Original subtitles

Абонирайте се!

Хайде!

Добър ден.

Мълчета, вие тукашни ли сте?

Как да изляза на асфалта?

Еле, заслухай.

Много лесно.

От тука като тръгнеш, чакай по горния път. От кой път да тръгна, не разбрах.

Ячо!

Мълчета, от къде да тръгна?

Гай, му пета!

Сега още веднъж.

Ето така.

Другарко Донева, има кола за София. Много добре, ще занесе и това. Е, да, да

видя. Ще вземете ли една другарка за София? За това ли избягахте?

Добре.

Само, че бързам. И ние бързаме, другари, но какво да направим? Колата ни се

развали, откараха я в мета сега. Кога ще я върнат, понятия нямам.

Много ви моля да ни извините.

Другарката Донева днес непременно трябва да бъде в София.

Какво правиш тук? Аз по работа ми ти.

Вие се познавате. Чакай му.

Това е другарката Донева.

А, ще ви взема другарко Донева.

Само, че трябва малко да почакаш.

Ела при нас.

Мини от другата страна.

Мини оттам по стълбичките. Аз ще ви посрещна.

Какво е това имане?

Тракийско погребение от четвърти век преди нашата ера.

А това е най-ценното.

Кантарус.

С името на притежателя.

Трябва, че аз по-скоро да го занеса в София.

Само да не го дотрошим.

Тръгваме ли?

Не забравяй, дебел слой пластелин върху надписа.

Ела, да ни чакаш тук.

Там долу разкриваме праисторическо селище.

Ето, можеш да го разгледаш.

Докато се приготвя.

Не си се променил. Защо?

Все бързаш.

До вечера пътувам. Само пет минути и съм готова.

Ти си се променил.

Остаряла? Не.

Стала силна.

Професия.

Тишина, другая, тишина!

Няма слепи чувства, Другарко, по-силни от нас.

Това са старомодни скващания на романтични госпожици.

Новият човек трябва да стои над увлеченията си.

Само убийство от любов.

Другая, това е нелепост.

Тък му взората на новия живот.

Как ще преобразим света, след като себе си дори не можем да овладеем?

А стихотворението в чантата на самоубийцата е намерено стихотворение.

Не мога да живее без любов.

Че блудка в без любов е всеки плод.

Светът пустиня, празен път е нов.

Живота без любов не е живот.

Стига поезия. Това не е наша поезия. Така не се пише.

А нека да прочита стихотворението до края.

По-добре прочети Маяковски. Това е правилно.

А защо Маяковски се е самоубил? Той не е от любов.

Има ли любов от пръв поглед? Зависи от погледа. От пръв поглед може да има само

физическо харесване.

Но то е временно. И няма нищо общо с истинската любов.

А какво е истинска любов?

Много правилен въпрос.

Любовта в новото безкласово общество.

Пет са условията за една истинска любов.

Първо.

Общност в идеите.

Второ. Общ класов происход.

Трето.

Професионална тъска.

Четвърто.

Вшотство на характерите.

И пето.

Харесване. Какво беше петото?

Петото можете да не го запомните. Девойката е била влюбена. По коя точка?

А той ни е обрещал внимание.

По коя точка?

Страдала е. По коя точка?

Да. Страдала е.

От женски предразсъдаци.

Двата пола са равноправни.

Трябвало е да има смелост да му признае.

Никога няма да кажа първо, че обичам някого.

Не защото аз страдам от женски предреседъци, а защото всички те страдат

от мъжки предреседъци.

Трябва да се влюби, човек!

Влюби се, возрасти покорни!

Въпреки разума, двама души се харесват.

Ще надделеят себе си.

В името на работата, на голямата цел в живота.

А ако не могат?

Случва се.

Щом са толкова слабохарактерни, има едно средство.

Да удовлетворят увлеченията си.

Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг и да се убедят, че нищо не

ги свързва.

Браво! Не забравяйте, че това е последно средство.

За слабохарактер.

Колкото да не се самоубият.

Може да се влюбят и да се привършат полът е силно нещо.

При увеличаването ролята на пола е фройдизъм, Булгарко.

И половина.

Аз съм с мадам Колунтай за свободната любов. Аз съм

пък

за мадамите.

Ей, голямо, клипът си си се приказва.

Айде.

Ела, клипно ела.

Пет точки десет, българската поеда. Ами стига глупости. Е, сега с това наеда

вече да вървим. Чакайте ме малко.

Другарио, може ли един въпрос?

Защо не го зададе горе?

