All language subtitles for They Play with Fire.(1984)

ИГРА С ОГЪНЯ
/1984/

СИБИЛ ДАНИНГ

ЕРИК БРАУН

ЕНДРЮ ПРАЙН

ПОЛ КЛЕМЕНС

и други

Музика
ДЖОН КАКАВАС

Главен оператор
ГАРИ ГРЕЙВЪР

КОЛЕЖ ОУШЪНВЮ

Сценарий - ХАУЪРД АВЕДИС
и МАРЛЕНЕ ШМИД

Режисура
ХАУЪРД АВЕДИС

Темата на "Макбет" е амбицията.

Убийство

от амбиция

Макбет иска да стане крал.

Неговата безмилостно амбициозна
съпруга - лейди Макбет

го притиска да убие краля,
за да стане тя кралица.

Добре, да видим какво сте написали.

Глен?
- Д-р Стивънс, искате да пишем

какво е станало, след като
всички били пречукани?

Да. И моля да използвате
правилната дума за убийство.

Какво значение има;
мъртвия си е мъртъв.

Да, ти трябва да знаеш.

Хайде, стига толкова. Приятен уикенд
на всички. Ще се видим във вторник.

Искам да говоря с теб.
- С мен?

Не, с Джей.

Търсиш ли още работа?
- О, да.

Ела при мен в кабинета ми.

Джей. Джей, здрасти.

Довечера всички ще идват у нас
да учим за изпита.

Няма да мога да дойда.
- Защо?

Изникна нещо.

Синтия, искаш ли да излезеш с мен?
- Разкарай се, Пиле.

Гаднярка.

Джей, чакай. Ще ми дадеш
ли ключа си? Пак загубих моя.

И да ми го върнеш. Егати
съквартиранта. Три ключа за 3 месеца.

Имам среща.
- Добре, хубаво.

Верно ли?
- Да. Дай десет кинта назаем?

С коя?
- Синтия.

В мечтите ти, Пиле.
- Имам само четири.

Благодаря.
- Кога се прибираш вкъщи?

Не знам.
- Бил си лош, оставаш с учителката.

Трябвам й за някаква работа.
- Да, бе, ясно ми е.

Бъди малко по-изискан.
- Да, едно изискано нещо.

Хайде стига. Чао до после.
- Убеден съм, че яко ще работи.

Няма ли да си тръгваме?!
- Готов ли си?

Всеки си има момиче.
Защо аз си нямам?

Джей, защо бягаш от мен?
- Не бягам от теб, Синтия.

Не съм ти обещавал нищо.
Ти излизай, с който искаш,

а също и аз.

Нека си останем приятели.
- Играеш си с огъня, Джей.

Не помня по-горещ ден.
- И аз.

Май имаш нужда от почивка. Искаш ли
да пийнеш студена напитка с мен?

Не, по-добре да продължа
и да свърша.

Цял ден работиш здраво. Ще се
чувствам виновна, ако не ти дам питие.

Добре, г-жо Стивънс.
- Казвай ми Дайен… тук.

Е, хайде де. Ела да си го получиш.

Какво да бъде?
Сладко вино или шампанско?

Бира би било чудесно, ако имате.

Ще имаш ли време
да оправиш и отвътре днес?

Не ми се вярва.
Може би друг път.

Може да оправиш
само единичната каюта.

Не мога да закъснея
за бензиностанцията.

Една каюта не би те забавила.

Хайде. Ще ти я покажа.

Видя ли, няма да ти отнеме
много време да лакираш тук.

За да стане качествено,
ми трябва половин или един ден.

Влез де, няма да те изнасиля.
- О, не, г-жо Стивънс,

не съм си помислил това.

Тия два стола имат нужда от лак,
ще ги лакираш ли?

Да, май ще имам време
да ги мина днес.

Добре,
хайде да ги изнесем на палубата.

Защо толкова се плашиш от мен?
- Не се.

Не ти харесвам, нали?
- О, не, много ви харесвам.

Докажи ми.
- Как?

Целуни ме.

Какво беше това?

Тук.

Хайде де.

Съжалявам, г-жо Стивънс,
не исках да…

Знам… Знам.
- Аз ще си тръгвам.

Не си тръгвай. Какво има?
- Госпожо Стивънс…

Госпожо Стивънс…

Никой никога няма да разбере.

Не бива да правя това.

Ако Майкъл разбере…
- Откъде ще разбере?

Аз няма да му кажа.

