Original subtitles

ИМЕНАТА, ГЕРОИТЕ И СЪБИТИЯТА СА ИЗМИСЛЕНИ

Сенатор Семюъл Фоли почина преди минута в "Св. Винсънт".

До смъртния му одър беше политическият труп Джоузеф Пейн.

Сенатор Пейн. Свържете ме с губернатора в Джексън Сити.

Ало?

О, Джо! О, не!

Страшно неподходящ момент. Кажи на Тейлър, че идвам.

- Добре, Джо, веднага. - Какво има?

Сам Фоли почина. Точно сега ли... трябваше да умре?

- Кого търсиш толкова късно? - Тейлър, скъпа.

- Какво става? - Фоли почина днес.

Много лошо. Спокойно. Пейн ще идва ли?

Да, Джим. Да, Джим.

Би умрял, ако му откажеш.

Не е време за шеги. Трябва да назнача нов сенатор.

Губернаторът ще говори с всички комисии.

Кажете му, че повече няма да чакаме.

Май Тейлър го командва.

Кажи му да чака. Ще се срещнем незабавно.

Ще се видя с гражданите. Те искат да знаят кой ще го замести в Сената.

- 10 към 1, че имат човек. - Стига нерви, Хепи.

Кажи на Тейлър и Пейн, че имат 1 мин. да решат.

- Ти кажи на Джим Тейлър. - Ще му кажа.

Крайно време е да му кажа едно-две неща.

Ако с Джо ще се драпате за човека, аз ще се видя с комисиите.

- Като свършим. - Добре, но по-живичко.

Ще побързаме.

Чудно му го каза, старче.

Относно язовир на Уилит Крийк,

човекът в Сената не бива да задава въпроси, нито да говори остро.

- Трябва да е стабилен човек. - Предлагам Хоръс Милър.

Той ще изпълнява, да.

Ами ако спрем въпроса с язовира?

Ще го отложим за другия сезон. Или изобщо ще го зарежем.

Това е престъпление, Джо, след всички вложени усилия.

Да го закопаем при тази безработица,

когато може да го приемат? Все едно да крадеш от дете.

Струва ли си един скандал?

Какво ти става? Не бих поел и най-малкия риск,

след като си създаде такова име в Сената.

Виж каква кампания подех във всичките си вестници.

- Малко неясна е, нали? - Не знам... Може би.

Все пак, ти си най-подходящият от Запада за национален билет.

На сесията всичко може да стане.

Предвид предположенията ти, защо да не зарежем язовира?

Не може. Тихо и кротко изкупуваме земята около него.

На името на мъртви души.

Ако сега се откажем, ще си докараме разследване.

Което ще разкрие, че я продаваме на щата под измислени имена.

Най-умното е да действаме по същия начин.

Добре. Назначи Милър, ако си сигурен, че ще изпълнява.

Спокойно, ще козирува. Хайде.

- Още една минутка. - Хепи, получаваш човека.

- Хоръс Милър. - Хоръс Милър?!

Родена марионетка! Ще слуша като дресирано животно.

- Джо, какво ти казах? - Ако пратя клоун като...

По известни причини трябва да е Хоръс Милър.

Дадох ти човека, сега ти си наред.

Първо трябва да се срещна с комисиите! Искам единодушие!

Имайки предвид кандидатите, отговарящи на ценза за сенатор,

едно име се набива на очи.

- Почитаемият Хоръс Милър. - Не!

- Той е протеже на Тейлър. - Ветераните ще го отхвърлят.

Новият градски съвет няма да го подкрепи.

Затова са издигнали свой кандидат. Кого?

- Няма да ти хареса. - Кого?

- Хенри Хил. - Този дългокос кретен?

- Трябваше да ги спреш. - Не можех. Онези хора...

Няма значение, забрави.

Тръгнали са да търсят кръв...

Казах да забравиш. Хоръс Милър отива в Сената.

- Няма да пратя Милър. - О, така ли?

Не, няма да го пратя.

Няма да ти позволя да съсипеш политическото ми бъдеще.

Твоето бъдеще ли? Аз ти го поднесох на тепсия.

Така бързо мога да те изхвърля, че ушите ти ще запищят.

Явно си много смел, щом се тревожиш за кариерата си.

Човекът ще е Милър.

Здравей, татко.

Разстройва ли те?

- Кое дали ме разстройва? - В лошо положение си.

- Явно е Хенри Милър или... - Не, Хоръс Милър или...!

Не бих назначил стар глупак като Милър, със или без Тейлър.

- Какво общо има Тейлър? - Още командва парада, нали?

Няма да водя такъв разговор с деца.

Няма ли да ги чуеш за разнообразие?

Без съмнение и децата ми могат да назначат човек.

- Лесно е, татко. Джеферсън Смит! - Той е единственият ни сенатор.

- Трябва да стане президент. - Джеф Смит ми харесва.

- На мен също. - Всички са чували за него.

Прощавайте, но аз изобщо не знам какъв е.

- Водач е на Момчетата рейнджъри. - Момче ли?

Не, Джеф е възрастен. Най-големият експерт по дивеч и камъни.

В момента е най-големият герой. Името му е във всички вестници.

Не чете ли за горския пожар при Суитуотър?

Джеф го изгаси. Сам.

- Ако искаш сенатор... - Аз не искам сенатор.

- Стига с тези глупости! - Той е най-добрият в Америка.

Знае изказванията на Джордж Вашингтон наизуст и момчешките работи.

- Какви работи? - Така се казва вестникът на Джеф.

А, ето един. Страхотен е! Всички деца в щата го четат.

- Чакай да ти прочета... - Не съм в настроение за детинщини.

- Детинщини ли? Ужасен си! - Ти няма да си по-добър.

- По-добър от кого? - От Джеф като сенатор!

Нали искаш да решиш проблема?

50000 деца с по двама родители. А те гласуват!

- Нали искаш да направиш добро? - Ако се изправиш като мъж...

Край! Няма да бъда обиждан от децата си.

Нервите ми са опънати до скъсване.

Хенри Хил, Хоръс Милър... Милър, Хил... Хил, Милър.

Ези - Хил, тура - Милър.

Това ми е достатъчно.

ЩАБ НА МЛАДИТЕ РЕЙНДЖЪРИ

- Добър вечер. - Джеферсън Смит вкъщи ли е?

Да, заповядайте.

ГУБЕРНАТОР ПРАЩА МЛАДЕЖКИ ВОДА Ч В СЕНАТА

НАЗНА ЧЕНИЕТО НА СМИТ - ПОЛИТИЧЕСКА ИЗНЕНАДА

Рейнджър в Сената?

Един глупак, ококорен патриот. Знае Линкълн и Вашингтон наизуст.

Застава мирно в присъствието на губернатора.

Дори прибира бездомни животни.

Разбираш ме. Идеалният човек. Не е припарвал до политика.

Няма да знае какво е и след 2 год., да не говорим за 2 месеца.

Това е то геният - печелим гласове.

Герой на 50000 момчета и 100000 родители.

Само разгледайте поздравленията. Казвам ви, г-да...

- Назначил си го без мен. - Когато ми хрумна...

Не си ме питал!

Чакай, Джим. Хепи може да е попаднал на хит, на нещо голямо.

Ще можеш ли да го управляваш във Вашингтон? Всичко наред ли ще е?

Мисля, че да. Млад патриот. Цитира Линкълн и Джеферсън.

Пуснат на свобода в столицата. Да, мисля, че е всичко е наред.

Момчетата рейнджъри ще полудеят. Това е най-удачното назначение.

- Организирай банкет и обяви празник. - Изпъстрен със звезди банкет!

Кому губернаторът оказа тази чест?

На някой заможен гражданин, който да обира лаврите?

Не!

На някой политически труп ли оказа честта?

Не! Какво направи той? Слезе сред народа.

И там намери... самородно злато.

Днес сме се събрали

да пожелаем "на добър час" на сенатор Джеферсън Смит.

Благодаря, аз...

Не спирам да си мисля, че е станала голяма грешка.

Никога не съм разбирал защо щата се нуждае от двама сенатори,

когато имаме човек като Пейн, който вече ни представлява.

Той вероятно не ме помни. Познавал е баща ми Клейтън Смит.

Били са съученици и първи приятели.

Само да съм до него е голяма чест за мен.

Защото татко казваше, че Джо Пейн е най-добрият човек, когото познава.

Стани, Джо. Поклони се.

Не мисля, че ще съм ви от полза във Вашингтон, сенаторе.

Ще направя всичко възможно.

Въпреки това, ви обещавам едно -

няма да позоря името на американския сенатор.

Сенатор Джеферсън Смит,

рейнджърите са горди да използват тази случ... възможност.

Щастливи сме, че имаме тази възможност...

...да представим...

...да изразим отново... този малък знак на нашата обич.

- За най-добрия... - ... приятел!

За Бога! Това е чанта, Джеф.

Да занесеш законите си във Вашингтон.

Не е много, но щом настояваш. Ето броят от тази седмица.

"Момчешки работи". Във вените ти тече мастило, Джеф.

Ти си точно като баща си. Дори носиш същата шапка.

Същият стар мечтател си. Щом те погледна, виждам него.

Виждам го на старото му бюро, изважда вестник и чете.

Никога не сваляше шапката, за да е готов за битка.

Клейтьн Смит, редактор и издател. Шампион по загубените каузи.

Татко все повтаряше, че това са единствените истински каузи.

Няма нужда да ми го казваш. Ние бяхме екип.

Борещият се редактор и борещият се адвокат.

- Шампиони-близнаци на загубените каузи. - Мама сто пъти ми е разказвала.

Последната му битка бе най-хубавата.

Той и неговият 4-страничен вестник срещу миньорския синдикат.

Само за да защити правото на един инатлив миньор.

Опитаха всичко - подкуп, сплашване...

И тогава...

Мама го намерила легнал върху бюрото.

Застрелян в гърба. Бях там... Още го виждам.

На старото му бюро, с шапката на главата.

С шапката на главата.

