Original subtitles

Рекламирайте Вашия продукт или марка тук за контакт www.OpenSubtitles.org днес

Превод: indigochill

За протокола,

кажете на заседателите

как се казвате.

Дейвид Маркс.

Къде сте роден?

В Ню Йорк Сити.

Баща Ви жив ли е още?

Да, сър.

А майка Ви?

Не, сър.

На колко години бяхте, когато почина майка Ви?

На седем.

Бяхте ли там, когато почина?

Да, сър.

И как точно се случи?

Тя почина от насилствена смърт.

Дейвид, ако нямате нищо против,

ще Ви задам още няколко въпроса за миналото Ви.

Дейвид?

Извинете?

Вашето минало.

Да, бих искал да проведа разговор за тяхна сметка.

Дейвид Маркс.

Татко, Дейвид е.

А? И как да го направя?

В смокинг съм.

Не може ли просто да извикаме водопроводчик?

Да, наистина, защо да го викаме?!

Няма никаква логика.

Защо да викаш водопроводчик като имаш проблем с тръбите, нали?

Какво гледаш?

Здрасти.

Здрасти.

Забравих защо дойдох.

Щях да направя кафе.

- Моля? - Ти ще пиеш ли? Защото щях да правя.

Не благодаря.

Да не те задържам?

Да.

Не е кой знае какво.

Ей, имаш ли нещо... такова?

Знам ли, нещо, което да сложа отдолу? - Ами, да.

Ето.

И преди колко време се нанесе?

- В неделя. - Аха.

- От къде? - Лонг Айлънд.

- Къщата на майка ми.

- Свърши ли? - Мисля, че трябва да спра.

Знаеш ли? Имам предвид, че...

Не съм водопроводчик.

Както може би вече си се досетила.

Не мога да извикам водопроводчик до понеделник.

Така, че...

Предполагам, че това, което направих...

е...

Имаш ли нужда от помощ?

Ами да.

Както и да е. Та това, което направих беше...

да дойда, за да ти кажа, че имаш теч.

И...

трябва да го оправиш.

Охаеш добре.

Ще закъснееш.

Е и? Аз винаги закъснявам.

Винаги можеш да обвиниш мен.

Здравейте, Дейвид Маркс.

Веднага, сър.

- О Боже. - О, я виж!

- Ще подържиш ли това? - Бъди мил с него.

Добре, не е нужно да ти казвам, просто го игнорирай.

Извинявам се за всичко, което ще каже

от сега до момента, в който ще си тръгнем.

Закъсняхте.

Винаги закъсняваш.

Който не те познава, ще помисли, че си зает човек.

Виждам, че си си довел приятелка.

- Кейти. - Кейти.

Цялото Ви име, мила?

Катрин Мак'Карти.

Каква прекрасна млада дама сте.

Успяла сте да накарате дори разхайтения ми син да изглежда красив.

Той е красив.

Дейвид, искам да се запознаеш със следващия сенатор на Ню Йорк.

И не съм те поканил тук, за да се уредиш с момиче.

- Посланник Мойнихан. - Поздравления, Санфорд.

- Благодаря. Добре дошли отново. - Благодаря.

Лиз - все по красива.

Посланик, спомняте си сина ми Дейвид?

Дейвид, наследникът. Разбира се, как си?

- Добре, благодаря. - А това е...

- Катрин Мак'Карти. - Госпожице Мак'Карти.

- Жена ми - Елизабет. - Посланик!

- Ти си човекът! - Заповядай, татко.

- Благодаря, Даниел. - Ей, не трябва ли да си с бели ръкавици?

Върви по дяволите, Дейвид!

- Ирландско ли е? - Моля?

Мойнихан - ирландско име ли е?

Галско. По-точно шотландско-гласко.

Но семейството ми...

Приятели, това е човек, който още си спомня каква беше

42-ра улица -

Санфорд Маркс!

Благодаря Ви, г-н Кмете.

Баща ми имаше концепция за Таймс Скуеър,

която предаде на мен.

Където има нощни барове и салони за масаж,

аз виждам бродуейски театри, възвърнали предишната си слава.

А порутените хотели,

ще преустроим в блестящи офис сгради,

в които ще кипи бизнесът на града.

Надеждата ми е да помогна отново да се вдъхне живот

в този квартал, който беше толкова скъп на баща ми.

Човек, който ми възложи голямото доверие, да продължа да изпълнявам завета му.

За Хауърд Маркс.

Дейвид, разкажете ми за семейния бизнес.

Компанията Маркс, винаги ли е била

важен фактор в Ню Йорк?

Винаги сме били в Топ 5 или 6 на

собствениците на имоти в Манхатън.

Това беше ли дейност, от която се интересуваше?

Не, сър.

- Магазин за здравословни храни? - Глупаво е, нали?

Не, аз мисля, че е страхотно.

- Найстина ли? - Да. Къде ще е?

Мислех си за Върмонт, може би.

А ти какво ще правиш?

