Original subtitles

ЦЕНТРАЛНА КИНОСТУДИЯ М. ГОРКИ

ВТОРО ТВОРЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ

Заявление на съветското правителство

до правителството на Япония.

След разгрома и капитулацията на хитлеристка Германия,

Япония се оказва единствената велика държава,

която все още настоява за продължаване на войната.

Исканията на трите държави - САЩ, Великобритания и Китай

от 26 юли на настоящата година, за безусловната капитулация

на японските въоръжени сили беше отхвърлено от Япония.

Като взема под внимание отказа на Япония да капитулира,

съюзниците се обърнаха към съветското правителство

с предложение да се включи във войната против японската агресия

и по този начин да съкрати срока за приключване на войната,

да се намали числото на жертвите и да съдейства

за бързото възстановяване на всеобщия мир.

Верни на съюзническия си дълг...

ЗАПОВЕД ДА СЕ ПРЕМИНЕ ГРАНИЦАТА

Сценарий ГЕОРГИ МАРКОВ и ЕДУАРД ШИМ

Режисьор ЮРИ ИВАНЧУК

Оператор ВАЛЕРИ ГИНЗБЪРГ

Композитор МАРК МИНКОВ

В ролите:

Тихонов ВЛАДЛЕН БИРЮКОВ

Катя Беляева НАТАЛИЯ ЕГОРОВА

Ведерников ВИКТОР НЕЗНАНОВ

Буткин ЕРНСТ РОМАНОВ

Терентий Шльонкин АЛЕКСАНДЪР ПОТАПОВ

Ефим Демидков АЛЕКСАНДЪР СИЛИН и др.

Бойна задача:

с форсиран марш да се преодолее тази полупустиня,

да се излезе на превалите на Големия Хинган,

да се оседлаят и да се удържат до наближаването

на основните ударни сили. Подчертавам,

от нашите действия зависи успехът на настъплението по целия фронт.

Ще се движим на пределна скорост.

Опорните пунктове на противника да се заобикалят.

По възможност да не се встъпва в бой.

Да се спазва това, придвижването да не се вижда.

Никакви връзки по радиото.

Всички радиостанции да работят само на прием.

Да... Към нас е прикрепен батальонът,

който стоеше тук - на границата.

Ето и командира, запознайте се.

Капитан Тихонов. - Вашата задача, капитане,

е по условен сигнал да ни следвате.

И тук, ето в този квадрат, да обезпечите приемането

на транспортни самолети с вода и с гориво.

Да, но... - Какво?

Др. генерал, бяхме убедени, че ще вървим като челен отряд.

Вие ще тръгнете след нас. Ясно ли е?

И се постарайте да не изоставате много.

Разрешете, др. генерал?

Проведохме партийно и комсомолско събрания.

Призовахме хора. Казахме, че ще вървят в бой първи.

И още повече, че наистина са заслужили.

Така... Колко новобранци имате?

Около половината, но всички са минали

начален курс на подготовка. - А моите минаха цяла Европа.

Има ли разлика?

Др. генерал, ние също не сме седели със скръстени ръце.

Имаме опит, знаем местните условия.

И накрая, чакали сме четири години този час.

Др. генерал, от щаба.

За четири години, капитане,

трябваше да сте усвоили, че заповедите не се обсъждат,

а се изпълняват.

Той смята, че сме седели цялата война в тила.

Мисли, че не сме войници, а плъхове от тила.

Че сега и на нас ни се е приискала слава.

По-добре замълчи.

Павел Андреевич, как се наричаше службата ни? Забайкалска академия.

Не сме го измислили ние, а народът я е нарекъл.

Аз също исках на фронта през 1941 г.,

за да отмъстя за загиналите си синове.

А сега... Сега се гордея, че съм служил тук.

Имам право да се гордея. - А ние с него...

сме воювали заедно при Халкин Гол. - С кого?

С Артамонов. - Така ли? И той не те позна.

Катюшите!

По колите!

Е, Витя, започна се! - Започна се!

