All language subtitles for Perfect girl 2014

Аз съм самотна.

Знам, че съм заобиколен от море от хора,
но въпреки това съм самотна.

Никой не ме обича.

И от никого не искам да кажа на
никой над 30 или на никого на законна възраст.

Аз нямам предвид мъжете.
Аз със сигурност не включвам семейството.

Не искам да кажа непривлекателни хора, поне
непривлекателни за мен, което е субективно.

Аз дори не означава, че повечето
атрактивни жени на възраст под 30

години от моя достъп, което го стеснява малко.

Всъщност, за да бъда честен, имам предвид Джени.

Тя е всички в моя свят.

И ако тя не ме обича, тогава
никой не го прави.

Знам, че това няма смисъл
статистически,

но осъзнах света
работи по различен начин от математиката.

Или това?

Хей! Стан?

Хей!

Не съм те виждал от години.

Да. Колко време мина?

Не знам.

Десет години, пет месеца, два дни.

Съжалявам. Имам нещо за номера.

Знам.

Така че, живеете ли тук?
Зад ъгъла. Аз не излизам много.

Това вероятно е причината,
защото идвам тук през цялото време.

О.
Ето го.

Неспособността ми да призная, че светът
е математически. Това е статистика.

Чаках у дома - нещастен,

оплаквайки се, играейки жертвата,
Facebook преследване

не помагаше на статистическите ми шансове
на удряне в никого.

Е, Джени.

Животът ми ще се промени.

Аз съм математик. Знам данни.

Аз съм добър в извличането на данни,
добре в намирането на модели.

Трябва да има модели във всичко,
дори човешко поведение.

Те могат да се научат, нали?

Събота.

Срещнахме се, пресечехме се в ъгъла.

Тя вървеше по улицата.
Аз вървях нагоре.

Възможност да е тук, кафене,
ресторант, книжарница.

Прозорец пазаруване всички в един район.

Джени беше моето най-голямо доказателство,
досега неразрешим проблем.

Защо Джени? Е, просто погледнете я.

Всъщност вижте ме.

Не мога да поддържам контакт с очите.
Сърцето ми бие по-бързо. Потивам се.

Изглеждам стремително. Краката ми са плавни.

Не мога да
говоря и искам да се махна оттам.

И все пак, наистина, наистина искам да остана.

Тя не казва нищо.

Това е хубав квартал. Харесва ми.

Но чувам
да ме поканиш. Ще направя всичко, за да остана.

Те заключват хората
за такива неща - халюцинации.

Или това е заблуда?

Каквото и да е
в съзнанието му е

дълбоко заключено, само се пуска под формата на писма.

Да, хартия с писане,
изпратена от охлюв до дома ви.

Свежият мирис
на топъл следобеден плик.

Ароматът на хартия, мастило.

Мисълта, че някой
отдели време да мисли, да пише,

да предаде най-дълбоките си мисли
и чувства към теб, то ще ме топи.

Той ще мине сърцето ми всеки път.

И все пак лично,
нито дума, нито шепот,

сякаш никога не е пращал някога.

Хареса ми обаче, в тайния свят.

Не искаше да свърши,

чувството, че никой не знае
с изключение на него ...

тайната, че бях специален
ниебяха специални

заобиколен от море от хора,
често се чувства абсолютно сам

с изключение на едно лице
знае, че си жив, грижи се, че си жив.

Това ме накара да се чувствам жив.

Така че, аз съм на път
да да, аз трябва да отида.

Някой да види. Дата. Ангажимент.

Загинах малко с тези думи.

Добре. Е, тогава ще се видим тогава?

Защо го каза?
Какво се опитва да ми каже?

"Виждам се наоколо".

Беше ли въпрос или изказване?

Почти положително 30% въпрос
и 70% твърдение.

И тогава ние ходим
на нея на запад и на мен на изток.

Подобно на историята на Мураками,

при среща с 100%
перфектно момиче една хубава априлна сутрин.

Това, което трябва да кажа,

е Ей, Джен?
Така ли?

Спомняте ли си,
когато бяхме в гимназията?

Хей, Джен?
Така ли?

Помниш ли, когато бяхме в средното училище?
Така че направих възможност.

Там в секундата, докато
се усмихва, е моята възможност.

Когато усмивката избледнява или тя обърне главата си, тя
ще изчезне всеки момент, всеки миг!

Кажи нещо! Кажи нещо!

Когато ви се обадих
за помощ при смятане?

Ето.
Това определено е усмивка, която си спомня.

Мисля, че това е обратното.
Наистина ли?

Както и да е,
имаше много обаждания.

Това е хубаво. Много хубаво.

Това е първият път, когато той донесе това.

Свят, който на практика е
скрит от светлината на деня.

Тези телефонни обаждания бяха
само през нощта, късно през нощта.

Това беше далеч преди телефонните станции на мобилните телефони,
телефоните за набиране.

Цяло друго ниво на смелост е необходимо,

за да
наберете номера до обекта на вашата привързаност.

Виждате ли, трябваше да наберете номера
и да изчакате кликванията.

Това беше много време между всеки номер.
Много време за преразглеждане.

Учудвам, че минах с него.
Много пъти не.

Можеше да е времето на нощта?
Твърде късно?

Имало ли е някакво правило за това?
Понякога просто трябваше.

Но, момче, понякога щях да отида и да пия,
след това измийте,

ядете нещо, проверете и проверете отново времето,

изрежете зъбите си, заобичайте, наберете,
след това напуснете, ако няма личен живот.

Трябваше да бъде напълно лично.

И тогава ще преживеете.
Състезанието на сърцето ти.

Не толкова заради
очакването да говори с нея,

но и за страха да говори с майка си.

Или още по-лошо, баща й.

Здравейте?
Здравей, господин Лий?

Кой е това?
Здравейте, аз съм Стан, от класа на Джен.

Чудех се дали мога да говоря с Джени.

Малко е късно, Стан.

О, знам, знам. Съжалявам.

