Original subtitles

РИЧАРД БАРТЪЛМЕС

УМОРЕНАТА РЕКА (1929)

сценарий БРАДЛИ КИНГ

оператор ЪРНИ ХОЛЪР

художник ДЖОН ХЮЗ

монтаж ЕДУАРД ШРОДЕР и ДЖЕЙМС ГИБЪН

режисьор ФРАНК ЛОЙД

музика ЛУИС СИЛВЪРС

участват още БЕТИ КОМПСЪН

УИЛЯМ ХОЛДЪН ЛУИС НАТАУ

ДЖОРДЖ СТОУН РЕЙМЪНД ТЪРНЪР

ГЛЕЙДЪН ДЖЕЙМС

ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ САМО ЗА ЧЛЕНОВЕ

"Радвам се да те видя, Джери, но закъсня, нали?"

"Тази вечер е голяма веселба. Ще има ли още гръмнати?"

"Същата маса ли, г-н Лараби?"

"Същата маса."

"Същата поръчка ли, г-н Лараби?"

"Същата поръчка."

"Същото момиче ли, г-н Лараби?"

"Същото момиче, скъпа."

"Търсят ви на телефона, г-н Лараби."

"Една малка глупачка."

"Разбира се, ангелче, идвам веднага."

"Съжалявам, че напускам партито, Алис, но трябва да вървя."

"Ще се видим в апартамента след един час."

"Здравей, Спадони, какво има, при теб бирата лоша ли е?"

"Значи тази вечер с бандата ти

сте стреляли по моите момчета, а, Джери?"

"Дойдохте на нашата територия.

Търсихте си белята и си го получихте."

"След стрелбата са намерили прострелян един невинен зрител."

"Получих съобщението ти, Блеки. Какво става?"

"Знам, Спадони ми каза."

"Сега ме слушайте,

покрийте се за една седмица."

"Джери, не е ли по-добре ти да се покриеш за известно време?"

Здравей, миличка. - Здравей, Джери.

Всичко наред ли е? - Разбира се, че е наред.

Някога да не е било?

Знам, но когато ти се обадиха по телефона

и излезе с онзи поглед в очите, ме побиха студени тръпки.

Двама нисички като теб ще се озоват на дъното на реката.

Какво ще кажеш за нож, чаши, лед и малко уиски?

Много обичаш да ме плашиш. Всичко е готово. Ела.

Заповядай, скъпи. Пробвай и кажи добре ли е.

Добре е.

Огънче?

Не си пропилявай вечерта, използвам кибрит.

Дават ги на децата да си играят, за да не се подпалят.

Точно така, Джери, изпей нещо.

Нещо за мен.

Добре, скъпа.

Франки и Джони бяха гаджета.

Как само се обичаха.

Хей, хей! - Какво има, скъпа, не ти ли хареса?

Не, не ми харесва. Не съм те молила за опера.

Не ме предупреди.

Изпей ми нещо... Знаеш какво обичам.

Добре. Нещо, което написах за теб.

Чуй това.

Какво ми причиняваш, когато пееш така?

Само аз си знам.

Кой е? - Не знам.

Но най-бързия начин да разберем, е като отворя.

Добре, бисквитке.

Здравей, Алис. Джери тук ли е?

Къде другаде да е?

Мога ли да вляза? - Разбира се.

Благодаря ти.

Хайде, сладурче.

Здравей, сержант. - Здравей, Джери.

Ще пиеш ли едно? - Не, благодаря.

Не пия. Ще си разваля момичешката фигура.

Аз ще си сипя. - Разбира се.

Е, какво е намислила полицията този път?

Обикалям заради врявата тази вечер.

Така ли? Каква врява?

Стига, Джери. - Не, честно, за какво говориш?

Шефът ще ти обясни в управлението.

Така ли? - Така.

Съжалявам, но не мога да дойда. Имам важна среща.

И ние. Имаме среща.

С теб.

Не ви ли омръзна да ме водите до управлението

и да ме връщате?

