Original subtitles

ЦЕНТРАЛ ПАРТНЕРШИП

ГРУПА КОМПАНИИ КИТ

КИНОСЛОВО

СТУДИО "ТРИ Т" на Никита Михалков

ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ РУСИЯ 1

С подкрепта на ФОНД КИНО представят

Четири броя от "Корабчето на Петър Първи".

Шест "Медни конника" с дивеч. - Изглежда народът харесва дивеча ни.

За тях имаме насърчителна продажба. Два сладкиша за цената на един.

Като в аптека.

Левак.

Къде са камбаните? - Забравих ги.

Забрави пак и ще загубиш мястото си. Във фурната.

Хайде, миличък. Да те позачервим.

Хубавец.

За магазина.

"Ле гранд пай". Служба по доставките. Здравейте!

Да, ще го доставим в 12:00 часа. Улица "Маховая" 32, апартамент...

Търговецът Терентиев направи поръчката си за Коледа?

Петдесет пая.

Кой от вас е най-пъргав?

Насам.

Улица "Маховая" 32. Имаш двадесет минути.

Извинете.

Здрасти, старче.

Хайде!

Извинете. - Купете си тютюн! Елате насам.

Дайте път! Бързам.

СРЕБЪРНИТЕ КЪНКИ

Какво се е случило? - Пак са затворили всичко.

Аз така ще му кажа. Гласът ти не става.

Има такива гласове, че косата ти да настръхне.

Къде отиваш, хитрецо? Дръжте го! - Стой.

Гледай го ти него.

Ставай.

Запазете спокойствие. - И не роптайте.

Да не си най-умният? За теб няма закон ли?

Какъв е този закон? - Ясно какъв.

Щом са казали да стоим, ще стоим.

Стой! - Заповядаха да обърнеш.

Алиса! Внимавайте моля.

Кога трябва да се изпратят поканите за официална вечеря?

Не по-рано от десет и не по-късно от седем дни до даденото мероприятие.

Правилно.

А как трябва да се държи домакинята, преди гостите седнат на масата?

Ако броят на поканените е малък, тя може свободно да върви из стаята,

като говори с гостите. - Вярно.

Ще продължим с това след обяд.

Ще поговорим за правилата на настаняване на гостите на масата.

Това е толкова интересно. - Толкова интересно.

Добър ден Николай Николаевич. Обедът е сервиран.

Фьодор.

Скъпа.

Мис Джаксън, Алиса, заповядайте.

Доставиха ни покана за новогодишния бал при Великия княз.

Всичко там ще бъде "А ла рус". В стария руски стил.

Значи патриотизмът е отново на мода. - Именно.

Вече се договорих с художника от Мариинския театър.

Той ще се заеме с костюмите ни. Ще затъмним всички.

На Айфеловата кула, в чест на новото столетие,

газовите фенери ще бъдат заменени с електрически лампади.

Французите и до ден днешен се надяват да си върнат бившето величие,

но аз съм убеден, че през ХХ век това не ги застрашава.

Запомнете думата ми. - Поне във Франция

жените имат достъп до висше образование.

Алиса, вие пак си знаете своето. Колко пъти да говорим за това?

Университетите възпитават единствено другомислещи и размирници.

Една порядъчна жена абсолютно няма какво да прави там.

Мис Джаксън, а вие какво мислите за така наречените женски права?

По мое мнение, всеки трябва да се занимава със своята работа.

Жените имат една роля, мъжете - друга. - Много съм ви благодарен.

Забележете, Алиса, че това е мнението на образована жена, европейка.

Хайде да приключим с тази тема веднъж завинаги.

А какво ще кажете за кралица Виктория?

Какво общо има кралица Виктория?

Нещо ме докосна под масата. Може да е дух

или астрално тяло. - Какво има там?

Нещо мърда. - Вземи го по-бързо.

Колко пъти да ви казвам да не носите животното в трапезарията.

Доволен ли си? Може ли сега да отида да играя карти?

Остави това за себе си. - Благодаря ви.

А сега се омитай от тук. Само предай първо кутията.

Не разбрах. - Твоето възмутително закъснение

така е изложило Терентиев, че той отмени веднага коледната си поръчка.

Там бяха затворили движението. Не пускаха никого.

Ще си отработя. - Знам я аз вашата порода.

Дай ви малко свобода и се превръщате в скотове.

Аз не съм скот.

Искам си пълната надница за последния месец.

Щом я искаш, ще я имаш.

Пръждосвай се! - Какво правите? Пуснете ме.

Господи спаси и съхрани!

Това съм аз.

Носиш ли я? - Да.

Госпожо, само не се гневете. Тя като започна да квака

и така се случи. Грях ми на душата.

Грях, махни се. - Не ти се гневя.

Благодаря ти, Проша. - Още и това, както заповядахте.

А на вас за какво ви е жабата? Ще правите магия ли?

Да, сега нали е Рождество. Аз също реших да гадая,

само че ми трябва по-голямо огледало.

Като това тук. Може ли да дойда довечера?

Я ставай.

Нови мръсни подробности от живота в Париж.

Непрокопсаник! - Прощавайте. Извинете.

Дайте да ви помогна.

Почакайте! Изпуснахте го.

Проклетник! Ако те видя пак, ще си го плучиш.

Хей!

Ти преследваш ли ме? - Вие го изпуснахте.

Ти си много пъргав. Къде се научи така да караш?

Всъщност това ми е работата. По-точно беше.

"Ле гран пай". Доставка за 30 мин. - Уволниха ли те? Отдавна ли?

Днес. - Поздравявам те.

С какво? - С началото на новия ти живот.

Значи ти трябва работа. - Да, много ми трябва.

Ела в полунощ при Дяволския мост. Знаеш ли къде е?

Мотя, аз просто стъпах на криво. На кого не се случва?

Добре, че ти се оказа до мен. - Чиста случайност.

Това само така изглежда. Нищо не е случайно.

Значи така е трябвало да бъде. - Татко,

а ако сега от покрива, на главата ти падне някакъв съд,

пак ли е трябвало? - Зависи върху кого ще падне.

Ако падне върху градоначалника, ще започнат да ги бутат понякога.

Матвей, защо си такъв посърнал? Сам на себе си не приличаш.

Нали виждам. Какво се е случило?

Не го мисли. Да вървим.

Изгонили са те.

Нищо, Мотя. Не се разстройвай.

Ти си ми добро момче. Веднага ще си намериш ново място.

Послушай баща си.

До края на месеца някак ще вържем двата края с Божията помощ.

А може да те вземат и при нас като фенерджия.

Скоро всичко ще бъде електрическо, татко. Ще видиш.

Всичко това са приказки, Мотя. - Приказки ли? Това е бъдещето.

Ето, като бръснач е.

Ето какво означава холандско качество.

Помниш ли, че когато ми ги подари, каза, че са вълшебни?

Така ми каза и моят баща. Традиция.

Колко години минаха, а за тях няма значение.

Това е истинското вълшебство, а ти все електричество, та електричество.

Вземи.

Това ми харесва. Кой е авторът? - Клод Дебюси.

Жалко, че не е наш. А аз забелязах,

че вие го свирите всеки път, когато искате да ме молите за нещо.

Да, забелязах. - Ники, нищо не мога да скрия от вас.

Това е вашата дарба. - Това е проклятието ми.

Алиса все по-често си позволява

абсолютно непростими волности. Като днес например.

Тя вече открито проявява дързост пред вас.

