Original subtitles

МОЯТА МАЛКА ПРИНЦЕСА

Мамо.

Здравейте, любими мои. - Здравей.

Ти ли си? - Обещах, че ще се върна.

Ти си най-красивата майка. - Благодаря.

Тръгваш ли? - Да, излизам.

През нощта ли? - Винаги през нощта.

Отбих се за целувка. - Мамо, не излизай.

Нямаме храна. - Не мога да остана.

Нямаме пари. - Миличка.

Мама ще се върне, скъпа.

Само това ли остана?

Можехме да вземем кредит. - Говориш глупости.

Мислиш ли, че мама ще се върне? - С нея никога не се знае.

Сигурна съм, че ще се върне. Ще се прибере, щом преброя до десет.

Едно, две, три,

четири, пет, шест...

Марлене Дитрих е имала хлътнали бузи. Знаеш ли защо?

Защото са й извадили кътниците и мъдреците.

Ще стана като Марлене Дитрих.

Така ще ядем само мраморен кекс с мляко.

Стига. - Хайде де.

Престани, Марлене Дитрих.

Любов моя. - Марлене.

Мама е.

Здравей, Хана.

Благодаря за парите.

Не го пипай. Скъп е.

Нося ти подарък.

А това е моят подарък.

Какво има?

Кой ти ги даде?

Прекалено стара си за фотограф.

Стига, че ме заболя главата.

Проблеми ли имаш?

Няма да ти кажа, след като не мога да говоря с никого тук.

Ако те болят краката, седни.

Дразниш ме.

Благодаря.

Върви да критикуваш нея.

Сигурно си сръбва коктейли с богатите си любовници.

Само ако работеше... - Сякаш изкуството не е работа!

То е най-красивото и свято нещо.

Ще успея.

Остави ме. - Защо не?

Защо и аз да не съществувам? Човек съм, не куче.

Държиш се грубо. Страх ме е да идвам тук,

защото знам, че ще ме тормозиш.

После цял ден се възстановявам, все едно са ме били.

Тя ми писа.

Просто искам да й отговориш.

Защо държиш портрета на майка ми? Забравяш, че я изхвърли,

когато забременя на 15 години.

Не ми казвай, че си забравила.

Чуй ме, Виолета...

Някой се е държал много лошо с баба ти, когато е била млада.

Сега обвинява мен. Нали, бабо? Права ли съм?

Не замесвай детето.

Спокойно, всичко е наред, а и тя е моя.

Тогава защо ни изостави за толкова време?

Нямаше те 3 месеца.

Господи, смили се над нас. - Стига, бабо. Стани.

Изправи се.

Писна ми. Щом се държиш така, ще постъпя като нея

и никога няма да се върна.

Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти...

Безсмислено е.

Мамо! - Миличката ми.

Ще се качиш ли с мен?

Горе ли? - Да.

Ужасните ми картини.

Приключих с тях. Аста ла виста.

Хайде.

Влез.

Остави чантата там и си събуй кънките.

Ела.

Седни. Отдавна не си идвала.

Трябва да си наваксаме.

Искаш ли халва и диня? - Да.

Ядях халва в Констанца, когато бях малка.

Разплети си плитките.

Трябва да показваш прекрасната си коса.

Харесва ли ти? - Много.

Беше твърде малка, за да ти кажа.

Сега се занимавам с фотография. Снимам жени.

Когато не те виждам ли? - Да.

Искаш ли да ми позираш?

Вдигни ръце.

Не се усмихвай.

Усмивките са глупаво нещо и са за сватби.

Гледай право в мен. Сякаш се взираш в ада.

Така. Наклони леко глава.

Точно така.

Ето така.

Точно така.

Легни на пода.

Вземи го.

Сякаш е дар.

Постарай се. Искаш ли да продължим?

Искам. - Хайде тогава.

Извий гърба.

Ето така, назад.

Ето така.

Сложи ръка на челото.

Разпери пръстите.

Много добре.

Приключихме.

Върви долу. Баба те чака.

Не й казвай. Обещаваш ли?

Да си остане между нас. Тя няма да разбере.

Разбрахме се, нали? - Нищо няма да й кажа.

Обещавам.

Тишина! Адел.

Виолета!

Предайте ми листовете.

Виолета!

Виолета!

Баба пак те е навлякла. Все се бои от бог знае какво.

Не се ли радваш да ме видиш? - Радвам се.

Прибирай се. Тя идва с мен.

