Original subtitles

Пристигнахме.

Но тук пише "Черния лебед".

Така му казваме тук: "Щастливото пате". - Разбирам.

О, разбирам!

Благодаря, че ме докарахте! - Няма защо! Приятен престой в Лийдс!

Извинете. - Да?

Търся госпожица Роузи. - Намерихте я. Какво да направя за вас?

Блеки О'Нийл каза, че можете да му предадете съобщение.

По принцип мога да му го предам. Проблемът е, че замина за Ирландия.

Да се погрижи за болен приятел.

Госпожа Даниълс? Дамата от "Черния лебед" ми даде името ви.

Роузи от "Щастливото пате".

Каза, че можете да ми помогнете. Търся стая.

Вземам само мъже. Освен това нямам свободни стаи.

Сигурна ли те? Изглежда голяма къща. Сигурно е останало нещо.

Остана само таванската стая, но не я давам. Прекалено малка е.

Нямам нужда от голяма. Само за няколко седмици, докато се върне съпругът ми.

Той е в кралския флот.

Мога да предплатя.

По-добре влезте. Не бива да говорим на вратата.

Както казах, малка е.

Сестра ми живееше тук, преди да замине за Лондон.

Ще ми свърши работа. - Трябва да я чистите сама.

Можете ли да вършите къщна работа?

Сигурна съм, че ще се науча.

Благодаря, Мъргатройт.

НЕ ПИТАЙТЕ ЗА ЦЕНАТА ВСИЧКО Е ПО ЕДНО ПЕНИ

Извинете! Търся си работа. В магазин.

Опасявам се, че няма свободни места.

ТЪРСИ СЕ АСИСТЕНТ

Съжалявам! Искам да помогна, но нямам нужда от хора.

Изчезвайте или ще извикам полиция! Трябва да опитате

от собственото си лекарство.

Бързо! Насам, полицай!

Ранен ли сте?

Благодаря! Благодаря ви, млада госпожице! Благодаря!

Много сте мила.

Трябва да си намеря очилата.

О, благодаря!

Така е по-добре.

А къде е полицаят?

Беше много смело от ваша страна. Благодаря ви отново!

Благодаря.

Нека Господ ви пази и се грижи за вас всеки ден от живота ви.

Добре ли сте? - Да, ще се оправя.

Доста лоша рана имате. - Не, просто шок от падането.

Далеч ли живеете? Мога да ви изпратя. - Не се тревожете. Всичко е наред.

Не мисля, че сте добре.

Името ми е Ейбрахам Калински.

Ще имам ли честта да узная вашето? - Ема Харт.

Момчетата защо ви замеряха с камъни? - Защото съм евреин.

Не знаете какво е евреин, нали? - Не точно.

Тогава ще обясня. Хората винаги се страхуват от нещата,

които не познават или не разбират.

Страхът се превръща в омраза и накрая стават врагове.

Това е домът ми. Моля!

Моля! Заповядайте!

Постъпили сте толкова мило и смело.

Трябва да тръгвам. Благодаря за чая. - Ще приготвяте вечеря за съпруга си?

Мъжът ми е в морето. - Защо не останете с нас за Шабат?

О, да, разбира се. - Не мисля...

Честит Шабат! - Честит Шабат!

Това е госпожа Харт. Днес е помогнала на баща ви.

Виктор, по-малкият ни син, и Дейвид.

Как сте? - Здравей, Дейвид.

Сега се храним! - Не искам да съм груб,

но какво правехте на Норд Стрийт, г-жо Харт? Изгубихте ли се?

Търсех си работа. - Дама като вас? На това ужасно място?

Миналата седмица опитах във всички магазини за дрехи,

затова сега търся в шивашките цехове. - Ейбрахам,

трябва да помогнеш на г-жа Харт. - Моля ви, наричайте ме Ема.

Няма нужда да търсите повече, мила. Можете да започнете при нас

в понеделник сутринта, в осем. - А когато си готова да си прибираш,

Дейвид и Виктор ще те изпратят.

Не отваряйте вратите! Това е възможно най-лошата идея!

Не влизайте там!

Господарю Едуин, излизайте!

Трябва да направим нещо.

Трябва да се измъкнем

и да пуснем водните помпи! Хайде, да тръгваме!

Кракът ми се заклещи.

Не мърдайте!

Не!

О, Боже!

Остави го на земята, Едуин! - Има ли още някой вътре?

Не.

Донеси вода, Уилсън! - Подайте кофа вода!

Албърт, Джон, Джордж, елате тук!

Помогнете! - Вдигнете го внимателно.

Гърбът му е много обгорен. Внимавайте!

Занесете го в кабинета ми. Внимателно.

Джордж, помогни ми с помпата!

Дайте вода! Хайде, момче! - Трябват още кофи!

Извикайте още хора! - Ранен ли си? Извикай доктора.

Кажи му, че Джак Харт е обгорен много лошо. Да дойде бързо!

Побързайте с тази помпа!

Джак Харт ми спаси живота.

Балата щеше да падне върху мен, ако не беше ме покрил.

Разбирам, но, за Бога, тръгвай към доктора сега!

По-живо с водата, момчета!

Добре, започвайте да помпате!

Покривът гори!

Ще се срути.

Всички навън!

Никога повече няма да се оплаквам, когато завали.

Сякаш е изпратен от рая. - Амин.

Просто не разбирам как е започнал пожарът.

Мисля, че може би е саботаж. - Саботаж?

Но защо? Винаги съм справедлив с работниците.

Извинете, сър, но почти не бяхте в тъкачницата през изминалата година.

С всички тези пътувания. - Давай направо!

Мисля, че господарят Джералд просто не знае как да управлява мъжете!

Искаш да кажеш, че ги тормози.

Как е той? - Не е добре.

Има шок от изгарянията по гърба и краката.

