Original subtitles

Приятно гледане

Горите на Пандора крият много опасности.

Но най-опасното в Пандора е...,

че можеш да я харесаш твърде много.

Пеем песните за да помним, че всеки ден е перла от живота.

Перла за раждането на нашия син.

Нетеям!

Нетеям!

Перла за нашата осиновена дъщеря Кири,

родена от аватара на Грейс,

и чието появяване беше пълна мистерия.

Перла за първата среща с Ейва.

Хората казват, че живеем в Ейва,

и Ейва живее в нас.

Майката се грижи за всички деца.

Щастието е просто.

Мислех си, че жаба като мен ще го намери.

Първият път, когато срещнах баща ти, се опитах да го убия.

Любов от пръв поглед.

Преди да се усетя, бяхме четирима.

Изпратихме небесните хора обратно на Земята, но някои останаха тук.

Учени, които са били лоялни към На'ви.

И тогава се появи Спайдър. Той беше в капан тук.

Твърде малък за криокапсула.

Войната бе взела родителите му, така че той беше отгледан от учените.

Беше като бездомна котка, която не спираше да тича.

Той и нашите деца бяха неразделни.

За Нейтири той винаги щеше да бъде чужденец. Един от тях.

Той принадлежи на своите.

- Аз го взех пръв! - Защо искаш да го вземеш?

Бяха на няколко години преди да свикнат с езика.

Но вече всичко е нормално.

Мразя те!

Мразя те безкрайно, Ло'ак! Куха лейко!

Ей, ей, достатъчно. Не ме карайте да идвам там.

Излиза от скалите. Ето я.

Бавно, простреляй я.

Нетеям, великият рибар. Добро момче.

- Това е голям улов. - До камъните, както каза.

- Колко висок е той? - Толкова висок.

Времето лети. Като сън.

- Кири. - Ела тук, брато.

Усмихни се, идиот.

Щастието е просто.

Може да е просто вечер, далеч от децата.

И говорейки за щастието...

може да свърши внезапно.

Нова звезда в нощното небе.

Това може да означава само едно...

Кораби в атмосферата.

Небесните хора се бяха завърнали.

ГОДИНА ПО-КЪСНО

Пулсът се повишава.

Вероятно ще успее. Спокойно.

Добра реакция на зеницата.

Вдигнете го от там.

Полковник, чувате ли ме?

Моля, легнете.

- Хвани го! - Побързай!

- Обадете се на охраната! - Хвани го!

Дръж го! Успокойте се, полковник!

Аз съм, ефрейтор Уейнфлийт!

Лайл? Ти ли си?

Да, и Зи Дог.

И Фиг.

Пусни ме... спокоен съм.

Уаууу, мамка му...

Внимание! Две минути до кацане на Пандора.

Пъпната връв я няма.

Насищане с кислород: 89.

В случай, че се чудиш ти си полковник Майлс Куорич,

просто по-млад, по-висок, по-син и не толкова красив.

След два часа ще атакувам дървото на На'ви.

Реших да запиша това за всеки случай.

И ако го гледаш сега, значи съм се провалил.

Паркър, какво друго мога да кажа, по дяволите?

Просто му напомнете как работи.

Вашите спомени и вашата личност се изпращат обратно на Земята,

където се имплантират. Ще ги внушите...

Аз или ти го правиш?

Идеята е да се прехвърли психиката от най-твърдите извънземни бойци

като ефрейтор Уейнфлийт там е подписал

до рекомбинантно тяло.

Ти си аватар с моите спомени и моя чар.

Няма да можеш да си спомниш моята смърт, защото тя все още не се е случила.

И дотам няма да се стигне.

Каквото и да се е случило, ти като мой клонинг ще жадуваш за отмъщение,

предимно над Джейк Съли.

Помнете, че един морски пехотинец никога не може да бъде победен.

Можете да ни убият, но ние ще се прегрупираме в ада.

"Винаги верен!"

Наземни сили, сега!

Преди ден!

Две минути, момчета.

- Трябва да слезем там, брато. - Татко ще ни убие.

Хайде, не бъди такъв глупак.

Ло'ак, върни се!

Цялата кутия вземете, както пълнителите, така и водачите за ракети.

- Хайде братле! - Виж!

Вземи го. Вземи оръжие, хлапе.

Ло'ak, ти дори не знаеш как да го използваш.

Татко ми го показа.

Боен хеликоптер!

Хайде братле!

Ло'ak, къде си? Нетеям!

Невредими ли сте? Къде е брат ти?

- Там. - Бързай!

Нетеям!

О, не.

Татко?

Какво, по дяволите, правеше тук?

Съжалявам.

Съжалявам, татко.

Вече не сме в Канзас.

На път сме към Пандора.

Знам, че всички си задавате един и същи въпрос:

Защо е толкова синьо?

Греховете от миналото ни направиха преродени във формата на нашите врагове.

Ние имаме техния размер, тяхната сила, тяхната скорост.

Добавен към нашето обучение, това е мощен коктейл.

- Имаме ли мисия? - Имаме това.

Нашата мисия е да намерим и убием лидера на бунтовническата армия На'ви.

Наричат ​​го "Торук Макто".

Джейк Съли.

Атака, атака! Хванах те!

Хайде сега, Тук.

Очевидно съм по-бърз, когато съм син. И животните ми показват повече уважение.

- Не ме виждат като човек. - Чакай, ти човек ли си?

Те идват!

КРЕПОСТТА НА ОМАТИКАЯ

Те идват! Кири! Спайдър!

Воините се завърнаха! Хайде!

Идвай с мен.

- Мамо! - Тук, Тук, Тук.

Момчета....

Вие сте скаути. Трябва да внимавате за врагове. От разстояние!

Припомни ли си? Поставям ти задача и ти не се подчиняваш.

- Кири, помогни с ранените. - Брат ми също е ранен.

- Тук, отивай с нея. - Татко, поемам цялата отговорност.

Да, защото си най-възрастният и трябва да се държиш по подобаващ начин.

- МаДжейк, синът ти кърви. - Няма значение, майко.

Влезте и се оправете.

Трябва да си наясно, че едва не уби брат си.

Имате забрана да летите за един месец.

Вижте Икраните. Всичките. И изтрий мръсотията от лицето си.

- Да дишам ли върху него? - Дай му това.

- Бих използвала "Ялнабарк". - Аха. Кой е Цахик тук?

Ти си, бабо, но "Ялнабарк" е по-добре.

- По-малко боли. - Могъщи войни.

Какво сега?

Нетеям и Ло'ak се опитват да живеят като нас.

Трудно им е.

Знам.

Много си строг с тях.

Аз съм им баща. Това е моята работа.

Ние не сме взвод. Ние сме семейство.

Мислех, че сме го загубили.

- Здрасти. - Хей, Спайдър.

