Original subtitles

Здравей, мамо! - Защо още не сте тръгнали?

Не знаем.

Къде е баща ви? - Вкъщи.

Защо не тръгнахте?

Обадиха се от Стокхолм. Викат ме в полицията.

Защо?

Не знам.

Ще дойда с теб. - Не, остани с момичетата.

Те могат да спят в... - Не е необходимо.

Най-добре е да отида сам. Ребека също ще бъде там.

Да те закарам ли до летището? - Поръчах си такси.

Обади ми се, когато пристигнеш. - Добре.

КРАЛИЦАТА НА СЪРЦАТА

Мамо? - Обличай се.

В тоалетната има някой.

Един човек ми помага за работата. Намери ли си обувките?

Не. - Тогава си вземи други.

Мислех, че се договорихме за всичко.

Не, дълго спорихме, но не се разбрахме.

Аз не водя пациентите си вкъщи.

Защото страдат от всевъзможни инфекциозни заболявания.

Това е нашият дом и не трябва да пускаме, който падне.

Тези хора имат нужда от моята помощ.

За това никой не спори. Става дума за друго.

Да не им помагаш тук. - Не искам да говоря на тази тема.

Когато пристигне Густав нещо ще трябва да се промени.

Може ли момичетата да не се сблъскват с твоята работа?

Има ли място, където да не делят майка си с чуждите хора?

Нищо им няма, тъкмо ще свикват с реалния живот.

Защо просто не можеш да кажеш: "Добре, Петер"?

Защо са тези безкрайни спорове?

Това е и моят дом. - Имам право да кажа какво мисля.

Добре, Петер.

Разбрах, Петер, ти си прав. - Не, не, не...

Толкова ми провървя. Знаеш го, нали?

Да, знам.

Онази нощ пиехте ли алкохол?

Да. - Колко пихте?

Две или три чаши.

Две или три? - Три.

Колко мъже са се срещали с вас за последната година?

Под десет, над десет? - Под десет.

И с колко от тях сте правили секс?

Слушай, трябва да си готова, че защитата ще те притиска.

Ще представят нещата сякаш ти си си го изпросила.

И така колко?

Седем, мисля. - Мислиш ли?

Не, точно... седем.

Добре.

Ще се справиш в съда.

Седем много ли са?

Няма от какво да се срамуваш. Изобщо.

"Заешката дупка вървеше права като тунел,

а след това внезапно пропадна и преди Алис дори да мигне

вече падаше сякаш в дълбок кладенец.

Или кладенецът беше много дълбок, или Алис падаше много бавно,

защото имаше време да се огледа и да се замисли

какво ще се случи по-нататък."

Мамо, не искам да спя. Искам да изчакам Густав?

Те ще дойдат късно.

Обещавам да не казвам нищо на Фрида.

Той ще е тук, когато се събудиш.

Сега ние ли сме неговото семейство?

Така е било винаги.

Защо досега не е живееше с нас? - Знаеш, че живееше при Ребека.

Защо? - Защото тя му е майка.

И не може да живееш едновременно в две държави.

Значи татко е избрал нас? - Не е толкова просто, зайче.

Не трябва мислиш за това. Заспивай.

Лека нощ. - Лека нощ.

Здравейте.

Здравейте. Тук ли сте вече?

Добре дошъл, Густав. - Благодаря.

Радвам се да те видя.

Добре ли пътувахте? - Да.

Направих ти ключодържател за новия ключ.

А аз нарисувах рисунките. - Благодаря.

Направих и едно дървено сърце от дърво.

В училище имаме работилница.

Има една машина, с която... - Сядайте на масата.

Какво ще закусвате? - Тате, днес ти ли ще ни вземеш?

Не, днес ще ви вземе мама. С Густав имаме малко работа.

Мога ли да дойда с вас? - Не, това е само наша работа.

Не е честно. - Да, светът е несправедлив.

Фрида, седни си на мястото.

Искам да седя с татко. - Ти си голямо момиче, стига.

Може да излезем и да ти купим някои неща за стаята.

Да, ако искаш.

Мислех, че ще искаш да я украсиш по свой начин.

Да, разбира се.

Ще си сложиш ли? - Да.

Едва ли се е зарадвал да те види отново.

Пак са го изхвърлили от училище.

Ребека искаше да го прати в интернат,

а ние я убедихме да опита да завърши училище тук.

Започва след ваканцията. - Поне говори ли датски?

Това е най-малкият проблем. Той е против преместването.