Искам да уча медицина,

но откакто баща ми почина...

Странно, колко е трудно просто да правиш това, което искаш, нали?

- Да. - Обзалагам се, че би могла да направиш каквото и да е.

¶ Оклахома, където вятърът се спуска по поляните ¶

¶ и житото люлее ¶

¶ със сигурност охае хубаво, ¶

¶ когато вятърът завее по поляните... ¶

¶ Тогава ние ще кажем, ¶

¶ Хей! Юпи-юпи-ей!¶

¶ Ние само си пеем! ¶

¶ а ти си добре, Оклахома... ¶

Баща Ви одобряваше ли

връзката Ви с Катрин Мак'Карти?

Ами, не е имал проблем с това,

но искаше аз да живея в Ню Йорк и да поема семейния бизнес.

Благодаря.

А Вие какво направихте?

С Кейти се преместихме във Върмонт.

Водехме един близък до природата начин на живот.

Купихме си малко земя и отворихме магазин за био храни.

"Всички хубави неща"

Перфектно!

Тя определено е много инициативна млада жена.

- Къде я намери? - На 53-та улица.

Имаше теч в кухнята.

А, да, известният теч на 53-та улица.

Не съжаляваш ли, че се отказа от обещаваща кариера

- в недвижимите имоти? - Не.

Игнорираш един крещящ факт от живота, Дейвид.

Какъв е той?

- Тя никога няма да е една от нас. - Да, знам.

Това не е ли чудесно?

Да не си забравиш ракетата.

... На милиони мили оттук.

Сякаш избираш част от челото си.

Ще те изгоря. Само теб.

Другата част от теб си е наред, но тази част,

- Забрави. - Дейвид?

Сам ли си говориш?

Дейвид, надявам се, че имате апетит!

Печеното изглежда чудесно, мамо.

Натискаш само веднъж, а излиза кетчуп и майонеза едновременно.

Викам му "кетчунеза".

"Кетчунеза"!

- Слагаме... - Кейти, брат ти ще стане милионер.

- Подай ми печеното, Дейвид. - Дейвид,

какво правите обикновенно на Коледа със семейството ти?

Ходим... Ходим на ски.

На ски!

Ще науча Дейвид да кара ски.

И аз бих се уплашил.

- Изглеждаш чудесно. - Благодаря.

- Не е ли прекрасна? - Тя е красиво момиче.

Семейство Маркс! Маркс.

Шегуваш ли се? Те притежават половината от Таймс Скуеър.

Може ли да не говорим за това точно сега?

Коя половина на Таймс Скуеър? За какво говориш?

- Просто казвам. - Той ще я води в Париж.

- Така ми каза тя. - Ей!

Какво стана с моето пътуване до Париж?

Трябва да се радваш, ако отидем до Париж, щата Ню Джърси.

Мама прави кафе.

- Какво? - Защо се криеш?

Не се крия.

Толкова ли е ужасно?

Ужасно? Ужасно ли е с моето семейство?

Не, изобщо не е ужасно.

Просто е различно, това е.

Просто е много различно.

Всеки говори с всеки,

и има печено с ананас.

С малки черешки в средата.

- Обичам тези черешки. - Да и аз ги обичам.

Наистина, просто е много различно.

Ще се омъжиш ли за мен?

Какво?

Това "да" ли беше?

- Благодаря ти. - Беше хубаво.

Да.

Просто искахме да го направим, да го направим официално.

Всеки има по 39.50 долара.

Цената включва и щедър бакшиш.

Извинете.

Разбира се.

Благодаря, мамо.

- Няма нищо, миличка. - Благодаря.

За нищо.

И така момчето не продава,

а децата му умират от глад. А той просто си седи в най-ценния

магазин за месо.

А баща ми не искаше да се откаже. Тогава казваше,

"винаги има начин да убедиш някой, който се колебае."

Нали? Аз успях да го убедя.

Рано или късно всеки се поддава

Дейвид.

- Виж кой е тук. - Като говорим за вълка...

Дядо ти не е идвал с червено килимче,

да ме моли да работя във фирмата.

Това се подразбираше. Беше решено и аз го знаех.

Брат ти го разбира и ти трябва да го разбереш.

Ние сме щастливи тук, разбираш ли?

- Защото аз ви спонсорирам! - Да, само докато си стъпим на краката.

Да си стъпите на краката? Да не мислиш, че тя е щастлива тук?

- Не е ли? - Мислиш, че си е представяла тази барака,

- когато е напуснала Минеола? Когато ти е хвърлила око?

Не, представяла си е нещо повече

и заслужава нещо по-добро. Тя е красива жена.

Точно като майка ти.

- Благодаря, че дойде. - Благодаря ти, скъпа.

По-добре да се връщам на работа.

Как иначе мислиш, че синът ми може да си позволи да живее така?

Какво има?

Закарай ме на летището.

Успех! Избрали ли сте си вече нещо в Ню Йорк?

Не.

Тогава защо го продадохте?

