Original subtitles

По дяволите! Повикайте помощ.

Помощ!

Помощ! - Охрана!

Закарайте го в лазарета. Веднага.

Добре съм. - Държа те.

Добре съм.

Дишай. - Нищо ми няма.

Е?

Имаме информацията.

Извинете, сър. Какво стана току-що?

Добре.

Добре, майоре.

Време е да ти дам някои отговори.

Всичко е наред.

Родителите ти скоро ще се върнат.

Аз ще съм отвън, в случай че пак има някакви проблеми.

Не трябва да съм тук.

Според всички съм го направила аз.

Всичко е наред. Казах им, че не си виновна.

Какво си казала?

Казах, че очилата ми се счупиха и ми порязаха окото,

а ти опитваше да ми помогнеш, когато дойдоха останалите.

Сигурно ще ме изпратят в лудницата, ако им кажа какво видях.

Много съжалявам, Лили.

Трябваше да ти повярвам.

Ти си най-добрата ми приятелка.

А аз те предадох.

Защо се случва това?

Още се опитваме да разберем.

Ще се случи ли отново?

Не знам.

Но ако се случи...

...няма да си сама.

Липсваше ми.

И ти много ми липсваше.

Мардж добре ли е? Изглеждаше доста зле.

Окото й е наранено, но ще се оправи.

Вижте, ако иска да помогне,

може да каже на Боуърс какво се случи наистина.

Рони, вече опитахме.

Защо да й вярват?

Полицаите сигурно си мислят, че аз съм я нападнала

и че ме прикрива. - Всички смятат така.

Не, Лили, нямах това предвид.

Не ние, а в училището, в пощата, фризьорът ми...

Това е частен клуб! Кажи кой си!

Мати?

Помогнете...

...ми.

То: Добре дошли в Дери

Индианците ги наричат "колони".

Тринадесет предмета, направени от същия материал,

с който това същество е паднало на Земята.

Паднало на Земята?

Те са заровени преди стотици години

от индианците, за да създадат нещо като клетка

около територията на съществото,

горе-долу покрай границите на съвременния Дери.

Значи Дери е затвор и ние търсим решетките?

Точно така, майоре.

Онова хлапе е член на таен орден,

който държи съществото затворено и пази в тайна колоните.

Те са вършили тази работа в продължение на около 400 години.

Досега.

Халоран прочете мозъка на това момче като сутрешен вестник.

Сега знаем къде са и как да стигнем до тях.

За какво, сър?

За да намалим размера на клетката и обезвредим съществото.

Искате да кажете, да го заловим.

Улица "Нейболт" 29.

Тук има изоставена къща над тунели, които водят към 13-те колони.

Утре ти и полковник Фулър ще поведете малък отряд, за да ги откриете.

След това ще стесните периметъра, за да го контролирате.

Представи си, ако го бяхме пуснали в Пусан през 1951 г.

Щяхме да спасим толкова много войници!

Колко майки щяха да видят синовете си живи?!

Време е да сложим край на тази Студена война.

Какъв е проблемът?

Знаехте, че това нещо ловува в Дери,

но позволихте на семейството ми да се премести тук.

Трябваше да живеете в базата, но ти реши другояче.

Може би трябва да се преместите тук. - Със сигурност ще го направим.

Извинете ме, сър.

Мати, къде беше?

Всичко е наред.

Няма нужда да... - В канализацията.

Под Дери.

То живее там.

Клоунът.

Клоунът?

Остави някои от нас живи.

Сякаш...

Сякаш се нуждаеше от...

Страх.

Да.

Как успя да избягаш?

То се храни нощем...

И спи през деня.

Просто изчаках...

И побягнах.

Ами Теди?

Фил и Сузи?

Виждал ли си ги?

Теди вече беше мъртъв, когато то го донесе.

Черепът му беше счупен и то...

То... - Какво?

Изяде му мозъка пред очите ми.

Май ще повърна.

А Сузи... Едната й ръка липсваше.

То просто я остави там.

През цялата нощ.

Кръвта й изтичаше.

Тя плачеше.

И накрая спря.

Но Фил е още долу.

Жив ли е?

Не може да се движи и да говори, но е жив.

Някак си.

Трябва да отидем в полицията.

Не.

Никаква полиция. - Трябва да спася баща си.

Ще им кажеш, че той не те е отвлякъл.

И Фил също. Мати, трябва да му помогнем.

Никакви ченгета!

Мати, моля те. - Не.

Ще ме върнат при баща ми.

Веднъж вече избягах.

И пак ще го направя.

По-добре да се върна в канализацията, отколкото при него.

