Original subtitles

Дори жените, които ви изглеждат различно, когато са облечени,

когато си свалят дрехите, са не само обект за любов,

но обичат като мъжете.

ЛАУРА АНТОНЕЛИ

МОНИКА ГУЕРИТОРЕ

ВЕНЕЦИАНКАТА

участват още ДЖЕЙСЪН КОНЪРИ

КЛАУДИО АМЕНДОЛА

КЛЕЛИА РОНДИНЕЛА

КРИСТИНА НОЧИ

АНИ БЕЛ

СТЕФАНО ДАВАНЦАТИ ЛУИДЖИ ДИ ФИОРЕ

сценаристи МАСИМО ФРАНЧИОЗА и МАУРО БОЛОНИНИ

художник ГАСТОН КАРСЕТИ

монтаж АЛЕСАНДРО ЛУЧИДИ

музика ЕНИО МОРИКОНЕ

оператор БЕПЕ ЛАНЧИ

режисьор МАУРО БОЛОНИНИ

Нена, помогни ми, искам да изляза. - Веднага, госпожо.

Нена.

Да вървим.

Вече няма чума. Щастлива година за Венеция.

Заради чумата. Късмет за туристите.

Миналата година мина плахо. Заради напастта няма пари.

Виждаш ли тази стена? Вътре имаше чума.

Измряха един по един. От чумата.

А ние сме добри, Бог заповядва на всички.

До тогава, търпение.

Рано или късно Венеция ще потъне.

Да оставим тъгата отзад и да се радваме на това отпред.

Да се наслаждаваме, докато можем.

Тази църква ли ще посетя? - Да, пристигнахме.

Разгледай църквата, но после помисли за забавление.

Довечера Венеция ще е гостоприемна и щедра към младите.

Купете си свещ, моля. - Не, благодаря.

Вземете си свещи. Хайде, вземете.

Виж, ето го дожа.

Какво правите? Трябва да настигнем процесията.

Да, да вървим.

Не, виж.

Върви!

Вървете си, ще обезпокоите дожа.

Нека мине.

Съжалявам. Извинете.

Благодаря ви.

Изгубих се окончателно.

Мила девойко, чуйте ме.

Чужденец съм, заслужавам малко внимание.

Отговорете ми. - Все да слушам простаци!

Тогава дайте подаръка ми на господарката си.

На господарката ми?

Онзи райски ангел е ваша господарка, нали?

Не искам да слушам. - От всички венецианки тя ме завладя.

Не говорете повече. - Обичам изяществото и красотата ти.

Никога.

Кажете й, че съм неин, нейната вечна любов. Аз съм неин.

Не мога. - Направете го за мен.

Бих го уредила. - Направете го тогава.

Госпожата ви забеляза.

Мен? - Да, вас.

Ти видя ли? - Но известието е сериозно.

Не се настройвай срещу мен. - Не мога да го кажа.

Освен това, Валерия е омъжена за много ревнив мъж.

Казва се Валерия, нали? Какво сладко име!

Ще говориш ли за любовта ми? - Може би.

Не ме оставяй в неведение.

Ще видим. - Да или не?

Кой знае?

Цяла нощ ще чакам отговора й пред църквата.

Чакай!

Кажи ми всичко.

Много сте любопитна! Нетърпелива сте!

После? - Чакайте малко.

Отправи ли молбата? - Бъдете търпелива. Изнервяте ме.

Стига игри!

Не се прави на глуха. - Не казвайте повече.

Защо? - Ще ме наречете глупачка.

Говори!

Видя ли го?

Мисля, че беше той. - От колко близо?

Боже, колко е красив!

Света Богородице!

Ти какво каза? - Аз не съм говорила.

Как не си говорила? Но той трябва да е казал нещо.

Да, но нищо не чух.

Първо предложи на мен, вас не спомена

и е моя работа, а не ваша.

Но чух последната дума.

Чула си последната дума? Какво каза? Без значение какво?

"Препоръчай ме на госпожата". - Само това?

После каза: "Твой съм".

Ориа! - Ако не ми вярвате, още по-зле.

Каза също: "Цяла нощ ще чакам отговор от госпожата".

Да не чака за отговора ми. Върви.

В полунощ във вкъщи. Върви го доведи.

