Original subtitles

В името на всички живи, и тези, които вече ги няма,

и тези, които ще дойдат след това...

Михаил Шолохов

ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА РОДИНАТА

З. а. на РСФСР Василий Шукшин - Пьотър Лопакин

Н. а. на СССР Вячеслав Тихонов - Николай Стрелцов

Н. а. на СССР Сергей Бондарчук - Иван Звягинцев

Георгий Бурков - Александър Копитовский

Н. а. на СССР Юрий Никулин - редник Некрасов

Н. а. на РСФСР Иван Лапиков - старшина Поприщенко

З. а. на РСФСР Николай Губенко - лейтенант Голощеков

Андрей Ростоцкий - ефрейтор Кочетигов

Николай Волков - редник Никифоров

З. а. на УССР Николай Шутко - готвач Лисиченко

Екранизация и постановка - Сергей Бондарчук

Оператор Вадим Юсов

Художествено оформление Феликс Ясюкевич

Музика Вячеслав Овчинников

Режисьор Владимир Достал

Участват още: Евг. Самойлов, Н. Мордюкова, И. Смоктуновский и др.

Юли 1942 г.

Трябва да си починем малко.

Че как! От сутринта изминахме към 30 километра.

Да имаше сега студена водица. По половин кофа на човек...

Полк! Напред!

Войната достигна и до това

забравено от бога селце из донските степи.

Така четеш и писмата от сина си.

Прочиташ малко, спираш и после пак четеш.

Аз не обичам да се моткам.

Нетърпелив съм.

Дай кофата, че ще се пръснеш.

Николай, ти нещо все писма на сина получаваш.

От жена ти не съм забелязал. Да не си вдовец?

Нямам жена. Разделихме се.

Отдавна ли?

Миналата година.

Така значи...

Ами с децата какво стана? Нали имаше две?

При майка си са.

Ти ли я остави, Микола? - Не.

Тя ме остави.

В първия ден на войната...

Връщам се вкъщи...

... от командировка, а нея я няма.

Оставила бележка и си заминала.

Ама че мръсница. Друг ли си е намерила?

Не знам.

Значи си е намерила.

Ама че народ са тия жени!

Хубав мъж си. Добра заработка си имал, като агроном си работил.

За какъв дявол й е притрябвало?!

За децата в крайна сметка помислила ли е?

Петя, дай да запаля.

Петя, ходи ли в лазарета?

Ходих, ходих...

И какво? - Ами нищо.

Че за какво ходи? - Така, просто ходих, търсих познати.

А там имаше една мургава. Не клъвна ли?

Не се и опитах. - Не говори глупости.

Видях те как си лъскаше ботушите с трева и медала с кърпичка.

Естествено, там не попадат хора с такива медали.

Глупак!

Дръж си мислите за себе си. Просто се разходих наоколо.

След твоето готвене на човек му се разхожда.

В последно време стигнах до там за жена да не мисля.

Точно така.

Ей! Какви ги свиваш цигарите, по един пръст дебели?!

Я отсипи половината!

Тънки с чужд тютюн не умея да свивам. - Отсипвай!

Добре де!

Ама че авантаджия!

Аз от моя тютюн ги правя малко по-тънки.

А какво сънуваш, героя?

Постни сънища сънувам.

Всякакви гадости. Като твоята каша.

Стига си тъгувал по нея!

Като свърши войната, ще видим.

Важното е, че имаш деца, в тях е смисълът на живота.

Така го разбирам.

Те ще трябва да подреждат разрушения живот, войната не излезе на майтап.

А жените, ще ти кажа честно...

са най-невероятният народ!

Чуждият мъж ще завърже с три възела, а собствения ще напусне.

Ужасно проклето животно е... жената!

Знам ги, братле...

И на какви неща е способно дяволското им семе.

Беше още преди войната... На 1 май...

Аз и компания приятели се събрахме да пийнем.

Събрахме се семейно... с жените...

Пийваме си, намери се акордеон...

Пийнахме... кажи-речи... по литър на калпак...

И аз си пийнах, естествено, и жената, Настася Филиповна, си пийна...

И на тази вечеринка беше една госпожица...

Много добре танцуваше циганските песни...

Гледам я... Любувам й се...

Но нямам към нея нито задни, нито предни мисли.

А жена ми, Настася Филиповна...

Настася Филиповна...

Петка Лопакин!

Как си отдъхнахте, уважаеми мистър Стрелцов?

Върви говори с готвача, боли ме главата.

Ясно.

Смазано настроение в резултат на отстъплението ни,

горещина и главоболие.

Да идем да се изкъпем, че скоро пак ще тръгнем.

Здрасти.

Я го виж ти! Да вървим да се изкъпем.

Ще те изтъркаме.

Е това е влекач! Невероятна сила!

Гледай какъв товар влачи!

Този мотор три комбайна ще подкара, честна дума!

Хайде, пали!

Да вървим, тук ще се проточи.

Защо не се къпеш, Некрасов?

Имам малария.

Тъжен си нещо, Николай. Какво ти е?

На какво да се радвам, не виждам причина.

Е, не виждаш причина...

Жив ли си? Жив си! Ами радвай се!

Гледай какъв ден се е заформил! Благодат!

Чудя ти се, стар войник си, воюваш почти година.

А преживяваш като донаборник.

Какво мислиш? Че отидохме по дяволите ли?

Край на света? Край на войната?

Лопакин, ти си като лош оптимист от слаба пиеса.

Даже се изхитри да отидеш до лазарета.

Жалко, че не дойде с мен.

Там има една такава докторица, лейтенант.

Само да я погледнеш... Сериозно ти казвам.

При такива женски достойнства, при такава красота -

направо ужас! Не жена, а шестцевна минохвъргачка!

Даже и по-опасна за нас, не говоря за командирите.

На мен ми е ясно едно:

че е станала катастрофа!

За размера на катастрофата ние с теб не знаем.

Но за това-онова можем да се досетим.

Вървим вече пети ден. Наближаваме Дон.

След това е Сталинград.

Разбиха полка ни на пух и прах.

Ами какво става с другите?

С армията?

Отстъпваме, отстъпваме, а не се знае къде ще спрем.

А ти викаш: "Радвай се, жив си!"

Слънцето грее, водни лилии плуват... Върви някъде с твоите лилии.

Гадно ми е да ги гледам.

Не виждам причина да подвиваш опашка като куче.

Бият ни, значи правилно ни бият, по-добре воюват от нас.

Слушай какво ще ти кажа. Не ми плачи.

