Original subtitles

УВЛЕЧЕНИЕ

Джозеф!

Джоуи! Джоуи!

Джоуи!

Ставай, Джоуи!

Скоро ще стане 05:00.

Добре, мамо.

Да, сър.

Знам, че ще се учудиш, че се опитвам да те доя, но се постарай.

Ето, ако си хапнеш ще се получи по-добре.

Да, сър.

Знаеш ли какво мога?

Мога да купя машина,

която да изсмуче кравата до смърт,

особено инатеста стара крава като теб.

Да! Как гледаш на това?

Добро утро, Робърт!

Добре, влизайте в класната стая! - Здравейте, мисис Хенсън!

Добро утро! - Добро утро!

Меган, къде отиваш?

Меган! Благодаря!

Хей, искаш ли да се сменим?

Не и в този живот!

Тази вечер у вас или у нас? - У нас.

Приятен ден. - На теб също.

Е, седнете всички.

Седнете по местата си.

Знам, че всички сте чули, че училището може да бъде закрито

в края на този срок.

Тези от вас, които не завършват,

а повечето сте такива, следващата година ще учат в Портридж.

Опитах се да им кажа, че не съм преподавал на групата Родес Сколар,

но очевидно училищният съвет вярва повече на вас.

Всичко това не е официално

до заседанието на съвета следващата седмица,

когато ще представя аргументи против.

Както всички знаем винаги е добре да обмислим всичко предварително.

А сега?

Кой би могъл да бъде това? - Катрин... Уилър.

Е, Катрин Уилър, влез и затвори вратата.

Не виждам името ти в списъка.

В кой клас си, Катрин? - Завършвам.

Последния.

Е, добре дошли в Ховардсвил.

Ще видите, че това е много хубаво място

и ако вие или вашето семейство имате нужда от помощ

се обръщайте към нас. - Благодаря.

Сега седнете на свободното място.

Днес ще започна с нашата история.

Вземете учебниците и ги отворете на страница...

Не оставайте до късно.

Само да завършим графиката на митата.

Няма да е дълго.

Лека нощ, мамо. - Приятни сънища, скъпи.

Лека нощ, Робърт. - Лека нощ, сър.

Е, аз ще си лягам. - Лека нощ, Лили.

Лека нощ, Лили.

Следващата година изглежда ще е последната.

Все някога трябваше да се случи. Това се нарича прогрес.

Нима е прогресивно 30 деца да пътуват по 90 км всеки ден?

Ти ще получиш ли работа през лятото? - Не вярвам.

Мислех, че мога да се заема с нещо друго, какво мислиш?

Можеш да правиш всичко, което поискаш.

Може ли да поговорим за земеделие на това място?

Какво по-точно? - Джозеф.

Това са стари новини, Розали. Какво искаш да правиш?

Искаш да работиш на две места както Лили и майка ми?

Да отглеждаме царевица и соя.

Те винаги са искали ти да ме убедиш за това.

Те се страхуват, че ако загубиш работата си

ще започнеш да пиеш и няма да се ожениш за мен.

Може би аз трябва да си намеря още някой...

но шест години съм с теб. - Точно както и аз.

Трябва само да решиш.

Чакам те вече шест години, а ти си твърде бавен.

Какво ще се промени ако се оженим?

Не искам да живея тук с майката на Орин.

А ти не искаш да напуснеш красивата си къща.

Искам. Ще се преместя още утре.

Робърт отива в колеж.

По-добре да се прибера вкъщи. Това ще го завършим по-късно.

Няма ли да останеш за нощта?

Трябва да нагледам мама.

Не се чувстваше добре.

Какво е станало с баща ти?

Корея. Беше убит във войната.

Мистър Свендън втори баща ли ти е?

Не е. Той просто чука майка ми.

Хайде, Робърт.

До скоро.

Мистър Свендън.

Нейтън Уилър, майор от резерва.

Предполагам, че сте чули, че съм новият ви съсед.

Слухът за това се разнесе в радиус от 30 километра.

Мисля, че сте се запознали с дъщеря ми Катрин.

Да, сър, как си днес, Катрин? - Добре, благодаря.

Документи й пристигат днес,

така че, ако не възразявате, тя ще ги донесе в понеделник.

Прекрасно.

