Original subtitles

ТАЙНАТА НА КРИКЛИ ХОЛ по Джеймс Хърбит

Съран Джоунс Том Елис

Дъглас Хеншъл Дейвид Уорнър, Сара Смарт и други

Превод и субтитри: DaryG

продуцент: Ан Харисън - Бакстър

режисьор и адаптация: Джо Ахърн

Г-н Крибън иска да те види.

Мамо!

Аз също. Какъв беше твоят? - Не си спомням.

Е, може да е бил моят сън и да си попаднал на него, съжалявам.

Не може ли да имаме собствени сънища? - Нали!

Защо, скъпа?

Извинявай, лягай си! - Защо не попретупаш?

Ти не претупваш. - Трудно е за строителен инженер.

Но при теб няма да е смъртоносно. - Имаме работа!

Не е нужно да копираш мама изцяло. - Събудих се и той се събуди.

Добре, последно предупреждение или ще има студени ръце по гърба. Лорън!

Слизай за закуска! - Не!

Дай да те облечем. - Да играем на бомби.

Какво е "бомби"? Ти ли направи това? - Бомба!

Хубава игра.

Кучето стана. - Благодаря ти, че координираш всичко

с такава военна точност. - Върви!

Добре, тръгвам. Хайде, момче! - Не!

Не иска да тръгне. - От седмици иска да дойде с мен.

Обичам те, тате! - А аз обичам ли го?

Да вървим! - Кажи го!

Обичам те. Тръгвай!

Чао! - Чао!

Кога е закуската?

Искаш ли да ми помогнеш с нея? - Не.

Не знам кой ден сме. - Петък.

Да, слава Богу! - Не е създавал проблеми.

Показвал ли си й вълшебния си пръст? - Не бях забелязала. Рядкост ли е?

Майка ми го имаше. - Означава ли нещо?

Само, че сме свързани. Понякога се чуваме, нали?

Непрекъснато. - Събуждаме се едновременно.

Това трябва да е наистина... - Невероятно изнервящо.

На пързалката! - Шегуваш се.

Моля те! - Защо?

Не съм излизал. - Излиза. Такъв лъжец си!

Трябва ми чист въздух.

Добре, но може или на пързалката, или на люлките, или на въртележките.

Но не и на трите. Имаме ли сделка? - Имаме!

Сделка означава обещание. - Сделка!

Гледай ме! - Гледам те.

Имаш пет минути, ясно?

Обичам те, мамо! - Аз те обичам повече.

Пусни ме!

Кам?

Кам?

Кам?

Кам!

Бебчо!

Боже мой!

Заспах.

Заспах... - Недей!

Трябва да са ни наблюдавали или... - Просто е тръгнал нанякъде.

Може да се е наранил или паднал под нещо, или...

Просто се прибери и виж момичетата! - Ще ме питат какво е станало.

Вината не е твоя. - Моя е.

Не е и няма да говориш така, Ив. - Кажи ми, че ще го намерим.

Разбира се, че ще го намерим.

Ей, че как може да не го намерим?

Мамо?

Скъпа, опитай се да заспиш, моля те! - Не спирам да мисля за това.

Наблюдавала си го, така че не е имал време да се отдалечи.

Някой трябва да го е грабнал. - Лорън, моля те!

Това ли мисли полицията? - Мамо?

Не. Не. Ако не можеш да заспиш,

може да погледаме телевизия или да ти почета.

Защо не можеш да го чуеш, мамо?

Изчезнал е.

Изчезнал е.

Единадесет месеца по-късно.

ЗАГУБЕНА КОТКА

Кой е могъл да стори това?

Кой го е направил?

Мамо, един човек каза, че си изпуснала покупките си.

Добре ли си? - Добре ли си?

Трябва да те питам нещо. Какво мислиш да се преместим?

Не за постоянно, а само месец-два извън Лондон.

Не искам мама да е тук за годишнината.

Никога не би заминала. - Възможно е... ако ти го предложиш.

Можеш да кажеш, че ти е твърде тежко или де да знам,

че не можеш да се концентрираш. - Къде?

Изникна работа на крайбрежието. - Ами училището?

