Original subtitles

Рекламирайте Вашия продукт или марка тук за контакт www.OpenSubtitles.org днес

Ресторант "Делитек"

Това е ваше мнение, мосю. - Не, това е делови подход.

Ако те наистина дават десет милиона за Прайс,

значи и други клубове са готови да последват примера им.

Монреал може да си го позволи, но останалите не.

Щом си толкова умен защо не си президент на банка?

Или ректор на университет.

В Ленокс или на ректора плащат по 65 000.

Точно така.

Аз някак...

съм твърде умен.

Моля?

Да си умен... не е предимство,

а точно обратното, препятствие.

Например ако търгуваш с прахосмукачки

и казваш на клиентката:

"Мадам, тази прахосмукачка ще ви направи щастлива"

и сам вярваш в това, защото си умерено глупав,

клиентката ще е трогната от твоята искреност

и ще си купи прахосмукачка. Модел "Де лукс".

А теб ще те направят "Продавач на месеца",

генерален директор или президент на компанията.

Край на историята.

Но ако ти... си дори малко по-умен

прекрасно знаеш, че битовите прибори не носят щастие.

Клиентката се досеща за твоите мисли и не си купува прахосмукачка.

В резултат на това си губиш работата.

Тогава написваш роман, ставаш богат и знаменит.

Не, защото и тук ти пречи ума.

Болшинството велики писатели са били луди.

Достоевски продал кожуха на жена си и отишъл в казиното.

Бил сигурен, че ще спечели въпреки теорията на вероятностите.

Толстой забранявал на селяните да си правят ваксинации.

Луи Весел избягал в Германия с остатъците от СС.

Пълен идиот. Хемингуей се мислел за боксьор.

Нима това са умове? - Сега за философите.

Те са още по-зле. Хайдигер е бил нацист.

Жан-Пол Сарт яростен сталинист.

В края на живота си пеел химни за Пол Пот.

Алтюсер удушил жена си.

Какво да кажем за политиците? Жорж Буш, Силвио Берлускони,

Никола Саркози, Тони Блеър... те са...

пълни глупости.

Доналд Тръмп.

За него са гласували 63 милиона американци.

Ами да, малоумниците обожават кретените.

Излиза, че наоколо има само малоумници.

Не... не, има и много умни хора.

Особено мъже. - Не.

Жените не са по-малко от мъжете. - И къде са те, според теб?

В изолация. На брега на морето.

В планините, в горите, в градските жилища.

В манастирите или в лабораториите.

За тях няма и дума във вестниците. Не ги виждаш по телевизията.

Те не водят блогове, няма ги във Фейсбук.

Работят като куриерки и живеят с разведени банкови касиери.

Точно така.

Ако имах поне малко пари бих завела сина си на пътешествие.

Може и да имаш някога.

Толкова ли съм глупава, че да се надявам да забогатея?

Не съм казал това.

От колко време сме заедно с теб, Пиер-Пол?

От половин година?

Защо нито веднъж не ми каза, че ме обичаш?

Защото... няма смисъл да казваш на човек нещо,

което не е ясно нито на него, нито на теб.

Витгенщайн. Казал го е Лудвиг Витгенщайн.

Не мога да продължавам до безкрай.

Е... не продължавай.

На практика не е важен умът, а сърцето.

Да.

Това е вярно.

Жал ми е за теб.

Накрая ще останеш сам.

ПАДАНЕТО НА АМЕРИКАНСКАТА ИМПЕРИЯ

"Льо Паркур". Вестникът на улицата.

Здравей, Жан-Клод. - Здравей, Пиер-Пол, новия брой.

Излезе ли новия? - Да.

Не, не, недей.

Мерси, приятел. Провидението ще те възнагради.

Честно казано не вярвам много в провидението.

Разбирам, но аз отдавна бих умрял

от свръхдоза, ако не беше провидението.

Три долара, мосю. Благодаря, приятен ден.

И на теб някога ще ти се даде, приятел.

Щедър е Господ и въздава той на праведните още на този свят.

Свети Яков. "Деяния на светите апостоли".

Да, и на теб успех. - Чао, приятел.

Купете си вестник. - Мерси, всичко хубаво.

Добър ден.

Ела тук!

Напълни я!

Хвърли го, мамка ти!

Стой на място! Горе ръцете!

Обърни се настрани!

Ръцете на колата! Разтвори краката!

По-широко краката! Стой, без да мърдаш!

На връзка 43-ти.

На мястото сме.

Намерихме трупове. Изпратете линейка.

Разбрано.

По дяволите!

Излязох от буса и видях един човек да лежи на земята.

После чух сирените и дойде полицията.

Преди да дойдат никой ли не избяга оттук?

Не.

Отговорете.

Да.

Ало.

Няма да повярваш, но се натъкнах се на обир.

Веднага ти казвам, че няма да успея да разнеса всички пратки.

Добре, ще ти се обадя по-късно, става ли?

Понякога е трудно да си спомним всички детайли.

Ако си спомните още нещо ни се обадете.

Добре.

Какво е станало? Какво имате?

Изглежда е опит за грабеж.

Ник е сдал багажа. - Ник ли?

Как е попаднал тук? - Не знам, той е твой бодигард.

Той е началник на охраната ми. - Мъртъв е.

Колко имаше в сейфа?

Не знам, работата не вървеше много добре.

Затова ли си се обзавел с банков сейф? - Просто го купих за всеки случай.

Сега е празен.

Празен ли е?

Да не си пазил тук парите на приятелите си?

Какви приятели? - От Западната банда, например.

Те не са ми приятели, а просто познати.

Добре, ще търсим.

В пресата битува фразата: "Отклоняване от данъци".

Големите компании наричат това "Данъчна оптимизация"

и "Агресивно данъчно планиране",

но същността е една.

Да изпратят парите си там, където не подлежат на данъчно облагане.

Такава практика съществува повече от един век,

откакто банка "Нова Скотия" първа открила филиал в Ямайка.

Всичко вървяло превъзходно в този по-добър свят,

докато нашите власти не се опомнили и не решили,

че страните членове на ОСР са длъжни да разкриват

личността на всички притежатели на задгранични сметки.

Иначе казано, ако сте сложили тайно

пет милиона в банка на Бахамите

пред вас стои дилемата:

Или доброволно да заявите това на канадските власти,

които ще ви глобят с 30, 40 или 50%. Това ще е както се договорите.

Или... ще измислите нова схема

за укриване на данъци.

Дайте воля на фантазията си.

Впрочем това се отнася само за физически лица.

Данъчната система за компании като "Гугъл"

или "Майкрософт" е особен въпрос.

Ще го разберем в третия триместър.

ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ НА КВЕБЕК

"Кол-Пар" Експресни куриерски услуги

И какво правиш вкъщи?

Минах да се преоблека. - Защо не се обади?

Бяха само две минути.

Доколкото ми е известно домът ти не е на път.

Идвам, идвам.

Имаш ли пари? - Не.

Работата се скапа, но ще намеря.

Без пари няма да правя нищо.

Моля те.

МИНИ-СКЛАДОВЕ

ДРЕХИ

Утре сутрин ще отида. - Къде?

До Рене-Левек.

Мокър от вода не се бои, поне да паднат пари.

Не е лош маршрут за сутрешна разходка.

