Original subtitles

Movie Club 58 Ви пожелава приятно гледане на филма!

БИНГ КРОСБИ

ГРЕЙС КЕЛИ

и ФРАНК СИНАТРА в американския филм

ВИСШЕ ОБЩЕСТВО

С участието на СЕЛЕСТЕ ХОЛМ, ДЖОН ЛУНД

ЛУИС КАЛХЪРН СИДНИ БЛАКМЪР

ЛУИС АРМСТРОНГ и неговия оркестър

МАРГАЛО ГИЛМОР ЛИДИЯ РИЙД и др.

Сценарий ДЖОН ПАТРИК

По пиесата на Филип Бари

Музика КОУЛ ПОРТЪР

Оператор ПОЛ ВОГЪЛ

Режисьор ЧАРЛЗ УОЛТЪРС

Просто загледай се в таз красота.

В Нюпорт Роуд ще пристигнем сега.

На първите страници на "Варайъти"

вече ще бъдем в светските рубрики.

Ех, висшето общество...

Туй е то висшето общество!

Но моя стар приятел искам да изпея нещо сега.

Организатор е той на местния джаз фестивал.

Декстър му викат и той е добряк,

но защо ли си мисля, че днес не е кукуряк.

Така е то във висшето общество.

Това е то висшето общество!

Момичето му мило живота му стъжни

с живота си по друг начин щяла да постъпи.

Новичка афера с друг мъж му скрои.

И глупавото маце за сухар иска да се ожени.

Ех, висше, висше общество...

Сухар, да, но...

... от висшето общество!

Братко Декстър, на мене, Сачмо, се опри.

Ще спре той сватбата и урок ще им скрои.

Тромпета тъй ще надуе за забава,

че при тебе мигом ще изтича – нищо друго не й остава.

Във висшето общество тъй нещата стават.

Не искаш ли да видиш как Сачмо – стария свирач

с обществото висше ще се справи?

Край на песента, начало на историята.

Човече, каква щура къща за репетиции.

Огромна камара от камъни. Не мога да вляза.

Защо не можеш да влезеш? – Нямам пропуск за библиотеката.

Разбирам те.

Вие ли сте музикантите? – Така казват.

За кого да предам? – За Голямата стара уста.

Последвайте ме, г-н Голяма уста.

Хайде, момчета. Нещо ми подсказва, че ни чака дълъг път.

Радвам се да те видя, татенце!

Здравейте, момчета! Как я карате?

Обиколихте цяла Европа, откакто ви видях за последно.

Бяхте ли в Швеция? – Да.

Страхотно! – Бях като истински звяр.

Няма съмнение. Насам, момчета. Настанявайте се.

Не знаех, че имаш такава голяма къща. – Дядо ми е бил разбойник.

Тук може да се играе футбол. – Ще можеш ли да репетираш?

Полилеят здраво ли е закрепен? – Заклати ли се, от тромпета ще е.

Дамите чакат в библиотеката, сър.

Оправяйте се, момчета. – Благодаря, Декс.

Дами? Здравей, Рут.

Благодаря, че приюти музикантите.

Да умреш от смях. – Спаси фестивала.

Ще спася и вас. Здравей, Хелън. – И нас?

Може да загубите позиция във висшето общество.

Джазът не се смята за шик. – Сигурна съм, че ще ни хареса.

Кажи, ако можем да помогнем. – Непременно.

Благодаря за визитата. – Ние ти благодарим.

Ще поддържаме връзка. – Непременно. Чао!

Ало? – Здравей. Ти ли си, Декстър.

Каролин е. – Здравей, красавице.

Време е!

Къде е Трейси? Останах без глас да крещя.

Не "крещиш", а викаш някого. Крещиш, когато нещо те боли.

Тази сватба ми причинява болка.

Беше подло, че се разведе с Декстър. Мога ли да го взема?

Сложи подаръците на другата маса. – Добре.

Мамо, Трейси е вироглава, нали?

Никое от моите деца не е такова надявам се.

Трейси е просто много упорита. И винаги много мила.

Бих иска нещо да се случи. Тук никога и нищо не се случва.

Отдръпни се, ще те настъпя.

До тук имам 24 панички за орехи и 16 сребърни щипки за лед.

Дай си сметка какво мислят хората за новия ти съпруг.?

Мамо, не мислиш ли, че е време да я изпратиш във военно училище?

Какво е това? – Нямам представа.

Вони. – Не използвай "вони", мила.

Ако трябва, кажи "мирише", но само в краен случай.

Каролин, ако още веднъж сложиш тази снимка при подаръците ми,

ще те прикова с вериги за леглото. – Какво е сложила, скъпа?

Беше хубав. – Не говори за него като за мъртъв.

За мен той е мъртъв.

И ако видя тази снимка още веднъж, ще отиде на боклука.

Виж това. – О, бижу.

От татко. – Прекрасно е, нали?

Приятелката му не го е харесала. – Не е честно спрямо баща ти.

Защо го защитаваш? Най-обикновена танцьорка.

Не е танцьорка. Казаха, че била талантлива балерина.

Гадно е Трейси да не покани татко на сватбата.

Да, Каролин, но да си остане между нас. Мисля, че си права.

Скъпа, защо не погледнеш фактите право в очите?

И двете можем да си признаем, че нямахме успех в брака.

Да, но направихме всичко, за да запазим самоуважението си.

Да. И сега имам самоуважението си, но нямам съпруг.

И без тях ни е добре, повярвай ми. – Да, скъпа.

И двете сме по-щастливи. – Да.

Джордж не е ли ангел? – Да, ангел е.

Нали е хубав? – Да, Джордж е хубав.

Боже, аз съм момиче с късмет.

Трейси, това е твоята песен. Декстър си е дошъл.

Мамо, Декстър върнал ли се е? – Може би.

Научихме, че дава къщата си за фестивала.

Върнал се е. Само той може да свири тази песен.

Тази проклета, евтина и вулгарна песен.

Тази чудесна, прекрасна песен той написа специално за нея.

Каква благодарност само.

С тази музика няма да стигнем далеч. Става за краката, но не и за сърцето.

Здравей, Сам. – Искам да говоря с теб насаме.

Защо не, нали сме съседи.

Поотслабнала си, нали Сам?

Сърдита си. Някога това ме плашеше.

Смразяващият поглед на богинята.

Искам да знам какво правиш тук, ден преди сватбата ми.

Работя. Станах известен композитор.

Известен, значи... – Имаха нужда от моята помощ.

Не се превземай, Декстър. Нарочно си планирал фестивала

в деня на сватбата ми. Това е изтъркан, отмъстителен номер.

Несправедлива си. Ще си призная, че още те обичам.

И не искам да се омъжваш за друг. Все още мисля, че си чудесна жена.

Не мога да кажа същото за теб. – Не искам да съм чудесна жена.

Опита да съсипеш живота ми, сега и сватбата ми ли искаш?

Дори не съм се опитвал, Сам. – Престани да ме наричаш Сам.

Ти не искаше да съсипеш моя, но ми диктуваше какъв да бъда.

С твоя произход, вкус и интелигентност

можеше да станеш сериозен композитор или дипломат,

или какъвто си поискаш.

А какво си сега? Герой на джаз музикантите.

Това лошо ли е?

Декстър, тогава бъди доволен и ме остави на мира.

Махай се и стой настрана. – Опитах се, дори го исках.

Но имам слаб характер и още те обичам.

Декстър? – Здравей, мила.

Сестра ти вече не ме харесва. – Аз пък те харесвам.

Благодаря ти, сладурче. – Какво ли е харесала в Джордж?

Не знам, може би харесва характера му.

Не мисля, че притежава някакъв характер.

Не ми се ще да го признавам, но май е направила добър избор.

Очаквам някой ден да го видя президент на мините "Редфърн".

Не е трудно. Нали сега татко е президент на мините "Редфърн".