Прекрасно! Това е той. - Кой?

Момчето, което видяхме на връщане.

Не съм виждала нещо по-красиво.

Необикновен е.

Не е възможно. Сън ли беше? Вече го няма.

Господи, какво щастие ще бъде да го докосна.

Ако мога да имам този красив младеж.

Но докато се обличам като вдовица, така и ще си остарея.

Нена, колко ми е болно. Никой във Венеция не може да бъде излекуван.

На вашите услуги, госпожо, стига да не е кастриран.

Права си, права си.

Отиде си тази нощ, но ще се върне утре.

Лека нощ.

Сам във Венеция през нощта. Изгубихте ли се?

Да ви придружа ли? - Не, благодаря.

Да, елате. Хайде, елате. Да вървим.

Ще ви заведа на едно хубаво място.

Вие търсите красиви жени, а аз търся хора като вас.

Къде отиваме? - Елате.

Дожът има закон, който изглежда е за непосветените.

Не искам да съм груб, но...

Ще правиш ли любов? - Затова съм във Венеция.

Гледай, това също е Венеция. Виждаш ли? Всички са в краката ти.

Дожът кара жените за удоволствие да си показват гърдите,

за да възбуждат мъжете,

а не да ги заблуждават.

Беатриче, идвай у дома!

Да вървим.

Кои са те? - Господа.

Знатните венецианци нямат друга работа.

Ориа.

Какво търсиш по това време? - Нищо.

Искаш ли да се разходиш на това? - Простак!

Какво търсиш? - Вода за господарката.

И дойде за вода тук? Трябва ли ти услуга?

Не искам да си имам работа с глупак като теб!

Тогава върви по дяволите. Да станеш на качамак!

Ела, ела. - Тихо, господа. Гледайте в мен.

Спектакъл, който ушите ви... - Никога не са чули.

И което очите ви... - Никога не са видели.

Седни. Любовникът от гората.

Ще ви разкажа потресаваща история.

В едно село в древни времена... - Имало три мъдри пениса.

Какъв късмет!

Тези фалоси знаели как да използват ръцете ви.

Били големи и силни. - Не е вярно.

Но знаете ли какво?

Фалосите разказват историята. - В нея не се казва истината.

Един ден единия фалос, според една разгърдена хубавица

седнал на трона в замъка. Крал Фалон първи.

Гледа ни.

Това е съпругът ми. - Малки пениси.

Жалки руини. - Ще дойдеш ли с мен?

Покажи на мъжа ми друго представление.

Малките пениси, заради мъченичеството си,

решили да въстанат срещу тиранията на Фалон.

Срам ли те е? - От какво да ме е срам?

Тогава какво?

Не, съжалявам. Майка ми ме чака. Благодаря ви.

Тогава извикал цялата армия. - Кой ги извикал?

Кой искаш да ги извика? Фалон.

И краля, за да накаже Фалон, го разполовил в два чувала

и го дал на всеки от фалосите. И така е до сега.

Ваше превъзходителство. - Ти ли си?

Предаде ли съобщението? Мога само да я обичам.

Само тя ме интересува. Отчаян съм.

Не го правете, вълнувам се.

Нека я видя за малко. Може ли? - Може би.

Само на прозореца. - Да, може би.

Понякога прозорецът е отворен през нощта.

Мисля само за нея.

Мога да й го кажа. - Това е още по-трудно.

Само за малко, една дума.

Ако е за малко, възможно е и повече.

Две думи. Отблизо. - Казахте една.

Не, една не е достатъчна. Ще бъдат две: "Обичам те".

Тогава чакайте. Ще я видите тази нощ.

Да! Каза да!

Трябва да сте като котка, ако искате да я видите.

Безопасно ли е? - Може би, както казах.

Ще бъда котка, къртица. Кълна се. Само да поговоря.

Може би не е безопасно. - Чакай! Ще ме оставиш да умра ли?

Няма, ако господаря не се върне от пътуването.

А ако се върне? - Нищо не става.

В полунощ, първата къща след моста.

Ще бъда там в полунощ.

Ако става, ще има свещ на прозореца.

Каква радост! - Вратата ще е отворена.

Само отворена, не знам какво ще стане като влезете.

Вече казах достатъчно. Довиждане.

