Original subtitles

ЗОРАТА НА МЪРТВИТЕ

Добре ли си? Наистина е духало от вентилатора.

Все още сънувам. - Вече не.

Мой ред е да взема якето. Момчетата от екипа направо пощуряват.

Няколко от тях вече си тръгнаха.

Не знам още колко време ще останем в ефир.

Кой, по дяволите, е в ефир? - Кой снима там? Да не би да е сляп?

Пусни списъка... Пусни списъка със спасителните станции.

Току-що съобщиха, че половината от изброените са разрушени.

Дай ми нов списък. - Сега ще си го извадя от задника.

Твърдите, че мъртвите оживяват? - Нищо не казвам.

Вярвате, че мъртвите се връщат към живота и атакуват живите?

Вече не знам в какво да вярвам, докторе.

Слушаме това, което ни казвате, колкото и да е трудно да се повярва.

Достатъчно е трудно да се повярва, дори да не бяхте тук.

Това не е шоу, г-н Бърман.

Можете да минете и без вашите реплики, които подгряват публиката.

Френи, вземи списъка със спасителните станции. Чарли в момента го получава.

Спасителните станции? - Половината от тях все още работят.

Това са спасителни станции. Не можем да пращаме хората в неработещи.

Имаме стара информация. Та ние ги въртим в последните 12 часа.

Махни старите. - Гивънс, каза да се въртят.

Махни ги, Дик. Кажи на Гивънс да дойде при мен.

Пропускайте покрай ушите си събитията от последните 3 седмици.

Какво още им трябва? Какво им трябва на хората, за да си отворят очите?

Хората не могат да приемат вашата теория, докторе. Не ги обвинявам!

Всеки труп, който не е унищожен, става един от тях.

Трупът става и започва да убива.

Тези, които са убити от трупа, също стават и убиват.

Отбележи спасителните станции.

Дан!

Ето ти един, хлапе. Напиши го.

Падат като мухи. Смятам, че Фостър е прав. Губим ги.

Какво става тук по дяволите? Кой свали надписите?

Нямате право да го правите.

Гарет, кой ти каза да махнеш надписите?

Никой, сама ги махнах. Сведенията са вече стари.

Нали знаете, че сте в ефир? - Какво става там?

Искам тези надписи да са на екрана през цялото време.

Ако надписите за спасителните станции не са на екрана,

никой няма да ни гледа.

Предпочиташ да убиваш хората, като ги пращаш в разрушени станции?

Искам списъкът да е на екрана всяка минута, на която сме в ефир.

Някой да има нужда от превоз? - Какво по дяволите правиш?

Върни се на командното табло! - Това новини ли са или футболен мач?

Махнете този идиот от ефир! Това трябваше да са проклети новини!

Офицер, спрете тези хора. Лукас, върни се на командното табло.

По дяволите. Някой може ли да борави с това нещо?

Махнете този идиот от ефир! - Има ли някой? Ще ви платя тройно!

Оставаме в ефир! - Господи, изключи го!

Доктор Фостър, какви са фактите? Обществото ги интересуват фактите.

Какво имате да ни кажете? - Убиват по една причина.

Убиват за храна. Изяждат жертвите си. Разбирате ли ме, г-н Бърман.

Това е, което ги поддържа.

Ако се бяхме вслушали, ако бяхме се отнесли сериозно към този феномен,

оставяйки емоциите на страна, сега нямаше да стигнем до тук.

Във Филаделфия вече е обявено военно положение,

както и в другите по-големи градове на страната.

Чакай, приятелю. Покажи си пропуска.

Какво става? - Там е лудница.

Ето го. - Джим, поеми я.

По разпореждане на федералните власти и президентът на САЩ,

има заповед гражданите да не си стоят по къщите.

Независимо колко добре са се укрепили или са подсигурени.

Зомби може да бъде убито, като му унищожите мозъка,

или да му откъснете главата от тялото.

Френи, чакай ме на покрива в 9:00. Изчезваме от тук.

Не вярвам на това... Какво? - Качи се на хеликоптера.

Дейвид, не можем. Ние трябва... - В 9:00 вечерта, ясно?

Стивън, не можем. Длъжни сме... - На никого нищо не дължим, Френ.

Трябва да оцелеем. Все някой трябва да оцелее.

Качи се горе в 9:00 часа. Не ме карай да идвам да те търся.

Върви. Така или иначе ще спрем излъчването преди полунощ.

Аварийните мрежи ще ги завземат всеки момент.

Изпълнихме дълга си.

Предвижвайте се към централните райони на града.

Телата на загиналите ще бъдат извозвани извън града...

