All language subtitles for Borgia S02E12 Who is Like God_xvid

БОРДЖИЯ
Правила на любовта, Правила на войната.
С2-E12 Кой е като Бог

Харесвахме ли се повече
преди да има огледала?

Когато усещането ви за това как изглеждате
идва от отражение в езеро...

или от очите на любимия ви.

Сега се взираме в себе си час след час,
възхищавайки се на това, което виждаме.

Или го ненавиждам.

Победата ви тук в Милано
изглежда не ви е доставила удоволствие.

Успехът дойде твърде лесно.
Превземането на Имола и Форли ще бъде по-трудна задача.

- И следователно, по-задоволителна победа.
- На твоята възраст победата е всичко.

- На моята възраст да знаеш го.
- Не, Агапито, искам да знам.

Искам да отхапя забранения плод и
да разбера защо трябва да спечеля.

- За да докажеш, че сте най-добрият.
- Най-доброто какво?

Воин, държавник, баща, син, брат?

Любовник?

Къде? Къде е той?

Алфонсо, какво правите тук?
Мъжът ми ви забрани...

Жена ми е мъртва и
детето е още в утробата й.

Моят грях, да ви обичам, ги погреба.

- Ще се помоля за душите им.
- Да, молете се.

И за мен, защото...

въпреки чувството за вина...

- сърцето ми се разтуптява при вида ви.
- Моят сладък Алфонсо.

Аз съм свободен да се оженя.

Да се оженя за вас.

- Не съм свободна.
- Разведи се с ди Калабрия.

Kак? Църквата ще ми позволи да го напусна
само ако е импотентен. Той не е.

- Нося детето му.
- Моето дете.

- Не можем да докажем това.
- Можем вместо това...

публично да признаем изневерите си.
Тогава той ще има основание да ви напусне.

Алфонсо ди Калабрия никога няма да се откаже
от дъщерята на папа. Той е твърде амбициозен.

- Амбициозните умират.
- Това говори скръбта.

Добре.

Ще замина за Ферара,
за да не се върна никога.

Не, спрете.

Спрете се. Бързо.

Някой да помогне.

- Изчезвай.
- Някой ден ще те убия.

Махнете се от мен.

Дръпнахте ме за ръката, правейки ме уязвим.
Вие също ме искате мъртъв.

Чезаре, пътувах толкова бързо, колкото конят ми
можеше да ме отнесе до Милано, за да ви поздравя.

- Чезаре? Аз съм, Николо. Приятелю мой.
- Вие пратеник на Флоренция ли сте?

Тук съм като ваш приятел,
преди всичко и завинаги.

Седнете.

Повтарям.
Вие ли сте пратеникът на Флоренция?

Сега съм Секретар на Десетте и
Канцлер на Републиката,

благодарение на вашата препоръка.
- Значи идваш като съперник, не като приятел,

да се пазарите, а не да подкрепяте.
- Дойдох доброволно сам...

защото знам,
че ме смятате за човек на доверие.

Така е говорете, Канцлер на Републиката.

Синьорията се тревожи
за намеренията ви за Флоренция.

Ако вашето правителство насърчава моето
завладяване на Романя, тогава всичко е наред.

Ако не...

тогава ще сменя правителството ви.

Засега...

моето намерение е да потегля към Флоренция.

Да се насладите на бордеите и таверните му
в добрата си компания.

Не се страхувайте, Николо.
Вие имате роля във всичко, което следва.

Ах, Кардинал Гаетанис...

Надяваме се, че пътуването от Сермонета
не е било твърде натоварващо.

Ваше Светейшество, мисълта да съм във ваше присъствие
кара пътищата да летят.

Искаме да изразим нашата тъга
за смъртта на вашия баща.

Поръчахме хиляда литургии за упокоението
на душата на Херцог Онорато.

- Хиляда, Светейшество?
- Той беше нечестив човек.

Надяваме се, че Сермонета сега ще плати десятъка,
дължим на Божията славна Църква.

Все още не. Двамата ми братя спорят
кой ще управлява на мястото на баща ми.

Братя.

Пийнете малко вино.

Чуйте това,
докато един брат не стане Херцог...