Какво ще заповядате да правя с нея? Да я напердаша ли?

Женитбата създава ред даже в най-лудите глави.

Скъпа моя, нима аз съм против?

Но прилична партия не се намира на пътя.

Нима в цял Петербург няма нито един достоен жених?

Божичко, каква е тази магия? - Това е наука.

Списание НАУКА И ЖИВОТ 1899 година

Висшите курсове на Безстужев за жени кани слушателки.

Избраннико мой, ела при мен на вечеря.

Може ли да изключа електричеството, че ми пречи.

На вас ще дам керосинова лампа.

Брат, случайно да не си се заблудил? - Той ме повика.

Свои сме. Свои.

Графът, Чингиз, Алекс.

Много ми е приятно. Матвей. - А това е Мухата.

А защо е Мухата? - Защото ще ме хванеш, ама друг път.

Мой съдбовни, мой любовни, ела при мен на вечеря.

Защо не идваш, кучи сине?

Може би вие трябва да пробвате. Защо да горим напразно свещите?

Аз не вярвам в това. - Как така не вярвате?

Майка ми така е видяла татко, а баба - дядо ми.

Венчали се на следващия ден. Четиридесет години живеят неразделни.

Как след това да не вярвам? - Не вярвам, че от милиардите хора,

които живеят на планетата, ти е предначертан само един.

А милиард какво е?

Отдавна ли се занимавате с това? - С кое "това"?

С кражби.

Това не е кражба. Не можеш да откраднеш онова,

което не им принадлежи. - На кои?

На узурпаторите.

На всички, които живеят за чужда сметка.

Търговците, помещиците, офицерите,

чиновниците, аристокрацията от всички видове и звания, нямат чет.

Всичко, което уж владеят, не може да им принадлежи.

То се намира при тях само за временно съхранение.

А Господарят Император, също ли е узурпатор?

А ти да не си агент-провокатор,

че да задаваш такива въпроси на честните хора?

Момчета, аз...

Пошегувах се.

Ще се попързаляме ли?

Няма нищо по-унизително, от това да бъдеш роб на роба.

Чий роб? - Бившият ти шеф е роб на капитала,

както и цялата боржуазия. - Боржуа... Как го каза?

Боржуазия - господстващата класа, която живее от капиталистическия доход

на наемния труд. - Алекс, ти така от раз

ще му вземеш акъла.

Какво видя там?

Такъв герб имаше на онази карета, заради която затвориха пътя.

Лъв с метла в пастта. - Жестоко.

Това също ли е боржуазия? - Не, това е аристокрация.

За такова нещо трябва да бъдат наказани.

Ниско е. Излитай.

Хайде, хвани го за гърдата. Той няма нищо против.

По-нежно с този.

Хайде, давай.

Давай, рисувай. И да е по-красиво.

Виж ти, красива госпожичка.

Само не викайте.

Това беше красиво.

Махаме се. - Хайде.

Я слез!

Тя хубаво те подреди. Огън жена.

Момчета, по-добре да тръгвам.

Натам съм. - Е, какво?

Твоите ръце ни подхождат, дори и обгорели.

И краката ти също, дори в тези странни кънки.

Може да ни намериш на ледения панаир.

Ще помисля. Приятно ми беше да се запозная с вас.

До скоро. - Жив и здрав!

Няма да дойде. Твърде чистичък е. - Хващаме ли се на бас?

Добро утро. Как спахте?

Все пак снощи сте гадали.

След това винаги те сърби носът.

Как беше? Дойде ли?

Как изглежда? Хубав ли е? Хареса ли ви?

Офицер ли беше? - Не.

С мустаци ли е? Велможа?

Не, точно обратното. - Как обратното?

Днес е решаващата вечеря при Шувалови.

Ще искам ръката на Соничка. - За какво ти е тази Соничка?

За никого не е тайна, че Шувалов е окончателно разорен.

Загуби всичките си покровители от двора и оставката му

е решен върпрос. - Извини ме...

Господа, заемете местата си. - ... но това са мръсни слухове.

Казват, че самият той има дъщеря за омъжване.

Най-ценният трофей на този сезон. Покойната й майка

е оставила на младата графиня доста солидна зестра.

Пристъпете. - Аз държа в ръцете си

последният модел на полицейския "транчеон".

Във връзка с обявения от правителството курс

за ускорена модернизация, изглежда ни подходящо,

да заменим част от сабите с такива транчеони,

за нанасяне на удари и като ефективно средство

при разгонване на демонстрации.

Също така трябва да се отбележи, че употребата на транчеона,

за разлика от сабята, не води до летален изход,

а също и до сериозни осъкатявания. Ето, вижте.

Както се казва, гърбавия ще го изправи гробът,

а упорития - тоягата.

Трангчион.

Значи вие предлагате да ги внасяме от Англия?

Не, никакъв внос. Пред вас е родния ни продукт.

Завод край Тула е съгласен да произвежда за нас

до десет хиляди броя на година. - Господа, кой желае да се изкаже?

Аркадий Трубецкой - отдел по охрана на обществената безопасност и ред.

Във връзка с напрегнатата вътрешно-политическа обстановка

такъв род модернизация може да бъде неправилно изтълкувана.

Ако потенциалните бунтовници престанат да се страхуват от полицая със сабя,

това може да доведе до най-непредсказуеми последствия.

Смятам, че понастоящем,

това предложение противоречи на държавните интереси.

Струва ми се, че вашият чин не подхожда

да се замисляте за държавните интереси.

Извинете, Александър Иванович, аз само изказах мнението си.

Извинете, а вие роднона ли сте на княз Михаил Трубецкой?

Да, ваше превъзходителство. Това е баща ми.

Ясно.

А този завод край Тула... - Да, ваше сиятелство.

Да не би случайно да принадлежи на вашия тъст?

Чисто съвпадение. Те просто предложиха най-добра цена.

Не се и съмнявам. Седнете.

Александър Иванович, мисля, че сега си струва

да концентрирате енергията си не върху тези транчеони,

да ме прости Господ, а на зачестилите случаи

на улични грабежи. - Нищо не може да се направи.

В празнични дни винаги е така. - Какво?

Простете, ваше превъзходистелство. - Да.

Има донесение, че за престъпните си действия

бандитите използват кънки. Доколкото знам, повечето случаи

са регистритани на ледения панаир. - Да. Бързи подлеци.

Полицейските патрули не винаги успяват да ги догонят.

Това може да се поправи. - И имате идея как?

Колко струват наденичките? - От тях направо ти потичат лигите.

Такива има само при мен в цял Петербург.

Добре, после ще намина.

Помисли ли си? - Да.

Загуби ли баса? - Ще видим колко струваш.

Понякога е достатъчно да улучиш правилния момент.

Да бъдеш в нужното време, на нужното място.

Тогава всичко само ти идва в ръцете.

В това е разкошът. Кънките ни позволяват

да го правим толкова бързо, че боржуата дори не забелязват

как олекотяваме тежкото бреме на капитала в джобовете им.

Да речем, че с кънките си наред. Сега повече ме интересуват

не краката ти, а ръцете. Гледай!

Успя ли да видиш? - Сега си ти.

Ще развиваме ловкостта на ръцете ти и реакцията.

Ще повтаряш това дотогава, докато не престанеш да мислиш.

Ръцете трябва да правят всичко сами - без теб.

А това при нас се нарича пътен инцидент.

Трябва да си внимателен. Нищо страшно.

С всеки може да се случи. А това е пумпал.

Въртиш господина докато не падне целият му излишен товар.