Имат училища.

Знам, че не е най-доброто за теб. - Това е по-важно от училище.

Мамо!

Още колко? - 10 минути по-малко

от последния път, когато попита. - На Клайд ще му прилошее.

Казва се Дяволският процеп, тате. Това като пукнатина ли е?

Малко прекалено?

Винаги.

Накъде е училището? - Има училищен бус за селото,

но ще спират и тук. Чу ли принцесо? Не трябва да пешеходстваш до училище.

Хайде, Клайд!

Клайд! Стига се цупи, хайде!

Клайд!

Боже! Ти си болен.

Това семейна къща ли е било? - Не знам,

но от известно време е необитаема. Доста са отчаяни.

Ще внеса препаратите. - Да, преместили са се в града.

Каква е тази миризма?

Какво има там? - Стая с боклуци.

Само там хващам сигнал. - И коя е моята стая?

Дадохме ти най-голямата. - Вие сте ангелчета. Благодаря ви!

Татко ли ви каза да се правите на добрички?

Каза, че... - Харесва ни тук.

Полицията има ли телефонния номер? - Имат ми служебния и мобилния.

Да, ще им дам и тукашния. - Хората си спомнят по годишнините...

И ако си спомнят, се връщаме веднага. Става ли?

Чуваш ли ме?

Обичаме те, бебчо.

Слез, младежо!

Този е най-лошият. Дойде от Германия. Бягал е четири пъти.

Къде си мисли, че ще избяга, нямам представа.

Трябва да го дебнем като орли. Не е ли така?

Как се казваш? - Стивън.

Щефан Розенбаум. - Разбира, но отказва да говори.

Не бива да бягаш, Щефан.

В Лондон има бомби. Тук си в по-голяма безопасност.

Няма кой друг да се грижи за теб. Тръгвай!

И вие сте сираче. Сигурно мислите, че това ви дава специален поглед.

Вярвам, че знам през какво минават някои от тях.

Мястото не е подходящо за сантименталност.

Вярвам в дисциплината.

Брат ми се извинява.

Казали са ви за недъга му, сигурна съм.

Не трябва да се преструвате.

Хората обожават да обсъждат чуждото нещастие.

Сигурна съм, че и вие сте получили хубава доза от него.

Може ли?

Трябва да видя колко сте засегната, ако ще работите за нас.

Можете ли да я ползвате?

Малко.

Значи ще разберете нуждата от деликатност по тези въпроси.

Това много ще ви помогне.

Добре дошли на борда!

Това нещо вдига ужасен шум.

Казаха ми, че г-н Крибън напълно се е възстановил.

Важно е да разберете колко много се нуждае от тишина и спокойствие.

Няма да увъртам, г-це Линет.

Брат ми се нуждае да сме в най-добрата си форма.

Затова къщата е студена. - Не, тогава ще е странен бойлер.

Не се тревожи, обезопасен е. Но ще го направим и забранена зона.

Това генератор ли е? - Явно електричеството спира.

Има закусвалня на няколко мили... - Предпочитам да сме сами. Хубаво е.

Няма миялна машина. - Ще те науча на една игра.

Нарича се "миене".

Мамо!

Стой горе! Не можеш да слизаш тук, бебчо.

Има един мъж!

Всичко е наред. Наред е. Просто ме уплаши.

Това е последното, което съм искал. Съжалявам.

Пърси Джуд.

Работих тук.

Ив.

Значи не харесвате градския живот? - Мъжът ми има работа тук,

така че не сме на почивка. - Той е инженер.

Кой е инженер? - Просто го придружаваме.

Здравейте! Гейб. - Пърси.

Не е ли позволено да има куче?

Бих го държал навън.

Не! - Да, той си е домашно куче.

Собствениците няма да разберат. - Не и от мен.

Трябва да сте видели доста хора да идват и да си отиват.

Един или двама. - Не личи скоро да е живяно тук.

Дръжте момичетата си далеч от мазето, а аз няма да кажа за кучето.

Ако имате проблеми, обадете ми се.

Благодаря! - По всяко време.

Какво съм ти казвала? - Той е добър.

Не знаеш това. - Ти беше долу...