и докато не плати Денарии Санкти Петри (Денарий на Свети Петър),
вие ще бъдете наш гост.

Гост?

Пийнете си виното.
Вашият дворец и други притежания ще служат като ескроу.

- Пийте.
- Току що се сетих, постя.

Ах. Отлично.
Всяка душа има нужда от попълване.

Капитан-Генералът ще ви отведе
до квартирата ви.

Моите извинения, Високопреосвещенство,
тази стая няма изглед.

Днешните кардинали са утрешните трупове.

Приорът се оплаква,
че художникът е мързелив.

Художникът се оплаква, че не може да започне истински,
докато не намери лицето на Юда.

О, задника ми.

Махнете си ръцете от мен.

Властите ще чуят за това.

- Трябва да бъдете...
- Аз съм.

Казват, че Чезаре Борджия има лицето на Христос
и очите на Сатаната.

- Вие отговаряте на описанието.
- Маестро, чест е да срещна истински гениален човек.

И аз, за да срещна истински военен човек.
Да завладеете Милано без нито един изстрел...

- Това говори много за вас.
- И за врага, с който човек се изправя.

Ето защо исках да говоря с вас.

С удоволствие бих дошъл при Херцог на Валентиноа
в изправено положение.

Все още не съм сигурен във вашата лоялност,
тъй като сте служили на Лудовико Сфорца през последните десет години.

Сфорца ми плащаше, но никога не ме е вдъхновявал.
Завинаги съм верен на ума си.

Тогава нека да видя дали мога да бъда вашата муза
и заедно ще направим история.

Скоро ще предприема атака
срещу градовете Имола и Форли.

Имате ли някакви нови и подли изобретения,
които ще гарантират победата ми?

Давам ви...

- бъдещето на войната.
- Никога не съм виждал такова нещо.

- Що за машина е това?
- Една, която лети.

Добре направеният винт може да накара този инструмент
да се издигне спираловидно във въздуха.

Оборудвана с експлодиращи устройства,
тя може да унищожи всяка армия или всеки замък...

отгоре, като Бог.

Къде е тази летяща машина?

Херцог Лудовико беше твърде скъперник, за да финансира изграждането му, което, страхувам се, щеше да отнеме години.

Засега орнитоптерът
съществува само на хартия.

Покажете ми нещо друго,
нещо, което можете да конструирате веднага.

А, ето, окосената колесница.
Монтиран е с въртящи се остриета.

Обещание за касапница.

Но може би също толкова касапница за моите войски,
колкото и за тези на врага.

Какво друго?

Мобилен военен щаб, който ви позволява
да се придвижвате от град на град...

с несравнима скорост.

Да.

Да.Това...

Мога ли да направя едно малко подобрение?

Говорете, велики Борджия.

Аз ще рисувам.

Имате право да се тревожите
за бъдещето на дъщеря ни.

И за да ви успокои,
Алесандро ще открие акаунт на ваше име.

Вашите собствени пари, които да използвате,
както сметнете за добре.

Брат ми казва,
че Папската Хазна е почти фалирала.

Ах, монетите текат като Тибър;
понякога наводнение, понякога струйка.

Днес добавихме богатството на
Кардинал Гаетанис към нашето собствено.

Осемдесет хиляди дуката, всички са ваши.

И... И какви ще са доходите ми, когато сте...

мъртъв?

- Направени са договорености.
- Бих искала да видя документите.

- Да ни обичаш означава да ни вярваш.
- Не, мой Родриго.

Любовта и доверието не винаги
вървят ръка за ръка.

- Ваше Височество.
- О, моля, без формалности.

- Идвам не като принцеса, а като сестра.
- Сестра?

Един вид.

Вие сте майка на сина на брат ми.
Този факт ни свързва. Морално, ако не и законово.

Какво искате?

За да поправя цялата болка от името на Чезаре.
Вие сте скептична. Тогава слушайте...

Двама мъже извадиха ножове
заради любовта си към мен.

Като дете подобна драма би развълнувала
романтичната ми страна.

Но днес се уплаших за сина си,
за детето, което нося, за вашия син.

- Животът ни е толкова крехък.
- Все още не разбирам.