Дали ще е отворена или не, кой знае, може би.

Но съм сигурен.

Не бъркам. Някой ме чака.

Нена.

Госпожо. - Нена, спиш ли?

Да, госпожо.

Не мога да заспя.

Може би защото всички празнуват.

Всички са в леглата, а аз чувствам огън, който ме изгаря.

Какъв огън? - Плътта ми гори.

Усещам дълбока болка, която ме убива.

Може би имате температура, нека ви пипна.

Температурата е тук, в сърцето.

Утре ще извикам Дон Антонио, доктора,

Нямам нужда от доктор.

Нито един доктор във Венеция не може да я излекува.

Нито мъж. Никой. Не мога да го изтрия от ума си.

Златното лице от рая. И всичко останало.

От толкова много мъже, искате точно този.

Толкова искам да го видя. Пипни тук.

Като го искате толкова, защо не дойде?

Не ми го казвай.

Какво ще правите с някой толкова млад?

Не знам.

Ще обвия врата му с ръце.

Ще добавя музика към тези устни.

Ще го прегърна така.

Ще го прегръщам, както прегръщам теб.

Нена, представи си, че беше тук.

Какво друго искате да направите?

Език в устата ти. - В това ме бива.

Обичам те.

Госпожо, не приближавайте, защото ме задушавате.

Скъпа, скъпа, говориш глупости.

Забравихте ли, че съм жена?

Нена, аз съм мъртва, потя се, тялото ми се топи.

Заведи ме при него.

Искам го. - Върнете се в леглото, госпожо.

Не, ще остана при теб.

Ако искаш да заспя, трябва да ме прегърнеш.

Ще затворя очи и ще си представя, че това е той.

Да го потърся ли?

Още не.

Нека си поиграем, скъпа Нена.

Не, моля ви, госпожо. - Като сън. Бъди мъж.

Спрете.

Не ме гони от тук. - Достатъчно, госпожо.

Тогава ми направи услуга. - Каква?

Говори ми ругатни. - Какви ругатни?

Каквито говорят мъжете.

Ти ги познаваш. Знам, че ги познаваш.

Някой като вас да не знае тези неща?

Нена, от изобилието на проститутки

не може да не се науча на нещо. Хайде, покажи ми.

Тогава си представете, че аз съм господарят, а вие сте чирака.

Първо, не е достатъчно да легнете и да кажете: "Вземи ме".

Ако не се провалите от първия ден. - Права си.

Когато сте в стаята с любимия,

съблечете се първа и то бавно.

Задникът е магнит, ще се опита да мине отзад.

Съпротивлявайте се, той няма да се откаже.

Ако настоява, ще кажа: "Още не, скъпи".

Много добре. Тихо и силно.

Като игра с топка.

Тичайте тук и там, но удряйте където искате.

Точно така. Ще бъда курва в леглото като една жена в живота.

Разбрахте всичко.

Сега отиди да доведеш красивия непознат.

Не може ли утре или на следващия ден?

Не. Целувките ти ми напомниха какво е любовта.

Здравей. Хубава нощ за един чужденец.

Още ли работиш? - За гондолиерите няма почивка.

Какво ти е? За какво мислиш?

Обиколката на Купидон из Венеция, така каза.

И не сбърка. Всъщност,

се влюбих. - Още по-добре.

Но я изгубих. - Ще я намериш.

Почивката ми свършва днес. - Забий друга.

Не искам друга.

Мога да ти дам съвет. В любовта слагай само дръжката.

Сърцето създава само мъка.

Любовта влиза в червата и в мозъка на хората и оглупяват отново.

Няма да се предам. Ще чакам цяла нощ

и ако се обичаме, ще се оженим.

Успех! Дано има добра зестра.

Когато господарката иска нещо, през нощта е неспокойна.

Разкажи ми го друг път.

Хайде да си лягаме. - Няма проблем, но сега съм будна.

И каква е причината? - Да зарадвам господарката си.

И ако не стане чудо, ми трябва помощта на дявола.

Тогава върви в ада да ти помогнат. - Не, по-добре тук.

Дявол, като теб, с добър съвет прави повече чудеса от един светец.

И ще спечелиш повече. - Говори.

По-добре така, отколкото да се потиш. Знаеш ли какво казват за мен?