Аз го разбирам. Там са приятелите му...

Но това не е завинаги. Все някога пак ще се премести.

Пак ли...

Какво казва Петър за всичко това? - Мисля, че е щастлив.

Очевидно е. Мисля, че всичко ще е наред.

Ще е от полза и за двамата. - Да, права си.

Как е мама?

Отново е в болницата. Възпаление на белите дробове.

Ако я навестиш ще ти се зарадва.

Да.

Напълно неприемливо е така да бавим така делото.

Да, може да се убедиш сам, ако намериш дупка в закона.

Да, да.

Добре. Обади ми се по всяко време.

Да, хиляди благодарности. Дочуване.

Здравей.

Извинявай, не знаех, че си вкъщи.

Исках малко да поприбера. Нали виждаш...

Интересна ли е?

За какво става дума?

За мъж. - Така ли?

Само за мъж ли? - Да.

Добре.

Извинете, знам, че е късно. - Случило ли се е нещо?

Мисля, че нищо няма да се получи. - Разбирам, че ти е трудно,

но аз винаги ще съм до теб. - Не мога, просто не мога.

Разбирам, че просто ти се иска да забравиш за това.

Но ти го правиш не само за себе си.

Правиш го за всички момичета на твоето място.

По-добре въобще да не бях започвала.

От какво се страхуваш? - Че няма да ми повярват.

Да, за това те разбирам прекрасно.

Възможно е дори да го освободят,

но ако не свидетелстваш ти сама ще го оставиш да се отърве.

След това ще съжаляваш.

Дайте аз да ги нося.

Кой е първи под душа? - Предния път ти беше първа.

Защото конят ме хвърли.

Хайде, и каската. - Това не е довод.

Бях много мръсна. - А аз днес мириша.

И двете сте потни и миришете.

Значи ще хвърляме ези-тура.

Какво да направя, не мога да живея в Швеция

и тук също не мога.

Не си достатъчно голям, за да решаваш къде да живееш.

Още си непълнолетен и затова с майка ти решаваме

кое е най-добро за теб.

Слушай, ние считаме, че още си недозрял да живееш самостоятелно.

Преди да считате нещо трябва да започнете да си говорите.

Къде отиваш? - Излизам!

По дяволите!

Сякаш изобщо не се познаваме.

Вие за пръв път живеете заедно. Нужно е време да се приспособите.

Не знам нищо за него. - Това ще дойде само.

Не знам... може би е грешно, че го доведох тук.

Може би интерната наистина беше по-доброто решение.

Знаеш, че не е. - Но той се измъчва тук.

Чувствам... че ме мрази. - Естествено, ти си му баща.

Просто потърпи. Ти си по-възрастният.

Ребека твърде дълго му е позволявала всичко.

Тя е заета и е искала да се отърве,

после той се осира и се налага аз да му бърша лайната.

Говориш странно, а кой бърса лайната, когато ти ги напусна?

Откога си на страната на Ребека? - Тя го отглеждаше сама.

Защото не ме допускаха до него. - Е, сега те допуснаха.

Да, да... но вече може да е твърде късно.

Може би трябва да изискваме повече от него.

В момента той живее тук, сякаш е на хотел.

Не мисля, че е здравословно. Трябва да се включи в живота ни.

Ало?

Да, да.

Не, не, не, ще дойда. Абсолютно, довиждане.

Лека нощ. - Лека нощ.

Почакай!

Почакай!

Ти направи всичко както трябва.

Чувствам се толкова глупава. - Да, но не си виновна ти.

Не ми повярваха. Казах ви, че ще стане така.

Весело ли ви е?

Ще ти се обадя по-късно. Да, чао.

Чувството е приятно, нали?

Един айпад, моята чанта, твоите часовници, бижута.

За други неща още не знам.

Обадих се в полицията, вече идват. Чакай малко...

Густав, провери си стаята. Окрали са ни.

Добре.

Да.

Не... слава Богу те са на езда.

Добре, да... прибирай се.

Не съм го обвинявала, беше предположение.

Отишла си при подсъдимия на паркинга.

Клиентката ми бе разкатана в съда, а подсъдимият се забавляваше.

Ако адвокатската колегия му повярва

няма да се отървеш само с глоба. Те ще обнародват историята.

Ще платя глобата. - Работата не е в парите.

Това е непрофесионално, не разбираш ли?

Защо толкова те интересува какво ще си помислят хората?

Това е и моята фирма. - Да, знам,

но когато ставахме партньори ти знаеше в какво влизаш, познаваш ме.

