Original subtitles

Галилейски юдеи.

12 мъже и две жени.

Казаха ми, че жените в тази група може да са и четири.

Ученици сте на Исус Назарянина?

Кой пита? - Нося пратка

за Андрей и Симон, синове на Йона.

Не отговори на въпроса. - Какво има в кутията?

Аз съм пратеник, а не подател. Имам само указания за доставка.

Който сред вас е Андрей, да пристъпи.

Аз!

Кажи кой те праща. И после ще говорим.

Внимателно!

До нови срещи, момчета.

Вече никой не ми казва "Симон".

Изпращачът явно има стара информация.

И не знае за смъртта на Рама.

Защо твоето име е първо?

Аз съм по-големият.

Може би познават по-добре Андрей.

Дали не е от Кръстителя?

Той е мъртъв, няма как.

Да, има логика.

Да видим какво е това.

Само от ковчежето ще изкараме пари за цяла седмица!

Йоан със сигурност не е можел да си позволи нещо такова.

Помните ли кесията злато, която някой ни подари преди Самария?

Помня и торбата с умрели врани, която някой ни прати в Тел-Дор.

Хората пращат писма с молби за изцеления в техните градове.

Може би някой се нуждае от помощ. - И смятат да си купят чудо от Исус?

Преди време получихме дар с благодарност от Фатия, след нахранването в Декапол.

Но защо името на Андрей е първо?

Може би вътре има бясно животно, да ни изпохапе?

Какво?

Така...

Няма лоша миризма. - Отворете го.

От Йоана е.

"За да не се прекъсват делата и ученията на Исус от Назарет."

За да можем да продадем тези неща бързо, ще трябват няколко души.

За един ще отнеме много време. - Разпределяй.

Аз ли? Сега? Добре.

Сребърни ножове.

Симоне?

Знам кой ще ги иска.

О, коприна от Изтока!

Не, няма да е разумно.

Но ти знаеш стойността, Матей. Ще изкараш добри пари от нея.

Нали само Юда щеше да борави с парите ни?

Именно. Донеси ми каквото изкараш от нея.

Вярваме ти, Матей. Безрезервно.

Хайде.

Лапис лазули.

Аметист, карнеол, яспис... - Ценни ли са?

Повече от рубини.

Ще вземем доста за тях, уверявам ви.

Мария, виж.

Якове, иди с Мария и Тамара до пазара,

за да не са сами.

Останаха само монети.

Както и самата кутия.

Ти продай кутията, Натанаиле.

Идвам с теб.

А монетите?

Юда, опиши монетите и ги прибери.

Ще го сторя.

Какво чакате? Тръгвайте. - Хайде.

Да се възползваме максимално от подаръка на Йоана!

Върви на пазара. - Вземи това.

Ти, Гедера, от групата на садукеите, отричаш ли възкресението на мъртвите?

Светият закон на Адонай не споменава живот след смъртта.

Споменава се в песните на Давид.

Давид не е в Тората.

Според "Кошутата на зората"...

"Боже мой, защо си ме оставил?" - Да, да.

Но по-натам, към края:

"Пред него ще ядат и ще се покланят богатите

и всички, които слизат в пръстта".

Омръзна ми от вашите тълкувания. - А ето тук, в книгата на Даниил:

"Мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят.

Едни за вечен живот, а други - за срам и вечно презрение".

Не разбирам как може да се спори с това.

Това е иносказателно.

Говори се за възкресението на Израилевия народ след времената на езичниците.

"Ще се събудят" се отнася за идването на Месията,

когато любовта на юдеите към Божия закон ще се пробуди,

а онези, които отхвърлят Месията, ще се посрамят.

Равин Гедера, а как тълкуваш думите "вечен живот"?

Вечен е Божият закон!

Който изучава Тората, неговият живот се основава на неща с вечна стойност.

Това е "хайей олам".

Щом като садукеите отричате живота след смъртта,

как това води до спазване на Тората на практика?

По-практични от нас хора няма.

Ще ви насоча сега към думите в петата книга на Тората.

"Внимателно спазвай наредбите и законите,

и правилата, които ти давам днес!"

Бог иска да спазваме Неговите наредби тук, днес,

не в друг въображаем живот, а в този!

Фарисейският твърде буквален прочит на пророк Даниил

е опасен и подвеждащ.

Ако всичките ви дела целят награда в отвъдното,

това ви прави слепи за реалността, в която живеете сега.

Как ще отговорите на обвинението, че охолството и положението на садукеите

стоят зад тази ваша интерпретация?

Имате всички класови удобства в този живот

и следващият не ви е нужен.

Обикновените юдеи водят толкова тежък живот,

че животът след възкресението е единствената им надежда.

Ами ти, равин Зеведия, избягваш ли ежедневните гощавки в Синедриона?

Гедера, обсъждай тълкуванието му, а не статута му.

