голям, възможно е да не се напълни.

Беше убедена, с теб съм.

- С мен си? - Да, не се притеснявай.

Кафе!

Барбара и Биаджо винаги могат да ни помогнат.

След месец отивам в Париж.

И не си ми казала?

Трябваше ли?

Имаме специална връзка.

Сваляш ме от шест месеца

и винаги ти отказвам. Това ли е връзката ни?

Шест месеца е много време.

Остани и работи с нас, ще се занимаваш с кучетата.

Първите ни резервации.

Виждаш ли? За пет минути

имаме първите си клиенти.

4 НОВИ РЕЗЕРВАЦИИ

Виж кои са първите ни клиенти.

- Кои? - Родителите ни.

Знаех си, че трябва да сложим филтър на сайта.

Възрастни са, знаят как да се държат.

Или не?

Добро утро. Три билета, два за нас и един за куче.

Колко е голямо кучето? Ако е голямо, не може да пътува

с влак. - Малко е.

Много е малко, ще ви го покажа, Спартак!

Ето го, много е умен и възпитан.

По-умен от собственика си.

Съжалявам, но ако искате да пътувате с него,

ще трябва да е с кола.

Не можем, повдига му се в колата.

Опитахте ли "Цветята на Бах"?

Повръща и тях,

когато ги яде, става пролет.

Съжалявам, не може кучето да пътува с вас.

Ще го сложим в чантата й, ще стане много малък.

Не мога да ви помогна.

Много е мил.

- Благодаря. - Благодаря.

Какво ще правим сега?

Да го оставим вкъщи.

Теб може да оставя. - Шегуваш ли се?

- Какво ще правим? - Имам

много добра идея, не се притеснявай.

Когато кажеш това, винаги се притеснявам.

Спартак, имаш ли ми доверие?

- Билетите, моля. - Ето, за трима ни.

Това е вашият,

на дамата,

а това е? - Това е съпругата ми.

Разбрахте ме, не питам за нея.

Това е тъща ми.

Майка ми. - Има много коса.

Живее в северните части,

винаги носи кожи,

залепнала е за нея, не можем да я махнем.

- Студено й е. - Това е тъща ви?

Да, погледнете ги, приличат си

като сестри са.

Постоянно ги питат дали са сестри.

- Не. - А защо не говори?

Срамежлива в, не излиза от къщата си,

старомодна жена е, не излиза, нали?

- Само за да пикае. - Да, точно така.

Още нещо, глуха е, не чува нищо.

Горката жена!

Исота, кондукторът е тук,

защо не кажеш нещо?

Добре, ще се престоря, че това е тъщата ви.

Тя е, благодаря.

Видя ли Спартак, справихме се.

Ела, Спартак, спечелихме, дай пет!

Тъща ви се казва Спартак?

Моминското й име.

Не мога да повярвам.

Как така реши да помогнеш на сина си?

Няма да го оставя.

На младите им трябват родители за пример.

- Като теб? - Разбира се.

Преоткрих семейните си ценности.

Прибирам се вечер, жена ми носи чехлите и ме пита:

"Какво ще искаш за вечеря, скъпи мой?"

Чиния спагети, без чушки.

Дай ми го.

- Ало? - Нещастник.

Виж кой е.

Не мога да намеря "Поршето", ти ли го взе?

Шегуваш ли се?

Брат ми каза, че си го взел,

и каза, че ще те почупи, ако не го върнеш.

- Кокалите му, един по един! - Един по един!

Хубава мисъл. - Иска да говори с теб.

Нямам слушалки, има полиция навсякъде.

- Ще ти счупя гръбнака. - Разбира се.

Къде си?

Ало? Не те чувам, няма сигнал. Чао.

Ела сам, ако те намеря, ще ти избия зъбите!

Чао, ще ти се обадя.

- Да, чао. - Кой беше?

Приятел ортопед,

откакто му казах, че ме боли гърбът, иска да ме прегледа.

- Добро утро, добре дошли. - Добро утро.

- Резервация на Миранда, нали? - Да.

Четири сте?

Четири единични. - Да.

За вас единични стаи?

Да, приключих с жените, предпочитам него.

Гушка се в мен и не се оплаква.

Пристигнахме.

Най-накрая.

Хубаво е.

Не.

Да влезем преди да ни видят.

Ще се пошегувам.

Ротвайлер!

- Уплаши ли се? - Много си забавен.

Късметлийка си, че си се омъжила за римлянин.

Сигурно постоянно се смееш.

Да, особено в леглото. А какво ще кажеш за миланеца?

- Знаеш ли миланския небостъргач? - Да.

- Забрави за него. - Разбирам.

Виж какво постигнаха децата ни.

Успокой се, не съм дошъл на почивка.

Защо си тук?

Дойдох да проверя как вървят нещата.

Много хубаво. А защо аз съм тук?

Откъде да знам, не съм те питал и не ме интересува.

Успокой се.

С какво се занимава съпругът ти?

Нищо, а твоят?

Унищожава коса.

Татко. - Мамо.

Момиченцето ми.

Здравейте, добре дошли в хотела ни.

Залата, басейнът и спа центърът са достъпни за всички,

четириноги или хора, от осем до десет.

Старата къща не е лоша.

Стара къща? Прекрасно е.

Не ти ли изглежда старо?

Мястото е много хубаво.

Хубаво е.

Сигурно са похарчили цяло СЪСТОЯНИЯ.

Успокой се.

50 милиона? - Не, по-малко.

38? - По-малко.

16?

5 Евро? Мога да си позволя 5 Евро и без кредит.

Искам да ти покажа нещо. - Не искам.

- Ела, моля те, - Не искам да идвам.

Погледни.

Има и компютър, хубав е.

- Какво е това? - Кучешки бисквити.

Не пипай. - Не, мамо.

Ще ти полепнат косми, не пипай.

Ела татко. - Какво има?

Директорът на банката ще дойде скоро.

Ще реши дали да ни даде още пари.

Изправи се, защо се изгърбваш? Изглеждаш по-стар.

- Какъв е проблемът? - Директорът има красива съпруга.

Така че не се дръж както винаги.

Какво искаш да кажеш?

Мислиш, че баща ти ще направи нещо неподходящо?

- Казах ти. - Какво му каза?

Че ще бъде незабравима почивка.

Да не те е смачкала кола? Къде е носът ти?

Опитай се. - Какво?

- Всички те чуват. - Чакай.

Добър вечер, познахте ли ме?

Ренатино - вашият четириног водещ от радио "Куче".

Поздрави на всички, но най-вече на дебелака Микеле.

