Original subtitles

Кой сте вие?

Исках да ви помогна...

Сняг!

Сняг.

А на мен ми се струва, че сънувам... Нали?

Какво ви е? Имате температура.

Седнете.

Сега се връщам.

Спрете!

Вода! - Каква вода? Напред!

Почакайте. Само малко вода... Дайте манерката!

Клоуни на студа! Клоуни на студа!

Най-добрата италианска трупа! Клоуни на студа!

Виноват, Ваше превъзходителство! Червените са в града!

Генерал Кравчиков! Картите са раздадени!

Махай се!

Къде?

Пас.

Губя. Виноват...

Моля! Още една.

И на себе си. Ваши са.

Виноват! Виноват, взимайте!

Край! Внимателно... Ура, да живее, ура!

Да бягаме, мадам! - Къде?

Насам... ето насам!

Дайте, в името Христово.

Претърсете манастира! - Слушам, капитане.

А ти кой си? - Паисий.

Паисий. Добре, добре... Ела насам.

Проверете горе камбанарията!

Ама защо, тук сме само свои.

Внимателно!

Какви са тези? - Бежанци. Документите, господа!

Попаднахме под обстрел и се скрихме тук, в манастира.

А онова? - Жена! Ще ражда. Ето паспорта й.

Барабанчикова, омъжена. А къде е съпругът й?

Намерила кога и къде да ражда!

Бели! - Да тръгваме!

Ескадрон - по конете! Живо!

Откъде се взеха тези червени?

И изобщо какво става?

Де Бризар! - Ваше превъзходителство!

Палтото ми!

И цигара. - Слушам!

А вие, учрежденски червей, не сте ли старши прокурор? Документите!

Не съм старши прокурор. Хоноруван доцент съм. Бягаме от Петербург.

А вие, мадам? - Жена на др. министър на търговията.

Серафима Карзухина. Фалшивите ми документи, и истинските.

Хиляди извинения, мадам!

Извинете. Да вървим. - Ноев ковчег! Музика!

Казаци! Генерал Чарнота избяга от червените!

Здравейте, казаци! - Здраве желаем!

Люска! Люска...

Гришка, жив си! - Люска!

Извинете, господа.

Канехме се да ти отслужим панихида...

Видях смъртта от толкова близо, колкото те виждам в момента.

Пусни ме, че замръзнах.

Представи си само, каква история:

Пристигнах в щаба на ген. Крабчиков и

кучият син ме насади да играем винт.

Изпратиха му депеша, а той отложи разшифроването й до сутринта!

И будьоновците се изсипаха като от небето!

В задния двор срещам г-н Барабанчиков и му викам: "Давай документите!".

Гледам, дал ми документите на жена си, г-жа Барабанчикова.

И удостоверение, че е бременна!

Щом е така, викам, хайде тогава, крийте ме в църквата!

Лежа, раждам... И замръзвам!

И изведнъж чувам - комисаря...

С шпорите - трак-трак, трак-трак.

Е, мисля си, къде си се разтракал?! Смъртта ти лежи под покривалото!

Давай, вдигни го по-бързо!

Взе паспорта, а не повдигна покривалото.

Извинете, господа...

Промъкват се към Крим.

Под крилото на Роман Хлудов.

След 45 минути излизайте! - Слушам!

Стойте, свети отци, спрете! - Ваше превъзходителство...

Вие какво, оглупяхте ли?! Церемония ми спретнали!

Трябва да се бяга - цял корпус идва по петите ни!

Г-н генерал! Вие сте длъжен, чувате ли, длъжен сте

да я вземете! Серафима Владимировна е болна!

Знам, че имате някакъв лазарет.

Вие в университет ли сте учили? - Да.

А правите впечатление на напълно необразован човек.

А ако куршум ви улучи в челото, лазаретът много ли ще ви помогне?

Да я вземем! Да оставим красива жена на червените, бива ли?

Моля ви! - Добре. В обоза!

Благодаря ви! Гълъбче, ставайте, разрешиха ни, чувате ли? Да вървим!

Вие тръгвайте, а аз ще полежа. Горещо е.

Искам да пия... в Петербург...