Пуснете се през Венеция и ще намерите Бернардо.

Е, колко ще получа? - Зависи колко си тих.

По дяволите! Да пазя тишина. - Анджела, моята господарка,

освен, че е образована жена и вдовица,

не казва името си напразно.

Освен това, ако се разбере, ще изгуби богатството си.

Аз колко ще получа?

Господарката ми е влюбена в един чужденец.

Грешно е да се търси утеха. - Иска да го извика тайно.

Ще ти дам 10 дуката. - Да вървим тогава.

Трябва да говориш с него и да го убедиш.

Чужденците се убеждават бързо. - За това ми трябваше, своднико.

Какво ще му кажеш? - Знам какво да кажа.

Госпожата трябва да напише писмо с нейни думи.

Не разбираш ли? Тя го иска в леглото си.

Тогава да го напише с перо, което няма нужда от мастило.

Вземи дукатите. Не ми е дала повече.

Покажи си гащите, може би там криеш още нещо.

Престани. Бернар, трябва да ми помогнеш.

Намери начин да му го кажеш.

Не ме е страх да говоря с дожа, но с този чужденец...

Трудна работа.

Мога да ти дам хубав бонус.

Да правим любов. - На тавана ли?

Много добре знаеш. - Да потърсим жертвата.

Ти ще ми го покажеш, а аз ще направя останалото.

Спокойно, ще го намерим. Ще гледам за някой красавец.

Чужденец е и е рус.

Със светла кожа? - Да.

Разбрах, хайде.

Той ли е? - Да, той е.

Естествено. Видях го, можеш да си вървиш.

Постарай се. Господарката ми го чака.

Какво облекчение. - Да.

Но преди представлението ми обеща нещо.

Хайде, остави ме. - Кажи й, че е готово.

Какво? - Уредено е.

Сан Марко, ще ти се отблагодаря. - Необходимо е.

Трябва да се плати на Бернар. - Колко иска?

Дадох му десет дуката и му обещах още.

Трябваше да му дадеш тройно. Ще излезе, че съм стисната.

Няма да се зарадва и ще го направи с неохота.

Твърде много е. - Какво разбираш ти?

А на мен?

Нена, ще ти дам сто пъти повече, когато се омъжиш.

Тази вечер съм щастлива от услугата, която направих.

Тогава не си губи времето.

Оправи чаршафите, донеси възглавници.

Донеси ми червената рокля и ориенталските парфюми.

Бързо! - С удоволствие.

Нена. - Да.

Много е красив за мен. - Спокойно. Искайте всичко.

Три. Четири. Времето не минава.

Успокой се.

Имам среща в полунощ. - Да.

Осем. Девет.

Десет. Единадесет. Единадесет.

Още е единадесет.

Къде е срещата ти?

В една къща. Там, до моста.

Имаш късмет, че ме намери.

Какво искаш да кажеш? - Цяло щастие е, че се намерихме.

Защо? - Защото те смятам за приятел.

И мога да ти помогна. - На мен? Как?

Джентълмен, като мен, може да ти помогне.

Ела с мен. - Не, имам ангажимент.

И е от тези, с които младите се забавляват.

Вярно е. Някои се забавляват да гледат птиците.

Намерих я. В полунощ след моста.

Защо не приемеш предложението ми?

Ако ме последваш и ми се довериш тази нощ,

ще те отведа до екстаза.

Ще докосна небето с пръст. - Просто така?

Ще ти дам най-красивата жена във Венеция.

И не се изненадвай, тя очаква само теб.

Не, благодаря, аз... - Нямаш представа каква жена е.

Толкова е красива, че блести.

Като стъкло. - Боже!

Приемаш, нали? Анджела чака. Анджела е името й.

Валерия. - Анджела!

Не. Не ме убеждавай. Не искам друга, освен Валерия.

Не мога да помисля, че съществува друга, повярвай ми.

А съществува.

Най-добрата във Венеция.

Нека те заведа. - Къде?

В Рая.

Да намериш божествената, която е влюбена в теб.

Не, казах ти, че имам ангажимент. Не мога да го пропусна.

Ще можеш ли да влезеш? На бас, че не си сигурен.

Всъщност мога да вляза или да не вляза. Зависи.