Микеле, дебел си, котката го казва.

Защо не си намери жена сирак?

- Ключовете. - На един етаж са.

Искам голяма стая, имам куче.

Огромна стая!

Искам голяма стая, защото съм голям.

- Едни и същи са. - Идентични?

Сигурни ли сте?

Измерихме твоя, сега ще измерим моя.

Да тръгваме, за да е честно,

трябва да са напълно еднакви, нали?

- Разбира се. - Какво искаш да кажеш?

Платих много пари за тази барака, полага ми се голяма стая.

- Измори се. - Да.

Не мога да преценя кой е по-голямото дете.

Оспорвано е.

И 140, 150,

160, 170, 175...

Няма да стане, имаш 15 сантиметра повече.

- Защо? - Заради ъгъла.

Какво значение има?

Погледни! "Голата Маха".

Какво красиво куче, прекрасен булдог.

Липсва ли ми зъб?

Направи така, вземи аспирин,

счупи го на две, сложи го и готово, прекрасна усмивка.

Пристигнахме.

Г-н Директор. - Добре дошли.

Здравейте, добро утро.

Здравей Софи, всичко се получи заради теб.

Не очаквах да е толкова хубаво.

Най-накрая Софи ще се наслади на почивка.

Тази година - в планината, догодина - на круиз.

Нямахме меден месец,

защото имаше криза,

а ще заведеш кучето на круиз.

Скъпа, ревнуваш от куче?

Обръщаше ми внимание, а сега мислиш

само за нея.

Ти си силна жена,

а тя е малка и безпомощна.

Хапе ме, когато искам да те целуна.

Ревнува ме, защото ме обича.

Не се притеснявай, скъпа, ти си единствената за мен.

Тя ми е само съпруга, ако ни чуе, ще се ядоса.

Искаш ли да видиш пъргавост?

Давай, Софи.

Можеш ли да го прескочиш? Браво.

Къде отиваш, Спартак? Дръж го за малко.

Красивият ми Спартак, ела тук.

Каишките са удобни. - Защо?

Кучето може да си свърши работата далеч от теб.

- Какво? Отиде в стаята ми! - Да.

Отиде в стаята ми, за да... - Така мисля.

Не ми харесва.

Не ме интересува.

Породист ли е?

Не, наполовина е помияр като собственика си.

Съпругът ти?

Не, клошарят, който го изостави.

Съпругът ми го намери и го прибра. Глупак.

За предишния собственик ли говориш, или за съпруга си?

Прекрасно е, справили сте се много добре.

Добър отбор сте.

Бях прав, че ви се доверих.

Когато искаш да се върне, натискаш копчето.

Ела, ще ти махна каишката.

И кучето идва.

- Господи. - Не се връща.

- Защо не се връща? - Сигурно е зает с номер две.

- Номер две? - Да, номер две.

- В стаята ми? - Да.

Направи ли го, ще го занеса в Кайен, знаеш ли къде е?

Или по-далеч.

Разбирам, ще се опитам да го издърпам.

Най-накрая, чу ли това?

- Олекна му. - Какво?

Радва се, защото сме на високо в планината,

на 2000 метра,

височината прави изхождането по-трудно и радостта голяма.

Не прекалявай.

- Какво става? - Помогни ми.

Да го извикаме, Спартак!

- Кажи го. - Спартак.

Да не сме в стадион?

Някой може да падне в басейна.

Имаме спасител, ако се случи.

Ето го кучето.

Кого дърпаме?

Загубих равновесие.

- Какво стана? - Какво мислиш?

Мокра съм.

Любов моя, цялата си мокра, какво ти причиниха?

Погледни я, любов моя.

Съжалявам, скъпа, нормална грешка.

Надявам се бизнесът да потръгне.

Радвам се, че се интересуваш.

Не ме интересува, просто не искам да загубя Барбара.

Скъпа моя.

Внимавай.

Мислиш, че ако нещата не се получат...

Ще те помисли за глупак и некадърник.

Както мисли Барбара за теб?

Грешиш, преструва се,

за да скрие факта, че ме харесва.

Госпожо, разбрахте ли,

че кучето на Анджелина Джоли е осиновило четири кученца.

Хубав жест. Не мърдай!

Знаеш ли, че кучето на Белен иска да позира за "Плейбой".

Не си съгласен, защото идваш от църква, нали?

От уважение не попитах,

но кажи ми на колко години си?

- 43. - Говорих на кучето.

Кажи ми.

Изглеждаш по-млад, браво.

На стопанката ти й трябва инжекция за тетанус.

Готово.

Ето я, погледни я.

Остаряла е.

Годините й личат, знаеш ли какво трябва да направи?

Инжекции с хиалуронова киселина. - Извинете ме.

Кой е тук? Дръжте я.

Добре дошли, заедно ли сте?

Питах котките.

Това е спа зоната. Фитнес, душове, джакузи.

Тук животните са равни на хората.

Нямам думи.

Идеята е прекрасна.

Може ли да ги използваме? - Разбира се.

Така ли?

Искам да резервирам турска баня, сауна

и масаж за моята любима Софи. Благодаря.

Хубава идея.

Заслужава го.

Софи е бременна, ще ставам татко.

Всичко върви добре.

Баща ти ще се справи ли?

А шоколадовите маски?

Шоколадът е в кухнята.

Благодаря.

Да, баща ми е добър с животните.

Ето ви, мога ли да ви задам един въпрос?

На мен?

Знаете ли как се измерва добротата

на хората в една държава?

Не знам.

По начина, по който третират животните си.

- Хубаво е. - Кой го е казал?

Искам да съм скромен, но е човек, който обича животните.

Пусни ме или ще те ударя по главата.

Искам да говорим за нещо от известно време.

- Кажете? - Татко?

Господи,

това е Софи, кучето на директора.

Татко, грижи се за нея, всичко зависи от нея.

Не се притеснявай, ще започнем с масаж.

Какво? - Китайски или японски масажи.

- Шиатсу. - Какво?

Шиатсу. - За да мога да достигна чакрите й.

Внимавай.

Не се притеснявай, ще стане по-красива.

Ще се почувстваш добре, а сега чакай тук.

Момче, четката, виж кой е тук, Спартак.

Приятелката ти Софи, помниш ли я?

Виж колко е хубава. Софи!

Софи, къде отиде?

Във вентилационната шахта, ела тук.

Софи, татко е.

Ела, ще ти дам ядене.

Тук следващата Коледа искаме да направим,

с останалата част от парите,

пързалка за кучета и котки.

