Original subtitles

Edited at https://subtitletools.com

Този филм е истинската история на ветерана

от Корейската война старши сержант Сюлейман Дилбирли.

Южна Корея, 38 паралел, юни 1950 г.

5 години след Втората световна война

Сеул.

Ти, да. - Велосипед.

Дъще, направих ти подарък. Качвай се.

Изглежда прекрасно. - Тръгваме.

Караш добре. Върни се. Дъщеря ми идва.

Какво става? - Няма нищо.

Не се бой, тук съм, разбра ли?

Да се скрием. - Къде?

Сеул, мълчи. Тихо.

Ако продължиш да плачеш, повече няма да видиш родителите си. Разбра ли?

Не плачи. Почакай ме тук.

Помощник режисьор: Жеан Паул Сересин

Музика: Фахир Атакоолу

Продуцент: Мустафа Услу

Режисьор: Джан Улкай

Превод и субтитри: *Дъга и BaMbIto

Искендерун, Юни 1950 г.

Хайде, давай.

Сюлейман!

Сюлейман! - Идвам.

Какво е това крещене от сутринта? Защо викаш?

Хайде, побързай! Слава Богу! Слава Богу!

Всяка сутрин имаш толкова много работа. Всеки ден едно и също.

Денят е горещ, поне веднъж да ги напоя. Добро дело е.

Нарочно правиш едно и също, нали? Бъди дисциплиниран.

Ние сме сержанти. Оправи си вратовръзката.

Браво на теб. Точно така. Хайде. Кълна се, като някое момиче си.

Знаеш ли за какво мечтая? Да пътешествам с велосипеда по света.

А ние защо стоим тук, приятелю?

Всеки ден минаваме толкова път, че и света ли да обикаляме?

Къде се забавихте? Момичетата ни чакат. Натискай педалите. Бързо.

Без тях нито една сутрин не може да мине.

Аз съм като кран в Каплъдже. Целият се изпотих.

Нямаше толкова да се потиш, ако говореше по-малко. Бързо.

Батко Тургай. Батко, дай Боже да не сме закъснели.

Не, не сте. Спокойно, заделил съм ти го.

Батко, да не се ги разкъсал? - Ето.

О, Боже. Красота.

Вашите момичета също са хубави, но тя е различна.

Погледни я, не е ли така? - Тя би ли те погледнала?

Защо не? Какво ми е? - Виж се само.

Поне веднъж сложи вратовръзката, както трябва.

Излагаш се като млад офицер. - Досадихте ми с вашите вратовръзки.

Не ме принуждавайте да си показвам военните документи.

Не говорете за службата ми. Да не съм като вас.

Снайперист съм. Винаги улучвам целта.

Хайде. - Лека работа.

Да вървим.

Нуран.

Обикнах една млада дама.

Да назова ли името й?

Всички ме свързват с нея.

Сърцето ми плаче безспир.

Любовта ми не угасва.

Отиде си и няма да се върне.

Нека минават годините, ще живея, мислейки за нея.

Татко каза, че ще изпращат войници в Корея. А ако и тях изпратят?

Прехапи си езика. От местния колеж за какво да ги вземат?

Не знам, но все пак ме е страх.

Сърцето ми тъгува за нея.

39 дивизия, Мотострелкова войска

Раз-два.

Седни, Сюлейман. Това е заповед. Седни.

Защо те повиках? Сигурно си чул, че изпращаме войници в Южна Корея.

Чул съм, майоре. Бог да им е на помощ. - Амин.

Анкара подготвя войска, но дойде заповед и при нас.

Трябва да изпратим подкрепление. Помислих си за теб, Сюлейман.

Отсъствието ти тук няма да ми е от полза,

но там се нуждаят точно от такива самоотвержени войници като теб.

Какво ще кажеш? - За мен ще бъде чест.

Да си жив и здрав. Има ли някой, който да те чака?

Има, майоре. Повече от живота, като Родината.

Корейците много си приличат, нали? - Да.

Не, така ти се струва. - Сюлейман.

Ти отиваш като технически персонал. Но все пак, това не е сражение.

Не мога да си те представя във война. - Виж го как изглежда. Той е от Мараш.

Дано Бог никого да не изпитва с това, братко.

Помисли, защо човек да убива друг, ако няма заплаха за живота му.

Нима не можем също да отидем и да стреляме по комунисти?

Струва ли си да го правим? Там хората се измъчват.

Позволи да се разправим с тях. - Той също ли ще дойде с теб?

Брат ми ще отиде да се сражава, а аз ще стоя тук и ще го чакам?

Кой ще го защитава? - Той си няма никого.

А ти поговори ли със семейството си? - Изпрати вест на Нуран чрез Иджлял.

Довечера непременно трябва да поговорим.

Този Али само те обърква. Не стои на едно място.

А ти какво си изгубил в Корея, Сюлейман?

Недей да говориш така. Хората, които се намират там…

Нуждаят се от нашата страна, а тя от мен.

Мога ли да избегна това? - Джелял как ще го избегне?

Но аз не мога. Такъв съм. Ти не ме ли обикна точно заради това?

Обикнах те, но това е толкова далече.

Много далече. А ако ме забравиш там…

Браво на теб. От какво се страхуваш? Това ли те плаши?

Аз съм сираче. От детството съм в тежест на чичо.

Имам само теб. Ти беше моята опора.

И ти ли ще изоставиш едно сираче… - Няма да те изоставя, няма.

Всеки ден ще ти пиша. Ще правя снимки.

Ще четеш и ще ги гледаш, все едно съм до теб. Обещавам.

Всяка сутрин те виждам за две секунди.

Опитвам се да те съхраня в спомените си.

Почувствай ме и ти. Никога не ме забравяй.

Запомни топлината ми.

Мараш

Нимет. Дойде телеграма. Прочети я, ако е удобно.

Няма проблем, чичо Хюсеин, какво говорите.

От сина ви е, чичо Хюсеин.

Бил е избран да замине за Корея.

"Не искам да се притеснявате. Често ще ви пиша.

Дайте ми благословията си.", това пише.

Ще вървя, мама ме чака.

В Корея противопоставянето на комунизма…

Това е на другия край на земята. Браво на нашите лъвове.

Не ми се роди син, когото да изпратя там и да се гордея.

Решили са да изпратят войска…

Помогни му, Господи. Върни го обратно цял и невредим.

Лек път, Сюлейман.

Моя Нуран, когато се отдалечавахме, Искендерун изглеждаше толкова мъничък…

Човек разбира колко голям е този свят.

Земята е голяма, а разстоянията са огромни.

Но вътре в мен горят два огъня, които ме държат.

Единият - да помогна на хора, които не познавам.

И другият - нашата любов, която се разгаря още повече от мъка по теб.

Затова аз не се страхувам. И ти не се бой.

Ние с теб можем да се справим с всичко на този свят.

Защото пазим две съкровища. Те се казват добро и любов.

"Скъпи татко, нека мама не мисли как ще се храня."

Въпреки, че американската храна е странна, се грижат добре за нас.