Загубата дори на един живот е прекалено голяма.

Този път цикълът е много по-слаб от 1935 г. и 1908 г.

Двайсет и петима изчезнали, седем смъртни случая.

Повечето са деца.

Най-големият е на 16 г., а най-малкият на пет години.

Знаем обаче, че съществото оставя следи.

Секретът, който оставя,

трови водите на Дери още от самото му основаване.

Давай по-бързо, Джон.

Извинявай, не трябва ли да обучаваме един бъдещ Пазител?

Лео.

Продължавай.

Напоследък разузнавачите ни забелязват,

че жителите на града се държат по-агресивно.

Поличбата.

Точно така. И какво е това, скъпа?

Последното кърваво събитие, което бележи края на всеки цикъл.

После следват около 27 години мир и спокойствие.

Госпожо Роуз.

Закъсня. Къде е Таниел?

Не можах да го спра.

ЩАТСКИ ЗАТВОР "ШОУШЕНК"

Сър, искам да говоря с него.

Качвай се на експреса за "Шоушенк".

Спасителката ти трябва да действа бързо.

Последният, когото пратихме там, не издържа и седмица.

Ако извадиш късмет, ще издържиш две седмици.

Гори в ада, кучи сине!

Мъртъв си, Гроган. Чуваш ли ме?

Заради онова, което направи с децата ми, боклук такъв!

Пуснете ме!

ПОЛИЦИЯ НА ДЕРИ. ВХОД САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ.

Сядай.

Не, добре съм. Малко съм шокирана. Това е.

Той пътува натам.

Исках да проверя дали сме подали всички документи,

за да можем да го изкараме оттам, докато намерим адвокат.

Добре, обадете ми се.

Много благодаря. Дочуване.

Уил тук ли е? Къде е Уил?

В стаята си. Какво има?

Трябва да ти кажа нещо.

Колкото и шантаво да прозвучи,

просто трябва да ми повярваш.

Вчера в Лефлор, Мисисипи, националната гвардия се намеси

в протестите за права за гласуване на негрите, при които...

Генерале, имате посетител.

Не сега. - С цялото ми уважение, мисля...

Къде е племенникът ми, Франсис?

Роуз.

В безопасност е.

Ще го пуснем след края на операцията. Имаш думата ми.

Думата ти.

"Водопровод"?

Казах ти, че спомените ми за Дери се върнаха, когато пристигнах.

Това не е съвсем вярно.

Нима?

Преди пет години

Министерството на отбраната ми даде лекарство

като част от програма за сигурност

и тогава си спомних всичко.

Спомних си всичко за онова лято...

За първи път от 45 години.

Какво беше това нещо?

Защо не излиза от гората?

Можеш ли да пазиш тайна?

Спомням си, че ти ми спаси живота...

...от нещо, което не би трябвало да съществува.

След като обмислих всичко, което се е случило,

и всичко, което ми каза за предците си

и за свещените им задължения,

осъзнах, че намерих отговора

на въпроса, преследващ ме през целия ми живот.

Как да опазя безопасността на тази страна.

Да не мислиш, че можеш да го вържеш на каишка?

То не може да се контролира, Франсис.

Ще видим.

Нямаше да го правиш, ако си спомняше всичко.

Ако си спомняше какво е да го погледнеш в очите.

Да усетиш дъха му по врата си.

Тогава щеше да прекратиш цялата тази операция и да избягаш.

Ние знаем къде са колоните.

Таниел ни каза всичко.

Той никога не би го направил.

Къщата на улица "Нейболт", Роуз.

Тунелите под нея.

В такъв случай...

...ти трябва помощта ми.

И дума да не става, Роуз.

Франсис...

Нека поне да подготвя Таниел.

Животът ви зависи от това.

Таниел!

Лельо Роуз! - Добре ли си?

Съжалявам. Не мислех, че ще ме хванат.

Знам.

Имаш рана. Какво се е случило?

Те ми направиха нещо.

Влязоха в главата ми, в спомените ми.

Не знам как, но...

Те знаят.

Всичко.

За нас, за колоните, за клетката...

Но не се тревожи, те си мислят... - Знам.

Ще те вземат с тях. - Няма проблем. Аз съм виновен.

Говорете на английски!

Казах им, че ще имат по-добър шанс

да открият онова, което търсят...

С това.

Провериха го.

Знаят, че не представлява заплаха.

И разбират, че само ти знаеш как да го използваш.

Да, лельо.

Разбирам.

Аз ще го взема.

Аз ще го взема.

Няма да ти трябва до сутринта.

Времето свърши.