Знаеш каква съм. Откога стана такъв страхливец?

Ана, можеш ли поне веднъж да признаеш, че си сгрешила?

Престани. - Научи се да се контролираш.

Да. - Да.

Виж какво намерих. Не е ли твое?

Да, благодаря.

Само че го намерих на алеята преди известно време.

Сложих го в чантата си, но тогава забравих да ти го дам.

След това чантата ми бе открадната при взлома.

Днес го намерих в дънките ти, когато зареждах пералнята.

Ти ровиш в нещата ми ли?

Доста е скапано да окрадеш дома, в който живееш, Густав.

За какво говориш? - Къде е останалото, което открадна?

Това шега ли е?

Трябва да кажеш на Петер.

След това ще отидем в полицията и ще им обясним всичко.

Или предпочиташ сама да му кажа?

Прави каквото искаш. Не ми пука, не ме познаваш.

Да, но познавам системата и знам, че е трудно да се измъкнеш от нея.

Особено за някой като теб, който вече е на отчет в полицията.

Но има още една възможност.

Да не казваме нищо на никого.

Но в този случай ти се вливаш в семейството

и променяш отношението си.

Не знам дали си способен на това.

Така че избирай.

Назови любимото си ястие.

Само едно ли да избера? - Да, разбира се.

Добре, кюфтета в къри сос. - Любимо животно?

Заек, куче и кон, но мога да избера само едно.

Тогава казвам куче. - Хубаво.

Откъде дойде този магнетофон?

Всъщност е моят стария.

Намери го в мазето. Не знам какво е намислил.

Сега и Лукас иска братче. - Роди още деца, Лина.

Тогава ме запознай с някой млад и апетитен лекар, Петер.

Младите са разграбени, но мога да ти намеря някой стар.

Надявам се да харесваш косми в ушите?

Какво би взела със себе си?

Така... ще взема юргана си.

Кой е там?

Здравей, извинявай, ние... Това е Аманда.

Здравейте.

Това е мащехата ми.

Здравейте. - Здравейте.

Аманда, здравейте. - Ан, добре дошла.

Благодаря.

Излизате заедно ли? - Може и така да се каже.

Всъщност пообиколихме малко и ни беше приятно.

Не знаех, че не спиш. - Просто седя и работя.

Е, тогава... здравей и довиждане. Няма да ти пречим.

И какво правиш след това? - Хвърлям стола към прозореца.

Защо? - Искам да изляза.

Защо просто не отвориш прозореца? - Завинтен е.

Защо не излезеш през вратата? - Заключена е.

Значи приемните ти родители завинтиха прозореца

и заключиха вратата, така ли?

Да.

Какво правиш, когато приемният ти баща

най-накрая отваря вратата?

Тогава го блъскам.

Защо го правиш?

Просто искам да се измъкна оттам.

Благодаря.

Нещо закъсняваш.

Подготвях се за утре.

Още не съм свършил. - Сигурен ли си?

Мъча се над статията, която обещах да напиша.

Довърши я през уикенда. - Не, тогава съм на конференция.

Сериозно ли? - Отбелязано е в календара.

Не го бях забелязала.

Виж тази черупка. Малко ще я изплакна.

Намерих нещо! Мида!

Не, това е просто пръчка. - Виж!

Ето, ето, ето! - Какво намери?

Няма ли да се къпеш?

Не, има нещо, което трябва да свърша.

Скука! Да видим дали ще намерим нещо.

Ще търсим бели черупки. - И миди.

Ще плуваш ли? - Да, изведнъж ми се прииска.

Ти никога не се къпеш.

Намерих нещо! - Какво намери?

Ето, не е ли хубава? - Да.

Дълбоко ли е заспала?

Липсва ли ти Стокхолм?

Да... и не.

Ако искаш покани на гости приятелите си оттам.

Всъщност нямам толкова много приятели.

Ясно.

И аз нямам.

Къде си ги направи? - Тези ли?

Имам тук и тук. Познавам едно момче, което ги прави.

Тези сам си ги направих.

Не вярвах, че още си правят татута.

И още как.

Лесно се прави.

Мога да ти направя. - Не, никога.

Защо не? - Защото просто не бива.

Това е само кожа.

Ако исках татуировка досега щях да си направя.

Не.

Мога ли да ти видя ръката?

Мога ли да погледна ръката ти?

Да, перфектно, една малка тук. - Не, само не и там.

А къде? - Никъде!

Може и малко по-нагоре, момент. Ето тук.