Не мога да повярвам, че това се
случва. Толкова ми харесвате.

Правили ли сте го и преди?
Имам предвид - с ученик?

Не!
- А как така - с мен?

Защото ми харесваш.
- Само затова ли?

Не… защото мога да ти имам доверие.

Как така?
- Ами, достатъчно съм те наблюдавала

за да знам.

Кога ще си получиш колата?
- Като събера пари да я оправя.

Оня дето ме блъсна,
нямаше застраховка.

Поисках заем от шефа си.
Каза, че ще си помисли.

Колко ти трябват?
- Към 300.

Аз ще ти ги заема.
- Не си просех заем.

Знам, но ще ти помогна
на драго сърце.

Страхотно! Но да знаете,
че не мога да ги върна бързо.

Заемът ще е за неопределено време.
- Каква е уловката, Дайен?

Искам да ми направиш една услуга.

Те какво казаха?
- Мисля да не ги ползваме.

Защо не?

Искаше да ме налюби.

Копеле мръсно.
- Не можеш да го виниш, че иска.

По-добре да потърсим друг.

Знаеш, че не е много лесно.

Трябва да внимаваш
с кого се забъркваш тук.

Мисля, че можем да му имаме доверие.

Сериозно?
Мисля, че трябва да изчакаме.

Майкъл, искам да разполагам
с тия пари още сега.

И без това ще наследиш всичко.
- Кога?

Чуй, искам парите колкото и ти,
но трябва да имаш търпение.

От десет години майка ти и баба ти
ни обещават

че ако угодим на капризите им,
тогава ще наследиш парите.

А междувременно - нищо.
Ни стотинка!

Само дето ползвахме тая къща.
А сега искат да се изнесем и оттук.

Ако нещо се обърка,
ако разберат какво сме наумили,

ще изгубим всичко.

Майкъл, или сега, или никога.

Помниш ли когато ти бях ученичка
и те ме налюби на яхтата?

Обеща да обиколим света,
ако се омъжа за теб.

Бяха само мечти.
Така и не отидохме никъде.

Майка ти също има вина.
- Исках да съм наблизо,

в случай, че им потрябваме.
- Майкъл!

Искам да се забавлявам,
докато съм млада.

Трябва да се махна от тоя град.
Отегчена съм.

Всеки ден едно и също.

Няма още дълго да сме тук.

Прави каквото искаш, Майкъл.
Дойде ли лятото, заминавам.

Обичам те. Няма да те изгубя.

Обещавам, ще го направим.

Ще вземем парите.

До лятото.

Готов ли си?
- Не мога да го направя.

Мислих за това цяла нощ.

Разчитам на теб, Джей.
- Съжалявам, Дайен.

Връщам ти парите.
- Знам, че не го правиш за парите.

Правиш го за мен.
Единствено на теб имам доверие.

Здравей, Джей.
- Здравейте, г-н професор.

Не желае да го направи.
- Как така?

Виж, Джей, не е голяма работа.

Просто отиваш там и вдигаш шум,
след като си легнат да спят.

Изплашваш ги, сякаш си крадец.

За да ги убедим да се изнесат от
къщата и да идат в старчески дом.

Там ще е много по-безопасно
и ще им е по-добре.

Знаеш, че не бих те вкарала в беля.

Ами ако се случи нещо?
- Нищо няма да се случи.

Моля те, Джей. Направи го за мен.

Добре.
- Чудесно!

Да потегляме.

Майкъл каза ли нещо за вечеря?
- Не, майко, няма да идват на вечеря.

Майкъл има часове в училище.
- Майкъл има нужда от очила ли?

Не, майко. Часове.
Преподава тази вечер.

Лио. Недей.

Лилиан, значи Дайен ще дойде
без Майкъл довечера?

Не, и Дайен има часове.

Той трябва да я разкара.
Не знам какво намира в нея.

Тя е от бедно семейство,
не е от нашата черга.

Казах на Майкъл да не се жени за нея.
- Тя се омъжи по сметка.

От моите пари няма да получи и цент.

Тя иска да ни вкара в старчески дом,
за да вземе всичко!

Само през трупа ми!

Ще отпиша Майкъл от завещанието си
ако не я разкара.

Така. Виждаш ли пожарната стълба?

Има прозорец на мазе.
До земята, от другата й страна.

Оставих го отворен.
Ще влезеш оттам.

Запомни - лягат си в 9 часа.
Лесна работа е, свърши я.

Каквото и да правиш,
не бива да те видят.