Господи, какво е това... - Тиф е, ето какво е!

Трябва да помогнем на тази дама. - Тъй вярно, но трябва да тръгваме!

Крапилин, вземи я със себе си! - Моля ви, помогнете ми!

Къде, генерале? Нима изоставяш манастира, дал ти приют и спасение?!

Какво ме разстройваш?! Връзвай езиците на камбаните и се крий в подземието!

Давай!

Стой! Вървете направо, не ни чакайте.

Какво правиш? - Проверка.

Крапилин, махай се!

Пусни ме...

Позволете.

Така по-добре ли е?

Командващият флота съобщава, че независимо от крайните усилия,

Азовската флотилия не може да излезе от Таганрог.

При минус 12 градуса ледът е непробиваем. Което значи,

че флотата физически не е в състояние да се присъедини към операцията.

Отсъствието на флота прави невъзможна инициативата ни на левия фланг.

Центърът на удара се пренася на Турския вал, фронтално.

15-а и 52-а дивизия минават през Сиваш в тила на перекопската групировка.

Задачите ще бъдат поставени лично от мен на изходните позиции.

Началото на операцията е на 7-ми, в 22 часа.

Командващите армии ще получат заповедите ми днес вечерта.

Това е. Въпроси?

Съмнявам се.

Много се съмнявам за пехотата, другарю командващ.

Девет версти пеша през водата - всички ще измръзнат.

На брега ще излезе не дивизия, а ледени висулки.

А висулките и с пръсти можеш да строшиш!

Ти за пехотата не се притеснявай!

Баев, ясно виждам накъде биеш...

Конят не е риба - няма работа във водата.

Какво предлагате? - Да включите в щурмовата група

моя конен полк.

Слава ли търсиш?

В краткия си червен живот не съм бягал от славата.

И сега, в навечерието на третата годишнина от нашата революция,

съм готов за "Наздраве" със сивашка вода,

ако си готов да си я поделим.

Поделете си я, командире.

Всички са свободни.

Да не забравиш оркестъра. - Няма. Как е, Семьон?

Поизпрах го. - Добре!

Комендантът и командващият гарата, при командващия фронта!

Севастопол! Севастопол!

... запетая,

но Фрунзе не извърши предвидените противникови маневри. Точка.

Това не е шахматна дъска с дървен цар и фигури. Точка, подпис: Хлудов.

Да се зашифрова и да се изпрати на главнокомандващия!

Започват трагедиите.

Бронираният влак е парализиран.

Движи се като на патерици.

Никой не ни обича... никой!

От там е и трагедията.

Печката пуши.

Съвсем не. Няма пушек.

Цял час чакам броневлака в Таганаш. Какво става?

Началник гарата ми доказа, че "Офицер" не може да премине!

Доказахте, че броневлакът не може да премине?

Тъй вярно! Няма физическата възможност!

Пътят е блокиран на много места.

Значи от втората печка пуши!

Веднага! - Печката да се угаси!

Струва ми се, че се отнасяте добре към болшевиките.

Не се страхувайте. Говорете откровено с мен.

Всеки си има свои убеждения. Хитрец!

Ваше високо превъзходителство! Защо ни подозирате?

30 часа не съм спал! Имам дечица... Оля и Павлик...

Искрен човек, а?

Не, нужна е любов. Без нея нищо не може да се направи на война.

Мен не ме обичат.

Дайте сапьори. Да се разчисти... След 15 мин. "Офицер"

да е зад изходния семафор!

Ако заповедта не бъде изпълнена, комендантът да се разстреля,

началник гарата да се обеси.

И да им се окачи надпис "Саботаж".

Моля! - Ваше превъзходителство! Имам деца!

Валс?

Какво прави той?! Хайде!

От Чонгарското дефиле пристигна сборна кавалерийска дивизия.

Седни! Голован, стол!

Какво правиш, Рома? Рома, спри... Спри!

Млък!

Та вие сте генералният щаб! - Млъкни!

Обозът оставете тук. Идете при Шаранов дол и чакайте там.

Слушам!

Обозът и ранените остават тук. - А аз?

И ти оставаш тук! - Гриша!

Ваше превъзходителство, премина!