Ще отидеш ли на родителската среща? - Не искай това от мен.

Другите родители ще отидат. - Защото са задръстени.

Това са хора, които няма какво да предложат.

Имаме по-важна работа. Повече не я обличай.

Облечи това.

За мен ли е? - Да.

Нали няма да й навлечеш това костюмче?

Не виждам никакво костюмче.

Това е прекрасна дантелена рокля. Ръчна изработка.

Всички ни гледат. - Затова е ушита, за да я гледат.

Защо да не я гледат? - Ще й се присмиват.

Стига. Нали се забавляваме? - Да.

Виж колко е щастлива и красива в тази рокля.

Нали? - Да.

Баба смята, че ще умрем, ако се смеем. Гледай как се смея.

Да вървим.

Ти си най-красивото момиче на света.

Момиченцето ми е красиво.

Снощи ви сънувах.

Ти беше по-голяма, Виолета.

Ако те виждах такава, каквато си, щеше да е по-интересно.

Кога е полетът ти? - В 21 часа. Летя за Осло.

И аз ще дойда. - Не може да вземеш дъщеря си.

Заведи я у баба си.

О, Ернест, защо винаги е толкова сложно?

Вълнението ми идва в повече. - Спокойно. Държиш се истерично.

Заради баба. Подлудява ме.

Не е ли време да спреш да мислиш за нея?

Да. Нека ти покажа работата си.

Каква работа? - Правя снимки.

Дай да ги видя.

Направих ги с фотоапарата, който ми подари.

Какво ще кажеш?

По-добри са от картините ти.

Браво, Хана.

Браво.

За теб, за нея и за баба ти.

И за да си купиш по-добри проявители.

Виждаш ли колко пленителни и опияняващи са жените ми?

С едри гърди.

Косата й е като дипли на арабска роба.

С пищни бедра.

Да. Изключителна е, Хана.

Искам да продължиш.

Престани.

Спри. Не виждаш ли, че се задавих?

Виж какво направи!

Защо я развали? - Какво?

Виолета!

Защо развали картината му? - Не беше нарочно.

О, стига.

Той гадже ли ти е? - Не.

Майка ти е физиофоб.

Физиофобията е клаустрофобия от плътта.

Представи си, че си в асансьор, пълен с хора.

Не можеш да се измъкнеш и не издържаш повече.

А татко? - Чуй ме, миличка.

Трябва да знаеш, че бащите са природен недъг.

Това е моята телевизия.

Приготви се. Проверявам светломера.

Така добре ли е, мамо?

Да, интересно е.

Знаеш ли на кого ми напомняш? Невероятно е.

На Шърли Темпъл. Знам, че не ти е известна.

Коя е Шърли Темпъл?

Малко момиченце, което пееше и танцуваше като теб.

Доста си приличате.

Беше малко холивудско момиченце.

Искаш ли? Ето...

Ще ти сложа още червило.

Кървавочервено.

Малката устичка.

Ти си Шърли Темпъл - продавачката на виолетки, нали?

Да.

Облечи я. - Не искам.

Не искаш ли да си примадона? - Не, предпочитам тази.

Можеш ли да бъдеш пленителна? Както го правят звездите?

Много добре.

Точно така. Справяш се. Не знам как,

но се справяш.

Прекрасно. Притвори очи.

Сега ще ти представя...

един приятел.

Плешивия разказвач. - Отблъскващ е.

Точно в това е смисълът. Вълнуващо е. Вземи го.

Гади ли ти се от него?

Точно така.

Грозна е. Не ми харесва.

Бяла е. - Прекрасна е.

И мека.

Кой те фризира? - Прилича на захарен памук.

С мама правим снимки.

Забавно е. - Жестоко.

Господи! Какво е това?

Дъщеря на Сатаната. Ще те прогоня, Сатана!

Бабо?

Какво има?

Изгаси го. Не мога да го понасям.

Дават само глупости по тази кутия за идиоти.

Отвори да се проветри. - Пържа кюфтета.

Не ми е добре. Имам само един въпрос.

Искам да се храня на спокойствие. - Няма да стоя дълго.

Забранявам ти да се качваш горе. Ясно?

Чу ли ме, бабо? Не идвай повече.

Тази стая...

С тези огледала и затъмнени прозорци.

Пълно е с развалена храна.

Какво правиш с детето нощем? Какво?

Всичко може да е развалено, но аз съм артистът, не ти.

Не всички трябва да живеем като другите.