Няма да ти бърша сълзите. - Нямам нужда от утеха,

нито от красноречието ти, не се хаби. По-добре ми кажи.

Кога ще се научим да воюваме? - Тук ще се научим! В тези степи!

Аз съм стигнал до такава злоба, че ако плюнеш върху мен,

слюнката ще закипи. Озверявам!

Скачай тук, че ще те удавя.

Сега ще се гмурнеш, кривокраки дяволе.

Ей, славяни, какво носите в торбата?

Раци!

Къде ги намерихте?

До бента. Водата там е ледена.

Много ли хванахте? - Стотина, но са дребни.

Ама това е много за двама, момчета!

Ето какво, ще донеса кофа и сол. Става ли? Става!

Ей!

Добър ден, здравейте!

Бабке, няма ли да се намери кофичка? И малко солчица?

Хванахме раци, да ги сварим.

И сол ли искаш? - Да.

На такъв дрисльо е жалко да се даде не само сол!

Майко мила, защо такава немилост?!

Не знаеш защо ли?! Не те е срам.

Къде отивате? Зад Дон ли бързате?

А кой ще се бие вместо вас?

Или ние, бабите, ли ще трябва да ви пазим от немците?

На кого оставяте народа?

Нямате ни срам, ни съвест, проклетници!

Сол ви се прищяла! Да ви осолят на оня свят дано!

Няма да ти дам! Махай се!

Их, че си люта, бабке.

Няма защо да съм добра с теб. Да не да ти увесили медала за раците?

Ти медала ми не закачай, бабке. Не те засяга.

Мене всичко ме засяга, соколе мой.

Работих като куче цял живот, плащах си всичките налози.

И помагах на властите не да бягат сега като зайци и

да оставят всичко на произвола на съдбата.

Схващаш ли това с празната си глава? - Това го знам и без теб.

Напразно така разсъждаваш. - Така мога, така разсъждавам!

Много си млад да ме учиш.

Сигурно нямаш никого в армията, иначе нямаше така да говориш.

Нямам никого ли?! Иди при съседите, те ще ти кажат.

Тримата ми синове и зетят са на фронта.

А четвъртият, най-малкият, го убиха в Севастопол. Ясно?

Ти си чужд, затова с теб така мирно разговаряме.

Ако бяха синовете ми, нямаше да ги пусна и в двора.

Щях да ги благословя с тояга през челото,

и ще им кажа в очите като майка:

Отидохте на война. Воювайте както трябва.

Не влачете след себе си противника през цялата държава.

Не срамете старата си майка пред хората.

Извинявай, майко.

Извинявай.

Дойде ми като мехлем на душата...

Ей, войникът! Чакай.

Но ми върни посудата.

Е, не сме толкова горделиви, ще ги вземем.

Благодаря ти, бабке. Благодаря ти.

Бабка, такава весела, разговорлива намерих.

Направо прелест, не старица. Синовете й са в армията.

Като видя военен се разтопи, започна да ме гощава, сметана извади.

И ти отказа? - Че какво, да не съм скитник?!

Да изплюскам последната сметана на бедната старица.

Зависи каква е бабката. - Ти по-добре разкажи за твоята!

Остави моята. - Напразно си се отказал, Лопакин.

Като й връщаш кофата, помоли я за сметана.

О, дръжте ме, другари.

От тия аромати направо в огъня може да се срина.

И половин каса бира да имаше...

Охо, че и студена...

С брезенти да бяха покрили колите, ще се изпекат на такава жега.

Съвсем като на "Садовая"...

В Ростов, хотел "Интурист"...

Мирише на копър, на пресни раци...

И без бира ще вървят.

А, очите им излизат вече.

За какъв дявол ги возят денем?

Всичко е открито. Ще налетят самолети...

Може и по принуда да го правят.

Нещо и сапьорите спряха да чукат.

Усмихнахте ни се, раци!

Мамка му и проклетия!

Другари! Получена е заповед:

Да заемем отбрана...

на височината над селцето, до кръстопътя.

Ще отбраняваме височината до идването на подкрепления.

Задачата ясна ли е?

За последните дни загубихме много хора.

Но опазихме знамето на полка.

Трябва да опазим и честта на полка!

Ще се държим до последния човек.

Да вървиш напред в боя със знаме е едно, но да отстъпваш с него...

Какво мислиш, че удържим ли?

Трябва.

Това не е земя, а мор за народа.

Как е, Коля? Доходна работа, а?

Напълно!

Трябва с барут да я къртиш, а не с лопатка да я ровиш.

Изчислявам така, че на фронта

сам съм изкопал не по-малко от колесен трактор за цял сезон.

В никакви трудодни не се вмества работата ни!

Стига разговори! Звягинцев!

Ще ти кажа аз!

Микола, а?

Ах, мамка ти!

А сега скоро чакай гости.

Кочетигов! Копай по-дълбоко!

Както прави Майборода!

И го маскирай.

В борда, Макар.

От движение.

Ах, засече.

Хайде! Дай патрон!

Кочетигов!

Остави го да приближи!

Отрезвихме ли ви?!

От движение искаха да ни размажат и ние ги отрезвихме.

Пак да дойдат, пак ще им натрием носовете.

Отсичай ги!

В атака!

След мен!

Микола!

Орлета!

Миличките ми! Напред!

Дайте им животите си!

За Родината! Напред!

Милият ми...

Как е, комбайнерът?

Зарежи, не можеш пресметна загубите.

Какво жито пропада...

Какво направихте, малоумници!

Коля Стрелцов, преди да го изпратят в болницата,

поръча да те наглеждам.

Каза: "Наглеждай оня полуидиот Звягинцев,

че ще го убият от глупостта му."

Та сега те пазя.

Искаш ли сухар? - Дай един.

На, два...

Господи, каква разсипия!

По-добре поговори с мен, стига си дуднал сам.

Повече не говори сам със себе си.

Тия глупости строго ти забранявам.

Не си ми началник да ви заповядваш. - Грешиш, приятелю.

Именно аз съм ти началник.

И понастоящем не трябва да ме нагрубяваш...

а наопаки - всячески да ми угаждаш.

И как така ти се оказа началство?

Трябва да мислиш с главата, а не с каската.

От полка останаха едни парченца.

Още малко война с такъв ентусиазъм

и в полка ще останем трима: ти, аз и готвачът Лисиченко.

А като останем трима,

тогава на длъжността "командир" ще се окажа аз.