Трябва да го заведем в болница възможно най-скоро.

Важно е натягането на конеца. Ако е много стегнат, излизаш от очертанията.

Ако е прекалено хлабав, ще изглежда раздърпано.

Опитай няколко илика сама, за да се увериш.

Как се справя Ема? - Скоро ще свикне.

Разбира се. Има глава на раменете си.

Скъпи татко, добре съм. Намерих си работа като камериерка,

но семейството пътува често. Не мога да ти дам адрес.

Предай обичта ми на Франк и Уинстън.

Изпращам ти един паунд. С обич, Ема.

Ема!

Татко е болен днес. Можеш да се научиш да кроиш ръкави,

освен ако не искаш да шиеш илици? - Разбира се, че искам да се науча!

Първо го очертаваш...

Един джентълмен ви очаква. В салона е.

Блеки! - Скъпа моя! Как си?

Какво правиш в Лийдс, непослушно момиче?

Трябваше да напусна Феърли, защото...

ще имам бебе. - Какво? Бебе?

Момчето... бащата...

ме изостави. - Боже!

Ще го пребия до смърт, който и да е.

За Бога! Ще се ожени за теб или ще го убия!

Опасявам се, че не можеш. Избяга във флота, точно като брат ми.

Не казах на баща му, нито пък на моя. Не би понесъл срама.

Нали щеше да ми показваш големия град?

Да, ще го направя.

Много сте елегантна, госпожо Харт!

Г-жа Уейнрайт ми даде свои стари неща. - Ти си умно момиче

и на теб изглеждат като нови.

Хайде! Може ли да минем? Благодаря!

Най-важното е, че не искам баща ми да се тревожи.

Това е причината да измисля, че имам работа като камериерка.

А с какво се занимаваш? - В шивашкия бизнес съм.

Вече съм крояч и уча как се шие костюм.

Масовото производство е чудесно. Означава, че елегантните дрехи

ще са достъпни за работната класа. Разбираш ли?

Да, да. 24 и 25, ако обичате!

Извинете! Благодаря! - Благодаря!

Беше прав за Лийдс, Блеки. Добре ще се устроя тук.

А какво ще правиш, като дойде бебето? - Ще мисля, когато му дойде времето.

Сега трябва да работя.

Моля те, не се тревожи! Винаги има решение. За всичко.

Аз имам решение. Омъжи се за мен!

Омъжи се за мен и тогава вие с бебето ще бъдете в безопасност.

Ема.

О, Блеки...

Толкова мило от твоя страна.

Благодаря ти, но не мога да го направя. Няма да бъде честно спрямо теб.

Съпруга, носеща детето на друг мъж. - Слушай, честно,

ще ме направиш много, много щастлив.

Ти имаш свои планове. Ще бъдеш милионер.

Не мога да ти го причиня. - По-добре ли ще сте сами?

Ами ти? По-добре ли ще си с нас? Не. Няма.

Но ти благодаря, че предложи.

Ти си добър приятел.

Винаги ще бъда тук, ако се нуждаеш от нещо.

Какви новини получаваш от съпруга си? - Почти никакви. Не обича писмата.

Не е трябвало да те оставя сама. - Не съм съвсем сама, нали?

Кога ще имаме сватба в семейството, Дейвид?

С всичката тази работа? Какво време ми остава за момичета?

Мога да те представя на няколко. - Не, благодаря!

Ще погледна печените ябълки.

Дейвид, ще приключиш ли поръчката до следващата седмица?

Разбира се.

Виктор, има нещо, което ме притеснява.

Всеки път, когато донеса подарък – торта, кейк...

майка ти не го слага на масата. Нещо нередно ли правя?

Майка ми е твърда.

Означава, че винаги съблюдава религиозните закони.

Храната, която си приготвила, не е кашер.

Затова не можем да я ядем. - Но аз слагам най-добрите продукти.

За какво говорите? - Обяснявам на Ема за кашер.

Не се опитвай да го разбереш, Ема! Библейските закони са направени

за живот в пустинята. Какво общо имат с Лийдс през 1907?

Живеем според законите, Дейвид! Така е оцелял народът ни.

Това е еврейският начин на живот, Ема.

А ти живееш ли съгласно закона? - Да, предполагам.

Но не и Дейвид? - Той също. Не се заблуждавай.

Няма да разбие сърцето на майка си.

Само казвам, че да продължаваш така не може. Онези стълби са много за теб.

Все още трябва да работя. - Трябва ли да е чак до раждането?

Така, ако се преместиш при Лора... - Коя е тази Лора?

Казах ти. Семейна приятелка. - Каква ти е на теб?

Водиш ме да живея при непозната.

Ти си ми приятелка. Тя ми е приятелка. Няма да бъдете непознати.

И без това не мисля, че мога да си го позволя.

Не си прави прибързани заключения.

Само за това те моля.

Тук слизаме.

Внимавай, стъпало. Погледни колко хубаво местенце.

Благодаря.

Има парк и оркестър, който свири на склона.

Намерила ти е работа в тъкачницата на Томсън. Дори и болница за теб.

Има магазини. Ти каза, че Армли е село.

Село е, но има няколко богати къщи. Милионери, аристократи...

Здравей, Блеки! - Лора... това е Ема.

Здравей, Ема.

Здравей!

Госпожа Уестън не беше добре, затова останах по-дълго.

Ще направя чай.

Трябва да кажеш на собственика, че спираш да работиш.

Не. Бебето не се очаква през следващите два месеца.

Не мога да си позволя да спра. - Не трябва да се тревожиш за наема.

Мога да се справя. - Лора, дори сега не ми вземаш много.

И не е само това.

Трябва да пестя за бъдещето.

Още не е време за почивка! - Да, но е време за болницата.

Но ти си на работа до шест!

Хайде, момиченце. Ще те сложа в леглото, уморена си, нали?

