Original subtitles

Мамо!

Кошмар ли сънува? Всичко свърши, ела насам.

В килера има нещо!

Ядете прекалено много боклуци.

Вътре е.

Тад, в тази къща няма нищо, което да те нарани.

В килера виждам дрехи, купчина одеала на стола,

много разхвърляни играчки и любимото ти плюшено мече,

което ще е по-щастливо...

Което ще е по-щастливо, ако е в леглото ти.

Няма нищо друго.

Наистина го видях. Беше в килера.

Имаше жълти очи, ей такава паст,

страшни зъби и издаваше звуци.

Какви звуци?

Какви звуци?

Опитай. Какви звуци?

Това уплаши и мен. Но сега го няма. Виждаш ли?

Там е, видях го! Наистина.

Видял си го насън. Има го само в главата ти.

Няма никакви... Не съществуват никакви чудовища.

Има ги в приказките, но не и в живота.

Наистина ли? - Да.

Така е.

Приключихме с това, нали? - Да.

Хайде, лягай.

Лека нощ, да спиш в кош.

И да сънуваш само хубави неща.

Чудовища не съществуват, Тад.

Освен онова в килера ми.

Моля те.

Моля те. Моля те.

Добро утро, Тадър.

Май някой е размествал в стаята ти снощи.

Да знаеш кой е бил? - Не.

Ти знаеш ли, Дона? - Не съм аз.

И аз не съм. - Нито пък аз.

Влизай, Стив. - Добро утро.

Госпожо Трентън. - Добро утро.

Заповядай, Тад. Връщам ти кончето, както обещах.

Изглежда като ново, нали? - Приготвихме ли чека?

Изчакай докато донеса и масата. - Благодаря.

И без това не мога да остана дори за едно кафе.

Извинявай. Искаш ли? - Шегувам се.

Тад, може би г-н Кемп ти е местил мебелите.

Добре... Какво съм направил сега?

Не, направи го чудовището. - Чудовището ли?

Спомни си какво ти казах.

Чудовища не съществуват. - Изобщо не съществуват.

Поне не през деня.

Ела насам, хитрецо.

Сега ще ти покажа едно дневно чудовище.

Разбирам от зърнени закуски... - Татко, виж!

...защото аз съм Професорът на "Шарп".

"Туинкълс", "Кокосови мечета", "Бран 16"...

Татко го измисли този.

Кого? - Професорът.

И са полезни за вас.

Баща ти е много умен, нали? А също е и добър тенисист.

Готов съм за реванш.

Разбира се. - Тад.

Чао. - Чао.

Благодаря.

Не, тук няма нищо нередно.

Гейм, сет, мач.

Добра игра. - Определено. 6-0, 6-1.

Нали не ти омръзна? - Шегуваш ли се?

Обичам да ми сритваш задника всеки мач. Истински мазохист съм.

Щом това те възбужда. - Да.

Спри го. Сега вечеряме. - Спри го.

Определено са ни свършили темите за разговор.

Може би трябва да поговорим за това да си направим още едно дете.

Хванах те.

О, не! Той ме хвана. - Пазете ми стола!

Здравейте.

Имам проблем с предните гуми. Дали можете да ги погледнете?

Паркирайте до Датсъна и оставете ключовете на таблото.

Надявах се да стане за днес.

Шегувате се. - Не.

До скоро, Хари.

Джо Кембър ще ви свърши работа.

Моля? - Джо Кембър.

Работи добре и взима евтино.

Къде мога да го намеря?

Тръгнете по шосе 117, карайте около 9 километра

и ще видите пощенската им кутия. Не можете да го сбъркате.

Благодаря.

До скоро, Хари.

Здравей.

Татко!

Едва ви открих. - Как сте?

Казвам се Виктор Трентън. Нали вие сте г-н Кембър?

Да.

Добър ден.

Искате ли нещо за пиене?

Не, благодаря.

Вик.

Ела тук, Куджо.

Не ходи при кучето. Не знаеш какво е.

Не се тревожете. Куджо обича деца.

Добро куче е. - Да направим едно кръгче.

Добре. - Вик.