- Джироламо кръстен ли е?
- Страхувам се, че съм недостойна.

Доведете момчето си в Апостолическия Дворец.
Кръщенето ще се състои в Сикстинската капела.

- Не, не мога.
- Той ще бъде заобиколен от семейството си.

Скъпа Фиамета, препъвах се
през живота от флейта до арфа...

от Бог до оргазъм, от тежък грях до приятна радост.
Тази радост е семейството.

Дори едно толкова странно семейство
като нас Борджия.

Кажете, че ще дойдете.

Имола е трудна за защита от Катерина.

Тя ще се оттегли към Форли,
като консолидира войските си.

Ваша светлост, Папа Александър става нетърпелив,
очаквайки вашето завръщане.

Той е нетърпелив да разбере
как ще победите Катерина Сфорца-Риарио.

Ще замина тази вечер, ще се срещна с Негово Светейшество,
когато пристигна и ще се върна утре вечер.

Един-единствен ден пътуване,
от Милано до Ватикана и обратно...

- и среща по военни въпроси? Невъзможно.
- Джулиано, кога ще се научите?

Не говоря, освен ако това,
което казвам, е възможно.

Ще използвам старите постове,
построени от Рицарите на Свети Йоан от Йерусалим.

Вече имам коне, които чакат на всеки пост.
Буквално ще скачам от единия на другия.

- Брависимо.
- А вашите войски?

Накарах Леонардо да начертае
подробна карта на Имола.

Ще преместя войниците си
в покрайнините на града.

С 15 000 французи, както и 4 000 гасконски
и швейцарски наемници, всички крещящи за кръв,

кой е достатъчно яростен,
за да командва мъжете във ваше отсъствие?

Мога ли да ви представя
Генерал Мигел де Корела.

Микелето, вече сте джентълмен.

- Искам да видя татко.
- Той се оттегля за вечерта.

- Искате да кажете, че се чука.
- Той е приключил с чукането. Сега спи.

Гасет, знаете ли всяка тайна,
свързана със семейството ми?

Може би има тайни,
за които дори вие не подозирате.

- А сега ще ми кажете една.
- Чезаре има двегодишен син от Фиамета Михаелис.

- Курвата от дните му в Пиза?
- Утре, в часа на Петък,

Джироламо ще бъде кръстен в Сикстинската река.
Вие ще поставите събитието в графика на Светия Отец.

Ще съобщя на Папата тази тайна.
Но какво ще стане, ако откаже да присъства?

Родриго Борджия нямаше да пропусне церемонията
за цялото злато в Персия.

Чезаре.

Да, татко?

Поискахте да ме видите?

„Аз, Луис най-християнският Крал на Франция,
двете Сицилии и Йерусалим, Херцог на Милано...

по молба на нашия Свети Отец и с желанието
да му помогна във възстановяването на

неговите земи, синьории и владения,
особено градовете на Имола и Форли...

направиха нашия много скъп и много обичан братовчед,
Херцог Чезаре от Валентиноа,

командир на нашата армия.'

И това на Катерина Сфорца-Риарио.

„Не мога да съдя Папата,
нито да му забраня да действа, както пожелае,

в собствените си граници.“
- Отлично.

Неговият "нищо не стои на пътя" изяснява на херцозите
на Италия, че няма да получат

подкрепления от Франция.
Колкото до Катерина, тази дъщеря на беззаконието...

- искаме да ни я доведат в окови.
- Да бъде Вашата воля.

Но в замяна ви моля да направите брата на жена ми,
Аманио д'Албре, кардинал.

Това е странна молба в разгара на войната.

Иска ми се Шарлот да знае,
че е постоянна е в моите мисли.

- Готово е.
- Между другото, къде е Риарио-Сансони?

Той твърди, че е невинен в заговора на Катерина
да отрови Папата, след което отива на лов.

Оттогава не е виждан.
Липсата му доказва вината му.

- Веднага тръгвам за Имола.
- Няма да видите сестра си?

Часът е късен, пътуването е дълго и
мириша на изпотени коне.

Със сигурност можете да изчакате до сутринта.
Тя ще плаче, знаейки, че сте дошъл и сте си отишъл.