Останала си в Средновековието.

Отказваш да си отвориш очите.

Много те обичам, бабо, но си страшно изостанала.

Не искам да идваш и да крещиш, когато се храня с баба.

Ям за последен път на тази маса.

Не помня кой беше казал: "Или този тапет си отива, или аз",

но изразът е подходящ за случая.

Ще пукна.

Какво говори? Нищо не й разбирам.

За бога! Върни ми ключовете.

Няма да се качваш повече!

Не те интересува какво е развалено и какво не.

Ако искаш да се изкъпеш, ще дойдеш, когато съм там.

Ще се мия в мивката. - Ключовете!

Ето. - Благодаря.

Ернест!

Радвам се да те видя. - Запознахме се в галерията ми.

Здравейте. - Антоан.

Арно, редакторът... Тина. Хана Гиургиу.

Дъщеря ми Виолета. Надя и Фифи - моите модели.

Откачените девственици.

Може ли да седна? - Разбира се.

Заповядай. - Благодаря.

След вас.

Аз съм фотограф.

Може ли, Ернест? - Разбира се.

Менюто, моля.

Обичате ли фотографията? Може да ги разгледате.

Кажете ми какво мислите.

Много интересно. С какво се занимавате?

Изработвам кокошници. - Какво е това?

Кокошниците са украшения за глава. Използват се и в руския балет.

Обичате ли да позирате гола? - Не ме притеснява.

Голотата е красота. Нали, Фифи?

С какво се занимавате? - Преподавам китайски в колежа.

Китайски. Това е чудесно.

Малката изглежда много еротично. Харесва ми.

Искате ли да ме издавате?

Очарователни са, нали? - Много са интересни и иновативни.

Нали, Ернест? - Да. Аз доста я насърчавам.

Пийни. Така ще стоиш мирна.

Защо смъртта присъства в снимките ви?

Смъртта е купон. - Смъртта е курва.

Виолета! Не говори глупости.

Очарователна е.

Елате в галерията ми. Ще поговорим.

Никой не е обвързан с вечността. Ернест

Гладна съм и съм изморена. - После ще ядеш. Време е за работа.

Красива си.

Помниш ли Марлене Дитрих? - В кабарето ли?

Да.

Застани пред другия декор.

Сега... Вдигни брадичката още малко.

Още малко назад. Марлене.

Главата назад. Искам да видя Марлене.

Погледни ме предизвикателно. С повече тъга.

С много тъга. С много, много тъга.

Разтвори още малко краката.

Така е чудесно.

Браво, много добре. Като в картините на Балтус.

Разтвори краката още малко. Дръпни си ръката.

Дръж ги така. Чудесно. Прекалено сдържана си.

Още не съм окосмена. Хората ще разберат, че съм малка.

Точно това ще ги впечатли.

Като отровно цвете. В това е красотата.

Махни си ръката. Не знаех, че си толкова срамежлива.

Още малко. Ще видиш, че ще станат чудесни.

Задръж така.

По-бързо, ще закъснеем. - Привършвам, готово.

Помогни ми, Виолета.

Не те каня, защото мразиш подобни места.

До скоро.

Довиждане.

Видях последната картина на Ернест. Прекрасна е.

Тишина, моля. Моля за вашето внимание.

Сигурно се питате коя е Хана Гиургиу.

Е, аз също се питах.

Тя очевидно е от друга планета.

Живее в свой собствен свят, от който ни донесе няколко творби.

Благодаря ти.

Благодаря и на малката принцеса от тази неповторима вселена.

Благодаря ти, Хана, ти превзе артистичния свят.

Виолета.

Какво мислиш за фотографиите на майка си?

Питай нея. - Интересува ме твоето мнение.

Аз съм само модел.

За какво мислиш, когато позираш?

За онова, което ми казва. - А какво казва?

Да мисля за тъжни неща и да бъда бляскава.

Какво е да си бляскава?

Да си красива, мрачна.

Недостъпна и студена.

Задаваш тъпи въпроси, Жан. Зарежи.

Харесва ми контраста на детското тяло с перверзния поглед.

В стила на Белмер е.

Хората те наричат "жрица на еротизма".

Да, но той не е самоцел, не е буквален.

Разбрах, че живееш в убежище.

Работя в стаята си нощем.

Светът ти е мрачен, а създанията ти - жизнени.

Откъде идва всичко това?

От историите от детството ми.

Къде си израснала? - В Румъния.