Предполагам, че съм помислил, че така трябва да направя.

И започнах да се съобразявам с желанията на баща си.

Съгласих се да вляза в семейния бизнес.

Някои от наемателите ни на Таймс Скуеър си плащат наема в брой,

така, че ще избереш сам.

- Соли, дай му адреса на Луксор. - Разбира се.

Когато отидеш, ще разбереш защо изпращам теб.

Тези хора не разбират много от корпоративна култура.

Този тип имоти би трябвало сами да се изплащат.

Но това е само, докато не ги съборим.

И в крайна сметка,

мисля, че ще можеш да управляваш целият район.

Ами, радвам се, че си тук, сине.

Ще държиш Соли под око.

Моля, обяснете на заседателите,

от какво се състоеше семейният бизнес.

Дядо ми е притежавал земи в центъра на града,

където някога е имал ферма.

Когато районът се развива,

сме построили жилищни и офис сгради.

Каквото е било доходоносно по онова време.

Ето!

С какво се занимавахте Вие в компанията?

С наеми, но най-вече със -

нали знаете,

счетоводство.

Следях момчето цяла вечер.

Салони за масаж, нощни клубове,

порно барове.

Всичко, което хората виждат са лъскавите офис-сгради.

Но Маркс, притежава някои от най-лошите сгради на Таймс Скуеър.

- Той е проблемът. - Какво искаш от мен?

Трябва да атакуваме, г-н кмете.

- Позволете ми да използвам полицията. - Спокойно, Сидни.

Ще получим, каквото искаме.

Запомни,

ние сме само контролни органи.

Този тип е собственикът.

- Очите ми са затворени. - Затвори ги, де.

- Не гледам. - Кълна се,

ако ще съм начело на индустрията,

ще се наслаждаваме и на облагите.

- Гледаш! - Не е вярно.

Добре.

- Искаш ли да броиш преди откриването? - Ти брой.

- Пет...

...четири, три,

две,

едно.

Отвори очи.

Господи!

Харесва ли ти там горе или ще слезеш?

- Искам да сляза. - Ела.

Здравей.

Ще бъде толкова красиво тук.

Някога мислил ли си да си имаме деца?

Хайде де.

Не искаш ли един малък Дейвид

да бяга из къщата?

Да те дърпа за краката сутрин?

Да размазва храна в косата ти?

Не искаш ли?

Не може ли да говорим повече за апартамента?

Нали разбираш,

дали това ще е дневна или гостна?

Или... разбираш ли?

Казваш да не говорим за деца сега

или никога?

Никога.

Дейвид...

Нещо не е наред ли?

Да.

Нещо не ми е наред.

"Не искаш ли?"

Дейвид?

Да?

Добре ли си?

Дейвид, някога бил ли си

подложен на психиатрично лечение?

Ами, след като майка ми почина, ме пращаха при психолози.

Всъщност при доста.

Не мисля, че бяха от помощ.

Имаше ли някой в живота ти,

с когото си разговарял открито за миналото си?

Дейвид, гадино!

Ела тук и ме прегърни.

Погледни я.

Кълна се, дори не съм си представял,

че съществуват хора като нея.

Перфектна е.

"Перфектна", какво имаш предвид?

Няма едно нещо, което тя да не харесва в мен.

Просто не те познава достатъчно дълго.

Трябва да е вълнуващо, да публикуват първата ти книга?

Мислех да тръгна на курсове.

- Може би за медицинска сестра. - Как е...

Как се чувства, Дейвид, работейки за баща си?

Ами, нищо не разказва или само казва "добре".

Той е такъв. Точно както -

както, когато загуби майка си.

- Кога почина тя? - Да почине?

Тя скочи от покрива,

и си разби главата.

Дейвид е видял всичко.

Скри се под една маса цяла седмица. Когато излезе, беше...

беше сякаш никога не е имал.

Не е имал какво?

Майка.

И... И това беше.

Извини ме, Кейти.

Усмихни се!

Тя е много мила.

- Невероятно. - Какво?

Ти си единствения човек, който казва "мила", сякаш кълне.

Аз не - "мила" е прекрасно нещо.

- Аз бих искала да съм мила. - Да и аз бих искал да си.

- Какво й каза?

Нищо. Нищо не съм й казала.

- Просто си говорихме. Току що се запознахме. - Нищо? Аха.

Както и да е.

Липсваше ми.

Стига, де! Държа се мило. Липсваше ми.

И ти на мен.

Малко ме изненада.

Оженил си се за тази руса изкусителка?!

- Не бих я нарекъл така.

И работиш за баща си, Дейвид?

Което каза, че никога няма да направиш.

- Кога ще е кръщенето на наследника? - Стига де.

Пак съм си същия.

Това момиче знае ли, колко си прецакан?

Трябва да те вкараме в правия път, Дейвид.

Трябва. Познавам страхотен терапевт.

Ще я харесаш, защото...

прави визити по домовете.

Фокусирай се над дишането си.