Да вървим.

Прави каквото ти казват.

Дръж го до себе си и ще си в безопасност.

МИРЪТ Е НАШАТА ПРОФЕСИЯ

Документите.

Базата е достатъчно далеч от града.

С мен ще бъдете в безопасност.

Татко, а приятелите ми? Нуждаят се от мен.

Ще ги видиш, когато всичко свърши.

Може да тръгвате.

Довери ми се. Ще се погрижа за всичко.

Лили?

Каза, че ако искам да поговоря с някого...

Влизай.

Значи ми казваш, че момчето може още да е живо?

Мати така мисли.

Но не иска да иде в полицията, защото ще го върнат вкъщи.

Какво ли е преживяло горкото момче?!

Здравейте, г-н Кърш.

Скъпи, нали помниш Лили?

Дъщерята на Тери Бейнбридж.

Да, сър.

Къде ми е пържолата? - Почти е готова.

Ще ти я сервирам след минутка.

Гледай да не я пресготвиш пак.

Ако някой е отвлякъл това дете, трябва да отидем в полицията.

Не, обещах на Мати.

Работа за възрастни е. Няма как да идете там сами.

Мисля, че можем да спасим Фил.

Лили, не разсъждаваш трезво.

Обещай ми, че няма да ходите там.

Разбирам, че сте приятели, но не си заслужава да умреш за него.

Обещай ми.

Обещавам.

Не е толкова зле, нали?

По-малка е от нашата къща, но ще се справим.

Може ли да се поразходя?

Искам да разгледам базата, щом ще живеем тук.

Да.

Сигурно има център за отдих, игра със стрелички, такива неща.

Уил.

Ще видиш приятелите си, когато баща ти каже, че е безопасно.

Обичам те.

И аз те обичам.

Полицията арестува Уилям Дривънс,

защото се опитвал да си отреже крака с брадва.

Затворнически автобус, пътувал за затвора "Шоушенк",

е катастрофирал вчера на шосе 9.

Има потвърдена информация за множество жертви.

Един от пътниците, обвиненият в убийство Ханк Гроган,

е избягал от мястото на катастрофата.

Полицията го издирва и пътищата може да са блокирани.

Ако някой разполага с информация за този човек,

нека се обади на горещата линия.

Ако днес сте в западната част на града,

ще забележите, че улиците между центъра и "Нейболт"

са затворени поради съобщение за изтичане на газ.

Властите съветват хората да стоят далеч от този район днес.

УЛИЦА "НЕЙБОЛТ"

Хайде, по-бързо! Давай!

Опитвам се от няколко дни. Искам да стигне чак до главната улица.

Изгубих вече девет.

Заради вятъра е. Винага така става.

Какво прави тя тук?

Искам само да помогна.

Как да вярвам на Патикейк?

Бивша.

То също я нападна.

Вижте, не трябва да караме Мати да ходи в полицията.

Какво? - Няма да му повярват.

Той е прав. Ще го върнат при баща му.

Но ако Фил наистина е жив и може да докаже, че баща ти е невинен...

Тогава трябва ние да го спасим.

Луда ли си? - Няма да стане.

Няма да се върна там.

Каза, че по-скоро би се върнал там, отколкото вкъщи.

Добре, защото веднага ще ни заведеш там

и ще ни покажеш къде е Фил, за да го измъкнем.

Иначе ще те заведем в полицията.

Ще ни заведеш всички. Веднага.

Не бива да ходим там. То ще ни изяде! - Не и с тези хапчета.

Малките помощници на мама? - Точно така.

Нали Уил и Мати казаха, че то се храни със страховете?

Ако няма с какво да се храни, значи няма от какво да се притесняваме.

Мама си купи нови.

Ще вземем колкото можем... - Сигурна ли си, че е безопасно?

Майка ми ги гълта като бонбони.

Ако не бяха безопасни, сигурно вече щеше да е мъртва.

Не знам.

Баща ми казваше,

че в живота хората са котви или спасителни лодки.

Или те завличат надолу, или те държат на повърхността.

Не знам къде щях да бъда в момента без вас.

Но Фил е съвсем сам.

Ако не направим нещо, той няма никакъв шанс.

Затова ви питам: котви ли сте, или спасителни лодки?

Спасителна лодка.

Спасителна лодка.

Спасителна лодка?

Какво? Какво изпуснах?

По-добре да не знаеш.

Според приятелите ни от Индианското блато

къщата на ул. "Нейболт" е построена върху стар кладенец

още от колониалните времена.

Чисто! - Чисто!

Предметите, които търсим,

са 13 индиански артефакта, които те наричат "колони".