Защото от интимен характер не ми беше удобно.

Нямаш вид на толкова свенлива.

Като те гледах на катедрата, другарио,

Такъв оратор?

Влюбих се в теб.

Е, какъв съвет ще ми дадеш?

Кажи да... Утре да идеш на митинг.

Пет оратора ще говорят.

Всеки по три часа.

Такмо да се влюбиш и в петимата.

Хайде.

Слушай!

Ами ако наистина ми харесваш...

Токо виж, че съм ти повярвал.

Че защо да ни ми повярваш?

Остави я, не виж да ще шегува се.

Чакай.

Добре.

Утре вечер в 6 часа пред входа на парк.

Аз не се шегувам.

И аз не се шегувам.

Щиво да ти толкула капитала.

Първа, втора.

Третата глава. За принадената стойност. Пей, да на бащи ще му завъртия главата.

Айде на баща. На една лимонада. На една лимонада.

Барадине!

Я чуа. Почърпете госта.

Да вървим, ако нямаш нищо против.

Добре, къде?

Да се поразходим.

Вие какво?

Ние за проверка на изпълнението.

Наша работа.

Точно това, което си мислите.

Гледайте да не се раздалите на другия гъл.

Колективизацията в този сектор още не е прогласена. Ясно.

Свободност.

Патриоти от Желуко... Да проведете една целувка!

Ние на танци.

Революцията е лопопадна.

Малката ми харесва. Ще имам предвид.

Айде да топжуваме!

Как ли ще

танцуваме?

Това го мога и аз.

Айде и ти си едно бедно умче.

И а двамата май? Ами глупости, тя се хвана на баса си.

Какъв бас?

Иди в баса.

Утре след обед какво ще правиш?

Не знам.

Ще винеш ли към басата?

Тишина!

Тихо!

Другари!

Дойде време за смеха.

Тихо, тихо.

Всеки късеми по един стол.

Казвай нега какво ще играем. Играта са столовете, нали я знаете?

Точно тогава.

Столовете са къщава, бързо, бързо, бързо, бързо, бързо.

Така, а Дим отиде без столове.

Добре.

Музика, ритъм, ритъм, ритъм, ритъм, ритъм. Добре, ритъм.

Тогава ритъм, ритъм, ритъм, ритъм, ритъм,

ритъм.

Утре няма да дойда на семинар. Да ни си сменеш и ти пакутета.

Защо?

Не губиш ли се, Мехтър?

Защо стана сериозна?

Че кога съм била несериозна?

Не, ама развали ти се настроението.

Хитрушата, хитрушата се е хванала на бас, да те обори по пете точки на една

лимонада.

Виж какво, въпросът е да го чукнеш въгълчето, ето така.

Апа,

апа десет.

Моли, какво ще поръчате?

Дайте парите сега.

Оставих се за трябва лайк. О, имаме за цели седем паста. С каймак.

Донесете ни седем картофа със сахарин. Поне няма да те хване захарна болест.

Можете.

Лоян се извинява.

Много е заедно.

Легачил е на стената един ферман.

Нищо не е разписанието на глаковете.

Серия заседания.

Да не сте си купували заедно връзките?

Ние с него живеем в комуна.

Всичко ни е общо.

И момичетата ли?

Чакай.

Щях да забравя най-важното.

Отиваме на бригада. Ще дойдеш ли с нас?

Кога?

Другия понеделник.

Ибоян ли е? Не.

Той е зает със своя ферман.

А ти с кого отиваш?

С тебе с кого?

За колко дни?

Десет.

Коста, тука ли е?

Закъсняла си.

Рано тази сутрин, замина.

Закъсняла си, казах.

А ти няма ли да ме поканиш?

Моля ти се, поеми да... Внимавай това да не се постиш.

В това разписание само мене ме няма.

А това стъкло от кога не е мито? Коста ще се върне след 10 дни.

Достатъчни са.

За какво, ако мога да попитам?

Забрави ли си собствената теория?

Ще изгубиш баса.

Какъв бас?

Я не се преструвай.

Ти се преструваш, че не разбираш.

Слушай, кажи ми сега, какво всъщност искаш?

Ще чакам Коста.

Добре.

Чакай, като си нямаш работа.

Аз отивам на лекции.

Готова съм.

Да приберете всички експонати в склада след обед, може да завали. Добре.

Забавих ли се много? Не.

Да помогна ли?

Нямаш ли по-голям съндък? Няма.

Не, не, аз ще седна тука. Петът е много лош.