Нали? - Да.

Да. - Зарежи това, хлапе.

Знаеш за какво става дума. Да вървим.

Добре, ще го направя заради теб.

Знаеш ли, щях да те харесвам, ако не беше ченге.

Мръдни малко.

Поддържай огъня и дръж пиенето студено. Няма да се бавя.

Добре, Джери.

Да вървим, момчета.

Дай да ти помогна.

Не ставай глупав, да не съм мадама.

Да вървим, хлапе.

Искаш ли? - Не, благодаря.

Какво, да не те е страх, че пак ще развалиш момичешката си фигура?

Грубичко май. Колко мислиш,

че ще изкарам така, докато се обадя на адвоката си?

Адвокатът ти е извън града и няма да се връща.

Какво се опитваш? - Един гражданин е бил прострелян.

Разпознаха Джо в семейния ни албум в управлението.

Така ли? - Да.

Хайде.

Хайде, момче, да не караме закона да чака.

Хайде, момче, тръгвай надолу.

ДЖЕРИ ЛАРАБИ ЩЕ ЧУЕ СЪДБАТА СИ В СЪДА

НОВ ПРОЦЕС ОПРОВЕРГАВА ГАНГСТЕРА

"Това е решението на този съд."

"Да изтърпите наказание от една до десет години."

"Ако мислиш, че ще опера пешкира, си луд!

Организирай ми бягство и то бързо, чуваш ли?"

"Не се тревожи, скъпа. Много скоро ще изляза."

"Преди бил ли сте в затвора?"

"Хайде, събличай се!"

Момчета, вие си тръгвате от тук, навън в света.

Надявам се, че сте запомнили какво съм ви казвал – да бъдете честни.

Ето по пет долара на всеки.

С обич от щата. - Благодаря, шефе.

Сбогом.

Сбогом, Сам. - Сбогом, господине.

Надявам се скоро да се видим.

Дано не се видим.

През моя вход. - Благодаря.

Идва един малко буен. - Хайде!

Дръж го! Дойде днес, не можем да го удържим.

Пуснете го.

Излезте всички.

Как се казваш, синко?

Лараби. Джери Лараби.

Гангстер значи?

Упорит!

Издръжливостта ти ще ти трябва за строгия тъмничен затвор.

Сега си в затвора.

Ако не ти харесва, да не го беше правил.

Вие, гангстерите, си мислите, че сте привилегировани от закона,

но нямате никакво уважение към него.

Да, но седем милиона души го уважават.

А ти нарушаваш закона и затова си тук.

И ще стоиш тук.

Ела.

Ела тук.

Погледни.

За теб е по-добре, Джери, когато влезеш тук, да мислиш с главата си.

Бяха умни и ги пуснаха предсрочно.

Бъди умен, момче. Бъди умен.

Джери, затвора не е краят на всичко.

Понякога е началото.

Знам как се чувстваш.

Но нещата няма да са и наполовина лоши, ако играеш честно с нас.

Иначе...

Имаш мозък, използвай го.

Да, господине?

Изведи го, вече всичко е наред.

Слушам. Хайде, синко.

Хайде.

Но хората не се поправят лесно.

Джери опозна мелницата и пералнята много добре,

преди "доброто поведение" да му спечели по-добра обител.

Госпожице, разбрах, че имате разрешение

да се срещнете с Джери Лараби. - Точно така.

Когато дойде, беше доста своенравен.

С него се случи нещо. Шансът, който му беше даден,

ще го превърне в уважаван гражданин, когато си тръгне от тук.

Опитвате се да го пречупите ли? - Не, моето момиче, не.

Просто искам да му дам шанс. Шанс да влезе в правия път.

Вие и всички, които се застъпвате, трябва да се махнете от живота му.

Не си подбирате думите, нали, шефе? - Не исках да ви обидя.

Но разбрах нещо за вас.

Понеже го обичате,

ви моля да не се виждате повече.