Това е просто, че имам проблем с математиката,
на който съм оставен.

Добре. Задръжте линията.

Което беше вярно. Горе-долу.

Винаги имахме нужда от включване,
за да започнем разговора.

Но винаги се оказа някъде.

Говорете за музикалната класа, практиката на групата,
какво планира за лятна почивка.

Винаги съм се питала къде е,
коя стая,

как изглежда тя, какво носеше.

Никога не съм знаел, дори до ден днешен.

Никога не стъпваше в къщата си,
но прекарала часове, свързани с живота й.

На тъмно глас в главата ми,
към който бях пристрастен.

Както и да е, виждайки, че сте тук много,
и аз живея точно тук,

Мислех, че може би

Търся някакъв знак
на знак за положително подсилване.

Аз ви давам водеща роля тук.
Дай ми знак!

Нервен съм.
Чувствам, че сърцето ми бие.

Ще ме пита ли?
Става съм отвратителен. Краката ми са плавни.

Тя изглежда неспокойна,
сякаш иска да избяга.

Това не е добре.
Не разрушавайте приятелството.

Не разрушавайте това, което имате.
Не я натискайте!

Мислех, че може би трябва някой

път да знаете, че
ако сте наоколо, бихме могли да наваксаме?

О, това е нещо за приятелство. Настигам.

Знаех си. Нервен за нищо.

Настигам. Страхотен.

Добре, може би. Защо не?

Може би?
Какво е може би? Може би е отхвърляне.

Може би е: "През онези времена,
които наричахте, просто ви помагах с математиката.

Нищо друго. Върнете във въображението си. "

Само ако сте наблизо и съм наоколо.
Ако и двамата сме едновременно наоколо.

Това би било необходимо.
Трябва ли да направим диаграма на Вен?

Работете, когато нашите графици се пресичат?
Точно.

Това не би било лоша идея.

Решавам да не я
питам за нейния график.

Тя може да се появи като страховито.

Така че, когато се срещнем,
ще се доберем дотук, нали?

Да. Ние ще оставим това в ръцете на съдбата.

И така, как работи тази съдба?

Просто чакам и
не мисля за нищо?

Не мислиш кога може да е там,
когато може да се върне?

Защото мисленето за това
ще промени съдбата по някакъв начин.

Активно ли работя как да се сблъскате
отново с нея? Ще бъде ли съдбата на работа?

Имат съзнание и избор
само фалшиви възприятия

на свободна реалност
това вече е предварително определено?

Мамка му. Какво да правя сега?

Не я помолих да излезе.
Това беше ясно и за двама ни, сигурен съм.

Така че, когато се срещнем отново,

ще се доберем дотук, нали?

Да, ще го оставим в ръцете на съдбата.

Това беше много.

Всъщност, единствените жени,
с които някога съм

имала връзки, са тези, които ме питат.

Какъв вид ме накара да се почувствам жалка,
което отразява обратно върху тях.

Знаете ли, че Groucho Marx линия

"Аз не искам да бъда
част от клуб, който ще ме вземе като член"?

Това би поразило връзките ми.

Винаги щях да си помисля: "
Ако вземеш жалко глупак като мен,

защо да те искам?"

Но щях да съм толкова безгръбначна,
никога не бих подстрекал разпадането.

Ако сте толкова жалки като мен, пренебрегвайте ги,

пасивен /
агресивен стил, докато те се разпаднат с вас.

Трябва да се разпаднем.

После сложете изненадано,
но тъжно лице.

Не е твърде тъжно, че казвате: &q
uot;Искам да ви върна."

Просто че оценявате усилията им
в раздялата с теб,

че ще им липсваш,
че това не означава нищо за теб.

Разбира се, това трябва да
бъде деликатно балансирано.

Понякога греши,

че наистина не искаш да си тръгна, нали?

И ти свършваш с грим секс, който

ти позволява да
го правиш, е по-забавно от обикновения секс.

Има такова чувство за загуба
и възкресение. Не е предназначена игра.

И тогава, разбира се, има раздяла със секс.

Знаеш ли, защото ще бъде
последният път, когато го направиш.

И това също е доста интересно.

Всичко вкусва по-добре, ако знаеш,
че никога няма да го имаш отново.

И тогава вие сте загубени в този

цикъл се разделим,

компенсираме, разчупваме се, събличаме се.

Напрежението и освобождението поддържат огромното

си
желание да намерите някой, когото наистина обичате.

Сексът е крайният илюзионист.

Но ще стигнем до това друго време.

Това е всичко дотук.

Имайки връзка
много пъти

не те прави по-добре
да питаш някого

с когото наистина искаш да бъдеш.

В математически план,
има обратна връзка

между залозите
колко означава за теб

и шансовете
от вас всъщност я питате.

Въпреки че в моя случай,
това е почти една плоска линия.

Така че, за някой, който не успя
да попитам момичетата, които са от значение за мен

и аз много пъти не успях

това не е изненада
че мога да бъда консултант

на етапите, в които не я е помолила.

отричане.

Това е страхотно!

Това е лесно. Всеки го прави
за по-голямата част от единния си живот.

Но ние дори не сме добри в отричането,
защото, когато се набиват в нашите лица,

ние просто искаме да викаме
Хей, хей, вземи шибана стая!

И ако завършим изречението,
би било

Защото ви виждам така
ме кара да отразявам

за това колко празни и безполезни
моето жалко съществуване е

без някой да ме погледне в очите
и кажи: "Ти си мой всичко".

Вземи си стая. Не ми казвай какво си направил.
Не искам да знам!

обосновка.
Защо да я попиташ?

Тя изглеждаше стара. След 20 години тя
ще изглежда 20 години по-голяма.

Вероятно е някакъв здравен изрод,
фундаменталист в нещо.

Никога няма да се вмести в моя начин на живот.

дебнене.

Разбира се, това беше много по-трудно
по време на аналоговите дни.

Всъщност трябваше да ги следваме физически, което

беше и е по-
малко законно от цифровото преследване.