Да, романтично място, където можеш да прекараш време

с тези, които наистина те обичат.

Ще бъде прекрасно за кучета.

А защо не и място за съпругите, например мини голф.

Така ще можеш на спокойствие да се забавляваш с кучето си.

Скъпа, шегувам се.

Знаеш, че те обичам, ти си всичко за мен.

Извинете, ало?

Проверих кредитните карти, взел си много пари.

Дай ми съпругата си,

трябва да разбере какъв човек си.

Остави я на мира, много добре знае какъв съм.

Виж как се забавляват.

- Добри кучета. - Зоната е затворена,

но искаме да построим още стаи за гостите.

Много зависи от... - Ресурсите.

Направих си малък подарък, скъпа.

Всички правим грешки.

Издържах те шест месеца!

Не съм като теб, винаги съм работила.

Построих нощни клубове от нищото!

Бяха изоставени сгради, а сега процъфтяват.

Сгради, разбира се.

Разбира се?

Г-н Директор, зоната за игри е

малка, но ще я подобрим,

когато получим... « Ресурсите.

Брат ми иска да говори с теб.

Да се разберем помежду си.

Да останем приятели.

Искам да говоря с теб, използвач!

Нещастник! - Къде си?

Много е забавно.

Новите рингтонове са много забавни.

Нещастник, ще те пребия.

Нещастник!

И аз теб. Може ли да поговорим?

- С мен? - Съжалявам.

Извинете ме. - Говорих със стар приятел.

- Имам прекрасна идея. - За какво ще говорят?

- Искам да разбера. - Трябва ли да се притесняваме?

Надявам се, че не.

Вместо хотел защо не направим нощен клуб?

Клуб? За кучета? Идеята не ми звучи добре.

Не, директоре, за хора.

Двуноги вместо четириноги,

две бедра, танцуващи на лост,

с мохито и текила.

Какво мислите? - Мисля, че не ви разбрах.

Извинете ме, не искам да разваля проекта на децата.

Не го правя, за да навредя на сина си.

Софи, къде си?

След няколко години брак разбрах, че не е гений,

но бях свикнала с него.

Чух какво каза, свикнала си със Спартак, нали?

Виждаш ли?

Тук съм, ела при татко.

- Какво правиш? - Работя.

- Трябва да хвана Софи. - Работи.

Разбирам, че не е лесно да си с един мъж за цял живот.

Да си му вярна.

Не бих си го помислила,

но видя ли как ме гледа директорът?

Не искам да те разочаровам, но той гледа и мен.

Гледа те, но мен ме съблича с поглед.

Съблича те? Мен ме гледа с рентген.

Вземи го, Франческо.

Целта е намерена. - Добре, че има технологии.

Спри!

Ето те.

Къде отиваш?

Господи.

Директоре, това са кухните.

- Поздравления. - Да, кухните.

- Биаджо, готвачът ни. - Здравейте.

Вечеря за гостите НИ и любимците им.

- Огънят пуснат ли е? - Да.

Глупак.

Мирише хубаво, какво готвите?

Моля?

Мазнини. - Мазнини.

Мазнини? - Месо.

Прясно ли е?

Да, много е свежо, г-жо.

Може ли да го опитам?

Сурово е, ще побързаме.

Софи не беше ли с теб?

Дадох я на него. Къде е Софи?

- В турската баня. - Турската баня.

Софи е в турската баня.

Пуши като турчин, шегувам се.

- Добре е? - Добре съм, а ти?

- Прекрасно. - Добре сме.

Питах за кучето.

Ще продължим ли? - Продължавам с разходката.

Успех.

Тръгваме, чао.

Госпожо, тръгвайте, няма нужда да го миришете.

Не е сготвено, чао.

- Моля ви. - Чад.

Госпожо, чао. Директоре, чао.

Софи! Най-накрая, слава богу, жива си.

Погледни я, мокра е, трябва да я изсушим.

Пусни парното.

- Добре. - Софи.

Софи.

Излетя, спри го.

Добре.

Каква порода е?

Прекрасна е.

Кажете ми какво й направихте, ще го правя всеки ден!

Не всеки ден.

- През ден. - Добре.

Семейна тайна е, добро момиче.

Когато изпратя жена ми в салон,

не изглежда толкова добре. Скъпа, и ти

имаш хубава козина.

Коса, не се сърдиш, нали?

Не, разбира се.

Мислих си да отида при друг фризьор.

Ако ми дадеш номера на фризьора на Софи...

- Разбира се, скъпа. - Фризьорът й.

Не работим в понеделник.

Искате ли да се погрижа за мустака ви?

Не, благодаря, ходя на бръснар.

Ще се погрижа за мустака на дамата.

Хубав навит мустак.

Голям сладур е, винаги си играе с кълбета.

Последният ми приятел си играеше с вермут.

Много хубава котка, как се казва?

Казва се Орест.

Имам чувството, че съм забравил нещо много важно.

Антонио? Извинете ме, виждали ли сте съпруга ми?

Току-що се качи.

- Без мен? - Господи, съпругата ми.

Антонио!

- Фабиана. - Антонио.

Ще се качи на следващия.

Софи беше подарък за Фабиана, но се влюбих в нея.

Кучетата карат мъжете да пренебрегват съпругите си.

Не, нямат нищо общо,

но след толкова години брак да имаш малък

сладур, който те изслушва и не те прекъсва,

изискващ само една кутия храна на ден.

Звучи като мечта. - Така е.

Забравих да ти кажа, че ще отида в Париж.

Отиваш, защото и аз ще съм там? Нелепо е.

Няма нищо общо с теб! Париж е град с много възможности.

Добре.

Голям град е, не е нужно да се виждаме.

Да направим така:

ти си живееш живота и аз - Моя. В кой квартал ще живееш?

Експерт сте на тема кучета.

Не е така.

- Може ли да ви попитам нещо? - Да.

- Ако ние бяхме две кучета. - Вие?

- Две кученца. - Две кученца.

Каква порода щяхме да сме?

Вие определено щяхте да сте дакел.

Роклята не ми отива, знаех си.

А вие - булдог.

Бойна порода, означава, че ме виждате като силна жена. Благодаря.

Моля. Софи, виж колко сме нависоко.

Не знам дали я е страх ОТ ВИСОКО.

Защо му благодари?

Не мога да повярвам.

Изглеждаше невъзможно, но всичко е наред.

Ако хотелът потръгне,

с теб може да живеем тук и може да помислим за...

Нали не казваш, че искаш да се оженим?

Не, просто, ако се оженим, ще спестяваме от данъци.

