Original subtitles

Х О Б И Т НЕОЧАКВАНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Скъпи ми Фродо,

веднъж поиска да ти разкажа за своите приключения.

С ръка на сърцето мога да заявя, че ти казах самата истината.

Но може би не цялата истина.

Остарях, Фродо. Не съм какъвто бях преди.

Време ти е да научиш какво наистина се случи.

Приключението започна преди много време.

В една далечна земя на Изток.

Такава каквато не ще откриеш в наши дни.

Нявга съществуваше град Дейл.

Пазарите му бяха прочути със своето богатство и изобилие.

Място на мир и благоденствие.

Градът бе в подножието на едно от най-славните кралства в Средната земя.

Еребор - дом на Трор, крал на Подхълмието.

Най-могъщ от всички владетели на джуджетата.

Трор управляваше мъдро.

Родът му щеше да просъществува,

защото имаше свой син, както и внук.

Фродо, дълбоко в недрата на планината,

където бе разположена крепостта,

се криеха несметни богатства под формата на скъпоценни камъни,

както и златни жили, стичащи се по скалите като реки.

Уменията на джуджетата превъзхождаха всички други.

Създаваха неописуемо красиви предмети,

направени от диаманти, изумруди и сапфири.

С всеки изминал ден те копаеха по-дълбоко към мрака.

А там го откриха.

Сърцето на Самотната планина.

Камъкът Аркен.

Трор го обяви за кралското бижу.

Отявлен символ за неговото божествено право да управлява.

Всички трябваше да му се кланят.

Дори великият крал на елфите - Трандуил.

Само че годините на благоденствие не траели вечно.

Добрите дни ставаха все по-къси.

А нощите, спохождани от ужаси, заемаха мястото им.

Жаждата на Трор за богатства бе нечувано голяма.

В него се зароди болест.

Болест, която обхвана ума му.

А където болест процъфтява, се случва немислимото.

Първо се счу все едно ужасяващ ураган се спуща от Севера.

Боровете по подножието се огъваха и скърцаха сякаш от виелица.

Балин, извести тревога!

Бързо повикай пазачите!

Какво е? - Дракон.

Дракон!

Огнедишащ дракон от Севера.

Смог бе дошъл.

В този ден мнозина намериха гибелта си.

За Смог градът беше нищожен.

Той бе съсредоточил вниманието си към кралството на джуджетата.

Драконите копнеят за злато със своя неутолим копнеж.

Пригответе се!

Не!

Еребор бил изгубен.

Драконът щял да пази плячката си, докато бил жив.

Спасявайте се! Помогнете ни!

Трандуил не би рискувал народа си срещу гнева на дракона.

Джуджетата не видели помощ от елфите през онзи ден, нито идните.

Прогонени от родните си земи, джуджетата се скитали из Пустошта.

Някога могъщ народ, сега те останали без дом.

Младият крал на джуджетата дал дума да открие такъв,

докато работел сред хора.

Никога не ще забравел за Самотната планина.

Както и дърветата искрящи като факли, облени от лунната светлина.

Също и драконовия огън и как домът му се превръща в пепел.

Никога не би простил стореното, нито да го забрави.

Ето къде се включвам и аз в тази история, скъпи Фродо.

По една чиста случайност и чрез волята на магьосник,

съдбата реши да стана част от приключението.

Започна... Както може би очакваш.

В една дупка в земята живееше хобит.

Не някоя мръсна и неприветлива дупка, криеща червеи и зловония.

Тази дупка принадлежеше на хобит.

А това означаваше хубава храна, топло огнище

и всички останали удобства на един дом.

Благодаря ти. - Какво е това?

Лична собственост е. Дръж си лапите далеч от нея.

Книгата още не е завършена. - За какво?

Да бъде прочетена.

Какви са тези писма? - Покани за тържеството ти.

Майко мила! Днес ли е?

Всички ще дойдат, с изключение на Секвил-Бегинс.

Настояват лично да ги поканиш. - Така ли било?

Само през трупа ми. - Идеята ти би им се харесала.

Смятат, че тунелите ти са изпълнени със злато.

Сандъчето бе само едно и не чак толкова препълнено.

И все още мирише на тролове! - Какво правиш, чичо?

Вземам предпазни мерки.

Веднъж спипах да ми крадат сребърните посуда.

Кой? - Любелия Секвил-Бегинс.

Старите ми лъжици бяха напъхани в джобовете й.

Отвратителна жена. Отваряй си очите за нея.

След като аз... - Какво?

Нищо, забрави.

Съседите ни започват да се притесняват за теб, чичо.

Придобил си доста странни черти. - Какви?

Необщителен си. - Моля? Глупости!

Бъди така добър и постави това отпред.

Приемат се въпроси само за празненството

Дали ще дойде?

Кой? - Гандалф.

Не би пропуснал да покаже фойерверките си.

Ще бъде незабравимо преживяване.

Отивам към гората, за да го изненадам.

Върви тогава. Само не закъснявай.

Гандалф не обича да закъсняват.

Не че и аз бих го допуснал. В онези дни бях изключително точен.

Животът ми беше добре устроен.

Като нищо неочаквано не ми се случваше.

НЕОЧАКВАНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Превод и субтитри: Владислав Владев, Deleter, Phoenix & maleficium

>

60 години по-рано...

Добро утро! - Какво искаш да кажеш?

Пожелаваш ми добро утро или намекваш, че да не искам, утрото ще е добро.

А може би натъртваш, че се чувстваш добре в утро като това?

Или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?

Всичките тези неща заедно, предполагам.

Мога ли да ви помогна с нещо? - Съвсем скоро ще разберем.

Подготвям приключение и съм тръгнал да търся някой, който да вземе участие.

Приключение ли?

Надали ще откриеш някой желаещ на запад от Брее.

Това са неприятни, опасни, неприлични неща!

Карат те само да закъсняваш за вечеря.

Добро утро!

Доживях да бъда "доброутросван" от сина на Беладона Тук,

сякаш съм дошъл да продавам копчета пред вратата му!

Моля?

Променил си се, но не мисля, че е за добро, Билбо Бегинс.

Познаваме ли се? - Да, и ще си ме спомниш.

Аз съм Гандалф. А Гандалф...

Това съм аз!

Онзи странстващ вълшебник, който прави невероятни фойерверки?

Старият Тук ги пускаше на лятното слънцестоене.

Извинявай, но нямах представа, че още се занимаваш с подобни работи.

Че с какво друго да се занимавам?

Все пак се радвам, че си спомняш нещичко за мен.

Във всеки случай спомняш си за моите фойерверки.

Решено е тогава. Добре ще ти се отрази.

За мен ще бъде забавно. Ще известя другите.

Други ли? - Не, не! Почакай!

Съжалявам, но не желая приключения, благодаря. И най-малко днес.

Можеш да потърсиш желаещи на Хълма или отвъд Реката.

Добро утро.

Дуалин, на твоите услуги.