Време е за сън. Хайде...

Хайде, скъпа. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Ти си най-скъпото, което имам.

Обещавам ти.

Сладки сънища!

Ехо! Има ли някой у дома?

Блеки, не те очаквах. - Ето ме, скъпа.

И само виж какво нося за Камбанка.

Не можах да устоя. Погледни я!

Не трябва да харчиш всичките си пари за подаръци.

Нещата за мен и чичо Патрик вървят по-добре от всякога.

Успехът се носи във въздуха! Ей, момиче!

И спечелих малко пари от състезанията в Донкастър.

Трябва да спестяваш парите си, ако ще строиш огромна къща.

Не се притеснявай. Един ден ще го направя.

А къде е Лора? - Помага за разпродажбата в църквата.

Блеки... - Какво?

Малко съм притеснена, че бебето не е кръстено.

Милостиви Боже! Нали каза, че си атеистка!

Такава съм, но тя може да възрази един ден.

Кръсти я тогава! - Не мога!

Викарият ще поиска акт за раждане и ще разбере, че е незаконно родена.

Щом това те притеснява, ще я кръстим тук!

Ще бъде ли редно? Истинско кръщаване? - Разбира се, че ще бъде!

Може да не сме в църква, но аз съм вярващ.

Бог обича всички ни и не мисля, че ще се разгневи,

ако взема нещата в свои ръце.

И как ще наречем малката госпожица? - Едуина.

Едуина, това е изискано име. Едуина.

Майка ти сигурно е видяла това име в списанията, които чете?

Ема, регистрира ли раждането на бебето?

Ще трябва, нали знаеш? - Знам.

И какво ще напишеш? "Баща неизвестен"?

Да. - Е... Тогава ще кажеш моето име.

Блеки! - Всяко име е по-добро

от "баща неизвестен". - Но, Блеки!

Никога не си съгласна с мен.

Колко пъти трябва да чувам "но, Блеки"?

Е, да започваме с кръщаването.

А какво ще правиш с бебето, като се върнеш на работа?

Ще я заведа при братовчедката Фрида в Рипън.

Ще ми помогне заради майка ми.

Докато спестя пари да си стъпя на краката.

После ще я върна при себе си. Нямам друг избор.

Знам. Но тази братовчедка няма ли да каже на баща ти за Едуина?

Не и ако я помоля.

Красавица! Много си слаба, Ема.

Остани да хапнем. - Трябва да заведа Едуина

при братовчедка ми. - О, Ема и бебето!

Здравей, Ема! Какво красиво бебе! - Името й е Едуина.

Едуина е много красиво бебе! - Здравей, Дейвид!

Ема! Ема!

За Бога, аз съм, Уинстън.

Беше много кльощав. Така е по-добре. - А ти изглеждаш като дама.

Къде беше всички тези месеци? Как можа да избягаш така?

Ти направи същото. - Различно е. Аз съм мъж.

От теб се нуждаеха вкъщи.

Ема, трябва да ти кажа нещо...

Отново закъсня, Уинстън. Поддържах храната топла,

но изглежда странно.

Не плачи, Франк. Тук съм, жива и здрава.

Имам подаръци за теб. - Мислех, че никога няма да се върнеш.

Не бъди глупав. Винаги ще се връщам.

Само да си сваля палтото.

Това е за теб. Това е за баща ми.

Къде е той?

Къде е той? Какво е станало с татко?

Ема... Татко сега е с мама.

Той е... - Мъртъв е.

Не може да е мъртъв. Щях да усетя...

Трябваше да знам... Трябваше да съм тук!

Защо не ми каза? - Опитах.

Кога се случи? - Миналият август.

Няколко дни, след като тръгна.

Ще ти приготвя чаша чай, Ема.

Как се случи? - Имаше пожар в склада.

Татко беше лошо обгорен и вдишал дим.

Пламтяща бала вълна щяла да падне върху господаря Едуин,

а татко легнал върху него и така му спасил живота.

Баща ми е спасил живота на Едуин Феърли?

Значи се е жертвал за един от тях? - Всеки би сторил същото?

Така ли? И господарят Феърли? Господарят Джералд

или господарят Едуин?

Не биха си помръднали пръста да спасят друг човек.

В памет на ЕЛИЗАБЕТ ХАРТ и ДЖАК ХАРТ

Ще се реванширам и на двама ви.

Обещавам!

Проклети да са Феърли!

Проклети да са всичките!

Да горят в ада!

Най-добре е Франк да остане тук засега. - Придобива опит в местния вестник.

Когато станеш на 15, можеш да си намериш работа във вестник в Лийдс,

да посещаваш вечерно училище. Франк има мозък и умее да пише.

Такава дарба не бива да се пропилява. Трябва да му се даде шанс.

Ще ти изпратя книги, речник. Хубави книги, от които да учиш.

Благодаря. - А Уинстън може да ти изпраща

по няколко шилинга да си купуваш материали за писане.

Трябва да жертваш няколко питиета и да не празнуваш всяка вечер.

Трябва да се грижим един за друг. Няма кой друг да го прави.

Дейвид!

Как е бебето? - Добре е. Вчера се чух с Фрида.

Не съм те виждал от толкова време. - Знам. Съжалявам! Градя бизнес сега.

По десет часа, шест дни в седмицата, на работа в тъкачницата не стигат ли?

Не. - Виж, уважавам труда ти.

И аз работя много. Но трябва да се грижиш за себе си.

Не си машина! Трябва да си почиваш.

Почивката е надценена, особено когато става въпрос за работа.

Искаш ли да вечеряме заедно? - Може, но има една рокля...

Не ми казвай! Имаш работа.

О, Ема! - Трябва да довърша това до уикенда.

Знаеш ли, че минава полунощ? - Няма да се бавя.