Надявам се родителите ни да не провалят всичко.

Трябва ли да излизаме? Вътре е много хубаво.

Ще се разходим.

Започвам да вярвам, че нещата могат да се получат.

- Може ли да ти кажа нещо? - Да ми кажеш нещо?

Между нас? - Между нас.

Не ми харесва идеята за хотела.

На мен ми харесва.

Внимавай да не създадеш проблеми.

Няма да направя нищо.

Никога не съм правил нещо, през целия си живот.

- Наистина ли? - Да.

Не бих си го помислил. Хайде, Спартак.

Какво иска?

Гади му се, трябва да стои в Теб.

- Защо? - Ще повърне.

Ще повърне в колата ми?

- Да. - Полудя ли? Махни го.

Разкарай го! - Дай му да сменя скоростите.

Автоматик е, няма скорости.

Добре, забрави. Седни в мен, Спартак.

Успокой се.

Какво каза?

Наистина ли?

Повтори?

Тръгвай.

- Какво каза? - Нищо.

Няма да тръгнем, докато не ми кажеш.

- Не мога да ти кажа. - Кажи ми или оставаме тук.

Ще ти кажа, но не си го чул от мен.

Каза, че надушва фен на "Лацио", разбираш ли?

Нещастник! Виждаш ли това?

Имам го отпреди да се родя.

Майка ми ме е кърмила на стадиона.

- Излизайте и двамата. - Беше прав, Спартак.

Отиди отзад и си сложи колана.

И двамата сте за лудницата.

Защо не ходите пеш? Денят е прекрасен.

Карай бавно,

защото на Спартак ще му стане лошо

и ще повърне в колата.

Природата е прекрасна, но нещо липсва.

Черешката на тортата. Да се съблечем.

- Искаш ли да те ритна? - Добре, забрави.

Биаджо, не мога да проявя интерес към теб,

ако постоянно ти текат лигите по мен.

Действа за охлювите.

Булдог, харесва ме.

Разбира се, всеки си мечтае да има. Булдог.

Какво има? Държиш се странно.

Изостави ме!

Говорих за Софи, държи се странно.

Какво й има? - Какво става?

Копае дупка.

Може би ще ражда. - Господи, трябва ни ветеринар.

Да, ветеринар. Скъпа, ти си ветеринар!

Вярно, но досега не съм израждала кученца.

Направете път.

Подранява, не се ли вълнуваш?

Ще е като наше дете.

Има малка разлика.

Усещаш ли как ритат?

Да, две са.

Не се притеснявай, татко е тук.

Радвам се.

Представи си, когато децата ни имат дете.

- Ще станеш баба. - И ти.

Намери обхват и се обади, кажи им, че идваме.

Да приготвят легло за кучето и топли кърпи.

Какво правиш?

Добро момиче, дишай.

Напъни, любов моя.

Спартак, трябва да разрешим проблема с колите.

Оцапа седалките на поршето, отне му години от живота.

Виж какво си направил.

Погледни, да не си животно?

Мястото ти е в гората!

Какво прави в цивилизацията?

Кой те е искал?

Единственото хубаво нещо от елените.

Може да пробваме акупунктура.

Познавам професор, казва се Панфили.

Къде са другите?

Горе са, случва се нещо невероятно.

Усетих как ритат в стомаха й.

- Бременна е! - Моля?

Бременна е, Сара е развълнувана.

Развълнувана, разбираш ли Спартак?

Дъщеря ми е бременна! Това е прекрасно!

Ще стана дядо, а ти ще станеш вуйчо!

- За къде бързаш? - Трябва ми обхват.

Защо?

Кучето на директора ще ражда две кученца.

Трябва да се обадя в хотела, много е вълнуващо.

- Да, като мач на "Лацио". - Побързай, ще се видим горе.

Защо трябва да ходя?

Първо да си взема ключовете.

Никога не знаеш дали някой няма да я открадне. Къде са всички?

Има ли ехо в планината?

Не ми отговаряйте всички заедно.

Дай пет, браво. Ето.

Когато Сара се роди, станах баща,

много се радвам, че ще стана дядо, ако е момче,

ще му купя конзола.

Ако е момиче, когато

порасне, ще й платя операцията за устни.

Изтощен съм.

Ето те, Микеле! Разбра ли за щастливите новини?

Да, не ме интересува.

Шегуваш се. Много съм развълнуван.

Сърцето ми бие като лудо.

Да чуем твоето - и то бие бързо.

И ти ли си развълнуван?

- Да, разбира се. - Обадих се на хотела.

- Браво, синко. - Отивам при Сара.

Бъди до нея, обичам те.

Обичам го, все едно ми е син.

Трябва да помислим за имена.

Обичайните.

Джак, Бъки, Рекс, Зоро. Трябва да има "Р".

Имената не ми харесват.

Защо ме питаш тогава? Измисли ги, само две са.

- Защо ме занимаваш? - Две?

Трябват ни два биберона, две колички,

две залъгалки, две легла...

Достатъчно! Получавам две главоболия!

По мое мнение трябва да ги изоставиш.

Какво?

Добре, не ги изоставяй.

Продай ги, струват повече, като са малки.

- За какво говориш? - Да бъдем честни.

- Погледни ме в очите. - Гледам те.

Като мъже. - Като мъже.

Знаеш кой е бащата и коя е майката, нали?

Кой е бащата? Може ли да сме сигурни?

Жените са неконтролируеми.

Всеки може да е бащата.

Ти си престъпник! Роден си такъв

и такъв ще умреш! Да тръгваме, Спартак.

Давай, Спартак, движи се.

- Чуваш ли радостта? Ела. - Къде?

- Да следваме Спартак. - До върха?

Давай, Спартак.

Дядовци сме, заведи ме при децата.

- Скъпа, справи се много добре. - Двамата се справихме.

Представи си да имаме дете.

За да имаме дете, трябва да направим нещо друго преди това.

Права си, не се бях замислил.

Добре, ще се жертвам.

Много съм емоционален.

Дали могат да говорят? Как е майката?

Добре е.

Защо не ми каза нищо?

Няма значение, дай ми целувка.

Прекрасно, станах дядо.

« Много е хубаво. - Дядо?

Може ли да го подържа?

Нежно.

Колко е мъничък и има много коса.

Й аз имах много коса като се родих.

После постепенно я изгубих, но той има прекалено много.

Прилича на куче, погледни го.

Разбира се, куче е.

- Каква порода? - Каква порода си ти?

Ако глупостта болеше, щеше да си в постоянна агония!