Добре.
- Успех.

Само си помисли като стане наша.
- Ще правим каквото си искаме.

Само аз и ти.

Хайде.

Хайде, Лио, прибираме се.

Почти стигнахме. Внимавай.

Здравей, Джордж.
- Здравейте.

Дайте на мен.
- Благодаря.

Искам да останеш да вечеряш с мен.

Не мога.
- Няма ли да видиш Мартин днес?

Не.

Джордж, трябва да поговорим.
Ще излезе от контрол.

Може би утре.

Разкарай се, Джордж.

За какво искаш да говориш с Джордж?

За нашия проблем.
Трябва да го решим.

Къде ми е слуховото апаратче?

С него си, мамо.

Хайде, Лио.

Джени! Какво правиш тук?

Трябва да работиш на горния етаж.
- Чух странни шумове горе.

Говориш безсмислици…
както винаги.

А чух странни шумове и от мазето.
- Разкарай я.

И ако пак се осмелиш да пиеш,
докато работиш за мен…

…ще те уволня.

Джордж ще те закара на автобуса.
- По дяволите!

Може да е права.

Ще ида да проверя.
- Дай ми да вечерям първо.

Добре.

Заповядай.
Хайде, Лио. Идвай.

Копеле.

Лио, какво има?

Там няма никой.

Лио, какво те прихвана?

Там няма никой.

Махай се оттук.

Покажи се, мерзавецо!
Излез, или ще ти надупча задника!

Мамка му!

Някой се опита да влезе.
- Какво?

Крадец. Имаше крадец в къщата.
- Уби ли го?

Ще ми се да бях.
- Какво?

Избяга копелето!
- Обади се на Майкъл.

Ще се обадя в полицията първо!
- Те пък какво ще направят?

Защо си тук толкова рано?
- Какво стана?

Майка ти се опита да ме убие.
Стреля по мен с пушка.

Тя видя ли лицето ти?
- Не.

Сигурен ли си?
- Казах, не.

Добре. Ще звънна да разбера.

Добре ли си?
Трябваше да изчакаш да си легнат.

Кучето почна да лае
докато усетиха, че съм в мазето.

Защо не казахте, че имат пушка?
- Не очаквахме, че ще я използва.

Тя не искаше само да ме сплаши!
Искаше да ме убие.

Джей, повярвай ми, нямах представа,
че нещо подобно може да стане.

Не отговарят.
- Нещо не се връзва.

Сигурен ли си, че ни казваш всичко?
- Какво имаш предвид?

Винаги ми се обаждат,
преди да отидат някъде.

Да не прибързваме с изводите.
- Хубаво.

Добре. Да отидем там
и да видим какво става. Хайде!

Идвай.

Странно, че нищо не свети.
- Колата е тук.

Може да са си легнали рано.
- Не, винаги оставят да свети отвън.

Майко? Майко!

Ще проверя спалните.

Майко?

Знаеш, че можеш да ми имаш доверие.
Много си притеснен.

Криеш ли нещо от мен?
- Не. Казах ви всичко както беше.

Няма ги тук.

Къде е телевизорът?
- Седеше точно там.

Джей, тук имаше телевизор.
Къде е?

Откъде да знам аз?
Да не мислиш, че съм го задигнал?

Никой не казва това,
но ти последен си бил тук.

Изобщо не съм бил в тази стая.
Само в мазето!

Не се е изпарил.

Ето ти го телевизора, Майкъл.

Хайде, Джей, кажи ни истината.
- Казах я.

Лъжеш.
- Нали не си им сторил нищо?

Какви ги говорите?

Ще се обадя в полицията.
- Майкъл… почакай!

Били са убити.

Ей, копеле, ти си ги убил!
- Ти си луд!

Може би си се паникьосал
и си ги убил неволно.

Бяха живи, когато си тръгнах!
Кълна се.

Искаме да ти помогнем.
- Искате да ме натопите!

Бил си тук…
Последен си ги видял живи.

Вие имате мотив, а не аз.
- Ще се обадя в полицията.

Джей…
- Нека се обади!

Никой няма да ходи в полицията.
Всички имаме вина.

Да бъдем единни и да
разберем какво ги е сполетяло

или ще обвинят всички ни в убийство.
- Хубаво! Аз няма да кажа нищо.

Но ти си дръж устата затворена.
- Няма да кажа нищо, засега.

Но ще разбера кой е извършил това.

Параноята е преувеличаване на
склонностите срещани у хората.