Те са заровени преди стотици години на различни места около Дери.

Можем да стигнем до тях

само по тунелите под стария кладенец.

Майор Ханлън и хората му ще влязат в къщата,

ще открият кладенеца и ще слязат в тунелите,

а Таниел ще ни води през тях

до местата на колоните.

При необходимост ще му помага редник Халоран.

Добре, момчета. Да слизаме.

Помнете, че сте на вражеска територия.

Каквато и форма да приеме това същество,

ще използва страховете ви срещу самите вас.

Не се страхувайте и не му вярвайте.

Ако видите нещо, което не би трябвало да е там, застреляйте го.

Бъдете бдителни, пазете се и намерете колоните.

Насам.

Усещаш ли го?

Усещам нещо.

Дик!

Чухте ли това? - Кое?

Таниел, добре ли си? - Да.

Доста е дълбоко.

Дик!

Скъпи!

Върви, ще изостанем.

Къде е той?

Халоран!

Халоран!

Къде отиде?

Не знам. Изчезна.

Дики.

Той пак идва за теб.

Бабо?

Дядо?

Здравей, Дики.

Време е.

Халоран!

Чакай.

Чу ли това?

Халоран, ти ли си?

Аз...

Искам...

Вас!

Огън!

Какво е това?

Халоран!

Халоран!

Трябва да вземем по три. Би трябвало да е достатъчно.

Малко горчи.

По-добре, отколкото да те изядат.

Добре, води ни.

Вече сме близо.

Какво ще кажеш, Халоран, така ли е?

Майор Ханлън?

По дяволите! Таниел!

Спри! Таниел!

Правиш голяма грешка.

По дяволите!

Насам.

Браво на вас.

Говорите си на ум, имате тайни от мен.

Може да нямам тази дарба, но не съм тъп.

Знам какво ти е казала тази кучка!

Не го слушай. Иска да влезе в главата ти.

"Дики, заключи ги в малка кутия в главата си

и изхвърли ключа."

Той ще те нарани. Не го слушай.

Тя нищо не разбира. Такава сила трябва да се използва.

Не.

Как я откри?

Как? Как си намерил кутията ми?

Тя беше там.

В сфинктера на душата ти.

Знаеш какво има вътре. Не му позволявай да я отвори.

Нищо не можеш да скриеш от мен! Чуваш ли?

Те ще те хванат, Дики. Не отваряй кутията.

Забрави за всичко. Отвори я. - Нищо няма да отварям.

Няма да повтарям. - Нищо няма да отварям.

Отвори проклетата кутия! - Не!

Ще трябва да я върнеш обратно, защото няма да я отворя.

Или какво? - Аз...

Или какво?

Или какво?

Или какво?

Бабо? - Какво ще направиш?

Какво ще направиш, момче?

Няма ли да я отвориш?

Ще я отворим заедно. - Не.

На три. Готов ли си? - Престани. Остави я.

Едно. - Не го прави.

Спри.

Недей!

Спри!

Две. - Не.

Недей! Остави я!

Какво става? Кой си ти?

Махай се. Остави ме на мира.

Не. - Три.

Май прекалих с хапчетата.

Може би всички сме прекалили с тях.

Какво каза?

Какво?

Какво?

Добре ли си?

Съжалявам, толкова съм бавна...

Не виждам добре в тъмното.

Хвани ръката ми.

Ръката ти е много мека.

Понякога използвам крема за ръце на мама.

Искам да кажа, че е супер мека.

Като коремчето на котка.

Много странно сравнение.

Усещате ли това?

Веднъж отидох при доктор Вагнер

и асистентката му ми пусна газ.

Имах чувството, че излитам от тялото си.

За ръце ли се държите?

Не. - Да.

Вече сме близо.

Господи, тук мирише ужасно.

Канализация е. На какво смяташе, че ще мирише?

Къде са? - Не знам. Сигурно завиха някъде.

Да не сме се изгубили? - Не знам.

По дяволите. Ехо?

Успокой се. - Аз съм спокоен.

Не ти ли изглеждам спокоен? - Не съвсем.

Не е ли горещо тук?

Господи, много ми е топло. Тук е като във фурна.

Не ти ли е горещо? - Поли, горещо ми е.

Успокой се. - Защо не можем да ги намерим?

Нещо не е наред. Усещам го.

Ще настигнем другите или сами ще намерим пътя.

Само трябва да продължаваме.

Да вървим. - Добре.

Нали? - Добре.

Лирой!

Какво? Какво има?

Лий, какво гледаш?

Лирой, помощ! Страх ме е.