Защо пумпал? - Поросто е красиво.

Тринадесета глава. Пътят към сърцето на капиталиста

минава през неговото портмоне.

След всеки "екс"... - Какво?

След експроприяцията трябва бързо да се отървеш от зестрата.

Братството ни има банка за бързи вноски.

Сипи чай, драги. - Петнадесет копейки.

Четири от десет. - А трябва да се десет от десет.

И така, десет пъти подред. Знаеш ли какво е това?

Монета. - И не само.

За да добиеш злато е нужно малко сребро.

А това се казва "прокъсан джоб".

Повечето и без това не знаят къде да пускат капитала си.

Мотя, ти къде изчезваш по цели дни?

Намерих си нова работа. - Нали ти казах.

Каква работа? - Едно сдружение.

Какво сдружение? С какво се занимава?

С експроприяции. - Интересно.

Това нещо съвременно ли е? - Да.

Браво. Гордея се с теб.

Хайде. - Не мога вече да го гледам.

Не трябва да го гледаш, а да го пиеш.

Поне изяж каймака. - Тате.

Те са по-богати, отколкото мислех. - Имат и разкошно имение на Ладога,

стари лозя край Ница и дворец в Ялта,

където скоро ще имам собствено поле за голф.

За какво? - Чакат ни, мамо.

Да вървим.

Ваше благородие. - Благодаря.

Трубецки.

Много се радвам да ви видя. Какво?

Княгиньо. - Николай Николаевич.

Княже, позволете да ви представя съпругата си Северина

и дъщеря ми Алиса. - Много ми е приятно.

Николай Николаевич, благодаря за поканата.

За мен е голяма чест. - Ние с покойния ви баща,

бяхме приятели по време на службата ни в Кавказ.

Защо не се обърнахте към мен за протекция?

Смятам, че за човека трябва да говори работата му,

а не неговите роднини. - Син на баща си.

Мамо. - Край, мълча.

Княгиньо, радвам се, че съдбата отново ни събра.

Надаявам се, че ще ви хареса нашето представление.

Благодаря ви.

Джемини.

Съзвездието на близнаците се състои от две ярки звезди,

които се намират много близо една до друга.

Близнаците е първият въздушен зодиакален знак.

За тях е характерна двойствеността.

Те вечно се намират в преследване на нещо неуловимо.

Тяхната стихия е въздухът, планетата им е Меркурий.

Интересуват се от литературно творчество, политика.

Най-известните близнаци са: Петър I, Александър Пушкин...

... и моят мъж. - Скъпа, благодаря ти.

Браво!

Извинете, господа. Ще открадна мъжа си за секунда.

Моля за извинение. - Липсвате ми.

Княже, харесва ли ви вечерта ни? - Невероятна е.

Получих истинско удоволствие от представлението.

Нима може да бъде другояче? - Графе,

позволете да използвам случая. Много скоро ще се проведе

ежегодния бал на Императорското общество на любителите-кънкьори.

Ще счета за чест... - Боя се, че карането на кънки

не е моята стихия.

По-скоро имах предвид дъщеря ви. - Според мен е прекрасна идея.

Точно говорихме с Николай Николаевич, че Алисия трябва да има

повече светски живот.

Ние ще разгледаме вашето предложение

и ще дадем отговор в подходящия срок.

Благодаря.

Добро утро.

Време е да ставате и отивате на работа.

Господ дава, на който става рано.

Тате, хайде да отидем до болницата.

Нека те види лекар. - Какво разбират тези доктори?

Не тялото трябва да се лекува, а душата.

От там идват всички болести.

Хайде, изкашляйте се още веднъж.

Облечете се.

В болницата ли ще го оставите? - Не, в това няма необходимост.

Слава Богу! Нали ти казах. Напразно се безпокоихме.

Но той кашля кръв. Какво да правим, ако това продължи?

Да пие повече мляко. То смекчава симптомите.

Извинете, чакат ме други пациенти. - Благодаря ви.

Прегледът е безплатен. - Тате, сега ще се върна.

Все пак трябва да има още някакво лечение.

Не можете така да го изоставите. - Твърде късно е.

Има туберколоза доста отдавна. На този стадий сме безсилни.

Просто не исках да ви разстройвам. - Почакайте.

Все пак може да се направи нещо. Да заминем някъде.

Трябва да има лечение. - Единственото място,

където все още могат да ви помогнат е санаториумът на д-р Тишлер,

в Баден-Баден, Германия. Много далече и много скъпо.

За съжаление лечението не е по джоба ви.

Затова не ви предложих. - Този Тишлер наистина ли ще помогне?

Мотя, какво досаждаш на Григорий Анатолиевич?

Виж колко болни има. Не са като мен, само с простуда.

Той е единственият. - Да вървим.

Сам си го проси. Твоят дебют.

Хайде.

Като за първи път не е зле.

Колко струва под наем?

Просто караш шейната и в нужния момент отвличаш клиента.

Господине, сядайте. Къде се тикаш? - Мой ред е.

Господарю, аз ще ви закарам по-бързо. - Давай, към Николския площад.

По-внимателно, гълъбче.

Кой кара по този начин? Все едно ти е за първи път.

Запомни ли пътя? - Та тук всичко е изоставено.

На километър няма жива душа. - Това е ценното.

Не ни трябват съседи. - Кораб?

А има ли си име? - Че как иначе? Фрегата "Пробитата".

Ако нататък работата върви така, на пролет ще поправим дупките,

ще вдигнем платна. - И може да плаваме.

Накъде? - Към светлото бъдеще.

Добре дошъл. - Давай, какво стоиш?

Да преброим монетите.

Ето и рибката започна да хвърля хайвера си.

Празник. Пресни са. Още миришат на мастило.

А това какво е? - Не знам.

Беше в джоба вместо портфейла и го взех.

Я да видя.

Какво пише там? - Това е покана

за бала на Императорското общество на любителите-кънкьори.

Там ще бъде най-мазният каймак на обществото.

Два броя. Ясно е, че ще действаме двамата с теб.

Там ще хванем доста дебел улов. - Виждал ли си мутрата си?

И на километър няма да те пуснат да припариш,

дори с десет такива покани. - А ти своята виждал ли си?

Аз не се и натискам. - Всичко е просто.

Матвей ще реши кой да отиде с него.

Аз ли? - С него?

Нашето приятелче е съвсем зелено. Спечели от глупак.

Навиците му се оказаха достатъчни, за да се сдобием с тези покани.

Значи мен няма да ме пуснат, а него ще го пуснат, така ли?

В такава премяна ли?

Прав си.

В такава премяна няма да го пуснат.

И последно - кънките. - Какво за кънките?

Дай да ги погледна.

Ето. - Твърде разпознаваеми са.

Да дадем на старците малко почивка. По-добре да не биеш на очи с тях.

Как да не си аристократ? Цял барон.

Колкото по-скъпо е обеклото ти, толкова по-малко подозрение

предизвикваш у почтената публика. Как е прието тук?

Посрещат те по дрехите и те изпращат също по тях.

Не мога просто. Извинете, моля.

В Париж през зимата наистина няма какво да се прави.

С граф Поменски едва не умряхме от скука,

ако не беше това тук. Съвсем ли се отучихте да четете?

Заповядайте господа.

Кънките ви, графиньо. Не би трябвало да ви стискат.

Каква прелест.

Здравейте, госпожице. - Познаваш ли го?

Да не би да ги познаваш? - Не,

но тук всички си дават вид, че се познават.