Най-малката татуировка в света.

Забрави.

Къде, казваш?

Харесва ли ти?

Да...

Това е всичко. - Това е всичко.

Ще събера всичко...

По дяволите...

Говорим за хиляди мъртви жаби, само около това езерце.

Разкъсани като от взрив. - Имаше експлозия в езерото ли?

Първо помислихме, че жабите

са се заразили с някакъв вирус.

Наблизо има училище за езда,

което работи с коне от Южна Америка.

След това биолозите огледаха внимателно и откриха,

че всички жаби имат отзад една мъничка дупчица.

И всички жаби нямат черен дроб.

Значи е било жабешка касапница? - А черният дроб да не е излетял?

Не, не излетял, а е бил изваден.

От кого? - Той деликатес ли е?

Кой ще го яде? - Птиците, може би?

Точно така, една птица. - Познах ли?

Но въпросът е коя птица? Не общо казано.

Сигурно някоя много зла. - Предаваме се.

Врана! - Врана?

Тези дето поглъщат бижутата, нали? - Не, това е гарван.

Здравей. - Здравей.

Добре ли си? - Да.

Не искаш ли да се качиш и да поздравиш?

Предпочитам да не го правя.

Разбирам те.

Къде отиваш, ако мога да те попитам?

Ще отида да си купя цигари.

Искаш ли да отидем заедно?

Ако мога да те попитам. Ще бъде много по-весело.

Да.

Шегуваш ли се? Имате гости.

Да.

Как вървят нещата с Аманда? Какво, не се ли казваше така?

Анита, Амали, Антон? - Не, Аманда.

Казва се Аманда.

Просто ти така го каза, че...

Сладка ли е?

Сладка е.

Много е сладка. - Гадже ли ти е или какво?

Какво означава "или какво"?

Или не е от твоето тесто?

Как да разбера? От моето тесто ли е или не е?

Мисля, че знаеш. - Мислиш ли?

А при вас как е? - При мен с Петер ли... хубаво е.

Едва ли искаш да знаеш подробности.

Аз не бих искала да чувам за майка си и мъжете й...

Много ли е имала? - Да.

А ти? - Аз ли?

Труден въпрос.

Вероятно не бях толкова активна като теб.

Трябва да тръгвам.

Аманда.

Антон.

Много благодаря за бирата и за всичко.

Ще се видим у дома.

Къде беше? - Заминаха ли си?

Търсих те, но ти си си оставила телефона тук... къде беше?

Просто се разхождах. - Разхожда се... имахме гости.

Наясно ли си колко неуважително е това към мен и към тях?

Притесних се. Поне си вземай телефона,

за да знам какво става с теб.

Аз отивам... Сама се оправяй тук.

Пет, шест, седем, осем...

девет, десет, 11, 12...

13, 14...

Тръгвам! - Бягай, бягай, бягай!

Фрида е заплюта!

Хайде, Густав! Бягай... по-бързо!

Добре. Едно, две, три...

четири, пет, шест, седем, осем...

Здравейте, мога ли да помогна? - Да, търся компютър.

Нещо специално ли? - Не, но да си има всичко.

За някаква сериозна работа или... - Не, просто трябва да е добър.

За училищни задачи и други неща.

Този колко струва?

Между другото, купих нов компютър за Густав.

Защо?

Има нужда от прилични неща. Проблем ли е?

Не.

Сега няма да има оправдания, че не си учи уроците,

когато започне училище. - Можеше да го обсъдиш с мен.

Какво лошо има в това, че купих компютър на сина ти?

Точно защото е мой син искам да съм част от случващото се.

И да го пера, и да му готвя ли трябва да ти искам разрешение?

Или се отнася само за развлеченията?

Не, не.

Браво, постъпила си правилно.

Е, имам предвид... сериозно.

Чудесна постъпка.

Извини ме.

Може ли и аз да опитам?

Ела тук. - А?

Не, не, не.

Не тук. - Защо не?

Ще събудим всички. - И какво... а?

Не тук, казах. Ще събудим децата.

Да отидем горе, да си легнем. Ела, ела, ела...

Хайде, хайде.

Какво, по дяволите?

Той каза, че съм го издала на социалната помощ.

Иначе е нямало да започнат да ни следят отново.

Аз му казах, че не съм го направила, но той не ми повярва.

Тогава ме сграбчи, но аз избягах.

Често ли прави така? Да те удря?

Прави го, когато се напие. - Често ли пие?

Всеки ден ли?