Благодаря, г-жо Харт. - Надявам се, че роклята ви харесва.

Да. - Довиждане.

Цветът ви подхожда идеално. - Благодаря!

ДАВА СЕ ПОД НАЕМ

Да, г-це? Мога ли да ви помогна? - Не, благодаря! Търся собственика.

Къде мога да го намеря? - Стои пред вас. Аз съм Джо Лаудър.

Изглеждате млад да притежавате сградата. Търся да наема магазин.

Кой се интересува? Майка ви? - Аз се интересувам.

Не сте ли младичка да наемате магазин? - Имам опит в търговията.

Имам собствен бизнес тук в Армли. Шия за най-добрите семейства.

Не, съжалявам. Не мога да ви го дам. - Защо не?

Търся човек с опит. Да остане по-дълго.

Мога да предплатя за три месеца.

Не, съжалявам. И освен това не правя бизнес в неделя.

За всичко има първи път, г-н Лаудър.

Съжалявам, не се представих. Казвам се Ема Харт.

О, Дейвид, съжалявам! - Пихме чай.

Наистина исках да се върна по-рано. - Но ти се отвори работа, нали?

Лора, май трябваше да посетиш някого?

О, да.

Изглеждаш уморена.

Прав е. Изглеждаш изтощена. Искаш да се самоубиеш с работа ли?

Работата никого не е убила. Дейвид, моля те, не се цупи.

Имам новини. Наех го. Магазинът. - Поздравления!

Първият ми магазин. - Мислех, че ще ми станеш партньор?

Догодина отварям моя фабрика. - Добре, ще проектирам дрехите.

Палта, рокли, всичко. Имам много идеи. Магазинът е друго нещо.

Дейвид, моля те, радвай се за мен!

Замая ми се главата. - Сигурно не си яла цял ден.

Звучиш точно като майка си. - Тогава защо да не ти направя чай?

Тези домашно приготвени ли са?

Здравей, Дейвид. - Къде е Ема?

Съжалявам, Дейвид, трябваше да довърши костюма на една дама.

Пийни чай с нас. Сигурно няма да се бави.

Трябваше да се сетя. - Седни.

Не разбирам. Блеки,

какво кара Ема да работи така упорито? - Омразата. Просто и ясно.

О, Блеки, не говориш сериозно. - Омраза? Ема? Кого мрази?

Нямах предвид някого конкретно.

Просто омраза към обстоятелствата в живота й.

Към бедността. Това мотивира Ема. Ужасната нужда от пари.

Всички искаме пари, но не отдаваме целия си живот на това.

Да, но и ние, Дейвид, искаме пари, за да си осигурим по-добър живот.

Няколко хубави неща, малко сигурност... знаеш.

А тя за какво иска пари тогава?

Да ги използва като оръжие. - Глупости. Оръжие срещу кого?

Иска ги, за да изгради крепост за убежище. За себе си и за бебето.

Ема Харт планира да стане богата жена.

Господи, тя е силна, сякаш има в себе си стотици коне.

МАГАЗИН ПОД НАЕМ

Благодаря, Джо! - Втори магазин е голяма отговорност.

Добро утро, г-жо Минтън. - Предполагам,

че на нея сте дали магазина. - Да, на г-жа Харт.

Тя отваря магазин за трикотаж. - Нямам цял ден за клюки.

Здравей, Джо! - Работиш извънредно, а?

Беше натоварен ден и се приготвям за утре.

Трябва да спреш, за да хапнеш. - Сега не мога да се тревожа за вечерята.

Първо работата.

Добър вечер, госпожо Минтън! - Не ми се подмазвай, Джо Лаудър.

Направо е престъпление. Знаех го от самото начало.

Откакто тя се нанесе, нямам никаква работа.

Аз съм между бакалията и галантерията.

Тя иска да ме избута. Бях права, нали?!

Успокойте се, не разбирам за какво говорите.

Говоря за Ема Харт. Гадна кучка!

Търгува директно с производителите. Подбива ни цените. Не е редно.

Г-жо Минтън, г-жа Харт управлява своите магазини по коректен начин.

Търговия ли го наричате? Аз му казвам измама на това.

Аз го наричам придобивка срещу заплащане.

Погледнете!

Вижте този пай.

А тези кисели краставички? Затова бизнесът й върви.

Тя предлага качествена продукция. - Очаквах да я защитите.

Да ме опровергаете и да застанете зад женичката си.

Не ме гледайте така изненадано! Всички знаем какво става между вас.

Ваша любовница, това е тя.

Няма нищо между мен и г-жа Харт извън бизнес отношенията ни.

Мерете си приказките, г-жо Минтън! Или тя ще получи наема ви за лятото!

Няма да й доставя удоволствието да ме изгони, защото сама напускам.

Можете да си вземете книжката за наемите и да се задавите с нея!

ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЕМА ХАРТ

О, Ема! Какво е чувството?

В безопасност. Започвам да се чувствам в безопасност.

Фабриката "Харт-Калински" изглежда добре.

Ще са нужни 5 тона бетон. Няма да струва скъпо.

Старата сграда е стабилна и мога да я надградя.

Отлично, Блеки. Знаеш ли, че и Джо Лаудър влиза?

Инвестира парите си във фабриката. - Не... Ема го е убедила, разбира се.

Да. Започвай възможно най-скоро. - Добре, добре...

Между другото, Дейвид, предполагам, че не си чул за съпруга на Ема.

Не се прибира, нали? - Починал е.

Какво? Починал? Кога?

Съобщили са на Ема преди два дни. Разбрах от Лора.

Поразен от треска в далечни земи.

Не мисля, че Ема ще го оплаква дълго.

Много е уютно и топло тук. Списъкът ми. Мисля, че е пълен.

Освен, ако не смятате, че е нужно още нещо?

Изглежда добре... може би ще искате да добавите още пай с месо.