Анджела е вдовица. Знаеш ли колко са предани вдовиците?

Като войници са.

Мисля, че няма нищо мъжествено

в един млад човек, който вече има ангажимент с друга.

Кълна се във всички папи, че Анджела ще те хареса.

Лъжеш ли ме? - Кълна се.

Но какво извинение да намеря?

Недей да имаш скрупули. Жените нямат. Хайде.

Ще те закарам с гондолата направо в стаята.

Добре. - Какво повече искаш?

Отиваме там. Г-жа Анджела може да не иска да запомниш къде живее.

Вярно е, че се колебая за това, което очаквам

и не съм се отказал от другия ангажимент.

Но вратата да е отворена е само надежда.

Вместо това, ти ми предлагаш нещо сигурно.

Разбра.

Колко е странен живота!

Аз искам Валерия, а Анджела иска мен.

Добре направи, че избра Анджела.

Полунощ е.

Още го няма.

Може да има проблеми и да е възпрепятстван.

Да, щом една жена иска да спи с него.

Истории. Шегувах се, за да не мислите за друго.

Чух гондола по канала. Мислех, че е той.

Пристигнахме.

Ела.

Да вървим. - Прекрасно е.

Коя е дамата? - Без въпроси.

Довери ми се.

Животът ми е в ръцете ти. - Хубаво е, че ми се довери.

Добър вечер, господа. - Добър вечер.

Стаята е чудесна. - Заслужавате най-доброто.

Не ти ли обещах, че ще те заведа в Рая?

Чувствайте се удобно.

Бъбреците ти да не се уморят скоро.

Госпожата чака.

Не отвързвай коня, преди да е започнала надпреварата.

Влез.

Щастлив ден, ваша светлост. На вашите услуги.

Благодаря, че го доведе. - Затворникът на любовта е тук.

Смятам ви за приятел.

Моля ви, предан слуга. И много тих.

За такова нещо не бих се доверила на роднина.

Знаете какво би се случило на една вдовица.

Устата ми е затворена. Като ми се плати, забравям.

Разбирам. Кажете ми как да ви се реванширам.

Нена не ви ли е казала?

Забрави тази подробност, бедната.

Нена не умее. - Забравям го.

И така, колко? - Беше по-трудно, отколкото очаквах.

Изобщо не искаше да идва.

Ако не беше моята намеса, нямаше да се реши.

Колко искате, кажете?

От приятелка, като вас, какво мога да искам?

Чифт червени чорапи.

Чисто нови, може би. - На петите.

По края.

Благодаря ви! - Минете от тук.

Сега погледнете в трапезарията.

Господи, колко е красив!

Добър вечер. - Радвам се, че дойдохте.

За мен е щастие, че ме приехте в дома си.

Извинете, ако ви накарах да дойдете така своеволно.

Не се извинявайте, чувствам се като в Рая.

И аз мисля като вас.

Тихо. Идвай.

Ела.

Тази вечер жените искат да правят любов.

Аз също.

Сигурна ли си, че господарката не те видя?

Спри да мислиш за това. Казах й, че отивам да спя.

Съгласих се, защото си мила с мен.

Изяж ме!

Любов моя! Тази вечер намерих богатството!

В моята стая си без да те познавам.

Удоволствието от целувките, от галенето.

Цялата горя.

Цялата съм твоя. Всичко, всичко.

Аз също. Ще ти дам себе си, душата си.

Сега, каквото е мое е и твое, и вече не ми принадлежи.

Скъпи.

За любовта ти бих пил дори арсеник.

Харесва ми да те гледам, когато пиеш.

Да са благословени родителите ти, че са те направили толкова красив.

Да е благословен света, че ме доведе при красавица като теб.

Искам да те целувам още повече за това.

Устата ти е сладка.

Искам да те съблека.

Искам да видя всичко.

Обичам всичко в теб.

Очите ти, носа, устата, краката, ръцете.

Ще ти помогна да се съблечеш.

Ако ме харесваш, колкото аз те харесвам,

ще бъда щастлива. - Ти си моят Рай.

Какво хубаво преувеличение.

Никога не бих си го помислила.

Чуваш ли?

Помня всяка част от теб. Ще бъда твой затворник.

Обещай ми, страннико. Няма значение.

