Original subtitles

Някои хора смятат, че животът им

е просто верига от случайни съвпадения.

Други, напротив, смятат, че всичко е написано предварително.

Какво определя нашата съдба?

Нашите действия? Нашият избор?

Срещите, които животът ни изпраща?

Колкото повече остарявам, толкова по-малко съм сигурна.

Но понякога ми се струва, че най-важните решения

се вземат от самия живот. Без нашето знание.

Че големите обрати в съдбата ни са дребни случайности.

Тънки съвпадения,

които ни карат да чуваме този глас, а не друг.

Понякога се случват истински глупости.

Често ми се струва, че всички онези хора,

които не съм станала живеят в мен.

Той е там. - Ще се гордеят ли те с мен?

ПЪТЕШЕСТВЕНИЦА ВЪВ ВРЕМЕТО

АМСТЕРДАМ 10-ти НОЕМВРИ 1989

Хиляди човека вече са били там през нощта,

но хората продължават да идват. - После какво каза?

На английски е, чакай малко. - Тук няма ли телевизор?

Ако млъкнеш, ще разберем всичко.

Казва, че има такива, които прескачат стената.

О, мамка му, изглежда са се юрнали на тълпа.

Момчета, страхотно. Берлинската стена падна.

Всички по местата си. Почивката свърши, изключете го.

Берлинската стена падна. - Ще споделиш в класа.

Толкова е яко. - Да отидем ли?

Къде? - В Берлин.

Само не казвайте, че не ви се иска.

Живо по местата.

От третия такт.

Ти си болна. А ако родителите ти разберат?

Баща ти определено ще те убие. - Тогава ти остани.

Заради Натан ли е? - Какво?

Тогава аз ще отида при него... - Престани.

Той така те гледа. Ако искаш да го впечатлиш

не е нужно да бързаш за Берлин. - Ти не разбираш... виж.

Това е линията на забавлението. - А аз кога ще излетя?

Никога.

А това е линията на любовта. Виждаш ли?

О, това е за котки. Не е за момчета.

А това е линията на живота.

О, мадам ще живее много, много дълго.

Толкова дълго, че всичко ще й се получи.

Виждаш ли това тире?

Това е шанс. Шанс да промениш съдбата си.

Да отидеш в Берлин. - Не, стига.

Да. - Всички мечтаем.

Вярваме, че можем да променим съдбата,

но ако нечие бъдеше е определено то е точно при теб.

Всички знаем, че ще бъдеш световна звезда,

а ние само ще излезем от този тъп колеж с диплома по психиатрия.

Стига, завистник. Седя на пианото по пет часа на ден.

Никъде не ходя. Единствената ми приятелка си ти

и ми се иска да направя нещо глупаво.

Грандиозно.

Не можеш да се измъкнеш от клетката. - Да отидем, да отидем.

Хайде. - Първо ще се обадя на нашите.

Какво? - Чакай малко.

Не мисля, че е добра идея. - Сега е точно 18:00.

Ако не се обадя те се тревожат. Ще бъда бърза.

Права си. Ще ги излъжеш ли?

Ало. - Здравей, мамо.

Скъпа, защо толкова късно? Знаеш, че се тревожа.

А и тези репортажи от Берлин... Проблеми ли имаш?

Не, Берлин е далеч. Какво ще се случи тук в Амстердам?

Най-много някой колоездач да падне.

Ти добре ли си? - Да.

Ще ми кажеш ли ако нещо... - Да.

Извинявай, трябва да бягам на вечеря.

Разбира се, скъпа. Целувки и лека вечер.

И аз за теб. Целуни татко.

Е, тя има интуиция. - Хайде, сега денят ще е спокоен.

Свобода.

Вече няма никого.

Побързай.

В онази вечер за първи път почувствах,

че управлявам живота си...

но днес знам, че случайността е решила вместо мен.

Няколко секунди промениха всичко.

Вече няма никого.

Паспортът ти. Хайде, бързо.

Мамка му. - Какво?

Няма ми паспорта. - Бъзикаш ли се?

Дръж.

Забравих го горе.

Какво ще правим сега? Автобусът ще тръгне.

Бягай, аз ще те настигна. - Няма да ме оставиш, нали?

Ще те настигна. - Добре.

Защо си тук?

Къде е Джулия? - Тя ще ни настигне.

Така ли? - Да бягаме.

По-бързо. - Това е нашият, по-бързо.

О, успяхме.

Давайте назад. Там има повече място.

Ура, тръгнахме.

Граничната служба трябва да провери документите на цялата тълпа.

Разбира се те бързо се отказаха. Някои източно германци

са недоверчиви към тази внезапна свобода.

Колебаят се, преди да посмеят да преминат границата.

Страхуват се, че ще я затворят завинаги.

Мерси.

Източно германците, както снощи така и днес...

искат да докажат на себе си, че е възможно

да отидат на Запад само на разходка.

Да отидем там. - Говорите ли немски?

Не, френски. - Откъде сте?

От Париж. - Париж, о! Ще опитате ли?

Да, може ли? - Аз съм Маркус.

Емили.

Един народ! Един народ!

Един народ! Един народ!

Мерси.

Наистина ли мислеше, че тази глупост ще остане незабелязана?

Че няма да разберем? - Но не по този начин.

Какво те е прихванало? - Ти си на 17 години.

Не може да постъпваш така. Просто да избягаш ей така.

Моля те, да поговорим. - По дяволите.

Не съм убила никого. Свирих, има снимка във вестниците.

Какво не е наред? - Проблемът е друг.

Не мога ли да се гордея? - Ние се гордеем с теб.

Защо сте ми се лепнали? - Изплашихме се.

Ти ни излъга. - Това ли те вбесява?

Че реших нещо сама, без да те питам? - Я си смени тона!