Трябва да съобщя за това, нали разбираш?

Той не го прави нарочно.

Разбирам, но трябва да докладвам.

Той не го прави нарочно. - Не.

Но трябва да уведомя властите.

Искам да се прибера вкъщи.

Не мога да те пусна. - Искам да се прибера веднага!

Разбирам те, Сара. - Тогава ме пуснете!

Сара, така е по-добре за теб. - Ти не си ми началничка!

Знам, но съм принудена... - Искам да се прибера!

Ние тръгваме. - Да.

Добре е, че ми се обадихте. - Пази се, Сара.

Довиждане. - Довиждане.

"Да мръднем малко", каза той и скочи на съседното място.

На Алиса при това никак не й провървя,

защото великденското зайче събори каната с мляко в чинията й.

Алиса не искаше да обиди Пухчето и затова внимателно каза...

Добре. Ще се видим.

Здравейте?

О, не... Не, не, не.

Защо седите тук в такова време? Къде е мама?

Ало, къде е мама? - Не знаем.

Подранил си.

Не можах да се концентрирам. Реших да си взех почивка.

Момичета, излизаме.

Слънцето блести. Свеж въздух, елате.

Коя си ти? - Ти знаеш отговора.

Кое е най-красивото нещо, което някога си изпитвала?

Раждането на момичетата.

А най-тъжното нещо? - Загубата на баща си.

На колко години бе, когато той умря? - На 11.

Имаше болно сърце.

Кой е най-добрият ти приятел?

Лина, сестра ми.

От какво най-много се страхуваш?

Че всичко ще изчезне.

Кое е любимото ти ястие?

Сирене. - Сиренето не е ястие.

Зависи колко ще изядеш.

Ако можеш да вземеш само едно нещо на необитаем остров...

какво ще вземеш?

Едно ли?

Кибрит.

Умно.

Кой беше първият мъж, с когото прави секс?

Всички ли питаш за това?

Трябва да отговориш на всички въпроси.

Беше един, който не трябваше да бъде.

Кой?

Не искам да говоря за това.

Защо?

Защото...

понякога се случват неща, които не би трябвало да се случват.

Това и за нас двамата ли се отнася?

Беше интересно. Трябва да взема момичетата.

Кои ще отворим първи? - Да започнем с тези.

Да, вълнуващо е, сигурно са готини, защото не са меки.

Колко яко! - Голяма работа!

Стрелят с вода! - Това е воден пистолет.

Много са яки! - Много са готини.

Мамо, може ли да ги пробваме? - Няма ли да отворите и останалите?

Ще го направим по-късно. - Моля те, мамо!

Добре, отивам за вода. - Каза ли благодаря?

Честит рожден ден. - Благодаря, Лукас.

Здравей.

Здравей, не сега.

Не тук.

Какво става с теб? - Не тук, казах!

Вече си тръгваш ли? - Да.

Защо? - А ти как мислиш?

Не си тръгвай. - Какво, по дяволите, правиш?

Какво правиш, какво? - Това не означава нищо.

Не можеш ли да останеш? - Той е дете... Лукас!

Така, сега да изпеем и шведската версия, а?

Да започнем с Фани.

Четворно ура за Фани! Хип, хип!

Ура, ура, ура, ура!

А сега за Фрида!

Не е необходимо. Аз ще се оправя.

Какво става? - Нека да не говорим сега.

Какво има? - Остави ме на мира!

Какво? - Трябва да ме оставиш на мира!

Какво? - Престани, моля те.

Може ли да спреш да хвърляш?

Млъкни, виж как хвърлям по приятелите ти.

Густав, слез оттам. Ще съсипеш рождения ден.

Можеш ли да слезеш? - Какво има?

Ще спреш ли да хвърляш?

Слез долу, за да може да продължим.

От какво се страхуваш? - Разваляш празника.

Страхуваш се, че ще падна ли? - Слизай веднага оттам.

Какво хвърля? - Престани вече.

Какво каза? - Може да удариш някого.

Густав, чуваш ли ме? Лежи неподвижно, не мърдай.

Извикайте линейка. - Не мърдай, лежи неподвижно.

Не си усещам краката. - Лежи неподвижно.

Извикайте линейка! - Имаш ли телефон?

Лежи неподвижно, звъните ли? - Не си усещам крака.

Всичко ще се оправи, Густав. Просто лежи неподвижно.

Чакай, чакай. Извинявай, малко се пошегувах.

Беше просто шега. - Достатъчно.