Всичко е наред! Да покажем ли на мама движението, а?

Къде отива палеца?

Благодаря! И в коя част на носа?

Или просто не ги пускаш да влязат.

Знае ли за Кам?

Не. Защо? - Тъжен е.

Позволете ми, госпожице. - Нищо ми няма.

Е, не мога да споря за това, госпожице.

Грижа се за земята, госпожице. Пърси Джуд на вашите услуги.

Запознахте ли се с негова светлост? Може би първо бихте пийнали?

Боя се, че не се и докосвам. - Ясно.

Ще ми кажете, ако това се промени, нали?

Какво има? - Горещо е.

Определено е горещо. Ще трябва да го оправя сутринта.

Но цяла нощ така ли ще трака? - Мамо?

Баща ти пусна бойлера на свръхсветлинна.

Мамо! Мамо! Горе има хора!

Може да е плъх. Чух един в мазето.

Е, катерица... Сладък плъх.

Съжалявам...

Леле!

Трябва да са били доста голямо семейство.

Добро утро, г-це Линет! - Добро утро!

Ти си най-големият, нали? - Нещо като отговорник.

Нямам търпение да ти преподавам, Морис.

Всяка стъпка се разнася из това място.

Нещо против?

Ще може да се видите утре.

Има ужасна мигрена.

Хората не спират да ни затрупват с такива.

Играчките трябва да се заслужат. Както и всичко останало.

Не съм умрял, мамо.

Клайд преиграва, не е толкова студено.

Имаме няколко имейла. Отговорих им.

Не, беше хубав. Можех да го помириша, толкова близо беше.

Каза, че не е мъртъв.

И знаеш ли кое е забавното? Тук се чувствам по-близо до него.

Да, и по цялото стълбище.

Не знаех, че е валяло.

Какво правеше в мазето? - Не искам момичетата да ходят там,

така че би ли заключвал? - Заключих.

Сигурно има теч. - Долу определено е по-студено.

Мамо, днес тъжна ли си? - Млъкни!

Дай ми причина да не съм тъжна. - Сладкиши!

Щастлива съм.

Не обичаме да се навъртат непознати.

Хайде, момичета!

Минавате ли оттук? - Не, ще работя тук няколко месеца.

Отседнали сме в Крикли Хол.

Голямо местенце. Ще ви е чудничко в него.

Защо се нарича Дяволският процеп? Не е особено туристическо, а?

Ми преди векове, самият Дявол опитал да си изреже път от морето,

наводнявайки всички села. Първо си отхапал от скалите,

където е бил Дълбокият залив.

Казват, че след тази първа хапка, се опитал да изгризе път до блатата,

но зъбите му най-накрая се износили и не могъл да продължи нататък.

Затова се плиснал обратно в морето, заклевайки се да си отмъсти.

Но това ще го оставя за друг път.

Може ли?

Да, разбира се.

В памет на сирачетата, удавили се в Голямото наводнение през 1943 г.

Някой може ли да ми каже друга дума за "евакуация"?

Щефан. - "Ендком"

Можеш ли да го кажеш на английски? - "Бягство".

Браво! Някой може ли да се сети за известно бягство от историята?

Евреите.

Морис? - Евреите вечно бягат.

Затова знае отговора.

Защо евреите искат да избягат?

Трябва да са направили нещо лошо. - Стани, Морис!

Би ли искал да го обясниш на класа?

Евреите вечно са гонени от една или друга страна.

Трябва да има причина. - И каква е тя?

Убили са Христос! - Исус е бил евреин, Морис.

Не, не е бил! Мразил е евреите, борил се е срещу тях!

Кой ти каза това? - Библията.

Щефан е евреин.

Мислиш ли, че Христос го мрази? Че мрази, когото и да е?

Би ли напуснал часа? С теб ще обсъдим това по-късно.

Щефан, той не е виновен. Просто така са го учили.

Много хора вярват в ужасни неща, но това не ги прави верни.

Тук си в безопасност.

Здравей, Пърси! Тук ли работиш?

Грижа се за сирачетата.

Настанихте ли се безпроблемно? - Да. Да, благодаря!

