Original subtitles

Защо опразни тази стая?

За едно момче от моята работа.

Оставяш го да се настани там?

Не, давам му я под наем.

Брат ти живееше там, нали?

-Да!

- Той ще става баща. - Мариано? Това е страхотно!

Той е още млад.На 23?

Не, аз съм с четири години по-голям от него. Той е на 26.

-Начука приятелката си.

Но без грижи. Той има работа и всичко.

Хей момчета.

- Кой остава? - Да остане къде?

В тази стая.

Габриел, пич.

Кой Габриел?

Видя го няколко пъти.

Русият.

Габо.

Ето ги ключовете. Излизам за малко.

Добре.

Ще се видим утре. Ако те притеснява, уведоми ме.

-Добре.

Той е сам.

Хайде...

В САЩ и Швеция наричат ​​футбола-сокър.

Това е женски спорт.

И в Китай...

И жените, които играят, са прекрасни.

Тотално горещи.

Трябва да видиш как играят, те движат добре топката.

Те работят в тясно сътрудничество с лаборатории.

Специални лекарства правят краката им по-силни и така нататък.

Те са силни като мъжете но в женски тела.

И не е от някоя мускулна операция или нещо подобно.

Те все още са напълно женски.

Покажи ни снимката. От къде от Швеция ли са?

Виж тясната й риза. Все едно носи бикини.

Не се фокусираш върху най-важното нещо, човече. Сериозен съм!

Ние ги игнорираме и те стават по-добри от нас.

Ще видиш. Ще спечелят световната купа.

- Просто я погледни. - О, ядосай се.

Спокойно, Марио.

Марио е страхотен характер, нали?

-Да

Лягам си.

Добре.

Браян се цели в теб, стреля и в крайна сметка си белязан.

Помня първият път там.

Бях си забравил ръкавиците.

В крайна сметка оставаш насинен и с следи от боя, приличаща на кръв.

Ужасно е.

Играта обаче е страхотна.

Но тъй като използваш пушки със сгъстен въздух,

ако не носиш защита може да се нараниш. Е, малко.

Забавно е. Трябва да отидем някой път.

Лягам си. Утре започвам рано.

Добре. Лека нощ.

Остави вратата отворена или ще спи до следобед.

Добре.

Къде ще ходиш днес?

До Берисо.

О, това е далече.

Майка ти живее там, нали?

Дъщеря ти също? Тя ходи ли на училище там?

Влакът е след десет минути. И ти ли идваш?

-Да

Остави ни малко.

Добре.

- Харесва ли ти там, където живееш? - Да

Хубаво ли е мястото? -Добре ли се храниш?

Да, мамо!

Има ли парно? Идва студено време.

-Татко, идваш ли в стаята ми? - Да, идвам.

- Хайде! - Идвам веднага,скъпа.

О, парите.

Ще и купя яке.

Отивай.

Тук съм, Хуан.

Какво става?

Просто седях тук.

-Приятелката ти излезе от стаята, но не ме видя.

Не знаех какво да кажа.

Всичко е наред, човече. не се притеснявай

Ял ли си?

Не.

Да вземем нещо.

Исках татуировки и на двете ръце.

Зайче от тази страна... и лисица тук, скрита в храсти.

Само черно мастило.

Като ин-ян.

Брат ми използва фотошоп.

Той ми показа как ще изглеждат.

Но се страхувам, че ще съжалявам. Имам снимка тук.

Ще изглеждаш добре с татуировки... върху тази бледа кожа.

Виж, ето го.

- Харесва ли ти? - Да, хубаво е.

Забравиха сиренето.

- Казах ли ти за новата си работа? - Не.

Напуснах старата.

-Да

Сега работя в аптека до гарата.

Да, знам къде е.

Засега ми харесва.

Опитвам се да спестявам за няколко месеца.

Да се ​​изнеса от дома на леля и живея сама.

Писна ли ти от нея?

-Да

- Добре ли си? - Да

-Ти?

Виждяхме се за малко.

Но, не се разбрахме така че се разделихме.

Тя винаги прави едно и също. Тя изскача и в крайна сметка остава.

Мисля, че вече има гадже.

Но, тя продължава да се връща при мен.

Виждаш ли се с някого?

Нещо като.

Как се казва?

Джулия.

Не знаех, че си горе.

Какво става? Всичко е наред?

Да, просто съм уморен.

Пий малко бира.

Ще се върнеш ли в неделя?

-Да!

Виждаш я веднъж месечно?

Не, когато дойдох тук, тя отиде в Кордоба с майка ми.

Само до понеделник, когато започна училище.

Тя във втори клас ли е?

Това е Леандро.

Котката беше под стълбите с котенцата си в кутия за обувки.

Намерих го за странно, защото не бяха в кошница

и нямаше одеяло.