Аз също съм твой затворник.

Ти си един мошеник.

Беше само една закачка.

Дай си устата.

Скъпи.

Да правиш любов е по-хубаво от яденето.

Ела.

Прегърни ме силно, сладък мой.

Слушай!

Наблизо има една гондола. - Трябва да е полицай.

Колко съм глупава! Да преследвам тези фантазии.

Чужденецът не е паднал от небето, можеш да го достигнеш.

Ако така се пресягате за нещата...

Кога ще имам такава нощ?

Съпругът ми да е във Флоренция през нощта.

Няма да се повтори.

Минава 12:30 ч.

Какво, няма да дойде ли? - Не, но...

Искаш да кажеш, че не е искал.

Глупачка такава! - Направих каквото ме помолихте.

Не съм глупачка. - Глупачка и малоумница!

Може, но не мога да лъжа.

Нали ме помолихте. - Представи си.

Вие нямате срам.

Защо, вече не съм ли?

Забрави за уговорката.

Може да е видял някоя жена и...

Прозорците на вдовицата светеха.

Да, наистина.

Затворник съм на сладките ти гърди.

Толкова ли ти харесват?

Тази е за мен, другата за теб.

Лявата, да. Лявата е сърцето.

Искаш ли да ти кажа нещо? - Да, казвай каквото искаш.

Гърди, сладки като захар, гладки като марципан.

Знаеш ли какво ще ти отговоря?

Тя е щастлива.

Ориа.

Младият чужденец още не е дошъл.

Скоро съпругът ми ще си дойде.

А аз плача, Ориа,

защото не се получи.

Чувствам се празна, дадох ти всичко.

Искам още нещо от теб. - Какво?

Нещо, което не можеш да ми откажеш.

Не, не искам. - Да.

Не.

Дупето.

Искам дупето ти.

Продължавам да искам, но нямам отговор.

Толкова много го исках.

Не, това е цена, която не можеш да си позволиш.

Горкият, намери си друга. На това научих господарката си.

Хайде, Нена, обърни се.

Не! Прави нормална любов или си върви.

Любов.

Почти съмна.

Искате ли да сложа свещ на вратата?

Да пропъдиш надеждата? Ти си чудовище.

Изпълнявах всяка ваша прищявка.

Трябваше да му кажеш.

Да премахнеш всяко съмнение.

Да не остане никакво. - Това направих.

Можеше да кажеш колко го искам.

Можеше да кажеш, че искам да дойде,

за да разбера, дали и той ме иска. - Каза, че ще дойде.

Какво му каза? - Уверих го.

Трябваше да го кажеш по-ясно.

Може би си е помислил, че лъжеш. - Няма да търпя виковете ви.

Излизам отново. - Луда ли си?

Ще изляза! Ще го доведа. Няма да се върна, докато не го намеря.

Кълна се, че ще го доведа! Дори да е с дожа!

Ориа, доведи го, доведи го.

За такава нощ трябва да благодарим на Бога.

Госпожата е щастлива, младежът е щастлив,

ти си щастлив, аз съм щастлива.

Хей, не чуваш ли? Скоро трябва да си вървиш.

Гърбът ми. Разтрий го с кърпа. - Извинения.

Във Венеция младите не се подчиняват.

Говориш за лошите моряци. Остани малко при мен.

После, Нена аз... - После нищо.

Следващият път ще си намеря чужденец, като господарката.

Каква издържливост!

Остава да каже: "Отново, отново".

Не като венецианците.

Ако ми се плати и ти ще го получиш.

За какво мислиш?

Че във Венеция бях свободен, а сега не съм.

Лъжеш ме, мислиш за нещо друго.

За да докажа любовта си, трябва ли да се разпоря с нож?

Мислиш за нещо друго.

За какво? - Ти ще ми кажеш.

При звука на часовника, видях по лицето ти, че мислиш.

Не искам да си тръгвам, това е всичко.

Утре ще си ме забравил.

Достатъчен е звукът на часовника, за да се проясни съзнанието ти.

И сто години след смъртта ми няма да те отпиша от живота си.

Закълни се. - Заклевам се.

Има ли друга жена във Венеция?

Ако докоснеш друга венецианка,

искам да умра в прегръдките ти.

Всъщност, има една жена, която видях вчера.

