Original subtitles

ПИТЪР ЛИЙ ЛОРЪНС

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ или ЕДИН ДОЛАР НАГРАДА (1972)

ОРКИДЕЯ ДЕ САНТИС

КАРЛОС РОМЕРО МАРЧЕНТ

АНДРЕС МЕХУТО и други

Сценарий - РАФАЕЛ РОМЕРО МАРЧЕНТ ХОСЕ ЛУИС НАВАРО, ФЕРНАНДО ПОПОЛИ

Итало-испанска копродукция 1972

За първи път с български субтитри

Превод по слух и субтитри Веселин Каменов 1963, 15611

® UNACS TEAM 2015

Главен оператор - МАРИО КАПРИОТИ

Музика - НОРА ОРЛАНДИ

Режисиран от РАФАЕЛ РОМЕРО МАРЧЕНТ

Къде си ходил, татко?

Какви са тия пари?

Твои са.

Би ли пояснил?

Момчето ми все задава въпроси.

Продадох ранчото, Дени.

Вече съм стар и изморен.

Мисля, че след толкова години ми се полага да си почина.

О, я ме погледни!

От теб по-голям лъжец не съм виждал.

Баш почивка измисли. Ни си изморен, нито си стар!

И не би захвърлил 20 години тежък труд на вятъра.

Хуан, кажи ми, защо продаде ранчото? - Прав си само отчасти, сине.

Тази земя някога значеше много за мен, но… вече е отминала любов.

Усещам, че днес е денят на благодарността на един живот,

защото плодът на труда ми ми даде възможност да сбъдна мечтата си

след толкова години - да видя сина си да отива в Сейнт Луис

и да прави това, което му е присърце.

Почакай. Като помисля колко отдавна имаме този имот,

как ни е дарявал много радости, а също и мъки…

Искам само да попитам…

няма ли да съжаляваш?

Сигурен съм само за едно:

искам да замениш пистолета си с четка, синко.

Хърби, ужасно ме е страх. - Мила, нищо няма да се случи.

А защо проходът е наречен Бандитско гнездо?

Защото горе, под камъните, бандитите снасят яйцата си!

Гонят ни бандити! - Дай го на мен.

Стреляй, Сам!

Тате! - Дени!

Не стреляйте!

Хайде, слагайте ценностите в торбата! Побързайте!

Ти освободи конете. - Виж този часовник.

Татко!

Безполезно е… Дени.

Не се притеснявай, татко. Ще се оправиш.

Ще те заведа на доктор, веднага ще те оправи. Отиваме право там

в Сейнт Луис. Какво като сме останали без пари?

И без това не можех да платя.

ХОТЕЛ ДЕЙВИС

Кой е?

Моля ви, отворете.

Знаеш ли кое време е, младеж?

Извинявайте. Дали имате стая, да пренощувам?

За това съм в този бизнес. Изчакай.

Не искам да любопитствам, но не носиш никакъв багаж?

Нямам.

Колко ще струва стаята плюс нещо за ядене?

Два долара ще стигнат.

Вземи.

Номер седем.

Благодаря. Любимият ми номер.

Винаги ми е носил късмет.

Може ли да взема това? - Да.

Благодаря. Много сте любезен.

Хей, как се казваш? - Даниъл. Даниъл О'Хара.

Но приятелите ми ми викат Дани.

Добре, Дани. Ще ти приготвя вечеря и ще ти я донеса след 10 минути.

БРЪСНАРНИЦА

Добро утро. - Добрутро.

Искам да се обръсна. - Добре, заповядайте.

Нов сте тук, нали? - Да.

Кога сте пристигнал? Не ще да е с дилижанса, още не е пристигнал…

…всъщност трябваше да дойде още преди три дни.

Има ли телеграф в града? - Има, но няма телеграфист.

Почина, а новият трябваше да дойде с дилижанса.

Шерифът свика потеря да го търси. - Така ли?

Може ли да побързате? Искам да говоря с шерифа, преди да тръгнат.

Има ли някой тук?

Добро утро.

Даниъл, нали? Даниъл О'Хара. Но приятелите ви наричат Дани?

Не.

Не се чудете. Аз съм Джанет Съливан, дъщерята на шерифа.

И съм първа приятелка с Маги - дъщерята на собственика на хотела.

Търся баща ви. - Трябва да дойде всеки момент.

Седнете, моля.

Благодаря.

