Original subtitles

НАТАЛИ БАЙ и

СЕРХИ ЛОПЕС

във филма

ПОРНОГРАФСКА ВРЪЗКА

Режисьор ФРЕДЕРИК ФОНТЕЙН

Това беше порнографска връзка.

Точно така. Чисто и просто порнографска.

Порнографията е секс, само секс и нищо освен секс.

И ние бяхме там само и единствено за секса.

Малко странен секс.

Имах фантазия, която винаги съм искала да осъществя.

Хората винаги имат фантазии,

но те обикновено си остават само фантазии.

Като... не знам...

Много жени имат фантазии за групов секс,

но никоя не иска да бъде изнасилена от дузина дебели тираджии.

Подобни фантазии си остават фантазии.

Това беше различно. Беше фантазия, която исках да осъществя.

Имах нужда да я осъществя.

Това е сувенир. - Увихте ли го в пластик?

Да, така няма да се скъса.

Обичам да пазя спомените.

Навярно съм доста романтичен.

Освен това...

В това списание ли беше...

Тук попаднах на нейната обява.

Редовно ли го купувате?

Купувах го от време на време.

Там има много разкази и статии...

по мой вкус.

А в този брой попаднах на нейната обява.

Винаги съм искала да опитам, но партньорите ми не се съгласяваха.

Когато отново останах сама и нямах никого предвид, си помислих:

"Защо да не отприщя тази фантазия веднъж завинаги?!".

Просто за да се отърва от нея.

Не...

Не да се отърва. Тя все още е с мен, но...

Вече не е така неустоимо.

Ако ми се предостави шанс, ще го направя още веднъж.

Но вече не е така неустоимо.

Как се запознахте с него?

Чрез интернет.

Чрез интернет? - Да.

Помните ли сайта? - Не.

Някога отговаряли ли сте на подобни обяви преди тази?

Никога. - А след нея?

Категорично не!

Как точно отговорихте на тази обява?

Много просто... Изпратих писмо със снимка.

Тя отговори и си уговорихме среща.

Къде? - В кафене.

Да... В кафене.

Срещнахме се в кафене.

Когато влезе, веднага разбрах, че това е той.

Представях си го по-различен.

Но не бях разочарована.

Той ви се стори привлекателен?

Не веднага.

Но въпреки това...

Той се усмихваше.

Има прекрасна усмивка.

Очите му се повдигат и сякаш се усмихва цялото лице.

Красив е, когато се усмихва.

Харесват ми истинските жени.

Тя ми се стори привлекателна на снимката.

Обикновено снимките не са много атрактивни, но...

Не знам. В нея имаше нещо...

В изражението на лицето й имаше нещо особено.

Никога ли не го бяхте виждали? - Не, никога.

Даже на снимки? - Не.

Това беше първият път? - Точно така.

Не сте ли разменяли снимки преди това?

Не. А така ли се прави? - Да. Мисля, че да.

Просто се описахме взаимно.

Физически.

Опитах се да опиша всичките си недостатъци,

за да бъда честна.

Здравейте!

Здравейте и вие!

Представях си ви по-висок.

Защо? - Не знам.

Колко сте висок? - Метър и шестдесет и пет.

Много ли съм нисък?

1,65 - не сте нисък! Ръстът няма значение.

Искате ли нещо за пиене, преди да...

Резервирах стая в симпатичен хотел.

Там, на ъгъла.

Нещо против?

Че съм запазила стая?

Не, нямам нищо против.

Допихте ли си кафето?

Ще се опарите. - Не, студено е.

Извинете. Един коняк!

А за вас? - Още кафе.

Без кофеин, моля. Не, чай!

Вече сте запазили стая?

Да.

Може да не ви харесам.

Късно е.

Вече ми харесвате.

Но... Вие? - Какво?

Добре ли сте? - Приличам ли на болен?

Не, имам предвид... Може би не ви харесвам.

Харесвате ми.

Не сте длъжен.