А теб ще сложа за началник-щаб. Така че не си разваляй приятелството.

Такива като теб не стават командири. - Че защо?

Защото командирът трябва да бъде сериозен и самостоятелен.

Аз какъв съм по твоему? Глупак ли?

Ти си дърдорко.

Имал ли си някога мъка, Лопакин?

И сега имам. - Нещо не ти личи.

Не си показвам мъката.

А каква болка те мъчи? - Нормална по сегашните представи.

Родният ми град е окупиран,

там са жената, баща ми,

мината, в която съм работил от дете. Много другари загубих.

Ясно ли ти е?

Виждаш ли що за човек си?!

Каква мъка имаш, а ти все майтапи разправяш.

Микола Стрелцов беше наистина сериозен човек.

Той наистина страшно ме уважаваше.

И аз него.

Жена му го напусна, защото беше много сериозен.

Ти пък?!

А ти какво си? Миньор, въглищарска душа.

Нямаш дарба, освен кюмюр да ровиш.

И с пушката си стреляш както ти дойде...

Не, празен човек си.

Една външност имаш, нищо друго.

Бронебоец е сериозна работа. Не е за твоя характер, а...

Ей, какво правиш?

Я дай заден ход!

Май нещо задрямах, Петя.

Не задряма, а заспа като стар впрегнат кон.

Може да си силен като кон, но си слаб на сън.

Вярно е.

Пак мога да заспя прав.

Ти като ме видиш така

да ми клюмва главата, моля те, Петя,

ударим по-силно в гърба. Че иначе няма да те чуя.

Ще го направя с удоволствие. С приклада между плешките.

На, запали.

И сънят ще те напусне. Видът ти е такъв сънлив, смачкан.

Точно като на ония... - Кои ония? А!

Даже и по-зле.

Имаш само за една цигарка. Прибери го, няма да те обиждам.

Докъде обедняхме с тютюна, а?

Пуши и трай. Пали!

Дай на мен. Да дръпна и аз два пъти.

Пуши, Ваня.

Жив и здрав да си.

Ех, какъв обзор имаме оттук!

Просто прелест, а не позиция.

Петя, дай да ти помогна.

Някакси е неудобно бъдещият командир на полка да се рие в земята.

Помогни, Ваня, помогни.

Оттук ще бием гадините.

Така ще ги бием, че стружки от танковете ще летят.

Много храбър стана.

А вчера, като тръгнаха танкове срещу нас, пребледня.

Аз винаги пребледнявам, когато идват срещу мен.

Сашка, подай патрон!

Сякаш не знам какво да правя. И той излезе с женски нерви.

Ей, боголюбивият Иван!

Какво все по края чоплиш, а не надолу?

В изкопните работи и в любовта трябва да се достига определена дълбочина.

А ти все по повърхността чоплиш.

Повърхностен човек си, Ваня. Затова и жена ти рядко ти пише.

Освен да ти тегли една майна, с друго не може да те спомене.

Ах, Ваня, майка ти да...

Господи, боже мой, защо така сквернословиш, Петя?

Псувай по-малко.

Какво наостри уши като куче? По какъв повод?

Сашка, стой тук и пази интересите на родината.

А аз изчезвам за момент до онази кирпичена постройка.

От какъв зор? - Отивам на разузнаване.

Ако старшината или друг питат къде е Лопакин,

кажи, че е по-голяма нужда, някакви ужасни спазми има.

Може да е и дизентерия.

Глаша!

О, гледайте, момичета, какво войниче идва!

Глаша!

По дяволите, защо още я няма кобилата?

Ще успееш, Лука Михайлович, да замъкнеш крантата си до Дон.

Здраве желая!

Пьотър Федотович Лопакин! - Здраве желая!

Какво е това, бащице, колхозната конюшня ли?

Не, това е кравеферма.

Приготвяме се за отстъпление...

А, ще пропадне всичко, ако боят е тук.

Като гледам това го чака селцето ви.

Но ние ще го отбраняваме, до последна възможност.

Бог да ви помага!

А малко млекце няма ли да се намери при вас, или масълце?

За това трябва да се обърнете към завеждащия кравефермата.

Ей там е, закръглената.

А вие какъв сте по чин? - Коняр работя.

Работя вече трета година.

Всичко работя. И кося, и наглеждам. Миналата години ми дадоха и награда.

Не знам как сте по баща, Глаша, но просто сте прелест, а не жена.

Просто като разбит каймак.

При моя апетит...

мога цялата да ви изям...

на едно ядене!

Като ви намажа на парченца хляб, ще ви глътна и без сол!

Такава съм си. - Стига скромности!

Определено хубава е Глаша, но не е наша!

А какво ви е тук? Да не е от варено мляко...

Стига! Хващай бидона и да вървим!

За масло ще дойдеш после.

Кога после? Кога?

Такива глупости не обичам. Ще те трупирам.

Охо, ще се караме!

Ела! Ела тука!

Какво искаш?

Стига, ще викам!

Гликерия!

Какво се заплесна?! Към леда ли залепна?

Идвай веднага! Докато преброя до две да си ми докарала кобилата!

Оттатък Дон ли ще отстъпвате или тук ще останете?

Интересувам се за всеки случай.

След малко тръгваме, войниче.

Може би и ти с нас?

Не, ние за сега няма.

Но ако се наложи, къде ще се срещнем, Глашенка?

Не виждам защо да се срещаме.

Е, ако ти се прииска толкова да ме видиш,

ще ни потърсиш в гората оттатък Дон. Няма да ходим далеч от фермата.

Разбрах.

Ще ида, Сашка, а?

Старшината ще вика, не ходи. - Не бих отишъл.

Ама краката сами ме носят към нея.

Ах, Глаша, Глаша...

Ако не беше войната, бих се съгласил цял живот да съм под корема й...

и да я дърпам за бозките. - Чии бозки?

Не е важно.

Ще ида.

Да не съм луд да се откажа от краве масло.

Не може на врага да го оставяме! - Щом дават масло, върви!

Въздушна тревога!

Връщам портрета ви...

Няма да се моля за любовта ви...

Първият е готов!

Сериозен пълнеж има!

А така де!

Ако проклетите зенитчици винаги така стреляха...

Патрон!

Дръж!

Идват към нас!

Пикиращите, сега ще се открият огън!

Ето ги, идват!

Три самолета! Огън!

Патрон!

Бий гадината! Бий по-бързо!

Патрон!

Какво заспа? Петя, какво заспа те питам?

Не си ли ранен?

Петя! - Махни се, Сашка!