Така че аз препоръчвам само цифрови в днешно време.

фантазиране.

О да. О да.

О да!

Получавате идеята.
отчаяние.

Ето къде съм.

Съдбата понякога се нуждае от малко
помощ с вероятност.

Това е всичко, което правя,
малко увеличаване на вероятността.

И колкото повече правя това, толкова по-
големи са шансовете, нали?

Всъщност това не е така.

Но го чукай. Отчаяна съм.

Къде е дяволът?

О, моят шибан Бог!

Съжалявам. Казах ли това на глас?

Затова той не ме попита.
Не точно. Въобще не.

Не исках да го попитам.
Аз не правя това.

Това не е дама. Не е правилно.

Има естествен ред на неща,
които не бива да се нарушават.

Момчета моли момичета,
а не обратното.

И това е от опит.

Няколко пъти попитах човек, след като чакаше,
чакаше и чакаше,

винаги беше жалка връзка.

Как мога да уважа някой, човек,
който нямаше смелостта да ме попита?

Не можах.
Аз не го направих и това ми се струваше с течение на времето.

Ще се ядосвам бързо, крещя
телефонът през всички часове на нощта,

да се измъчваш на най-малките неща,

подобно на начина, по който носеше косата си,
обувките му или начина, по който той хъркаше.

Всичко, наистина.
Той бавно ще стане държан.

Един вид роб, наистина.

Вземи си колата. Вземи ме сега!

Просто ме попита защо?

Ако протестираше, щеше да се стигне
до огромни аргументи, докато той се оттегли.

В крайна сметка те спрат да протестират.
Те знаят какво ще дойде.

Те го приемат като жалки, побойници.

И тогава те са толкова жалки,
все пак няма атракция.

Така че се разделихте с тях.

Слушай, разединявам се с теб.
О. О!

Да, това е лошо.

И странно, мисля,
че те искат толкова зле, раздялата,

те почти са облекчени, което ме боли.

Как се осмеляваш,
ти без гръб на човек!

Как се осмеляваш да се освободиш
от мен, че се събуждам с теб!

Аз съм най-доброто нещо,
което някога ти се е случило!

Затова оттеглям раздялата и
го върнете обратно.

Ще ви дам още една възможност, Саймън.
Добре, сериозно. Можете да опитате отново.

Имаме грим секс, което

странно
ме кара да се чувствам прилепнал.

Знам, че е странно.

Мисля, че има близки хормони,
освободени след секс.

В края на цикъла отново стигам, че
се отдадох на някой, който не уважавам.

И все пак имам достатъчно самочувствие, за да мисля,
"Ако се предадох на него,

моята гола, емоционална самостоятелност ...

след това някъде дълбоко
той трябва да е доста страхотен

или той трябва да има потенциал да бъде.

Просто трябва да го насичам.

И това е, което правя.
Така че, всички изтръпвания, проблясъци, реторики,

аргументи, наистина
е да го направим по-добър човек.

Така че, не е нужно
да се наказвам емоционално

над това жалка извинение на човек, с когото бях съкрушен.

Междувременно винаги сте
в търсене на някой по-добър.

Надявайки се за някой по-добър.

И не се разпадаш.

Мисля, че винаги сте по-п
ривлекателни за другите хора, ако сте с някого.

Единичните пилета винаги нарисуват
подозрителния въпрос

"Защо тя е сингъл?
Какво не е наред с нея?

Така че, оставам в лоша връзка,
независимо колко е патологична,

защото мисля, че това увеличава шансовете ми
за намиране на по-добра.

Мисля, че е добре, че той прави
ход дори ако знае, че имам връзка.

Защото това е общоприето, нали?

Макар че никога не можах да приема
покана от човек, когото знаех, че има връзка.

Двойният стандарт,
но по този начин работи този свят.

И така, тук съм, мислейки за него, Стан,
докато чакам гаджето ми Зак,

без да чувствам нищо, а не с уважение.

Само се надявах, че искаше да ме изведе,

чудейки се как ще се

сблъскам отново с него, дали ще е още десет години.

Чудите се къде живее,
каква е стаята му.

Какви ще са
неговите ръце, които държат моя.

Какви ще са неговите ръце,
увити около кръста ми.

Когато дойда да чуя гласа му
в дълбините на нощта, преди да спя.

Оставихме го на съдбата, когато отново ще се срещнем.

Не вярвам в съдбата.

О, моят шибан Бог!

Съжалявам. Казах ли това на глас?

Никога преди не съм бил наричан Бог,
но ще го разреша.

Здравейте.

Номерът е да се преструвате, че не ви е грижа.

Здравейте.

Здравейте.

Съжалявам за нещо "Бог".
Изненадан съм, че ви виждам тук.

Изненадани ли сте?
Значи не мислите за мен?

Не начина, по който си

мислех Не, обсебвайки за теб?

Чакате ли някой?

Не. Да.
Искам да кажа, не съм сигурен дали ще дойде.

Това е лъжа.
Той изглежда нервен. Мисля, че това е лъжа.

Да аз също.

Е, тогава ли ще чакаме заедно?

Страхотен! Аз напълно сме предефинирали това.

Напълно я направи
в удобна спирка

докато чакам моята по-значима
приятел или приятели,

който никога няма да се появи
защото нямаше среща.

Така че, най-лошия сценарий,
Аз намалих нейното значение,

се превърна в лъжец
или нещо като човек

чиито приятели го изправят
в средата на деня.

Няма да остана твърде дълго. Не искам да
се намесвам в теб и в твоите приятели.

О, не, не е проблем изобщо.
Искам да кажа, ние също сме приятели, нали?

По дяволите! Казах го, думата "приятели".

Не исках да го направя. Току-що се изплъзна.

Но паузата, моментът на мълчание
говореха за нашето минало.

Погледът към мен,
зрението на уязвимостта.

Може би намек за тъга,
после погледът настрани.

Репродукцията и усмивката.