Знам...

Вярвам, че когато сам човек се изправи срещу такава организация,

не може да стигне много далеч.

Така е.

- Вашингтон, а? - Да, сенаторе, за пети път.

- Ще проверя гълъбите. - Следват ни.

Главата ми е като балон.

Цели два дни! Не знаех, че има толкова американска история.

- Взех ги. Добре са. - Край на кризата. Ела.

Здравей, татко.

Пусни ме да се добера до него.

- Сюзън, това е Джеферсън... - Не ми пука. Искам си парите.

По долар за всяка за млечния фонд.

- Това са 5 долара. - Да.

- Имаш 5 долара, нали? - Само ключове имам в джобовете.

- Джеф, това е дъщеря ми Сюзън. - Новият сенатор ли?

Великолепен е.

Какво криете там, сенаторе?

Гълъби, които ще носят писма до мама.

Който стигне най-бързо, ще участва в националното първенство.

- Здравей, Джо! - Радвам се да те видя.

Запознай се с Кук и Грифит. Те работят в кабинета ни.

Приятно ми е. Щатът ще се гордее с вас.

Добре дошли. Дивият живот тук не е като онзи там.

Носят високи токчета.

Трябва да се опознаем с вас и пернатите ви приятели.

Много ви благодаря.

- Хайде, татко. - Чик!

- Идваме. - Успех, сенаторе.

- Тук оборотите са високи. - Включи на по-висока предавка.

Хайде да вдигаме чантите и добитъка.

- Вижте! Ето го! - Кой? Какво?

- Куполът на Капитолия. - Отдавна съм тук, г-не.

Да, г-не. Насам, сенаторе.

Трябваше да го посрещнем по къси гащи и да козируваме.

За какво е довлякъл гълъбите?

Ако буря прекъсне кабелите, как ще се обадиш на мама?

Насам, сенаторе. Къде е той? Казах му на глупчото да...

Елате да го намерим.

- Не е на тази гара. - Какво е станало с него?

Провери ли в тоалетната?

Ще го изкормя. Обади се на Пейн и Сондърс.

Звънни на армията, обади се на някого!

Сондърс, обажда се Макген. Смит появи ли се в кабинета?

- Изтървахме го! Не е смешно! - Трябва ти мрежа за пеперуди.

Ако се появи, му кажи, че Пейн чака с вестникарите.

Веднага го уведоми.

Ще сложа свещ в камбанарията. Една - по суша, две - по вода.

Диз, какво мислиш? Дениъл Буун се е загубил!

В пустошта на Вашингтон.

Ако приятелчето не остави следи, отивам в пресклуба.

Стой тук. Може да реши да стопира. Не изпускай упражнението.

Сетя ли се за упражнение, веднага ми се приисква да полегна.

- Ще е забавно, ако се е загубил. - Рейнджърът ли? Ще се появи.

Сигурно си има компас.

Къде би отишъл един рейнджър?

- Уморен съм! - Питай по болниците. И живо!

- Междувременно ми уреди легло. - Ще подържите ли за малко?

Върнете се веднага!

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ И КОНСТИТУЦИЯ НА АМЕРИКА

ЖИВОТ СВОБОДА

ТЪРСЕНЕ НА ЩАСТИЕТО

НА ТАТКО

ТУК ПОЧИВА В СЛАВА ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ВОЙНИК

В ТОЗИ ХРАМ, КАКТО И В СЪРЦАТА НА ХОРАТА,

ЗА КОИТО ТОЙ СПАСИ СТРАНАТА

ЛЕЖИ ПАМЕТТА ЗА ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН

БЕЗ ЗЛОНАМЕРЕНОСТ КЪМ НИКОГО

С ДОБРО СЪРЦЕ КЪМ ВСИЧКИ...

ПРЕДИ 6 ДЕСЕТИЛЕТИЯ И 7 ГОДИНИ

ПРЕДИЦИТЕ НИ СА ДОВЕЛИ НА ТОЗИ КОНТИНЕНТ НОВА НАЦИЯ

"... от тези доблестни хора ние черпим себеотрицание

за каузата, за която те дадоха последните си сили

и ние твърдо заявяваме, че те не са загинали напразно.

Че тази нация, благословена от Бога, ще роди отново

свобода

и че властта на народа, чрез народа и за народа

никога няма да умре. "

Да опитат в полицията. Намерете хрътки, индиански водачи.

Само този офис знае. Стой там и чакай.

Добре, сенаторе. Само още половин час.

- Защо ли не напусна? - 8 към 5,че се е напил.

Защо не се махнах, когато Фоли умря? Дотегнало ми е от политика.

А сега им позволих да ме убедят да остана.

Секретарка на водач на хлапаци.

Защото имам нужда от работа и нови дрехи.

- Не искаш ли съпруг? - Разбира се, че да.

Знаеш предложението ми. Диз Мур, поет сред кореспондентите.

- Пак това. - Обичам те и няма да пия.

Диз, ти си чуден. Може би, ако веднъж те видя сресан.

- Но и това е безполезно. - Значи да не се реша?

Просто им трябва марионетка за няколко месеца.

Да?

Да!

- Какво желаете? - Кабинета на Джеферсън Смит?

Не.

- Долу казаха... - Не!

Сигурно са взели най-глупавия. Чакай малко.

Този да не е Даниел Буун?

- Господине, как се казвате? - Джеферсън Смит.

Влезте, г-н Смит. Насам.

Не мърдайте оттук! Никакво мърдане!

Хелън, звънни в Медисън. Сенатор Пейн. Бързо!

- Проблем ли има? - О, не!

Сенаторе, в прерията може да е прието да се криете пет часа, но...

Съжалявам, госпожице... Вие сте г-ца Сондърс, нали?

Да, аз съм Сондърс. Това е г-н Мур, кореспондент.

- Запознай се със сенатора. - Много ми е приятно.

Проправил сте си път през гората.

Сенатор Пейн, при нас е. Тук е и е трезвен.

Да, веднага го пращам.

Ужасно съжалявам. Проумях го чак на автобуса.

- Автобус ли? - За обиколки на града.

Досега не са ми казвали, че съм "отнесен".

Но той се появи изневиделица. Точно пред мен.

- Какво се е появило? - Куполът на Капитолия.

Беше огромен. Искреше под слънцето.

Тръгнах към него и отпред видях автобуса.

И импулсивно се качих на него.

Най-естественото нещо на света.

Досега не съм бил така развълнуван.

А Мемориалът "Линкълн"...

Мили Боже!

Г- н Линкълн пред мен...

Гледа те в очите, докато се приближаваш към него.

Просто седи там, сякаш чака някой да дойде.

- С мен няма нищо общо. - Извинявайте.

Ако сте готов, отиваме в хотела. Пейн ви чака.

- Това ли е кабинетът ми? - Не, имате личен ето там.

Личен кабинет, а?

Там?

Зад тази врата?

Хайде, сенаторе. Къде отиде? Пак ли избяга?

Вътре е. До скоро. Това е повод за напиване.

- Чия е тази статуя? - И денем не мога да я видя.

Вижте, куполът! Осветен е!

Успокойте се, сенаторе. Ще си изхабите силите.

Леле-мале, толкова много неща се случват наведнъж.

- Кога Сенатът... - ... заседава.

В 12 по обяд.

Боже! Страхотно ще е.

- Знаете ли какво ще направя утре? - Какво?

Ще ида до Маунт Върнън. Няма да е лошо.

Ще посетя дома на Вашингтон, преди да стъпя в Сената.

Приказно! Ще ви докара нужното настроение.

Какво е това?

О, киносалони...

Още си задавам въпроса "какво е"? Животно или полезно изкопаемо?

Не спира да нарежда глупости за патриотизма.

Все едно е стиснал флагчета в юмрука.

- Не издържам, напускам. - По-спокойно го давай.

Ето, заповядай.

Знаеш ли какво ще прави утре преди сесията?

Ще ходи до Маунт Върнън да влезе в настроение. Загрявка.

Шефът ти ли? Ненормален! Знаех, че има нещо новинарско.

Върви след някоя линейка.

Пусни ми го за 5 мин. Ще ти се реванширам.

Ето какво предлагам.

Световното ще мине. След месец ще струва 15 долара.

- Уха! - Няма да говориш с него.

Какво ще кажеш?

- Приятелчетата искат ли? - Държа да съм сам.

Или много репортери и много билети, или...

- Звънни им, да не реша друго. - Добре. Чакай ме тук.

- Какво ще правиш? - Ще си купя рокля и ще напусна.

Не си толкова глупава, че да уредиш Нахалника.

Браво! Отвори очи!

- Разкажете за себе си. - Чух че имате момчешки клуб.

Имате ли си специална брадва?

Идеи? За спасяването на бизоните за пенсиите?

Трябва да имате една идея за доброто на страната.

Ами, имам една хубава идея...

Според мен, ще е чудесно

да има национален момчешки лагер в нашия щат.

Да изкараме децата от улиците за няколко месеца през лятото

и да ги научим на някои неща за природата и идеалите ни.

Това ще удари ли бюджета?

Никак. Идеята ми е само да ни заемат парите,

а момчетата да ги връщат, като пращат центове и петачета.

И без това правителството има достатъчно грижи.

Чудесно! Правителство пръска твърде много пари.

Сенаторе, какво мислите за момичетата в този град?

Четири от тях ме целунаха, когато слязох от влака.

Хубави ли бяха?

Тази Сюзън Пейн е най-красивата, която съм виждал.

Хайде още няколко снимки.

Вие обичате природата. Знаете ли някакъв код със знаци?

Имитирате ли птици?

- Можете ли като орел? - Ще ви покажа.

Аз съм единственият в щата, който издава този звук.

ПЪРВИ "ПОЛЪХ" ВЪВ ВАШИНГТОН

СМИТ ИСКА ПОВЕЧЕ РАЗУМ И ПО-МАЛКО ВЛАСТ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО

СЛАГА ИНДИАНСКИ ЗНАК НА КОНГРЕСА

НОСИ СИ СОБСТВЕНА БРАДВА

ЩЕ СЕ ЧУВА ЗА НЕГО

ТЪРСИ ПОДОБРЕНИЕ

СТЪКВА ОГЪН, ЗА ДА ЗАГРЕЕ КОНГРЕСА.