По важен въпрос ли търсите татко? - Да. Дилижансът беше…

Проблем ли има? - Не, няма.

Бръснарят ми каза, че дилижансът закъснява с три дни.

Има вероятност да е бил нападнат.

Не е безопасно да се пътува в тази област.

Извинете ме, трябва да продължа работата си.

Разбира се.

Е… ето ме. Аз съм шерифът.

Какъв е проблемът ви?

Искам да съобщя за обир.

Откраднаха парите, коня и пушката ми.

Къде стана това?

Близо до границата. На ден езда оттук.

Това е извън моята област. Трябва да се обърнете към шерифа на Джонвил.

Да, но нямам ни пари, ни кон.

Ако ми помогнете да си намеря работа…

Много съжалявам, но това не е агенция за работа.

Ковачът търси човек. Идете там. Жена му на Джо ми каза вчера.

Джо търси някой да почиства пещта. Може да опитате поне.

Кажете му, че аз ви пращам.

Благодаря, г-це Джанет.

Добро утро.

Добрутро.

Праща ме Джанет, дъщерята на шерифа.

Каза ми, че търсите конярче.

Да, търся конярче,

а не конте.

Търся работа.

Ограбиха ме и… всичко, което ми остана,

е това, с което съм сега. - Добре.

Десет долара месечно, плюс стая и храна. Ако искаш.

Приемам.

Ще сменяш впряговете на дилижанса

ще го вършиш сам, защото аз трябва да съм тук.

Казах, че съм съгласен.

Конюшнята е натам. - Добре.

Благодаря, Джо.

Цялата държава разбра, че тия тъпаци са започнали.

Хайде, теглете!

Да изхвърли още някой.

Добро утро, Дени. - Здравей.

Говорих с Кармен, и тя каза, че нямаш никакви дрехи, освен тези на гърба ти.

Вярно е.

Не знаеше, че са ти ограбили всичко.

Има едни стари дрехи на татко. Ако искаш, бих могла да…

Благодаря.

Снощи са ограбили банката в Джонвил.

Убити са шест души. Знаеше ли? - Да, чух.

Тук, в Блак Пойнт не се ли е случвало нищо подобно?

Още не е… но и нашият ред ще дойде скоро, не се съмнявай.

Защо, понеже човек като баща ти е шериф?

Мислиш ли, че бандитите ще се уплашат от един дребен шериф?

Чу ли, че вчера са намерили дилижанса?

Значи е била същата шайка. - Не, имах предвид потерята.

Не могат да кажат кой е бил, щом няма оцелели.

Може някой да е успял да се измъкне. - Изглежда, че няма такъв.

Но все пак…

от потерята казаха, че като отишли там, жертвите били погребани.

Може би бандитите не са искали да ги разкъсват лешояди.

Такива хора са десет пъти по-лоши от всякакви лешояди.

А лешоядите не погребват плячката си. - Вероятно имаш право.

Какво правиш? - Почиствам раната му с оцет.

Дани… А, здравей, Джанет. - Добро утро, Джо.

Грижиш се за конете? - Да, сър.

Какво правиш? - Искам да оправя лоша рана.

Уоли знае ли за това? - Не знам. Не съм го виждал.

Добре. До по-късно, Джанет. - Готвя свински пържоли и боб.

Познаваш ли Уоли? - В малкия град всички се познават.

Богат ранчер е. Има голям имот на 16 км северно оттук.

А живее тук в града ли? - Да.

Негови хора се грижат за ранчото.

Постоянно е в кръчмата. Тя е негова.

Разбирам.

Е, аз трябва да тръгвам.

Виж… благодаря за дрехите.

Благодаря за всичко.

Ей, Калдър. - Така мисля.

Май не си тукашен? - Да.

Какво работиш?

Чистя конюшните на Джо Портър.

Всички правим грешки. - Какви грешки?

Мислех, че този път ми е провървяло… хубаво момче…

…и заможно.

Почакай малко. Искаш ли да пийнем по едно питие?

Сериозно ли говориш? - Да, защо не?

Нещо смешно ли казах? - Не. Смеех се на себе си.

От осем години работя в тая кръчма и всеки ден научавам нещо ново.

Алекс… младият господин черпи.

Кажи ми, кой е шефът тук?

Ей там е, на онази маса.

Как се казваш, сладур?

Викай ми Дани. - Наздраве, за приятеля ми Дени.

Каръл?

Каръл!

Какво има, Джон? Ето ме. Защо викаш?