Просто се усмихвай.

След вас, госпожице.

Бъдете внимателни. Ето така. - Благодаря.

Брут ли е? - Да, сухо е.

Благодаря. - Ето, сега ще сме без шампанско.

Там има още един. - Колко е хлъзгаво.

А къде са еклерите? - Всичко е ето там.

Значи са там.

Чакат ни велики дела. Еклери.

Колко са вкусни еклерите. А ти защо не ядеш?

Не се срамувай. Ще изстинат. - Господа, шампанско?

Простете. Виновен съм.

Пострадахте ли? - Едва ме закачи.

Колко глупаво и грубо.

Намигването пред публика е грубо нарушение на светския етикет.

Да.

Скъпи гости на бала, приветствам ви в Михайловския замък.

Никога преди това балът ни не е изглеждал така разкошно.

Всичко това стана възможно само благодарение на щедростта

на великия княз Константин Алексеевич.

Браво!

Радвам се да ви приветствам на малкия ни празник.

Убеден съм, че в двадесети век, ще бъде още по-весело.

Ура!

А сега ще видите изпълнение на офицера, княз Аркадий Трубецкой.

Молим почтената публика да освободи централната част на пързалката.

Каква чудесна вечер.

Коя от тях?

Мислите твърде примитивно, приятелю.

Моля за извинение.

Кънките са ми малко малки.

Когато няма война, при офицера винаги се освобождава

голям обем творческа енергия.

Това е толкова красиво.

Браво!

Какъв скок!

Браво!

Благодаря ви за всичко.

Толкова се радвам, че дойдохте. Мис Джаксън, Алиса.

Вашето представление остави незабравимо впечатление.

Смея да се надявам, че не само на вас.

Мис Джаксън, ще ми позволите ли да поканя Алиса на валс?

Струва ми се, че това е прекрасна идея, Алиса.

Алиса?

Княже, аз не стоя много уверено на кънките.

Просто стойте, Алиса. Аз ще направя всичко вместо вас.

Алиса, може ли да съм откровен с вас?

Да.

През целия си живот чувствах, че нещо ми липсва.

През цялото време изпитвах някаква странна,

почти мистична пустота в сърцето си.

Обърнете се за това по-добре към лекар, а не към мен, княже.

Остроумно. Докато съм ерген, бодър и млад,

скъп ми е бързият бяг на кънките.

Движението и зимния студ ми заменят лекарите.

Откакто ви видях

вече не мога да си представя своя свят без вас.

Княже, та аз разговарям с вас за първи път в живота си.

Съвсем не ви познавам.

Аркадий Михайлович, простете, че ви прекъсвам,

но имаме малък проблем, който изисква участието ви.

Сега ще дойда при вас. - Проблемът може да стане голям.

Алиса, извинете ме. Трябва да ви оставя за малко.

Позволете да ви съпроводя до мис Джаксън.

Благодаря ви, княже. Засега ще се попързалям.

Ще се уча. - Разбира се.

Както винаги го държа в този джоб. - Може да не сте го взели.

Къде може да се е дянал? Значи някой го е откраднал.

Княз Трубецкой на вашите услуги. - Ситуацията е следната...

Благодаря ви. - Моля.

Това сте вие? - Аз съм.

Беше глупав бас. Не исках да ви изплаша.

Бас ли? Имате доста специфични представи за анатомията.

Става въпрос за вашето изкуство на балкона ми.

Но аз така го виждам. - Доста сте се променили от тогава.

Такива са времената. Всичко се променя бързо.

Не мога да си намеря портмонето. Беше преди малко тук, а вече го няма.

Вие не ме разбрахте. Изглежда дойде време да се сбогуваме.

Почакайте.

Хайде да направим така. Няма да вдигам шум, ако...

Ще кажа на оркестъра. - ... улица "Солна" 13. Утре по обяд.

Това е шантаж. - Да, разбира се.

Дами и господа, при нас се получи малко недоразумение.

Моля да се приближите насам, към ротондата,

ако ви се струва, че сте изпуснали или не може да намерите нещо.

Ваше сиятелство, аз ви търсих навсякъде.

Не е добре да закъсняваме за рождения ден на баба ни.

Ако сте забелязали сред гостите някой непознат...

Значи се уговорихме.

... съобщете на княз Трубецкой.

Аркадий Михайлович, защо не свири оркестъра?

Сега ще оправим всичко.

Господа, какво става? - Не сте ли видели едно бяло кученце?

На пързалката се изгуби любимото кученце на княгинята.

Затворете по-бързо вратите, че ще избяга.

Какво кученце? - Някой да е излизал сега?

Кого ухажваше там?

Никой не е излизал, ваше благородие.

Да не би да хлътна по представителка на враждебната класа?

Най-важното е да не забравяш кой си и откъде си.

Натам.

Ана Павловна! - Не може да бъде.

Велики княже, изтървахте си часовника.

Тате, не спиш ли? Може ли да ги наточиш за утре?

Какво са тези кънки. Те са за работата ми.

А какво им е на твоите? - Нека засега да поседят вкъщи.

Просто не трябва да сме с такива стари.

По-точно в такива старинни, заради правилата на безопасността.

Началникът е много строг. - Матвей, къде беше цяла нощ?

Какво си облякъл? Пиян ли си? - Тате,

по-добре виж това.

И това не е всичко. Ето още.

Виж. Ето, и още.

Ето.

Трябва да ги сложим някъде. Я да видим къде ни е кутийката.

Матвей, нечестните пари няма да донесат нищо добро.

Какво общо има честни ли са или нечестни, тате?

Чест имат само тези, които могат да си я позволят.

Матвей, тези пари трябва да се върнат там, откъдето са дошли,

докато не е късно. Обещай ми, Матвей.

Няма да ги върна. Те ни трябват,

за да те излекуваме. Докторът ми разказа всичко.

Трябва спешно да те заведа в санаториум в Германия.

Сине, ти не разбираш.

Ти искаш да спасиш моето тяло, а аз - твоята душа.

Няма никаква душа. Няма никакъв "онзи свят".

Съществува само този, а нататък няма нищо.

Какво говориш? Та той всичко чува!

А какво, ако него го няма?

Тръгвайте!

Скорост! Бързина. По-ритмично.

Не се прегърбваме.

Браво!

Продължавайте.

По-силно удряй.

Работим. Замах! Къде отиваш? Замахни.

Както виждате, пред вас е бягащият на кънки летящ отряд

за бързо реагиране.

Правилно ли разбирам, Аркадий Михайлович,

че това е била ваша инициатива за създаването на такъв отряд?

Николай Николаевич, при нас простъпват ясни директиви от Министерството.

Да насочим всички ресурси за борба с политическите престъпления.

Вчера на пързалката на Императорския клуб беше ограбен Великият княз.

Открадната е безценна семейна реликва - часовникът на дядо му.

Мисля, че няма нужда да ви напомням кой беше дядо му и как се казваше.

Помня, Николай Николаевич. Много добре помня.

Убеден съм, ваше превъзходителство, че това е дело на същата банда,

която действа на каналите. - Посегателството върху имуществото

на императорското семейство може да се приравни с тероризъм.

Колко скоро може да пристъпи към работа отрядът ви?

Още утре ще започнем да патрулираме каналите.

Отлично.

Виждате ли, и дървените тояги свършиха работа, Николай Николаевич.

Строй се!

Как спа? Пречихме ли ти много?

До... здорово

Алекс, може ли засега да поживея тук?