Лицемери!

И двамата твърдите, че моето охолство изкривява тълкуванията ми.

Всички имаме достатъчно...

Но ти пак заобикаляш въпроса.

Яний, моля те, поеми оттук.

Равин Гедера...

Юсиф! - Брате.

Какво правиш тук?

Насам. Ела отвън.

Видях името ти в списъка за посетители на Синедриона. Мислех, че е грешка.

И аз така помислих.

Най-сетне се възползваш от парите и връзките на баща си.

Не очаквах да го доживея.

Е, ето ме.

А можеше да използваш наследството си преди години.

За какво? Мислех само за учене.

Длъжен съм да служа на народа.

Признавам, че ти виждам. Но май и баща ти не е доволен.

Да, но развърза кесията, или явно го е преодолял.

Много любопитен дебат.

Да не смяташ, че садукеите имат основания?

Съгласен единствено, че не биваше да изтъкваш неговите богатства

в дискусията.

Тълкуванието да се разглежда само по себе си.

Парите са ти чувствителна тема, а, Юсиф?

И двамата използвахме каквото можахме, за да се сдобием с тези места.

Ти взе овакантена позиция, а аз - парите на баща ми.

Защо моето да е по-лошо? - Важното е, че сега и двамата сме тук.

И сега въпросът е какво ще правим на тези нови позиции.

Да, прав си.

Макар че отначало мислех, че знам защо съм дошъл, сега...

Не съм така сигурен.

Какво се е променило?

Нека да те разведа.

До мръкване ще стигнем Светия град.

Даже по светло, ако не спираме много.

На същото място ли ще разпънем лагер, като при Празника на шатрите?

Сега не е празник. Ще привлечем внимание,

а хората са наежени срещу Него. - А какво?

Страноприемница?

Същата работа.

Всичко се следи, за посетители се попълват документи.

Дарението на Йоана ще стигне за страноприемница.

Или даже за няколко, за да не се струпваме на едно място.

Може да Го предрешим, да бъде с друго име?

Друго име ли? А Осмата заповед?

Деветата.

Прав е, Йоане. Лъжата е Деветата.

Оставете това. Лъжата си е лъжа.

Симоне, нали имаш брат в Йерусалим?

Да. Йесей. - Но той не беше ли бездомен?

Може и да не е. Той се промени.

Но едва ли всички ще се съберем у тях.

Тогава някой има ли богат чичо в Давидовия град?

Юда каза, че парите ни стигат, за да се подслоним.

Въпросът е да опазим в тайна самоличността на Равина.

Да не се разчува в цял Йерусалим.

Някой свързвал ли се е с Никодим?

Не знаем къде е сърцето му сега.

Разговарях с него, Йоане. С нас е.

Добро утро.

Шалом. - Добро утро.

Добро утро. - Шалом.

Учителю, къде искаш да отседнем? - В дома на Моя приятел Лазар.

Той не е ли във Витания? - Точно така.

Днес няма да влизаме в Йерусалим, ще сме при Лазар и сестрите му.

Искам да се видя с майка.

Готови ли сте да тръгваме?

Как да помогна?

Стойте!

Граждани на Юдея!

Запазете спокойствие.

Оставете оръжията и багажа си. Ще носите нашия товар.

Моля?

По римския закон войник може да накара юдеин да му носи нещата.

Произволно?

Правното ограничение е една миля, и толкова.

Тихо. - Дръж.

Учителю, унизително е.

Ще се покорим, с достойнство.

Вземи.

По-високо, по-високо. - Вдигни го.

Не се препъвай.

Вдигни го по-високо.

Какво ли е чувството

да ходиш цял ден без тежък метал на главата?

Носил ли си шлем?

Ти също.

Вземи.

Ще помогна. - Не съм от слама, Матей.

Мога да нося. - Мария, моля те.

Нека аз.

По-бодро, плъхове!

Плъхове с шлемове.

Хайде, живо.

Вече ще си войник.

Учителю, дай ми го. Не е редно... - Не, не.

Както е нередно за Мен, така е и за вас.

Не е така, знаеш го. - Благодаря за грижата, Юда.

Откакто те видях в Капернаум, как растеш в мъдрост и знания?

Освен че вече използваш състоянието на баща си?

Ще престанеш ли с това? - Добре.

Но вече не си онзи притеснителен Юсиф от Галилея.

Все се бореше с твоя "талит".

Сега съм доста по-отдаден, разсъдлив и наблюдателен, Шмуиле.

Кои хора подминахме на входа?

Нали си станал по-наблюдателен?

Говорех за литургията.

Хубаво, наблюдателен си.

А сега да видим какво забелязваш.

Знам, че са книжници.

Наричаме ги още "законници" - в смисъл, че са познавачи

на Мойсеевия закон.

Тълкуватели и съдници за Завета на Бога с Израил.