Подайте ми чантата.

Забравяйте.

Полега. Може ли да пуснете това писмо? Разбира се.

Само да ги проявят по-контрастно.

Да не забравите да покриете гробницата с бризент.

Кажете на Стояно.

А как попадна тук?

И аз не знам.

Мрочно.

Дай това да видя твоето тракийско погребение, за което гърми цялата преса.

Не се шегувай.

Вестниците пишат преди всичко за такива като тебе.

За твоите... Как беше?

Черупково-покривни конструкции.

Да. Пишат ли, че на моята глава ще се сгромолясат?

Защо ще се сгромолясат?

Мислиш само твоите гранци се трошат.

Сега откъде?

Наляво. От тук.

Малък трус, прощавай.

Нищо.

Къде гледа се?

За къде заминаваш? Или е тайна?

Днес няма тайни.

За Виена.

Служебна разход.

Почти.

Конференцията.

Уморява ли те пътя?

Най-малко пътя.

Изморяваме тъпканета на едно място.

Знаеш, нахвърлял съм само бележки за доклад.

Кога ще го пише, и аз не знам.

Ние, българите, все така, в последния момент.

Добре, че си ти е конференция и човек да види свят.

И да по-добре ми разправи, за твоя кантар ли беше, кантарион ли... Кан-та

-рус.

Кан-та-рос.

Кан-та-рус.

Кан-та-рос.

Добре.

Интересува ли те?

Съвременният човек е с много интереси.

Лошото е, че времето не стига.

Странно е чувството.

Някои глинини находки се разпадат при докосване.

Сякаш до последен дъх са издържали векове, за да стигнат до ръката на човек

и предадат ключ към тайната на времето.

Литература.

Може.

Штурчо.

Знаеш ли как те наричах в началото?

Кажи де.

Не,

ако искаш аз да ти кажа... Но нали няма да се разсърдиш?

Не, кажи ми първо ти как мислиш.

Не, аз ти виках сухар. Сърдиш ли се?

Сърдис, разбира се.

Шлай в шайба.

Защо се сърдиш?

Закъснях.

Е, защо ми се сърдиш сега? Моля ти.

Не се сърди, мамо.

Не се сърди. Вие какво... Кажи ми,

можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозна? Не, не мога. Не мога. Ами ти, можеш ли

поне веднъж?

Да бъдеш несериозен.

Къде отиваш сега?

Бояне!

Сърдеш ли се?

Ти наистина ли се разсърди?

Бояне!

Добре, няма да ме видиш вече!

Пусни ми линейката!

Чуваш ли?

Сметачната!

На нас се пада светлата, но сложна, трудно за разрешаване задача.

Задача изискаща пълния ни човешки потенциал, впрягането на всички

физически и духовни сили на народа.

Задачата да издигнем нашия стил на работа, на производство, на живот.

Все едно е също и едно е също.

Времето е такова. И едно време времето беше такова.

Ние останахме поколение с отложена младост. Да.

Морето ни беше до колено.

А всичко се оказа малко по-сложно.

Гладен съм.

Няма ли да се забавим много?

Не вярвам.

Половината загрязкана.

Сигара ли искаш?

Да.

Заповядай. Не.

Предпочитам слънце.

Ти наистина ли не пушиш?

Опитвам се.

А тези кутии?

Тук никак не е лошо.

Не мога да разбера от кой момент започнах да го обичам.

Може би от ония миг, в който изпитах желание да срещна погледа му.

И с това той вече ме притежаваше.

Следя сама себе си.

Радвам се и удивлявам на това, което става в самата мен.

И се изненадвам от себе си.

Тая любов на Шига излезе най-голямата истина в живота ми.

Не се страхувай от риска.

Страхувай се от сигурността.

Нали за това стана революцията?

За да бъде човек свободен.

Да обича.

И да бъде обичан.

Ден пети.

Не съм изпитвала още тая свежест на утрото.

Сякаш е първото утро в живота ми.

Добро утро, ден.

Една сладка тревога. Да не проспим новия ден.

Новото раждане на любовта.

Сама идвам.

И сама ще си отида.

Ден 6.

Дойдох да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне.

Странно. Боян е устремен напред към красивото, а е малко сух.

Той е мечтата, а е суров.

Навярно такива трябва да бъдат мечтателите.

за да устояват своята мечта.

А аз съм отнесена, според неговия израз.

Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болг.

Сама идвам и сама ще си отида.

Защо ми гледате съседи и със студенти като аномалия?

Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?

Сама идвам.