Излизат на Литовския полуостров.

Къде?

Тук.

Ескадрон, след мен!

Стой, стой! Назад, назад!

Започвайте да свирите - заповед на командира.

Имам честта да се представя: Карзухин, министър на търговията.

Слушам ви.

Съветът на министрите ме упълномощи да се обърна към вас с три въпроса.

Поръчано ми е да узная за съдбата на арестуваните в Симферопол 5 работници.

Есаул, покажи арестуваните на господин министъра!

Моля, последвайте ме! - Да, бъдете така добър...

Благодаря.

Първият въпрос е изчерпан. Слушам втория.

Вторият? Какво вторият? А, вторият...

Вторият касае непосредствено моето министерство.

Тук на гарата е задържан товар с особено важно предназначение.

И моля за разрешение и съдействие от ваше превъзходителство

този товар спешно да бъде извозен да Севастопол.

А какъв е именно товарът? - Кожи, предназначени за износ.

Кожи, за износ... А в кои вагони е товарът?

Голован, указаните вагони да се вкарат в глуха линия,

да се залеят с керосин и да се изгорят!

Третият въпрос, по-накратко!

Положението на фронта. - Какво би могло да е положението?

От всички страни се стреля. Командващият стои до димяща печка.

Няма ресторанти, няма момичета. Мъка...

Ето, седим като папагали на табуретките!

Заминавайте в Севастопол и кажете да си стягат куфарите -

червените утре ще бъдат тук! И им кажете още,

че задграничните курви няма да видят самурени палта!

Това е нечувано! Ще докладвам на главнокомандващия!

Моля!

Рома! Рома, Рома... Здравей!

Това съм аз! - Да се нахрани!

Рома! - Да се вземе и да се нахрани!

Ако обичате, елате с мен!

Бъдете така добра! - Знаете ли, той винаги бърза.

Последния път например... - Да, да...

Голован, какво гори там? - Кожите.

А, да!

Къде? Не може насам! Не може!

Стойте! - Кой тук е Роман Хлудов?

Пуснете я. Аз съм Хлудов. - Тя е болна!

Назад!

Бягаме от Петербург. Все бягаме, бягаме...

Къде? Под крилото на Роман Хлудов!

Все Хлудов, Хлудов...

Даже сънуваме Хлудов.

Ето че имаме честта да го видим.

Седи си на кацата, а наоколо висят чували...

Само чували и чували... Звяр! Чакал!

Те идват и ще се разправят с вас! - Тя е комунистка!

Вие обезумяхте! Пуснете ме! - Назад!

Не е комунистка. Жена е на Карзухин. Тя не си дава сметка какво говори!

Това е добре. Защото тук, когато си дават сметка, не казват истината.

Чакай, чакай... Карзухина? Кожите...

Такъв негодник, а жена му комунистка! Ама че история!

Доведете го тук! Ама че история.

Парамон Илич Карзухин? - Да, аз съм.

Съпругата ви, Серафима Владимировна, е пристигнала при вас от Петербург.

Извинете.

Слава Богу!

Виждам тази жена за пръв път. Не познавам Серафима Владимировна.

Не чакам никого от Петербург. Това е измама!

Какво? - Измама?

Отрече се!

Гадина!

Това е шантаж! - Искрен човек, а?

За ваше щастие, г-н Карзухин...

Кожи... Изчезни!

Да се задържи и да се разпита!

Ваше превъзходителство, това е недоразумение!

Тъй вярно... Чакал...

Както е писано в книгите: чакал!

Но само с примки война не се печели!

Защо, ти звяр на зверовете, заряза войниците си при Перекоп?!

Попадна впрочем накрая на човек... жена...

Тя само съжали обесените, нищо повече.

Но не можеш да надскочиш себе си: удряш човека и в чувала!

Храниш се с мърша! - Позволете да го арестувам!

Не! Думите му подсказват трезво мислене за войната.

Говори, войнико! - Донеси чувал!

Как ти е фамилията? - Фамилията... Каква фамилия?!

Фамилията ми е неизвестна: Крапилин, вестоносец.

А ти ще пропаднеш, побеснял звяр, ще свършиш в канавката!