Не ми се прави на невинна! Не на мен. Имам причина да ти викам.

Курва!

Ще правим секс, Джон. Моля те, не ме удряй повече!

Мръсница! Ставай!

Моля те, недей.

Курва!

Копеле, повече няма да търпя това, ясно ли ти е? Писна ми!

Хванах те. Като влязох в спалнята, един мъж се измъкна през прозореца.

Кой беше? - Не е имало никакъв мъж, кълна се.

Извадих те от калта, ожених се за теб, но ти още си си курва!

Джон, кълна ти се, никой не е идвал тук, освен теб.

Стани! - Не…

Казах да станеш!

Уоли? Уоли, отвори. - Да не си ми изневерявала!

Аз съм, Уоли, д-р Демпси.

Отвори!

Уоли. - Върви по дяволите. Не се меси!

Отвори или ще викна шерифа!

Къде е тя?

Добре ли си, Каръл?

Нищо й няма. А сега излез.

Ако жена ти умре и намеря един белег по нея…

кълна се, ще те обвиня в убийство! - Излизай оттук!

Довиждане, Каръл.

Ако ти трябва нещо, обади ми се, чу ли?

Благодаря, д-ре.

Не забравяй какво ти казах, Уоли.

Пиян стар глупак.

1 долар за Фицджералд Уоли

жив или мъртъв, един от авторите на обира

на банката в Джонвил, и други престъпления.

От възкръсналите

Ей, Джим. Каква е онази обява?

Пише, че Уоли бил член на бандата която обра банката в Джонвил.

Уоли? Уоли - бандит? Някой тук съвсем се е побъркал.

Възможно е.

Тоест, Уоли е обрал банката, в която държи парите си?

Да, но никога не би допуснал.

Кажи, Уоли. Кажи ни, че не е вярно. Или глупаците тук ще повярват.

Няма да се защитя. Защото няма какво да защитавам.

Всички чухте - съвестта на Уоли, е съвсем чиста.

А после, тя се закани да ми отмъсти. Да ме предаде.

Елиминирай я! Залогът е твърде висок, за да се лигавим с тая курва.

Бих го направил, обаче Демпси ще ме предаде

веднага, ако реши, че съм я докоснал.

Не се измъквай - жалък си. Искаш ли аз да се погрижа?

Но да изглежда като злополука. Не искам усложнения.

Няма да има усложнения, Уоли. Сега изчезвай.

Благодаря.

Добро утро, г-жо Уоли. - Добро утро.

Каръл.

Каръл.

Мъртва е. И най-лошото е…

че няма как да обвиня теб.

Каръл Уоли, смятам, че преждевременната ти кончина

изглежда жестока на останалите.

Ние, които те познавахме, намираме утеха в спомените

за прекрасните примери, които даде на всички ни.

Искат да се върнеш в ранчото си. Градът трябва да забрави това.

Веднага ли трябва да тръгна. - Щом приключи този пикник.

Нека Бог те вземе в лоното си и да почиваш във вечен мир.

Амин.

Джон, не е нужно да ти казвам - ако имаш нужда от нещо, само кажи.

Благодаря.

Моите съболезнования, Уоли. - Благодаря.

Джон, загубата е ужасна за всички ни. - Да. Благодаря.

Какво смяташ да правиш?

Ще отида в ранчото си. Да се усамотя за известно време.

Не се погаждаха много, но той бе много привързан към нея.

Сега е съсипан. - Да, разбира се.

Много привързан.

Какво ти е, Дани? - Нищо, защо?

Изглеждаш много замислен.

Просто съм разстроен. Тя беше толкова млада.

Смъртта не подбира по възраст.

Няма смисъл да се терзаеш. Беше злополука.

Трябва да продължаваме да живеем. - Права си.

Или поне да се опитаме да оцелеем.

Важното е да имаме цел, желание.

Това е въпрос?

Да кажем, че имам планове.

А ти?

Винаги съм искала да живея в истински град.

Смяташ ме за глупава ли? - Не, нищо подобно.

Какво си помисли, като чу това? - Мисля, че е чудесна мечта.

Джанет.

Трябва да вървя. Сбогом.

Дени, да те закарам ли в града?

Много любезно, но няма да ви затруднявам.

О, нищо работа. Качвай се. - Много благодаря.

Защо не обвиниш и останалите? - Да обвиня? Кого?

Останалите от шайката. - Извинявай, не знам за какво говориш.

Няма нужда да се преструваш пред мен.