Билбо Бегинс, на твоите.

Познаваме ли се? - Не.

Накъде, друже? Тук долу?

Кое да е долу? - Вечерята.

Спомена, че ще има храна, при това много.

Казал ли? Кой?

Да ти се намира още? - Моля?

Да, разбира се.

Заповядай.

Проблемът е, че не очаквах гости.

Чука се на вратата ти.

Балин, на твоите услуги!

Добър вечер. - Да, несъмнено е такава.

Май че съм окъснял. Така ли стана?

Да си закъснял за какво?

Добър вечер, братко. - Мътните ме взели!

Намаляваш на височина, а на ширина растеш.

Пълнея, но не се смалявам.

С ум, колкото за двамина ни.

Прощавайте, ако ви прекъсвам.

Мисля си, че сте сбъркали мястото.

Не че не харесвам гости. Допадат ми като всеки друг хобит.

Само че предпочитам да ги познавам, за да ги поканя в дома си.

Какво ли е? - Не знам.

Май е сирене. Посиняло е. - Покрито е с мухъл.

Не ви познавам. И двама ви.

Не искам да ви нагрубя, но трябва да кажа каквото си мисля.

Приемаме извинението ти. Наливай винце, да ти се не свиди.

Кили, на твоите услуги! - И Фили!

Ти сигурно си г-н Богинс? - Не, не може да влезете.

Отмени ли се? - Никой не ни съобщи!

Нищо не е отменяно! - Олекна ни.

Внимавай с тези, че скоро са острени.

Хубаво местенце.

Сам ли си го съградил? - Принадлежи на семейството ми.

Сандъчето беше на майка ми. Не го пипай!

Фили, Кили, елате насам! - Г-н Дуалин.

Да го изместим в коридора, за да има място за всички.

Всички? Колко още чакаме?

А, не!

Не! Няма никого вкъщи!

Вървете си! Притеснявайте друг!

Трапезарията ми вече е пълна с джуджета!

Ако това е някаква извратена представа за шега...

Признавам си, че е адски безвкусна.

Стани от мен, дебелако!

Гандалф?

Ей, това е мое! Върни го на мястото!

Не сладкото! - Сторете път.

Няма ли да ти дойде в повече? Поне нож взе ли?

Нож за сирене? Целите пити ги поглъща.

Този стол е на дядо ми! Върни го.

Стар е. Не може да се сяда на него.

Това е книга, не подложка! Върни картата на мястото!

Простете, г-н Гандалф. Мога ли да ви предложа чай от лайка?

Не, благодаря. Предпочитам червено винце, Дори.

Внимавай!

Фили, Кили,

Оин, Глоин, Дуалин, Балин,

Бифур, Бофур, Бомбур, Дори, Нори, Ори...

Не само рекордьорките ми! Моля ви, не!

Съвсем прав си, Бифур.

Едно джудже се губи. - Закъснява както винаги.

Замина на Север да се срещне с народа ни. Ще дойде.

Г-н Гандалф, чаша винце, както пожелахте.

С плодов привкус.

Наздраве.

Ще го улови от разстояние. - Да се обзаложим?

Дръж, Бомбур!

Ще ти помогна.

Кой иска бира? - Дай насам!

Пийни си още едно. Наздраве.

До дъно!

Ще ме прощаваш, но това е покривчица, не парцал!

Цялата е на дупки. - Защото е плетена на кука.

Кука? И за риболов става, стига да не се удавиш.

Проклети джуджета!

Защо си се разтревожил, скъпи ми Билбо?

Защо ли? Домът ми е пълен с джуджета! Какво дирят тук?

Забавна компания са, стига да ги опознаеш.

Не искам да ги опознавам! Погледни ми кухнята!

Килимът е на кални стъпки. Килерът опразнен.

Да не споменавам за банята. Съсипаха канализацията.

Какво търсят в дома ми? - Извинете ме.

Простете, че ви прекъсвам, но какво да правя с чинията си?

Дай я на мен, Ори.

Ей, това е сервизът на майка ми! На цели сто години е!

Не правете така! Ще ги затъпите!

Чухте ли го? Казва, че ще изтъпим приборите му.

Трошете чинии, разбивайте чаши! Ножове и вилици в миг изкривете!

От туй Билбо Бегинс най-много се бои - чупете шишета и тапи горете!

Режете покривки, маслото стъпчете! Разлейте му всичкото мляко в килера!

Със бири и вино вратите мажете, а костите скрийте накуп под миндера!

Сложете в казана да ври порцелана и удряйте здраво с бухалка отгоре:

остане ли здрава чиния и кана - метнете я храбро навън в коридора!

От туй Билбо Бегинс най-много се бои.

Пристигна.

Гандалф?

Уж лесно щях да те открия, а успях да се изгубя два пъти.

Едва ли щях да ви намеря, ако не беше знакът на вратата.

Знак ли? Преди седмица я боядисах!

Лично аз го поставих.

Билбо Бегинс, нека те запозная с предводителя на дружината.

Торин Дъбощит.

Е, това ли е хобитът?

Много битки ли си водил, г-н Бегинс? Брадва или меч предпочиташ?

Удава ми се да замерям с кестени.

Само че не мисля, че има нещо общо. - Правилно си мислиш.

Повече прилича на бакалия, отколкото на професионален разбойник.

Какво ново от Луин? Всички ли присъстваха?

Да, джуджета от седемте кралства. - Какво казаха от Железните планини?

Ще ни помогне ли Дейн? - Не.

Казаха, че това приключение е единствено наше.

Възнамерявате да приключенствате?

Билбо, приятелю, нуждаем се от повече светлина.

Далеч на Изток, отвъд реки и планини,

отвъд гори и пущинаци, се извисява Самотната планина.

Самотната планина?

Оин разчете знаменията. Твърди, че сега му е времето.

Видени са гарвани да летят към планината, както е предсказано.

"Щом древните птици се завърнат в Еребор,

господството на звяра ще секне."

Какъв звяр?

Това ще да е Смог Страховити. Най-ужасният от всички дракони.

Летящ огнедишащ дракон. Остри зъби, нокти като куки.

Обича скъпоценности. - Знам що е дракон.

Не ме е страх от него! Ще го пробода с меча си!

Задачата ни не би била лесна дори с нас да има цяла армия.

А ние сме едва тринадесет. Дори не сме най-безстрашните.

Нито пък сме и най-умни. - Кого наричаш глупак?

Може да сме малцина, но ще се борим докрай.

До последното джудже. - Заедно с нас е Гандалф.

А той е убил стотици дракони. - Не бих се изразил...

Колко точно? - Какво?

Колко дракони си погубил?

Признай си!

Достатъчно!

Щом ние сме разчели знаменията, дали и други не са успели?

Носят се слухове. Смог не е виждан от 60 години.

Погледни се спират върху планината, пресмятат какъв е рискът.

Навярно никой не пази съкровището ни.