Пали.

Пали! - Остави.

Как така?

Защо "остави"? - Всички да слязат.

Какво се е случило? - Такава е заповедта.

Батальонният командир!

Слушам, др. генерал.

Известно ли ти е какво е "кейсинтай"? - Тъй вярно.

Японски отряди от "смъртници".

Пази се, като тръгнеш.

По данни на разузнаването тук са хвърлени много.

Пази хората. - Ясно.

Обиди се значи.

Когато ни прехвърляха от Германия тук,

се стараехме да не вземаме момчета.

Нямаше такава заповед,

но всички командири оставиха новобранците там.

Ясно ли е? - Той вярно - ясно.

Пази хората. Нека "смъртниците" бъдат победени от живите.

Казваха, призоваваха ни да се гордеем със Забайкалска академия.

А всички академици са в обоза. - Редници Чебаков и Евдокимов,

извънреден наряд! - За какво, др. ст. сержант?

Така... Два наряда! - Слушам, два извънредни наряда.

Правилно, Терентиев. На тези умници бих добавил и трети.

Смърт на фашизма!

Ефим Иванович, а ти откъде се взе, а?

Заповядано ми е да ви прикривам. Здравей, Терентий!

Здравей, здравей... - Отзад всичко ли ти е цяло?

Така... Значи навсякъде охрана - и отзад, и отпред.

Райски живот, да им се не види!

Колко още трябва да чакаме?

Те изобщо са забравили за нас.

Не намерихте ли пагони? - Откъде са ги намеря,

Екатерина Ивановна? Ние нямаме такива военни магазини,

нито такова снабдяване. Не сме с подходящия ранг.

Вземете. - Благодаря.

А вие откъде ги имате? - Аз отдавна...

Трябваше да ми ги присвоят по-миналата година, затова...

Благодаря. Ами... Може сама да му ги дадете,

като подарък от вас.

И... не му казвайте.

Аз, Екатерина Ивановна, нещо... спя лошо.

Мисля за разни неща. И стигнах до следното:

всичко в този свят може да се разгадае,

освен човека. Той трябва да се радва, а тъгува.

Писано му е да живее, а той си търси смъртта.

Как да го разбирам това?

Или да вземем за пример мен. Аз съм от сибирските старообрядци.

Моята вяра не ми позволява да воювам.

А аз вече трета война се мъча.

Не е справедливо!

Нарочно ни праща в кухнята, за да се храним допълнително.

Това ми е ясно. Да не сме дистрофици?

Просто имаме такъв "хабитус". - Какво? Как го каза?

Хабитус. - Такова телосложение.

Слушай ме внимателно, Евдокимов.

В армията заповедта на командира е закон. Това първо.

А второ, когато не те питат, по-добре да мълчиш. Разбра ли?

Трето, когато войникът има такъв...

Хабитус. - Точно така - хабитус, но жалък,

той трябва да се пооправи. Схвана ли?

Възпитаваш ли ги? - А, Ефим Иванич.

Заради такива ще ни пратят в обоза.

Неправилно. Аз също не бих ги взел.

Виж ти! Нямало да ги вземе.

А ти на колко години беше, когато избяга на фронта?

И ето го резултата.

Тогава всичко беше друго.

Някой да беше дал да припаля. - Та вие не пушите, др. замполит.

Какво? - Нали не пушите?

Да ми дадете тази... папироса ли?

Ето, гледайте.

Ето и "смъртник". Виждате ли знака? Бял флаг със слънце.

Казват, че смъртниците не се предават.

Не е успял. По принцип не се предават.

По самурайския кодекс "Бушидо" трябва да направи харакири

или някак да умре. Правят го и известни спортисти при загуба.

Разрешете? - Какво ти трябва?

Ето, облечете го.

Не е добре така и не е редно. Отдавна ви произведоха майор,

а всички ви наричат "др. капитан". - Др. майор, сигналът е за нас.

По колите!

Днес гледам и си мисля... Нашите - младичките, се обидиха.