Спрете и двамата. - Държите ме на каишка.

Какво имам в живота, освен бъдещето на велика пианистка, ученичка на баща си?

Уморих се да ти угаждам! Писна ми винаги да се провалям!

Това малко ли ти е? Върви на майната си!

Ти си изрод.

Джулия!

БЕРЛИН ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Благодаря.

Благодаря. - При вас е готино.

О, здравей.

Мерси.

Здравей.

И така... За Джулия.

Че трябваше да остане три дни, а остана три години...

и най-накрая получи разрешение за пребиваване в Германия.

Их бин айн берлинер. - За Джулия.

За нас.

Имам подарък за теб.

Намерих я докато преглеждах стари документи.

О, благодаря, Маркус.

Ей, Джулия. Питат за теб.

Мамо?

Честит рожден ден, скъпа.

Защо не се обади? Щях да те посрещна.

Събрах си багажа в последния момент.

Поне радваш ли се? - О, да.

Да? - Страхотно е.

Страшно се радвам. - И аз съм много щастлива.

Отиват ти. Наистина ми харесват.

Въпреки, че не обичам... - Тези ли?

Кой от тях е? Не, остави ме да позная.

Той ли е? - Не.

Не? - Това е Маркус, той е приятел.

По начина, по който те гледа не бих казала.

Какво?

Аз бях глупачка.

От три години се самоубеждавам, че "Това ще мине".

"Тя ще се върне." Но изведнъж разбрах, че не е така.

Твоят живот е тук. - Престани.

Много ми липсваш.

Но аз се гордея с теб...

Наистина. - Толкова дълго чаках това.

Ще ти покажа Берлин, истинският.

Тук съм за целия уикенд. - Трябва ни поне седмица.

Не съм сигурна, че баща ти ще издържи толкова.

Ще му се наложи.

Той помоли да те целуна. - Не си измисляй.

Благодаря, че си тук.

Честит рожден ден на теб...

Честит рожден ден, скъпа Джулия...

Честит рожден ден...

Ето, това е за теб.

Но мамо, това е...

Баба ти ми подари своя изумруд.

Сега аз го предавам на теб.

Честит рожден ден.

За твоите 20 години, скъпа... и за конкурса Клара Шуман.

Не, Пиер, ще я урочасаме.

Станала си суеверна ли? - Не, но внимавай.

Конкурсът и без това е тежък. Дай Боже да имаме късмет.

Късметът е нищо. Има старание.

Това е Емили. - Бягай, скъпа, бягай.

Да? - Не се бави много, става ли?

Не съм тиранин, но конкурсът чака.

Татко, моля те, не и днес. - Забавлявай се.

Мерси.

Какво?

Дамиен. Дай ни от онова, двойно.

Не, не, аз трябва да вървя. Утре имам занятия.

Няма да те пусна. Изпий още едно.

Хайде, за нас, за нас. - Ти си вредителка.

Ела да танцуваме.

Давай.

Мамка му.

О, извинете.

Момент... моля.

Мерси.

Охо... Италия, Австралия, Япония...

Околосветска обиколка ли ще правиш?

Въпреки, че не. Ти не знаеш къде да отидеш.

Иди в Мексико. - Защо?

С тях нямаме договор за екстрадиция,

а има слънце, плажове и мариачи, ако обичаш.

Какво си направила?

Ограбих банка. - О...

и аз винаги съм мечтал за това, но така и не се осмелих.

Успешно ли мина? - И още как.

Прости ми за откровеността, но не приличаш на крадла.

Естествено, те и в банката не се усетиха.

Пол. - Джулия.

Ваш ред е, мосю. - Да.

И така... какво имате? Отлично.

Една, две... моля.

Извинете, без да искам. - Нищо.

Ударихте ли се? - Не.

Мерси... моля. - Здравейте.

Мосю, от вас 17,80. - Да.

Мерси, приятен ден, мосю. - Мерси.

Здравейте. - Здравейте.

Какво ще кажете за едно питие? Или поне да се скрием от дъжда.

Само, че бегом... хайде.

Там. - Там ли?

Бързо.

Бягай, бягай, бягай...

И... толкова много книги, защо? - За да си запълня главата.

Имам важен конкурс следващата седмица.

Не си ли готова?

Ще се проваля. - Защо ще се провалиш?

Мразя конкурсите. - Тогава защо участваш?

В тези среди така е прието.

Конкурсът е добър начин да се докажеш,

но трябва да угодиш на всички членове на журито, за да спечелиш.

И да не проявяваш много индивидуалността си.

Трябва да блестиш, но скромно.

Техника, а не емоции. Да се покажеш.

Не мисля, че това има отношение към музиката...

О, извинявай. - Не, не, говори.

Ами... за да направиш кариера

в това трябва да свириш добре...

с или без вдъхновение,

а аз без вдъхновение, само с техника няма да успея.

Трябва да знам защо свиря. - Тогава им тегли една майна.

Свири за себе си. Ако не победиш какво ти пука,

а ако победиш значи си ги пленила със своята страст.

С моята страст? - Не, не, не съм те слушал,

но виждам колко страст има в очите ти.

Ще станеш велика...

Тромбонистка.

Велика тромбонистка.

Не. - Какво?

Не, аз свиря на пиано. - На пиано?

Сега ми покажи твоята книга.

"Химични процеси и Браунови движения".

Четеш за удоволствие или... - Не, аз съм аспирант.

Как да ти го обясня по-просто, за да не избягаш.

Вали силен дъжд и ще стоя тук, започвай.

Всяка случайност е следствие

от действието на математически закони.

Например?

Виждаш ли пича на бара?

Значи...

по всяко време... той може да стане и да си отиде вкъщи.

В неговото състояние...