Стой си тук на своята каца!

Но не, ще избягаш! Ще избягаш в Константинопол!

Храбър си само колкото да бесиш жени и шлосери!

Грешиш, войнико!

На Чонгарската дига съм си бил, с музиката, два пъти съм раняван!

Всички губернии плюят на твоята музика!

Простете, ваше превъзходителство, казах всичко, което имах.

Не, ти си лош войник.

Добре започна, лошо свърши.

Обесете го, не мога да го гледам!

Знамето!

Знамето!

След знамето, напред!

Отдръпнете се! Дайте път!

Оркестър!

Здравейте, господа! - Здраве желаем!

Моля за разрешение да ви докладвам насаме!

Да. Оставете ни! - Всички да се отдръпнат на 20 крачки!

Преди 3 часа противникът завзе Юшун. Болшевиките са в Крим.

Край... - Край.

Владико!

В този страшен час се уповаваме само на божието милосърдие.

Помолете се, свети отче.

Къде е влакът за Севастопол? - Всемогъщи Боже...

Защо пращаш нови изпитания на чадата си?

Защо, Господи? - Ваше високопреосвещенство,

напразно безпокоите Господа. Той отдавна ни е изоставил.

Вижте какво става - водата в Сиваш се отдръпна.

Болшевиките сякаш преминаха по паркет.

Георги Победоносец ни се присмива! - Г-н генерал, какво говорите?!

Категорично съм против такъв тон! Явно сте болен, генерале.

Жалко, че през лятото не заминахте в чужбина на лечение.

А чии войници щяха да удържат отбраната при Перекоп?

Кой щеше да прати ген. Чарнота в Шаранов дол?

Кой щеше да беси, ваше превъзходителство?!

Трябва незабавно да се върнете в Севастопол.

Господа офицери, главнокомандващият ни напуска. Оркестър!

По вагоните - марш!

Да се махне от тук!

Господа офицери!

Войските незабавно да се изтеглят. Крим падна.

Незабавно съберете частите си. Гарата да се защити с всички средства.

Заповядвам нито един войник да не остане жив. Свободни сте.

Полковник! Полковник!

Виноват.

Полк!

Смъкнете покривалата. - Слушам!

Какво става тук? - Заповед да се вдигне настроението!

Полк, мирно! Равнение на средата!

Господа офицери!

Господин полковник!

Здравейте, артилеристи! - Здраве желаем, г-н полковник!

Преди часове, в нашето положение, в положението на армията,

бих казал в държавното положение на Южна Русия,

настъпиха внезапни промени.

Поради това обявявам -

полкът е разпуснат!

Предлагам ви да снемете опознавателните си знаци,

да се разотидете и да се скриете.

Господа офицери! - Предателство!

Измяна! Какво става? - Успокойте се!

Г-н полковник, вие сте арестуван! - Тишина!

Така, по-накратко.

Нямам време, уверявам ви, вие също. Въпросът е:

кого желаете да защитавате?

Питам, кого желаете да защитавате?

Русия! - Русия е против нас и вие го знаете.

Какво остава? Пустота...

Кънтеж от стъпки... И този прашен император?

Но ние имаме заповед!

Чия? - На главнокомандващия.

На главнокомандващия! Отлично! Полк, строй се!

Мирно!

Слушайте!

Главнокомандващият, който позорно ни остави на произвола на съдбата,

избяга като последния страхливец.

Сега, в този момент, бяга и командващият фронта Хлудов.

След няколко часа ще станем свидетели на катастрофа.

Слушайте... Деца мои...

Аз, кадровият офицер, изнесъл войната с германците,

поемам всичко на съвестта си!

Всичко!

Изпращам ви вкъщи! Тръбач!

Отбой!

Свободен си.

Съвсем не, г-н полковник, аз съм с вас.

Г-н полковник, от свое име и от името на офицерите, които тласнах

към тази безобразна постъпка, ви моля за извинение.

Приемам го.

Стол за командващия!

Какво има? - Краката ми. Спомен от оковите.

Спешна радиограма!

Радиограма до командващия въоръжените сили на Южна Русия ген. Врангел.