А за какво се обидиха? Че не ги изпратихме на смърт.

Чудна работа!

Аз например, др. майор, никога не се бутам най-отпред.

Даже съм доволен, че сега вървим малко отзад.

Не, ако заповядат, разбира се, ще тръгна напред.

Трябва да се изпълнява, но сам и на това отгоре да се радвам...

Не.

Изпревари го.

Остави! - Защо?

Ето, наръчник на боеца.

"Научи се правилно да утоляваш жаждата си

в условията на пустинята". Прочети. - Четох го.

Още веднъж!

Какво прави? - Ръцете горе! Раз...

Експлозиви! - Ах, ти! Хванете го!

Шльонкин, бързо! - Сега!

Внимателно! Експлозиви. Снемете колана.

Край! Наистина е експлозив. Ето го.

Смъртник. Искал е да ни взриви.

Хванете го!

Дръжте го! - Другари, я се отдалечете.

Сега ще го... Отдалечете се!

Мишин, в колата. - Научил езика. Позлатили го.

Мръсник! Виж ти, дошъл да се предава.

Шльонкин, прегледай паласката. - Слушам.

Гадове! Ама че фашисти!

Гледай ги ти, гадовете! Мамка му!

Да не си направи случайно харакри. - По техните закони

той сякаш не е жив. Все едно е на небето.

Как така? - Когато го посвещават

в "смъртник", извършват ритуал. Все едно го погребват жив.

От тази минута той няма нито фамилия, нито име.

Смята се за загинал в името на свещената личност на Императора.

Лудост.

Семейството му е получило пари, а той повишение с два чина.

И какво? - Не дава да го превържа.

Ясно. - Вдигнете го.

Той е жив, др. старши сержант.

Умрял е. - Наистина е жив.

Руснак... Руснак съм. - Как така руснак?

Да не е наш? - Може да е разузнавач.

Сигурно е наш. - Някакъв белогвардеец.

"Семьоновски бандит"! Така или иначе ще го гръмнат.

Какво гледате? Замъкнете го във фургона.

По-живо!

Непрокопсаници!

... към съюзническия дълг, Червената армия

дойде като армия-освободителка,

за да разгроми японските окупатори

и да донесе свобода на китайския, корейския, монголския

и на други народи, страдащи от японските колонизатори.

Сутринта на 9 август съветските войски

пресякоха на широк фронт границите на Манджурия

при Приморието, в района на Хабаровск и Забайкалието.

В Забайкалието войските ни преодоляха

ожесточеното съпротивление на противника.

Овладяха с щурм Манджуро- Чжалайнорския укрепен район...

А тези следи на кого са?

Минали са няколко камиона. - А да не би да са японците?

Редник Чебаков, какво се дръгнеш? - Съвсем не се дръгна.

Определете кога са минали оттук камионите,

преди колко часа. - Др. старши сержант,

невъзможно е да са определи. - Не е възможно да облечеш

гащи през глава. Тук трябва проста наблюдателност.

Преди два часа и половина. - Не повече от два. Виждаш ли?

Тревата още не е изсъхнала. - Плюс-минус два часа.

Др. старши сержант, това е циганско врачуване.

Тук пясъка е такъв, там - онакъв. Онзи стрък не прилича на този.

Случайни данни, маса грешки. Откъде-накъде ще е точно?

Съгласен съм. Това са ловни разкази за малки деца.

И най-важното, не може да се провери.

Чебаков, разкопчейте гимнастьорката си!

Евдокимов, извадете бръмбара, който пуснахте там.

И на двамата - извънреден наряд.

Др. старши сержант, но това беше шега.

Момчета, слушайте ме внимателно.

Първо, само глупакът иска да изглежда умен през цялото време.

Второ, има си време за шеги.

А трето...

От такива буболечки тук може да се заразиш от японски енцефалит.

Разбрахте ли?

Др. майор, ами ако това са смъртници?

Онзи отряд "кейсинтай".

Какво ще правим?