Първия полъх във Вашингтон?

- Това истина ли е? - За какво говориш?

- Викали сте ме, сър. - Как така ще напускаш?

- Не съм медицинска сестра. - Как е станало това?

Питайте рейнджъра. Нямам представа.

Просто го заведох вкъщи. Не ми е работа да го завивам.

Макген е полудял. Смит пак е изчезнал.

Отишъл е до Маунт Върнън, за да насъбере патриотизъм.

Стига глупости. Върви в кабинета на Смит

и до 12 ч. го доведи в Сената.

Не съм дарена с мозък, за да му казвам колко е часът.

Имаш една от най-хубавите служби във Вашингтон.

Когато дойдох тук, очите ми бяха две големи въпросителни.

- Сега са големи доларчета. - Умно момиче.

Свърши работата добре и ще получиш хубава премия.

Дръж Смит далеч от всичко, което мирише на политика.

Плюс язовира на Уилит Крийк?

Плюс язовира Уилит Крийк. Продължавай с работата.

- Това е, сенаторе. - Сенатът на САЩ.

- Г-н Карсън, това е сенатор Смит. - Приятно ми е.

Радвам се да ви видя. Заведи Смит на мястото му.

Да, сър. Насам, сенаторе.

- Е, довиждане. - Пожелайте ми успех.

- Това ли е чудото? - Къде отива Сенатът!

- Намерили сте си Дениъл Буун. - Дениъл в бърлогата на лъва.

Добра работа свършихте, ти и писачите по вестниците.

Това е, сенаторе. Хубава банка. Дениъл Уебстър я е ползвал.

Той е седял тук?

Това е тема, по която може да говорите.

- Само ще слушам. - Само така ще ви преизберат.

Това е дневният ред. Упътването е ето тук.

Потрябва ли ви друго, щракнете с пръсти.

- Къде е лидера на мнозинството? - Ето там. Сенатор Агню.

До сенатор Барнс, лидера на малцинството.

- Къде е пресата? - Над стола на вицепрезидента.

- Отпред са от големите медии. - А това там какво е?

Там седят посетителите, за да им починат краката.

Ей там е за приятели на сенаторите.

Първият ред, който е празен, е за президента и гостите.

Там отзад е дипломатическият блок.

Те и прислужниците са единствената истинска класа тук.

- Ще занеса шапката в гардероба. - Ще ти дам рейнджърска значка.

- Супер! - Как се казваш?

- Ричард Джоунс. - Дик, много благодаря.

Успех, сенаторе.

- Ще се видим в Белия дом, Джо. - Без майтап!

Извинявай, бях на съвещание.

Е, доста се говори за теб. Носиш ли си документите?

- Сондърс ми ги даде. - Много добре.

Когато вицето те повика, тръгни по централната пътека.

Знаете ли, че това е банката на Дениъл Уебстър?

Той няма да възрази.

Ами...

Искам ред в Сената. Свещеникът ще чете молитва.

О, Боже, Ти, който си на небето,

в тези трудни дни, когато страната се бори

с такива тревожни проблеми, ние Те призоваваме.

Дай ни прозрението да бъдем справедливи и милостиви.

За да служим най-добре на народа и съгражданите си навсякъде. Амин.

Искам дневният ред да се прочете и да се одобри от всички.

Възражения? Дневният ред е одобрен.

Г- н Председател... Нека проверим кворума.

- Секретарят да изброи гласовете. - Г-н Агню? Г-н Албърт?

Присъстват 88 сенатори. Има кворум.

Представям акредитациите на г-н Джеферсън Смит,

който бе назначен за сенатор от щатския губернатор.

Сенаторът присъства. Предлагам той да положи клетва.

Ако сенаторът дойде до катедрата,

ще може да положи клетва.

Г- н Председател, процедурен въпрос.

Искам да се установи дали на лицето, което ще закълне,

са му известни отговорностите на тази висока длъжност.

Основавам се на срамните неща във вестниците.

Поведение, което тази партия би аплодирала,

но такова, което ще го превърне в политически палячо

и ще се отрази на честността на законодателния ни орган.

Това ли е представата му за неговия пост?

Не разбирам...

Лицето няма право на глас, докато не положи клетва.

Аз ще отговоря. Колегата ми няма вина за повдигнатия въпрос.

Бил е погрешно цитиран. Лично гарантирам за г-н Смит.

Той се отнася с голямо уважение към този пост.

Г- н Председател...

Клетвата е процедурен въпрос.

Господинът да вдигне дясната ръка.

Заклевате ли се, че ще защитавате конституцията на САЩ

от всички врагове - тукашни и чужди -

и че ще я спазвате стриктно?

Че поемате тези задължения дееспособен и с пълно съзнание

и че добросъвестно ще ги изпълнявате на този пост,

който сте на прага да поемете, с Божия помощ?

Заклевам се.

Сега можеш да говориш колкото искаш.

Запознай се с лидера на мнозинството. Ще ти е добър приятел.

Всеки приятел на Джо е мой приятел.

Не се притеснявай за другите, те са просто сенатори.

Безсрамният начин, по който решението за дефицита се бави,

може да се нарече "криминален".

Ведомствата имат крещяща нужда от тези средства.

Основната дейност на този орган...

НАЦИОНАЛЕН ПРЕСКЛУБ

- Кой те пусна? - Що не гониш линейките?

Смит раздава крошета.

О, Тарзан!

Запознайте се със сенатор Смит.

- Нещо сте намислили ли? - Защо не пишете истината?

- Истината! - Човекът иска истината!

"Каква е истината?" - попита той, но не остана за отговора.

- В чиния или шише я искате? - Какво четат хората?

Днес прочетоха, че е пристигнал един клоун,

парадиращ, че е член на Сената.

Ако бяхте честни, колкото хитри...

Само ние можем да си позволим да бъдем честни.

Не се борим за преизбиране.

Казваме на хората, когато глупци идват да коват законите.

- Истината не е в Сената. - Какво разбирате от закони?

- Не се правя, че знам. - Тогава какво правите в Сената?

Почетно назначение!

Когато страната има нужда от хора с невиждан кураж,

той ще се уреди с пост и почети.

Със сигурност ще гласува. Но както наредят колегите му.

Да, г-не. Като марионетка. Ще кима и ще гласува "да".

Вие не сте сенатор! Вие сте почетно протеже.

Трябва да ви изложим.

- Едно питие, сенаторе? - По-пивко е от истината.

Сенаторе, не се връзвайте.

След сто години никой няма да се сеща.

Работата е там, че са прави. Аз само украсявам една банка.

Ако ще гласувам, трябва да проуча проектите.

- Проектите ли? - Иначе съм само марионетка.

Тези проекти се създават от прависти с опит.

Аз и половината не ги разбирам, а имам стаж като юрист.

Спокойно. Ще те съветвам за гласуването.

Да и точно в това е проблемът. Няма смисъл да бъда тук.

Споменавал ли си за момчешки лагер? Казал си го с хъс.

- Да. - Защо не го направиш?

Започни проект на закон. Представи го на Конгреса.

Така ще набереш опит.

Много исках да ви го кажа.

Ако успея да постигна поне това, мисля...

Какво ти пречи? Сондърс ще помогне.

Ще го направя. Ако някой може да ми помогне, това сте само вие.

Благодаря за вниманието ви. Лека нощ.

- Къде се разбърза? - Отивам в кабинета.

- О, човекът от първа страница. - Само се отби при нас.

Как сте, г-це Пейн? Бързам за кабинета.

- Как са гълъбите? - Добре.

Днес пуснах един. Излетя нагоре,

обиколи Капитолия и се стрелна на запад като светкавица.

Беше като изстрелян куршум. Сигурно вече е в Кентъки.

Не е ли чудесно, татко? За момиче ли е писмото?

О, не... Аз нямам момиче.

- Дайте да ви я държа. - Най-добре да тръгвам. Лека вечер.

Проклятие! Извинете, г-не.

Няма нищо.

- Съжалявам. Лека вечер. - И на теб, Джеф.

О, татко! О, Боже!

Още едно завоевание с цената на мебелите.

- Не и стария Ейб! - Плюс идеалите на стария Ейб.

Рядко срещан човек, Сюзън.

Ще дръпнем напред с проекта ми за национален момчешки лагер.

- Къде ми е чантата? - Проект ли ще внасяте?

- Да, със сенатор Бил решихме... - Пейн е решил вместо вас?

Идеята е негова.

Скъпи сенаторе, имате ли представа как се прокарва проект?

- Не, вие ще ми помогнете. - Ако бях тризначка, може би.

Пейн каза, че ще ми помогнете. Какви книги ми трябват?

Може ли да ви дам бегло описание на предстоящото?

На сенатор му хрумва проектозакон. Какво прави той?

Сяда да го напише. Защо, кога, къде, как...

- Това отнема време. - Моят е лесен.

А и с вашата помощ...

Лесно е, а и аз ще помагам,

значи ще го приготвим за 3-4 дни.

- Един ден. - Един?!

Тази вечер.

Не искам да се оплаквам, но има едно нещо, наречено "вечеря".

И аз нещо съм гладен.

Може ли да ни донесат нещо, като на големите шефове?

Да, вечерите се носят. Ние сме големи шефове.

Ще свършим проекта до утре.

Зазорява се. Законът е готов. Представяте го.

Отивате в Сената, поемате дъх и започвате да бъбрите.

Но по-тихо, защото някои сенатори държат да спят.

После го занасят до катедрата, един секретар го изчита

и го предава на съответната комисия.

Защо?

Комисиите са малки групи сенатори, които разглеждат законопроектите.

Не можеш да дадеш незнаен проект, който 96 души да обсъждат.

- Разбирам. - Хубаво.