Не обещавам, че ще има до края на седмицата.

Увеличете поръчката тогава. Не искам да ядосвам госпожата.

Боже! Тези изглеждат страхотно.

Изглеждат добре,

но сякаш са твърде изискани за нашия район.

Мислите ли, г-жо Джаксън? Винаги предлагам на аристократите

нашите специални деликатеси.

Готвачката на Тауърс запази две за идната седмица.

Разбира се... малко е скъпо.

Моята господарка не се притеснява от малко разходи!

Ще взема по три от вид.

Ще добавя малко вносна шунка и...

четири бурканчета от вашата лютеница.

По-добре да се запасим. - О, да.

Е, ще приготвя поръчката лично, г-жо Джаксън.

Много мило от ваша страна. Приятна вечер.

Приятна вечер, г-жо Джаксън.

Можеш да продадеш лед на ескимос, Ема! Не съм виждал такова нещо.

Удвои ли поръчката? - Утроих я!

Лека нощ, госпожо Харт! - Лека нощ!

Лека нощ, момичета.

Чух новините за съпруга ти.

Блеки ти е казал? - Сигурно е било шок за теб.

Знаеш ли... нямаше го толкова дълго.

Имам чувството, че изобщо не е съществувал.

Дейвид, трябва да спрем това. Не е редно.

Защо не? Обичам те.

Трябва да гледаме напред. - Гледам напред. Виждам ни женени.

Женени?

Защо не? Преди не можех да ти предложа, заради обстоятелствата...

Дейвид, не мога да се омъжа за теб.

Защо не? Съпругът ти е мъртъв. Свободна си.

Обичам те повече от всичко на земята.

Искам да те защитавам и ценя.

Има ли някой друг? Джо Лаудър? - Разбира се, че не.

Дейвид, не мога да се омъжа за теб, защото майка ти няма да го приеме.

Очаква да вземеш еврейско момиче.

Не ми пука за това какво иска тя. Искам ти да ми бъдеш съпруга.

Само това има значение. - Мислиш, че тези неща нямат значение,

но един ден твоите родители или нашите деца ще ни разделят.

Знам го.

Моля те, опитай се да разбереш!

Обичаш ме, нали?

Да.

Тогава се омъжи за мен.

Не, Дейвид, няма.

Това ли е последната ти дума? - Да.

Няма ли да ме поканиш?

Ще е срамота да ни прекъснат. - Какво искаш?

Да поговорим, г-жо Харт.

Нямам какво да ти кажа. Или на когото и да е от семейство Феърли.

Много хубав магазин...

Къде държиш детето?

Какво дете? - Детето на брат ми.

Как ме намери? - Купих тъкачницата "Томсън" наскоро.

Видях името ти в една от книгите.

Къде е копелето? - Не знам за какво говориш.

Хайде, Ема, знам, че имаш дете от Едуин.

Не губи време да отричаш. - Ти си губиш времето.

Моля те, върви си! - Глупакът искаше да се увери,

че си добре. Не можех да го допусна.

Не си се променил. Винаги си бил гадняр. Махай се!

Дойдох да говорим по работа.

Едуин се сгодява. За подходящо момиче.

Това няма нищо общо с мен. - Но може да използваш детето,

за да изнудваш Едуин по-късно. Обичайно е за слугините.

Не мога да допусна скандал в семейството. Е, къде е чудовището?

Не ме докосвай, Джералд Феърли, или ще съжаляваш.

Смели думи!

Вече не миришеш на слугиня. Дай да се разберем...

Жени като теб са готови по всяко време, нали, госпожо Харт?

Ще ти прережа гърлото!

Махай се от магазина ми!

Ще се върна, Ема.

Една жена не бива да остава сама. Има нужда от мъж.

Ще се погрижа за теб по мой си начин.

Тигрица си ти.

Трябва да ти кажа нещо. Ще ви унищожа! До един.

Цялото семейство Феърли. Кълна се.

Джо?

Станало ли е нещо? - Не...

Да. Може ли да вляза?

Не изглеждаш добре.

Бях буден цяла нощ. - Болен ли си?

Мислех си...

Трудно е... не мога да го кажа с изискани думи.

Обичам те, Ема.

Ще се омъжиш ли за мен?

Мога да се грижа за теб. Имаш нужда от някого.

Една жена не бива да живее сама. Мога да те защитя.

Вземате ли, Ема Харт, този мъж да бъде ваш обичан съпруг?

Да. - Усмивка!

Ема, направете си снимка с Лора. Тя е кумата.

Лора, а вие с Блеки кога ще изберете дата?

От къде разбра? - Не знаех.

Искаш да кажеш... - Току-що ми предложи в църквата.

Ще ти ушия сватбената рокля. Ще бъде по-красива, отколкото си мечтала.

Не мърдайте, моля!

Време за лягане?

Дайте ми прегръдки.

Добро момче... Сладки сънища, скъпи.

Как си, госпожице? - Добре съм, мамо.

Добре, пристигнал е. - Добро утро, Ема.

Доволна ли си? - Много.

Казах в тъкачницата да използват твоите нюанси.

Реших да купя склада на Грегсън. - Това мъдро ли е?

Просто – складово пространство. Мога да купя повече суровини.

Мислех, че имат само боклуци. - Да, но можем да продаваме по-евтино.

Имат отлична система за доставки. И те...

доставят за хората из цялата страна.

Значи ще произвеждаме за Шотландия и Лондон?

И ще оставим някои линии ексклузивно за местния пазар.

Много добре! Има смисъл.

Предлагам ти равностойността на 10-годишен наем

и по още 1000 паунда за всеки магазин. Много добра цена.

Но магазините са твои и без това! - Не, аз съм само наемател.

Ти си ми съпруга. Няма да вземам пари от теб.