Сигурно ще настигнат Артамонов, а ние ще настигнем тях.

По колите! Напред!

Екатерина Ивановна, искате ли вода? Че сега ще тръгнем без почивки и...

Не, благодаря. Оставете я за себе си.

Е, добре тогава. Ако ви потрябва нещо,

вие само кажете, Екатерина Ивановна.

Шльонкин! - Чувам, чувам...

Подръж за малко!

Погледни! Ето ги.

Ето че сега ще имаме много работа.

Ще се зарадват момчетата ни. - Давай, натисни газта!

По дяволите! - Заседнахте ли, др. майор?

Всички по колите, бързо! - Слушам.

Лейтенант, дайте и танка насам. По-бързо!

По колите!

Внимателно, пазете си краката!

Екатерина Ивановна, не слизайте. Ще ви пренесем на ръце.

Хайде, давайте! Момчета, натиснете!

Запънете на задния си крак и ще тръгне сама.

Какво се въртиш тук? Противно ми е да те гледам.

Вечно сте груб, Ефим Иванович. - Махни се оттук!

Махай се, ти казвам! - Хайде, давайте!

Тръгвай! - И така ще тръгне. Я бутнете!

Ето че тръгна.

Ще ги изпуснем. Ако ги изпуснем, ще им се заличат следите.

Др. майор, радиаторите закипяха. Ще заповядам да сменят водата.

В цистерната е неприкосновения запас. Няма да стигне за хората.

Чакайте. Ведерников, качи автоматчиците на танка

и вървете след японците. Бързо! - Но без Т-34 ще се забавим.

Бързо казах! - Слушам.

Хайде, понатиснете, момчета!

"Умният няма да изкачва планината, а ще я заобиколи."

А знаеш ли това? "Качил се на върха

и си мисли, че е над всички.

А над главата му звезда, въртят се планети и светове.

Бездънни висини!" - Какво е това?

"Танка". Японските "танки". Най-древният вид поезия.

Само пет реда, но абсолютно гениални... миниатюри.

Пази се. Никой не ми остана.

Сега ти си ми... като роден син.

Давай!

Какво ти е? - Вие ми се свят.

Топлинен удар. Мокра кърпа на челото,

наквасете устните... - Изпил си цялата!

Днес имам рожден ден. Честна дума, не лъжа!

Поздравявам те. Редник Евдокимов! - Аз.

Заведи го до цистерната и го сложи на сянка.

Нали така, Екатерина Ивановна? - Да го напоя?

Сто грама, заради празника.

За опазването на водата отговаряш лично, Евдокимов!

Не гледай, че сме в някаква си Манджурия, че е война.

Гледай в бъдещето. Пресметни сам.

През 1950 г. ще бъдеш на 24 г., през 1980 г. - ще си само 54.

И няма да си много стар да посрещнеш 21-ви век.

Имаме вече няколко топлинни удара. Трябва да направим нещо.

Знам, знам... Все новобранци. - Как е?

Поолекна му като че ли. Филип Андреевич,

на колко ще сте през 2000 г.?

На 85 г., но първо трябва да доживеем до тогава.

И нашият учител по литература е такъв човек.

"Въртенето на световете и планетите. Бездънни висини."

Редник Евдокимов, вие сте на пост. Какво е това?

Къде се намирате? Какви са тези стихчета?

"Танки". - Какво? Какви танкове?

Японски "танки".

Така... Какво, пак ли шегички?

Съвсем не. Така се наричат стиховете на японците. Само 5 реда.

Слушайте внимателно! Не ми разправяйте на мен

какво са японските танкове. Истинските!

Те вървяха покрай границата и лично в мен

се прицелваха с оръдията и картечниците си.

Разрешете въпрос, др. старши сержант?

Казвате, че сте видели истински танкове.

А аз мисля, че истинските не са онези с дулата.

Истинските са точно тези с петте стиха.

Защото поезията е безсмъртна, а това е желязо.

Така ли? - С две думи - ненужни боклуци.