Изисква се характер, за да почнеш от дъното и да пробиеш до върха.

Ако почнеш от дъното на такава мина и си пробиваш пътя към върха,

ти пак си оставаш на земята. – Доста интересно заключение.

Защо ходи така, сякаш светът е негов?

И как само души въздуха? Все едно, че търси закуска.

За секунда помислих, че ти си самият Джордж.

Но ти си Каролин.

Здравей.

Здравей, красавице. Липсвах ли ти? – Много.

Сега щастлива ли си? – Напълно.

Не очаквах да те открия в градината.

Декстър се е върнал. Дал си е къщата на някакви музиканти.

Знам, има афиши из целия град.

Джордж, нали наистина не му обръщаш внимание?

На Декстър? В какъв смисъл? – Ами, нали той е...

Все още не те разбирам, скъпа. – Нали знаеш, че той беше...

мой бог, и господар.

Никой никога не е бил такъв. – До сега.

Бедният Декстър, въпреки произхода си,

никога не те е печелил.

Как може да се очаква от него да те цени?

Джордж, толкова си добър с мен. – Надявам се.

Декстър? Ще се ожениш ли някога отново?

Разбира се, чакам да пораснеш.

Декстър, ще побързам за теб. – Налага се.

Не бих реагирала като Трейси, когато написа песента си за нея.

Искам да напишеш песен и за мен. – Наистина ли?

Да опитаме тогава.

Дребосъче мое,

безпомощен без тебе бях – просто нямам думи.

Но ето, появи се ти и живота озари.

Дребосъче мое малко...

А така!

Няма спор, дребосъче.

Ти си моето падение, и възхода си ми ти.

Но добър съм аз, затуй над мен се ти смили.

Скъпа моя, ти.

Обичам те така,

че друго бъдеще мен не ще ме чака.

Небето горе твое е. То е раят, в който ще остана.

Дребосъче мое, съдбата не ще ни чака.

Дребосъче мое, недей протака.

Кога ще се оженим, дребосъче, не ми се чака.

Декстър, беше чудесно. Считай, че сме сгодени.

Песента е добра, но с погрешен адрес.

Здравей, Уили. Радвам се, че се обаждаш.

Братовчедката Марта ме помоли да те поканя на обяд.

Защото иска да излезеш от къщи. Къде си?

В бюрото на издателя на списание "Спай"/шпионин/.

Не, не. "Спай"! Римува се с "Лай"/лъжа/.

Да. Иска да изпрати репортери да отразят сватбата на Трейси.

Сега не избухвай, скъпа.

Току-що видях една статия за твоя съпруг

и за тази танцьорка. Знаеш коя, нали?

Това е шантаж. А и Трейси не би го допуснала.

Ако позволите един репортер и един фотограф

да присъстват на сватбата на Трейси, издателят дава честната си дума,

че няма да публикува статията за съпруга ти.

Добре, Уили, май нямаме избор.

Трейси ще е бясна. Довиждане.

Мамо!

Джордж дойде. Едуард да сложи още едни прибори за обяд.

Скапана съм! – Не, скъпа, изнервена си.

И скапана.

Още отсега искам да се разберем за едно нещо.

Никой от семейството ни няма да кани Декстър в тази къща,

докато не се оженя и замина.

Няма да допусна сватбата ми да бъде изпортена от натрапници.

Трейси. – Да?

Боя се, че трябва да изтърпим една двойка натрапници.

Току-що говорих с чичо ти Уили. – Той е един зъл старец.

Някакви клюкари ли е поканил? – Каролин, моля те, скъпа.

Преоблечи се.

Чичо ти Уили иска да изпрати фотограф и репортер от сп. "Спай"

да отразяват сватбата ти.

Да не е откачил?

Интимни снимки от сватбата ми

в това клюкарско списание? Не е за вярване.

Напротив. В противен случай

ще публикуват твърде неприятна статия за баща ви.

Браво, щастлива съм! Така му се пада. – Не бъди отмъстителна.

Както каза Уили, така ще накараш Джордж да страда.

Заради него трябва да спреш тази статия.

И ще бъда изследвана, разсъблечена и унизена за 15 цента на парче?

Не! – Прояви състрадание, Трейси.

Нетърпимо е! Защо трябва да бъде оставен баща ми ненаказан?

Няма да го бъде в дома ни да шпионират всяко движение.

Ще снимат как седим, говорим, как се храним и се движим.

За да спасим репутацията на татко? Не!

Заради мен, моля те!

Мамо, наистина си мисля, че искаш татко да се върне.

Заради Джордж и заради мен, Трейси.

Добре. Не мога да те гледам как страдаш.

Благодаря ти, скъпа.

Добре, нека да изпратят шпионите си.

Ще си получат заслуженото.

Ще им покажа живота тук така, че да им настръхнат косите.

Обещай ми, че ще се държиш като дама пред тези същества.

Обещавам.

Прилича на място, където се подписват мирни договори.

Или се обявяват войни. – Трябва да влезем от задния вход.

Може би това е задният вход.

Чудя се, как с всичките си пари изобщо ни допуснаха тук.

Реклама си правят – умират за нея. Забрави ли са само червения килим.

Майк, не ми харесва тая поръчка. – И на мен, но трябва да ям.

Здравейте. Мисля, че ни очакват.

Аз съм Майк Конър, а това е Лиз Имбри. От списанието сме.

Ще съобщя на г-жа Лорд за вас. Изчакайте в Южния салон.

В "Южния салон". – Разбира се!

Семейството ще ви посрещне всеки момент.

Да не повярваш.

Южния салон. – Прав си.

Ще наредиш ли четирима лакеи да ми донесат един пепелник?

Майк, внимавай какво говориш. Може да ни подслушат.

Пари да ми дават, няма да живея тук. – Няма и да ти дадат.

Бих уважавал тази дама повече, ако ни изхвърли.

Не прави прибързани заключения.

Сбърка с мен, помниш ли? – Да.

Лиз!

Виж каква плячка са събрали. – Могат да отворят заложна къща.

Какво има? – Пълно е с шпиони.

Значи сме си у дома.

Отмести се.

Виж, Лиз. Всякакви удобства.

Навсякъде телефони. Солариум, тераса, басейн, конюшня... Конюшня?

Винаги съм знаела, че конете могат да говорят.

Майк, недей!

Да? – Това е гласът на съдбата.

Какво?

За да ви каже, че дните ви са преброени.

Ало? О, боже.

Някой от слугите пак е прекалил с шерито.

Заради теб ще ни изхвърлят, преди да сме получили историята.

Не се тревожи, а гледай как майстора ще постави тези хора в примка.

Ще наблюдавам, професоре.

Предполагам, че това са прадедите на Сет Лорд.

Със сигурност няма друга причина да ги окачат.

Не изглеждат много умно.

Кръвосмешението винаги ражда идиоти. – Я го отвори.

Здравейте. Вие сигурно сте от пресата. Аз съм Каролин Лорд.

Аз пък съм Елизабет Имбри, а това е Маколи Конър.

Поласкана съм да ви видя и да се запозная с вас.

Говорех френски, преди да проговоря английски.

Прекарах детството си в Париж, където баща ми работеше в банка.

"Хаус Ъф Морган".

Не думай! – Напротив, така е.

Абсолютна истина е!

Свирите ли на пиано? Защото аз свиря.

Ще свиря и ще пея едновременно.

Малката ми сестричка! Ти си истински Шопен!

Наистина ли? – Разбира се! Какво ти има?

Я да видим. Бледичка си! – Така ли?

Дано не е дребна шарка. – Шарка ли?

Покажи си езика? Ама разбира се! Бедничката ми тя!

Побързай, бягай, бързо, хайде...

Иди кажи на мама да побърза!

Здравейте. Аз съм Трейси Лорд.

А вие сигурно сте... Разбира се, че сте...

Обожавам странниците. Седнете, моля ви.