Например дават ни хем яйца, хем яйчен прах. Мухарем е от новите.

Трябва да видите как говори с уста, пълна с яйчен прах и как се задъхва.

"Джелял и Илхан, братя…

Не казвайте на момичетата, но на всички ни раздадоха оръжия.

Започнахме тренировки по стрелба. Нали все казвахме: "Отиваме на война".

Показват ни силните страни на американските въоръжени сили.

Обучават ни."

38 паралел в Северна Корея.

Филмът ни го превежда старши лейтенант Месут.

Той е преводач, а запознанството ни беше доста интересно.

Той е командирът. - Сюлейман.

Свободно. Нужен ми е мазут за двигателя. Откъде да взема?

Сега ще потърся. - Благодаря. В стаята ми има насекоми.

Не знам какво да правя с тях. Цяла нощ ме хапаха.

Америкаецът каза, нима на кораба може да има насекоми?

Разбира се, че може да има.

На пристанищата те изпълзяват по въжетата.

Добре тогава. Донеси ми мазут, за да ги изгоня.

Но в такъв случай те ще умрат. - Какво да направя?

Да ги храните.

Те ще се борят за прехраната си, командире.

Ще търсят захарта и ще ви оставят. Ще се научите да живеете заедно.

Я кажи, и ти ли си комунист като мен? - Не, не разбирам от тези работи.

Но има на какво да се научим от мравките.

Тръгнал е на война, а не може да убие дори мравка.

Браво на Али. Куршумите му минават един след друг като през пръстен.

Защото той гори от желание да убие комунистите.

Не се разбират добре с лейтенант Месут.

Любима, скоро приключва едномесечното ни пътешествие.

Както винаги съм ти казвал, не мисли за лоши неща.

За добро ли е? - Питат сред вас има ли свещеник.

Не са харесали нашите молитви. - Не, не питат заради молитвите.

Те също имат свещеник, който идва всяка седмица, не е заради това.

А защо?

Сержант Али, невинаги ти ще стреляш.

А ако те започнат да стрелят по нас?

Всеки труп трябва да бъде погребан според религията си.

Бусан Южна Корея, Октомври 1950 г.

Добре дошли!

Е, господа? Още 95 километра на път към град Тегу на север.

Тегу Южна Корея

Приятели, това лято Южна Корея беше изцяло окупирана.

Но със силата на обединението, вражеската войска беше отпратена…

А Южна Корея е защитена от окупация.

Сега е време да нанесем последния удар на границата.

Държим път към Куну-ри. - Като турска войска…

Ние за първи път ще се сблъскваме с ожесточението на войната.

Нямат страх от Бог. В какво са превърнали само страната.

След като видяхте картината, вероятно осъзнавате колко свещен е дългът ви.

25 щаб на САЩ, Куну-ри

Приятели. Последният удар ще бъде нанесен именно тук.

Стратегическото положение е много важно.

Защо са в такова окаяно състояние? - А ако се случи нещо спешно?

Американците казват, че приключваме. До месец ще бъдем по домовете си.

Да отидем да хапнем бонбони маршмелоу и да пийнем по нещо.

Какво маршмелоу? Изминахме толкова път за сладкиши ли?

Докато ни дадат задачи, трябва да правим нещо.

Ще дойдеш на себе си, ако застреляш няколко партизани.

Ето, пристигнахме и всичко ще се реши. - Както искаш.

Американците заповядват, а ние изпълняваме.

Дошли сме, за да се възползват от нас? Нямат ли ни доверие?

Затова ли ни държат далече от фронта?

Тук си, за да се проявяваш като герой или да гониш комунистите?

Какви са тези думи? Вие на чия страна сте, командире?

Ще направиш рапорт, че съм шпионин ли? Заплашваш ли ме?

Просто кажи, за да знаем как да действаме. На чия страна си?

Командире, тук съм, защото добре си върша работата. Като всички останали.

Добре ще е да изясним това.

Нека докараме колите, ако възникне нещо непредвидено.

Какво непредвидено нещо, Сюлейман?

Хората говорят, че военните действия приключват. Тази работа е свършила.

Боже! Бързо!

Командире, добре ли сте? - Бързо!

Бързо!

Беше ни заповядано да се свържем с 9 корпус при извънредна ситуация.

Връзката се разпада.

Имам нужда от добър водач. - Слушам, командире.

Имам нужда и от преводач. - Както наредите.

Ще получите указания от войската, после ще ни намерите. Има ли въпроси?

Докато пристигнат, проблемите са се разрешили.

Вероятно ще се върнат веднага.

Дай Боже да ме поиска от чичо веднага щом се върне.

А ние с Джелял избрахме пръстен. Значи през есента ще имаме два брака.

Иджлял, да отидем в онзи сватбен салон.

На витрината има една много красива рокля.

Трябва да побързаме.

Толкова можем, командире, само на лунна светлина.

Знам, няма друг изход. Включи фаровете.

Али! Шадо! - Напуснете колата!

Нимет, какво има, дъще? Дали е за добро?

Чувствам някакво безпокойство, мамо.

Али!

Командире, тези от вашите ли бяха? Май не ви обичат много.

Всички добре ли са?

Ако вървим по пътя, ще ни хванат. Ще минем през гората.

Да вървим.

Пепе. Нима те взехме с нас само за охрана?

Да, командире. - "Да, командире." А защо не стреляш?

Командире, сигурно защото още не съм свикнал с оръжието.

Още ме наричаш Пепе, ще се обидя.

Но нима не каза, че те наричат Пепе?

Потърпи малко. - Поне да не говореха толкова меко.

Боже, спаси ни.

Какви негодници. Убили са всички. Даже децата.

Отваряйте си очите на четири. Може още да са тук.

Тук са. Тук са тези негодници.

Али, почакай.

Командире, струва ми се, че там има животно.

Разреши ми да стрелям, да разберем какво има там.

Ако стреляме, ще се разкрием. Командире, позволете ми да погледна.

Бъди внимателен.

Ела, не се бой. Нищо няма да ти направя.

Ела.

Да вървим.

Изплаши ни до смърт. - И тя е ужасно изплашена. Не говори.

Имаме разпореждане. Децата са излишна грижа.

Командире, не можем да я оставим тук. - Да вървим.

Замръзнала е.

Сюлейман, виж се само. Отива ти, кълна се.

Корпус Щаб Ун Хунг-Ни

Командире, попитайте за детето. Да остане тук.

Извинявай, Али, но при толкова важни дела, за детето ли да питаме?

Командире, а това момиченце от Южна Корея ли е…

Или е от Северна Корея?

Откъде да знам? Какво значение има? - Очевидно е, че е останала самичка.

Например… В нашия край…

На юг, монголците… Скулите им са силно изразени.

Мухарем, хем не можеш, хем много бърбориш.

По-добре върви да потърсиш мляко, за да нахраним момиченцето.

Детето ще умре от глад тук. Измръзнала е.

Много й е студено. - Дали й се ходи до тоалетна?