Трябва да си върнем това, което по право ни принадлежи.

Да се възползваме от възможността и да си върнем обратно Еребор!

Главната порта е затворена. Няма как да проникнем в планината.

Не е напълно вярно, драги ми Балин.

Откъде го имаш? - Беше ми даден от баща ти.

Трейн. Да го пазя.

Твой е.

Съществува ключ, следователно и врата.

Руните споменават за тайна пътека, водеща до Подземните галерии.

Съществува и друг вход. - Стига да го открием.

Портите ви са невидими, когато бъдат затворени.

Отговорът се крие в картата, но аз не мога го открия.

Само че познавам други в Средната земя, които могат.

Задачата ни изисква да сме потайни и безстрашни.

Бъдем ли внимателни, ще се справим.

Ето защо ни е нужен разбойник. - При това професионалист.

Експерт дори. Такъв ли си?

Какъв да съм? - Специалист е!

Не, никакъв разбойник не съм. Не съм откраднал нищо през живота си.

Ще трябва да се съглася с г-н Бегинс. Няма талант на разбойник у него.

Пущинака надали е място за някой, който дори себе си не би опазил.

Ще се справи. - Вярваш ли си на приказките?

Достатъчно! Щом казвам, че е професионален разбойник, значи е.

Хобитите пристъпват тихо.

Поискат ли, могат да минат незабелязано край всекиго.

Освен това драконът познава миризмата на джуджетата,

тази на хобита му е непозната, което ни дава предимство.

Поиска да намеря четиринадесети член на дружината, това ще бъде г-н Бегинс.

Под външността му се крие много повече.

Ще ви предложи доста повече, отколкото очаквате или подозирате.

Ще трябва да ми се довериш.

Добре, да бъде по твоему. Дайте му договора.

Обичайното е. Пътните разноски са осигурени.

Също заетост, възнаграждение, разходи по пребиваване и т.н.

Не мога да гарантирам, че ще бъде в безопасност.

Нито пък ще съм отговорен за съдбата му.

Съгласен.

Плащането не ще бъде повече от 1/14 от съкровището, ако такова има.

Всеки един от дружината не носи отговорност за наранявания,

причинени от разкъсвания, изкормвания,

или изпепеляване. - Дъхът му ще ти свали кожата.

Добре ли си, друже? - Да.

Прилоша ми за миг. - Представи си огнена летяща пещ.

Изпуска огън, болката е ужасна и в крайна сметка от теб остава пепел.

Не... - Много му помогна, Бофур.

Добре съм. Само ще поседя за момент.

Достатъчно време стоя.

Откога точно покривчиците и майчините съдини са по-важни за теб?

Припомни си младия хобит, който търсеше елфи в горите.

Връщаше се по тъмно, осъмвайки под луната.

Един млад хобит искаше да узнае какво има отвъд Графството.

Светът не се крие в книгите или картите.

Навън е.

Не мога да се впусна в неясното. Аз съм Бегинс от Торбодън.

Също така си и Тук.

Известно ли ти е, че прадядо ти Бикогласния Тук

е бил толкова голям, че е яздил истински кон?

В битката край Зелените поля се впусна срещу гоблините.

С един удар на тоягата си откъсна главата на краля им.

Изхвърча на цели сто метра и падна в една заешка дупка.

Битката бе спечелена. По-късно от това измислиха голфа.

Измисли си го, нали? - Всяка история бива разкрасена.

Ти също ще имаш да разказваш, когато се завърнеш.

Може ли да обещаеш, че ще се върна?

Не, но върнеш ли се, вече няма да си същият.

Така си и помислих. Съжалявам, не мога да го подпиша.

Избрал си не когото трябва.

Очевидно изгубихме разбойника си.

Навярно за добро. Съдбата още в началото бе срещу нас.

В края на краищата какви сме ние?

Занаятчии, миньори, калайджии, майстори на играчки.

Някакви си джуджета. - Сред нас има и воини.

Стари воини.

Бих предпочел всеки един от вас пред джуджетата от Железните планини.

Вие откликнахте на молбата ми за помощ.

Вярност, доблест, смело сърце.

Какво повече бих могъл да искам?

Не е нужно да го правиш. Може да избираш.

Постъпи благородно с народа ни.

Създаде нов дом за нас в Сините планини.

Живот изпълнен с мир и благоденствие.

Животът, който струва повече от всичкото злато на Еребор.

От дядо ми през баща ми, ключът дойде в ръцете ми.

Двамата мечтаеха за деня, когато ще си върнем Еребор.

Нямам друг избор, Балин.

Не и за мен.

Тогава и ние сме с теб. Ще изпълним задачата си.

Отвъд планините в мъгла увенчани,

към древни чер, този в недрата смълчани,

през утринен мрак потегляме пак

да дирим вълшебното златно имане.

Превръщаха в наниз звездите среднощни,

венчаеха дръзко короните мощни

със драконов плам, а слънцето там

с луна съчетаваха в плетки разкошни.

Ехо?

Подписал се: Торин, син на Трейн Свидетел: Балин, сина на Фундин

Къде отивате, г-н Билбо? - Бързам!

Закъде? - Отивам на приключение!

Почакайте! Стойте!

Подписах го!

Всичко изглежда е наред. Добре дошли, г-н Бегинс,

в дружината на Торин Дъбощит.

Дайте му конче. - Няма да е необходимо.

Ще ви следвам пеш.

Доста преходи съм правил. Веднъж стигнах до Жабомор.

Хайде, Дори! Плащай!

Това пък за какво е?

Обзаложиха се дали ще се появиш.

Повечето заложиха срещу теб. - Ами ти?

Скъпи приятелю, не бих се усъмнил в теб.

Алергичен съм към конски косми.

Момент! Спрете! Трябва да се върнем!

Какво пък сега? - Забравил съм си носната кърпичка.

Ето. Вземи тази.

Да продължаваме.

Ще минеш без носна кърпичка и куп други удобства, Билбо Бегинс,

преди да стигнем до края на приключението си.

Роден си в Графството сред хълмове и ручейчета.

Всичко това е зад гърба ти, а пред теб е необятния свят.

Здравей, конче. Добро момиче.

Нека бъде нашата тайна, Мъртъл.

Какво беше това? - Орки.

Орки? - Ще срещнем доста от тях.

Самотните земи гъмжат от тях. Нападат, докато всички спят.

Дори писък не се чува. Единствено кръвта се лее.

Мислите, че е забавно ли?

Шега ли е да ни изненадат нощем? - Не сме казали подобно нещо.

Сигурно. Невежи сте за околния свят.

Не му обръщай внимание, друже. Торин е най-отдаден на каузата ни.

Мрази орките в дън душа.

След като драконът покори Самотната планина,

Трор се опита да си възвърне древното кралство Мория.

Само че врагът ги беше изпреварил.

Мория била превзета от безброй орки.

Предвождал ги най-страховитият сред тях.