от специално екипирани отряди на националната гвардия...

Мартинес, знаеш, че сградата е обградена!

Копелетата са се натикали в една сграда. Тъпи копелета.

Хайде. - Мартинес.

Хората от тази мисия са ваша отговорност.

Не искаме да бъдат наранявани. Досега не е имало обвинения

срещу теб и хората ти.

Все още. - Стига де, Мартинес.

Мартинес, покажи си малкият миризлив пуерторикански задник...

или аз ще го гръмна. Ще им гръмна задниците. Гнусни копелета.

Ще надупча задниците на всички негри и пуерториканци.

Ти си Род, нали? - Род Тъкър.

Какво се церемоним с тези копелета?

По дяволите, човече. Това е по-добро от всичко до сега.

Хей, нищо не можеш да им кажеш от тук. Трябва да ги гърмим.

Не се притеснявай. Като влезем, недей да стреляш пръв.

Ще се оправиш ли? - Ще се справя.

Хайде, да се залавяме. Стига сте ми губили времето.

Хайде, хайде!

Исусе Христе.

Влизаме!

По дяволите.

Елате, тъпи копелета. Елате и ги хванете.

Рико, пази се!

Стой!

Не ходи там!

Газ! - Маските.

Слагайте маските.

Хайде, да им разкажем играта. Всички едновременно на долния етаж.

Горе ръцете. - Мамка му.

Стийв, не тръгвай. Не, пуснете ме!

Хайде, малки копелета.

Уули, откачи.

Уули!

Помогни ми, човече.

Какво ти става? Остави ме на мира. - Някой да ми помогне!

Нищо не прави, човече.

По дяволите. Помогнете ми, той се е побъркал.

Дръпни се от него!

Не тази стая!

Исусе Христе.

Хайде, не искаш да виждаш това.

Гръмни го, пич.

Гръмни го, човече. Стреляй в главата му.

Мигел!

Мигел, любими.

Дръпнете я на страна. За бога, дръпнете се.

Не, моля ви.

Не ми казвай, че си сам, момче.

Ти си бил от подразделението на Уули, нали?

Нищо не видях. Не видях как е умрял.

Всъщност сега много хора бягат.

И аз мога да избягам.

Мога да избягам още днес.

Един приятел има хеликоптер.

Помоли ме да тръгна с него. Смяташ ли, че е редно да избягаме?

Ще ви помоля да ме пуснете.

Да го заведем при лекарите.

Не, моля ви. Искам само да ме пуснете.

Ще се кача на седмия етаж да потърся сестра си.

Само ме пуснете.

Хората от 107-и сега ще ви се подчиняват.

За последната седмица много хора от тези улици умряха.

Ще можете да ги намерите в мазето на тази сграда.

Прочетох им молитва.

Правете каквото искате.

В момента сте по-силни.

Но много скоро, те ще станат по-силни от вас.

Господа, щом мъртвите ходят, трябва да спрем с убийствата,

защото иначе ще загубим войната.

Побързайте! Махайте се оттам.

Исусе Христе.

Добре ли сте? - Да.

Тук би трябвало да са складирали телата.

Трябват ли ви още хора? - Не, всичко е наред.

Вече всичко е чисто. - Исусе Христе.

Защо са ги държали тук?

Защото почитат мъртвите.

Тук е капитанът.

Придвижваме се към последния етаж...

Въобще не отговарят.

Щаб, тук са полицейските докове.

Диспечерът е мъртъв. Станцията е изоставена.

Стивън!

Надявам се това да е Роджър.

Добре ли сте? - Кой е това?

Това е Питър. От нашите е. Хайде, да побързаме.

Хей, момчета! Раздвижете се.

Казаха, че доковете вече са превзети.

Още един ли ще качим?

Малко ще се увеличи разхода на гориво, но всичко ще е наред.

Имате ли цигари?

Някой от вас има ли цигари?

Нямаме, съжалявам. - На къде отивате?

На долу по реката. Ще се опитаме да стигнем до островите.

До кои острови? - Без значение до кой.

Ами вие? На къде ще отлетите? - Право на горе.

Имате ли цигари?

Никога не съм имал цигари. - Никой ли няма цигари?

Той ли е приятелят ти? - Да, през повечето време.

Исках да зная всеки какъв е. - Да, и аз също.

Остана ли още вода?

Знаеш ли къде се намираме? - Да, зная точно къде сме.

Харисбърг? - Подминахме го преди около час.

Господи. Навсякъде са.

Все още сме близо до Джонстаун.

Селяните изглежда се наслаждават на цялото това нещо.

Какво гледаш? - Успешен лов.