Бихте ли могъл да се грижите за коня на Катрин?

Къщата на Аделман няма конюшня. Говорих по-рано с д-р Евънс

и той ми каза, че бихте го направил срещу заплащане.

Мога да плащам по 175 долара на месец. Нормално ли е?

Изглежда... много добре, майоре.

Благодаря. Ще го изведа.

С-В-Е-Н-Д-Е-Н.

Това норвежко или шведско е?

Шведско.

Заповядайте. - Благодаря.

Много съм ви благодарен, сър. - Аз ви благодаря.

Скъпа, сега нямаме време за това.

Мога да я заведа до конюшнята,

а после да я докарам до вас, по път ми е.

Хайде, моля те, татко?

Ако не е проблем. - Не, изобщо не е проблем.

Катрин, когато мистър Свендън тръгне се прибери вкъщи с него.

Чуваш ли ме? - Да, чувам.

Благодаря, сър.

Тук добре ли е?

Разбира се.

Баща ми би плащал и по 200 долара на месец.

Знам.

Ще мога ли да идвам да яздя всеки ден?

Идвай, когато пожелаеш. Не ти е необходим ключ.

Харесаха ми стиховете, които вчера прочетохте... на Кийтс.

Повече ли го харесвате от Емили Дикинсън?

За какво си мислите?

Това е последната ми година на преподаване.

Чух много добри неща за Чикаго, но аз предпочитам Ню Йорк.

Театрална школа? Искаш да станеш актриса ли?

Мисля, че ще бъда добра.

Какво ще правите догодина? - Не знам.

В какво сте добър? - В какво съм добър ли?

Дълбоко в себе си всички знаем кой на какво е способен.

Просто трябва да накарате и другите да видят талантите ви.

Може да бъдете учител или фермер, нали?

Аз съм посредствен учител.

Като фермер ще съм още по-зле.

Как ти се струва сега теорията ти?

Не мисля така. Но дори и да е вярно...

трябва да има нещо, в което сте добър,

но не ми казвате.

Но аз ще го разбера.

Ще ги вземате три пъти на ден при хранене.

Всичко наред ли е? - О, добре съм, Джоуи.

Д-р Евънс бе така мил да ми донесе лекарствата.

Исках да ви спестя пътя до града. Ходих до фермата на стария Аделман.

Оценявам го. - Но сега Аделман не е собственикът.

Уилър я купил от него миналия месец.

Майор от запаса... - Да, вече ги срещнах.

И дъщерята ли?

Тя не е момиче за ферма, нали?

Бащата е запален ловец.

Майката е алкохоличка. Той се опитва да възпитава дъщеря си сам.

Попитай го дали има някакви селскостопански инструменти?

Можем да ги купим. - Всички пари на Джоуи са тези монети.

С тях може да изкараме цялата година.

Това не е най-доброто място за гюм с пари.

Трудно е да се извади оттам, твърде е тежък

и ако се наложи да го местя сигурно ще го оставя, където си е.

Какво ще правиш, когато се напълни?

Не знам.

Как е тя?

Ами... боли я повече, отколкото си признава.

Знаеш каква е. Не обича да се оплаква, така че...

Ще се влоши?

Колко й остава?

Може би половин година, може би по-малко.

Трудно е да се предскаже точно.

Разбира се, че мога да я изпратя на химиотерапия

и да й дам още няколко месеца остра агония.

Не мисля, че тя ще иска да отиде някъде, док.

Разговаряй с нея за това.

Не, мисля че е решила да ни напусне. - Добре.

Знаеш ли какво трябва да направиш?

Да си измиеш пикапа.

Помисли за това.

Добре, деца. Отворете на страница 125.

Междучасието свърши.

Да влизаме вътре.

Катрин!

Катрин?

Защо не ми отговаряш?

Защо?

Нали знаеш, че съм тук.

Права си.

Какво държиш тук?

Е...

Малко сено, както виждаш.

Вероятно вече е плесенясало.

Няколко чувала със зърно...

Сигурно трябва да приготвя още няколко...

големи бали сено...

Тук не се качват много хора, нали?

Не... определено не.

Исусе Христе. - Какво?

Да?

Аз... мисля, че бихме могли да се любим.

За какво си мислиш?