Сестра ви...

Нали и мила? И е много талантлива. Но има склонност към убийствата.

Трудно ли ни открихте? – Не, лесно беше.

Нали не сте против, че сме тук? – Напротив, възхитена съм! Ето.

Как се казвате, скъпа? – Не, благодаря.

Чувствителна съм към имена. – Казвам се Елизабет Имбри.

Елизабет Имбри!

Звучи като средновековна светица, изгорена на кладата. А вашето?

Аз съм Майк Конър.

Майкъл, красиво и музикално име. Не трябва да се срамувате от него.

Не се срамувам. То е вместо Маколи. – А Маколи вместо какво е?

Баща ми беше учител по история. Приятелите ме наричат Майк.

От които имаш много, сигурна съм.

Винаги съм обичала английската история.

Кромуел и Робин Худ.

И Джак Изкормвача. Къде е преподавал?

Имам предвид баща ви. – В Саут Бенд, Индиана.

Саут Бенд. Звучи като танц, нали?

Детството ви трябва да е било много щастливо.

Ужас. – Толкова се радвам.

Нямах това предвид. – Извинете.

Нищо, просто недоразумение.

Вие фотограф ли сте, или... – Правя снимки.

Това е велико изкуство. Г-н Конър, вие сигурно сте писател.

Нещо такова... – Чела ли съм ваши романи?

Едва ли. Не съм написал такива. – А е трябвало.

Моцарт е композирал на 13 години. А вие сте поне на 30.

Времето лети. Къде сте родена, г-це Имбри?

В Дьолут. – Дьолут?

Това е някъде на запад, нали? – Отчасти.

Но често духат източни ветрове.

Вие двамата "ходите" ли? – Г-це Лорд!

Странен въпрос бих казала. – Защо, толкова е очарователно.

Като пролетни птички...

Искате да напишете за някаква интимна подробност, нали г-н Конър?

Но ако предпочитате да не се бъркам в личния ви живот,

ще уважа желанието ви. Не ставайте.

Моля да ме извините, но ще видя какво задържа мама.

Тя гори от нетърпение да ви види.

Мамо?

Знаеш ли, професоре? Май ти влезе в примката.

Не е вярно. – Кой провеждаше интервюто?

Мислиш ли, че е такава по рождение? – Не, нужни са години.

Усещам, че ни пързалят.

Тогава да се порадваме на пързалката.

Страх ме е. Искам у дома. – Мамо, това е г-ца Имбри от Дьолут

и младежът, с когото ходи – Майк Маколи Конър.

Син е на английски учител. – Здравейте.

Извинете, че се забавих.

Наслаждавахме се на представлението. – На Каролин ли?

Значи сте се запознали с всички. – Освен с г-н Лорд.

Виж как си е направила косата, нали е хубава?

Прекрасна е. Лакирана ли е? – Не.

Г-н Лорд ще дойде ли на сватбата? – Заповядайте да обядвате с нас.

Благодаря. – Добре, ще кажа на Едуард.

Искахме да знаем за г-н Лорд, защото се надявах...

Интересува ни г-н Лорд... – Обикновено обядваме на поляната.

Но днес сме на маса. Заповядайте в градината.

Сухо ли обичате шерито? – Предпочитам уиски с лед.

Джордж, г-н Конър от сп. "Спай". Ще отразява сватбата ни.

И г-ца Имбри от Дьолут. – Здравейте.

Голям почитател съм на вашето списание, г-н Конър.

Наистина? Защо?

Сложило е ръката си на пулса на обществото и го прослушва.

Доста уязвима позиция, нали?

Едуард ще сложи още два прибора. – Нека бъдат три. Здравей, скъпа!

Кой е този? – Това са г-ца Имбри и г-н Конър

от списание "Спай". – "Спай"?

Вкусът ти малко се е променил, а Сам?

Второто й име е Саманта. Мрази го.

Не е ли време за млякото ти с арсеник, мила?

Вие ли сте Декстър, който написа песента "Саманта"?

И ако не греша, не бяхте ли женен някога за г-ца Лорд?

Виновен и по двете линии. – Спомням си. Беше преди 2 години.

Тайно бягство, развод... За сватбата ли сте тук?

Всъщност за джаз фестивала. Случайно съвпада със сватбата.

Г-н Хейвън стана известен след развода ни.

Сигурно знаете за неговия концерт за пиано "Чу Чу Мама".

Да, знам го много добре. Как се запознахте с г-н Китридж?

Небето ги събра.

Бях на инспекция с баща ми в една от мините му и той беше там.

Колко романтично. – Да, запознали са се в една дупка.

Ние сме приятелски настроени и добре възпитани хора.

Мога ли да снимам булката между първия и втория й съпруг?

Наистина не искам...

Толкова е вълнуващо. – Нека двамата господа да се гледат.

Изглеждаш определено по-лошо от преди.

Готови?

Явно имаш доста грижи, но вече е късно да се откажеш.

Израснали са заедно.

Г-це Лорд, ще погледнете ли към първия си съпруг?

Твърде незряла си, за да се омъжваш за когото и да е, Сам.

Готови?

Още една, моля. – Разбира се.

Има нужда от грижи да съзрее, Китридж. Осигури й ги.

Боя се, че не мога да й ги осигуря. – Жалко, аз й създавах доста.

Готови? – Г-н Китридж, усмихнете се.

Готово, благодаря.

Г-це Лорд, вдигнете си брадичката. – Мисля, че е достатъчно вирната.

Гледай какъв камък само! Ти ли го изкопа, Джордж?

Татко й подари диамантена огърлица.

Кога ще мога да направя снимка на семейството с г-н Лорд?

Съпругът ми не обича публичността. – Но ще дойде по-късно, нали?

Татко!

Чудесно, това е татко! – Скъпи татко, най-после пристигна.

Татко? Да не си мръднала? – Чичо Уили, сега трябва да си татко.

Защо? – Ще ти обясня по-късно.

Вижте, това е татко! – Татко!

Кажи на Едуард да сложи още едни прибори.

Днес изглеждаш много гот, тате. – Благодаря.

Това са г-ца Имбри и г-н Конър. – Шпионират.

Шпионират ли? А, да, списанието. Познавам издателя ви.

Ужасен човек. – Отвратителен.

Татко, тези хора се съмняваха в съществуването ти.

Представи си. – Бащата на булката!

Ще го използваме за заглавие. – Заснехте лошата ми страна.

Сигурна съм, че нямате лоша страна. – Тя ми харесва.

А сега ще се почерпя, ако позволите.

Колко несръчно от моя страна. Ще умра от срам.

Обзалагам се, че е счупен. – Искам частта си от залога.

Счупен ли е? – Вероятно.

И какво ще правите? – Нося още един.

Обядът е готов. – Благодаря, Едуард.

Да вървим. Всички умираме от глад.

Вземете си питиетата. – Скъпи.

Нямам питие. – Удари една ракия, татко.

Гледайки това чудесно семейство, не се ли питаш

какво си сторил, за да го заслужиш? – Да, момчето ми.

Сутрин се гледам в огледалото и си казвам:

"Сет Лорд, какво си направил, за да го заслужиш?"

И какво сте направили? – Моля? О, нищо!

Сам ли построихте този чуден дом? – Разбира се. Тухла по тухла.

Изглежда, че някоя тухла всеки момент ще падне върху мен.

Трейси, чичо ти Уили е тук. – Кой?

Няма ли да поздравиш чичо си Уили?

Чичо Уили!

Чичо Уили!

Татко, какво правиш тук? – Имам право да съм тук.

Ти си чичо Уили, ясно? – Не.

Ще ти обясня по-късно. Вижте!

Каква приятна изненада ни направи чичо Уили.

Г-це Имбри, г-н Конър, това е чичо Уили.

Не докосваше ли случайно крака ми по време на обяда?

Откъдето стоях?