Татко, извинявай, извинявай. - Пусни ме.

Пусни ме, казах!

Това беше просто...

Какво, по дяволите, става с него?

Правим всичко възможно, но полза никаква.

Нека да обмислим какви други възможности има.

Например? Искаш да го изгоня ли?

Не казах това. - А какво казваш?

Не знам.

Трябва да имаш нещо предвид. - Ти сам каза, че не се получава.

Не мога просто да се откажа от собственото си дете.

Не. - Не се прави така.

Не, просто се опитвам да помогна.

От началото знаехме, че това ще свърши.

И този момент настъпи.

Густав... разбираш ли? - Да, вече ти казах.

Надявам се, че случилото се няма да разруши нищо.

Какво имаш предвид?

Щастливи сме, че живееше с нас.

Момичетата много те обичат.

Да, разбира се.

А Петер? - Какво за него?

Няма да му кажеш, нали?

Не, разбира се, че няма. - Ясно, ясно.

Никой няма да казва нищо на Петер или на някой друг.

Надявам се, че се договорихме. - Да.

Добре. - Добре.

Ще поживеем малко заедно. Помисли за това.

Да, да. - Моля те, опитай.

Здравейте. - Ще си помисля.

Здравей.

Мисля с Густав да отидем до хижата за няколко дни.

Да сме малко заедно ще е от полза и за двама ни.

Ще тръгнем още тази вечер. - Добре.

Добра идея е, нали? - Да.

Или мислиш, че не е добра?

Не, просто се опитвам да разбера приоритетите ги.

Какви приоритети? - Когато момичетата бяха във ваканция

ти беше зает, а сега заминаваш с Густав.

Елате с нас? - Не, не искаме.

Лина се обади.

На теб ли? - Да.

Какво искаше?

Не каза нищо. Сигурно е търсела теб.

"Свали си шапката", каза кралят на шапкаря.

"Тя не е моя". - "Крадена ли е", възкликна кралят

и се обърна към съдебните заседатели.

Аз ги държа тук за продажби. - Мамо?

"Те не са мои..." - Мамо?

Защо и ние...

също не можем да отидем в Швеция?

Защото татко и Густав искаха да поживеят само двамата.

Какво мислиш, че правят там?

Правят същото като нас, когато сме горе на хижата.

Ловят риба... секат дърва,

къпят се в банята, палят огън в градината.

Разговарят.

Идвате ли? Побързайте, че ще закъснеем.

Здравей. - Здравейте.

Отиваме на езда и по пътя... - Купихме пай с ягоди.

Не ти се обадих, за да те изненадаме.

Момичетата искат да видят Лукас. - За днес имаме други планове.

Добре. - Но влезте и го поздравете.

Много пъти ти звънях. - Да, знам.

Може ли да поговорим? - Не, не искам.

Обаждала си се на Петер. Няма да му кажеш, нали?

Лина.

Сега ще плачеш ли? Изобщо не ми е жал за теб.

Всичко свърши, просто се случи. - Не искам да чувам нищо.

Не може ли да поговорим? - Искам да си отидеш.

Момичета? Хайде.

Хайде, скъпа. - Не може ли да останем още малко?

Днес не е удобно. Някой друг път.

Довиждане. - Довиждане, Лукас!

Чао. - Чао!

Здравей, скъпи, аз съм. Исках да чуя дали всичко е наред.

Имах нужда да чуя гласа ти. Ще ми се обадиш ли?

Татко и Густав вече са се върнали? - Да, очевидно.

Да! - Свалете си костюмите за езда!

Густав!

Здравей.

Тате! - Здравейте, момичета.

Нали щяхте да стоите една седмица? - Много ми домъчня за вас.

Къде е Густав? - Отиде да се разходи.

А ние се върнахме с такси. - Защо?

Защото колата на мама се е счупила.

Счупила ли се е?

Изведнъж спря, ще е готова след няколко дни.

Взеха ни последни.

Мислех да отида до офиса, за да взема едни документи.

Няма да ходиш никъде. Седни.

Разговарях с Густав.

Каза ми, че...

че иска да се премести в интернат.

Да?

Може би така е най-добре.

Така ли мислиш?

Да, ако той сам го иска.

Да...

Казах му, че съм...

че съм щастлив, че отново живеем заедно.

Колко ми липсваше, когато беше малък.

И тогава той внезапно се срина.

Каза ми...

че вие двамата...

че ти си имала връзка със сина ми.

Какво?

Но това е лудост.

Нали не си му повярвал?