Ще разбера. На мен вече ми се е случвало.

Какво? Вече сте се срещали с мъж чрез обява, за да...

Не, срещала съм се с мъже, които мислех, че ми харесват,

но после разбрах, че не е така.

Изобщо не ми харесваха.

Интересно. Когато бях по-млада, 18-20-годишна,

исках да се срещам с космати мъже.

Моля? - С космати мъже.

Дотогава всичките ми гаджета бяха без косми на гърдите и по краката.

После срещнах един... италианец, мисля.

Не сте ли италианец? - Испанец съм.

Наистина ли? Имаше много тъмна коса, като вашата,

и аз все си представях косматите му гърди и крака.

Беше ми интересно какво е усещането, ще гъделичка или не...

Една вечер започнахме да го правим и се оказа, че изобщо няма косми!

На краката, на гърдите - никъде! Почувствах се измамена.

Не можах да го направя. И всичко приключи.

Бях млада тогава.

А вие...

Вие космат ли сте?

Да, може да се каже.

Не е жизненоважно. Не е страшно, ако не е така.

Космат съм.

Прекрасно, прекрасно...

Е? - Какво?

Всичко наред ли е? Готов ли сте...

Веднага? В хотела?

Искате ли да допиете коняка си? - Не, всичко е наред. Да вървим!

Сигурен ли сте? - Да. Да вървим!

Как беше?

Беше...

Как да кажа...

Беше хубаво.

Да... Хубаво.

Беше...

Едновременно и малко разочароващо.

Беше хубаво.

Много, много, много хубаво!

Какво точно правихте?

Това, което сте правили заедно,

какво беше?

Защо не отговаряте? Притеснявате ли се?

Не, не става въпрос за стеснение или срам, съвсем не.

Вижте, на моята възраст мога да говоря за секс съвсем свободно,

но това...

Какво?

Не ви достига смелост?

Не настоявайте, безполезно е! Наистина.

Какво стана после? - После...

Излязохме от стаята и на улицата решихме

да се срещнем още веднъж.

Напуснахме хотела. Колкото можехме по-бързо.

Не се чувствахме виновни,

просто ни се искаше по-скоро да излезем на открито.

На улицата се разбрахме да се срещнем следващата седмица.

Извинявай, попаднах в задръстване!

Няма нищо.

Обикновено закъснявали жените.

Това е клише.

Здравей! - О, да, здравей!

Мъжете пропускат "здравей", направо "довиждане" и "благодаря"!

Как беше вторият път?

Не помня... Добре, мисля.

Просто добре?

Не помня.

Трябва да е било по-добре от първия път. Въпрос на опит.

Но и не толкова добре.

Усещането вече не беше ново.

Не помня, защото паметта е заличила това,

което се е случило, след като се разделихме.

Какво каза той тогава?

Едно изречение?

Две?

Тогава той каза тези няколко думи,

които сложиха началото на всичко.

Но тогава не разбрах това.

Ами ако... - Какво?

Не знам, може да пием по нещо. - Сега?

Да. Ще поговорим, ще побъбрим малко...

Сега не мога, имам среща.

Тогава по-късно? Довечера?

Довечера... Свободна съм.

Ще ви заведа на вечеря.

Наблизо има чудесен ресторант. Ако желаете...

Всъщност...

трябваше да се срещнем в хотелската стая

и никога да не си говорим, дори извън хотела, но...

Беше ни така уютно заедно. Имах чувството, че съм го познавала

цял живот.

Нямахме проблеми с привлекателността или сексуалността.

Бяхме над тези неща.

Не бях се чувствала толкова спокойна с мъж.

Някои те нападат, други ти нямат доверие.

Те никога не са истински честни. При жените е същото.

Но с него разговаряхме съвсем открито.

Беше ли тя омъжена?

Била ли е някога омъжена?

Не знам. Възможно е да е имала деца.

Тялото й все още беше много красиво.

Тяло на жена, която е била бременна или би могла да бъде.

Може би дори два пъти.