Първо се научете да хвърляте граната, за да стане вражеският танк

ненужен боклук. Проясни ли ви се?

Тъй вярно. - Екатерина Ивановна!

Видяхте ли, Екатерина Ивановна? Нахалници и нищо повече.

Не, момчетата са ни хубави. - Вундеркинди!

Прекалено са се начели на книжки. - Та това е прекрасно.

Понякога си мисля как са живели преди.

През тези четири години също са гладували и мръзнали,

и са тичали на училище под обстрел, но са четели в някое бомбоубежище,

на някое газениче. Замисляли ли сте се?

Това, разбира се. Ясно ми е.

Аз нарочно ги пращам по-често в кухнята.

Така ли? Правилно. Та те са още млади и растат.

Благодаря.

Др. старши лейтенант, закипя. Какво да направим?

Терентий!

Какво ти трябва? - Помощник се пишеш, а?

Кавалер! В целия батальон се намери само един такъв тип.

Виж какво, чуй ме внимателно. - Не искам да слушам!

Имай предвид, че те предупредихме.

Още си слаб в коленете, че да ме заплашваш.

Така че ме слушай внимателно. Екатерина Ивановна...

е напълно свободен човек. - Хайде, стига!

Но нали знаеш кого обича? - Това не е важно.

Какво?! Четири години...

ден след ден и не е съществено? - Да, четири години.

Докато ти лежа в болницата, нашият комбат получи писмо.

Намерили са семейството му. - Как така?

Ей така. Той мислил, че са загинали. Изживял го тежко,

а то се намерило - и жена му, и децата.

Чакай малко! А Екатерина Ивановна знае ли?

Слушай, повтарям ти. Тя сега е свободен човек,

защото командирът на батальона няма да изостави жената и децата си.

Не е такъв човек, разбра ли?

Ех, Терентий! Какъв мръсник си!

Никога нямаше и да си помисля...

За вода ли? - А теб какво те засяга?

Просто така. Само че има заповед, да не се дава на никого.

Какво, да не си озверял? Трябва ми за кухнята.

А на мен ми е заповядано да я охранявам и да не давам.

Какви ги говориш? Задължен съм да сготвя.

За вас, за всички ви. - Отидете при командира.

Може да ви разреши. - Добре тогава.

Ще получа разрешение. Ще видиш!

Но това ще ти го припомня, като дойдеш при мен в кухнята

за наряд. Тогава ще те науча аз. "Хабитус" нещастен!

Ще се набелиш на картофи за цял живот!

Ще те затрупам с работа! Аз... Какво си спрял тук?

Седнали ми всички, разбираш ли...

Трябва да се раздаде вода. Хората се измъчиха, няма да издържат.

Ще се стопят лагерите на колите. Тогава какво?

Най-близкото езеро е на 150 км. - Но това е питейна вода.

Гад, харакири! Мръсник, само за себе си... Нож!

Ето така. Стегни го. Я дай...

Какво?

Ах ти, гад! - Кога ще ми дадат да го гръмна?

Шльонкин!

Боли ли? Потърпи малко.

Какво още? - Другари, той е изпуснал водата.

Цялата вода! - Ще те дам на военен съд! Разбра ли?

А този самурай... - Остави, Ведерников!

По дяволите.

Какво казва? - Крещи, че Свещената империя

е непобедима и за нея ще умре всеки японец, старците, децата.

Общо взето - самурайски фанатизъм. - Нищо, ще ги съдят

като военни престъпници. - Да му го преведа ли?

Той го знае. Затова и крещи.

Др. старши лейтенант, измъкнахме и последната машина.

Може да продължим нататък. - Нататък няма накъде. Пристигнахме.

Тебе трябваше да пратя на съд! Кого си сложил да пази водата?

Синчета мои, не мога да ви заповядам...

но ако на някого му е останала вода...

Нима е вода? Имало Господ.

Дотътрихме се.

Аз съм... редник.

На мен ли говорите? - Все пак се срещнахме.