Никога досега не съм правил секс със своя ученичка.

Това притеснява ли те? - Не знам.

Мисля, че би ме притеснило повече, ако ти беше за пръв път.

Но не мисля, че е така, нали? - Била съм и с други момчета.

Виждам.

Хареса ли ти?

С тях или с теб?

Заслужих си го.

Ами...

Да кажем, че си най-добрият досега.

Кучи сине, ти плащаш пиенето. - Разбира се.

Какво?

Знаеш ли, Розали, мисля, че бях влюбен в теб

през целия си глупав живот.

Това е нормално за теб.

Сега да не си се влюбил в друга? - Защо не?

Залагам на тройки.

Мисис Хенсън. - Здравей, преподобни.

Розали. - Докторе.

Развесели се, войната свърши. - Мога ли да хвърля?

Мистър Свендън, не можем да ви разрешим

да преподавате без подходяща степен. Не вярвам да сте ходил в колеж.

Мисля, че мистър Свендън разбира позицията на съвета, но...

той преподава тук повече от 20 години. На нито един негов ученик

не е отказано приемане в колеж по академични причини.

Синът на мисис Джонсън влезе в университета,

получи академична стипендия и се развива много добре.

В града имаме две великолепни училища с професионални педагози.

Какво повече им давате вие.

Шансът да учат, без да пътуват по 90 километра на ден,

след като сутринта са работили във фермата.

Тези деца нямат достатъчно време да се конкурират с градските деца.

Защо не изкарахте курсове и не взехте диплома като мисис Хенсън?

Не посещавах университетските курсове. - Аз имах повече време и сили

отколкото мистър Свендън.

Не се оправдавай заради мен. Можех и да ги изкарам,

но не мислех, че училищният съвет

се кани да разшири дейността си толкова далеч от града.

Опитах се да комбинирам службата с личния си живот.

Предполагам, че съм сгрешил.

Мистър Свендън, не може да ни обвинявате за вашата небрежност.

Имал сте възможност да получите диплома.

Вие вече сте взели решение.

Вече не мога да променя нищо, нали?

Боя се, че е така. Не виждаме повече смисъл

да преразглеждаме този въпрос.

Тогава защо, по дяволите, ми загубихте времето?

Не използвайте такъв речник, мистър Свендън.

И всичко това заради банда надути задници.

Мисля, че ни дължите извинение.

За какво, няма правила забраняващи да наречеш някой задник... задник.

Розали.

Време е да се ожениш за мен.

Знам.

Кажи го.

Кажи: "Ще се омъжиш ли за мен?"

Искам да те направя щастлива.

Наистина ли? - Да.

Ти ме правиш щастлива.

Също като Орин ли?

Отивам си вкъщи.

Хей, красавец, как си?

Ти си красавец, нали?

Заповядай.

Сър, грижите ли се за него? - Да.

Ходил ли си скоро на лов? - Поразходих се наоколо.

Аз ходих с майора за патици миналата седмица.

Ударихме три... не аз, той.

Копелето е страхотен стрелец. Почти колкото теб.

Наистина ли?

Каза ми, че е видял койот надолу по пътя за ферибота.

Подготвил се е да го намери.

В тази част на страната няма койоти.

Може да е бил вълк. - И вълци няма.

Ела с мен. Искам да ти дам нещо.

Искам това нещо да е в теб.

Миналата седмица открих по трудния начин, че гърбът ми вече не ме слуша,

така че приключих с лова. - Господи, докторе.

Не знам какво да кажа.

Сигурен ли, че го искаш?

Знам, че винаги си я харесвал.

Уморих се да я смазвам.

По-добре да е при теб, отколкото да стои и да ръждясва.

Обади ми се ако има някаква промяна с майка ти

и нека да прави каквото иска.

Исусе, Катрин.

Аз съм лейди Годайва. Харесва ли ти?

Слез от коня, ти си луда.

Ами ако някой влезе? - И какво ще стане?

Ти ме удивляваш.

Аз съм стар човек.

Внимавай със сърцето ми.

Ами ако майорът разберете за нас?

И какво като разбере?

Тук мирише на нещо вкусно. - На печена дива патица.

Джоуи, целия си в мръсотия! Пиян ли си?

Веднага се почисти. Вечерята е почти готова.