А ако се върнем?

Къде? - В хотела.

Може да опитаме още веднъж.

Искаш ли? - Да, искам.

Вече не сме млади.

Боли ли те? Мен като че ли не ме боли.

Разбита съм.

Най-много ме болят бедрата. А теб?

Гърбът. - Утре ще сме схванати.

Но беше хубаво. - Да, много хубаво.

Два пъти на ден - това трябва да е по специален повод.

Ще те закарам вкъщи.

Вече е късно, метрото е затворено. - Ще взема такси.

Мога да те хвърля пътьом.

Не, ще взема такси, така ще е по-добре.

Добре. Както искаш.

Искаше такси, нали? - Да.

Толкова скоро? Мога да го отпратя.

Не, и без това трябва да тръгвам.

До другата седмица! - В четвъртък?

В четвъртък.

Таксито чака.

Ти си добър човек. Знаеш ли това?

Благодаря.

Можеше да се окажеш... Не знам... Би ми било все едно...

Не търсех някого конкретно. Общо взето, устройваше ме, ако...

Ако бях намерила някого само за секс.

Би предпочела отношенията ни да са чисто сексуални?

Не.

Има една кабилска легенда.

Адам и Ева не са се срещнали така, както смятаме.

Когато се срещнали, те били голи,

а при появата им целият свят бил покрит със сняг.

Така че Ева вървяла,

проправяйки си път през скърцащия сняг,

когато неочаквано видяла голия Адам.

Тя се изплашила, отстъпила назад

и паднала по гръб на снега.

Цялата задна част на тялото й замръзнала и почервеняла от студа.

Адам започнал да я разтрива.

Ето така възникнал светът.

Той се възбудил и си направили дете.

Шегуваш ли се?

Имахме си негласно правило -

нито дума за личния ни живот.

Или поне за това, което обикновено наричаме живот:

възраст, име, професия. Карахме я без всичко това.

А и не ни беше нужно.

Не беше съзнателно решение.

Просто така се получи.

Понеделник? Да, още има стаи.

Това продължаваше... шест месеца. Да, шест месеца.

Срещахме се три или четири месеца, един-два пъти седмично.

В понеделник, няма проблем.

Виждахме се на всеки 2 седмици или нещо такова.

Вторниците. Или понякога четвъртъците.

Зависеше.

Не ви ли омръзна?

Не.

Никога не ми е омръзвало. Беше хубаво.

Хубаво - не е това думата... Да, беше хубаво.

Но нещо се случваше.

Свиквах с нея.

Отначало ми се струваше красива.

После започнах да забелязвам недостатъците й.

Но те започнаха да изчезват. Красотата й също.

Свиквах с нея...

С лицето й, с тялото й, с гласа й...

Мъжът е странно нещо...

Имам предвид...

Мъжът те гледа,

желае те

и ти чувстваш желанието му.

И освен това чувстваш...

И това е най-странното - чувстваш, че също го желаеш.

В същия момент.

Това е смущаващо.

Ще тръгваме ли? - Да вървим!

А ако...

Да?

А ако правим любов?

Ние вече...

Имам предвид... нормално.

В смисъл... - Нормално.

Мисионерската поза?

Не, не обичам да съм отдолу.

Предпочитам да доминирам. Да доминирам...

Това е толкова... негативно. Имам предвид...

Разбираш ли какво имам предвид?

Имаш ли нещо против да си отдолу?

Искаш ли?

Защо не?!

Добре ли си?

Като котка върху гореща керемида съм.

Не се казва така. Правилно е "котка върху горещ ламаринен покрив".

Аз също.

Вече съм възбуден.

Да. Наистина си много възбуден.

Както обикновено. - Май повече от обикновено.

Не мисля така. - Другия път ще нося сантиметър.

Нещо против да говоря? - Не.

Защото много обичам да говоря.

Някои мъже това ги дразни.

Мен ме възбужда.

Разговорите за секса... и не само.

Можеш ли да се раздвижиш малко?

