Original subtitles

КУРИЕРЪТ

Е човек, който пренася неща от едно място на друго.

Понякога законно, а понякога - не.

Превод и субтитри: seRiousLy http://subs.sab.bz

БРИСБЪН, АВСТРАЛИЯ

Котката предпочита синя пижама.

Котката предпочита синя пижама.

Котката предпочита синя пижама.

Котката яде пица в автобуса.

Котката яде пица в автобуса.

Котката яде пица в автобуса.

Днес три доставки поред. Стягай се.

Закусвам. Чупката.

Понеделник: "Крок мосю".

Здрасти, Ханк. Любимият ми куриер закуси ли?

Защото е време за работа. - Започвам чак след час, Иги.

Имам ангажимент за седем, така че... - А, да, вярно, щом приключиш,

имам нужда от моя голям герой в топ форма.

Имаме няколко трудни клиенти тази сутрин, приятел.

Така че трябва да си в най-добрата си форма.

Не искам никакви оправдания. Имаме пари за изкарване,

а ти си моят източник... - Иги, схванах.

Ще съм готов след срещата. Нито секунда по-рано.

Точно така, Джон. Благодаря ти, че сподели.

Дами и господа,

днес празнуваме още една година трезвеност.

Нашият местен Янки.

Поздравления, Ханк. - Благодаря.

Гордеем се с теб.

Добре, Иги. - Приключи ли със срещата?

Да. - Чудесно. Готов ли си за действие?

Разбира се. Какъв е планът?

Мисля, че ще ти хареса първата задача.

Някакъв министър, който трябва да гласува днес,

по важно решение на кабинета, очевидно е изчезнал.

Но моят човек, детектив Маноа,

го е проследил до някакъв луксозен хотел.

Вече плащаш на ченгета? Издигаш се в света, Иги.

Тогава защо твоя приятел Маноа не се погрижи?

Защото правителството избягва официалните канали.

И Ханк, имаш зелена светлина да направиш каквото е необходимо.

Вече не наранявам хора. - Така ли?

Съобщението пред мен пише:

"Премиерът каза: Куриерът може да срита задници, ако се налага“.

Трябва да затварям.

Ставай, ставай.

Съжалявам.

Прегърни ме.

Следващата ти задача е свързана с птицата на някакъв прочут магнат.

Чакай, птица? - Не знам.

Просто прави каквото ти каже. - Иги, птица ли каза?

Ето я.

Отива при бившата ми жена. Получи я при развода,

но внимавай, има остър клюн.

В момента медитирам, така че наистина трябва да...

Чакай, чакай. Защо зоополицията не се занимава?

Защото това е баварски папагал "Куин".

Не разбирам от птици. - Застрашен вид папагал.

Застрашен, тоест незаконен? - Казвам ти, че струва цяло състояние.

Или да й дам тази глупава птица!

Или бентлито. Благодаря, мой човек.

Намасте.

Намасте.

Какво искаш? - Ами, донесох ти папагала.

Кажи на Дарил, че не искам птицата. Искам Бентлито!

За теб няма Бентли! - Да ти го начукам!

От години не си го правила, тъпачко! - Не бих те докоснала,

дори да си последния жив човек. - Така ли било?

Аз пък бих оправил всяка, но не и теб. - Тогава си наври шибаната птица в...

Просто ми кажете какво да правя с птицата!

Убий я! - Остави я!

Здравей, Ханк.

Здрасти, Мон. - Какво има?

Ами, просто...

Обадих се, защото...

Днес навърших година, откакто съм трезвен.

И просто...

исках да знаеш.

Еха...

Радвам се да го чуя.

Потруди се много за това, Ханк.

Да, ами... - Здравей, мъниче.

Ела при мама.

Всичко е наред. - Ти как си?

Добре съм, просто бебето не ме оставя да спя.

Кълна, че не помня някога да сме били толкова изтощени с Изабел.

Тя винаги беше толкова...

Спокойна? Да.

Слушай, Джош току-що се прибра. Трябва да затварям.

Поздравления, Ханк. Радвам се за теб.

Иги, моля те, остави ме да си изям обяда.

Съжалявам, друже, но току-що изникна нещо,

което ще ни донесе огромни пари и е много спешно.

Затова да действаме веднага, но би трябвало да е много лесно, Ханк.

Добре, слушам те. - В момента има частен самолет,

който лети от Хонолулу за Брисбън с изключително чувствителен

медицински пакет на борда.

Трябва само да го вземеш в 15:00 ч.

Нито секунда по-късно, Ханк. Просто го закарай до Олбъни Крийк.

Какво имаш предвид под "медицински пакет"?

Чакай малко, имаш престой на едно от най-красивите крайбрежия

в света, а нямаш никакви планове? - Не, нямам.

Виж, разбирам, че мастилото още не е изсъхнало

и разводът изглежда като край,

но трябва да го приемеш като ново начало.

Одри, повярвай ми, три пъти съм бил женен.

Ще ти хареса, обещавам, но трябва да излизаш повече.

Не знам, Бен. Румсървис и рано в леглото,

ми звучат достатъчно. - Не мога да ти позволя това.

Звучи като поражение, а аз искам да имаш победа.

Знаеш ли какво? След като направя доставката,

ще се върна с колата в Брисбън и ще излезем.

Нали щеше да ходиш до "Бариерния риф". - Вече съм го виждал.

Освен това, когато имаш човек в нужда,

трябва да си готов да променяш плановете.

Има един страхотен ресторант за морска храна,

където сервират прекрасни малки стриди Ангаси,

които комбинират с шардоне от Тасмания,

после имах чувството, че ще ослепея.

Май си ценител. - Не съм ценител.

Аз съм бохем. Има голяма разлика.

Е, какво ще кажеш?

Добре. Съгласна съм. - Да, съгласна е!

Добре, ще се видим по-късно. И слушай,

една майка и малката й дъщеря ви благодарят от сърце.

Днес сме герои.

Благодаря. Радвам се, че съм тук.

Значи не живее в небето,

в океана или на сушата,

но може да се движи и в трите среди?

И си сигурна, че не е...

летяща маймуна с хриле?

Сигурна съм. - Но има крила?

Колко е голямо?