Всичко е наред.

Не се тревожете, нищо няма да му се случи.

Внимателно. - Казва се Куджо.

Куджо? Как си, Куджо?

Каква порода е? - Санбернар.

Той е добро куче. - И е много умен.

Чудовища, стойте далеч от стаята на Тад. Нямате работа тук.

Няма чудовища в килера на Тад, вътре е прекалено тясно.

Къде другаде? - Под леглото.

Под леглото? Добре.

Няма чудовища под леглото на Тад. Няма как да се пъхнат отдолу.

Няма чудовища и пред прозореца. Не могат да се закрепят на него.

Нищо няма да нарани Тад през цялата нощ.

Нали?

Те нямат работа тук.

Нали?

Божичко, стана 1:30 ч.

Какво? - Много си добър с него.

А как съм с теб? - Прекрасен.

Лека нощ.

Не, тук няма нищо нередно.

Е, не е съвсем така. Тази сутрин хиляди хора из цялата страна

са съобщили за вътрешен кръвоизлив след като са яли закуските на "Шарп".

Но все пак, страхът се оказал неоснователен.

Здравей, Тад. - Здрасти, татко.

Въпреки това, уплахата достигна тревожни размери.

От "Шарп" не бяха открити за коментар.

Не, тук няма нищо нередно.

Супер.

Това е нашата рекламна кампания! Изтеглиха серията от пазара.

Никой не е пострадал, нали? - Никой не е пострадал?

Този тип влиза във всяка къща в Америка и казва: "Вярвайте ми."

Разбирам. - Не мисля, че разбираш.

Създадохме го двамата с Роджър. - Разбирам.

И всички деца ядат закуските.

"Бран 16", "Пълнозърнеста", "Кокосови мечета", "Туинкълс".

А сега, деца от цялата страна повръщат и пишкат нещо червено,

и плашат родителите си до смърт. Ние им казахме да ги купуват.

Професорът на "Шарп" сме Роджър и аз.

Ще се справите. Винаги оправяте нещата.

Знам, че това не е световен проблем... - Сигурно е Роджър.

Ало? Разбира се, Роджър.

Успокой се.

Здрасти, Родж. Роджър успокой се.

Ще се справим. Винаги оправяме нещата.

Никой не е пострадал, нали? Просто хората са уплашени.

Ще изтеглим цялата серия от пазара. - Можеше да бъде и по-зле.

Не ми викай, приятел! Багрилото си е ваше...

Роджър. Никой не е пострадал и вярвам,

че с времето всичко ще се забрави.

Ще имаме извънредна среща на борда. - Извънредна среща на борда?

За да преценим позицията си относно Професора.

Разбира се, ще дойдем. - Да, гледайте да присъствате.

И започнете да приемате положението по сериозно. Не се шегувам!

"За да преценим позицията си относно Професора."

Изгубихме парите от "Шарп".

Брет!

Здравей. - Здрасти.

Ела насам.

Повече не можем да се виждаме, Стив.

Малко е късно за това. - Дойдох само, за да ти кажа.

Би ли ми обяснила защо?

Не знам. Имам прекрасни съпруг и дете,

а се свалям с местния жребец.

Без да се обиждаш. - Не съм се обидил.

Какво има? - Искам да приключим.

Вината не е твоя, просто това беше една глупава грешка.

Добре. Както кажеш.

Съжалявам.

Здравей, миличък. - Виж какво направих!

Много е хубаво.

Какво ти се е случило?

Нищо. - Това не ми прилича на нищо.

Удари ме люлката.

Дай да го целуна.

Вече мина, нали? - Да, мина.

Слагай колана.

Това ти харесва, а? - Забавно е.

Татко си е вкъщи! - Виждам..

Слизай.

Здравей. - Татко!

Голямото ми момче!

Прибрал си се по-рано. - Да.

Какво ти се е случило на главата? - Паднах от люлката.

Така ли? - Колата пак се развали.

Ще я закарам при Джо Кембър. - Това вече съм го чувала.

Искаш ли да поиграем бейзбол?

Трябва да свалим покупките. Тад, това е твоя работа.