Бедрата.

Да, извинявай!

Извинявай, аз малко...

Малко какво?

Изненадан съм. - От какво?

Никога не съм си го представял така.

А как? - Никак не съм си го представял.

Никога не съм си представял, че ще правя това с теб.

Големи сме авантюристи!

Това е ужасно. Почти отвратително.

Така дори е по-добре, когато почти те отвращава.

Не съвсем, но почти.

Когато е на границата на непоносимото.

Все едно да правиш любов, когато си уморен. Пробвал ли си?

Вече почти спите, но въпреки това го правите.

Възбуждате се и едновременно с това заспивате.

Почакай... Спри!

Да спра да говоря? - Не, спри да се движиш!

Боли ли? - Не, напротив.

Ще свърша, ако продължиш. - Вече?

Прекалено съм възбуден. Трябва да мисля за нещо друго.

Имала ли си много мъже?

В библейския смисъл ли?

Да, в библейския, така да го кажем.

А ти би ли имал нещо против? - Не, бих бил радостен.

Радостен? Защо?

Заради опита.

Веднъж бях сама цяла година. Не, не точно година.

Но съм имала няколко мъже.

Различни.

Не търся някакъв определен тип, всички ми харесват.

Готов ли си? - Още мъничко, моля те!

Добре...

В университета имах едно гадже...

Докато правехме любов, все си гледаше часовника.

Бърз, краткотраен поглед. В леглото забелязваш такива неща.

Веднъж го попитах за среща ли закъснява.

И знаеш ли какво отговори? - Не.

Каза, че бил прочел в някаква книга или списание,

че 80% от жените получават оргазъм след 20 минути.

Опитвал е да задържи своя.

Много мило!

Вече готов ли си? - Да.

Само че нежно!

Така достатъчно нежно ли е?

Той издържаше ли 20 минути?

Не помня.

Да се покрием с чаршафите! - Защо?

Моля те! - Но защо?

Не искам да ме гледаш, когато свърша.

Правя гримаси. - Всички правят. Това е прекрасно!

Не, ужасно е!

Вече съм те виждал да свършваш. - Това е различно.

Сега наистина правим любов. - И какво?

Хайде, моля те!

Щом искаш.

Това беше първият ми едновременен оргазъм.

Не съм сигурна, че е толкова хубаво, колкото казват.

Като обикновен оргазъм е...

На кино хората, като по правило, стигат до оргазъм едновременно.

Знаете ли, сексът в киното е...

или ад, или рай, но никога нещо между двете.

А в живота най-често е нещо между рай и ад.

Но с него беше съвършенство. Взаимно проникване.

Извинявай!

Всичко е наред.

За пръв път ми се случва.

Аз ли съм виновна? - Ти?

Защото поисках да се покрия?

Не, няма нищо общо с това.

Много ли говорих? - Не.

Няма значение, беше хубаво.

Нали?

Точно това развали всичко.

Беше прекалено хубаво.

Чувствах се прекалено добре.

Съжалявам.

Какво се е случило?

Какво има?

Нещо не е наред ли?

Не, всичко е наред.

Искаш ли... - Остави ме!

Извини ме, трябва да тръгвам!

Не е нещо сериозно.

Сигурна ли си?

Всичко е наред, наистина. Тръгвам.

Ще се видим в четвъртък, нали?

Не знам защо се разплаках.

Изведнъж нещо ми стана.

Не беше печал...

Почувствах се изгубена.

Там, неочаквано...

Вече не знаех какво чувствам.

Изгубих се.

Тъкмо си тръгвах.

Паркирането беше трудно.

Ясно.

Какво е ясно? - Просто казах "ясно".

Ясно, просто каза "ясно". - Мразя да повтарят думите ми!

Много говоря, но казвам това, което мисля.

Това поне е ясно.

Отново повторение. - Какво ти става?

В смисъл? - Изглеждаш...

Изглеждаш вбесен.

Вбесен съм. - Защо?