Защо засега? Живей, разбира се. Да вървим.

Ставайте, другари! Време е да починем от почивката.

Това няма да ти потрябва.

Тук е почти половината. Може ли да телефонирате

в този санаториум, на Тишлер и да се уговорите за всичко,

а аз ще намеря останалите.

Приберете ги. За професор Тишлер са.

Ще телефонирам, но вие трябва да побързате.

Изглежда наистина е болна.

Това не е добре.

Ще кажа на Проша да ви донесе чаша горещ чай.

И корабийки с джинджифил.

Дай ми на заем една рубла. - Да не съм ти банка.

Къде отиваш?

Стой!

Чакайте тук. Вие все пак дойдохте.

Вие не ме издадохте тогава. - Да вървим.

Насам ли? - Да, по-бързо.

Какво е това място? - Тук е написано.

ВИСШИ КУРСОВЕ ЗА ЖЕНИ Министерство на народното просвещение

Трябва нещо да взема ли? - Не, бъдете за малко мой мъж.

Там ще присъства Менделеев.

И така. Вяземская! Това вие ли сте?

Да. - Ваш ред е.

А вие почакайте. Заповядайте.

По такъв начин формулата завършва уравнението.

Браво. - Невероятно.

Приятели мои, виновен съм и се разкайвам.

Закъснях. Идвам направо от гарата.

Нямаше да е ми е обидно, ако закъснявах аз,

но закъсня влакът, с който пътувах. - Както винаги.

Виждам по очите ви, че не ми се сърдите, значи...

Менделеев както винаги. - ... ще продължим.

Какво имаме тук? По точно кой е това?

Госпожице, позволете да ви се представя.

Дмитрий Иванович. А вие как се казвате?

Алиса. - Много ми е приятно. Да видим.

Дмитрий Иванович, съвсем не очаквах да ви срещна тук.

Мисля, че вече зная основите на химията наизуст.

Сега ще видим и проверим това. Позволете ми.

Началото е много добро. - Благодаря.

Браво. "Кажете, приятелки мои..."

Я виж ти! Доста смело и никак даже не е лошо.

Колеги, за мен всичко е ясно. Записваме я.

Не бързайте, Дмитрий Иванович.

Предполагам, че имате съгласието на баща си или съпруга си

за обучението ви? - Разбира се, че да. Мъжът ми е тук.

Бъдете така добри.

Много ми харесва смелостта ви. - Благодаря.

Наистина смело.

Ето съпругът.

Да, аз съм съпругът и съм съгласен с всичко.

Бръмнаха ми ушите от жена ми. Искам да се омъжа,

да уча във висшия женски кокошарник...

... курсовете. Във висшите курсове.

Виждате ли? Мъжът й категорично не е против, а е "за".

Да. - Моля, колеги.

Записваме я. - Не бързайте, Дмитрий Иванович.

Написахте ли вече разрешението? - Не.

Как така? Тогава го напишете по-скоро.

Дайте му, моля, лист. Бъдете така добри.

Хайде, гълъбче. Отидете и напишете.

Не губете време. По-смело.

Заповядайте. - Хайде.

Със свои думи. Моля.

Направете ни услуга.

Млади хора, вие в кой храм се венчахте?

В Андреевския. - Във Владимирския.

Следващата.

Поговорете с баща си. - Каква интересна идея.

Как ли не се сетих сама? - Моля, на вашите услуги.

Това се нарича сарказъм. Не сте ли чували за това?

Не познавате баща ми. Той има по-различни представи,

какво трябва да учи едно момиче от приличо семейство.

Не разбирам. Ако бяхте успели да минете тази комисия,

тогава какво? Той пак щеше да разбере.

Бях готова да избягам от къщи. Всичко зависеше от този изпит.

Откъде трябваше да знам? Вие не казахте,

че трябва да се пише или че ще питат всякакви неща.

Мислех, че в занаята ви трябва умение добре да лъжете.

Дайте ми ръката си.

Благодаря ви. - Какво е това?

Възнаграждението ви. - Дойдох тук не заради това.

Вземете си ги. - Не се бойте.

На никого няма да разкажа. Просто си представете,

че сте ги измъкнали незабелязано. Карай обратно.

Както го правите обикновено.

Ти не знаеш нищо за мен. Израстнала си в огромен дворец,

а аз съм се родил под стълбището. Да, не умея да чета.

Крада от богатите, а вие от векове ограбвате бедните хора.

Простете. - Аз лично никого не грабя.

Да, на теб вече не ти трябва. Предците ти добре са се постарали.

Окъде имате двореца? - Дядо го е построил.

А колко крепостни е имал дядо ти? Хиляда ли? Две?

Десет.

Дий! Върви.

Не исках да ви оскърбя.

Прав сте.

Наистина нищо не знам за живота на бедните хора.

Исках да кажа на обикновените.

Защо ви е да се учите? За какво?

Как за какво? Благодарение на научното познание

учените могат да направят този свят по-добър,

да победят неизлечими болести,

да направят по-добър живота на всички хора, не само на богатите.

Разбирате ли?

Пристигнахме.

Дори не знам как се казвате.

Алиса Мрия-Августа фон Шлезенберг Вяземская.

А вие? - Матвей. Просто Матвей.

Все пак трябва да ви се отблагодаря някак си.

По-добре елате с мен.

Не исках да кажа сега. Може довечера.

Ще се разходим, ще покараме по каналите.

Ще ви покажа един съвсем друг Петербург.

Матвей, да не ме каните на тайна среща?

Ами да.

Какво си позволявате? - Исках да кажа на разходка.

Подайте ми палтото.

Не трябва да идвате по-нататък.

А петакът? - Изчакайте.

Какво решихте за... - Може би. Някога.

Честито Рождество, миличък! Благодаря ти.

Всичко ще имаш - и късмет, и красавица.

Благодаря. Поздравявам и вас с Рождество Христово.

Искате ли по едно чайче?

Вземи. - Благодаря, господине.

Пазете се!

Какво правиш? По-внимателно. - Прощавайте.

Ваше е.

Не знам кое обичам повече.

Щедростта ти или мъдростта.

Мисля, че брилянтите никога не са в твърде много.

Алиса, не искате ли да пробвате своето бижу?

Повярвате, дъще, вашето ни най-малко не е по-лошо.

Красота.

Благодаря. - Чудесно!

Да, много красиво, но за вашия подарък

трябва да излезем. - Къде?

На двора.

Не гледам. - Ето!

Карета без коне.

Има само три такива в цял Петербург.

Едната е на Императора, другата е на банкера Рябушински,

а третата е на моя любим, прекрасен мъж.

Ти си чудо.

И колко път ще мине такава? До първите коловози?

Това е вярно. По-лесно е да ни научат да летим,

отколкото да запълваме ямите. - Фьодор, ямите и коловозите

са стратегическото ни преимущество пред западните партньори.

Докато пътищата ни са лоши, ние сме непобедими.

Как работи това нещо? - По-просто няма как.

Ето, моля. Натискате това педалче,

въртите кормилото както трябва, а това е за спиране.

Съседното педалче. Това е всичко. - Я да видим.

Не тръгва. Кой педал? - Десният.

Внимателно. - Къде тръгнахте?

Забавна играчка. - Играчка. Шегувате ли се?

Тук се събират цели десет коня.

И от нито един не се изхожда на паважа.

А сега подаръкът за Алиса. - Бързо.

Да видим.

Къща за вашето пухкаво приятелче.