Затова попитах баба и ,тя каза че котката е искала да ги скрие.

Защото преди това също имаше котенца в кутия.

Баба ги сложи в кошница.

Но котката ги извади едно по едно

и скри котетата някъде. Тя не иска да ги намерим.

-Разбира се.

Откакто тя знае,че няма да ги нараня

тя ми позволи да ги държа и затворя очи.

- Как? - Като тази.

И започна да издава този звук. Как се нарича?

Звукът, който издават котките?

Мъркане.

Да, забравих думата. Тя измърка.

Исках да взема едно коте но баба не ми позволи,

каза, че няма да мине с Перла, защото е стара.

Да, вероятно.

Хей, отивам да си купя цигари. Искаш ли нещо?

Не благодаря.

Улицата е в хаос.

Какво четеш?

"Илюстрираният човек"

Кой го е написал?

Рей Бредбъри.

Благодаря.

Казвам ти. Улицата е в хаос.

Два мотоциклета са катастрофирали.

Там лежеше един човек. Пълна бъркотия.

Отивам да пуша.

Искаш ли да отидем да вземем бира?

Добре.

Побързай. Скоро затварят.

Добре.

Да отидем ли на бира?

Добре.

Колекционираш зайчета ли?

Да!

Здравей!

Хей, ще ядем пица. Искаш ли да се присъединиш към нас?

Добре.

Влакът е след десет минути.

Ще видиш, нямам нужда нито от брак, нито от деца.

И този човек искаше това.

Срещаме се два месеца когато го повдигнах.

Никак не му хареса. Мисля, че искаше да се жени.

Казах му: „Ако искаш да си с други жени, не ме интересува."

Защо трябва да?

Той го прие много зле и спря да ми звъни.

Идиот.

Два месеца по-късно се обади. Казах му да забрави.

Сериозно. Разкарай се, човече.

Човекът беше луд. Искам да кажа, отпусни се.

Ще отида до тоалетната преди да си тръгна.

Ти ли оправи крана в банята?

-Да!

Значи разбираш от тези неща?

Да, баща ми ме научи. Когато бях дете.

Така че, ще се видим по-късно.

Чао.

-Татко?

Учителят ми ме попита

защо живея с баба вместо с майка и татко.

Затова казах, че мама е починала, когато бях малка.

И, че трябва да работиш далеч

и дядо строи стая на горния етаж

така ,че да живееш с нас

защото не можеш да си позволиш наема.

Защо те попита това?

Защото и казах,

че баба ми помага с домашните.

Но, понякога тя не разбира.

И затова попита.

Татко, искам да отида на кино.

Защото последния път

ходих на кино с баба,

те обявяваха предстоящите филми.

Имаше един и исках да го видя,

но, не помня заглавието.

За какво беше?

Помниш ли?

Хей, този човек на работа днес беше луд, нали?

Мислех, че шофьорът на камиона щеше да го убие.

Аз също.

Той беше луд. Хвърляше нещата така на земята...

Искаш ли да дойдеш с мен да си купя сладолед?

Добре, да тръгваме.

Лягам си.

Скапани говорители...

Ще взема слушалките.

Слушай.

- Здравей, как са нещата? - Супер.

Благодаря ти, че ме пусна и съжалявам, че се отбивам толкова късно.

Имах спор с Гиме.

Бъркотия е. Тя прочете нещо в моя фейсбук и се ядоса.

Какво правеше?

Здравей.

Хей, Марио.

Как си?

Тя ме изгони. Просто и казах.

И дори не чуках момичето. Аз съм пълен идиот.

Оставих Фейсбук отворен и прочете всичко.

Просто се лутахме, говорихме мръсно.

Знаеш ли, глупости.

И така, Гиме ми каза да се разходя.

Момичето горещо ли е?

Да, много е красива.

На колко години е?

22, малко млада.

Ако не беше мъж. Тези неща се случват.

Виж хубава снимка на жена

и накрая с травестит или някой такъв.

Трябва да пикая.

- Може да остане през нощта, нали? -Разбира се.

Ял ли си?

Лягам си.

Посетих курса за около шест месеца.

Спомням си, че учителят ни каза

да избера три или четири снимки за изложбата в училище

в края на годината.

Ние поканихме семействата и приятели.

Така майка ми дойде. Сестра ми също.

Експериментирах с нощни светлини и нефокусирани изображения.

Беше малко странно. Сестра ми ги хареса.

Майка ми не каза много, но и тя ги хареса.

Баща ми не каза нищо.

Спомням си това на следващия ден.

Бяхме в къщи седнали на дивана.

И баща ми ми каза:

„Не беше хубаво това, което направи. Това не е фотография."

Така, че никога не се върнах на курса.

Може би беше прав. Не знам.

Колко е часът?

Нека проверя.

Девет часа.