Долетя до гроба си, мамка ти!

Долетя...

Ей така трябва да ги бием!

Няма спор, ловко го прасна.

А? Свободно.

Лопакин, при лейтенанта!

Браво, Лопакин!

Видя ли как го свалих?

Стои на четири крака, клати глава и ме пита:

"Федя, не ме ли убиха?"

А очите му направо изскочили на челото.

И от него мирише на тор.

Това вижда от страх...

Некрасов? Жив ли си?

Че какво да ми е?!

Е, поздравления за успеха!

Как го...

Пийни. - А за теб?

Хайде, хайде...

Благодаря.

Това първият самолет ли ти е? - Първият.

Подполковникът се обади преди малко, пита кой свали самолета.

Сигурно ще бъде представен за награда. - Добре. Съгласен съм.

Върви.

Скоро трябва да се очаква настъпление.

Кажи на Борзих...

Боят ще бъде страшен.

Те не знаят едва колко сме.

Мислят, че сме цяла дивизия.

Хубави ремъци имаш...

Денят ще бъде горещ.

Бъди нащрек!

Трябва да удържим преправата, войската трябва да премине Дон.

Как си, сибиряко? Теб май бомби не те целят.

Няма и причина да ме целят.

Да ме беше нагостил с кнедли, дойдох ти на гости.

Върви на гости при жена ми. В Омск.

Кой ден е днес?

Неделя.

В неделя задължително прави кнедли.

И ще те нагости.

Не, няма да ида. Далече е. Притрябвали са ми кнедлите ти.

Далече си е обаче...

Далече е...

Лопакин, по-добре ти ме почерпи с тютюнец.

Тютюнец!

Твоят свърши ли? - Защо да е свършил?! Не!

Чуждият е винаги по-сладък. Давай, не се скъпи.

Ако аз бях уцелил самолет, щях да раздам тютюна си на всички приятели.

Лейтенантът каза да ти предам да си отваряш очите.

Умно момче е. Знаеш ли какво мисли?

Че танковете първо срещу нас ще се пробват.

Ей зад ония височини, срещу нас, е удобно да се съсредоточат.

Подходът е добър. И после ще ни погнат.

Така...

Лейтенантът каза: "Разчитам на Борзих

и на теб, Лопакин."

Ще се държим до последния, Аким.

Правилно разчита. Полкът е проверен в боя,

болшинството са комунисти, че и лейтенантът е добър.

Добър е.

Ние ще удържим, но съседите?

Те са повече хора, ще удържат.

Успех, Аким.

И на теб.

Само това не бях виждал за толкова години!

Здрасти, нашият.

Жив и здрав. Благодаря за вниманието.

Върви нататък на майната си.

Ще ти кажа аз на теб...

но не пазя за теб най-свидните и редки думи.

Ти ми отговори на един-единствен въпрос:

Кой глупак те насади в тая дупка? И какво мислиш да правиш?

Къде е кухнята?

И какво ще плюскаме днес според твоя милост?

Никой не ме е насаждал, братле.

Сам си изрових окопче и се окопах тук.

Писна ми днес в кухнята.

И затова я оставих. - И си се окопал тук...

Какво мислиш, че без теб няма да издържи отбраната ли?

Именно. Уцели в десетката!

Не разчитам на теб, Лопакин,

рекох, че ще побегнеш, като видиш врага. Затова и дойдох.

Отговори ми без твоите щуротии: Какво ще плюскаме днес?

Борш!

Какво рече, Петя?

Същото!

Борш от прясно овнешко и прясно зеле.

Слушай какво стана. Бомба уби овце до моста.

Заклах един, да не пукне от зла смърт.

Задуших го...

Прясно зеле от градината, вярно - гепих го...

Запекох го и дойдох.

Ще повоювам малко, ще ви подкрепя...

а там ще опитате и горещ борш, и прясно овнешко...

Така че при мен всичко е наред, Петруся.

Е, доволен ли си сега, герой?

Защо мълчиш?

Мили мой адаш...

Петя!

Знаеш ли, Петя,

вместо да ми сипеш кучешки нежности, да ми беше дал една гранатка?

Ще ти дам гранатка, Петя, ще ти дам.

Ето ти гранатка. - Дай, че може да потрябва.

Ето това дръпваш. И по главата на гада.

Няма нищо. - Благодаря за вниманието.

Сашка, затегни гащите и се дръж.

Как е настроението? Наред?

Това е добре.

Важното в нашата вредна професия е да не пада настроението.

Патрон!

Я как стрелят!

Гледай, Сашка! Кой така ги е научил?

Ще го цункам по кубето.

Гледай, Сашка! Току-виж сме останали безработни.

А, Сашка?

Отсичай пехотата!

Видя ли, Сашка?

Какво посивя така, Сашенка? - Ще посивееш от такъв живот.

Ето го!

Бий гадината!

Дай патрон!

Кочетигов!

Патрон!

Мамка ти скапана прогнила!

Ти воюваш ли или какво? Що не стреля овреме?

Аз ли? - Ти!

Като го видиш, бий на момента! Трябва ми мъртъв, а не пленен!

Трепи го! Преди да е успял да си вдигне ръцете!

През коленете, през гърлото, да се задави с поганската си кръв!

Господи, спаси ме!

Господи, не давай да умра! Господи!

До какво докараха човека, мръсници!

Разбира се, като на безпартиен никаква религия не се забранява.

Все пак...

не ми става по-розово.

Вероятно нуждата ще принуди и това да направиш.

Смъртта не е майчица,

тая мръсница е еднакво страшна за всички.

И на партиеца, и на безпартийния, и на всеки друг човек.

Ей сега...

Че то е пияно, кучето!

Ей сега ще те приземя.

Ей сега ще си допиеш легнал.

Да вървим.

Изтощени от неуспешните опити да превземат преправата,

немците прекратиха атаките си и се закрепиха на височините.

Вечерта отбраняващите се

получиха заповед да преминат на другата страна на Дон.

Ех, живот ли бе да го опишеш...

Ето го делото на Кочетигов.

А самият той вече не е сред живите.

Майка му ще разбере сега...

Как ще живее тя след това?

Когато убиват такива момчета на по 18-19 години,

пред очите ми, плаче ми се.

Аз да загина, е друго нещо.

Какво ли не съм преживял, но такива деца...

Стига! Стига си опявал!

Ами убиха момчето...

Малко ли днес загинаха!

Не може да оплачеш всичките.

Хайде, да вървим.