има всички шансове да върви...

люлеейки се в различни посоки.

Съгласна ли си? Сега един въпрос.

Ако все се добере до дома, тогава...

как ще знаем разстоянието, което ще измине?

Мерси. - Мерси... и ти пишеш за това?

Да, теоретично това ще помогне

да се предвидят избухвания на епидемии.

Производствени аварии, особено в ядрената сфера.

От примера с този пиян? - Да.

Мислиш ли, че всичко в живота може да се сведе до толкова прост код?

Ами да или... не, не всичко,

но искам да го разбера. - Да.

Пари. - Изгорих се.

Нашата задача е... - Да намерим костюм за конкурса.

Стил? - Шикозен.

Бюджет? - Стотинки.

Това?

Ако роклята е ефектна ще видят роклята.

Ако е идеална ще видят жена. Коко Шанел.

О, да.

Така...

Да!

Какво?

Тя е.

Защо си тук? Трябва да си в залата. - Скоро е твоят ред.

Реших да те ободря. - Повърнах.

Не забравяй, че си велика тромбонистка.

Върви, успех. - Чао.

Ваш ред е, мадмоазел.

Браво!

Отиваме ли при родителите ти? - Да.

Мерси.

Поздравления, мила.

Защо стоиш така?

Любувам ти се.

Обадиха ми се от банката. - Проблем ли има?

Не.

Не, не, интересуват се от работата ми. - Така ли, но ти си физик.

Как се вписва банката в това?

Те считат, че колебанията на фондовия пазар

са като брауновото движение и може да се използва

статистическата физика,

за предсказване на финансовите пазари.

Мислиш ли? - Това е интересно предложение.

И доходно. - А фундаменталните ти изследвания?

Искам ти да се посветиш на музиката.

Аз ще имам време да направя нещо друго,

когато станеш световноизвестна пианистка.

Заради мен не си струва.

Не мислиш ли? - Какво?

Какво? - Че много бързаме.

Здравей, как си?

Толкова се радвам за тях.

До горе, за пълноценен живот.

Приятелко...

Трябва да произнесеш реч. - Не, не, минутка.

Искаме реч.

Стегни се, все пак ще трябва. - Много е вкусно, опитай.

Отваря ли се?

Толкова съм щастлив...

Стегни се.

Е, на кого са по-малки?

Мисля, че моите.

Нещо не ми харесваш.

Ние не се виждаме. - Не ми е до нотации, тръгвам си.

Не, Джулия, не сме се виждали от две седмици, седни.

Поне си го допий.

Искам да си щастлива.

Само това ми е нужно, а ти си нещастна.

Не е по твоя вина. - Аз съм твоя майка и вината е моя.

Някои са готови да убият за твоя талант, Джулия.

Ако това не е животът, за който мечтаеш няма да те упрекна.

Не се самоизмъчвай. Недей.

Заслужаваш много повече от това да търчиш след тази кикимора.

О, моята спасителка.

След като си тук виж какво, по дяволите,

правят със светлината. Ще разбереш ли?

И табуретката скърца непоносимо.

О, и Виктор обеща да дойде. Изпрати го при мен.

Извинете, че ви изплаших.

Не чух кога сте влязъл.

Аз съм Виктор Масне. - Знам, агентът на Мария.

Говорихме по телефона. Джулия, личният й асистент.

О, значи вие сте Джулия. Моите комплименти.

Вие сте първата, която я издържа повече от година.

Мария е от род "Хищници".

Сега разбирам защо ви държеше в сянка.

Простете за любопитството ми, но как успя да ви хване?

Провалих се на конкурса Клара Шуман.

Вие бяхте в журито. - А... помня ви.

Аз си търсех работа, а тя асистент-музикант.

Аха.

Вие имате страхотен стил...

но прекалено потискате емоциите си.

Освободете ги, но така, че да не ви затрупат.

Ще й кажа, че сте дошли. - Почакайте, Джулия.

Ако нямате нищо против, бих искал да ви послушам още.

Ще ми посвирите ли? - Тя чака.

Мария кара да я чакат цял живот.

Нека и тя да почака пет минути.

Не е ли твърде тежко?

С такова турне няма да я видиш цяла година.

Аз знаех в какво се забърквам.

Затова пък после ще бъда щастлив.

Роялът е прекрасен.

Радвам се, че уцелих. Подарък е за новата ви къща.

Не, ти си полудял.

Ако не ти харесва може да го смениш за тостер или грил.

Мерси, татко, мерси.

Искам да пия за твоето голямо турне.

Европейско. - Европейско.

За великата Джулия Сорел. - Това е осма наздравица за вечерта.

Не, не, не, не ги брой. За първото турне.

И за Джулия.

Разкажи ми, Пол... - Да?

Как върви с онази история?

Прогнозирането на финансови потоци ли? - Да.

На борсата повече купуват, отколкото продават.

Моят изкуствен интелект... анализира колебанията...

и решава за микросекунда дали да купува или да продава.

Тоест, той ще прави богатите по-богати?

Всъщност е малко по-сложно. - И напипа ли го?

Вече пет години при мен идват банкери със същите въпроси?

Аз съм учен и ако ми дадат задача я решавам...

и междувременно се опитвам да ги науча на нещо.

На устойчивост. Как да разработваме

толкова непостоянни продукти. И, да...

имам собствена фирма и хората ми доверяват парите си.

Напипал си го. - Но на мен това не ми е интересно.

О, а кое?

Възможността за прогнозиране.

Не помня пихме ли за турнето на Джулия?

О, не, не сме пили. - Хайде.

За Джулия. - За нас.

Не мислиш ли, че е парадоксално

експерт по риска да кара такова чудо?

Отнасям се към това сериозно. Тук имаме двойна защита.