Не мислех, че можеш да стигнеш толкова далеч.

А Сет Лорд има блуждаещ поглед и пъргави крака.

Елегантни вехтории. – Но лъскави.

Ще разменя ли мястото си с г-ца Трейси

при цялото й богатство и хубост?

Само ме попитай. – Добре.

Ще размениш ли мястото си с г-ца Трейси Лорд?

Знаеш ли, не мога да престана да мисля за това.

Милионер не искаш ли да бъдеш? – Не, не искам.

Искаш ли с богатство да се перчиш? – Не, не искам.

Искаш ли тревоги около вили и имоти?

Вили и имоти? Мразя аз тревоги за имоти!

Искаш ли в шампанско да се къпеш? – А, не!

Искаш ли свръхзвуков самолет? – О, не!

И летище частно ли не искаш? – Да, не искам.

Аз също... – Защото само тебе искам аз.

Милионер не искаш ли да бъдеш? – Не, не искам.

Не искаш ли уран ти да добиваш? – За туй не ме бива.

А с огромна яхта да пътуваш?

Яхта ли? Попитай ме: "Можеш ли да плуваш?"

Не искаш ли да имаш готина кола? – Никак даже.

А чер хайвер не щеш ли? – Не ща...

Басейнче частно ти не щеш ли? – Не ща го!

Аз също... – Защото само теб искам аз.

Милионер не искаш ли да бъдеш? – Май не.

И връзки покрай туй да имаш? – И туй не ща.

А личен шофьор не искаш ли да имаш?

Личен шофьор? Опазил Бог, сър!

Кой иска операта да му пее? – Аз не искам.

И да заспиш на Вагнер ти за миг? – Да, не ща.

Кой иска колиенце "Картие" да има? – Аз не искам.

Аз също... – Защото ти си туй, което искам.

Студена ли е?

Каква задна мисъл пак те води тук? – Нося ти подарък.

Защо просто не го изпрати? – О, не.

А и искам да ти кажа нещо.

Е?

Прекрасна и безмилостна.

Каза, че ще ми кажеш нещо.

Надявах се, че си се променила,

че си станала по-добра. Не заради мен, а заради себе си.

Така щеше да си по-щастлива. – Благодаря, ще се справя.

Обзалагам се. Ще се справиш много добре. Също и с Джордж.

Бог да му е на помощ, ако прояви слабост или окаже съпротива.

Виждам, че изобщо не си се променил, Декстър.

Разбрах, че много си обидена на баща ти, че е напуснал майка ти.

Моля те. – Така че сега търсиш съвършеното.

Никой не е искал да те обижда.

Но не знаех, че искаш съпруг свещеник на девствена богиня.

Стига с тези глупости. – Наистина жалко, Трейси.

Би могла да бъдеш чудесна жена, ако свалиш короната си.

Но ти няма да станеш чудесна жена, нито чудесно същество,

докато не се научиш да зачиташ човешките слабости.

Има толкова много богини като теб, за които хора и не предполагат.

Това ли е всичко? – Не.

Първите седмици, прекарани заедно, бяха най-чудесните в живота ми.

Благодаря ти. Късмет, Сам. Успешно плаване.

ИСТИНСКА ЛЮБОВ

Капитане, кога ще ядем? – Сега.

Доста време ти отнема. – Това е право на булката.

Искам да си в полезрението ми. – Много мило.

Ще наредя да го оправят сутринта.

Първо блюдо. – Никога няма да ми омръзне.

Второ блюдо.

Какво е това? – Доматен сок.

Направо е страхотен. Как го направи?

Отворих кутията и го излях. – Толкова е пикантен.

Чудесен е.

Изобретението на граф Сандвич? – Със специална добавка.

Безсрамница! – Каза, че ядеш всичко.

Слънчев загар, вятър в косите,

младоженците се реят в мечтите.

И чувства преливат навред.

O, колко щастливи сме с теб!

Защото едно ти давам аз,

едно ми даваш ти –

и то истинска любов зове се.

Така е и така завинаги ще бъде,

истинската ни любов ще пребъде.

За теб и мен

ангел пазител в небето над нас бди,

и нищо друго не му остава,

освен да дарява на теб,

за да дарява не мен...

истинска любов завинаги.

Трейси?

Добре ли си?

Да, просто... – Знам. Задрямала си.

Не си ли вече голяма да си играеш с лодки?

Това е моделът на "Истинска любов". Сватбен подарък от Декстър.

Прекарахме медения си месец на нея. Беше истинско чудо.

Какво й беше толкова чудното?

Изваяна, с леко кормило. Идеалната яхта.

Този сватбен подарък едва ли е проява на добър вкус.

Джордж, истинската любов никога не се състоя с Декстър.

Искам да го знаеш.

Знам го.

Това е чудесното у теб. Останала си недокосната от тази глупава женитба.

Като статуя, която трябва да бъде боготворена.

Не искам да бъда боготворена, а да бъда обичана.

То се разбира от само себе си, но искам да си и на пиедестал,

който ти се полага, където мога да те гледам и обожавам.

Няма значение.

Трейси, няма ли да поплуваш? – Отказах се.

Г-н Лорд...

Исках да ви благодаря, че дойдохте за сватбата.

Много мило. И двамата го оценяваме.

Благодаря. Сметнах, че жена ми няма да има нищо против.

Преместихме нещата от стаята ти, за да я освободим за репортерите.

Нали нямаш нищо против? – Не.

Ще пийнем по коктейл, преди да идем у Уили.

Добре, ще се преоблека. Трейси, ще се видим по-късно.

Извинете.

Май Джордж е готов да се промуши и през пръстена, за да се ожени.

Много забавно. Почти толкова, колкото, че прегръщаш мама.

А аз смятам, че не е забавно да бъда представян като чичо ти Уили.

И не ми говори с такъв тон. Невъзпитано е.

Така ли?

А твоята танцьорка как говори – сладко и опияняващо ли?

Достатъчно упойващо, за да забравиш семейството си?

Веднага престани! – Не мога, мамо, отвратително е.

С какво право се връща тук с маниера на глава на семейството

и започва да командва, все едно че нищо не е направил?

Трейси, това не е твоя работа.

Ако засяга някого... Всъщност не знам кого засяга, освен баща ти.

Мъдро от твоя страна, Маргарет. Повечето съпруги не разбират,

че донжуанство като моето, няма нищо общо с тях.

А с какво има тогава? – С нежеланието да остарееш.

Мисля, че най-добрите устои за един старееш мъж, е да има дъщеря,

подходящият тип дъщеря, изпълнена с топлота и привързаност.

Малко глупавата, не задаваща въпроси и тактична.

Тоест това, което не притежавам. Аз съм студена богиня.

Суетата те погубва. Ти си умна, Трейси.

Имаш хубаво лице и прекрасно тяло, което прави каквото му наредиш.

Притежаваш всичко, за да бъдеш прекрасна жена,

с изключение на едно – разбиращо сърце.

Без него със същия успех би могла да бъдеш направена от бронз.

Ужасно е да кажеш това на някого.

Ужасно е, че трябва да го кажеш. – Сет, прекаляваш.

Боя се, че не е достатъчно.

Скъпа, баща ти нямаше предвид това. Никой от вас няма...

Изглежда забравяте, че като си нанасяте удари,

наранявате и хората около себе си.

Какво им става на всички?

Качете се.

Опознавате ли живота на ленивите богаташи?

Да, карат прекалено бързо. Къде отиваме?

На гробищата. – Не съм готов.

Ще ви покажа игралната площадка на богатите – гробището на богатството.

Е, за това съм готов.

Красиво е, нали?

Тревата трябва да се окоси. – Заградено е от 15 години.

Защо? – Високата цена да си богат!

Повечето къщи тук са напуснати или продадени заради данъци.

Защо не напишете нещо за това?

Сърдите ми се за нещо. Защо?