Да спиш в собственото си
легло е благословия.

Вие сте синът, за когото вечно
съм се надявал и съм се молил.

Тази твоя папска банкова сметка
е лоша работа...

Знам какво ще кажеш:
как другите ще възприемат сделката?

Вие сте Ковчежникът на Папата,
събирате пари чрез увеличени данъци...

които след това отиват
в чантата на сестра ви.

И моята собствена.

Джулия...

Откраднах няколко дуката.

- Много.
- Колко невероятно кражба.

Не вярвам, че Бог ни наказва
за нашите прегрешения, танто за танто.

И все пак не мога да не чувствам,
че Силвия и аз загубихме бебето си поради моята кражба.

За да изтрия напълно греха от душата си,
трябва да се изповядам на пострадалия.

- Папа Александър.
- Той ще ти отсече ръцете.

- Вероятно.
- Позволи ми да ходатайствам от твое име.

- Не.
- Алесандро, не е време за гордост.

Не действам от гордост, а от това, което е морално.
Ако трябва да бъда мъжът в нашата къща...

това е мярката за моята стойност.

Ще стоя прав, тъй като той
ще ми отреже само ръцете, но не и краката.

Всеки ден ставаш все повече като татко.

И така, Свети Отче, искам да подам оставка
като Папски Ковчежник...

Оставка? Вие сте отстранен.
Намерете за този безкръвен крадец килия дълбоко под земята...

- докато може да бъде определен ден за неговото наказание.
- Светейшество, осъдете ме, но първо ви моля да ме изслушате...

- Направих много, за да направя реституция.
- Връщането на дукатите обратно не ни връща доверието.

Нито трябва. Моят грях има по-дълбоки корени:
„Не можете да служите на Бога и на Мамона“.

Заменете ме с експерт по финанси.
Банкер. Агостино Киджи от Сиена.

Той е готов да напусне търговската си практика и
да ви служи, и то само на вас.

- Чиги?
- Той е брилянтен човек.

И отлично решение за нашите фискални неволи.

Винаги сме се възхищавали на ума ви и сме се надявали,
че един ден ще влезеш в обувките на рибарите.

Но предателството не може да бъде пренебрегнато.
Отведете го.

Елате с мен, Високопреосвещенство.

- Трябва да освободите Алесандро.
- Не.

- Той ми е брат.
– Той е престъпник.

О, милостивият Бог прощава на човек,
който показва разкаяние, но не и вие, Родриго.

Дъвчете отмъщение, сякаш ядете еленско месо.
Аз си тръгвам.

Не, няма.

Вие унищожихте шансовете ми за брак,
сега ще унищожите семейството ми.

- Свършихме.
- Не.

Ако си тръгнете, ще анулираме акаунта,
който поставихме на ваше име.

Твърде късно. Вие казахте, че мога да правя с парите,
както намеря за добре.

Преместих средствата в банка извън Рим,
над която вие нямате контрол...

- нито някога ще я намерите.
- Пута!(Мръсница!) Уморени сме от вашите игри. Изчезвайте

Влезте.

Върнах се, Лукреция,
но все още не съм император.

Доколкото чувам, добре си тръгнал.
Поздравления за брака ти.

Иска ми се да можеш да се запознаеш с жена ми.
Шарлот е безкрайно изобилие от блаженство.

- Липсва ми с всяка фибра.
- Тогава се върни при Валентиноа.

Не. Трябва да завърша съдбата си.
Сантиментът няма да ме повлияе.

- Сантиментът? Мисля, че изпитваш любов.
- Ревнуваш ли?

Искаш ли да ревнувам?

Искам да вярвам, че можем да обичаме
двама души с еднаква, макар и различна страст.

Както обичаш мен и д'Есте.

Не мисля, че Бог е толкова щедър.

По-късно днес вашият син Джироламо
ще бъде кръстен.

След това ще имаме
семейно тържество на Борджия.

Татко, мама, моят Джовани, Лаура,
Изабела, нейният син Аурелио, Ел Пекеньо...

Анджела, другите братовчеди...