Паркирах колата 20 минути. Защо си тръгна?

Последния път. Тръгна си, плачейки. - И какво от това?

Тревожех се. - Агресивен си!

Не съм агресивен. - Напротив, агресивен си.

Бях рязък. Съжалявам. Извини ме!

Отиваме ли в хотела?

Какво ще правим? - Ще се разделяме ли?

Само този път или...

Или какво? - Скъсваме?

Искаш ли да скъсаме?

Не знам.

Не знам!

До четвъртък! Може би.

Може би. - Ако дойда, дойда.

Извинете!

Тогава изведнъж разбрах,

че не зная нито името й, нито адреса, нито телефона й, нищо.

И че ако не се върне, ще я загубя.

Какво правите в стаята ми?

Вашата стая? - Да, моята стая!

Кой номер е стаята ви?

Вашата е 115, а това е 118.

Извинете ме!

Какво се е случило? - По-бързо! Обади се на рецепция!

Господине! - Какво се е случило?

Изгубихте съзнание. Сега ще извикаме "Бърза помощ".

Бихте ли извикали "Бърза помощ"? Един мъж припадна.

Лежете си спокойно!

Убивах я в продължение на 40 години.

Кажете им...

да не се обаждат на жена ми!

Няма да понеса жена си.

Успокойте се, моля ви!

Обещайте ми!

Обещайте ми... - Обещаваме.

Какво правите?

Какво е това? - Това е пръстенът му.

Пръстенът на стареца. Той ми го даде.

Не искаше някой да разбере, че е женен.

Не искаше за се обаждат на жена му.

И ми го даде.

Запазихте ли го? - Да.

Защо? - Защото...

Защото това беше знак.

Може ли да го придружим? - Роднини ли сте?

Не. - Съжалявам.

Коя болница? - "Салпетрие".

Къде е колата ти? - Защо?

За да отидем в болницата. Обещахме!

Г-н Линьо е в интензивното. Стая 6. - Жена му не трябва да знае.

Късно е. - Какво имате предвид?

От "Бърза помощ" намериха документите му.

Обадих се в дома му. Такава е практиката.

Жена му току-що дойде.

Госпожо Линьо? - Да?

Здравейте... Много съжаляваме.

Ние открихме съпруга ви.

Нямам нужда от присъствието му.

Имам нужда само да зная, че е жив - някъде, където и да е.

Където и да е на света. Това е достатъчно.

Той ме напусна, както знаете. Беше толкова непостоянен.

Все тичаше след други жени.

Малки уличници. Курви, ако трябва да бъдем точни.

Не му желая нищо лошо, никога не съм го правила.

Винаги съм знаела, че ще се върне.

А сега той си тръгва и вече никога няма да се върне.

Не мога да го понеса. Прекалено тежко е.

Не знаете какво е чувството. Дано някога разберете! Това е важно.

Тежко е, защото посвещаваш целия си живот на някого

и когато него вече го няма,

не ти остава нищо, освен да се самоубиеш.

Недейте така...

Няма да изпадам в паника, няма да се колебая. Ще бъде лесно.

Ще ми бъде тежко без него, дори само за няколко часа.

Ето това ще е тежко.

Трябва да го направя скоро.

Благодаря ви за всичко.

А сега тръгвайте, прибирайте се! Оставете ме сама!

Имам нужда да остана сама.

Това беше единственият страничен инцидент.

Имам предвид - единственото, което никой от нас не бе предвидил.

Не, чувствах, че това не беше случайност.

Това означаваше нещо.

До четвъртък!

Мислиш ли, че тя ще го направи?

Кое?

Да се самоубие.

Не.

Ще тръгвам. - Да, добре.

Метрото работи ли още?

Да, не е много късно.

Мога да те закарам.

До четвъртък!

Да, до четвъртък!

Всичко наред ли е? - Извинявай... Бях се замислила.

За какво? - Тя го е направила.

Кой и какво е направил?

Мадам Линьо. Жената на стареца. Самоубила се е.