- Ще те нокаутирам. - Просто ела.

Тук са разрешени само аватари. Обикалям си.

- Сините ивици не те правят по-голям. - Все още мога да те ступам.

- Какъв ден. - Беше дълъг.

Много смешно. Долу е толкова чисто, че можеш да дишаш земен въздух с часове.

Мога да вдишам твоето само за десет секунди.

Да, направо е, маймунска котка. За теб.

- Хей, Макс. - Хей, деца.

Здравей, мамо.

Може би ставам самонадеян, но виждам истински доказателства

за системен отговор на глобално ниво.

Не мога...

Няма да използвам думата „интелигентност“.

„Осъзнаване“ вероятно е по-добра дума.

Сякаш цялата биосфера на Пандора

е в съзнание и способна да реагира когнитивно.

Не мога да кажа това. След това ме разпъват на кръст.

Кой мислиш, че й направи щерката?

- Беше гарантирани и в норма. - Определено.

- Ти не заслужаваш да живееш. - Помисли за това.

Той е с нея постоянно.

Исках да се самоубия. Исках да пия киселина.

Той е във всички записи. Вижте погледа, който й хвърля.

Представям си аватарите им заедно в гората...

Реклама!

Не винаги е готино да знаеш кой е баща ти.

Бяло петно. Дори не го помня.

Не, Спайдър...

Спайдър...

Ти не си той.

БРИДЖХЕД СИТИ

Вътре в терминала!

Без престой! Отивам!

Сваляйте маските.

Полковник, това е генералът.

Генерал Ардмор.

Радвам се да се запознаем, полковник. Чувам хубави неща.

Но много неща се промениха, откакто бяхте тук за последно.

Новият команден център току-що беше пуснат в действие.

Монтажниците на групата могат да издигнат сграда за шест дни.

Тук сме направили повече за една година, отколкото през предходните 30 години.

Ние не сме тук, за да управляваме мината. Имам много по-важна мисия.

Земята умира.

Нашата задача е да опитомим пустинята

с цел да превърнем Пандора в новия дом на човечеството.

Но преди да можем да направим това, трябва да умиротворим диваците.

Капризите на Съли стават все по-смели и зачестяват.

Атаките му са добре изпълнени. Има добра координация между войните си.

Те взривяват мини и тръбопроводи и саботират нашата пътища за доставки.

Нападнаха бързия влак преди два дни.

- Знаем ли нещо за базата на Съли? - Да, покажи ми планините.

В планината Алелуя има пещерна система.

Но всеки път, когато изпращаме войски там, търпим загуби.

Все едно да се мушнеш в гнездо на оси.

След десетина минути във въздушното им пространство те вече атакуват.

Полковник, смятаме, че вашият син екип ще заблуди местните

без да предизвиква всякакви подозрения.

Как да тестваме тази хипотеза?

По трудният начин.

Чудесно.

- Приближаваме въздушното пространство на противника. - Разбрано.

- Хайде, маймуно! - Чакай ме!

- Тук, хайде. - Добре, добре.

Защо я доведе?

Принцесата пак рева на „Клюкаря". Не трябва да излизате на бойното поле.

"Ще кажа на майка ми, ако не ме вземеш."

Хайде.

- Много яко! - Има ли тяло?

Да не повярваш...

Кири, Кири.

Кири. Кири...

- Добре ли си? - Пак го направих, нали?

Да, направи го.

Скини!

- Трябва да видим, за да се върнем. - Идвай.

Какво е?

Трябва да се приберем преди да се стъмни.

- Твърде голям, за да бъде човек. - Аватари?

Може би, но не някой от нашите.

- Какво правиш? - Проследявам.

Огледай района.

Чисто!

Обадете се.

Мамка му...

Изобщо не трябва да сме тук.

Татко ще ти забрани да летиш до края на живота.

Трябва да огледаме.

Братко, това е мястото, където баща ти и баща ми са се били.

- Това е костюмът на баща ти. - По дяволите...

Лайл, провери за данни от камерата.

- Умрял е, полковник. - И ние бяхме.

- Трябва да докладвам това. - Имаме толкова много проблеми.

- Диво Куче, тук е Орлово око. - Орлово око, докладвай.

Забелязах някого. Приличат на аватари,

но носят камуфлаж и автомати. Шестима са.

Къде се намирате?

В старата хижа.

Кои сме "ние"?

Аз, Спайдър, Кири...

и Тук.

Сега слушайте много добре. Отдръпнете се безшумно.

- Побързайте. Разбра ли? - Да, тръгваме.

Татко, знам пряк път.

- Забъркваш се в толкова много проблеми. - Сега спри, Кири.

Почти се стъмни, хайде.

- Остави го или ще стрелям! - Ела тук.

- Пусни го! - Веднага

Пусни го, пусни го. Спайдър ...

Ела тук! На колене! Спри да се дърпаш.

- Проверете ги за оръжия. - Кири!

Спокойно.

Млъкни!

Какво имаме тук?

Вижте, полковник. Четири пръста. Мелез е.

Покажи ми пръстите си.

Негов си, нали? Имаш очите на майка си.

Да, негов си.

Къде е той?

За съжаление не говоря английски

със задници.

Къде е баща ти?

Трябва ли да е с него?

Млъкни!

- Кири! Не, недей! - Ти не я докосвай!

Не я наранявай.

- Стойте мирно. - Как се казваш, хлапе?

Спайдър Сокоро.

Майлс?

Никой не ме нарича така.

Беше ад. Предположих, че са ви изпратили обратно на Земята.

Децата не могат да понасят крио, задник.

Какво да правим, шефе?

Айрон Скай, тук Син 1.

- Син 1, тръгни напред. - Готови сме за евакуация.

- Докарайте ни. - Драгонфлай започва евакуация.

Водим много ценни пленници.

- Син 1, на път сме. - Пристигане след десет.

Отброяваме обратно.

Лайл, дай ми звук за това.

- Това е съпругата на Съли. - Тя е диво животно.

Давай, Куорич.

- Съли. - Глупава свиня.

Не е свършило, докато дишам.

Надявах се да кажеш това.

- Оставаш при Икраните. - Но аз съм войн като теб.

Няма да повтарям.

Натеям.

Това е записа само.

Трябва ли да спасим останките?

Синьо 1, ще бъдем там след три минути.

Три минути.

Прикрвайте ни.

Млъкни!

Тогава пляскайте!

Атакуват в тила!

Давай!

Ти малко лайно!

- Тук, хайде! - Бягай!

Идвай с мен!

Прикрий се!

Хайде!

Вие ли сте, г-жо Съли? Познавам визитката ти.

Излезте и се покажете, г-жо Съли. Имаме недовършена работа.

Демон! Ще те убия толкова пъти, колкото е необходимо.

Ти и ефрейторът сте били много усърдни, нали?