В този квартал? - Може би.

Наблизо ли живее? - Може би.

Валерия. - Само я зърнах.

Не съм я следил, не съм говорил с нея.

След като казваш, че ме обичаш,

искам само теб.

Завинаги. Само ти. Никоя друга.

Обичам те.

Сега спи.

Затвори очи, искам да го направя по моя начин.

Иска ми се тази любовна нощ да не свършва.

Ще направя всичко, каквото искаш.

Вдигни си ръцете така.

Нищо ли да не правя? - Почивай си.

Мълчи и спи, аз ще се погрижа за останалото.

Ако не умра.

Почти съмна, а тези двамата не спряха и за момент.

Да викам жребеца и да си ходим.

Не безпокой любовниците. Изчакай долу.

И бъди спокоен, беше чудесно. Много добре.

И на мен ми беше хубаво.

Беше заспал.

А аз обикалях, изморена съм.

Сега трябва да се разделим.

Трябва да се разделим.

Много ми е мъчно.

От снощи нямам сили.

Защо?

За да ме помниш.

Не мога да откажа, щом ми го даваш искрено.

Приемам го.

Бернардо. Връщам ти затворника.

Оставям го отново в ръцете ти. - Малко е напълнял.

Погрижи се за госта ми, моля те.

И помни, какво обеща. Сбогом.

Трябва да се погрижа за гондолата си.

Оставям те.

Хайде, няма къде да ходиш.

Хайде, по-бързо, че направо заспивам.

Благодаря ти, но предпочитам да се разходя.

Да подишам чист въздух.

И кой знае, може би... - Отново ли ще опиташ?

Може би. - Вземи го, да ти е топло през нощта.

Благодаря, това се казва приятел.

Довиждане. - Довиждане.

Пак ще се видим.

Виж какво направи! Трябва да го платиш.

Извинявай. - Какво си мислиш?

Вземи. Много съм щастлив. - Добре.

Не те е срам! Госпожата е много ядосана.

Да й нанесеш такава обида.

Какво да направя? - И още питаш? Размърдай се.

Съмняваш ли се? Защо се съмняваш?

Не, всъщност исках, знам, че...

Бързо, господаря ще се върне. - Уморен съм.

Знаеш какво е да правиш любов. Опасявам се, че сега...

Не бери грижа за това.

Слушай.

Страхувам се, че вече не мога да го направя.

Чувствам се празен.

Господарката ми ще вдигне и мъртвец. Хайде.

Чакай! Има друга пречка. Отивам в Падуа.

Без такива. Сега идваш с мен, а после си върви.

Господарката ми ще умре. Ела бързо да я утешиш.

Добре, щом е така, ще се опитам. - О, миличкият.

Ще видиш, че ще е прекрасна нощ.

Ела, ела.

Върви.

Влизай.

Защо не дойде в полунощ? - Дойдох да се извиня, любов.

Любов? Любов ли каза?

Простете ми и това. Беше неволно.

Не е любов, ако не я изгубиш

да забравиш за достойнството си и всичко останало.

Когато казвам любов,

исках да кажа, че обичам и нищо повече.

Защо не се обади, преди да дойдеш?

Имах температура и не можах да изляза.

Каква любов!

Малко температура те е задържала у дома?

Ако знаех, че сте толкова красива отблизо,

щях да дойда и да остана.

Ориа ми каза, че си искал да кажеш две думи.

Какви са те?

Едната я казах.

А другата?

Искам да съм твой, да ти дам душата си.

Всичко, което имам е и твое, и вече не ми принадлежи.

Нещо ми говори, че вече си го казвал тази вечер.

Не, казвам го за първи път.

Любов моя.

Любов.

За Бога!

Какво е това? - Нищо.

Дай да видя. - Златна верижка.

Дамска златна верижка!

Какво има? Ако ти харесва, задръж я.

Твоя е. - Благодаря, не я искам.

Кой ти я даде? - Никой, моя е.

Твоя? Любопитно, много любопитно.

Този скъпоценен камък е венециански. Само във Венеция се правят такива.

Не е по-различен. - Точно така.

Купих го във Венеция. - Така ли?

Май води до вдовицата в съседство.

Вдовица? - Анджела!

Кой? Анджела?