Предвид лошия нрав на семейството ни,
храненето ще завърши с вилици като оръжие.

Разбрах, че единственият начин
да бъдем семейство е да прощаваме.

Приветствам целта ти,
но няма да присъствам.

Приливът на историята тече към мен.

Ако се забавя,
Фортуна ще избере друг мъж за целувка.

Значи вместо жени,
сега целуваш богини?

Бих те целунал...

но се опасявам, че нещо не е наред с мен.

Имам френската болест, нали?
Но в ранен стадий, нали?

Много рано.

И мога да се излекувам от тази пудендагра.
С живачни вани, нали?

Предпочитам специални мехлеми,
отвари, инхалатори.

Оставям се във вашите лечебни ръце.
Но ако не се излекувам, ще загубите хонорара си.

И вашите жизнени показатели.

Милостиня за слепия.

Откъде да знам,
че няма да похарчите дуката ми за вино?

Аз ще го направя.
Кианти е единствената ми утеха.

- Сляп ли сте по рождение?
- Не.

До преди две години служих
като брави в Къщата на Колона.

В една таверна наблизо моят господар, Марк Антонио,
ни нареди да нападнем няколко мъже.

Един от които се оказа повече от подходящ
за цялата ни компания.

Избоде ми очите, уби двама от другарите ми,
отряза пръста на Марк Антонио.

Тъй като вече не бях в състояние да се бия,
бях уволнен от Колоната. Баща ми се отрече от мен.

Жена ми изостави леглото ни.

Знаете ли името на виновника,
който ви причини толкова мъка?

- Разбира се. Той е Чезаре Борджия.
- Когото мразиш?

Не, действията ни имат последствия.
Моята агресия доведе до страданието ми.

Пий добре тази вечер.

Всемогъщи, вечни Боже,
Отец на нашия Господ Исус Христос...

погледни отгоре на този твой слуга,
Джироламо Михаелис.

Давай давай.

Вашите чичовци Педро Луис и Хуан
бяха брилянтни воини, както и чичо ви Чезаре.

- Искаш ли да бъдеш воин?
- Не, дядо.

Бих искал да бъда свещеник.
И някой ден, Папа.

- Вървим твърде бързо.
- Не, трябва да побързаме. По-бързо.

Дядо, защо винаги гледаш
леля Лукреция по този начин?

- Какво? По какъв начин?
- Не на добре.

Аз...

Ваше Светейшество...

Какво би си помислил Свети Петър за нас?
Първият Папа беше ли толкова недостоен, колкото и ние?

И ако той беше дефектен?

Тогава може би бих могъл да си простя.

Продължавам и продължавам
да извършвам груб грях.

Момчето прозря в сърцето ми.
Момчето знаеше тайната ми.

В нощта, когато Лукреция се омъжи,
докато я гледах в леглото й с новия й съпруг...

си представях, че съм този съпруг.
Исках...

- Няма нужда да казвате повече...
- Исках да чукам собствената си дъщеря.

Сладки Исусе...

Аз все още го правя.

- Родриго.
- Остави ме на мира.

- Какво търсите, сине мой?
- Да смразя ума си. Да разтопя душата си.

- Къде е Фра Зосимо?
- Той е минал по пътя на всяка плът.

Къде е лабораторията му?
Имам нужда от витриоло. Имам нужда от витриоло.

- Гражданите на Имола са готови да се подчинят.
- Като курви.

Не крепостта Имола, която се противопоставя
на искането ви да капитулира.

- Катерина остави Ди Налдо да командва.
- Той е смел човек.

Тя е взела сина му със себе си във Форли като заложник.
Ако Ди Налдо ви се предаде...

тогава Ил Вираго казва,
че ще екзекутира детето.

Тя също така обеща
да изпрати подкрепления до три дни.

- Трябва незабавно да започнем обсадата.
- Не.

Както при Милан, никой от моите хора няма да умре в тази битка.
Създавам митология.

- Ще уморите хората от Имола от глад?
- Продължителната смърт е твърде жестока и отнема твърде много време.

- Ето го планът ми. Ще спася сина на Ди Налдо.
- Вие?

Твърде опасно.
Ще изпратя един от нашите хора.