Отгледахте кучило мелези.

На четири часа!

Бягай, бягай, бягай!

Добре ли си, хлапе? Следвай ме! Ясно?

Не!

Хайде!

- Бягай, бягай, бягай! - След тях!

Спайдър?

- Спайдър! - Кири!

Ела тук!

Спайдър падна долу!

- Тогава ние тръгваме. Имаме десет минути. - Син 1, обратно към сборния пункт.

- Син 1, отстъпи. - Обратно!

Назад, назад! Стрелям, отстъпвам!

Кири, хайде! Хайде!

Бягай, бягай, бягай!

- Наранен ли си? - Не, добре съм.

Тук, ранен ли си?

Заминаха си. Всички ли са невредими?

Тук!

Направихме го.

Благодаря ви, за цялата ви смелост, благодаря ви.

Къде е Спайдър?

Взеха го. Взеха го.

Спокойно, скъпа. Той е кораво дете.

Вероятно ще успее.

Всички ще успеем заедно.

Превод и тайминг - Jiktak

Пуснете ме да изляза!

Станал е като дивак. Смята, че е един от тях.

Създанието Куорич може да влезе тук, без Ейва да го забележи.

- Нашият дом е тук. - Това се отнася за нашите деца.

Не можеш да искаш това от мен.

Не мога да оставя хората си. Не мога.

Той ни преследва. Той преследва нашето семейство.

Не можеш да искаш това от мен. Децата познават само гората. Нашият дом е тук!

Той хвана нашите деца. Държеше ги под ножа си.

Баща ми ми даде лъка тук, когато умираше.

Той ми каза да защитавам хората. Ти си Торук Макто!

Това ще защити хората. Куорич има Спайдър, а той знае всичко.

Може да ги доведе точно тук.

Ако хората не се скрият, ще бъдат убити.

Разбираш ли...?

Нямам нищо. Нямам никакъв план.

Но мога да защитя семейството ни.

Едно нещо знам.

Където и да сме, семейството е нашата крепост.

- Къде е Джейк Съли? - Не знам!

- Знаем, ти знаеш. - Не знам!

Спомни си точно. Горе ли е в летящите планини?

- Освободи ме! - Той бил враждебен.

Дай ми нещо и ще видим.

- Не знам! - И на мен не ми харесва така.

- Кои кланове го пазят? - Нямам идея!

От пластира на челото ще полудее.

Няма да спре, докато не ни кажеш къде е той.

Не знам, задници!

Генерале, нека опитам лично.

Той не е твой син.

Спокойно, Тарзан, спокойно.

Успокои ли се?

Готин си, хлапе. Войниците действаха грубо,

но ти не разкри нищо.

Уважавам това.

Искаш ли това.

Това е полковник Майлс Куорич. Починал.

Убит в битка.

Аз не съм той.

Но имам неговите спомени.

И те ми казват,

че той не е най-добрият баща на света.

Но това не е оправдание.

Аз не съм ти баща. Технически ние двамата не сме роднини.

Но мога да ти помогна. Но мога да те измъкна от тук.

Няма да те моля да предадеш Джейк Съли. Ти никога не би го направил. Лоялен си.

И се възхищавам на лоялността.

Просто го приеми.

В противен случай трябва да те върна на войниците.

Сърцето ми тежи като камък.

Тарсем е млад, но мъдър. Той ще стане силен Оло'ейктан.

Лидерът трябва да умре...

за да може да се роди лидерът.

Торук Макто ще изчезне.

Хората ще бъдат в безопасност.

Бащата защитава. Това е целта му в живота.

Един живот свършва.

Започва друг.

О, Тук...

Морските кланове обитават свой собствен свят. Хиляди острови.

Неизвестен район, където ще можем да изчезнем без следа.

Няма ли да стигнем скоро?

ЯВА'ATЛУ, МЕТКАЙНА РИФ

Остави го.

Следвай ме.

Тук.

Дръж се прилично.

Дръж се прилично.

Спокойно.

Какво е ТОВА? Трябва ли да представлява опашка?

твърде малка е за да плува с нея.

Дръжте се, Ротхо и Ao'нунг.

Здрасти

Тоновари беше вожд на Меткайна, хората от рифа.

- Виждам те, Тоновари. - Джейк Съли.

Той беше известен като суров лидер.

Но не Тоновари ме тревожеше.

Виждам те, Рон'ал, цахик на Меткайна.

Виждам те, Рон'ал.

- Какво искаш от нас, Джейк Съли? - Търсим Утуру...

- Утуру? - Убежище за семейството ми.

Ние сме от рифовете, вие сте от гората. Вашите умения не стават тук.

Значи искаме да научим вашите, нали?

Ръцете им са тънки.

Опашките им са слаби. Ще бъдеш бавен във водата.

Децата дори не са истински На'ви.

Да, ние сме.

В тях има демонска кръв!

Вижте я.

Роден съм от небесните хора и сега съм На'ви. Можем да се адаптираме.

Ще се адаптираме.

Съпругът ми беше Торук Макто.

Той поведе клановете към победа над Небесния народ.

Победа ли наричаш да се криеш сред непознати?

Ейва явно ти е обърнала гръб, избраника.

Извинявам се за казаното от нея. Прелетяла е дълъг път и е изтощена.

Торук Макто е могъщ военен герой. Всички На'ви знаят неговата история.

Но ние, Меткайна, не сме във война.

Не можем да ви позволим да докарате войната тук.

Приключих с войната, става ли?

Просто искам да защитя семейството си.

Поискахме Утуру...

- Ще ни изгонят ли? - Всичко е наред.

Торук Макто и семейството му остават при нас.

Считайте ги за наши братя и сестри. Но те не познават морето.

Следователно те ще бъдат като новородени, които поемат първата си глътка въздух.

Научете ги за нашия начин на живот, така че да не изпитват срама да бъдат безполезни.

- Какво ще кажеш тогава? - Благодаря.

Така.

Синът ми Ао'нунг и дъщеря ми Цирея ще водят децата ви.

- Защо? – Решено е.

Елате да видите нашето село.

Насам.

Хайде сега, Тук.

Точно тук горе е.

Това е вашият нов дом.

Ще свърши работа.

Страхотно е, нали?

- Съли е, засили се. - Има семейна среща.

- На колене. - Кири.

Какво?

Искам да се държиш образцово. Имам предвид...

Учете бързо, пазете своя ред и избягвайте да създавате проблеми.

Разбрахте ли?

Искам да си ходя вкъщи.

О, Тук...

Тук, сега това е нашият дом.

Ще се справим.

- Стига да се пазим. - Какво винаги казва татко?

Съли и всички заедно.

Да, Съли и всички заедно. Тогава го кажете с убеденост.

- Съли и всички заедно. - Съли и всички заедно.

Хайде!

Плувайте с нас.