Благодаря. - Имам прекрасна идея.

Хайде да отиденм на Коледната служба с локомобила.

Чудесно! Какво ще кажеш, Алиса?

Още не съм оздравяла. Ако може, ще остана вкъщи.

Какво правите тук?

Днес е Рождество. Имам за вас малък подарък.

Какво? Могат да ви видят. - Нали ви обещах разходка

по нощния Петербург. - Матвей, полудя ли?

Внимателно.

Не мога просто да изляза от къщи. Особено в такъв час.

Ще ви помогна. - Матвей.

Всичко е наред.

Нека да ги сложа аз. - Почакай.

Матвей, аз се пързалям много лошо. Нали видя?

Сега ще оправим това.

Така. А сега малко по-бързо.

Не ми се получава. - Глупости.

За да се получи всичко, престанете да мислите за това.

Хайде заедно. Раз, два, раз...

Дръж се! Не навеждай очи. Раз, два, раз, два...

Забрави за всичко и гледай напред.

Това е всичко.

Там напред е Лъвовият мост.

Ако минеш под него, ще се изпълни всяко едно твое желание.

Баща ми пали всички тези фенери.

Наистина ли? - Да.

Не се бой. - Матвей, какво правиш?

Гледай.

Боде.

Я дай.

А той какво има там? Виждаш ли? - Прикрий ме.

Къде отиваш?

Брашно. - Ясно! Разбрах.

При разпръскването му се увеличава площта на реакцията.

Разбираш ли? - Не.

Много е вкусен. - Благодаря.

Как се яде? - Просто отхапи.

Хайде да отидем да гледаме борците. - Нали искахме да отидем на люлките?

Ще се върнем там.

Матвей!

Каква среща. - Алекс, Марго.

А това е Алиса. - Добър вечер.

Алиса я помня. Какви планове имате?

Искахме... - Да се разходите двамата ли?

Каква скука.

Количеството преминава в качество.

Водата се загрява постепено, а после изведнъж закипява.

Няма да забележите как тук всичко ще закипи

и тази империя ще се превърне в голям облак от пара.

Тоест вие смятате, че за достигане на социална справедливост

повечето трябва да се откажат от цялата си собственост.

Повечето нямат никаква собственост. Проблемът ни не са те,

а господтсващата класа узурпатори,

които трябва да се заменят с народен съвет.

Ето, прочетете тази книга.

Убеден съм, че много неща ще ви станат ясни.

Това е коледният ми подарък за вас. - Наздраве за подаръка!

Благодаря.

Вие дадохте пример с водата, а парата е също вода.

Сменя се само формата, а същността остава същата.

Нима наистина нещо ще се промени, ако се замени, както казвате,

едно узурпиращо малцинство с друго.

Ето! В тяхното нежелание да се откажат от привилегиите си,

се крие невъзможността за промяна по мирен път.

А ти какво мислиш, Матвей? - Аз мисля,

че трябва да гледаме това, което имаме общо в нас,

а не различното.

Какво я слушате? Тя самата е от буржоазията.

Какво друго може да каже? А този подлизурко,

е съгласен с нея, само и само да влезе по-бързо под полата й.

Виждали сме. Знаем ги такива.

Извини се.

Сега ще ти разкрия една велика тайна.

Това което трябва, при всички е еднакво -

и при графините, и при шивачките.

Сега ще видиш, копеле.

Бой!

Заповядайте им да спрат. - Не мога да им заповядвам,

но мога да ги посъветвам. - Значи ги посъветвайте.

Съветвам ви да спрете. - Ти ми пречиш.

Изобщо не си вежлив. А ти защо се биеш?

Алекс... - Тихо.

Може ли празник без сбиване? - Звучи като тост.

Ти къде тръгна?

Потърпи малко.

Матвей.

Благодаря.

Аз може и да съм в безопасност, но ти...

Дреболия. До сватбата ще заздравее.

Матвей, много бих искала тази нощ да не свършва, но...

Но?

Трябва да ви кажа, че възнамеряват да ме омъжат.

Но вие толкова искахте да учите.

Нима ще се омъжите без любов?

Любовта е само слепи полови инстинкти, които...

... управляват нашето поведение.

Време е да тръгвате.

Сбогом.

Каква красота! Животът е един. Пий до дъно.

Ето, разпях се.

Драги човече, бъдете така добър. Четиридесет копейки, миличък.

За две чашки, а по-добре за три. После ще избърша мустака.

Какъв мил човек. Хайде, наливай.

Всъщност вземам цяла гарафа. Днес съм богат.

Богат съм. Не ми трябва рестото. - Благодаря.

Хайде, наздраве.

Господарю, изтървахте си портмонето. - Портмонето?

Маруся!

Маруся, къде отиваш? Ще се разбиеш.

Дами и господа, тържествено ви поздравявам

с настъпващото алкохолно опиянение.

Стой! Полиция. Падна ли ми, негоднико.

Върви вкъщи.

Към къщи.

Тръгвайте!

Муха!

Омитаме се.

Махни се. - Накъде препускаш?

Наведи се.

Отдръпни се.

Дайте път.

Махнете се от пътя. Разпръснете се!

Завърти ме. - Хайде.

Гмурни се.

Муха. - Давай.

Довиждане. - Матвей!

Благодаря.

Благодаря.

Имали сте голям късмет. Костта не е засегната.

Внимателно.

Препоръчвам да се изключат всякакви физически натоварвания.

Вземете. Това е за болката. - Благодаря.

Мис Джаксън. Алиса.

Моите почитания. - Княже, какво се е случило с вас?

Малка травма по време на служба. Дреболия.

Плюс това, не можех да пропусна възможността да ви видя.

Позволете да ви съпроводя. - Върви.

Алиса, там на пързалката не успях да кажа всичко.

Вашето внимание ми е приятно, княже,

но мен ме интерсуват съвсем други неща.

Убедена съм, че всяко момиче би било щастливо...

Знам. - Какво?

Скъпа Алиса, знам че не сте такава като всички тях.

Вие сте съвременно, умно момиче. Жената на двадесети век.

Повярвайте, че ние с вас имаме много по-сходни възгледи,

отколкото си мислите. - Добре тогава.

Как се отнасяте към висшето образование за жени?

Мисля, че ще ви е трудно да повярвате, но...

Аз съм либерал.

Аз съм за пълното равноправие на жените във всичко.

В това число и за тяхното право на глас.

Ние нямаме избори.

Княже, мястото ви е до Алиса.

А сега, ще ми потрябва помощта на двама души.

Мъж и жена, ин и ян.

Тяхната енергия ще позволи на елементите да се съединят

за моето следващо действие.

Северина, окажете ми честта да изберете моите помощници.

Струва ми се, че Алиса и Аркадий идеално подхождат за това.

Прекрасно.

Алиса, Аркадий, приближете се към мен със свещите си, моля.

Алиса, моля да застанете отляво и да слушате внимателно.

Аркадий, застанете отдясно.

Сега трябва да приближите свещите си

до повърхността на тази чаша.

Внимание! Направете го внимателно

и най-важното - едновременно.

Едно, две, три.

Млади хора, чувствам, че вашите енергии

са създадени една за друга.

Ако това е така, огънят няма да ме докосне.

Невероятно!

От енергията ви този пламък не ме изгаря.

Алиса! - Ето. Много силна енергия.

Този ефект се нарича "студен пламък". - Алиса, моля престанете.

Получава се, ако се смесят в правилни пропорции

етилов спирт с борна киселина и се подпалят.