Ако позволите, ще напиша еротичен текст.

Задължително.

Виждали ли сте Ернест? - Не.

Ще го потърся.

2000 франка. 3500, 4000.

5000, 6000, 7000, 8000, 9000.

Десет хиляди.

Един милион. - Не. Десет хиляди франка.

100 хиляди.

Ще се издължим на Ернест, защото не сме просякини.

Ето ти 1000 франка, бабо.

Благодаря.

Имаме ли уговорка? - Не.

Но искам да видиш последните снимки, тъй като не дойде.

Ето. Аз поне имам класа. Виждам се с хората.

Не те ли интересува как съм? - Как си?

Добре.

Превърнах обикновени момичета в богини.

Това е Надя от танцовото училище. Виждал ли си я?

Виждаш ли колко е сексапилна?

Прилича на паяк. Харесва ли ти?

Първо си избърши ръцете.

Харесва ми тази.

Да, тя е магическа, вълшебна и сюрреалистична.

Прекрасна е.

Харесват ли ти?

Харесват ми голите снимки на Виолета и Надя.

Струват милион. - Не си поплюваш.

Но ти си ми приятел и си ми помагал, затова ще ти ги дам за...

Десет хиляди. - Наполовина.

Добре че ти дадох фотоапарата. Сега ще можеш да ми се отплатиш.

Позна. Точно това смятах да направя.

Това е откачено, кълна ти се. Тогава да се разберем за...

Пет хиляди.

Благодаря. - Заповядай. Благодаря.

Къде отиваш? - В тоалетната.

Развалена е. - Няма проблеми.

Дойдох, защото ми трябваха пари. Ти все говореше за него.

Каза, че е мил. Не знаех какво да направя.

Съжалявам.

Намерих номера му в тефтера ти.

Дойдох тук, той ме прие и...

Ще се женим.

Това е чудесно!

Тя ще ти готви. Прекрасно...

Почакай.

Мамо, престани. - Не мога.

Повдига ми се от миризмата. - Млъкни!

Не знаех, че можеш да си толкова зла.

Не държи на теб. Не си му жена.

Дори не спиш с него.

Главата ми се замая.

Никой не е постъпвал така с мен.

Защо говориш толкова високо? - Не е вярно. Така си говоря.

Дразниш ме. - Не може ли да казвам какво мисля?

Ами ако умра? Напълно възможно е да ми се случи.

Възможно е.

Не ми е добре.

Лошо ми е.

Боже, какъв дрипава постелка!

Бихте ли отворили прозореца ми?

Ще изпукаме вътре!

Какво ще кажете, ако повърна на постелката?

Спрете. Искам да се изпикая. Искате да го направя тук ли?

Какви ги плещите? Слизайте от таксито ми.

Чух, че си позирала гола.

Видяхме те в едно списание. - Това е изкуство, кучко!

Разкарай се! Ти си кучка!

Остави я на мира!

Събуди се. Отиваме на пътешествие.

Какво става?

Тръгваме. - Не, тя остава тук.

Оставам. - Тогава няма да видиш Сид Вишъс.

Къде отивате? - В Англия.

Здравейте, г-н Ъпдайк ви очаква.

Скъпа Хана, толкова се радвам, че дойдохте.

А аз се радвам, че ще ти правя портрет.

Както и на тази "специална поръчка".

Ъпдайк, приятно ми е.

Прелестно момиче.

По-прекрасна си, отколкото на снимките.

И по-секси.

За мен е удоволствие, че приехте поканата ми.

Дано нямате нищо против да снимаме утре.

Радвам се, че и двете сте тук.

Колин ще ви покаже стаите.

Надявам се всичко да мине добре и фотоапаратът ми да работи.

Утре ще пазаруваме ли? - Утре ще снимаме.

Искам да пазаруваме. - След снимките.

Виолета, ела, седни.

Опитай.

Ще ти помогне да заспиш.

Вдишай много бавно.

Бавно.

Винаги ли си с майка си?

Не.

Значи вече си малка жена.

Естествено.

Толкова красиво малко момиче.

Ела да гледаме луната.

"От детството бях си по-различен

от другите и непривичен

бе погледът ми, а очите

от свой вир черпеха сълзите.

От място собствено струеше

тъгата ми и трудно беше...".

Повече сила. Ръцете, да.

Много е хубаво. - Дори прекалено.

Ела да те гушна.

Дръж я здраво.

Целуни я по устата. Нос в нос.