Еха.

Мамо, изморена съм.

Всичко е наред.

Стига толкова за днес.

Кейт, може ли да поговорим?

Обадиха ми се от медицинския център "Куакни" в Хонолулу.

Не исках да ти казвам нищо,

докато не бях напълно сигурна, но вече съм.

Имаме съвпадение, Кейт.

Черният дроб трябваше да бъде изпратен директно до Голд Коуст,

но се наложи да го пренасочат към Брисбън, където частен куриер,

за когото ме увериха, че е най-добрият,

ще го вземе и ще го докара при нас.

Представете си, че гърлото ви е еднократен сифон.

А сега кажете "руж".

Руж.

Руж.

Ханк?

Ти си Ханк, нали? Знаех си.

Ханк е име за голям мъж.

Как си? Бен Бишъп, приятно ми е.

Готов ли си? - Разбира се.

Мога да го взема, г-н Бишъп. - Казвай ми Бен.

Г-н Бишъп беше баща ми. - Добре. Може ли да го взема?

Вече го направи. - За какво говориш?

Ти доставяш мен. Аз доставям нещото.

Виждаш ли, това е високотехнологична система

за съхранение на органи с контролирана температура.

Това не е пратка на FedEx.

Така че днес ти ще бъдеш доставчикът на доставчика.

Разбра ли? - Не особено.

Дим да ни няма.

Имаш ли от онези умни джаджи?

Ще настроим аларма за средата и за финала.

По средата звъним на лекаря, казваме й, че сме по график за пет,

за да не се притеснява никой. - Май само ти се притесняваш.

Да, вероятно. Така ставам, като се вълнувам.

Ще ни закарам за петнадесет минути.

Петнадесет минути до болницата в Голд Коуст?

Казаха ми, че е до Олбъни Крийк. - Не!

Добре, слава Богу, че съм тук. Слушай, не те обвинявам,

просто така става, като си играеш на развален телефон.

Един казва "Булевард Бевърли", другият казва "Бевърли Драйв"...

и всичко се обърква. - Ясно чух "Олбъни Крийк".

Болницата в Голд Коуст. Точка. Остави ме да работя,

а ти свърши твоята. Отпред ли да седна, или отзад?

Искаш да съм отзад, нали? Заради личното ти пространство.

Добре, но не се изненадвай, ако започнеш да ме молиш

да седна отпред, защото няма да го направя.

Мисля по-добре отзад.

Ханк? Вече имаш пътник отзад.

Дълга история. - Не се съмнявам.

Е, обичам дългите истории.

Здравей.

Защо пет е магическото число? - Всъщност 17:45 е магическото число,

но казвам пет, за да имаме малко време в резерв.

Виждаш ли, органите имат определен период на жизнеспособност,

а понеже идва от Хонолулу,

вече изоставаме малко от графика, но всичко е наред.

Какво става след 17:45?

След 17:45 шансът организмът да приеме органа

става малко... по-сложен.

Случвало ли ти се е да си толкова изморен,

че всъщност да си свръхнапрегнат? Чувствам се точно така.

Не си от приказливите, нали?

Не.

Това ще е проблем, защото аз не млъквам.

Но защо не пробваме така.

Ще намаля малко темпото, а ти ще вдигнеш оборотите

и ще се срещнем по средата.

Виж, не искам да съм груб... - Първата ми бивша жена казваше:

"Можеш да разделиш света на два вида хора".

Първите - пият от коктейла на "Бен Бишъп".

А вторите казват: "Има прекалено много захар".

Започва да им става лошо. Може би си от втория вид,

рано е да се каже, но всичко е наред.

Дотам стигаха бившите ми жени. Но познай какво?

Мисля, че ще те спечеля. - Чуйте ме, г-н Бишъп.

Иги се обажда.

Да? - Разказвай, друже.

Взех го. - Него?

Да, медицинския куриер, Бен Бишъп. - Кой е Бен Бишъп, Ханк?

Трябваше само да вземеш пратка.

Той е пратката. - Целият пакет.

Той транспортира органа, а аз него.

Ти го уреди. Защо ти го обяснявам? - Добре, добре.

Къде си? - Вече ти казах, на път съм.

Не, имам предвид точно къде. Ханк, къде точно си?

Седми тунел. - Седми тунел?

Какво правиш на Седми тунел, Ханк? Трябваше да си на М-едно.

Иги, успокой се. Адресът, който ми даде, е грешен,

Отиваме към болницата в Голд Коуст.

Вече пътуваме, какъв е проблемът?

Просто отиди на адреса, който ти дадох,

или си уволнен. - Ей, Иги, говори пакета.

С цялото ми уважение, но днес аз ръководя парада.

Така че адресът не подлежи на обсъждане.

Ти го обърка. Ние го поправихме.

Проблемът е решен. Ясно? - Добре, виж, трябва да тръгвам.

Стой близо до телефона. Ханк, имаш цяло състояние в колата.

Какво каза?

О, Боже. Тоя е истински нервак.

Планът се промени. Трябва да тръгваме.

Добре, всичко е наред оттук,

което означава, че имаме време да се върнем към историята

за птицата, защото имаме много време.

Ще ме оставиш ли да си изям обяда? След това ще разговаряме.

Да, и аз съм така.

Какъв сандвич ядеш?

Крок мосю. - Френски сандвич значи.

И учиш френски. Това е необичайно.

Да не си Франкофил? - Откъде знаеш, че уча френски?

Заради приложението на телефона ти.

Ку-ку!

Чу ли това?

Той може да говори! Ти ли го научи да говори?

Може ли да го повториш? - Ку-ку.

Това е най-хубавият ден в живота ми. Можем да изкараме пари от това.

Трябва да му измислим име. Да го кръстим Спирит.

Спирит, още веднъж. - Вие двамата ще престанете ли?

Добре, добре.

Спирит, престани вече.

"Дребосъкът" каза, че забавлението приключи.

Брисбън.

Красиво е.

И реката минава през него.

Добре, още не си отговорил на въпроса.

Франкофил ли си? - Защо постоянно ме питаш това?

Знаеш защо, учиш френски, което е необичайно,

защото си в Австралия, сякаш си Наполеон, нали?