Чух, че в гората са свалили десетина-дванадесет.

Останали са ми само 14 патрона.

Имам няколко допълнителни пълнители, в случай, че дойдат по-късно.

Внимавайте, зад вас са! Залегнете! Махнете се от пътя!

Ето там, до старата кола.

Уцели резервоара.

По дяволите.

Уцелих един. - Пропуснах.

Уцелих.

По дяволите, почти е празна. - В тази има.

Във фермерска местност като тази има доста частни самолети.

Предполагам са източили всичко и са излетели.

На къде са излетели? - Тук има малко.

Ще се справиш ли сам? - Да.

Ще проверя какво е останало в хангарите.

Купчина боклуци.

Стивън?

Бягай! Бягай!

Бягай!

Бягай!

Роджър!

Всичко е наред.

Питър!

Кучи син.

Никога не насочвай оръжие срещу човек!

Питър! - Страшно е, нали?

Нали?

Трябва да открием гориво. Може би близко до Кливланд.

Не, трябва да стоим далеч от големите градове.

Ако е като Филаделфия, може би никога няма да излезем живи от там.

Никъде няма гаранция, че ще излезем живи.

Едвам се измъкнахме от там. - От тук се измъкнахме лесно.

Колкото по-малко има от тях, толкова по-лесно ще се справим.

И едно от тези неща стига, за да хвърля топа.

Трябва да се подкрепяме.

Искам да кажа, че там има повече летища.

А Алегейн си има шлюзове. Там има бензиностанции. И частни и държавни.

Вероятно там има още от тези. Не ни трябва да си усложняваме живота.

Те ще се бият само с мародерите. - А ти имаш ли документи за това?

Имам лиценз за летене, както и Френ.

Да бе, и сме излезли да снимаме репортаж за ситуацията на пътя?

Събуди се, поспаланко. Ние сме крадци, от лошите сме.

Точно така. Сами ли ще си пробиваме път.

Дори не знаем къде отиваме. Нямаме храна, нито вода.

Дори радио нямаме.

Стивън, трябва малко да поспиш.

Това пък какво е?

Прилича ми на търговски център, един от онези големи молове.

Боже мой. - Никакъв шанс. Да се махаме от тук.

Чакай малко. Те не могат да дойдат. - И ние не можем да слезем.

Нека проверим.

Повечето бариери са спуснати. Не мисля, че могат да влязат в магазините.

Не видях нито един от тях на втория етаж.

По-големите магазини обикновено са на два етажа.

Да опитаме ли да отидем на втория? - Става.

Изглежда, че има ток в този район. Може да е от атомната централа.

Какво правят? Защо са дошли тук?

Някакъв вид инстинкт. Спомени за това, което обикновено са правели.

Това е било важно място, когато са били живи.

Ей, виж тука.

Това не е пътят към мола.

Какво, по дяволите, е това?

Как ще отидем там?

Хайде, скачай.

Така, да вървим.

Изглежда ми като безплатна закуска.

Донесе ли отварачка? - Не. Мисля, че не взех.

Тогава не я удряйте. Трябва да има някъде тук.

Какво мислиш?

Това е единственият път нагоре. Какво мислиш?

Не, благодаря.

Няма да е лошо и ти да поспиш.

А под нас има купища неща, които можем да ползваме.

Да, знам. - Мястото е голямо.

Има много гадове там, но са пръснати.

Мисля, че можем да ги надбягаме.

Взимаме и бягаме? - Точно така.

Вие сте се побъркали! - Това място може да е златна мина.

Поне трябва да погледнем.

Но нали такива места искаме да избегнем! Вижте какво...

Стивън! - Остави го. Двамата ще се справим.

Заредена е. Внимавай, спусъкът е много лек.

След изстрела ще има откат. Бъди готова за това.

Ако на стълбите се появи някой друг вместо нас, изчезвайте с вертолета.

Сигурно ще чуеш стрелба. Само не се паникьосвай.

Насам.

Ключове към кралството. - Вземи радиостанциите.

Петнадесети. - Намерих го.

Какво ще кажеш за малко музика? - Какво?

Ще замаскира звука, който ще правим.

Включи всичко. Може би ще е по-добре да има захранване навсякъде.

Не се знае какво ще ни е от полза.

Исусе Христе.

Стивън? Стивън?

Да го зарежем или да рискуваме? - Какво ти трябва?

Трябва ми газ за запалка. - Имаш я.

Боже мой, те са ненормални.

Почакай.

Намерих го.

Хайде де.

Стивън, недей да ходиш там.

Какво става? - Не иска да се отвори.

Не работи.

Надясно! - Хайде.