Ако й се ходи, ще разберем. - Нищо не е казала, нали?

Не. През целия път само скимтеше.

Не знаем името й. Как ли се казва? Дали да не й дадем име?

Мислиш ли? - Разбира се.

Как да я наречем?

В памет на майка ми, да я наречем Наджие.

Не може. - Защо?

Може ли малко момиченце да се казва Наджие?

А как да я наречем? На твоята майка ли? Как се казва тя?

Гюлчин. Това ще е като вражеско име.

Тогава как да я наречем? Трябва да измислим.

Може би Айла. - Айла?

Лицето й е като луната. Намерихме нашата лунна светлина.

Да те наречем ли Айла? - Жив и здрав да си, командире.

Добре, прекрасно звучи. Айла. Живота си ще дам за теб!

Господа. Това е дело на китайската армия. Ние също се включваме.

Говори се, че войната е приключила, но тя сега започва.

Северна Корея вече не е сама.

Отсега нататък и Южна Корея и Китай помагат.

Войната се усложнява. - Ще ви обезпечим с подкрепление.

Капитан Кейдж също ще бъде с вас. Ще получавам информация.

Казва, че ще получава информация.

Заедно сме в тази работа.

Лейтенант Ли познава района. Новият маршрут ще ви бъде като пътеводител.

Новият таен маршрут ще ни е пътеводител.

Турският щаб ще бъде разпределен по тази линия.

Ще се свържем с щаба, за да докладваме за новия план.

Да започваме, майоре.

Командире. Намерих мляко. - Браво на теб.

Има и мляко на прах.

Американците са помислили за най-малките подробности.

Да я увием с одеялото.

Държиш ли я? - Птиченцето ми.

Внимателно. - Да вървим.

Ще ви разкажа всичко по пътя.

Намерили са малко момиченце на бойното поле.

За да не я оставят сама там, взели са я със себе си.

Това е много великодушна постъпка. - Така е.

Турците са били са първите, които са се отзовали на войната.

Когато тази война влезе в историята…

Нито ти, нито аз ще ги помним. Те ще влязат в книгите по история.

Остани с момиченцето. Аз ще погледна.

Още ли не си гладна?

Виж какво имам. Искаш ли мляко?

Не ме гледай с това личице. Първо ще отпия аз, става ли?

Всъщност се окапах. Ще пиеш ли?

Получих съобщение. Трябва да се отправим към Куну-ри.

Получил е нареждане да отидем в Куну-ри.

При стесняването на пътя, тръгваме надясно и по-бързо стигаме до Куну-ри.

След като пътят се стесни, ще тръгнем надясно.

Добър план. - Добре.

Али, кажи на сержант Сюлейман да види какво става с колата на лейтенанта.

Трябва да погледнеш колата, има някакъв проблем.

Почакай ме тук, сега ще се върна. Почакай тук.

Не може да ходиш там. - Сюлейман, хайде.

Почакай, дъще. Сега идвам. Трябва да погледна колата.

За детето ли ще се грижиш или за колата, сержанте?

Остави детето на някой друг. Побързай, нямаме време.

Остани тук, докато детето свикне с теб.

То не трябва да им бъде в тежест.

За детето ще се грижи той, да не ни е в тежест.

Той ще гледа детето, да не ни е в тежест.

Едно крехко дете, каква тежест може да бъде?

Щом лейтенантът казва така. - Добре.

Няма да те дам на никой, но стой тук спокойно. Става ли?

Браво на теб. Али, седни зад волана, а аз ще видя какво става.

Боже. Не мога да разбера, не са ли я проверили преди тръгване?

Ако бях аз, за 3 месеца щях да ги отуча.

Разбира се, че ще ги отучиш. - Запали.

Ето онзи Сюлейман, по когото тъгувахме.

Пали, пали. - Дойде.

Добре. Не се получи добре, но нищо.

Хайде, да вървим. Ще ги догоним. - Хайде.

От половин час те гледа, без да откъсва очи от теб.

Момичето ми? Сладката ми. Хайде, тръгваме.

Вземи детето!

Айла! Айла!

Сюлейман! - Момичето е добре!

Влез отдолу. Не излизай оттам. Хайде, хайде.

Останали са тук! Сюлейман!

Защо всичките шест куршума изразходи за него?

Сюлейман, трябва да направиш нещо! Сюлейман!

Али, прикрий ме!

Али, хвърли бомбата!

Хвърляй.

Бързо! Бързо!

Сюлейман, внимателно! Твърде много са!

Ако се спуснат надолу, загубени сме!

Добре, не се бой.

Не се бой, дъще. Ще те спася.

Те настъпват.

Али, те идват насам!

Сюлейман, приключвай по-бързо и се махай! Не успявам!

Сюлейман!

Сюлейман!

Сюлейман!

Новини! Новини!

"Войната, която приключи, започна отново!"

Пишат за държавата, която учуди света.

Намерени са наши ранени в различни райони. Загубите са около 20%.

Трябва да сме готови. Знаеш какво са 20%.

Това означава всеки пети човек.

Не прави така. Трябва да вярваме и да се надяваме. Бог ще ни помогне.

Бяха нанесени тежки щети. Има ранени в нашия щаб.

Китайците са помогнали на врага.

В местност на име Куну-ри е имало сражение.

Сюлейман също се е намирал там.

Не знам какво да кажа. Ще чакаме новини.

Казах му. Казах му да не заминава. Толкова му говорих.

Нуран.

Айла.

Сюлейман, събуди ли се? Ти победи смъртта.

Къде е моят лъв от Мараш? Браво на теб!

Браво на теб. Дойде тук да поправя двигатели.

Поправи каквото можа, а накрая им *** в устата.

Какъв човек си ти? - Вие добре ли сте, братко?

Виж, ние сме добре. Имаш ли някакъв проблем? Боли ли те някъде?

Не, слава Богу. - Къде са ти краката?

Не ме разсмивай.

Изплаших се, че ще ти се случи нещо. - Бих умрял за теб, ела.

Ела тук. - Слава Богу, детето също е добре.

Не е ранена. Чакаше те. - Не се отделяше от теб.

Тя е като котенце. Стои си тук, даваме й мляко и не се отделя от теб.

Корейците обаче искаха да я вземат. Айла не искаше да тръгне.

Ли ще реши този въпрос с висшестоящите. Само почакай.

Броят на децата сираци расте.

Броят на децата, за които се грижат турци не намалява.

Но това са си наши деца.

На първо време трябва да съберем тези деца на едно място.

И да намерим решение за бъдещето им.

Китайците започнаха да помагат на Севера.

В такъв случай ние трябва да бягаме на Юг.

Затова е сложно да мислим за тези неща.

Турците предложиха да отворят училище за децата.

Близки отношения с турците поддържа лейтенант Ли.

Докато създадем безопасно място за децата…

Най-сигурно е да ги държим в щаба.

Вие решавате, командире.

Свободно, Сюлейман.

Войната се разрасна, сержанте.

Постоянно ще бъдем в движение.

В този режим няма да можеш да се занимаваш с детето.