Не и днес. Вземи си ръкавицата и ме чакай отпред.

Добре.

Какво прави днес?

Обичайното. Ходих на пазар.

Така ли? Роджър ще идва ли?

Не, още скърби за парите на "Шарп".

Какво, по дяволите, е това? - Лебедка.

Това е новия модел, който толкова искаше.

Все повтаряш, че ти трябва. - Кажи ми какво си си наумила!

Седни и ще ти обясня.

Не ти ли трябва?

Не можем да си я позволим.

Спечелих от лотарията.

5000 долара.

Кога ще ги получим?

До две седмици.

Благодаря.

Направих ти подарък. Ще ми направиш ли и ти?

Искам да замина за седмица. С Брет.

За да посетя при сестра ми в Кънектикът.

Бостън ли? Че какво ще правиш там?

Пък и защо мислиш, че мога да си позволя да дойда?

Току виж ти излязъл късмета.

Ще кръшкаш, а?

И ще отидеш да зяпаш мръсни филми.

Мери си приказките, да не насъскам кучето.

Това куче ли? Не можеш да го насъскаш, ако ще и да те нападна.

Какво мисли жена ти?

Не знае и не й трябва да знае. - Разбира се.

Ще заведе малкия при сестра си за седмица.

Ще харчиш парите от лотарията, а?

Жени, пиячка и бейзбол.

Не е забавно да го правя сам.

Защо пък не.

Ето това е приказка!

Хвани ме! Хвани ме! - Как е момчето ми?

Забавляваш ли се? - Не.

Не ли? Майка ти каза, че се забавляваш.

Искаш ли да се приберем вкъщи? Добре, тръгваме.

Тръгваме към вкъщи.

Можеш ли да стигнеш до колата преди мен?.

Господи, уплаши ме до смърт. - Извинявай.

И как изобщо влезе? - Довърших масата и я донесох.

Добра работа свърших. - Остави я на задната веранда.

Вече го направих. Къде е Тад?

Спи горе.

Стив. - Липсваш ми.

Липсва ми докосването ти. - Стив...

Престани!

Стив.

Това е домът ми, копеле!

Моят дом!

Какви ги вършиш? С кого си мислиш, че говориш?

Просто си върви, Кемп.

Мамо, мамо!

Какво е станало? - Разлях млякото.

Върви да покараш колело, Тад. - Добре ли си, мамо?

Да, добре съм. Отиди да покараш.

Донесох масата, но разлях... - Стив.

Да или не?

Да.

Не, не! Недей...

Какво има? - Не искам да заминаваш.

Ще се върна след десет дни.

Не искам да ходя на занималня. - Защо не пробваш за ден-два?

А кой ще казва думите за чудовищата? Мама не ги знае.

Ела насам.

Слушай, думите за чудовищата са написани на лист.

Само така мога да ги знам. Ще ти ги напиша

и ще ги закача на стената.

Така майка ти ще може да ти ги чете всяка вечер.

Ще го направиш ли? - Още тази вечер.

Тад, време е да дремнеш.

Обичам те, шампионе.

Оправи ли я? - Не, нямам нужните инструменти.

Закарай я при Джо Кембър. Само на 10 километра оттук е.

Да, може.

Ако ми остане време, ще опитам да я закарам в неделя.

Няма проблем, аз ще го направя.

Куджо?

Куджо.

Какво има, Куджо?

Това съм аз - Брет.

Спокойно, момче.

Няма да те нараня.

Куджо?

Куджо!

Куджо!

Искам да заминеш само за ден!

Ще се върна преди да разбереш. Дай целувка.

Забравих да закарам колата при Кембър.

Ще се погрижа.

До скоро.

Вик! Почакай тук.

Само искам да знаеш, че приключи. Исках да съм сигурна, че знаеш това.

Не мога да се преструвам, че не се е случило.

Аз също. - Знам.

Все още не знам какво ще направя.

Просто не знам.

Донеси останалите торби.

Мамо?

Тревожа се за Куджо.

Сутринта го видях в мъглата. Беше окървавен.