Не е толкова споменът, колкото чувството -

чувството, което споменът предизвиква.

- Разбираш ли?

- Да повторя ли? - Да.

- По дяволите.

Боже.

На Вас с Кейти,

харесваше ли Ви новият живот в града?

Комерсиалният свят на недвижимите имоти,

в Ню Йорк е доста лъскав.

Аз не бях настроен за това.

Но на Кейти изглежда й харесваше.

Тя обзаведе апартамента и...

в крайна сметка, даже си купихме вила

на брега на езерото в Уестчестър.

Да не съм - прекалено официално облечена?

Прекрасна си.

Това място със сигурност е струвало доста пари.

Мислиш ли, че всички тези хора са дошли до тук от центъра?

Здравейте, ние търсим Кейти.

О, брат ми е тук.

Хайде!

- Кейти. - Здравейте!

Боже диско маниаци.

Скъпа!

Според мен, наистина е уникално.

Разбира се, бих искал да чуя мнението ти за бизнес плана.

Стани. Танцувай с мен.

Благодаря за поканата.

Хубаво е най-накрая да се запознаеш със съседите.

Мога ли да ти пипна корема?

Разбира се!

Движи се!

Тя се движи.

- Откъде знаеш? - Просто знам.

Преди да дойдем,

- Бари, пробва всички ризи, които има.

Ние не излизаме много.

Повечето от тези хора са приятели на Дейвид.

Не мисля, че познава и половината от тях.

Помислих, че са ваши общи приятели.

- Някои от тях. - Предполагам, че хората просто се държат така към теб.

Харесват те.

Може би защото съм бременна.

Бременна ли си?!

Ти си първият човек, на когото казвам.

Прекрасно! В кой месец си?

Току що разбрах.

Не знам как е станало.

Не беше планирано.

- Не съм казал това. - Ти каза, че не би могъл...

- ...че не е възможно. - Не съм казвал това.

- Че нещо не ти е наред. - Не съм казал така.

- Каза го. - Има ли значение?

Да, голямо.

Виж,

Взехме си апартамент в Манхатън.

Къща в провинцията.

- Мерцедес. - Тези неща не ме интересуват.

- Не те интересува... - Ти ме интересуваш, Дейвид.

Искам да родя твоето дете. Дейвид!

Добре, ако не те интересуват, да се върнем във Върмонт.

Добре, да се върнем.

Ще направим, каквото ти искаш.

Моля те, Дейвид.

Няма да бъде така, както си израснал ти.

Ти какво знаеш за това?

Не съм сляпа.

Дейвид?

Погледни ме.

Изкарваш ме такъв човек,

какъвто ти...

си мислиш, че съм.

Но аз не съм този човек.

Можеш да ме помолиш за каквото искаш. Каквото искаш.

Каквото и да е, ще го направя.

Само това недей. Не мога да го направя.

Готова ли си?

Трябва да спрем.

По пътя.

Какво правим тук?

Какво е това място?

Трябва да се обадя.

В Луксор съм и навсякъде има ченгета.

Слушай, отиди в Ейвон. Може би те са следващите.

Не мога, трябва да намериш някой друг. Ще водя Кейти на едно място.

Моля?

Кметът не отговаря.

Дейвид, веднага иди до Ейвон и събери парите!

Вие тръгвайте,

а аз ще карам зад Вас, става ли?

Ще дойда.

Г-н Маркс?

Г-жа Маркс.

Съжалявам.

Трябва да започваме.

Дейвид!

Ей, Дейвид!

И ако това не е щастливата двойка.

Не могат да ни настанят цял час!

Имате ли нещо против да седнем при вас? Става ли?

Може ли един стол, моля?

Благодаря.

- Благодаря. - Удоволствието е мое.

Чух за вълненията днес.

Баща ти сигурно те е разкарвал из целия град.

Седни. Аз ще отида. Аз ще отида.

Какво ти става?

Съжалявам, такъв си е Тод.

Не забелязва никой друг, освен себе си.

Което го прави

абсолютен задник.

Да отидем в офиса ми.

Хайде, ще ти повдигне духа.

Пробвала ли си преди?

Не.

Просто го вдишай бързо.

Ето така.

Довери ми се, за каквото и да мислиш,

ще изчезне.

Искаш ли нещо?

...Дори сравненията и плагиатството да помагат,

проблемът с отчетността е несравним.

Проблемът с пиратството е постоянен за Майкрософт,

- и един от най-сериозните.

Как се промениха нещата в следващите няколко години?

Сякаш всеки започна да живее собствен живот.

Кейти живееше в къщата до езерото. Посещаваше колежа наблизо.

Така, че изглеждаше нормално, някакси...

Аз все още работех в града, и това ме занимаваше.

Въобще каза ли му, че си кандидатствала в медицинската академия?

- Още не. - Трябва да му кажеш.

Знам, просто...

- заради занятията е.

Тук прекарвам цяла седмица и се виждаме само през уикендите.