А и още имаме номера ти. - Надявам се да не ви потрябва.

Тук няма ли отопление? - Вдига много шум, госпожице.

На г-н Крибън.

Е, поне се надявам, че закуската е била топла.

Още не сме закусвали, госпожице.

На пълен стомах не сме средоточени.

Г-це Линет! Дано не съм сгрешила. Не знаех, че сме ви наели

да втълпявате идеи на децата. - Родителите му са ме изпреварили.

Морис живее с нас от двегодишен и ние сме максимално отдадени

на грижите за еврейчето, като наш християнски дълг,

но той не покрива еврейските водачи,

довели до тази война, до тази... катастрофа!

Има ли и други аспекти от обучението ни, които да оспорите?

Най-добре да ги изясним сега. - На децата е студено и са гладни.

Могат да носят колкото дрехи искат. Вие сте недооблечената.

А децата учат по-бързо, когато са мотивирани.

Храната е награда, а не право.

1943-та е била лоша година за вас?

Наводнението не стигнало до църквата, слава Богу, но да.

68 души загубили живота си. - Как?

Било е неочаквано наводнение. Хората се издавили в съня си.

Не се тревожете за тях. По-кърваво, по-хубаво.

Може да си вземете брошура. От нея ще научите всичко.

Може би утре, когато ще е забравила. - Няма да забравя.

Пърси Джуд тук ли е бил тогава?

Не бих вярвал на думите на Пърси. - Изглежда знае много за Крикли Хол.

Какво искате да знаете? - Кой е живял там.

Това си е просто къща, неуспяла да стане дом.

Вярващи ли сте или само разглеждате? - Само разглеждаме.

Боя се, че Бог не е сторил много за нас.

Как може да го кажете с тези две красиви момиченца?

С удоволствие ще дойда на служба. - С удоволствие ще ви приема.

Морис, съжалявам, ако съм те разстроила.

За да ти се реванширам, имам за теб специална задача.

Би ли ми донесъл чаша вода от известния кладенец?

Да, госпожице.

Ще си направим пикник.

Ами обядът ви, госпожице? - Закусих обилно.

Пърси?

Остави ги на мира! - Ако аз живеех там с малки деца,

щях да искам да знам всичко. - Не е редно да ужасяваш деца.

Затова трябва да си вървят.

Ако искаш да продължиш да се грижиш за тези гробове,

трябва сам да напуснеш Крикли Хол.

Неприятно ми е, че ти го причинявам, но ако тачиш паметта им,

трябва да ги пуснеш да си идат. - Не аз не ги пускам.

Аугуст Теофилъс Крибън 1901 - 1943

Никъде ли в къщата не мога да намеря спокойствие?

За новата учителка е, сър.

Искаш ли да си запазиш привилегиите? - Да, сър.

Връщай се горе!

Клайд!

Клайд?

Определено заключих преди да изляза. - Яко я е удрял.

Мамо, намокрил е пода. - Е, може да е болен.

Клайд! - Лорън, опитай отпред!

Изплашил се е и затова е избягал. - Но тук няма нищо плашещо.

Пърси е изплашен.

Да ви закарам ли, госпожице? - Почти стигнах.

Нека взема това? - Наистина мога да се справя.

Добре.

Какво носите там? Семейните бижута?

Крикли не живеят тук отпреди да се родя.

Аз само я поддържам, в случай, че някой изглупее и я купи.

Какво й има? - Тоя дето я е строил

се имал за архитект и я построил върху река.

Превърнал я в хладилник. Като сме на темата, видя ли Крибън?

Беше неразположен. На всички ни се случва.

Не и на мен. Няма да си губя оставащото ми време с униние.

Че на колко си? На седемнадесет?

Кога те викат? - След две седмици.

Така че ме използвайте максимално.

Утре можете да дойдете с мен,

ако нямате против да станете в 5:30.

Да видим дали ще стане. - Значи до утре в шест.

Давам ви време да се гримирате.

Всички провинциалисти ли са наперени като теб?

Значи мога да ти казвам Нанси?

Не можеш.

Лека нощ, Пърси.

Да знаете, че се радвам, че вие се грижите за онези деца.