Добре съм, мамо.

Виж какво ми даде доктора. - Много мило от негова страна.

Каза ми, че е твърде стар, за да ловува.

Представяш ли си? Твърде стар, за да ловува.

Как се чувстваш, мамо?

Чувствам се сякаш някой си е забил ноктите в стомаха ми.

Да се обадя ли на д-р Евънс?

Не, не, не.

Ти трябва да се ожениш за Розали.

Знам, мамо.

Тя ми каза, че си мисли, че не искаш да се ожениш.

Аз й казах: "Глупости."

Ти само чакаш да умра и тогава ще го направиш.

Знам, че искаше да се ожениш за нея, още когато тя се омъжи за Орин.

Сега можеш да го направиш.

Когато затворят училището ще остана без работа.

Не мога да се оженя без работа.

Не говори глупости! Продай това, което е останало!

Ожени се за Розали. Работи в нейната ферма!

Ти си глупав за учител.

Направете си меден месец с Розали.

Вземи пари от монетите.

"Бушуващи вълни

морска пяна, кораби в далечината.

Дива възбуда, сякаш сняг има по върхове на вълните.

Отново и отново гледате тези вълни вечно търсещи брега си."

Чакайте малко. Това не става за нищо, нали?

Или аз не разбирам нищо.

Някой от вас ходил ли е до океана?

Аз. - Добре, ела тук.

Заповядай. Дръж я.

Сега искам да ви кажа...

че хората измислят твърде сложни стихове.

Те мислят, че това ги прави да изглеждат по-умни.

Обикновено е така и затова повечето поети пишат лоши стихове.

Оказва се, че добрата поезия е много е проста.

Тя ви казва това, което чувствате сутрин,

когато бриза гали лицето ви,

когато за пръв път почувствате мириса на океана.

Ти, когато за пръв път видя океана какво почувства?

О... мисля, че се изплаших.

Истинска емоция. Ти можеше да напишеш за това.

Добре, сега ще направим малък тест.

Искам да напишете стихотворение за някое място тук,

някъде където сте били, може би езеро,

място, където сте чувствали нещо.

Аз не мисля, че наоколо има места,

за които може да пишете.

Извинете.

Не, всичко е наред. Обясни ни какво каза.

Какво стана? - О, беше случайно.

Катрин изтърва картината ми. Продължавай.

Да вземем Емили Дикинсън. Тя е писала любовни писма до мъж,

а е умряла девствена.

Въпреки, че не е познавала мъжа физически

тя е написала най-добрите любовни стихове в цялата литература.

Добре, точно така. И какъв е изводът ти?

Не е нужно да имате достатъчно опит, за да пишете страстно за нещо.

Всичко, което ви трябва е вашето въображение.

Никакво въображение не е по-красиво от истината

и не е важно дали е съществувало преди или не.

Джон Кийтс го е написал в писмо до родителите си през 1818-та.

Това ли имаш предвид, Катрин? - Ти трябва преподаваш на този клас.

Сърцето търси наслаждение.

Трябва да се видим. Спешно

Не ме моли да се виждаме по този начин.

Продължавай да яздиш коня си,

но не искам да флиртуваш с мен в класната стая.

Това не е добра идея, Катрин. - Ти пръв започна да флиртуваш с мен.

Истинско копеле си, знаеш ли го? - Не съм флиртувал с теб.

Не трябва да флиртувам с теб.

О, Боже.

Бременна си, нали?

Не, това притеснява ли те?

Мина ми през главата!

Използвам диафрагмата.

Какъв беше първият път?

И първия път ли? - Защо трябва да ти кажа?

Недей да умничиш.

Не съм в настроение. Недей.

Няма да направя нищо докато не ми кажеш.

Добре, и тогава имах.

Знаела си, че ще се любим, така ли?

Да, имах пресантиман.

Какво искаш да ми кажеш?

Ами...

Бременна съм.

Какво ще правим сега?

Джозеф.

Просто се пошегувах!

Просто се пошегува?

Ела тук.

Няма да те докосна.

Миришеш като океана.

Аз съм твоят океан.

Изглежда се задава буря.

Едно момиче от твоя клас е влюбено в теб.

Винаги има такива. Помниш ли Кристин с големите кафяви очи?