Не го пускай вътре!

Не отваряй вратата! Затвори я!

Остави го. По-добре се погрижи за този вътре.

Стивън, умолявам те! Хайде да се връщаме на покрива.

Не можем да ги оставим тук.

Влязохме! А сега как, по дяволите, ще се измъкнем от тук?

На кой му пука? Нека първо да напазаруваме.

Часовници... - Нека вземем най-необходимото.

Аз ще взема телевизор и радио. - Ето я газта... и шоколади.

Еха! Ще си взема палто. - Защо не! Точно на време.

Ей, старче, не можем да вземем всичките тези неща.

А, разбрах. Ще вървим право срещу тях.

Трябва да опитаме, брато. Не го правим за развлечение.

Трябва да опитаме да вземем колкото можем повече неща.

Няма начин това да стане.

Хей, Питър!

Да тръгваме, брато. Да го направим както преди.

Ей, грозник. - Да вдигнем малко шум. Хей, хей.

Ела тук, глупако. - Хайде.

Хайде, елате! Елате насам. - Елате насам. Точно така.

Хайде, хайде. Елате насам.

Хайде! По-близо!

Точно така.

Хайде, елате насам.

Така, още малко. Още малко.

Те идват насам.

Качи се на горния етаж. Като стане чисто ми дай знак.

Добре.

Елате при татко. Точно така. Продължавайте да идвате.

Питър, теренът е добър. Да го направим. - Чисто ли е?

Не напълно, но са се пръснали много добре.

Можем да придвижим количката. - Идвам.

Какво беше това? - Не знам. Може би, просто шум.

Може да е пилотът, от къде стреляха? - Не знам. Не разбрах.

Хайде, отваряй. - Да дойда с теб?

Отваряй. Ще се справя с количката. Ако е бил пилота,

ще трябва да го доведем.

Само ме прикривай. Разбра ли? - Считай го за сторено.

Стой, пилотче! Не ходи на стълбището.

Даже не отваряй тази врата. Ще ги поведеш след себе си.

Бягай от там. Тичай насам!

Това е! Тичай, по-бързо.

Да изчезваме от тук.

Сега към долния етаж. Пак ще направим същият трик. Да тръгваме.

Какво ще правим? - Нека разберат, че сме тук.

Хайде, елате! Всички насам!

Този път беше добре, летецо. Радваш ли се?

Всички насам!

На вниманието на пазаруващите...

отдела за разпродажбите ви предлага...

Намаление на столове и разтегателни любовни кресла.

Специалното предложение за седмицата е

кухненска маса с размери 100 на 150 см, с покривка...

Защо трябва да плащате повече, като при нас са най-ниските цени?

Остава ни по-малко време за връщане. - Не, ще почакаме още малко.

Винаги има шанс някой да остане на балкона.

Ще се справим с това. Ще минем през тях.

Дори един от тях да ни види или чуе,

всички ще тръгнат след нас към покрива. Тогава ще стане лошо.

Но ние тичаме по-бързо. Ще успеем да натоварим хеликоптера и ще отлетим.

В момента мисля, че може би е добре, че се озовахме тук.

Може би не трябва да бързаме да си тръгнем.

Ако успеем да стигнем до тавана и никой не тръгне след нас,

можем да се задържим известно време. Поне за малко, за да си починем.

Пусни радиото. Да чуем какво става.

Някъде трябва да има проход, който да стига до самия покрив.

Не знам дали това са отоплителни тръби или е някакъв вид изход.

Видях го на схемата.

На горния етаж. Да тръгваме.

За сега виждам само окачен таван за лампи.

Трябва да е в този район. Има го на схемата.

Асансьорната шахта.

Задръж вратите.

Тук е. Дайте ми една отвертка и нещо, на което да се кача.

Знам къде са инструментите. Дай му засега онзи стол.

Това ни трябва. Решетката ще я махнем. Пилоте, ти го намери.

В магазина има всичко. Само трябва да се пресегнеш и да го вземеш.

Филипс. - Ето ти я.

Стивън?

Боже мой.

Виждал съм го. Не спирай.

Не стреляй. Долу ще те чуят.

Изглежда, че не са ни проследили.

Трябва да видиш какви неща сме взели, Френи. Най-различни са.

Това място е страхотно.

Наистина е такова. Прекрасно е.

Има всичко.

Тук можем да оцелеем, Френи.

Колко ли е часа? - Почти 9.

И нищо няма? - Поне показват нещо. Има сигнал.

Не се препоръчва да оставате по домовете си,

без значение колко са безопасни и укрепени.

Днес президента внесе в Конгреса куп предложения

с цел да се изчистим от тази зараза.