До кого? - Ген. Врангел. Не чувате ли? Пишете.

Предвид явната безполезност

на по-нататъшната съпротива на войските ви,

заплашваща единствено с излишно проливане на кръв,

ви предлагам да прекратите съпротивата.

В случай, че приемете предложението,

революционно-военния съвет на армията

на Южния фронт, на основание на пълномощия, предоставени му

от централната съветска власт, гарантира на предаващите се

пълно опрощаване на провиненията им, свързани с Гражданската война.

Благодаря ви, другари. Седнете и вие, другарю!

Продължаваме. Пишете: Не забравяйте, че става въпрос

за десетки хиляди хора, въвлечени в борбата против Съветска Русия.

В случай, че не приемете нашето честно предложение,

цялата вина за безсмисленото проливане на руска кръв

ще падне върху вас.

Командващ Южния фронт Михаил Фрунзе.

"Вестоносец Крапилин. Болшевик."

Кой е там?

Есаул... Есаул!

Погледни, там има някой.

Няма никой, ваше превъзходителство. - Как никой?! Ела тук!

Сядай!

Ето гледай... има някой! Виждаш ли го?

Крапилин!

Виноват, не виждам...

Няма никой, ваше превъзходителство!

А Крапилин е обесен. Той не може да е там.

Да...

Сигурно ми се е присънило... Макар че не спях.

Или пък съм спал, а? - Тъй вярно, спяхте.

Да, добре, свободен си... Не, чакай!

Какво е това?

Библията. Архиепископ Африкан ви я изпрати за подарък.

Докладвах ви. - Да, спомням си.

Ето какво...

Скучно ми е, братко. Почети ми на глас!

Виноват... неграмотен съм. - Добре, добре...

Ето чуй:

"Слепци водят слепите.

Ако сляп поведе слепеца, то и двамата ще паднат в ямата."

За кого е казано това? - Не знам, ваше превъзходителство.

За нас! За нас, за нас...

За мен!

Както кажете, ваше превъзходителство!

Есаул, не си отивай.

И не ми давай да спя. Буди ме!

Ще заповядате ли да... - Да, и по-силно.

Някой, който вижда...

Някой, който вижда - да ми каже какво има наоколо!

Войнико, знам, че си тук! Не мълчи, Крапилин!

Крапилин, не мълчи! Не мълчи, Крапилин!

Есаул!

Спеше. - Виноват!

Дай да се избърша.

Дяволска работа, всякакви глупости ми се присънват...

И ти спа. А нещо сънува ли? - Тъй вярно!

Какво? - Виноват, ваше превъзходителство...

Сънувах една жена...

Щастлив човек си ти, есаул.

А душата ти, есаул, понякога боли ли те?

Съвсем не. Душата не ме боли. Зъбите ме болят, от студеното.

Излез!

Какво? - Вън!

Астраган, заповядайте астраган... - Не ми трябва!

Полека, Маря Константиновна, позволете да ви помогна...

Не, не... - Опа, измъкна се!

Очевидно сте интелигентен човек и се надявам разбирате колко е важно

да знаем истината. Заповядайте!

За контраразузнаването се ширят мръсни слухове. А всъщност тази служба

изпълнява най-тежката работа по охраната на държавата.

Запалете! - Благодаря, не пуша.

Страхувате ли се от мен? - Да.

Кажете ми какво става с нея? - С кого?

Разбирате, че това е нелепа история... - Стига сте се престрували на доцент.

Омръзна ми тази комедия! Мерзавец! Пред кого седиш?! Стани!

И така, разбираме се, че ще говориш само чистата истина.

Ако започнеш да лъжеш... Чуваш ли? - Никога не съм лъгал!

Добре, мълчи и отговаряй, ако те питат. Седнете, моля!

Защо дойдохте при белите?

Защо е пристигнала наричащата себе си Серафима Карзухина?

Уверен съм, че тя наистина е Карзухина!

Но Карзухин пред вас каза, че това е лъжа!

Той излъга. Просто се изплаши. - От какво се е изплашил?

Пишете. Ще ви диктувам, така ще ви е по-лесно.

Но ви предупреждавам. Ако спрете, сърдете се на себе си!