Няма грешка, същата верижка е.

Анджела ти я е дала.

Виждала съм я на врата й от съпруга й.

Ориа! Ориа!

Чие е това?

На Анджела.

Ето.

Истината. - Може да е била на Анджела.

Лъжец! - Не знам.

Лъжец! - Не ми ли вярваш?

По-малка ли съм от Анджела? - Не, разбира се.

Заслужавам го.

Аз съм виновна.

Какво мога да направя? - Вън!

Не знаеше, че господарката ми и вдовицата се познават.

Откъде да знам за тези интриги? - Не трябваше да го правя.

Не трябваше да я нараняваш така.

Знаеш ли, че колкото по-малко ме харесва,

толкова повече съм благодарен на другата.

И ако още ме обича, толкова по-лошо за нея.

По-добре да оставя и двете.

Щом господарката ти е толкова ревнива,

трябва да я намразя насила. Ще й го кажа.

Какво ще кажеш?

Господи, отчаяна съм.

Отново си забравихте чантата.

Това е най-проклетата нощ в живота ми.

Горката аз!

Скоро ще бъдете в прегръдките на господаря.

Каква глупачка съм! Защо пропуснах?

Кой ще ми благодари?

Ще плача за тази изгубена любов до края на дните си.

До преди малко му бяхте сърдита,

а сега ви изритаха, защото го искахте.

Сега е сърдит и не ме иска. Защо пропуснах, защо?

Успокойте се.

Можем да направим само едно. Трябва да го доведеш.

Извини се за всичко, което казах, защото има само едно сигурно нещо

и една полумъртва жена във Венеция

и ако не дойде да ме успокои, ще умра.

Добре, ще го потърся отново. - Няма да дойде.

Ще ви извиня. - Няма да повярва.

Ще му предложа ръка за помирение.

Ориа.

Махни се. Ето го. - Какво правите?

Вземи това. - Госпожо!

Вземай го.

Какво сте намислила?

Аз ще го доведа.

Вземи това.

Луда ли сте? Това какво е?

Панталони, за да не ме познаят.

Облечена като мъж, никой няма да ме познае.

Не го правете. Жена преоблечена като мъж...

Ще ви арестуват, ако сте сама. - Сама за малко.

Шапката!

Тази ръка носи мир от госпожа Валерия.

Тази ръка е много желана.

Господарката ми сгреши. Плака цяла нощ.

Съжалявам. - Оздравяването й зависи от теб.

Ако дойдеш сега, може да я излекуваш.

Ще дойда, ако не искам да причинявам повече вреди.

Г-жа Валерия ми е сърдита.

Не ми вярва. Щом се приближа, се ядосва.

Не говори така. Валерия иска същото като теб.

Всяка от моите думи,

всяка от твоите мисли,

искам да изтрия с целувки.

Защо беше толкова жесток?

А ти, с твоята ревност?

Още ли е възможно?

Когато искам нещо, никой не може да ме спре.

Но не ни остана много време.

Двама мъже да се целуват! Горката Венеция.

Светът е надолу с главата.

Ориа! Ориа, събуди се!

Гледай дали съпругът ми си идва. Гледай добре за малко.

От началото знаех, че те обичам. - Любов моя.

Ти си моят живот.

Няма да обичам друга като теб.

Лъжец. - Не.

Казвам каквото чувствам.

Вчера мислех, че ще съм твоя.

Сега с радост ще бъда твоя робиня.

Госпожо! Госпожо! Качва се по стълбите!

По-бързо, любими.

Повече няма да се видим. Днес заминавам. Сбогом.

Не ме забравяй. - Няма.

Сега какво да правя? - Кажи на съпруга ми,

че ме боли глава и не искам да виждам никого.

Напускам Венеция завинаги, изпълнен с щастие.

Прегръщам този град, който оставям след себе си

и всички венецианки.

Красавици.

Нещата се развиха добре. По-добре и не можеше.

Имах две, две за една нощ.

Не мога да забравя сладостта на първата,

нито благодатта на другата.

Нито женствеността на двете.

Всички жени са еднакви.

Когато им свалиш дрехите, са не само обект за любов,

но и обичат като мъжете.

Не е приказка или комедия, а е истинска история.

превод от английски ALEX

редакция НИКЧО