Разбирам, майоре. Всичко се случи много бързо. Ако намерим родителите…

Това не е наше задължение. Нека този въпрос го решат корейските власти.

До 2 дни ще стане известно. - Толкова скоро ли?

Командире, тя не се е отделяла от мен. Как ще мога…

Затова ти казвам, не се привързвай толкова много към нея!

Така ще бъде по-трудно и за теб, и за нея. Върни се към работата си.

Дадох на твое разположение сержант Садък.

Изпълняваше задачите ти в твое отсъствие.

Престани да се правиш на бавачка и се заеми с работата.

Както наредите. - А, Сюлейман.

Гордеем се със смелостта ти. Имаше много голяма войска в Куну-ри.

Дадохме много жертви, но не позволихме на китайците да проникнат.

Благодарение на нас цялата войска съхрани целостта си.

По тази причина Южна Корея ще връчи медали на нашите герои.

Ти също бъди готов. Отправете се на път.

Но детето остави на Садък, за да не ви се мотае из краката там.

Това е.

Не се разстройвайте. Нищо, че няма родители.

Ние ще станем за нея чичо или батко. Ще се погрижим за Айла.

Всъщност, уших й дреха. - Ти ли я уши?

А откъде взе плат? - Одеялото, с което я бяхте увили.

Добре, че умея да шия. Видях, че няма дрехи.

Взех ножицата и реших да й направя палто, за да й е топло.

Направил си го от нищото. - Така казват.

Имам проблеми с главата, но мога да ушия всичко.

Само кажете какво ви трябва и ще го направя.

Благодаря. Айла.

Виж, трябва да отида някъде, а ти ще останеш тук с батко Садък, става ли?

Дали ме разбра? Хайде.

Хайде. Не трябва да идваш с мен. Разбра ли?

Ще останеш тук. Оставаш тук.

О, Боже. Не може, не може. Не мога да те взема със себе си.

Горещо… Забранено е.

Вземи я. - Какво?

Какво се опитваш да обясниш?

Сърцето ми се къса, но не мога да я взема.

Говорихме с лекаря. Не е на повече от 4-5 години.

Така ли? - Не говори заради преживяния шок.

Убили са родителите й пред очите й. Какъв е този свят, да му се не види.

Браво, браво. Това си е празник. Дай апарата да направя снимки.

Прав си. - Нека се гордеят с нас.

Ще направим снимки? Знаеш ли къде да натиснеш?

Разкраси се, братко.

Поздрави! Почакай.

Изпъчи се.

Ние видяхме, че след Куну-ри…

Отсега нататък сме кръвно свързани не само с американците, но и с турците.

Турците имат такъв израз. - Благодаря, сър.

"Ако ще жертваме живота си… То нека да е в името на родината ни."

Нашите герои никога няма да бъдат забравени. Докато я има родината ни…

Войнико. Този път, който вие изминахте заедно с нас…

Никога няма да го забравим.

Войнико. Благодаря ти за помощта.

Войнико. Говорихме с генерал Бейонг Суун.

Тъй като отсега нататък ще бъдем едно голямо семейство,

нека бъде здрава и щастлива,

докато открием семейството й, може да остане с вас.

Казва, че ще бъдем семейство. - Разбрахме, емоциите не превеждай.

"Както виждате, с мен всичко е наред. Медалът и похвалите са ясни."

"Това малко момиченце насред войната донесе светлина в мрачния ни свят."

Значи е добре. Защо се разстройваш? Усмихни се малко.

Не знам, Иджлял. Страхувам се, че ще му се случи нещо.

Заради това малко момиченце той е рискувал живота си, а ако беше умрял?

Януари 1951 г.

Сюлейман, това е от родината. Помолих жена ми, тя ги е събрала.

Как е дъщеря ни Айла? - Благодаря, добре е.

5, 6, 7, 8, 9, 10, 11…

12, 13, 14, 15, 16, 17, 18…

Тихо. - Лови.

Тихо, тук има дете. - Хвърляй, хвърляй.

Лови, дъще. - Отвори си широко устата.

Отваряй повече. Отваряй. Браво, Айла.

А ти знаеш ли как се казвам аз? Аз съм Сюлейман.

А ти как се казваш? Защо не говориш, малката?

Ако продължава така, няма да ни стигне млякото.

Лека нощ.

Не можеш да спиш при нас. Ще спиш тук.

Мястото ти е тук. Ще спиш тук, става ли? Хайде.

Мирно. Айла, наляво.

4. Аллах. 5. Аллах 6. Аллах.

7. Аллах Раз, два, три, четири.

Ляв, десен. Ляв, десен. Раз, два, три, четири.

Март 1951 г.

40, 41, 42, 43, 44… 45, 46, 47, 48…

49, 50, 51, 52, 53… - 54. Стани!

Равнис! - Както наредите, командире!

Тя наистина говори!

Разбира се, кой й е учителят. Не беше лесно.

Наляво. И още веднъж.

Наляво. - Свободно!

Свободно! - Равнис!

Свободно! - Свободно!

Позволете ми, ще се разплача.

Смейте се. Започвайте да се смеете отдясно. Смейте се.

Значи тя може да чете на корейски език, така ли?

Щом проговори, й дадохме текст и го прочете.

Но не може да напише името си.

Мисли, че се казва Айла. Не знам какво да правим, кълна се.

Ако ще се учи, не бива да е по слух.

Нека научи правилно турския. Приятели ми изпратиха това. Айла, виж.

Да ни покажат филма "Моята дъщеря", какво е това?

Няма майка. И брат няма.

Татко.

Дъще. - Татко.

Април 1951 г.

Спи. Легни.

Заслужи си разходката този уикенд.

Говори се, че може да поемем към Токио, но…

Бих ти казал, но… Изненада е.

Да завършим тази книга. Хайде, Айла. - Плувай, Айше.

Плувай. Айше, карай велосипед.

Велосипед. И думата велосипед научи моето момиче. Умницата ми.

Велосипед. - Да, велосипед.

Да вървим. - Къде, момиче? Какво има?

Добре, идвам. Накъде? Добре, добре. Идвам.

Велосипед. - Да, велосипед.

Чие е това, дъще? Откъде го намери? - Батко Садък.

Браво на теб. Ела. Ти си поиграй. Аз имам малко работа, става ли?

Какво е това? За добро ли е? - От болестта ми е, сержанте.

Имам нужда да разглобявам и сглобявам.

Но откъде намери части? - От местните.

Забранено е да общуваш с тях.

Какво им даваш, за да получиш това?

Не, какво говорите? Давам им от спестяванията си, пари.

Още повече, това са стари и ненужни никому вещи.

Какво мислиш да правиш с него? Мислиш, че ще ти позволят да го управляваш ли?

Ще го продадем, сержанте. Ще купим нови дрехи на Айла, нима е лошо?

Занимаваш се тук с тъмни дела, а за да не ти се скара Сюлейман,

използваш Айла. Не е ли така?

Добре го е измислил. - Не, какво говорите.