А сега вие ме чуйте. Имам разрешение да го видя и няма да ме спрете.

Добре. Съжалявам, че не виждате нещата като мен.

Ало? - Шефе, разрешителното дойде.

Добре, сега идвам. - Добре, шефе.

Госпожице, днес щата ще обеси един човек.

Той също е бил гангстер.

Прочут бандит, лоша компания, грешните приятели.

Момче, което много прилича на вашия Джери.

Госпожице, след малко всички служби ще запазят мълчание.

Всички затворници ще бъдат заключени в килиите.

Съжалявам, но трябва да изчакате екзекуцията да свърши.

После ще видите Джери.

Чакайте, вижте...

Разбрах какво имате предвид. Не искам да го виждам и тръгвам.

Повече няма да го виждам.

Дори не му казвайте, че съм била тук.

Строй се!

Надясно!

Марш!

Стой!

Нов живот, нова дисциплина, нови занимания

и накрая Джери намери отдушника, който душата му желаеше.

Приятели, току-що чухме един прекрасен концерт.

Знам, че за това е отговорен един човек.

Номер 46039.

Джери Лараби.

Тази музика ме развълнува

и се сетих какво е казал един поет –

че животът ни е като реките.

Някои поемат грешна посока и стават неудържими,

създавайки нечуван шум и унищожават всичко по пътя си.

Други, следват пътя си – бавно и внимателно,

носейки мир и спокойствие в света.

Така е и с нас.

Ние можем да направляваме живота си,

към ударите и неудобствата,

или към слънчевите ширини на почтеността.

Няма значение какъв курс сме поели,

да не забравяме, че и най-уморената река

следва пътя си към морето.

Здравей, мила. - Здрасти.

Един момент, дами и господа. Един момент, моля ви.

Имам голяма изненада за вас. - Ти си мислиш така.

Тишина, моля ви, дайте ми възможност.

Искам да чуете това.

Радио новини. Станция WTCB.

Джери Лараби, известният гангстер

ще дирижира оркестър, съставен от затворници от щатския затвор.

Тази необикновена програма ще бъде излъчена в 21:00 ч.

Не е ли страхотно,

старият ни приятел Джери Лараби ще дирижира оркестър?

Какво ще кажете? Искате ли да го чуете?

Тишина! Чакайте малко!

Скъпи радиослушатели, говори директора на затвора.

Ще чуете концерт, изнесен от моите момчета

и искам да ви кажа колко се гордея с всеки един от тях.

Давай.

Обявете Джери Лараби и песента му. - Добре, шефе.

Радио WTCB. Току-що чухте увертюрата на оркестъра към затвора.

Следващото изпълнение ще бъде песента "Уморената река",

изпълнена от своя композитор, затворник № 46039

Джери Лараби.

Хайде, синко, давай и успех. - Благодаря ви.

Поетите казват, че живота ни е като река.

Те знаят истината.

Казват, че всеки живот е различен поток

по пътя си.

Това може, да чурулика по радиото.

Много е страхлив за гангстер.

Не е страхлив, ти го натопи, защото е по-умен от теб.

Така ли? - Така, да знаеш.

Ти да не би... - Хей, стига.

Хайде, той е жалък. - Така ли?

Да. - Отворко.

Джери, това наистина беше чудесно.

Хайде, синко, дай следващия номер. - Добре, шефе.

Да, радвам се, че ви харесва. Дочуване.

Ало? Да. Благодаря ви. Да, ще се постараем.

Ало? Ще опитам, но програмата ни е дълга.

Радвам се, че ви харесва.

Един момент. Добре, един момент.

Да...

Подлудиха ме.

Ще ме смениш ли за малко? - Добре.

Да, един момент. Да.

Слушателите полудяха. Обаждат се да повторим "Уморената река".

Чакайте малко, Лараби.

Трябва да я изсвириш отново, те крещят за нея.

Хайде, Джери. - Вижте това.

Виж телеграмите. Поздравления за майстора на мелодията.