Коженото яке и каската са пасивната защита,

а на скутера има и динамична защита.

Ти не го караш, а го пилотираш.

Анализираш пътната настилка

и траекторията на другите автомобили и...

Приготви си памперса, аз ще съм пилота.

Тя ще ме возиш днес, така че...

Чао, Пиер, мерси. - Довиждане, татко.

Дръж се. По-здраво.

Целувки, татко.

Внимателно. Не надувай така.

Карам направо... - Още не си много опитна.

Бавно, бавно. - Не надувам.

Още по-бавно. - Но аз едва пълзя.

Не мога по-бавно. - Светофар.

Много внимателно. Бавно, бавно...

Боиш ли се, когато спирам? - Не се боя от нищо.

Според мен ти си пиян. - Не, но се страхувам за теб.

Скъпа. - Ние сме като две птички.

Ти не караш, ти пилотираш.

Анализираш пътната настилка и...

траектория на другите превозни средства и...

Ти си. - Значи аз.

Лека нощ. - Мерси.

Довиждане, татко.

Излитаме. Приятна вечер.

Кретен!

Можеш ли малко по-бързо? - По-добре не. Дръж се тогава.

Ще ти покажа класа.

Жива ли си? - Да, жива съм.

Операцията приключи успешно. Изкарала сте късмет, мадам Сорел.

Дясната ви ръка ще се възстанови на 70-80%.

Тя е пианистка.

Има ли и нещо друго?

Била сте бременна. В шестата седмица.

Много съжалявам.

Може да ти закъснява?

На мен ми се случва.

Не се стягай, аз...

Аз ти казвах...

Мамка му. А турнето ти?

Какво турнето ми? - Как ще отидеш?

Защо, не съм безкрак инвалид. Мога да седна на пианото.

Чакай, не... - Още може.

Аз съм бременна. Аз съм бременна.

Джулия.

Джулия. Кажи ми какво става?

Имам спазъм. - Спокойно, спокойно.

Отпуска ме.

Ето пак. - Да извикам ли линейка?

Не.

Не ставай.

"Режим на легло" означава, че трябва да лежиш.

Не можеш да седиш. - А моето турне?

Друг път ще го направиш.

Няма такова нещо.

Никой не получава подобен шанс два пъти.

Може и да получиш. Само Бог знае. Това също е риск.

Иначе може да загубим бебето.

И да стоя далеч от пианото половин година?

Знаеш ли какво е това?

Ще наваксаш по-късно. Просто го повярвай.

А ти ще имаш най-прекрасната майка.

Просто потърпи малко.

Добро утро. Виждаш ли? - Да.

Той спи.

5 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Как мина нощта, поспа ли?

Толкова искам да се прибера вкъщи.

Виж, скъпа. Това е малкият ти брат.

Елате. - Да.

Спокойно, спокойно.

Получихме резултатите от анализа.

Много съжалявам.

Мадам Сорел, това е четвъртото ви IVF (инвитро).

Предпочитам да съм откровена.

Всичко наред ли е?

Вие как сте? Напред.

Излитаме.

Здравей. - Здравей.

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Прическата ти ми харесва.

Прииска ми се някаква промяна. - Много ти отива.

Мерси.

Как са нещата в Лондон?

Вали...

но аз съм свикнал... работя.

Срещна ли някого?

Никой.

Компанията бързо расте и се разширява.

Вече работим и в чужбина. - Браво.

А ти? Още ли си в лицея?

Това учудва ли те?

Не те разбирам.

С такива заслуги можеше да си намериш по-престижно място.

Поне в консерваторията. - Няма да пропилея живота си

да уча малките гении как да свирят,

а те да ми напомнят какво загубих аз.

Не прави такава физиономия. - Извинявай.

Щом толкова ти харесва аз се радвам.

Можеше просто да изпратиш документите за развода.

Едва ли е по-просто.

По-нататък.

Главите горе. Ей, стоп, стоп!

Не става. Изглежда, че не разбирате за какво пеете.

Не чувам нюанси и ви казах да изтегляте двойните.

Два дни. След два дни ще сте на сцената,

пред семействата си, приятелите, пред лицея,

а вие не сте готови.

Пеенето е емоция, то те поглъща.

Мога да ви науча на музика, но не аз решавам какво ви дава това.

Отпуснете се и след два дни ще изненадате всички.

Ще докажете на присмехулниците, че не са прави.

Така, да продължим. Станете.

Прави е по-добре.

Скъпа, върви си в стаята. Аз трябва да работя.

Марш в стаята си, живо.

И не събуждай брат си. Едва го приспах.

Камила.

Отлично.

Много чисто.

Работа с пръстите, финес, прецизност.

Вие започнахте блестящо.

Спомням си конкурса Клара Шуман. И къде изчезнахте?

Изкарах две бременности на легло и чак сега мога...

Знаете ли какво казваше Рубинщайн? - Не.

Ако един ден не свиря ще го усетя.

Два дни ще ги усетят критиците, а три дни и публиката.

Никога няма да наваксате пропуснатото.

Помня ви на конкурса Клара Шуман.

Вие бяхте изгряваща звезда с блестяща кариера.

Колко жалко.

На колко са? Вашите деца.

На пет и на две. - Чудесно.

Наслаждавайте им се.

Добър ден. - Здравейте.

Заповядайте, сега идвам. - Довиждане.

Не стой в кухнята, а иди при гостите.

Няма да духнат свещичките на тортата без теб.

Съжалявам, че няма да дочакаме Пол.

Обещах на бавачката да я пусна по-рано.

Е, да вървим.

Така...

Честит рожден ден...

Извинявай, извинявай, извинявай.

Скъпа, сблъсках се с тях долу...

но ще наваксам, повярвай ми.

О, днес бе такъв ден.