Или тези ръкавици също… - Не, сержанте.

Поправих една печка в замяна на тях.

Но тези уших със собствените си ръце, за да не мръзне момиченцето.

Имам сестра в чужбина. Надявам се, че ме разбираш, лейтенанте.

Не сме такива безнравствени хора.

Садък, оправи мотоциклета и приключи с това.

Засега няма да докладвам за теб, но ако се повтори, ще се скараме.

Добър апетит. - Сега тук ни е добре.

Всеки ден загиват войници. - И нашият край ще е същият.

Дали ще излезем живи оттук? - Няма смисъл да се боим.

Дори Сюлейман не се е спасил. Помисли само.

Великият Сюлейман. Дори той не е останал на този свят.

Много бързо си правиш изводи за хората, командире.

И аз се обърках вече, Сюлейман. - Не си го слагайте на сърцето.

Дъще. Айла. Защо плачеш? Какво има?

Казаха, че си умрял. Умрял ли си? - И кой е казал такова нещо?

Казаха, че дори Сюлейман не е останал на този свят.

Какво са казали? - И Сюлейман не се е спасил. Виж ти.

Този Сюлейман не съм аз. Това е друг Сюлейман.

Това е приказка, Айла. - Това не съм аз, друг Сюлейман е.

Това е Султан Сюлейман.

Истината ли казваш? Няма да умираш? - Няма да умре.

Заради това ли се е разплакала?

За празника на децата да вземем Айла и да идем на тържество.

Ще й вдигнем настроението. - Колко хубаво.

Там лейтенант Месут може да прави с мен каквото си поиска.

Не, в празничния ден няма да се занимавам с теб.

Токио Япония, 23 април 1951 г.

Днес ви наблюдавах.

Ти взе тази птичка при себе си и я излекува.

А после я пусна да лети.

Остана малко до завръщането ни в Турция. Как ще се разделиш с нея?

Или как тя как ще се раздели с нас?

Садък. - Добре дошли, командире.

На никого нищо не съм казвал. Намерихме семейството на Айла.

Някой от местните жители я е видял. - Тези, с които си разменяш стоки ли?

Да. Дойде един и каза, че семейството й иска да я прибере.

Изпратили са съобщение да им предадем детето доброволно.

Ще отида да се срещна с тях, но сам.

Не може, позволи ми да дойда. Поне малко разбирам езика им.

Не може. Ти се погрижи за Айла. Али не трябва да разбира за това.

Айла, красавицата ми. Прочети какво е написано тук, дъще.

Но искам да ми обещаеш, че тази вечер ще бъдеш послушна.

Включи радиото на батко Али и слушай.

Имам малко работа. Скоро ще се върна, става ли?

Става. - Умното ми момиче.

Хайде, прочети какво е написано тук.

Здравейте.

Командире, ще ти съобщя нещо, но моля те, не ме издавай.

Сю-сю-сю…

Повикайте Сюлейман и Али. - Както наредите.

Как сте му позволили да отиде там? Побъркахте ли се?

Не знаем къде е отишъл. - Казах му да не ходи.

Защо не ми съобщи веднага? Ами ако му се случи нещо?

Сто пъти му казах да не ходи, но не ме послуша. Замина.

Какво ще правим? - Да вървим и ние.

Къде е отишъл? Как ще го намерим? - Аз знам.

Ще можеш ли да осигуриш превоз? - Не.

Всъщност има един начин, но…

Ако сержант Сюлейман види това, ще ме убие.

Това нещо изправно ли е? - Ще приема това за обида.

Мечтаех да направя околосветско пътешествие с велосипед, а виж сега.

Не се движи, кучи сине. - Пусни ме.

Къде са американците? Казвай бързо? - Кучи син!

Колко войници има във вашата част, кажи?

Не разбирам. Пуснете ме. - Говори!

Не се движете! Не се движете!

Не се движете!

Върни ни нашия човек! - Хората ни са отвън.

Върнете ни нашия човек!

Всичките сте трупове. Да вървим, Сюлейман.

Да вървим. Садък, отиди за мотоциклета. Садък, побързай!

Той все пак е поправил мотоциклета? - Да се махаме, братко.

Какво им каза? - Казах, че навън чака цяла армия.

Ако не пуснете нашия човек, ще ви ***. - Откъде си се научил на това?

На техния език от Айла, а да лъжа от американците. Бягай.

Садък, къде си? Те ще ни ***.

Газ!

Момчето ми! - Защо постъпваш така?

Откъде да знам. Помислих, че това е семейството на момичето.

Газ! Газ!

Как ви се струва мотоциклетът? - Това този мотоциклет ли е?

Ще отговаряш пред мен за това.

Къде са тези хора, лейтенанте? - Виж само какъв двигател!

Сержант Сюлейман не се чувстваше добре, командире.

Извинете го, но с нещо се е натровил.

Отгоре и отдолу той… Не му понесе.

А къде е Али? И той ли…

Не е ли излязъл? Вътре ли е? Сега ще разберем.

Командире, простете.

Ще дойде онази ваша Мерилин. - Кой?

Ще изпълни няколко песни.

Полковникът е разбрал, че сте нейни почитатели.

Но за съжаление, за Али е възникнало нещо спешно, стомахът го е присвил.

Късмет, какво да се прави.

А коя е Мерилин? - Снахата.

Какво сте направили?

Пусни ме! Ако не видя това момиче, ще умра!

По-добре да се откажа от военната служба!

Дръж го! - Сюлейман, какво говориш?

Откога чакам този ден. - Защо нервничиш? Ще е тук два дни.

Не се меси, Сюлейман. - Добре, няма да се меся. Пусни го.

Виж, готов съм да убия този, който ми попречи.

Може днес да си уговоря среща с нея,

утре да й призная чувствата си, а вдругиден да се сближим.

Защо ми пречиш? - Кой ти пречи? Приятелю, чуй ме.

Вчера ти ми даваше съвет да не правя това.

Наказание ли искаш да получиш? - Сюлейман е прав.

Виж, ще отидем днес заедно с Айла. Обещавам ти.

Обещавам ти, че тя ще ти даде автограф със собствените си ръце.

И ще ти остави целувка с червило. А? - Какво е това? Нови ли са?

Да. - Тя сама ги е направила и изпратила?

Да. - Ще подпише ли една специално за мен?

Разбира се, лично за теб.

"Скъпи Али, с любов за теб", ще напише. Утре ще отидем.

Ти ще кажеш: "Аз съм точно този Али." Аз ще ви бъда преводач. Не искаш ли?

Утре ли? - Утре.

Обещаваш ли? - Нали ти казах, обещавам.

Обещаваш ли, Сюлейман? - Обещавам, приятелю.

Обещава. Разбира се, че обещава. Нали, дъще?

Ще бъде много трудно да вземем автограф.

Вече обещахме, какво ще правим? - Не знам.

Ако не успея, Али никога повече няма да ме погледне.

Ще умра, но няма да се върна в базата без него. Отивам, командире.

Извинете.

Дъще, помахай. Помахай й с ръка.