Шарлът? - Искам вкъщи, Лий. Страх ме е.

Шарлът, какво правиш тук?

С кого говориш?

Поли, не я ли виждаш? - Кого? Занасяш ли ме?

Свали пушката, скъпи. Страх ме е.

Какво, по дяволите?

Може ли да се прибираме, Лий? - Оправи фенерчето.

Заради батериите е. - И моето угасна.

Оправи твоето, бързо! Моето не работи!

Нищо не виждам! - Опитвам се!

Какво беше това? Какво правиш?

Лий!

Какво става, по дяволите?

Лий, какво става, по дяволите? - Слушай.

Ако видиш нещо, което не трябва да е тук, може да го убиеш.

Може да е първото ти гадже или учителят по физическо,

просто ги убий. Разбра ли? - Добре.

Поли! - Да, разбрах. Ще убия учителя си.

Да тръгваме. - Добре.

Луда работа.

Тук няма изход.

Аз...

Бих се заклел, че беше тук...

Халоран!

Чувате ли?

Халоран! - Гласовете.

Тук има и други хора.

Трябва да се връщаме.

О, боже!

Това е Сузи!

Мили боже!

Теди!

О, боже! Това Фил ли е?

Мъртъв е!

Всички тунели са под земята.

Където никой няма да бъде намерен.

Децата отидоха да гледат шоу, но се изгубиха долу.

Глътнаха хапчетата и станаха безстрашни...

Това е Мати!

Те избягаха и отидоха в цирка. Сега живеят тук с клоуна.

Тук с клоуна.

Тук с клоуна.

Сега живеят тук с клоуна.

Залегнете и се скрийте, дечица.

Чакайте ме!

Помощ!

Помощ!

Чува ли ме някой?

Помощ!

Аз също го виждам. - Това съм аз! Татко!

Истински са. - Аз съм!

Лирой, истински е!

Мамка му. - По дяволите!

По дяволите!

По дяволите! - Добре.

Какво правите тук? Зад мен! Бързо!

Ще се оправиш.

Много ли е зле? - Погледни ме.

Много ли е зле? - Не.

Знам, че е зле. - Не е зле.

Ще се оправиш. Ще те измъкна оттук. Хайде.

Не.

Какво? - Искам да си почина. Остави ме.

Не може да си почиваш. Трябва да се махаме оттук.

Не. - Трябва да се махаме оттук.

Лий. - Какво?

Всичко е наред.

Всичко е наред.

Какво?

Моят ред дойде.

Съжалявам.

Съжалявам, приятелю. - Чуй ме.

Гледай да не е напразно.

Гледай да не е напразно.

Деца, да се махаме оттук.

Бягайте! Хайде!

Приятели?

Рони! Мардж!

Чува ли ме някой?

Много жалко, много тъжно.

Можеше да спасиш Мати.

Мати беше много вкусен.

Ти убеди всички да дойдат при мен.

Защото си много добра приятелка.

Но много лоша дъщеря!

Не се обръщай.

Не казвай нищо.

Запали колата и тръгвай.

Гледах новините. Толкова се притесних!

Нещо нападна автобуса.

Какво? - Да.

Стана толкова бързо, че не разбрах какво е.

Има контролни пунктове по пътищата към града.

Трябва да ти намерим място, където да отидеш. Ела с мен вкъщи.

Не, твърде рисковано е. Не е безопасно.

Не може да останеш тук. Претърсват гората!

По дяволите.

По дяволите.

Мамка му.

По дяволите.

Мисля, че има човек, който ще ми помогне.

Здравейте, аз съм г-жа Ханлън.

Обадихте се, че имам посетител. - Г-жо Ханлън?

Казвам се Ингрид Кърш.

Не ме познавате, но имаме един общ приятел.

И той беше ранен.

Докато разбера какво става...

Той кървеше и се свлече на земята.

Аз го вдигнах.

И го взех с мен.

Но беше късно.

Благодаря, майоре. Ако имаме други въпроси, ще се свържем с вас.

Много съжалявам, майоре.

Русо беше добър човек.

Така е, сър. Благодаря ви.

Искам да знаеш...

...че тези хора ще отговарят за онова, в което ни въвлякоха.

В тази връзка...

И аз имам няколко въпроса към теб.

Сър, съжалявам.

Просто искам да отида при семейството си.

Разбира се.

Генерале.

Халоран...

Оцелял ли е?

Не се е върнал в базата.

Не знам как би се измъкнал оттам.

Но ако някой може да се измъкне оттам...

...това е Дик Халоран.

Превод: Денис Шепелев