Полудя ли?

Не е лош, трябва да свикнеш.

Директоре, вижте колко е хубав.

Интересното е, че не прилича на майка си.

- Може да прилича на баща си. - Като кучето, което...

Прилича ми на някого.

И на мен.

Бях там, да го кажа ли?

- Разбира се. - В асансьора на банката.

Не исках да гледам.

Твои ли са?

Казвате ми, че този помияр

е забременил моята чистокръвна Софи?

- Помияр? Случва се. - Не се случва!

Софи трябваше да има две чистокръвни кученца,

които да са по-красиви от тези на английската кралица,

Но...

Като Ромео и Жулиета са.

Бях там, спомням си.

Мисля, че като бебе си паднал на глава.

« Нямат нищо общо с Ромео и Жулиета. « Разби ми сърцето.

Живея за кучето си.

И съпругата ми е важна, но Софи и уникална.

Довечера си тръгвам.

Да поговорим.

Приключих с вас и с хотела ви.

Изчакай, колко са кученцата?

Ще си ги разделим ли?

Махни се!

Разбирам го.

- Искаш ли едното? - Алергичен съм.

Не мога да повярвам.

Баща ми постоянно проваля всичко,

но този път твоят баща провали всичко.

Не се преструвай, че се интересуваш от хотела,

искаш баща ми да е виновен. Може би не бяхме готови.

Скъпа, казах ти да започнем с

по-малък проект. - Говорех за нас.

Не ни е писано да сме заедно, прекалено различни сме.

Какво означава това?

Ти си като баща си, прекалено си егоцентричен.

Като баща ми съм?

Ти си като баща си! Даже по-зле.

Баща ми е просто нетактичен.

Нетактичен? Баща ти е глупак!

Да говорим за нас.

Не започвай отново,

не ми казвай, че не трябва да отивам в Париж,

защото сме един за друг и ни е писано да сме заедно.

Не, няма да го кажа, отказвам се от теб.

Не мога да продължавам така.

Най-накрая разбра.

Разбира се, различни сме.

Като Сара и Лука, никога нямаше да се получи.

Какво каза?

Достатъчно, от сега нататък

ще имаме само професионални взаимоотношения.

Добре.

Доволни ли сте? Видяхте ли какво направихте?

А директорът беше толкова мил.

« Никога не знаеш. « Толкова мил.

Изглежда толкова елегантно.

Висок, с коса, децата имаха добра идея,

а ти провали всичко.

И ти.

Какво общо имам аз? Кучето е негово.

Тишина! Дръжте се като големи.

Първо, трябва да сдобрим децата.

А след това да се разберем с директора.

Да тръгваме.

Ужасни са, особено твоята.

Какво ти казах? Знаех, че няма да проработи.

Децата се справяха, ние объркахме всичко.

Всъщност ти обърка всичко. - Типично.

Трябва да оправим нещата.

Говори с децата. Ще се видя с директора.

Ще подкрепя идеята за приюта.

Какъв приют?

Хотел за домашни любимци! Запомни!

Хотел за домашни любимци, а не приют.

- Подробности. - Да, подробности.

Както и да е.

Не трябва да изоставяш Лука, той е добро момче

и е много възпитан.

Знаеш ли какво каза възпитаното и добро

момче за теб? « Кажи ми.

Каза, че ако не получим останалите пари,

е заради теб и че си голям...

Ало? Не работим в събота, неделя и понеделник.

Да, благодаря, обадете се през седмицата.

- Не са разбрали. - Каза, че си голям...

Голям?

Трябва да се засрамиш! Как смееш да говориш така на баща си?

- Как смееш? - Не аз, а той.

Това са неща, които съм чувал за себе си от

майка ти, Чичо ти, дядо ти.

В Рим е комплимент, израснал съм с такъв начин на говорене.

Не искам повече да говоря с него.

Какво искаш да кажеш? - Не искам да му чувам гласа.

Въпреки че най-накрая започнах да го харесвам,

не искаш да... - Говоря!

- Не искаш да говориш с него? - Не.

Ще говоря с него.

Татко, не!

Лука, здравей, как си?

Искам да говоря с теб, къде си?

- Може ли да поговорим? - Отново ти? Остави ме на мира!

Директоре, послушайте ме, тук съм като баща.

Младите не разбират от бизнес, какво си мислиха, че ще стане?

Хотел за кучета, изслушайте идеята ми.

Ще построим клуб.

Все още искаш да променим проекта?

Проектът е лош от самото начало,

защото децата...

Децата ще се разделят.

Ще ви отнема само минута. Погледнете.

Изглежда като всеки един от останалите клубове.

Имам идея, ще сложим сини халогенни лампи, ще има

танцуващи жени, хората ще пеят.

Оригинално е, ще има голям интерес.

Не разбирам от клубове.

Със Софи не танцуваме, съпругата ми танцува.

Съпругата ви танцува?

Харесва й.

Защо?

Лука, Сара ми каза да говоря с теб.

Дъщеря ви беше права, прекалено сме различни.

Различни? Виждал ли си съпругата ми?

Различни сме, но сме заедно

толкова дълго време, защото се обичаме.

Да, но Сара е упорита.

Опитах всичко, но не проработи и се отказах.

Знаеш ли какво направих, за да спечеля Лиляна?

Беше фризьорка, ходих при нея по три пъти на ден,

за да ми мие косата, докато не ми опада косата.

Загубил си косата си от любов?

Да, но намерих жената на моя живот,

заслужава си, нали?

Трябва да опитам отново? - Знам, че Сара е упорита,

но те обича и иска хотелът да потръгне.

Ако и ти се чувстваш така,

трябва да й го докажеш.

Знам, но тя каза, че вече не ме обича.

Да, разбира се, ако ставаше така.

Ако те види с друга, ще ревнува.

- Много е ревнива. - Ревнива.

Познавам я. Къде отиваш?

Дамата танцува ли?

- Госпожо? - Да, кой е?

Здравейте, голямо съвпадение, минавах оттук

и се надявах

да поговорим, как сте?

- Отново ти. - Събирате си багажа?

Не, всичко е на Софи.

- Мразя я. - На мен ли го казвате?

Имам мото: "Зло куче - изчезни".

Идеята на хилядолетието - клуб, в който не допускат кучета!

- Харесва ли ви? - Да.

Знаех си! С вас си приличаме по много неща.

Близнаци?

- Може ли? - Другият е тук.

Антъни, може ли да ви наричам така?

Не, името ми е Антонио Карачоло.

Антонио Карачоло, къде отивате?