Той, така или иначе ще разбере, защото ще те приемат.

Дейвид?

Какво правиш?

Плаваше по течението.

Не искам някой да я открадне.

Дейвид.

Здравейте, свързахте се с Дейвид и Кейти.

Оставете съобщение

Здравей, аз съм. Не знам колко е часът.

Късно е.

Тук е толкова тихо.

И най-малките звуци те събуждат.

Както и да е, просто исках да ти кажа, че ми липсваш

и да чуя гласа ти.

Надявам се, че ще дойдеш утре.

Би означавало много за мен.

Хариет, просто го кажи.

Харесва ти да пушиш.

Не, защото ти ми се обади.

Малката ми сестра ще учи в медицинската академия!

Кой би повярвал!

Честито, Дейвид. Сигурно много се гордееш.

- Къде е кампусът? - В Бронкс, в центъра е.

Имат една от най-добрите програми по педиатрия в страната.

Винаги съм мислела, че ти ще станеш лекар, Джим.

Благодаря ти, мамо. Накара ме да оценя какво съм постигнал в живота.

- Шегувам се. - Хубава работа, мамо. Добре, де.

Не мога да ти намеря палтото, знаеш ли къде си го оставила?

Нали не си тръгвате?

- Не. - Да.

- Трябва да шофирам... - Седни, Дейвид, какво ще пиеш?

Трябва да карам чак обратно до центъра. Така, че Кейти?

Какво? Аз... никъде не тръгвам.

Джим, сядай, сядай.

- Отивам да приготвя колата. - Прави каквото искаш.

Аз няма да си тръгвам още.

Какво?

Какво толкова важно има,

че трябва да бързаме да се прибираме?

Какво, Дейвид?

Чакам те в колата.

"Какво толкова важно има, че трябва да бързаме да се прибираме?"

Къде отиваш?

Къде ще отидеш?

Къде ще живееш? Защото, ако ме напуснеш,

няма да мога да спонсорирам начина ти на живот.

Което не мисля, че искаш. Аз не го искам.

Виж, можем ли -

- да го обмислим за секунда?

Никога не съм била по-близка с някого,

а всъщност не те познавам изобщо.

Може би трябва да остана в къщата на майка ми, докато обмисля нещата.

Шегуваш се, нали?

Защо ще се отказваш от всичко, което си постигнала, заради него?

Нали няма да напуснеш Ню Йорк, за да се върнеш в

Лонг Айлънд?

Госпожо, съжалявам. Картата Ви е отхвърлена.

Какво? Аз...

- Опитайте отново. - Вече го направих.

- Не разбирам.

- Имате ли друга карта?

Или пари в брой? Само 22.75 долара са.

- Знам, колко Ви дължа. - Заповядайте.

Вие пък, какво гледате?

Яжте си салатата.

Трябват ми само достатъчно пари, за да мога да завърша.

Вижте, опитвам се да обясня.

Съпругът Ви е се облагодетелства от няколко семейни тръста, които ще наследи.

Повечето, от които са основани много отдавна.

- Знам. - Това означава, че докато сте женени,

Вие ще имате достъп до неговите пари, но ако се разделите,

ако се разведете, няма да получите никакви пари, защото той дефакто няма такива.

Не и негови собствени.

- Негодници. - Независимо, че...

Семейства, като Маркс, организират финансите си по този начин,

- за да ги защитят от разводи... - Негодници.

Добре, ще престанете ли?

Тези хора не си поплюват,

ако искате споразумение,

ще трябва да измислите начин да ги мотивирате.

Как мина денят ти?

Добре.

Обядвах с Лорън.

Какво друго направи днес?

Какво по дяволите е това?

Някой се е качил на терасата.

Обади се на полицията.

Боже.

Боже, господи.

Какво стана?

Какво стана?

- Кел, обади се в полицията. - Не, не.

Не! Не!

Добре.

Дейвид.

Кейти е отсреща при нас.

Страх я е да се прибере.

Ами, малко се посдърпахме.

Нищо особено, нали знаеш...

Нищо. Искам да кажа, не че е нищо,

но можеш да и кажеш да се прибере. Всичко свърши.

Ще и кажеш ли да се прибере, моля те?

Всъщност, мисля, че е по-добре да остане с нас тази вечер.

Докато се поуспокоят нещата помежду Ви.

Благодаря ви.

Лека нощ. Благодаря ти.

- Здравей, Лула. - Здравейте, г-жо Маркс.

- Тук ли е Дейвид? - Не, горе е, с брат си.

Добре, ще бъда в офиса му. Ще проведа няколко обаждания.

В момента часът е 11:59ч. ...

В момента часът е 11:59 и 20 секунди.

В момента часът е...

11:59 и 40 секунди.

Отивам на обяд, г-жо Маркс.

Добре, Лула.

Благодаря.

В момента часът е...

12:10 и 40 секунди.

Добър вечер, г-жо Маркс.

- Върнете го на подателя. - Моля?

Това е семеен въпрос. Не ни засяга.