- Къде сме? - Комисията го взема.

Минават дни, седмици.

Накрая решават, че става. Отива в Камарата на представителите

за гласуване. Но пак се чака, а календарът не спира.

Това е процедурата. Законът ви се реди на опашката,

освен ако основната комисия не реши, че е важен.

Каква е тази комисия?

- Изобщо разбирате ли нещо? - О, да, г-це Сондърс.

- Каква е основната комисия? - От лидерите на мнозинството.

Те решават дали нещо е важно и дали отива в челото на списъка.

- Това е. - Точно така. Това е.

- Къде сме сега? - В Камарата.

Куп поправки и проектът се връща в Сената.

Там не обичат действията на Камарата.

А Камарата не обича действията на Сената.

Избират хора от всяка камара да участва в конференция.

Там те се "борят". Накрая, ако законът е още жив,

отива на гласуване. Големият ден настъпва,

но Конгресът е във ваканция.

Схващате ли, сенаторе?

Веднага ли да започваме или да поръчаме вечеря?

- Моля? - Попитах, веднага ли да...

Да, защо не? Ще пропилея малко време, за да взема молив.

- Вървете. - Много ви благодаря.

Вземете повечко листа. Ще ни трябват.

Случвало ли се е да имате толкова много идеи и да не можете да ги изразите?

Седнете, сенаторе.

Да започнем от подробностите. Колко ще бъде голям? Къде ще се намира?

- Трябва да го опишете. - Има и още нещо.

Духът, идеята... Не знам как да се изразя.

Ето какво трябва да видят. Куполът на Капитолия!

- На листа ли? - Той трябва да оживее за всяко момче.

Така, както е сега - осветен.

Момчетата забравят какво е страната им

ако четат за "Земята на свободата" само в учебниците.

Мъжете забравят по-лесно и от тях.

Свободата е прекалено ценна, за да бъде погребвана в книги.

Хората трябва да я осъзнават всеки божи ден и да си казват:

"Свободен съм да мисля и да говоря.

За разлика от предците си. И децата ми ще имат тази свобода.

Те трябва да растат с тази мисъл.

Основната комисия трябва да гледа така на нещата и Пейн ще ми помогне.

Той е прекрасен човек. Добре е познавал баща ми.

Трябват ни повече хора като него, с неговия характер и неговите идеали.

Да продължаваме.

- Лагерът ще бъде във вашия щат. - На 200 акра площ.

Били ли сте там, г-це Сондърс? Познавам всеки сантиметър от тази земя.

Трябва сама да видите поляните, как вятърът накланя тревите...

Бавните реки и буйните поточета високо в планините...

Как добитъкът слиза по слънчевия склон, лагерните огньове и снежните преспи...

Всеки трябва да се радва на това. Баща ми беше прав.

Той беше разбрал. Казваше ми:

"Синко, не пропускай чудесата, които те заобикалят.

Всяко дърво, всеки камък, всеки мравуняк, всяка звезда

носи в себе си чудото на природата."

Той казваше: "Забелязал ли си с каква благодарност посрещаш светлината

на излизане от дълъг и тъмен тунел?"

"Опитвай се да гледаш на живота така, сякаш току-що си излязъл от тунела."

- Вие откъде сте? - Аз винаги съм живяла в тунел.

- Искате да кажете тук? - Балтимор. Аз съм заклета гражданка.

- Налагало се е да работите? - От 16-годишна.

Родителите ви не са могли...

Не, баща ми беше лекар. Мислеше повече за етиката, отколкото за парите.

Това говори добре за него, но не беше толкова... Да се върнем към темата.

- Не ви е било лесно, нали? - Не се оплаквам.

- Справили сте се много добре за жена. - Така ли?

Не познавам по-способна и интелигентна жена от вас.

Не знам как бих се справил с проектозакона без вас.

- Още не знам дали се справяте. - Вярно! Да се залавяме за работа!

Да видим...

Може ли да ви наричам просто Сондърс като другите?

Сондърс... Здравейте, Сондърс. Добро утро, Сондърс. Звучи по-добре.

- Как върви проектът, Сондърс? - Ужасно.

Радвам се, че изяснихме въпроса с обръщението.

- Как е малкото ви име? - Защо?

- Всички ви наричат Сондърс. - Отговарям и на подсвиркване.

- Предполагам, че имате малко име? - Да, по-добре да забравим за това.

По дяволите! Просто питах.

Изведнъж си представих помпа без лост.

- Знам как се казвате. Вайълит. - Не.

- Абигейл? - Не.

Летисия? Лена?

- Престанете. - По-добре ми кажете.

Добре, предавам се. Казвам се Клариса.

Добре, Сондърс. Да започваме.

- Сюзън е много хубаво име. - Сюзън Пейн? Наистина е хубаво.

Тя е красива жена.

Тя може би е най-красивата жена, която съм... Не, Сондърс.

Време е да започваме. Пригответе се, ще говоря много бързо.

Готова ли сте?

Местонахождение на лагера - на площ от 200 акра в Тери Кениън,

от двете страни на Уилит Крийк.

- Какво? - Уилит Крийк е една малка река.

- В Тери Кениън? - Сигурно не го знаете?

- Няма начин, щом не сте ходили там. - Говорихте ли за това с Пейн?

Не, защо?

Наистина, няма причина да обсъждате въпроса с него.

"Четвърт миля от двете страни на Уилит Крийк... "

Това е земята, която ще бъде откупена със средствата на децата

и за която правителството трябва да отпусне заем.

- Защо ме вдигна от леглото? - Защото шоуто започва.

- Може ли да знам какво става? - Ето го нашият главен герой.

Дон Кихот Смит готви проектозакон.

А ето и второстепенните герои. Горилата с костюм на човек е Макген.

- Искаш да кажеш Котаракът с чизми? - Най-вече той.

Още един важен герой. Сребърният Рицар.

- Благородна душа в затруднение. - На глуповат ли се правиш?

Дон Кихот ще изрече две важни думички: Уилит Крийк.

Рицарят се проваля с гръм и трясък, а котаракът събува чизмите.

Внасяне на нови проектозакони и нови решения.

Г- н Председател!

Даваме думата на младият и гласовит сенатор.

Господин Смит.

- Извинете, имам проектозакон... - Говорете по-силно, сенаторе.

Но не прекалено силно.

Предлагам проектозакон, сър.

Тишина, господа! Нашият млад сенатор иска да говори.

Заповядайте, сенаторе.

Сенатът и Камарата на представителите да гласуват закон

да бъде отпуснат заем в достатъчен размер

за построяването на национален момчешки лагер,

като заемът ще бъде върнат с помощта на американските деца.

Този лагер да бъде разположен на земята, намираща се в близост до реката,

позната като Уилит Крийк, в Тери Кениън.

Целта е да бъдат събрани деца от различни прослойки

и от различни кътчета на страната -

деца с различна вяра, от семейства с различно обществено положение,

за да бъдат запознати с нашите идеали и научени да се разбират помежду си.

Както и да бъдат доближени до здравословния начин на живот.

Сенаторът би бил добър оратор, стига гласът му да спре да се променя.

Този човек започва да ме тревожи. Продължава да раздухва огъня.

Щом разбере, че язовирът е плануван на мястото на лагера,

ще започне да задава въпроси.

Спокойно, нека помисля. Проектозаконът ще се чете утре.

Той ще разбере за язовира. Не бива да присъства!

Ще го разведа да види паметниците. Може да го прилъжа с нещо.

Не става. Момчето е почтено, но не е глупаво.

Сюзън.

Дъщеря ми не изпълнява такива задачи.

Сенатор Смит, нека се занимая с рекламата...

Всички да седнат.

- Кои са тези хора? - Вашингтонски досадници, службогонци.

Тази машина предизвиква треска на 10 мили оттук.

Твърде далечно действие.

Една жена отвън е написала нова песен, вместо тази за звездното знаме.

Всичко става прекалено бързо. Дори успях да се отбия при г-н Линкълн.

Как беше? Сърцето ми се беше качило в гърлото.

- Какво ли е мнението на Пейн? - Сигурно е бил удовлетворен.

- Защо така? - Средства, изпратени от деца.

Вече?

Тези са от местни деца, но ще започнат да пристигат от цялата страна.

Да отворим едно. Какво пише тук?

Вижте, пари!

"Уважаеми сенатор Смит, бих искал да дойда във вашия лагер.

Лъскам обувки на гарата и ви изпращам 9 цента."

Не е ли прекрасно? Подписал го е:

"Искрено ваш, Стинки Мур". Не е ли чудесно?

Може би във всичките има пари... Какво ще правим с тях?

- Заповядайте. - Много добре.

Виждате ли колко важен е този закон?

- Някъде тук има ли листа? - На втория рафт.

- Тази вечер ще бъда доста зает. - Само да не е с нов закон!

Не, с писмата. Това е нещо съвсем ново! Аз внесох законопроект!

- Изправих се и говорих в Сената! - Ще ги диктувате ли?

Не мога да изричам текста на писмата, трябва да го напиша.

Ще разкажа на мама за вас.

И ако го направя както трябва, ще имате бурканче невероятен конфитюр.

- Много ви благодаря. - И, Сондърс...

- Съвсем забравих да ви благодаря. - Няма защо.

Без вас нямаше да... Искам да кажа...

- Кой е? - Сюзън Пейн.

Как сте? Да, мога да говоря.

Съжалявам, че ви притеснявам, но искат да го откъсна утре от Сената.

Трябва да го разходя. Ще гледам да използвам чара си.

Заведете го да си купи дрехи и шапка, за която да се държи.

Един маникюр и една подстрижка също няма да му навредят.

Съжалявам, че ви моля за това, но...

- Няма нищо, нали сме жени. - Благодаря, Сондърс.

- Един момент. Г-ца Пейн. - Сюзън Пейн?

- С мен ли иска да говори? - Да.

Не може да бъде!

Добър ден, г-це Пейн. Как сте?

Добре, благодаря.

Моля?

Ще ви придружава?