Крайно време е да се научите да познавате хората.

Дойдохте тук предубеден.

Имах мнение. – Неблагосклонно и несправедливо.

Наистина ли? Вие вършите ли нещо, което си заслужава?

А това, което правите вие, заслужава ли си?

Препитавате се от личния живот и неприятностите на хората.

Нямам избор. – Може да се занимавате и с друго.

Няма да бъдете първокласен писател или първокласно човешко същество,

докато не се научите да изпитвате състрадание или...

Какво казахте? – Нищо.

За втори път ме пързаляте, а това не ми харесва.

Наистина ли? – Да, г-це Трейси Саманта.

Саманта. Какво прекрасно музикално име.

Напомня ми индианско лекарство за ухапани от змии.

Какво означава това име? – Означава "никакви глупости"!

Какво друго правите, освен да колекционирате съпрузи?

Гледам си работата. – Случайно тя е и моя работа.

Например, на колко години сте, г-це Лорд? На 26? Никакви деца.

Времето лети. Какво правите в свободното си време?

Трябва да понасям арогантни репортери.

Наистина са арогантни. Да продължа ли с личните въпроси?

Да продължим ли обиколката? – С удоволствие, г-це Лорд.

Дано не завършим в болницата.

Още една забележителност. – Да, това се казва колиба!

На кого е? – На чичо Уили.

Догодина ще бъде училище. Искаше да я продаде заради данъците.

След като не успя, реши да я дари. Излиза по-евтино.

Искате ли да я видите? – Разбира се.

Добър ден, Лорънс. – Не ви чух да звъните.

Не сме. Натрапихме се. Чичо Уили тук ли е?

Не, още не се е върнал от обед. – Забравих.

Ще използваме бара. – Добре, г-це Трейси.

Добър ден, Джон. – Добър ден.

Изгонили са чичо ти Уили? – Не, готвят забавата довечера.

Последен купон? – Нещо такова – моминско парти.

Здравей, Томи. – Добър ден.

Само момичета ли ще има? – Демократични сме. И мъже ще има.

На купоните, на които съм бил, момичетата изскачаха от торти.

Моля ви, това е Нюпорт.

Това ли е барът?

Чичо Уили е човек, който не обича да ходи надалеч, когато е жаден.

Трябва да се сприятеля с него.

Някога имах легло, което се показваше така.

Получава ли се интересна история, г-н Конър?

Отпуснете се и ме наричайте Майк?

Не мога, г-н Конър. Отгледана съм на пиедестал.

Знаете ли, имам чувството, че нещо ви безпокои.

Адски привлекателно момиче сте. Липсва ви само орхидея на рамото.

Смятате, че съм привлекателна? Висшата свещенослужителка?

Невъобразимо упорита сте.

Защо не ме сравните в репортажа си с онези заградени домове.

Реликва, която ще бъде продадена заради данъците.

Г-це Лорд, да нямате главоболие?

Не. Истината е, че не се вписвам в пейзажа.

Била съм затворена твърде дълго. – И за това има решение.

Счупете дъските, отворете вратите и прозорците, нека се проветри!

Така ще бъде по-добре.

Не съм съгласен,

когато хората твърдят, че си надменна или отчуждена.

Защото ти си тъй прекрасна.

Не ме интересува,

ако кажеш, че си студена като лед,

защото ти си тъй прекрасна.

Да любиш е почти изкуство.

И ти трябва нещо, което огъня в сърцето да запали.

И ако някой хубав ден пожелаеш да се видиш с мен –

на седмото небе ще бъдем в този ден!

Защото ти си тъй прекрасна.

Прекрасна, да! Това е самата истина.

Какво става тук?

Появи се расов кон в състезанието, а моето момче е едва на трето място.

Трябва ни малка промяна в темпото на музиката.

Обичам те, Саманта,

не ще умре любовта ми към теб.

Помни, Саманта,

на теб само аз принадлежа.

Заедно, Саманта,

звездите можем да достигнем, та даже и отвъд.

Помни, Саманта,

на теб само аз принадлежа.

И ако някой ден

решиш да кажеш ти на мен,

"Чао, върви си и изчезвай!"

Помни, Саманта,

на теб само аз принадлежа.

Загряваме, момчета!

Това се казва гледка. – Да.

Една от най-хубавите гледки на света е как висшето общество

се наслаждава на благосъстоянието си.

В действително не са толкова лоши.

Ти ги опознаваш? – Бавно.

"С богатите и могъщите е нужно търпение". Стара испанска пословица.

Моите прадеди пък са от Швеция. Ние също имаме стара пословица:

"Когато котката я няма, защо мишката се прави на плъх?"

Лиз! Търсих те.

Наистина? През цялото време бях тук, г-н Лорд.

Моля? Не, наричайте ме Сет. – Сет, значи.

Дъщеря ви изобщо не прилича на вас. Имате поразителна разлика.

Естествено. Тя е младо момиче, а аз съм лош и стар мъж.

Уили! Декстър те търси. – Г-жо Лорд, защо го нарекохте Уили?

Г-це Имбри, има недоразумение, което искам да изясня.

Аз съм Сет Лорд. – Да, така е.

Значи това ви прави... – На разположение.

Не разбирам. – Не си отивайте. Връщам се веднага.

Тук сте в замяна на това, да бъде спряна статия за мен.

Но знайте, че ще съдя издателя ви

ако публикувате нещо, което унижава семейството ми.

Надявам се да го направите. – Г-н Лорд, г-жо Лорд,

ние с Майк не знаем нищо за това.

Разбира се. – Мамо!

Мамо, толкова се радвам да те видя. Здравей, татко.

Г-це Имбри, добре ли прекарвате? – Чудесно.

А вие, Майк, добре ли прекарвате? – Върховно.

Чудесно! Джордж?

Ще танцуваме ли? – Вече го направихме.

Довиждане.

Джордж? Добре ли прекарваш?

Партито е прекрасно, нали? – Да, много е хубаво.

Искаш ли да поседнем, скъпа? – Тук? Не изглупявай. Ще ни стъпчат.

Помислих, че си изморена. Виждам, че Декстър е тук.

Всички са тук и се забавляват. Чудесно е, нали?

Да, много е хубаво, Трейси. Много е хубаво.

Много благодаря. Беше прекрасно. Наистина.

Имаме честа да ни посетят в Нюпорт няколко известни оркестъра

за фестивала на джазовата музика утре вечер.

Сред тях е най-великият от всички...

г-н Луис Армстронг.

Сред нас сега е един от спонсорите на фестивала, г-н Декстър Хейвън.

Давам думата на Декстър. – Благодаря.

Скъпи жители на Нюпорт или откъдето и да сте.

Моля за малко внимание,

за да чуете нещо блестящо, живо и звънко.

Виртуози истински са те. Първи в занаята – и дума да не ще,

на живо ще покажат пред вас,

Точно как...

или приблизително.

... как се импровизира в истинския джаз.

Подгответе се за забава, джазът наближава,

Басист си подгответе, и достойно място му отредете.

Пиано отнякъде вземете,

на небето да се отзовете.

Прибавете от Ню Орлиънс тромпет, и то много напет!

Кларнет ви трябва и то не лош.

Нека бъде за разкош.

Добавете и тромбон.

Толкова е в тон!

Местата свои заемете,

за горещ купон се подгответе.

Ето ви и джаз сега! Джаз, джаз, дами и господа!

Всички заедно.

Толкова е ободряващ.

Дори лекува.

Ето ви джаз!

Господата Хол и Йънг.

Това е Хол

и Томи Йънг.

Ето ги и господата Кайл и Шоо.

Били Кайл

Арвил Шоо

Ето го и мистър Бари Диймс.

И слушате кого? Е, знаете го.

Хей, татенце! Ще довършиш ли останалото?

Защо не. – Давай тогава.

И ако плувате... – Плувайте си просто.