Не стига, че едва се вясваш на работа,

или че не можеш да контролираш личния си живот.

Когато си тук, през повечето време си като надрусан.

Това не се издържа.

На номер три има един офис. Не е на видно място.

Никой няма да те притеснява, а и ти няма да пречиш.

Ще си запазиш секретарката, ще си получаваш пощата...

Не знам, какво повече да кажа.

Татко?

Не можа ли просто да й дадеш, каквото иска?

Ти си много слаб мъж, Дейвид.

Имаше ли период,

в който баща Ви е предал управлението на компанията?

Не на Вас, а на по-малкия Ви брат.

Да.

Когато това стана, как се почувствахте?

Бях доволен.

Господи, Кейти?

- Съжалявам. - Няма нищо, но нали каза, че няма да идваш.

Всичко наред ли е?

Ами аз... не знам. Не. Мама вкъщи ли е?

Не, още е във Флорида.

Не можах да устоя.

Той...

- почина, когато бях на 16 години.

Нямам много спомени.

10 години!

Кога минаха, нали?

А той ме обича.

Но сега трябва да се пазя.

Целият ми живот е пред мен.

Баща ми казваше:

"Никога не трябва да съжаляваме за нещата, които правим,

а само за нещата, които не правим.".

Но...

Аз... аз направих аборт.

И не знам, къде се подрежда това?

Дали е нещо, което съм направила,

или нещо, което не съм направила.

Ало?

Дейвид?

Кейти?

Кейти, не плачи.

Недей да плачеш.

Трябва да ме оставиш да си тръгна.

Това ме убива.

Знам, знам.

Сега разбирам. Просто си ела вкъщи.

Мога да оправя нещата, обещавам.

Просто си ела вкъщи, скъпа. Моля те.

Моля те.

Кейти?

Кейти?

Какво гледаш?

Кейти? Ей, Кейти, къде отиваш?

Отивам си вкъщи. Ще ти се обадя сутринта.

Не можеш да караш в това състояние. Пила си.

Хайде.

Ела.

Ей!

Какво правиш?

Гладна ли си?

Къде е Айвън?

В колибата.

Защо? Знаеш, че не обича да стои там.

Да, знам, но ме ухапа.

Ето тук.

Студено ми е.

Какво има?

Щеше да станеш добра майка.

Какво правя тук?

Тя сигурно те е мразела.

Майка ти беше много болна жена, Дейвид.

Не винаги е била така, разбира се. Беше щастлива.

Направих всичко, което можах за нея, както и за теб.

Ти... ти ме остави...

да стоя и да гледам как скочи от покрива.

Казах на бавачката да те прибере вътре.

Не е вярно.

Остави ме да гледам.

Аз я видях, знаеш ли?

На улицата.

Помислих, че спи.

И се опитвах да я събудя.

- Докоснах главата й - - Това е ужасно.

Дай ми това.

Защо просто не ме взе оттам, татко?

Защо не ме заведе вкъщи?

Мислех, че, ако те види там,

няма да се хвърли.

Лягам си.

Прибирай се при жена си.

Нея я няма.

Какво говориш?

Просто съм като теб.

Дейвид!

Нещо се е случило през 1982,

което някак е преобърнало живота Ви?

Дейвид!

Да, сър.

Ние...

Отидохме до езерото за уикенда.

Качих я на влака, за да се върне в града вечерта.

Това беше последният път, когато я видях.

Но според показанията, дадени на полицията тогава,

тя е била видяна по-късно същата нощ.

И то, във Вашия апартамент, в града.

Госпожице, Кейти.

Да, сър.

Вашият портиер е казал, че я е видял и на следващата сутрин,

да разговаря по телефона и да влиза в такси.

Вярно ли е?

Да, това беше така.

Тогава е имало обстойно разследване,

относно изчезването на Кейти.

Да, сър.

Вие бяхте ли сред заподозрените?

Не.

Както знаете, Катрин Маркс,

се води изчезнала вече пет дни.

Дейвид, съпругът й, е много разтревожен.

И помоли да говоря с Вас от негово име.

Семейство Маркс обявиха награда от 15,000 долара,

за каквато и да било информация,

свързана с разкрития по местонахождението на Кейти.

Съжалявам, но за момента...

-това е всичко, което мога да ви кажа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Без повече въпроси за сега.

- Ще ни дадете ли телефонен номер? - Благодаря Ви.

Моля, уважавайте нуждата на семейството от усамотение,

в този труден момент.

Ще Ви уведомим, ако получим нова информация.

Сега къде ще ходим?

Не сме покрили Уест Енд и от 70-та улица надолу.

Можем да продължим отново утре сутринта.

Да.

Успокой се.

Така, Дейвид, сега искам да се пренесем

в 2000-та година.

Може ли малко вода?

Веднага.

Благодаря Ви, че се отзовахте в толкова кратък срок.

Според новите доказателства

и по-задълбочената експертиза на случая,

реших да подновя разследването

за изчезването на Катрин Маркс.