Приемам... с удоволствие. Добре.

Прием в чест на принцеса. Тя иска...

Довиждане, г-це Пейн.

Кани ме на прием в чест на някаква принцеса! Мен!

Вземете си шапката, сенаторе. Доста неща ще трябва да накупим.

- Къде е ракията? - Зад мивката.

Няма значение кой губи, стига борбата да е честна.

Но не понасям ударите под кръста. Да наговарят тази ужасна жена!

- А той си пада по нея. - Каква жена?

Пейн.

Бъди любезна с нея. Партията издига баща й за кандидат за Белия дом.

Току-виж станала следващата Първа дама.

Представи си да четеш "Моето ежедневие" от Сюзън Пейн-Досадата.

Посипва раната със сол, сякаш останалото не му е достатъчно.

- "Ще гледам да използвам чара си"! - Какво ти става?

- Нищо. - Тогава спри да се притесняваш.

Така или иначе глупаците ще наследят земята.

Може пък този Дон Кихот да ни е изпреварил.

Дали не е проклятие човек да бъде мъдър като нас двамата?

Ако ще се чудиш, го направи пред една хубава пържола.

Ела на себе си. Пийни си. Да пием за големите глупаци.

И за Дон Кихот!

- Знаеш ли как се почувствах? - Как? Кажи по-бързо!

Като майка, която за първи път праща детето си на училище

и го наблюдава как се отдалечава в най-хубавата си премяна.

И се надява, че ще се пребори с другите ученици.

Кой започна всичко това?

- Просто си чакам трамвая. - Престани.

- Кого го е грижа? - Извинявам се.

Добре тогава. В крайна сметка, какво ме интересува!

Пуснаха го отвисоко. Не искам да бъда наблизо.

Потресена съм. Това е истината.

Не искам да участвам в убийство. Край! Напускам!

Пак ли? Идеята не е лоша.

- Диз... - Да?

- Да се оженим. - Идеята е добра. Кога?

- Когато искаш. - Довечера?

- Имаш ли нещо против? - Държа на теб.

- Ти си порядъчен човек, Диз. - Знам.

Може да напуснем този град и да се почувстваме като хора.

- Да живеем сякаш излизаме от тунел? - Тунел ли?

Ти никога не си наблюдавал как вятърът гали тревите по поляните, нали?

Вятърът не се ли изморява?

Или буйните планински поточета, или как стадата вървят към слънцето.

- Никога ли не си виждал подобно нещо? - А ти?

Не.

Трябва ли да заминаваме?

- Нищо по-романтично не се сещам. - Добре, тогава да тръгваме.

- Къде? - Отиваме да се оженим.

Точно така.

В случай, че не си сигурна, имаш възможност да се откажеш.

- Името ми е Клариса. - Знам, няма проблеми.

- Предпочитам да кажеш, че е красиво. - Искам да кажа...

Сещаш ли се за някое име, което предпочиташ?

- В момента не се сещам. - Например Сюзън или някое друго?

Сюзън ли? Не!

Не става! Няма да участвам в убийство!

Може да го водя в задънена улица заради подкупната шайка на Тейлър,

но няма да помогна на тази жена да го разкъса на парчета.

- И никой не може да ме принуди! - Сама го каза.

Искаш да се измъкнеш оттук още сега. Независимо от премията.

Ще прибера от този кабинет всичко, което ми принадлежи.

Чакай малко! Ние се женим!

Ще се видим по-късно.

- Какво искаш? - Трябваше да дойдеш!

Страхотно парти. Пожънах успехи с твоя костюм. Тя изглеждаше прекрасно.

Когато ти си тръгна, тя каза: "Благодаря ви, г-н Смит. "

Каза го по особен начин. Така че да ти се подкосят краката.

Хрян!

Защо гледате така? Да не ме мислехте за дама?

Една дама не би работила, за да си го позволи. Не мога повече!

И аз не мога да понеса много неща. Дори най-простите...

Приберете се у дома и разкажете на поточетата си за лагера.

Това място не е за вас. Вие сте порядъчен човек.

Вървете си у дома! Само това ще ви кажа.

Представям ви бъдещия си съпруг.

Това съм аз.

Кажете нещо. Не стойте така като...

Чакайте малко. Защо не се получава?

Искате да бъдете сенатор и да построите лагер при Уилит Крийк.

Виждате ли това? Закон за помощите. Параграф 40.

Там, където искате да правите лагера, ще има язовир.

Да сте чували за това? Не! Днес го изчетоха в Сената.

Но вие не биваше да го слушате! Затова онази дама ви взе със себе си.

Затова ви изпратиха тук. Защото не различавате язовир от вана!

Бъдете сенатор. И ще се забъркате в далаверите на Тейлър.

Но ако не можете, а вие никога няма да можете,

си вървете! Не стойте тук и не карайте хората да ви съжаляват.

Хайде, Диз.

Насам!

Хайде, да намерим свещеник.

- Ние ще се женим. - Точно така.

Елате, ще ви заведа вкъщи.

Има безброй други места, където наистина се нуждаят от водата.

Говорих със собственика на земята, но той не спомена за никакъв язовир.

По дяволите! Знам, че нещо не е наред!

Няма да гласувам, докато не получа отговор на въпроса.

Борите се с вятърни мелници.

Един проект отнема 2 години. Освен това носи печалби.

- Печалби... Кой е Тейлър? - Какво?

- Какво общо има той с това? - Защо трябва да има нещо общо?

Казаха ми, че идеята е негова - целта е да вземе подкуп.

Да не ме обвинявате, че с този закон подпомагам нечий личен интерес?

И че подпомагам корупцията?

Моля ви, свържете ме с г-н Джеймс Тейлър, Джаксън сити.

Рейнджър, отговори на молитвата ни. Дори не знаете колко е часът, нали?

Какво точно е направил?

Ще разбие цялата машина на парчета заедно с теб.

- Как? - Няма да разбереш.

След половин час вече ще бъда на път за Вашингтон.

Готов съм да се разправям с Рейнджъра. Начинът е без значение.

Ще получиш инструкции от Алън. Аз и марки не бих ти дал да плюнчиш.

Възползвай се от поста си и помогни на Алън да приключите с това..

- Разбра ли ми? - Да, Джим.

Съмнявам се.

Не можах да му покажа нито една историческа забележителност.

Постоянно ни следи. Трябва да ни отървеш от него.

Откакто разбра, че стоим зад проекта, не се съобразява с нас.

Казах ти, че ще се справя. Не е нужно да идваш тук.

Видях как го наглеждаш - накара го да пише проектозакон.

- Това е той. Пусни го да влезе. - Да не си поканил Смит?

- Ти как мислиш? - Не отваряй, Чик.

- Не можеш да го направиш. - Пусни го да влезе, Чик.

Добре, Джим, но без мен.

Добро утро, сенаторе. Заповядай.

Какво означава "без мен"?

Не можеш да продължаваш с тежките методи. Те не вървят.

Каквото и да се е случило, той е сенатор! Това е Вашингтон!

Значи методите ми не вървят, така ли? Досега е било тъкмо обратното.

Това момче е различно. То е почтено.

Има много високо мнение за мен. Не бива да му причиняваме това.

Трябва ли да стоя безучастно и да гледам как това хлапе

завърта скандала с Уилит Крийк около мен?

Не, благодаря.

Или ще съобрази поведението си, или ще го разкъсам на парчета!

- Аз няма да те подкрепя, Джим. - Така ли?

Нямам намерение да разпъвам това момче на кръст.

Да не би методите ни да са твърде груби за нежната ти душа?

Ролята на Сребърния рицар не е за нас.

Вече 20 години си служа с тези методи.

Още от момента, когато те измъкнах от онази дупка

и те превърнах в сенатор. А сега ти е тежко да го понесеш!

Може и да не ти се наложи. Свободен си да се прибереш заедно с рейнджъра.

- Джим, не е нужно да... - Всичко е наред.

Ще е жалко да прекъснем отношенията си след толкова много години.

Особено сега, преди националната конференция.

Заложих всичко на теб, същото направиха и приятелите ни.

Ще оцелеем. Просто трябва да намерим човек с повече здрав разум.

Иди и обясни на г-н Смит за язовира при Уилит Крийк.

Това е твоят проект, твоята репутация.

Ако фактите не му помогнат да скъса с теб, ще му предложа и други.

Прибирам се със следващия самолет. До скоро.

Би ли дошъл насам?

Това момче ми харесва. Не ми е приятно да бъдеш груб с него.

Радвам се, че отново се вразуми. За момент се бях изплашил.

Върни се в кабинета си. Ще ти се обадя, щом свърша със Смит.

Сребърният рицар!

Минавах, оттук, сенаторе, и реших да се отбия при вас.

Сигурно вече познавате момчетата?

Казаха ми, че откакто сте тук, сте особено въодушевен.

Някои ми казаха, че сте глупак, но аз мисля, че сте интелигентен.

Достатъчно интелигентен да разберете ситуацията, когато ви я обяснят.

Да вземем строежа на язовира при Уилит Крийк.

Какви интереси имате вие там?

Всяко нещо, което носи полза на щата е твърде важно за мен,

тъй като притежавам повечето промишлени предприятия и вестниците.

Ако благосъстоянието на щата ви беше скъпо както на мен,

щяхте да се нуждаете от надзор.

Какво обичате? Бизнес?

Ако бизнесът ви харесва, можете да стигнете до върха.

Или политиката. Ако ви харесва да бъдете сенатор,

може да се върнете в Сената и да останете колкото искате.

Интелигентен сте. Вижте момчетата тук или Пейн.

Справят се много добре и не се тревожат дали ще бъдат преизбрани.

Те са интелигентни и следват съветите ми.

Вие ли им казвате какво да правят?

Джо Пейн от 20 години се вслушва в съветите ми.

Вие сте лъжец.

- Трябва да се видя със сенатор Пейн. - Сенатор Пейн е извън града.

Не е възможно.

Заповядай, Джеф. Разговаря ли с Тейлър?