В момента вече не знам на какво да вярвам.

Защо би ми го казал, ако не е вярно?

Не мислиш ли, че е очевидно? За да привлече внимание към себе си.

Защо ми е да започвам връзка със сина ти?

Какво абсурдно обвинение.

Той ми разказа подробности. Детайли, които не може да си измисли.

Още не сме свършили.

Направих толкова много за него.

Старах се за него, а сега той ме нахрани с лайна!

Ей!

Това премина всички граници!

Какво правиш? - Събирам нещата.

Знам, че му беше трудно.

Знам, че са го учили да ме мрази, защото откраднах баща му.

Престани.

Разбирам желанието му да ме накаже за случилото се.

Но това... е напълно болно.

Може ли да спреш, моля те? И се успокой.

Нека спокойно да поговорим... Ан...

Здрав човек не може да измисли такова нещо.

Какво, по дяволите, си позволяваш? Никога няма да ти простя.

Просто ти преразказах думите на Густав.

И ти вярваш повече на това непознато момче,

отколкото на жената, която роди децата ти?

Не знам в какво да вярвам!

В какво да вярвам?

Ан, по дяволите. - Спри!

Ан?

Попитай сина си кой ограби къщата ни.

Какво? - Да.

Густав ли? - Да.

Аз те пощадих и реших да му дам още един шанс... заради вас.

Нямаш представа как са устроени хората.

Не виждаш нито едно лайно.

Не виждаш играта, която играе, нали?

Той иска да ни раздели, за да се посветиш само на него.

Толкова е лесно да бъдеш манипулиран.

Тогава ми обясни как... - Какво да ти обяснявам?

Не мога да ти докажа, че не се е случило.

Ти вече всичко си решил.

Заминавам за няколко дни.

Когато се върна...

искам да си си намерил друго жилище. Густав също да го няма.

Моля те, нека да поговорим спокойно.

Нека да не правим драматично театро...

Смяташ, че съм чудовище, така ли?

Кой е любимият ти сезон? - Пролетта, защото става по-топло.

Коя си ти? - Ти знаеш.

Кое е най-красивото нещо в живота ти?

Трябва да поговорим за това, което ми каза в хижата.

Знам, че не бях до теб, когато беше малък...

и страшно съжалявам за това, и разбирам гнева ти, но...

Ан не е виновна, че Ребека и аз се разделихме.

Бракът ни се беше разпаднал дълго преди това.

Не бяхме щастливи заедно.

Разбираме колко ти беше трудно

да се преместиш и да се откажеш от всичко.

Може би не се старахме достатъчно, за да ти е добре при нас.

Може би недостатъчно да се вслушвахме

в теб и в нуждите ти,

но искам да знаеш едно: Ние искаме да се стараем.

Все още сме тук за теб.

Какво става?

Това, в което обвиняваш Ан е много, много сериозно.

Колкото и да си ядосан такива неща не могат да се измислят.

Не може да се лъже за такива неща.

Но, аз... Тате, аз не лъжа.

Ти няма ли да кажеш нищо?

Нищо ли?

А? - Густав, моля те.

Всичко е наред.

Разбирам, че си разстроен.

Разбирам, че сега ти е трудно,

но това...

Защо го правиш? - Прекрасно знаеш защо го правя.

Не, всъщност не знам.

Ами...

И двамата ли превъртяхте? - Ти ни излъга.

Ти ни ограби, но за всичко си има граници.

Ние сме семейство, Густав, а в семейството трябва да има доверие.

Ако няма доверие не живееш тук. Много е просто.

Сега ти ми кажи... как да продължим да живеем нататък?

Какво ти е нужно?

Кажи ми.

Кажи нещо!

Густав...

Той повече не може да живее тук.

Трябва да тръгваме, Фани. - Не.

Може да посещаваш Густав в интерната. - Не!

Да, край... Това е.

Фани. - Иди при майка си.

Имаш ли нужда от нещо?

Какво?

Просто попитах дали имаш нужда от нещо?

Не.

Здравей, Сара. - Здравейте.

Получих разрешение да ви донеса това.

Защо ми подаряваш цветя?

Искам да ви благодаря, че ми помогнахте.

Няма за какво.

Как е баща ти?

Ще живея в приемно семейство,

докато той не се почувства по-добре.

Изглеждат доста приятни. - Радвам се да го чуя.

Мога да ви се обадя някой ден и да ви кажа как съм.

Бих била много щастлива.

Довиждане. - Всичко хубаво.