Отделените борово-етилови пари горят със зелен пламък и не изгарят.

Това не е магия, а обикновена химия.

Убедена съм, господинът знае, че когато започне да гори спиртът,

пламъкът ще престане да бъде безопасен.

Алиса, слезте.

Моля за извинение, господа. Простете.

Тате.

Алиса, бих искал... - Татко?

... да поговоря с вас. - Не сте влизали без да чукате.

За тази вечер. Какво криете? Дайте ми го.

Изглежда декабристите никого и на нищо не са научили.

Изглежда сегашните ни несполуки са поради това,

че престанахме да бием децата си. - Да отида ли за пръчките

или имате в запас? - Иронията ви е неуместна.

Това са само книги. - Дори не си представяте

какъв пожар са способни да разпалят.

В печката.

Какво стоиш? Марш от тук.

Ето, добре.

Хайде, държа те. Прави като мен - със смяна.

Обръщаме. Мотя. - Татко?

Не гледай никога надолу. Гледай винаги само напред.

Сега го направи сам. Давай смичък.

Браво.

Тате, виж как ми се получава. - Браво, Мотя.

Не гледай надолу. Гледай винаги напред.

Татко?

Тате!

Нечестните пари, няма да ти донесат добро.

Тези пари трябва да се върнат там, откъдето с дошли.

Обещай ми, Матвей.

Обещавам.

Реших утре да се върна обратно в Англия.

Днес видях нещо в погледа ви,

което ми помогна да разбера много неща.

Изживях целия си живот не така, както исках.

Плувах по реката на времето,

като знаех напред всичките й извивки и завои,

но така и не успях да намеря в себе си смелост

да плувам против течението.

Ето моят последен урок.

Не живейте по чужди правила. Живейте по своите.

Знаете ли какво наистина искате?

Тогава ми обещайте, че ще следвате мечтата си.

Понякога най-сложното нещо в живота, е да се вземат прости решения.

Остави ги за себе си. - Не мога.

Аз обещах.

Къде е графът? - Чакаме го.

Това окончателното ти решение ли е?

А защо изобщо дойде? - Исках да ви го кажа в очите.

Да дадеш клетва на баща си, е свято нещо.

Не трябва да се нарушава.

Кой?

Стой!

Спри, на теб говоря.

Фьодор!

Виж, кара момиче.

В съня си ме приласкай.

Ако ще живея, да бъде като на сън.

Нищо не се е случило с графа. - И аз казвам, че е избягал при Дуся.

Бас държа, че сутринта ще се довлече. Графът никога...

Тя те търсеше в кръчмата. - Алиса?

Избягах от къщи.

Ще замина за Париж, да кандидатствам в Университета.

Там е най-добрият факултет по химия в света.

Матвей, донесох бижута. Това стига за всичко.

И за билети, и за лечение на баща ти.

Ето, ще стигне за цяла нощ да е топло.

Разбирам, че тук не е толкова уютно както в стаята ти,

но се надявам да се наспиш. - Да.

Все пак е добре, че ти тогава намина при мен, на гости.

А ти къде спиш? - Спя долу.

Това е каютата на Алекс.

Утре сутринта ще отидем на гарата

и ще разберем кога е следващият влак за Париж.

Лека нощ. - И на теб.

Матвей,

какво ще кажеш да заминеш с мен за Париж.

Кажи ми нещо на френски. Първото, което ти идва на ум.

Обичам те.

И какво означава това?

Господа, вие сте обкръжени.

Съпротивата е безполезна.

Излизайте един по един с вдигнати ръце

или ще сме принудени да предприемем мерки.

Отвън има "фараони".

Даваме ви тридесет секунди.

Времето ви изтече, господа.

Тръгвайте.

Горим! - Обкръжили са ни.

Те са навсякъде.

Навън има полицаи. - Точно искахме да го обсъдим с вас.

Алиса, помните ли, че искахте да се откажете от привилегиите си

в името на простия народ? - Алекс, недей. Тя не е виновна.

Не се бой. Няма да пострада. Само ще я зменим за свободата си.

Алекс, няма въздух. - Скъпа, вече тръгваме.

Нямаме време за твоето рицарство.

Алекс!

Вървете. - А ти?

Излизайте. Знам какво правя.

Насам.

Подай ми ръка.

Напред. - Тръгвайте.

Стой! Натам.

Ела тук, копеле. - Дръжте я.

Пусни ме!

Давай. От тази страна. Както тогава - от балкона.

Пуснете ме. Пусни ме, копеле!

Матвей, а ти? Как ще се измъкнеш? - Ще те следвам.

Не бързайте.

Нали ви казвах? Важното е да не забравяш кой си...

Алекс. - Какво е това там?

Не! - ... и откъде си.

Жив е.

Това всичките ли са? - Имам заложница.

Дворянка. Дъщеря на министъра.

Казва се Алиса.

Блъф.

Не стреляй.

Пусни я. Момичето няма нищо общо.

Първо освободи всички, а после ще говорим.

Ако не побързате, няма да има кого да спасявате.

Вдигнете ги.

И него също. - Та той е предател.

Предателят е наш. Виж как са го повредили.

Сега е твой ред.

Трябват ми гаранции, че ще ги освободиш.

Думата на офицера.

Свободни сте.

Дръж се за въжето.

Уловете я.

Матвей!

Давай още, ако от това ти стане по-леко.

Бандитите се измъкват. Какво ще заповядате да правим?

Хванете мерзавците. - Хванете ги!

Слушай ме и всичко ще бъде наред. - Наред?

Вече никога няма да я видя. - Аз говоря за нея, а не за теб.

Ето колко струва сега офицерската дума.

Копелета!

Чакай. Наистина ли помисли, че имате шансове?

Приятелю, тази държава се крепи, с вековната си история, на това

вие да не бъдете никога заедно. - Ние се обичаме.

Държавата няма нищо общо. - В това има нещо.

Време ти е. Огънят разтопи леда.

Засили се и скочи.

А ти?

Капитанът напуска кораба последен или потъва с него.

До следващата ни среща на онзи бряг.

Има някой на носа.

Улучих.

Не!

Дъщеря ви много съжалява за случилото се.

Не е знаела при кого другиго да отиде.

Убеден съм, че това повече никога няма да се повтори.

Николай Николаевич, намерете в себе си сила да й простите.

Дий! Върви, хайде.

Григорий Анатолиевич, рибарите докараха измръзнал.

Положете го.

Хлапето лежеше на брега.

Пипнах го да проверя. Като че ли още е жив.

Или поне беше. - Затоплете вода.

В резултат на успешно проведена операция,

пресякохме дейността на опасна банда крадци-джебчии,

която действаше по каналите и пързалките на града.

Бандата се ръководеше от рецидивиста Алексей Тарасов, по прякор Алекс.

В хода на операцията бяха конфискувани ценни вещи.

Предполагам, че това е фамилният часовник на Великия княз,

който беше откраднат на императорската пързалка.

Алиса. - Поздравявам те.

Аркадий ми поиска вашата ръка и аз му отговорих с "да".

Фьодор, шампанско. - Ура!

Княгиньо.

Толкова се радваме за вас.

Още днес ще обявим за годежа по време на новогодишния бал.

Нали? - Ура!

Поздравявам ви.

Това е на щастие.

Гледай винаги само напред. Разбра ли?

Сега давай сам.

Не гледай надолу. Гледай винаги напред.

Ти просто се върна от онзи свят.