Азог Осквернителя.

Огромен бял орк от Гундабад,

заклел се да прекъсне рода на Дурин.

Накрая държал главата на краля.

Трейн, бащата на Торин, бил обезумял в скръбта си.

Изгубил се безследно. Убит или пленен, никой не знае.

Бяхме останали без предводител.

Победени и погубени, такава участ ни очакваше.

Тогава го зърнах.

Снажен млад принц. Изправи се срещу белия орк.

Изправи се сам срещу кръвожадния враг.

Държеше в ръка вместо щит клон от дъб.

Азог Осквернителя осъзна,

че родът на Дурин няма да бъде лесно пречупен.

Джуджетата се обединили и отблъснали орките.

Врагът ни бил сразен.

Само че победата била пирова.

Песни не огласиха онази нощ.

Жертвите ни не можеха да бъдат преброени.

Малцина оживяхме.

Тогава си казах:

"Него мога да последвам.

Него бих могъл да нарека свой крал."

А белият орк? Какво се случи с него?

Пропълзя обратно в дупката, от която беше излязъл.

Проклетникът отдавна е умрял от раните си.

Извести господаря ни.

Открихме противните джуджета.

Г-н Гандалф, дали не бихте могли да спрете този порой?

Вали, Нори, и ще продължи да вали, докато се извали.

Ако искате да променяте времето, намерете си друг магьосник.

Има ли други? - Какво?

Други магьосници. - Петима сме.

Най-великият сред нас е Саруман Белия.

След него има двама сини вълшебници. Не съм запомнил имената им.

А кой е петият? - Радагаст Кафевия.

Велик магьосник ли е? Или повече прилича на теб?

Мисля, че е велик вълшебник посвоему.

Той е нежна душа. Предпочита компанията на животните.

Държи под зоркото си око обширните горски земи на Изток.

И добре прави, защото злото винаги търси път към този свят.

Не е добре. Никак не е добре!

О, не, Себастиан!

Мили Боже.

Отдръпнете се, дайте му въздух!

Не разбирам защо не помага, не може да е магия!

Магия.

А може би е.

Черна и могъща магия.

Откъде се появиха тези зли твари?

Старата крепост? Покажи ми.

Тази нощ ще лагеруваме тук. Фили, Кили, погрижете се за кончетата.

Не се отделяйте от тях. - Тук са живели фермери.

Оин, Глоин, накладете огън. - Веднага.

Ще е по-мъдро да продължим.

Да се отправим към Уединената долина.

Вече ти казах. Няма да ходя там.

Защо не? Елфите ще ни помогнат - ще ни дадат храна, подслон и съвет.

Какъв съвет ще ни дадат? - Там могат да разчетат картата.

Да ни помогнат?

Как ни помогнаха, когато драконът атакува Еребор?

Орките плячкосаха Мория, оскверниха храмовете ни,

а елфите само гледаха отстрани!

Искаш да търся помощ от народа, който предаде дядо ми и баща ми?

Ти не си като тях. Не ти дадох картата и ключа, за да тъжиш за миналото.

Не знаех, че са били твои.

Всичко наред ли е? Къде отиваш, Гандалф?

При единствения тук, който има някакъв мозък в главата си.

Кой е той? - Аз, г-н Бегинс.

Достатъчно ми бяха джуджетата за днес.

Бомбур, сготви нещо, гладни сме.

Ще се върне ли?

Много се забави. - Кой?

Гандалф. - Той е магьосник, прави каквото реши.

Бъди така добър и занеси това на Фили и Кили.

Достатъчно яде.

Гозбата е хубава, Бомбур, далеч по-отвратителни съм ял.

Дори ги готви такива. - Много смешно!

Какво гледате? - Трябваше да се грижим за кончетата.

Но имаме малък проблем. Бяха 16.

Сега са 14.

Дейзи и Бънго липсват. - Лоша работа.

Да кажем ли на Торин? - Не, не.

Да не го тревожим. Като наш разбойник, ще ги откриеш.

Нещо голямо е повалило дърветата, нещо много голямо.

И вероятно е много опасно.

Там нещо свети. Елате.

Стойте приведени.

Какво е това чудо? - Тролове.

Хванали са Мъртъл и Минти!

Ще ги изядат, трябва да направим нещо.

Действай. Планинските тролове са тромави и тъпи, а ти си малък

и няма да те забележат. Няма страшно, пазим ти гърба.

Ако загазиш, бухай два пъти като сова и веднъж като улулица.

Сигурни ли сте, че това е добра идея?

Овнешко вчера, овнешко днес,

и да пукна, ако утре пак не е овнешко.

Затваряй си устата.

Не са овце, а пресни кончета.

Не обичам конско, няма достатъчно сланина.

По-добре е от жилавия селянин, само кожа и кости беше.

Още ми е заседнал между зъбите.

Браво на теб, виж къде плува.

Навярно ще подобри вкуса. - Имам още много.

Не, нямаш.

Сядай!

Надявам се, че ще изкормиш кончетата. Не обичам миризливите части.

Сядай си!

Умирам от глад. Ще ядем ли конско или не?

Я си затваряй устата! Ще ядеш, колкото ти дам.

Защо той е готвачът? Всичко има един и същ вкус.

Всичко има вкус на пиле. - Освен пилето.

Което има вкус на риба. - Бъдете поне малко благодарни.

"Много благодаря, Бърт. Харесвам яхнията ти, Бърт."

Толкова ли е трудно?

Ще го поръся с малко катеричи бубонки.

Хей! Това е моят грог!

Извинявай.

Сега вече придоби вкус.

Отвори си човката!

Вкусно е, нали?

Ето защо съм готвачът.

Умирам от глад. Трябва да сложа нещо в стомаха си.

Месо! Искам месо!

Да му се не види! Бърт, виж какво ми излезе от носа!

Има си крака, ръце, всичко!

Какво е? - Не знам, но не ми харесва.

Какво си? Дърта катерица?

Аз съм раз... Хобит.

Разхобит? - Можем ли да го сготвим?

Ще опитаме!

Едва ще остане повече от хапка, след като го одера и изкормя.

Сигурно има още разхобити. Поне за един пай.

Дръж го! - Много е бърз!

Ела тук, дребен!

Хванах те! Има ли още дребосъци като теб?

Няма. - Лъже.

Не лъжа. - Вкарай му краката в огъня.

Накарай го да пищи от агония!

Пуснете го! - Я повтори?

Пуснете го.

Дай торбите! Напъхай ги в тях!

Билбо! - Не!

Хвърлете оръжията или ще го разкъсаме.

Горещо, пари! - Няма защо да ги печем.

Седнем ли отгоре им, ще станат на пихтия.

Да ги изпечем на грил, овкусени с градински чай.

Наистина ли е необходимо? - Добре звучи.

Развържи ме, да те видя. - Яж някой с твоя размер.

Без подправки. Нямаме цяла нощ!