Устата му беше покрита с пяна. Най-добре да кажа на татко.

Няма да правиш подобно нещо. Баща ти само чака нещо такова.

По-късно ще се появи и баща ти ще се погрижи за него.

Той обича Куджо. - Да, предполагам си права.

Довечера ще се обадим на баща ти.

Когато говориш с него, ще го попиташ:

"Татко, храниш ли кучето ми?" Тогава ще разбереш какво става.

Добре. - Брет!

Куджо. По какво ръмжиш?

Хайде де! Не ми пука!

Чу ли?! Не ми пука!

Мъртъв си, кучи сине.

Куджо!

Куджо!

Куджо!

Дявол да го вземе.

Гари!

Ей, Гари!

Гари?

Гари!

Гари. Гари.

Куджо!

Господи, имаш бяс!

Спокойно, момче.

Хайде, миличка. Още малко.

Мисля, че стигнахме. - Но дали има някой?

Не знам, ще видим.

Ехо?

Не мога да си разкопчая колана. - Ехо?

Чудесно.

Не мога да си разкопчая колана! - Добре де, идвам.

Толкова си нетърпелив.

Пак е заял. Май всичко в тази кола е счупено.

Иска ми се татко да купи нова кола.

Добра идея.

Дявол да я вземе тази кола. Дърпай.

Не мога да го извадя. Дърпай!

Всичко е наред. - Мамо!

Чудовища не съществуват.

Да, знам, миличък. - Това е чудовището от килера ми!

Това не е чудовище, а куче.

Добре, добре. - Искам вкъщи!

Кучето си отиде.

Добре, веднага се прибираме.

Проклета кола!

Искам вкъщи! - Слушай ме!

Искам вкъщи! - В момента не можем да тръгнем.

Трябва да почакаме.

Двигателят трябва да си почине.

Ще тръгнем след няколко минути.

Ще тръгнем след няколко минути.

Мамо, няма ли да тръгваме? Мамо!

Добре, ще опитаме.

Стискай палци. Хайде, миличка, още веднъж.

Супер, запали! Отиваме си вкъщи.

Майната ти, куче.

Хайде! Запали!

Проклета кола!

Защо не оправи кол

Божичко!

Мамо, добре ли си?

Да. - Реших, че си ми сърдита.

Не, миличък, не на теб.

Може ли да ни хване тук?

Не.

Може ли да влезе?

Не.

Иска ми се да умре. - И на мен.

Мамо?

Какво? - Пишка ми се.

Много ли? - Да.

Колко много?

Ще открехна вратата.

Изпишкай се тук.

Защо не мога да изляза? - Студено е. Свали си панталона.

Готов ли си? - Да.

Пишкай бързо.

Закопчай се, Тад.

Не отваряй прозореца! - Трябва, за да влезе въздух.

Какво е това? - Думите за чудовището.

Дай да видя. Моля те.

Ще ти ги върна.

Жаден съм. - Миличък...

Трябва да пестим водата. Можеш ли да почакаш малко?

Да. - Благодаря ти.

Ще ми върнеш ли листа?

Чудовища, стойте далеч от стаята на Тад. Нямате работа тук.

Няма чудовища под леглото на Тад. Няма как да се пъхнат отдолу.

Няма чудовища в килера на Тад, вътре е прекалено тясно.

Няма чудовища и пред прозореца.

Не могат да се закрепят на него.

Няма вампири, нито върколаци. Нищо, което да хапе.

Нямате работа тук."

Може би сега ще запали.

Боя се да опитам, защото акумулаторът е много слаб.

Какво значение има? И без това просто си седим.

Опитай.

Моля те. - Добре.

Казах ти.

Не се тревожи, щом дойде пощальона, ще си отидем у дома.

Сложете го така. - Добре.

Джордж? - Да.

Забрави ли, че Кембър казаха да не носим пощата?

Съвсем ми излезе от ума. Благодаря, спести ми пътя.

Връщай се в плевнята.

Господи!

Това го ядосва.

Моля те, пази тишина.

Искам вкъщи.

И аз искам да се прибера.

Не може ли да си отидем? - О, миличък!