Аз ти се възхищавам.

Освен това, понеже и аз искам справедливост, искам да ти помогна.

Няма нужда. Не знам откъде ти е хрумнало това.

Чуй ме… имам много пари и живея в постоянен страх, че ще ме ограбят.

Дани, някой трябва да спре тия лешояди.

Защо искаш да замесиш и мен?

Единствено ти си в състояние да ги обвиниш.

Ти знаеш кои са.

Сигурно се шегуваш. Откъде ще знам аз?

Защото си ги видял. Някак си оцелял в един от грабежите им.

Тази шайка никога не оставя свидетели.

С теб са сгрешили - мислели са, че си мъртъв, но не си.

Затова се подписваш, "Възкръсналият".

Интересна история, но бъркаш човека.

Добре. Просто искам да знаеш, че имаш приятел, ако ти потрябва помощ.

Съгласен? - Добре.

Сега е написал за теб. Казва, че ти си виновен за смъртта на Каръл.

Погледни.

Скандално.

Обявата ще остане там.

Та целият град да види престъпната клевета на тоя глупак.

Всички знаете, че Каръл и дъщеря ми бяха като сестри.

$1 за ХЕНРИ ДЕЙВИС мъртъв или жив

убиец на Каръл Уоли и виновен за други престъпления. Възкръсналият

Кой би повярвал, че ти си убиец? - Змията, поставила обявата.

Да, и предлага 1 долар за главата на Дейвис.

Явно си няма много работа.

Дейвис, защо не предложиш $2 за Възкръсналия?

Ще черпя всички по едно питие.

По-добре да похарча парите си за смислено нещо.

Налей двойно на онзи, дето казва, че написаното е истина.

Няма да продам много пиене. Никой не вярва в това.

Никой няма да повярва, докато не се появи някой глупак.

И тогава целият град ще започне да вярва.

Най-лесно е да убедиш това стадо овце.

Досега лижеха ръцете на Уоли и Дейвис мислейки, че са изтъкнати граждани.

Но ако писаното от Възкръсналия започне да уронва престижа им

ситуацията със сигурност ще стане доста щекотлива.

Ти как мислиш, шефе?

Не бива да се прибързва. И най-вече, без паника.

Играта още не е приключила.

Изгубихме първите два рунда, но ако планът ми сработи,

ще излезем напред в следващия.

Какво беше това?

Някой идва.

Съжалявам, че закъснях. Мислех, че каза - в 11.

Така казах. - Но всички са вече тук.

Не е според плана ти. - Дойдоха по-рано да ги питам нещо.

Дадоха мнението си и взех решение.

Какво решение?

Ще бъдем глупави, ако не спечелим честно 1 долар, при възможност.

Не… Не може да хвърлите вината само върху мен!

Грешката трябва да е била на Уоли.

От теб и Уоли ще спечелим $2. - Не… Не!

Вържете го на седлото и натирете коня му.

Нивън… утре събери хора и идете на гости на Уоли.

Животът ли ви е омръзнал? Не бих се опитал на ваше място!

Подпалете къщата. - Хайде, хвърлете факлите вътре!

Логан, качи се на горния етаж, за всеки случай.

Съли, прикривай ме, ще ида при къщата.

Сега!

Ще трябва да бягаме. Хайде!

Възкръсналият си държи на думата.

Някой е очистил Дейвис и Уоли,

а той му е платил 2 долара за главите им,

точен като часовник с кукувица.

Значи затова се е събрала тази тълпа? - Да, два долара.

Закрепени на лист хартия с подписа му.

Това, което ме порази, са гвоздеите, които е използвал.

Такива, които ползват ковачите. Или конярите.

Някой взе ли ги? - Нямаше възможност.

Кой мислиш, би искал да убие Дейвис и Уоли, като и двамата бяха уважавани от всички?

Подозирам, че партньорите им. - Именно!

И ти знаеш причината. Някой е искал да им затвори устите.

Какво смяташ да правиш сега? - За кое?

Дани, трябва ли да продължиш да се преструваш?

Щом са се отървали от тия двама, значи си бил прав.

Кажи ми кои са другите. Обещавам ти, ще си получат заслуженото.

Повярвай ми, не знам нищо.

Не искам да се натрапвам, но мисля, че поемаш огромен риск.

И казваш, че мислят, че аз съм Възкръсналият?

Може и да греша, но на тяхно място, щях да се отърва от теб.

Имам късмет, че не си от тях.