Изгревът наближава. Размърдай се. Ако не искаш да се превърнеш в камък.

Един момент! Правите сериозна грешка.

Не им давай акъл, полуръсте. Те са неразумни.

А ние какви сме тогава? - За подправките говоря.

Какво за подправките? - Подушихте ли ги?

Ще ви трябва нещо по-силно от чай за тази воня.

Предател! - Ти пък какво знаеш за готвенето им?

Тихо! Остави разхобита да обясни.

Тайната за готвенето на джуджета е... - Какво?

Казвай! Каква е тайната? - Тайната е...

Първо да ги одерете. - Какво?! Сигурно се шегуваш!

Том, подай ми ножа. - Аз теб ще одера!

Глупости! Изял съм купища с кожата.

Поглъщат се с ботушите, от глава до пети.

Прав е. Какво толкова в едно недопечено джудже?

Вкусно и хрупкаво.

Не и този. Той е заразен.

Какво каза? - Има глисти...

В червата.

Всъщност, всички имат глисти. Заразени са с паразити.

Ужасно е! На ваше място не бих рискувал.

Паразити ли? - Нямаме! Ти имаш паразити!

Какви ги дрънкаш?

Паразитите са ми по-големи от ръката. - Моите са най-големи от всички.

Заразени сме. - Всички, да.

Какво трябва да направим сега?

Да ги пуснем ли?

Ясен си ми. Порчето ни мисли за глупаци!

Пор ли? - Глупаци ли?

Утрото да ви свари и да ви вкамени!

Кой е този? - Откъде да знам?

Да изядем и него.

Разкарай си краката от гърба ми!

Къде беше, ако мога да попитам? - Да огледам напред.

Какво те върна при нас? - Погледнах назад.

Лоша работа. Но всички са живи и здрави.

Не благодарение на твоя разбойник.

Той ви спечели време.

Никой от вас не се досети за това.

Сигурно са слезли от Голо бърдо.

Откога троловете бродят толкова на юг?

От векове не го правят. Откакто зловеща сила царуваше над тези земи.

Не се движат през деня.

Наблизо трябва да има пещера.

Каква е тази воня? - Това е тролска бърлога.

Не пипайте нищо.

Срамота е да го оставят така.

Всеки може да го отнесе. - Прав си. Нори, дай лопата.

Тези мечове не са ковани от тролове.

Нито са дело на хора.

Изковани са в Гондолин от върховните елфи на Първите времена.

Не ще откриеш по-добър меч.

Давай всичко в дупката.

Ето как се прави дългосрочен депозит.

Да се махаме от това злокобно място. Хайде, да вървим!

Бофур, Глоин, Нори.

Билбо?

Вземи го, по мярка ти е.

Не мога да го приема. - Изкован е от елфи.

Когато наблизо има орки или гоблини, засиява в синьо.

През живота си не съм използвал меч. - Надявам се да не ти се налага.

Запомни следното:

истинската смелост не е да отнемеш живот,

а да го пощадиш.

Някой наближава. - Гандалф.

Съберете се. Въоръжете се.

Крадци! Пожар! Убийство!

Радагаст! Радагаст Кафевия.

Какво дириш из тези места? - Търсех теб, Гандалф.

Нещо не е наред, нещо ужасно наближава.

Слушам те.

Дай ми минутка.

Забравих си мисълта. Беше ми на върха на езика.

Чакай, всъщност не е мисъл.

Някаква буболечица-клечица.

Зеленогор Велики е болен, Гандалф.

Над него се спусна мрак. Вече нищо не расте.

Поне нищо добро. Из въздуха се носи воня на зло и гнилоч.

А най-лоши са паяжините. - Паяжини? Откъде?

Паяци, Гандалф. Гигантски паяци.

Ако не са изчадия на Унголиант, да не съм вълшебник.

Проследих ги. Изпълзели са от Дол Гулдур.

Дол Гулдур? Но старата крепост е необитаема.

Не, Гандалф.

Не е необитаема.

Черна сила си е направила свърталище там.

Нищо подобно не съм срещал преди.

Усетих сянката на древен ужас.

Способен е да призовава духовете на мъртвите.

Видях го, Гандалф. От дълбините на мрака се появи.

Некроманта се завърна.

Радагаст!

Бързо! Хайде, тръгваме!

Чакайте ме!

Съжалявам.

Дръпни си от лулата. Ще те успокои.

Издишай.

За Некроманта... Сигурен ли си?

Този предмет не е от света на живите.

Това вълк ли беше? Тук има ли? - Не е вълк.

Кили, стреляй!

Уарги разузнавачи. Сигурно наблизо има орки.

Орки? - На кой друг си казал за мисията си?

На никого. - На кого си казал?

На никого, кълна се! Какво става, Гандалф?

Преследват ни.

Да се махаме оттук. - Кончетата ни са избягали.

Аз ще ги отклоня. - Това са уарги от Гундабад.

Ще те надбягат. - Това са зайци от Росгобел.

Нека да опитат.

Хайде!

Тръгвайте!

Не се делете.

Ори, не, ела тук.

Оттук, хайде.

Къде ни водиш?

Ето къде е дребната сган!

Дръжте ги!

Хайде, бягайте!

Ето ги!

Насам, бързо!

Идват!

Кили, стреляй!

Обградени сме!

Къде е Гандалф? - Изостави ни!

Пригответе се!

Насам, глупаци!

Хайде, елате!

Всички до един!

По-бързо!

Осем, девет, десет...

Кили, идвай!

Елфи.

Не виждам накъде води пътеката. Да тръгнем ли по нея?

Разбира се!

Струва ми се мъдро решение. - Хайде, братко.

Долината на Имладрис.

Иначе известна на народа им като... - Ломидол.

Последния удобен дом на изток от морето.

Това планираше, нали? Да потърсим подслон при врага?

Тук нямаш врагове, Торин Дълбощит.

Единственият враг е този, който носиш в себе си.

А елфите ще ни благословят ли? Ще се опитат да ни спрат.

Разбира се, но първо ще отговорят на някои въпроси.

Ако искаме да успеем, ще подходим с нужното уважение.

И не малко чар.

Затова ще оставиш да говоря аз.

Митрандир.

Линдир. - Бъдете нащрек.

Чухме, че сте прекосили Долината.

Искам да говоря с Елронд. - Владетелят Елронд отсъства.

Не е тук ли?

Къде е?

Пригответе се! Съберете се!

Гандалф. - Владетелю Елронд.

Приятелю. Къде беше се изгубил?

Преследвах глутница орки, дошли от Юга.

Убихме неколцина до Тайния проход.

Изненадващо е, че орките са дошли толкова близо до границата.

Нещо или някой ги е привлякъл.

Заради нас са дошли.

Добре дошъл Торин, сине на Трейн.

Не вярвам да сме се срещали. - Имаш осанката на дядо си.

Познавах Трор, когато властваше под Планината.

Така ли? Не е споменавал за теб.