Приятен апетит.

Здравей, Жозеф. - Здравей, Пиер-Пол.

Марсел те търсеше оня ден.

Знам, ходих в Ружмон да бера ябълки.

И дълго ли беше там?

Не, сега там работят мексиканци.

За стотинки са готови на всичко.

Вече няма какво да правим там.

Не ми е приятно, приятел, но ми трябва твоята чанта.

Ето, примери това. - Какво?

Защо ми е? - Бил ли си в Лабитими?

Ходих там да погреба сестра си.

30 години не я бях виждал.

А в завещанието...

тя ми записала 200 долара.

На племенниците им досвидели

и се опитали да анулират завещанието.

Парите говорят на техния си език,

но повечето хора не го разбират.

Изрази като "да създаваме ценности за нашите акционери",

означава да се затварят заводи и да се изхвърлят хора на улицата.

Да се опустошават цели райони. - Ти трябва да преподаваш.

С преподаване няма да изкараш много. - Нима?

Така "борбата с дефицита" на практика означава

наказание за бедните.

Не богатите, а бедните чакат помощ от правителството.

А компаниите на богатите напротив, подхранват властите.

Именно това ще погуби Съединените щати.

Техните пари. Те вярват само в парите.

Лично на мен не ми пука за парите.

От това ти не се считаш за второ качество човек.

Негоден за нищо.

Едно към едно като мен.

Знаеш ли за какво мечтая?

За какво?

Да имам жилище.

Съвсем малко. Легло... кресло да си чета...

И екран, за да гледам спортни предавания.

Това е моята мечта.

За да не виси над главата ми страха да се окажа на улицата.

Дори не можеш да си представиш какво е

да бродиш по улиците през ноември.

Дъжд, студ, а ти не знаеш къде ще подслониш глава за нощта.

Под някой навес... или под някой мост.

Още сънувам такива кошмари.

Искаш ли още бира? - Да.

Аз ще почерпя. - Не.

Днес имах хубав ден. Роналд, още веднъж същото.

До няколко дни на свобода ще излезе Силван Бегра,

излежал само четири години от девет

за бандитизъм и контрабанда.

Моторизираните банди го наричаха "Брейн" тоест "Мозък".

Получил е специално разрешение от правосъдното министерство

да изслуша курс лекции по във факултета по Управление

в Квебекския университета в Монреал,

където ще получи степен "Бакалавър".

Сега за спорта.

Канадците отново загубиха...

Добър ден, мосю Дегра.

Позволете да ви закарам.

Защо?

Аз съм с кола. По-удобно е от автобуса.

Не, мерси, ще се оправя.

Имам нужда от финансов консултант.

Градът е пълен с такива.

Знам, но ми трябва някой като вас.

Колата не е твоя.

Не... не.

А ти трябва финансов консултант? - Да.

Бон шанс.

Ще ви оставя визитка с телефонния си номер.

Имам нужда от помощ. Разполагам с твърде много пари.

Мадам Розабел. - Да.

Карла Магдаф, монреалска полиция.

Партньорът ми Пит Лабов. - Добър ден.

Полицията няма право да идва в този квартал.

Така е, но се тревожим за вашия син Жакмел.

Няма ли го вкъщи? - Няма го.

С вас ли живее? - Понякога.

Виждала ли сте го в последно време? - Не.

А познавате ли някой Шение Огюстен?

Не.

Били са добри приятели в затвора. Сега е убит по време на обир.

Трябва да знаем кога за последен път вашия син се е срещал с него.

Ако го видите го помолете да ни се обади.

Добре.

Довиждане, мадам. - Всичко добро.

Добър вечер, господа. Аз се казвам Жоана.

Тайно ви приемам в моето Верденско жилище.

Моята специалност е дълбоката фелация.

Чакам те...

Ще ти помогна да изживееш безумни фантазии.

Ела да си поиграем.

Здравей, златен. Аз съм Алексия.

Гореща, чувствена, красива! Чакам те!

АСПАСИЯ куртизанка

Ако искаме да видим светлина в прозореца,

то с щастие ще озарим съдбата и за вас и за мен.

На вас, госпожо, с вълнение ще отговоря

как чакам като манна сладостната среща.

Аз съм Пол.

Професионалният спорт е манията на политиците...

Можем да купим земя в центъра на града за нов стадион.

Това е цяло състояние, нали?

Представете си... олимпийски стадион.

За начало не е лошо да знам за каква сума става дума.

Пари има. - Колко?

Не знам точно.

Слушай... аз започвам нов живот

и в този нов живот искам да се занимавам със сериозни неща.

Затова са нужни точни цифри, банкови сметки.

Конкретни неща.

А с теб само си губя времето.

Когато имаш нещо реално ми се обади, разбра ли?

Аспасия?

Това е бодигардът ми.

Има черен пояс.

А това е паникбутон.

Често ли го използвате? Паникбутона?

Не.

Но е за застраховка. - Да.

Не знаете с кого ще си имате работа.

Ние разбираме от хора.

Като цяло мъжете не са много сложни.

Веднага ли трябва да ви платя?

Прочетохте ли съобщението ми? - Да, да, но не разбрах добре края.

Парите ще сложите в плик и ще ги скриете в чекмедже.

Сякаш правите дарение за благотворителност.

Добре.

Защо избрахте името Аспасия?

Тя е първата от великите курви.

Била е приятелка на Сократ.

Да.

В "Диалозите" на Платон Сократ задава въпрос:

"Какво е прекрасно само по себе си"

и един от събеседниците отговаря:

"Прекрасното е прекрасно момиче."

Възможно е тогава да е мислел за нея.

Вие много четете.

Да.

Да ви предложа ли нещо за пиене?

В хладилника има бяло вино.

Добре.

Извинете, много се притеснявам.

Работата е там, че за пръв път...

Винаги ми е било... трудно да общувам с жените.

Не знам как да се обърна към тях, какво да им кажа.

Струва ми се, че с мен ще им бъде скучно.

В баровете се чувствам неуютно от силната музика.

По дяволите. И аз не знам защо ви казвам това.

Не се притеснявайте.

Не е нужно нищо и на никого да доказвате.

Може просто да седнем и да поговорим ако искате.

Разкажете ми какво ви харесва.

Затова съм дошла.

Да поговорим добре...

но в същото време... - Какво?

Не бих искал да мина без...

Без какво? - Без секс.

Как не ви е срам? Развратно момченце.

Аз ви предупредих, че не съм сигурен...

Имате ли вратовръзка? - Вратовръзка ли?

Вратовръзка. - Да, купих я за погребението на баба.

Донесете я.

Седнете.

Всъщност вкусовете ми са доста традиционни.

Млъкнете!

Е... какво ще правим с това?

Каквото желаете.

Какво?

Господи. Идвам.

Извинете, трябва да си тръгна. Много съжалявам.

Познаваме се, нали? - Нещо не си спомням.

Не те ли разпитвахме по делото за съдия Гамаш?

Не ви разбирам.

Помниш ли я? - Разбира се, Пит.

Бързам, извинете. - Всичко хубаво.

Мадам...

Добър ден, мосю. - Здравейте.

Здравейте. - Добър ден.

Вие от богато семейство ли сте, мосю Даву?

Баща ми работи в завода за гуми, защо?