Не се шегувах.

Бъди внимателен, Дени. - Благодаря за съвета.

Ако поискаш да споделиш с някого, аз съм насреща.

Благодаря много.

Дени? - Здравей.

Стой. Имам работа. Изчакай ме на обичайното място. Чу ли?

Добре. Пък и какво ще рекат хората, ако те видят с бедното конярче?

Глупчо такъв.

Дани, бързо доведи коня ми.

Дани? - Тук съм, г-н Джонсън.

Момент. Веднага ще ви го приготвя.

Недей, аз ще се оправя. Ти си върши работата там.

Стана доста късно… Дано не трябва да яздите надалеч.

Не. Отивам до ранчото на Макгрегър.

Плаща услугите ми, като ме кани на вечеря.

Сбогом, Дани.

А стига бе! Не мога да повярвам. Вече на никой не можеш да вярваш.

НАГРАДА $1 за Матхати Джонсън, жив или мъртъв

Води се бръснар. Автор на атаката над форт Уолас,

по време на която е ранен.

Куршумът в дясната му ръка доказва това. Възкръсналият.

Аз ще ида при него, но сам. - Няма смисъл, не си е вкъщи.

Сутринта го видях да отива при д-р Демпси, шерифе.

Около шест часа.

Какво е станало, д-ре?

Де да знам, Джед? Тая сутрин бях грубо събуден от Матхати - бръснаря.

В ръката си имаше голяма дупка от куршум.

Щях да си взема инструментите, но изведнъж…

усетих силен удар в главата.

Успя ли да видиш нападателя? - Не.

Когато се свестих, видях само Матхати,

беше както го виждаш сега. Такава утрин може да те съсипе.

Има нова обява, за Матхати…

че е участвал в снощния обир във форт Уолас.

Участвал или не, вече няма никакво значение.

Защо не са убили и теб? - Откъде да знам?

Може би защото съм единственият д-р в радиус от 160 км.

Или пък, защото няма какво да кажеш.

Мислиш ли, че Матхати е бил един от тях?

Абе, има куршум в челото, което май означава това.

Кой би си помислил?

Какво става в Блак Пойнт, шерифе?

Не знам какво да ти кажа, д-ре.

Но, кълна се, скоро ще знам.

Джанет?

А, ето те и теб, Дани.

Отдавна ли чакаш? - Не, сега идвам.

Чух, че Възкръсналият сложил нова обява.

Да, обвинява бръснаря.

Изглежда приятелите на бръснаря са решили да го премахнат.

Притеснява ме това, което ти е казал Лу онзи ден.

Ако подозират, че ти си Възкръсналият, може да опитат…

Нямат основания да подозират мен.

Те нямаха основания да обвинят и Дейвис и Уоли,

а сега и двамата са в гробището.

Обявите няма да направят изключение за теб.

Не се притеснявай, ще внимавам.

Особено, защото искам един ден да те отведа с мен… в истински град.

Наистина ли? А какво чакаш? Поискай от татко ръката ми.

Ще се оженим утре и просто ще заминем оттук.

Да не бързаме, Джанет. Първо искам да свърша нещо тук.

Какво нещо, Дани?

Джанет, нали искаш да си моя жена? - Така казах.

Тогава, няма да е честно, да имам тайни от теб.

Аз съм… Възкръсналият.

Дани… да заминем, преди те да…

Тези хора ще разберат.

Ще ти обясня…

Баща ми…

Хей, Портър… къде е конярчето ти?

Не знам. В понеделниците е свободен до обяд.

Нещо важно ли има? - Не.

Исках да говоря с него. - Трябва скоро да се появи.

В два часа трябва да нахрани конете.

Ще се отбия пак, по-късно.

А след това можах само да си спомня

дребни детайли от облеклото им.

Но тези детайли ми стигаха, за да ги разпозная.

Колцина бяха? - Петима.

Трима вече са мъртви.

И не мога да си тръгна оттук, докато не си платят всичките.

Заклех се на гроба на татко. - Страхувам се, Дени.

Боя се и за теб, и за мен.

Трябва да ме разбереш.

А също става дума и за парите ми. Смятам да си ги възвърна.

Ако се случи нещо с теб, животът ми ще изгуби смисъл.

Можем да се справим с всичко.

Но трябва да бъдеш силна… много силна.

Защото и на двама ни предстоят много трудни изпитания.

Какви?

Още не знам.