Искам само да се махна оттук,
изведнъж.

Не знам защо. Е, аз знам защо.

Чувствам се като глупак.
Мисля, че отдадох твърде много.

Аз съм доста прозрачна.
Той може да види точно през мен.

Мога да кажа тези очи.

Тези очи.

Обичахме да гледаме назад, когато се връщаме.

Нищо не каза нищо,
освен тези писма.

Тайни писма за лятната ваканция.

И случайно продължителен контакт с очите.

Но не сега. Аз съм шумен.
Не мога да го гледам. Той ще види твърде много.

Тя избягва контакт с очите.

Тя е отдалечена.
Трябва да държа моя също.

Но това е толкова задоволително,
толкова изкушаващо да опитам.

Просто ми даде един продължителен поглед.

Аз копнея за тях.
Чакаха години за друг.

В миналото това беше единственото ни съобщение
в светлината на деня.

Може да започне като небрежен поглед
през една стая.

Очите ни щяха да се
свържат с една секунда, две секунди.

След това бум, три секунди.

Има нещо за тази трета секунда.

Това е утвърдена норма, мисля.

Никой не държи за тази трета секунда,
освен ако не кажете нещо.

И това нещо е голямо.

Първите няколко
пъти ви изненадват.

И тогава е толкова добро,
че искате да се върнете все повече и повече.

Никога не е достатъчно.

Две чифта очи
идващи да си почиват един на друг,

сякаш да кажем, че няма нищо друго
заслужава да се гледа.

Ние всички сме там.

През тази трета секунда
ние потопим краката си в басейна на вечността.

Това е, което се чувства като безкраен.

И тогава тази бавна усмивка започва
в петата, може би шеста секунда.

Не знам. Не можете да разчитате,
когато сте в пространство, лишено от време.

Това е съвсем друго измерение.

В това пространство той вижда всичко.

Виждаше всичко,
когато заключихме очите.

Даваш на някого, като куче,
което се търкаля, за да изложи корема си.

Уязвими, доверие.

И тогава усмивката щеше да дойде.

Бавно ме дразни от мен,

любопирайки ме, че съм отворена като пролетно цвете.

Беше нов, неизследван, този

друг свят,
който само можехме да създадем заедно.

И ми липсва,
както ти липсва първият ти дом.

О, не, не е проблем изобщо.
Искам да кажа, ние също сме приятели, нали?

Да, разбира се, ние сме приятели.

Добри приятели. Близки приятели.

По дяволите. Спрете, докато сте напред.

Искам да пропълзя
в дупка точно сега.

Някой, моля, спаси ме!

Хей, Стан! Хей, Джен!
Не знаех, че се познавате.

Да, от училище.

Няма начин!

Да, дълго време. Добри приятели.

Е, прекъсвам ли нещо тук?
Мога ли да се присъединя към вас?

Моля те.

Някой има нужда от още една чаша кафе?

Не, ние сме добри.

Чаках за Зак.
Аз също.

От колко време познаваш Зак?

Ммм, не дълго.

Какъв е най-д
обрият начин да остави тази голяма, мазна котка от торбата?

Това беше една тайна,
с която не исках да се занимавам.

Планът ми беше перфектен - намери някой нов,

флиртуват малко, датират малко, дискретно,

и след това нека направи този ход,
така че ефективно, аз не съм измамникът.

Просто не можах да го открия.

Но се чувствам достатъчно виновна
че го оставям да стигне дотук

че трябва да има нещо
дълбоко това ме накара да осъзная

ние не сме прави.

Сега какво?
Нямам представа какво ще каже Зак.

Нямам представа защо се съгласявам
да го срещнем тук на първо място,

особено знаейки, че там
беше шанс, независимо колко отдалечен,

и се надявам, че ще се сблъскате със Стан.

Фактът е, че изобщо не е шанс.

Мислех, че най-сетне съм го
разработил статистика, случайност. Това не е нищо от това.

Тя завършва като предумишлено решение от страна
на един общ приятел.

Поне аз мисля, че е приятел на Джен.
Нямаше признак, че са нещо друго.

Въпреки това, колко
приятелки ми имам?

Е, никой.

Никой, който не съм искал на този етап
да се среща или да не нося по някакъв начин.

Знам, че звучи глупаво.

Щеше ли да ми се наложи да напусна?
Ставай и просто си тръгвай.

Извинете и излезте.

По дяволите.

Всичко, над което се надявах ...
излагам положителни вълни

от възможността отново да се натъкна на Стан.

Всички са унищожени,
като имат трето лице в сместа.

И друг значим
трети човек в това.

Химията е деликатно нещо.

Знам, че Джен и аз бяхме на екип за
титриране на училищната химия с един човек.

Забравих името му. Аз го блокирах.

Той добави две
допълнителни капки реагент към сместа.

Две допълнителни капки и

ние завършихме на 103-
о място в състезанието със само 100 записа.

Те не включват резултата ни,
защото беше толкова далече от графиката,

че щеше да съсипе камбаната им.

Така че, когато кажа, че искам
да ги ноктите по някакъв начин или други,

Искам да кажа, че има атракция,

нещо между вас двамата
че те държат да се връщаш

което трябваше да бъде много внимателно балансирано

за да се уверите, че не сте отишли твърде далеч
или да се държи твърде далеч

защото това може да съсипе
перфектно добро приятелство,

който се основава на взаимно привличане.

Но с някой като Джен,
искаш да наклониш баланса по целия път.

Всъщност искаш само
да наклониш цялото

проклето решение и да споделиш невероятната експлозия.

Но вие не,
и титрирате реагента,

спад от треперещ спад,
хранене на приятелство / фантазия,

може би, докато не отидете твърде далеч
и никой не иска вашия резултат

защото сте го взели
извън нормалната крива на звънеца.

От колко време познаваш Зак?

Срещнах го в пейнтбола няколко месеца назад.
Той ме застреля в топките.

И той остана с мен в болницата,
докато не беше всичко, нали знаеш.

Добре ли си?