Тя гледа насам.

Ела тук, малко момиченце. - Не забравяй за батко Али.

Али. Не забравяй за батко Али.

Здравей. Какво е това?

Искаш да се подпиша ли? Да? За кого е?

Говори, дъще. - За кого?

Али. - Умницата ми тя.

За Али ли? Добре. За Али.

Това е за Али.

Да оставя ли и целувка?

Чакай ме.

Музика, моля.

Сюлейман…

Командире. Командире! Командире! Помогнете! Командире!

Командире! Командире! Помогнете!

Не плачи. Аз никога няма да те оставя.

Юли 1951 г.

Приятели. Вече една година сме на корейска земя.

Наши приятели станаха шахиди. Нека душите им да намерят покой.

Но сега е време да се върнем по домовете си.

Новото обединение стъпка по стъпка ще заеме нашето място.

Благодаря ви. Дайте си благословията.

Благодаря. - Айла, хапни.

Виж какво, не бива да си играеш с храната.

Второто обединение ще го бъде ли? - Да, ще заемат нашето място.

Връщаме се обратно. Първо редовите войници, после офицерите и накрая ние.

Радвам се за вас. Аз ще остана като доброволец.

Може би ще се върна след известно време.

Сюлейман, не бързаш ли с решението по този въпрос?

Любима, отново променихме местонахождението си.

Този път се заселихме в старо училище.

Пиша ти адреса в писмото. Мисля, че новините са стигнали и до вас.

Всеки ден слушам новини и песни по радиото,

което ми остана като спомен от Али.

Мисля за теб.

Моля те, потърпи още малко.

Благослови ме, командире. - Ела тук.

Това е за теб. - Благодаря.

Благодаря. Айла. Скъпа моя…

Сбогом. - Милата ми.

Агънцето ми.

Любима, изпратихме у дома офицерите, които бяха на наше разпореждане.

Вместо тях ще дойдат други, а ние ще ги обучим.

Ще остана още известно време тук, Нуран.

Има ли нещо за мен? - Не, командире.

Защо нищо не ни съобщават? Замина, без да ни пита.

Добре, гордея се с това, но нека да се връща вече.

Изпълни дълга си. Време е да го оженим.

Казват, че имал любима в Искендерун.

Продължаваме с предаването "Часът на нашите герои".

По желание на Нуран от Искендерун.

Музикално произведение, автор, на което е Седат Йозтопрак

специално за старши сержант Сюлейман Дилбирлиги, който служи в Южна Корея.

Само да знаеше колко ми липсваш. Де да знаеше...

Само да знаеше колко ми липсваш.

Де да знаеше...

Колко много ми липсваш...

Ах, само да знаеше…

Къде се изгуби,

така и не дойде.

Любими мой.

Къде се изгуби,

така и не дойде.

Любими мой.

Дъще, едва сега разбрах причината за страданията ти.

Не искам напразно да се надяваш.

Той няма да погледне повече към теб, защото има друга.

Човек търси себеподобен. - Нека да е добре, мамо.

Той е добър човек. И като дете беше такъв.

Заслужава да бъде щастлив. Важното е да е добре.

За какво се пее в песента, тате?

"Върни се вече…" - Къде?

У дома. Аз също си имам дом.

Ще заминеш ли? - Няма да замина без теб.

Какво означава, че няма да се върнеш?

Не можеш да правиш, каквото си искаш, Сюлейман.

Докато заемаш длъжност във въоръжените сили,

си длъжен да изпълняваш заповедите. Иначе ще бъдеш уволнен.

Как мога да се уволня, майоре? Обещал съм и нося отговорност за хората.

Синко, точно за това ти говоря. Нима не е жалко?

А за Айла не е ли жалко? Свикнала е с мен. Нарича ме татко.

Няма да се справи без мен.

Нека ми дадат разрешение да я взема... - Достатъчно! Разговорът е приключен!

Айла е гражданка на тази страна и ще остане тук. Свободен си.

Как така все още няма да се връща? - Казва, че има едно момиче…

А аз? Какво ще стане с мен?

Има ли нещо за мен? - Не, командире.

Сержант Сюлейман. Полковникът иска да ви види. Моля.

Хайде.

Свободно, синко. Свободно. В петък отплава един кораб.

По пътя ще те остави в Измир. Трябва да отпътуваш с него.

След 10 дни и ние тръгваме. Други ще поемат нашите задължения.

Не можеш да останеш. Приготви се. - Вие не разбирате.

Какво ще стане с Айла? - Открит е дом за деца в град Сувон,

както беше обещано. Казва се "Училище Анкара". Айла ще живее там.

Заедно с останалите деца ще ходи на училище. Госпожата е директорката.

Това е за Айла. - Донесла е нещо за Айла.

Моли те да й предадеш тази униформа.

Г-жа Джи Мин събира децата, които се намират под наша опека.

Много са ти благодарни. А ти недей да увърташ.

Така ще е най-добре и за нашата дъщеря Айла.

Нима мога да оставя Айла тук без мен в просто така?

Искам да видя мястото, където ще живее.

Ще го съпроводя, майоре, не се безпокойте.

Нека направеното добро не се обезцени заради тази заповед.

Айла, знаеш ли защо дойдохме тук? Тук ще намериш много добри приятели.

Ще се запознаеш с тях. Искаш ли да отидеш с учителката?

Но в училището не можеш да ходиш с мен, дъще.

Виж, другите деца са тук и от нищо не се страхуват.

Нима искаш да те наричат страхливка?

Дори не може да отиде на училище без баща си, ще кажат.

Добре. - Добре. Умницата ми.

Кажи довиждане на татко. - Хайде.

И аз идвам. Хайде, идвам.

Това е столовата. Виждаш ли другите деца?

Айла, поздрави съучениците си. Здравейте, казвам се Айла.

Хубаво място. И ще стане още по-добро.

Турската войска ще продължава да помага на хората тук.

Аз съм Айла. - Браво на теб.

Да им пожелаем добър апетит. - Добър апетит.

Тук ще можеш да научиш английски език.

Това е прекрасен марш, нали, Айла? Маршът, това е нещо като песен.

Като тези по радиото ли? - Да, като тези по радиото.

Виж, ако научиш този марш, ще го изпееш по-добре от всички.

Винаги ще се гордея с теб. Става ли?

Татко.

Татко.

Къде отиваш? Каза, че няма да ме оставиш. Нали обеща да не ме оставяш?

Не, няма да те оставя. Ще заминем заедно оттук. Да вървим.

Малко ще е трудно, но няма да останеш без въздух.

Когато има проверки, трябва да бъдеш много тиха, става ли?

Става.

Само да се окажем на борда на кораба, а после ще е лесно. Ще те скрия.

Не ти ли домъчня за дома, сержанте? Закъснял си.

Това е наш дълг, командире.

Какъв голям куфар. Какво си сложил в него?

Капитане, повечето неща са от пътешествието до Токио.

В писмата само разказвах за онези места.

Ако искате, ще отворя да погледнете.