Ти каза, че няма да го направи.

Мислех, че няма да го направи.

Понякога съм прекалено оптимистично настроен.

Нещата винаги се оправят.

Вярвам в това, но не е истина. Не се получава винаги.

Не я познавах. Стори ми се непоносима.

И мъжът й мислеше така. - А може би непоносимият е бил той.

Никога няма да разберем. - Няма.

Нещо за пиене? - Да, чаша вино.

Не искам да ходим в хотела.

Не искаш?

Няма да мога да го направя.

Не сме длъжни. - Благодаря.

Ще отидем, ако искаме. Ако не искаме, няма да отидем.

Искам да бъда с теб. - Както искаш.

Някога обяснявал ли си се в любов?

Да съм се обяснявал в любов? - Да, обяснявал ли си се истински?

На колене, с ръка на сърцето?

Не, просто да кажеш на някого, на жена например,

че я обичаш и искаш да живееш с нея.

Някога правил ли си го?

Отдавна не съм.

Откога? - От цяла вечност.

Поне така ми се струва. Не помня. Тогава още имах акне.

И защо не си го правил оттогава?

Не знам. Това не е най-добрият начин да свалиш жена.

Признанието в любов не е средство за свалка.

Просто засвидетелстваш любовта си.

Понякога дори не искаш да съблазняваш когото и да било.

Понякога обичаш толкова силно, че си способен само

да признаеш любовта си.

Никога ли не си го чувствал?

Чувство, толкова силно, че нямаш избор.

Просто ти се налага да се обясниш в любов.

Може би. Но не ми е стигала смелост. - Защо?

Боял съм се. - От какво?

От подигравки. От провал.

Обичам те!

Обичам те, както не съм обичала никого преди.

Толкова силно, че не може просто да ми се струва. Разбираш ли?

Искам да се омъжа за теб, да остарея с теб, да нося зъбни протези с теб.

Два чифта протези, по един за всеки.

Зная, че това е нередно,

че ако се бях успокоила, бих разбрала, че е неправилно.

Но не мога да бъда спокойна, нито за секунда.

Обичам те, това е всичко!

Плачеш ли? - Не.

Да, плачеш!

Да, плача.

Извини ме!

Трогнат съм.

Никога не бих предположила, че си толкова емоционален.

Дразни ли те мъж, който плаче?

Не. Намирам го трогателно.

Ще има още неща. - Какви неща?

Неща, които ще разбереш за мен, неща, които сега не знаеш.

Неща, които може би няма да ти харесат.

Може би. - И накрая ще ме намразиш.

Може би. А може би не. Готова съм да рискувам.

Ние не се познаваме.

Хората никога не се познават.

Та ние не познаваме самите себе си!

А ти? - Какво аз?

Какво чувстваш към мен?

Не знам.

Все още съм трогнат. - Това е добре.

Добре е човек да си поплаче.

Но не и публично!

Искаш ли да тръгваме?

Да идем в хотела!

Не искам.

Можем да правим нещо друго в стаята.

Обяснение в любов! Това бе първият път, когато жена

ми казваше всичко това.

Беше хубаво. По дяволите, хубаво е, когато някой...

когато някой ти казва тези неща!

Това бе истинско обяснение в любов.

Имаш астма? - Имах, когато бях малък.

А аз имам сенна хрема, но не всяка година.

Зависи от априлския студ. Свързано е с цветния прашец.

Страхувам се от паяци. Това е истинска фобия.

А аз мразя да летя.

Не можеш да летиш? - Мога, но ставам блед като мъртвец.

Ужасно ме е страх и не мога да спя.

Даже когато полетът е дълъг.

А аз имам тик.

И какво от това? - На пръв поглед нищо...

Но след време...

Какво правиш?

Нищо.

Нищо? - Изпъвам си краката.

За да не се схванат.

Наистина ли?

Искаш ли да ги отдръпна?

Не.

Какво?

Сега пък си мърдаш крака!