Не са облечени добре като законниците, които познавам.

Не получават заплата.

Работят друго, за да може трудът им тук да е безвъзмезден.

Как се работи без възнаграждение?

Надяват се, че ще придобият благоволението ни

и ще получат място, ако се освободи.

"С всякакви средства". - Точно така.

Ами онези?

Пръстени с аметист и топаз, носят ги елините.

Покривала в син цвят.

Еленизирани юдеи от Декапол?

Еленизирани, да, но са тукашни.

Иродиани.

О, разбира се.

Поддържат подставения цар Ирод Антипа, а по този начин и Рим.

Трупат за себе си политическо влияние за сметка на целия Израил.

Морално пропаднали, себични, заблудени.

Зилотите ги мразят. - Те мразят и нас.

Да, мразят всички не-зилоти. Дори тях.

Носят "пеот". Все по-рядко се виждат.

Следват до буква:

"Не закръгляй косата до слепоочията си и не стрижи края на брадата си".

Значи са от школата на Шамай?

Вероятно роптаят нещо срещу младите от школата на Хилел.

Всички прилежно следват Тората,

но Бейт Шамай са по-буквални, а Бейт Хилел имат по-широк поглед.

Последният им диспут:

Да кажеш ли на невястата в деня на сватбата,

че е хубава, дори ако не е така?

Сигурно от Шамай казват: "Не, понеже ще е лъжа".

Да, а от Хилел смятат, че невястата е винаги хубава в деня на венчавката.

А "невястата" на Адонай е Израил.

Внимавай пред кого го казваш.

Имам добро усещане за теб, Юсифе.

Действително си наблюдателен и разсъдлив.

Шмуиле?

Какво те терзае?

"Терзае"?

Хората винаги са наричали своята епоха "смущаващи,

тревожни времена".

Нашите дни не са по-различни, явно.

Но искрено се радвам, че си тук.

Добре се справяш.

Благодаря, равине.

Внимание!

Внимание от всички, моля.

Искам да повдигна един въпрос.

Дай на мен. Остави на мен, Матей.

Чувствам се унижен.

Така е.

Но съм бесен, че Му го причиняват на Него.

Често ми се е случвало.

И всеки път си е доста тежко.

На кого от вас принадлежи това?

Хайде...

Не съм си и представял, че ще преживея това.

Каза да се подчиним.

И го правим.

Каква ирония, на фона на ученията Му!

Знаете ли какво казват хората, които извършват обрязването?

Какво? - Какво?

Не го изпускай.

"Плаща се зле, но пък има бакшиш!"

Ето го, тук свършва вашата миля.

Сигурно никога

не сте били толкова благодарни за свещения римски закон.

Знаем, че за всички ви беше чест!

Спираме!

Казах да спреш!

До казармата ви оставя още една миля, нали?

Да, но ни е позволено само една миля.

Ако е насила.

Но няма забрана самите граждани да ви помогнат по своя воля.

Хайде, приятели.

Обаче... - Ако някой попита...

сами сме предложили.

Равине, защо така?

Защо помагаме на римляни?

Юда...

Къде се запознахме?

При Твоята проповед на Хоразин.

Добре.

Когато си смутен, спомни си какво казах.

Дали да не си вземем шлемовете, за да не си помисли някой нещо?

Ако кажеш.

Ето. - Дай ми го.

Подай ми го. - Аз ще го взема.

Държа го.

Ако те накарат да вървиш една миля...

Извърви с него две.

Задухаха нови ветрове и трябва да го обсъдим.

Все още ни боли споменът как губернаторът Понтий Пилат

с такова варварство иззе средства

от хазната на Храма за строежа на акведукта,

който докарва вода в Йерусалим.

И по-лошото, още скърбим...

за живота на онези, които се надигнаха срещу тази провокация,

но бяха смазани...

разчленени, изкормени

и набучени на кол, за назидание на всички,

никой да не възразява срещу намеренията на Пилат,

нито срещу начините, по които ги изпълнява.

Гедера! Болезнено е да ни напомняш тези ненавистни събития.

Раната още е отворена.

Би било безотговорно да си затворим очите за възможността онази кървава баня

сега да се окаже градивна.

Градивна?!

До ушите ни достигнаха достоверни сведения,

че събитията са причинили болка не само на нас, но и на самия Пилат.

Това хленчещо хлапе не може да изпитва угризения!

Но престолът му се клати.

Император Тиберий е отвратен, както от грабежа от нашата хазна,

неоправдано дори по римски стандарти,

но далеч повече от бруталността, с която Пилат потуши протеста.

Какво искаш да кажеш?

Изглежда...

макар да е неправдоподобно,

че сега имаме същата цел като Пилат.

Разсъдъка си ли е изгубил? - Нямам представа какво иска да каже.

Мир.

Пилат иска мир.

Или поне цезарят.