Какво, долу? О, да, мисля така.

Искам да кажа, това е малко синьо ...
от боята.

Но механично всичко е наред.

Боже мой. Съжалявам. Просто се опитвам
да не си представя нищо.

Страхотен.

Момичето на моите мечти е на няколко крачки,

имаме общ приятел
за да ни прекъсне,

и всичко, което можех да събера, за да й кажа
беше инцидент, завършващ със сини топки.

Странното е,
Аз наистина се притеснявах за него,

добре, неговата способност
да баща дете или две.

Това изглежда ли твърде далеч в бъдещето?

Инстинктът за гнездене
е толкова силен в тази възраст.

Искам да гнездя. Просто искам да имам бебета.

Наскоро, с почти всеки.

Но сега мисля за този човек.
Но това беше преди сините топки.

Никога не съм имал такова чувство със Зак.

Спяхме заедно, но никога не съм чувствал,
че тялото ми принадлежи на него.

Знам, че е странно нещо да кажа,
но в съзнанието ми,

Винаги съм си представял това
това предаване на моето тяло,

душата ми

към този.

И. Никога не съм
се чувствал дори с един инч от това със Зак.

Сексът беше акт - забавно, достатъчно удоволствие.

Имаше привличане,
но без отваряне на душата ми,

без перфектно сублимиране.

И това не е мощност.
Това е просто нещо, което искам да направя.

Чувствам се,
че ще направя инстинктивно или опит с подходящия човек.

Съжалявам, че ти разказах историята. Обзалагам се,
че Зак щеше да ви каже рано или късно.

Странно не е.

Една история за съществуването
причината за сините топки

не е нещо
можете да го отваряте по всяко време.

И така, как се срещнахте с вас?

На Тиндер.
Какво?

Знаеш ли, на телефона си.
Прекарвате през снимките на хората и

който и да е наоколо,

който също прескача, вие се свързвате.

Напълно случайно?
Да.

Ти можеш да срещнеш хора, които
никога не можеш да срещнеш в живота си.

И току-що започнахте да си говорите?

Аха. Това е нещо като нещо за запознанства.

И там беше.
Промъкнах го. Или го измъкна.

Котката, от торбата,
в средата на шибаната стая.

И сега, в мълчанието, което последва,

котката стана
толкова голяма, колкото десетгодишното мълчание между нас.

Беше осезаем, смазващ,
унищожителен удар.

Знам го. Можех да го видя.

Бях абсолютно абсолютно съкрушен.

Не можах да намеря никакви думи,
макар че бях настръхнал мозъците си,

за да кажа нещо случайно, извън маншета.

Всичко, което да отклони
вниманието от големия,

мазни заключение Зак и Джен се срещат.

И аз също се смея, в срама,
в тайната връзка между нас.

Някак си несъзнателно бях
нелоялна към него, разбила нашия договор,

омърси нашия таен остров
като донесе големия, лошия свят в него.

Но част от мен беше щастлива,

развълнуван да види, че под цялата земя,
чакъл и мулч

има семена, отглеждащи се за мен.

Понякога трябва да нараниш някого,
за да разбереш дали наистина те харесва.

И мисля, че наистина ме харесва.

Какво става момчета?

За какво говорихте и двамата?

Още по-добре, какво си мислиш?

Това й харесва Джен.
Не е ли, скъпа?

И така, какво мислихте и вие?

Какво става момчета?

За какво говорихте и двамата?

Или още по-
добре, какво мислихте?

Това й харесва Джен.
Не е ли, скъпа?

И така, какво мислихте и вие?

Изведнъж ме изненадваше, че
е толкова обезоръжаващо.

И никога не можех да лъжа за това.

Така че аз просто ще
излезе с честен отговор.

И там е потвърждение,
печат на собствеността.

Значи език между момчета - "тя е моя".

И там в непосредствено след това тя се
опитва да се усмихне.

Всичко се опитва.

Опитът, препятствието или
съпротивлението на опитите, всички,

докато поддържат директен контакт с очите.

Тя казва толкова много.

Има 43 мускула
в лицето, очевидно,

17 мускули, необходими за усмивка,
всички контролирани от един нерв,

лицевия нерв,
който има пет клона

времеви, букални, цервикални,
мандибуларен, зигматичен.

Всички иницииращи различни мускули,
работейки в концерт като оркестър

за създаване на израз
в пространството и времето.

И времето е всичко.

Колко време държи усмивката,

времето, което е необходимо
за да стигне до усмивката,

липсата на пълна усмивка,
липсата на усмивка в очите й,

леката тъга,
отпадането на усмивката,

продължителният контакт с очите,

времето, необходимо за попадане в контакт с очите

в контекста на него
седеше точно до нея,

гледайки всяка своя ход,
без значение колко незначителен.

И какво казва всичко това?

Това, което вярвам, че тя казва,

е: "Съжалявам за това, че е тук.

Това е прекъснало нашия свят,
нашето време заедно.

Това доведе до махване
на магията ни в реалността.

И въпреки че искам да продължа,
сякаш не е нищо, не мога. Няма да го направя.

Искам толкова много време да се върна.
Моля, знайте това.

Моля, знайте, че десет години по въпроса
не се е променило. "

Той връща услугата.

Аз съм живял години в паметта
от тези външен вид,

мълчаливите съобщения, които означават много повече

отколкото всичко, което някога сме имали
дори да си казват един на друг.

Продължителността на очите му върху мен,
усмивката.

Този момент може да замени
месеци с нещо като Зак.

Хората казват, че рая или
вечността е дълъг, дълго време.

Мисля, че всъщност е
липсата на време - безкраен.

Този "аха!" Момент, когато вие
погледнете на върха на австрийските Алпи,

когато се опитате да поемете в необятността
на морето, на небето, на Млечния път.