Девица като тази струва колкото двумесечната заплата

на куриер ако не и повече. - Тя е най-скъпата в Монреал.

Ние сме... приятели.

Тя идва при вас с кола и шофьор.

Да.

И ви оставя гащичките си като знак за приятелство?

Не ни мислете за глупаци, мосю Даву.

Не си усложнявайте живота.

В ограбения магазин се е пазела плячката на Западната банда.

Основно в нея са ирландци и евреи.

Между другото бандата контролира пристанището.

Това не са дечица от църковен хор.

Защо ми казвате това?

За да разберете в какво сте се забъркал.

Не съм се забърквал в нищо. - Засега сте главния свидетел.

Собственика на магазина, с мерцедеса

се казва Владимир Франсоа. Бивш главатар на улична банда.

Те ще търсят тези пари

и рано или късно ще отрежат главата на този,

който ги е откраднал.

Той не е обикновен куриер,

а доктор по философия, между другото.

Значи е много умен. - Да.

Повече отколкото трябва.

Имате ли камери в бусовете? - Джипиеси както при всички.

Запазен ли е записа от деня на обира?

Сега ще видя.

Да, бил е на обичайна обиколка в района,

но край този магазин е стърчал три часа.

Нали сте го разпитвали.

След това си е отишъл вкъщи.

Може ли да е взел нещо от обира и да го е закарал вкъщи?

Може, но не е отварял задната врата на буса,

а значи, че ако е имало нещо не е било много обемно.

Карла Магдаф...

Мадам Розабел, синът ми изчезна. - Кога?

Излезе вчера следобед и повече не се върна, звънях на всички.

Здравей. - Здравей.

Жакмел Розабел е изчезнал. - Кой?

Най-добрият приятел на момчето, което бе убито в магазина.

И двамата са били в твоята банда. - Нямам връзка с тях.

Значи не знаеш какво става сега? - Не знам нищо.

А момчетата от Западната банда не са ли минавали?

Не, защо? - Казват, че са в лошо настроение.

Има слухове, че с всички сили търсят виновните.

За пръв път го чувам. - Не си ли говорил скоро с тях?

Не.

Здравейте. - Здравей.

Ти каза, че искаш да се занимаваш със сериозни дела,

но си забравил едно нещо. Бил си съден,

а банкерите и инвеститорите не искат да имат работа с осъждани.

А аз съм точно обратното. Въплъщение на порядъчен гражданин,

от работническо семейство, с университетско образование,

Аз съм ти нужен така, както и ти на мен.

Мога да ти покажа реални пари.

Два големи спортни сака пълни с пари.

Парите на Западната банда ли?

Откъде знаеш? - Земята се храни със слухове.

От тези пари ще се опариш.

Те ще изстинат. - Това е опасно.

Знам, но това се случва веднъж в живота.

То може да ти донесе щастие.

За това е писал още Аристотел в своята "Етика".

Семейството ми е бедствало от векове.

Още не съм изплатил студентските си заеми.

Сега имам шанс да се измъкна от мизерията.

Може да ме арестуват или убият,

но поне ще се опитам.

Само че, не знам с какво да започна и затова си ми нужен ти.

Парите ще делим наполовина, ако искаш.

Мозъка ти не е наред, добропорядъчен гражданино.

Не преиграваш ли с този костюм на нинджа?

Тук е натъпкано с камери.

По-рано е трябвало да мислиш.

Основно правило:

Не променяш нищо в живота си.

Същият график, дори дрехи.

Работиш както преди, не си купуваш кола.

Абсолютно никакви промени. Това ясно ли е?

Ясно е. - Така... това ли са всички пари?

Почти. - Колко липсват?

Оставих малко вкъщи в едно чекмедже.

Харчи ли? - Влязох просто така в един сайт

за запознанства... случайно... - Да...

Там срещнах едно момиче, което...

е приела името на приятелката на Сократ.

Беше поместила и цитат от "Баязид" на Расин и аз не устоях.

Лошо. - Знам, защото когато дойдоха

детективите я видяха

и ми казаха, че не ми е по джоба.

Мамка му! - Това какво променя?

Какво прави полицията с крадените пари,

ако ги намери? - Не знам.

Предава ги на държавата. - Половината,

а втората отива за нуждите на полицията.

Те се издържат от тези пари, затова полицията преди всичко

търси пари.

С тази жена повече не трябва да се виждаш.

Не, не мога да не се виждам с нея, дори съм длъжен.

Аз им казах, че сме приятели.

Това е моето алиби.

Идиот.

Къде са парите?

Не знам за какво говорите?

Ти си убил Шиние, взел си парите

и си избягал.

Не, не съм бил там.

А аз мисля, че си бил.

Не.

Не ти вярвам.

За последен път те питам!

Къде са парите?

Не знам.

Не знам.

Не знам.

Той наистина не знае,

затова ти ще имаш проблеми, пич. - Какви проблеми?

Ти беше банката. Ти отговаряш.

Чакай, аз не нося отговорност за обира.

Грешиш, носиш.

"Аз ще ви загубя в смъртта, но смъртта ще трябва да почака.

Расин, Андромаха"

Утре? Пиер-Пол."

Наложи се пълно възстановяване на двете раменни стави.

Нужна е дълга рехабилитация,

но той ще се измъкне.

Има и две огнестрелни рани в бедрото.

Там имаше шевове, но беше започнало гноясване.

Мерси.

Донесох... парите за вечерта.

Мерси. - Всъщност не достигат 200 долара.

По пътя срещнах един приятел. Той продава вестника на "Льо Паркур.

Това е организация за помощ на бездомните.

Те ще имат акция следващата седмица и са им нужни пари.

Помислих си, че това е повод да ви видя и да ви доплатя.

Такава ми е тактиката.

Много ли пари давате на тези хора?

Помагам според силите си. В Монреал има много бездомници.

И всяка година стават все повече. - Наистина ли?

Не сте ли забелязала? - Не.

В тунелите на метрото. - Аз не пътувам с метрото.

Повечето от тях са инуити. - В Монреал има инуити ли?

Да, много. Има и индийци.

Не знаех.

Пълно е навсякъде с нещастници.

Вие сте добър човек.

Това е хубаво.

А аз...

Аз съм егоистка.

Никой не е идеален.

Мерси.

Имам ли право на разходка?

По алеята ли?

Да.

Добре.

Прибери се вкъщи. - Сигурна ли си?

Да, всичко е наред. - Както заповядаш.

Откакто бяхте у нас

не спирам да мисля за вас

и съм съвършено щастлив.

Много хора се влюбват в мен при първата ни среща.

Да. - Да.

Това продължава месец, два...

след това те неизменно се връщат към реалността.

Понякога оставаме приятели

и ако заминават някъде по-далеч, където е безопасно...

ме вземат със себе си.

Често летя до Дубай в последно време.

При това не само със старци.

Странно е колко млади хора,

красиви, богати...

не се задоволяват с жените си.

Аз вероятно ви изглеждам нелепо.

Куриер от "Кол-Пар".

Майка ми е фризьорка.

Джемиля, къде си?

Те си разказват един на друг живота. Това никога няма да свърши.

Когато ме прегърнахте за пръв път...

изпитах щастие, каквото не съм познавал в живота си.

Това е истина, не преувеличавам.