Целуни го по устата.

Целувка.

Виолета! Много добре.

Задръжте така.

Съблечи роклята. Ще бъде по-добре.

Хайде, скъпа, ще изглеждаш страхотно гола в ръцете ми.

Не, предпочитам така.

Притисни я към себе си. Ръцете около кръста.

Съблечи се.

Готово.

Да видим какво можем да направим със сабята.

Легни на пода, сякаш тя ще те убие.

Все едно го убиваш с копието. Със сила.

Хвани я за кръста.

Изпъни ръцете.

Извий гърба.

Дръж я по-здраво. Точно така.

Разтвори крака. - Не.

Съвсем малко. - Не.

Хайде, разтвори малко бедрата. - Не!

Остави го да те докосва.

Разголи гърдите. - Престани.

Съблечи се! - Не искам! Престани!

Отказвам да позирам. Отвратена съм. Кретен!

Моя малка принцесо...

Майната ти!

Не мисля, че ще успеем.

Някои станаха добри. Тя ще се върне.

Защо проваляш всичко?

Не ти ли стига, че си принцеса?

Млъкни. Прибираме се. Аз решавам.

Госпожичката искала да се прибере!

Ами ако не се съглася?

Ъпдайк чака. Излизаме. Аз нямам ли право на живот?

Никой не те иска. - Така ли? Всички са в краката ми.

Погледни се. Прекалено стара си.

Ъпдайк иска мен.

Използваш ме, за да получаваш внимание.

Избрах те, защото си ми дъщеря. Опитах се да те направя щастлива.

Всеки от моделите ми щеше да се справи.

Не мисля. Момиченцата са много по-интересни.

Нали, мамо? - Какво искаш да кажеш?

Не искам да позирам с мъже. - Млъквай.

Прочете ли книгата, която ти дадох? - Батай не ме интересува.

Грешиш. Трябва да четеш, а после да обсъждаме.

Не искам да позирам гола с мъже.

А Луис Карол? Съветите не са престъпление. Това е изкуство.

Мислех, че си достатъчно голяма, за да го разбереш.

Затънала си в посредственост.

Не прави сцени. Ъпдайк обича изкуството и помага на творците.

Не искам да късам връзка с него.

Искаш да ни погубиш ли? От какво ще живеем?

Той плаща много. 5000! Иди ти да ги изкараш.

Всичко е наред.

Не те обичам.

Вече не искам да си ми майка.

Колебаех се дали да те взема.

Мислех, че си по-умна, но явно съм сбъркала.

Не прави сцени.

Не биваше да споделям живота си с теб.

Но те обичам.

Малцина майки обичат дъщерите си като мен.

Любов моя. - Престани, млъквай.

Не ми пука. Искам да се върна в Париж.

Спри да се бунтуваш, за бога!

Какво означава "кръвосмешение"?

Когато спиш с родителите си.

Това ли правиш с мен?

Не. Онова, което правя с теб, е изкуство.

Няма нищо общо. Ще ти прочета писма от почитатели.

Никога не съм те докосвала. Полудя ли?

Забавляваме се. Това е игра.

Не ми е забавно. Вече не искам да ме снимаш.

Много жалко.

Фотографиите ми остават в съзнанието на хората,

независимо дали ти харесва, или не. Това има значение.

На кого му пука за останалото?

Ще се видя ли в порносписание? - Да не полудя?

Последните ми снимки бяха публикувани в списание за изкуство.

Да, знам. Брасай, Дюноа... Само изкуство!

В него издават най-добрите фотографи.

В училище ли ти промиват мозъка?

Светът е пълен с идиоти. Жалко, но е истина.

За да постигнеш напредък, трябва да направиш избор.

Всичко това заради завистливи коментари. Не им се давай.

Спри да повтаряш едно и също и ми отговори.

Животът е пред теб.

Тъпите ти въпроси ме вбесяват. "Кръвосмешение!".

Селяндури!

Да вървим.

Отвратителна си. Не ме снимай в тоалетната.

Не се сърди. Забавно е. - Дай ми филма.

Целия филм заради една снимка! - Нямаш право.

Престани.

Кучка! - Виолета, върни се.

Върни се!

Майка ви остави това писмо. Тревожи се.

Ние също сме загрижени.

Ще дойдеш ли у нас в неделя? Ще се разходим.

Не знам. Ще опитам. Сега ме остави на мира.

"Не бива да се караме.