Матвей,

докараха баща ти при нас. Бъди здрав.

Сега ще дойда. Григори Анатолиевич!

Благодаря ви за всичко.

Николай Николаевич ви очаква в локомобила.

Граф фон Шлезенбург-Вяземски с жена си.

Николай Николаевич, добре дошли на скромният ни бал с маски.

Северина Хенрикова, моите почитания. - Честит празник.

Имам за вас малка изненада.

Часовникът ми. Намерили сте го.

Ще разкажа непременно за това на моя августейши племенник.

За вашето усърдие. - Благодаря, Константин Алексеевич,

но заслугата е напълно на княз Аркадий Трубецкой.

Разбира се, че помня княза, кънките.

По наша стара семейна легенда този часовник

е единствената ценност, която Мария Антоанета

успява да изнесе от Версай, когато са го атакували

онези селяни с червени калпаци.

Знаете ли къде го е скрила? - Къде?

Всъщност, не е за пред дамите.

Заповядайте. - Благодаря ваше сиятелство.

Княз Алсуфиев със съпругата си.

Какво направихте? Бързо събирайте.

Какво стоиш? Знаете ли колко струва?

Това е екзотичен плод. По-бързо.

Аз не съм ви враг.

Ще мине време, ще ме опознаете по-добре и тогава...

Прощавайте, княже, трябва да се оттегля.

Ще ви съпроводя. - Княже!

Нима не мога сама? - Княже, не ме подминавайте.

Разбира се. - Княже, моля ви. Елате.

Гълъбче, дайте ни по чашчица.

Алиса!

Алиса.

Купих два билета. Все още може да успеем

да се качим на влака за Париж. - Ти какво правиш?

Той пречи ли ви?

Бързо в залата. Бързо!

В този значим час, в навечерието на новото столетие,

пред всички вас искам да съобщя

за радостното събитие в семейството ми.

За годежа на дъщеря ми Алиса и княз Аркадий Трубецкой.

Княже, а къде е Алиса?

Сега ще я намеря.

Приятели, остана точно минута. Хайде всички заедно.

Шестдесет, петдесет и девет,

петдесет и осем, петдесет и седем,

петдесет и шест, петдесет и пет...

Тя стоеше ето тук.

Да вървим.

Три, две, едно. Ура!

Къде е той?

По-бързо.

Внимание! Пътниците за влака Норд-експрес за Париж...

Ще успеем. - Натам сме.

... се умоляват да се насочат към вагоните.

Ще успеем.

Разкарай се!

Тук не може да влизате с кон. - Стойте!

Княз Трубецкой. Четвърти отдел.

Тези руснаци. - Ето какво прави Петербург с хората.

Вашите билети? Благодаря. Прекрасно.

А вашият билет? - Там нали са два?

Не. Един е. - Какво?

Нищо не разбирам. Имах два билета.

Пуснете ни, моля. Ще платим. - Разбира се. Само че на касата.

Имате още пет минути.

Ще дойда с теб.

Аз ще успея. Ти си уморена. Качвай се.

Ще се качвате ли, мадмоазел? - Благодаря. Моля.

Без багаж ли пътувате за Париж? - Да.

Не се притеснявай. Скоро ще дойда. - Дайте насам.

Не я пускайте да излезе, дори и да не успея. Моля ви.

Матвей! - Къде отивате, госпожице?

Госпожице, луда ли сте? Влакът потегли.

Матвей!

Ваше благородие.

Матвей!

Моля те.

Ваше благородие?!

Няма кръв.

Слушайте, какви ги вършите? - Вторият билет.

Почакайте, а с вас всичко ли е наред?

Да.

Добре тогава. Какво да ви правя? Заповядайте в купето.

Те са вълшебни.

СЛЕД ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Дмитрий Иванович. - Кажете?

До колкото знам, дъщеря ми вече няколко години

води с вас лична кореспонденция.

Тъй като вие казвате, а и знаете за това,

не бих рискувал да наричам това "лична кореспонденция".

Вие не сте миказвали нищо. - Вие не ставайте. Седнете.

Дмитрий Иванович, като специалист в областта на химията,

какво може да кажете за нейното пребиваване в университета?

Чихте ли? Като специалист. Това е забавно.

Е, в качеството си на специалист, искам да ви кажа,

че за това време тя наистина постигна изключителни резултати.

Ще ви кажа още повече. Убеден съм,

че следващата година, тя ще получи научна степен

и ще стане първото момиче-студентка,

което е постигнало толкова високо звание.

А по-нататък, науката ще отвори обятията си за нея

и всички врати на най-добрите европейски университети

ще бъдат отворени пред нея.

А как стои въпросът с отечествените университети?

Николай Николаевич, по устав жените нямат право

да преподават във факултета ни.

Уставът не е Свещеното писание. Може да го допишем.

Ето това е!

Вярно е, Йонас.

Смесваме в необходимите количества борна киселина с етилов спирт

и добавяме сярна киселина, за да дадем начало на реакцията

чрез нагряване по-нататък.

Отделя се борно-етилов естер, който гори със син пламък

и не изгаря. Порадвайте му се.

Красиво е, нали?

Много обичам да показвам този опит.

С него е свързана моя лична история.

Алиса Николаевна, рзкажете ни. - Да, моля ви. Ще ни е интересно.

Непременно ще ви разкажа, но някой друг път.

А сега по-добре да видим, как изглежда тази реакция

на езика на химията. И така.

Смесваме етиловия спирт с борна киселина...

На нейните лекции залата е препълнена.

... получава се борно-етилов естер, който гори със син пламък.

И какво? - Не изгаря.

И не изгаря.

Само внимателно. Нали се разбрахме? - Разбира се.

Да потегляме.

Точно така, не гледай в краката си, а гледай напред.

Браво на теб. Виж как отлично ти се получава.

Сега давай сам.

Виж какъв е смел. - Метнал се е на баща си.

Петя, гледай. - Виж какво може баща ти.

Страхотно, нали? Върви.

Доброто ми момче.

Режисьор МИХАИЛ ЛОКОШИН

Сценарий РОМАН КАНТОР

Оператор ИГОР ГРИНЯКИН

Композитор ГАЙ ФАРЛИ

Продуцент VFX АЛЕКСАНДЪР ГОРОХОВ

Изпълнителен продуцент МАРИНА БАБЕНИНА

Водещ продуцент ГРИГОРИЙ СТОЯЛОВ

В ролите:

Матвей - ФЬОДОР ФЕДОТОВ Алиса - СОНЯ ПРИСС

Николай Николаевич - АЛЕКСЕЙ ГУСКОВ Северина - СЕВЕРИЯ ЯНУШАУСКАЙТЕ

Аркадий - КИРИЛ ЗАЙЦЕВ Алекс - ЮРА БОРИСОВ

Пьотър - ТИМОФЕЙ ТРИБУНЦЕВ Великият княз - ЮРИ КОЛОКОЛНИКОВ

Менделеев - СЕРГЕЙ КОЛТАКОВ Мухата - ВАСИЛИЙ КОПЕЙКИН

Графът - МИХАИЛ ШЕЛОМЕНЦЕВ Чингиз - БАТО СОЙНДЖОНОВ

Марго - АЛЕКСАНДРА РЕВЕНКО Мис Джексън - КЕТИ БЕЛТЪН

Фурие - ДЕНИ ЛАВАН Прасковия - МАРГАРИТА АДАЕВА

Докторът - ДМИТРИЙ ЛИСЕНКОВ и др.

Превод и субтитри harpv