Вие въобще не ме познавате.

Постепенно ще ви опознавам.

Аз съм толкова повърхностна.

А аз имам диплом по философия

така че, ще осигуря дълбочината.

Като юноша имах толкова амбиции.

Исках да пиша философски трактати.

Движат се по обиколната алея.

Но разбрах, че това е смешно.

Имам... една молба към теб.

Каква?

Искам да знам истинското ти име?

Не го казвам на никого.

Ясно, само че...

бих искал да наричам любимата си жена

с истинското й име.

Това е невъзможно.

Откъде имаш пари?

Откраднал ли си ги?

Това е невероятна история.

Която не можеш да ми разкажеш ли?

Която не трябва да ти разказвам.

Мислех, че нямаш тайни от мен.

Имам тъжни вести, приятели.

Изглежда, че те въобще нямат намерение да спят.

Ще се разхождат още едно денонощие. - Трябва да събудим Лабов.

Нужна ни е смяна. - Ти си му показал парите си?

И той знае къде са?

Твоят съветник. - Според мен той е почтен.

Ти си полудял.

Склада ти отдавна е празен.

Не е задължително. Склонен съм да вярвам на хората.

Нали ти казах.

А ти какво си мислеше?

Той е рецидивист.

Не разбирам от психологията на бандитите.

Ще се върна към куриерската служба.

Затова пък благодарение на тази история срещнах теб.

Макар и за кратко.

Сигурно си си помислила, че този тип ще те заведе в Дубай.

Извинявай!

Не си тръгвай, моля те. Ще намеря пари.

Ще търгувам с наркотици, ще ограбвам банки...

Може ли да ви попитам какво правите тук, мадам Лафонтен?

Как я нарекохте? - Лафонтен... Камил Лафонтен.

Не знаете ли как се казва близката ви приятелка?

Това са формалности.

Вие ли наехте този склад? - Да.

Защо? - За мен.

За да си държа тук дрехите. Не се събират в жилището ми.

Но не сте успели да ти пренесете? - Точно така.

Не наехте ли склада на другия ден след обира?

Не си спомням.

Няма да е трудно да разберем точната дата.

Ето тава е Жакмел Розабел.

Лежи в болница "Свети Лука".

Заподозрян е за кражбата и дълго е разпитван.

Ще ви покажа как го правят.

Първи са му сложили белезници.

След това са закачили синджир

и са започнали да дърпат.

Бавно...

И накрая... са го повдигнали във въздуха.

Известно време раменете са издържали,

но след това мускулите са се скъсали,

а ставите са се изкълчили.

Това е най-простия, но най-болезнен разпит.

Използвали са го СС в Освиенцим.

Виновен за това е този, който е откраднал парите.

Не знам какво отношение има това към мен.

Моля?

Мерси.

Сигурно няма да го намерим. Отдавна е изчезнал.

Кучи син!

Парите си търсиш, така ли?

Те са тук.

Можеш да ги преброиш ако искаш.

Аз не съм адвокат, а честен пандизчия. - Как отвори катинара?

Едни момчета продават ключове от всичко.

Звъннах на приятели в полицията. - Твои приятели ли?

Полицията в Монреал не е брониран сейф, не го ли знаеше?

Разбрах, че си под наблюдение и трябва да преместя парите.

Да, ние отидохме в склада и те веднага цъфнаха.

Естествено, нали има охранителни камери.

Имаш ли алиби? - Какво алиби?

Какво има в тези чанти? Защо си ги занесъл в склада?

Кой съм аз? Защо съм ги взел оттам?

Трябва да намериш убедителни отговори.

Ще намеря. - Това приятелката ти ли е?

Тя ли те нави, че съм те окрал? - Нагледал си се на много филми.

Само в киното порочната девица внушава на героя, че го обича,

за да му открадне парите.

Така разсъждават престъпниците и тъпаците.

Очевидно всички престъпници са тъпаци.

Така разсъждават проститутките. - Да, повечето от тях.

Има изключения. - Възможно е.

Камил, това е Силван. Силван, Камил.

Дъщеря ми Синди.

Здравей, Синди.

Изплашихме ли те? - Малко.

Извинявай, хлапе. - Няма нищо.

Значи сега ще сме под постоянно наблюдение?

Не, полицията няма толкова пари. А и прекалено са заети с арабите.

Но вие все пак се оглеждайте назад.

Защото понякога... те може да са там.

Събери си нещата, мила, време е да ходим при мама.

Виждал ли си и преди тези момчета?

И не знаеш защо те осакатиха? - Не.

И не беше с твоя приятел Шение, когато го проснаха?

Не.

Има и други банди, които ще започнат да ловуват за теб,

но ние няма те охраняваме.

Следващият път не само ще ти изкълчат раменете,

но ще ти откъснат и топките. Повярвай ми, болезнено е.

На колко години беше Шение? - Не знам.

На 22, 23?

Не поживя дълго на този свят.

А ти на колко години си?

На 22.

От тях две години си лежал в затвора,

а преди това си бил в трудов лагер.

Мислиш ли понякога за бъдещето си?

Не.

Ако не се замислиш и теб ще те убият.

Или ще влезеш в затвора с голяма присъда.

А ако се скриеш някой ще се заеме с майка ти.

Знам.

Тъжно е всичко това.

Шение пое куршума.

Аз хванах чантата и побягнах.

Марази стреля в мен и аз зарязах чантата насред улицата.

Едва ли сами сте намислили да ограбите Владимир.

Някой ви е наел. Кой?

Италианците... моторджиите...

Разкажи ни всичко, момче, за да можем да ти помогнем.

Аз не съм доносник.

Добре.

Беше Влад.

Владимир ви нае да ограби самия себе си?

Реши, че бандата му плаща малко за съхранението.

Така... но не сте искали да убивате.

Не.

Марази не трябваше да дойде там.

Не знам защо се появи.

Насадихме се в лайната.

Да.

Това е моето съкровище.

Твоето ще го заровим до него. - А ти кого окраде?

Никого, законният ми хонорар за услуги.

От времената, когато ги оказвах.

Когато копах първия път се натъкнах на два скелета.

Препогребах ги наблизо.

Добре, да приключим с това

и трябва да посетим Жакмел в болницата.

Това пък защо? - Трябва да го извадим оттам.

Той само ще провали нещата.

Не, трябва да му помогнем. - Прав е.

Ти не се обаждай! - Ще се обаждам.

Мамка му, това детска градина ли е? - Това е въпрос на етика.

За обществото не ми пука. - Не.

Готов съм на всякакво престъпление, но без жертви.

Жертви има винаги. - Не е задължително.

И аз нарушавам закона, но не съм наранила никого.

Точно обратното, хората виждат от мен само добро.

Момчето е пребито по моя вина, а аз съм жив, здрав и с пари.

Не му е провървяло. - Аз отговарям за него.

Това е категоричният императив на Кант.

Момчето го следят денонощно. Само да го приближим и сме трупове.

В тази работа сме трима. Ти, аз и тя.

Или ще живеем, или ще умрем. - Направо сме тълпа.

Ще ти се наложи да работиш с мен. Това е съдба, фатум.

Научи се да обичаш и да приемаш съдбата си.

Амор фати. Марк Аврелий.

Император Марк Аврелий.

Измъчвали са го, но не е казал нищо.