Тиберий Юлий Цезар Август не харесва Понтий Пилат.

Именно. Мястото на Пилат като прокуратор на Юдея е под въпрос.

Беше порицан и предупреден, когато прати войски да избиват галилейци,

докато правят приноси в храмовете,

а сетне получи второ порицание за касапницата за акведукта.

Прекалено е млад и неопитен за тази позиция, а сега го наблюдават.

Тогава да запалим искра, за да се отървем от него.

Да. - Късоглед си, Зеведия, както обикновено.

Според мен трябва да използваме това напрежение.

Да решим въпроси, които отдавна отлагаме.

Например?

Това ще се реши от управителния съвет и комисиите.

Ще подскажем на Пилат,

че бунтовен водач подстрекава да се премахнат

свещените гербове на Рим от двореца му.

Не харесва ласкателства и подкупи.

А какво друго му остава?

Юсифе, дръж си езика.

Имам право на глас. Всичко това е нелепо. - Чуй ме, знам какво ще кажеш.

Знам, че имаш амбиции и настроения, но си нов.

Не те познават. Ще те надвикат.

Откъде да започна тогава?

Подбирай си битките.

Какво искаш да постигнеш?

Каквото и да е намерението ти,

ключът е да влезеш в комисия с други съмишленици.

Какви комисии има? - Всякакви юдейски интереси.

Има комисия "Обредна чистота и надзор на жертвите".

Много практична.

"Хазна и десятъци", "Земеделски храни",

"Труд и образование", "Шабат и празници".

Зависи за какво си дошъл. - Да допринеса за промени.

Всички отначало казват така. - А после какво става?

Опитвам се да ти помогна.

Юсифе, идваш от заможно семейство строители,

но реши да служиш на селяни в галилейската провинция,

където няма място за начетени хора.

Но сега явно си надрасъл онова младежко, себеправедно позьорство.

Не беше позьорство. - Младежки идеализъм.

Но сега си порасъл. - Не ме обиждай!

Да не залиташ към школата на Хилел поради връзките ти с Никодим?

Или твоят разговор с Никодим те е тласнал в обратната посока?

Дотук никоя комисия не привлече вниманието ми.

Има и краткосрочни задания.

Например, комисия "Реставрация на храма",

"Литургични реформи", "Връщане на Вирсавее на южната граница".

Вирсавее ли? Която е в Едом, нали? - Да.

Искаме цялата земя, която Бог е обещал на Израил,

но тази комисия се опира на текст от времето на съдиите,

където се казва, че "целият Израил е от Дан до Вирсавее".

Искат го обратно, в първоначалните предели.

Едва ли има нещо по-уморително и безсмислено.

Има.

"Съхранение на Давидови артефакти за архива",

"Проучване на авторството на Йов".

"Изследване на пророчества от периода на Вавилонския плен",

"Достоверност на книгите Юдит и Товит".

Стой. Кажи пак за пророчествата от Вавилон.

Академични неща.

Списък с предсказания от времето на Навуходоносор Втори.

Кои може да са се изпълнили при Антиох Епифан

и кои тепърва ще се изпълняват.

Тази.

Сериозно?

Звучиш твърде сигурен.

Така е.

Хубаво, нека те представя.

Та, Исусе... - Да?

Когато каза "втора миля", всъщност са три,

броейки връщането, за да си вземем нещата.

Цяло чудо е, че са още тук.

Така е.

Гордея се с вас.

Знам колко тежко ви беше.

Справихте се чудесно.

А сега... към Витания.

Равине?

Юда, как се чувстваш?

Напълно съм изтощен.

Не съм свикнал да пътувам така, като благовестител.

Е, да...

Ще свикнеш.

И аз съм уморен.

Почти стигнахме.

Вижда се там.

Бил ли си във Витания? - Да.

Впрочем исках да Те питам.

Докато си при Твоята майка,

може ли да посетя мой стар съдружник в града?

Стар? - Бивш съдружник.

Приеме като чирак след смъртта на баща ми.

Значи е важен човек.

Но не е по-важен от Теб. Да не помислиш нещо.

Напълно те разбирам, Юда.

Непременно иди да го видиш.

Но нека да е след вечеря, а?

Да, добре.

И сега...

Исусе!

Дошъл си!

Май сме където трябва.

Най-сетне! Елате, всички, насам.

Здравей, Мария.

Небесни Адонай!

А защо скъпата Ми Марта се крие в къщата?

Господи!

Равине! Извинявам се, много е разхвърляно.

Напротив.

Какво се случва тук?

Нахлуваш без покана, с толкова хора?

Притесняваш Марта?

Лазаре, само минавахме. И си помислих, че може...

Да не е страноприемница? Знаеш ли колко съм зает?

Нахалство!

и мислех, че може да отседнем, но съм грешал.

Хванах Те!

Как си? - Така се радвам да Те видя!