- Какво не им е наред? - Слаби са в гмуркането.

Спри се. Просто трябва да го научат.

- Добре ли си? - Плуваш твърде бързо.

Просто дишай.

Не си добър в гмуркането. Вероятно сте по-добри в люлеенето по дърветата.

- Спри. - Не разбираме жестомимичния ви език.

- Ще те науча на него. - Къде отиде Кири?

- Къде е тя? - Виждал ли си я?

Качи се на борда, намери си място и не пречи.

- Хайде побързай! - Най-якото.

Остави това "стрелецо".

Слушай. В маската има вграден предавател.

Ако избягаш, ще те хвана за нула време...

Ще те накажа по старомодния начин. Разбрано?

- Разбра ли? - Да, сър ...

- Ясно? - Всичко е ясно.

Слушайте внимателно. Джейк Съли мина в нелегалност.

Но вероятно ще намерим него и неговата луда мадам.

За да можем да направим това, трябва да сме На'ви.

В пълния смисъл на думата.

Трябва да ядем като На'ви, да яздим като На'ви и да мислим като На'ви.

И преди всичко трябва да говорим На'ви.

Наричате това говорене на'ви? Звучиш като тригодишно дете.

Добре, многознайко.

Току-що беше повишен от нашия талисман маймуна в наш преводач.

Това е илюзия. Ако искате да живеете тук, трябва да можете да яздите.

Направи внимателно връзката.

Почувствайте дъха му. Почувствайте силата му.

Дръж го здраво.

- Погледни краката му. - Дръж здраво.

Всичко наред ли е, дървено таласъмче?

Този боец ​​е труден за овладяване. Може би трябва да започнете с Икр...

Не, този.

Не забравяй, че когато се гмуркаш, трябва да си в правилната позиция.

Мога да го направя.

Да така.

Спокойно.

Вече я обичам.

Вдишвам …

и издишайте.

Представете си, че дишате в пламък.

Трябва да кажете сърдечния си ритъм.

Вдишвам.

Дишай до тук.

И издишай бавно.

Виж, сърцето ти бие бързо. Опитай се да се концентрираш.

Вдишвам…

и издишайте. Изпразнете ума си.

Учиш се да дишаш.

Хайде, загубеняци!

Дай на мен.

Какво?

Децата на На'ви правят това с голи ръце.

- Съли по трудния начин ли го направи? - Ти как мислиш?

И какво ще правим?

Това ще е добро.

Напред.

Това сме ти и аз, скъпа.

Казах ли, че първо трябва да завържеш човката?

Ха, така!

Напред!

Можете ли да ги видите?

Хайде, трябва да продължим.

Хайде, да се махаме.

Ха такааа!

Точно така, полковник!

Чий ред е сега?

Пътя на водата няма начало и край.

Морето е около теб и в теб.

Морето е твоят дом преди раждането ти...

и след смъртта ти.

Сърцата ни бият в скута на света.

Дъхът ни гори в сенките на бездната.

Морето дава и морето взема.

Водата свързва всичко заедно.

Живот и смърт.

Тъмното и светлото.

- Разбрах! Цирея! - Направи го.

Позволява ни да дишаме под водата.

Какво прави тя?

- Нямам идея. - Тя просто се взира в пясъка.

Какво каза?

Ти някакъв вид урод ли си?

Трябва да си урод ...

Не.

Сигурна ли си? Ти не си истинска На'ви.

Вижте тези ръце. Вижте.

Остави я рибешка главо.

- Друга урод с четири пръста. - Вижте му бебешката опашка.

- Остави ни! – Той не е нормален.

Виж опашката му. Много е сладък.

Чу я. Остави ги на мира.

Голям брат...

Изчезвай! Веднага!

Разумно. И от сега нататък, моля, уважавайте сестра ми.

Хайде.

Сбогом!

Те са уроди, цялото семейство.

- Виж... - Успокой се брато.

Да, ръката ми е странна. Аз съм урод.

Но може да направи нещо страхотно. Първо го връзвам много здраво.

И тогава…

Нарича се юмрук, кучко. Никога повече няма да докосваш сестра ми.

Дръж се!

Спрете!

Това е твърде глупаво!

Спри, опашката ми!

Ухото ми! Пусни го! Той разкъса ухото ми!

- Какво те помолих? - Да избягвате проблеми.

- Вината беше моя. - Не трябва да изнасяш боклука вместо него.

Ао'нунг нарече Кири урод.

Извини се на Ао'нунг. Той е син на главатаря.

Не ме интересува как, стига да сключиш мир с него.

- Как изглеждаха другите? - По-зле.

- Добре. - Много по-зле.

Махай се.

Какво ти става?

Нищо. Добре съм. Защо да не съм добре?

Защо просто не мога да бъда като всички останали?

Скини...

Какво търси тук горското момче?

Съжалявам, ударих те, ... доста пъти.

Нека да бъдем приятели.

Ела с нас, на лов извън рифа. Там, където мъжете ловуват.

- Не мога. - Попитах грешния брат.

Хайде да го направим.

Хайде!

Остани на линия, горски троле!

ТРИСКАЛНИТЕ БРАТЯ

- Успя бре. - Беше страхотно!

Хайде, знам едно място.

Издебни рибата.

Какъв глупак.

Момчета?

Ао'нунг

Не е смешно!

О, не....

Мамка му

Ти си тулкун.

Ти ми спаси живота. Благодаря.

Благодаря.

Нямам представа какво каза.

Наранили са те.

Опитвам се да го извадя.

Вярвай ми.

Приятели?

Да, приятели сме.

Братко!

Съжалявам.

Какво има, скъпа? Липсва ти Спайдър?

Да, но не е това.

Добре. Какво е тогава?

Усещам я, татко.

- Коя е тя? - Ейва.

Чувам дишането й. Чувам ударите на сърцето й.

Тя е толкова близо.

Тя е навсякъде...

като дума, която е точно на езика.

Знам, че мислиш, че съм луда.

Ти не си луда, скъпа.

И така, как звучи ударът на сърцето на Ейва?

Мощно.

Кажи му каквото каза на мен.

Обичате ли да гледате звездите?

Баща ми дойде от звезда.

Този точно там.

- Виж! - Ще си имам проблеми.

Тръгвай, ще се видим пак.

- Момчето е намерено! - Момчето на Съли е намерено!

Чакай да те огледам.

Нищо му няма. Няколко драскотини.

Дай ми сила да не изтръгна очите на сина си.

Не. Синът ми знаеше, че не трябва да го извежда извън рифа.

Вината е негова.

Хайде.

Не. Ао'нунг не е виновен. Беше моя идея.

Ао'нунг всъщност се опита да ме разубеди.

- Ло'ак. - Съжалявам.

Хайде.

Превод и тайминг - Jiktak

- Вярно ли е? - Какво си мислеше?