Довиждане и Весела Коледа. - Благодаря.

Добро утро.

Дисциплината при тях, разбира се, е много строга,

но съм сигурен, че ще свикнеш... - Здравей.

Добро утро. - Добро утро.

Искаш нещо ли... При мен ли идваш?

Да, приятен ден.

Какво правиш тук?

Трябва да разкажеш всичко на Петер. - Няма да стане.

Той трябва да знае, че не лъжа.

Или ще подам жалба срещу теб.

Така ли? И на какво се надяваш?

На справедливост.

Добре, а какво е това страшно нещо, което направих с теб?

Ти си възрастен човек.

А ти какъв си, дете ли? Насилих ли те?

Не знам, ти си експертът. Ти ми кажи.

Сбърках ли нещо? Нали и ти го искаше?

Работата не е в това дали съм го искал или не.

Случилото се е незаконно и ти прекрасно го знаеш!

Кой друг ще го знае, ако не ти!

Какво?

Защо реши, че някой ще ти повярва?

Защото е истина.

Нямаш доказателства, Густав, нали?

Никой няма да слуша някой като теб.

На такива като теб не им вярват.

Мисля, че трябва просто да прекрачиш през това.

Кажи на баща си, че всичко е било измислица

и ще заживеем както преди.

А ако не можеш стой по-далеч от нас.

Четири, три, две, едно.

Вече може да погледнете.

Куче!

Отворете.

Добре.

Отвори вратата. Отвори вратата!

Искам да говоря с Петер... тате! - Ще събудиш момичетата.

Млъкни, мамка му! Дръпни се, искам да вляза!

Не, не, не, успокой се. - Пусни ме, не ме докосвай.

Пусни ме, пусни ме! Пусни ме!

Искам да говоря с баща си, а не с теб. Тате, тате!

Не събуждай цялата къща. Чуваш ли ме!

На баща ти му дойде до гуша от теб, разбираш ли?

Татко!

Баща ти не издържа повече. Разбираш ли?

Ти заемаш твърде много място.

Вече не живееш тук. Така ли е?

Върви си с добро.

Върви си.

Скъпа Ан, скъпа рожденице. Стара поговорка гласи:

"От хаоса се ражда порядъка".

Това е много точно описание на съвместната ни работа с Ан.

Мисля, че всички разбрахте кой кой е в тази поговорка.

За разлика от много от нас

на теб нищо не ти беше дадено безплатно.

Ти се бори твоите момичета да получат повече,

отколкото имаше ти.

Животът те закали, даде ти сила и интуиция,

които ти използваш всеки ден в работата си

за доброто на всички хора, които имаха късмета да работят с теб.

Благодаря.

Добре ли ти е?

Да.

Наистина ми е приятно.

Много се радвам, че все пак дойде.

Означава много за мен. Благодаря.

Работя добре, когато слушам джаз.

Вероятно и вие работите по-добре, когато слушате нещо.

Не, аз не мога да се съсредоточавам на шум.

Ребека ли беше? Какво каза?

Не знае къде е Густав. - Какво имаш предвид?

Не се е върнал в училището след коледните празници.

И никой ли не го е виждал?

Не.

Тя съобщила ли е, че е изчезнал?

Не, още не е.

Да отпратим ли гостите? - Не, разбира се.

Сигурен ли си? - Да, да.

Това е твоят празник.

Здравей, мамо!

Защо още не сте тръгнали? - Не знаем.

Не тръгнахте ли?

Обадиха се от Стокхолм. Викат ме в полицията.

Защо?

Не знам.

Ще дойда с теб. - Не, остани с момичетата.

Те могат да спят при... - Не е необходимо.

По-добре да отида сам. Ребека също ще бъде там.

Да те закарам ли до летището? - Поръчах си такси.

Обади ми се, когато пристигнеш. - Добре.

Намерил го е някакъв ловец.

Дълбоко в гората.

Почти е бил стигнал до хижата.

Казват, че е лежал там няколко месеца покрит със сняг

и сега, когато започна да се топи...

Вероятно е замръзнал до смърт.

Може да се е изморил и да е поседнал да си почине, не знам.

Наистина не знам.

Може наркотиците и алкохолът да са допринесли,

но ще разберем след аутопсията.

Те дори мисля, че той може да е...

че той може...

че може просто да се е предал и да е седнал на земята.

Когато живееше с нас... Густав...

Ти не си виновен за нищо.

Ти не си виновен за нищо. Не знаех какво правя...

Млъкни!

Превод и субтитри Ivon