Но каквото и да стане,

не се съмнявай, че те обичам, Джанет.

Щеше ми се да поясниш.

Обичам те.

Само това има значение.

Криеш нещо от мен, нали, Дени? - Не, просто имам съмнения.

Някой ден ще ти разкажа. - Ако ми кажеш сега, ще ти помогна.

Тихо. Идва Лу.

Утре ще ти обясня всичко. Обещавам.

Ще ми се вече да беше утре.

Лу! - Здравейте, Джанет и Дани.

Какво те води насам?

Ресорът ще се счупи. Ще го поправим при Джо.

Да ви закарам ли в града. - Благодаря.

Благодаря, Лу. До утре, Дани.

И да не забравиш какво ми обеща? - Няма, Джанет.

Хубаво момиче. Чудесна двойка сте.

Не се е сетила за мен, откак се появи ти в града.

Само сме приятели с нея.

Такова приятелство завършва винаги по един и същи начин.

Между другото, честито! Изобщо не подозирах бръснаря.

Ти как разбра?

Не знам за какво говориш.

Дани, ако не си ти Възкръсналият, трябва да е някой призрак.

Или някой, с когото работиш. - Отново ти казвам, грешиш.

Чуй, Дани, защо не идеш при шерифа и да му разкажеш всичко?

Защото нищо не знам. И, Лу, внимавай какво приказваш,

защото може и да се обидя, ако продължаваш така. Сбогом.

Ако ти не идеш, ще отида аз.

Няма причина градът да страда така. - Лу, изчакай.

Защо? За да направят още обири, като във форт Уолас?

Не, сър, ще говоря с шерифа.

И какво ще му кажеш? - За подозренията си.

Ще му кажа, че ти знаеш кои са бандитите, но не искаш да кажеш.

Дани, аз съм роден в това градче.

Искам да бъде чист, мирен и спокоен.

Не го прави, Лу.

Защо?

Защото шерифът е един от бандата.

Какво говориш? - Правилно чу.

Шерифът е един от тях. Следя го от първия си ден тук.

Дявол да го вземе! Какво ще правиш?

Още не съм решил.

В Джонвил има щатски шериф.

Нямам доказателства… не мога да докажа нищо.

Ще продължа да го наблюдавам. - Разчитай на мен.

Вече ще действаме заедно, нали? - Добре.

Ако ти трябват коне или хора… моят впряг е на твое разположение.

Благодаря, Лу. Отивам да се погрижа за конете.

Зарежи Портър. Слушай, искаш ли да те наема на работа при мен?

Не, оттук мога да следя по-добре нещата.

За всичко си помислил.

Добре, Дени. До утре. - Довиждане, Лу.

Последна задача, Дани. Каруцата е готова.

Иди до ранчото на Земан и вземи колелата, които трябва да поправям.

Но побързай да се върнеш. - Добре, отивам.

Ето го.

Искам целия град да опита да ги разпознае.

Искам да разбера за кого са работили.

Който и да е, няма да е тъй глупав, та да наеме някой познат.

Съмнявам се, че някой тук ги е виждал, а те вече не могат да кажат…

Портър… той ме изпрати натам.

Не вярвам да е той.

Дебнали са те.

Ако не бе излизал тази вечер сигурно щяха да опитат другояче.

Кой може да е бил? - Не знам. Ти каза ли на някого?

Не, не съм казвал никому.

Я чакай, казах на Джанет.

Какво мислиш? - Същото, което и ти.

Ако е казала на баща си… може би е решил, че става опасно

и е наел двамата стрелци, за да елиминира опасността.

Къде отиваш?

Да свърша това, което отдавна трябваше…

да му пръсна лъжливия мозък.

Не бързай да вадиш пистолета. Трябва да действаме умно.

Откарай двамата в ранчото ми и ги погреби зад къщата. И ме чакай там.

И ще седнем да обмислим всичко.

Да, май си прав.

Благодаря за всичко. - Тръгвай. Няма да се бавя.

Стой!

Горе ръцете, синко.

Дано можеш да обясниш къде си ходил

и кои са тия двамата, и защо си ги убил.

Всяка жертва има по няколко куршума в гърдите и гърба.

Всичките са смъртоносни.

Въпросът е, кой куршум е причинил смъртта.

Само Бог и обвиняемият знаят отговора.

Моето лично мнение е, че изстрелите в гърба са ги убили

и след като са убити, са напълнени с куршуми и отпред.

Повтарям, това е само лично мнение.