"Уморената река" е страхотна песен. Подпис: феновете.

Давай, Джери, давай. - Добре.

Приятели, по молба на много от вас,

Джери Лараби ще повтори отново "Уморената река".

"Уморената река" се подсвиркваше от цялата нация,

докато популярния й ритъм

не почука на кабинета на губернатора.

"След едно пробно представление, ще те уредя

да работиш на Бродуей за неопределено време или за по-дълго."

"Джери, таланта ти не само ти отне номера,

но ти даде ново име – "Майсторът на мелодията".

"Живей с това име, Джери,

то ще ти донесе по-добри приятели от предишните ти."

"Не се тревожете. Приключих завинаги със старата компания."

"Начало от щата, Джери, но не мисля, че ще ти трябват."

МАЙСТОРЪТ НА МЕЛОДИЯТА

Влез.

Здравей, малкият. - Здравей.

Едно смешно момче го остави за теб.

Благодаря. - Не забравяй, че си следващият.

Скъпи приятелю, помниш ли ме от затвора?

Имам чудесна схема да забогатеем, ако станем партньори.

С твоите финанси и моя ум, няма да има граници.

Ужасно е, нали?

Я виж, хлапе, много си елегантен.

Искам да излезеш и да изтръгнат седалките.

Аз ще платя щетите.

Може би.

Ще се постарая. - Разбира се. Хайде.

Аплодисментите ще бъдат за теб, затворнико.

Върви да ги получиш, малкият.

Я не му обръщай внимание на този въшльо.

Не може да се мери с теб.

Чуй това!

Чу ли това, хлапе? За теб е.

Върви им покажи. - Добре.

Вече съм добре. - Естествено.

Чухте ли това момче? Хайде, покажи им!

Дами и господа, сега ще ви изпея "Уморената река".

Разбрах, че е бил затворник.

Чакай малко. Отиди да се поклониш.

Те не ме искат.

Пуснете завесата. Оркестърът, хайде по-бързо!

Добре, нали си идеалният. А те все едно бяха в църква.

Съжалявам, постарах се.

Постарал си се? Беше ужасен!

Какво ти става бе, хлапе?

По радиото не пееше така.

Значи има нещо. - Не знам.

Може би защото не виждах публиката си.

Или я чувах. - Да я чуваш? Какво искаш да кажеш?

Е, следващият път ще се постарая, обещавам.

Но сега искам да остана сам. Ще се видим утре.

Здравей, приятел. Чакам те отдавна.

Не те познавам.

Мен ме изпратиха.

Нали няма да откажеш на приятел?

Приятел?

Вземи. - Благодаря.

А на мен? - Здравей. Нали ще дадеш нещо?

За Бога, не съм ял от седмица, приятел. Какво ще кажеш?

Съжалявам, но бързам.

Хей, не отказвай, не си по-добър от нас.

Просто имаше късмет. Да, късмет.

Да, точно така беше.

Вземи. - Благодаря, приятел.

Браво, приятел.

Уважаеми директоре, теориите ви бяха чудесни в затвора,

но още не съм намерил онова "топло и приятелско" място.

Постъпленията от песента намаляха,

постигнах много неща...

...но винаги ще си остана затворник.

Затова реших, че като уважаван гражданин,

се провалих. Ваш Джери Лараби

"Джери, да не съм..."

"Банда, вижте кой е тук!"

"Дайте пиене, но не от отровата на Спадони, а истинско!"

"Заповядай, Джери, нещо истинско, пазя го за този ден!"

"Какъв шамар за Спадони!"

"Идваш тъкмо на време.

Спадони ни заплаши да ни изхвърли от града."

"Виж, помниш ли невинния свидетел, когото простреляха?

Онзи, който те разпозна?"

"Ще паднеш от смях. Спадони му платил да го гръмнат."

"Спадони ще си плати за това! Ще пипна мерзавеца!"

"С кого излиза Алис?"

"С никого не излиза.