Искам да е справедливо. - Ще ти дам магазините.

Не, искам да ги купя. Така наистина ще са мои.

От къде са тези 5000 паунда? - Ипотекирах склада.

Звучи ми глупаво,

но щом е важно за теб... добре.

О, Джо!

Ема. - Джо, не сега.

О, Ема. Ема, толкова съм разпален.

Ема. Обичам те, Ема!

Ема. Обичам те, Ема!

Не, Ема. Не можем да купим това място.

Няма да инвестирам пари в това.

Ще купя магазина с мои пари. - Твои ли? От къде?

Ще продам трите си магазина. - Ще продадеш магазините ми?

Моите магазини, Джо. Взех им 20 000 паунда.

Плати ми 5000 преди година. Не може да струват 20 000.

Ти ми продаде три помещения. Аз продавам три разработени магазина

с огромни складови наличности.

Струват си всяко пени.

Интересуваш ли се от друго, освен от пари?

Не ставай глупав! - Не, сериозен съм.

Обичам Едуина и Кит, обичам Лора и Блеки, и

Дейвид, и братята ми. И теб разбира се.

О, да, разбира се...

ХАРТС ГОЛЯМО ОТКРИВАНЕ

Благодаря, госпожо. За вас ли е? - За подарък.

Нека го опаковам за вас тогава.

Заповядайте, госпожо. - О, това е нещо ново.

Да ви го доставим ли? - По-добре да го взема сега.

Доставяме по домовете всеки ден. - О, в такъв случай...

Ема, невероятен успех! Това е, каквото винаги си искала.

Като за начало.

Не трябва да се натоварваш. Още си слаба.

Не можех да пропусна веселбата. - Ще те закарам вкъщи. Извинете.

Много жени носят този товар. Ще се справя, Ема.

Не можеш да напуснеш магазина в деня на отварянето.

Не искам Блеки да се тревожи. Като го видиш, му кажи, че съм по-добре.

Той бди над теб като квачка над пиленца.

И Джо бди така над теб. - Опасявам се, че е така.

Не е честно. Той е добър съпруг. Аз съм трудната.

Щастлива ли си с него, Ема? - О, имаме моменти на щастие.

Предполагам, че така трябва да бъде.

Щастието може да бъде трайно.

Понякога се чудя защо се омъжи за Джо. - Беше подходящ.

Трябваше ми за сигурност.

Спри за малко, Хари! Франк!

Какво правиш тук? - Дойдох да те видя.

Отварянето на магазина заслужава визита, не мислиш ли?

Изминал си целия път от Лондон. - Всъщност имам малко новини.

Получих писмо. От издателите.

Харесали са романа ти? Искат да го издадат?

Фантастично! Винаги си го искал. - Дължа всичко на теб.

Ти написа книгата. - Ти я показа на правилните хора.

Не мога да повярвам. Не мислех, че някой ще поиска този ръкопис.

Аз бях сигурна.

Ще останеш ли вечерта? - Трябва да се връщам във вестника.

Всички са в напрегнато очакване.

Международните новини не са много добри.

Франк, няма да има война, нали? - Няма нищо сигурно, но...

Радвам се, че имаме флота.

Имаш ли скорошни новини от Уинстън? - Да, да, пак са го повишили.

Защо не му пишеш? - Вече не.

Толкова e глупаво... Просто не може да приеме, че имаш незаконно дете.

Ти прояви разбиране. - Но Уинстън не е чел никакви книги.

За него е шок. Може би, ако беше прочел някой роман, щеше да разбере.

Ти, Дейвид и Джо. Вие проявихте разбиране. Защо Уинстън не може?

Трудно му е. Уинстън винаги те е боготворил.

Добро утро, г-не. - Добро утро.

Да ви покажа нещо? - Не, благодаря...

Това е парфюмът на госпожа Харт.

Госпожо Харт? Имате ли минутка? - Да, разбира се.

За подаръчните панделки. Разнищват се.

Добре, тогава ги махнете. - Допада ли ви ароматът?

Какво?

Да, пригответе го. Ще взема флакон.

Да го опаковам ли като подарък? - Да. Без значение...

Ще ги изпратим обратно.

Тоалетната е на втория етаж.

Ема, чакай! Чакай! Чакай!

Сър, парфюмът...

Цяла нощ ли ще работиш? - Не, мисля да спра...

сега. - Добре!

Джо, само за това ли мислиш?

И без това само си мисля напоследък.

Ало? Франк? Какво има? Толкова е късно.

Какво?

Разбирам. Но защо? Аз не...

Да, но защо трябва да си ти?

Дочуване, скъпи.

Великобритания е обявила война на Германия.

Франк отива като кореспондент.

Няма да го вземат войник заради болнавите му дробове, но...

но той каза, че все някой трябва да докладва от бойното поле.

О, Джо.

Лека нощ, лельо Оливия. - Лека нощ, скъпи.

Лека нощ, Джейн. Радвам се, че дойдохте.

Лека нощ, лельо Оливия.

Слава Богу, че записват само неженени в армията.

Мислиш ли, че са щастливи, Адам? - Защо питаш?

Не ми изглеждат като двойка. Понякога долавям празен поглед у Едуин.

Да, променен е. Изглежда мисли само за войната.

Май им трябва дете.

Благодаря, господа!

Господа, започваме с продажбата на тъкачницата "Лейтън".

Луда ли си, Ема? - Не.

Не можеш да наддаваш срещу тях.

Не могат да ме спрат. - Няма да позволят на жена да я купи.

Сега, господа... и госпожо.

Ще чуя ли първа оферта?

10 000. - О, господа, стига, 10 000...

само наличностите в склада са на такава стойност.

Нека бъдем реалисти. Чувам ли 20 000?

15 000?

А 12 000?

Благодаря, сър. А някой за 13 000?

13 000! - Благодаря, г-не. Някой друг?