Че момчетата отидоха далеч. Да не се отклоним.

Да бяхме запалили... - Ще изтърпиш и без пушене.

Ще изтърпиш, ще изтърпиш...

Разбира се, руският войник ще изтърпи всичко.

Ама и на него търпението не е от желязо.

Какво ли не съм се изтърпял, че ми избиха чивиите на търпението.

А Иван Звягинцев? И той ли е убит?

А? - Че откъде да знам.

Нали каза, че си го видял да пада? - Да, видях го.

Не знам дали е мъртъв или ранен, не съм го оглеждал.

Може да не е бил той? Може би не е паднал той?

Може в суматохата да не си разбрал. - Не, той падна.

Звягинцев, точно него видях.

Избухна мина зад него и той падна по очи.

Но дали е убит или не, не знам...

Сестрице... миличка.

Откъде се появи?

Да ми беше дала...

малко водчица, сестричке.

Каква ти водка?! Не може, миличък.

Дойде на себе си, това е добре.

Какъв обстрел водят, ужас!

Дано някак си те завлека до лазарета.

Слушай...

Къде съм ранен?

Навсякъде, от главата до петите.

Краката... Краката цели ли са?

Или не са? - Цели са, миличък.

Само дето са надупчени.

Не се притеснявай и не говори.

Да се доберем до лазарета, ще те прегледат,

ще те превържат. Ще почнат да те лекуват.

Сигурно ще те изпратят в тиловата болница.

И всичко ще е наред. Войната обича реда, нали?

Значи целия са ме надупчили?

Да беше казала...

Какъв е тоя... ред?

Миличък, потърпи! Моля те, потърпи!

Сега ще продължим, малко остана... Чуваш ли?

И защо взимат такива грамадни в армията?!

Защо се пита?

Нима мога да те завлека?!

Ти, миличък, наистина си 100 кила.

93...

Какво 93? - Килограма...

Толкова бях... преди войната.

Сега съм по-малко.

Виж какво, дъще.

Остави ме. Не се мъчи.

Аз сам...

Аз сам...

Ще полежа малко...

И сам ще се опитам.

Ръцете ми са здрави, ще долазя някак си.

Какви глупости приказвате?!

И защо мъжете все такива глупости говорите?!

За какво си годен? За какво?!

Значи така. Ще си почина малко и продължаваме.

И други толкова тежки съм извличала.

Всякакви случаи съм имала, и по-тежки от този.

Не ме гледай, че съм дребна, аз съм силна!

Къде се вреш, пехотинецо? Тук е минирано!

Не е обозначено!

Как да не е! Разположени са хора, забити са колчета.

Върви по-вдясно.

Кой е този? Ранен ли е? - Нашият лейтенант.

Бедничкият... Ще го раздрусате по такъв път.

Чу ли, Лопакин? Какво правят тия серсеми?

Минират и заграждат с някакви колчета. Това да не е опитно поле?!

И в телеграфен стълб да се блъснеш няма да разбереш какво е това.

А и трябва да преминаваме през тоя проклет Дон. Оттатък сме спасени.

Весела работа... Измъкнахме се от немците,

а попаднахме на собствените си мини!

А такива случаи в живота има колкото искаш.

Решил човекът, че е стигнал целта си и всичко отива на майната си.

В нашия колхоз имаше такъв случай. - Абе млъкни ти с твоите случаи!

Случай...

Само колци можеш да забиваш! - Гледай що за път е.

Залегни!

Леле, как се изсипа...

Слушай, Лопакин...

Не знаеш ли накъде ни води старшината? - Към Дон.

Не питам това. Към моста или не?

По-вляво.

А как ще преминем?

Ще прехвърчим.

Не бъди зъл, Лопакин. Че все злобееш, злобееш...

За какво злобееш? Да не е само на теб, на всички е същото.

Само глупости дрънкаш.

Нищо особено не съм казал. - Нищо! Знаеш ли, че обстрелват моста?

Знам! - Тогава защо питаш?

"Към моста ли вървим или не"?

Въобще престани с тъпите си въпроси. И без теб ми е гадно.

И не ме застъпвай. - Ами сложи си фенерчета на петите.

С дамски пети се оказа ти.

На теб мога да ти сложа фенерчета в случай на нещо.

Спазвай дистанция, Сашка. - Спазвам.

Абе каква дистанция спазваш, като непрекъснато ме застъпваш?!

Какво се търкаш така в мен? - Не се търкам.

Защо се издаде? - Не, търкаш се!

Да не те е страх да се изгубиш? - Ето, пак злобееш.

Не ме е страх да се загубя.

А от прехвърляне без мост имам опасения.

Разсъждаваш си, ти можеш да плуваш, а аз изобщо не мога.

Поне за момент ще млъкнеш ли...

с приказките си?

Не, няма да млъкна!

Остава ми малко живот, само до Дон.

Освен това преди смъртта имам право на последна дума. И закон има.

Стига се вайка, Сашка, потърпи малко.

Все някак ще преминем. - Как ще минем, глух си ли?

При цялото време ти приказвам, че не мога да плувам!

Как ще премина?!

Дори и да мога да плувам, ще потъна с тоя товар.

А ти днес ми натресе още 30 кг патрони в мешката.

Не, ще се удавя, знам го със сигурност!

Само за какъв дявол влача тия неща до последно?!

Мъча се преди смъртта, не разбирам...

Като стигнем до Дон, ще захвърля всичко по дяволите...

И гащите дори, ще се давя гол.

Гол е винаги приятно. - Няма да потънеш. Лайно не потъва.

Това се знае.

А ти, Лопакин, ще преплуваш напряко, а аз към дъното.

Как се роди такава ягодка?!

Като стигнем до Дон, ще ти подаря самобръсначката си.

Запомни! - Не съм толкова лют като теб.

Бръсни се за мое здраве, помни геройски удавилия се Александър Копитовский.

Дай бръсначката, виж сала! - А, не само на мен ще послужи.

Пак съм жив. Като видях сала,

сякаш се преродих.

"Връщам портрета ви..."

"Няма да моля за любовта ви..."

"В моето писмо няма упрек..."

"Обичам ви както преди..."

Не успяхме да го донесем.

Лейтенантът умря.

Гледай!

Какъв дъжд плющя нощес, а земята доникъде не е намокрила!

Ето че изкопахме последния окоп за лейтенанта ни.

Сега да запалим.

Ще ида да доложа на старшината. А ти...

Ти пуши дотогава...

Другари бойци!

Синове мои...