Пишете: "Аз, долуподписаният, Сергей Павлович Голбуков,

при разпита посочих, две точки:

Серафима Владимировна Карзухина...

Не спирай!

... пристигна в район, зает от въоръжените сили на Южна Русия

за комунистическа пропаганда и връзки с... Не спирай!

Хоноруван доцент... и подпис.

Благодаря за искрените показания! - Но това не е...

Изведи го на улицата и го пусни!

Скунски! Оценете този документ.

Колко ще даде Карзухин за откуп? - Тук, преди отплаване ли?

Десет хиляди долара. В Константинопол по-малко.

Съветвам ви да получите признание и от Карзухина.

Забавете под някакъв предлог отплаването на Карзухин,

макар и само за час. - А моят дял?

Гурин, хванете я! - Помощ, спасете ме, по-скоро някой!

Помогнете ми, тук се върши престъпление, спасете ме! Помощ!

Спасете ме, помогнете!

Погледнете какво го принудиха да напише!

Моля незабавно да освободите помещението на контраразузнаването!

Гурин, викай караула!

Купете къщата. Приемам всякаква валута. Може и фалшива.

Боже, каква нелепост, защо седя тук?!

Замълчете, ваше превъзходителство, дайте да послушаме.

Съгласете се, че съм в някакво странно положение.

Ах, боже мой, какъв идиот!

Аз съм министър и ще отговаряте! - Какъв труден човек.

Келнер!

Още една бутилка.

Отивам до тоалетната. Надявам се, нямате нищо против.

Семьон, придружи го!

Вие какво стърчите тук? - Стърча? Чакам главнокомандващия.

Знаете ли какво ще дочакате? Червените. По-бързо на кораба!

Главнокомандващият не приема, господа. Вас ви чакат!

Господа!

Слава Богу... Чаках ви с нетърпение.

Студено е. - Какво?

Е, всички ли заминаха?

Конницата яде много бой по пътя... Но може да се каже, че избягаха...

Аз самият пътувах уютно. Забих се в ъгъла на купето,

без да обиждам някого, без някой да ме обижда...

Общо взето е сумрачно... като в кухнята.

Не разбирам, за какво говорите?

Беше в детството ми.

Веднъж по здрач влязох в кухнята, да пия...

А на печката - хлебарки. Като запалих клечка, се разбягаха.

Когато клечката изгасна, ги чувах - как шумолят с крачетата си.

Така и сега е мъгла и шумолене...

Гледам и мисля: къде бягат? Като хлебарки в кофа...

От кухненската маса - бух! - Благодаря ви.

За всичко, което направихте за Крим със стратегическия си талант.

Няма да ви задържам повече.

Самият аз отивам на хотел. - По-близо до водата?

Ако не престанете да се заяждате, ще ви арестувам.

Предвидил съм го.

Конвоят ми е във вестибюла, ще избухне голям скандал -

аз съм популярен. - Не, това не е заболяване...

Вече цяла година с отвратителна палячовщина прикривате

ненавистта си към мен. - Не крия, ненавиждам ви!

Завист? Тъга по властта?

Не.

Ненавиждам ви затова, че ме въвлякохте във всичко това.

Къде са ви обещаните съюзнически войски?

Къде е Руската империя?

Как можахте да встъпите в борба с тях, като сте безсилен?

Вие станахте причина за болестта ми!

Впрочем, сега не му е времето...

И двамата отиваме в небитието...

Няма да ви задържам повече, генерале.

Гоните верния си слуга... - Клоун!

Ей, има ли някой тук?

Войнико!

Съдът! Седни!

Съдът! Седни!

Не мълчи, Крапилин... Кажи нещо!

Виноват...

Но ми обещаха да ме пуснат при вас...

Всички заминаха на някъде.

Какво искате?

Дойдох тук, за да ви кажа

за зверските престъпления, които се извършват в контраразузнаването

и за които е виновен генерал Хлудов.

Това е интересно.

Простете, но вие нали сте жив?

Не сте обесен, надявам се... Какви претенции имате?

Правите добро впечатление.

Май съм ви виждал някъде.

Бъдете така добър да кажете какви претенции имате.