Катрин е изчезнала през 1982г.,

преди почти 20 години

и до днес се води за изчезнала.

Очевидно има много хора, които си мислят, че са се отървали безнаказано от престъпления,

които ние сега разкриваме.

въз основата на ДНК и други веществени доказателства.

Сигурна съм, че това изправя косите на доста хора в момента.

Готова съм за въпросите ви.

Какво си мислехте, че става?

За мен беше ясно, че областният прокурор

подновява разследването, в полза на политическата си кариера.

Нямаше човек, който да не знаеше за това.

Беше невъзможно да се разходиш по улицата или да минеш край вестникарските бараки.

Както знаете това беше...

Навсякъде.

И какво направихте тогава?

Аз...

Възнамерявах да напълня колата си

с дрехи и спално бельо, и да замина някъде.

Да се махна, да се покрия за известно време.

Струваше ми се,

че основният проблем е Дейвид Маркс,

така че просто не исках повече да бъда "Дейвид Маркс".

Ей!

Имате ли нещо против, да го давате по-спокойно?

Този шум ми действа зле на ушите.

Няма нужда да тръшкате така вратата.

Мислете малко и за другите, нали разбирате?

Какво?

Значи си заживял в Галвестън, Тексас,

и си срещнал Малвърн Бъмп за първи път.

Представяше ли се за ням?

Да.

Ами добре, просто изгасяй лампата в коридора,

като идваш и си отиваш, защото се отчита на моя електромер.

Мислите ли, че Малвърн е повярвал, че сте ням?

Съмнявам се.

Мислите ли, че е повярвал, че сте жена?

Вероятно не.

Преди 18 години тази вила на брега на езерото,

е била мястото за отдих на Ню Йоркския наследник на бизнес с недвижими имоти,

Дейвид Маркс и жена му Катрин, красива и млада студентка по медицина.

Сега, според областния прокурор на Уестчестър, Джанис Ризо,

вилата се смята за възможното местопрестъпление.

По-рано днес, в обстойно претърсване

кучета търсачи откриват труп.

За съжаление на разследващите обаче,

са били открити само останки от починало куче.

Източници от прокуратурата издават, че интересът на Ризо

към случая е бил продиктуван от непубликуван роман,

написан от тази жена - Дебора Лърман.

Романът на Лърман явно описва убийство,

- фактите около, което са невероятно сходни...

...с тези около изчезването на Кейти Маркс през 1982г.

Разследващите искат да говорят по случая и с Дейвид Маркс,

но изглежда, че в момента, никой не може да го открие.

- На живо от мястото на събитието...

- Оставете съобщение.

Дейвид, обажда се Дебора.

Не мога да повярвам, че се случва отново.

Не знам от къде хората намират моя номер.

Първо се случи това -

с тази репортерка,

а сега ми се обаждат полицаи от Ню Йорк.

На всеки пет минути.

Искам да съм до теб, Дейвид, наистина искам,

Но...

си имам и собствени проблеми. По дяволите...

Претърпях катастрофа.

Нищо сериозно, но колата ми трябва

да се поправи.

Както знаеш,

животът в Лос Анджелис е невъзможен без кола.

- Хайде, да тръгваме.

- И... - Лулу, да тръгваме. По дяволите!

- Хайде де. - Неудобно ми е да те моля за това, но...

имам нужда от още пари.

Хайде де.

- Не знам, дали това се запис...

- Оставете съобщение.

Дейвид, защо ме отбягваш?

Винаги съм те подкрепяла.

Бях ти добра... добра приятелка.

- Да не си посмял...

Кой е казал, че преча?

Плащам си наема като всички други!

Имаш 30 дни Малвърн!

Платил съм си! Плащам доста пари за тази дупка!

Махай се. Имам права.

Какви права? Имаш 30 дни да се изнесеш, Малвърн!

Радвай се, че не извиках ченгетата.

- Къде да отида? - Какво ме интересува.

Имаш 30 дни, Малвърн.

И престани да изключваш лампите!

Към моя електромер са!

Какви бяха отношенията Ви

с Малвърн?

Станахме добри приятели.

Къде си се научил да стреляш така?

- Лилавото сърце... - Кълна се.

...за слънчево изгаряне.

- Прекарахме цялата война,

в отстрелване на кокосови орехи от ръба на лодки.

Всъщност, за какво носеше всички тези глупости?

Кои?

Женските дрехи.

Падаш ли си по подобни неща?

Не.

Предполагам, че...

просто исках да изчезна за известно време.

Ами ти? Затова ли си се преместил чак тук?

Да.

Аз...

Аз изчезнах много отдавна.

Аз не винаги съм вкъщи,

а знам колко обичаш да гледаш телевизия.

Така, че...

Струва ми се, че мога да ти се доверя.

Може да те помоля за услуга някой ден.

Благодаря.

През следващите седмици,

Малвърн разбра ли, че имате много пари?

Ами, разбра, че

планирам да си купя къща.