Само че голям Наполеон. Това малко момиче на сенника,

има ли нещо общо с това?

Стига, г-н Бишъп. - Казвай ми Бен.

Не, не, г-н Бишъп! Виж, не те познавам, ясно?

И за да съм напълно честен...

Мамка му.

Какво има?

Ще ти задам един въпрос.

Колко върви едно от тези на черния пазар?

Защо ме питаш подобно нещо? - Просто отговори на въпроса.

Ами, ако някой е достатъчно отчаян и има парите,

за точно този черен дроб?

Милион, може би. - Милион?

Ако донорът и реципиентът имат най-рядката кръвна група на планетата,

резус-фактора го наричат "златна кръв", и има само петдесет души на света

практически тя няма цена.

Но, Ханк, наистина не ми харесва този разговор.

Накъде биеш?

Добре.

Знаеш ли как е умрял донорът? - Не, но защо питаш?

Просто отговори на въпроса.

Мога да проверя онлайн базата данни на "Божия скорост".

Какво?

Убийство.

Не се обръщай, каквото и да ти кажа.

Какво? - Мисля, че същата група,

която е убила онзи човек в Хавай, в момента ни следва.

За какво говориш? - Трябва да ме слушаш, Бен.

Прави точно каквото ти казвам. - Чакай...

Извади си телефона, включи камерата и го насочи.

Щом колата зад нас се приближи достатъчно,

искам да снимаш регистрационния номер.

Разбра ли? Ще мина напряко през центъра.

Зад нас е.

Виждам я.

Виждаш ли това? Има втора кола точно зад нас.

Спокойно. Виждам ги.

Другият не сви. Само тази е.

Хей, приятел, да, на теб говоря.

Какво правиш тук? Идиот такъв!

Не можеш да спираш там!

Какво прави този? - Снимай номера.

Снимах го. - Започваме.

Разтуптя ми се сърцето.

Край на часовата разлика, събудих се напълно.

Оказва се, че страхът помага за часовата разлика...

Хей, какво ще правим?

Запази спокойствие.

И ти ли виждаш това?

Виждам ги.

Имат оръжия.

Спокойно.

Да остана спокоен? - Точно така.

Това казват точно преди самолетът да се разбие,

което всъщност значи "Моли се",

което всъщност значи: "Загазихме",

защото не усещам никаква успокояваща енергия от онзи мрачен жътвар,

нито от този тип. - Бен, дръж ръката си върху пакета.

Хвани птицата ако можеш. - Какво?

Давай, давай! - Ку-ку.

Да вървим!

Здрасти, Джули. - Здравей.

Кога ще се обади онзи човек?

Д-р Ейнсли каза, че куриерът се обажда по средата на пътя.

И след колко време ще е това?

Толкова често проверявам телефона си,

че вече не знам какво изобщо гледам.

Следим го, Кейт.

Съжалявам, но ще ти кажем веднага щом разберем нещо.

Нали? Обещавам.

От взимането на черния дроб до тази кола някой е бил подкупен.

Колко души знаят какво носиш и накъде отиваш?

Не знам.

Знаеш ли какво? Трябва да отбием.

Трудно ми е да дишам. - Бен, не е моментът да изпадаш в паника.

Не изпадам в паника, но искам да изляза от колата.

Не трябва да слизаме от колата, Бен. Поеми дълбоко въздух.

Трябва да не изпадаш в паника. - Не изпадам, осмислям го.

Искам да изляза от колата. - Паникьосваш се.

Осмислянето означава да излезеш от колата веднага!

По дяволите. - А сега какво?

Не се тревожи, Бен. Сложи ръка на гърдите и дишай.

Помисли колко души знаят затова.

Преброй ги.

Добре... от хирурга

до стюардесата и пилотите - дванадесет.

С вас мисля, че са четиринадесет.

Кои са последните двама? - Ти и работодателят ти.

Хей.

Знаеш ли, може би това е работа за един човек.

Очевидно си способен човек и не искам да те бавя.

Май преувеличих колко е сложно.

Това е само хладилна кутия. - Ку-ку.

Оставяш я, даваш им кода и приключваш.

Просто ме остави по пътя, ще намеря начин да се върна.

Чу ли ме? Слушаш ли ме какво ти казвам?

Не ти ли казах да си вдигаш телефона? - Иги, слушай.

Имаш ли представа колко са бесни? Напълно провали всичко, Ханк.

Искат да отбиеш веднага... - Иги, млъкни и ме изслушай, става ли?

Имам много сериозен проблем тук. Какво?

Не знам кои са тези хора.

Ханк? Ханк?

Какво искаш да кажеш? - Болницата има номера ми.

Чакат да им се обадя аз, не той. - Сигурен ли си, че няма да му се обадят?

Не, нямат номера му. - Ханк, какви ги вършиш?

Иги, ще ти звънна след малко. - Шегуваш ли се?

Да продължаваме ли? - Имам пълен обхват.

По закон всички комуникации трябва да минават през мен.

Щом пакетът е в движение, така работи системата.

Влезте.

Здравейте. Извинявайте, че ви безпокоя, докторе.

Знам, че има протокол кога трябва да се обади куриерът,

но просто...

Просто ми е любопитно. - Да, разбирам.

Има ли някакъв шанс да се обадим на човека и да проверим?

Само да се уверим, че всичко е наред.

Ще ми олекне страшно много.

Разбира се, само да намеря номера му.

Много ви благодаря.

Ханк. - Тук съм, Иги.

Кълна се в Бог, ако пак ми затвориш, ще...

Ще направиш какво? Какво ще направиш?!

Просто отбий, Ханк. Моля те.

Не си престъпник, Иги. Слушат ли ни в момента?

Да. Трябва да ме чуеш.

Ханк. Ханк!

Иги?

Иги!

Само трябваше да свалиш прозореца и да ми подадеш куфарчето.

И повече нямаше да ме видиш, но вече е нов свят.

Не мислиш ли? Ханк Малоун.

Бил си военен, нали?

Големият мачо американец в пустинята.

Затова знаеш колко бързо нещата могат да излязат извън контрол.

Явно и ти не си тукашен? - Какво ме издаде?