Каза, че ви е диктувал поведение цели 20 години, а аз му казах, че лъже.

- Ела насам и седни, синко. - Не ми се седи.

Знам как се чувстваш. Надявах се това да ти бъде спестено,

да видиш забележителностите и да се върнеш при момчетата си.

Ти си живял в момчешки свят. Стой тук, за бога!

Мъжкият свят е жесток и в него няма място за теб.

Там ще бъдеш наранен. Забрави за Тейлър и това, което ти каза за язовира.

Не ми отговорихте дали Тейлър може да ви казва какво да правите.

Чуй ме, моля те, и се опитай да разбереш.

Трудно е да посрещнеш открито фактите.

Но трябва да преосмисляш идеалите си пред външната врата.

Преди 30 години споделях твоите идеали. Бях точно като теб.

Наложи се да правя същия избор, който ти правиш днес.

И го направих, с цената на компромиси.

За да седна в този Сенат и честно да служа да хората.

Трябва да приемеш фактите. Аз служих добре на щата си.

При нас безработицата е най-ниска, а федералните заеми - най-високи.

Направих компромис - не можеш да разчиташ на гласоподавателите.

Много често те дори не гласуват.

Страните и империите винаги са били изграждани по този начин.

Можеш да ми вярваш. Това са фактите.

Казвам ти всичко това, защото... се привързах към теб.

Приемам те като свой син. Не бих искал да пострадаш.

Когато законът за язовира дойде на дневен ред, не казвай нито дума.

Зад него стоят хора с много власт, които ще те унищожат.

За свое добро и в името на приятелството ми с баща ти,

моля те, не казвай нито дума.

Законът трябва спешно да бъде приет. Има общо споразумение -

нито един сенатор да не говори повече от пет минути върху всеки параграф.

Секретарят ще го прочете.

Законопроект за отпускане на държавните помощи през финансовата година.

Параграф 1: Спешни помощи. За създаване на обществени съоръжения

на реки, пристанища и пътища - 150 милиарда долара.

Параграф 40: Отпускане на средства за отклоняване и задържане

на водата в Уилит Крийк в Тери Кениън - 5 милиона долара.

Господин Председател,

сенатор Смит би искал да се изкаже по параграф 40.

Сенаторът разбира ли, че трябва да се ограничи до пет минути?

Заповядайте, сър.

Г- н Председател, този параграф, касаещ язовира при Уилит Крийк...

Сенатор Смит би ли желал да отстъпи на колегата си, сенатор Пейн?

- Да, сър. - Заповядайте, сенаторе.

Изправям се пред вас с тежка задача.

Не е възможно да не сте забелязали,

че сенатор Смит не е в състояние да се изкаже пред вас.

Да пипнем сенаторите!

Вътре става нещо! Хайде!

Моля сенаторът да спре, докато редът не бъде възстановен.

Моля всички сенатори да влязат в залата.

Какво става, Джо?

Продължете, сенаторе.

Имам предвид внесения от него законопроект за момчешки лагер,

в който той упоменава определен парцел,

който трябва да бъде откупен с помощта на американските деца.

Сенатори, разполагам с доказателства, че този парцел е негова собственост.

Закупил го е един ден, след като е бил назначен за сенатор

и използва високия си пост за собствени облаги.

- Рейнджърът е извършвал рекет. - Това е безсмислено.

Предлагам да се извърши незабавна проверка

и да се прецени уместно ли е присъствието на колегата ми сред нас.

Г- н Председател, аз...

Тишина! Ако редът не бъде възстановен, ще прекъсна заседанието.

Рейнджърът заклеймен от колегата си сенатор Пейн!

Сенатор Пейн пъди сенатор Смит.

Сондърс сигурно знае какво става.

Тя си събра нещата и напусна града.

Пейн обвинява Смит във внасяне на законопроект от личен интерес.

Пейн е повикан за обяснения пред Избирателната комисия.

Честно казано, уважаеми сенатори,

когато г-н Кенет Алън нахълта в кабинета ми,

и доказа, че Джеф Смит притежава нотариален акт, останах смаян.

Какво направихте, когато разбрахте?

Посъветвах се с директора на Архивния отдел, г-н Артър Ким.

Г- н Ким, помните ли да сте вписвали такъв нотариален акт?

Да, на отбелязаната дата г-н Алън дойде да впише въпросния документ,

според който въпросните 200 акра земя са собственост на г-н Смит.

- Откога познавате сенатор Смит? - От доста години.

Той ползваше земята ми до Уилит Крийк за момчетата рейнджъри.

Изглеждаше симпатичен човек.

Един ден той каза, че би могъл да продаде земята за 500 на акър.

Аз бих се радвал и на 25. Разбрахме се по следния начин:

отстъпих му земята с нотариален акт, а той ми гарантира половината сума,

ако извърши продажбата. Работата не изглеждаше редовна.

Този документ у вас ли е?

Земята не би била на негово име, ако документът не беше у мен.

- Не съм подписвал никакъв договор! - Напротив.

Проучвах дълго подписа и експертното ми мнение е,

че това определено е почеркът на Джеферсън Смит.

Като графолог, бих казал, че подписът на Джеферсън Смит

върху този договор е бил фалшифициран.

Бих заложил цялата си 20-годишна професионална кариера

на факта, че това не е фалшификат,

а автентичният подпис на г-н Смит..

Ситуацията е болезнена за мен - той е син на най-добрия ми приятел.

Покровителствах го в Сената, помогнах му да оформи проектозакона си.

В деня, когато го внесе, аз го поздравих.

Но подчертах, че на терена, който е избрал, ще се строи язовир.

Има много подходящи за лагери места, предложих му да избере друг парцел.

Той се вбеси и каза: "Преместете язовира!"

Бях потресен от рязката реакция,

докато не разбрах, че той притежава въпросните 200 акра земя.

Искал е да спечели огромна сума от дребните монети,

които децата са щели да му изпратят.

Разбирайки истината и пренебрегвайки собствените си чувства към това момче,

воден от чувството си за дълг, считам, че освобождаването му от Сената

е единственото възможно решение.

Машината на Тейлър действа безотказно.

Сенатор Смит, моля.

Седнете на стола.

Комисията е готова да ви изслуша, сенатор Смит.

Останете по местата си. Заседанието все още не е закрито.

Тишина, моля!

Рейнджърът не е знаел какво го очаква, когато Тейлър се е обърнал към него.

Коя от вас иска това?

- Искаш ли го? - О, да!

И СА ЗАЯВИЛИ, ЧЕ ТЯ, ПОД ВЗОРА ГОСПОДЕН, ЩЕ РОДИ НОВА СВОБОДА

И ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА НАРОДА, ОТ НАРОДА И ЗА НАРОДА

НИВГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ ОТ ЗЕМЯТА

Добър ден.

- Добър ден, Сондърс.. - Предусещах, че ще ви намеря тук.

Къде ли не ви търсих.

- Как сте, Сондърс? - Добре.

- Как е съпругът ви? - Какво? Диз ли? Не се оженихме.

Радвам се, че се върнах. Знаете ли какво ме чакаше?

- Бурканче конфитюр от майка ви. - Наистина ли?

От ягоди ли беше? Той е най-вкусният.

От вестниците разбирам, че призванието ви е да бъдете сенатор.

Вие се оказахте права, наистина трябваше да си вървя

и да се забавлявам на воля с децата.

Аз съм съвсем обикновено момче, което разбира малко от света.

Натъпкан с патриотични глупости за американските идеали.

- Вижте, сенаторе... - Открих един съвсем нов свят.

В какво ще вярвате сега?

Когато един човек като сенатор Пейн се заклева,

че крада петачетата на децата...

Човек, на когото съм се възхищавал цял живот...

Тук има много красиви думи.

Някои от тях са гравирани в камъка, други са измислени от хора като Тейлър,

за да ги четат глупаци като мен.

Така разбираш с какво всъщност се занимават тези мъже.

Ще замина оттук възможно най-бързо.

Далеч от думите, паметниците, от целият им циничен цирк.

Разбирам.

- Какво ще кажете на децата у дома? - Истината.

По-добре да я узнаят сега, отколкото по-късно.

Едва ли ще ви повярват.

Могат да ви погледнат с печален поглед и да кажат:

"Какво направи, Джеф? Предаде ли се? Не се ли опита да направиш нещо?"

Какво очаквате да направя?

Една почтена марионетка като мен изправена срещу Тейлър и Пейн -

машината за лъжи.

Приятелят ви г-н Линкълн също е имал около себе си подобни хора.

Както и всеки човек, който се е опитал да извиси мисълта си.

Но това не ги е спирало - в това се е изразявала лудостта им.

Всичко добро на този свят е заслуга на такива луди, изпълнени с вяра.

Не бива да се отказвате сега. Не и вие.

Не всички са като Тейлър и Пейн, хора като тях хвърлят големи сенки.

Вярата ви не се простираше до конкретна личност. Тя беше по-голяма от това.

Вие носехте в себе си обикновената, почтена, човешка истина.

Страната ни има нужда от това.

Както и целият изкривен свят. От много истина.

Помните ли деня на пристигането си? Какво ми казахте за Линкълн?

Казахте, че седи тук и чака някого.

Така е, той е чакал човек, който би се отдал изцяло на работата си.

Човек, който ще изобличи хора като Тейлър и ще ги изкорени.

Мисля, че е чакал вас, Джеф. Той знае, че ще се справите. Аз също.

Да се справя с кое?

Обещайте да не заминавате и ще ви кажа. Цял ден мисля за това.

Трябва да се хвърлите с главата надолу, но мисля, че ще се справите.

- Клариса, къде можем да пийнем нещо? - Това се казва приказка!

Да идем у нас.

Г- н Диърборн? Г- н Дърнъл? Г-н Дуайт?

Значи днес ще гонят Смит... Къде е гилотината?

А къде е самият Смит?

Не е спрял да бяга, откакто излезе от заседанието на комисията.

- Г-н Смит? - Тук!