Нищо не виждам. Мъгла.

Слушайте, трябва да кажа нещо важно.

Командира. Повикайте командира!

Е, какво? Няма.

Момчета, мен наистина трябва да ме разстрелят.

И на кого ще му стане от това по-леко? Ех, ти!

Какво решение ще вземем, др. майор?

Ще се движим към зададения квадрат.

Там няма вода. И по целия път също няма вода.

Слушам ви. - Г-н майор, ето.

Ето документите. Моля ви, повярвайте ми.

Не съм стрелял. Аз не можех да стрелям.

Синът ми служи при вас - Сержант Соловей.

Във вашата част е. Сержант Виктор Соловей.

Той жив ли е? Не, повярвайте.

Той не е свързан с мен. Не!

Той беше в детски дом.

Не помни нито мен, нито майка си.

Мисли, че е сирак.

Аз много дълго го търсих. - Откъде знаете, че е в частта ни?

През 1941 г. диверсантите...

преминаха вашата граница.

После аз пак го загубих.

Той... жив ли е?

Заради децата ви... Поне една дума.

Той... жив ли е?

Г-н майор, кълна се в честта си.

Услуга за услуга.

Пред вас има капан.

Японците подготвят капан.

Ще кажа всичко.

Всичко! Трябва да знам къде е синът ми.

Само ми кажете, за бога. - Синът ви загина

през януари 1942 г. - Как така загинал?

Да, пред очите ми.

От съветското Информационно бюро.

Оперативна сводка за 10 август.

На 10 август в Далечния изток

съветските войски продължават да се придвижват с боеве

в дълбочина на територията на Манджурия.

За един ден, 10 август, танковите ни войски в Забайкалието

се придвижиха със 170 км

по посока на големия Хингански хребет.

По дяволите, заспал съм!

Не ги ли видя? - Кого?

Дирите от танка ни. - Съвсем не, др. майор.

Може да ги е засипал вятъра, а може да са свили.

Онова момче - Демидков, ми е земляк.

Немците са му разстреляли цялото семейство.

През 1941 г. се примолил да отиде на фронта.

А сега пак - тук.

Още е съвсем млад, затова е такъв безстрашен.

Още не цени живота.

Ние сме свикнали да смятаме така: загинал е просто един човек.

А аз си мисля, че не е така. Не е правилно!

С него са убити и всичките му деца -

още неродените...

и внуците, и правнуците му.

Отишли са си всичките му потомци за хиляди години напред.

Разбира се, още е момче. И нима ще разбере това?

Сега сънувах дечицата си...

че се разхождам с тях.

Само че лицата им не се виждаха добре.

Не мога да си ги спомня.

Разузнавателната рота на капитан Ничаев е преминала тук,

до превала на Големия Хинган.

Всичко е спокойно. - Ясно.

Здраве желая, др. генерал. - А, комбата?

Е, браво! Мислех, че ще изостанеш от нас.

Как са новобранците ти? - Трудно им е.

На моите орли също не им е леко.

Др. генерал, трябва да доложа.

Изпуснахме японския отряд. Вчера вървеше по следите ви.

Пратих след него Т-34, но той не се върна.

Какъв е тази отряд? - Не знам.

Изглежда смъртници - "кейсинтай". И още...

Хванахме един белогвардеец и той съобщи,

че японците готвят някакъв капан.

Каква и къде? - Не знам. Не можахме да разберем.

Това ли е всичко? - Това е.

Покая се като девица на изповед.

Виновен си, откъдето и да го погледнеш.

Ела.

Павел Андреевич, какво става с теб?

Аз се учих от теб и ти за мен си пример за самообладание.

Кога си се разкисвал от първите неуспехи

и кога си се грижил за своето самолюбие?

Др. генерал, безпокои ме този отряд и съобщението за капана.

Разузнавачите ми стигнаха до самия превал.

Стигнали са нормално. - Разрешете да проверя още веднъж.

Имам доверие на разузнаването си. - Работата не е в доверието.