Нашите мъже са силни, но тежки.
Освен това ще имам нужда Ди Налдо
да дължи живота на сина си на мен...

и само на мен.
И ще се насладя на адреналина.

Работил сте за Катерина.
Създайте план на земята на Рока ди Равалдино (Крепостта Равалдино).

Всяка врата, всеки проход, включително най-доброто ви
предположения къде ще бъде държано момчето.

- Но как бихте спечелили достъп?
- Под прикритие.

Член на посолството от Флоренция.

Искате да компрометирам
дипломатическия си имунитет?

Присъствието ви на масата ми
вече не ви ли компрометира?

- Тук съм на мисия за събиране на факти.
- Събрах собствен набор от факти.

Катерина е поискала 300 кавалеристи
от вашата синьория.

Възложено ви е да отидете във Форли, за да обсъдите условията.
Просто ще се присъединя...

- маскиран като ваш долен слуга.
- Не мога да предам града си.

Имате лицето на Юда,
което можете да нарисувате.

- Не, аз съм ви приятел, но...
- Сбогом, Канцлер на Републиката.

Изчезвайте до час или не мога да нося
отговорност за вашия имунитет.

- Толкова за смелия ви план.
- Бъди търпелив, Джулиано.

Богинята Фортуна е богата на изненади.

Вие пратихте да ме повикат, татко.

Баща ви е зъл човек.

Не сте зъл, татко,
но понякога правите грешки.

Направих ви много лошо.

И трябва да разтоваря душата си.

Аз... аз изпитвам...

неуредени чувства към вас.

- Наясно съм с чувствата ви.
- Не, не разбирате напълно.

Правя го.
Виждам погледа в очите ви от известно време...

откакто знаех как да разпозная този поглед.

- Прости ми.
- Вече съм, татко.

Но за вас сега идва най-трудната част.
Трябва да си простите.

Как? Кажи ми как.

През последните четиринадесет месеца
търсих отговора.

Това знам.
Всеки трябва да намери пътя в себе си. И в Бога.

Алесандро. Дъщеря ми ме научи на мира,
който идва с прошката.

Така че, ние ви прощаваме.

В интерес на истината
ви назначихме по грешни причини.

Сега ви молим за прошка.

- А аз, Светейшество?
- Не, не вие.

Сладко в добро приятелство
има вкус на червено вино и рядко, о

но да целунеш зрялата устна
на момиче е дар повече...

Трябва да намерим мама и Силвия,
те ще танцуват на твоята песен.

Да, но първо Негово Светейшество
поиска моята прошка. И твоята.

Ще се върнете ли в Апостолическия дворец?
До леглото на Папата?

Родриго ме направи богата и
следователно независима.

Въпреки че го обичам дълбоко...

отдавна вярвах,
че той обича Лукреция повече от мен.

Иронично. Аз съм Ла Бела...

желана от мъже, копирана от жени.

И все пак ще умра сама.

Сбръчкана стара уличница,
носеща твърде много руж.

Няма да си сама. Ще бъда с теб.
Дори да умра преди теб, ще бъда до теб.

- Ваша милост...
- Да?

- Имате посетител. Риарио-Сансони.
- Ах. Покажи добрия Кардинал.

- Ваша милост.
- Високопреосвещенство.

Дошъл сте чак до Имола на лов?
И не към гората, а към моя лагер?

Въпреки че съм невинен,
аз съм заподозрян в заговора на Катерина срещу баща ви.

Тъй като Рим предлага само врагове,
искам да докажа лоялността си към вас, Чезаре...

и да направя всичко възможно,
за да сложа край на тези враждебни действия.

Фортуна, вие сте брилянтна.

Ще отидете във Форли,
за да видите братовчед си.

Ще размахвате маслиновата клонка,
ще отправяте молитви, надежда, марципан.

Ще бъдете придружени
от обичайния си антураж.

Плюс един.

Добре дошъл сте, Рафаеле.
Нека да вечеряме, да си припомним и да разработим стратегия.

Помогне. Младият Херцог падна.

Не бой се. Аз съм вашето спасение.

Мислех, че може да искате да ядете.