Тъпият ти акцент. Повечето австралийци,

които съм срещал, са свестни. Ти звучиш като задник.

Мога да бъда любезен, ако и ти си.

Ще продължаваме ли да флиртуваме или ще ми кажеш правилата

на този нов свят?

Ето правилата. Отбий с този Ленд Крузер

и ми дай това, което искам, или ще го убия.

Какво ще кажеш да направим едно класическо броене?

Какво мислиш, Иги? Да дадем шанс на малкия ти куриер

да се отплати на този, който го храни.

Да вдигна ли? - Моля те, Ханк.

Умолявам те, друже. - Кой ще го получи?

Кой какво да получи? - Черният дроб, Бен.

Готов ли си? - За дете е.

Какво? - Да, момиче на седем години.

Казва се Ели Бейкър, и има на рак на черния дроб.

Агресивна е и се развива бързо.

Ще приема мълчанието ти за "да".

От колко време е болна? - Половината си живот.

И ако не получи това днес, това е краят.

Няма да оцелее. Ще умре.

Три...

Съжалявам, Иги. - Две...

Внимавай.

Ку-ку.

Едно...

Ето го шефа ти.

Сега вече приемаш ли ме насериозно, Ханк Малоун?

В този свят ядеш, ако имаш,

a който няма, ближе чинията.

В момента аз съм този, който ближе чинията.

Не сте ли съгласни?

Не успя да вземеш черния дроб в Хонолулу.

Не е ли така? - Дамиан.

Може ли да го повториш на испански?

Дамиан, моля те. - Сега съм принуден да разчитам

на ония бял боклук да го търси.

Не съм ли прав? - Дамиан...

Издъни се, нали?

Беше риторичен въпрос.

Махнете този боклук от колата ми.

Кой по дяволите е този? - Предполагам, че е от картела.

Картел?

Като истински картел, като картела на Пабло Ескобар?

Ескобар е умрял преди 40 години, но да, нещо подобно.

Какво прави картелът в Куинсланд, Австралия?

Откъде да знам, Бен. Може да са дошли за гмуркане.

Обаждат се от болницата.

Бен Бишъп на телефона. - А, господин Бишъп,

обажда се д-р Мередит Ейнсли, директорът на болницата.

Имам притеснена майка. - Разбирам.

Мередит, кажи ми, майката при теб ли е?

Да. - Ще я помолиш ли да излезе от стаята.

Добре. Изглежда, че всичко е наред, Кейт,

така че ако може да ни оставиш насаме. Куриерът се казва Бен.

Звучи много мил. - Сигурна си, че всичко е...

Абсолютно, само трябва да уредим няколко скучни административни неща.

Защо не отидеш да видиш какво прави любимия ни пациент?

Благодаря.

Какво става, Бен?

Няколко мъже, не знаем кои,

ни следват от летището и искат това, което носим.

И го искат много.

Ало? Мередит?

Извинявай, Бен, ами...

Слушай, нямам представа как са разбрали,

че пакетът пристига днес, но са разбрали.

Той е.

Защо още не си тук?

Никой не ми каза, че куриерът е морски тюлен.

Но всичко е под контрол. Ще се погрижа.

Прелетях ли половината свят, за да нарушиш още едно обещание?

Баща ти беше същият.

Само приказки без покритие. - Не е същото, мамо.

Не смей да довършваш изречението!

Докажи ми, че не си като него. Поне веднъж в живота си.

Дай ми да говоря с доктора.

Ало? - Слушай ме внимателно.

Ако нещо се случи с нея, докато ме няма,

ще извадя черния ти дроб

и ще го дам на децата ти за вечеря. Разбра ли ме?

Да.

Защо не се обадим на полицията?

Ако тези типове са от картел, значи са наели местни хора.

Местните хора означават инфракторес, а инфракторес означава,

че са подкупили ченгетата. Засега разчитаме само на себе си.

Чакай, чакай...

Какво са инфракторес?

Банда, която ще те провеси от тавана за тестисите,

ако ги ядосаш достатъчно.

Защо ми казваш нещо подобно? - Защото попита, Бен.

Да, но знаеш, че съм на ръба. Идва ми в повече.

Нека ти кажа за първа страница от доклада за Бен Бишъп.

Не съм от хората, които висят за тестисите, ясно?

Трябва ни план. Имаш ли?

Работя по него. - Трябва ни нещо повече.

Припираш ли ме сега? - Трябва да стигнем дотам.

Какво мислиш, че се опитвам да направя, Бен?

Искаш ли да караш? Хайде карай, като знаеш много.

Гледай пътя. - Пробвай да те видя.

Слушай, не знам как се кара от другата страна...

Добре ли си?

Не особено.

Каза, че искаш да слезеш.

Насам, Бен. - Той има пистолет!

Само ще взема нещо...

Ку-ку. - Спирит.

На пет часа са. - Добре.

Колко здрава е тази кутия, Бен? - Можеш да я блъскаш,

но не и да стреляш по нея. - Добре, достатъчно.

Ще се погрижа.

Ханк Малоун!

Мисля, че започнахме с грешния...

Как се казва на английски...

Шибаняк.

Мисля, че искаш да кажеш "започнахме с грешния крак", амиго.

Грешният крак. Да.

Искам да сме с правилния крак напред.

Ти и аз. - Отстъпи.

Това е по-добрият вариант, нали? - Хей,

какво ще кажеш първо да прибереш пистолета?

Без оръжия значи.

Добре. Без оръжия.

Без оръжия.

Знаеш ли, Иги имаше много добро мнение за теб.

Много мило от негова страна. - Нарече те...

...своя кротък гигант.

Значи сигурно си съгласен, че е най-добре да сме разумни.

Напълно. - Какво правиш?

Защо не си стиснем ръцете? Да пием по бира.

Защо изобщо ти пука?

Някакво момиче, което не познаваш, че ще умре.

Какво ти пука? - А на теб какво ти пука?

Заради парите?

Звучи ли ти познато? - Нищо не знаеш.

Не ме карай да убивам още невинни хора, кротък гиганте.

О, не, не искаме някой друг да умре заради това.

Това куфарче създава толкова проблеми.

Дай ми куфарчето. - Какво? Не.