И аз теб.

Да си бяхте видели лицата. - Държиш ни нащрек, а?

Исусе, какво да донеса? Вода, маслини, вино?

Нещо по-добро от това.

Че какво ще да е по-добро?

Какво мамино момче! - Знаеш ме.

Излезе да набере диви плодове.

Сама? - Старая се.

Честно. Но... знаеш я.

Знам. Тя няма спирка.

Честно, тя единствена знае кои горски плодове не са отровни

и къде са най-вкусните.

Има богат опит.

Лазаре, доведи я. - Защо аз? Нека Мария.

Няма нищо, няма нищо. Ще се върне по светло.

Нека да поседнем. - Да, разбира се.

Вие сте пътували ужасно дълго. Заповядайте.

Хайде, влизайте.

Благодаря.

Насам.

Зеведия.

Това е Юсиф, син на Арнан.

Да. Чух за назначението ти. Поздравления.

Благодаря, равине.

Забелязах, че името ти се появи в списъка от нищото.

Чак пък от нищото... - По същество.

Откъде имаш пари за това място? - Зеведия!

Имаме успешна строителна практика в Йерусалим.

Да имате земи е едно, но строители?

Простащина.

Юсиф!

Той оглавява комисията за изследване на пророчества.

Защо строителството да е простащина?

Смятат, че новите сгради опорочават външния вид на града.

Гедера. Изказването ти за Пилат беше превъзходно.

Тогава ще ме подкрепиш ли?

Да го обсъдим на обяд заедно с Яний.

Това е Юсиф, син на Арнан... - Познавам Арнан.

Вдигна ми къща.

Кой равин те подкрепи за назначението?

Аннай, син на Сет.

Събрат садукей?

Няма да питам защо е подкрепил нов член на другата партия.

Май се досещам защо.

Всички сме Израилеви синове, въпреки някои разногласия.

Когато видиш онзи стар познайник Аннай,

кажи му, че искам да поговорим за неговите синове.

Изкупуват навеси за пазар на Елеонския хълм,

преди да са обявени за продажба.

Искам да знам с кого говорят.

Или може да изпея на Каяфа песничка за неговия зет

и една случка с пребит слуга.

Той ще ме разбере добре, сигурен съм.

Искаш да го заплаша ли?

Насам, Юсиф. Днес имаме още много срещи.

Гедера, очаквам нашия обяд.

Като казах "обяд", да похапнем. Изтощен съм.

Аз също. - Насам.

Много интересно.

На конете им е любимо.

Как е лозето ти тези дни?

Напоследък са сухи дни, но се справяме.

Колко плащате на ден за поливане и подрязване?

Защо? Работа ли търсиш?

За теб определено няма да работя.

Както в дърводелството.

Стига! - Да.

Един денарий? - Да.

Разочарован съм. Мислех те за по-умен. - Щедър човек съм.

Няма спор.

Сетих се за една история.

Всичко наред ли е, Марта?

Добре съм. Само...

Няма нищо. Не спирай.

Тя... Моля, продължавай.

Добре.

Небесното царство е като стопанин,

излязъл сутрин за работници на лозето.

Като се споразумял за денарий на ден,

ги изпратил на лозето.

Де да беше толкова просто.

Около третия час излязъл

и видял други да седят на пазара без работа.

Тогава им казал: "Вие, идете на лозето.

Каквото е редно, ще ви платя".

И те отишли.

Благодаря.

Излязъл пак в шестия и в деветия час. И правел същото.

В единайсетия час излязъл и пак имало хора.

Казал им: "Защо цял ден седите без работа?"

"Никой не ни е наел", отвърнали те.

Казал им: "Вие също идете на лозето".

Вечерта стопанинът казал на своя управител:

"Повикай лозарите и им плати надницата, от последните до първите".

Дошли наетите в единайсетия час и всеки получил по денарий.

А наетите в първия час

мислели, че ще получат повече, но и всеки от тях получил по денарий.

Тогава възроптали против стопанина на лозето:

"Последните работиха само час,

а ги приравняваш с нас, които цял ден се трудим в тази горещина."

А той отвърнал: "Приятели, не съм ви онеправдал.

Не се ли споразумяхме за по денарий?

Вземете си надницата и си идете.

Аз прецених да дам на последния същото.

Нямам ли правото да давам от моето си, както сам реша?

Или се сърдите, задето съм щедър?"

И така, последните ще са първи, а първите - последни.

Стой малко.

Значи последните са получили цял денарий?

Дванайсет пъти повече от изработеното.

Според мен този стопанин здраво се е минал.

Несправедливост в Небесното царство? - Схванах го.

Благодаря. - Радвам се да съм последен.

През земни очи изглежда несправедливо.

Но не казах "земното царство".

А "Небесното".

Сметките там са други.

Там не те мерят според заслугите ти.