Какво изрече? Обиди ли ни?

Не, г-н Глоин, отправя ви покана за вечеря.

Водете ни тогава.

Опитай. Само една хапка. - Не обичам треви!

Къде е месото? - Имат ли картофки?

Благодаря за любезната покана. Не съм облечен за вечеря.

Никога не си бил.

Това е Оркрист - "Гоблиносекача".

Прочут меч, изкован от върховните елфи на Запада.

Нека ти служи добре.

А това е Гламдринг - "Врагоубиеца".

Мечът на краля на Гондолин.

Тези мечове са били изковани за войните с гоблините.

Не си прави труда. Мечове се кръщават на великите си подвизи в битките.

Искаш да кажеш, че моят не е такъв? - Не съм сигурен, че е меч.

Ще да е джобно ножче.

Откъде ги взехте?

Намерихме ги в тролска бърлога на Големия източен път.

Взехме ги тъкмо преди да ни нападнат орките.

А какво дирихте по този път?

Целта на пътуването ни не ви засяга. - За Бога, Торин, покажи му картата.

Принадлежи на народа ми. Длъжен съм да я пазя, както и тайните ни.

Не съм виждал по-упорито джудже! Гордостта ти ще те провали.

Намираме се сред единствените в Средната земя,

които могат да разчетат картата. Покажи я на владетеля Елронд!

Торин, недей.

Еребор.

Защо се интересувате от тази карта?

Имаме чисто научен интерес.

Такива артефакти често крият тайни текстове.

Все още можеш да четеш древния език на джуджетата, нали?

Кирт Итил.

Лунни руни?

Разбира се. Лесно се пропускат.

В този случай е самата истина. Лунните руни могат да се прочетат

под светлината на луна от същата фаза и сезон,

в които са написани. - Можеш ли да ги прочетеш?

Тези руни са написани навръх лятното слънцестоене

под светлината на лунен сърп преди около 200 години.

Неслучайно сте се озовали в Ломидол.

Съдбата е с вас, Торин Дъбощит. Същата луна грее над нас тази нощ.

Застани до сивия камък, когато дроздът запее

и залязващото слънце в деня на Дурин

ще огрее с последните си лъчи ключалката.

Денят на Дурин? - Началото на джуджешката Нова година,

когато последната луна на Есента и слънцето са заедно на небето.

Лоша новина. Лятото отминава. Денят на Дурин е пред нас.

Все още имаме време. - За какво?

Да намерим входа. Трябва да застанем на точното място в точното време.

Тогава и само тогава вратата може да бъде отворена.

Значи това е целта ви - да влезете в планината.

И какво от това? - Някои не биха го счели за мъдро.

Какво имаш предвид?

Ти не си единственият пазител на Средната земя.

Джуджетата, господарю...

...изпуснахме ги.

Паплач от елфи ни нападна.

Не искам оправдания!

Искам главата на краля на джуджетата.

Бяха повече от нас. Нищо не можехме да направим.

Едвам си спасих живота.

По-лесно щеше да ти е...

да умреш там.

Проклетите джуджета нямат да се крият дълго време.

Разпрати вест. Ще заплатя щедро за главите им!

Дори, ела да бутнеш едно рамо.

Бомбур!

С или без наша помощ тези джуджета ще атакуват планината.

Решени са да си върнат родната земя.

Не мисля, че Торин Дъбощит се чувства отговорен пред някого.

Впрочем, аз също.

Не съм аз този, пред когото ще отговаряте.

Владетелката Галадриел.

Митрандир.

Дълго време измина от последната ни среща.

Времето е преобразило мен...

...но ни най-малко владетелката на Лориен.

Нямах представа, че лорд Елронд ви е призовал.

Не той, аз го направих.

Саруман.

Напоследък си много деен, приятелю мой.

Кажи ми, Гандалф,

нима смяташе, че кроежите ти ще останат незабелязани?

"Незабелязани"?

Не... Просто правя това, което считам за редно.

Драконът отдавна не ти излиза от мислите.

Вярно е, господарке.

Смог не е подчинен на никого, но вземе ли страната на врага,

драконът може да бъде използван за ужасни цели.

Какъв враг? Гандалф, врагът е сразен.

Саурон е победен. Никога не ще възвърне мощта си.

Гандалф, от 400 години живеем в мир,

крехък и изстрадан мир.

Нима живеем в мир?

Троловете слизат от планините. Опустошават села и земи.

Орки ни нападнаха по пътя. - Едва ли това значи война.

Вечно се месиш навсякъде.

Търсиш си несъществуващи проблеми. - Нека говори.

Нещо лошо се пробужда, нещо по-зло и от Смог.

Нещо много по-могъщо.

И да се правим, че не го забелязваме, то няма да ни подмине - уверявам ви.

Болест се спуска над Зеленогор.

Горските обитатели го наричат Мраколес и казват, че...

Не спирай. Кажи ни какво казват.

Говорят за некромант, обитаващ Дол Гулдур.

Магьосник, който призовава мъртвите. - Пълен абсурд.

Няма такава сила на този свят.

Този "некромант" не е нищо повече от един смъртен човек.

Шарлатан, занимаващ се с черна магия.

Така си мислех и аз, но Радагаст видя...

Не ми говори за Радагаст Кафявия. Той е един оглупял старец.

Е, наистина е малко особен, но това е от отшелническия живот.

Не е това. Просто прекалява с яденето на гъби.

Изяждат му акъла, а зъбите му пожълтяват. Предупредих го.

Не прилича на един истъри да се скита по горите...

Носиш нещо.

Радагаст ти го е дал.

Намерил го е в Дол Гулдур.

Да.

Покажи ми го.

Изобщо не ми обръща внимание. Не ме чува, като му говоря.

Това пък какво е?

Реликва от Мордор.

Моргулски кинжал.

Изкован за краля-магьосник на Ангмар и погребан с него.

Когато Ангмар бе сразен, хората от Севера взеха тялото му

и всичките му притежания и го запечатаха в канарите на Рудаур.

Погребаха го дълбоко в скалата.

В гробница толкова мрачна, че навеки да не види светлина.

Не е възможно. Над гробниците е направено могъщо заклинание.

Не може да бъде отворена. - С какво доказателство разполагаме,

че това оръжие е излязло от гроба на Ангмар?

Нямам доказателство. - Защото не съществува такова.

Да преповторим фактите.

Самотна група орки са прекосили Бруиненския брод.

Намерен е кинжал от древни времена.

А човешки шарлатан, с прозвище Некроманта,

се е настанил в разрушената крепост.

Не е кой знае колко много в крайна сметка.

От друга страна силно ме тревожи въпросът за тази група джуджета.

Не съм убеден, Гандалф. Не подкрепям подобен поход.

Да бяха дошли при мен, щях да им спестя огорчението.

Не разбирам защо им даваш надежди...

Тръгват си.

Да.

Знаел си.

Страхувам се, че трябва да ги спрем.