Отвъд океана ли? – Ще ме чакаш, нали?

Съвет от мен вземете. В Италия джаза отнесете.

Във Франция го изпратете.

Знам, бил си и там. – Хич не ме е срам.

Тъй е, защото си наистина голям!

Както френците зоват го: "Джаз горещ"

Направо красота! Вземете самолета!

До Сиам вървете.

В Банкок вървете. Концертче малко им спретнете.

И индианците от Амазония

ще свирят напълно във хармония. – Не се бавете – отидете!

На Екватора

и на полюса забийте кол!

Навсякъде да се свири само рок, рок, рокендрол!

По всички посоки на света,

отнесете го като дар.

Навсякъде да бъде джаза господар.

На това му викат джаз.

Искам да танцувам с Трейси. – Чудесно, чичо Уили.

С него ще танцуваш цял живот.

Нека да танцуваме тримата. – Не, скъпа, така не е забавно.

Добре ли си прекарваш, чичо Уили? – Със сигурност, да.

Ти си моят най-любим чичо.

Ще бъда по-поласкан, ако не бях единственият ти чичо.

Тъжно е. Ти си единственият чичо, който имам в целия свят.

Може ли? – Какво?

Да танцувам с булката. – Може.

Ще дойдеш ли на сватбата, Декстър? – Не.

Не обичаш ли сватбите? – Зависи кой се жени.

Но това ще е хубава сватба. – Сигурен съм.

Песента, която пя, беше много сладка. Защо не пишеш такива песни?

Аз съм я написал. – Хареса ми.

Страхотна си тази вечер. – Така ли?

Прекрасна съм. Всички така казват.

Внезапно стана тъмно.

Много тъмно. – Твърде тъмно.

След като няма да бъда на сватбата, мога ли да целуна булката?

Всички целуват булката. Нека всички да са щастливи, дори ти, Декстър.

Можеш да целунеш булката.

Желая ти всичкото щастие на този свят, Сам.

О, Декстър.

Трейси!

Здравей, Джордж. – Само целувам булката.

Знаеш стария обичай.

Да, целува булката. Много стар обичай.

Няма да измамиш никого, Декстър. Сватбата е утре

и ти няма да я спреш. Хайде, скъпа.

Ще танцуваме ли? – Не, скъпа.

А какво ще правим? – Време е да си легнеш.

Но аз се чувствам прекрасно. Направо съм върхът.

Дръж се прилично.

Прекрасна си, да.

Сега искам да си полегнеш и да си починеш.

Джордж, легни до мен. – Трейси!

Ще го намериш сред "Харвардска класика".

Натисни малко Дарвин.

Мислех да си пийна малко шампанско. То е велик изразител и изравнител.

Прави те равен на мен. – Не бих казал.

Е, почти те прави равен на мен.

Декстър, не познаваше ли някога момиче на име Трейси Саманта Лорд?

Звучи ми познато. – Не, не си я познавал.

Ако си я познавал, не би й позволил да те напусне. Хълцаш!

Прощавай. – Няма нищо.

Трейси не е обикновена жена. – Така е.

Все още я обичаш.

И не го отричай, приятелю. – Нямам и намерение.

А тя знае ли го? – Да, знае.

Аз не го разбирам по този начин. – Кое?

Чух тук как те наричат.

С прякор "Отписания" те кичат.

Тъй ли ми викат? Не се знае.

И все пак забавно ми е да съм тук.

А чул ли си история една,

за несподелената любов между мъж и една жена?

На сапунена опера намирисва. – Ще ме разплаче.

И утре има време. Тук прекарвам си чудесно.

Каква храна, какви облекла! – Прекрасни са!

Какви кожи, каква красота! – Точно така!

Такъв шик не съм видял досега. – Нито пък аз.

Изискано е всичко, нали?

Френско шампанско! – Домашно производство.

За мозъка е добре дошло. – Тъкмо това щях да кажа.

Добро момче си, да ти кажа. Изпий го до дъното.

Но чашата не яж, приятел!

Чули за скъпата ни Бланш? Нея лавина я зарина.

Спокойно! Тя е яко момиче. Измъкнала се и довършила бутилка!

Печена е значи. – Добре ли си? Наред си.

Знаеш ли я Мимси Стар? – Как е тя?

Заседнала била във "Астор" бар. – Отцепила се пак?

Като талпа. – А ти не си ли?

Никога! – Тук партито си е направо шик!

Ще ударя още едно. – Ще дръпна едно шампанско.

Ще танцувам. – Внимавай да не се пребиеш.

Великолепно е! – Направо прекрасно!

Ний сме в Страната на чудесата!

Пеем ли... – Ний пеем.

Нещо много странно. – Да, много!

Като сиренето "Камамбер".

Като "Бабек" с ром!

Да не сме се чалнали във този дом?

Ти трябва да си един от новите.

Чу ли какво предсказали звездите?

През следващия юли Марс щял да ни бъде по петите!

Представи си!

Какво прекрасно парти,

чудесно парти,

вълшебно, елегантно парти е това!

За твое здраве пия.

Не, за твоето да пием!

Ти си моят "бон ами". – На френски е, нали?

И свобода, и братство добави!

Горе ръцете! – Мразя те.

Къде отиваш? – Някъде, за да танцувам.

Но те танцуват там. – Знам, но Джордж се мръщи,

а не мога да танцувам, когато ми се мръщят.

Да прескочим оградата.

А чия кола ще използваме? – Чиято й да е.

Нека ползваме синята. – Не, тя е моята.

Здравей, Джордж. Къде е Трейси? – Пудри си носа.

Здравей. – Здравей. Изглеждаш чудесно.

Чувствам се чудесно. Чуваш ли някъде да звъни телефон?

Телефонът в спалнята ми. Сигурно е Джордж.

Не бива да се омъжваш за него. – Така ли? Ще го направя.

Той няма твоята класа. – Сноб.

Джордж е от нисшата класа, а Декстър е от висшата.

Винаги ще предпочета "нисшата".

Търсиш си оправдание. – Държиш се оскърбително.

Извинявай. – Не се извинявай.

Кой се извинява? – Ти. И ако мислиш,

че няма да се омъжа за Джордж, намини утре сутринта.

Вече е утре сутринта.

Така е. Да не се караме, Майк.

Имаш нужда от още едно питие. – Права си.

Не мога да намеря Лиз.

Току-що видях някой да се разхожда сам в градината.

Не думай. Малката лисица!

Внимавай в тъмното.

Чичо Уили ти създава главоболия? – Ще свърши като престъпник.

Виждал ли си Майк? – Не.

Не? Интересно. Изчезна преди около час.

Къде е Трейси? – Купонът заприлича на криеница.

Изчезнала е. – Позвъни й в къщи.

Обадих се, но никой не отговаря. – Опитай пак.

Добре, ще опитам.

След като и Майк изчезна, май е по-добре да си тръгвам.

Ще те изпратя. Може и нас да почнат да ни търсят.

Това е най-хубавото нещо, което чух тази вечер.

Най-странното е, че продължавам да чувам звънчета.

Това е от шампанското. Сега слагат звънчета в мехурчетата.

Ти си забележителен. – Така казват.

Да поплуваме на лунна светлина. – Нали искаше да танцуваш?

Тази вечер ми се прави всичко. – Румба.

Звезди танцуват във небето.

Над хълма луната изгрява.

Романтична нощ – какво друго ни трябва.

Време за любов е, нали?

Откакто те срещнах, мечтая всичко за тебе да сторя.

Зората се пука, времето тече си,

Време за любов е, нали?

Дай знак само и всичко ще сторя, за да бъда твой ще се преборя.

Тогава сама ще попиташ: "Време за любов е, нали?"

Време за любов е, нали?

О, Трейси, мила. Осветена си отвътре.

Ярко. Толкова ярко!

И не изглеждам като излята от бронз? – Не, направена си от плът и кръв.