Благодаря. Изглежда вкусно.

Щеше да е по-добре, ако не трябваше да го приготвям сама.

По-добре? - Да, по-добре.

Както подобава за важен гост като Теб.

Май не забелязахте, че сестра ми ме заряза в кухнята.

Откакто влязохте, не си е мръднала пръста да ви сервира.

Остави ме съвсем сама да се претрепя да ви посрещна всичките.

И е ясно, че няма и да забележи колко труд съм хвърлила.

Остава само едно, Ти да й кажеш да ми помогне.

Марта, Марта. Моля, седни тук до Мен.

Че как да седна? Само на половината съм донесла храна.

Нека да го обсъдим по-късно.

Извинявам се.

Знам, но искам другите да чуят.

Няма от какво да се срамуваш.

Действията ти са прекрасни.

Мислиш и се тревожиш за много неща.

И не е за нищо.

Гостоприемството е важно и съм признателен, че го правиш.

Заслужаваш това, и повече.

Намерението ти е правилно,

но само едно е наистина важно.

Ако искаш да Ми служиш, слушай внимателно Моите думи.

Това е първостепенно.

И това избра твоята сестра.

Има добър дял,

която няма да й се отнеме.

"Добър дял"?

Това, което си сготвила...

Прекрасно е,

но отминава, като всичко в този свят.

А Моите думи никога няма да отминат.

Мария предпочете храна, която има вечна стойност.

Искам всички да Ме чуете ясно! Не укорявам Марта.

Да прислужваш е прекрасно.

Да работиш е добро.

Правиш каквото смяташ, че се очаква от теб.

И точно това е ценно.

А Мария можеше да ти помогне малко.

Но Ме чуй.

Не пропускай шанса да бъдеш тук, до Мен,

с приятелите, които съм довел.

Каня ви на нещо далеч по-добро.

Да седите до нозете ми, да слушате думите ми внимателно

и да ги поглъщате като храна, по-питателна от всяка друга.

А иначе, превъзходната храна на Марта не е за изхвърляне.

Затова, ако разбрахте този урок, да й благодарим и да хапнем.

Чудесно!

Благодаря.

Великолепно е, Марта.

Божествено.

Тази дума, и то от Теб?

И аз така мисля.

Ще сервирам на другите, Андрей.

Ще ти помогна, Лазаре.

Какъв е този вкус в хляба?

Добавих малко мента и лимон в тестото.

Превъзходно! - И така... Кой още няма?

Ти вече яде.

Не, първо насам. Насам, моля.

Беше съвсем мъничко парче.

Ще се боря за това.

Съжалявам.

Дай малкото парче на Яков. - Всички са еднакви.

Цял ден се бъхтя с количката, а сега за мен...

Аз се мъчих с количката!

Ей!

Ей!

Ей!

Ей!

Ей!

Сине мой!

Майко.

Наистина си тук.

Ти наистина си тук!

Да, но...

има сериозен проблем.

Какво? Какво има? - Не знам как да постъпя.

Цялата вечер ще пропадне.

Преди малко...

Преди малко свърши виното.

Какво ще правим? - Нямам представа.

Равине?

Съжалявам, че ви прекъсвам. - Няма нищо.

Ти каза след вечеря...

Удобно ли е? - Да. Моля, поздрави го от Мен.

Радвам се отново да те видя.

Шалом. - Шалом.

Голямо празненство се вихри. - Така е, но...

Хайде още да не влизаме. - Добре.

Да идем до кладенеца. - Къде?

Ще ти измия косата. - Така ли?

Мислех, че съм си добре.

И така, как е новият ти дом във Витания?

Не е като в къщи, но и двамата знаем,

че няма как да се върнем в Назарет.

Липсва ли ти? - Назарет е просто град.

А и след онова отношение...

Там е гробът на татко.

Мислите ми са в земята на живите, не на мъртвите.

Лазар добре ли се грижи за теб?

Прекалено.

Ако зависеше от него, щях цял ден да седя вътре,

далеч от слънцето, обслужвана от Марта, като Савската царица.

Налага се да тропна с крак, за да ми позволят да свърша нещо.

Събирам семена и плодове.

Казаха ми.

Ох, майко... - Нищо ти няма.

Гледам, че пак се заплита като по-рано. - Но и ти не я щадиш твърде много.

Тези здрави ръце си ги наследил от мен.

Само те моля да не ближеш палец и да ми търкаш лицето.

Няма нужда, размина ти се.

Щастлив съм.

Помня как нещата бяха по-прости.

Невинаги са били прости. Беше ни трудно.

Имаше вечери, когато с баща ти трябваше да избираме

кой от нас да яде.

Знам.

Опознахме несигурността на бедните.

Учениците Ми...

са бедни в друг смисъл.

Как да разбират, да слушат, да вярват.

Нищичко не схващат.

Нищичко?