Тя добре ли е? Изглежда ми изтощена.

А ти какво очакваш? - Имам предвид, че изглежда болна.

Физически е изморена. - Тя е бременна.

Изгубена е връзката с Детройт, а също така и с Атланта, Бостън...

И от колко време е бременна? - Три месеца и половина, четири.

Боже…

Може би трябва да се опитаме да продължим, да се движим.

Сами ще се справим. - Може би тя се нуждае от доктор?

Сами ще се справим. Това не променя нищо.

Не искаш ли да се отървеш от него? - А?

Искаш ли да направи аборт?

Още не е късно. Знам как се прави.

С информацията, с която разполагаме в момента,

в повечето страни в Европа и част от Азия,

в редица градове е въведено военно положение.

Гражданите са помолени да разберат,

за ужасните последици от този феномен.

Днес в южните части на Америка, асоциацията на хотелиерите

издали силен отказ, който...

Какво реши?

Искаш ли да направя аборт?

А ти искаш ли?

Трябва да оставим някой на пост.

Няма да могат да стигнат до тук. - Ако са достатъчно, ще могат.

Тези гадове не са единственото, за което трябва да се притесняваме.

Хеликоптерът се вижда от далече и може да ни издаде, ако дойде някой.

И какво ще направят? Ще изпратят техния пилот, за да излетят?

На никой не му пука за такава малка птичка като нашата.

Предполагам, че Канада отпада?

На никой ли не му пука за моя глас? - Стига, Френи. Мислех, че спиш.

По дяволите, Френи.

Ти беше тази, която искаше да си направим къща.

Нормалния и основен въпрос, който си задаваме е:

Канибали ли са? Не, не са канибали.

Канибализмът означава да се храниш със себеподобни.

Тези същества не могат да се причислят към хората.

Те преследват хората, но не се самоизяждат помежду си.

Това е разликата. Те нападат и се хранят само с топла човешка плът.

Интелигентност? Както изглежда малка или никаква.

Какви основни умения са запомнили, някакви маниери от нормалния живот?

Съобщават, че някои от тези същества използват предмети от бита,

но дори и тези действия са основни и примитивни.

За да използват предмети като бухалки и т.н.,

ще отбележа, че при определени условия

и животните биха могли да се приспособят.

Съществата нямат нищо повече от двигателни функции.

Не трябва да ни заблуждава и това,

че са членове на нашите семейства или приятели.

Те не са. Няма да отговорят на никакви емоции.

Те са. - Трябва да се унищожат моментално.

Трябва да затворим всички тези входове.

Тези камиони са решението. Трябва да паркираме по един пред всяка врата.

Работят върху изучаването на този феномен,

от гледна точка на вирусен феномен. В лабораториите правят тестове,

за да се види дали ще могат да се справят с вируса по този начин.

В резултат на това, учените се надяват да направят ваксина.

Според този рапорт, проблемът е, че засега усилията на учените в Атланта

остават напразни. Все още не е намерена нито една жива клетка.

С други думи, все още нямат нищо.

Имахме заснет видеорепортаж заснет в Атланта,

но все още не е пристигнал. Връзката продължава...

Щях да направя кафе и закуска, но нямах кафеварка и тиган.

Също така...

Изчакайте малко. Има нов доклад...

Мога ли да кажа нещо? - Естествено.

Съжалявам, за дето разбрахте, че съм бременна. Но не искам

да се държите с мен различно. Искам да съм равна както останалите.

Френи, стига де. - И не смятам да ви ставам домакиня.

Искам да съм наясно с нещата, които смятате да правите.

И искам да участвам в обсъждането на плановете, заедно с вас.

Тук сме четирима, нали? - Господи, Френи.

Съвсем разбираемо е. - Добре, какво смятате да правим?

Ние ще излезем навън, а ти няма да дойдеш с нас.

И няма да идваш с нас, докато не се научиш да се държиш както трябва.

И още нещо...

Не знам за вас двамата, но искам да знам как да пилотирам хеликоптера.

Ако се случи нещо с теб, ние трябва да можем да отлетим от тук.

Пич, тя е права.

Хайде, да тръгваме.

Не искам отново да ме оставите без оръжие.

В крайна сметка ще го разгледам по-отблизо.

Съжалявам, Стивън. - Няма проблем. Всичко е наред.

Стивън?

Да?

Пази се.

Разбира се, всичко ще бъде наред.

Въпреки всичко, както сами виждате все още има хора с чувство за хумор.

Как е при теб? - Оправям се.

Не съм сигурен за това нещо. Сега тепърва ще се карам камион.