Същият този момент "аха!"
втренчен в очите му

когато почувствате, че нещо дълбоко вътре
резонира с вселената,

че всички неразбрани и непознати

някак си има смисъл,

когато опита на тези моменти
са извън времето,

може да ви отнеме години,

да се чувствате уязвими
тийнейджърка, търсеща одобрение,

за едно момче да я хареса.

И всяко преиграване на тези моменти

ще ви отведе в друг свят,

свят, който няма пространство и време.

Така?

Току-що мислех за

безвремието и как някои
неща в света са извън времето.

Хайде.
Нищо не е отвъд времето.

Виж, ние сме родени във времето,
ние умираме във времето.

Понякогапреди нашето време.

Искаш да кажеш като този път
в лагера, когато

седяхме на хълма, навлажнявайки всичко, нали?

Така че беше хубаво, това място?

Не, не, това е нещо превъзходно.

Както разбирането ви за Вселената
е извън мисленето.

Да. Това е извън нашето
ниво на разбиране.

Което е обвързано от пространството и времето.

Така че, това място
имаше наистина много хубава гледка?

Да.

И всичко, за което говорим
звезди и време и пространство,

това не означава нищо в крайна сметка,

подчертано от този момент.

Това ме преследва, този образ

нейното напускане,
като се обърнах да ме усмихне, сякаш да кажа,

- Защо не направи нищо? Защо?

През десетте или предходните години?

Това е ваша вина.
Аз съм тук заради вас.

Тази все по-разширяваща се празнина - всичко, което правиш! "

Погледът й, нейните усмивки,

всичко е послание,
улика за нейните вътрешни желания,

и аз го направих
абсолютно нищо за това.

Аз стоя на страничната линия
парализиран от мисли,

от предположения,
по вероятност, по теории.

Всичко, което трябваше да направя, беше да се заема,

да направя крачка, да направя ход.

Безвремието на всички тези моменти
са добре и добре

докато не се наложи да се върнете
в този свят на времето ...

и разбирате, че трябва да направите нещо
в границите на времето.

И макар да разбирате
с всяка кост в тялото си,

Вие също осъзнавате това
това, което най-много мразим за времето, е загуба,

и със загуба идва страх.

И така е по-
добре да престанеш с безкрая ...

отколкото да се изправиш пред възможността за загуба.

Тази вечер седнах на ръба на скала.

Силата на вълните,
техния безкраен обхват

съпоставени с края на светлината
изчезваше толкова грациозно в нощта.

Това е преход, който е толкова красив,
но ние се борим всеки ден.

Време - страшно, но блажено.

Обичам самотата си на скалата.

Помолих майка ми веднъж да ми донесе и да

ме остави
сама да се върна в собственото си време.

Тя се засмя и ми каза, че мога да го направя
когато стана жена ...

но че иронията е, по-старите получавам,
колкото по-малко ще искам да бъда.

Но мога да си представя, че седи на тази
скала с някой друг.

Специален човек.

Да, чувствам се виновен, макар

че не
съм направил нищо неправилно обективно.

Грешно е. Целта ми е погрешна.

Аз съм тук, но искам да съм някъде другаде.
За да бъда справедлив, трябва да го уведомя ... Зак.

Какво не е наред с мен?

Бях тук преди и никога
не съм имал проблем с нея - припокриването.

Това е нормално, не е ли, да има
някакво припокриване между отношенията?

Вие не се
разделяте с някого без причина.

Кой иска да бъде единствен
и няма къде да отиде в петък вечер?

И все пак има нещо
изграждане в мен,

вълнение от тази малка среща,

Чудех се какво е това,
и мисля, че най-сетне осъзнах

че това е потенциал.

Има мъже, които вдъхновяват вашите
въображение, които са амбициозни ...

които правят образите на вашето съжителство

по-голямо от всичко
бихте си представяли за себе си.

Тези мисли, тези чувства изграждат,

като течения на океана

невидим, но мощен

и аз съм на тяхната милост.

Задната част е толкова силна
това ме гадно,

ме дръпна, после ме кара
обратно на брега на вълнуващо пътуване.

Вълните влязоха, потънаха, после
отново се удариха.

С тях идва вината.

В Zac няма абсолютно нищо лошо.

Нищичко.

Мисля, че мога да се омъжа за някой като Зак.
Еха.

Това е първият път,
когато чух думата "се

ожени" в същото изречение като някой друг.

Знам. Трябва да порасна.

Това е хубаво нещо, нали?

Но ти каза, че някой "харесва" Зак.

Това не е добър знак.

Все пак за Зак.

Там беше, големият,
дръзки слон в стаята,

който всички игнорирахме в някакъв момент.

Мисля, че мнозина го игнорират за цял живот,

се омъжват за друга причина,

освен да, но няма нищо лошо в него.
Ти знаеш?

Но сега знам защо.

Защото един ден ще отидеш
нахлу в някого

и на тази кратка среща,

макар че може да е абсолютно
незначително преминаване на реално съдържание ...

течения
това ще започне да се разбърква в теб

никога няма да ви позволи да останете
с това "нищо нередно с него" човек.

Представям я
със Зак на скалата.

Нашата скала.

Дори не знам къде е тази скала.

Представям си къде може да
закъснее със Зак през нощта.

Тук съм, като ревнувам,
когато нямам никакво право.

Но има ужасни чувства, ужасни
мисли и аз се мразя за това.

Мразя безгрижието, ревността си,
романтичният ми идеал.

Мразя, че тя го е омърсила със Зак.

Мразя Зак и времето, което има с него.

И мразя тази мразя
всичко това не е най-малкото

да ме направи по-привлекателен за нея

или ме приближете по-близо
да я наричат "да поддържате връзка".

Нейният номер беше моята спасителна линия в училище.

Тя го изхвърли отново.

Нека си го кажем. Аз се удавям тук.

Кой седи? Чувал съм за това.

Това е огромно. Например, кой може
да седне на главната маса?

Ще бъде ли равно?

Имате ли толкова много?
И тогава колко колеги?

И тогава цената
ме извинява. Трябва да отида при дамите ".

Приливът е влязъл.