Получи ли цветята? - Да.

Как мина срещата ви?

Е?

Веднага след мен имаше едно момиче.

Младичко.

А аз вече съм старица.

Съжалявам. Беше важно за теб.

Ей.

Рожденият ти ден не е свършил.

Да се заредим с настроение.

Мислиш, че ще ти простя за 3,5 минути изпепеляваща страст?

Бях много по-оптимистично настроен и имам аргументи.

Може би. - Може би? Имам.

Може би, ако този ден не бе толкова шибан.

Пазаруване, готвене, чистене. Може би, ако не бяха децата.

Хранене, миене, спане.

Може би, ако не трябваше сама да си поръчвам тортата

и да паля шибаните свещи.

Може би, ако съпругът ми не се бе появил в 23:47.

Тогава може би щях да поискам да го целуна.

Извинявай.

А защо работя толкова много? За теб и за нашите деца.

Чакаш благодарности ли? - Не, не, не.

Просто искам да разбереш. Нямам избор.

Да не мислиш, че от това ми става по-добре?

Не, моята роля е друга.

Аз плащам сметките тук.

А по-добре ще ти стане от хапчета.

Розово сутрин, синьо преди лягане.

Извинявай. - Колко ужасен е животът ти.

Истинският проблем е, че трябва да се самосъжаляваш по-малко.

И спри да ядеш тази гадост като мармалад.

Наистина съжалявам. Знам, че съм кретен.

А ти си пила много, така че достатъчно.

Ти си прав.

Измий чиниите.

Аз...

Такси.

Липсваше ми.

Как беше в Ню Йорк?

Всички в "Мет" бяха във възторг.

Обсъдихме следващия сезон.

Предложиха ми пет концерта на Бетовен с оркестър.

Гордееш ли се с мен? - Да, да, но...

Договорихме се да имаш по-малко изяви...

и заедно да помислим за дете.

Това е само предложение. Не се цупи.

Да, да, да, знам. - Още нищо не е решено.

Не бъди толкова мрачен. - Да, да, да...

Понякога се чувствам като...

Току-що долетях, не съм спала, а утре имам Моцарт.

Приятелката ти Емили ще дойде. Взе си билет.

Добре.

А сега нека се насладим на това, че сме заедно.

Кога? Скоро ще стана на 55.

Когато той завърши училище аз ще умра.

Искам да го отгледам, преди да остарея.

Да беше мислил за това, преди да ме срещнеш.

Преди теб не исках деца.

Ако "Мет" потвърди офертата си няма да им откажа.

Това е Метрополитен, Виктор.

Няма да пожертвам кариерата си за дете, което не желая.

Значи така, а? - Мамка му.

Защо винаги избираш грешния момент?

Критиците отново ще ме нарекат Снежната кралица.

Не искаш деца? - Не искам така и не искам сега.

А ако теб толкова те напъва направи си настрани.

Ненапразно те наричат Снежната кралица.

Ти си като лед. Свириш виртуозно, но безстрастно

и сега знам защо. Ти си само добър пианист.

Няма да си нито Гулд, нито Хоровиц.

Време е да спре да пикае в леглото. Докторът казва, че е от ревност.

Много се занимаваме с брат й. - Но това ще мине.

Казват ти, че е лесно с децата, за да ги създадеш,

а когато ги създадеш...

не чуваш от никого: "О, колко е готино".

Много са палави и ще станат тийнейджъри.

После ще си тръгнат, а ти ще остарееш и ще умреш.

Дай ми назаем живота си. Поне за седмица.

За час. Може ли за един час?

Ти пътуваш навсякъде, ядеш в ресторанти,

отсядаш в хотели, почиваш си.

Почиваш си... не е толкова бляскаво, колкото си мислиш.

Аз дори не знам какво е блясък...

Ти пикаеш като затваряш вратата.

Не, това е вярно.

Аз изтривах това, което повръщаха върху мен,

но не изчислих траекторията на замаха и веднага ми влезе в лицето.

И вечерята бе за моя сметка.

На теб ти е смешно, но на мен не ми е, защото е всеки ден.

И няма къде да се дяна. Не съм спала от пет години.

Тъкмо се сетя за себе си и: "Мамо, къде ми е пуловерът"?

"Мамо, имам нещо в гащите." Много са изобретателни.

И това са единствените изненади в живота.

Всичко останало е рутина. Всичко е канализирано.

Вечно една и съща поза. Напред-назад две минути и край.

Не успявам дори да охна, а той вече хърка.

Тогава му изневери. - Кога?

Родителите му ще дойдат за уикенда.

Вече не съм на 20. Всичко ми коства много усилия.

На Луис и на Ив не им пука какво става с майка им.

Какво й се е стоварило на главата.

Е, трябва да се прибирам вкъщи. Ще вземем ли такси?

Аз ще посея още малко. Времето напредна, няма да заспя.

Да, да. Радвам се, че се видяхме.

Трябва да се срещаме по-често. - Да.

А Нова година? Вкъщи ли ще я посрещнете?

Аз ще бъда в Милано. - Добре.

Чао. - Да.

Мерси, всичко добро. - И на вас.

Мерси.

Договорихме се да имаш по-малко изяви...

и заедно да помислим за дете.

Не искаш ли деца?

Не искам по този начин... и определено не сега.

А ако теб толкова те напъва направи си настрани.

Ти си като лед. Свириш виртуозно, но безстрастно.

Не даваш нищо от себе си.

ТОКИО 5 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Да, мамо?

Тате, какво е станало? - Майка ти...

Току-що получихме резултатите от ЯМР.

Има тумор в белия дроб.

Обади ми се, когато получиш съобщението.

Мадам Сорел, как сте? - Съпругът ми тук ли е?

Не, отиде на вечеря.