Ти си голямата несвещена изненада. – Продължавай да говориш.

Изведнъж ме втресе. – Да, и мене.

Какво е това? – Не може да бъде любов, нали?

Не, не трябва.

Защо? Ще ти създаде неудобство ли? – Ужасно.

Трейси, страхотна си!

Смешно. Чувствам се толкова малка.

Сложи ме в джоба си, Майк.

Боже Господи. Ние сме луди.

Но не и сърцата ни. Какво ще правим?

Не знам какво ще правиш ти, но аз ще вляза във водата.

Лиз, ти си влюбена в Конър, нали? – Що за въпрос?

Защо не се омъжиш за него? – Не те чух.

Ще си лягам. Благодаря ви, г-н Декстър Хейвън.

Попитах защо не се омъжиш за него?

Има още много да учи. Не искам да се изпречвам на пътя му.

А ако се появи някоя друга дама?

Просто ще й избода очите.

Освен ако не се омъжи за някой друг на следващия ден.

Ти си забележително момиче, Лиз. – Не знам.

Но правя добри снимки. Лека нощ.

Това сте вие, г-н Хейвън? – Здравей, Мак.

Не искам да изпусна нищо от сватбата.

Няма нищо. Този път не се женя аз, нали знаеш.

Де да бяхте вие. Лека нощ. – Лека нощ.

Ти ли си, Хейвън? – Да.

Какво правиш тук? – Тъкмо изпратих Лиз, защо?

Още не съм намерил Трейси.

Трябва вече да спи. Утре ще се омъжва все пак.

Не ставай смешен. Позвъних, телефонът й не отговаря.

Когато ние се женихме, той звънеше като на пожар, но не й пукаше.

Тя е забележително момиче...

Предпочитам да не я обсъждаме, ако нямаш нищо против.

Приятелю, утре е важен за теб ден. Нека те изпратя.

Това е гласът на Трейси. – Не, това е нощният пазач.

Женски глас е. – Е, той е лиричен тенор.

Така е.

Джордж, по-добре си върви. – Прекрасно!

Струва ми се, че не разбираш.

Хубаво, направо страхотно.

Голяма веселба.

Можеш вечно да ми пееш, Трейси. Пееш чудесно.

Отнеси ме горе, Майк. – Трейси!

Здравей, Джорджи-Порджи.

Навехна си глезена, а?

Не наранена, а мъртва.

Настояваше да поплува, но виното й дойде в повече.

И очакваш да повярвам? – Не давам...

Точно накрая на стълбите, втората врата вдясно.

В градината има феи... – Да, знам.

И всички звънят с малки звънчета. – Поздравления.

Не бих правил прибързани изводи. Не е както изглежда.

Трейси? Кой би предположил.

Да, Трейси. Но ти не вярваш,

че последиците са такива, каквито са.

Мислиш, че всичко това е невинно? – Така мисля.

Явно не познаваш жените. Как можа да постъпи така с мен?

Сутринта Трейси няма да си спомня какво се е случило тази вечер.

И ти е добре да го забравиш. – Ти, с твоите изтънчени идеи!

Цял живот ти е било широко около врата.

Да, направо ужасно, нали?

Ще ме изслушате ли, момчета... – Ти нещастен...

Извинявай, старче, но...

все още не ти е жена, а беше моя. Нали разбираш.

Добре ли си, Конър?

По-добре беше аз да те ударя, защото той е по-силен.

И ти ми стигаш. – Кажи, какво се случи всъщност?

Виждаш ли, аз...

Предполагам, че в края на краищата ще има сватба.

За известно време работата изглеждаше афиф.

Не трябва ли да си вън и да снимаш как идват гостите?

Преча ли ти? – Не съм забелязал.

Майк, ако някога застана на пътя ти, не давай сигнал, просто ме прегази.

Ти си забележително момиче, Лиз.

Това ми го казват за втори път през последните 24 часа.

Предполагам, че ставам стара, грозна или досадна.

Взимам си апарата и се хващам на работа.

Млъкни, глупчо!

Добро утро, сър. – Не крещи с пълен глас, момче.

Снощи пих шампанско. – Извинете, сър.

Желаете ли нещо? – Да, донеси ми чаша вода.

И нова глава, ако ти се намира. Какво става тук?

Очаквах да видя полиция и поне два накълцани трупа.

Полиция ли?

Случило ли се е нещо с Каролин? – Добро утро, Уили.

Добро утро. – Не ставай.

Благодаря. Виж какво става с Каролин?

От зори ми звъни и ме подканя да дойда преди сватбата.

Каза, че било въпрос на живот и смърт.

Не знам какво й става.

Нахлу в стаята ми сутринта и крещеше,

че Трейси не може да се омъжи за Джордж, а за репортера.

Не думай! Защо? – Да, защо?

Каква е причината според Каролин? Здравей, Уили.

Мога ли да си взема сладко? – Да. Не знам.

Сигурно е сънувала кошмар. Видяла е нещо.

Трябва да я запра в стаята й, докато свърши сватбата.

Сигурно е бил лош сън. – А може да е бил магьосник.

Чичо Уили, мога ли да ти кажа нещо?

Изглеждаш като дърво, накацано от бухали.

Историята ни учи, че в ден като този, е по-добре да си останеш в леглото.

Здравейте, всички!

Нали денят е прекрасен? Добре ли сте?

Това е чудесно.

Добро утро, чичо Уили. Къде са другите?

Харесваш ли роклята ми? – Да, много е красива, скъпа.

Ужасно е тежка.

Не мога да си отворя очите.

Декстър! Какво правиш тук? – Каролин се обади да намина.

Май се е обадила на всички в окръга.

Добре, а сега си вървете! – Не и докато не ти отворим очите.

Как се чувстваш иначе?

Не знам какво става с мен. Изглежда...

Изобщо не си спомням какво стана снощи.

Сигурно съм стояла дълго на слънце. – Да, слънцето е виновно.

Напусна забавата рано, за да си легнеш.

Така ли? Благодаря. Хубаво е да ти водят отчет.

Само се чудя какво може да е това. – Прилича на мъжки часовник.

Но чий е? Едва не го настъпих. – Като ставаше от леглото?

Да, защо? – А, нищо.

Има и друга загадка, чичо Уили. Снощи са ме ограбили.

Така ли? – Да. Годежният ми пръстен,

обеците и гривните липсват. – Сигурно е някой гост от Ню Йорк.

Но тук никой не е от Ню Йорк. – Ето няколко дрънкулки. Те ли са?

Къде ги намери? – Не ми казвай, че не си спомняш.

Аз ли ти ги дадох? – Просто се препънах в тях.

Ако си пила шампанско, трябва да поплуваш.

Плуването ще ти отвори очите.

Вече са отворени.

Чичо Уили, да й доставим ли нещо за тялото?

Лечебно средство ли?

Ако ти стане тъпо, накарай Каролин да ти разкаже съня си. Струва си.

Добро утро.

Добре ли си?

Аз ли? Разбира се. Защо да не съм?

Доста вино пийна снощи. – Прекарах чудесна вечер.

Надявам се на теб също ти хареса. – Да, определено.

Особено последната част.

И защо точно последната? – И ме питаш?

Имаш предвид плуването? Плувахме и така нататък, нали?

Да, плувахме и така нататък...

Какво мога да кажа, мила... – Нищо. Не казвай нищо.

И особено "мила".

Наистина ли ще се омъжиш? – Защо не?

И няма да съжаляваш за снощи? – Защо трябва да съжалявам?

Там е работата. Трейси, ти си чудесна!

Не, Майк. Не знаеш какво имам предвид.

Кажи защо трябва да съжалявам. Не, недей.

Просто ми кажи колко е часът.

С удоволствие, но изглежда съм си загубил часовника.

Нямаш представа колко съжалявам да го чуя.

Ето го. Заслужаваш награда. Къде го намери?