Искат земни неща,

престижни позиции отдясно и отляво Ми, в слава.

Обиждат се, когато покажа смирение и почит към силните на деня.

Вместо да превърна римските войници в стълбове от сол.

Човеци са. Какво очакваше?

Също човек.

Скъпи мой, колко пъти съм сменяла мокрите ти пелени.

Повярвай ми, знам.

Но е болезнено...

човешкото усещане...

че никой не разбира това.

И нямат вина.

Просто са неспособни.

Говоря слова от небесния Ми Баща,

но за свещениците е богохулство. Кроят заговор срещу мен.

Някои разбират всичко превратно.

Учениците Ми изразяват съгласие,

но после се държат така,

сякаш не са схванали и думичка от казаното!

А те как изобщо ще разберат?

Синко?

Горчи.

Кое?

Горчив отговор на горчив въпрос.

Говориш в притчи.

Така е, понякога.

Помниш ли как баща ти те учеше да дялкаш "лястовича опашка"?

Но той не си служеше с приказки.

А слагаше длани на твоите,

увиваше пръстите ти на инструмента и те напътстваше.

Кипарис, дъб, явор...

Всички слушат своя Господар.

Но човешкото сърце...

е съвсем друго нещо.

Струва си да опиташ.

Да си по-директен.

Опитах наскоро.

Казах им точно какво ще се случи. Но нищо не схванаха.

Човешката склонност да избягваме тежки вести

ни прави понякога глухи.

Така е.

Ще намериш начин.

Хайде, да влизаме.

Искам да видя как е Симон. - Отскоро си има ново име.

Така ли?

Както Аврам става Авраам?

Примерно.

Още ли този стар номер? - Хадес и Стикс!

Как влезе тук?

Ключът е още под копъра.

Нали знаеш, че е препоръчително да смениш ключалката

и мястото за криене на ключ, след като уволниш служител.

Не съм те уволнил. Ти си тръгна. Не очаквах пак да те видя.

Разпадна ли се всичко?

Просто минаваме през Витания.

Чувствай се като у дома. - Извинявай...

Трябваше да похлопам.

Кое напоследък наричаш дом?

Все пътуваме. Лагеруваме.

Равинът ви няма ли си дом?

Капернаум, донякъде.

Ако може да се нарече някакъв дом...

Но временно сме напуснали Капернаум, нарочно.

Привличаме внимание.

Името Му напоследък се върти къде ли не.

Защо не събира войска,

а дава да Го пъдят от нищо и никакви градчета на север?

По-нов съм от другите, та...

Мнението ми не тежи много. - Можеш да си Му много полезен.

Явно не схваща колко важни са обществените възприятия

във всяка сфера.

Проблемът е как Го възприемат фарисеите. Кара ги да се чувстват притиснати.

Не само фарисеите.

Чух, че Негова последователка била убита от римски офицер.

Така ли е? - Беше ужасна, трагична случка.

Самият претор я уби.

Но заради убийството го разжалваха.

Те убиват юдеин и получават строго мъмрене.

Представяш ли си ние да докоснем някого от тях?

Бързо ще се разбере. Сигурно скоро ще стане, нали?

Сигурно.

Юда?

Виж, Хадад...

Той е Месията, няма спор.

Изцелява, върши чудеса.

Ученията Му нямат никакъв аналог.

Сам го каза, помниш ли? - А защо не звучиш убеден?

Сещам се, че не събрахте дарения.

А имаше много хора.

Владееше всяко ухо, всяко сърце, държеше връвчиците на всяка кесия.

Само да беше поискал. - Казват, че тъкмо това Го прави велик.

Никой не го нарича шарлатанин или мошеник.

Което не може да се каже за мен. - Задето си гладен?

Признавам.

Аз...

Не разбирам какво правим и защо го правим...

Или защо не се движим по-бързо.

Опитвам се да уча.

А иначе...

не съм останал гладен.

Беше си хърбав дори когато ядяхме като царе.

А спестяваш ли?

Гледам да внимавам как боравя с парите.

Аз заделям малко за черни дни, но толкова често...

Защо казваш "аз"? - Повериха ми общата каса.

Нищо ли не си научил от мен? - Опитвам се да забравя.

Извинявай...

Благодаря ти за всички уроци.

Но сега искам с наученото да им помагам.

А получаваш ли възнаграждение за тези специфични умения?

Има и друг, който умее да борави с пари, но не иска.

Беше бирник по-рано. - Гризе го съвестта ли?

Ти ли го казваш?!

Щом ти си единствено способен и си готов,

значи са длъжни да те овъзмездяват за труда.

В Притчите на Соломон пише:

"Горко на онзи, който кара ближния си да му работи без заплата".

Не го казва Соломон.

Остави кой го казва. Важен е принципът.

Знаеш как се инвестира разумно.