И тогава започва,

безпокойството бавно.

Чакането - ужасяващо, но пристрастяващо.

Пет секунди.

Десет секунди.

Минута.

Времето казва много.

Това е езикът между думите,
когато някой отговори.

Пропастта казва толкова много.

Знам, че я прочете.

Ако отнеме известно време
за да започнете да пишете това, защото

Може би съм прекосил
границите.

Тя е взета. Беше погрешно да се
появи нещо от миналото - детински.

Кой е болен, обсебен вид безгръбначен човек,

който виси
на съдържанието на писма от средното училище?

Всичко свърши, училище.
Тя е пораснала. Тя е продължила.

Тя иска мъж, а не момче.

Аз съм глупак.
Направих си малко глупак за себе си.

Той го е
прочел и часовникът започва сега.

Десет секунди.

Двадесет секунди.

Минута. Минута е максимумът,
който ще дам.

След това наистина не ви е грижа.

Аз ще дам на всеки ползата от съмнението.

Няма много случаи
където четете съобщение

но не може да отговори в пространството
след минута.

Мога да мисля само за няколко пъти.

Възстановяване. Възстановете изображението си.
Жените не обичат сокове.

Те искат силни, твърди мъже.

Това е добър обрат.

Ти си играч. Вие сте издирвани.
Вие сте шефът.

О. Той се среща с някого.

Тогава трябва да го направиш.

Ако сте в медиите, бихте се държали
като сватбен филм. И това трябва да е добре.

Не го разбирам, всичко това ... Хей,

всичко е ли добре?

Да.

Защо?
Аз не знам.

Просто изглеждате малко бледа.
Не. Добре съм.

Добре, това, което аз наистина не
получа е пръстенът.

Като, кой каза, че
трябва да вземеш диаманти ...

Не е като писане на писма.

Това е незабавно,
но без емоционалната обратна връзка

на разговор лице в лице,

без тези 47 отделни мускули на лицето
казвайки ви, че е добре, сте приети,

усмихвайки се на всяка дума,
дори когато се разхождате над себе си.

Емотиконите просто не го отрязват.

С букви рискувахме всичко.

Няма отговор, по ред.

Просто трябва да изрежете път с думите си,
да отидете с него и да напишете.

И след страница или две, изпращате.

Всичко се вливаше.

Нищо, което да не вдига думите ви.

Не търсиш нищо в замяна.
Това е подарък, сляп подарък.

Вземете го или го оставете.

Аз не редактирам
въз основа на първоначални реакции.

Това е красотата на писмото.

Сега е твърде късно.
Мига мина.

Все пак е твърде късно. Това би било
грубо или предполагаше твърде много, за да отговориш.

Наистина ми липсват дните
когато нямахме цензура ...

когато говорим през нощта до родителите
ни предупреди да си легнем е норма.

Когато бях свободен да изразя идеалите си за
две страници преди да ги запечатам и изпратя.

Тази игра назад и напред,
това е постоянна борба,

четене във всичко
и нищо не знаеше.

Бала е в двора си.
Ако тя се интересува, тя ще отговори.

Всъщност ми каза, че той се среща.

И той не прави нищо.

Дадох му номера ми.
Топката е в двора му.

Ако се интересува, той ще ме попита.

Във всяко математическо доказателство

може да знаете
всички стъпки, свързани с доказателството.

Но за да се докаже,
винаги има невероятна крачка

когато чудотворното
скок на вяра се случва

"aha!" момент, когато по някакъв начин,
докато изучава проблема,

се удари с болт
от математическата мълния

и мислите, че знаете точно
къде да скочи, как да скочи в него,

какво остава от доказателството,
пътя към отговора.

Това е риск, но трябва да го вземете
и по-често не работи.

Нищо логично в тази стъпка. Това е вяра.

Аз реших да разреша това доказателство ... Джени.

Това изисква скок на вярата.

Здравейте?
Здравейте. Това е Стан.

Съжалявам, че викам толкова късно.
Не, не, добре.

Родителите ми спят.

Така са и моите.

Така че ...
Да, така ...

Да?

Имам проблем, доказателство,

че бих искал да бягам покрай теб.

Заради старите времена?

Да.

Добре, сигурно.

Знаете ли историята на Мураками ...

за 100% перфектно момиче?

Не, не.

Е, това е за
това как едно младо момиче и

момче се срещат и те са идеални един за друг.

Perfect?

Сто процента перфектни.

И те си разказвали истории

и те напълно се приемали,

а вече не се чувствали сами.

Наистина са намерили
100% перфектно друго за себе си.

Но с течение на времето те се съмняваха в чудото

и започна да мисли,

беше наистина добре
за да се сбъднат мечтите си толкова лесно?

Така че те решиха да се изпробват ...

само веднъж,

Да разделя,

и ако наистина бяха
перфектни един за друг

ще се срещнат отново, ще го знаят,

и ще се оженят
точно там и после.

Но те продължават живота си

и
стават цинични и съмнителни за всичките си идеали?

Да.

Толкова много

един ден, когато те минаха
един на друг по улиците,

те забравиха колко перфектно
те бяха един за друг?

Спомените им бяха толкова слаби,

че едва успя
да се нахвърли върху смелостта да поговори с нея.

Е,това е проблем.

Как предлагате да разрешим това?

Ами ...

никога не би трябвало да се разделят.

Е, това не е сегашният проблем,
защото теимамсе разделиха.

Добре тогава...

когато се срещнат отново ...

той трябва...

кажи й историята ...

цялата история.

Да, трябва.

Мисля, че имаш доказателство.

Това не е скала.

Това е най-б
лизкото нещо, което ще постигнете тук.

Така че всичко, което сте
написали за ярко въображение.

Не беше ли реално?
Какво е реално?

Нашите чувства? Нашето въображение?
Това не е ли реално?

Така че,

това е моята скала.

Пещерата ви - всъщност не е пещера, нали?

"Аха!" момент.

Да.

Знаеш ли, ти си първата,
която съм донесъл тук.