- Искаш ли да хапнеш нещо? - Добре.

Нямам нищо против само ние на среща в събота.

Нещо друго ли е?

Има ли друга жена?

Няма ли да кажеш нищо?

Не съм мъжки шовинист. Но съм съгласен с баща ми.

Камила е на 18.Не го прави, знае какво иска.

-Манекенче!

Как си?

Баща ми е ядосан защото прекарва всички си дни

с това дебело момиче с къса коса

която има мотоциклет Дори не мога да се справя.

Баща ми и казва:

Знам, че не си стока

но защо трябва да се мотаеш през цялото време с това момиче?

И тя казва, че това е просто мода и тази мацка си има гадже.

Което никога не сме виждали, между другото.

Не знам. Какъв е смисълът?

Баща ти е твърде дипломатичен.

Ако бях на негово място,

бих ритнал задника на тази толкова силно че, щеше да лети над Буенос Айрес.

Мога да търпя странен син.

Но дъщеря лесбийка? Предпочитам да си отрежа топките.

Работата е там... слабите бащи възпитават странни синове.

И когато майката е нещо като...

Какво?

Майка ми е наистина е, много изискана, тиха.

А сестра ми е просто... наивна.

Тази дебела мацка я манипулира.

- Е, прибираш ли се утре? - Да

В колко часа?

Около единайсет.

Защото утре не работя.

Казах на Раул Ще пропусна някои съботи.

Тези допълнителни пари не си струват.

Взимаш ли на Орнела неща, които иска?

Да!

- Това е Леандро. - Да отворя ли?

Не, чакай.

Пич... аз съм с една мацка.

Не, той не е тук.

Тогава ела утре.

Сигурно.Чао, задник.

-Идвам в понеделник и оставам, става ли?

Добре, моля те, бъди мила с баба и дядо.

Просто този уикенд.

Винаги ще идвам в сряда и събота.

Не, това е само за този уикенд.

Добре.

Аз също.

Обичам те принцесо моя.

Да ,чао!

Ей човек!

Момчета от моя квартал.

- Здравей, не си зает, нали? - Не, влизай.

- Как сте момчета? - Всичко е наред, човече.

Моно, Нико.

Габриел.

Здравей как си?

Искаш ли приятел?

Да, бях тук веднъж за рожденият ти ден.

Баба ти премести мебелите, за да танцуваме.

Той не дойде, защото беше твърде малък тогава.

Значи съм бил тук преди. Беше забавно.

Кога се премести от нашия квартал?

Преди две години.

От тогава не сме се срещали. Той те видя няколко пъти, аз не.

И така, имаш ли момиче сега?

Нещо като.

Преди трябваше да го питаме с колко се е виждал, а не с кого.

Спомни си кога ти и той заблудил се

с тази уличница от нашата улица?

По дяволите, тя наистина беше добра.

Просто бяхме наоколо и той ми казва: Хуан живее тук.

Затова дойдохме да те изненадаме.

Виждал те е няколко пъти и не го направих през тези две години.

- Дълго време. - Да

Е, какво става с теб сега?

- Отиваме да си купим бири. - Добре, не чакай много.

Името ти е Габриел, нали?

Може ли да намериш това списание за което говори по-рано?

- Сигурно. - Не е ли проблем?

Мерси човече.

- Тук. - Благодаря пич.

- Ще ни донеса бира. - Страхотно.

- Последната ли е? - Да

Винаги е така с тези копелета. Те излетяха.

- Хей, какво става? - Добре.

Съжалявам за вчера.

Нико имаше планове и се мотаехме в къщата на приятел.

Беше късно така че останах при него.

А ти? Останахте ли до късно?

Не знам. Легнах си рано и го остави тук.

Сутринта той вече беше изчезнал.

Не ме карай да се обяснявам все едно си ми гадже.

Габо!

Ела тук.

- Целуни Орнела от мен. - Добре.

Хубави къщички. Кой ги е нарисувал?

Баба.

Когато тя няма идеи

Предлагам й място или герой за рисуване. нали

Понякога Не мога да се сетя за нищо.

Така че казвам неща като... три мечки, еднорог,

планина пълна с рози, и се вдъхновяваш.

Да, например веднъж рисувах

еднорог, хванат в розите

които растяха в планината и мечките дойдоха да го спасят.

Добавяш малко феи, малко конфликти

и създаваш история с това. Невероятно е.

Ще закъснееш.

Вярно

Тате, хайде да гледаме филм когато се върнеш.

-Добре.

Ще сготвим пържоли с пържени картофи.

- Здравей. - Как си?

- Добре. - Посети ли дъщеря си?

-Да!

- Габо, добре ли си? - Здравей!

- Хайде да отидем на покрива. - Добре.

Той е досаден. Ако не си съгласен с него той казва, че грешиш

а, това не е така.