Да кажем, че се препънах в него.

Здрасти, Майк. Как си в тази "специална" сутрин?

За мен ли е? – Не, за Трейси. Искаш ли и ти?

Бих продал и баба си за едно питие.

Чичо Уили е в килера и прави разни странни неща с лечебни води.

Ще помоля за две. – Пий докато имаш още баби.

Ще пия дълго време.

По нареждане от доктора, Сам.

Какво е това? – Сок от свежи цветя.

Коктейл против махмурлук. – Не говори така.

Защо?

Нищо не е в състояние да ми помогне. Никой няма да може.

Декстър, причиних ти нещо ужасно. – Силно се съмнявам.

Винаги съм била толкова груба с хората, които не са съвършени.

Какво ще правя? – Защо говориш с мен, мила?

Не виждам как се вписвам във всичко това.

Не ме ли бъркаш с приятеля ти Джордж Китридж?

Джордж! Трябва да му кажа!

Той знае. И той беше тук.

Господи, не можеше ли да бъде някъде другаде?

По-добре си допий питието.

Какво каза Джордж снощи?

Беше малко потресен, но мисля, че ще се окопити.

Аз съм едно непочтено объркано момиче.

Хайде, не говориш сериозно. Кажи, хареса ли ти подаръка ми?

Не съм свикнал подаръците ми да остават незабелязани.

Да, беше много хубав и сладък.

Добра лодка беше "Истинска любов". – Беше и е!

Беше чудесна. – Но аз не бях, нали?

Ти беше много добра в специалните неща.

Още те виждам в сутрините на палубата.

На колене с пастата за полиране.

Излъсквах я до блясък.

Къде е тя сега? – В пристанището.

Имам намерение да я продам на Руф Уотрис.

За пари? – Защо не?

На тази дебела стара бъчва? – Ще построя друга.

Ще я кръстя "Истинска любов 2". Какво мислиш?

Ще ти кажа как да я наречеш. "Лесната добродетел".

Хайде, стига вече, Сам. Не говори такива неща за себе си.

Но е истина.

Малко подхлъзване е полезно. Особено, ако научаваш нещо.

Вече не знам нищо.

Звучи обнадеждаващо. Така е добре.

Има една утешителна мисъл.

Напълно си се избавил от мен. – Само аз мога да го кажа.

Надявам се, че не ви прекъсваме. Искаме да ви съобщим нещо.

Трейси, Лиз и аз решихме да напуснем списанието.

Няма да предадем репортажа. – Ще го ползваме за огрев през зима.

Или ще ти го подарим за сватбата. – Благодаря ви и на двамата.

Толкова сте любезни и мили. Не заслужавам вашата любезност.

Откъдето дошло, там и отишло. – Останете за сватбата?

Разбира се... Ето го и младоженеца!

Ама това е Джордж!

Трейси, отпрати ги, искам да поговорим.

Не е нужно. Изглежда всички знаят за снощи.

Просто събирам впечатления. – Денят е чудесен за сватба.

За нас валеше. – Не съм сигурен, че ще има сватба.

Не съм спал цяла нощ. Не мога да реша как да постъпя.

Дължиш ми пълно обяснение, преди да взема решение.

За нещастие, Джордж, нямам обяснение.

Бих желала да имам заради теб и мен.

Признай, че имам право да се сърдя. – Имаш.

В самото навечерие на сватбата ни. – Казах, че съм съгласна с теб.

Решавай, Джордж!

Всички гости вече са тук. – Това не е твоя работа.

Нито пък твоя. – Не си отивайте.

В навечерието на сватбата. – Вече го каза.

Не се меси. И ти също.

Г-н Китридж, може би е интересно да узнаете, че нашата връзка

се състоеше в две целувки и едно плуване. Достави ми удоволствие

и не бих се разделил с него. – Няма смисъл, Майк.

След това я заведох до стаята, оставих я в леглото

и се върнах при вас при вас двамата, за което си спомняте, нали?

Искаш да кажеш, че това е било всичко?

Да.

Защо? Бях толкова непривлекателна,

недостижима, недостъпна или студена?

Това е деликатна работа, Трейси. – Задавам въпрос.

Беше извънредно привлекателна.

Колкото до недостижима и недостъпна – напротив.

Но беше под въздействие на виното, а има правила при подобни случаи.

Благодаря ти, Майк.

Мисля, че мъжете са чудесни. – Да, милите те.

Много навреме ми го казвате. – Защо, каква е разликата?

Щом моята чудесна, прекрасна, удивителна добродетел е непокътната,

това не се дължи на мен, а на галантността на джентълмена.

Това вече трябва да излезе в местната преса.

Добре, щом нищо не се е случило,

по-добре да оставим тази тема.

Джордж, не искам да се жениш за мен,

защото мислиш, че съм достойна за теб.

Би значило много повече за мен, ако се ожениш, защото съм недостойна.

Но мъжът очаква съпругата му... – Да се държи прилично, естествено.

Да се държи естествено.

Е, станалото – станало.

Не можем да върнем времето назад. – Жалко, че не го казах аз.

Можеш да напуснеш по всяко време. Не ми се ще да си на сватбата ми.

Ще има ли сватба, Джордж? – Да, Трейси.

Достатъчно съм голям да пренебрегна една необмислена постъпка.

Не, ти си прекалено добър за мен, Джордж.

Не бих могла да понеса един съвършен човек.

Ще те направя нещастен. И то много.

Знам, ще положа всички усилия да го направя.

Той също.

Добре, щом така искаш – така да бъде.

Никога в живота си не съм се молил.

Имам чувството, че най-вече ти имаш пръст в това.

Надявам се да си прав. – Ти и цялата ти прогнила класа.

Стига с тая класа... – Тази старица!

Джордж си тръгна май.

Леле Боже! – Какво има?

Сватбата. Какво ще правя? – Ще измислиш нещо.

Сложи си шапката. – Ще изглеждаш прекрасно!

Какво да правя? Какво да кажа? – Баща ти ще направи съобщение.

Искаш ли да кажа нещо специално? – Не, благодаря.

Аз забърках кашата, аз ще я оправя. – Както желаеш.

Хайде, върви!

Здравейте!

Искам само да кажа, че...

Престанете с тая музика. Благодаря.

Добро утро.

Бих искала да кажа,

че имаше малка засечка.

Държах се като глупачка, което изобщо не е необичайно.

Моят годеник смята...

че трябва да го назовем "голям ден" и аз съм съгласна с него.

Помогни ми. – Кажи: "Преди 2 години

сложих край на брака си и избягах в Мериленд."

Преди 2 години аз сложих край на брака си и избягах в Мериленд.

И се надявам да компенсирам това като мина през ритуала...

И се надявам да компенсирам това като премина през ритуала...

... както беше планирано предварително!

Ако бихте останали за момент по местата си...

Това е всичко. – Край.

Декстър, сигурен ли си? – Не, но ще рискувам, ако искаш.

Не го правиш, за да ми измиеш лицето? – Такова хубаво лице.

Декстър, нямаме време. – Ще се видим след малко.

Татко, толкова се радвам, че се върна.

Радвам се, наистина. – Благодаря ти, Трейси.

Съжалявам, че те разочаровах.

Не съм го казвал, мила, и няма да го кажа.

Обичам те, татко. – И аз те обичам, дъще.

Помогни ми да сляза от пиедестала.

Внимавай при първата крачка. Тя е най-трудната.

Доста заразителна идея, нали?

Трябва да си призная, че се вълнувам.

Лиз, знам, че не съм мъжът на мечтите ти... но може би...

Майк, май е по-добре да те грабна, преди да го е сторила някоя друга.

Вземаш си белята с мен.

Хайде, ще го обсъдим по-късно.

Край на историята.

Превод БРАЙТ АЙДИАС

Превод на песните СИНЕАСТ

Редактор, субтитри и тайминг СИНЕАСТ ®