Г-н Антонио Карачоло, успокойте се.

Не си тръгвайте.

Няма да остана тук.

Знам защо сте ядосан на кучето ми,

но той обича Софи - истинска и дълбока любов.

- Вечна любов. - Не е само заради него,

бизнес, в който партньорите се карат, няма да е добър.

Не се карат, сдобриха се благодарение на мен.

Така ли? - Ще ви покажа.

- Вижте колко се обичат. - Какво правиш?

Ще ви покажа нещо фантастично.

Как мога да видя нещо със затворени очи?

Хубава целувка, погледнете.

- Искаш да ревнувам? - Да.

Браво, наистина сте ги сдобрил.

Това е само част едно.

Част две е невероятна.

Част две? Не разбираш ли, че

филмът приключи, всичко приключи.

Край! Имам работа.

Не повишавай тон.

Не си вкъщи, това е нашият дом!

Ръката.

Каква ръка? Най-накрая разбирате.

Да си стиснем ръцете, поздравления, Антъни.

- Остави ме на мира. - Защо, Антъни?

Не ме наричай така.

Ела с мен.

Майките ще се погрижат.

- Къде отивате? - Да си платя сметката.

За къде бързате?

Поговорете си с нас, не ни ли харесвате?

Не съм го казвал, женен съм.

За какво си мислите, много сте палав.

Не.

Не ни е минавало през ума, може би веднъж.

- Или два пъти. - На ден.

Все пак имаме семейства,

трябва да уважаваме съпрузите си.

Да, и да ги обичаме.

Трябва да се насладите на ваканцията си.

Това са кученцата?

Да, кученцата на Спартак и Софи.

- Признайте, че са хубави. - Разбира се, че са хубави,

но две чистокръвни кученца щяха да са по-хубави.

Кучетата ни помагат да видим добрата страна на нещата.

Понякога се чудя защо се омъжих за съпруга си.

Тогава го виждам с кучето

и си спомням защо се влюбих в него.

Кучетата ни помагат да обичаме. - Така е.

Директоре, защо не помислите за деца

с красивата си съпруга, имате време.

Говорили сме си, но работим много, имаме ангажименти,

моментът никога не е бил подходящ.

Лесно е.

Видяхте ли колко бързо се справи Спартак.

Не говорете за това.

Всичко свърши добре.

Трябва да убедите съпруга си.

Идеята за клуба ми харесва.

Ще влизате безплатно.

Ще оставя избора за всичко на вас. Диджей, музика,

касиер, охрана, дори и паркинг местата.

Г-жо, важно е лудият да не разбира

нищо за разговора ни.

Господи.

Говорим за вълка.

- Взе ли пари от застраховката? - Какво?

Така ли си се родил?

Мисля, че ще е добре,

ако поговориш с децата.

- Добре. - Какво правите?

Какво? Да!

Точно така.

Обяснявах на госпожата колко е добър проектът.

Децата са се справили много добре.

Исках да ви покажа дистанционното.

Искам да й покажа, погледнете.

Ако натиснете бутона, се отваря.

Вижте, прекрасно е. Лягате си.

Кучето може да спи тук.

А тук може да му сложите храна.

Внимавайте да не натиснете червения бутон.

Защо?

Защото, ако го натиснете...

- Вие сте виновна. - Аз?

Не е мъртъв, нали?

Директоре, мисля, че трябва да обърнете внимание

на съпругата си поне за малко.

Мисля, че сте прави.

Г-н Микеле, жив ли сте?

Жив е, г-жо, помогнете ми.

Какво правиш?

Покрийте се, гола сте.

Да забравим за случилото се, съпругът ми е добър човек.

Г-жо, защо го направихте?

Не трябваше да натискате бутона, събудете се.

В крайна сметка вината за кучето не е негова,

да кажем, че кучешкият Купидон сее намесил.

Да, Купидон.

Трябва да й направя дишане уста в уста,

първо запушвам носа.

Може би преувеличих.

Какво правите?

Не е това, което изглежда, директоре.

- Правиш ми уста в уста? - Уста в уста.

Съпругът ви е добър човек?

Ревнуваш ли?

Разбира се! Софи е Софи,

най-хубавото куче на света, ноти си ми съпруга.

По-добре е от нищо.

Щастлив съм, всичко е добре, щом свършва добре.

Зле, всичко ще свърши много зле.

- Защо? - Тръгваме си.

Облечи се!

- Скъпи? - Ти си виновна!

Аз?

Къде е съпругът ми?

Умори се и си почива.

Да се прибираме, скъпа.

« Представях си го различно. - Съжалявам.

И аз съжалявам, когато реша да инвестирам

в бизнес и той се провали, се провалям в работата си.

Успех.

Съжалявам.

И аз.

- За децата. - За децата.

След като се отказа от мен, кого ще ухажваш? Сара?

Тя е приятелката на най-добрия ми приятел.

- Вече не, разделихме се. - Наистина ли?

Не искам да повтарям, че бях прав,

но ние имаме повече опит.

Може би е за добро.

Сигурен съм, че дъщеря ми ще ми е благодарна.

- Татко. - Какво?

Изчезни!

Благодари ли ми? - Не, каза само "татко".

Чух я да казва "благодаря".

Може би ще ти благодари по-късно, но сега не ти благодари.

Чух я!

Почти приключихме.

Четка! Ето я! Вижте колко е красива.

Благодаря, това е дъщеря ми, красавица!

Упражнява се върху Спартак, боядисва го,

ще стане много добра

и е много щастлива!

Какво говориш? Не виждаш ли, че е депресирана?!

За какво говориш?

Сега има истинска работа.

Ще свикне.

- Както аз с теб? - Не! Както аз с теб!

Виждаш ли, взаимно е.

Вие, жените, сте много упорити!

Какво има?

- Какво ти има? - Добре ли си?

Зле ли се чувстваш? Г-жо, изчакайте.

- Добре ли си? - Седни.

Получи сърдечен удар?

Хайде, съвземи се.

Сара!

Бледа е.

Прекалено е бледа.

Ти изглеждаше така, когато беше бременна с нея.

Значи разбираш?

Не? Какво?

Разбра ли? Ще си имаш братче!

Не разбираш?

Дъщеря ти очаква дете.

Очаква дете? Кога ще дойде? На колко години е?

Идвам.

- Трябва да се срамуваш от себе си! - Защо?

Искаше ми се да не те бях срещал!

- Какво правиш тук? - Какво правя тук?

Върни се, откъдето си дошъл!

Знаеш ли какво е направил синът ти?