Много хора имат склонност
да станат подозрителни

или да обвинят другите
за своите страхове.

Но в параноичната личност,
тези склонности стават крайни.

В отношенията си с другите,
те стават враждебни,

свръхагресивни, недоверчиви.

Те са съгласни с теорията,
"убий другия, преди той да те убие".

Трябваше да си тръгне преди часа.

Кажи на съпруга си да не се занимава
с мен или отивам при ченгетата.

Ш-ш-ш. Всички ще те чуят!
- Имах ти доверие.

Мислех, че ме харесваш,
а си ме използвала, и аз се хванах.

Не съм те използвала.
Ти не ми казваш всичко, което знаеш.

Защо ви е толкова страх
да отидете при ченгетата,

ако няма какво да криете?
- Няма да ни повярват.

Защото с Майкъл ще наследите
милиони долари, нали?

Но не сме го извършили ние.
Не сме искали да ги убиват.

Искахме само да ги обявят
за неспособни,

за да поемем контрол над имота им.

Лъжете ме. Вие не казвате
всичко, което знаете.

Виж… ако искаш да поговорим за това
не е тук мястото.

Да отидем някъде другаде.
- Вече не ми минават тия.

Джей! Моля те. Не прави нищо
преди да сме поговорили.

Ще ми се да ви вярвам,
но не мога.

Какво правите вие?

Знам какво става между теб
и оная вещица.

Не е твоя работа!

Джей…

Чуй, Джей, предупреждавам те,
ще съжаляваш.

Виждаш ли това?
Ще ги дам на съпруга й.

После ще ги покажа
на всички в училище.

Кой ги е заснел?
- Има ли значение?

Защо го правиш, Синтия?
- Искам да не се виждаш повече с нея.

Тя няма нищо общо с нашите отношения.
- А защо не искаш вече да си с мен?

Защото искаш да живеем заедно.
Казах ти, не съм готов за това.

Ни с теб, ни с никого.

Чуй, Джей, знам, че нямаш пари,
мога да ти помогна, имам пари.

Ако искаш да ми помогнеш,
остави ме на мира.

Извинявай, Джей!

Мога ли да ви помогна?
- Дойдох при проф. Стивънс.

Няма го.

Видях колата му да идва насам

Да, но го няма.

Госпожице, казах,
че няма никой вътре.

О, професоре… не знаех, че сте тук.
- Здравей, Синтия.

Здравейте, професоре.
- Синтия е моя ученичка.

Искаш ли да влезеш?
- Може би някой друг път.

Искаше да говориш ли нещо с мен?
- Да.

Да, но е доста лично.

Тогава влез, хайде.
- Не, благодаря, но…

Може би някой друг път.

Красиво момиче.
А, Майкъл?

Тъкмо излизах и мама ме помоли
да проверя къщата.

Заминали ли са някъде?
- Да, на Хаваите.

Как така майка ти не ми е казала?
- Знаеш колко импулсивна е, Джордж.

Малко е странно. Майка ти винаги ми
казва, когато заминава извън града.

Вчера я видях и не ми каза нищо.
- Ами, заминаха тая сутрин. Рано.

Ще идвам да храня кучето…
- Те го взеха с тях.

Няма да ги има няколко седмици.
- Тогава да идвам да поливам цветята?

Няма нужда, Джордж.
Дайен и аз ще го правим.

Всъщност, няма нужда да идваш,
докато не се върнат.

Хей, отдавна работиш при нас -
знаеш ги какви са.

Знам. Майка ти много се промени
след като почина баща ти.

Много неща станаха последните 20 г.
- Да, не искат никой да идва тук,

когато те не са тук.
Дори за мен се отнася.

Чуй, Джордж, защо не вземеш жената,
караваната и идете някъде… на риба.

Може и да го направя.

Д-р Стивънс слуша.
- Аз съм.

Къде си?
- У майка.

Джордж подозира, че нещо не е наред.

Мислиш ли, че знае?
- Не съм убеден, засега го разкарах.

Хлапето ще ни създаде проблеми,
ако не направим нещо по въпроса.

За това не се притеснявай.
Аз ще се погрижа за него.

Добре.

Ей, момче, какво правиш?
- Оправям си колата.

Оправяй я в извънработно време.
- Няма никакви клиенти.

Има или няма клиенти, плащам ти.

Иди застани до колонката
и чакай клиент.

Или най-добре, иди почисти
тоалетната. Работи нещо.