Прекарах безсънни нощи, мислейки за теб.

Сигурна съм, че снимката ще е поразителна.

Сама ще го разбереш. Ти си кралицата на тоалетните.

Твоя любяща майка. Горещи целувки.

Послепис: Приготвила съм ти великолепен подарък".

Ще я убия.

Какво има? Поведението ти е недопустимо!

Разсеяна си. Не учиш. Отсъстваш.

Кажи на майка си да дойде. Напусни!

Вън! И не желая да те виждам повече в такова облекло.

Защо майка ти не дойде?

Стой тук. Наказана си.

Мисли се за специална. Не мога да я понасям.

Права си. Мръсницата се прави на интересна.

Не искам да те виждам повече.

Разстроена ли си? - Разбра ме.

А подаръкът? Това е рокля на Ив Сен Лоран.

Не го искам. Махай се.

Един шоколадов мус.

Защо си толкова зла с майка си? - Защото е гадна кучка.

Мръсница.

Говориш глупости. Майките не са лоши с дъщерите си.

И защо мислите така, г-н Всезнайко?

Защото майките обичат дъщерите си.

Да. Налага й се, нали?

Не може иначе.

Тя те обича...

по свой си начин.

Какво мислиш за порнографията?

Майка ти е пионер. Ти си нейният шедьовър.

На снимките й не приличаш на себе си. Сякаш си друг човек.

Кой друг?

Не искам да я виждам.

Стара съм. Стара и много уморена.

Не издържам.

Нищо не знам, Виолета. Прости ми.

Отвори ми. Дойдох да се помирим.

Не. Върви си. - Ти си чудовище.

Щом така искаш. Има и други амбициозни момичета.

Виолета, отвори!

Нося ти подаръка. - Не.

Не бива да има толкова огледала.

Щом стане от леглото,

й завъртат главата.

Не е добре за здравето.

Виолета!

Господи, не допускай нещо да се случи на момичетата ми.

Пази ги от всичко зло, особено Виолета.

Моля те да бдиш над сърцето и душата й.

Пази я от злото.

Моля те, Господи.

Ела с мен да й покажа оценките. Директорът иска да я види.

Не ми разрешава.

Ще чакам тук.

Отметни главата назад.

Мрачната смърт.

Изправи се. Хвани перлите. Събери краката. Още.

Гледай ме прелъстително.

Извий гърба.

Облечи роклята на Ив Сен Лоран. - Благодаря.

Виолета!

Това ли е новият ти модел? - Да.

Защо не ме оставиш на мира? - Ти нахълта тук.

Заради домашните. Не мога да се справя.

Защото те мързи. Сама реши да се откажеш.

Ти си изключителна, но проваляш всичко.

Искам да съм като другите. - Никой не го иска.

Никой не желае да е посредствен.

Това момиче просто иска да го гледат.

Майка й ми плаща. Ще си окачат снимката на стената.

Даде й роклята ми.

Облечи я, щом искаш.

В неделя ще ходя у Аполин. - Аполин?

Страхотно.

Няма да ходиш при тези селяни. - Тогава тя ще дойде. Моля те.

Ще играем на изследователи. - Няма какво да изследвате.

Ти не си играеш с мен.

Ще те пусна при Аполин, ако ми позираш с розовата рокля.

Съблечи се.

Виолета. - Кой е?

Никой. Възрастните се оплакаха, че позираш гола.

Кой е? Адел?

Къде е Виолета? - Господи! Какво се е случило?

Къде е Виолета? - Не знам къде е. Излезе.

Какво става?

Мамо, Виолета е донесла торта.

Ето я нашата звезда.

Купихме списание с твои снимки.

Много е яко.

Статията е от Ремодиар. - "Нито дете, нито жена.

Творбата на Гиургиу отразява несигурността на времето."

Извинете ме.

Виолета!

Имаш нужда от помощ.

Ставаш все по-откачена. - Не съм откачена.

Успокой се. - Каква е тази статия?

Държат се с мен като с курва!

Защо? - Искам да умреш.

Не ме обичаш. - Обичам те.

Обичам те, Виолета. Виолета! Обичам те.

Любящите майки не се държат така.

Трябва да ми благодариш, че те направих известна.

За щастие, светът не мисли като теб.

Не може да си на тяхна страна. - Няма да позирам гола.

Ами филмовите звезди и статуите в градините?

Картините в музеите? Жените на тях са голи.

Един ден ще завършиш училище и те ще забравят.