- Отавиано. Почти мъж.
- Пазач.

- Той е мъртъв.
- Ще докажа, че съм мъж.

- Няма да се бия с вас.
- Страхувате се.

Да, че вашата кръв ще опетни и без това
претъпканата ми съвест.

Когато кажа бягай, бягай наляво.
И след това надолу, докато не можете да слезете повече.

Недрата на тази рока ще ни осрат.

- Спрете.
- Бягай.

Заплахите и подкупите няма да ме накарат да се предам.
Само смъртна битка.

Предлагам не смърт, а живот.

Диониги, мъже с изключителна смелост
са рядък ресурс в наши дни.

- Бих искал да се присъедините към моя военен съвет.
- Ваша светлост, това разумно ли е?

- Да включим враг в плановете си?
- Хората от Имола му вярват.

Което, ако застане на моя страна,
означава, че могат да ми се доверят.

Подкрепата на Ди Налдо за нашата кауза ще деморализира онези,
които все още предпочитат Катерина.

Какво ще кажете?
Можете ли да посветите душата си на Чезаре Борджия?

Като застраши сина ми,
Катерина доказва, че е сукуб.

Спасявайки сина ми,
вие доказвате, че сте мой господар.

Е, няма време за почивка на днешните лаври.

Изпратете писмо до Катерина.
Искам да се срещна с нея очи в очи.

На този, празник на Свети Михаил...

ще посветим нова статуя
на Божия Отмъстителен Ангел...

която ще стои на върха
на замъка Сант'Анджело.

Статуята напомня тази, която доминираше
над този връх в продължение на 1000 години...

и беше унищожена от бурите през февруари.

На иврит името Михаил поставя въпрос.

Кой е като Бог?

Отговорът е, никой.

Но в бурния ход на нашия живот можем
да се опитаме да подражаваме на нашия създател.

И така, ние, Александър VI,
ще напуснем Рим утре...

за манастира Монте Касино,
където ще постим и ще се молим на духовно уединение.

На наше място ние назначаваме за регент
на Светата Майка Църква, с пълната папска власт...

този, който живее в сърцето на Бог:
нашата дъщеря Лукреция.

- Родриго...
- Ще видите нашата мъдрост.

Тя е най-добрата от нас.

Чезаре Борджия, Херцог на Валентиноа,
Граф на Диоа, Владетел на Исудун...

- призовава Катерина Сфорца-Риарио...
- Тук съм.

Мадам, няма ли да слезете?
Така че може да видя легендарните ти очи.

Това е толкова близо,
колкото да пристъпя към Борджия.

Добре. За сега...

В името на Александър, Рекс и Сакердос (Крал и свещеник),
моля ви, с уважение, да се предадете.

По-добре да беше попитал в името на Луцифер,
Принца на Ада.

Няма да бъда влачена в окови по стълбите на Ватикана,
за да танцувам като маймуна...

- за този зловонен каталунец.
- О, мисля, че ще се предадете.

Вие заплашихте да убиете сина на Ди Налдо,
сега аз заплашвам да убия вашия.

Давай, убий го.
Имам формата да направя повече.

- Какъв е този неин гамбит?
- Мама е кастрираща курва.

И има по-големи топки от теб, Борджия.

Вземи това малко лайно обратно в Имола.
Ще му отрежа езика...

- и ще го прикова към отрязаната му ръка.
- Катерина няма да се интересува.

О, ще го направя за собствено забавление.

Утре ще атакувам, ще победя Катерина Сфорца-Риарио,
после ще я чукам.

Тогава ще я убия.
Тогава пак ще я чукам.

- Кой е?
- Рафаеле Риарио-Сансони.

Можете да влезете.

- Виждам, че сте се настанили добре в двореца Имола.
- Какво беше настроението на Катерина, когато я напуснахте?

Тя е бясна. Тя подозира,
че съм знаел за вашето промъкване в Рока.

- Имах късмета да избягам за живота си.
- Нейното подозрение изтрива моето.

И ще докладвам това на Светия Отец.

- Утре ще бомбардирате Форли?
- Първо градът, който ще се предаде бързо.

След това крепостта,
която не ще се предаде.