А, и още нещо.
Ще работиш извънредно днес.

Педро имал някаква работа.
- Не мога.

Не можеш?
Не разбирам думата "не мога".

Трябва да се прибера да уча за изпит.
- Не ми пука за никакви изпити.

Трябва да се оправям
с бензиностанцията.

Напоследък се държиш много особено.

Тук ми е нужен някой,
който ще работи!

Или ще останеш да работиш,
или ще те уволня!

Разбираш ли го?

А, здравейте, професоре.
- Здрасти, Джимбо.

Искам някой да ми провери маслото.
- Ето, Джей ще ти помогне. Нали, Джей?

Ела на яхтата, искам да говоря с теб.
- Днес ще работя до късно.

Ела след това.
- Трябва да уча.

Маслото ти е добре.

Чуй, Джей, не е каквото си мислиш.

Ще ти обясня всичко като дойдеш.

Ето ти ключа.

Не бива никой да види,
че идваш там.

Имам да свърша някои неща.
Ще се видим след два часа.

Хей… къде тръгна?

Момче, върни се тук
или си уволнен!

Защо си дошъл толкова рано?
Нали щеше да си на работа?

Защо настояваш, че сме замесени?
- Кой друг иска да ги разкара?

Какво правеше долу?

Търсех доказателство,
че Майкъл ги е убил.

Какво доказателство?
- Виж това.

Сметки за хиляди долари,
платени от стариците

на детска психиатрия в Швейцария.

Майкъл не ми е казвал, че е бил
в детска психиатрия като дете.

Не е само това.

Погледни.
- Какво?

Това е кръв, Дайен.

Да. Спомням си. Ходи на риба.
Това е рибя кръв.

А това е рибешко око, нали?
- Не ставай смешен,

стъклото може да е отвсякъде.
- От телевизора е!

Също като парчето,
което ти намери снощи.

Може и да е.
- Но Майкъл беше с обувки снощи.

Е и?
- Бил е с тези маратонки

преди това, когато ги е убил.
- Откъде ти хрумват тия странни идеи?

Ще ти пиша отличен
по измисляне на истории.

И за това ли ще ми пишеш отличен?

Всеки има пистолет.
Нищо не значи.

Дайен, защо го прикриваш?
- Не прикривам никого.

Нали не мислиш, че аз съм била?
- Беше с него, когато са ги убили.

Не, не бях.
След като те оставихме,

той ме върна вкъщи и каза, че отива
в училище за едни тестове.

После се върна да ме вземе.

Не си добре, ако мислиш,
че мога да извърша такова нещо.

Значи мислиш, че е Майк?

Не знам. Може би.

На твое място не бих спорила с него.
Той е способен на насилие.

Не те ли е страх от него?
- Понякога.

Тогава защо си с него?

Чаках толкова дълго…
Защо да се откажа от парите сега?

За луда ли ме мислиш?

Ще взема пистолета.
- Джей!

Не бъди глупав. Ако идеш в полицията
ти ще си главният заподозрян, не Майк.

За теб ме е грижа.

Ти последен си бил в къщата
преди убийството, а не Майкъл.

Не мога да живея в страх.

Съжалявам, че те замесих.
Знам, че го направи заради мен.

Харесвам те, Джей.
- Защо да ти вярвам?

Имай ми доверие.

КЛУБ НА КОЛЕЖА

Охо, г-н Джей Ричард.
Колко мило, че най-после дойдохте.

Къде беше?
- Имаше задръствания.

Плътно един до друг, а?
- Именно.

Добре, стига глупости.
Разказвай. Как беше тя?

Аха, такава майсторка, а?
- Ти го каза.

Хей, къде ти е бирата?
- И кутията ли искаш?

Ако има нещо в нея.

Къде беше?
- Изплаши ме.

Отговори ми.
- С Джей.

Опитах да го спра
да не ходи в полицията.

Казах ти, че аз ще се погрижа.
- Натъкнах се на него случайно.

Изчука ли го?
- Ти си пиян!

И спря ли го
да не ходи в полицията?

Или трябва да се срещаш
още с него?

Видя кръвта по маратонките ти
и парченце стъкло.

Какво е търсил в спалната каюта?
- Не знам. Не бях на яхтата.

Как е влязъл вътре?
- Шпионира ни.

Намери и пистолета ти.
В чантичката ми е.

Какво друго намери той?
- Не знам. Защо?

Криеш ли нещо от мен?
- Знаеш каквото и аз.

Той има и друго доказателство
срещу теб.