Не разбираш. Няма да позирам.

Нямаш право да се отказваш.

Никога не си ме прегръщала. - Никога не си искала.

Искам да умра. - А аз - да умра с теб.

Искам да умра заедно с теб, малкото ми момиченце.

Бабо!

Бабо!

Трябва да изчистим и да освободим стаята.

Не ме гледай така. Някой трябва да го свърши.

Баба си отиде и сега сме съвсем сами.

Дали ще отиде в рая? - Разбира се.

Къде прибра иконите й? - Изхвърлих ги.

Никога не съм се връзвала на тези религиозни глупости.

Ти си лош човек.

"Със своите деца, загърнати в кожи,

Каин бягал сред бурята

от гнева на Йехова.

Нощта се спускала, когато тъмният странник

достигнал гора сред широка долина.

Уморената му жена и изтощените му синове казали:

"Нека легнем на земята и поспим".

Каин не заспал.

Погледнал към мрачното небе

и видял око, широко отворено в мрака,

което го дебнело в сенките...". Виктор Юго.

Много добре.

Днес ще ви пусна по-рано.

Чакайте, още не сме приключили.

Искам, докато се прибирате, да наблюдавате всичко на улицата.

Дървета, цветове, хора... Всичко, което ви впечатлява.

После седнете и напишете какво сте почувствали.

Разбрахте ли? - Да.

Имате ли въпроси?

Да.

А ако пишем какво не сме харесали? - Може.

От вас искам да разкажете история. Свободни сте.

Какво правите? - Подготвям си домашното.

Искат да ми отнемат Виолета.

Кой? - Съдията.

Иска да ме затвори. - Никой няма да го направи.

Кой ми го е причинил? Повдигнали са обвинение.

Има десет жалби срещу мен.

Заради фотографиите ми.

Мислиш ли, че е нормално?

Да. - Ужасен си.

Хана, отиде твърде далеч с дъщеря си.

Опитахме се да ти кажем, но ти не слушаше.

Аз съм с теб. Ще платя за адвокат.

Ще се отрази зле на дъщеря ми. Ще умре ли?

Не, разбира се.

Но трябва да й кажеш истината.

Налага се да приемеш реалността.

Знаеш, че я обичам.

Прекомерно.

Мислиш ли, че ще ми отнемат снимките?

Мислиш ли?

Те не ги разбират.

Скрий негативите и чакай, докато всичко отшуми.

Случи се нещо сериозно. Може да решат, че не съм ти майка.

Видели са снимките и са казали, че съм минала границата.

Кои са тези "те"? - От правосъдието.

Ще ни разделят ли? - Не могат да го направят.

Кой решава? - Съдията.

Той има право да реши.

Така е устроено обществото.

Виолета.

Няма ли да влезеш в час?

Това трябва да е убежището.

Говорихте ли с нея? - Нямах възможност.

Здравей, Виолета.

Аз съм социален работник и отговарям за твоя случай.

Съдията ще вземе решение. Моята задача е да ви помогна.

Ще провери дали всичко е наред, дали те тормозя.

Дъщеря ви трябва да бъде настанена в дом.

Г-це Гиургиу, аз се обърнах към съда, за да разследва случая.

Покажете на съдията, че сте в състояние да я отгледате.

Не искам да ме заключат.

Понякога е по-добре.

Няма какво да доказвам.

Повече не може да я снимате.

Засега. - Не, докато стане пълнолетна.

Виолета трябва отново да живее като малко момиче.

Трябва да й помогнете.

Какво мислиш? Майка ти способна ли е на това?

Не знам.

Може ли да разгледам апартамента?

Баба я гледаше доскоро.

Почина скоро. - Знам. Моите съболезнования.

Обстановката също е артистична.

Децата са ежедневна грижа. - Ще се постарая.

Виолета се нуждае от нормален живот, като останалите деца.

Ще ми покажеш ли къде спиш?

Тук.

Ако имате финансови затруднения, ще ви осигурим помощи.

Обадете ми се. Дръжте се.

Ходи на училище.

А вие махнете черния сатен от прозорците,

черепите и траурните венци.

Зловещо е.

Превръщаш се в жена. Вече не си малка. Жалко.

Дори да направим още снимки, няма да са същите.

За щастие, най-добрите вече са направени.

Ще се грижа за теб. Ще ти приготвя вечеря.

Ще работя сама, след като не мога да те снимам. Забраниха ми.