Ти сам каза, че трябва да бъда приятел с тях.

Не искам да чувам за това. Посрами семейството.

- Мога ли да си тръгна сега? - Следващия път ще ти завържа опашката.

- Разбра ли ме? - Да, Лима Чарли.

- Къде беше? - Трябваше да държиш под око брат си.

Съжалявам, сър.

Защо пое вината вместо мен?

Защото знам какво е да си едно голямо разочарование.

Иска ми се да бях там. Морето ти даде подарък.

Тюлкуните още не са дошли, а никой тюлкун не плува сам.

Така беше.

Липсваше му едната перка. Лявата беше откъсната.

Пайакан. Това е Пайакан.

- Кой е Пайакан? - Млад, непокорен боец.

Той е изгнаник и му липсва перка.

- Трябваше да е убиец. - Той е убил На'ви и Тулкунс.

- Далеч на юг. - Той не е убиец.

- Имаш късмет, че си жив. - Е, той ми спаси живота.

- Той е мой приятел. - Малкият ми брат...

Могъщият войн, който се би с убиец тулкун и оцеля.

Не ме слушате.

- Слушам. - Ло'ак, върни се.

Пайакан!

Пайакан!

Пайакан!

Радвам се да те видя.

Защо си изгнаник? Какво стана?

Твърде болезнено е.

Вярвам ти. Можеш да ми се довериш.

О, това е отвратително.

По-бързо!

Пристигнахме.

Вигът на предците е нашето най-свято място.

Затъмнението е най-доброто време да сте тук.

Ето го. Духовното дърво.

Моята хубава дъщеря.

Здравей, мамо.

Радвам се да те видя. Изглеждаш притеснена.

Сладурче, всичко ще е наред.

- Какво не е наред? - Защо съм различна?

Какво иска Великата майка от мен?

Кой беше баща ми?

О, моя собствена…

- Хайде! - Кири!

Скини!

- Какво стана? - Получи гърч.

Диша ли?

- Прибери я в селото. - Да тръгваме!

- Радвам се да те видя. - Нетеям, дръж ги далеч.

- Как е тя? - Все още в безсъзнание.

Без кървене, без счупване.

Липсата на кислород не е увредила мозъка.

Но има междупристъпна активност във фронталния лоб.

Сигурно е получила пристъп. Можем да изключим токсините.

- Не съм нужна тук. - Ти си цахик.

- Махнете тези неща. - Вън! Нищо не сте направили!

- Хайде, излизаме. - Нека само да взема капката.

Туктирей.

Тя каза, че може да усети Ейва и да чуе ударите на сърцето си.

- Това е типична фронтална епилепсия. - Епилепсия?

Човек вижда видения и изпитва религиозен екстаз като описания от нея.

Асоциацията с Духовното дърво трябва да го е задействала.

Не й позволявай да прави това отново.

Никога?

Джейк, ако получи нов припадък под водата, може да умре.

Кири, събуди се.

Кири, мило дете. Моето мило момиче.

Опитай това: "Виждам те"

И аз казах това.

Да бе. Нгаати.

Добре, излиза през носа.

Шефе, един от патрулите е засякъл боен хеликоптер на радара.

- Къде? - Над морето, на 400 км на север.

Дръж се.

Сигналът изчезна над откритото море.

Но ако продължите курса, ще стигнете този архипелаг.

Има стотици острови с безброй села.

Той е. Дайте ми няколко кораба и ще донеса скалпа му.

- Кораба е отвън. - Капитан.

- Спрете двигателите. - Да, сър.

Ти ли си Скорсби?

Ти ли си гаднярът, който взема кораба ми?

Трябва да съм аз.

Целта е целият архипелаг.

Никога не съм бил там горе. Вие познавате морето. Кой живее там?

Предимно метикайени, около 50 села.

Кой си ти?

Иън Гарвин, морски биолог.

Ако има 100 села, претърсваме всички.

Ловя тулкуни. Това е, което правим. Имам квоти, които трябва да изпълня.

Първия път съм учтив. След това не.

"Ако не можете да го избегнете, влезте в него."

- Всички по местата!

- Кормчия, бавно напред. - Да, бавно напред.

- Какво беше това? - Какво става?

Тулкуните се завърнаха! Нашите братя и сестри се завърнаха!

Техният безкраен цикъл на миграция ги върна у дома.

Скини!

- Кири, ела! - Тук, остави ме на мира.

- Какво искаш? - Виж!

Да излезем и да ги посрещнем.

Там е моята сестра по душа.

Сестро, виждам те.

Виждам те и се радвам.

Синът ти е много красив.

Благодаря. Как е вашето мъниче?

Малката ми е силна.

Срещнах едно момче.

Сега трябваше да се разкажат истории за времето, когато са били разделени.

За смъртта и ражданията.

За старите приятели и новата любов.

ТАУНУИ-ЛАНДСБИ

Спокойно.

Търсим оръжия, радиостанции, технически средства.

На колене! Можете ли да го видите тук?

Млъкни!

Знаем, че този човек живее някъде тук, на островите. Тук ли е?

Нашето племе живее уединено. Човекът на снимката е от гората.

- Какво казва той? - Че горските хора никога не идват тук.

Не му вярвам.

Той трябва да търси в гората, ако иска да намери този човек.

Те не знаят нищо.

Застреляй това животно.

Какво правиш?

Спокойно.

Ушите ти работят ли вече? Сега видяхте какво могат да направят.

Джейк Съли. Торук Макто!

Той нищо не знае.

Убий я.

Спри! Спри!

Обясни му ясно. Ако не предаде Съли, ще убием цахика.

Не, отказвам. Не искам да съм част от това.

Те не знаят нищо!

Наистина ли ще я убием?

Не го правети. Това, което правите е лошо!

Недей.

- Изгорете къщите. - Запалете ги.

Подпалете всичко!

- Прости ми. Не знаех. - Спрете тази лудост!

- Прости ми. - Заблудихме се.

Не ме докосвай!

Хайде, седнете!

- Какво става? - Небесните хора.

Търсят те на юг. Те имат човешко момче със себе си, което говори На'ви.

- Убили ли са някого? - Все още не.

Заплашват, но никой няма да разкрие къде си. По моя заповед.

Трябва да преследваме този демон. Хвани го и го убий.

Трябва да сме умни.

Ако нападнем Куорич, те ще ни последват тук с пълната си сила.

И така, какво правим?

Търсим Торук Макто! Бил ли е тук?

- Няма да стане. - Мълчат като пукеши.

Ако продължим, той просто ще избяга. Трябва да го примамим.

Готов съм. Имам квота за изпълняване.

Искаш ли да ловуваш? Нека ловуваме.

Ама не тук! Тук има твърде много села.

Не, не, не.

Те не разбират връзката на общността между тулкуните

и Хавнави. Все едно да убиеш семейството им.