Вижте, синове, каква мъгла е наоколо.

Като такава мъгла...

черна мъка лежи над народа наш.

Това е мъката на хората...

и нощем не могат да заспят

и денем от тази мъка бяла светлина не виждат.

А ние с вас...

трябва да помним това завинаги. И сега...

когато погребваме другаря си...

последния офицер в полка...

И по-късно...

когато може би хармоника ще свири някъде за нас...

Ние ще го помним.

Ние отстъпвахме, синове мои,

бихме се както трябва, ето колко останахме.

Раз - два - и нас ни няма. Не ни е срам...

да гледаме добрите хора в очите.

Не ни е срам, но не ни е и леко!

Аз съм стар човек и стар войник.

Слава Богу, четвърта война избутвам.

И вярвам...

Ще се попълни полкът ни с хора...

и скоро ще тръгнем по извървения път обратно...

към залеза на слънцето.

С тежки крачки ще тръгнем.

Толкова тежки, че... земята ще се разтрепери.

Може би... и вие, другарю лейтенант...

ще чуете нашия марш.

Камионите със снаряди и гориво избухват.

Погубват се запасите ни.

Нас на разформиране ли ще ни пратят, а?

Да, май ще се наложи да се разделим.

А, Сашка? - Кои да се разделяме?

Двамата с теб.

Що за разговори са това?! Обидно е да се слуша!

Да си разделим пушката на две ли?! Ти оставаш и аз оставам!

О! Я го виж!

Не мога да те оставя, без мен ще пукнеш, няма кого да ругаеш.

Друг няма да ти мълчи, на кого ли ще попаднеш.

А аз съм търпелив.

На мен ми трябва почивка.

Може би не съм толкова железен като Лопакин.

Даже въшки са ме нападнали...

от мъка ли, от какво ли...

Некрасов, мислех, че си руснак, а ти си лайно от неизвестна националност.

Това какво значи?

Ти откъде си? Някъде около Курск?

Да, Лебедяни, до Курск.

По-добре ни разкажи за тайната си болест.

Няма място за смях, смехът е лош тук.

Ако искаш да знаеш, имам окопна болест.

Какво е това?

Некрасов, да не е това...

Изобщо не е тая глупост, дето я мислите.

Това не е телесна болест, а мозъчна.

Мозъчна?!

Ти не можеш да имаш такава болест.

Няма на какво да е хванеш!

Некрасов, нямаш почва за нея!

А каква е тя такава? Кажи какво ти има.

Разкажи, Паша.

Хайде.

Ето как я хванах.

Помниш ли пролетта, Лопакин, когато беше прегрупирането...

Движехме се успоредно на фронта и нощувахме в Семьоновка.

150 души се навряхме в едно мазе!

Спяхме и легнали, и седнали, и всякак.

В мазето задух, горещина, изпарения, не ми говори.

Събуждам се по-малка нужда. И съм сънувал, че съм в землянка.

И за да изляза, трябва да се изкача по стълбички.

Бях се събудил, помня добре. А се качих на печката.

А на печката спеше дърта старица.

Сигурно на 90 или 100 години.

От старост вече мухи завъдила.

Стига бе. Разказвай, Некрасов!

Не се притеснявай, разказвай. Всички са разбрани, без един глупак.

Стига!

Ясно, че тая бабичка е изкукала.

Стоя на стъпалцата на печката, а тя, самата бабичка...

дъртата вещица...

от просъницата или от уплаха се развълнува.

И ми казва така, жалостиво:

"Синко, какво си замислил, проклетнико?"

А самата ме рита с валенката в муцуната.

И смях, и грях, ей богу... Казвам: "Бабо, извинявай, за Бога,

не вдигай шум! И престани да риташ с крака

че при тая възраст току-виж са ти се откачили!"

"Извинявай, бабо, че се обезпокоих,

но са своята невинност не се притеснявай, чума да те тръшне."

И така слязох...

От бабата ли слезе? - От стълбата бе, глупак!

Замислих се: Какво стана с мен?

Ако момчетата бяха чули какви ги дрънка дъртата,

направо жив щяха да ме закопаят с подигравките си.

За щастие никой не чу разговора ни.

И всичко се размина благополучно.

Но от тогава...

рядко не си въобразявам нощем извън землянка или блиндаж.

Или в някакво друго укритие...

А тая твоя окопна болест не е ли заразна?

Ако поседи човек до теб да не започне да сънува някакви неща?

Глупак!

Интересно, че защо да съм глупак?

Теб дори сибирска язва няма да те хване.

Да не говорим за умствена болест.

Вие, младите, може да воювате без почивка, във всякакво здраве.

А аз не мога.

Годинките ми...

И вкъщи е желателно да постоя.

Имам четири дечица.

Разбираш ли... Не съм ги виждал година.

Забравих как изглеждат.

Най-голямата е Марша, и нея не помня.

А тя е на 15 години. Умна такава...

Първа отличничка беше в училище.

За жената изобщо не говоря.

Работата е, че не намираш подходящите думи.

Да си призная, и нея съм позабравил...

как мирише под мишниците й.

Жалостиво приказваш за дечицата...

Много жалостиво...

Току-що видях командира на 34-и полк.

Той ни заповядва...

незабавно да се оправим към селцето Таловски.

Там е щабът на дивизията ни.

Осмелих се да го питам какво ще става с нас.

Казва: "Не се безпокой, старче.

Щом като сте опазили бойната светиня - знамето,

значи полкът няма да се разформира.

А бързо ще го попълнят с хора и команден състав

и пак отиваме на фронта.

На най-важния участък!"

На най-важния...

Това разбрахте ли го?

Дробовете са цели, по всичко личи...

Главното е... Как са краката?

Ще пипат ли костите или не? Ще мога ли да ходя или не?

Късай панталона, не ми е жал.

Но ботушите не пипай, не ти разрешавам!

Не съм ги носил и месец, едва ги намерих.

Виждаш ли от какъв материал са...

Подметките са обработени.

Кожата е естествена.

Това не е евтин материал, трябва да го разбираш.

Тъй че не пипай ботушите! Ясно? - Не ми давай акъл.

Ботушите са си мои! - И какво като са твои?

Бивши твои са. Не мога да ги сваля от краката ти.

Слушай, чудако...

Издърпай ги...

Дърпай ги полекичка...

Ще изтърпя...

Кучко плешива!

Дявол гологлав скапан! Какво правиш бе, паразит?

Мълчи, мълчи! Вече свърши.