Но чух, че Спадони й е хвърлил око."

Здравей, скъпа. - Джери, Джери!

За Бога, скъпа, не е ли страхотно, върнах се завинаги.

Джери. - Да, върнах се завинаги.

Скъпа, връщам се в занаята.

И, повярвай ми, това преди ще изглежда като неделно училище.

От сега всичко между нас ще бъде чудесно.

Ще се махнем от тази дупка. И ще направя най-доброто за теб.

Добре ще се погрижа и за Спадони.

Блеки ми каза как ме е натопил.

Да не го беше правил.

Но няма значение, ще...

Скъпа, какво има?

Джери, мислех, че си различен.

Че си се променил.

Да се променя? Как да се променя?

Слушах те да пееш по радиото.

Не знам, изглеждаше ми различен.

Някак си повярвах.

Така ли?

Не съм виждал някой да дойде да ме види.

Така ли? Е, аз идвах.

И ако не вярваш, може да попиташ директора.

Директорът? Какво общо има той?

Дойдох да те видя само веднъж.

В деня, когато обесиха онова момче.

Директорът ме помоли да не те виждам.

Каза ми, че ако те обичам, да не те виждам повече.

Каза, че трябва да се развиваш.

Че за теб е по-добре да не се виждаш със старите приятели.

Най-вече с жени като мен.

И реших да запазя тайната.

Защото те обичах.

Добре, какво значение има.

Уморената река намира пътя към морето.

Мислех, че я пееш за мен. Че ме обичаш.

И че ме молиш да те чакам.

Изглеждаше толкова уравновесен, че повярвах.

Каква глупачка съм била. 14 каратова глупачка.

А ти си една измислица. Това си ти.

Ти си един страхлив лъжец!

Защо не можа да устоиш?

Джери, Джери!

Джери, тогава беше различен. Нещо се е случило.

Различен? Да, бях различен.

Не знаех в какъв ад ще попадна, когато изляза.

Какво имаш предвид? - Че не си видяла каквото видях аз.

Не си чула, каквото аз съм чувал.

Когато излязох от затвора бях изпълнен с надежда.

Аз не бях човекът, който пее тази песен.

Аз съм един мошеник, изрод, бивш затворник!

Някой, когото зяпат. Майсторът на музиката.

Джери.

Накрая трябваше да се откажа от пеенето.

Не можах да забогатея от него. Изгубих нещо.

И всяка нова работа, която си намирах, беше същата работа.

Затворник! Затворник! Само това чувах.

Всеки нов приятел, когото срещах, беше поредният затворник като мен.

Викаха ми "колега". Казваха, че съм като тях.

Прави са, мястото ми е тук, при бандата.

Не, Джери, мястото ти е при мен.

Повече няма да позволя да бъдеш сам.

Не, скъпа, ти не разбираш.

Напротив, разбирам. Обичам те.

Обичам те, както никой друг.

Скъпа, само да знаех.

Не искам да се жениш за мен, искам само да си близо до мен.

Да се оженя?

Омъжи се за мен, скъпа. Ще го направиш ли?

Джери, ти се шегуваш. - Не, скъпа, не се шегувам.

Говоря сериозно. Ще се омъжиш ли за мен. Кажи?

Ако го казваш сериозно и си честен. - Сериозен съм.

Обичам те, скъпа.

Мисля, че винаги съм те обичал.

Ти спечели, скъпа.

Утре г-н и г-жа Джери Лараби започват да живеят заедно.

Кой е? - Не знам, но ще проверя.

Не трябва да те виждат тук. Това е почтен дом.

Хайде, влез там. - Добре, скъпа.

Здравей, Алис. - Здравей, Блеки.

Джери тук ли е?

Защо... - Здравей, Блеки.

Здравей, Джери.

Блеки, какво си намислил? - Лоша работа, Джери.

Спадони те предизвиква и казва, че този град е тесен за вас двамата.

Така ли? - Да.

Каза, че ако си още в града до утре в полунощ,

ще дойде да те отведе.