Израснал съм в подобно нещо. Тръгвай. - Добре.

Хей, бавния дългуч, обади се.

Седнал в камиона, изглеждаш мой ръст.

Чудя се как се уцелихме и двамата в един отряд? А ти си толкова висок.

Казаха ми, че е отряд за джуджета. Търсеха някой да ви води.

Къде е пилотчето? - Сигурно е на покрива с мацката.

Добре, дай газ.

Хайде, смотаняко. Хайде де. - Копелета, пипнахме ви.

Още три, бебчо. Само три!

Роджър...

Хайде, човече. Погледни насам.

Огледай се.

Какво?

Вдигни й главата!

Вдигни й главата!

Роджър, повдигни я, човече!

Наведи се! Наведи се и стой долу. На мушката ми е!

Роджър, помести се!

Копелета.

Шибани копелета.

Роджър...

Човече, оправихме го. Оправихме го от зад.

Роджър, хайде, човече. Стегни се. Имаме още много работа.

Да тръгваме, пич. Номер две.

Добре ли си? - Идеално, човече. Просто перфектно.

Хайде, ела ми.

За Бога, човече, влизай вътре! Роджър, внимавай!

Хайде, Роджър. Хайде де...

Хайде, Роджър. Влизай вътре!

Мамка ви кучи синове такива.

О, Боже! О, Господи! - Какво?

Чантата ми. Забравих проклетата чанта в камиона.

Добре, войнико. По-добре си оправи главата.

Ясно. Хайде да тръгваме. - Сериозно говоря, човече!

В момента не играеш само със собствения си живот, а и с моя.

Ясно ли ти е?

Да.

Хайде, Роджър. Бързай.

Хайде, Роджър. Размърдай се.

По дяволите

Пази се, човече.

Внимавай. Хайде!

Влизай, човече.

Роджър! Роджър, внимавай! По дяволите.

Роджър!

По дяволите!

Пипнаха го.

Това беше, човече.

Това беше, човече. - О, глупости.

Трябва да ти оправим крака. - Сам ще се справя.

Не му бери грижа.

Много трябва да се постараят, за да ме загубите.

Всичко зависи от това колко от тях са все още вътре.

Трябва да обиколим магазините.

Ако имахме повече сигнални ракети, и бутилки с пропан...

Оръжията и мунициите са на първо място.

Съжалявам.

Сигурен ли си, че ще успееш?

Само побързайте.

Какво ще кажеш за това, а?

Не се опитвай да стреляш през тези прозорци.

Отворите са твърде малки. Куршумът ще рикошира из стаята.

Не се притеснявай. Няма как да влязат вътре.

Не е ли престъпление? - Кое?

Човек, който може да пропусне с тази пушка

трябва да е най-големият карък, който я е купил.

Изчакайте още малко, страхливци.

Скоро ще дойдем...

и сме подготвени.

Добре, да тръгваме.

Изчакай да се отвори вратата. Бутай. Точно така, бутай.

Готово, да тръгваме.

Инструментите.

Виж, човече… аз... аз... - Знам. Ще млъкнеш ли?

Най-трудната част предстои.

Твърде далеч е. - Вече е късно да се връщаме назад.

Трябва да затворим тези входове.

Никога няма да можем да затворим и четирите входа. Твърде е рисковано.

Ще успеем. Ти бъди готова да ни пуснеш обратно.

Изчакайте малко. Изчакайте... колата.

Защо не вземете една от онези коли?

Ще можеш ли да я запалиш?

Добре, да започваме.

Хайде!

Затвори вратата!

Ключовете, Стивън! Дай ключовете! - Господи!

Хайде, човече! Разкарай се от там.

По дяволите! - Задръж ги, Стивън! Остави ги!

Трябва да се затвориш! Изчакай малко.

Скачай отзад.

Добре ли си? - Всичко е наред.

Поеми ключалките. Аз ще оправя катинарите.

Заемам се.

Не гарантирам на 100%, но не мисля, че ще преминат.

Не могат ли да разбият стъклата? - Те са противоударни.

Камионът ще им попречи да ги разрушат.

Надявам се да се махнат, след като разберат, че не могат да проникнат.

Ще пусна алармата. Влизай в колата.

Тръгвай.

Добре сме. Справяме се. Ще свърши работа.

Чудя се колко ли са тук? - Не знам. Но не са много.

Лесно ще се справим с тях. Като ги затворим тук, ще започнем лова.

Ето тук ще сложим стената.

По този начин ще можем да стигнем до водопровод.

Защо не преградим стълбището?

Рано или късно, тук ще дойде патрул. Или мародерите.