Искате ли кафе? - Не, мерси.

Да? - Пол?

Мама има тумор. Имам нужда от теб, ела тук.

Скъпа, ужасно съжалявам.

Кажи ми къде да дойда. Веднага хуквам от офиса.

Но аз съм в офиса.

Ало, Джулия?

Какво се е случило? - Чувствам ужасно зле.

Ти... вкъщи ли си? Мога ли да дойда?

Джулия има големи проблеми. Трябва да отида веднага.

Пол е с теб?

Мамо, вкъщи ли си?

Мамо?

Значи директорът все пак отстъпи?

Да, не беше лесно, но не можеше да откаже.

Мерси. - С такива резултати на учениците.

Програмата е написана за три години напред.

Ще имаме Бейрут и след това Залцбург. - Къде ще ходиш тази година?

Във Венеция. - А, Венеция, уау.

Бях във Венеция година преди да се родиш.

Всички трябва да отидат. Разкажи ми повече, разсей ме.

Ще пеем в базиликата Сан Марко. Това е щастие.

И още как! А, докторе...

Вие понасяте добре лечението,

но ще изчакам томографията, преди да взема решение.

Ако туморът замре или се свие ще продължим.

Или ще измислим нещо, нали? - Добре.

Не съм сигурна, че имам избор. Добре.

Мама казва, че сте много внимателен. - Всичко е наред. Тръгвам.

Докторе, може ли дъщеря ми да ви покани на кафе?

Мамо, какво правиш? - Нали каза, че е сладък.

Искам да ме излекува.

Добре. - Аз трябва да тръгвам.

Чао, скъпа. Учениците ти имат късмет с теб.

Сега почивайте. Утре пак ще намина.

Простете й.

Вие преподавате ли? - Да, музика в лицей Жак Декур.

Дъщеря ми учи там. - Как се казва?

Мадлен Луазе. - Тя е чудесна.

Чакайте, вие сте мадам Фейнман? - Да.

Откакто тя пее в хора слушам само за вас.

Вярно ли? - Да, и заради вас слушам

"Va Penciero" на Верди по четири пъти на ден.

Да, ще трябва да свикнете. Ще го учим цяла година.

А аз исках да ви почерпя с кафе. - Ядосвате ли се?

Е, малко. - Как да го поправя?

Вие лекувала ли сте се от среден дивертикулит?

Не. - Тогава не знам. Какво да е кафето?

Защо не мога да видя децата?

Искам да ги видя.

Още е рано, Джулия. Дъщеря ви се тревожи за опита ви

за самоубийство и им трябва време.

Стана случайно. Колко още трябва да го повтарям.

Той ги настройва срещу мен заради попечителството.

Бившият ви съпруг се опитва да ги защити.

Нещата не стоят така.

Той изобщо не мисли за тях.

Просто не иска да плаща издръжка.

Моля ви...

не му позволявате да ми вземе децата. - Но вие не сте в кондиция.

Трябва да мислите за себе си. Съдията вече е взел решение.

Баща им ще получи попечителството. - Защо не ми дават да ги видя?

Децата са мои. - Когато се подобрите ще ги видите.

Отначало в присъствието на настойник.

Кога? - Скоро, потърпете.

Всичко ще бъде наред. Кураж.

Как успяхте да опитомите дъщеря ми за два месеца?

Аз се опитвам от 15 години, но безуспешно.

Вие сте онколог и пушите? - Да.

Прочетох едно ново американско изследване.

Доказва, че между пушенето и рака няма пряка връзка.

Вие ми повярвахте. - Не.

Да, виждам го в очите ви. - Въобще не.

Почти решихте да пропушите. - Глупости.

Откога работите с хора? - От шест години.

Невинаги е лесно, но има и други като дъщеря ви.

Не е ли, за да флиртувате с бащите им?

Харесва ли ви? - Да, и то много.

А на вас вашата работа?

Да... и това ми помага.

На мен също.

Кафето е повече от добро.

От машината във фоайето е.

В болницата няма да намерите добро кафе.

Искате ли да хапнем нещо?

Ние мислехме, че сме щастливи.

Имахме прекрасна дъщеря, не се карахме и изведнъж...

тя я взе и си тръгна.

Сигурно се е чувствала в капан, но аз не го разбрах.

Преживях го...

много трудно...

но с Мадлен се справихме.

Разбира се, понякога има изблици, но все по-рядко.

А вие? - Погубиха ни четири инвитро.

Виждах само лекари, сестри, апарати.

Най-болезнено е, че трябва да се примириш...

въпреки, че аз никога не се примирих истински.

Децата в хора са ми като мои.

Беше много отдавна. Не знам защо ви го разказвам.

Нека да повторим.

Ако обичате, моля.

Стига бе... "Китаристът". Бях луда по него в лицея.

Бях готова на всичко само, за да ме забележи.

Искате ли да го поздравите?

Забравих му името. - Така ли?

Напълно. - Какво ще поръчате?

Повторете същото. - Мерси.

Обичам те, мамо.

Прости ми, че дълго време не бях с теб.

Почивай си.

Извинете? - Да?

Д-р Троуне още ли е тук? - Тръгна си.

Ясно. - Може да е в кафето.

От болницата надясно. - Мерси.

Извинете, дали д-р Троуне е тук?

Не, няма го.

Джулия?

Натан, Натан Жиро. - А, да, наистина.

Как си? - Невероятно.

Може би ще седнеш?

Защо не? С удоволствие.

Още ли свириш на китара? - Да, свиря в петъците.

И работя като акушер.

Необичайно е за мъж. Сега това се казва...

Неонатолог. Да, модерна дума...

а аз ходя с розов халат и съм акушер.

Съпровождам непреодолимото си желание да се родя.