Ако ловуваме тук, диваците ще ни преследват.

Точно. Един конкретен лов.

Знам как се чувстваш.

Освен това се чувствам напълно сам.

Кажи ми. Защо те изгониха?

Съжалявам. Ужасно ме боли.

Всичко е наред.

Ти го позволи.

Ти му позволи да се свърже с изгнаника.

Цирея... Разочароваш ме, дъще.

А ти си син на велик воин. Ти си по-добре възпитан от това.

Паякан ми спаси живота. Не го познавате.

Седни.

Седни.

Седни долу!

Чуй думите ми, момче.

По времето на първите песни тулкуните се биеха помежду си

да печелят територия и да си отмъщават.

Но те разбраха, че убийството, оправдано или не,

просто води до повече убийства.

Следователно беше забранено да се убива.

Това е начинът на живот на тулкуните.

Паякан е убиец и затова е изгнаник.

- Съжалявам, но грешите. - Лo'aк, ти говориш на Оло'еуктан.

- Знам...., аз...!

Знам каквото знам.

Достатъчно!

Аз ще се погрижа за това.

Вероятно бурята ще отмине.

Ло'ак, днес видях нещо.

Видях горско момче, избрано от тулкун.

Много се гордея с теб.

Не Паякан е убил момчетата. Видях го.

Демонският кораб уби майка му, той събра младите войни

и момчетата от рифа да атакуват кораба и всички бяха убити.

Но от хората от небето, не от него. Той не е убиец.

Според закона на тулкуните той е отговорен за смъртта им.

Ще трябва ли да плаща за това до края на живота си? Той знае, че е сгрешил.

- Трябва да кажем на баща ми... - Не. Баща ми е бесен.

- Баща ти ще разбере. - Не, той нищо не разбира.

Целият клан ме мрази. Демонска кръв, чужденец. Това е всичко, което виждат.

Виждам те.

Ти си брат на тулкун.

Сега си един от нас.

- Намерихте ли майката? - И малкото. 4000 метра.

- Корпуса във водата! - Слушам, заповедта е изпълнена.

Екипи подводници, две минути!

Затворете люковете! Побързай!

Екипажи към лодките си! Нека спечелим малко кинти.

Хора, слезте от въжетата!

Лодките във водата!

Тръгваме!

Много добре, потегляй!

Дълбочинните бомби готови. Огън, Огън, Огън!

Какво правят?

Имат сензори за ехолокация, с които се ориентират.

Изплуваха на повърхността, за да не оглушеят.

Пикадори, отивайте там!

Те изолират женската от стадото с помощта на звуковото оръдие.

Тръгват след майката, защото малкото е бавно и тя няма да го остави.

- Някога оказват ли съпротива? - Не, никога не вдигат перка.

Но те са като плаващи дяволи. Подводни екипи, тръгвайте!

Първи тръгва.

Подводница 3.

- Ето я и дамата. - Целта се вижда. Харпуните са готови.

След това отиваме към него.

Атакуваме отдолу, където бронята им е слаба.

- Добре, давайте. - Приближи ме повече.

- Дръж го стабилно. - Разстояние... харпун.

- Готов. - Стрелям.

2 готови. Заредете харпуна. Гай!

- Перфектно попадение. - Изстрелва двойката.

- Бумяаа! - 3-6, дължиш бира.

Торбите я потапят и я издърпват нагоре към повърхността.

Приближи ме! Много близо. 30 метра.

Гранатарпун.

10 метра. Вкарай ме чак там.

Дръжте лодката стабилна! Чакай, чакай.

Въжето изстреляно!

Дръжте шапката и опашката си.

- Пълна мощност назад! - Да, сър.

Дръж я!

Получи харпун с граната в гърдите, но продължава да плува. Красиво.

Можем да стигнем до жлезата само отдолу, така че пробиваме нагоре през небцето

и в мозъка.

Те са високо интелигентни. Вероятно по-умни от нас.

- Не по-умен от мен. - Тогава летвата е поставена ниско.

Аз съм този с харпуна.

Да.

- Откъде знаеш, че са по-умни от нас? - Те имат повече неврони и нервни влакна.

Те са не само по-умни, но и дълбоко емоционални.

По-духовни.

Това тук съответства на нашия емоционален център,

но пропорционално е много по-голям.

Те имат музика, философия, математика

и сложен език.

- Добре, готово. - Покажете ми хмела.

- Значи това е то? - Това е. Амрита.

За тяхно съжаление това може да спре стареенето на човека.

Напълно.

Най-ценната суровина, позната на човечеството.

Този малък контейнер струва приблизително 80 милиона.

Мисли бързо!

Не прави така. Не е смешно.

Амрита финансира всичко тук на Пандора сега.

- Дори вашите изследвания, д-р Г. - Затова пия.

Не вземате ли нещо друго? Останалото просто го изхвърляте?

Изпразни торбите и я остави да потъне.

Не, остави чантите. Те трябва да знаят, че сме били ние.

Имам нужда от допълнително заплащане, за да действам като стръв.

Кзаваше се Ro'a.

Тя беше моята сестра по душа.

Тя композира песни.

Тя беше високо ценена. Пяхме заедно.

Тя изчака много цикли на размножаване, за да има малко. Кланът я аплодираше.

Какво става, Тоновари?

Какво става?

Духовната ми сестра и нейното дете бяха убити от небесните хора.

Войната дойде при нас. Знаехме, че нашето семейство тулкун е преследвано,

но това стана далеч от тук. Сега това се случва!

Трябва да разберете как мислят хората от небето.

- Не се интересуват от баланса на живота. - Те могат да ни управляват!

Чуйте го, чуйте го.

Това е само началото. Кажете на тулкуните да бягат.

Кажете, че трябва да избягат надалеч.

Бягство?

Живя сред нас, но не си научил нищо.

Ще се борим за нашите братя и сестри!

Не, не, не.

Ако ги нападнеш, те ще те унищожат.

Те ще заличат всичко на което държите.

Чуй думите ми! Чуй думите ми!

Успокойте се!

Послушайте баща ми. Той говори истината.

Кажете на тулкуните,

че ако бъдат улучени от такова нещо, ще умрат.

Извикай ме и аз ще го заглуша.

Спасяването на живота им е единственото нещо, което има значение, нали?

За да спасиш семейството си.

Уведомете тулкините.

Изключено, изключено.

Трябва да поемем битката.

МаДжейк... Няма да стоя отстрани.

Те просто искат да ударим отново. Те не ловуват тулкуни. Преследват нас.

- Никъде няма да ходиш, братко. - Трябва да предупредя Спайдъран.

Недей. Трябва да пазя задника ти тук.

Той е изгнаник. Никой друг няма да го предупреди.

Братко, защо трябва да правиш всичко толкова трудно?