Не искам някой да научи, че тези стълби съществуват.

Не знам какво друго да направя.

Справяш се чудесно.

Кракът му е ужасен. Инфекцията се разпространява светкавично.

Не можем ли да направим нещо друго? Не можем ли да го заведем на лекар?

Виждал съм дузина хора, които са били ухапани от тези същества.

Никой от тях не е издържал повече от три дни.

Питър, къде си? - Тук съм, войнико.

Успяхме, нали? Разбихме ги, нали?

Точно така, Роджър. - Сериозно ли? Разбили сме ги?

И още как, приятелю.

Разказахме им играта. Разбихме ги добре.

Размазахме ги всичките!

Френи?

Френи? - Остави ме насаме. Всичко е наред.

Няма проблем.

Махни се от тук. Не искам да си тук.

Не искам да ме виждаш в това състояние.

Стивън, моля те, махни се.

Това място много скоро ще замирише на мърша.

Трябва да го почистим, брато.

За всеки случай.

Кинти, кинти и още кинти.

Какво мислиш?

Все още са тук. - Те са по петите ни.

Знаят, че все още сме тук. - Тук са заради мястото.

Те самите не знаят защо са тук. Това място го помнят.

Помнят, че искат да бъдат тук.

Какво, по дяволите, са те? - Те са като нас. Това е всичко.

Няма повече стаи в ада. - Какво?

Това е нещо, което дядо ми, ми казваше.

Не си ли чувал ли си за Мокумба? Вуду.

Дядо ми беше свещеник в Тринидад.

Често ни казваше:

"Когато няма повече място в ада, тогава мъртвите ще ходят по земята."

Няма значение, стани! Побързай!

Господи, по-бързо!

Върви, аз ще поседя с него.

Питър, ще се погрижиш ли за мен?

Имам предвид... да се погрижиш за мен, когато си отида.

Човече, опитай се да поспиш малко. Пази си силите.

Аз...

Не искам да обикалям на около, като онези същества.

Питър...

Питър! - Да, тук съм, човече.

Не го прави, преди да си сигурен, че съм се превърнал от смъртта.

Ще се опитам... да издържа.

Ще се опитам да не се връщам.

Ще се опитам...

да не се върна.

Те ползват едва 5% от човешкото тяло като храна.

С тази малка цифра сами разбирате,

че трупът е почти непокътнат, и може да се предвижва като възкръсне.

За какво говорите? Искам да кажа...

Глупаци, глупаци! - Предполагате, че тях ги боли?

Моля за извинение. Слушай те. Тишина!

Да се чуди човек - какво ли остана за спасяване? Какво?

Единственото, което знам е, че мозъците им са мъртви,

а идиотското е, че все още са живи.

И аз се чудих как да остана жив.

Сега се опитвам да ви помогна, глупаци такива.

Като говорите толкова спокойно, само дразните аудиторията.

По пътя на логиката... - Това не е логика...

Нелогично ли е? Нелогично?

Представям ви начин,

по който ще можем да увеличим хранителния запас до 20 пъти.

Хранителният ресурс за кого?

За тези екземпляри, разхождащи се навън, които се увеличават постоянно.

Предлагате да ги храним ли? - Какво друго можем да направим?

Дайте ми някакви възможности. - Да започнем от зоопарка.

Мислех, че вие учените ще дойдете с начин за решаване на този проблем,

а не с идея да ги храним. Просто няма никакъв смисъл.

Мога да помисля и върху друга алтернатива. По принцип има още една.

След като има тенденция да се събират в гъсто населените райони,

и след като все още не сме ползвали нашите ядрени ресурси,

защо не пуснем атомни бомби във всички големи градове?

Сигурно се шегуваш? - Напълно съм сериозен.

Какви възможности? - Ще свършат храната.

Госпожице, те няма да свършат храната. Това е проблемът.

Те няма да свършат храната, докато ние сме все още живи.

Тези неща, за които говорите звучат като бръщолевене.

Това не е политически патос. Нямаме раздор между страните.

Не са републиканците срещу демократите.

Държат ни в една дупка. Икономически сме в друга война.

Това е по-важно от каквото и да било. На една страна сме, приятели.

От една страна сме. Стигнахме до дъното.

Няма разделение сред... - Моля ви...

Поне го оставете да довърши. - Трябва да запомним...

Все пак наистина идва края, нали?

Оставете емоциите... - Тишина.

Трябва да мислим рационално... логически.

О, не... - Логически.

Учените винаги използват такива термини.

В момента това не помага. На хората не им става по-леко.

Трябва да мислим логически. Така трябва.