Ваша Светлост, къде е братовчед ми?

- Ще измъчвате и убиете момчето?
- Кръвта му ми принадлежи.

- Чезаре...
- Не пледирай в негова полза

или ще се присъедините към него
и ще пожелаете братовчедка ви Катерина да ви овършее.

Изчакайте отвън.

Ще ви дам тялото му за християнско погребение,
след като изпратя душата му.

Новини от Валентиноа.
Вашата съпруга, вашата Шарлот, е бременна.

Искам запалени огньове от тук до леглото й.

Изпратете съобщение на баща ми и майка ми, и Лукреция.
Ще доведа Шарлот в Рим.

Тя казва, че предвид състоянието й,
кралят не иска тя да пътува.

Не, Луи иска да я държи близо до себе си,
за да ме държи под контрол.

Направихте още едно завоевание.
Имола е ваша.

И ще бъде благословен с още едно дете.
Законен наследник. Още ли не сте доволен?

Какво е завоевание? Какво е дете?
Едно от двете ме определя ли?

Откакто навърших пълнолетие, се стремя да бъда уникален.
Да бъда по-добрият човек.

Обикалям и крещя: „Аз съм Чезаре Борджия“.
Все още не знам какво означава това.

Утре бомбардираме Форли
с мечове, пушки, оръдия...

Изходът е неясен. Може и да триумфирам.
Може да кървя. може и да умра.

И докато стоя на прага на бъдещето си...

започвам да ми се иска
да съм обикновен като сляп просяк.

Или младо момиче, победено от първите пристъпи на страст.
Или толкова често срещани като вас.

Искам да бъда част от,
а не над споделеното човечество.

Единственият елемент, който споделяме всички мъже е,
че познаваме любовта.

Не всички мъже. Единственото нещо,
което споделяме живите същества, е страданието.

Точно както Исус е страдал.
И по този начин ние сме като Бог.

Разбери това, Отавиано:
умираш, защото си мой враг.

И какво щях да правя, ако нямах врагове?

Винаги съм се определял като опозиция или
превъзхождащ другите. И така...

Веднъж оставих сина си, моето сладко момче,
на склона на планината да умре.

Така баща ми можеше да стане Папа.

За да мога да стана това.

Дали съм обладан само от омраза?

Не!

Вие обичате и сте обичани. От Шарлот.

Да.

И Лукреция.

Върви при майка си,
след като сега знаеш колко малко те цени.

И в това едно действие вие се разкривате
като състрадателен човек.

Всеки човек може да бъде състрадателен.
Борджия показва състрадание, когато най-малко се очаква.

Там. Вие доказахте моята теза.

- Вие сте забележителен.
- Имам остър ум, да.

Но други са също толкова остри.
Аз имам смелост, но други са смели.

Имам дълбоки желания...

както повечето хора.

След като пия, пикая.
След като ям, се осирам.

Податлив съм на земетресения, светкавици, френска болест...
Не съм специален.

Или съм специален само защото съм човек.

Един от хилядите, които ще пълзят по тази Земя.
Един от милионите родени преди мен.

Един от невъобразимите числа,
които ще дойдат след тях.

Странно. Имам чувството, че ги познавам.

Тези, които ще дишат този въздух
през следващото хилядолетие. Тези тъжни души.

И аз като тях не мога да спра това,
което ще се случи.

Мога само да ги съжалявам...

както се надявам и те да ме съжаляват.

Господарю...

- Кой е?
- Това е Леонардо.

Влезте.

Велики Борджия, имам нещо,
което ще ви измъчи.

Лостовете, сър. Издърпайте ги нагоре.

Ездата на Цезар, богатството на Цезар.
Много съм доволен, Леонардо.

Заблуждавам се, че искам да бъда обикновен човек.
Един обикновен човек може да живее и с по-малко.

С достатъчно, за да оцелееш.
Трябва да спечеля, да спечеля завинаги.

Или съм Цезар богът, или съм нищо.

Въплътено Слово,
Нейно Височество Лукреция Борджия...

Регент на единствената истинска Църква...

призовава да нареди среща
на Колегията на Кардиналите.

Субтитри от krasen73