- Този тип е откачен! - Продължаваме с проверката.

Още нещо ли кроиш? Какво има?

- Моли се, Диз. Стига да знаеш как. - Ти ли вкара онзи тип вътре?

Да не си луда?

Проверката установи присъствието на 90 сенатори.

Има кворум, преминаваме към дневния ред.

- Г-н Председател. - Сенатор Макферсън.

Искам да представя на разглеждане доклада на Избирателната комисия

по повод изключването на Дж. Смит.

Секретарят ще прочете доклада.

Доклад на Избирателната комисия.

След като изслушахме известен брой свидетели, стигнахме до заключението,

че Джеферсън Смит не бива да продължава да бъде член на Сената.

По тази причина Избирателната комисия препоръчва

Джеферсън Смит да бъде освободен от своя пост в Сената.

Г- н Председател, преминавам към незабавно гласуване на резолюцията.

- Г-н Председател! - Аз имам думата!

Бих искал гласуването да се извърши по списък.

Сенаторът няма думата на този етап!

Сенатор Смит е все още член на Сената

и трябва да се ползва със същото внимание.

Щяхте да ми дадете думата, сър.

Оставете го да говори!

Преди да продължим по-нататък, ще припомня на посетителите,

че са наши гости и би следвало да се държат като такива.

Мнението им няма да се отрази на решенията от тази трибуна.

Давам думата

на сенатор Смит.

Започва се.

Господата нямат търпение да ме изгонят оттук.

Срещу мен има такива доказателства, че не мога да им се сърдя.

Ще си отида, ако те гласуват за това.

Но преди това, бих искал да ви кажа няколко думи.

Опитах се да ги кажа и преди, но този път държа да го направя.

Ще напусна едва след като се изкажа.

- Сенаторът би ли отстъпил думата? - Опасявам се, че не!

Отстъпих думата веднъж и повече така и не я получих.

Можем да си поговорим тук, но заедно!

Снощи добре ме подготвиха

и бих отстъпил думата само за въпрос.

Мога да говоря до второ пришествие!

Трябва да ви кажа нещо и ще го кажа на всяка цена!

- Може ли да получа думата? - За какво?

- За въпрос. - Добре.

Бих искал да знам дали въпросът, който ще засегне,

се отнася до параграф 40- язовира при Уилит Крийк.

Всичко в тази връзка бе обсъдено на заседанието на комисията.

Бих искал да знам дали колегата ми има допълнителни доказателства,

в своя защита, които комисията не познава.

- Не мога да докажа фалшификацията! - Комисията отсъди друго!

Този джентълмен е признат за виновен. Вярвам, че никой от вас

не се интересува от това, което има да каже пред нас

човек с доказана вина от подобен характер!

Бях признат за виновен, защото параграф 40 прикрива корупция!

Исках да знаете, че един човек от моя щат - г-н Тейлър -

иска този язовир от личен интерес! Той ръководи политическата машина!

Всичко в моя щат е под негов контрол.

Той е достатъчно могъщ да подчинява и конгресмени!

В тази зала видях трима от тях.

- Може ли думата? - Не, сър, не може!

Джеймс Тейлър ми предложи сенаторски пост за 20 години напред,

ако гласувам за язовира! И двамата знаехме за измамата!

Обеща, че ако проговоря, ще ми счупи кокалите.

Но аз започнах да говоря и дългата ръка на Тейлър

проникна в тази свещена зала и ме хвана за врата.

- Процедурен въпрос. - Г-н Председател!

- Сенатор Пейн да се изкаже. - Аз отправих обвиненията срещу него.

А той твърди, че съм изпълнявал престъпни указания!

Обвинява ме в недостойно поведение! Би трябвало да слезе от трибуната!

Не казвам, че г-н Пейн е бил един от конгресмените в тази зала!

Аз бях в тази зала!

Обвинявам този човек заради тона, с който прави опроверженията си

в опит да дискредитира поведението ми.

Ще ви кажа защо бяхме в тази зала. Г- н Тейлър донесе доказателството

срещу този човек, но ние искахме да се откаже от намеренията си.

Защо ли? За да не бъде опетнен един уважаван щат.

- Но той отказа! - Г-н Председател...

За човек като него единственото решение беше да каже истината.

Тъкмо това направих тук пред вас.

Той се опитва да шантажира и Сената, и мен.

За да не бъде освободен, се опитва да спре законопроекта,

който е така важен за страната и трябва да бъде гласуван още днес!

- Аз имам думата! - Търпението ми се изчерпа.

Извинявам се за неговото назначение.

Уморих се от този самодоволен младеж!

Отказвам да стоя тук и да го слушам!

Надявам се колегите ми да споделят моите чувства.

Освободи трибуната!

Господа! Моля, обръщайте се към председателстващия!

Какво иска този господин?

Възможност да говоря пред хора, които ще ми повярват.

Хората от моя щат познават и мен, и г-н Тейлър.

Изслушат ли ме, това ще е краят на политическата машина на Тейлър.

Искам седмица и ще имате доказателства.

Обещайте ми да не ме освобождавате и да не гласувате закона.

- Може ли думата? - За въпрос.

Имате нахалството, след като ви обвиниха

да налагате отлагане на гласуването на закона?

Обръщам се към сенатора. Наясно ли е той,

че този законопроект месеци наред е бил разглеждан от двете камари?

- Ще има хора без храна и подслон. - Няма ли да помогнем на страната си?

В моя щат имаме постоянна нужда от помощ срещу мошениците!

Ще станем за смях, ако приемем обвиненията му!

Обидно е, че сме принудени да слушаме тези неща.

Ще последвам примера на сенатора и ще напусна тази зала,

докато г-н Смит не освободи трибуната.

Ред в залата!

Налага се оттук да говоря на хората от моя щат.

Никой не може да ме свали от трибуната, докато тези хора не са ме чули,

дори да отнеме цяла зима.

Саботьор!

Е, г-н Председател, останахме сами.

Не че ми липсва аудиторията,

но ще е жалко господата да пропуснат това, което ще кажа.

И...

Обръщам ви внимание

чл. 5 от правилника на Сената, трети раздел.

"Ако бъде установено, че няма кворум,

и че болшинството от сенаторите отсъстват - като че случаят е такъв -

председателстващият може при необходимост да изиска

присъствието на отсъстващите сенатори".

Направете го, г-н Председател.

Установена е липса на кворум.

Призовете сенаторите в залата.

Не е нужно да бързаме, аз разполагам с много време.

Сенаторите се призовават в залата.

Проверката започва.

Г- н Агню? Г-н Албърт? Г-н Алфорд?

Смит взе думата и не я дава на никого.

- А щяха да го изритат! - Прекрасно, нали?

Невероятно! Това е чудото, което очаквах!

Не изпускай нищо от това, което казва на земляците си.

Ще се чуе чак до Патагония! Сенаторите напуснаха в знак на протест!

Не предавай нещата така. Бъди на негова страна.

- Май си влюбена в тази маймуна? - А ти как мислиш?

Това е най-титаничната битка в наши дни!

Давид без прашка се изправя срещу политическата машина на Тейлър,

за която се знае, че е червива отвътре и отвън.

Нека колегите от Щатската дирекция да дойдат тук.

- Свърза ли се с Хендрикс? - Още го търсят.

Защо не си е на бюрото? Не е ли по-добре да се върнеш?

Той се обръща към щата. Ще настрои общественото мнение.

Няма да го допусна. Ще направя изявление оттук.

Цял живот съм го правил. Ще очерня това нищожество.

Остави общественото мнение на мен. По-добре се върни в Сената.

Вече казах всичко, за което се сетих.

Вече не ми се занимава.

Ако успее да убеди сенаторите, ще е най-разумно да се гръмнеш сам!

Или ще излезем от бизнеса, или ще станем по-велики отпреди!

Не можем да си позволим да спрем, докато не го смачкаме.

Върни се в Сената, Джо.

Имаме проблем. Гледай това, което казва Смит

да не попада в нашите вестници, нито в останалата щатска преса.

Искам нещастните опозиционни вестници, които още ни се дърпат

да млъкнат за 24 часа.

Спри им доставките, прави каквото искаш!

Погреби ги за 24 часа! Искам време! Защити машината! У дари го този тип!

Обичайните неща - че е престъпник, виновен за глада в щата...

Джо, би ли се върнал в Сената?

Подклаждай разправията, публикувай протести, писма...

Откупи ефирното време на радиостанциите в щата.

Искам да говорят срещу Смит.

Плати, каквото и да струва! Накарай щата да се раздвижи!

СМИТ ПОЗОРИ ЩАТА

СМИТ СПИРА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

ЕДНО ХЛАПЕ ПРЕДИЗВИКВА НАЦИЯТА

Този страхливец прави опит да отклони вниманието ви от действителните факти.

Смит е хванат на местопрестъплението и обвинен в кражба от деца.

Държавните помощи ще бъдат спрени.

СПРЕТЕ СМИТ

ИЗПРАТЕТЕ СМИТ В ЗАТВОРА

СМИТ ГОВОРИ, ДОКАТО ХОРАТА ГЛАДУВАТ

ПОДКРЕПЕТЕ СЕНАТОР ПЕЙН

- Виждал съм саботьори... - Това не може да продължава!

Трябва да го свалим от трибуната.

Докато г-н Смит е там законно, няма да отстъпи думата.

В думите му има много здрав разум.

Така ли наричаш шантажа, Хенри?

Не го харесвам от самото начало, но само човек, който защитава истината,

може да се изправи така срещу всички.

След 20 години съвместна работа, вярвате на него, на не мен?!

Ако в думите му има дори малко истина, излиза, че лъжа аз!

Не може ли да измислим начин да отстраним проекта за язовира

и да гласуваме закона за помощите?

Не язовирът е поставен под въпрос, а моята репутация,

както и почтеността на комисията и дори на самия Сенат!

Ако премахнете параграф 40, аз си подавам оставката.

Един момент! Това е пълна глупост! Джо е прав.

Трябва да продължим работата си и да го прекършим.