Нямаме друг избор. Така трябва да стане.

Това е единственият шанс.

Вечерята пристига.

Леле... - Много е хубава.

Благодаря.

За дамата. - Благодаря.

Заповядай.

Стивън. - Много ти благодаря.

Питър, ами ти? Къде отиваш? - Тази вечеря е за вас двамата.

Приятна вечер. - Благодаря.

Стивън, не можем. Не точно сега. Няма да е истинско.

На вниманието на всички купувачи...

Ако обичате сладкото, имаме специално предложение за вас.

Ако в следващия половин час закупите стоки за 5 и повече долара,

ще ви подарим цяла чанта със сладкиши,

за вас или вашите деца.

Затова не чакайте, а пазарувайте.

Няма излъчване от 3 дни. Защо не се откажеш?

Може пак да го пуснат.

На какво заприличахме?

Добре… Сега, леко, леко...

Стабилизирай го. Точно така.

Приземи го. Бавно, бавно.

Това е. Справи се.

Успя!

Успях!

Сигурно са влезли през покрива. - Кучи синове.

Блокирали са всички входове с камиони.

Да, камиони... Нищо работа.

Какво мислиш? Да ги ударим сега или довечера?

Довечера.

Знаем, че сте там. Видяхме хеликоптера на покрива.

Искаш ли да видиш моят хеликоптер? - Ще спрете ли да викате? Млъкнете!

Похитители.

Искате ли малко компания при вас?

Ние просто минаваме. - Искаме малко компания при нас.

Знаят, че сме тук. Може би трябва... - Няма да стане.

Искаш да опиташ ли? - Та това е радио...

Добре... стига толкова. Млъкнете за малко.

Колко сте вътре? Ние сме само трима.

Какво по... - Тихо!

Смятам, че трябва... - Исусе Христе, млъкни и слушай.

Хей, вие в мола, слушайте.

Не обичаме хора, които не споделят. Просто много се прецакахте.

Да тръгваме.

Да тръгваме... Хайде...

Само трима, а? - Мамка му!

Ще влязат. Ще преместят камионите.

Долу има стотици от тези същества.

Чуй се човече. Те са като цяла армия.

Изглежда, че те оцеляват движейки се непрекъснато.

Е, да не ги улесняваме. Ела.

Какво става? - 15 или 20 човека са.

Трябва да затворим вратите. - Стивън!

Само ще затворим вратите. Никога няма да разберат, че сме тук.

Първо на долния етаж. Взе ли си радиото?

Да. - Дръж го на близо.

Внимавай, Били. - Ето там.

Влязоха, летецо. Отвориха товарният отсек.

Когато тези врати се отворят, тук ще влязат хиляди зомбита.

Това ще им привлече вниманието. Тези момчета ще имат много работа.

Не се разпръсквайте. Стойте заедно. Тръгвайте.

Пилотче...

Пилоте...

Пилоте, къде си, дяволите си?

Хайде, просто ги хвърли. - Хайде, човече, да изчезваме от тук.

Наши са.

Ние ги взехме. Наши са.

Какво, по дяволите, правиш? Някой стреля по нас.

Проклет да си, пилотче. Какво, по дяволите, правиш?

Стой далеч от погледа им. Тук са заради магазините.

Ние не ги вълнуваме.

Е, доволен ли си? Сега започнахме война.

Кажи сбогом, изчадие.

Къде го гледаш тоя боклук? - И аз не знам, човече.

Хей, Ник.

На горния етаж. Хайде...

Стегни се... Мамка ти...

Светлина! - Пуснете осветлението!

Включете осветлението!

Къде отиде? - Долу е... хайде.

Виждам те!

Питър! Питър!

Питър!

Въжето, човече!

Видях го. Тук е.

Ей, слизай!

Докарайте ми превоз.

Кучи син.

Питър! Питър! - Къде си, по дяволите?

В асансьора.

Тези същества са навсякъде. Качи се горе. Ще махна решетката от шахтата.

Идвам...

Пилоте? Пилоте?

Пилоте...

По дяволите, пилоте...

Мъртъв ли е? - Чух стрелба, може би е жив.

Просто ще почакаме.

Ще почакаме и ще видим.

Почти се съмна. Да тръгваме.

От часове не е отговарял по радиото.

За Бога!

Какво е това? - Стивън.

Те идват насам.

Бягай. Махай се от тук.

Питър? - Казах да изчезваш от тук.

Господи, Питър. - Не искам да тръгвам.

Наистина не искам.

Качвай се. Мърдай, жено!

Колко гориво имаме? - Не много.

Добре.

Превод: Стелиан Николов a.k.a. Stelcho