Казах не! - Бен, дай...

По дяволите!

Добре, тук е. Виждаш ли?

Ще го оставя точно тук.

Цялото е твое. - Звучи добре.

Ще отстъпим бавно,

за да не пострада никой.

Мамка му! Ще те пречукам!

Натам.

Спри.

Ханк!

Дай ми куфарчето.

Кажи му, че го взехме.

Стой на земята!

Вземи куфарчето!

Кучи син...

Вземи куфарчето.

Застреляха ме в задника!

Ще го кажа вместо него, чичо, да тръгваме.

Чакай, човече... - Какво правиш?

Трябва да го сваля. - Какво правиш?

Точно сега ли трябва? - Да, защото не мога да дишам.

Насам. - Какво?

Някъде тук са.

Да.

Натам.

Иги, мръсен плъх такъв.

Хайде.

Мамка му! В колата са.

Да тръгваме.

Няма да успеем пеша.

Няма да стане.

Човече...

Помисли.

Знам кой ще ни помогне. На пет минути е оттук.

Къде са? - Какво?

Къде са? - Не знам за какво говориш!

Слушай.

Знам, че не искаше това, ако ще се отказваш,

сега е моментът. - Да се откажа?

Бен Бишъп не може да се откаже сега,

особено след като свърших цялата тежка работа.

Няма начин. Днес и двамата сме герои.

Почукай де.

Как изглеждам? - Нищо ти няма.

Изглеждаш ужасно. Като теб ли приличам?

Прибери си ризата. - Да си прибера ризата?

Целият си в кръв. - Ще се видим отвън.

Ханк. - Здравей, Мон.

Какво правиш тук?

Да не излизате? - Да, отиваме на разходка.

Добре.

Здрасти. - Здрасти.

А, това е... - Аз съм Моника...

...бившата жена на Ханк.

Добре.

Аз съм Бен Бишъп. Добър приятел съм на Ханк.

Както виждаш, имаме малък проблем.

Всичко това е доста откачено...

Ти си спонсорът на Ханк.

О, не, не, не съм му спонсор.

По-скоро съм му нещо като наставник.

Но това няма нищо общо с възстановяването му.

Научил съм го на някои неща. - Добре, готови сме за излизане.

Здрасти, Ханк.

Как си? - Чудесно, Джош.

Добре ли си? - Да, добре съм.

Аз съм Бен Бишъп. - Здравейте.

Джош. - Приятно ми е, Джош.

Кой е дребосъкът? - Това диваненце се казва Джак.

Кажи здрасти, Джак. - Здрасти, сладур.

Това Златна аратинга ли е? - Да.

Струват много. Откъде се сдоби с него?

Някой ще ми каже ли какво става?

Не мога да обясня за птицата, защото Ханк пропусна тази част.

Явно е прекалено дълга историята, но останалото е лесно.

Има едно много болно момиченце в Детската болница на Голд Коуст,

а този човек, твоят бивш съпруг, големият герой ме превозва,

за да й занеса нов черен дроб, и ни трябва кола.

И ако имате слънцезащитен крем,

защото го оставих в колата на Ханк,

а тя в момента гори.

Той я взриви.

Беше отклоняване на вниманието.

Добре. Ясно...

Да, да. Разбира се.

О, не, съжалявам. Нямаме кола.

Щяхме да ходим пеша, за да я вземем.

Къде е колата ви? - Бяхме на концерт в Бъндъл снощи.

В Бъндъл? - Не може да пиеш и да караш.

Както и да е, можете да отидете да я вземете оттам.

Дай им ключовете. - Да, чудесно.

Ще ти донеса крема. - Да, благодаря.

Шантав свят, нали?

Ще ви оставя насаме.

Може ли да видя монетата?

Да.

Сложих я...

Голям ден.

Голяма година.

Тя щеше...

много да се гордее с теб.

Надявам се.

Намерих я.

Чудесно. Благодаря ти, Джош.

И благодаря на теб, Моника, а най-вече благодаря на Джак.

И кой да знае? Може да вечеря някой път заедно.

Добре. Трябва да тръгваме.

И още нещо, тази птица струва цяло състояние.

Може да е полезна за фонда за колежа на Джак.

Не знам какво да кажа. - Не е нужно да казваш нищо.

Погледнете това.

Ку-ку!

Всеки път ме хваща. Невероятно е.

Казва се Спирит. - Колата е жълта "Киа".

Само че концертната зала е доста далеч.

Как така "далеч"? - Значи, че далеч.

Колко дълго? - Знаете ли какво?

Не се тревожете. Имам нещо за вас.

Само да обобщим.

Може да се движи по въздуха, по земята и в океана.

Има крила, но не е летяща маймуна с хрилете на риба.

И е толкова голямо.

Остава ти още един въпрос, преди да трябва да познаеш.

Истинско ли е или въображаемо?

Не знам.

Е, пак успя да затрудниш мама.

Ще ми кажеш ли?

Ангел е.

Някой да помогне!

Тя изведнъж започна да кърви. Какво става?

Кажете ми какво става! - Трябва да я преместим в интензивното.

Ще умре ли? - Засега е стабилна.

Кейт. - Джули, какво правиш?

Влизай. Затвори вратата.

Знам, че това изглежда изключително непрофесионално,

но след като Ейнсли говори с куриера,

я чух да води разгорещен разговор с някого.

Не знам. Беше... наистина разгорещено, Кейт.

Затова влязох да я питам какво става, но я нямаше,

затова влязох сама и си мислех...

Мислеше за какво?

Да потърся в компютъра й номера на куриера.

Да го направим.

Усещам как ме гледаш. - Не те гледам.

Но загадката около Ханк Малоун

вече започва да се подрежда, трябва да ти кажа.

Хареса ли ти? - Е, какво да не ми хареса?

Невероятни са. Джош е страхотен човек.

Джош е фалшив. - Стига де, страхотен е.

Забавен, любезен... Ако това е да си фалшив,

трябва да пробваш да си по-фалшив.

Значи това е чувството да си "втора кофа".

Да.

Почакай. Телефона.

И е голям красавец. - Предател.

Ало? - Това куриера Бен Бишъл ли е?

Бен, говори в движение. - Съжалявам, с кого говоря?