Какво доказателство?
- Не знам.

Разубедих го
да не ходи в полицията засега.

Къде е той?

В колежа, предполагам. Защо?

Това копеленце…

Не поглеждай.
Майкъл е тук.

По дяволите!

Искам да говоря с теб.

Излез отвън.

Бил си с жена ми тази вечер.

Ще те посъветвам нещо.

Стой по-далече от нея.

Не можеш да идеш в полицията, Джей.
Нямаш алиби.

На твое място не бих рискувал.

Стъпките ти,
пръстовите ти отпечатъци…

Из цялата къща са.

Майкъл…

Стреля по мен. Искаше да ме убие!
- Не може да е бил Майкъл.

Снощи се прибра рано.
Веднага след като е идвал в клуба.

Кой друг? И кръвта я няма.
- Как така?

Някой е избърсал кръвта.
- Трябва да е бил убиецът.

Как е влязъл в къщата?

Освен Майкъл и мен,
ключ има само градинарят.

Защо ще иска да ме убива?
Дори не го познавам?

Имаше странна връзка между
градинаря и близките на Майкъл.

Някакъв братовчед на майка му е.

Побиват ме тръпки от него.

И смяташ, че Майкъл му е платил
да ме очисти?

Може би.

Трябва да внимаваме
с нашите срещи.

Искам да бъда с теб.
- Съквартирантът ми ще отсъства.

Искаш ли да дойдеш у нас?
- Ще ти се обадя.

Предупредих ги.
- Синтия, с Джей приключихте.

Защо още тичаш след него?
- Бяхте гаджета, но не го притежаваш.

Аз още съм наличен.
- Нещо те тормози.

Да, кльощавият му авер.
- А да не го заяждаш.

Оная мръсница…
- Аз ще й кажа на нея.

Не искам да развалям тайфата,
но заваля, а аз умирам от глад!

Аз имам час при доктор.
- Мислех, че ще учим у нас!

Да вървим.
- Не! Отиваме в бирарията.

Искам да ям пица!
- Чао, аз отлитам.

Чао, Пиле.
- Чао.

Всъщност, не трябва да учим днес.
- Защо?

Защото имам отговорите на теста.
- Дай да видя.

По-полека, имам да свърша нещо.
Ще ида до Стивънс, после ще дойда.

Ще се видим в бирарията.
- Добре.

Искам пица с горчица и аншоа.

Ехо?

Госпожо Стивънс?

Ехо?

Професор Стивънс?

Има ли някой?

Ехо?

Госпожо Стивънс?

Ще направим малка почивка
и ако някой не харесва музиката ни

ето му една възможност…
да се обеси.

Много са лоши тия дами…

Не й се обаждай, вече си е вкъщи.
- Тя обеща да дойде.

Поръчах пица, някой иска ли?

Аз съм прокълнат. Отказах се
от среща заради едното нищо.

Каква среща бе?

Нали знаеш…
- Познавам Синтия. Няма да дойде.

Не вдига.
- Потърси я при старата.

Може още да е там
и да врещи на Дайен Стивънс.

Не се е побъркала.
- Да идем да видим още ли е там.

Трябват ни тия тестове.
- Добра идея, Роб. Е, утре.

Аз си отивам у нас.
- И аз. Обадете ми се като я намерите.

Стига де.
- Не. Тая птица отлита сега.

Не бъди такъв тъпанар.
Трябва да си починеш.

Зарежи тая работа.
- Хайде де.

Моля те.

Идваш.

Колата й не е тук.

Да излизаме.

Не е лошо да имаш такава къща.
Страхотна е!

Супер е!
- Хората явно имат пари!

И то големи пари.
- Защо две бабки живеят сам-сами

в такава къща.
- Кой знае.

Трябва да са богати.

Гарантирам, че Дайен и Майкъл
ще направят адски купон,

в деня, когато двете дъртофелници
ритнат камбаната.

Отврат!

Ей, искаш ли да живееш
в такава къща сам-самин, кльощо?

Ами, да ти кажа,
ще се насера от страх.

Слушайте,
дайте да идем у нас да учим.

Чакайте, трябва да пикая.

Отивай пикай!

Хубавите неща са обикновено
в малки пакетчета.

Да отиваме у нас.

Ей, стига бе!
Чакайте ме.

Ало? Здравей, Дайен.
Идваш ли тук?

Не. Майкъл изчезна.
- Вярно ли?