Сержанте. Лек път.

Благодаря, капитане.

Сююлейман. Сюлейман.

Сюлейман, къде е момичето? - Отворете багажа.

Наясно ли си какво престъпление извърши, а всички ти бяха благодарни?

Помолих всички. Никой няма да подаде жалба.

Моля те, седни на кораба и се прибери у дома.

При идването си тук…

Казаха ни да оставим всичко зад гърба си. Оставихме го.

Сега искат същото от нас, преди да напуснем това място.

И без това оставих Али. Трябва да се има предвид.

Не мога да оставя Айла. Даже да го направя, тя няма да ме остави.

Тя е още дете, не може да взема решения. Никой не ви разделя.

Тази война приключва, върви и си устрой нов живот.

А по-късно ще се върнеш. Айла тук е в родината си.

Повярвай ми, така ще е по-добре. Моля те, мисли разумно.

Семето расте най-добре на своя земя.

За Бога, Месут. Вярваш ли сам на това, което ми казваш?

На теб вярвам. Знам.

Знам, че ще се върнеш тук някой ден заради нея.

Недей да плачеш. Не плачи.

Ако разбера, че си плакала, много ще се разстроя.

Добре, можеш мъничко да си поплачеш.

Но след като замина, вече няма да плачеш, става ли?

Обещай ми.

Обещаваш ли? - Обещавам.

Браво. А сега аз ще ти дам обещание.

Ще се върна за теб, разбра ли?

Ще се върна, а после никога вече няма да се разделяме.

Обещаваш ли? - Обещавам.

Бащите се сражават заради децата си.

Живеят само, за да изпълнят обещанията си към тях.

Ще се върна. Обещавам.

Ще се върна.

Искендерун 1951 г.

Добре дошъл, братко. - Добре заварил.

В Измир ме посрещна Илхан. Колко е хубаво, когато те посрещат.

Дошъл си сам. Как може да не те посрещне? В такъв ден…

Поздравявам ви. Браво на вас, приятели. А Нуран защо я няма?

Не съм получавал новини от нея.

Не е могла да се освободи или сте ми приготвили изненада?

Не само ние се сгодихме, Сюлейман.

Не искахме да го чуваш от нас, но разбери.

Истина ли е това, което чух?

Чичо е чул по радиото.

За теб светът е огромен, но тези места не са толкова големи.

И какво като е чул? Можеше да им разкажеш.

Да им обясниш как стоят нещата. Защо си мълчала, Нуран?

Лъжец ли съм, някакъв проклетник, беглец или подлец?

Не, не си лъжец. Не си проклетник, не си подлец.

Но ти си никой, Сюлейман.

Ако трябва да говорим за това дали си беглец…

За това трябваше да помислиш, когато не се върна толкова време.

Казвах ти. Казвах ти да не ме оставяш.

За теб беше по-важно онова малко момиче,

отколкото момичето, което те чакаше тук.

Сложих този пръстен.

А на теб пожелавам да се накичиш с много нови медали.

Бог да ти помага.

Искам спешно да изпратя пари. - Разбира се.

Татко, върнах се, слава на Бога. Ще дойда в Мараш.

Ще се оженя за момиче, избрано от вас и веднага ще напусна тези земи.

Липсвате ми, целувам ви ръка.

Истанбул, 5 месеца по-късно

Добре дошли. И на теб добре дошла, дъще.

Приключих с ремонта на къщата. Като нова е.

Синко, свали вече този надпис. Хайде, елате да видите.

Добро утро. - Добро утро.

Защо не хапнеш нещо? - Нямам време. Приятен ден.

Посолството на Южна Корея, Истанбул

Командире. Посолството не работи. Елате между 9 и 5.

Ахмед. Днес ще изляза по-рано, за да няма проблем.

Колата на майора е закъсала по пътя, командире. Спешно е.

Добро утро. - Добро утро.

Този път няма да те пусна, без да изпиеш поне един чай.

Имам работа, Нимет. - Търсиш онова момиченце, нали?

От Корея. Знам за това.

Седни да поговорим. Излей си душата. Заедно ще вземем решение.

Не знам какво точно ти е известно.

Веднъж през нощта попаднахме на засада. Намерих я там.

Какво можех да направя? Да я оставя ли?

Не можех да го направя. Трябваше да видиш колко сладка беше.

Лицето й грееше като лунна светлина. Мислихме как да я наречем.

Аз щях да налея. Тоест, така стана, че…

Дадох дума на това момиченце, Нимет.

Винаги съм се гордяла с онова, което си направил за това момиченце.

Казвах си, ето такъв е човекът, в когото съм влюбена.

Вече сме женени. Позволи ми да ти помогна.

Как ще ми помогнеш? - Твоята дъщеря е и моя дъщеря.

Твоето обещание е и мое обещание. Ще се обърна към някои институции.

Не ми казвай, че вече нямаш план. Ако ми покажеш пътя, бързо ще се науча.

Все пак съм съпруга на ветеран от войната.

На която и врата да почукам, ще се отнесат към мен с уважение.

Само ти да ми позволиш.

Ще дойда и ще започна разследване. - Разбира се.

Моля.

Г-н Сюлейман, както знаете, за съжаление войната продължава.

Трудно е да се свържем.

А и не можем да водим разследване за дете на име Айла.

Но тя така се казва. Тоест, аз не знам друго име.

За Бога, Сюлейман, по този начин не можем да получим информация.

Може да опитаме, но…

Това е всичко, което можем да направим от разстояние. За съжаление.

Писах до "Училище Анкара" и чакам резултат.

Надявам се в най-скоро време да отговорят.

Може да имаме шанса да получим информация от тях.

Но това ще отнеме известно време.

Ще намерим детето.

Това момиченце е забравило името си, Нимет.

Но ако й кажат, че баща й я издирва, тя веднага ще отговори.

Не е забравила. И аз съм дъщеря. Нима можем да забравим родителите си?

Трябва да поискам разрешение и веднага щом приключи войната да отида.

Трябва да бъда с нея. - Най-малко седмица ще е пътят дотам.

Дотам и обратно са две седмици.

Как ще се освободиш за толкова време? Трябва да има друг изход.

Всичко ще проверя. Такива са възможностите.

Огромна държава не може да ми помогне. Ще трябва сам да я открия.

Не си сам. Почини и опитай да поспиш малко.

Малко време, Сюлейман. Само още малко време.

Сюлейман! Сюлейман! Сюлейман!

Сюлейман!

Г-н Сюлейман, добре ли сте? Нимет, ти как си?

След 47 години

17 август 1999 г. Земетресението в Мармара

Земетресението, което беше усетено в 3.02 ч,

нанесе големи щети в Измит, Истанбул, Анкара,

Есхишехир, Адапазаръ, Зонгулдак и Болу.

Жителите бяха разбудени от страшен грохот, след което изпълниха улиците.

Много сгради бяха разрушени.

Измит, Гьолджук и даже Ялама са в ужасно състояние.

Но не знаем колко човека…

Г-н Сюлейман, къде отивате? Не трябва да излизате от дома.