Да, помня я. - "Мистър Свендън, бих желала

да ме повозите на новия кадилак на баща ми."

Беше много хубаво. - Ти си ужасен!

И тя ли имаше кон в конюшнята ти?

Майоре? - Добро утро, Джозеф!

Загубих партньора си за лов. Вие бихте ли дошли

с мен да гръмнем по някоя патка. Чух, че сте много добър стрелец.

Аз чух същото за вас.

Е?

Малко сте нервен.

Отпуснете се. Ще долетят всеки момент.

Никога не убивам повече отколкото ми трябват.

А вие? - Не, естествено, че не.

Добре. Вече съм твърде стар,

за да убивам само заради убийството.

Вече не намирам удоволствие в това.

Някой ми каза, че сте видял койот близо до пътя за ферибота.

Не, помислих, че е койот, но явно не е бил.

Беше твърде голям. Беше вълк и аз ще хвана копелето.

Мислех, че не убивате животни само за забавление.

Да вземем за пример койота. Интересни животни, много умни.

Знаете ли, че могат да откраднат под носа ви

пиле, прасе, хамстер или домашно куче... просто така!

Изчезват, преди да се усетиш. Те заслужават да бъдат убити.

Но имат и свободен, и решителен дух.

Ако хванете лапата на койот с капан той ще я прегризе и ще избяга.

Свободен дух, задника ми! Те са алчни.

Това, което не могат да изядат го препикават като всяко друго куче.

Ето ги, долитат.

Първата е ваша.

В полет!

Тази сутрин нещо не съм във форма.

Увеличих й дозата,

така че за известно време ще бъде леко зашеметена.

Мисля, че трябва да кажеш на сестрите си.

Защо? За да започнат борба

за тяхната част от земята ли?

Ние говорихме с мама.

Тя не иска никоя от тях да знае.

Може и да е права.

Виж какво донесох.

Това е бърбън. 20 годишен.

Знам какво е. - Опитай го!

Не сега, и така ме боли много главата.

Дошла си да видиш Боло ли?

Не сега.

Сега искам секс.

Как е майка ти?

Защо се интересуваш от майка ми?

Тя е алкохоличка. Затова аз никога не пия.

Харесва ли ти синьо?

Мисля, че ти харесва.

Мислех, че и ти ще искаш.

Да отидем в къщата.

Не, казах ти никога в къщата.

Вече не ме обичаш. - Обичам те, Катрин.

Не, не ме обичаш. Ще се ожениш за Розали.

Ще се оженя за Розали? Кой ти каза това?

Робърт, и не е много щастлив от този факт.

Вие двамата станахте твърде близки, нали?

Робърт има нужда от приятел. Добре му е с мен и аз го харесвам.

Не искам да говоря за Робърт.

Какво му каза?

Какво, за нас ли? За женитбата?

Нищо. Нищо не съм му казала.

Все още ме желаеш, нали Джозеф?

Обещавам ти...

никога и на никого няма да кажа за нас.

Здравей, Джо. Какво правиш?

Дремя, какво по дяволите?

Док.

Той ще каже на баща ми! - Не, няма да каже на никого.

Може да се върне тук. - Той няма да каже на никого.

Бърт, може ли едно питие?

Разбира се, Джо.

Тя, разбира се, има сладко, младо тяло,

но това не е причина да я чукат дъртаци, глупако!

Ето.

Благодаря, Бърт.

Когато са толкова млади и объркани

те създават неприятности. Аз лекувам майка й.

Разбира се, ако си търсиш неприятности със сигурност ще ги намериш.

Колко време продължава това?

Не знам. Три месеца, може би четири.

Беше нейната идея.

Тя е на 17, а ти на 47 и било нейна идея, така ли?

Смешен си, момче! - Добре, беше моя идея.

Това е първата ми инициатива от много години.

Вземаш витамини или нещо друго?

Розали също изглежда доста щастлива.

Слушай, това може да не продължи дълго.

Но бих могъл и да го запазя...

защото е страхотно.

Прекалено дълго си седях на задника!

Може да не ми повярваш, док,

но никога в живота си не съм правил толкова много любов.

Ти ще съжаляваш за това, когато остарееш.

Ще съжаляваш.

Но... Джозеф...

тя е ужасно млада.