Не се прибра вкъщи тази вечер.
Цяла вечер го търсих.

Провери ли в колежа?
- Не беше там.

Искаш ли да се срещнем?
- Искам да го намеря първо.

Ще ти се обадя по-късно.
- Добре. Чао.

Какво ти е?

Нищо.
- Изглеждаш ужасно.

Благодаря.

Май мислиш като доктора ми.

Надявам се, че си добре.
Не мога да плащам наема без теб.

О, толкова е приятно да знам,
че някой ме обича.

Мислех, че си на среща.
- Отмених я.

Ще учат у Джанис тази вечер.
- Е какво стана?

Синтия така и не се появи.
Разбираш ли…

Тя има отговорите за теста
и те отидоха да я търсят.

Къде е отишла?
- В къщата на Стивънс.

Защо?
- Виж, Джей…

Трябва да ти кажа… Тя ще създаде
на теб и Дайен големи проблеми.

Трябва да направиш нещо.

Бирарията на колежа.
О, да, секунда. Стивънс е тук.

Д-р Стивънс, вас търсят.

Жена ви е.

Цяла вечер звъни.

Госпожо Стивънс, мислех, че е той,
но не бил той.

Сигурен ли сте?
- Да.

Ако дойде, ще му кажа
веднага да ви се обади. Дочуване.

Майкъл… къде беше цяла вечер?

Шпионираш ли ме?
- Защо не се обади като те търсих?

Бях зает.
- Какво беше онова?

Нищо.
- Майкъл, какво правеше с него?

Той ни подозира! Разпитва ме
за майка ми и баба ми.

Какъв беше онзи плик, който му даде?
- Пари назаем, за да се разкара.

Става твърде любопитен.
- Не ме баламосвай.

Нещо сте намислили с него.
- Какво? Какво съм намислил?

Джей каза, че някой
се опитал да го убие снощи.

И ти му повярва?
- Защо да ме лъже?

Жалко, че не е успял.
- Който е убил майка ти и баба ти,

иска да отстрани и Джей.
- Намекваш, че съм убил майка си.

Би могъл, или си накарал някого.
- А откъде да знам, че не си ти?

Отърва се от бабетата,
сега трябва да се отървеш

от момчето, като единствен свидетел
и аз съм следващият.

Планирала си всичко.
- Това е абсурдно!

Не се опитвай да ме метнеш, Дайен,
познавам те. Искаш парите!

Не толкова, че да извърша убийство.
- Тогава трябва да е хлапето!

Той няма мотив.
- Добре, хубаво.

Продължаваш, да го защитаваш, Дайен.
Ти се чукаш с него,

продължавай така.
- Какво очакваш от мен, Майкъл?

Винаги съм ти била вярна.
Не си ме любил почти година

откакто започнахме
да се караме с майка ти.

Не, не ми ги пробутвай на мен тия.
С нас е приключено.

Повече няма да ме видиш.

Звучиш разстроено.
- Така съм бясна, че не ми се говори.

Откри ли Майкъл?
- Скарахме се жестоко.

Той къде е сега?
- Не знам и не ме е грижа.

Още ли искаш да дойда?
- Да!

Тръгвам.
- Чао.

На твое място не бих се срещал с нея.
- Има нужда от мен.

Тъй ли? Съпругът й е опасен човек.
- Те се разделят май.

Да знаеш, че малките ти хормони
ще те вкарат в голяма беда.

Изобщо не е до хормони, Пиле.
Обичам я.

Хубаво, както кажеш.
Аз изчезвам оттук.

Ей, Джей… знаеш ли къде е
къщата на Стивънс?

Не. Защо?

Другите трябваше да идат там
да потърсят Синтия.

Трябваше да ми се обадят,
като отидат у Джанис.

Още не са се обадили. Казаха,
че било някъде близо до марината.

Не знам, Пиле.
Стой далече от тая къща.

Добре. До по-късно, Ромео.

Обади се, преди да се прибереш.

Дадено.

Поразмина ли ти?
Много се радвам, че дойде.

С Майкъл приключихме.
Ще се развеждам.

Сигурна ли си, че това искаш?

Не бях щастлива с него … докато не го чух ?????? @@@@@@########@@@@@@@@
но останах заради парите

Майкъл обвинява теб
за раздялата ни.

Това не е вярно.
- Връзката ни приключи,

много преди да се появиш ти.
Майка му се погрижи за това.

Моля те, прегърни ме.

Отвори вратата или ще я разбия!