Господарю, Елронд. Джуджетата... Заминали са.

Бъдете нащрек. Скоро ще навлезем в Пущинака.

Балин, ти познаваш тези пътеки. Води ни.

Господарю Бегинс, предлагам да не изоставате.

Обмислил си го. - Да.

Имаш право да помагаш на Торин Дъбощит,

но усещам, че този поход ще отприщи сили,

които все още не разбираме.

Мистерията на Моргулския кинжал трябва да бъде разгадана.

Нещо из сенките се раздвижва, но не иска да се разкрие.

Още не.

Всеки ден силата му расте. Трябва да си внимателен.

Митрандир...

Защо полуръста?

Не знам.

Саруман вярва, че само голяма сила може да възпре злото.

Но не това съм открил аз.

Открих, че малките неща -

ежедневните дела на добрите хора - ни пазят от мрака.

Проявите на добрина и любов.

Защо Билбо Бегинс?

Може би, защото когато ме е страх...

...той ми вдъхва смелост.

Не се страхувай, Митрандир.

Не си сам.

Някога потрябва ли ти помощта ми, ще съм до теб.

Дръжте се!

Трябва да намерим подслон!

Пазете се!

Залегни, братко! - Дръжте се!

Това не е гръмотевична буря. Гръмотевична битка е!

Вижте!

Боже, опази!

Легендите са истина. Великани. Каменни великани!

Прикрий се, глупако!

Дръжте се!

Какво става? - Подай ръка!

Вървете! Спасявайте се!

Пазете се!

Дръжте се! - Скачайте!

Не!

Не!

Не! - Кили!

Всичко е наред! Живи са!

Къде е Билбо? - Къде е хобитът?

Ето го.

Хванете го!

Дай ръка! - Билбо!

Подай ръка!

Дръж се здраво.

Хайде!

Помислих, че изгубихме разбойника.

Изгубен е, откакто е напуснал дома си.

Въобще не трябваше да идва. Мястото му не е сред нас.

Дуалин!

Изглежда безопасно. Претърси отзад.

Пещерите в планините рядко остават необитаеми.

Няма нищо тук.

Да си накладем огън. - Не. Без огньове, не и тук.

Поспете малко. Потегляме в ранни зори.

Трябваше да чакаме в планината, докато Гандалф не ни настигне.

Такъв беше планът. - Плановете се променят.

Бофур, поеми първата стража.

Следата е още прясна.

Тръгнали са през планинския проход.

Къде си мислиш, че си тръгнал?

Връщам се в Ломидол. - Не, не...

Не можеш да ни напуснеш. Ти си един от нас.

Явно не съм.

Торин каза, че не биваше да идвам и беше прав.

Не съм Тук, а Торбодън. Не знам какво си въобразих.

Въобще не трябваше да тръгвам. - Мъчно ти е за дома, разбирам те.

Никой от вас не разбира. Вие сте джуджета!

Свикнали сте на номадския живот, да живеете на пътя.

Вие нямате дом!

Съжалявам, не исках да...

Всъщност, прав си.

Наистина сме бездомни.

От все сърце ти желая късмет.

Наистина го мисля.

Какво е това?

Събудете се! Ставайте!

Пазете се!

Махайте се!

Гадове! Назад!

Ще си платиш за това!

Не ме блъскай!

Махни си ръцете от мен!

Разкарайте го!

Остави го на мира!

Кой има наглостта да нахлува въоръжен във владенията ми?

Шпиони? Крадци? Убийци?!

Джуджета, Ваше Злокобие. - Джуджета ли?

Открихме ги в Предната галерия. - Какво чакате? Претърсете ги!

Във всяка дупчица и пролука.

Какво търсите по тези земи?

Говорете!

Ако няма да говорят, ще ги накараме да пищят.

Докарайте пресата! Докарайте костотрошачката!

Започнете от най-младия! - Чакайте!

Я виж ти...

Кой бил тук.

Торин, син на Трейн, син на Трор,

Кралят под Планината.

Но виж, забравям, че нямаш никаква планина.

Ти не си крал, което значи, че си никой.

Само че познавам някого, който ще плати щедро за главата ти.

Само за главата. Нищо друго към нея.

Вероятно знаеш за кого говоря.

За един твой стар враг.

Бледоликият орк, яздещ бял уарг.

Азок Осквернителя бе унищожен.

Беше заклан в битка преди години.

Вярваш, че скверните му дни са приключили, така ли?

Прати вест на бледоликия орк, че съм намерил неговата награда.

Да...

Да! Ам-гъл! Ам-гъл!

Гнусни гоблини!

Но е по-добре от стари кости, безценни.

По-добре от нищо!

Много кокали, безценно, а малко месце.

Млъкни и го одери! Започни от главата.

Твърдите полета хапят ни ръцете.

Глозгат ни краката.

Каменни камари - те са кости стари,

няма им месата.

Без дъх мъртвило, вони на гнило,

в устата се топи.

Плиссс и пляссс, безценни!

На това му се вика прясно месце!

Ам-гъл!

Назад! Отдръпни се!

Предупреждавам те - не се приближавай!

Носи елфически меч, но не е елф.

Не е елф, не.

Но какво е тогава, безценни? Какво е?!

Казвам се Билбо Бегинс.

Бегинси?

Какво е "Бегинси", безценни?

Аз съм хобит от Графството.

Обичаме гоблини, прилепи и рибка, но никога не сме опитвали хобити.

Крехко ли е? Сочно ли е?

Назад!

Ще го използвам, ако се наложи. Не искам неприятности. Разбираш ли?

Покажи ми изхода оттук и ще си тръгна. - Защо? Изгубило ли се е?

Да, и искам да се отгубя възможно най-скоро.

Ние знаем сигурни пътеки за хобити, безопасни пътеки в мрака.

Млъквай! - Ама аз нищо не съм казал.

Не говорех на теб!

Напротив, безценни!

Виж, не знам каква игра играеш. - Игри ли?

Ние обичаме игрите, нали така, безценни?

А то обича ли игрите, а? - Може би.

С таен корен, под земята,

по-високо от гората,

не расте, а все се вдига, небесата чак достига.

Планината. - Да!

Хайде още една, а? Давай, питай ни.

Не! Стига вече гатанки! Довърши го, веднага!

Ам-гъл!

Не. Искам да играя, наистина.

Виждам, че си много добър в гатанките.

Защо не изиграем една игра на гатанки?

Да, само двамата.

Да... Само ние.

Точно така.

И ако спечеля аз, ти ще ми покажеш изхода.

Да...

А ако то изгуби, тогава какво?

Изгуби ли, безценни, тогава ще го изпапкаме!

Ако Бегинсът изгуби, ще го изядем целия.

Съгласен съм!

Бегинсът е пръв.

Трийсет бели коня на червен баир -

първо хапят, после млатят и се спират най-подир.

Зъбите?

Зъбите! Да, безценни!