Нямам представа къде са тези пари. - За теб 5%.

На седмица. - 5% на седмица, да не си луд?

Такъв е законът. - Откъде да взема такива пари?

Не съм банка Канада. Как ще ги намеря сам?

Не ме интересува нито откъде ще ги намериш,

нито как ще ги намериш.

Върни си дълга. - Какво говориш, това са милиони.

Ние знаем само едно. Това е твое задължение.

Мистър Лабов, как сте? - Добре, а вие?

Прекрасно... мис Магдаф? - Мистър Макдаун.

Имате бизнес с мистър Франсоа ли?

Не, просто минах по съседски.

Желая ви приятен ден.

И на вас също. - Красива кола.

Здравей. - Здравейте.

Нямаш ли желание да си поговорим? - За какво?

Изглежда, че стана опасно.

По-добре да си приятел с хората на закона.

Те ще ти помогнат да водиш преговори. - Нямам нужда от това.

Сигурен ли си? - Сигурен съм.

Напразно.

Добър ден, мадам.

Търси ви Пиер-Пол Даву.

1901.

Изпитвам странно усещане.

Защо?

Сигурно съм първият мъж, който... - Вторият.

След съпруга ми.

Омъжена ли си?

Бях пет години.

Апартамента ми остана след развода.

Какво е това?

Парите за днес.

Не и тук.

Е... добре.

Той беше на 48...

а аз на 23.

Имаше яхта с екипаж,

но в леглото с мен се оказа момченце.

Разбираш ли какво означава това?

Дори ме биеше. Редовно.

Наричаше го: "Да завърши образованието ми".

Защо си се омъжила за него?

Баща ми ни е зарязал, когато съм била на осем месеца.

Не го познавах.

А мама беше убедена, че за жената главното е

да се омъжи за милионер и да сключи

железобетонен брачен договор.

Къде е тя сега?

В Шатог.

Все още е там.

И още работи във фризьорския салон.

Изпращам й пари,

защото "работя като специалист по връзки с обществеността".

Което всъщност е близко до истината.

Работеше извънредно, за да ме изучи

в колежа "Санта Марселина" в Уест Маунт,

за да ме запише в клуба по езда,

в яхтклуба...

в музея за изящни изкуства като доброволка.

Намираше ми покани...

за бал "Де Жанкил", за бал "Де Ванкьор"...

за всички места, където има шанс да срещна милионер.

Получило се е.

Не за дълго.

Но неговите пари успяха да ме развратят.

Ще видиш...

теб също ще те развратят.

Не мисля.

Говориш така, защото никога не си ги имал.

Почакай, трябва само да свикнеш...

и ще видиш.

Знаеш ли какво е да имаш собствен готвач,

който всеки ден ти готви ново ястие?

"Важно е не какво ядеш, а с кого го ядеш."

Епикур.

"Ако трябва да плачеш е по-добре в "Ягуар" отколкото в метрото."

Камил.

Познаваш ли ме? - Нямам парите, кълна се.

Знам, че нямаш пари, глупако.

Блестяща операция проведохте при Владимир.

Слушай ме внимателно,

защото няма да повтарям!

Има добри хора, които искат да ти помогнат.

Кои са те не мога да ти кажа.

Ще предупредиш майка си, че ще изчезнеш за известно време

и за теб ще дойде един китаец. Ще тръгнеш с него.

Жената от полицията обеща да ми помогне.

Полицията ще те накара да подпишеш договор и ще те направи доносник.

Това е безплатен билет до Халифакс

или Ванкувър и 50 долара на месец,

но накрая ще съжаляваш.

Две години ще ти плащат по 500 долара

на седмица, но след това край.

Няма да ти дадат повече пари, а ако им досаждаш ще те ударят.

Полицията е правителството,

а правителството само ни прави на глупаци.

Това е известно на всички.

Аз идвам от името на добри хора.

Прекалено добри според мен,

но и такива има на света.

Ти самия не знаеш колко ти провървя.

Приятен ден.

Ти?

Здравей. - Искаш да си направиш влог ли?

Не, това е за теб. За пътешествие със сина ти.

Той се увлича от биология, а ти ще позяпаш рибите на Карибите.

Откъде имаш толкова пари? - Тайна.

При теб всичко ли е наред? - Много съм добре.

Чао.

Имаме куп пари, а не можем да се възползваме от тях.

Единствения начин е да заинтригуваш истински финансист.

Аз познавам един. - Кой?

Велброд Ташро.

Той е на самия връх. - Да.

Откъде го познаваш?

С мен той няма да разговаря. Това е сигурно.

Трябва да му представим добропорядъчен гражданин.

А ти се постарай да го убедиш.

Нужно ли е наистина?

Нужно е. Тримата няма да стигнем далеч.

Красива жена. - Не започвай.

Какво? - Нали те познавам.

Ти няма да ме учиш.

Така ли... - Развода ти излезе доста скъпо.

Не толкова развода, колкото издръжката.

Натресох се на съдия-феминистка.

Добър ден. - Добър ден.

Бих искала да видя метр Ташро. - Имате ли среща?

Кажете му, че е дошла Аспасия. - По какъв въпрос?

По личен. - Вие имате ли заявка?

Не... аз...

Той е с мен. Имах проблеми с доставката.

Здравей, Велброд.

Офисът винаги е бил забранена територия.

Знам, извинявай.

По-добре е веднага да си тръгнеш.

Колко време бях твоя ексклузивна любовница, Велброд?

Около година или малко повече.

За тази година бил ли си недоволен от мен...

дори един път.

Никога.

Нима аз съм виновна, че жена ти,

прелестната Мари-Даниел заподозря нещо?

Не.

Нима аз поставих точка на нашите отношения?

Не, аз.

Нима с мен не беше щастлив?

Тъгувам по теб всеки ден

и ще тъгувам до смъртта си.

Искам да те помоля за една услуга.

Добър ден, мосю.

Аз се казвам Пиер-Пол Даву и представлявам група, която...

вследствие на невероятни агресивни обстоятелства

се сдоби с доста голяма сума пари.

Бихме искали да инвестираме тази сума

зад границите на Канада.

Ако е възможно бихме искали да ви помолим за съвет.

Хонорара ви естествено ще е пропорционален

на размера на вложението.

Ехо... - Да.

Търся една млада жена в тъмен костюм.

Офиса е затворен, мосю. - Съпровождаше я куриер от "Кол-Пар".

Не са идвали такива хора.

Добър ден, мадам. - Добър ден.

Търся млада жена, която влезе в това здание.

Съпровождаше я куриер от "Кол-Пар".

Ние не разкриваме имената на клиентите си, мосю.

Пит Лабов, монреалска полиция.

Мерси.

Пит Лабов. - Карла Магдаф.

Метр Ташро, говори се, че сте специалист по данъчен рай.

Този израз е доста опошлен

и уви рай на земята не съществува.

Да.

Търси ви вицепрезидента на националния трезор.

Мерси, ще му звънна.

Ако някой... да кажем е получил в наследство много пари

може ли с ваша помощ да ги инвестира зад граница.

При пълно спазване на законите "да", разбира се.

Но законите в различните страни не са еднакви

и често давам прост пример.