Като такова, не може да се приеме от съда

освен ако можете да се закълнете, че раните в гърба са фаталните.

Само доктор може да каже със сигурност. Нека съдът пита него.

Призоваваме Джеремая Демпси.

Док, съдията те призова. Да дадеш показания.

Аз? - Да.

Сега идвам.

Заклеваш ли се да кажеш истината цялата и нищо друго?

Да, заклевам се. - Заемете свидетелското място.

Е, какво да ви кажа?

Снощи прегледахте два трупа които ви докараха в каруца, нали?

Да, прегледах ги.

Можете ли да кажете на съда, дали са умрели от пистолетна рана?

Пистолет ли? В двамата имаше към 20 куршума.

Дали някои са били в гърба?

Аз… още ли съм под клетва, г-н съдия?

Да.

В такъв случай…

не мога да се закълна дали е едното или другото.

Един е сторил дупка в гърба, да…

…но може да е както входна, така и изходна, не съм сигурен.

Снощи ти ми каза, че е застрелян в гръб.

Снощи не бях под клетва, шерифе.

Беше просто мнение. И то подлежи на промяна.

Когато установих, че са мъртви, забелязах, че единият има рана.

Тишина. Тишина.

Още една шега и ще ви обвиня в неуважение към съда.

Не съм искал да се шегувам,

бях напълно сериозен.

Нека го кажа другояче.

Бях прегледал втория труп, когато изведнъж ми просветна,

че го познавам…

… Шугар Луис.

На повечето, това име не говори нищо, но не и за мен. На мен ми говори.

Беше един от най-противните пациенти.

Търсен е в два щата за убийство и грабеж.

Ако не ми вярвате, в шерифството сигурно има обява за главата му.

Защо не ми каза това преди? - Защото досега не можех.

Като го преглеждах снощи, видях, че лявото му рамо има белег.

Знаех, че съм го виждал, но не помнех къде.

Трябваше да опресня някак спомена си.

Но не можех да се сетя името му…

…и щом ми дойде в акъла, си спомних всичко.

Преди около четири години, бях повикан

Бандити ме хванаха и заведоха в скривалището си в хълмовете.

Там беше Шугар Луис - ранен.

По-накратко, д-ре. - Това е накратко, г-н съдия.

Просто искам да изясня нещо.

Понеже познавам Шугар Луис, мога да ви уверя,

че е дошъл в Блак Пойнт, понеже някой го е наел да убие някого.

Не се съмнявам.

И ако този младеж е убил Шугар, вади голям късмет, казвам ви.

Защото ако не беше, сега можеше да съдим Шугар Луис

за убийството на въпросния младеж.

Благодаря ви. Върнете се на мястото си.

Няма защо. Аз ви благодаря, че позволихте да изкажа мнението си.

Искам да се извиня, шерифе, за пропуските в паметта си.

А, ти не си учил латински… нарича се 'забравяне'.

Ако ви потрябвам за нещо, ще бъда в кръчмата, да пийна две-три,

че от показания, човек хваща болест, позната като пресъхнал джигер.

Довиждане, шерифе.

Тишина! Ако се докаже, че една от жертвите, е издирвана от закона

съдът ще оправдае обвиняемия. - Добре го казахте.

Такова правосъдие искаме в Блак Пойнт.

Шерифе, идете в службата си и потърсете обявата.

Ето я, Ваша Чест!

Докторе. Докторе?

Искам да ви благодаря за всичко. - За какво говориш…

не помня да съм ти вършил услуги.

За това, което сторихте за Дани. - О, ясно.

Това е мое задължение. Като д-р, трябва да боря всяка смърт.

Особено такава, наречена 'грешно обвинение'.

А защо си тъй загрижена за Дани, а?

Той ми предложи брак и аз приех. - За това няма сезони.

Ще бъда кръстник на първото ви дете. - За мен ще е чест.

Ще бързам, че Маргарет ме чака. - Разбира се, бягай.

Довиждане, докторе.

Джанет, искам да ти акуширам.

Дадено, докторе. - Нямам търпение.

Не е кой знае какъв светът, в който ще се роди.

Как си, младеж? Какво е да си свободен?

Исках да ти благодаря… - Няма нужда.

Изпълних дълга си на гражданин и лекар.

Има три неща, в които съм добър. Но са важни.

Добър гражданин, добър доктор…

и голям пияница.

Винаги с удоволствие ще помогна на някой невинен.