В нашия бенд сме трима такива. - Значи това е концепцията ви.

Нещо такова... но барабанистът е кардиолог.

Не мислех, че помниш името ми.

Малко изхитрувах. Видях твоя снимка в едно списание.

А ти не ме позна, но нищо. - Шегуваш ли се?

Чакай.

Не може да бъде. Ти я помниш.

Ами да. - Не съм я свирил от години.

Помня, че написа тази песен, когато се върна от Берлин...

за Касандра Дрюилие. Дебеланката.

Берлин, Боже.

Съжалявах, че ти не дойде.

Тогава ти не ме познаваше. - Грешиш...

но ти бе толкова сериозна, че се боях

да направя първата крачка.

Сега омъжена ли си?

Имаш ли деца?

Не се получи.

А ти? - Засега съм сам.

Баща ми.

Ало. - Здравей, Джулия.

Здравей.

Неудобно ли е? - Не, не, не, какво говориш?

Просто е малко странно да чуя гласа ти.

Не съм се обаждал...

от четвърт век.

Джулия, знам, че ти и майка ти често общувахте.

Тя умира, Джулия.

Не ти ли каза... не? - Не.

Наскоро я диагностицираха с рак на белия дроб.

Първата химиотерапия мина успешно...

но след това ракът се върна.

Тя не искаше да те тревожи, затова го скри.

Не разбирам.

Говорих с нея преди две седмици.

Състоянието й се влоши рязко.

Докторите й дават няколко дни, до седмица.

Е, може би две.

Знам, че ще се разстрои,

ако не те види, преди да си отиде.

Благодаря, че се обади.

Чао.

Чао.

Дами и господа...

преди да изсвиря концерта в до мажор...

ще изсвиря едно произведение,

което има специално място в живота ми.

Това е любимото произведение на една жена.

Тя не може да е тук, но ни слуша.

Извинете... извинете.

Няма нищо. Продължавай да свириш.

Познаваш ли тази пиеса? - Мама ме научи.

Мога ли?

Щастлива ли си в Берлин? - Много.

Имам съпруг и прекрасна дъщеря.

Любима работа.

Какво правиш?

Пиана.

Ябълка не пада по-далеч от дървото.

Дълго се занимавах с дизайн, но нещо все ми липсваше.

Най-накрая...

кръгът все пак се затвори. Отворих фирма.

Вече имаше пиана "Фейнман" и затова взех името "Маркус".

Пиана "Шьонберг". Звучи добре, нали?

Не искаш ли да го запазиш за себе си?

Майка ти искаше да го даде на теб.

С какво ще се заемеш сега, тате?

Нещата не вървят добре.

Когато Ана се разболя зарязах всичко.

След шест месеца тук ще се появи модерен коуъркинг.

И не искам да продължавам без нея.

Живей с нас.

От няколко години се опитвам да разбера накъде да поема.

Няма на кого да разчитам.

Измислих нова "Дека".

Твоят опит би бил безценен.

Може би ще останеш?

Сега и двамата с теб сме без котва.

Можеш да останеш колкото искаш.

Колкото е нужно.

Това е твоят дом.

Аз живея в работилницата.

Няма да ме виждаш.

Мерси.

Когато беше на три години ти направих джобно пиано.

Да... по твоя размер.

Като в онова рисувано филмче, помниш ли?

Да. - Беше със струни...

но след пет минути...

ти направи ето така...

обиколи работилницата...

и пробваше пианата. Всички, които бяха там.

Опита всички пиана, които бяха попаднали в работилницата.

И залепна на това, което стои там.

Изглеждаше така, сякаш искаше да кажеш:

"Ето това ми трябва".

Разказвал си ми го 100 пъти.

Аз не ти бях добър баща...

но знам друго.

Ти не се зае с музика заради мен.

Тя винаги е била в теб... и ще бъде.

Това е нещо, което... не можах да си обясня.

То едновременно ме очарова и плаши.

Можеш да си го припомниш, за да станеш себе си.

Само музиката ще върне децата ти.

Мадам Фейнман, не седете в кабинета ми,

опитвайки се да спасите неспасяемото.

Майката умря, бащата рядко е вкъщи и при това бие детето.

Съветът вече реши. - Това е трето училище за година.

Ако го изгоните и оттук той ще отпадне от системата

и определено ще пропадне.

Сега ще го отнеса от баща си. Аз го познавам.

Мога ли да си вървя? - Не... ходих в лицея.

Е, спукана ми е работата. - Тео, те ти дават шанс.

Не съм ги молил... какъв? - Шанс да се промениш.

И какво трябва да направя? Трябва да работя ли?

Мога да боядисам стените.

Запиши се в хора и учи музика с мен два пъти седмично.

Само това ми липсваше. - Тео.

Какво ще получа от това?

Ще останеш в училището.

Репетицията е в 15:00. Да или не, зависи от теб.

Не знам какво да правя с това момче.

Съсипва всичко. Агресивен е към другите.

Попадала си и на по-лоши.

Знам, но изглежда, че напразно... го взех.

Не е напразно, не се притеснявай.

Бях сигурна, че в него има нещо.

Джулия.

Премести се тук.

Знам, че се страхуваш, че Мадлен ще те намрази.

Но това няма да се случи.

Глупости.

Ако не е заради нея, тогава за какво е?

Така ни е добре. Защо ни е промяна?

Договорихме се и аз живея сама от много години.

Искам собствен апартамент, време... - Знаеш ли какво?

Уморих се. Уморих се да получавам трохи.

Не искам повече. Писна ми.

Коя е тази нота?

Сол.

А тази?

Фа диез.

А тази? - До-ми-сол.

А тази?

Ре, ми бемол. Си-ми-ла.

Тео, не знаеше ли?