Ако изведнъж, по една или друга причина

вие сте набил жена си тук ви очакват сериозни неприятности,

Но ако я убедите да дойде с нас в Пакистан

то там ще може да си я биете безнаказано,

възползвайки се от привилегиите дадени ви от законите на исляма.

Същото е и в света на финансите.

Паричната вселена е велика безкрайност.

Никой не знае колко пари се въртят по света.

Това са милиарди, милиарди.

Само у нас в Монреал семействата

на почти всички африкански диктатори

влагат огромни суми в имоти.

Иди Амин, Боезо, Бонго, Кампоари...

всички са тук.

И няма закон, който да го забранява?

Надявам се, че не сте расист. Канада е гостоприемна страна,

както каза нашия премиер-министър.

В края на краищата това са нищожни суми

в сравнение с парите в хедж-фондовете,

с тези на нефтените магнати, на наркокартелите,

с парите от търговията с оръжие,

с нефтените доходи на страни като Русия и Саудитска Арабия.

Влоговете на китайските милионери в чужди банки

са около 700 милиарда.

А тази картина колко струва?

Признавам си... че цената е малко екстравагантна.

Разбира се на тези, които обичат живописта

са им нужни пари... въпреки, че...

могат да отидат и в музея.

Точно такива типове разориха баща ми.

Подлъгаха го да вложи всичките си спестявания в някаква технология

и загуби всичко.

Тогава се наложи да зарежа математическия факултет

и да отида в полицейската школа. - Поне заплащането е твърдо.

Мечтаех да защитя в Принстън,

а се занимавам с психопати и сутеньори...

и седя постоянно върху буре с барут.

Слушай...

Ако ти е самотно и тъжно винаги можеш да преспиш при мен.

Предлагаш ми това от съжаление.

Не, мисля, че предния път не беше зле.

Беше страхотно. - Помниш ли, че ти казах,

че ако премина на мъже ще бъде само с теб.

Най-добрият комплимент в живота ми.

Да вървим, мама Карла ще се заеме с теб.

През цялото време някой ти звъни.

Ще го изключа.

Не съм сигурен, че ще мога да се примиря с това,

че ще мога да свикна.

Не, едва ли ще мога.

Не разбирам как може да имаш толкова мъже.

А какво?

Искаш да бъдеш само ти ли?

Разбира се, че искам да съм само аз.

Познаваш ли поне един мъж, който да не иска това?

Нима ти е лошо с мен?

Добър ден. - Здравейте.

Мосю Даву,

прегледахме записите от камерите в склада,

където сте наел клетка на другия ден след грабежа.

Там се вижда как внасяте два пълни сака.

Какво имаше в тях? - Дрехи.

Ваши дрехи ли? - Да.

А няколко дни по-късно отивате там с човек,

облечен в черно.

Кой беше той? - Бил.

Фамилията му? - Не я знам.

Забравили сте фамилията му? - Не, той е бездомник.

Как се запознахте с него? - Аз съм доброволец в "Паркур".

Това е организация, която... - Знаем.

Защо заведохте Бил в склада?

Исках да му дам дрехите. - Но той не взе нищо?

Не, в него ден нямаше къде са ги съхрани.

И дойде след няколко дни? - Да.

И имаше ключ от клетката.

Точно така.

Може ли да ни запознаете с този Бил?

Не знам къде е в момента.

Изчезна ли? - Да.

Това се случва със скитниците.

Мисля, че вие искахте да занесете дрехите си в склада?

Да, но се отказах.

Може ли да ни покажете дрехите, които ви пречат?

Имате ли заповед за обиск?

Засега не.

Елате, когато получите. - Мосю Даву,

струва ми се, че досега вие сте бил честен човек,

а сега провалихте всичко.

Какво провалих?

Нямам жена, нямам деца...

но пък имам болка в коленете.

По 100 пъти да влизаш и да излизаш от буса е тежко за ставите.

Като се пенсионират много куриери вървят с бастуни.

Не е много светло бъдеще.

Все пак е по-добре, отколкото в затвора.

Добър ден, метр Ташро, благодаря, че дойдохте.

Запознайте се, това е Силван Бега.

Много съм слушал за вас на курсовете.

Надявам се добри неща.

Вие сте жива легенда. Там разбрах, че някои канадци

имат сметки в страни с не толкова строга

данъчна система като в Канада.

Вярно е.

В повечето случаи тези сметки не са декларирани

пред канадските власти.

По новите международни правила

сметките трябва да са обнародвани

и в течение на две години и собствениците трябва да платят данък.

Уви, да. - Метр Ташро,

ако при някой от вашите клиенти възникнат подобни проблеми

ние бихме могли да му предложим изход. - Какъв?

Ще му платим тук, в канадски долари

еквивалентно на сметката в чужбина,

а той ще преведе тези пари на наша сметка.

Също в чужбина.

Така парите няма да трябва да се прехвърлят през граница.

Хавала! - Именно.

Аз не препоръчвам на клиентите си да извършват незаконни сделки.

Не, вие само ще им съобщите за нашето предложение,

без всякакви ангажименти.

Законът ми забранява да съм посредник

в транзакции със суми по-големи от 7500 кеш.

Би трябвало да го знаете. - Посредници ще бъдем ние.

В момента на транзакцията вие може да почивате на Бали.

Но сметката, която ще откриете зад граница

също може да бъде намерена.

Да, ако съдържателят на сметката

не е някоя международна организация,

чийто връзки с Канада са доста объркани

и не подлежат на публичност.

Например Международния олимпийски комитет или ФИФА.

Сложно... но възможно.

Здравей. - Здравей.

За главата на Владимир има обявена награда.

От Западната банда ли? - Да, ако не плати.

Чува ли се нещо за парите? - Нищо.

Никой не знае нищо.

Но аз знам какво бих направил аз. - Какво?

Току-що излезе на свобода Брейн Бегра.

Ако някой е чул нещо ще е той. - Къде се намира сега?

Кой го знае, но сигурно се вижда с дъщеря си.

Познаваш ли бившата му? - Да.

Намери нея и ще намериш и него.

Ясно, още нещо?

Тиби Милош замина за Тексас, за да купи АК-47 и Глок.

Кога ще се върне? - Не знам.

Добре, тогава това е всичко.

Дръж ме в течение.

Няма ли по-голям аванс?

Стига игрички, нямам време.

Това не са игрички.

Имаме тъжни вести.

За главата ти е обявена награда.

Минутка.

Слушай, бъди добра, заведи децата в мазето.

Мерси.

И какво? - Сам разбираш.

Първия, който те намери ще получи 10 000 долара.

Не ме е страх.

Имам защита. - Каква?

Амулет.

Достатъчен ли е?

Знам, че не вярвате в това, но аз вярвам.

Мисля, че за вас най-добре е благотворителността.

При това на някаква духовна основа.

Съветвате ни да уредим фонд ли?

За съжаление има твърде много фондове.

Това поражда подозрение.

Като правило в тях се настаняват мошеници.

В по-голямата част "да".

А за какво да е благотворителността? За Африка ли?

Не, вече никой не иска и да чуе за Африка... лоша работа.

И това ви го казвам аз, почетния консул на Бенин.

Аз мисля за децата.

За детството въобще.

Болните деца не могат да не предизвикват съчувствие.

Къде ще е щабквартирата? - В Лозана или в Цюрих.