Отрядът трябва някъде да се е базирал.

Не може просто да се мотае. - Но главната ви задача беше

да осигурите приема на самолети. - Разбирам.

Но за тази цел трябва да се убедя, че наблизо няма противник.

Сега вече приличаш на себе си. Добре, дай си ръката.

Както казват войниците: "До среща пред японския Райхстаг."

Челният отряд е минал.

Тогава да тръгваме и ние.

По колите!

По колите!

Какво? Направи ли го? - Направих го, др. майор.

Ето, вземете.

Нещо ме втриса. Или е температура,

или съм изял нещо.

Задачата е следната: аз ще се заема с първа рота с аеродрума.

Ведерников, Буткин и вие, лейтенант, ще огледате внимателно

този божи дом и всичко наоколо.

Повтарям, огледайте внимателно. Задачата ясна ли е?

Изпълнявайте!

Др. майор? - Какво искаш?

Дажбата суха храна е раздадена за три дни.

И какво? - Разрешете да тръгна с трета рота.

Какво да правя тук, др. майор?

Чакай малко! Та това е Демидков.

Вярно, той е. Не може да бъде!

Др. майор, разрешете? - Добре, давай.

Здраве желая, др. майор. - Здравей, Ефим Иванович.

Как сте? Всички хора ли са налице? - Всички.

А онези японци. - Вчера ги изгубих.

Нощ, вятър... Няма никакви следи, да му се не види!

Но завиха някъде насам. - Сигурен ли си?

Тъй вярно, сигурен съм.

Това е "дацан" - ламаистки храм.

Разновидност на будизма - една от най-древните религии.

Огромно количество богове - хиляда броя.

Ето и тукашния княз. - Той е княз?!

Така да се каже, местният владика. Той и майка му владеят тези земи.

Те са безкрайно радостни от пристигането на Червената армия.

Японците били жестоки. Отнасяли се зле с бедните баргути.

Дори свещеният храм запустял. - Попитай...

Няма ли наблизо японци?

Японците избягали. Избягали страхливо. Никакви следи.

Руските офицери вече проверили.

Самата княгиня е безмерно щастлива, че са дошли освободителите

и моли да приемем като подарък 100 овни.

А това защо? Кажи, че не ни трябват никакви овни.

Вземете ги, тук имат свои обичаи. Не трябва да отказвате подаръка.

Вземете ги!

Серьожкин? - Аз.

Това е по вашата част. Заемете се. - Ама, др. старши лейтенант...

Да му се не види!

И какво сега? Ама че ми провървя. Направо съм залят от щастие.

Нищо. Ще имаме прясно месо. - Да, точно така.

Само овни ми липсваше да паса.

Приветстваме те. Подръж конете.

Здравейте, момчета!

Здравей. Приветствам ви.

Извинявай, не разбирам. Ще запалим ли?

"Беломор"!

А ти такова... Дай огънче.

Серьожка? - Аз.

За какво го бият? - Казва, че японците са тук.

Тук?! - В подземни укрития.

Дий, тръгвай!

Хайде, давай!

Представяте ли си, древните будисти

много преди да възникне писмеността,

някак си установили, че вселената ни е безкрайна.

Слушай, Евдокимов, стига! - Само погледнете.

Дракон. Но дракон, който е захапал опашката си

за тях е символ на безкрайността. - Остави!

Стига си пропагандирал японски глупости.

Какви японци са това?

Първа рота, на бой!

Залегни!

Жив си значи, вундеркинде!

Сложете я, др. майор. - Почакайте.

Ето го капана.

Иван, бързо при сапьорите! Да взривят дота.

Слушам. - Давай!

Др. старши лейтенант!

Др. старши лейтенант, тук има подземни проходи.

В "дацана". - След мен!

Зона номер 35. - Каква?

Тридесет и пета.

Вървете точно след мен.

Ето къде са довлекли убитите.

Доубили са ранените.

Напред!

Хайде!

Какво, страшно ли е? Нищо!