Но ние... ние...

имаме само девет.

Наш ред.

То без глас ни оглушава, криле няма, но лети,

няма зъб, но хапе здраво, устни няма, но шепти.

Момент само.

Ние знаем! Ние знаем! - Млък!

Вятърът. Разбира се - това е вятърът.

Много хитри хобити. Много хитри!

Няма си панти, ключ и капаче,

златно съкровище крие обаче.

Панти...

Ключ, капаче...

Е? - Трудна е.

Ключе, капаче... - Предаваш ли се?

Дай ни шанс, безценни, дай ни шанс!

Яйца!

Яйца! Хрупкави яйчица!

Баба ни научи да ги изсмукваме, да!

И ние имаме една гатанка за теб.

Гълта всичко на света -

птица, звяр, дърво, цветя,

дъвче железата корави

и на прах скалата прави.

Отговаряй ни.

Дай ми един момент, моля. Аз бях ти дал достатъчно време.

Птици, зверове, дървета, цветя... Тази не я знам.

Вкусно ли е то?

Сочно ли е?

Крехко ли е? - Нека да помисля.

То зацикли.

Бегинсът зацикли.

Времето изтече.

Времето... Отговорът е времето.

Не беше никак трудно.

Последен въпрос.

Последен шанс. - Добре.

Питай ни.

Питай ни! - Да, добре.

Какво имам в джоба си?

Но това не е честно.

Не е честно!

Не е по правилата.

Питай ни някоя друга.

Ти каза: "Задай ми въпрос." Това е въпросът ми.

Какво имам в джоба си?

Три отговора, безценни. То трябва да ни даде право на три.

Така да бъде. Казвай.

Ръчулица. - Грешка. Пробвай пак.

Рибешки кости, гоблински зъби, крила от прилеп...

Нож. - Не, млъквай!

Грешка отново. Последен опит. - Връв или нищо.

Два опита едновременно - и двата грешни.

И така...

Спечелих играта, а ти обеща да ми покажеш изхода.

Така ли казахме, безценни? Така ли казахме?

Какво имало то в джобите си?

Не е твоя работа. Ти изгуби.

Изгубихме...

Изгубихме!

Къде е то?

Къде е?!

Не! Изгубено!

Къде е то? Не!

Загубено! Проклети да сме, че оставихме безценното да се загуби!

Безценното е изгубено!

Какво си изгубил? - То да не ни пита.

Не е негова работа. Не! Ам-гъл.

Какво имало то

в противните си малки джоби?

То го е откраднало.

Откраднало го е.

То го е откраднало! Крадец!

Костите ви ще разпарчедосаме, вратлетата ви ще извием!

Ще ви смажем от бой, за краката ви ще увесим!

Ще умрете тук долу и никога няма да ви открият

в дълбините на гоблинския град!

Познавам този меч - Гоблиносекача!

Гръм и мълнии! Острието, погубило стотици от нас!

Смажете ги! Убийте ги!

Убийте ги всичките! Отрежи му главата!

Хващайте оръжията си! Бийте се!

Той държи Врагоубиеца! Сияе като слънце.

Торин!

Последвайте ме! Бързо!

Дай ни го. Върни ни го.

Къде е?!

То си е наше.

Наше!

Не!

Къде е то?

Крадец! Бегинс!

Бегинс. Крадец.

Къде е?

Бързо!

Побързайте!

Стълбите!

Напред!

Режи въжетата!

По-бързо! - Бомбур!

Скачайте!

Скачай!

Хайде!

Бутайте!

Пазете се! - Мислехте, че можете да ми избягате?

Какво ще правиш сега, магьоснико?

Не!

Това ще свърши работа.

Можеше да е далеч по-зле.

Сигурно се шегуваш!

Гандалф!

Твърде много са! Не са ни по силите! - Има едно спасение - светлината.

Ставайте! След мен!

Балин! - Хайде.

Почакай! Безценното ми! Почакай!

Бързо!

Хайде побързайте!

Бомбур?

Бегинс!

Крадец!

Проклето да си! Ние ще те мразим завинаги!

Пет, шест, седем, осем... Бифур, Бофур - десет.

Фили, Кили - дванадесет. И Бомбур - тринадесет.

Къде е Билбо?

Къде е нашият хобит?

Къде е хобитът?!

Проклет полуръст? Къде изчезна? - Мислех, че е с Дори.

Не обвинявайте мен! - Кога го видяхте последно?

Мисля, че се изплъзна, когато ни хванаха.

Какво стана, кажете ми! - Ще ти кажа какво е станало.

Бегинс е видял шанс и го е използвал.

Не мисли за нищо друго, освен топлото си легло и огнище,

откакто е прекрачил прага си.

Повече няма да видим хобита ни. Отдавна си е плюл на петите.

Не, не е.

Билбо Бегинс!

Никога през живота си не съм се радвал повече да те видя.

Билбо. Почти те бяхме отписали. - Как се измъкна от гоблините?

Какво значение има? Той се върна.

Има значение. Аз искам да знам...

Защо се върна?

Знам, че се съмняваш в мен, и че винаги си се съмнявал.

Прав си, все си мисля за Торбодън.

Липсват ми книгите, креслото и градината ми.

Там ми е мястото. Там е моят дом.

Затова се върнах.

Вие нямате дом.

Той ви е бил отнет.

А аз ще ви помогна да си го върнете, ако мога.

Смажете ги! Разкъсайте ги!

От трън...

...та на глог. Бягайте!

Бягайте!

Всички! Качете се по дърветата! Хайде, бързо! Билбо!

Идват!

Дръжте се, братя!

Азог!

Надушвате ли ги?

Вонята на страха им.

Така вонеше и баща ти.

Торин, син на Трейн.

Не може да бъде.

Този е мой...

Убийте останалите!

Изпийте кръвта им!

Пада!

Фили!

Г-н Гандалф!

Не!

Не, Дори!

Помощ!

Не!

Торин!

Не! Не!

Донеси ми главата на джуджето.

Убийте го!

Торин!

Торин!

Торин!

Полуръста? - Всичко е наред.

Жив и здрав е.

Ти!

Какви си ги свършил? Едва не те убиха!

Нима не казах, че ще си ни товар?

Че няма да оцелееш в дивото?

Че нямаш място сред нас?

През живота си не съм бъркал толкова много!

Прости ми, че се усъмних в теб.

Не, аз също бих се съмнявал в себе си. Не съм герой, нито воин.

Не съм дори професионален разбойник.

Това ли е, което си мисля?

Еребор, Самотната планина,

Последното велико царство на джуджетата в Средната земя.

Нашият дом.

Гарван! Птиците се завръщат в Планината.

Това, скъпи ми Оин, е дрозд.

Ще го приемем за знак. Добра поличба.

Прав си. Вярвам, че най-лошото остана зад гърба ни.

Превод и субтитри: Владислав Владев, Deleter, Phoenix & maleficium

>