Няма голям избор.

Вие сам споменахте за МОК и ФИФА. - Швейцарците ще ни разобличат.

Да, не може да се разчита на швейцарските банки,

американците ги разпердушиниха, печални времена.

Не можем да изпратим парите направо в Швейцария.

Разбира се, че не. Те ще попътешестват по света

и най-накрая ще се приземят в Швейцария.

А кой ще ги изпрати да пътешестват? - Не са ви нужни детайлите.

Предпоследната спирка ще бъде в Лондон.

Защо? - По-лесно и по-евтино е

да ги прекараме през Малта, Словения или Германия,

но на мен ми харесва аурата на респектабилността,

която създават англичаните.

Така че вашия капитал ще завърши пътя си в Швейцария.

След това ще можете да плащате сметки, да осребрявате чекове,

да правите инвестиции. Всичко, което пожелаете.

Има списък на клиенти, които се заинтересуваха

от вашето предложение.

Ще го дам на Камил.

Непременно го унищожете след това.

Правя това само заради теб.

Мерси.

Това ли е мъжът на живота ти?

Може би.

Провървяло му е.

А, да...

освен това разходите, които ще имате във връзка

с благотворителната дейност

подлежат на данъчно приспадане.

Имайте го предвид.

Всичко най-хубаво.

Трябва да наемем счетоводителка.

Моята бивша работи в банка.

Ще ме запознаеш. - Не си ми разказвал за нея.

Надявам се, че не ревнуваш.

Ревността е пагубно чувство.

А сега трябва да взема малко пари.

Това е невъзможно. - Съвсем малко за един приятел.

Нали ти обясних, че сметките ти са под наблюдение.

Аз имам пари. Мога да ти дам назаем.

Е, ако са нейните пари тогава няма проблем.

Това са моите спестявания.

Имам няколко сейфа из града,

както и в Торонто, и в Отава.

Имам доверие само на американските долари.

Властите не обичат парите в брой, защото...

всичко останало могат да контролират.

Вземи колкото ти трябват.

Не, защо ми е да съм вярна на банката си.

Генералния миналата година сложи в джоба си 12 милиона.

300 пъти повече от заплатата ми.

Работата не е в това, просто...

аз съм самотна майка, имам син и не трябва да рискувам.

Да, на колко години е синът ви?

На 12. Добро момче е.

А моята дъщеря е на десет.

Баща му изчезна безследно.

А моята жена се умори да ме чака.

За начало трябва да намерим офис.

Предпочитано скромен, не набиваш се на очи,

подходящ за благотворителна организация.

Доверете се на мен.

Тегли към себе си. Полека.

Към теб.

Добре.

Изправи се.

Убиха Владимир не просто така.

Вероятно ще опитат да изнесат парите извън страната.

Аз трябва да им попреча, но не знам как.

В банка те със сигурност няма да отидат.

Не, след час ще ни съобщят. Какво ни се изплъзва?

Добро утро, мистър Кристиан.

Добро утро, мистър, Ташро.

Няма да ви питам за времето. - Добре, сър.

Мистър Кристиан, отворете нова сметка,

в която един мой клиент ще внесе пари.

С определено име ли? - С някакво неутрално от рода на...

"Кинко Инвестмънт", "Дезмънд Менаджент".

Нещо от този род. Щом депозитът бъде внесен

преведете моля цялата сума

на името на Ашот Кришнян на Сейшелите.

Разбрах, сър. Ще ви се обадя.

Добър вечер, Ашот. Моля да откриете за мен нов модул.

Добре. - На някакво азиатско име.

В него ще постъпи солидна сума

американски долари от Стюард Кристиан.

А вие трябва да я прехвърлите

в частна инвестиционна банка в Джърси.

Разбрах.

Обадете се на Сабина. - Благодаря.

Добър ден, Сабина, моля да учредите нов благотворителен фонд,

който в последствие ще направи дарение

за швейцарски благотворителен фонд.

Не искате ли парите да постъпят направо там?

Разбира се, че не. Трябва да постъпят през Лондон.

Чрез сър Джеймс ли? Много добре, сър.

Сър Джеймс, скоро ще ви преведат

известна сума в американски долари

от благотворителен фонд от остров Джърси,

която вие трябва да задържите до получаване на сигнал

от Марио Шлиплер. - Марио е прекрасен човек.

Видяхме се на Уимбълдън през юли. - Марио, искам да подпомогна

създаването международен фонд за защита на детството

под девиза "Да спасим децата".

От Лондон ще ви преведат доста голяма сума.

Нейният собственик желае да остане анонимен.

Такива случаи не са рядкост.

Бих ви помолил да сформирате

международен административен съвет.

Един или двама от изтока, един американец,

един африканец... - Всичко е в нашите възможности.

А в устава на фонда, който вие ще напишете,

бих искал да посочите, че приоритет

ще имат канадските представители.

Разбира се от само себе си.

Извинете. Да.

Извинете, мосю, но полицаите отново са тук.

Добре.

Вие сте ме следили, така ли?

Съвсем не. Но един от нашите агенти...

Сержант... вие сте сержант, нали? - Тъй вярно.

Не знам дали обърнахте внимание на табелката на входа.

Там, в списъка на учредителите на тази фирма

има двама бивши министър-председатели на Канада

и един министър-председател на Квебек.

Разбирате ли как това може да се обърне срещу вас?

На тази снимка се вижда

как предавате нещо на Камил Лафонтен.

Какво е то? - Личен сувенир.

Осъзнавате ли, че разследването продължава?

Вие си гледайте вашата работа, а аз ще си гледам моята.

Върху това е изградено обществото ни.

Тръгваме ли? - Тръгваме.

Да?

Не. Нищо.

Не разбирам.

Трябваше да са тук още преди половин час.

РАБОТНА ГРУПА

Какво искаш, глупако?

Търся групата по йога.

Това е женска асоциация. Забранено е за мъже... вън!

А групата по йога...

Изчезвай, вън!

Най-после.

Шибани задръствания.

Какво?

Аз съм за йогата.

Това не е тук. - Как?

"Горещата йога" не е ли тук? - Не.

Извинете. Всичко добро.

Заповядайте.

Госпожо съдия, всички тези хора

са се събрали днес на този адрес.

Разпознал ги е нашият изнесен наблюдател.

Нужно ни е да направим обиск.

Метр Ташро също ли е там? - Не.

Не е разпознат сред присъстващите.

Наясно ли сте, че с него трябва да сме внимателни.

Работата е там, че... - Замълчи, Даниел.

Останаха ни в наследство барбекюта на жар в Монтережей.

Пет броя... - Да, пет на жар.

Ние ги продадохме на добра цена

и се договорихме с купувача, че ще ни плати кеш на вноски.

Да. - Да.

Парите прехвърлихме на Търкс и Кейкос. - Кайкос.

Кайкос. - Колко?

Точно ли? Дай...

Днес това ще са два милиона и 880 000 долара.

Американски долара ли?

Естествено. - Така...

Ние ще ви платим тази сума в брой в канадски долари,

по курс на Банка Канада минус 15% за разходи, устройва ли ви?

Превъзходно.

Вие ще преведете парите от вашата сметка на Търкс и Кайкос

на нашата сметка в Британска Ист Индия.

Ще ви дадем адреса на банката, номера на сметката и паролата.