Как е майка ми?

Няма да изкара повече от месец.

А освен това ако майорът разбере

ще те гръмне в здравия крак.

Подръж го още малко.

Яйцето ми се счупи. - Вземи си друго.

Какво ще пиеш? - Бира и доматен сок.

Кати, Робърт. - Здравейте, мистър Свендън.

Кати. Робърт.

Заповядай. - Благодаря.

Те прекарват заедно много време.

Кои? - Тези двамата.

Мога ли да седя? - Разбира се.

Робърт е наистина сладък.

Много добре сте го възпитала. Имал е късмет с майка като вас.

Благодаря.

Знаете ли, мисля, че на него му е необходимо

да си поговори свободно с вас.

Да си говори с мен ли? За какво?

Не сте ли забелязала колко е депресиран?

Разстроен е заради вас и Джозеф.

Катрин, мисля, че това не е твоя работа!

Да, но Робърт е мой приятел.

Извинете, не искам да създавам проблеми.

Извинете!

Знаеш ли, Катрин ми харесва. Мъжко момиче е.

Робърт е много щастлив с нея.

Искаш ли да влезеш вкъщи?

Не.

Влез, моля те.

Не.

Нека го направим тук.

Джозеф, не! Да влезем вътре, моля те.

Не, вероятно ще се прибера вкъщи.

Какво става с теб, Джоуи?

Правиш се на глупак с такова младо момиче.

Ти знаеш ли? - Разбира се, че знам.

Не знам кой кого подведе,

но го подозирах още от първия ден, когато джипа влезе в двора.

Знам.

Какво мога да кажа? Аз съм лош човек.

Но понякога е много приятно да си лош.

Не си лош.

Ако това прави хората лоши отдавна щяхме да сме изчезнали.

Уморена съм, Джоуи!

Позволи ми да те занеса в леглото, мамо.

Не, казвам, че цялото ми тяло вече е уморено.

О, това е...

по-лошо от да отглеждаш бебе.

Сега ме занеси, Джоуи.

Ще се обадя на д-р Евънс да видя какво ще ме посъветва.

Не, не, не е необходимо!

Ще те събудя сутринта.

Лека нощ, мамо. - Лека нощ.

Розали!

Розали!

Къде, по дяволите, си?

Какво става с теб? Хората вече спят.

Какво ти е? - Струва ми се, че имам грип.

Всеки месец хващаш грип. Много странна работа.

Не мисля, че е заради майка ти. - Може би е андропаузата.

Мъжете на моята възраст преминават през нея.

Те знаят, че ще умрат, без да са направили това, което искат.

Глупости, какво още може да искаш, освен да изчукаш някоя кинозвезда?

Какво искам да направя ли? Искам да постоя в океана,

където няма ученици. На кораб, на който няма хора,

само четене, пиене, риболов и плуване.

Знаеш ли какво още искам? Искам да те чукам на светло.

Искам да правя всичко, за което дори не съм мечтал.

Уморих се да се чукаме на тъмно

в петък и в неделя вечер, а понякога и в сряда!

Погледни ме!

На 47 години съм и никога не съм те чукал през деня.

Да не говорим да видя океана!

Веднъж бяхме във Вашингтон, но не сме ходили в Ню Йорк.

Искам да променя това, преди да стана стар и уморен,

защото тогава вече ще е твърде късно!

Ти не искаш ли да промениш нещо?

Уморих се да се държиш като шибана вдовица.

Обичам те повече отколкото, когато бяхме на 18 години.

Съжалявам, че те разочаровах.

Погледни ме... освен крака ми, който си виждала сто пъти.

Наистина ли изглеждам толкова странно,

че трябва да бъда затварян на тъмно като дяволски изрод?

Не ме гледаш нито ми отговаряш.

Искам да се чукаш с мен,

както се чукаше с Орин, когато беше на 16

или на 20, или на 25... както ти ми каза.

Не искам да чукам тъжна вдовица на учител

и след това да изсъхна и да умра. - Млъкни, моля те.

Трябва да помисля малко.

Имам нужда от питие. - Донеси и на мен.

Ако ще оставам тук за цялата нощ

най-малкото, което мога да направя е да се напия.

Сваляй всичко!

Всичко ли? - Абсолютно всичко.