До скоро... Нанси.

Клайд! - Клайд!

Ще потърси хора, щом огладнее.

Трябва да ти подготвим нещата за училище.

Беше страхотна за идването тук. - Помага ли й?

Да, помага й.

Помага и на мен.

Хайде! На връщане ще минем по другия път.

Клайд!

Клайд!

Клайд!

Какво е станало, Щефан?

Падна в градината.

Внимавай!

Сюзън, мога ли да те задържа само минута?

Бих искала да подготвиш четиво за утре.

Искам да ми казваш за всичко, което те плаши.

За всичко, което усещаш, че не бива да се случва.

Да, госпожице. - Г-н Крибън ползва бастун, нали?

Знаеш, че съм на ваша страна. - И ако ме върнат в Лондон,

къде ще сте тогава, госпожице? - Някой те е заплашил,

че ще те върнат в Лондон?

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Нуждаете ли се от наказание?

Той е само на шест. - Значи сме точно навреме.

Може да го вдигнете.

Сестра ми силно ви се възхищава.

Да, така се държи с тези, на които се възхищава.

Очаква от тях повече. - Очаква чудеса от децата.

Очевидно някой и от вас е очаквал чудеса като дете,

иначе нямаше да станете това, което сте сега.

Може ли да говоря честно, сър?

Не е нужно да внушавате страх, за да получите уважение.

Е... очевидно никога не сте отговаряли за деца.

В час се държат безукорно. - И как мислите, защо е така?

Искате да се кача ли?

Не е приятно, г-це Линет, но непокорството е в детската природа

и наш дълг е да ги запознаем с последствията.

Лека нощ!

Кали!

Кали!

Кали, какво има? Какво направи? - Той ме удари!

Кой? - Мъжът.

Тук е имало мъж? - Слезе надолу.

Престани! Кали...

Щях да го видя. Скъпа, да не си сънувала?

Не, не съм!

Хайде, преди да си легнем, пак да потърсим Клайд в градината.

И повече не си играй самичка, нали? - Не си играех! Имаше някой в шкафа.

Днес имам нещо много специално за вас.

Библиотекарят любезно ми зае тази много стара библия,

за да я разгледате, но му обещах да няма следи от мръсни ръце,

затова ще проверя, преди да ви я дам.

Много добре!

Прекрасно си си измила ръцете. Предполагам, че със студена вода.

Има грип, госпожице.

Затова се е увил така.

Той ще се оправи, госпожице. Наистина.

Морис...

Моля те, би ли довел г-н Крибън?

Не бива да го безпокоим. - Ще го доведеш веднага

или ще те ритам до там! Тръгвай!

Би ли си свалил палтото, Щефан?

Недейте, госпожице! - Това трябва да спре. И ще спре.

Уволнена сте! Напуснете незабавно!

Ще говоря с отговорните органи. Само деца ли му харесва да тормози?

Не се страхувам от побойници!

О, мили Боже!

Всички да станат! Идвате с мен!

Последвайте ме! Бързо!

Побързайте!

Ще се оправиш. - Да. Благодаря!

Чао, маме!

Ами Клайд? - Вече си е намерил по-добро място.

Не! - Отива да го търси. Защо мислиш,

че излиза толкова рано? - Никога не ни е харесвал.

При първа възможност фъсна! - Спри го!

Дай целувка! До после! - Чао! Сигурна съм, че ще го намерим.

Мисля, че мъжът го е взел. - Кой мъж?

Мъжът, който взе Кам.

Ами... Не знаем какво се е случило.

Може би...

Кам се е загубил и някоя добра жена се грижи за него.

Крибън лъжат. Казват, че децата са го направили.

Не знам какво е по-чудовищно.

Те си признаха, Нанси.

И Щефан така казва. - Ужасени са.

Боят се за живота си.

Кой ще се грижи за тях сега? - Ти.

Искам те тук, когато се върна.

Лорън Кале?

Така ли се произнася? - Да.

И как отивате на почивка, щом брат ти е изчезнал?

Не сме на почивка. Татко работи. Не ми се говори за това.

Майка ти заспала, докато го гледала и затова е изчезнал.