И сама ще си отида.

Двайсет години все се оправяме. Тия неща не мога да ги промея.

Направим нещо хубаво и веднага... Торевит Келнер е наш

патент.

Колко трябва младостта?

Не зная.

Десет дни.

Може ли да се чувстваш виновен за всичко, което се върши далече от теб?

Не.

Вече и за това, което се върши близо до мен, не се чувствам виновен.

Как може човек да бъде толкова верен на себе си и да

си остане същи?

Много лесно се променя.

Не се променя толкова лесно.

Духа ли ти да затворя прозореца? Не, много ми е приятно.

Как е купчето? Крутова ли?

Не се подигравай.

За три такива страшени гарнета цял язовир спираме.

Важното е чужденците да викат.

Никога не си имал чувство за хумор.

И не ми е трябвало.

Тръщи го кръде!

Тихо! Задебе ти ме!

Така и да бъгаме, докато не са ни видели.

Защо не ги вземеш?

Има място.

Какво търсиш?

Нищо.

Искаш ли кърпа?

Не.

Знаеш ли?

Сега, когато сме пак заедно,

и

с целия път имах чувството, че

Много се разпреказвах.

Знаеш ли, изгубила съм се някъде кърпата.

Къде?

Сигурно долу при Прасковите.

Ще се връщаш ли?

Не дай моля ти се, чуваш ли, няма смисъл.

Откога стана суеверна?

Чуваш ли какво ти казвам?

Не се връщай.

Много хубаво ти стоеше.

Глупости. Какво, не вярваш ли?

Стига.

Постаряваш, момиче.

Аз пък точно си мислих, че се подмладявам.

Да, на младини бях много по-ресеена. Сигурна ли си?

Не заслужава тази кърпа.

Нищо, нищо.

Нищо, че не заслужава.

Нали бързиш?

Както виждаш, аз пак бързам.

Хайде да се връщаме.

Няма смисъл.

Няма.

Хайде.

Добре, отиваме до ресторанта.

Вие истинато брахте прасковина, али?

А, не.

А тогава защо се върнахте?

А тази кърпа?

Къде я намерихте?

Е, там беше.

Благодаря ви много. Да виждане.

Почакайте.

Вземете малко праскови. Няма нужда, моля ви се, няма нужда. За децата.

Грехота е така да изгният.

О, толкова много.

Прибери ги в чантата си.

Половината са за тебе.

Не, аз не искам.

Защо? Не ми трябват.

Дъщеря ми не се интересува вече от праскови.

Виж, магнитофон.

Големи грижи ми създава.

Ти имаш ли деца?

Да, две момчета.

Днешното поколение е мъчно.

Ние като чили бяхме лест.

Какви смешни бяхме.

Тъжното е, че вече не можем да бъдем смешни.

Сега сме още по-смешни.

Хей, колко смешно.

Да, много смешно.

Ти само можеш да се смееш.

Извинявай, другарю, но професорът е много доволен от моя реферат и иска да

ми изпрати на специализация в Москва.

Много хубаво.

Срещаш ли се още с твой приятел?

Кой, Коста ли?

Да.

Виждаме се служебно.

Как не дружите ли?

Той е от тези, които никога не бъркат и все правилно се ориентират.

Камъкът понякога забравя, че е бил светещ метеор. Никога кариеристите не са

били светещи метеори.

Знаеш ли, веднъж те видях на театър.

И не се обадих.

Не се обадих.

Тук не се пуши.

Знам.

Влюбени от цял свят съединявайте се.

Не, това не е.

Само една любов признавам на тоя свят.

Да обичаш, независимо от това, обичат ли те.

Ден девети.

Не се опитвайте да сложите усмивката ми в кълъп.

Да преодолея себе си, да стъпча пред разсъдаци, съмнение, скованост, страх.

Еми, това е равно на революция.

Не мога да понасем женското не, което значи да.

Когато искам, аз казвам да, а когато не искам, казвам не.

Не ми развай ръцете, за да мога да те прегръщам.

Утните ти като огън се разхождат по мен.

Мъж и жена се срещат не само за да рюдат деца, но и в тях да се роди нов света.

Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си.

Не, Боян няма да остане жаден, защото неговия път е единственият извор, който

може да го отули.

Искаш ли цигара?

Не.

Колко ще ти трябва конференцията?

Седмица. Защо?

Сигурно ще бъде забавно, а?

Една експедиция да се подготви, знаеш ли колко е трудно? Докато обсъдим, докато

решим, аз бързах, бързах и пак закъсняха.