Оня ден заповядахте да арестуват жена. - Помня... Помня, помня.

Да, да, помня...

Спомням си. Сега ви познах.

Извинете, а на кого смятахте да се оплачете от мен?

На главнокомандващия.

Късно е. Няма го.

Кофа с вода...

Потъна в небитието... Завинаги.

Вече няма на кого да се оплачеш от генерал Хлудов.

Есаул! Слушай, Голован: вземи конвой и отивай в контраразузнаването.

Там на мое име е записана жена - Карзухина?

Серафима Владимировна!

Ако още не е разстреляна, доведете я в двореца.

Какво казахте?

Ако сте го направили... - Дръжте се като мъж!

Да почакаме.

Ако не е жива, ще ви убия.

Какво пък... Може би това е най-добрият изход.

Седни!

Разбери, войнико, че ти просто попадна под колелото

и то ти натроши костите!

Безсмислено е да се мъкнеш след мен, чуваш ли?

Аз ли? - Какво?

С кого говорите?

С кого?

Сега ще разберем.

С никого, сам със себе си. - Вие сте луд...

Слушайте!

Нея я няма. И няма да дойде. Разстреляли са я!

Подлец!

Изпълнете дълга си - стреляйте!

Каква ви е тя, любовница?

Не, случайно срещнат човек. Но аз я обичам.

Разстреляна ли е? - Съвсем не!

Какво става с нея? - По-тихо!

В такъв случай защо не я доведохте?

Виноват. - Говорете свободно пред него.

Генерал Чарнота се втурнал с оръжие в контраразузнаването и я отвел.

По-тихо! Къде?

На парахода "Витяз". В пет е отплавал.

Ето че е жива. Жива е вашата жена Серафима.

Жива е...

Есаул, вземете знамето и се качвайте на "Светител".

Вървете. - Слушам!

Хлудов!

Вземете ме със себе си в Константинопол!

По дяволите! Някаква си Серафима, в Константинопол...

Трябва да бързаме! Всички вече избягаха...

Е? - Тъй вярно!

Три ковчега от най-скъпите, както заповядахте.

И лакирана катафалка, с резба.

А този... - Ваше благородие, гробарят е тук

и чака.

Почакай и ти, братле. - Слушам.

Добре...

Сега ще обява последната си заповед към полка.

Войници и офицери!

Братя!

Нищо не ни остана - нито знаме, нито армия, нито родина.

Водих ви по път от лъжи.

Моя е вината, грехът е мой

и аз ще го изкупя! Дано Бог ви помогне

да надживеете тези размирни години. Подпис.

Ние доброволно избрахме този изход.

Това е чест, господа!

Имаме молба към вас, гълъбче.

Трябва да погребете трима души.

Не се съмнявайте, ваше благородие, всичко ще бъде извършено първокласно,

независимо от обстановката.

Къде са покойниците? - Как да ви обясня...

Трябва да погребете нас.

Кого? - Нас!

Няма да ви обидим, щедро ще ви платим, само честно изпълнете дълга си.

Капитане, дайте парите.

Пощадете ме, ваше благородие, пуснете ме, невинен съм!

Не бойте се, гълъбче, никой не иска да ви причини зло. Напротив -

ще получите цяло състояние. Нали това ви е работата!

Аз, разбира се, с удоволствие, но... кого ще погребвам?!

Когото трябва, него ще погребеш! - Капитане, моля без насилие!

Виноват, ваше превъзходителство.

Нас, гълъбче, нас!

Мен и ето тези господа!

Ясно...

Съгласен съм.

Какво, побърка ли се, подлецо?!

Не е обръснат. Да се обръсне докато е жив, после ще бъде по-трудно.

Това не е твоя работа!

Изчакайте ни зад вратата. - Слушам.

Следи всичко да бъде изпълнено! - Слушам!

Господа, може би някой от вас...

е размислил?

Благодаря ви, господа!

Капитане, миришете на бъчва! Срамота!

Да започваме.

Първи!

Втори. - Трети!

Един...

Господин капитан, това е безчестие!

Как се казваш? - Петка Шеглов.

Превод: ivoooo)

Редакция: yvetted & Best Ripper