Какво е направил?

Ще ставаме дядовци! Дай ми целувка!

- Наистина ли? - Дядовци!

Ще ставаме баби?

Да, надявам се да е момиче, ако е момче

и прилича на някой от дядовците си, сме обречени.

- Да. - Виждаш ли?

Казваше на мен, че съм безотговорен!

Трябва да му кажем, какво да му кажа?

Ще му кажа, не се притеснявай.

- Какво? - Седни.

Трябва да ги сдобрим.

- Имаш ли идеи? - Не.

Не можем да му кажем просто така,

ще е голям шок, затова подготвих реч.

- Какво? - Реч.

- Това какво е? - Лист.

Тогава е писмо, а не реч!

Той е млад, ще си сложа шапката и ще кажа:

"Момченце!"

Свали шапката, сериозно е.

Лука, скъпо момче,

знаеш, че човечеството от началото на времето...

Говори по същество! Ще започнеш от Адам и Ева?

Добре. Плодът на този съюз

се нарича дете, късметлии сте.

Бебето не се е родило.

Говори по същество!

Не мога просто да му кажа, че Сара е бременна.

- Сара е бременна? - Браво, гений!

Да, има голям стомах.

Можеш да си представиш останалото.

Баща ми даже не забеляза, че съм бременна.

А Лука?

Лука не е за мен.

Сара е толкова упорита, не знам какво да направя.

Не разбирам жените! Какво направи татко, за да те спечели?

Цитира ми книги, които не е чел, и филми, които не е гледал.

Лъжец.

Не, мъж, който измисля истории, за да си негова,

наистина те обича.

Да, обича те, но в крайна сметка...

В крайна сметка го предадох.

Ти?

Да, само веднъж, нараних го много,

затова му прощавам за всичко.

Лука, обикновени хора сме, любовта не е като във филмите,

но е по-красива, защото е истинска.

А бебето?

Ще се справя, Лука няма да е проблем.

Знаеш ли, че Биаджо отиде в Париж?

Животът е странен, останах тук, а той е в Париж.

Нищо не ми каза, не ме оставяше на мира, а сега го няма.

Невероятно е.

Тръгвам си, чао.

Защо не ми каза?

Родителите ми трябва да спрат да се месят в живота ми.

Имат право, както и аз.

Любов моя, това е прекрасно.

Ще се справим, трябва да опитаме.

Опитахме и се провалихме.

Не се притеснявай за детето,

ще се справя сама.

Искам да съм до теб, баща съм му, нали?

Не?

Не си бащата.

Какво означава това?

- Бебето е на Биаджо. - Биаджо?

Да, съгласи се да го отгледам сама

и отиде в Париж.

Не се нуждая от никого.

Трябва да тръгвам.

Следва ли ни?

Изглежда зашеметен, какво му каза?

Измислих си история, за да се отърва от него. Тръгва ли си?

Добре, свободна съм.

Разбира се, според теб свободата е да се откажеш от

мъжа, който те обича.

Не е за мен.

Бебето е доказателство, че не е така.

Беше грешка.

Никой не се ражда случайно освен баща ти.

Красиви са, може ли да ги помилвам?

Разбира се.

Майка им сигурно е много щастлива.

Ген Мишелони. - Как сте?

- Добре, благодаря. - Може ли?

Детайлите са важни, така е по-добре.

Одобриха ли финансирането?

За хотела?

Не, за хотела, който

ще стане клуб.

Да? Не? Какво?

Достатъчно, кажете ми ясно, да или не?

Не, финансирането не беше одобрено.

Получих тик.

Не може да влезеш в банката!

Да, тук срещна Софи.

Спомняш ли си?

Погледни ме, ще вляза,

а ти ще стоиш тук! Разбра ли ме?

Дръж се прилично!

- И ти ли си тук? - Какво правиш тук?

Г-н Мишелони? Проектът ви.

Какво е това?

- Засрами се! - Какво?

Ще имат дете, помисли за бъдещето им.

- Какво мислиш, че правя? - Не знам.

Не искам да те виждам, изчезни!

Мисля за бъдещето им, ще говоря с директора,

за да го убедя! - Може ли да говоря с него?

Не, говориш само за клубове, светлини,

танцьорки. - За това ли мисля?

Прочети какво пише тук!

Не искам да го гледам! - Чети!

- Да видим. - Сара Чичие.

Децата.

Все още ли мислиш, че не го правя за тях?

Директорът не иска да говори с мен.

- Какво ще правим сега? « Не знам.

Да изтеглим нормален заем.

- Погледни. - Какво?

Прочети.

Софи, кучето на директора.

Майката на кученцата на Спартак.

Награда от сто хиляди Евро, загубили са я.

Да, изчезна. - Виж кой е тук.

Изчезна, без да остави бележка, как да я намеря?

Спартак, къде отиваш? Върни се!

Спартак!

Къде отива?

- Не разбираш ли? - Не.

Ще намери кучето ви, да го последваме.

Трябва да следвам помияра и ще намеря Софи?

Полудял си.

Само така ще я намерим.

- Как ще я намери? - С носа си!

Не искам да чувам повече.

Скъпа, извини ме пред служителите.

Трябва да намеря Софи.

100.000 Евро!

Ако бях изчезнала, нямаше да даде пари за постери.

Когато шофьора ми трябва, никога не е тук.

Директоре, може да използваме моята кола.

Да го направим!

- Не е изплатена. - Работи, нали?

Да вземем моята ще е по-добре.

- Твоята? Къде е? - Ето я.

Моята кола е много по-хубава от твоята.

Твоята?

Мартина, скъпа, каква изненада. Какво правиш тук?

Коя е тя?

Не ме излагай, виждаш ли плешивия дядка?

Той е бащата на приятелката на сина ми.

- Мисля, че не иска да запали. - Да вземем червената.

- Дизелова е. - Да, но пали.

Сватове сте?

Да, знам, че е от Севера,

говори странно, но децата ни се обичат, нямам избор.

- Истина ли е? - Какво?

- Истина ли е? - Да.

Скоро ще ставам дядо,

но ти обещавам, че ако е момиче, ще я кръстим

Мартина,

а ако е момче, ще го кръстим Бруно,

надявам се да не е грозен като него.

Остави го, Бруно, изглежда е започнал да поема отговорност.

Може ли да задържа колата?

- Бруно? - А ключодържателя?

- Микеле! - Ушите ми.

Директоре, няма гориво.

Ще заредя, тръгвай.

Хайде, Микеле! - Идвам.

Бруно, препоръчвам ти да смениш

кожения салон.