Мъдрият заделя част от спестяванията си и ги влага в банка, да трупа лихва.

Впрочем, Исус има притча за същото.

Защитава лихвите? - Да, точно.

Значи с пълно спокойствие може да правиш това. Той го очаква.

Не съм дошъл за съвет, Хадад.

А за какво тогава? Освен че изглеждаш смутен.

Правиш се на различен и свят, но си объркан.

Изпитваш гняв, Юда.

Да!

Разбиранията ми се клатят.

Не знам нищо, освен че е истинският Месия

и бъдещият цар на Израил, а Давидовият трон е негов.

А призовава мен.

Призовал те е с някаква цел.

И докато я откриеш,

можеш най-малкото да се грижиш за ресурсите,

с които върви тази мисия,

така че когато заеме "Давидовия престол", за който говориш,

ти ще си естественият избор за отговорник на хазната в царството Му.

Аз...

Не съм мислил толкова напред.

Поверили са ти изключително голяма отговорност.

Не чакай позволение, за да подсигуряваш мисията и да вземаш важни решения.

Всички те трябва да пораснат, на теб трябва да плащат, а Той трябва да води.

Ако сериозно вярваш, че Исус ще се издигне като юдейски цар,

тогава помогни Му да стане.

За това те е поканил.

Заседанието се отлага.

Вълнуващи дни. Какво мислиш, равин Юсиф?

Много ли научи?

По-скоро, че има много да уча. - Всеки започва отнякъде.

Аз още нямам място в Синедриона като теб. Ще свикнеш.

Спокойно. Утрешното заседание няма да е тежко.

Всички ще бързат да се приберат преди залеза на шабат.

Равин Лехад! Равин Юсиф, ела.

Вчера нямах възможност да ви запозная.

Това е Лехад, син на Етнан.

Ръководи комисията "Възвръщане на Вирсавее на южната граница",

за която ти казах.

За мен е чест да се запознаем.

Ще преценя дали за мен е чест, след като ти задам прословутите си въпроси.

Да, прословути са си. - Какви са?

Треска или ципура?

Първото, което ти идва наум.

Ципура.

Въжени сандали или от обработена кожа?

Въжени.

Хилел или Шамай? - Хилел.

Защо? - Седял съм в нозете на равин Никодим.

Голям учител! Всички се боят от него, дори Шамай,

макар да не признава. И почитан по цялата ни земя.

От седмици е на проучвателно пътуване.

Да не е преподавал като гост в твоята школа?

Сякаш си млад за това.

Дойде в Капернаум, където имах практика.

А защо избра Капернаум?

За да бъда сред обикновените хора в Галилея, далеч от бащиния ми дом тук.

Благородно. Впечатлен съм.

Мисля си как някога Самуил е отишъл до Витлеем,

за да помаже един от синовете на Йесей за цар на Израил.

Дори не счели за нужно да доведат Давид пред него.

Интересно е какво излиза от такива провинциални места.

Така е.

Равин Шмуил ми разказа, че проучваш как да се промени южната граница,

за да си възвърнем град Вирсавее.

Точно така.

Поради Божието обещание земята от север на юг да достига

"от Дан до Вирсавее".

Няма да е лесно да се намери подкрепа за такова развитие

предвид всичко, което се случва с Рим. Как смяташ?

Имаме стратегия.

За мнозина в Синедриона Вирсавее не е спешен въпрос,

но знаем как да приковем вниманието им.

Със смъртта на Исус от Назарет.

Моля?

Вероятно Го познавате от Капернаум. - Разбира се, но...

Навсякъде си създава врагове, и с основание.

Една група от Тел-Дор прати делегация в Йерусалим

с призив да бъде разпитан и разследван.

Не бях чувал граждани да искат разследване.

Твърдят, че заради Него е убита някаква девойка.

И настояват за разследване.

Йерусалим е разбунен,

а близки хора на Пилат са присъствали на събитие

в Декапол, където Исус се е хранил заедно с езичници.

Рим вече Го следи изкъсо.

Ако бъде арестуван и дори умъртвен поради наши усилия,

ще привлечем внимание към каузата.

Прощавай.

Потресен съм с каква лекота говориш за отнемане на живот.

А смъртно наказание не се ли определя само от Храма?

И кога последно Синедрионът го е присъждал?

Освен това се нарича "Човешкия син".

И да оставим политиката настрана, този човек не е невинен.

Кръвта по ръцете ти невинаги е причинена от грях.

Понякога целта оправдава средствата.

Ако Назарянина продължава така, народът буквално ще ни благодари.

Твърде много маслини.

Това е за теб. - За мен?

Да. - Наистина?

Виж само. - Благодаря ти.

Добре ли си? - Да.

Да Ти помогна с нещо? - Няма нужда. Благодаря.

Ще се върна. - Добре.

И така, майко...

Всичко добро. - И на теб.

Обичам те!