Не, тук няма нищо нередно.

Не, тук няма нищо нередно. - Това е нелепо.

Трябва да започнем кампанията наново.

Вик? - Какво? Извинявай.

Спри го, Франк. Само си губим времето.

Къде отиваш? - Искам нещо сладко.

Тадър? Тад?

По дяволите!

Мамо! Мамо!

Мамо! Мамо!

Искам вкъщи! - Добре, миличък.

Много скоро ще се приберем. Съвсем скоро.

Искам вкъщи. - Не излизай от колата.

Не!

Имаш ли идея кое време е?

Само да ти кажа, че се прибирам. - Вкъщи ли?

Не можеш! Цялата тази идея е твоя. Не можеш да ми причиниш това.

Съжалявам, не мога да остана. - Виж, знам какво преживяваш.

Знаеш ли? - Разбира се.

Смяташ, че съм толкова погълнат от проблемите си,

че не виждам твоите. Напълно го разбирам.

Случва се на всекиго. - Не и на мен.

Не можеш да измислиш решение и мислиш, че музата ти е изчезнала.

Просто си се паникьосал.

Какво толкова казах? Какво те гризе, Вик?

Дона ми изневерява.

Преди да тръгна ми каза, че всичко е приключило,

но от два дни не вдига телефона.

Дявол да го вземе. - Отивам си.

Съжалявам. Може да е на гости на някоя приятелка.

Не мога да повярвам, че го казах.

Обади се на полицията. Нека отидат да проверят.

Въпросът не е в това. - Не можеш да се откажеш от "Шарп".

Да се обзаложим ли?

Моля те, Господи, измъкни ме оттук.

Моля те, измъкни ме.

Тад.

Тадър, събуди се.

Тад.

Тад! Тад!

Тад! Господи!

Тад, събуди се!

Дишай! Дишай!

Тад.

Хайде, дишай! Дишай!

Дишай, дишай, дишай!

Хайде! Тадър, кажи ми нещо.

Искам вкъщи!

Тад, говори ми. - Искам вкъщи.

Четири маймунки седели на легло. Едната се търкулнала,

а другата казала:

Виждам ти дупето,

скрий го да не го ухапя..

Добре.

Има ли някой вкъщи?

Дона?

Дона?

Проверихме ли всички от списъка?

Свързахме ли се с госпожа... Как се казваше?

Приятелката й във Вердън? - Казах ви, че да.

Бил е Кемп. Той е направил това.

Къде е колата на жена ви? - Моля?

Кемп е дошъл и е отвлякъл жена ви и синът ви.

Защо? Да речем, че е луд. Но къде е колата й?

В работилницата на Кембър е. Буталото заяжда.

Джо Кембър ли? - Да, Джо Кембър.

Щеше да я закара там. - Кога?

Не знам. - Ще проверя.

Какво ще правите с Кемп?

Скоро ще го задържим. Ще се погрижим за него.

Проклет да си!

Не!

Тад! Не сега!

Моля те, не сега! Моля те!

Дишай! Не сега!

Искам... Искам татко. - Добре.

Ще доведа баща ти. Господи!

Искам татко!

Искам татко!

Искам татко!

Искам татко! - Добре, ще доведа баща ти!

Г-н Трентън? Заловихме Кемп. - Добре ли са?

Не бяха при него. Твърди, че не ги е виждал.

Глупости! Нали не му вярвате?

Не и след това, което е направил с къщата.

Признава, че е потрошил дома ви. Историята му съвпада.

Да ви кажа честно, вярвам му.

Какво каза Банерман? - Той...

Вероятно е поел по някоя следа. Всеки момент ще се обади.

Още не се е обаждал?

Тад?

Тад, миличък?

Тад. Миличък, събуди се.

Тадър?

Тад?

Господи, спаси детето ми.

Трябва да го спася.

Хайде де!

Тадър?

Тад?

Тад? Дишай!

Да! Да, миличък!

Да, да!

Да, момчето ми!

Да!

Да!

Да, миличък!

Дона?

Дона?

Дона!

Превод StraightEse

http://subs.sab.bz