Благодаря, г-не. 14 000. Наддаваме от 14 000.

Това оферта ли е, госпожо?

Благодаря, госпожо. 15 000.

15 000. Някой дава ли над 15 000?

16 000! - 16 000. Благодаря, г-н Феърли.

16 000. - Струва двойно.

Господин Лейтън притежава тъкачницата от 40 години.

Досега имаме 16 000 от г-н Феърли.

Чувам ли... - 20!

Ема, нямаш 20 000. Какво правиш?

Имаме оферта от 20 000 паунда от госпожа Ема Харт.

Ема? - Машините са в добро състояние,

произведени са в Бирмингам.

Наддаването е с г-жа Харт за 20 000.

25 000! - Това е много неразумно, Джералд.

Оферта от г-н Феърли за 25 000. Някой друг?

Някой дава ли повече от 25 000? - 30 000.

Не можем да й позволим да спечели! - Очевидно дамата има нюх.

Благодаря, мадам. 30 000.

Ема, мога ли да знам защо си се запънала така и къде са парите?

Някой дава ли над 30 000?

Наддавате срещу госпожа Харт. Оферта над 30 000?

Добре тогава... 30 000 веднъж...

Кучка! - 30 000 веднъж...

35 000! Това ще я изкара от играта.

35 000, благодаря ви, сър. - Слава Богу, помислих, че ще плащаш.

Дами и господа... - Джералд, това е безумие.

Банката вдигна лихвата с 3 % сутринта! - Ще поставя кучката на мястото й.

Тя не е заплаха, Джералд. - Не, и ще се уверя, че няма да бъде.

35 000 веднъж, 35 000 втори път...

40... хиляди.

40 000 паунда.

Оферта над 40 000 паунда?

40 000 първи път...

40 000 втори път.

Продадено на г-жа Харт за 40 000.

Добре! Това ще я съсипе!

Благодаря, Гладис. Просрочени сметки на клиенти.

По мои изчисления почти 40 000 паунда.

Искам да започнеш да събираш тези пари. От днес, Винс.

Не с писма, използвай телефона. Уведоми ги, че започвам

да начислявам лихва върху сумите. От понеделник. 8 %.

Но те ще спрат да купуват от нас. - Нека го направят.

Задава се война. Армията ще се нуждае от доставки.

Докладвай в понеделник. - Да, г-жо Харт.

Господин Ейнсли, госпожо. - Да влезе, г-жо Гладис.

Добро утро, госпожо Харт! Изглеждате ослепително,

както винаги. - Очаквах баща ви.

Опасявам се, че снощи е настинал. - Съжалявам.

Убеден съм, че ще се справя с проблема. - Проблем няма.

Купих тъкачница "Лейтън". Моля те, погрижи се за документите.

40 000 паунда!

Не е удобен момент за поемане на риск. - Не поемам риск.

Имат огромни запаси от сурова вълна и ще снабдявам армията.

Униформи, г-н Ейнсли. С този договор ще започна да печеля още от следващия ден.

Изглежда сте обмислила всичко? - Да. Е...

Мога ли да ви поканя на обяд, госпожо Харт?

Много мило. За съжаление имам друга уговорка за обяд.

Довиждане, госпожо Харт.

Джо, каква приятна изненада.

Какво прави Артър Ейнсли тук? - Той ни е адвокат.

Баща му ни е адвокат. Не го харесвам. - О, съвсем поносим е.

Очарователен, според теб, предполагам.

Той е абсолютен... женкар.

Личният му живот си е негова работа. - Не ми харесва

да се навърта около теб.

Не ми е направил впечатление. - И все пак за какво беше дошъл?

Тъкачницата "Лейтън". - Надявам се, че не си я купила.

Не можеш да си я позволиш. - Не съм съгласна.

И как ще ръководиш мястото? - Като взема добри мъже, най-добрите.

Управителят, трима бригадири и 20 тъкачи от фабриката "Томсън".

Не, те никога няма да напуснат "Томсън"! Не е толкова лесно.

При нов собственик нещата винаги се влошават.

Ще ми трябва най-добрият персонал или фабриката ще фалира.

А кой е собственикът на "Томсън"?

Феърли.

Много си мълчалив. Има ли нещо?

Не, всичко е наред.

Ами... исках да ти кажа.

Записах се доброволец. - Не виждам защо...

Няма нужда да ти чета това, татко. - Знам, че страната е в опасност.

Много е опасно, наистина. Записах се днес следобед в Лийдс.

Трябва да се явя в понеделник.

Боже мой... - Съжалявам.

Защо не изчака малко?

Предполагам, че бих сторил същото на твое място.

Ти си млад. - Всички доброволци са млади!

Те не са семейни мъже.

Не мисля, че е честно спрямо Джейн. - Не е. Аз се отнасям много зле с нея.

Нямам предвид, че съм бил жесток или нелюбезен.

Но се нуждая от някакво силно чувство. Независимо от какъв произход.

Има нещо, което трябваше да ти кажа преди години.

Кураж... Никога не съм имал кураж.

Изглежда просто не съм куражлия.

Не може да се каже, че записването за фронта е постъпка на страхливец.

Не говоря за този вид страх.

Просто не исках да тръгвам, без да съм ти казал.

Слушам.

Става въпрос за Ема Харт.

Помниш, че напусна много внезапно...

Още 3000 униформи.

Ема!

Ела да те прегърна...

Толкова дълго не съм те виждал. - Знам.

Изглежда работата отнема цялото ми време.

При всички тези момчета на фронта, ние останалите правим каквото можем.

Но ти вече работиш прекалено много. - Малко съм уморен, но...

какво да се прави?

Какво мислиш за предложението ми? - Добро е.

Татко, искаме да говорим с теб за сливане на твоя бизнес с нашия.