Как му повлия това, според Вас?

Ами, той имаше проблем.

Щяха да го изгонят от апартамента

и предполагам, че си е помислил, че аз ще му реша проблема.

Спомням си, че ходехме да оглеждаме къщи заедно,

и той казваше неща като:

"това би било хубаво място за теб,

защото ей там ще има стая и за мен."

Да, беше много неприятно.

Тази къща ми се струва добра за нас, Малвърн.

Оставете съобщение.

Дейвид, трябва да се видим.

Трябва да дойдеш тук.

Ако не ми се обадиш, аз...

ще раздухам нещата.

Знаеш какво имам предвид.

- Дейвид?

- Знам. Дейвид?

Дейвид!

Нямах време да оправя тук.

- Изключи телевизора.

- Тъпанар.

Дейвид, ще оглушееш!

Оставете съобщение.

Дейвид, там ли си?

Погрижих се за всичко.

Каза да се обадя, затова...

се обаждам.

И аз трябва да се храня.

Не съм ял нищо, а и тук няма нищо.

Затова си помислих, че...

Може би мога да се отбия, като се връщам и...

Здравейте, да,

с моя приятел бяхме във Вашия ресторант преди няколко седмици,

За 107-ма, да.

Дебора Лърман, не е била просто убита, било е истинска екзекуция.

Нейната смърт е с много въпросителни, Мишел.

Не просто поради факта, че е било предумишлено убийство,

но самото време, по което е извършено, е изключително съмнително.

Съмнително, защото е била убита

точно преди, областния прокурор Джанис Ризо,

да я разпита, като свидетел по друга мистерия -

изчезването на красивата, млада

студентка по медицина на име Катрин, от преди 20 години.

Добре имаме монтирано Маркс - интервюто,

след това обаждането отново по случая Маркс.

Можем да го пуснем и от колата.

Получихме обаждане от Олбъни.

Искат да роведеш срещата тази вечер.

- Взе ли отчетите, за които те помолих? - Да.

Били са много щедри с губернатора.

Общите суми са в последната графа.

Всички тези са от семейство Маркс?

Ще се преоблека.

Оставете съобщение.

Дейвид?

Стига, Дейвид.

Знам, какво става.

Говорих с брокера.

Тя каза, че ти...

Каза, че никога не си давал оферта за къщата.

Доверих ти се. Имахме уговорка.

Вдигни телефона!

- Здравейте. - Г-н Сакс.

- Соли. Радвам се да Ви видя. - И аз.

- Моля. - Да.

- Не ставайте. - Благодаря Ви, че дойдохте.

Удоволствието е мое.

Кажете, какво мога да направя за вас?

Случиха се някои неща,

които бяха много неприятни за семейството ми.

Искаш кораба да потъне ли? Ние сме в буря.

Дейвид, във въпросната нощ,

Вие сте се прибрал вкъщи и сте разбрал, че Малвърн вече е бил изгонен?

Да.

Обяснете не журито, какво се случи после.

Can't do much better heading into the wind.

- Аз ти се доверих!

Значи Малвърн Ви е нападнал с пистолет?

Точно така.

Бяха го изгонили

и беше отчаян.

Изискваше от мен

да го прибера вкъщи.

А аз просто нямаше да го направя.

Сборичкахме се

и пистолетът просто гръмна.

Добре, но

ако смъртта на Малвърн е била причинена при самозащита,

защо не се обадихте в полицията?

Защото знаех, че никой няма да ми повярва.

Просто знаех, че никой няма да повярва, че

е станало случайно.

Затова трябваше да скрия трупа.

Мислел сте, че никой няма да Ви повярва заради миналото Ви ли?

- Моля? - Вашето минало.

За да изчистим неточностите.

Нека изясним нещата.

Вие ли убихте най-добрата си приятелка Дебора Лърман?

"Дейвид, ще оглушееш."

Не.

Мислите ли, че има връзка между смъртта на

Дебора Лърман и изчезването на Вашата съпруга - Кейти Маркс?

Не, сър.

Дейвид, бихте ли желали да добавите още нещо?

Дейвид!

Още нещо, Дейвид?

Не.

Благодаря Ви, Дейвид.

Нямам повече въпроси.

Показанията на Маркс, в процеса за убийството на Малвърн Бълп, убедиха заседателите, че е станало при самозащита. Той беше оправдан и обявен за невинен.

Той беше обвинен за неправомерно укриване на труп и осъден на 9 месеца затвор.

Така и никой, никога не беше обвинен за убийството на Дебора Лърман.

Дейвид посети баща си, Санфорд Маркс, за последен път преди той да умре.

Тя толкова ми липсва.

Кейти Маркс все още не е намерена и се води за изчезнало лице.

В момента Дейвид Маркс живее във Флорида и е инвеститор в недвижими имоти.

Превод: indigochill onlywords@live.com

Подкрепете ни и станете ВИП потребител за да премахнете всички реклами от www.OpenSubtitles.org