Имаш абсолютен слух. Дарба.

Страхотна.

Утре ще заведа класа на концерт за пиано от Клара Шуман.

Много искам и ти да дойдеш. - Не знам.

Защо ви е всичко това? Защо ви е?

Не мога да гледам как пропада такъв талант.

Можеш да си вървиш.

Тео.

До утре.

Не, не е измислена държава. - Не знам.

Коя е? - Нигерия.

Гренландия. - Вашите места са на контролата.

Къде са останали? - Седят в кафето.

Добре, вие вървете, а аз ще ги намеря... вървете.

Всички ви очакват. Концертът започва.

Побързайте.

Престани, Мадлен, ядосана си ми, но аз съм твоя учителка.

Съжалявам, че ни изненада с баща ти, но ти не си дете.

Аз не се сърдя, защото спиш с баща ми.

Очаквах повече. Че ще се преместиш при нас.

Знаеше ли? - Да, от началото, не съм глупава,

а сега той е притеснен. Не се бе случвало от развода.

Това е наша работа. - И двамата сте задници.

Държите се като недорасляци.

И никой няма да отстъпи. - Не е толкова просто.

Не, и двамата вървете по дяволите. Само губите време.

Време е да пораснете.

Добре, Карим, да тръгваме.

Сметката за 12-та. - Да.

Мога ли да изляза? - Точно сега не.

Много е важно, за две минути. - Две минути, не повече.

Ало. - Добър ден, Джулия Фейнман е.

Има ли някакви новини? - Съжалявам, Джулия.

Искането ви за преразглеждане на попечителството е отхвърлено.

Не разбирам... имам работа, имам жилище,

отказах антидепресантите.

Всичко направих и мога да се грижа за тях.

Защо да не нощуват при мен поне веднъж седмично.

Съжалявам, Джулия, опитах се да убедя съдията,

но той няма достатъчно основания да преразгледа вашия случай.

А аз какво да правя... с всичко това?

Няма да се откажем, става ли? Ще опитваме отново и отново.

Извинете, имам друго обаждане. Ще ви се обадя.

Мамка му.

Аз съм Камила, оставете съобщение.

Камила, мама се обажда.

Знам, че не искаш да говориш с мен.

Съжалявам, скъпа.

Аз съм виновна.

Липсваш ми. Липсваш ми ти и брат ти.

Вие сте най-красивото нещо, което ми се случи в живота.

Исках да ти кажа, че те обичам...

и че винаги ще съм до теб.

Целувам те.

Ей, минаха десет минути, а не две. Ще ти ги приспадна.

14-та маса. Отивай.

Здравейте.

Джулия?

Ти...

Как си?

Аз... много се радвам, че вече се чувстваш по-добре.

Извини ме, но съм на работа.

Ще вечеряте ли? - Не, просто ще пием по едно.

Две Шабли.

Наистина ли не искате да ядете? Днес в менюто има треска

и страхотна салата от моркови.

Какво стана? Извикайте линейка.

Ще чуете концерт в ла минор на Клара Шуман на живо от Опера Комик.

Утре ще се срещнем отново на живо в 17:00 от Берлин,

на концерта на Джулия Фейнман...

в чест на 30-тата годишнина от падането на Берлинската стена.

Обадете се по-късно. - Не, това е синът ми и трябва...

Мили? - Мамо, Камила е болна.

Цялата е бяла, много я боли корема и е мокра.

Татко не ми отговаря. Какво да правя?

Какво точно я боли? - Болеше я пъпа, а сега и корема.

Дъщеря ми е на 14. Боли я корема и има температура.

Да я вземем ли?

Не, трябва да ви закарам в болницата. - Нищо няма да ми стане.

На път ни е. - Не мога.

Тогава аз ще сляза. - Тече ви кръв, мадам.

Не мога да оставя дъщеря си така. Тя има нужда от мен сега.

Скъпа, тук съм.

Всичко ще мине. Не се бой.

30 години чакахме това пътуване до Берлин.

Струвало си е чакането.

Потърпи.

Всичко ще мине.

Ще мине.

Никога не съм имала семейство.

Десет години живях с мисълта за своята малоценност.

Мислех, че вината е моя. Че аз съм никоя.

Че съм безполезна, че съм грозна.

Десет години са много време, свикваш...

и си създадох черупка, в която се скрих, за да не страдам.

Но не бях права.

Обичам те, Габриел.

19 ОКТОМВРИ 2028

Искаш ли?

Не знам. - Ела.

Виж. - Какво определя съдбата?

Нашите действия? Нашият избор?

Този, когото срещаме по пътя си?

Толкова пъти всичко бе напразно... буквално.

И днес съм безкрайно радостна да се запозная с теб.

Здравей, Клер.

Бабо. Бабо.

Да, Клер. - Дойдохме рано,

но казаха, че може да седнем в залата. Ще дойдеш ли?

Не можеше да ми направиш по-добър подарък.

Аз се опитвах да взема билети, но те веднага изчезваха.

Ти не го знаеш,

но диригентът Тео Ватин учи при мен заедно с майка ти.

Веднага го забелязах.

Но той вече ме е забравил.

Мисля, че учениците ти те помнят добре.

Бих искал специално да отбележа една необикновена жена.

Ние нямаше да сме това, което сме, ако не я бяхме срещнали.

Джулия, това е вашата страст,

вашата преданост, вашата отдаденост.

Вие бяхте вдъхновение за всеки,

който имаше шанса да ви срещне по пътя си.

Вие ме накарахте да разбера, че не е важно откъде идваш,

нито през какви изпитания преминаваш.

Животът ни не е написан предварително.

Благодаря ви.

ПЪТЕШЕСТВЕНИЦА ВЪВ ВРЕМЕТО

превод и субтитри Ivon