Татко? Татко, къде отиваш? - Не се безпокой, аз ще видя.

Сюлейман, децата се притесниха.

Тя също е мое дете.

Сюлейман...

Преживях една война и останах жив…

Човек престава да обръща внимание на смъртта.

Все едно съм победил Ангела на смъртта.

Струва ти се, че разполагаш с много време, но…

Минаха 50 години.

Можехме да умрем, нали, Нимет? Но аз й дадох дума.

Не искам да умра, преди да изпълня обещаното.

И корейци са дошли, виждаш ли? Браво на тях. Какви предани хора.

Може и Айла да е дошла в родината на баща си, за да си върне дълга.

Какво ще кажеш, чичо Сюлейман?

Какво прави пак?

29 юни 2002 г. Южна Корея - Турция

Тихо, не тичайте.

Татко намерил там една корейка. От толкова години я търси.

Но как ще я намери? - Горкият. Де да можеше да отиде там.

Толкова ли е лесно? Хората за празниците роднините си,

живеещи наблизо не могат да посетят. Не е ли така, мамо?

Тя отдавна е станала възрастна жена. Дали е жива?

И аз това казвам. Батко му повтаря същото, но татко нима ни слуша.

Не говори така. Ще се огорчи, виж. - Може отдавна да е умряла. Животът…

Но хората са прави, мамо.

Татко. Дойдох, татко.

Сюлейман! Сюлейман!

Дошли са някакви репортери от Корея.

Правят репортаж по случай 60 годишнината от съдружието.

Искат да помогнат в издирването на Айла.

Веднага искат да се срещнат с нас.

С колегата ни от Южна Корея Сунг Джун

работим върху създаването на филм за Корейската война.

Минали са цели 60 г. и има какво да се разкаже.

За живота на нашите ветерани, за събитията там.

Вижте, всички разказват за случилото се там.

Всички разказват как са попадали под куршумите.

Аз им разказах, че имаме един сержант Сюлейман,

който е спасил едно малко дете там.

Ние също се развълнувахме. Ще обсъдим с колегите създаването на филм.

Така може би ще успеем да намерим и Айла.

Ако и вие ни помогнете, ще открием Айла.

Какво говорите, деца?

Това е единственото, което искам от този живот.

Казват, че са й дали друго име. Има преди училището, а след това е друго.

Ти не се притеснявай. Виж, вече всичко е различно.

Има записи и архиви. А ти имаш ли снимки на Айла?

Разбира се, че имам. Пазя ги в албум, в безупречен вид са.

Отлично. Точно това ни е нужно.

Значи можем да започваме работа, какво ще кажете?

Сеул - Южна Корея

Държавен архив, Сеул

При пожар в архива почти всичко е изгоряло.

Голям част от информацията липсва.

Работата ни се усложнява, защото "Училище Анкара" е закрито.

Името Айла нищо не означава. Трябва да научим истинското й име.

Може да потърсим учениците, които са останали живи досега.

Може някой от тях да си спомни Айла.

И аз помислих за това. Тук има един интересен списък.

Вече съобщих на асистента си и той се занимава с това. Джийонг.

Г-н Сунг, в този списък има интересни имена.

Благодаря.

Успели сме да намерим 6 ученика от онова време.

След като са завършили, са поддържали връзка.

Все още се срещат всяка година. - Сигурна съм, че те помнят Айла.

Трябва да се запознаем с тях. - Непременно.

Добър вечер, чичо Сюлейман.

Успяхме да открием випускници на "Училище Анкра" в Корея.

Учили са заедно с Айла.

Казаха: "Да, помним я."

Довел я е един турски войник.

Тихо си е седяла в ъгъла и не се е занимавала с нищо.

Изобщо не е разговаряла с тях.

Казвала само, че баща й ще дойде за нея.

Учителите ги учели на турски маршове. Тогава тя се присъединила към тях.

Застанала най-отпред и пеела най-силно от всички.

Казвала: "Баща ми ще се гордее с мен, ако науча този марш."

Чичо Сюлейман, това е само началото.

Със сигурност ще открием хора, които я познават. Дори да не е жива...

Жива е. - Обнадеждихте го, че ще е жива,

а сега говорите, че може и да не е. - Себаят.

С ваше позволение.

Г-жо Йозге, чуйте ме. Идвате тук и разказвате какво ли не на баща ми.

Сърцето му не може да издържи.

Наистина няма да издържи. Не искам това да продължава.

Разбирам. - Прекрасно.

Детето ми. Хубавото ми момиче, какво говориш?

Защо казваш това? Дал съм дума.

Бащите се борят заради децата си. Живеят, за да изпълнят обещанията си.

Заради вас, заради теб и брат ти не бих ли направил същото?

Заради мен ли? Боиш се, че ще умра ли?

Нека Бог е доволен от теб, дъще. Не се бой.

Няма да умра, преди да изпълня обещанието си.

Здравей. - Здравей, Йозге.

Намерихме Айла. Този път наистина я намерихме.

Наистина ли? - Да.

Това е прекрасна новина, но първо трябва да поговорим.

Добре, ще ти звънна, когато съм в офиса.

Свързахме се с нейни съвипускници. Срещали са се 20 години.

Жената каза, че името й е Ким Еунджа. - Сигурни ли сме, че е Айла?

Животът им е протекъл еднакво. Разузнахме.

Омъжила се е, но за съжаление, съпругът й е починал млад.

Виж това. Това е снимката й.

Бедната жена. Не е могла да изживее живота си.

За да не бъде в тежест за никого, тя цял живот е работила.

Чистачка е в училище. Какво ще кажеш? Да съобщим ли на Сюлейман?

Днес дъщеря му се възпротиви и е права.

Погледни, тези две снимки много си приличат. Длъжни сме да пробваме.

Не може да се отказваме, когато сме толкова близо.

Добре. Пристигам с първия полет. Уговорете среща с жената.

Ще се запознаем.

Ако тя не помни чичо Сюлейман и не желае да се видят, тогава…

Значи сме се старали напразно.

Ще срещнем тези двама човека.

Влезте.

Вярно е! Татко!

Татко! Татко! Татко!

Нима мога да забравя баща си?

Татенце… Той жив ли е?

Татенце…

Сеул, Април 2010 г.

Сеул е станал толкова голям. Кой знае и моята Айла…

Преживяла е много, Нимет, а аз не можах да бъда до нея.

Сеул, Парк "Анкара"

Това не е ли Айла?

Татко! Татко!

Бащите се сражават заради децата си.

Живеят само за да изпълнят обещанията си към тях. Обещавам.

Татко!

Превод и субтитри: *Дъга и BaMbIto

Сюлейман и дъщеря му Айла се срещат отново след 60 години

на 10 април 2012 г. в Сеул и повече никога не се разделят.

Виж, нима това не е Айла?

Татко!

Днес под опеката на УНИЦЕФ по света се намират 28 милиона деца,

които също като Айла, са станали жертва на войни,

а 1.5 милиона от тях живеят в нашата страна.