Надявам се да приемеш тази бутилка като израз на благодарността ми.

Бе, май няма да откажа…

Вносно уиски. - Разбира се…

За Бога, младеж…

Не разбирам… Първо ми даваш бутилка уиски

и най-неочаквано, ме лиши от нея.

Какво те прихвана изведнъж?

Какво има, полудя ли? - Знам кой си, шерифе.

Защитавай се, или ще те убия, също както ти уби баща ми.

Дени, какво става?

Джанет, баща ти е един от онези, които нападнаха дилижанса.

Сигурен ли си в това?

Ако си измисляш тия неща, няма да те погледна повече!

Истина е, Джанет. И това не е всичко.

Като не можа да ме осъди, нае двама да ме убият.

Няма да отговоря на обвиненията ти, защото явно не знаеш какво говориш.

Защитавай се, шерифе. Ще ти дам шанс, какъвто ти не даде на баща ми.

Изборът е твой: убийство или разумна постъпка.

Вземи пистолета, шерифе.

Първо ме изслушай, упорит и глупав младеж.

Да погледнем в перспектива - в какво ме обвиняваш?

В убийство. - Докажи го.

Шпорите, с които си, са същите, които носеше убиецът на баща ми.

Тези шпори…

са на Лу Станфърд. Подари ми ги в деня след обира на дилижанса.

Лу? - Да, Лу.

Имаше и няколко свидетели.

Мога да ги потърся, ако искаш.

Тогава, човекът, когото търся, е Лу. Сега разбирам.

Да. След като говорих с него

излязох с каруцата. И бях нападнат от онези мъже.

Шерифе, отивам в ранчото на Лу. - Няма да ходиш.

Да отидеш там сам, е равносилно на самоубийство.

Джанет, кажи на съдията, че трябва веднага да се видим.

Добре, татко.

Никой съд няма да приеме за доказателство

това, че който има тия шпори, е обрал дилижанса.

Може да има сума подобни шпори.

Ваша Чест, погледнете рисунката.

Нарисувах я, след като ги бях видял само веднъж, по памет.

Това може би доказва, че си ги видял,

но не и че Лу е бил с тях.

Тогава? - Дай ми доказателство.

Но първо се увери, че доказателството е валидно.

Приятен ден, шерифе. - Благодаря, г-н съдия.

Трябва бързо да се махнеш оттук, Лу,

Луд ли си? Всичко, което събрахме, е в банковия трезор.

Нека си седи там. Сега бих се тревожил за кожата си.

След като изнесем парите! - И как ще го направиш?

По единствения начин. Ще ида да го взема.

Не разчитай на мен. - Замесен си, съдия, докрай.

Твърде е рисковано, Лу. Отказвам се от моя дял.

Малко е късно. Събери хората, ще ограбим банката.

Добре. Кога ще го направим? - Утре, в зори.

Лека нощ, Док. - Аз черпя сега.

Благодаря, Док, но ще си лягам.

Последно, младеж, хем ще спиш по-хубаво.

Док… виж, имам да обмисля нещо. - Сериозно ли?

Още една чашка, и ще припадна. - Странно, на мен ми действа добре.

Дани, горе!

Не мога да повярвам. Кой би допуснал, че и съдията е в бандата?

Напълно ли си сигурен?

Дълго време се чудих къде съм виждал този особен белег.

Вече съм сигурен къде - при обира. Какво ще предприемат сега?

Ако нямат пари, вероятно ще оберат банката.

Ще ги чакаме.

Мамка му!

Дотук бяхме!

Давай да бягаме, Уили! - Не, Джо!

Не прави глупости, градът иска кръвта ни!

Моята няма да получат.

Алекс, вземи хора и заловете каруцата!

Бих могъл да те убия, така, както уби баща ми, копеле!

Но няма да умреш по лесния начин.

Ще те убия с голи ръце.

Сбогом, мила. - Довиждане, татко.

Не искаш ли да дойдеш с нас? - Не, моето място е тук.

Може би, като се пенсионирам. Всичко най-хубаво!

Благодаря.

Приятен път. Пиши, като си намериш работа.

Довиждане, татко. - Довиждане.

Сбогом. Хей, докторе, довиждане.

Сбогом. - Довиждане, младеж.

Понастинал си, а? - Да, малко.

Довиждане. - Довиждане, младежи.

КРАЙ

Превод по слух и субтитри Веселин Каменов 1963, 15611

® UNACS TEAM 2015