Къртофи!

Да не си ги открънал!

Какви са тия неща? Те са специални.

Кажи не!

Специални.

За десетия ден.

Ден последен.

Ще има ли последен?

Знаеш ли, когато бях малка, наричах лимонадата бодлива вода.

Здраве, бодливо момиче.

Заминавам за Москва.

Честито.

За колко време?

Пет години.

Достатъчни са.

За какво?

Разварили се си.

Ако се беше забавило още малко, щяха да станат на пюре.

Какво има сега?

Намерих една вължебна монета.

Който е стисне в шепата си, започва да говори истината.

Имаш ли смелост да кажеш истината?

Защо не?

Добре, отговаряй тогава.

Кого образиш?

Е, що за въпрос? Бързо, без да мислиш.

Класовият враг.

От кога стана толкова идейна?

По твое влияние.

По коя точка ти допадам?

Само по пета.

Физическо харесване.

Витей.

Коя ти е най-голямата грешка в живота?

Веднага.

Купих си чорапи на черна борса.

Не играеш честно.

Това, за което мислиш, не е никаква грешка.

Сама дойдох при тебе.

Сама поех риск.

И си плахтам.

Друго, какво ще ми кажеш преди да замина?

На добър час.

Абонирайте се!

Граждане и гражданки, пасвайте строго пределата за вършното движение.

Движете се само във частната трампа от разговарите.

Межеходци, преминавайте по входа на лодката.

Толкова ли неотложно?

Довиждане.

Благодаря ти.

На добър път. Желая ти успех.

И като ме видиш друг път на театър, убеди се.

Здравейте, момичете. О, здравейте.

Най-после.

Стига съм мъркали, че пилеем средства.

Носи ви и филмчета за проявяване.

О, и с надпис.

Дай да я поставим тук.

Може и да успеем да спреме, Зовира.

Ще трябва да направите бързо отпечатък върху надписа.

Утре първата ни работа, сега е вече късно.

Ако трябва... Ако трябва, можем и сега да останем. Да, да.

Чиро понеделно?

О, Янек, какво правиш, човек, откога не съм ти виждал?

А, да изпивам по едно кафенче, а?

Сега нямам време.

Благодаря, не пуша.

Нямам време, прощавай.

Довижда.

Сега едно кафе.

Виж, моля ти се, дали има места.

Моля ти се.

Добре.

Слушай сега, слушай какво става по-нататък.

Добър ден.

Какво правиш?

Нищо. Добре съм.

Ти трябва да се приготвиш и въобще... Аз съм готов да не замина.

Само без глупости. Ела.

Ами паспорт, билет?

Всичко е в джопа ми.

И на никого няма да се убедиш?

Не, няма.

Къде да отидем?

Горе или долу?

Все едно, където кажеш.

Ела.

Все пак трябва да се убаря. Прощавай.

Кочакай за минутък.

Да, да, иди.

Мистер Шнайдер Хан е приятен да се презента в бюрото на информация.

Познаваш ли?

Всичко мога да ти кажа.

Имаш път зад граница.

Срещаш човек, когато дълго време не съм виждал.

Една пъстровака жена... По вечерно време?

Иска... Какво?

Нищо.

Ние вече не сме деца. Така ли ще се разделим?

Не трябва.

От всякъде.

От всички чувам не трябва.

Какво е това не трябва?

Кой го е наредил?

И с какво право?

И кому трябва това не трябва?

Създадохме един свят, да ни се налага на всяка стъпка.

Какво?

Животът ни е очукал.

Уморени сме да устояваме дори себе си.

За нас бъдеще няма да има.

Така ли?

Където ти е истина?

Ти се връщаш от разкопки.

Ние ще се видим.

Това няма да стане.

Ние ще се видим.

Всичко ще бъде унизено. Ние ще бъдем заедно. Както днес с твоя приятел в

кафенето. Не. Не.

Аз... Какво?

Аз не мога да те обичам с такова лице.

И аз ще стана такава. Какво?

Ти...

Слушай... Слушай... Слушай, не мога без теб.

Наистина не мога.

И ти не можеш.

Сигурен съм, че не мога. Разбира се ти.

Ти няма да ме обичаш.

Абонирайте се!

Абонирайте се!

Абонирайте се!

Абонирайте се!

Абонирайте се!

Готово е.

Вечера на заседанието използваха вашето отсъствие.

КАЖИМ В МОЯ ОТЗАСТРИЯТЕ НЕ СА ПО ЖМЕЛИ!