По-бавно, ще ме смачкате.

Сложете си коланите.

Карай бавно.

Пешеходна зона е, ще ни арестуват.

Имаш ли още монети?

Какво правят?

Синът ми отива при нея.

Времето свърши, дай ми монета.

Защо аз плащам?

Последната е.

Сара?

Чакай!

Чакай!

Обичам те.

Не мога да си представя живота си без ден.

Просто не мога.

Ще отгледаме детето заедно, не ме интересува от кого е.

Наистина ли?

- Дай на мен. - Хайде.

- Прекрасно! - Какво правят?

Целуват се. - Да.

Да ги оставим насаме.

Щяхме да ги оставяме насаме!

За последно.

Какво ще правя, ако загубя Спартак.

Избяга, остави баща си.

Ами аз? Загубих Софи!

- Къде ще го търсим? - Може да се е качил на влака.

Да, разбира се, кучето ползва влак.

Да, гади му се от коли.

- Знам. - Натякваш ли ми?

- Гледай пътя! - Добре.

Заслужаваме награда, сдобриха се.

Така е, винаги поставяме децата и съпрузите си

на първо място. И ние сме хора.

Искаш ли да отидем на романтично място само двете?

Добра идея.

Добре.

Къде?

Да отидем в хотела.

Скъпа, няма никой там.

Ще сме сами,

без родителите си. - А кученцата?

Ще ги вземем.

Давай, скъпа, ще се справиш.

Това ли е влакът?

Ускори и влез в дясната лента.

- Къде? - До тротоара.

- Не може, това е лудост! - Разбира се, че може.

Вие сте луди! Наистина ли мислите, че кучето е във влака?

Разбира се, ето го! Помахайте му. Здравей, Спартак!

Спартак, искаш ли храна?

Не мога да повярвам.

Намерихме те.

- Ето го. - Спри!

Внимателно.

Излезте, ще го хванем.

Да тръгваме.

Ще разделим наградата натри, нали?

- Цялата е за кучето. - Беше моя идея.

Виждате ли къде ни доведе?

Спартак!

Всички са тук! Виждате ли, директоре!

Те трябва да получат наградата.

Може би прибързах, като ви отказах финансирането.

Скъпа моя.

Синко.

Благодаря, татко.

Не го очаквах от теб.

Ма.

Софи, любов моя.

Все още ли искаш да си в клубовете

и да се преструваш на младеж?

Вече съм стар, ще бъда баща на пълен работен ден.

Искам да ти призная нещо, обичам те.

- Наистина ли? - Да.

Мен?

Хапе те куче!

- Любов моя? - Кой е?

- Красавице. - Скъпи, ти ли си?

- Да, аз съм. - Говориш на нея?

Не говоря на кучето.

Говориш на мен? - Да.

Мислиш ли си за директора?

Не, само когато обсъждат банки и кредити по телевизията.

Любов моя, искам да те прегърна и целуна, обичам те.

Мен? - Мен? Това е мечта!

- Скъпа! - Не, кошмар е.

Успяхме!

Директорът ще им отпусне пари.

Не целуваш ли жена си по устните?

Направих го веднъж и забременя.

Виждаш ли, Моника?

Скъпа, искам три или четири кученца, искам да кажа деца.

Може и едно, стига да е чистокръвно,

стига да е красив и да прилича на мен.

Бебето е от теб.

Какво?

Твое е.

Не съм ти изневерявала.

Казах го, за да те ядосам.

Щях да го обичам като собствено.

Страхотен подарък, може ли да го подържа?

Прекрасен подарък.

Паолино, колко си сладък, колко си хубав.

Колко тежи? - Три килограма и осемстотин грама.

Да не е доберман?

Момче е, сладур! Здравей, аз съм дядо Лоренцо.

Скъпа, вземи биберона.

Колко много коса имаш!

Като бебе съм имал много коса.

Вземете го! Дядо Лоренцо!

Погледни баба.

Щеше да го разплачеш, не викай.

Какво има?

- Трябва да поговорим с шефа. - Кой шеф?

- Говорим за вълка. - Здравейте.

- Г-н вълк, как сте? - Вълк.

Мога ли да ви наричам Антъни?

Антъни, казвам се Антонио! Запомни го!

- Прав сте, лесно е. - Антонио е елегантен.

- Така е. - Благодаря.

Слушайте, г-н Антъни, исках да поговорим...

Антонио!

Ще си поговорите ли с нас?

Какво съм направил? Арестувате ли ме?

Много си хубав. Полудя ли?

Ритни ме, не ме интересува.

Весела Коледа.

Няма да съжалявате за решението си

да подкрепите идеята ни за хотела.

Най-накрая успяхте да откраднете идеята на децата си.

За какво говорите? Не е така.

Антъни. - Отново Антъни.

Няма да повярвате,

цял живот съм обичал животните.

Знаете ли защо се ожених за съпругата си?

- Приличаше на Ласи. - Ласи?

Казвах й: "Прибери се, Ласи!"

Винаги се прибираше.

Контролирай се. Любов моя, светлина на моя живот!

Разказвах им за нашата история, и защо хотелът

ще потръгне.

Все още ме разсмиваш.

Любов моя.

Прекрасна си, внимавай да не се нараниш.

Аз?

Ако е момче, може да го кръстите Спартак?

Не ми харесва.

Може да е момиче

и да я кръстим Софи.

Наистина ли?

Не се излагай!

Можем ли да им имаме доверие?

Да, защото ако проектът проработи, ще има

добра страна и за нас.

Каква?

Няма да са вкъщи.

Антъни?

Отново Антъни. Казвам се Антонио!

Антъни, искаш ли да подпишем документите?

Ще ми трябва гаранция.

- Разбира се, съпругите ни? - Не!

Кой трябва да подпише? Родителите ни?

Не, сега ми трябват подписите на децата ви.

Първо трябва проектът да бъде одобрен.

Вие способни ли сте да управлявате толкова сериозен бизнес?

Синко, за първи път в живота си

ще бъдеш горд от баща си.

Вече е одобрен!

Тост!

Да тръгваме.

- Върхът не е сложен. - Кой украсява елхата?

- Не знам, дай ми го. - Кой го украсява?

Помогни ми, наклони дървото.

- Не е лесно. - Наведи го.

- Надолу. - Още надолу.

- Още? - Готово.

- Внимавай. - Още малко.

Готово.

Софи!

ВЕСЕЛА КОЛЕДА

Весела Коледа!

Помахай с лапичката.

Чао, весела Коледа.

TVRipped by 5rFF