Казвам се Кейт Бейкър. Аз съм майката,

на път съм да откача и искам да се уверя дали всичко е наред.

Откъде имаш този номер, Кейт? - Просто ми кажи дали всичко е наред.

Не, не, разбирам притеснението ти, Кейт,

но докторът там ли е? Защото има протокол,

и имам разрешение да говоря само... - Кейт.

Съжалявам. - Джули.

Ало? - С кого говориш?

Не и докато някой не започне да бъде честен с мен.

На високоговорител си, Бен. Говори.

Бен, д-р Ейнсли е. Слушаме те.

Добре, слушайте...

Имахме някои... имаше лоши хора.

Не знаем кои бяха, но ни преследваха.

Преследвали са ви? Какво означава това?

Искат това, което носим. Кейт, дъщеря ти има златна кръв,

разбира се, на черния пазар този черен дроб е много ценен

за хората, които се нуждаят от него. - Дай ми телефона.

Кейт, Ханк Малоун е. Аз съм шофьорът на Бен

и човекът, на когото трябва да се довериш сега.

Слушай, знам колко те е страх, но трябва да знаеш и това.

Не съм човек, с когото някой може да се ебава.

Мога да го потвърдя.

Слушай, нищо няма да ни попречи да стигнем до вас.

Разбираш ли?

Разбирам. - Добре.

Отиваме да вземем една кола от концертна зала в Бъндъл,

после идваме право при вас. Ще сме там след четиридесет минути.

Звънни, ако ти потрябвам.

Кейт, съжалявам, че не бях откровена с теб.

Не исках да те плаша повече, отколкото вече си,

а те ме увериха, че всичко е под контрол.

Джули те е чула да спориш с някого по телефона

веднага след разговора с Бен.

Какво точно ме питаш?

Ясно... ако трябва да знаеш, говорех с директора

на Международната база данни за трансплантации,

за да го питам как, по дяволите, е възможно да се случи подобно нещо.

И дали съм се развикала? Да, малко.

Бъди сигурна, че го направих.

Забравих, че взех това, след като едва не ни убиха.

Помислих си, че ще го искаш, последното парче от пъзела.

Може ли да го видя? - Вече го видя.

Едва успях да го погледна. Стреляха по нас.

Хайде. Дай да го видя.

Шегуваш ли се? Каква страхотно личице.

Като училищна сним... - Добре, достатъчно.

Не искам шекспиров монолог.

Просто ми разкажи версията на Ханк. - Какво те интересува?

Любопитно ми е.

Харесвам те и вероятно никога повече няма да те видя.

Щеше да е хубаво да знам нещо повече от...

мрачен, бързо каращ бияч.

Запознах се с Моника във военна база в Германия.

Влюбихме се, имахме дете.

Изпратиха ме в Афганистан.

Направих много неща, които не обичам да си спомням.

Когато се върнах, бях пиян боклук.

Дъщеря ми Изабел се разболя от левкемия.

Не бях до нея.

Дори бях пиян в деня, когато умря.

Последвах Моника дотук и се опитах да оправя нещата,

но очевидно се провалих.

Край.

Да, така че сега мисията е да останеш трезвен

и да правиш всички готини неща, които Изабел е обичала,

защото, очевидно, тя е Франкофилът.

След като гледа онзи филм за плъх, който готви,

започна да носи барети...

да готви френска храна.

Планирахме да направим екскурзия до Париж, но…

Знаеш...

Виж това.

Загуби, големия.

Какъв е спешният случай?

Стига сме флиртували. - Как ни откри?

Отървах се от телефона. - Имам очи навсякъде в този град.

Почакайте малко!

Не мърдай, малкия.

Достъпът е отказан.

Приятел.

Добре ли си? - И по-добри дни съм имал.

Мислех, че по това време ще ям стриди

и ще пия охладено шардоне с някоя хубава дама.

И аз се чувствам по същия начин.

Определено са по-добри дни.

Ще ти обясня ясно нещата и може би ще си получиш стридите.

Аз и семейството ми контролираме всичко тук, така че...

Кодът?

Ако обичаш.

Не.

Не?

Не мога.

Брой от три, тъпако.

Ще му пръсна... - Чакай!

Не го прави, Бен.

Нека ме застреля. - Не!

Две! - Застреляй ме!

Мамка му!

Някой сигурно им се е обадил.

Малкият идва с нас.

Погрижите се за ченгето, и обесете този на някой мост.

Пуснете оръжията!

Жалко, че няма да съм тук за рождения си ден в понеделник!

Шейсетият ми! "Божия скорост", гиганте!

"Божия скорост".

Историята не свършва така.

Предавам се, можете да ме обесите на моста.

Ще го направим.

Добре.

Спокойно, тръгвам.

Мърдай.

"Божия скорост".

Добре.

Шейсетият рожден ден.

2026, 1960.

Единайсети април, 04, 11, 1960.

Бен, ти си гениален, красив и ужасно досаден.

Трябва да поработим върху паролите ти.

КРИМИНАЛЕН ОТДЕЛ Детектив Маноа

Свързахте се с детектив, Маноа. - Ханк Малоун е.

Работя с Иги. Каза, че можеш да ми помогнеш.

Големият американец на Иги. Какво ти трябва?

Можеш ли да провериш номер? - Разбира се.

Готов ли си? - Слушам.

Кило, Три, Браво, Ромео, Едно, Пет.

К-3-Б-Р-1-5?

Да. - Проклет да съм.

Какво? - Номерът е регистриран на адрес,

за който от месеци чакаме заповед за обиск.

Мислим, че е база на Дона Залдивар.

Името трябва да ти е познато. - Не, коя е тя?

Приятелю, тя ръководи най-големия наркокартел в Колумбия.

Контролират целия наркопазар тук.

Има ли син? - Да, Дамиан Залдивар.

Напълно непредсказуем е, много е по-опасен от майка си.

Кажи на Иги да внимава с този.

Разбрах. Благодаря, детективе.

Излизай.

Иди да разчистиш бъркотията и се погрижи да не сме по новините.

Ще се погрижа.

Да тръгваме.

Ей, Лакомийо.

Ти идваш с мен. Да тръгваме.