Е, и това тогава.

Добре. Сега може да започнем.

Джозеф...

Това е смешно.

О, Розали!

Боже на духовете и на всяка плът,

Който стъпка смъртта, съсипа дявола

и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата

на починалата Твоя рабиня в място светло, в място злачно,

в място прохладно,

където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което е сторила с думи,

или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог.

Бих искал сега децата й да излязат напред, моля.

Шарлот, Мари и Джозеф...

Предайте тялото на майка си на земята,

от която извира живота

и към която всички се връщат.

Не, благодаря.

Искаш ли още?

Вземи това.

Какво е? - Как можа?

Какво?

Знам, че мога да те направя щастлив. С любовта, Катрин.

P.S. Сега можем ли вече да го правим в къщата?

Мислех, че след онази нощ нещата при нас са по-добре.

Помислих, че е съболезнователна бележка

и исках да те пощадя от допълнителна болка.

Вярваш ли ми?

Наистина нещата са по-добре. Тя е просто глупаво дете.

Тогава защо чукаш дете?

Аз не съм ли ти достатъчна?

Отдадох ти живота си.

Мислех, че имам нужда да наваксам пропуснатото.

О, Боже, а аз седя тук и си мисля,

че разруших живота ти. Трябва ли да плащам за това?

Няма да имам повече друг шанс.

О, по дяволите.

Надявам се да умреш!

Розали!

Розали!

Розали!

Розали!

Розали!

Какво стана? - Те се скараха.

Какво е станало? - Защо се скараха?

Джозеф?

Какво?

Какво правиш?

Какво?

Ти си пиян.

Розали знае.

Съжалявам, но тя трябваше да разберете рано или късно.

Защо?

Защото искам да се омъжа за теб.

Няма да се оженя за никоя!

Чуваш ли ме?

Няма повече да ти споменавам за това.

Катрин?

Катрин.

Не се ядосвай.

Не съм ядосан.

Обичам те...

но обичам и Розали.

Помниш ли, казах ти, че ще разбера

единственото нещо, в което си добър?

Ти не ме слушаш.

Ще съжаляваш.

Розали?

Розали, трябва незабавно да говоря с теб.

Не мога да се оженя за теб

и до края на живота ми да ме преследва духа на Орин.

Майната му на духа на Орин. Орин е мъртъв, а аз съм жива.

Живея на три мили по пътя от него.

Чудя се защо посветих живота си на проклет лунатик като теб.

Вече е два часа сутринта.

Ще си тръгнеш ли преди да се е събудила Лили?

Няма да му позволиш да остане тук, нали?

Ще донесеш ли едно одеяло, моля?

Робърт, моля те да донесеш одеяло?

Искам да го отведете оттук.

Той е копеле.

Чувствам се като глупачка.

Като че някой яко си е направил майтап с мен.

Вярвай ми, никой не се смее.

И все пак е копеле.

Катрин беше отегчена, търсеше секс и човекът си загуби главата.

Той ще го преодолее и ще избере теб. - Това не е вярно.

Катрин е прекрасна личност. Той я е съблазнил.

Робърт, ти все още си невеж, момче. Не знаеш нищо за жените.

Знам повече, отколкото си мислите. Тя ми е приятел.

Аз я свалям. - О, страхотно, по дяволите.

Катрин е млада и красива, но идва от нещастно семейство

и те просто са правили любов.

Защо правенето на любов трябва винаги да е свързано с порока?

Това са глупости.

Какво, по дяволите, знаете за това, какво чувствам?

Това са големи неприятности и за двама ни, нали?

Какво още мога да ти кажа, синко?

Какво знаеш за баща ми?

За баща ти ли?

Той беше по-добър от мен във всичко, освен в риболова.

Обичаше да се бие и беше добър в това.

Ти харесваше ли го?

Той беше великолепен.

Най-добрият ми приятел.

Защо отиде на война? Не е бил призован.

Питаш ме защо е напуснал теб и майка ти?

Искаш ли истината?

Беше отегчен от всичко тук.

Искам да ви предупредя.

За какво ме предупреждаваш?

Майорът знае. Мисля, че ще дойде да се видите.

Спрете!

Джозеф, какво правиш? - Въоръжен ли сте?

Не. Защо ми е оръжие?