През 15-те години
ние се познаваме,

Не мога да си спомня
като е било близо до нея.

Мога да мирише на косата.

Нейната пот, това е опияняващо.

Усещам разстоянието между нас, което иска
да се затвори.

Стомахът ми се свива, но е топло.

Обикновено ми пука
за един милион неща.

Намерих ли обувките си с чантата си?
Аз съм пресилено?

Дали моята спирала тича от топлината?

Аз съм твърде близо? Може ли да види краката ми?

Но има нещо за някой,
който ви познава,

когато нямате клас, няма стил и няма мода.

Училищни униформи и като тийнейджър най-

големите еквалайзери.

Тогава ме познаваше в горещите летни мокри гърбове,

изливащи се

от пот, космат, пъпки и обувки.

Ужасът.

Той знаеше всичко,
и има толкова много комфорт в това

уютен комфорт,
любим стар комфорт на пижамата

че наистина харесвам.

Какво мислиш?

Това е моята линия.
Но първо попитах.

Но в рамките на цялата тази утеха

е страхът, че грешното движение,
погрешните думи

ще направи всичко да си отиде,

сякаш той те пусна, защото
той си помисли, че си някой друг.

Не го раздавайте
вътрешните ви недостатъци и страхове,

момичешки желания, повърхностности.

Използвах да пиша страници, които да започнат
и да се излеят без усилие.

Но тук, сега едва мога да
конструирам пълни изречения.

Устната част на мозъка ми е напълно
отделена от секцията за писане.

Това е единственото ми обяснение.

Има масово прекъсване.

За нея и аз мисля.

Мислех за твоята история.

Тя го вдигна.

Големият слон в метафората в стаята

това беше толкова лесно
да говорим в трети човек,

толкова лесно да споделяте,
като някаква съучастническа тайна.

Но сега, тук, на открито,
това е като отваряне на гърдите ми и питам,

"Какво е това, сърцето,
и какво се чувства?

И как си мислил,
че трябва да й разкаже историята си.

Какво ... Какво й е казал?

Е,

не знам откъде да започна.

Те се срещат
отново след години на отделяне.

И тяхната памет
колко близо са те ...

беше толкова слаб и толкова пълен с съмнение

че едва могат
говорят помежду си.

Помогнете ми тук. По всяко време.

Тя го усети в себе си и в него.

Така че бързо
измъкна няколко страници

от бележника и му го подаде.

- Вместо това пишете - каза тя.

Той взе вестника ... и

му отне известно време,
за да си спомни как беше направено.

Но нещо в него кликна.

Топло, познато чувство се изсипа над него.

Той се усмихна и започна да пише.

Виждайки това, тя я накара да се почувства щастлива ...

затова тя взе страница за себе си ...

и тя също започна да пише.

И двамата писаха в мълчание,

напълно щастливи.

Накрая усети края
към писането му и той се обърна към нея,

вече чака
със сгънато писмо в ръка.

Размениха писма нервно
и седнаха един срещу друг.

Той прочете нейните и тя прочете своята.

100% съвършената двойка
се познаваха във време и пространство,

което беше само за тях.

Те не знаеха как техният перфектен свят
някога би си взаимодействал

с реалността, или ако някога щеше да стане.

В някои отношения той никога не искаше това,

да се грижиш за всеки момент,

дори спомените
на всеки миг от техния свят.

Тези спомени той щеше да повтори
пак и пак

един поглед, една усмивка,

"Здравей" сутрин
би могъл да гори живота му от години.

Тяхната връзка беше по-мощна
от всичко, което светът можеше да му хвърли.

Тя беше негова спасителна линия.

Задържах всяка дума,
която някога сте написали или

ми казала, дълбоко заключена, достъпна само от мен.

Никой друг не е видял или чул
за тайния свят, който създадохме.

Понякога се чудя
защо е толкова дълбоко заключена.

Мисля, че това
е така, защото не искам да избяга.

Не искам да го губя,

да го
разреждам с нормалния живот на ежедневието.

Толкова съм уплашена
че в откритата светлина на деня

някой ще го види и ще разкрие
това не е нищо повече от просто фантазия.

Но страхът, когато я срещна
винаги е била парализирана,

страха, че всяка промяна между тях
биха разбили техния свят.

Тя се държеше на фантазията
защото беше реална за нея

и беше мощна, възможността
на перфектния за нея.

Надеждата винаги е била по-с
илна от всяка реалност, която е имала досега.

Но започна да мисли,
че историята им е много реална.

Светът, който имаха
е изградена върху връзка

за споделяне на най-дълбоките им
лични мисли и чувства,

нещо, което се случва толкова рядко,
дори между двойки.

И какво бяха построили
през години на споделяне

може би винаги са били
почувствах толкова невероятно близо ...

когато са били някога
в едно и също място заедно.

Докато четеше отново от буквите си,

той разбра, че са написали
толкова много помежду си

че когато се срещнат, всичко, което казаха
просто изглеждаше повърхностно.

Те са започнали връзка
на най-дълбокото ниво

и двамата го разбраха
в тишината, която винаги са споделяли.

И така те приключиха да четат ...

и двамата вдигнаха поглед
един към друг и те се усмихнаха

и седнаха в съвършената тишина.

Съвършено щастлив.

До?

Докато ...

и двамата ...

се протегнаха.

Дълбоко.

Помислих за това,
което никой от тях не каза.

С риск от всичко,
той просто го каза.

И това е,
което всичко се свежда до.

Всички вероятности,
болните, тревожни часове на чакане,

познаване, планиране, набиране,

съобщения, надявания, въображение, фантазии,

отлага, успокоява.

Флиртуване, запознанства, лъжа, измама, говорене,

кучкане, чакане,

желание, молитва, поемане.

Всичко се свежда до
само момче, което казва момиче

Джени ...

Харесвам те...

толкова много.

Perfect.

Сто процента перфектни.

Една секунда.

Две секунди.

След това бум.

Три секунди.