Искаш да кажеш защо не мога да бъда перфектен като теб? Перфектният войник.

Аз не съм ти, ясно?

Аз не съм ти. Той е мой брат. Тръгвам.

Брат ли ти е? Не, аз съм твой брат.

Виж!

Пусни ме.

Виж! Той иска да отиде при Паякан.

Върни се!

- Ер Ло'ак. - Гледайте!

- Той иска да намери Паякан. - Изчакай ни.

Дръж се.

Всички мъже на постовете си. Хайде, да направим парички!

Паякан! Брат!

Виж!

- Вижте! - Двадесет!

Какво не е наред?

Мамка му!

Спокойно, махам го.

Мамка му!

Виж!

Братко, помогни ми! Корабът наближава!

Ела сега!

Хайде братле.

Извикайте баща ми! Просто го направи!

- Просто го направи! - Повикай го, чуваш ли ме?

- Видяхте ли къде отидоха? - Извън рифа.

- Ло'ак? - Далеч!

Ние сме с тулкун, който е нападнат от кораб.

- Намира се на 2 км. - Кой е с теб?

Всички ние, на трите братски скали.

Скрийте се и не атакувайте. Чу ли? Идваме.

- О добре. - Наближава!

Дърпай!

Децата са нападнати. Защитават тулкун. Децата ви също са там.

- Демонски кораб? - Да!

На оръжие! Пуснете алармата!

- По-добре остани. - Ще яздя, хайде!

Подводници, затворете люковете! Две минути!

- Ао'нунг! - Побързай братле!

Давай, давай!

Дърпаай!

Всички, заедно!

Жив да не бях. Децата на Съли.

- Да действаме. Не ти. - Сядай!

700 метра. Сигналът е ясен.

- Дърпай! - Дърпай!

- Излезе! - Върви, Тук.

Махни се от пътя! Ще ги подмамя!

Паякан, давай!

Тук, дръж се здраво.

- 300 метра. - Дълбочинните бомби са готови.

Огън, Огън, Огън!

Без бомби. Децата не струват нищо, ако са мъртви.

Задръж стрелбата.

Оградете ги. Пуснете подводниците.

Подводници във водата!

Раци, завий надясно.

- Не ги изпускай. - Крилата вътре!

О, йееее!

Задръж, втори стреляй.

Къде е Тук? Видя ли го?

Тук!

Мишената видяна.

- Идва! - Трябва да тръгваме.

Дай мрежата. Огън.

Дръж се!

- Внимавай! Раздвижи ръката си! - Побързай!

Върни се тук!

- Хвърлете оръжието! - Сложи го!

Стой долу.

Ела тук, хлапе!

Свали оръжието!

- Сложи го! - Хвърли ножа!

Хей, спри веднага! Не ги наранявайте!

Лежи спокойно!

- Братко, добре ли си? - Никога не съм се чувствал по-добре.

Върнете се на мостика. Дръжте го там!

Отивам, отивам.

Помня те добре. Вържете ги за парапета.

Хайде!

- Внимавай, хапят. - На колене.

Дай си ръката си.

И другата.

Бъди смел.

Идват от четири!

- Дръж фланга! - Разпръсни се!

Спрете! Спрете!

Това е Съли.

300 метра.

Хванали са децата. Вашата дъщеря, Тук, Ло'ак...

Джейк, кажи на приятелите си да се отдръпнат.

Ако си искаш децата, ела сам.

Пробвай да не ми тестваш нервите.

Взех те под крилото си, Джейк, а ти ме предаде.

Вие убихте другарите си. Няма да се поколебая да екзекутирам сина ви.

Изчакай малко.

Стойте тук.

Те са убийци на тулкуни. Трябва да умрат, днес.

Те искат мен. За това преследваха Тулкуните и ни взеха децата.

Това е твоя грешка! Твоя!

Следователно аз трябва да я поправя.

Офертата изтича скоро. Какво ще правим?

Не стреляйте, идвам.

МаДжейк, какво става?

МаДжейк?

Бъдете нащрек, всички.

- Лесна мишена. - Ако стреляш сега, ще атакуват.

Изчакайте, докато той се качи.

Паякан!

Стреляй, стреляй!

Братко!

Да тръгваме! Обърни ме!

Запали ме! Сега сега!

Вън, бързо!

Насочи ме!

Давай, давай!

Мамка му!

Огън! Огън!

Съли идва. Дръж го.

Хайде, движете се!

Някой да убие нещо!

Спри!

След тях!

Теч! Маските!

Махнете го от тук!

Давай, давай, давай!

- Доклад за щети? Нива 2 и 3 са под вода.

Добре ли си?

- Там пред носа!

Стреляй!

Пипнах те!

- Освободи въжео! - Не реагира.

- Срежете кабела! - Кой държи харпуна сега?

Пълна мощност отзад!

Зареди харпуна!

Без кабел, идиот!

Разбити сме.

- Потъваме. - Оръжия!

- Не те мислех за толкова умен. - Не се бъзикай с храната, Галвин.

Къде отиде, страхливецо?

Мислиш се за по-хитър, а?

Залегни!

- Помпите не работят. - Напускайте кораба!

Качете го на лодката! Побързайте, момчета!

- Нетеям! - Да помогна, малки братко?

Разтвори ръцете да срежа.

- Изведи го оттук. - Побързай!

Кой е могъщият войн? Кажи го. Да се ​​махаме.

Виж!

Хванали са Спайдър. Трябва да го спасим. Хайде, не можем да го оставим.

Пусни ме!

Не!

Нe!

- Хайде скъпа, ставай. - Не съм ти скъпа, свиня.

- Трябва да я спасим. - Тук, чакай!

"Съли и всички заедно!"

Чакай, чакай! Готови за тръгване!

- Стегни си маската. - Остави ме задник.

Побързай! Евакуираме се!

Тук, това не е добра идея.

Срежи тук. Хайде.

Хванах я.

Все още можем да успеем.

Сега отново съм вързан!

- Хайде братле. - От тук.

Благодаря, момчета.

Давай! Хайде братле!

Бягай, бягай, бягай!

Дай ми това.

- Бягай, бягай, бягай! - Насам!

В прикритие!

Виждаш ли ги?

Братко, това беше твърде лудо.

- Идвай! Хайде брат.

Идиот, раниха ме.

Мамка му! Помогни ми!

- Дръж го! - Хванах го.

- Вземи го. - Държа го.

- Мамка му. - Дръж го!

Хайде братле.

- Държа те. - Побързай!

Хванаха Кири и Тук.

Не мога да се върна.

Пичове! Помощ! Това е Нетеям!

- Бързо! - Вземи го.

Нетеям е ранен! Побързай!

Дърпай!

Внимателно с главата му.

Хайде!

Внимателно с главата му.

- Не се притеснявай, брато, готово. - О, не.

Натисни тук.

- Татко... - Тук съм.