Вредно е да ругаеш.

Дай да ти помогна да легнеш настрани. - Разкарай се с помощта си!

Вредител...

Камила облещена! Чума с очила!

Курва плешива...

Враг на народа, това си ти!

Свърши ли с ругатните, Иля Муромец?

И при това... възрастен човек...

да се беше засрамил от постъпките си.

При теб... в къщата ти, преди войната...

живяла една земна жаба.

Под прага живяла...

и от глад умирала.

Махни се... от очите ми! Марш!

Бързак нещастен!

Треска…, на два крака!

Ще се наложи да потърпиш, братле.

Да не ми отрежете нещо излишно от недоглеждане?

Че само на вас се надявам.

Такова раняване си изтърпял, войнико, и сега ще изтърпиш...

Трябва да изтърпиш...

Нищо излишно няма да ти отрежем.

Не се притеснявай.

Нищо твое не ни трябва.

Господи, боже мой!

Защо така съсредоточено ме гледате, другарко жена?

Голи мъже ли не сте виждали?

Нямам нищо такова особено и любопитно.

Тук да не е всесъюзно селскостопанско изложение?!

И аз не съм бик за разплод от това изложение.

Не се любувам на прелестите ви, а си върша работата.

Лежете и не приказвайте.

Удивително недисциплиниран боец сте.

А вие, другарю доктор...

... от престилката не виждам чина ви...

да бяхте заповядали да ми дадат спирт вътрешно.

Търпи, търпи, гвардеецо.

Ще се оправиш.

Вие поне някакво...

приспивателно прахче да ми бяхте дали.

Какво се скъпите на лекарства?!

Нима боли много? Може ли да се търпи?

Предупредихте, че ще се наложи да потърпиш малко.

Така че какво има?

Гаден характер ли имаш или какво?

А защо вие, другарю доктор,

ровите в живо тяло, сякаш си бъркате в джоба?

Извинявам се, ама не ще засъскаш,

ами като куче се залееш, даже ще завиеш.

Много ли боли? - Не.

Не ме боли...

а ме гъделичка.

Аз от малък не издържам на гъдел.

Затова и не търпя.

Не желая да бъда в това учреждение!

Да върви на майната си! Не ми издържат нервите.

Давай, където искаш, само не тук...

там на фронта... Давай обратно на фронта.

Тук не ща! Къде ми дянахте ботушите?

Донеси ги! Ще си ги сложа под главата. Така ще ги опазя.

Много мераклии има тук за чужди ботуши!

Не, ти първо ги заслужи. Мини с тях през смъртта.

А да ги среже може всеки глупак.

Господи, боже мой!

Колко ме боли!

Лопакин!

Лопакин! Как ме боли...

Ще нощуваме тук! - Рано е да спираме за нощувка!

По цигара, малко почивка и до залез ще стигнем щаба на дивизията.

Чуваш ли, старшина?

Цял ден не сме яли, там поне до столова ще се присламчим.

Спрете разговорите и обсъжданията!

С гладни прошляци не мога да се явя при полковника.

Ясно и разбрано!

Спираме за нощувка. До полунощ всичко да е тип-топ.

Дупките на униформата да се зашият.

На когото обувките са в лош вид, да ги оправи.

Оръжието, естествено - до огледален блясък.

Заший си гащите, Сашка.

Ходиш гол като светец в рая. Срамотиите ти се показват.

Сега по неволя ставаш светец.

Че и по-зле.

Другарю председател, ти си бивш фронтовак.

А не ни влизаш в положението.

Извинявам се, ама разсъждаваш като глупава жена.

Казвам ти, че не мога. - Ама на нас не ни трябва много.

Не мога, другарю старшина.

Май няма да се спазарят.

Лопакин, иди спасявай стария.

Ти напиши складова разписка,

пък ние все нещо ще намерим. - На руски ти говоря.

Нямам нищо в склада, освен мишки.

А ти не ми вярваш. И не ме барай по крака.

Не съм девойка. Пък и кракът е напълно безчувствен.

Протеза е.

Да вървим.

Всичко е около 3 кила,

или там някъде.

Момчетата са умрели от глад. Направо безизходица.

Не се предавай, Поприщенко, разчитай на мен.

Сега ще организирам всичко.

Какво си измислил, някоя незаконна пакост?

Всичко ще е законно, честна дума.

В тази работа ще страдам само аз.

Ще трябва да разколебая нравствените си устои.

Те и без това сега са разклатени.

Готов съм да се пожертвам. - Хайде върви, стига локуми!

Сега ще видиш. Др. председател, може ли за малко?

Слушай, ти си наш човек, ще говоря направо.

Трябва ли да ядем нещо?

Нали така? - Така.

Ти не можеш да ни помогнеш с храни.

Тогава помогни в друго. - В какво?

Има ли в колхоза някоя войнишка вдовица?

Е как да няма, има! Колхозът е пълен с такива.

Разквартирувай ни за една нощ при една такава.

Само стопанката да не е някой вълкодав,

а малко да прилича на жена. - Аха, значи да не е над 70 години.

70 години са множко, желателно нещо по-младо.

Разбрах.

Разрешете да действам, старшина? - Действай, ама...

Нещо се съмнявам, ще ни подведеш, Лопакин.

Аз да ви подведа?! - И още как!

Как да угодиш на жената така, че да отпусне храна за цели 27 души.

Ех, миньоре, ще трябва да се потрудиш!

Не съм от мързеливите.

Другият ботуш е по-зле.

Хайде, Сашка, ще ти зашия панталоните.

А гащите ще изгорим.

Братлета, идва стопанката!

Те това е...

На ти сега веселба!

Хапнахме дръвцето!

Всичко замина!

Сега ще му набия мутрата на тоя председател, да не се бъзика с нас.

Какво дивееш? - Как какво?!

Разтъркай си очите, погледни я!

Не жена, а паметник! - Типична жена.

С пола и всички други достойнства.

Просто прелест! - Да те е страх да я гледаш!

В Москва на изложението пред входа стои една каменна жена.

Та тая не е по-различна!

Е, и, какво? - Ами това, че си дребен. Ясно?

Посивяла ти е косата, а не знаеш какво знае всяка жена.

Какво да не знам, ако смея да попитам?

Че малката бълха по-лошо хапе.

Учил ли си древна история, старшина? - Случвало се е.

За моето дюлгерство не ми вършеше работа. Какво общо има?

Живял едно време един пълководец, Александър Македонски.

Той и един друг римски пълководец, Юлий Цезар

имал девиз: "Дойдох, видях, победих!"