Нека говори, няма да гласувам. Ще поддържаме постоянен кворум.

Какво ще кажеш, Джон?

Да сменим колегите в залата.

- Толкова е неопитен... - Няма да издържи дълго.

"... притежаваме неотменни права

като правото на живот, на свобода и правото да търсим... "

Нощната смяна пристига.

Сенаторе, спрете, докато не се възстанови редът в залата.

Половин официален Вашингтон е тук, за да се види представлението -

саботьорът, който говори с високо вдигната глава.

Драматизмът на свободата на словото.

Който и да е в тази зала може да се качи на трибуната

и да говори оттам, докато се държи на краката си.

През това време той не бива да сяда,

да напуска залата или да спира да говори.

Коридорите са претъпкани.

В дипломатическата галерия виждаме пратеници на две диктаторски сили.

Тук наблюдават нещо, което не могат да видят у дома: демокрация в действие.

"... да търсим щастието.

Правителствата трябва да гарантират тези права,

черпейки пълномощията си от своите поданици.

Когато едно правителство започне да нарушава тези права,

народът има право да го смени или да го свали. "

Справям ли се?

Хайде, размърдай се!

- Г-н Тейлър. - Един момент.

Кажете на сенатор Пейн.

Става дума за Смит, саботьора.

Във вестниците ви трябва да пише, че законът, който блокира,

ще засегне и вас.

Това е патриотично задължение на всеки вестник в страната!

Ще продължаваме в същия дух, докато не го смачкаме!

Винаги се стряскам от тази част на Декларацията за независимост.

Няма страна, която да е в състояние да приложи тези правила,

ако тя няма мъже, способни да цитират човешките права.

Добро е за заглавие.

Странно е как всички мъже някога са били малки момчета.

Не бих се учудил, ако и сенаторите са били деца.

Затова ми си струва добре да изведем децата сред природата

за два месеца в годината.

И да оформим телата и съзнанията им за дейности, близки до човека,

защото тези момчета един ден ще седнат зад същите тези банки.

Добре е да доведем деца от различни националности, различни среди,

да ги съберем, за да открият в какво се изразяват различията им.

Но не бих дал и два цента за претенциозните ви правила,

ако те не са подплатени с обикновена човешка доброта.

Както и с елементарна загриженост към другия.

Това са доста важни неща.

Кръвта, скелета и жизнеността на тази демокрация

ни е оставена в наследство от великите мъже.

Но тук искат да построят язовир на мястото на детския лагер,

за да платят с печалбата на някоя войска!

Не мислете, че ще кажа на децата от моя щат:

"Забравете! Защото ви наговорих един куп глупости!

Тази страна принадлежи на хора като Тейлър!"

И ако някой очаква да го направя, още нищо не е видял!

Исках само да разбира дали още имате лица.

Съжалявам, господа.

Знам, че проявих неуважение към Сената.

Знам, че тук не бива да се допускат хора като мен.

Не ми е приятно да си играя така с търпението ви,

но или съм ужасно прав, или съм луд!

Ще възразите ли, ако поставим въпроса на гласуване?

- Може ли да взема думата? - Може.

Предвид загрижеността ви към сенаторите

и факта, че говорите близо осем часа и сигурно сте уморен,

позволете да прекъснем до утре сутринта.

Тогава ще продължите с по-голяма лекота дълбокомислените си брътвежи.

Не!

Питай него!

Г- н Председател, какво би станало утре сутринта?

Ще мога ли да продължа с брътвежите си?

Ако приемете предложението,

утре сутринта няма да получите думата по никакъв въпрос.

Освен по решение на председателя.

Както казвах, господа, или съм ужасно прав, или съм луд.

- Чувствам се отлично. Какво е това? - От г-ца Сондърс.

Справяш се прекрасно. Момчетата от пресата са с теб.

Чети им текста на Конституцията много бавно.

Диз казва, че съм влюбена в теб.

Послепис: Той е прав.

Сенаторът ще слезе ли от трибуната?

Моля? О, не! Чувствам се прекрасно!

"Конституция на САЩ"

Страница първа, в горния ляв ъгъл.

"Ние, народът на САЩ, с цел да създадем по-добър съюз... "

Да? Купи ги или ги разбий!

- По дяволите! - Какво има?

Това е убийство! Трябва да му кажа, че не стига доникъде.

В щата не са отпечатали и дума от всичко, което каза!

Тейлър е подчинил цялата преса и те печатат глупости!

- Един човек е озаптил целия щат? - И още как!

Свобода на словото, а?

Сетих се нещо! Ела!

- Джеф има вестник - "Момчешки работи". - Страхотно!

В щата никой не отпечатва думите на Джеф.

Ако ви подавам информация по телефона,

ще можете ли да я отпечатате в един милиард екземпляра?

Чудесно! Пригответе се да записвате, г-жо Смит.

Ще напишем всичко за Джеф. Листа и моливи, бързо!

Започваме.

- Готови сме, Клариса. - Тя ме нарече Клариса!

Започваме, мамо.

Джеф казва истината. Излага на показ Тейлър.

Искам го в цялото сутрешно издание - удар, който да го повали!

От сделката за язовира при Уилит ще спечели само машината на Тейлър.

Ето заглавие за първата ви страница.

Престъпник с доказана вина ви представлява в Сената на САЩ!

Побързайте, момчета.

Дай вестника насам.

СПОРЕД СЕНАТА СМИТ ЛЪЖЕ

ДЖЕФ КАЗВА ИСТИНАТА ИЗЛАГА НА ПОКАЗ ТЕЙЛЪР

"... милосърдието не носи облаги,

то не познава гордостта.

Запомнете: вяра, надежда и милосърдие.

Тези три ценности.

Най-великата от тях е милосърдието.

Четете за Джеф Смит!

- Разпространява се от 9 млн. деца! - Разкарайте хлапетата!

Внимавайте!

Изнесете вестниците оттук!

Четете? Джеф Смит лъже в Сената!

УРА ЗА СМИТ!

СМИТ ОПОЗОРИ ЩАТА НИ

ИЗХВЪРЛЕТЕ СМИТ

СПРЕТЕ СМИТ СВЪРЖЕТЕ СЕ С КОНГРЕСА

Ще позволим ли на този човек да хвърля кал по Джо Пейн?

Подкрепяте ли Джо Пейн?

Ура за Джеф Смит!

Градът е пълен с пострадали деца! Кажете на Джеф да спре!

Добре. Дочуване.

Сенатор Смит говори вече 23 часа и 16 минути.

Това е най-зрелищното събитие в аналите на Сената.

Един обикновен американец говори от най-важната трибуна в страната.

Липсата на опит се компенсира с хъса за борба.

Но изморените крака на рейнджъра треперят,

погледът му е замъглен, гласът - отслабнал.

Официален Вашингтон е тук, за да не изпусне зрелището.

Най-важното, което имам да кажа е, че с истината компромиси не се правят.

Кога беше това? Сякаш е минала цяла година.

- Стават ужасни неща. - Започнаха да го слушат.

Искам да се изправите в цял ръст,

заедно с тази дама на Купола на Капитолия.

Тя защитава свободата.

Погледнете страната през нейните очи.

Наоколо няма да видите само пейзаж.

Ще видите онова, което човекът е изковал за себе си,

след като векове е водил борба за нещо по-различно от закона на джунглата.

За да се изправи свободен и достоен на собствените си крака.

Както е бил създаден, независимо от расата или вярата си.

Ето това ще видите.

Навън няма място за далавери, алчност и лъжи.

Или за компромиси с човешката свобода.

Щом хората са съсипали до такава степен света,

нека направим лагерите и видим на какво са способни децата.

Още не е късно за това.

Тази страна е по-голяма от такива като Тейлър, като мен или като вас!

Щом веднъж се появят на бял свят, великите принципи не умират.

Те са тук! Трябва само да ги видим!

Г- н Председател, искам думата, за да задам един въпрос.

- Може ли да получи думата? - Да, за въпрос.

Сенаторът повтаря, че говори на хората от своя щат.

Той очакваше, че те ще тръгнат насам на тълпи.

Иска ли господинът да узнае мнението на тези хора?

- Най-сетне, Диз. - Разбира се, сър.

Позволете да внеса в тази зала доказателство за мнението на хората.

Има ли възражения? Заповядайте, сенаторе.

Хайде, деца.

Не мога да гледам как страда.

- Обществено мнение под диктовка! - По тертип на Тейлър.

Това е отговорът на господина.

50000 телеграми с въпроса кога ще освободи трибуната.

Каня Сената да ги прочете. Колегата ми също.

Така хората отговарят на г-н Джеферсън Смит.

Спри, Джеф!

Предполагам, че това е поредната загубена кауза, г-н Пейн.

Вие нищо не знаете за загубените каузи.

За разлика от г-н Пейн.

Веднъж той каза, че те са единствените, за които си струва да се бориш.

Някога той се е борил за тях заради единствената валидна причина.

Заради едно съвсем просто правило: "Обичай ближния си".

В този свят на омраза, всеки, който знае това правило, носи надежда.

Вие знаете това правило, г-н Пейн. Затова аз и баща ми така ви обичахме.

Вие знаете, че най-тежка е битката за загубените каузи.

Вие дори умряхте за тях.

Като един човек, когото познавахме.

Мислите, че съм победен. Всички вие мислите така.

Но аз не съм победен! И ще продължа да защитавам каузата си!

Дори цялата зала да се изпълни с подобни лъжи!

Дори всички като Тейлър да дойдат с армиите си тук!

Все някой ще ме чуе!

Добре е, това е само припадък.

Не мога да бъда сенатор! Не мога да живея!

Изгонете мен, не него! Уилит е мошеническа сделка!

Извърших престъпление срещу хората, които ме изпратиха тук!

Всичко, което момчето каза за Тейлър и мен, е самата истина.

Истина е и това за корупцията в моя щат!

Не съм достоен да заемам толкова уважаван пост. Освободете мен!

Ура! Той успя!

Ред в залата, господа!