На Джери не му пука за Спадони. Той няма да се върне в бизнеса.

Виж, нали не искаш Спадони да го прогони от града?

Той няма да се върне в бизнеса. - Стига, де...

Хайде, Блеки, да вървим.

Джери, не отивай, моля те. Не искам да се връщаш в бизнеса.

Скъпа, Спадони няма да ми казва дали да се махна.

Не забравяй, че веднъж ме натопи.

И ако го оставя да му се размине този път, аз съм заплашен.

Но не забравяй какво ще правим утре.

Нали не се размислил? - Не, скъпа, не съм размислил.

Просто малко ще закъснея.

Да вървим, Блеки.

Джери, не те пускам.

Не се тревожи, скъпа.

Няма да ме пипне. Мога да се грижа за себе си.

Не искам това да е краят, каквото и да стане.

Скъпа, това ще бъде краят, ако избягам.

Няма да ни оставят на мира. Нали не искаш да съм страхливец?

Нали, скъпа?

Скъпа, утре вечерта за последно ще се срещна с момчетата.

Но трябва да бъда там тогава.

Джери!

"Здравей, синко. Как е Майсторът на музиката?"

"Дойдох да питам, ще ни помогнеш ли утре вечер с предаването?"

"Ще се видим утре, сега имам работа."

"Обещах на момчетата, че ще те доведа.

Нали няма да ме разочароваш, Джери?"

"Ще дойда, ако мога, но сега трябва да си вървите."

"Не мърдай, синко!"

"Благодаря за информацията, шефе."

"Качвай се в колата."

"Той не е убил Спадони. Дори не е стрелял."

"Трябва да отговаря за носене на оръжие.

Отговаряте ли за него?"

"Шефе, не знам как да ви благодаря."

"Не ми благодари, благодари на Алис.

Тя ме помоли да те спася, докато не е станало късно."

"Помоли ме да ти дам това."

Джери, не мога да приема да станеш отново част от бандитите,

затова заминавам, където няма да ме намериш.

Искам да те запомня, както когато те видях да пееш "Уморената река"

и казваше, че ме обичаш. Алис.

Здравей, Джери.

Ще обявиш ли, че Джери ще пее? - Разбира се, шефе.

Приятели на нашето радио, имам изненада за вас.

Един стар приятел е сред нас – Джери Лараби,

който ще изпее "Уморената река".

Беше страхотен, Джери, както винаги.

Благодаря, шефе.

Благодаря. Както искате. Дочуване.

Ало? Да? Кой?

Един момент. Кажи на Лараби, че го търсят по телефона. Г-ца Грей.

Ало?

Е, Джери, ще се заемеш ли със следващото им изпълнение?

Добре. - Търсят те на телефона.

На телефона ли? Кой ме търси?

Г-ца Грей. - Г-ца Грей! Шефе, това е Алис!

Извинете ме!

Да. Добре. Дочуване. - Търсили са ме.

Да. На този. - Благодаря. Ало?

Ало? Ти ли си, Алис? - Да, Алис е. Джери ли е?

Да, аз съм, Джери.

Джери, чух те да пееш по радиото.

Звучеше точно както преди. - Наистина ли? Така ли мислиш?

Джери, ако мислиш това, което изпя, ела при мен.

Мисля го! Веднага идвам!

Джери, Джери!

Централа? Наберете ми отново номера.

По-бързо!

Ало? Ало?

Директорът е. - Шефе, Алис се обажда.

Джери тръгна без да вземе новия ми адрес.

Той е 428... - Чакай. Запиши го.

Добре, казвай. - 428...

428...

Джери! - Шефе, не ме спирай, много бързам!

Знам. Това е адресът на Алис. Тя иска да те види.

Я ела тук! - Остави го! Върви момче!

Чакай малко.

Всичко е наред, отива да види приятелката си.

И не искат да ги безпокои някой издокаран глупак.

превод ALEX

редакция НИКЧО