По този начин вие ще си върнете парите и няма да платите данъци.

Три милиона 113 523 долара и 65 цента.

И аз така ги сметнах.

Аз също. - Супер.

Трябват ми три милиона 113 524 долара.

Колко са там?

Два милиона и 300 000.

Добре, дай му ги. - Получих заповед.

Трябват ми двама детективи и четирима униформени полицаи.

Нямам. - Как така?

Всички са на митинга в университета.

Целия участък. - Извикай хора от други участъци.

Всички са там. - Какви са тези глупости?

Какъв е този митинг? - Дявол го знае.

Капитализъм... нефтопроводи...

полицейско насилие или нещо друго. - По дяволите.

Да, нищо не може да се направи.

А при мен в това време заподозрените се размърдаха.

Ще трябва да изчакаме края на митинга. - Това са два часа!

Ако ми бяха дали сълзотворен газ,

шумови гранати, бронетранспортьори...

щях да приключа за две минути, но... - Да не повярваш!

ТРАНЗАКЦИЯТА СЕ ИЗПЪЛНЯВА

Транзакцията завърши. Всичко е наред.

Може да ги преброите, ако искате. - Да, добре.

Ти ще броиш три милиона ли?

Затвори го да не си счупя ноктите. - Да, да.

Дано... не ни окрадат.

Може да ги внесете в банка.

Мерси.

Добър път.

Аз ще ги нося, пусни!

Мерси.

Мерси.

Май ще се разотиват.

След малко ще ви дам хора. - Ура!

И тази сума са ви дали строителните предприемачи?

Да, разбира се. - И я преведоха направо на Бермудите?

Ами, да. - Ами, да.

Бих предпочел доброволно да попълня данъчна декларация

и да платя 30%, защото така не се чувствам уютно.

Но... аз съм помощник на министъра на транспорта

и за мен това е голям риск.

Не мога да си позволя това да излезе в пресата.

Ами да.

Мерси.

Така... е какво...

В края на коридора ще видите стълба за втория етаж.

Помнете, първо компютрите и лаптопите.

Добър ден.

Пиер-Ив Маронда. Доктор Пиер-Ив Маронда.

Седнете, докторе. - Мерси.

Аз съм рентгенолог. Имам три частни клиники в Лонодери.

Извършваме оперативни изследвания и приемаме само пари в брой.

Отдавна съм свикнал да внасям парите си

в лична сметка в Лихтенщайн.

Някога това беше напълно безопасно и изведнъж...

данъчния ми агент ми каза, че повече не е възможно.

Затова съм тук. - За каква сума става дума?

За пет и половина милиона или малко повече.

Рентгеновото оборудване е много скъпо.

И аз така мисля. - Това е последният куфар.

Дай си раницата.

А какво ще правим с останалите?

Ето.

Преброй ги.

За теб.

За теб.

Дръж.

Полиция! Всички да останат по местата си!

Извадете ръце от джобовете! Всички вън!

Подарък за вас. Не ми трябва разписка.

Какъв е този офис?

Благотворителна организация. Фонд за защита на детството.

А празните пластмасови кутии за какво са?

Не знам. - Бяха тук, когато дойдохме.

А вие какво правите тук, мосю Бега?

Искам отново да се интегрирам в обществото.

Обърнете се.

Обърнете се!

Имате ли оръжие? - Не.

И вие ли се занимавате с благотворителност?

Аз съм нает. - Какви са тези пари?

Нашата каса. За обзавеждане на офиса.

Вие коя сте? - Линда Демер, секретар.

Къде бяхте досега? - В тоалетната.

Нито телефони, нито компютри. Няма нищо.

Направиха ме на глупак.

Добър ден, метр Ташро.

Добър ден.

Аз съм приятелка на Аспасия.

Така ли?

Тя ви е много благодарна за всичко,

което сте направил за нея.

Но... малко се безпокои за вас

и пита дали някой не може да я замени?

Добър вечер.

Добър вечер. Ще пиете ли нещо?

Скоч, бяло вино?

Скоч, моля, само една глътка.

Лед?

Едно кубче.

Мерси.

Отдавна ли живеете тук?

Не, всъщност аз не живея тук.

Това е скривалище, да кажем така. - Ясно.

За да няма излишно любопитство от страна на кого да е.

Добавих 500 долара,

защото вие превъзхождате...

Метр Ташро, арестуван сте за извращаване на малолетна.

От този момент всичко, което кажете...

Я стига.

Поздравления.

В наши дни секс скандалите не са интересни на никого.

Аз съм политически благонадежден.

Това може би ще ми струва развод,

на на присъда не разчитайте.

Познавам основно съдебната система.

Делото ще се проточи с години

и аз ще успея да умра дотогава.

Богатите като правило не ги вкарват в затвора.

Има изключения, но не са твърде много.

Парите носят щастие, сержант.

Това е главната тайна в живота,

но вие никога няма да я постигнете.

Гостоприемство - взаимопомощ ЛЬО ПАРКУР

Не ви ли омръзна да ни преследвате? - Такава ни е работата.

По-добре влезте вътре. Може и малко да ни помогнете.

Не ни достигат хора.

Поне ще има някаква полза от вас.

Вие защитавате общество, което не трябва да се защитава.

Собственик, който получава 500 пъти повече от работника

не трябва да се защитава.

Нашите политически партии са прогнили до дъно.

Някога вероятно ще има революция. Една вече имаше.

Да, но каква е главната цел на революцията.

Ефективна полиция.

За да се живее спокойно.

Без нас би било хиляди пъти по-лошо.

Да ви помогна ли с храненето?

Не, всичко е наред. - Ще се справите ли?

Вие...

Вие ми напомняте за една жена, която някога познавах.

Така ли? - Да, беше в Амстердам на витрината.

Излезе ми много скъпо.

Поне струваше ли си?

О, Боже, да.

Кога е било това?

Преди 30, 40 години. Защо?

Той още я помни и само за нея говори.

След живота, който си водила е странно да те видя тук.

За това, което не можем да обясним е по-добре да не говорим.

Ела.

Ще ти покажем нещо.

Видях го и веднага си помислих за теб.

Легло...

фотьойл... екран...

Нали това е всичко, което искаше? - Това ли... да.

Имам този апартамент като наследство от чичо си,

който едва познавах. - Така ли, но той е съвсем нов.

Точно така, нотариусът нещо се обърка.

Харесва ли ти?

Разбира се, че ми харесва, но откъде аз...

Искам да ви предложа нещо.

Вие ще се заселите тук и ще си плащате битовите сметки.

Не ви искам пари. Живейте тук колкото искате.

Такива неща не се случват.

Договорихме ли се?

Не, вие ми подарявате цяло състояние.

Нали твърдеше, че има провидение?

Че на праведните ще им се въздаде още на този свят?

Или просто така си говорил? - Но не до такава степен.

Ключовете.

Не знам какво да кажа.

Не казвай нищо.

Това е за теб.

Мерси.

Ще можеш ли да ни помогнеш в неделя?

Организираме екскурзия, но не ни достигат хора.

Добре, ще дойда. - И аз.

Добре. Чудесно.

Превод и субтитри Ivon

Подкрепете ни и станете VIP член, за да премахнете всички реклами от www.OpenSubtitles.org