Имаш ли нещо против? - Не.

Ще спра, ако искаш. - Не.

Какво имаш предвид? - Нищо.

Нищо? Искаш ли да продължа?

Не питай, сам ще разбереш!

Правеше гримаси. - Не съм.

Кълна се, правеше! - Спрях.

Може би само си мислела, че си спряла.

Сигурен ли си? - Да.

Беше прекрасна.

Беше гримаса, но на теб не ти пукаше.

За нищо. Дали ще изглеждаш прекрасно...

Е, не прекрасно, а като модел.

Разбираш ли? Като модел в списание, с грим и всичко останало.

Не. Ти беше просто жена.

Даде ми всичко.

За миг ми даде всичко!

Страх ме е.

Мен също.

Какво ще стане с нас?

Не знам.

Трябва да помисля.

Аз също.

Винаги съм взимала важни решения по интуиция.

Дълго мисля, всичко преценявам,

пиша на лист хартия всички "за" и "против", сумирам, преценявам.

Но когато дойде време да избирам,

когато наистина трябва да избирам,

това е като скок в нищото. Съвършено инстинктивно.

Казах, че ще помисля

и че ще се видим следващия четвъртък,

но за мен беше ясно - бях влюбен.

Идеалната жена! Бях готов да се обзаложа.

За нея. За нас. Само веднъж се живее.

Но после разбрах.

Тя не го искаше. Искаше всичко да приключи.

Нищо не каза, но това беше ясно.

Четях по лицето й. Тя искаше всичко да приключи.

Страхуваше се да го каже. Не й достигаше смелост.

Трябваше да направя това вместо нея.

Нищо няма да се получи между нас двамата.

Нищо няма да се получи.

Не.

Бях решила да остана с него.

Даже бях решила да се боря докрай, ако той се откаже.

И тогава...

Когато той каза, че между нас

нищо няма да се получи,

изглеждаше очевидно, че беше прав.

Трябваше да се разделим.

Ще се разделим, ненавиждайки се.

Ще ни останат само спомени, спомени за днес.

Така че можем да приключим тук.

Четях всяка негова мисъл.

Четях всяко изражение по лицето му. Разбрах, че иска да сложим край.

Ето защо аз също го исках.

За последен път?

Сигурен ли сте, че тя искаше да сложи край на всичко?

А ако е било грешка? Може би никой от вас не го е искал.

Може би не сме се разбрали, но не мисля.

Нещо щеше да се случи.

Нещо би ни подсказало, че грешим.

Но нямаше нищо подобно.

Не грешахме.

Приключихме, както и започнахме.

Отприщихме фантазията си. За последен път.

Не бяхме сигурни, че ще успеем да намерим други партньори за това.

И използвахме тази последна възможност.

Чакайте да помисля...

Правехме го нормално.

Така беше по-възбуждащо.

Ще ни кажете ли какво беше това? - Кое?

Вашата фантазия.

Това, което направихте.

Не.

Не. Даже ако ме измъчвате,

извадите очите ми и прикрепите електроди към тестисите ми - не!

По-скоро бих умрял.

На кого, по дяволите, му пука какво е станало?!

Би могло да е всичко,

въпреки че винаги беше едно и също.

Беше любовен акт.

Даже ако това е било нещо специално, даже ако хората не го разбират,

даже ако го считат за ненормално,

даже ако това е било чист секс в началото,

то винаги ще си остане едно и също - любовен акт.

Това е най-важното.

Опитвали ли сте да го видите отново?

Можех...

знам ли -

да наема частен детектив

или да отида в хотела и да разбера номера на кредитната му карта.

Винаги има начин.

Не направих опит.

Но го видях още веднъж. В смисъл - само го видях...

Отдалече. Той не можеше да ме види.

Паркираше колата си.

Не говорихте ли с него?

Не привлякохте ли вниманието му по някакъв начин?

Не. Всичко беше приключило.

Той беше все така красив.

Все още го намирах привлекателен.