И какво ще правим?

Накъде?

Като трамвай. Принципът е същият.

Да го включа ли? - Почакай.

Давай!

По дяволите! - Трамваят е дотук.

Мръсници! Да бутнем тогава.

Давай да го засилим. Хванете го.

Давайте, давайте!

Залегни!

Е, вундеркинди? Вървете след мен.

Пазете си главите, още се ви свършат работа.

Др. капитан! Момчета, насам!

Др. майор, позволете ми да допълзя до там.

Какво ще кажете? Др. майор, какво ти става?

Вече трета война пълзя. За миг ще се справя.

Майоре, погледни назад. На какво прилича това?

Давай. - Веднага се връщам.

Прикрий ме!

Защо си тук? - Има ранени.

Имаш санитари, а и ти си ранена.

Не се бой за мен.

И изобщо не се бой, каквото и да се случи.

Какво?

Катя, прости ми.

Прости ми, ако можеш.

Не знам какво ще стане по-нататък...

Защо мълчиш? Кажи, Катя.

Катя... Катя!

Нищо. Старият кон няма да развали браздата.

Прощавай!

Ще взема половината от бойците със себе си.

А ти натам.

След мен!

Редник Евдокимов? - Тук съм, др. старши сержант.

Слушай ме внимателно.

Ако там ми се случи нещо, тук в джоба ми... Ето тук.

Има писмо. Ще го предадеш на военния лекар - Екатерина Ивановна.

Какво говорите, сам ще го дадете. - Пак спориш.

Как се отговаря по устав? - Отговаря се: "Слушам."

Но все пак исках да кажа, че... - Остави!

Ти всичко знаеш, а това не го знаеш.

Не си обичал интелигентни жени.

Сам ще го дадете. Др. старши сержант...

Дотът е горе. Чувате ли? - Какво?

Дотът е горе.

Стреля.

Стреля, мамка му! - Не псувай.

Ние сега културно и интелигентно ще му видим сметката.

Тежко ми е да скачам по стълбите.

Сега, синчета. Сега всичките тук...

ще ви прикрия.

Ето какво, вундеркинди. Вземи го.

Стойте тук и дръжте коридора под обстрел.

А вие къде отивате? - Не ми се иска да умирам тук.

И изобщо, омръзна ми. В мен се цели всеки самурай.

Танкове, оръдия, смъртници... Всичко това ми дойде до гуша!

Почти Хинган.

А аз, момчета, дори веднъж не съм бил на планина.

Иска ми се да се изкача почти до облаците.

Мама ти казваше да не си играеш с огъня.

С теб няма да изпушим по цигара в тишината.

И вкъщи няма да се върнем отдалече със победата.

Със теб съдбата отреди ни да останем на война.

В оназ война - без отдих и без край във времето.

Получената заповед не се отменя

и ротата ни вдига се в атака.

По десет изстрела във упор на всеки пада се от нас

и цял картечен ред за всички в мрака.

Горчивото нещастие уви

за някого навеки ще остане.

Понякога по-лоши и от смърт дори

са последният ден, сетният час,

последната минута...

Какво да правим, че не може да умрем преди смъртта.

А след смъртта си, няма за какво да съжаляваме.

И може би не можеш да избягаш от куршума,

но би успял да заслониш приятел.

И ще си спомнят някога за нас с добро.

Замята ще се завърти в мъгла от вишнев цвят.

А ние пак и пак ще влизаме във този бой

красиви, живи, млади...

Ще изгрее високата звезда

и дъгата на салюта.

По-скъпи от живота са понякога

последният ни ден, последен час,

последната минута...

Ведерников...

Ведерников, жив си!

Герой!

А къде е командирът по политическата част?

Ведерников, съвземи се! Ведерников!

Къде е Шльонкин? Къде е трета рота?

Не може да бъде! Някой остана ли?

Нашите скоро ще са на Хинган. - А знаеш ли колко е висок?

Нищо особено - 1949 метра.

Превод и субтитри harpv