Кой е в джипа?

Жена ми. Можем ли да влезем?

Разбира се.

Седнете. Ще пиете ли нещо?

Да, благодаря.

Търсих я.

Благодаря.

Исках да поговорим за риболова.

Виждам, че ръцете ви треперят.

Катрин ми каза, че възнамерявате да се ожените.

Това истина ли е?

Не, не е.

Би било глупаво.

Не съм нейният тип.

А какъв е нейният тип?

Някой, който е богат и добре образован.

Някой, който е изискан,

живее в град и е по-близо до възрастта й.

Искам да знаете, че не обичам да ме мамят.

Преместихме се тук,

за да я отдалеча точно от такива хора.

Катрин имаше много добър семестър, може би най-добрия й досега.

Не знам какъв живот водите,

но предполагам, че не сте много опитен в тези неща.

Не, мисля, че не съм.

Беше ми за пръв път да направя такова нещо.

Не можах да се сдържа въпреки че знаех, че е грешно.

И аз мисля, че не сте прав,

но не мога да обвиня само вас, защото познавам Катрин.

Вашата вина тук е по-малко от половината.

Не знам какво се случва в ума й. Вие сте порядъчен човек,

но знам, че не трябва да се опитвате да се ожените за нея.

Знам и че не сте злоупотребили с положението си.

Мистър Свендън, разбирате ли, че аз знам,

че сте чукали дъщеря ми?

Бевърли... Скъпа, слуша ли ме какво говорех?

Млъкни. - Мадам...

Бевърли, хайде, скъпа. Да си вървим у дома.

Беше дълъг ден. Уморен съм и ти си уморена.

Ще си поговорим отново.

Нека да отидем в колата.

Чакам, мистър Свендън.

Бевърли, време е да си вървим.

Копеле.

Всичко е наред. Хайде.

Как дойде тук? - Робърт ме докара.

Къде е той? - Отиде си.

Татко каза, че вие ще си поговорите.

Да, поговорихме си и с майка ти също.

Татко каза, че ти никога няма да се ожениш за мен

и за мен е било само глупава игра.

Това не е вярно, нали? Не може да е вярно.

Не виждаш ли, че ти дадох най-добрата година от живота си?

Това са глупости.

Следващата година ще се чукаш с Робърт.

А виж аз какво направих с живота си.

Ние не се познаваме дори цяла година.

Ти отново играеш роля!

Катрин.

Ние се грижехме един за друг.

Прекарахме заедно незабравими моменти.

Но аз съм проклет старец,

а ти си красива, ти си брилянтна

и си на 17 години.

Мислех, че ме обичаш.

Обичам те достатъчно, за да знам какво е най-доброто за теб.

Ти си най-доброто за мен. Хайде, нека просто...

Не може ли просто да бъдем любовници както бяхме в началото?

Обзалагам се, че няма да се омъжиш за мен, ако ти предложа.

Използваше ме... докато беше тук.

Няма лошо.

Направих нещо гадно.

Какво?

Виж!

Господи, какво, по дяволите, си направила?

Боло.

Боло.

Ти... добре ли си?

О, Боже.

Защо го направи?

Бях ти ядосана.

И затова изгори коня си ли?

Очаквах, че ще го спасиш... но ти не го спаси.

Хайде.

Хайде. Ще те заведа у дома.

Чух какво се е случило снощи.

Нищо ли не остана от плевнята?

Не.

Напълно изгоря.

Странно е, но...

мисля, че излъгах надеждите ти

през всички тези години, но...

Знаеш ли защо харесваш Катрин,

освен, разбира се, заради тялото й?

Защото тя все още не е личност.

Не е нужно да й посвещаваш себе си.

Тя дори не може да го разбере.

Може би е така. Не знам.

Нямам никакво извинение.

Мисля, че съм искал да се поразвлека,

но със сигурност не мислех за това,

когато с Катрин започнахме.

Но това продължаваше.

Тогава се случи онази нощ, когато бяхме полудели от страст,

за пръв път след края на нашата младост.

Направихме нещо и всъщност не знаехме...

какво правим, преди да го направим.

Аз също исках да се поразвлека.

Обичам те, Розали!

Винаги съм те обичал.

Джозеф!

Джоузеф, ела тук!

Ела!