Момчета, приключвайте.

Виж, мамо…

Взех го.

Това за майка ти?

Не всичко опира до пари.

Може ли вече да ми дадеш кода?

Моля те?

Има друга майка, която разчита на мен.

Разбирам.

Ела да го обмислим.

Почакай.

Ще започваме ли?

Ти ми кажи.

Пазете вратата.

Какво по дяволите!

Превозът ми дойде!

Има мачете!

Добре ли си? - Не!

Можеш ли да ги свалиш? - Работя по въпроса.

Следващия път, когато ме питаш дали искам да се откажа,

отговорът ми ще е: "Да! Мамка му!".

Дадох ти шанс.

Дамиан!

Вземете куфарчето!

Каза, че си се погрижил за него. - Знам.

Каза... - Знам какво казах.

Затвори си устата.

Вече е час пик. Ще трябва да побързаме.

Бен, изобщо ще помагаш ли? - Човече, ръцете ми са вързани.

Защо не каза?

Опозори семейството ни.

Взе куфарчето!

Ето, сега помагаш, Бен.

Трябва да тръгвам. - Чакай, къде отиваш?

Не умирай.

Трябваше да се откажа.

Опитах се да постъпя разумно.

Не се ли опитах да постъпя разумно?

Почти ти свърши времето. Черният дроб ще стане безполезен.

Каква загуба ще бъде, нали?

Толкова насилие, а малката Ели Бейкър пак ще умре.

Не го оставяй да отиде на вятъра. Гиганте, лайно такова!

Няма.

Трябва да тръгваме.

Притеснявах се, че няма да разгадаеш паролата.

Защо? - Имаше доста за смятане.

Да, госпожо. - Връщай се.

Той е в един от вашите коли. Пътува към болницата.

Да, госпожо.

Това е последният. Мамка му.

Алармата ти, Бен.

Алармата ти, Бен.

О, не, не. - Простреляха ли ме?

Боже Господи. - Май ме застреляха.

Вдигни си ризата и се наведи напред.

Трябва да видя дали куршумът е излязъл.

Излязъл ли е?

Не. - Това не е добре.

Трябва да спрем кръвта и да ти помогнем.

Трябва да отбием. - Продължавай да караш.

Внимание, те са в наш джип и пътуват към болницата.

Не трябва да стигат преди нас, само защото ме застреляха.

Просто продължавай да караш. - Няма да те оставя да умреш.

Кой е казал нещо за умиране? Просто карай.

Внимание. Температурата на органа

за съхранение е твърде висока. Необходимо е действие.

Защо се покачва?

Има ли копче? - Не.

Охлаждащата течност. Казах ти, че това не е бронирано.

Улучили са го? - Ако стигне девет,

органът вече няма да е годен. - Колко време имаме?

Имаме десет минути. - Няма да стигне.

Какво? - Няма да успеем.

Нито един от вас. Трябва да отбия.

Има ли новини от болницата?

Искам да знам къде са.

Вече знаем как са разбрали, че сме на концертната площадка.

Закарай ме до най-близката бензиностанция.

Внимание. Температурата... - Знам, госпожо!

Бен е прострелян. Трябва ми лед...

Трябва ми още време.

Ще се обадя на Кейт.

Бен. - Кейт, Ханк Малоун е.

Знам, че ти обещах нещо и ще спазя обещанието си.

Но имам нужда от една услуга. Можеш ли да ми помогнеш?

Ще ти дам местоположението си и описание на автомобила, в който сме.

Трябва да предадеш тази информация на д-р Ейнсли и екипа й.

Но ето какво искам от теб. Стой наблизо

и виж дали някой ще се обади веднага след това.

Можеш ли? - Добре.

Ще сме пред църквата в Тамбърайн, точно до главния път.

Ще сме в черен джип.

Бен?

Бен, дръж се. Хей, говори ми, приятел.

Сега пък иска да говоря.

Това е ново.

Най-после те вкарах в Първа категория.

Ще ми припомниш ли какво беше Първа категория?

Да пиеш от чашата на Бен Бишъп.

Знаеш ли...

май започвам да го приемам, човече.

Приемаш го? Току-що ти спасих задника.

Какво друго искаш от мен?

Да не умираш. - Няма да умра в Австралия.

Църквата в Тамбърайн? Точно до 95-та.

В църквата са. Шосе 95-ти в Тамбърайн.

Добре, почти стигнахме. Дръж се.

Повикай линейка. Нека дойдат отзад.

Отзад, разбра ли? Каже, че има прострелян човек.

И донеси торба с лед. Направи го!

Добре.

Внимание. Температурата е твърде висока.

Лягай тук.

Да видим раната.

Притискай.

Бен, дръж я така. Трябва да натискаш.

Обади се, Кейт. - Моля ви, побързайте.

Защо не носиш леда?

Не, моля те.

Лед! - Добре.

Разкажи ми историята за птицата.

За Спирит, каза, че има история.

Един богаташ се опитваше да я подари на бившата си.

Тя не я искаше, затова трябваше да я заведа в приюта.

После получих обаждането да те взема.

Не ми остана време, затова...

я оставих при себе си.

Това ли е?

Не съм казвал, че е хубава история.

Не, но каза, че е дълга история,

което предполага, че има нещо интересно.

А това беше кратко и скучно.

Искаш ли да я разкажа пак?

Да не бързам? И да добавя нещо от мен?

Да, разкажи я пак. - Готов ли си?

Да, но не бързай, защо знаеш...

Дълга история.

Добре. - Внимание...

Температурата на... - Работя по въпроса!

Къде е ледът? - Идва.

Внимание. Температурата на органа...

Правя се на корав.

Сложи го там.

Притискай с двете ръце. Трябва да спрем кървенето.

Мислех, че вече свърших трудната работа.

Ханк.

Трябва да се погрижиш за това.

Всичко е наред.

Какъв е кодът?

Диез 37215.

Внимание. Температурата на органа

за съхранение е твърде висока. Необходимо е действие.

Проработи.

Хора! Идват някакви с оръжия!

Какво да правя? - Просто се успокой!

Дръж се нормално. - Добре, държа се нормално.

Мога го.

Обади се на сестрата.