Дори не бива да ги споменаваш.

Трябва да тръгвам. - А вечерята?

Разорени сме. Не можем да платим. - Получаваш помощи.

Не съм чак толкова изпаднала.

За каква ме мислиш?

Вие ли сте г-н Леже?

Нося ви снимките.

Вестникът ми е чудесен.

Снимката на Виолета ще е на първа страница.

Ето парите. - Благодаря.

До скоро.

Какво правиш?

Автопортрет.

Какво ще правиш с моите снимки?

С онези еротичните. - Те ми принадлежат.

Някой ден ще ги изгоря. - Никога няма да ги получиш.

Ами те? Може ли да ги вземат?

Какво искаш да кажеш? - Може ли да ги унищожат?

Вече са публикувани. Не могат да ги копират.

Не всички са публикувани.

Къде са снимките? Нямаш право.

Да, но го направих.

Лека нощ, скъпа.

За мен си мъртва. Вече не си ми майка.

Мъртва си. - Добре.

Но по-добре да не им казваме всичко.

Може ли да те питам нещо?

Ще заживеем ли нормално най-после?

Когато дойдеш на себе си, ще те снимам.

Напълно откачи.

Искам да съм космата и да отида в зоопарка.

Ти си луда.

Успокой се. Откачи ли?

Престани.

Стига вече, успокой се. Ще свършиш зле.

Не си го наследила от мен, а от мъжете.

Те са дегенерати.

Виолета!

Отиди да ми купиш крем с ягода и банан.

Какво? - Крем с ягода и банан.

Добре.

Вземи.

Връвта трябва да е изпъната.

Здравей. Чуваш ли ме? - Да, чувам те.

Аз съм в коридора. Майната ти.

Защо не ходиш на училище? Длъжна си, знаеш го.

Да, знам.

Ако не положиш усилия, не мога да направя нищо.

Ти поиска среща с мен. Какво искаше да ми кажеш?

Вече съм жена и не искам да ходя на училище.

И...

Какво?

Защо не унищожи снимките на мама, вместо да мъчиш мен?

Нямам право, само съдията може да го направи.

Това ли искаш?

Нещата май не вървят.

Донесох документите за социалната осигуровка.

Дъщеря ви не ходи на училище.

Това е сериозно и е ваша отговорност.

Не се чувства удобно в кожата си. Превръща се в тийнейджърка.

И на мен не ми е лесно.

Живея сама.

Имам един въпрос. Какво направихте със снимките й?

Снимките са мои. Принадлежат на артиста.

Бяха продадени, размножени и публикувани.

Принадлежат на всички.

Не може ли да спрете да ги продавате?

Аз съм фотограф и съм за свободата на изразяване.

Може ли да си вървя?

Не забравяйте да посещавате психоаналитика.

Довиждане.

Готвя се за фотосесия.

Трябва да продължа. Това ми е работата.

Разбираш ли?

Какво е това? - Мое е. Работя върху себе си.

Ходя на психоаналитик. Майка ти е объркана.

Майка ми е спала с баща си. Изнасилил я е.

Никой не ме е искал.

Дори баба. Чудо е, че оцелях.

Това са само фантазии.

Марта ти е сестра?

Мама ми липсва.

Липсва ми. Ужасно много ми липсва.

Дядо ти ти е...

Значи той ти е и баща.

А баба? - Това не е истина.

Ако беше, щях да ти кажа.

Защо да крия?

Добре, дай ми парите.

Не искам да те виждам повече. Ти си курва.

Може ли да се помоля с теб, както се молех с баба?

Ще ми станеш ли баба?

Не мога.

Моля те.

Би трябвало да си имаш баба.

Тя почина.

О, не...

Не бива да причиняваш това на баба си.

Не можеш да я замениш.

Господ няма да се зарадва.

Хайде. Върви си.

Нека Господ те пази.

Кучка! - Чантата ми!

Здравейте. Аз съм майката на Виолета.

Елате с мен.

Така добре ли е? - Ела.

Лявата линия е изкривена.

Ти ли ги направи? - Да.

Жестоко.

Харесва ли ти? - Абсолютно.

Хайде. - Бирата не е изсъхнала.

Вече е суха. Размърдай се.

Мамка му! - Какво?

Твоят старец ли го направи? - Не.

Старата. Баща ми беше готин.

Виолета, майка ти те чака.

Любов моя!

Виолета!

Обичам те!

Превод ДИМЯНА КОВАЧЕВА