Понякога и другите гледни точки Няма правилно и грешно.

Хората просто мислят различно.

Но той не го приема.

И искам да кажа, първо погледни себе си преди да говорим за другите.

Мисля, че Браян е тук. Той ми каза, че идва.

Нищо не казваш но ме разбираш, нали?

Искам да кажа, че всеки има право да прави каквото иска.

Но, той е толкова упорит. Уморявам се от него.

Знам, че работи с теб, но... хайде.

- Ще взема още една бутилка. - Страхотно.

-Здравей.

- Добре ли си? - Да ти?

-Да, добре.

- Взимам бира. - Добре.

- Не знаех, че ще дойде. - Добре.

Наистина са страхотни.

Никога не съм виждал нещо подобно.

Виждал съм ги в Текнополис и след това на Плаза де Майо.

Те скачаха от сградите.

Но, това шоу не можеш да си го представиш. Беше като театрална постановка.

Въпреки, че никога не съм гледал пиеса и там нямаше известни хора.

Имаше найлонов басейн.

Беше пълен с вода и момичета скачаха в него.

Всички голи и много красиви.

Имаше много. И продължаваха да идват.

Невероятено.

Мика беше до мен. Мисля, че беше малко ревнива.

И бях изумен от шоуто, не от момичетата.

Вече видях голи жени. Но, не нещо такова.

Невероятено.

Габо?

Къде беше?

Наоколо.

Изпратих ти съобщение.

Да, телефонът ми умря.

Лягам си. Уморен съм.

-Здрасти!

Хуан, Наталия беше долу.

-Здрасти!

Как си.Всичко е наред?

-Да!

- Готин филм, не го гледах. - Да, знам.

Този наистина е страшен.

Човекът е просто луд и не се уморява.

Виж тази сцена.

Къде е Яни?

Отиде на работа.

Браян, имаш ли презерватив?

Не, човече.

- Ти, Леандро? - Не, нямам.

Те не могат да го унищожат, те го пазят да стреля и нищо не става.

Казах ти, пич.

Аз съм това, което съм. Правя каквото мога.

Не бихме могли да имаме по-добър живот.

Живеем, спим и ядем заедно. Събуждаме се един до друг.

Но, вече имам живот и не мога да го променя.

Няма да го променя.

Искам да играя футбол с момчетата

и не искам да съм странен под душовете.

Не искам това.

Имаш дъщеря. Искам собствено семейство.

Искам нормален живот.

Не искам да стигам до някъде... и да бъде сочен.

Не искам това.

Бях много млад, знаеш ли.

И двамата бяхме на 20 години.

Живеехме на малко място на осем пресечки от родителите ми.

Орнела беше на две. Ето, защо не помни нищо.

Беше толкова внезапно.

Тя се разболя на работа.

Тя припадна. Взеха я и в болницата почина.

Явно е било сърдечен дефект който не е бил диагностициран.

И просто така

Бях сам с малката Орнела.

По това време бях много религиозен, като родителите си.

И почувствах, че...

Не можех да съм напълно честен с нея.

И тъй като знаех, че харесвам момчета,

беше като наказание за това, че не съм искрен

или желая мъже.

Отне ми доста време да избия тази идея от главата си.

Да разбера,че това нещо няма нищо общо с другото.

Вчера и казах, че свърши.

Добре.

Искам да заведа Марио на парти.

Напълно го виждам там.

Сякаш е стар, но в същото време той е дете.

Той ме разбива. Той е толкова глупав.

Може ли да вземеш това растение?

Добре.

Казах на Лийн, че ще ми помогаш с микробуса и няма да успея.

- Близо до парка ли е? - Да, точно там.

- Трябва ли да го поискам? - Точно.

Добре.

Здравей.

Ще го изнеса навън.

Хуан се страхуваше, че ще се ядосаш.

Казах му, че ще разбереш.

-Добре.

Ще видиш?

Не е спешно. Отдели време, за да намериш ново място.

Терминът ми е през май. Можеш да останеш до раждането на бебето.

Спри да пушиш, моля.

Идеята е да оправя тази стая за бебето.

Няма проблем.

Виждаш ли ,не беше толкова трудно.

Отивам до тоалетната.

Искам да продължа да те виждам.

С времето, можем да измислим нещо.

Какво казваш?

Кога ще можем да живеем заедно?

Когато дядо свърши мястото горе, помниш ли?

И какво правиш сега?

Работя с растения.

Аз се грижа за тях, слагам ги в камиона и ги поливам.

Хуан също ли работи там?

Не, Хуан все още работи на старото място.

Значи вече не сте приятели?

Не.

Орнела, мога ли да ти кажа нещо?

Хуан ми беше гадже.

-Как?

Просто така бяхме двойка.

Така ,че защо не ми каза преди?

Защото ме беше срам.

О, татко...