Напомни й какво ще стане със семейството й,

ако ни прецака.

Здравейте. Добър ден.

Има ли нещо, с което мога да ви помогна?

За твое добро...

много се надявам.

Изглеждаш така, сякаш искаш мама.

Защо изглеждаш така?

Не искам мама.

Тогава защо трепериш?

Не треперя.

Тогава какво е това? - Идват!

Хайде, хайде.

Дай ми ключовете.

Някой ден ще осъзнаеш, че съм от добрите.

Може да отнеме повече време от един ден.

Давай!

ГОЛД КОУСТ

Добре, ще се оправиш.

Точно така.

Не, не. - Какво означава това?

Изпадна в хиповолемичен шок и има вътрешен кръвоизлив.

Не мога да го спра. - Как така не можеш...

Направи нещо! - Вързала съм му система!

Но кърви твърде силно. Стомашната му артерия се е спукала.

Няма какво повече да направя. - Дръж се, Бен.

Хей, Ханк. - Да, тук съм.

Като отидеш в Париж...

всички ще ти предлагат "макарони".

Туристически капан.

Ще отидеш в Монмартър и ще си поръчаш Шу-кет.

Това би направил истински франкофил като Изабел.

Повярвай ми.

Повярвай ми.

Бен?

Бен?

Бен?

Много съжалявам, господине.

Отиде си.

Този негодник не трябва да стига до болницата.

Голф Чарли 411.

Спешен случаи. Чуват се изстрели. Започвам преследване с висока скорост.

Хайде, Ханк.

Кейт, медицинска сестра е. Тази, която им помага, е сестра.

Чакай, какво? Медицинска сестра?

Да. Колко души има при Ели?

Не знам, Ханк, цял екип са.

Друго знаеш ли? - Не.

Мамка му.

Джули. - Спри

Кейт?

Това са петдесет милиграма векурониум.

Обещавам, че няма да боли.

Дай ми телефона, Кейт.

Дай ми го.

Затвори пердетата.

Разкарайте ченгетата.

Елате ми!

Разкачи кислородната бутилка. - Какво? Защо?

Сега я хвърли отзад. - Ще те довърша, дребосък!

Дръж се!

Къде са сигналните ракети? - Защо?

Не е моментът да обяснявам! - В жабката са!

Как работи, Джули?

Гледаш кой е предложил най-много и му звъниш?

Мислиш, че става дума за пари? - Говорим за убийството на дете.

Просто млъкни, Кейт. - Моето дете!

Просто ме изслушай. Не разбираш.

Моля те, просто млъкни. - Колко, Джули?

Кълна се, Кейт! - Колко струва животът на дъщеря ми?

Кълна се.

Просто...

Съжалявам.

Хвана ли са брат ми.

Някой да ми помогне! Отвлякоха ни!

Чакайте, това е той! - Не мърдай!

Чуйте ме. - На земята!

Чуйте ме. Това е за Ели Бейкър!

Няма да повтарям! Лягай на земята!

Това Ханк Малоун ли е? Свалете оръжията.

Свалете ги! Г-н Малоун, елате с мен.

Говоря за брат ми.

Той е хирург и са го отвлекли,

и го принуждават да извърши процедурата

на Дона Залдивар.

Много съжалявам, Кейт, но нямам избор.

Как е тя? - Държи се.

Готова е за операция. - Той има оръжие!

Ако тръгваш срещу краля, по-добре не пропускай.

Опа.

Сега ще се криеш ли?

Мислех, че искаш да пием по бира.

Не искаш ли?

Куфарът е при мен.

Добре.

Губите много кръв, г-н Малоун.

Имам достатъчно.

Пусни оръжието...

Ей! Остави оръжието...

Боклук такъв...

Той застреля охранителя.

Бягайте! Бягайте!

Шибана кучка!

Бих ти казал да го поделим, но...

единият от нас ще трябва да умре.

Така ли?

Ти!

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Помощ! Някой да помогне!

Чакай, чакай.

Трябва ми минутка.

Да си починем.

Помощ!

Голям умник излезе.

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Да, каквото и да каза.

Моля ви.

Хей.

Не, моля ви.

На теб говоря!

Моля ви...

Съжалявам.

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Чакай, чакай. Още не стреляй.

Обичаш да отброяваш, нали?

Да. - Днес броя два пъти...

май това ти е запазената марка.

Нека този път отброявам аз?

Добре. - Да започнем с три.

Три.

Две. - Не ме пришпорвай.

Две.

Знаеш ли какво ми хрумна?

Какво?

Майка ти ще умре в затвора заради теб.

Едно!

Внимание. Температурата на органа

е твърде висока. Необходимо е действие.

Помощ!

Помогнете ми!

Моля ви! - Полиция!

Една седмица по-късно…

Здравей, миличка.

Може ли вече да си вървим вкъщи? - Да.

Будна ли сме?

Имам пациент, който иска да те поздрави.

Ще ви оставя насаме. - Благодаря.

Не се шегуваше, нали?

За какво?

Не си човек, с когото някой може да се ебава.

Благодаря ти.

Не познавах Бен Бишъп,

но сигурно е бил наистина добър човек.

Много съжалявам.

Един лекар каза, че една щастливка в Сидни

е получила ново сърце благодарение на него.

Бил е човек с добро сърце.

Да, беше.

Прекалено си едър за тази инвалидна количка.

Знаеше ли?

Какво?

Знаеш ли, наистина ми беше тясно, когато седнах.

Искаш ли да играем на "Двадесет и един въпроса"?

От толкова време обикалям в болницата

с тази малка количка и ми е толкова скучно,

че вече се чудех дали някой ще иска да играем.

Татко ли си?

Бях.

Имах малко момиче. - Как се казваше?

Изабел. - Мисля, че това е красиво име.

И аз така мисля.

Добре. Да започваме.

Ще играем ли? - Да.

Добре. От човек ли е направено?

Да. - Така ли?

Дали е...

ПАРИЖ

Благодаря.

Страхотен съвет, Бен.

Котката предпочита музеите през пролетта.

Котката предпочита музеите през пролетта.

Обичам те с цялото си сърце.

Превод и субтитри: seRiousLy http://subs.sab.bz