С теб съм, момчето ми.

Искам да си ходя вкъщи.

Знам, прибираме се.

- Всичко е наред, наред е. - Татко...

Нетеям?

Не, не, не...

Нетеям!

Нетеям! Бъди смела ...

Сине мой! Сине мой!

Сине мой!

Чуваш ли ме, ефрейтор?

Мисля, че ме чуваш.

Държа дъщерите ви.

Същата оферта като преди.

Ти за тях.

Къде са сестрите ти?

Къде са те?

- Не знам. - Хванаха ги на кораба.

Те са на лунния басейн. На палубата на кладенеца, в средата на кораба.

Ела, ще ти покажа.

Отговорете ми, ефрейтор. Изплюйте го или ще има последствия.

Чух те.

Хайде, трябва да тръгваме. Хайде.

Слушай ме. Слушай ме.

Слушай ме. Те държат дъщерите ни.

Държат дъщерите ни.

Имам нужда от теб, чуваш ли? Искам да си силна.

Точно сега. Силно сърце.

Силно сърце.

Да спасим дъщерите ни.

- Остани при брат си. - Искам с теб.

- Направи достатъчно. - Тате ...

Не стреляйте.

Хайде.

Идват.

Плувай!

Да го хващаме вече. Нали за това сме доши?!

- Остани с него. - Не!

Бъдете внимателни, момчета.

Тръгвай.

- Къде са? - На палубата на подводницата.

В средата има кладенец. Те са на парапета.

Не, остани тук.

Говорете с мен, ефрейтор. Корабът потъва и вашите момичета потъват с него.

Синът ви не трябваше да умира. Вие сте си виновни.

Мислехте, че можете да защитите семейството си, но не можете.

Има само едно решение.

Да приключваме с това, преди да загубите друго дете.

Залегни!

- Кой е засегнат? - Здинарсик?

Обезопасен.

Прага, там ли си?

Погледни нагоре!

Напред!

Наляво!

Надясно. Заобиколете я.

МаДжейк!

Мама!

Идват за теб.

Тате!

- Къде е сестра ти? - Натам.

Стой зад мен.

Скини!

Времето изтича, ефрейтор.

Наистина ли искате да загубите още едино дете?

Пробвай ме!

Убий го татко!

Скини!

- Пусни оръжието. - Не го прави!

Изритай ги.

Направи го!

Не...

- Сложете белезници. - Остави я на мира.

Стой там! Не се приближавай и крачка по-близо.

- Сложете белезници! - Глупава свиня.

Не трябва да й правиш нищо.

Пусни или ще го заколя.

Пука ли ми за някакво дете?!

Той не е мой. Дори не сме от един и същи вид.

Моля те, не я наранявай. Пусни я.

Сега ме слушай. Пусни я.

- Майко, не го убивай. - Син за син.

Моля те, не я наранявай.

- Ще го заколя. - Моля те пусни я.

Не!

Кири, Кири...

- Спайдър! - Махни ги оттук.

- Ела с мен. - Дължа ти смърт.

Мамо, хайде, мамо!

Не се изпаряваш, нали, Джейк? Знаеш, че никога не се отказвам.

Ще дойда и ще убия цялото ви семейство.

Тате!

Да свършваме.

Джейк!

- Огънят идва! - Обратно на кораба!

Стой близо до мен.

Тук!

Майко, хвани ръката ми!

Мамо!

Хайде, Кири, трябва да се махаме от тук.

Качвай се, качвай се!

Хайде, Кири, давай!

Плувай! Качи се, Тук!

Давай!

- Майко! - Бягай, бягай, бягай!

Пълзи!

Хванах те.

Подай ръка!

Отвори го!

- Отвори го! - Назад, назад!

Хайде!

Тук!

Нагоре! Хайде.

Качвай се! Давай!

Продължаваме, нататък!

Кири, продължавай!

Насам, насам!

Отвори го!

Мамо!

Хайде!

Давай Тук.

Не можем да излезем!

- Държим се заедно, нали? - Да

Велика Майко, помогни ни!

Скини!

- Бро! - Мама и татко са долу.

- Хвани се. - Давай.

Добре.

Джейк!

Тате?

Тате!

Хайде, глупако.

- Дишай, татко. - Нетеям?

Не, Ло'ак е.

- О, Ло'ак... - Съжалявам.

- Смъртта на Нетеям е по моя вина. - Събери се за в момента.

Въздушният джоб изчезва. Трябва да излезем. Хайде, татко.

- Можем ли да минем от тук? - Да, но гмуркането е дълго.

Не мога да се справя, но ти можеш. Побързай да излезеш.

Не мога да загубя и теб, татко.

Мамо, страх ме е.

Всичко е наред. Тук съм. Дръж се за мен.

Всичко ще е наред.

Просто успокой сърцето, напълно спокойно.

Дишай от тук долу.

Пътя на водата няма начало и край.

Морето е около теб и в теб.

Морето е твоят дом преди раждането и след смъртта ти.

Морето дава и морето взема.

Водата свързва всичко заедно.

Живот и смърт.

Тъмното и светлото.

- Здравей. - Кири!

Ще е наред, сестричке. Мамо, давам ти това.

Ще ти помогне.

Татко, ти си добър.

Вярвай ми. От сърцето.

Дълбоки вдишвания.

Последен дъх.

Следвай ме.

Хвани се... и дишай.

Благодаря.

Виждам те, сине мой.

МаДжейк!

Тате! Мамо! Тате!

Ела. Ела тук.

- Хвани се! - Държа те.

Брат.

Съли и всички заедно.

Това беше най-голямата ни слабост

и нашата голяма сила.

Благодаря ти, Велика Майко. Благодаря.

Да се ​​махаме.

Моето момче...

Ела с мен.

Спайдър!

Моето момче!

Спайдър.

- Добре ли си? - Да

Ела тук.

Син за син.

Всички пеещи гердани имат крайно мънисто.

Бащата защитава. Това е целта му в живота.

Народът казва, че всяка енергия се взема назаем.

Един ден трябва да я върнеш.

Ейва се грижи за всичките си деца.

Нищо никога не си отива.

Нетеям!

Аз и семейството ми заминаваме утре.

Далеч оттук.

Вашият син е с нашите предци. Сега си меткаен.

Така и стана.

Вече сме морски хора.

Това е нашият дом.

Тате! Вижте какво хванах!

Уау, това е голям улов.

Беше там до скалите, както каза.

Какво има, татко? Защо плачеш?

Просто се радвам да те видя.

И аз се радвам да те видя.

Ти опитай.

Добре.

- Оставил ли си ми? - Може би.

Даа, гледай сега.

Сега го виждам. Не мога да спася семейството си, като избягам.

Това е нашият дом, нашата крепост.

Това е мястото, където сме.

Превод и тайминг - Jiktak