Ще бъдеш директор на новата компания, с пълна директорска заплата

и дял от печалбата.

Ще улесни малко нещата за теб.

Елате в офиса да поговорим за това.

Здравей, Джо. Обещах на Едуина да украсим дървото.

О, забравил съм.

Днес имах среща с Дейвид и баща му. Трябва да ти кажа какво обсъждахме.

Тоест решението ви? - Какво?

Ами обикновено така става. Казваш ми какво е било решено.

Джо, ти си партньор. Коледа е. Нека не се караме.

Да се караме? Че кой се кара, само казвам как е...

Татко! - Здравей, мила!

Чакахме те. Добро момиче!

Извадих украсата, Едуина. Чаках теб! Сега можем да започваме.

Благодаря. Татко, нека украсим елхата, моля те.

Добре, ще ви помогна.

Къде да окача тази? - Къде мислиш, че трябва да е, тате?

Не съм експерт. Какво ще кажеш за тук?

Може ли да я взема, майко? Ти закачи звънчето на елхата.

Да го сложим тук, а?

Ами тази синята?

Махни това!

Харесвам синята.

Има цвета на очите ти.

Къде да я сложим? - Там.

Да вземем една жълта, а? - Не, нека е тази.

Влизайте и се разполагайте. - Весела Коледа!

Господин Лаудър, как сте? - Чудесно, Шейн, приятелю.

Как си, г-це? Весела Коледа! - Весела Коледа, Блеки!

А ти как я караш, Кит? - Здравей, Блеки!

Носиш ли ми подарък? - Кит! Време е да лягате. Хайде.

Бавачката ви чака. - Всъщност нося ти нещо. В коридора е.

Благодаря, Блеки!

Татко, ще дойдеш ли да ме завиеш? - Не, Едуина, няма.

Добре, ще дойда с теб. - Благодаря за подаръците, Блеки!

Удоволствие е за мен, скъпа! - Лека нощ, Лора!

Лека нощ, Едуина! - Лека нощ, майко!

Каква е тази тъжна физиономия, Ема? Сякаш си изгубила коледната паричка.

Всичко е наред. - Какво има, Ема?

О, наистина е глупаво. Просто... Едуина е толкова студена към мен.

Мисля, че предпочита Джо. Не възразявам, но...

Ема, момичетата винаги гравитират около бащите.

А Джо й е като истински баща. - Знам, чудесен е.

Това е просто етап. Ще го израсте.

Надявам се.

Понякога се затваря в собствен свят и не мога да я достигна.

Това ме плаши.

Хайде сега!

Коледни напитки да си стоплим душите.

Ема, искаш ли чаша пунш? - Разбира се.

Браво, Ема. Ще ти трябва.

Какво имаш предвид, Блеки? - Нищо. Абсолютно нищо.

Просто се забавляваме. - Не лъжи, Блеки.

Знаеш ли нещо, което ние не знаем?

Нещо за войната ли е? - Не, не!

Изобщо няма да говорим за войната тази вечер.

Пия за двете ми любими жени. - Ще се присъединя към тоста.

Весела Коледа!

Буш, влизай! Нютън, влизай!

Взеха ли те? - Да. Вземат всички.

Джо, пише, че всички мъже на възраст между 18 и 40 трябва да се явят,

освен ако не са освободени. Ти освободен ли си?

Не...

Не съм.

Блеки,

моля те, позволи ми да дойда. - Не, Лора. Не.

Сега трябва да мислиш за своята безопасност и бебето.

Веднага се връща, Лора.

Блеки, трябва да тръгваме.

Лора... - Да?

Джо, моля те, наглеждай го! - Разбира се.

Моли се за мен, мила!

Късмет, Джо!

Дай ми пушката, Джо!

Хей, ще съм добре с Блеки наоколо.

Грижи се за себе си и за децата.

И ти обещай да се грижиш за себе си.

И ти, Блеки! Не се забърквай в неприятности!

Знам.

Джо...

знам, че трудно се живее с мен. - Не...

Вината никога не е била твоя.

Аз винаги толкова бързах.

Ще имаме много време да говорим, когато се върна.

Да.

Къде е онази прочута усмивка?

Съжалявам!

Грижи се за милата ми Лора. Кажи й да не се преуморява и да не се страхува.

Обещавам ти, че нищо няма да се случи на нея или на бебето.

Блеки... - До скоро.

Ти беше всичко за мен, любов моя.

И точно затова можеш да си сигурна, че ще се върна при теб.

Всички да се качват!

"Спящата красавица стоеше в залата и го молеше да се върне бързо.

Принцът мислеше колко ще е горд пред хората си с такава красива принцеса."

Това е краят на приказката.

Обичам те, мамо.

Сладки сънища.

Татко, изпращам ти рисунка, за да знаеш какво се случва тук.

Кит падна и си удари коляното. Голямо бебе е!

Имаш ли топли чорапи? Мога ли да ти изпратя нещо?

Къщата е толкова тиха.

Джо, много ми липсваш.

Чичо Франк знае всичко, което правят германците.

Това е последната, преди да се завърне. - Кога ще дойде той, майко?

Като го изпишат от болницата. Каза, че има голям напредък.

Значи може да е всеки момент. - Харесвам чичо Франк.

И той няма търпение да ви види и да си поиграете. Стига да се чувства добре.

Телеграма, госпожо! - Може да е от чичо Франк.

Дай ми я, Едуина. - Аз ще я прочета.

"С най-голямо прискърбие Военният щаб ви съобщава,

че съпругът ви Джоузеф Даниел Лаудър,

при защитата на Корнуел,

беше... убит във военните действия."

Мамо!

Преводач неизвестен Редакция, тайминг и допълнения – Nikred Изказвам огромни благодарности на Веселин Каменов (Veskoka) за съдействието, което ми оказа, превеждайки някои реплики.