Аз се придържам към този девиз.

И ръстът на тая гражданка хич не ме плаши.

Разрешете да действам, др. старшина? - Добре де, действай.

Тъй като положението е безизходно, не възразявам. Само едно ще ти кажа.

Няма да умреш от естествена смърт!

Всичко ще е наред!

Колко тор са насъбрали?!

Е, Наталия Степановна...

Др. старшина, много подходяща наблюдателница си имате.

Като на генерал. - Трай, бе, пале!

Човекът за наше благо се старае, а ти джафкаш.

Пьотър Федотович, подайте ми кофите.

"Връщам ви портрета..."

Наталия Степановна, аз ще ида в обора...

При овчиците...

Готованци, гладни ли сте?

Кълве.

Момче - герой...

Но ръст... Какво пък ръстът...

Неслучайно казват: "Малко лайно, ама миризливо!"

Геройство показва, като този пълководец...

Ти учил ли си древна история, Некрасов?

Като не съм учил - не съм. Няма да се хваля.

Напразно не си учил, Некрасов, напразно...

В древността имало един пълководец

Александър...

Алек... Ух и памет!

Александър... - Суворов!

Не Суворов, бе, ами този...

Александър Македонсков. Ама че фамилия има, мътните го взели.

Първата му заповед в боя била:

"Дойдох, видях…, наследих!"

А така наследявал кучият му син,

че след 100 години противникът не можел да се опомни!

От коя националност е бил?

Той ли? Александър? - Да.

Ами...

Бил от своята си националност.

Как така своя? - Собствена националност, това е!

Тук главното е маскировката и тишината.

Ако не спиш от глад, преструвай се, че спиш.

Каква ти маскировка, когато ти свирят червата.

На улицата чак се чува.

Проклети скъперници! Да не нахранят бойците...

Целият колхоз е от бивши кулаци!

Лопакин, не спиш ли? - Не.

Гледай да не заспиш. - Не се притеснявай.

Да имаше сега за теб 200 гр. водка за храброст.

Че иначе как ще я пребориш?!

Ще мина и без тази билка.

Тръгна ли? - За какво да губя време?!

Успех, Лопакин.

Александър Македонсков, дребна бълха.

Отивам до председателя на колхоза. Утре без закуска не тръгваме.

Вие тук по-спокойно. Скоро се връщам.

Каква ти бълха! Направо Александър Македонски!

Покорител на народите и заплаха за жените!

От такъв покорител ще пукнеш от глад!

Добро утро, Наталия Степановна!

Здравейте.

Извинете ме, Пьотър Федотович.

Не исках да ви насиня.

Лошо стана... И другарите ви са чули снощи всичко...

Няма нищо.

"Бушоните" даже украсяват мъжкото лице.

Трябваше малко по-внимателно да работите с юмруците.

Но сега нищо не можеш направи.

Нашата работа е любовчийска...

Там е работата...

че всички по жени ходите.

Според вас така излиза.

Щом като мъжът е в армията, значи жената е шантонерка?

Не, не, защо пък?!

Затова се наложи да доказваме с юмруци какви сме.

Сашка!

Моят заместник.

Този ли? - Аха.

Извинявам се за нескромността, но все пак кажете...

Какво е вашето мъжле? Колко е висок...

Точно като вас е, Пьотър Федотович.

Само малко по-набит.

Обижда ли сте го нещо навярно. Заврян зет е бил.

Не!

Ние сме си един за друг. Той е работяга, тихичък.

Сега е в болница, на лечение.

Може да го пуснат и на домашно лечение.

Ще го пуснат. На всяка цена.

А това по какъв случай, Наталия Степановна?

Такава закуска за нашата дружина!

Нещо не разбирам. - Какво да му разбираш?!

През нощта вашият старши...

един рижав старец, отиде при нашия председател.

Всичко му разказал...

Колко здраво сте се сражавали...

Гледам вече...

нашите на разсъмване се промъкват към дома ми.

Чукат на вратата.

Пропускче е станало, Наталия...

Пропускче...

Не са някакви бегълци, а герои!

Не сме герои. - Ама ние всичко ще ви дадем.

Само немците тук да не пуснете.

Направо да ви кажа. Колко може да се отстъпва?

Трябва вече да им се опънете!

Извинете за скверните думи,

но направо ме е срам да ви гледам!

Излиза, че не сме търсили правилния ключ към вашата ключалка.

Да, така излиза.

Е, нищо.

Нищо!

Това се нарича: "Връщам ви портрета..."

Нещо не ми върви в любовта в последно време.

Новичка дивизия...

Видя ли ги какви са?

Чисти и лъскави.

Да, натъкмени всички... Като за парад.

Така може да се воюва.

А да бяха като нас вчера в такава неприятност,

щяха да посърнат, женчовци.

Николай!

Николай Стрелцов!

От къде се появи, дяволе?

Приятелче, от къде се появи?

Аз ти викам, а ти мълчиш.

Петя!

Как...

се...

радвам...

Просто...

не разбираш...

Дай да поседнем!

Петя...

Трудно ми е...

да разговарям.

След онзи случай с бомбата...

нищо не чувам.

Ти си глух, Коля?

И...

Защо си избягал от болницата? Ах, мамка му...

Защо избяга? - Какво значи "избягал"?

Тръгнах си. - За какъв дявол?!

Ти трябва... Ах, Коля, Коля...

Трябва да се лекуваш, глупако!

Че защо това?! Кръвта престана...

да тече от ушите.

За какво да се търкалям там?!

Полкът бе в много тежко положение.

Бяхте останали малцина...

Освен това... аз просто...

не...

можех...

да остана там.

Разбра ли?

Как можех да не се върна?!

Ето... Върнах се.

Да се бие редом с другарите си...

може и глух.

Нали, Петя?

Вярно е, вярно е...

Ах ти, глухчо...

Страшно се радвам...

че отново...

... съм с вас.

Отиват към Сталинград.

Развийте знамето!

Войници!

Войници!

Родината никога няма да забрави нито вашите подвизи,

нито страданията ви!

Благодаря ви!

Благодаря ви!

Победата ще е наша!

Ние ще пренесем знамето на нашата армия - освободителка

до Берлин.

Чуваш ли?

"И ако любовта към родината...

се пази в сърцата ни...

и се пази, докато тези сърца бият...

то ненавистта към враговете винаги ще носим на върховете на щиковете си."

Михаил Шолохов

Превод: BEST RIPPER