Истина ли е? - Не е твоя работа.

Би трябвало да си при социалните, а майка ти да е в затвора.

Видяхте ли това? - Леле!

Мамо...

Не съм умрял, мамо.

Знам, бебчо.

Тъмно е.

Само ми кажи къде си.

Студено ми е.

Сам ли си?

Виждам ги.

Кой е с теб?

Те са умрели.

Те знаят къде съм.

Кам!

Кой знае, Кам?

Мамо! Мамо, бързо!

Те си играят.

Стой тук, бебчо!

Той не харесва децата.

Кой, Кали? - Не го ли надушваш?

Разбираш ли какво е ад?

Да.

Адът е по-дълбок от тази дупка.

И трае вечно.

И ако не се промениш,

там е... където ще идеш.

Трябва ли да й казваме? Не искам да научи какво говорят.

Добре. Станало е, докато си играла хокей.

Но не ти прощавам, ясно? - И ти би постъпил така.

Не. Очевидно е, че си има проблеми. - Няма да се извиня.

Ако каже, че съжалява, тогава...

ще си помисля - Плашещо приличаш на майка си.

Ще ме оставиш ли да им кажа по моя начин или ще им го изстреляш?

Тайна ли е? - Не, не е.

Просто искам да го кажа подходящо. - Здравейте! Какво се подсмихваш?

Имаме си призраци!

Не се боя от духове, а ти не вярваш в тях.

Страшни са. - Какво? Кали се забавлява,

а дух не е наранявал никого. - Няма да останем в къща,

в която си мислят, че потичват мъртви деца.

Чух гласа на Кам.

И затова не ти казах.

Не скърбим, защото от година отричаш и сега...

не просто е мъртъв, а дух. - Не, жив е и опитва да се свържем.

С теб?! А аз не чувам гласа му? - Моля те!

Чувам гласа му! - Гейб. Истина е, заради къщата е.

Някак тук успява да се свърже, докато преди не можеше.

Не свиквай, защото се изнасяме. - Трябва да се радваш. Защо не се?

Няма от какво да страхуваш.

Има и мъж и щом направят нещо лошо, като да откраднат играчка от шкафа,

той ги бие. - Това си го измисли.

Питай мама! И не прави нищо лошо, иначе ще дойде и ще те вземе.

Първо теб.

Лорън каза ли ти нещо за училището?

Не.

Вярваш ли на историята за ръката й?

На мен ми звучи правдоподобно.

Може да са я тормозили. - Мисля, че може да се оправя сама.

Той ме удари! Беше точно там! - Не, не, скъпа! Там няма никой.

Виж какво направи! - Семейно гласуване.

Да вдигнат ръце, които искат да се изнесем.

Да вдигнат ръце, които искат да узнаем къде е Камерън.

Децата, живели тук, може да знаят къде е Камерън.

Ив, не го прави! - Ами мъжът?

Той е само дух, не може да те нарани. - Мен ме нарани.

Но ако избягаме, може да не разберем къде е Кам.

Кам дух ли е? - Не, но където и да е,

явно може да говори с тях и те могат да ни кажат къде е.

Добре. Може да си тръгнете, щом трябва, но аз не мога.

Просто не мога, Гейб.

Хей! Ела тук! Ела!

Не трябва да оставаш тук заради мама. Ясно? Не и ако те е страх.

Ами ако е права? - Не вярваме в духове, забрави ли?

Значи не бива и да се страхуваме.

Моя е.

В следващия епизод:

Ако те видя близо до тях, ще кажа на полицията.

Чудя се колко бой ще е нужен. - Трябва да има доказателство.

Едно от децата ми каза, че пази счетоводна книга.

Двама от тях никога не са намерени. Щефан Розенбаум и Морис Стафорд.

Намериха дрехи, но не и телата. - Приятелят ви Пърси докара и медиум.

Знам всичко за Крикли Хол. Няма да се върна там.

Мъртви са, не могат да наранят живи. - Могат хора като нас.

Ами ако е дух? - Не може да ни нарани.

Това е момче. - Синът ми ли?

Ще го върна.

Превод и субтитри: DaryG