Хайде, отваряй вратата.
Знам, че си вътре.

Джей, отвори!
- Кой е?

Не на мен тия, пикльо.
Знаеш кой е.

Почакай.

Отвори вратата или ще я разбия!

Къде е тя?
- Няма я тук.

Колата й е паркирана отвън!

Току-що си тръгна.
- Така ли?

Казах ти вече, не е тук!

Ще я намеря.

Той ще се върне.
Не искам да ме завари тук.

Къде ще идеш?
- Не знам. На яхтата.

Ами ако той отиде там?
- Нищо. Не ща да ме свари тук.

Ела, колата ми е отзад.
Ще те закарам.

Отвори вратата!

Добре ли си? Ще се видим
сутринта. По-добре да тръгвам.

Моля те, остани с мен тази нощ.
Страх ме е.

Не ме оставяй сама.
- Няма.

Нуждая се от теб.
Ти си ми приятел.

Обичам те.

Този същият
се опита да ме убие снощи.

Джей, върни се! Обади се в полицията.
- Ще го изпуснем!

Отива към къщата на Стивънсови.
- Да вървим.

Това е камионът на Джордж.
- Той не пази по това време.

Къде си ходил?

Докторът ми каза,
че заболяването ми е нелечимо,

г-н Джонсън!
- Къде са майка ти и баба ти?

Какво си им сторил?
- Тя не ми каза, че умирам.

Защото е по нейна вина. Но вече
няма защо да се притесняваш за нея.

Убил си ги! Глупако, майка ти щеше
да завещае всичко на теб.

Вината е и твоя.
- Само твоя е.

Накрая убедих майка ти да те върне
от Швейцария

за да наследиш ти парите,
а не Майкъл и Дайен.

Какво ще правя с парите?
Ще си уредя по-хубаво погребение?

Не… мисля, че ти си този,
който го е грижа за парите.

Остави го, Мартин!
Дай ми го.

Ти не ме искаш.
Никой не ме иска.

Искаш парите!
- Хайде, Мартин, дай ми го, казах.

Знаел си, че ще умра… нали?

Тук ще е някъде.
- Трябва да го открием.

Трябва да се обадим в полицията.

Странно…
- Кое?

В къщата има отворен телефон.
- Защо ли?

Ела с мен.

Стаята на Лилиан.

Синът ни Мартин на годинка.

Вторият рожден ден на Мартин.

Мартин в новата си количка
на две годинки.

А Майкъл си мислеше,
че е единствен наследник.

Оказва се, че не е.

Това значи е тайната, свързваща
Лилиан и братовчед й Джордж.

Незаконно дете.
- Трябва да е на 20 години сега.

И ако е жив, ще наследи всичко.

Виж, от училищния му доктор
в Швейцария е.

Дай да видя.

Медицинско заключение
за Мартин Стивънс.

Подписано от психиатър,
само преди 4 месеца.

Адиктум фолиа…
- Какво е това?

Мисля, че е някакво
наследствено заболяване.

Пациентът може да прояви насилие.

Параноята е обичайно състояние.
Той…

…не може да бъде излекуван.

Излез, приятел.

Господи!

Мартин

МАМА, БАБА, ТАТЕ, МАЙКЪЛ
ДАЙЕН, МАРТИН

Мартин, отвори ни!
- Мартин… отвори вратата!

Вие искате да ме хванете.
Мама ми каза,

че ако с Майкъл научите за мен,
ще искате да се отървете от мен.

Защото искате парите.

И затова… се отървах от Майкъл.

А сега… ще се избавя и от вас.

Хайде, Мартин, отвори вратата!

Махна се.

Кучето сигурно го е видяло
и затова лае.

Ще се спуснем от балкона
и ще опитаме да го спипаме.

Пази се!

Боже мой!

Пилето…

Ехей! Леле!

Хубава кола.

Заминавам за известно време.
- Къде?

На почивка. Ще ме закараш ли
на летището с твоята кола?

Не, пак трябва да я оправям.
- Мисля, че колата ти върви чудесно.

Какво става?

Майтапиш се!
- Не, не се.

Дайен…!
- Как ще похарча толкова пари?

Ще трябва да ми помогнеш.
Ако не беше ти,

нямаше да съм жива, за да им се
радвам. Хайде, ще изпуснем самолета.

Къде ще ходим?
- На Хаваите.

Готово! Чао, Джимбо!

Ей, къде тръгна бе?!

Момче, върни се или си уволнен!
И този път не се шегувам!